НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
155
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни
камъни
.
Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби. В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни.
„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни
камъни
.
Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината. И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие. Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе.
към текста >>
2.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с
камъни
го подгони.
Защото само за такава жертва бе достойна тя. И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието. Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник. Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината. Доста скита той.
Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с
камъни
го подгони.
И той с радост умря за нея. Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й. - Тя хвърли нов лъч светлина в нощта. След него пусна втори и трети.
към текста >>
3.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас –
камъните
ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас –
камъните
ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места.
И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал.
към текста >>
Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите,
камъните
... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора.
Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите,
камъните
... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това.
Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония.
към текста >>
Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по
камъните
посредством вятъра.
Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва.
Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по
камъните
посредством вятъра.
Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене.
към текста >>
Хумболт посетил тия „музикални"
камъни
, както ги наричат испанците.
Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика.
Хумболт посетил тия „музикални"
камъни
, както ги наричат испанците.
В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място. Понякога се получават цели акорди с чисти звукове. В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки. Всяка утрин тия статуи поздравяват изгряващото слънце с песен. Павзаний, който посетил Египет в края на Адрияновото царуване, описва колоса като „седяща статуя, която има глас".
към текста >>
В Бретан се намират „пеещите
камъни
на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място.
Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците.
В Бретан се намират „пеещите
камъни
на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място.
Понякога се получават цели акорди с чисти звукове. В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки. Всяка утрин тия статуи поздравяват изгряващото слънце с песен. Павзаний, който посетил Египет в края на Адрияновото царуване, описва колоса като „седяща статуя, която има глас". Едно земетресение през 27 год. сл.Р.Хр.
към текста >>
4.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в
камъните
и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред.
Така е, защото нашата свободна воля мяза на следното: представете си един дълъг път, от двете страни на който има пропасти или високи стени. Човек е принуден да се движи по тоя път. Това е, което наричаме предопределение, а че се движим, показва това че живеем. Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки. Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас.
Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в
камъните
и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред.
За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот.
към текста >>
5.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат
камъни
и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум.
И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат
камъни
и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее.
Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота.
към текста >>
6.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени
камъни
корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените
камъни
, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа.
Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г. при Мадрас пред очите на много английски чиновници и други европейци. В околността на Делхи, арабския пътешественик Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава). На о.
Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени
камъни
корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените
камъни
, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа.
Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство. На о. Таити жрецът Папа Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня. И всеки, казва той, който би следвал съветите му би могъл да стори същото.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Магичните
камъни
(минерали) и други.
и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
Магичните
камъни
(минерали) и други.
В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда. Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>
8.
Спящата роза - Gis Moll
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени
камъни
от твоята душа и китеше косите ми.
Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя. Чуй молбата ми, царице! " „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета.
Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени
камъни
от твоята душа и китеше косите ми.
Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор. Тогава, ти напусна моя дом и тръгна да странствуваш по света.” „Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни. Чуй моя скръбен стон, царице?
към текста >>
9.
Пробуждане – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Замърдат и хората – едному се сторило, че люспата дето стои някой друг е по-едра, по-лъскава, сякаш чисто злато и скъпоценни
камъни
.
Изпита от край до край живота на хората – и радостта им и бедите им, и черната им неволя. Видя той, че в пръстените на Змея хората не виждаха бял ден, ни мирен залък: все борби, все разпри, все раздори. Един друг се мамят, един други се насилят, един други се избиват – като че ли не са братя, и като че ли няма за всички и живот и благо. И на Земру се струваше, че хората са пленени от златния Змей с многоцветните люспи. Мръдне Змеят гъвкава снага, а люспите заблестят, заискрят се, менят ли се менят ония ми ти шарки и бои – като ги гледаш, да се не нагледаш.
Замърдат и хората – едному се сторило, че люспата дето стои някой друг е по-едра, по-лъскава, сякаш чисто злато и скъпоценни
камъни
.
И хайде, запъпли, забори се, заналита. Ала тъкмо се домогне до нея, току виж Змеят пак загърчил гъвкава снага и всичко се разпръсва като дим, лъжа било? Пак помръдне Змеят и заиграват ярки отражения и измамливи образи. Хайде, пак се раздвижват хората, пак започват да налитат – може би там, на онази люспа, по-близо до главата ще е вече щастието. Не, не на тази глава, на другата!
към текста >>
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни
камъни
като звезден рой.
И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи. А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж!
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни
камъни
като звезден рой.
А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил.
към текста >>
Любовта иска да направи от тях скъпоценни
камъни
.
Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията.
Любовта иска да направи от тях скъпоценни
камъни
.
Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила.
към текста >>
Скъпоценни
камъни
, с които Господ ще накичи главите на своите деца.
Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни.
Скъпоценни
камъни
, с които Господ ще накичи главите на своите деца.
Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея.
към текста >>
10.
Сините очи – Ели
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Скъпоценни
камъни
са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му.
Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат?
Скъпоценни
камъни
са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му.
Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой слуга. * Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета. Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми.
към текста >>
11.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из
камъните
и пее песента за вечно съграждащия Дух.
Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света.
Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из
камъните
и пее песента за вечно съграждащия Дух.
Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка.
към текста >>
12.
Заровените таланти
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с
камъни
, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия.
Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството.
А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с
камъни
, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия.
* И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина.
към текста >>
Тогава,
камънита
които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя.
Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици.
Тогава,
камънита
които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя.
А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот. И родиха се Нови Науки, Нови Изкуства, Нов Морал, Нова Философия.
към текста >>
13.
Живи барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно
камъни
в езерото ми.
Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха.
Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно
камъни
в езерото ми.
Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение.
към текста >>
Те яростно хвърляха
камъни
и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с
камъни
”.
Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат.
Те яростно хвърляха
камъни
и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с
камъни
”.
Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида.
към текста >>
Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни
камъни
, колкото виждам в дъното на морето".
,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето? " И аз погледнах в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти. „Ах, извиках аз в удивление. Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро.
Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни
камъни
, колкото виждам в дъното на морето".
Но как могат хората да извадят всичко това? „Сине мой, рече този, който ме водеше, морето със своето богатство и своята дълбочина е огледало на сърцето ти и на твоите подобни." И пак стоях на брега на морето и мислех за тайните, които крие в себе си. И развълнува се морето и аз гледах могъщата сила на вълните му. Пред мене имаше канари и аз видях как падаха грамадни късове, изкъртени от вълните. „Сине мой, рече този, който ме водеше.
към текста >>
14.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между
камъните
и скалите на водата.
Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето.
Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между
камъните
и скалите на водата.
Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени.
към текста >>
15.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Техните птици се сблъскваха една друга, като
камъни
, хвърлени с прашка.
Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито.
Техните птици се сблъскваха една друга, като
камъни
, хвърлени с прашка.
Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода.
към текста >>
Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи
камъни
с клинове, потопени във вода.
Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон.
Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи
камъни
с клинове, потопени във вода.
Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба. Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой.
към текста >>
Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати
камъни
, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба.
Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето.
Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати
камъни
, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба.
Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой. И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята.
към текста >>
16.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите,
камъните
на този велик, разумен свят”.
Б. БОЕВ. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм.
Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите,
камъните
на този велик, разумен свят”.
„Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа.
към текста >>
,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между
камъните
" казва г. Дънов.
Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата. Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за събуждане на творческите ù сили. Защото човек ще се свърже с вътрешния живот на целия космос.
,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между
камъните
" казва г. Дънов.
А това е, защото той чувствува Божествения живот, който работи в нея. По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява. При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат. Понеже се постига интимно свързване с нея. Тогаз човек се свързва с живите сили на природата.
към текста >>
17.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дали тя е пълна със скъпоценни
камъни
и перли?
Небето, ухапано от зъба на нощта, пада отровно с черен ужас над морето. Вълните мятат главите си в непрогледния мрак, а Плувецът броди буден по безкрайната шир. Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака. Кое прави неговата лодка тъй неустрашима? Защо тя не се бои от бурите и тъмнината?
Дали тя е пълна със скъпоценни
камъни
и перли?
О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си. Те са за тази, която чака самотна в нощта със своя горящ светилник. Тя живее в една малка къщичка край пътя. Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù.
към текста >>
18.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Когато дойде новото състояние в човека, тогаз всичко ще оживее за него;
камъните
, растенията и пр..
Камъните
не са мъртви, но животът в тях е медлен".
Б. Боев РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНИЕ И СМИСЪЛ „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл".
„Когато дойде новото състояние в човека, тогаз всичко ще оживее за него;
камъните
, растенията и пр..
Камъните
не са мъртви, но животът в тях е медлен".
Учителят При изучаването на природата днес повече се разглежда външната ù страна. Окултизмът обръща внимание и на тая страна. Но това е изучаване само по форма. Окултизмът се стреми да отиде по-нататък и да изучи природата и по съдържание. Това е изучаване етерните и по-висши строителни сили, които работят в човешкия организъм и в цялата природа.
към текста >>
19.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата,
камъните
, изворите и пр.
Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата,
камъните
, изворите и пр.
ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция.
към текста >>
20.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
- По двата начина, по които се развива житното зърно: или като се посее житното зърно в земята, или като се тури между воденичните
камъни
.
Тогава всички хора ще станат братя и сестри по новия начин. Казвате: после какво ще правим? - Художници ще станете. Ако всички проповедници, учители, учени хора, управници станат художници, свят ще се оправи. Някой казва: как може да се развива живота?
- По двата начина, по които се развива житното зърно: или като се посее житното зърно в земята, или като се тури между воденичните
камъни
.
Който иска да намери Истината, трябва да се подчини на всички условия, трябва да се изпита. Ако искаш да те посадят в земята, след време ще поникнеш, ще започнеш да се развиваш и ще научиш много работи. Ако пък искаш да те поставят между воденичните камъни, ще станеш бял, ще те турят в чували, домакинята ще те поразтърси малко, ще те постави в нощвите, ще ти сипе вода, ще те помачка малко, докато най-после втасаш. Кой е по добър начин от двата? - Първият.
към текста >>
Ако пък искаш да те поставят между воденичните
камъни
, ще станеш бял, ще те турят в чували, домакинята ще те поразтърси малко, ще те постави в нощвите, ще ти сипе вода, ще те помачка малко, докато най-после втасаш.
Ако всички проповедници, учители, учени хора, управници станат художници, свят ще се оправи. Някой казва: как може да се развива живота? - По двата начина, по които се развива житното зърно: или като се посее житното зърно в земята, или като се тури между воденичните камъни. Който иска да намери Истината, трябва да се подчини на всички условия, трябва да се изпита. Ако искаш да те посадят в земята, след време ще поникнеш, ще започнеш да се развиваш и ще научиш много работи.
Ако пък искаш да те поставят между воденичните
камъни
, ще станеш бял, ще те турят в чували, домакинята ще те поразтърси малко, ще те постави в нощвите, ще ти сипе вода, ще те помачка малко, докато най-после втасаш.
Кой е по добър начин от двата? - Първият. В него има растене, живот. Съвременното човечество е избрало втория начин за своето развитие. Казвам: нови идеи, Божествени идеи трябват на хората!
към текста >>
21.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Със
камъни
ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори.
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Със
камъни
ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори.
И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>
22.
Мисли за вегетарианството
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода
камъните
, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете.
Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха.
Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода
камъните
, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете.
Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни.
към текста >>
Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните
камъни
представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина.
Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си.
Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните
камъни
представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина.
Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ. Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане. Превела: Цв. Симеонова
към текста >>
В този случай черните
камъни
символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни.
Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа.
В този случай черните
камъни
символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни.
Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ. Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане. Превела: Цв. Симеонова
към текста >>
Водата, с която принцесата напръсква черните
камъни
, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане.
Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ.
Водата, с която принцесата напръсква черните
камъни
, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане.
Превела: Цв. Симеонова
към текста >>
23.
Учителят – Мара Белчева
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Аз познавах изгубени наречия, знаех неща, които се предават само устно, знаех редки
камъни
или треви, за чието доставяне се иска месеци пътуване.
научил, толкоз много видял, толкоз много воювал, толкоз загадки бях разрешил. Надминах всички мои съученици и внезапно се почувствувах сам. Аз се радвах и си казах: Ето един човек, който не говори това, което бил чул, но един човек експериментатор! Виждах вече края на своите напипания и предвкусвах надеждата, ясната надежда, зората най-после. Андреас продължи: - Моята звезда поиска да бъда приет почти във всички източни езотерични общества на индуси, китайци и пр.
Аз познавах изгубени наречия, знаех неща, които се предават само устно, знаех редки
камъни
или треви, за чието доставяне се иска месеци пътуване.
Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения. - Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето.
към текста >>
24.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Златото, среброто и всички скъпоценни
камъни
са вътре в нас.
Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това?
Златото, среброто и всички скъпоценни
камъни
са вътре в нас.
Цветя цъфтят и плодове зреят в нашит градини на сърцето и ума. Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа. Ние сме възлюбените деца на Бога на Любовта! П. Г. П. Витоша, 3.
към текста >>
25.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Дните ми са изумрудени
камъни
, а нощите – черни бездни.
Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време.
Дните ми са изумрудени
камъни
, а нощите – черни бездни.
Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта. Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани. Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът.
към текста >>
26.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Сега на земята оставят ценни само скъпоценните
камъни
.
Затова, младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладят. Тогаз ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравява м с тази нова идея. Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени.
Сега на земята оставят ценни само скъпоценните
камъни
.
Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора. Само те могат да живеят. Животът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее прозаичен живот, това вече не е живот.
към текста >>
27.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически
камъни
да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори.
френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно.
Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически
камъни
да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори.
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си!
към текста >>
28.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Благият Ти поглед ги разтопи, превърна в безценни
камъни
, и направи от тях диадема за моето чело.
Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен. Призовах най-после и Тебе. Царствената Ти осанка смути моите окови.
Благият Ти поглед ги разтопи, превърна в безценни
камъни
, и направи от тях диадема за моето чело.
Любов, това направи Ти. * * * Камъчето малко ми прошепна: Стоя тук заради нея. Тя ме тук постави. Тя майчински бди над мене Тя ме готви за друг живот Тя ме тук постави, Тя ще ме отмени. Тя, Любовта.
към текста >>
29.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
С каква сила, с какви средства са донасяни тези
камъни
от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка.
Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет.
С каква сила, с какви средства са донасяни тези
камъни
от тези планини и са били качвани до такава височина, за да образуват пирамидите, това за учените е загадка.
Самият този факт вече говори, че египтяните са притежавали знания, които днешната официална наука още не притежава! Това е в съгласие с твърдението на окултната наука, че древният Египет е бил седалище на Великото Всемирно Бяло Братство! По-рано това Братство е имало за център Атлантида, но доста време преди потъването му се премества в Египет, дето престоява стотици хилядолетия. Тогаз са били построени първите пирамиди. По после то се премества във вътрешна Азия[5].
към текста >>
30.
БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Да, аз не направих огърлица от зърната, които блестяха със слънчева усмивка, но в душата си днес имам огърлица от други скъпоценни
камъни
.
Аз тогава се прибирах у дома и очите ми биваха разплакани... Исках да си направя огърлица от тях. Тя щеше да е по-хубава от тая на по-голямата ми сестричка, защото зрънцата, които исках да си набера, блестяха по-хубаво от нейните. Понякога повиквах и малкото си братче да ми помага, но и то се връщаше с мокри ръце и тъжни, виновни очи. Всяка сутрин аз чаках слънцето и все вярвах, че веднъж ще мога да си набера от тия чудно хубави многоцветни зърна... Измина време и аз разбрах тайната, защо слънцето ми ги не даваше. То искало да съм будна в часа на неговия изгрев, когато в душата се ражда по един елмаз.
Да, аз не направих огърлица от зърната, които блестяха със слънчева усмивка, но в душата си днес имам огърлица от други скъпоценни
камъни
.
Те са моите слънчеви утрини. Те ще ми светят и в дните и в нощите, в радостните часове и в тия, когато край мене ще прибягват тъмни, неспокойни сенки. Аз сега ще ставам на ранина, ще те чакам, мое слънце, и тихо ще ти благодаря за това, че при докосване с моите пръсти зърната по поляната се стопяваха, за да се родят и греят в душата ми, откъдето никой не може да ми ги отнеме. Сън Майко, защо ме събуди? Аз тъкмо сънувах, че мога да хвърча.
към текста >>
31.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ - ЕМАНУИЛ П. ДИМИТРОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Камъните
, що трошим, само са различни: – Ти учител си – трошиш ти в детските сърца и умове; свещеник си – трошиш; новатор пък си ти – и ти трошиш.
– И защо на мене този дар? И като слънчев лъч проблесна му в очите светла мисъл. Усмивка украсява грубото лице: – Каменар съм. И ти си каменар. И ти, и ти, и всички.
Камъните
, що трошим, само са различни: – Ти учител си – трошиш ти в детските сърца и умове; свещеник си – трошиш; новатор пък си ти – и ти трошиш.
Трошиш... Ний всичките сме каменари... А там настилка правят – НА НОВИЙ ПЪТ! ОТРОНЕН ЛИСТ – Не ме настъпвай!... Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай! Че старо съм и прашно, че търкалям се в калта – туй в програмата на тоз живот е... Укор ми не пращай!... – Безцветно съм и грозно веч, но ценен дар отнасям аз със себе: слънчеви лъчи в недрата земни... – Не ме настъпвай!..
към текста >>
32.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Дните ми са изумрудени
камъни
, а нощите – черни бездни.
Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време.
Дните ми са изумрудени
камъни
, а нощите – черни бездни.
Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта. Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани. Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът.
към текста >>
33.
НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
* Разхождат, се, четат, пишат големите, играят малките, но вижте ги сега като един човек, като малка дековилка пренасят
камъни
за новостроящата се хижа, дърва за вечерния огън.
Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор. * И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите! – На хубаво изградено огнище клокочат големите казани с гозба. – Днес няколко дежурни братя и сестри са родители, които приготовляват храна за своите деца, а всички други днес са деца.
* Разхождат, се, четат, пишат големите, играят малките, но вижте ги сега като един човек, като малка дековилка пренасят
камъни
за новостроящата се хижа, дърва за вечерния огън.
Като един! Как чудно знаят те и да работят! Обедната полянка сияе от радост. Тя никога не е имала толкова радостни, толкова благодарни от скромната ù гозба, гости. Тя се радва, радват се и тя.
към текста >>
34.
СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Новата пространна хижа, построена само от
камъни
, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол.
Новата пространна хижа, построена само от
камъни
, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол.
Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество.
към текста >>
Камъните
за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”.
Камъните
за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари.
Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество. Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилски манастир – Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време, по този на много места опасен път. Д-р С. Г.
към текста >>
35.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тия хора страдат от нервни болести, ипохондрии и разни мании, разни трески, запеци,
камъни
, жълтеница, гангрени, проказа и трудно се лекуват.
Имат силни идеи и големи познавателни способности, паметливи – макар паметта им да е рожба на труд и работа, голями систематици. Природата им е пригодена за сериозна и настойчива работа, хора способни към голяма ученост. Меланхолиците са големи скъперници и в своята мълчаливост, ревнивост, завистливост и честолюбие, те са голями мизантропи и често завършват със самоубийство. Този темперамент ражда едни от най-дълбоките философи, мислители и големи изобретатели, както и най-голямите екзалтирани фанатици в живота изобщо, а също и големи заговорници и революционери. Лошите условия често съпътствуват този темперамент, негли rо и го създават у мнозина.
Тия хора страдат от нервни болести, ипохондрии и разни мании, разни трески, запеци,
камъни
, жълтеница, гангрени, проказа и трудно се лекуват.
Трябва да употребяват храна, която да разреди кръвта им и да внесе влага в тялото, да избятват самотността, да ходят по слънце, да правят топли бани, да си поспиват повечко и да слушат жизнерадостна и приятна музика. Гласът е нисък, пресеклив и сдавен, изразява тъга и чувственост. Движенията са резки, походката е важна, лека и замислена, с наведена надолу глава. А ето каква е формулата на Учителя за меланхоличния, който за него е идентичен с умствения темперамент: Преобладаващо влияние – нервната система – кислородът. В този темперамент има огън, тия хора са в постоянни вътрешни безпокойства; вътрешните процеси не стават правилно в тях, затова се образува повече топлина.
към текста >>
36.
ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с
камъните
, тревите и растенията, със звездите и небето.
В нея е първата тайна. Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа.
Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с
камъните
, тревите и растенията, със звездите и небето.
Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото.
към текста >>
37.
ДВА ПРИЛИВА - Г.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Като не знаят, де да поставят мъчнотиите, съвременните хора се препъват в тях, като в безразборно разхвърляни
камъни
по улиците, вследствие на което страдат, измъчват се и се обезсърчават.
Добрата почва В природата съществува един велик план, който хората едва сега са започнали да изучават. Този план е разнообразен. Когато рибите го изучавали, те се научили да плуват; когато птиците го изучавали, те се научили да хвъркат; когато млекопитаещите го изучавали, те се научили да ходят по земята; когато хората го изучавали, те се научили да мислят; когато ангелите го изучавали, те се научили да светят. Значи, задачата на човека е да мисли. Щом се научи да мисли правилно, мъчнотиите в живота му няма да изчезнат, но той ще им намери място, ще ги тури там, дето ще го ползуват.
Като не знаят, де да поставят мъчнотиите, съвременните хора се препъват в тях, като в безразборно разхвърляни
камъни
по улиците, вследствие на което страдат, измъчват се и се обезсърчават.
Като се стремят да се освободят от мъчнотиите, те искат да бъдат силни, богати. Природата е силна, природата е богата. Защо тогава хората да не използуват нейната сила, нейното богатство? Щом хората искат да бъдат силни, богати, това показва, че те нямат доверие в природата. В плана на природата е да ни направи богати, силни, учени.
към текста >>
38.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Боян Боев Няколко думи върху туризма „Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите,
камъните
на този велик разумен свят.” „Зад всяко явление, зад всяка енергия седи една разумна сила.
Боян Боев Няколко думи върху туризма „Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите,
камъните
на този велик разумен свят.” „Зад всяко явление, зад всяка енергия седи една разумна сила.
” „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. ” „Проучвайте великата природа, всички велики закони. ” Учителят. Изучаването на външните форми в природата е необходимо, но не е достатъчно, за да хвърли светлина върху нейната същина, върху нейния вътрешен живот. Обикновеното изучаване на природата като сбор от физико-химични процеси окултизмът го нарича изучаване по форма.
към текста >>
Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз
камъните
, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят.
С опити може да се докаже, че нашите мисли, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения. Ние можем да влезем с растението не само във външна механическа връзка, но и в психична. Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата. Всичко това може да се провери чрез опит.
Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз
камъните
, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят.
И това ново отношение към природата ще внесе един нов елемент в екскурзиите по планината, ще внесе един нов дух в туризма. По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тях са електромагнитни, други – от по-висок характер Скалите, водите, растенията, – всичко в планините влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр.
към текста >>
Камъните
, водата и пр., които виждаме, значи не са само тая материя, която е пред нас.
По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тях са електромагнитни, други – от по-висок характер Скалите, водите, растенията, – всичко в планините влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах и по други начини.
Камъните
, водата и пр., които виждаме, значи не са само тая материя, която е пред нас.
Те са свързани с други по-високи сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм.
към текста >>
Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята,
камъните
, водите и пр.
Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек. Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр. Но това е само външната страна. Този въпрос има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава. Човек може да използува разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините.
Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята,
камъните
, водите и пр.
Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят. Човек по този начин влиза в свръзка от една страна с тези строителни енергии и от друга страна - с разумните сили, с разумността, която е зад видимите форми. И едно подобно влизане на човека в общение с живите сили на природата съдействува за неговата физическа и духовна обнова. В свръзка с течението на разните енергии в планината стоят много други въпроси. Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад.
към текста >>
Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по
камъните
, по цветята, по изворите и пр.
После, туристът с новото съзнание ще отива в природата със съзнанието, че ще получи нещо. Той отива не за да разрушава, а за да гради. Ето защо той никога няма да къса цветя. Родители и възпитатели, които дават пример на децата да късат при екскурзии, всаждат в тях навици, които после ще се проявят в много пакостно направление. За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради.
Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по
камъните
, по цветята, по изворите и пр.
Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места. Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели.
към текста >>
39.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но измамата по никой начин не е възможна, понеже се касае за
камъни
от 7 до 9 килограма, железни пръчки до 50 сантиметра, цели тухли и други предмети с големи размери, които никой не би могъл да внесе в помещението, без да бъде забелязан.
С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата. Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света. Тук има сбирка от предмети, които са били донесени по тайнствен начин в лабораторията, осветена силно или оставена в полумрак, но винаги херметически затворена, при най-строг контрол, изключващ всякаква измама. Дрехите на участниците и на медиума са снабдени със светещи ръбове, а стените и мобилите са покрити с фосфоресциращи покривки. Преди да се влезе в помещението за сеансите всеки бива преглеждан и обискиран грижливо, за да не може да внесе нещо по контрабанден начин.
Но измамата по никой начин не е възможна, понеже се касае за
камъни
от 7 до 9 килограма, железни пръчки до 50 сантиметра, цели тухли и други предмети с големи размери, които никой не би могъл да внесе в помещението, без да бъде забелязан.
Във витрините на музея се пазят най-разнообразни предмети: цветя, вериги, старинни метали, патрони, клончета, книги и пр. До всеки предмет има автентично описание на обстоятелствата, при които той е бил внесен в залата. Понякога предметите падат изведнъж от тавана върху масата, без предварителен знак. Друг път медиумът съобщава предварително, че „духът” ще ги изпрати като доказателство на това, че съществува, и след няколко секунди предметът наистина се появява. Случва се също „духовете” да отиват да търсят предмети, които се намират в помещенията на участниците, в дъното на заключени чекмеджета.
към текста >>
40.
ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Хората ни хвърлят твърди
камъни
, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия
камъни
има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим.
Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи.
Хората ни хвърлят твърди
камъни
, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия
камъни
има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим.
Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея.
към текста >>
41.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Камъните
ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее, и животът ви ще стане сносен.
И ако някой музикант би написал как птичките започват своята молитва, той би създал цяло събитие. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата, мъчат се да схванат най-грубото. В тия най-груби гласове донякъде са успели, но как пеят птичките - тям още не могат да подражават. А в окултната музика всичко това е възможно. Музиката е един начин, чрез който природата може да оживее за човека.
Камъните
ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее, и животът ви ще стане сносен.
Навсякъде ще можете да се тонирате. И онези хора, които най-много страдат в живота си, са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в страданията си. Всяко четиво, което четеш, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по един начин; ако нямаш музикално настроение, ще го разбереш по друг начин.
към текста >>
42.
ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните
камъни
на твоите благородни мисли.
Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го.
Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните
камъни
на твоите благородни мисли.
Челото Ти прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми.
към текста >>
43.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И на небето - във всичките слънца - и на земята, зад всичко: и зад въздуха и зад водата и зад
камъните
, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог.
Всички ангели, всички същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича свещената Любов, която повдига и крепи целия космос. И ако ги попитате къде е и що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце, и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той.
И на небето - във всичките слънца - и на земята, зад всичко: и зад въздуха и зад водата и зад
камъните
, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог.
Всичко което е в нас и вън от нас, всичко което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни." И понеже Бог е тъй дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес.
към текста >>
44.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята,
камъните
, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство.
Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята,
камъните
, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство.
Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата!
към текста >>
45.
На планината - Б. Боев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Едно добро не може да повдигне човека, тъй както от един камък дворец не се прави, а от безчет
камъни
.
ИЗ „ЖИВОТО СЛОВО" БИСЕРИ Абсолютно никаква лъжа! Ако не култивираш добродетели в себе си, неминуемо ще се родят пороците - всички негативни качества. Бъди постоянен в импулса, а не в нещата. Пий само от извора, а не от течението. Бъди строг към себе си, а снизходителен към другите.
Едно добро не може да повдигне човека, тъй както от един камък дворец не се прави, а от безчет
камъни
.
Всичките мъчения и страдания се дължат на незнанието ни да четем писаното около и върху нас. Жертвувай само това и тогава, когато резултатът ще е положителен, иначе би било разточителство. Оставяй винаги едно свободно кътче в своята душа за новите истини. Никога като вчера! Никога без работа!
към текста >>
46.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Някои носят големи каменни плочи; други чистят извора и нареждат
камъни
по дъното и страните му.
Скоро постепенно се възстановява предишната спокойна синевина на небето. Приветствие ли беше това от един свят на Вечната Светлина, на Вечната Красота и Вечната Хармония? Пръскаме се наоколо: едни в четене и размишление; други в разглеждане на цветята и скалите. Някои рисуват. След време отново се сбираме, за да очистим нов извор, намерен наскоро.
Някои носят големи каменни плочи; други чистят извора и нареждат
камъни
по дъното и страните му.
Колко скоро е очистен изворът! Но време е вече за обед. Приветлива, широка слънчева поляна ни призовава. Образуваме голямо колело. Всичко в раниците е изкарано навън и се употребява общо.
към текста >>
47.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Изчистихме извора и наредихме белите
камъни
по дъното и бреговете му.
Сън ли беше това или реалност? На връщане се отбиваме при „Ръцете, които дават". Когато за пръв път посетихме тези места, това беше извор, заобиколен с кал, мочурища. Задачата ни беше да вложим, да въплътим в него реално, конкретно новите идеи. Събирахме от близки и по-далечни околности бели кварцови скали, съперничещи с първокласния белоснежен мрамор.
Изчистихме извора и наредихме белите
камъни
по дъното и бреговете му.
И след неколкодневна работа радост изпълни душите ни. Всичко беше преобразено! Пред нас изникна чешма в съвсем нов стил! Колко са красиви фигурите, образувани от нареждането на белите скали! Водните струи, които бликат от извора, минават по украсено дъно и се изливат чрез мраморни ръце!
към текста >>
48.
Вести и книгопис
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Камъни
от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг.
Камъни
от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали.
към текста >>
49.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Разкази, приказки, легенди като скъпоценни
камъни
се нижат пред очите на читателя.
Доставя книгоиздателство „Братство" - Севлиево. Златни капки - разкази и легенди от Йордан Ковачев. Издание на Посредник, 1934 г. София, 143 стр. 50 лв.
Разкази, приказки, легенди като скъпоценни
камъни
се нижат пред очите на читателя.
Сякаш сутрешен лъх на заруменяла от изгрев слънце планина. Една от друга по-хубави, по-дълбоки, по-примамливи - те държат вниманието на четеца от първата до последната страница. Дълбоко разбрана, почувствувана и изживяна човещина диша от всяка фраза там. Не златни, а светли капки от любов, човещина и надежда би трябвало да се нарекат.
към текста >>
50.
УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Камъните
се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ИЗПИТИ Един от великите Учители на древността, наречен Ешавора, след като предавал дълги години окултното знание на своя ученик Бенам, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето и след като му предал всичките правила, всичките закони, трябвало най-после да го постави на изпит. Да направи един опит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало.
Камъните
се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали.
Един ден Ешавора казва на своя ученик „Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели". Той турга най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: „Ти ще знаеш, че ако в твоя живот има някъде скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш живота си. Ако пък нямаш нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо". Това било едно велико изпитание за ученика Бенам. Ешавора го запитва: Кажи ми сега, чист ли си?
към текста >>
51.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Камъните
оживяват за него и почват да му говорят.
А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта.
Камъните
оживяват за него и почват да му говорят.
Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта. И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ.
към текста >>
52.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
август същата година, непрекъснато падаха
камъни
от различна големина.
Милкан ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ През 1932 год. в дома на полковник Т. Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м.
август същата година, непрекъснато падаха
камъни
от различна големина.
Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му. Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат. Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост.
към текста >>
Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни"
камъни
, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му.
Милкан ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ През 1932 год. в дома на полковник Т. Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м. август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина.
Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни"
камъни
, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му.
Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат. Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка.
към текста >>
Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала
камъните
продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат.
в дома на полковник Т. Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м. август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина. Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му.
Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала
камъните
продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат.
Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох.
към текста >>
Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче
камъните
за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му.
Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м. август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина. Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му. Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат.
Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче
камъните
за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му.
Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство.
към текста >>
началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове,
камъните
непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост.
август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина. Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му. Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат. Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол.
началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове,
камъните
непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост.
Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята.
към текста >>
Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп
камъни
, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство.
Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох.
Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп
камъни
, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство.
Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.
към текста >>
Между
камъните
имаше късове на тежина до 1-2 кг.
Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство.
Между
камъните
имаше късове на тежина до 1-2 кг.
Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи.
към текста >>
След горните факти и той се убедил, че
камъните
не се хвърлят от злосторници-съседи, които той изпърво подозирал, а имат по-друг произход и че нещо „загадъчно и необяснимо" има във всичката тая работа.
Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му. А ординарецт му, който спял на двора, събуден и той от силното иззвънтяване на телта, почнал да вика - „Какво се случи, г-н полковник? " Вратите на спалнята му и на салона са били заключени.
След горните факти и той се убедил, че
камъните
не се хвърлят от злосторници-съседи, които той изпърво подозирал, а имат по-друг произход и че нещо „загадъчно и необяснимо" има във всичката тая работа.
* * * Приятелят ми Г. Г-в през 1899 г. следвал в София, дето големият му брат е бил на военна служба, а другият му брат, също офицер, бил на служба в родния си град Сливен. – В първите дни на м. февруари, разправя той, една утрин, на път за училището, отбих се в квартирата на брата си.
към текста >>
53.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните
камъни
" и пр.
Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша. В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по парапсихология. Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков. Получи се в редакцията една от последните книжки на това списание с интересно съдържание.
Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните
камъни
" и пр.
Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден. От година и половина в гр. Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия свят и трансцедентните феномени.
към текста >>
54.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Още от първите дни с радост посвещаваме един ден за изравняването на тая полянка; едни къртят и търкалят тежките
камъни
, други пълнят дупките с камъчета и пръст.
Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг. Това са последни останки, които си отиват. Малко над стана - красива околчеста равна полянка. От тук хубаво се вижда слънчевият изгрев. Тук правим сутринните ритмични упражнения.
Още от първите дни с радост посвещаваме един ден за изравняването на тая полянка; едни къртят и търкалят тежките
камъни
, други пълнят дупките с камъчета и пръст.
Предстои ни друга красива работа. На северозапад от стана намираме хубави извори. Водата върви невидимо под купчина грамадни скали и извира на долния им край. Няколко дена работим тук. Колко кал изкарваме от тук!
към текста >>
И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави
камъни
, донесени отдалеч.
На северозапад от стана намираме хубави извори. Водата върви невидимо под купчина грамадни скали и извира на долния им край. Няколко дена работим тук. Колко кал изкарваме от тук! Грамадни канари требва да се преместят, за да се отвори място за извора!
И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави
камъни
, донесени отдалеч.
От всичко лъха чистота и красота. Чудесна картина представлява вечерта на Яворовите присои! Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите. Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира! Между клоните блещукат едри звезди!
към текста >>
55.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Със същите бели
камъни
нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите!
Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите - пробуждане, за „мъртвите" - възкресение!
Със същите бели
камъни
нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите!
Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи!
към текста >>
56.
ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи
камъни
в ръцете на глупавите.
За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно. Мрак и себелюбие обзема душите, мозъците и сърцата на хората и те изглупяват, обезумяват. Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре. Тя не може повече да остане затворена измежду четирите стени на храмовете и черепите на вашите мозъци.
Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи
камъни
в ръцете на глупавите.
Нека се търкалят в техните ръце и уста! И когато дойдат умните, те ще съумеят да извлекат мъдростта из ръцете на глупавите земни люде". Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата.
към текста >>
57.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с
камъни
.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Прелюбодейката Епизодът за жената, уловена в прелюбодейство, е предаден в евангелието така просто и сбито, че предпочитам да го приведа изцяло, вместо да предавам съдържанието му. „Исус отиде на Елеонския хълм. А книжниците и фарисеите доведоха при него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, казаха му: Учителю, тая жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с
камъни
.
Ти що ще кажеш за нея? И това казаха, за да го изпитат. та да има за какво да го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. Но като постоянствуваха да го питат, той се изправи и рече им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея".
към текста >>
Но ако сте грешници, вие с вашите
камъни
ще я убиете.
За тия изчисления загатва, за съжаление твърде бегло, Учителят в една своя беседа. Ще предам накъсо осветлението, което той дава върху тия думи. „Христос, казва Учителят, е искал да им каже: Много добре е писал Мойсей, но вие зле сте го разбрали. За да се изправи тая жена по неговия начин вие всички трябва да бъдете светии. Ако сте светии, хвърлете камък отгоре ù!
Но ако сте грешници, вие с вашите
камъни
ще я убиете.
А кое е по-добре, да се убие ли тази жена или да се поправи? " Учителят завършва коментариите си върху думите на Христа с един привиден парадокс: „Христос обърна вниманието на тия хора, че грешници нямат право да убиват грешници, защото са от един еснаф. Само праведните имат това право! " Какъв магичен ефект са произвели думите на Христа върху обвинителите на жената - прелюбодейка, виждаме от думите на стиха, който гласи: „А те като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от най-старите, та до последните*. Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса.
към текста >>
Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с
камъни
да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата".
Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш? Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни?
Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с
камъни
да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата".
И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби".
към текста >>
58.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят
камъни
, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците.
Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ. - Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден!
Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят
камъни
, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците.
Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа.
към текста >>
Преди всичко трябва да се приготвят тухли и
камъни
.
Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място. То е удобно, красиво, на едно възвишение и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина. То е при самата борова гора. И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж.
Преди всичко трябва да се приготвят тухли и
камъни
.
Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои кола докарват на мястото дърва и каменни въглища. Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона. Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона. На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото место.
към текста >>
Камъни
къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона.
То е при самата борова гора. И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж. Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои кола докарват на мястото дърва и каменни въглища.
Камъни
къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона.
Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона. На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото место. То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите?
към текста >>
Камъните
, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени, Варта трябва да се угаси по-скоро.
След изкопаването на основите ра¬ботят и няколко души външни работници, но работата на съидейни¬ците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натова¬рени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен водата за други нужди.
Камъните
, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени, Варта трябва да се угаси по-скоро.
Ето защо, те жертвуват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар. Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите по смяна носят всеки ден храна на ра¬ботниците. За всинца има работа около салона.
към текста >>
Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят
камъни
или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото.
Ето защо, те жертвуват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар. Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите по смяна носят всеки ден храна на ра¬ботниците. За всинца има работа около салона.
Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят
камъни
или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото.
Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал.
към текста >>
Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат
камъни
, да копаят и да работят около зданието?
Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите по смяна носят всеки ден храна на ра¬ботниците. За всинца има работа около салона. Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото.
Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат
камъни
, да копаят и да работят около зданието?
Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот.
към текста >>
Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят
камъни
, тухли, копаят основите, жънат и пр.
Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа.
Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят
камъни
, тухли, копаят основите, жънат и пр.
Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да турят общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание. Всичко това учудва другите селяни.
към текста >>
59.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между
камъните
, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът.
Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между
камъните
, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът.
Няма по-скъпо нещо в тоя час на усамотение всред све¬жите борики и тихата милувка на синьото небе, от това шумоление и тая нестихваща песен на водата, която слиза надолу. В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота. Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка.
към текста >>
60.
СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Големи плоски
камъни
са вече донесени от близо и далеч.
Връщам се към нашия стан. Навеждам се и вземам едно красиво бяло камъче от тук! Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила! СТЪЛБАТА Хубава е програмата за днес: ще градим стълба. Тя ще бъде близо до палатката на Учителя.
Големи плоски
камъни
са вече донесени от близо и далеч.
Те са струпани вече на мястото! Тъй са разхвърляни те сега безредно, но от тях ще излезе нещо стройно и красиво! Цял ден се работи тук. Едни изравняват местата за камъните, други ги очукват, за да ги направят пригодни, а трети ги поставят. И ето, стълбата е вече готова!
към текста >>
Едни изравняват местата за
камъните
, други ги очукват, за да ги направят пригодни, а трети ги поставят.
Тя ще бъде близо до палатката на Учителя. Големи плоски камъни са вече донесени от близо и далеч. Те са струпани вече на мястото! Тъй са разхвърляни те сега безредно, но от тях ще излезе нещо стройно и красиво! Цял ден се работи тук.
Едни изравняват местата за
камъните
, други ги очукват, за да ги направят пригодни, а трети ги поставят.
И ето, стълбата е вече готова! Широки простори се откриват за оня, който прекрачи нейните 51 стъпала! Той ще види голяма част от мощната Рилска верига с Мусала! Не са ли това 51 добродетели, които човек трябва да извоюва в себе си? С всяка една от тях той няма ли да изгради едно от стъпалата на тая велика стълба ?
към текста >>
61.
ДНИ НА ОТЛИВ. УТРИННАТА ПЕСЕН - Е
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Човек като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и
камъни
, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език.
- Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Това са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове и чийто крак докосне тези места, не може да не почувствува чудотворното им влияние.
Човек като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и
камъни
, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език.
На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: "Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: "Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! - И тогава ще се изпълнят думите на Христа: "Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: "Всички хора живеят вече в скончанието на века, защото скончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото".
към текста >>
62.
ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Камъни
скали, езера, извори, върхове, долини и цветя – всичко говори на своя красив език.
Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори!
Камъни
скали, езера, извори, върхове, долини и цветя – всичко говори на своя красив език.
И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с божествената, мирова симфония. Ние северняците, носим в душите си отзвуци от тази симфония заедно със словото на Учителя. Рига, 12. XII. 1937 М
към текста >>
63.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На един от островите от групата Фиджи те намерили и фотографирали едни тайнствени знакове, изрязани върху грамадни монолити, (
камъни
).
По този начин различните морални учения получават съвсем неочаквано биологична основа. Ако теорията на Лаковски получи всеобщо признание, бихме могли да се надяваме на значително подобрение моралното състояние на човечеството. Във всеки случай хубавите съвети на д-р Лаковски, които се свеждат до правилото: "Бъдете добри", заслужават внимание. (Из "Днес") Следи от изчезналите материци В едно съобщение със заглавие: "Монолитни паметници" в. "Мир" пише: "Американците братя Фанесток току-що са се върнали от пътуването си по островите на Тихия океан.
На един от островите от групата Фиджи те намерили и фотографирали едни тайнствени знакове, изрязани върху грамадни монолити, (
камъни
).
Американските учени, на които били показани тия знакове, ги взели за архаични китайски йероглифи. Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк.
към текста >>
Тия
камъни
, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити.
(Из "Днес") Следи от изчезналите материци В едно съобщение със заглавие: "Монолитни паметници" в. "Мир" пише: "Американците братя Фанесток току-що са се върнали от пътуването си по островите на Тихия океан. На един от островите от групата Фиджи те намерили и фотографирали едни тайнствени знакове, изрязани върху грамадни монолити, (камъни). Американските учени, на които били показани тия знакове, ги взели за архаични китайски йероглифи. Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи.
Тия
камъни
, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити.
Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега. Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови. Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура.
към текста >>
64.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни
камъни
е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата.
Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни
камъни
е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност.
Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ.
към текста >>
Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви
камъни
на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ.
Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност. Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал.
Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви
камъни
на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ.
И затова погледът му ги отминава с безразличие. Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение". Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата.
към текста >>
65.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Едни със свои кола донасят
камъни
, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят.
Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота.
Едни със свои кола донасят
камъни
, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят.
Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината.
към текста >>
Най-напред тя трябва да се изчисти от
камъните
.
Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои кола донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна.
Най-напред тя трябва да се изчисти от
камъните
.
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села.
към текста >>
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от
камъните
, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета.
Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои кола донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните.
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от
камъните
, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета.
Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето.
към текста >>
66.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни
камъни
, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни
камъни
, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото.
към текста >>
67.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни
камъни
.
в тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тази в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на земята. Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша.
На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни
камъни
.
Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че са направени от чисто сребро, а плодовете лъщят като злато. Цветята пък, с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си. Човек би казал, че в небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство.
към текста >>
68.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На Дуна-Фу той беше подарил своя образ, великолепно изваян и украсен с блестящи
камъни
, а на Меру-Ир – свитък, чиито страници, живи и трептящи, горяха нейните пръсти, които не смееха да ги разлистят.
Когато царската колесница, която отвеждаше принца, потегли от терасата на женското отделение на царския дворец, две млади и красиви жени гледаха печално след отдалечаващия се принц. А тоя, който беше смутил младите сърца, си отиваше мълчалив и спотаен като сфинкс. И сега. в ранното утро на своя живот, те стояха вече дълбоко наранени от това, което хората наричаха любов. Какво им остави той в замяна на това, което те за винаги му бяха отдали?
На Дуна-Фу той беше подарил своя образ, великолепно изваян и украсен с блестящи
камъни
, а на Меру-Ир – свитък, чиито страници, живи и трептящи, горяха нейните пръсти, които не смееха да ги разлистят.
Защо Сатия-Ра беше направил тоя избор? Обичаше ли едната или другата, коя мислеше да отведе в своята страна? Тоя отговор те очакваха от своя баща. Беше късна нощ, когато Неру-Ра почука на тяхната врата и влезе при тях. Те го очакваха.
към текста >>
– Ела и виж I Меру-Ир тръгна след нея и видя образа на Сатия-Ра – беше поставен на висок пиедестал, обкован със злато и скъпоценни
камъни
.
Странно и невероятно, може би, но точно така. – Любовта на две жени, които обичаха различно. Всичките минали и сегашни мъдреци, владетели и законодатели, могат да се усмихнат недоверчиво и да не приемат истината, но тя е тъкмо такава. Ето как стана. Една сутрин Меру-Ир попита сестра си: – Кжде е образт на принца?
– Ела и виж I Меру-Ир тръгна след нея и видя образа на Сатия-Ра – беше поставен на висок пиедестал, обкован със злато и скъпоценни
камъни
.
Около него бяха запалени светилници, които денонощно горяха. Същински храм, какъвто строяха на боговете. – Ето го! – рече Дуна-Фу. Аз го обожавам и в негова чест заповядах да построят този храм.
към текста >>
69.
ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ручейчетата, като сълзи избликнали от радост, започват да блестят на слънцето, потоците издигат глас под едрите
камъни
, раздира се облачната покривка и сърцето примира от радост.
Планината ме роди, планината е моята прекрасна майка. – Разкажи, как идват горе времената на годината – молеше ме веднъж тъжния глас на едно дете, което имаше горестни очи и бледо лице. И когато му разказвах, страните му зарумянеха и усмивка се яви на устните му. Пролетта идва с един далечен звън. Вятърът потропва бодро на разкривената врата на колибата и дорде излезеш, той хуква към снеговете и преспите.
Ручейчетата, като сълзи избликнали от радост, започват да блестят на слънцето, потоците издигат глас под едрите
камъни
, раздира се облачната покривка и сърцето примира от радост.
О, добре дошла - шепнеш ти и очите ти я търсят. Къде е пролетта? Тук ли, там ли? Ти я търсиш взираш се, искаш да видиш очите й сияещи като небето, а чуваш изведнъж радостният ù смях в сърцето си. През деня, в който слънцето изгрява над острата скала, старият пастир има усмихнато лице.
към текста >>
Само през ведрите нощи от небето са нависнали скъпоценни
камъни
.
Жеравите си отиват с кратки подвиквания, а по лицето се търкаля една сълза. Дните са стихнали и угасват в златен прах. Вечерникът донася хладни тръпки и Ралицата изгрява много рано. Планината е замислена. През зимата вятърът свири и планината е сурова и настръхнала.
Само през ведрите нощи от небето са нависнали скъпоценни
камъни
.
Белият ангел на планинската смърт слиза от звездите и търси залутани друмници. Само на Бъдник, в хладния дъх на нощта, има скрита радост и когато задремеш при огъня в топлата землянка, сънуваш овчари, които отиват във Витлеем. – Тая нощ няма зли духове на планината, сине, казва старият със същия самоуверен и кротък глас. – Човек може свободно да ходи където ще. Любовта, която се роди тая нощ, побеждава всичко.
към текста >>
70.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните
камъни
- това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота.
Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството. От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант.
По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните
камъни
- това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота.
Топлината стопява, а студът втвърдява. В окултната символика любовта съответствува на топлината, а егоизмът и насилието, несправедливостта, злото изобщо съответствуват на студа. Любовта дава мекота, а егоизмът и насилието втвърдяват. След тия страдания, изпитания, през които минава днес човечеството, ще дойдат „ново небе и нова земя". Под нова земя разбираме ново преустройство на обществото на разумни основи.
към текста >>
71.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Първото е: убиването с
камъни
на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра.
Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем.
Първото е: убиването с
камъни
на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра.
Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа.
към текста >>
Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с
камъни
.
Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте".
Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с
камъни
.
Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите.
към текста >>
Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с
камъни
на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск.
Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско куче – пазач на стадото. Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос.
Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с
камъни
на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск.
Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар.
към текста >>
72.
ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал
камъни
и едва смогвал да прехранва семейството си.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ СВЕТИЯТА И КАМЕНАРЯТ Един светия живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва.
На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал
камъни
и едва смогвал да прехранва семейството си.
Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията.
към текста >>
Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука
камъни
.
Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута. Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички.
Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука
камъни
.
Tе отново се сприятелили. Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих.
към текста >>
73.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тези скъпоценни
камъни
при какво налягане и при каква висока температура са се образували!
В „камера-обскура" трябва да има тъмнина и само едно светло място. Та, за да разберете любовта, трябва да имате една „камера-обскура". Само тогава ще я разберете. „Камера-обскура" – това е страданието. При страданието ще разберете любовта.
Тези скъпоценни
камъни
при какво налягане и при каква висока температура са се образували!
Ти се радваш на скъпоценния камък, но той си казва: „Докато стана такъв, аз си зная! " Съвременните хора искат да станат като диаманти, но не искат да минат по пътя на диаманта. За да минеш по пътя на добродетелите, трябва да минеш пътя на изпитанията. Това е каляване. Някой казва: „Дали ще оценят любовта ми?
към текста >>
74.
ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Корави и студени
камъни
са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот!
Ти, небесна майко, която ще ни направиш силни, ти, която ще ни направиш безсмъртни . . . Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб. По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях.
Корави и студени
камъни
са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот!
Капки кръв има по камъните на земята. Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното жито, хлябът и животът! Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
към текста >>
Капки кръв има по
камъните
на земята.
. . Тъжна е земята без обич! Бродници без радост са людете без теб. По мрачни друмища стъпва ногата им, защото ти още не си запалила светилника пред тях. Корави и студени камъни са сърцата им, защото ти не си ги докоснала с пръст, за да рукнат пробудени и шумящи водите на нов живот!
Капки кръв има по
камъните
на земята.
Затова са скръбни долините, и хълмовете ридаят, затова са тъжни и песните на прибиращите се жътвари. Ти ще слезеш, велико небесно сърце! Видиш ли там, сред черните угари на изоставените ниви, по които минаха мрачни конници, там, небесна майко, един ранобуден младеж, с млада още като нова фиданка снага, впряга едри бели воловци, за да оре земята, да пръсне семето – златното жито, хлябът и животът! Тогава, когато детето и семето на нивата се възправят, преминали през земята, вятъра, водата и огъня, ти ще откъснеш най-хубавия клас от богатата нива и ще го отнесеш през колелото на зодиака към небесната житница, като дар от новия, възродения човек.
към текста >>
75.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Аз като пътувам, виждам смисъла на
камъните
, тревичките, цветята, водите и пр.
– Как се отразява планината върху организма? – Върху всички системи тя действа благотворно – върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага.
Аз като пътувам, виждам смисъла на
камъните
, тревичките, цветята, водите и пр.
Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек.
към текста >>
От горе тя слиза, украсена със скъпоценни
камъни
, облечена в бели одежди.
Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте. Нека всеки от вас да допринесе поне с по една шепа пясък за изграждане красивото здание на общочовешкото щастие. Велика радост ви чака всички вас долу. Иде културата на радостта, на светлината, на свободата.
От горе тя слиза, украсена със скъпоценни
камъни
, облечена в бели одежди.
И на нея пише: Нова земя и ново небе. Утолете жаждата на всички, които копнеят за великия ден на земята. Градете камък по камък великото здание. Занесете им радостното послание, че се съмва вече, че на изток вече се зазорява, че близко е вече светлото утро. Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава.
към текста >>
76.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Трябва да се учим от изворите, от
камъните
, от реките, от плодовете, от скъпоценните
камъни
и пр.
Когато си недоволен, отеготен, застани пред един извор и го гледай. Веднага едно светло състояние ще дойде в тебе, ще почувствуваш прилив на сили, едно обнадеждаване ще озари твоето съзнание. И в най-простите наглед работи да виждаме една скрита красота. в едно житно зърно, например, има красота; то крие живот в себе си. В природата има всички методи.
Трябва да се учим от изворите, от
камъните
, от реките, от плодовете, от скъпоценните
камъни
и пр.
Най-първо, като се пробуди това съзнание, благодари на разумната природа за това, което хиляди години е правила за тебе. Помириши едно цвете и благодари на разумната природа. Благодари и на цветето и кажи на Безграничния: „Досега не можех да Те виждам, а сега едвам надзъртвам, че Си в цветенцето". Това е път, който води към любовта. Човек трябва да влезе в правилно отношение не само към природата, но и към хората.
към текста >>
77.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Новият човек с по-тънките си усети ще долавя вътрешния живот на природата, ще влезе в контакт с разумното, което работи в цветята, тревите, дърветата, даже и в
камъните
.
Симптомите на тая космична пролет се долавят и в науката, в която все повече навлиза духовният елемент; тя все повече навлиза в допирни точки с окултната наука. Навсякъде се чувствува, че иде нещо ново, обаче мнозина не знаят, в що се състои именно това новото, което иде. То ще донесе едно освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви с мощен замах големите творчески сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства. Последните ще дадат по-ясен израз на фините, възвишени трепети, усети и прозрения на събуждащата се човешка душа.
Новият човек с по-тънките си усети ще долавя вътрешния живот на природата, ще влезе в контакт с разумното, което работи в цветята, тревите, дърветата, даже и в
камъните
.
Те ще представляват за него един разумен свет, с който той може да влезе в общение. Този лъх на новото ще донесе едно ново разбиране на Любовта. Човечеството ще се издигне до едно прозрение за магическата сила на космичната Любов. В този дух вече се долавят симптоми в новата поезия, новата музика, във философията и пр. Една светлина почва вече да озарява човечеството.
към текста >>
78.
ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Любовта превръща страданията в скъпоценни
камъни
.
От любов се движи земята. Кой кара птичката да си прави гнездо. да мъти, да отглежда малките си? Подтикът иде от любовта. Посети ли любовта човка, той става здрав и страданията изчезват.
Любовта превръща страданията в скъпоценни
камъни
.
Затова който обича, не може зло да му се случи. Всяко зло любовта превръща в добро. Щом се намеси човешката разумност в любовта, разваля условията и. Любовта, която човек проявява и доброто, което изтича от него създават аурата му. Аурата е като кожата.
към текста >>
79.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Този, който едничък я не осъди, когато с
камъни
я замерваха всички.
Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют. По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята Божия." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани! ". Тя потрепера от безчувствието и жестокостта на тези, които бяха свидетели на това. Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този, когото съдеха.
Този, който едничък я не осъди, когато с
камъни
я замерваха всички.
Майката мълком чупеше пръсти и притискаше наболялото си сърце. И колчем някой бич изплющеше по оголеното Му рамо, тя трепваше цяла, сякаш се увиваше около нея. — Сине, защо мълчиш, — продума с пресъхнали устни Майката — защо не продумаш, чедо? Тихият Му глас кротко промълви: „Майко, виждам страданието ти. Имай търпение, за да го имат всички майки в час на страдание." В това време се яви Пилат.
към текста >>
Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който с
камъни
убиваш пратениците до тебе, ти разпна и Него — Единородния.
Имай търпение, за да го имат всички майки в час на страдание." В това време се яви Пилат. Миг и тълпата се развика: „Разпни го, разпни го! " И заглуши последните Му думи. Изтласкани назад, гонени като от огнен меч от тия викове, те тръгнаха по големите улици на града, по ония улици, по които същата тълпа преди викаше: „Осанна, осанна! ". Сърце човешко, разпнеш ли в себе си Любовта, ти ставаш по-жестоко и от безразличието на смъртта!
Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който с
камъни
убиваш пратениците до тебе, ти разпна и Него — Единородния.
Сега ридай! Градът бе смутен. Жени и деца тичаха из улиците и никой не знаеше, за къде е тръгнал. Майките притискаха чедата си. Измежду тълпата една с мъка си пробиваше път и поглеждаше плахо към Голгота.
към текста >>
80.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всичко в света:
камъни
, вода, въздух, растения, животни, човеци са проявление на цялото.
Щом живеем според този закон, ще имаме на разположение толкоз, колкото ни е необходимо. Ние искаме новото в света. Новото ще дойде по тоя път. Като живеем в съгласие с цялото, ние ще бъдем млади, ще добием знание, сила. Най-красивите и благородни импулси в живота ни ще дойдат от него.
Всичко в света:
камъни
, вода, въздух, растения, животни, човеци са проявление на цялото.
Когато някой човек ни погледне и се усмихне, това е свещена усмивка на разумното. В една светла мисъл, в едно благородно чувство, ние виждаме Божественото. Прояви ли се човешкото, в него има несъобразности. Когато Божественото се прояви в човека, има самоотричане, сила, знание, има любов. Дойде ли човешкото, иде колебание.
към текста >>
81.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Камъните
, като ги обикнеш, ще ти се открият.
И ти виждаш парите пред него. Той създава с мисълта си известни форми. – Как може да се свърже човек с невидимия свят? – Чрез моста на любовта! Природата не можеш да я разбереш, ако не я обичаш.
Камъните
, като ги обикнеш, ще ти се открият.
Щом обикнеш някои неща, те ще ти станат ясни, но не изведнъж, а постепенно. Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е единственото разумно нещо. Ти не можеш да бъде щастлив, ако не си разумен. Всичко в природата е отражение на разумното. Има степени на разумни същества.
към текста >>
82.
РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни
камъни
.
Ние влизаме в един много по-широк и по-красив свят. Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едвам сега се разкрива. Човек ще влезе във връзка с един възвишен свят на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни. А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле.
Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни
камъни
.
Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран. Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят. – Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света.
към текста >>
83.
ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек, който не отмъщава, прилича на дълбока вода, която не се мъти от хвърлените
камъни
в нея.
Неговият живот е свещено писание за близките. Когато засегнат у нас честолюбието, гордостта или тщеславието, явява се желание да отмъстим. Науката за прощението е само за умните, силните и добри хора и за всички онези, които искат да станат умни, добри и силни. С прощението човек обръща неприятелите си в приятели. Без прощение задружен и колегиален живот е немислим.
Човек, който не отмъщава, прилича на дълбока вода, която не се мъти от хвърлените
камъни
в нея.
Който отмъщава, скъсва връзката си с Бога, а това е най-голямата загуба, която може да има човек. Който отмъщава, е страхлив, а който прощава, е силен и безстрашен. Щастливи са хората, които прощават.
към текста >>
84.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към
камъните
, към изворите, слънчевия лъч.
Учителят казва: "Да допуснем , че сте скубали хората. Хваща ви една болест. Каквото имате да вземате от този, от онзи, ще го ликвидирате, ще го опростите, и болестта ще мине. Това ще стане, ако ликвидирате с всичките си вземания и давания и събудите в себе си любовно чувство към всички хора – такова чувство, каквото Господ има към тях! " Един, който познава горните закони, ни разправи следното: "Стремя се винаги да бъда доволен и с добро разположение, каквито и препятствия да срещна в живота си.
Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към
камъните
, към изворите, слънчевия лъч.
Околните се чудят на моето доволство при трудностите, на които се натъквам понякога. Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на доволството, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест". Учителят пояснява тая идея със следните думи: "Любовта премахва всички болести в света! " (Лекция от 21 януари т.г. ) "Възприемайте нещата чрез обичта и предавайте ги чрез любовта, и тогава материята, плазмата на човешкия организъм ще се обнови, ще се преорганизира".— "Не можеш да живееш, ако не обичаш някого.
към текста >>
85.
ПЪРВАТА СТЪПКА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Враговете са
камъни
, от които Любовта извайва най-хубавите статуи.
Не мислете, че при Любовта сте изгубили нещо. При нея никога не се губи. Няма никой, който е любил и да е изгубил. Като се зърне Любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, и вие се чувствувате нещастен. Всеки, който е зърнал Любовта, е щастлив.
Враговете са
камъни
, от които Любовта извайва най-хубавите статуи.
Най-първо идват лесните стъпала на Любовта, до като дойдете да обичате този, който не ви обича. Това е изкуство. Да допуснем, че той е жаден и че е далеч на 10 километра от вас. Вие живеете при едно езеро. Изпратете му три-четири литъра вода и му кажете: "Утолете си жаждата с тая вода Какво ви коства това?
към текста >>
86.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Зеницата му – слънчев блясък – милваше и
камъни
, и треви, и цветя.
Защо се грижиш за времето? Не е ли Той, който го отмерва? Сякаш невидими ръце смъкнаха оковите, които сковаваха сърцето, чиято едничка грижа беше благото на другите. Саддодао се усмихна. Всичката мъка в душата му се превърна в светлина и Любов.
Зеницата му – слънчев блясък – милваше и
камъни
, и треви, и цветя.
Саддодао не искаше вече нищо. Той беше победил последното и най-силно желание у себе си, – да иска другите да бъдат добри. Аз съм този, който трябва да знае, как и кога да прави добро, си мислеше той. Виделината на моя поглед е, която ще направи видими нещата за другите. Да, той разбра.
към текста >>
87.
И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек трябва да се учи от
камъните
на търпение.
За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си.
Човек трябва да се учи от
камъните
на търпение.
Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението.
към текста >>
Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните
камъни
на Любовта.
Всеки човек представя една незавършена картина, върху която работи Бог. За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен.
Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните
камъни
на Любовта.
Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението. * * *
към текста >>
88.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Оня, Който преди две хиляди години бе казал: „Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който избиваш пророците и с
камъни
убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте!
За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко? Това, което дири скиталецът със своите неспокойни стъпки е до него и в него. Нека раздере той старата дреха на условностите, да отвърне очи от мрачната стена на сълзите и да потърси слънцето. Разтворете обятията си, деца на Новия Израил, и приемете не другиго, а собствения си Бог.
Оня, Който преди две хиляди години бе казал: „Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който избиваш пророците и с
камъни
убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте!
Ето оставя се вам домът ваш пуст. Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39). Не външно, а вътре в себе си го приемете! И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в пещерата.
към текста >>
89.
МАГИЯТА НА КНИГАТА - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
При възпитанието на детето не започвай с
камъните
, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат.
Заведи го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажи: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на човека.
При възпитанието на детето не започвай с
камъните
, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат.
Като се свърже детското съзнание с изворите, цветята. буболечките, мушичките, птиците и човека, то е приготвено. У него се заражда морал, събужда се спящите му заложби. То ще схване, че всички същества чувствуват любовта". „Кажи на детето, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме.
към текста >>
90.
АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Днес ние знаем, как са мислили и как са гледали на човека и природата художниците, съвременници на фараоните, или по-после в прекрасния цъфтеж на елинското изкуство и във всички, всички времена, от които са останали
камъни
и краски.
Наистина, природата е била и ще си остане първият и най-голям учител на човека, но все пак ние всякога сме имали нужда някой да ни разясни нейния живот и чудесата, които се извършват непрестанно в недрата й. Така е и с променящата се и жива красота на тая природа. Художникът я вижда, претворява я и ни и поднася като лично видение, като интимна изживелица, в която ние навлизаме с цялата си душа. Освен тая красота, осъществена с формата, багрите и пространството, което ги обвива, художникът ни дава една идея — той ни води и говори с картината си за нея така, както един познавач на някоя местност ни води през непроходимите гори и планини на многообразната природа. Една от най характерните и забележителни особености на изобразителното изкуство е, че то е най щастливо по отношение дълговечността на своя живот.
Днес ние знаем, как са мислили и как са гледали на човека и природата художниците, съвременници на фараоните, или по-после в прекрасния цъфтеж на елинското изкуство и във всички, всички времена, от които са останали
камъни
и краски.
По тия камъни, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах. Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света. То още ни говори и ще говори и на идващите след нас. Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква гордост е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища. И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа.
към текста >>
По тия
камъни
, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах.
Така е и с променящата се и жива красота на тая природа. Художникът я вижда, претворява я и ни и поднася като лично видение, като интимна изживелица, в която ние навлизаме с цялата си душа. Освен тая красота, осъществена с формата, багрите и пространството, което ги обвива, художникът ни дава една идея — той ни води и говори с картината си за нея така, както един познавач на някоя местност ни води през непроходимите гори и планини на многообразната природа. Една от най характерните и забележителни особености на изобразителното изкуство е, че то е най щастливо по отношение дълговечността на своя живот. Днес ние знаем, как са мислили и как са гледали на човека и природата художниците, съвременници на фараоните, или по-после в прекрасния цъфтеж на елинското изкуство и във всички, всички времена, от които са останали камъни и краски.
По тия
камъни
, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах.
Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света. То още ни говори и ще говори и на идващите след нас. Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква гордост е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища. И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа. Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа.
към текста >>
То е все едно, да застанем пред статуята на някои от великите и безсмъртни творци — пред Венера от Милос, пред статуята на Мойсей, или пред някоя архитектурна ценност и да се заемем с анализ на
камъните
, от които са те изваяни.
С други думи, повече на външния ефект, отколкото на това, което е нарисувано и изваяно. Такова едно отношение към художествените творби показва и отношението към проблемите на изкуството. Това е изхабяване на вътрешния художнически потенциал за сметка на външните средства, които не са цел на никое изкуство. Когато едно художествено произведение се цени само поради неговите външни достойнства, това е признак за обединяване на духа. Вземете коя да е художествена критика от наше време и ще останете изненадани от това, колко много място е отделено за стила, маниера и багрите и колко малко за художническия трепет в процеса на творчеството.
То е все едно, да застанем пред статуята на някои от великите и безсмъртни творци — пред Венера от Милос, пред статуята на Мойсей, или пред някоя архитектурна ценност и да се заемем с анализ на
камъните
, от които са те изваяни.
Предназначението на художествената творба е да ни пренесе до красотата, до естетичното хрумване, до могъществото, до нежността или любовта, а не до стила на един художник и до неговите изразни средства. Маслената картина, акварелът, графиката или скулптурната творба, трябва да ви завладее с лъхащата от нея могъща сила на художествения говор, тя трябва да влезе в светая светих не с багрите, с чертите, с ръста, или с контурите, а със своята мистична сила, из която е родена. Движението, което е замръзнало за миг, да се събуди във вас, да продължи в следните минути, в дните, в годините и вековете. Такава сила в творбите си може да вложи само художникът, който обича истината, който има любов в света, към хората и към своята творба, художникът, който живее с трепетите на висшия живот. Днес мнозина рисувани се наричат художници, но тая лъжа се разобличава в съзнанието на тия, които гледат с просветено духовно око на творбите, които имат изработен вкус към истината.
към текста >>
91.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни
камъни
, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани.
Солон пък научил приказната вест от египетски жреци. Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни сгради, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове. Доброволно предлагаше тя всичко, от което хората имаха нужда. Никой от обитателите не ядеше живи същества! Те докараха своята страна до най-голям разцвет, изкопаха големи канали, построиха прекрасни дворци и един чуден храм в чест на Посейдон, по името на когото нарекоха своя остров Посейдония.
Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни
камъни
, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани.
Край морето възникнаха големи пристанища, неброени кораби влизаха там и излизаха. На север страната бе запазена от една планина с диво величие. Стичащите се от тия планини води бяха събирани в огромни басейни, които даваха възможност за втора жетва през лятото. Безброй щастливи хора живееха там и благодариха на боговете, които им бяха изпратили такава милост. Свещени закони уреждаха отношението на десетте царе помежду им и към техния началник, съответният първороден от рода на Атлас.
към текста >>
92.
ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
И едничката сила, която може да се справи с всички тях и да ги превърне в добродетели, в скъпоценни
камъни
— това е Любовта.
Те носят в себе си богатства и учителят само трябва да помогне за тяхното обработване. И това трябва да каже учителят на учениците. И те самите трябва да разберат, че крият в себе си големи богатства. Дарбите и заложбите, вложени в детската душа — това са възможности. Възможностите са на лице, но често те са възпрепятствувани от унаследени или придобити наклонности, навици, предразположения и пр.
И едничката сила, която може да се справи с всички тях и да ги превърне в добродетели, в скъпоценни
камъни
— това е Любовта.
Учителят трябва да даде на любовта първо място в своята образователна работа. Любовта е висшият и непресъхващ извор на радостта. Само онзи, който обича и когото обичат, е щастлив и радостен. Човешката душа чувствува нужда да обича и да бъде обичана. Тогава се отварят безгранични хоризонти за постижения и подем.
към текста >>
Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към
камъните
, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили.
Те не могат да изсушат радостта му, не могат да сломят борческия му дух, да омаломощят силите му, не могат да помрачат светлината и хармонията, в която живее. Любовта организира физическите и духовни сили на човека. Всеки ден се раждат в него нови идеи нови чувства и нови подтици за дейност. Любовта съживява и активира всички сили на човешката природа. Чрез нея човек влиза във вечното обновяване.
Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към
камъните
, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили.
Става обмяна между него и природата. Животворните сили на всемира се вливат в него и това носи разцъфтяване на неговите дарби и заложби. За да създаде училището една любовна атмосфера, в която да е потопено детето, преди всичко учителят трябва да бъде с любвеобилна природа. Тогава той лесно ще се справи с препятствията, които може да срещне в своята образователна работа, понеже любовта е единствената сила, пред която капитулират всички препятствия. Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат.
към текста >>
93.
КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Например, един геолог чете по
камъните
и земните пластове.
Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука. За онзи, който знае да чете, колко много е написано тук!
Например, един геолог чете по
камъните
и земните пластове.
Хората днес имат механистично, материалистично разбиране на природата. Става дума за материализма. Учителят казва: — Един материалист отишъл на един остров в Тихия океан. Там казал на канибалите, че няма Велико Разумно Начало в света. Те му казали: „Ти благодари, че вярваме в Разумното Начало.
към текста >>
94.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В много села, когато някой ще си строи къща, много селяни отиват и помагат безплатно: едни носят
камъни
, пясък, керемиди, тухли със свои кола, други градят къщата безплатно.
Една учителка ми каза преди няколко дена: „Колко ми е ясно, че училището трябва да тури за център на всичко любовта, че трябва да счита за важна своя задача да развие любовта, сърцето у ученика. Защото само любовта, само проявата на Божественото Начало у детето ще насочи правилно всички други негови сили: умът, волята, въображението, дарбите, талантите и пр. Нашият народ има запазени някои красиви прояви, които показват, че дълбоко в народната душа е вложена любовта като велика сила. Например, в много села и днес е запазена тъй наречената межия, която показва, че духът на любовта, на братството, на жертвата имат дълбоки корени в народната душа. Ето защо, когато се поставя в училището любовта като важна образователна цел, с това не се отива против духа, който работи в глъбините на народната душа.
В много села, когато някой ще си строи къща, много селяни отиват и помагат безплатно: едни носят
камъни
, пясък, керемиди, тухли със свои кола, други градят къщата безплатно.
Когато някоя вдовица или болен има ниви за жетва, мнозина от село се притичват и безплатно, с любов, поженват нивите му за късо време. И това го смятат за нещо естествено. Значи новото, което иде, има основи в народната душа! Свещеник Григорий Петров събуди голям интерес в България със своята книга: „В страната на белите лилии", гдето описва трогателни черти из финландския живот: ако се остави нещо на улицата, никой няма да го вземе, и след малко време ще се издири стопанина му и ще му се занесе непокътнато. В трамвая или в железницата никой не търси от пътника билети или такса.
към текста >>
95.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ходихме боси по тревите и белите
камъни
, катерихме се по стръмните скали и върхове и се къпехме в бистрите езерни води.
От Молитвения връх се вижда пирамидата, вижда се езерото Махарзи и се минава за езерото на Чистотата. Вижда се и целия величествен басейн на Седмострунната Рилска арфа и грандиозните масиви, сред които мощно се издига Мусала. В западната част на билото на Молитвения връх беше палатката ни. Тя беше сгушена като пеперуда сред буйните клекове, между които се разстилаха малки полянки, обрасли с меки треви. През клоните на клека проникваше слънцето, което с лъчите си позлатяваше кадифените полянки и им придаваше небесен чар и ги правеше уютни гнезда за размисъл и сладък сън.
Ходихме боси по тревите и белите
камъни
, катерихме се по стръмните скали и върхове и се къпехме в бистрите езерни води.
Хранехме се с плодове, с жито и ориз, а вечер палехме огньове. Над нас бе цялото небе; то ни пазеше и вдъхновяваше; седяхме до късна нощ и приказвахме за любовта, която ще посети човеците, за свободата и за новия живот. От време на време ние се потапяхме в дълбоко мълчание, с поглед към звездното небе и слушахме приказките на звездите. Тихо вечерен ветрец идеше от далече и се промъкваше край мълчаливите скали, а тревите и клековете заспиваха с музика, която отекваше във всички храмове и чертози на Свещената планина. Всичко почиваше в мир.
към текста >>
96.
ПОСВЕЩЕНИЕ НА ХРИСТА - Е.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
И ще разбереш, че от малките неща се създават скъпоценни
камъни
.
Това е човекът, който носи живота на безсмъртието. За да се родиш изново, да станеш нов човек, съгради дома си от нишките на Любовта, изплети го от нишките на Мъдростта, украси го с нишките на Истината. Сложи тогаз трапеза в дома си и покани на гости Любовта, покани на гости Мъдростта, покани на гости Истината. Стани, та им послужи. Тогава ще се научиш, как да живееш.
И ще разбереш, че от малките неща се създават скъпоценни
камъни
.
Затова, престани да се тревожиш за малките неща. Престани да се тревожиш за метната вода — тя наторява живота. Престани да се тревожиш от тъмнината, която ограничава живота. Тъмнина и светлина са приятели на Любовта. Знание и невежество са приятели на Мъдростта.
към текста >>
97.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Това са скъпоценни
камъни
, от които ние, хората, разумните същества, се ползуваме.
Всички изкуства се раждат сред музика. Всички движения си имат своя музика. Всички зърна зреят при музика. Всякой лъч — червен портокалов, жълт, зелен, син, виолетов и др. — това са песни от разумния свят на Космоса, който ги изпраща.
Това са скъпоценни
камъни
, от които ние, хората, разумните същества, се ползуваме.
Целият свят е една музикална композиция. Всички слънца, безброй планети са на различни гами, с особени тонове. Човек е свързан с известни планети; затова той без музика не може да бъде щастлив. Пението с ума, сърцето и душата е мощно течение, което изчиства неорганизираната материя и калта. Ето защо, използувай всяко подходящо време и пей.
към текста >>
98.
ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В църква направена от
камъни
, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно, и в която искам всинца вие да пребъдвате.
Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но какви ще ви намери? Аз казвам, и ще продължавам да казвам, че говоря това, което ми диктува този, който ме е пратил, без да гледам, кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако и вие не ме искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея.
В църква направена от
камъни
, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно, и в която искам всинца вие да пребъдвате.
Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте 3а Христа. В този закон стои спасението на българския народ и на всички вас. АВГУСТ 1915, Велико Търново Това, че Христос е говорил с притчи, подразбира известен начин, известен метод, който дава на света. Понеже хората в неговото време не бяха готови, той даде образите в притчи, 3а да се запазят 3а нашето време. Ако Христос дойде сега няма да се занимава с тях и с това.
към текста >>
99.
Окултната музика - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля
камъни
върху нея, дано падне някоя круша право в устата му.
И този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всякога ще се ползуваш от благословението на любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същ път. Следователно, вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към Вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига.
В това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля
камъни
върху нея, дано падне някоя круша право в устата му.
Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре някак да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод. Не стойте с отворена уста пред любовта, но бъдете будни, да приемете светлината й и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също място, много време ще чакате, докато Ви посети отново.
към текста >>
100.
Общение с Бога - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Подобно нещо стана преди 2000 години, във времето на Христа, когато евреите заведоха при Него жена блудница и му казаха, че според Мойсеевия закон такива са за убиване с
камъни
.
Стана голямо брожение между присъствуващите, и всички разбраха, че на него не му дават да тегли жребие, а той се почувствува като прокажен. Значи той, прокаженият, няма право да тегли жребие и да се качи в Горницата да се помоли. Той се движи бавно, унил с отпусната надолу глава отчаян, не знае какво да прави - за него няма място нито на небето, нито на Земята. Осъден е без да си каже думата, било за оправдание, било за изповед, ако е виновен. Жестока, братоубийствена беше присъдата към провинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече.
Подобно нещо стана преди 2000 години, във времето на Христа, когато евреите заведоха при Него жена блудница и му казаха, че според Мойсеевия закон такива са за убиване с
камъни
.
Но Христос се наведе и пишеше на земята. После повдигна глава и продума: "Който счита себе си по-чист от нея, нека пръв хвърли камък върху нея". Те се спогледаха помежду си и един по един напуснаха мястото; жената остана сама Тогава Христос се обърна към нея и запита жено, осъди ли те някой? - Никой, Господи! - Нито аз те осъждам!
към текста >>
НАГОРЕ