НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
204
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бяха наети при Бертоли и чукаха
камъни
за мозайка.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.
Бяха наети при Бертоли и чукаха
камъни
за мозайка.
В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек.
към текста >>
Да обработваш
камъните
и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука?
" Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?
Да обработваш
камъните
и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука?
И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.
към текста >>
И защо искаш да станеш непременно каменар и
камъни
да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука?
И защо искаш да станеш непременно каменар и
камъни
да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
" Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.
към текста >>
2.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи
камъни
срещу ветровете.
Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас. Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала.
На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи
камъни
срещу ветровете.
На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето.
към текста >>
3.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички запяхме песни - то бе не веселие, а
камъните
и скалите около нас пееха "Осанна във висините".
Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост.
Всички запяхме песни - то бе не веселие, а
камъните
и скалите около нас пееха "Осанна във висините".
Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София.
към текста >>
4.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се
камъни
и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават".
Но знам това, че Той каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират." Аз може да не го дочакам, но едно следващо поколение ще го завари и ще се убеди в думите на Учителя. А как ще се коригират, никой не знае! Само Бог знае. През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала.
Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се
камъни
и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават".
Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата".
към текста >>
Отпред приятелите донесоха и поставиха големи
камъни
от бял мрамор от много далече.
Само Бог знае. През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата.
Отпред приятелите донесоха и поставиха големи
камъни
от бял мрамор от много далече.
Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това.
към текста >>
Ние смятахме, че Учителят поставяйки
камъните
, говори символично и се чудехме какво ли означава това.
Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът".
Ние смятахме, че Учителят поставяйки
камъните
, говори символично и се чудехме какво ли означава това.
Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо.
към текста >>
5.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
А спиралата и охлювът бяха направени от
камъни
със съдействието и по идея на Учителя.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва.
А спиралата и охлювът бяха направени от
камъни
със съдействието и по идея на Учителя.
Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър. Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите.
към текста >>
6.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Да построим и да направим кухня, да носим мраморни
камъни
, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове.
Да построим и да направим кухня, да носим мраморни
камъни
, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване.
към текста >>
7.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и
камъни
.
Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки. Те не ни плащаха, а ни даваха грошове за хляб и за чорбата, която правехме от картофи и лук. Немотия и беднотия до шия. Така направихме около дванадесет бараки на "Изгрева".
Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и
камъни
.
Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари. Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам. Така се построиха тези бараки, които вече ги няма и можете да ги видите само на някои снимки за поука от нашите неволи. Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева" нива от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година. Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна Захариева - 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра.
към текста >>
8.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Бяхме направили каптаж, донесохме
камъни
от бял мрамор и оградихме каптажа.
Тогава Учителя т каза: На Бялото Братство не трябва да му се пречи и противодействува, защото ще има тежки последствия, както за управляващите, така и за народа. Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата.
Бяхме направили каптаж, донесохме
камъни
от бял мрамор и оградихме каптажа.
Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза. Така Учителят разреши този въпрос пред нас горе на Рила. Какво стана по-нататък. Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза. Тя идва от клона на Бурбонската династия, която е владяла векове наред италианското херцогство Парма.
към текста >>
9.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Донесохме
камъни
, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра.
Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета. До една скала Учителят се облягаше. За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда.
Донесохме
камъни
, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра.
Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си.
към текста >>
През време на войната приятелите направиха от
камъни
една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време.
Познаваше по дух Учителя и благоговееше пред Него. Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно. Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо. Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя.
През време на войната приятелите направиха от
камъни
една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време.
Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове. Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка. Във всички случаи лисицата влиза в чувала. Така приятелите седяха в тази землянка и се опушваха.
към текста >>
Докараха войници-трудоваци, наредиха им и те за часове разтуриха землянката, "катакомбата", "лисичата дупка", пренесоха всички
камъни
на петдесет-шестдесет метра, като ги захвърлиха надолу по склона.
Аз никога не съм влизал в тази дупка. Другите говореха, че тази землянка представлява нещо като катакомба на първите християни. Хайде де, къде са първите християни, а къде сме ние и къде е Школата на Учителя! Учителят не позволи такова извращение и опорочаване на нещата. Тогава властите видяха в тази землянка място, където се събират дъновисти, място, където не могат да ги контролират, затова взеха едно неочаквано решение.
Докараха войници-трудоваци, наредиха им и те за часове разтуриха землянката, "катакомбата", "лисичата дупка", пренесоха всички
камъни
на петдесет-шестдесет метра, като ги захвърлиха надолу по склона.
Освен това те разградиха онзи дувар, който ние бяхме направили през време на Школата, за да ни пази от вятъра. Всички камъни бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона. Така дуварът също бе разрушен. Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите. Ние бяхме разгонени оттам.
към текста >>
Всички
камъни
бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона.
Хайде де, къде са първите християни, а къде сме ние и къде е Школата на Учителя! Учителят не позволи такова извращение и опорочаване на нещата. Тогава властите видяха в тази землянка място, където се събират дъновисти, място, където не могат да ги контролират, затова взеха едно неочаквано решение. Докараха войници-трудоваци, наредиха им и те за часове разтуриха землянката, "катакомбата", "лисичата дупка", пренесоха всички камъни на петдесет-шестдесет метра, като ги захвърлиха надолу по склона. Освен това те разградиха онзи дувар, който ние бяхме направили през време на Школата, за да ни пази от вятъра.
Всички
камъни
бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона.
Така дуварът също бе разрушен. Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите. Ние бяхме разгонени оттам. Кои "ние"? Онези, които влизаха в лисичата дупка.
към текста >>
10.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични
камъни
и стругове.
"Не наливайте вода в чужда воденица" Бяхме младежи и по цяло лято се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан. А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове.
Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични
камъни
и стругове.
Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка. Така се мелеше житото и ставаше на брашно. Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека. Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове.
към текста >>
Така че научихме един урок - за да се построи воденица, да се въртят воденичните
камъни
и да се мели житото, трябва да има достатъчно вода!
Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира. Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми. Затова като следвах, работех, за да се издържам. Брат ми също следваше и се издържаше сам по същата причина. Иначе бяхме заможни и ако имаше десет пъти повече вода, ако беше дошла отнякъде другаде, по друг начин щяха да се развият нещата.
Така че научихме един урок - за да се построи воденица, да се въртят воденичните
камъни
и да се мели житото, трябва да има достатъчно вода!
През време на Школата имаше една сестра, която обичаше да ходи насам-натам, да посещава разни окултни общества, които се бяха намножили толкова много в България, че ние, учениците на Школата, в сравнение с тях бяхме капка в морето. Тя посещаваше разни религиозни секти, които наброяваха дузина в София и страната. Върви тук, върви там и проповядва. Никой не я слуша. Но се намира едно място, където я заслушват.
към текста >>
Водата, която движи воденичните
камъни
на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител.
След това пострадаха и платиха жестоко за непослушанието си. Какъв е изводът? Не наливайте от живата водата на Словото на Учителя в чужди воденици. Ние сме Школа. Ние си имаме собствена воденица.
Водата, която движи воденичните
камъни
на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител.
Воденичните камъни представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба. Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата.
към текста >>
Воденичните
камъни
представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба.
Какъв е изводът? Не наливайте от живата водата на Словото на Учителя в чужди воденици. Ние сме Школа. Ние си имаме собствена воденица. Водата, която движи воденичните камъни на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител.
Воденичните
камъни
представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба.
Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота.
към текста >>
11.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с
камъни
, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон.
Там няма друга управа, друго ръководство. Там Духът управлява и се проявява чрез когото си иска, но не чрез случайни хора, неподготвени, незнаещи, неможещи и невежи. Ученикът познава проявите на Духа чрез Светлината, която огрява ума му със светли мисли от Словото на Бога. Бог ръководи човечеството чрез душите, които е подготвил, само чрез тези, които са подготвени за тази работа. Навремето апостолите на Христа искаха да си изберат на мястото на Юда друг апостол и си го избраха чрез жребие.
Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с
камъни
, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон.
И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши. Той създаде вътрешната духовна верига на първите християни. Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел. Духовната верига съществува и днес в Бялото Братство в България - това са всички души, които Божият Дух обединява чрез Словото на Всемировия Учител. Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига.
към текста >>
12.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят премина по
камъните
оттатък при брата.
Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи. Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна през водата: "Тук има едно изворче под канарата". Аз го чух и предадох веднага думите на Учителя. Казвам Му: "Учителю, братът казва, че под канарата, ей там, има едно изворче".
Учителят премина по
камъните
оттатък при брата.
Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага почнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена".
към текста >>
Ние донесохме бели
камъни
, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови
камъни
.
Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага почнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". Започнаха да го правят и го направиха.
Ние донесохме бели
камъни
, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови
камъни
.
Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг".
към текста >>
Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите
камъни
.
Веднага почнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". Започнаха да го правят и го направиха. Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни. Носехме ги в раници.
Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите
камъни
.
Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг". Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът.
към текста >>
13.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Направиха така, че запълниха дупките с
камъни
и дървета.
Там имаше една пътечка, която беше по-стръмна, но по-пряка. А тази, днешната пътека, е направена през 1936 година. Защо тогава? Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално. Тогава приятелите изсякоха клека, направиха път между скалите.
Направиха така, че запълниха дупките с
камъни
и дървета.
Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала. През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията.
към текста >>
Имаше приготвено от
камъни
подобие на стол, на което Учителят седеше.
Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално. Тогава приятелите изсякоха клека, направиха път между скалите. Направиха така, че запълниха дупките с камъни и дървета. Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала. През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там.
Имаше приготвено от
камъни
подобие на стол, на което Учителят седеше.
Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето.
към текста >>
Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от
камъни
и по този начин остави фотографски документ за поколенията.
Направиха така, че запълниха дупките с камъни и дървета. Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала. През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя.
Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от
камъни
и по този начин остави фотографски документ за поколенията.
Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше.
към текста >>
Камъните
бяха студени и всеки си носеше възглавничка или някоя дрешка, с която да си подложи при сядане.
Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина. Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини.
Камъните
бяха студени и всеки си носеше възглавничка или някоя дрешка, с която да си подложи при сядане.
Ние стенографките седяхме близо до Учителя. Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше.
към текста >>
14.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но изпратиха войници да изхвърлят надолу
камъните
и да разрушат каменния зид.
А дойде време и да го разрушат. Имаше само едно място на Витоша, където ходехме на общи и частни екскурзии по за няколко часа. И това ни забраниха. Там, на Бивака, в местността, наречена от нас "Ел Шадай", още от времето на Учителя бяхме построили със суха зидария една каменна стена, висока един метър, за да ни пази от ветровете, които идваха от запад. Там бяхме на завет.
Но изпратиха войници да изхвърлят надолу
камъните
и да разрушат каменния зид.
За зимата имаше една примитивна землянка, построена още по времето на бомбардировките - и нея разрушиха. Всичко, което трябваше да се направи, за да нямаме възможност да се събираме, те го направиха така, както трябва. По план, целенасочено, разрушиха всичко, за да няма помен и следа от Школата на Учителя. Нашето Братство е идейно Учение, с идейна вътрешна организация. Ние сме последователи и ученици на Учението на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
15.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ако българите проумеят това кои сте вие тук на "Изгрева", то едно е сигурно, че с
камъни
ще ви пребият, защото сте пропуснали условията да приложите това Учение и сте взели мястото на други, които биха дошли на ваше място и щяха сами да приложат това Учение." За най-голяма изненада, след заминаването на Учителя, ние, които бяхме на "Изгрева", успяхме да се убедим в думите на Учителя.
А ние трябваше да го запомним: "Ако българите разберат кои сте вие тук на "Изгрева" и че тук е Великият Учител и Бялото Братство, ще станат всички и ще дойдат да ви огледат така, както трябва. Ще ви претеглят и оценят, без да им трепне окото. Ако българите разберат кои сте тук на "Изгрева" и че вие нищо не сте приложили от Моето Учение, тогава със сила ще ви изметат от тук. Ще ви натирят по света. И вие ще се загубите по света.
Ако българите проумеят това кои сте вие тук на "Изгрева", то едно е сигурно, че с
камъни
ще ви пребият, защото сте пропуснали условията да приложите това Учение и сте взели мястото на други, които биха дошли на ваше място и щяха сами да приложат това Учение." За най-голяма изненада, след заминаването на Учителя, ние, които бяхме на "Изгрева", успяхме да се убедим в думите на Учителя.
Те се сбъднаха така, както каза. Ние преминахме през всички етапи. Всички бяхме подложени на изпит. А преди това бяхме претеглени на българския кантар - така, както каза Учителят. Бяхме претеглени, преценени и бяхме бити както трябва.
към текста >>
Защото ни биха със собствените ни
камъни
.
Ние преминахме през всички етапи. Всички бяхме подложени на изпит. А преди това бяхме претеглени на българския кантар - така, както каза Учителят. Бяхме претеглени, преценени и бяхме бити както трябва. Но не ни пребиха!
Защото ни биха със собствените ни
камъни
.
Нали българската поговорка така казва: "С вашите камъни - по вашите глави! " Тази поговорка се оказа окултен закон и ние проверихме, че той е верен и точен. Получихме такава оценка, каквато трябваше. Затова днес "Изгревът" го няма. Но запазихме Словото и можем да ви го предадем, за да сътворите в себе си Духовния "Изгрев".
към текста >>
Нали българската поговорка така казва: "С вашите
камъни
- по вашите глави!
Всички бяхме подложени на изпит. А преди това бяхме претеглени на българския кантар - така, както каза Учителят. Бяхме претеглени, преценени и бяхме бити както трябва. Но не ни пребиха! Защото ни биха със собствените ни камъни.
Нали българската поговорка така казва: "С вашите
камъни
- по вашите глави!
" Тази поговорка се оказа окултен закон и ние проверихме, че той е верен и точен. Получихме такава оценка, каквато трябваше. Затова днес "Изгревът" го няма. Но запазихме Словото и можем да ви го предадем, за да сътворите в себе си Духовния "Изгрев". Именно затова, че запазихме Словото, Небето не допуска да бъдем пребити с камъни.
към текста >>
Именно затова, че запазихме Словото, Небето не допуска да бъдем пребити с
камъни
.
Нали българската поговорка така казва: "С вашите камъни - по вашите глави! " Тази поговорка се оказа окултен закон и ние проверихме, че той е верен и точен. Получихме такава оценка, каквато трябваше. Затова днес "Изгревът" го няма. Но запазихме Словото и можем да ви го предадем, за да сътворите в себе си Духовния "Изгрев".
Именно затова, че запазихме Словото, Небето не допуска да бъдем пребити с
камъни
.
Но видяхме как българите бяха взели камъни в ръце и бяха решили да ги хвърлят върху нас. В последния момент Небето се намеси и те захвърлиха камъните, но ни оставиха да бъдем бити "с нашите камъни - по нашите глави". Ето това повече боли от всичко друго. Ние ви оставяме Словото на Учителя. Това не е малко за вас, следващите поколения.
към текста >>
Но видяхме как българите бяха взели
камъни
в ръце и бяха решили да ги хвърлят върху нас.
" Тази поговорка се оказа окултен закон и ние проверихме, че той е верен и точен. Получихме такава оценка, каквато трябваше. Затова днес "Изгревът" го няма. Но запазихме Словото и можем да ви го предадем, за да сътворите в себе си Духовния "Изгрев". Именно затова, че запазихме Словото, Небето не допуска да бъдем пребити с камъни.
Но видяхме как българите бяха взели
камъни
в ръце и бяха решили да ги хвърлят върху нас.
В последния момент Небето се намеси и те захвърлиха камъните, но ни оставиха да бъдем бити "с нашите камъни - по нашите глави". Ето това повече боли от всичко друго. Ние ви оставяме Словото на Учителя. Това не е малко за вас, следващите поколения. Аз също имам своя дял в това Дело за съхранение на Словото на Учителя.
към текста >>
В последния момент Небето се намеси и те захвърлиха
камъните
, но ни оставиха да бъдем бити "с нашите
камъни
- по нашите глави".
Получихме такава оценка, каквато трябваше. Затова днес "Изгревът" го няма. Но запазихме Словото и можем да ви го предадем, за да сътворите в себе си Духовния "Изгрев". Именно затова, че запазихме Словото, Небето не допуска да бъдем пребити с камъни. Но видяхме как българите бяха взели камъни в ръце и бяха решили да ги хвърлят върху нас.
В последния момент Небето се намеси и те захвърлиха
камъните
, но ни оставиха да бъдем бити "с нашите
камъни
- по нашите глави".
Ето това повече боли от всичко друго. Ние ви оставяме Словото на Учителя. Това не е малко за вас, следващите поколения. Аз също имам своя дял в това Дело за съхранение на Словото на Учителя. Аз бях тази стенографка, която дешифрира стенограмите на останалите непечатани беседи и ги предаде за съхранение в четири екземпляра.
към текста >>
16.
3. ОПАСНАТА ИГРА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с
камъните
и с правене на мозайки.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше.
Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с
камъните
и с правене на мозайки.
И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка.
към текста >>
Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с
камъни
.
Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара.
Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с
камъни
.
Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>
Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с
камъни
.
Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни.
Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с
камъни
.
Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>
17.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чухме сигнала, че като запалихме фитилите, че като гръмна, че целият дувар висок два метра нареден с
камъни
и дълъг 50 метра се срина.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ Спомням си като момче, че в игрите си сложихме в една тръба барут, поставихме фитил и това го сложихме на един дувар на една къща, за да проверим какво може да се разруши. Състезавахме се с няколко махали и трябваше едновременно да гръмнат от няколко места. Избрахме си сигнал. Едно момче трябваше да се качи на едно голямо дърво и оттам да гръмне с пищов и тогава всички три махали да запалим фитилите.
Чухме сигнала, че като запалихме фитилите, че като гръмна, че целият дувар висок два метра нареден с
камъни
и дълъг 50 метра се срина.
Разхвърчаха се камъни, добре че къщата остана здрава. Целият град се стресна, всички излезнаха уплашени, питат се война ли почна, разбойници ли ги нападнаха, а от трите махали се дими, пушеци до небето. Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи. На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в мазето на общината.
към текста >>
Разхвърчаха се
камъни
, добре че къщата остана здрава.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ Спомням си като момче, че в игрите си сложихме в една тръба барут, поставихме фитил и това го сложихме на един дувар на една къща, за да проверим какво може да се разруши. Състезавахме се с няколко махали и трябваше едновременно да гръмнат от няколко места. Избрахме си сигнал. Едно момче трябваше да се качи на едно голямо дърво и оттам да гръмне с пищов и тогава всички три махали да запалим фитилите. Чухме сигнала, че като запалихме фитилите, че като гръмна, че целият дувар висок два метра нареден с камъни и дълъг 50 метра се срина.
Разхвърчаха се
камъни
, добре че къщата остана здрава.
Целият град се стресна, всички излезнаха уплашени, питат се война ли почна, разбойници ли ги нападнаха, а от трите махали се дими, пушеци до небето. Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи. На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в мазето на общината. Бяхме живи и читави.
към текста >>
18.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни
камъни
, които намирах по Балкана.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство.
Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни
камъни
, които намирах по Балкана.
Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след 1-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това беше стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град.
към текста >>
19.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен чук, хей толкоз голям чукат
камъни
.
Хранехме се оскъдно и трудно преживявахме. Когато се запознах с Бертоли, тогаз той беше много сприхав. Помня го, когато го попитах за работа, той ме погледна с такова безверие, но каза: „Иди там, имам работилница от Подуяне към орханийското шосе. Там ще ти дадат работа." Отивам аз и гледам един голям двор. А там наредени хора, които работят като каторжници.
Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен чук, хей толкоз голям чукат
камъни
.
Тогава мозайките се чукаха на ръка, нямаше още машини. И какво ми предлагат? И аз да седна с тези дриплювци да чукам камъни. А имаше едно чувство у мен аристократично. То не ми позволяваше да седна до тях.
към текста >>
И аз да седна с тези дриплювци да чукам
камъни
.
Там ще ти дадат работа." Отивам аз и гледам един голям двор. А там наредени хора, които работят като каторжници. Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен чук, хей толкоз голям чукат камъни. Тогава мозайките се чукаха на ръка, нямаше още машини. И какво ми предлагат?
И аз да седна с тези дриплювци да чукам
камъни
.
А имаше едно чувство у мен аристократично. То не ми позволяваше да седна до тях. То не се превива лесно. Да се унижиш сам, да се смалиш до най-долните слоеве на обществото. Обаче преодолях това чувство.
към текста >>
След университета отивахме там да чукаме
камъни
.
И така почнах да работя. Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче. Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа.
След университета отивахме там да чукаме
камъни
.
Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни.
към текста >>
„Ти сега чукаш
камъни
.
Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо.
„Ти сега чукаш
камъни
.
Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни.
към текста >>
Цял живот ще чукаш
камъни
.
След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно.
Цял живот ще чукаш
камъни
.
А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни. Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи. С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме.
към текста >>
Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам
камъни
.
„Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това?
Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам
камъни
.
Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи. С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар. Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар.
към текста >>
Там правехме циментови блокчета, чукахме
камъни
, правехме плочки и какви ли не още работи.
Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни.
Там правехме циментови блокчета, чукахме
камъни
, правехме плочки и какви ли не още работи.
С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар. Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар. Нямахме пари.
към текста >>
20.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ха отиди след това да чукаш
камъни
или да учиш уроци за университета.
Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот.
Ха отиди след това да чукаш
камъни
или да учиш уроци за университета.
Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата кухня на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош. Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка. След това я развием, посолим я със сол и дъвчим. Станала е от сладка по-сладка. Опитайте тази рецепта и ще си спомните за нас как с един кравай хляб и с една глава лук сме поминували трима човека на ден.
към текста >>
21.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с
камъни
.
25. ПРОРОЧЕСТВОТО Житата узряха, наближаваше жътвата. Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на селото и няколко първенци. Нещо важно имаше да ни каже.
Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете селото и да си отидете, защото селяните ще ви убият с
камъни
.
Миналата година по това време падна градушка и уби нивите. Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората. Ще падат ледени буци, колкото един сноп." Всички селяни бяха изплашени от спомена от миналата година. Бедствието беше предсказано да стане след два дни, малко преди жътвата. Всички вярват на Янко, защото е и ясновидец и раздава насам и натам пророчества.
към текста >>
Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от
камъните
на селяните.
Аз заставам пред кмета и му казвам: „Няма да си отидем. Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете! " И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката.
Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от
камъните
на селяните.
Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните.
към текста >>
22.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести
камъни
над една дъбова гора.
Разбира се, че трябва да се окъпем. Отсядаме ние при един хубав голям вир, изкъпахме се хубаво. Камчия тогава бе голяма река и ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено.
Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести
камъни
над една дъбова гора.
Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й.
към текста >>
23.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вадим
камъни
, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря.
Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки.
Вадим
камъни
, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря.
Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата.
към текста >>
Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите
камъни
откри се мравуняк и от студа мравите измират.
Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря.
Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите
камъни
откри се мравуняк и от студа мравите измират.
Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата.
към текста >>
24.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Работим след обед на Подуяне - там чукаме
камъни
.
Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода.
Работим след обед на Подуяне - там чукаме
камъни
.
Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синурите.
към текста >>
25.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Причината бе тежките
камъни
, които бях вдигал.
Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах.
Причината бе тежките
камъни
, които бях вдигал.
Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата. Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г.
към текста >>
Но работех тежък физически труд, разбивах
камъни
и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.
Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв. Взимах уроци при проф. Стефанов.
Но работех тежък физически труд, разбивах
камъни
и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.
Пък аз не съм по малките работи. На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса. Но с малки работи не мога да се занимавам. флейтата продадох в последствие и с парите трябваше да издадем песнопойката на Мария Тодорова за песните на Учителя. Асистент по ботаника не станах.
към текста >>
26.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Изкопавахме основите, носехме
камъни
и тухли и помагахме при зидарията.
Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон. Аз като студент съм работил, когато се полагаха основите на този салон.
Изкопавахме основите, носехме
камъни
и тухли и помагахме при зидарията.
Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца. Той беше много удобен понеже е в средата на София. В неделен ден някои от възрастните приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона. Имаше една малка стаичка в началото на салона, специално преградена, където Учителят ще си поседне, ще поотпочине, ще размишлява, ще се подготви и след това ще излезе за беседата. Но и този салон стана тесен.
към текста >>
27.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и
камъни
, направихме с тях чешмата.
Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма.
Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и
камъни
, направихме с тях чешмата.
Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода. „Радиоактивна вода", я нарече Учителят. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал.
към текста >>
28.
170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Има такава поговорка: „С техните
камъни
по техните глави!
Защо над София се изсипва сега цялото това разрушение? " Учителят го поглежда сериозно и казва: „Аз за това предупреждавах българите от 20 години, че това нещо ще им дойде на главите. Провери и пресметни колко хиляди хули се изсипаха по Мой адрес и по Моята глава! Прочети във вестниците колко думи се изрекоха срещу Мен и бяха написани на същия език, чрез който се дава Словото на Бога. Ето тези хули по Мой адрес се превърнаха на бомби и те падат днес върху главите на българите.
Има такава поговорка: „С техните
камъни
по техните глави!
" Та сега бомбите гдето падат върху София, това са техните камъни, които падаха върху Моята глава! Бог поругаем не бива! " Брат Дряновски пита: „Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града? " Учителят се усмихва: „За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит".
към текста >>
" Та сега бомбите гдето падат върху София, това са техните
камъни
, които падаха върху Моята глава!
" Учителят го поглежда сериозно и казва: „Аз за това предупреждавах българите от 20 години, че това нещо ще им дойде на главите. Провери и пресметни колко хиляди хули се изсипаха по Мой адрес и по Моята глава! Прочети във вестниците колко думи се изрекоха срещу Мен и бяха написани на същия език, чрез който се дава Словото на Бога. Ето тези хули по Мой адрес се превърнаха на бомби и те падат днес върху главите на българите. Има такава поговорка: „С техните камъни по техните глави!
" Та сега бомбите гдето падат върху София, това са техните
камъни
, които падаха върху Моята глава!
Бог поругаем не бива! " Брат Дряновски пита: „Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града? " Учителят се усмихва: „За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит". Учителят изважда към десетина листчета, които представлявали различни цитати от Псалмите.
към текста >>
29.
199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Скоро се заловиха и облякоха коритото с
камъни
, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода.
Тогава Учителят излезе по пътечката на стръмния склон малко в страни от Темелковия двор и като разгледа скалите е местността посочи с бастунчето си едно място и каза: „Тука ще излезе вода! " Разбира се веднага се заловиха приятелите, разкопаха с търнокопи и на неголяма дълбочина появи се влага. Копаха още малко, оформиха нещо като корито и скоро една тънка струйка протече в тъй бързо направения чучур. Този извор Учителят нарече "Изворът на Доброто". Водата беше малко, но не беше за пренебрегване.
Скоро се заловиха и облякоха коритото с
камъни
, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода.
От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
към текста >>
Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима
камъните
, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода. От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян.
Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима
камъните
, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят. Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>
Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира
камъни
и да ги захвърля в дола както прави Учителят.
От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира
камъни
и да ги захвърля в дола както прави Учителят.
Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>
Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички
камъни
." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество.
Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола. Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят.
Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички
камъни
." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество.
Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>
30.
5. НЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините
камъни
при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и маса за хранене под един голям вековен бук.
5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините
камъни
при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и маса за хранене под един голям вековен бук.
Учителят му казва: „От този бук клони няма да сечеш! " Но братът е своенравен и не много послушен. Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца. В това време Учителят и брат Минчо Сотиров наблизо разговарят. Изведнъж брат Шишманов се откача от горе, полита надолу и надава вик.
към текста >>
31.
16. КОГАТО ТОЙ ПРИСЪСТВУВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чисти извора, измива
камъните
, подрежда, размества камънчетата и при това Учителят е много сериозен.
16. Когато той присъствува Рила, езерата. Отива една сестра на чешмичката „Ръцете, които дават" рано сутринта да си налее вода и да се измие. За голяма своя изненада сварва Учителя там.
Чисти извора, измива
камъните
, подрежда, размества камънчетата и при това Учителят е много сериозен.
Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди камъните. Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък. Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани!
към текста >>
Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди
камъните
.
16. Когато той присъствува Рила, езерата. Отива една сестра на чешмичката „Ръцете, които дават" рано сутринта да си налее вода и да се измие. За голяма своя изненада сварва Учителя там. Чисти извора, измива камъните, подрежда, размества камънчетата и при това Учителят е много сериозен.
Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди
камъните
.
Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък. Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани! Те бяха замислили по-лошо за тебе, но благодари, че с това се отърва!
към текста >>
Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от
камъните
подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък.
16. Когато той присъствува Рила, езерата. Отива една сестра на чешмичката „Ръцете, които дават" рано сутринта да си налее вода и да се измие. За голяма своя изненада сварва Учителя там. Чисти извора, измива камъните, подрежда, размества камънчетата и при това Учителят е много сериозен. Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди камъните.
Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от
камъните
подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък.
Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани! Те бяха замислили по-лошо за тебе, но благодари, че с това се отърва! " Сега сестрата разбра защо Учителят редеше камъчетата, чистеше чешмата и присъстваше точно в това време и на това място.
към текста >>
32.
30. ОВЦЕТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
30. ОВЦЕТЕ Когато бяха на Сините
камъни
Учителят и приятелите през 1920 г.
30. ОВЦЕТЕ Когато бяха на Сините
камъни
Учителят и приятелите през 1920 г.
отиват към върха Българка. На една поляна пасат овце каракачански. Учителят подвиква нещо на овцете и всички овце се устремяват към Него, заобикалят Го, почват да блеят, напускат овчаря. Каракачанинът се уплаши, тича да види какво става? Учителят му казва: „Аз съм много стар овчар, овците ме познават.
към текста >>
33.
52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едни носят
камъни
, дървета, пясък, тухли, вар.
Вий го знаете къде е, ще поканим някои от нашите братя строители, трябват малко материали, трябват помощници, пък трябват и малко пари. Ето тука зад вратата окачам тази конска торба. Кой каквото сърцето му дава, да пуща в торбата." Приятелите пущат. На една среща в Балкана брат Чернев донася торбата, закача я на едно дърво и казва на братята и сестрите: „Ето там е закачена, кой каквото иска да даде за построяването на салона в Мъглиж." Всички пущат в торбата. Почна строежа.
Едни носят
камъни
, дървета, пясък, тухли, вар.
Като трябват пари брат Чернев вади от торбата. Като донесат пари пускат вътре. Пък и от провинцията някои изпращат и салона върви. Не минаха два месеца, салона беше построен. Хубав салон, обширен, висок, с големи прозорци, светъл.
към текста >>
34.
68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено,
камъните
се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива.
Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова.
Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено,
камъните
се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива.
Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре.
към текста >>
35.
128. МИР ВАМ
,
,
ТОМ 2
Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи
камъни
да си почине.
128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат.
Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи
камъни
да си почине.
След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона.
към текста >>
36.
15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А през това време Учителят не е в София, а в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините
камъни
, там до извора Куш Бунар.
Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко.
А през това време Учителят не е в София, а в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините
камъни
, там до извора Куш Бунар.
Приятелите правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: „Ти вече не си от Братството! " И го изключват от Братството. Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд предлага хубава стая в хубавата си къща, богата къща с прислуга.
към текста >>
37.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини
камъни
при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО! През лятото на 1920 г. Учителят беше заминал в гр. Сливен.
С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини
камъни
при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата.
Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе.
към текста >>
По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините
камъни
.
Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя.
По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините
камъни
.
Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка!
към текста >>
" „Идвам от Сините
камъни
където е Учителят".
Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш?
" „Идвам от Сините
камъни
където е Учителят".
А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва. „Учителят вече знае за вашето идване. Тази сутрин ми каза, че идват трима братя делегация от София". „От къде знае, никой не Му е писал и никой не знае за нашето заминаване? " „Да, Учителят прочете това нещо на небето".
към текста >>
А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините
камъни
обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва.
Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш? " „Идвам от Сините камъни където е Учителят".
А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините
камъни
обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва.
„Учителят вече знае за вашето идване. Тази сутрин ми каза, че идват трима братя делегация от София". „От къде знае, никой не Му е писал и никой не знае за нашето заминаване? " „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани.
към текста >>
Пристигат братята на Сините
камъни
, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго.
„От къде знае, никой не Му е писал и никой не знае за нашето заминаване? " „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава.
Пристигат братята на Сините
камъни
, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго.
Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи.
към текста >>
38.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички
камъни
, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка.
До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше.
На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички
камъни
, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка.
Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров.
към текста >>
39.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи
камъни
, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура.
Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода. Тя минава през жълта уранова руда - така нареченият минерал „торбулит", която е най-хубавата уранова руда. Та аз я каптирах. Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд!
Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи
камъни
, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура.
Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя.
към текста >>
Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха
камъни
на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби.
Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години.
Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха
камъни
на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби.
Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея. Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята.
към текста >>
40.
38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят отива на „Сините
камъни
" в Сливен при извора „Куш-бунар".
Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г.
Учителят отива на „Сините
камъни
" в Сливен при извора „Куш-бунар".
Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар. Като свършва летуването брат Георги поканва Учителят да им гостува в Айтос. Учителят приема.
към текста >>
41.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Копаем, слизаме надолу, но наоколо зидаме с тежки
камъни
, за да не се свлича пръста.
А от блатото водата се отича надолу и с нея се кара и върви една воденичка долу при линията. Ние направихме път на тази вода, да се изтича. Беше трудно. Все пак тук е тресавище. Започнахме под самия дъб да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата.
Копаем, слизаме надолу, но наоколо зидаме с тежки
камъни
, за да не се свлича пръста.
Наоколо намерихме кариери, от които братята караха камъните с волски коли, колкото искаш. Копаем и едновременно зидаме с големи камъни, та тинята да не се връща назад. Колкото изкопаем зазидваме с камъни хубаво. Отзад подпрем с глина и с хума. А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа.
към текста >>
Наоколо намерихме кариери, от които братята караха
камъните
с волски коли, колкото искаш.
Ние направихме път на тази вода, да се изтича. Беше трудно. Все пак тук е тресавище. Започнахме под самия дъб да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата. Копаем, слизаме надолу, но наоколо зидаме с тежки камъни, за да не се свлича пръста.
Наоколо намерихме кариери, от които братята караха
камъните
с волски коли, колкото искаш.
Копаем и едновременно зидаме с големи камъни, та тинята да не се връща назад. Колкото изкопаем зазидваме с камъни хубаво. Отзад подпрем с глина и с хума. А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа. Аз ръководех тука.
към текста >>
Копаем и едновременно зидаме с големи
камъни
, та тинята да не се връща назад.
Беше трудно. Все пак тук е тресавище. Започнахме под самия дъб да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата. Копаем, слизаме надолу, но наоколо зидаме с тежки камъни, за да не се свлича пръста. Наоколо намерихме кариери, от които братята караха камъните с волски коли, колкото искаш.
Копаем и едновременно зидаме с големи
камъни
, та тинята да не се връща назад.
Колкото изкопаем зазидваме с камъни хубаво. Отзад подпрем с глина и с хума. А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа. Аз ръководех тука. Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за камъни.
към текста >>
Колкото изкопаем зазидваме с
камъни
хубаво.
Все пак тук е тресавище. Започнахме под самия дъб да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата. Копаем, слизаме надолу, но наоколо зидаме с тежки камъни, за да не се свлича пръста. Наоколо намерихме кариери, от които братята караха камъните с волски коли, колкото искаш. Копаем и едновременно зидаме с големи камъни, та тинята да не се връща назад.
Колкото изкопаем зазидваме с
камъни
хубаво.
Отзад подпрем с глина и с хума. А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа. Аз ръководех тука. Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за камъни. Идват 50 коли със селяни.
към текста >>
Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за
камъни
.
Копаем и едновременно зидаме с големи камъни, та тинята да не се връща назад. Колкото изкопаем зазидваме с камъни хубаво. Отзад подпрем с глина и с хума. А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа. Аз ръководех тука.
Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за
камъни
.
Идват 50 коли със селяни. Такава готовност от приятелите не съм виждал. Мъкнат тежки камъни и ни ги подават, други ги очукват като ги подготвят за зидария. Ние каптираме, ограждаме с камъни там, откъдето извира водата с тежки камъни. И зад камъните набиваме с глина, да не може външна влага и вода да влиза вътре в извора.
към текста >>
Мъкнат тежки
камъни
и ни ги подават, други ги очукват като ги подготвят за зидария.
А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа. Аз ръководех тука. Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за камъни. Идват 50 коли със селяни. Такава готовност от приятелите не съм виждал.
Мъкнат тежки
камъни
и ни ги подават, други ги очукват като ги подготвят за зидария.
Ние каптираме, ограждаме с камъни там, откъдето извира водата с тежки камъни. И зад камъните набиваме с глина, да не може външна влага и вода да влиза вътре в извора. Като слизахме надолу с копането, стигнахме до римски каптаж. В римско време е правен каптаж. Той бе правен от тухли, пясък и вар, в който имаше тухли.
към текста >>
Ние каптираме, ограждаме с
камъни
там, откъдето извира водата с тежки
камъни
.
Аз ръководех тука. Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за камъни. Идват 50 коли със селяни. Такава готовност от приятелите не съм виждал. Мъкнат тежки камъни и ни ги подават, други ги очукват като ги подготвят за зидария.
Ние каптираме, ограждаме с
камъни
там, откъдето извира водата с тежки
камъни
.
И зад камъните набиваме с глина, да не може външна влага и вода да влиза вътре в извора. Като слизахме надолу с копането, стигнахме до римски каптаж. В римско време е правен каптаж. Той бе правен от тухли, пясък и вар, в който имаше тухли. Значи римски строеж е имало.
към текста >>
И зад
камъните
набиваме с глина, да не може външна влага и вода да влиза вътре в извора.
Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за камъни. Идват 50 коли със селяни. Такава готовност от приятелите не съм виждал. Мъкнат тежки камъни и ни ги подават, други ги очукват като ги подготвят за зидария. Ние каптираме, ограждаме с камъни там, откъдето извира водата с тежки камъни.
И зад
камъните
набиваме с глина, да не може външна влага и вода да влиза вътре в извора.
Като слизахме надолу с копането, стигнахме до римски каптаж. В римско време е правен каптаж. Той бе правен от тухли, пясък и вар, в който имаше тухли. Значи римски строеж е имало. Значи тук е имало селище.
към текста >>
Така с копане слизахме надолу повече от два метра, дори стигнахме до три метра дълбочина и все подпираме с як зид от
камъни
, да не може тинята да проникне.
В римско време е правен каптаж. Той бе правен от тухли, пясък и вар, в който имаше тухли. Значи римски строеж е имало. Значи тук е имало селище. И действително тук на един хълм имаше остатък от римско селище.
Така с копане слизахме надолу повече от два метра, дори стигнахме до три метра дълбочина и все подпираме с як зид от
камъни
, да не може тинята да проникне.
И намерихме най-сетне самия здрав камък, от където извираше водата. Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи.
към текста >>
Значи стигнахме до двата здрави пласта
камъни
наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата.
Значи римски строеж е имало. Значи тук е имало селище. И действително тук на един хълм имаше остатък от римско селище. Така с копане слизахме надолу повече от два метра, дори стигнахме до три метра дълбочина и все подпираме с як зид от камъни, да не може тинята да проникне. И намерихме най-сетне самия здрав камък, от където извираше водата.
Значи стигнахме до двата здрави пласта
камъни
наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата.
Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата. Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм.
към текста >>
Издигнахме на два метра зид от тежки
камъни
.
Излиза, че освен воденичаря и селото е засегнато. Попът също воюва срещу нас, защото не му се пълни църквата, защото към 100 души от селото пълнят братския салон и не стъпват в църква. Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от дъжд, нито от порой да се смесва с тази вода от извора. Това го постигнахме с големи усилия, воля и с много сръчност. И така каптирахме водата.
Издигнахме на два метра зид от тежки
камъни
.
Получи се един голям трап, дълъг 6 м, широк 4 м и висок към 3 м. От главата на самия извор изтичаше вода, която напълни този трап и се получи басейн. Зарадвахме се, че се напълни, значи имаше достатъчно вода. Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва.
към текста >>
каптажа да се напълни с чисти
камъни
от кариерата.
Някои се зарадваха, а други стоят и мълчат. Тогава ние каптирахме хубаво водата. Стана въпрос как да се запълни каптажа, как да се закрие, защото водата отгоре е открита. Тогава аз предложих следната идея. Самият басейн, т. е.
каптажа да се напълни с чисти
камъни
от кариерата.
Наредихме 50 коли да карат камъни от кариерата. Пристигат и изтръсват камъните до изкопа. С тях напълнихме басейна с едри камъни. Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата.
към текста >>
Наредихме 50 коли да карат
камъни
от кариерата.
Тогава ние каптирахме хубаво водата. Стана въпрос как да се запълни каптажа, как да се закрие, защото водата отгоре е открита. Тогава аз предложих следната идея. Самият басейн, т. е. каптажа да се напълни с чисти камъни от кариерата.
Наредихме 50 коли да карат
камъни
от кариерата.
Пристигат и изтръсват камъните до изкопа. С тях напълнихме басейна с едри камъни. Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата. Над тези по-дребни камъни сложихме речен чакъл.
към текста >>
Пристигат и изтръсват
камъните
до изкопа.
Стана въпрос как да се запълни каптажа, как да се закрие, защото водата отгоре е открита. Тогава аз предложих следната идея. Самият басейн, т. е. каптажа да се напълни с чисти камъни от кариерата. Наредихме 50 коли да карат камъни от кариерата.
Пристигат и изтръсват
камъните
до изкопа.
С тях напълнихме басейна с едри камъни. Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата. Над тези по-дребни камъни сложихме речен чакъл. Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна.
към текста >>
С тях напълнихме басейна с едри
камъни
.
Тогава аз предложих следната идея. Самият басейн, т. е. каптажа да се напълни с чисти камъни от кариерата. Наредихме 50 коли да карат камъни от кариерата. Пристигат и изтръсват камъните до изкопа.
С тях напълнихме басейна с едри
камъни
.
Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата. Над тези по-дребни камъни сложихме речен чакъл. Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна. Тази хума свързахме с околната хума.
към текста >>
Над едрите
камъни
сложихме по-дребни
камъни
.
Самият басейн, т. е. каптажа да се напълни с чисти камъни от кариерата. Наредихме 50 коли да карат камъни от кариерата. Пристигат и изтръсват камъните до изкопа. С тях напълнихме басейна с едри камъни.
Над едрите
камъни
сложихме по-дребни
камъни
.
Запълни се и излязохме над водата. Над тези по-дребни камъни сложихме речен чакъл. Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна. Тази хума свързахме с околната хума. Тъй че каптажа остана с обгърната от неп-роникваем пласт хума.
към текста >>
Над тези по-дребни
камъни
сложихме речен чакъл.
Наредихме 50 коли да карат камъни от кариерата. Пристигат и изтръсват камъните до изкопа. С тях напълнихме басейна с едри камъни. Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата.
Над тези по-дребни
камъни
сложихме речен чакъл.
Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна. Тази хума свързахме с околната хума. Тъй че каптажа остана с обгърната от неп-роникваем пласт хума. Тя не пуща никаква вода. Така получихме един здрав и хубав каптаж.
към текста >>
И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри
камъни
.
Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка.
И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри
камъни
.
Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват. Върху тези камъни наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите.
към текста >>
Донасяха прави продълговати
камъни
, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове.
А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни.
Донасяха прави продълговати
камъни
, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове.
И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват. Върху тези камъни наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите. Тук, където беше тресавище, кал и се затъваше до шия, стана един грамаден плочник, на който жените можеха да си белят платната.
към текста >>
И всичкото това пространство ние го побихме с
камъни
.
На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове.
И всичкото това пространство ние го побихме с
камъни
.
Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват. Върху тези камъни наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите. Тук, където беше тресавище, кал и се затъваше до шия, стана един грамаден плочник, на който жените можеха да си белят платната. Тогава жените тъчеха и платната трябваше да се белят по особен начин и то само ако има вода и място за простира-не.
към текста >>
Тези
камъни
се държат здраво.
Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни.
Тези
камъни
се държат здраво.
Вече не могат да потъват. Върху тези камъни наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите. Тук, където беше тресавище, кал и се затъваше до шия, стана един грамаден плочник, на който жените можеха да си белят платната. Тогава жените тъчеха и платната трябваше да се белят по особен начин и то само ако има вода и място за простира-не. Затова жените ни бяха много благодарни.
към текста >>
Върху тези
камъни
наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите.
И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват.
Върху тези
камъни
наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите.
Тук, където беше тресавище, кал и се затъваше до шия, стана един грамаден плочник, на който жените можеха да си белят платната. Тогава жените тъчеха и платната трябваше да се белят по особен начин и то само ако има вода и място за простира-не. Затова жените ни бяха много благодарни. Отстрани за животните направихме шест корита от едната страна и шест корита от другата страна. Всичко 12 корита за водопой на добитъка.
към текста >>
42.
47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи на слънцето, взимат
камъни
и го замерват докато го строшат.
Да го видят всички кой е, какво може и защо е дошъл на този пост. Учителят го изглежда строго. „Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен. Той обичаше да се перчи насам-натам, искаше да бъде политически мъж. Учителят го изглежда отново и казва: „Ти виждал ли си как селяните някой път сложат някое гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето.
Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи на слънцето, взимат
камъни
и го замерват докато го строшат.
Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката след като е избила млекото е поставила вътре маслото? " Методи слуша, мига и си тръгва. Със себе си носи притчата за истинските грънци.
към текста >>
43.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме
камъните
, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме
камъни
.
Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите. Влага повече не можеше да влезне в тях. Единствена опасност имаше ако се счупят.
Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме
камъните
, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме
камъни
.
Вече никой не можеше да се добере до тях. Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща.
към текста >>
Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества
камъните
, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак.
И това го сторват без никой да знае. Този млад брат в разстояние на една година всяка седмица ме караше да отидем с него горе и аз да посоча с ръка и да кажа: „Ето, предавам ти нещата, вземи ги! " Той искаше да спази един окултен закон за приемствеността. Той го спази, но другите не го спазиха. Накрая братът се умори от мен да ме подканва непрекъснато и решава сам да отиде горе и да прибере нещата.
Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества
камъните
, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак.
Той запълва дупката, взима капака и много ядосан идва у дома и понеже не ме намери, ми написа няколко реда, че аз съм най-големия лъжец, който съществува на света. Аз разбрах работата - кой стои зад всичко това. Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева. Отива при Петър и започва голяма разправия. Петър вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка.
към текста >>
44.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
До него огнището беше направено от нас, обградено от
камъни
, за да не се запалят клековете от въглените.
Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче.
До него огнището беше направено от нас, обградено от
камъни
, за да не се запалят клековете от въглените.
Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето.
към текста >>
Още стоят
камъните
, които ограждаха навремето огнището.
Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала.
Още стоят
камъните
, които ограждаха навремето огнището.
Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно.
към текста >>
45.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А ние всички до езерото си избрахме близки
камъни
и си поливахме с добри мисли.
Това му взе цял ден. На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство.
А ние всички до езерото си избрахме близки
камъни
и си поливахме с добри мисли.
Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>
46.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изваждахме и под
камъните
скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук.
Изваждахме и под
камъните
скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове. Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме.
към текста >>
47.
19. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки
камъни
, за да не могат да я развалят.
Тогава сложихме яка железна тръба, която никого няма да съблазнява и нищо не можеше да я счупи. Тази тръба стои до сега вече 50 години. До нея засадихме бели брези. Това е чешмичката на белите брези, която сега си тече спокойно и е приветлива и радва приятелите. Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея.
Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки
камъни
, за да не могат да я развалят.
Учителят считаше тази вода за най-хубавата вода на Витоша. Тук на поляната имаше една скала обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея. Това се вижда днес на направени снимки от онова време. А по средата беше огнището. На поляната се правеха гимнастически упражнения и играехме Паневритмия.
към текста >>
Тогава ние решихме да направим една ограда от
камъни
, която да ни запази от вятъра.
Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен.
Тогава ние решихме да направим една ограда от
камъни
, която да ни запази от вятъра.
С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна.
към текста >>
С общи усилия домъкнахме
камъни
, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше.
Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра.
С общи усилия домъкнахме
камъни
, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше.
От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите.
към текста >>
Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от
камъни
, за да не се събират дъновистите на тази поляна.
Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години.
Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от
камъни
, за да не се събират дъновистите на тази поляна.
Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите. На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето. Ние не му позволихме, но тая закана остана да виси във въздуха. Значи над 40 години тя витае във въздуха и ето намери се човек, който я хвана и реши да я реализира. Хубаво е, че това стана, за да се видят българите кой за какво беше по времето на Учителя.
към текста >>
48.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с
камъни
, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Ето тук сега видях, как градушката бие до бразда. Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено.
Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с
камъни
, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва.
към текста >>
Когато за първи път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица видяхме
камъни
набити като човешки бой, които отдалеч приличаха на човешки силуети застанали пред мълчаливата аудитория на природата.
Това беше последната екскурзия на Учителя на 7-те езера през юни 1942 г., а последният лагер беше през 1939 г. когато Учителят каза: „Тези, които са дошли 1939 г. на езерата са дошли с последния влак." Да, ние бяхме дошли с последния влак. От лагера на второто езеро често през годините с Учителя правехме екскурзии към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се откроявяха Урдините езера.
Когато за първи път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица видяхме
камъни
набити като човешки бой, които отдалеч приличаха на човешки силуети застанали пред мълчаливата аудитория на природата.
Учителят ги нарече „Салоните". А върха между скалите Учителят нарече „Връх на размишлението". Обикновено при тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване.
към текста >>
49.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между
камъните
.
Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме. Колко песни се пееха, колко сълзи се лееха. Всички тъгуваха от раздялата. Понякога и Учителят присъствуваше на изпращането. Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем.
От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между
камъните
.
Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане. Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата.
към текста >>
Просто ние наредихме големи, тежки
камъни
един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж.
Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем. От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните. Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане.
Просто ние наредихме големи, тежки
камъни
един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж.
Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата. Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни?
към текста >>
Но едновременно внимавахме между
камъните
да може да преминава водата.
От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните. Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане. Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж.
Но едновременно внимавахме между
камъните
да може да преминава водата.
Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни? Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме.
към текста >>
Кой ще се наеме да вдига тия тежки
камъни
?
Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата. Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове.
Кой ще се наеме да вдига тия тежки
камъни
?
Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме. Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката. Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри. През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети.
към текста >>
Някои
камъни
по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме.
Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата. Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни?
Някои
камъни
по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме.
Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката. Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри. През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа.
към текста >>
Ние така майсторски ги наредихме, че покрай
камъните
да си тече водата, а върху
камъните
хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката.
Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни? Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме. Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане.
Ние така майсторски ги наредихме, че покрай
камъните
да си тече водата, а върху
камъните
хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката.
Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри. През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа. Водата преминаваше през моста между камъните и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината. Но водопадите не се вливат в първото езеро, а минават близо до него и отиват нататък към Говедарската долина.
към текста >>
Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме
камъни
като бордюри.
Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни? Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме. Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката.
Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме
камъни
като бордюри.
През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа. Водата преминаваше през моста между камъните и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината. Но водопадите не се вливат в първото езеро, а минават близо до него и отиват нататък към Говедарската долина.
към текста >>
Водата преминаваше през моста между
камъните
и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината.
Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката. Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри. През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа.
Водата преминаваше през моста между
камъните
и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината.
Но водопадите не се вливат в първото езеро, а минават близо до него и отиват нататък към Говедарската долина.
към текста >>
50.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Където има мочурище ще сложат
камъни
и клони, за да могат конете да минат без препятствия.
Тези кончета можеха да товарят по 100-200 кг багаж и го изнасяха по най-стръмните пътеки нагоре. Това беше едно благословение за нас. Така власите поеха грижата за пренасяне на багажа. Към тях имаше прикрепени от нашите младежи, които бяха част от групата, която се занимаваше с организацията за излизането на Братството на 7-те Рилски езера. Те им помагаха, съдействуваха, с тях вървяха хора, които поправяха тук-там пътеката.
Където има мочурище ще сложат
камъни
и клони, за да могат конете да минат без препятствия.
Не ни взимаха много скъпо. Власите бяха скромни. След като заплащахме за автобуса, заплащахме и за изнасянето на багажа, който се заплащаше на килограм. Имаше кантар горе при салона на Изгрева и там се мереше всеки пакет, отбелязваше се на денка колко е килограма и името на стопанина. Горе на 2-рото езеро също имаше кантар и там се теглеха когато се връщаха денковете.
към текста >>
51.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Камъни
имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон.
Камъни
имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото.
Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко.
към текста >>
52.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови
камъни
по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур.
От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата.
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови
камъни
по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур.
Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене.
към текста >>
Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови
камъни
, за да оформим коритото на вадата.
Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур.
Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови
камъни
, за да оформим коритото на вадата.
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място.
към текста >>
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови
камъни
от млечен кварц и се туриха.
Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата.
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови
камъни
от млечен кварц и се туриха.
Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
към текста >>
Самата обстановка е красива, грамадни
камъни
донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място.
Самата обстановка е красива, грамадни
камъни
донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък.
към текста >>
Бяха тежки
камъни
, които трима, четирима души можеха да вдигнат.
Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника".
Бяха тежки
камъни
, които трима, четирима души можеха да вдигнат.
Думите на Учителя не бяха само символични. В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица.
към текста >>
След това идваше мястото на каптажа, направен от
камъни
, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър.
Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето.
След това идваше мястото на каптажа, направен от
камъни
, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър.
Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
към текста >>
53.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с
камъни
и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро.
По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с
камъни
и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има.
към текста >>
Като се свечери, долу се запалваше огъня на специално приготвено огнище оградено с
камъни
.
Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има. След това се приберем в палатките си, за да се подготвим за следващата сутрин, когато излизахме на Молитвения връх рано по тъмно. Всеки си подготвяше нещата за обличане, за да му бъдат готови сутринта.
Като се свечери, долу се запалваше огъня на специално приготвено огнище оградено с
камъни
.
Наоколо ее поставят пейки от дървета, за да могат да насядат приятелите. А който не може да се вреди там, то насядват на земята. Като се съберем около огнището чакат да се запали огъня. Дърва са донесени за него от първото езеро. Вечер се наклажда голям огън.
към текста >>
54.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но тук имаше много
камъни
останали от някогашните ледникови морени.
33. СПИРАЛАТА Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо.
Но тук имаше много
камъни
останали от някогашните ледникови морени.
Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и кръга се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме. Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см. Събрахме всички камъни на средата на поляната. Чудехме се какво да ги правим.
към текста >>
Събрахме тези
камъни
, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см.
33. СПИРАЛАТА Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо. Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови морени. Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и кръга се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме. Възникна идеята да разчистим поляната.
Събрахме тези
камъни
, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см.
Събрахме всички камъни на средата на поляната. Чудехме се какво да ги правим. Тогава се предложи да направим от тях пейки за сядане. Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала, кръгла спирала. На тези каменни пейки по-късно трябваше приятелите да сядат и да им служат за скамейки при обед.
към текста >>
Събрахме всички
камъни
на средата на поляната.
33. СПИРАЛАТА Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо. Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови морени. Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и кръга се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме. Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см.
Събрахме всички
камъни
на средата на поляната.
Чудехме се какво да ги правим. Тогава се предложи да направим от тях пейки за сядане. Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала, кръгла спирала. На тези каменни пейки по-късно трябваше приятелите да сядат и да им служат за скамейки при обед. Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария.
към текста >>
Зидахме
камъните
един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено.
Тогава се предложи да направим от тях пейки за сядане. Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала, кръгла спирала. На тези каменни пейки по-късно трябваше приятелите да сядат и да им служат за скамейки при обед. Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария. Първо очертахме спиралата и тя започна да се движи от вън на вътре до своя център.
Зидахме
камъните
един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено.
Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите. Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова. Значи камъните, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала. Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България. Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията.
към текста >>
Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни
камъни
във фугите.
Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала, кръгла спирала. На тези каменни пейки по-късно трябваше приятелите да сядат и да им служат за скамейки при обед. Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария. Първо очертахме спиралата и тя започна да се движи от вън на вътре до своя център. Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено.
Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни
камъни
във фугите.
Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова. Значи камъните, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала. Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България. Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията. Беше паднал, застанал и сега ни пречеше.
към текста >>
Значи
камъните
, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала.
Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария. Първо очертахме спиралата и тя започна да се движи от вън на вътре до своя център. Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено. Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите. Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова.
Значи
камъните
, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала.
Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България. Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията. Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне?
към текста >>
Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме
камъни
, по-широки, по-големи.
Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях.
Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме
камъни
, по-широки, по-големи.
Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя.
към текста >>
Там в храстите и клековете между другите
камъни
, бутнахме и скрихме камъка.
Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята.
Там в храстите и клековете между другите
камъни
, бутнахме и скрихме камъка.
Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ.
към текста >>
55.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Подът на палатката бе постлан с плочи, а от двете страни на палатката бяхме натрупали избрани бели кварцови
камъни
донесени при нашите екскурзии.
След като се качи палатката на Учителя горе, приятелите преместиха палатките си от езерото като ги опънаха по склона и накрая ги огънаха горе на билото. Избираха си място по свой вкус. Но в първите години палатките бяха на поляната при самото езеро, след това минаха по склона и най-накрая се качиха горе на билото към Молитвения връх. Забравих да спомена, че когато палатката на Учителя беше на второто място, на една от терасите на десния склон на езерото, тук имаше също опънати много палатки на приятелите. Палатките вървяха по стъпките на Учителя и на Неговата палатка.
Подът на палатката бе постлан с плочи, а от двете страни на палатката бяхме натрупали избрани бели кварцови
камъни
донесени при нашите екскурзии.
После те бяха подредени с вкус и умение от приятели. Тук пред палатката Учителят държеше своите неделни беседи.
към текста >>
56.
36. СТЪПАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Избрахме плоски
камъни
и започнахме изграждането на пътеката.
Долу огледалният образ на второто езеро сребристо отразява светлината. Тази тераса при палатката Му се свързваше с второто езеро с една стръмна пътека. Тя беше трудна за слизане за нас младите, а какво да кажем за Учителя. Той заобикаляше и трябваше да слиза по една заобиколна пътека. Тогава ние решихме да направим стъпала на пътеката.
Избрахме плоски
камъни
и започнахме изграждането на пътеката.
Направихме я широка, близо два метра. Работихме 5-6 човека близо една седмица. Разстоянието не бе малко. Накрая, когато я построихме сестра Савка се качи по нея, преброи стъпалата и те се оказаха 72.0тива при Учителя и зарадвана казва откритието си. Учителю, знаете ли че пътеката, която построиха братята има точно 72 стъпала?
към текста >>
57.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по
камъните
, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване.
Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по
камъните
, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя. Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал.
към текста >>
Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни
камъни
ние ги обикнахме като наше родно място.
А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето. Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена идея. Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа. Със скалите тук се сближихме.
Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни
камъни
ние ги обикнахме като наше родно място.
Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове.
към текста >>
58.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от
камъни
.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна.
Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от
камъни
.
В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше.
към текста >>
Трябваше да заобикаляме големи скали и
камъни
.
В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше.
Трябваше да заобикаляме големи скали и
камъни
.
В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше. Палатките бяха разположени встрани далеч от поляната. Когато времето беше лошо и не позволяваше да се правят излети играехме тук. След Паневритмия всички се събирахме около Учителя, целувахме ръка и започваха интересни разговори. През това време музикантите свиреха.
към текста >>
59.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено
камъни
- малки или големи.
Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро.
По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено
камъни
- малки или големи.
„Балдер - Дару" означава „Онзи, който дава благата".
към текста >>
60.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Поляните наоколо са осеяни от
камъни
, защото те представляват морени от старите ледници.
Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине. Ето там има една скала, която прилича на човек загърнат в гуна. Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази скала ще го различим от другите.
Поляните наоколо са осеяни от
камъни
, защото те представляват морени от старите ледници.
Можем да видим образци на ледникови морени тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците. Да чудни върхове има тука, чудни гледки и окото се радва на необикновената картина. Учителят обичаше да идва на този връх и то в хубаво време - тихо, слънчево, топло. Той ще ни доведе тука, ще се разположим по поляните на самия връх и тогава като съзерцаваме чудната природа наоколо, като разговаряме и размишляваме, Учителят ще ни държи кратка беседа. Тук сме играли Панев-ритмия.
към текста >>
61.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по
камъните
, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта.
До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по
камъните
, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта.
Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение.
към текста >>
62.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Понеже аз се занимавам с
камъни
, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол.
Понеже аз се занимавам с
камъни
, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците.
към текста >>
Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите
камъни
при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко".
Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите
камъни
при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко".
Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях.
към текста >>
63.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако ме бяха изпратили веднага на кариерата да чукам
камъни
, щях там да си загина и нямаше да ме има вече и нямаше кому да диктувам тези неща, които вие трябва да прочетете, за да знаете, че ада е на земята и че в ада слиза понякога ангелът Господен.
И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен. А това ставаше всеки ден. И никой не забелязваше това. Да, това бе живата пита и живият хляб, който ме оживи и ми даде възможност полека лека да се възстановя. Кухнята ме спаси, а топлата пита след това ме оживяваше.
Ако ме бяха изпратили веднага на кариерата да чукам
камъни
, щях там да си загина и нямаше да ме има вече и нямаше кому да диктувам тези неща, които вие трябва да прочетете, за да знаете, че ада е на земята и че в ада слиза понякога ангелът Господен.
към текста >>
64.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам
камъни
.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик. Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството.
Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам
камъни
.
Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор.
към текста >>
65.
4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
„Сините
камъни
" N20 Сливен 21.
Желю Матев, земеделец с. Елхово Старозагорско 19. Ради Кънев Петков, земеделец с. Пет могили Старозагорско 20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул.
„Сините
камъни
" N20 Сливен 21.
Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул. „Добри Войников" 10 Шумен 22. Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул. „Връх Китка" 16 Петрич 23. Христо Петров Къратлиев, земеделец с.
към текста >>
66.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Скъпоценните
камъни
113.
Белият костюм за белия брат 108. Учителят и българите 109. Игнат Котаров на пътешествия 110. Две необикновени прераждания 111. Мъжът и жената 112.
Скъпоценните
камъни
113.
Разпродажбата на Изгрева – 114. Цената на една кореспонденция 115. Писмо на Учителя до Паша Теодорова и Савка Керемидчиева 116. Писмо от Учителя до учениците 117. Писмо от Учителя 118.
към текста >>
67.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни
камъни
, заоблени от „меката" ръка на реката.
Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща.
Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни
камъни
, заоблени от „меката" ръка на реката.
От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка.
към текста >>
От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите
камъни
и притъпява тяхната острота.
Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката.
От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите
камъни
и притъпява тяхната острота.
Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди.
към текста >>
68.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не дотам заоблените
камъни
са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия.
Панорамата на езерният циркус възрадва групата. Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити. Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро. Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета.
Не дотам заоблените
камъни
са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия.
Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус. Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината. Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана.
към текста >>
На следващото лято работната група имаше за задача да отвари
камъните
и да пренесе наново лодката в езерните води.
Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание. Ето резултата! Лодката ще бъде носител на здраве и живот, дарен от чистите и бистри струи на изворната вода! Послепис: Лодката бе грижливо прибирана след всяко летуване. Бяхме поразместили канарите в непосредствената до извора каменна морена и там приютявахме нашата лодка.
На следващото лято работната група имаше за задача да отвари
камъните
и да пренесе наново лодката в езерните води.
Разбира се, преди новото потопяване следваше добър оглед и засмоляване.
към текста >>
69.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести
камъни
, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата.
Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи.
Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести
камъни
, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата.
Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа.
към текста >>
70.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
Имах
камъни
в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи.
Не смеех да кажа никому. Щяха да ми се смеят, че съм ученик в Младежкия Клас, че съм цигуларят на Младежкия Клас, а съжителствам със свиня и то с плътта на свиня. Е, какво ще кажете? Имах и втори "трън" в плътта. Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания.
Имах
камъни
в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи.
Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза. Но този път бъбречната колика беше по-голяма.
към текста >>
71.
ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Събирам ги, както са презимували под
камъните
, после ги отнасям надалеко.
Може да отидеш там и да провериш това, което ти казвам". Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде. „Ето, това е моят купон за мляко, за да нагостиш твоите възпитаници. И ти пожелавам да правиш добро на хората." „А знаеш ли кога най-добре чистя местата от змии? Това е през ранна пролет.
Събирам ги, както са презимували под
камъните
, после ги отнасям надалеко.
Слагам ги пак под камъни и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели змияря да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял. Тази случка със змияря беше поучителна за нас. Знаехме, че по особен начин се извлича отровата на змиите и я предоставяха на медиците, от която правеха серуми за противоотрова, както и влизаше в състава на различни мазила, с които си служеше съвременната медицина. Често на нашите летувания по планините се срещахме със змии. Ние имахме правило, да се отнасяме към тях приятелски, но винаги бяхме нащрек, за да не бъдем изненадани.
към текста >>
Слагам ги пак под
камъни
и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели змияря да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял.
Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде. „Ето, това е моят купон за мляко, за да нагостиш твоите възпитаници. И ти пожелавам да правиш добро на хората." „А знаеш ли кога най-добре чистя местата от змии? Това е през ранна пролет. Събирам ги, както са презимували под камъните, после ги отнасям надалеко.
Слагам ги пак под
камъни
и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели змияря да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял.
Тази случка със змияря беше поучителна за нас. Знаехме, че по особен начин се извлича отровата на змиите и я предоставяха на медиците, от която правеха серуми за противоотрова, както и влизаше в състава на различни мазила, с които си служеше съвременната медицина. Често на нашите летувания по планините се срещахме със змии. Ние имахме правило, да се отнасяме към тях приятелски, но винаги бяхме нащрек, за да не бъдем изненадани. Учителят държеше да бъдем с будно съзнание и да сме готови да посрещнем всяка една изненада, откъдето и да идва тя.
към текста >>
72.
ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Имах
камъни
в бъбреците.
Направи постъпки да те освободят." Разговорът с Учителя бе приключен. Аз бях изненадан от това благоприятно решение, което трябваше да дойде. Но как щях да получа това освобождение? Мислих дълго. На следващия ден получих бъбречна криза.
Имах
камъни
в бъбреците.
Това ме накара да потърся лекар, след това получих бележка за заболяването ми, която представих пред медицинска комисия и накрая бях освободен. Имах външни и вътрешни хемороиди, които много често се възпаляваха. И за тях получих медицинска бележка за освобождаване. Всичко това представих пред военната медицинска комисия и аз бях освободен. С нейно решение от 17 септември 1943 година бях отложен за три месеца с писмо, съгласно 844/143/32 и трябваше да се явя на 8 декември 1943 година в 1 инженерен полк.
към текста >>
73.
ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с
камъни
като побесняло псе.
Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов. Те не го допускат да влезне в салона. Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон". А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар!
Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с
камъни
като побесняло псе.
Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло. Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите. На салона му се слага катинар и вече никой не влезна в този салон.
към текста >>
74.
ІІІ.112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
112. СКЪПОЦЕННИТЕ
КАМЪНИ
Учителят много пъти беше се спирал в беседите Си за ролята на скъпоценните
камъни
.
112. СКЪПОЦЕННИТЕ
КАМЪНИ
Учителят много пъти беше се спирал в беседите Си за ролята на скъпоценните
камъни
.
Споменаваше за онези сили, които се крият в тях и че човек не може безразборно да носи какъв да е скъпоценен камък. Той трябва да носи такъв камък, който да допълва онова, което човек няма. Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината. Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен.
към текста >>
75.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Бяха сложили
камъни
, а върху
камъните
дъски и по тях трябваше да се премине от единия край на реката до другия.
Само един вагон беше определен за граждани. Стигнахме до Цариброд. Там видяхме, че беше разрушен моста на река Нишава, за да се попречи на влаковете да минават и да се движат към Македония. Слязохме от влака. Гледаме - широка река.
Бяха сложили
камъни
, а върху
камъните
дъски и по тях трябваше да се премине от единия край на реката до другия.
Аз държах в едната си ръка куфарче, а в другата - чанта. Седя и се чудя: „Боже, как ще премина сега тази река? Ще се прекатуря и ще падна в реката." Точно в този момент идват двама войници. Единият ме хвана за едната ръка, другият за другата ръка и така, по дъските, преминахме реката. На отсрещния бряг ни натовариха в товарни конски вагони.
към текста >>
76.
5.13. Бурята и мътната вода
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и
камъни
се свличат от небето, а реката тече червена, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си.
Питаме Го мислено: „Защо, Учителю? " Всички Му се радват, а Той усмихнат се разхожда. А ние сме ядосани и сърдити, подпираме вратата. Учителят е усмихнат и така продължава да се разхожда. Дойде до мене и постави ръката си на рамото ми.
Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и
камъни
се свличат от небето, а реката тече червена, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си.
„И полека - лека тази буря страшна намаля, намаля, намаля. А след това се успокоява, успокоява, успокоява. А водата започва да се избистря, да се избистря, да се избистря и накрая започва да тече бистра вадичка като ручей." Каза го и ме гледаше в очите. И започна пак да се разхожда. Аз разбрах, че Той отговори на моя въпрос.
към текста >>
77.
5.24. Стопанката на бивака
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха
камъни
и искаха да я убиват.
Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха.
Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха
камъни
и искаха да я убиват.
Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото. Това е стопанката на Бивака. Няма да я убивате." Учителят се наведе към змията и така, змията и Учителят, се гледаха доста време. После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу. А беше дълга змията към два метра.
към текста >>
78.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
А колчетата ми изглеждаха от черни, по-черни и си ги представях като гранични
камъни
, които ограждат границите на България.
„Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка. Понеже аз произхождам повече от интелектуалните страни, затова аз странях от физическата работа - да копая. Обикновено ходех, разхождах се из гората, седях на маса, седях на стол, размишлявах, четях книги, докато другите работят. С други думи - не обичах физическата работа. Но сега нямаше как, трябваше да го прекопая това място.
А колчетата ми изглеждаха от черни, по-черни и си ги представях като гранични
камъни
, които ограждат границите на България.
Нямаше как, трябваше да копая. Странно беше, че всички ми се чудеха, как съм се хванал да работя. От сутрин до вечер те ме виждат, че работя. Те идват, поглеждат, запитват ме туй-онуй, но аз мълча, с никого не споделям. Дойдоха до мен, гледат ме, но никой не пожела да ми помогне.
към текста >>
79.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Камъните
и скалите наоколо представляваха нещо като вълшебен град.
Никой от приятелите не допущаше, че това е последният събор, който се извършваше в полите на Витоша - българският Синай. Учителят често обикаляше с приятели от обществото върховете на Витоша. Спомням си един много интересен момент в историята на България. Когато България трябваше да направи неизбежния завой в своята политика, аз бях отишъл на Витоша да търся Учителя, за да го запитам, дошъл ли е моментът вече за този завой. Денят беше прекрасен, върхът Острец (непосредствено до хижа Брокс), на който беше Учителят - огрян от слънцето, представляваше чудна гледка.
Камъните
и скалите наоколо представляваха нещо като вълшебен град.
Бяхме седнали с Учителя на един грамаден блок. На моя въпрос - дошъл ли е моментът България да направи този важен завой, Той помълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието към един облак на запад, имащ фигура на квадрат. В момента, когато ми обърна вниманието към тази фигура, двете съседни линии на един от ъглите на квадрата се разтваряха. В този момент Учителят ми каза: „България ще излезе от това тежко положение". Наистина, квадратът е символ, според окултизма, на страдания и противоречия.
към текста >>
80.
7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Купчината
камъни
- трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела!
Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели. ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път -към Бога хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя!
Купчината
камъни
- трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела!
Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът. По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! - Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г.
към текста >>
Купчинката
камъни
слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът.
Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката
камъни
слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът.
По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! - Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
81.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Скъпоценните
камъни
- 220 113.
Белия костюм за белия брат - 214 108. Учителят и българите - 217 109. Игнат Котаров - 218 110. Двете необикновени прераждания - 219 111. Мъжът и жената - 220 112.
Скъпоценните
камъни
- 220 113.
Разпродажбата на Изгрева - 221 114. Цената на една кореспонденция - 222 115. Писмо на Учителя до Паша Теодорова и Савка Керемидчиева - 222 116. Писмо от Учителя до учениците - 224 117. Писмо от Учителя - 225 118.
към текста >>
82.
ПЕСЕНТА
,
,
ТОМ 4
Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината
камъни
- трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела!
ПЕСЕНТА ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики!
Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината
камъни
- трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела!
Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
Купчинката
камъни
слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост!
Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката
камъни
слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост!
Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
83.
42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
при най-неблагоприятните условия, през
камъни
, храсти, дървета и урви.
А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е.
при най-неблагоприятните условия, през
камъни
, храсти, дървета и урви.
Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат. Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство.
към текста >>
От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през
камъни
, дупки, храсталаци и дървета.
И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението.
От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през
камъни
, дупки, храсталаци и дървета.
Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача.
към текста >>
84.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите
камъни
, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата.
После дава стаите под наем на трети човек - и той умира. Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа. Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан.
Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите
камъни
, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата.
Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо.
към текста >>
Учителят продължил: „Понеже
камъните
са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите
камъни
строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб".
Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо.
Учителят продължил: „Понеже
камъните
са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите
камъни
строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб".
И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот. Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж.
към текста >>
И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от
камъните
, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат.
" братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб".
И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от
камъните
, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат.
Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот. Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж. Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога.
към текста >>
Били докарани много
камъни
, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж.
Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб". И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот. Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски".
Били докарани много
камъни
, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж.
Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и ги натикала в земята. Те също участваха в закона на жертвоприношението. Ето защо в природата има закон „Природата не търпи излишък на енергия - тя създава Злото, което разрушава.
към текста >>
85.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Но аз казвам: „Марийка има отгоре един тънък слой
камъни
, като ги подигнеш отдолу има много хубава почва".
Веднъж при едно такова посещение реших да видя какво ще ми се падне от Библията, Отворих и зачетох: „И този път Бог посети своите си люде". Едва ли някой е имал такова привилегия да го посети Живият Господ, а след това да прочете същото, че думите Господни са написани в Библията като че ли да удостоверят посещението на Господа в малкия дом. Аз съм при Учителя на разговор. „Всички те мислят своенравна, своеобразна. Отвън като те гледат не те разбират.
Но аз казвам: „Марийка има отгоре един тънък слой
камъни
, като ги подигнеш отдолу има много хубава почва".
Ето защо те не те разбират". „Вие нали ме разбирате? " „Аз те разбирам." „Учителю, това ми стига." „Аз мисля много правилно, по-правилно от мене човек да мисли няма. Но сега ти ще се учиш да пазиш душата си чиста само за Бога. Да не се влюбваш в много хора.
към текста >>
86.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи
камъни
, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам.
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи
камъни
, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Тогава идваше при него Динова с две големи стомни, ама толкова големи, че по-големи стомни никога не бях виждала през живота си, и после не видях. Може би едната да събираше към 20 литра вода. Подаде му две празни стомни, усмихне се и каже: „Моля ти се, брат, донеси ми вода от Диана бад, че цял ден стоя без вода, няма кой да ми донесе, че ми са големи и тежки стомните, а само ти си тук як, другите са хилави". Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия.
към текста >>
87.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
Сега трябва да превърнеш простите
камъни
в злато, да изучиш този алхимически процес.
А когато някой мисли лошо за мен той има известно основание за това и ми спомага да открия някой недостатък у себе си. Виждам, че във всички случаи това, от което се нуждая е жива вяра. Аз искам да вярвам, че всичко, което помисля Господ го чува и че ако му дам дума за нещо то е същото като когато съм се задължила спрямо някой човек. Аз през цялото време мислих и тези мисли преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване на глава одобряваше и потвърждаваше правилността на тези мисли. „Ти си дошла сега до най-важното положение - да преминеш от едно състояние в друго.
Сега трябва да превърнеш простите
камъни
в злато, да изучиш този алхимически процес.
Вяра ти трябва. Вярата е закон за преминаване от една форма в друга, закон за прераждане, трансформиране на енергиите. Най-важното е да трансформираш енергиите си. Трябва да вярваш, че всичко е за добро. Ти много бързаш.
към текста >>
88.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА
,
,
ТОМ 5
За да се изчисти извора трябва да се изгребе тинята, падналите
камъни
, пръста и винаги водата се размътва.
Ние не очаквахме толкова бърже политическите промени. Учителят напусна този свят и ние смятахме, че така ще продължава вечно с живота, който бяхме свикнали да живеем. Тогава дойде една сестра у дома, която е била в Мърчаево при Учителя и която го е запитала: „Учителю, кога ще се оправят нещата? " А той отговорил: „За кои неща говорите, сестра? " „Нещата в света и около нас." „Сестра, сега всичко е мътилка.
За да се изчисти извора трябва да се изгребе тинята, падналите
камъни
, пръста и винаги водата се размътва.
Та сега е времето когато Бог изчиства извора. И трябва много, много вода да изтече, да се оправят нещата и да потече чистата вода." Учителят наблегнал на думите „много, много" и на нея й се струва, че това е много дълъг период и не се знае дали ще го дочака в този си живот. Когато започнаха борбите в Братството и всичко, което ни сполетя и корабът, наречен „Изгрев" се надена на подводните скали, проби се и започна да потъва, тогава всеки и всички се обвиняваха по между си. Та си спомних тогава едно изказване на Учителя пред мен: „Когато изворът се размъти най-много, тогава започва да се чисти". Та същото стана сега и с Братството.
към текста >>
89.
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ
,
,
ТОМ 5
Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само
камъни
хвърлят върху гърба му.
Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми.
Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само
камъни
хвърлят върху гърба му.
Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева.
към текста >>
90.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Тя минава през моста, после полека се запътва между
камъните
и тръгва към него.
По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро. Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо. Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена.
Тя минава през моста, после полека се запътва между
камъните
и тръгва към него.
Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас. Да знаете колко дълго време се молих на Господа да ми се даде такъв случай, че да отида при Него, та да му благодаря за доброто, което винаги ми прави". Учителят седи, слуша сериозен и пита: „Сестрата къде се е запътила? " „Ами отивам за Рилския манастир, за да запаля една свещ там в олтара на църквата, защото в последно време всички молитви, които отправям към Господа се приемат от Него и аз все получавам помощ, та за помощта рекох да запаля една свещ на Господа". Учителят седи и казва: „Е, рекох, ти вече запали тази свещ".
към текста >>
91.
133. ФОРМИ И СИМВОЛИ
,
,
ТОМ 5
След няколко часа времето се развали, налетяха бури и хали, дъжд и гръмотевици, ние се бяхме свили в палатките и негодувахме срещу онези там долу дето трошеха скалите с динамит, за да прекарат път или пък ги рушаха заради
камъните
, за да ги използват за строежи.
Тук всичко беше свързано и обусловено от причини и последствия, които се движеха много бързо и бурно се отпечатваха у нас. Веднъж бяхме на Рила и се чу гръм. Огледахме се, ослушахме се, по-дигнахме глави нагоре към небето, а то времето беше тихо и без облаци. Някой от нас подхвърли; „Гръм от ясно небе". Учителят погледна към посоката, от която дойде гърма и каза: „Долу онези гърмят и рушат скалите, но те не знаят, че става сътресение в атмосферата и с това развалят и атмосферата и времето".
След няколко часа времето се развали, налетяха бури и хали, дъжд и гръмотевици, ние се бяхме свили в палатките и негодувахме срещу онези там долу дето трошеха скалите с динамит, за да прекарат път или пък ги рушаха заради
камъните
, за да ги използват за строежи.
Разрушаваха скалите и освобождаваха енергия от тях. Гърмяха с динамит, детонацията се отразяваха върху атмосферата и се променяше състоянието й. Днешното човечество навлезе в атмосферата със самолети, ракети и бомби и те смятат, че това ще мине безнаказано. Много се лъжат. И незнанието се наказва когато то води до разрушение и освобождаване на разрушителните сили на природата.
към текста >>
92.
162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите
камъни
като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа.
Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата".
Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите
камъни
като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа.
Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието". А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата". За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е". Тези названия от Учителя не бяха случайни.
към текста >>
93.
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с
камъни
.
След това той свика всички и даде беседата „Отклонението на ученика от пътя към Бога". Това бе основната тема на беседата. Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър.
След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с
камъни
.
Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември.
към текста >>
94.
167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
,
,
ТОМ 5
Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от
камъните
и се разсипа цялата върху огъня.
С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка.
Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от
камъните
и се разсипа цялата върху огъня.
Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата.
към текста >>
95.
168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към
камъните
и се счупва.
А защо до горе? За да покаже, че при Учителя е важен принципа на изобилието. Да, но това важи за Учителя, който е извор и дава, а ние сме ученици, жадуваме за Словото му и се храним от него. Затова тя не трябва да поднася препълнена чаша на Учителя. Но тя иска да се представи малко по-иначе.
Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към
камъните
и се счупва.
Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена. Поглежда виновно Учителя, а той прихва да се смее. За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя. А друг начин нямало. Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата.
към текста >>
96.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и
камъни
, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език.
Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове, и чийто крак докосне тези места не може да не се почувствува чудотворното им влияние.
Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и
камъни
, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език.
На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: „Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! -И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото".
към текста >>
Камъни
, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език.
Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори!
Камъни
, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език.
И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със Словото на Учителя. Николай Каллертс Рига, 12.Х11.1937 г.
към текста >>
97.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
" Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви
камъни
, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра.
Неговата реч става дело, понеже единодушието народно е глас Божий. - „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство?
" Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви
камъни
, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра.
Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение.
към текста >>
98.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
,
ТОМ 5
Това беше все едно да се въртят воденичните
камъни
вдигнати високо без да има жито и без да се мели брашно.
Беше събрал в себе си големи изречения и високопарни слова от теософия, от окултизъм и не знам какво си още и разбира се ги бе посолил с мисли от Учителя. И всичко това бе опаковано в една проповедническа реч предназначена към нас, но и същевременно да се види, че Белев не е случаен човек и не е кой да е. Обикновено за нас по-младите от моето поколение ни беше чужд този маниер на старите приятели, които все искаха да проповядват, но нямаше кому. Защо ли? Защото ние, младите, не искахме да ни проповядват, защото за нас това беше наливане от пусто в празно и в бъчва без дъно.
Това беше все едно да се въртят воденичните
камъни
вдигнати високо без да има жито и без да се мели брашно.
Това беше за нас, а за онези, които имаха воденици, които трябваше да смелят брашното, за тях нещата бяха по-друго яче. За Учителят въпроса стоеше по принцип, че трябва да има свобода и всеки да се изяви такъв какъвто е. Но ние не искахме да го слушаме да ни проповядва. Обикновено някой пък старите приятели ни хващаха и ни караха да им бъдем слушатели и ни разказваха какви ли не неща. Ние намирахме начин да се измъкнем.
към текста >>
99.
215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА
,
,
ТОМ 5
Удари на камък при Борис, че после се спъна и на много други
камъни
.
След като не можа да се справи с мен и да ме смачка и да ме отстрани от Борис, то каквото имаше да наговори по мой адрес беше разнесено по всички страни. Накрая като видяха, че няма никакъв резултат, то те се насочиха към друго място. А това беше Георги Радев. Започнаха да го ухажват, да го канят на гости, да го черпят със сладкиши само и само да го прикоткат и да го направят жених на дъщеря си Сийка. А на тази нейна дъщеря хич не й вървеше.
Удари на камък при Борис, че после се спъна и на много други
камъни
.
Беше ми жал за нея, но не и за майката. По това време на Изгрева имаше едно много фино същество, което харесваше Жорж. Беше много фино като фигура и беше много добра по сърце и по природа. Жорж също имаше симпатия към нея и те дружаха. Но само дружаха и нищо повече.
към текста >>
100.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Обичаш скъпоценните
камъни
заради това, което дават.
Ако ти си сестра и някой брат ти каже, че обича другите той те лъже. Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава.
Обичаш скъпоценните
камъни
заради това, което дават.
Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш.
към текста >>
Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по
камъните
ще оставим следи, че е минала група и е пяла." Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с.
Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате. Напишете и някоя поезия за тази вечер. В този огън дървата дават всичко Божествено". След това се изпяха доста песни около огъня.
Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по
камъните
ще оставим следи, че е минала група и е пяла." Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с.
(при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала) Частите и цялото Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: аз съм свободен. Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен.
към текста >>
НАГОРЕ