Търсене в текстове за 'Камъни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 278 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
към текста >>

2. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква.
И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там.
към текста >>

3. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква.
И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята.
Положението на работите ви стои ясно пред мен. Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че е по-добре да си излезете при стечение на особените обстоятелства и да направите едно добро и на себе си, и на Стефанка. Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен урок, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли. Вий се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислихте снея да възкресите старата столица. Колко работи има да учите още. Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и свята. Чрез тях се освещават външните неща. Ще се заселя в тях. Ето где трябва да обърнете вниманието си, дали тия храмове са очистени и измазани, и осветени, и къщите ви пригодни за живеене. Дали спазвате основните хигиенически правила. Небето е еднакво взискателно спрямо всички.
към текста >>

5. В Бургас се създава първата духовна група

Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
Ръководител на групата е Пеню Киров. Източници: 1. Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Извадка от горната статия: До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон.
към текста >>

Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон.
към текста >>

6. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

При граденето на къщата в основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените - дървета, а най-отгоре - керемиди.
Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Промяната на вашите мисли и желания, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата в основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените - дървета, а най-отгоре - керемиди. Може ли да се турят керемидите в основата и печените тухли на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, същото е вярно и важи за духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате през пустинята или през прекрасни планински долини? В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух. В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Вашите тела, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света.
Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир з душата си; не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил.
към текста >>

Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности!
Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности! Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на небето и земята.
към текста >>

На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне.Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи.
На Мене е дадена всяка власт на небето и земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего.Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете! “ А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите: Всякой от вас, освен даденото слово, ще прочете и 14 глава от Евангелието на Йоана. И добави: Това слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности. На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне.Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“. — Във време на бдение, добави г-н Дънов всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска.
към текста >>

8. Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново

Вашите души това са камъните, които образуват Небето.
Старайте се и вие да следвате по Неговите пътеки. Любовта това е животът. Тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здравето, щастието и блаженството. Волята на Отца е вий да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела това са храм на Бога. Вашите души това са камъните, които образуват Небето. Вашите духове това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и за благото на света... Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си, прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душите си, не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване.
към текста >>

Не се поддавайте на тази съблазън, но се трудете да преобърнете камъните в хляб.
Да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, да се възцари Той, да бъде Все и Вся. Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълго търпи. Тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всичко се радва, всичко повдига, всичко утешава, всичко спасява и всичко пребъдва в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот, само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън, но се трудете да преобърнете камъните в хляб. Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдността, макар да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е сам Господ и когато Той пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно на Него. И сам Господ ще ви пази от всяка зла напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост, чрез Духа си, да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На мен е дадена всяка власт на Небето и на земята, ще се изпълни не волята на света и волята на лукавия, но Моята воля и волята на Отца Ми! ДУМИТЕ НА ГОСПОДА СЛОВО, ДАДЕНО НА 17.XI.1911 г. ГР.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други — в дърветата; но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение.
И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други — в дърветата; но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, Който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемеме. Господ е, Който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, Който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което още направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш.“ И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! “ Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях.
Но колко е важно да знае човек, когато пътува, къде да се спре и къде да върви. И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него. И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях? За някой морето е важно заради рибата, която излиза оттам. За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците. Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите. Така е с човека.
към текста >>

Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите.
За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците. Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите. Така е с човека. Той трябва да се научи да има общение с Господа, Който е във всичко добро и възвишено. Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в долините. Морето нивга не остава забравено от онези, които постоянно пътуват по него. Небето никога не остава забравено от онези, които постоянно към него отиват.
към текста >>

11. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

– Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!
“ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

В църква, направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всички вие да пребъдете.
Хубаво, за вас не се връщат, но за мене се връщат, връщат се и присъствуват с нас. И сега има много заминали наши приятели, които са сега тук. И много думи, които ви говоря, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа. В този закон стои спасението на българския народ и на всички нас.Щом нашата вяра започва да се упреква, да се съкратява, Христос казва: Малко дайте.Дядо Петър Тихчев: - Слава на Господа, това е така, опитал съм го.- Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща и тогава ние ще бъдем повече православни от другите.В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обяд жените започнаха своето бдение, което свърши в 6 часа.В 6 и половина часа вечерта всички мъже и жени се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата".След това Учителят съобщи, че редът утре е от 4 часа сутринта мъжете да започнат бдението на групи по 9 души. Първата група се състоя от лицата: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов, Анастас Бойнов, Деня Цанев и Петко Епитропов. Тази е групата, която утре.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

- „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чукаш." Питам тогава: какъв ще бъде бъдещият рай, ако като отидете в онзи свят, ви дадат една кана и едно буре да носите вода?
Следователно трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да проведем всичките елементи под един знаменател, за да ги преценим. За да можеш направи това, трябва да си елин.Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мене една 60-годишна жена и искаше да й изтълкувам един сън. Била в онзи свят, дето много хора млади и стари разгърнали книги и чели. Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш? " - „Не" - отговорила тя. - „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чукаш." Питам тогава: какъв ще бъде бъдещият рай, ако като отидете в онзи свят, ви дадат една кана и едно буре да носите вода? Не можем да дадем друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго. А това вече не е работа.Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не служат на Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветяват окръжаващите същества. Това е, което подразбира Христос, Син Человечески, Който иска да се прослави в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни.
Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото.Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята.Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат.Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва? Искам да кажете истината.П.
към текста >>

15. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Изваждаме стари камъни и ги туряме в пещта, а пещта ги обръща на бяла вар.
(Обаждат се: - Амин.) Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни. Ако не искат, ще ги изнесем.Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все гореливи излизаме из тях. Какво може да намерите в един стар осемгодишен вмирисан мях? Микроби, извержения, буболечици, паяци, глисти. Кой от вас би замазвал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги туряме в пещта, а пещта ги обръща на бяла вар. И като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е решил да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще налее вода и ще образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяване на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите да станат чисти и бели.Често се заражда въпросът: Какъв трябва да бъде нашият обход към хората? Ние сме турили известни правила, толкова, колкото са космите на моята глава, за отношенията на бащата и майката, учителите, проповедниците.
към текста >>

Онзи, който иска да се отърве, трябва да каже: „Мене ми трябва вар, понеже строя голяма къща, трябват ми такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с любов, с мъдрост, с истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се пожертвува за вас.
Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Господа, а трябва да го съсредоточат към Него, към виделината. Той е, Който ще ви изведе към виделината. Някой казва: „Аз не мисля да правя добро." Винаги ще бъдеш долу в хамбара, в стария мех. В който ден влезе в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, трябва да каже: „Мене ми трябва вар, понеже строя голяма къща, трябват ми такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с любов, с мъдрост, с истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се пожертвува за вас. Но тоя, който ви бие два пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена." Тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско положение, нейната душа е пълна с любов, готова да се жертвува за тебе. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини.
към текста >>

16. Димитър Голов завършва земния си път.

Дойдоха стражари да утешават, но хората от тълпата взеха камъни да хвърлят към стражарите.
Духовният свят е една широка област, дето трябват материали. Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях.“ (11,12) В една беседа Учителя споменава друга случка с Голов: „Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: „Един ден гледам събрали се на едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз. По едно време цялата тълпа се разбунтува. Дойдоха стражари да утешават, но хората от тълпата взеха камъни да хвърлят към стражарите. Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички. Казах си: „Тази работа не е за мене.“ Като ще хвърляш камък да удариш стражарите, то не са един, не са двама, те са много стражари.“ (13) Какво е мнението на Димитър Голов за Учителя можем да прочетем от неговите показания цитирани в сп. „Духовна култура“. Разпитаният Д.
към текста >>

17. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни.
„Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода.
към текста >>

- Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни?
Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна? 22. Едно тържество на Истината и правдата Иван Толев във „Всемирна летопис" год.
към текста >>

Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели.
Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото),

Посещавал съм я по много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар.
Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават. Човека е същество засега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя ще посетя пак Варна. Посещавал съм я по много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар. Така и София. Но и тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни Богове. Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умовете, сърцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, верни и избрани. Вие може да задържите стаята и за следущия месец.
към текста >>

19. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар".
Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар. Като свършва летуването брат Георги поканва Учителят да им гостува в Айтос. Учителят приема.
към текста >>

Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен.
Единственото и то най-главното! Изгревът - Том 3 ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФАБОРИС НИКОЛОВ Спомен на Мария Младенова 15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

По това време Учителят не беше в София, но в Сливен, на Сините камъни, дето беше се уединил с една малка групичка от десет братя.
Как се е провинил, с какво и защо, не се разбра нищо. Обаче съдейки по известното и на мен благочестие на възрастните братя, мислих си, че простъпката на брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно. И така стана. В скоро време се превърна на голям източен въпрос, който въпреки това се държеше в тайна. Той беше достояние, въпрос на разглеждане, само от възрастните братя. По това време Учителят не беше в София, но в Сливен, на Сините камъни, дето беше се уединил с една малка групичка от десет братя. В Негово отсъствие братята, взели службата на съдии, се събирали вечер да обмислят да осъдят простъпката на провинилия се брат и да вземат някакво решение. Какво обсъждали, какво решавали, това държали в строга тайна, никой нищо да не знае. През същото лято аз пожелах да отида за малко в Стара Загора, а оттам в Сливен, и ако мога да отида и на Сините камъни, да се разходя, а може и да стенографирам, ако Учителят държи някаква беседа. Дали ще държи беседа или не, животът около Учителя е всякога интересен, все ще научиш и разбереш нещо ново. Отидох в Сливен и посетих някои близки братски семейства и останах за няколко дни при една сестра.
към текста >>

През същото лято аз пожелах да отида за малко в Стара Загора, а оттам в Сливен, и ако мога да отида и на Сините камъни, да се разходя, а може и да стенографирам, ако Учителят държи някаква беседа.
В скоро време се превърна на голям източен въпрос, който въпреки това се държеше в тайна. Той беше достояние, въпрос на разглеждане, само от възрастните братя. По това време Учителят не беше в София, но в Сливен, на Сините камъни, дето беше се уединил с една малка групичка от десет братя. В Негово отсъствие братята, взели службата на съдии, се събирали вечер да обмислят да осъдят простъпката на провинилия се брат и да вземат някакво решение. Какво обсъждали, какво решавали, това държали в строга тайна, никой нищо да не знае. През същото лято аз пожелах да отида за малко в Стара Загора, а оттам в Сливен, и ако мога да отида и на Сините камъни, да се разходя, а може и да стенографирам, ако Учителят държи някаква беседа. Дали ще държи беседа или не, животът около Учителя е всякога интересен, все ще научиш и разбереш нещо ново. Отидох в Сливен и посетих някои близки братски семейства и останах за няколко дни при една сестра. Тя ме запита дали бих желала да отида на Сините камъни, да видя там и там и Учителя. - „Разбира се, че желая, отговорих бързо аз. Никога не съм дохождала нито в Сливен, нито на Сините камъни, пък и Учителя ще видя." - „Да, каза ми сестрата, разбирам желанието ти, но Учителят е казал, че не приема никого." - „Щом е така, аз не настоявам, не искам да престъпвам желанието на Учителя и ще се задоволя само с това да разгледам Сливен." Надвечер, както се разговарям със сестрата, пристигна един брат и ме пита искам ли да отида на Сините камъни.
към текста >>

Тя ме запита дали бих желала да отида на Сините камъни, да видя там и там и Учителя.
В Негово отсъствие братята, взели службата на съдии, се събирали вечер да обмислят да осъдят простъпката на провинилия се брат и да вземат някакво решение. Какво обсъждали, какво решавали, това държали в строга тайна, никой нищо да не знае. През същото лято аз пожелах да отида за малко в Стара Загора, а оттам в Сливен, и ако мога да отида и на Сините камъни, да се разходя, а може и да стенографирам, ако Учителят държи някаква беседа. Дали ще държи беседа или не, животът около Учителя е всякога интересен, все ще научиш и разбереш нещо ново. Отидох в Сливен и посетих някои близки братски семейства и останах за няколко дни при една сестра. Тя ме запита дали бих желала да отида на Сините камъни, да видя там и там и Учителя. - „Разбира се, че желая, отговорих бързо аз. Никога не съм дохождала нито в Сливен, нито на Сините камъни, пък и Учителя ще видя." - „Да, каза ми сестрата, разбирам желанието ти, но Учителят е казал, че не приема никого." - „Щом е така, аз не настоявам, не искам да престъпвам желанието на Учителя и ще се задоволя само с това да разгледам Сливен." Надвечер, както се разговарям със сестрата, пристигна един брат и ме пита искам ли да отида на Сините камъни. - „С удоволствие, силно желая, но не искам да наруша волята на Учителя." - „Ти остави какво казват другите, това е по буква, а не по дух. Приготви се и утре сутринта в четири часа ще дойда да те взема." Много благодарих и веднага започнах да се готвя. На път сме вече.
към текста >>

Никога не съм дохождала нито в Сливен, нито на Сините камъни, пък и Учителя ще видя." - „Да, каза ми сестрата, разбирам желанието ти, но Учителят е казал, че не приема никого." - „Щом е така, аз не настоявам, не искам да престъпвам желанието на Учителя и ще се задоволя само с това да разгледам Сливен." Надвечер, както се разговарям със сестрата, пристигна един брат и ме пита искам ли да отида на Сините камъни.
През същото лято аз пожелах да отида за малко в Стара Загора, а оттам в Сливен, и ако мога да отида и на Сините камъни, да се разходя, а може и да стенографирам, ако Учителят държи някаква беседа. Дали ще държи беседа или не, животът около Учителя е всякога интересен, все ще научиш и разбереш нещо ново. Отидох в Сливен и посетих някои близки братски семейства и останах за няколко дни при една сестра. Тя ме запита дали бих желала да отида на Сините камъни, да видя там и там и Учителя. - „Разбира се, че желая, отговорих бързо аз. Никога не съм дохождала нито в Сливен, нито на Сините камъни, пък и Учителя ще видя." - „Да, каза ми сестрата, разбирам желанието ти, но Учителят е казал, че не приема никого." - „Щом е така, аз не настоявам, не искам да престъпвам желанието на Учителя и ще се задоволя само с това да разгледам Сливен." Надвечер, както се разговарям със сестрата, пристигна един брат и ме пита искам ли да отида на Сините камъни. - „С удоволствие, силно желая, но не искам да наруша волята на Учителя." - „Ти остави какво казват другите, това е по буква, а не по дух. Приготви се и утре сутринта в четири часа ще дойда да те взема." Много благодарих и веднага започнах да се готвя. На път сме вече. Утринната хладина, чистият въздух, просторът, който се откриваше пред мен и височината, т.е. стръмнината, която поехме, ме ободри и правеше щастлива, че там, на Сливенския балкан ще се видя с Учителя и групата братя с него.
към текста >>

Прекарах на Сините камъни три дни и на четвъртия рано сутринта се готвех да си замина за София.
Не е лесно да станеш нов, истински човек; качества, добродетели, труд, усилия и работа са нужни, за да се преобрази човек, да стане нов. И всичко това да се прилага без компромиси, без лъжа и измама. И ако днес можем да говорим смело за новия човек, да го познаваме и ценим, то е защото видяхме образец на този човек жив, безсмъртен, верен и истинен. Това смело говоря и пиша, категорично твърдя. Човек на опита съм; 50 години наред опитвах с перо и наблюдение, отчасти познах и изпитах, но което познах и разбрах, е чиста монета, която никога не се променя и никога не губи своята стойност. Прекарах на Сините камъни три дни и на четвъртия рано сутринта се готвех да си замина за София. Братът, в чиято палатка бях, си дойде, и сега аз трябваше да му освободя палатката. Независимо от това, достатъчно ми бяха три незабравими дни, за които много благодарих на Учителя и на братята, между които бях. На тръгване, като се сбогувах с Учителя, Той погледна нагоре към небето и каза: „От София пристига една делегация от трима души." А аз попитах: „Писмо ли имате? " - „Не, никакво писмо." - „Ами тогава? " - запитах аз.
към текста >>

" - „От Сините камъни." - „Така ли?
На Пловдивската гара трябваше да сменя влака и чакам да взема софийския влак. Движа се на перона и виждам, иде влак от София, който спира за малко на Пловдивската гара. Чувам, от един прозорец ме вика някой. Спирам се, виждам един от възрастните братя от София и веднага до него още две глави на други двама братя, пак от София. Набързо разменяме няколко думи: „Ти отде идеш? " - „От Сините камъни." - „Така ли? " - „Ами вие къде отивате? " - „И ние на Сините камъни." Засмяна, доволна от тази среща, аз им казах: „Учителят знае за вашето пристигане." - „Отде знае? Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни. Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение. Чудно нещо!
към текста >>

" - „И ние на Сините камъни." Засмяна, доволна от тази среща, аз им казах: „Учителят знае за вашето пристигане." - „Отде знае?
Чувам, от един прозорец ме вика някой. Спирам се, виждам един от възрастните братя от София и веднага до него още две глави на други двама братя, пак от София. Набързо разменяме няколко думи: „Ти отде идеш? " - „От Сините камъни." - „Така ли? " - „Ами вие къде отивате? " - „И ние на Сините камъни." Засмяна, доволна от тази среща, аз им казах: „Учителят знае за вашето пристигане." - „Отде знае? Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни. Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение. Чудно нещо! Ние тръгваме инкогнито." - „Възможно е, казах аз, но Учителят прочете това на небето." Тримата братя се замислиха, но повече не можахме да си кажем дума, защото влакът потегли. Те останаха да си мислят, но и аз, като се качих на софийския влак, продължих усилено да мисля върху думите и постъпките на Учителя.
към текста >>

Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни.
Спирам се, виждам един от възрастните братя от София и веднага до него още две глави на други двама братя, пак от София. Набързо разменяме няколко думи: „Ти отде идеш? " - „От Сините камъни." - „Така ли? " - „Ами вие къде отивате? " - „И ние на Сините камъни." Засмяна, доволна от тази среща, аз им казах: „Учителят знае за вашето пристигане." - „Отде знае? Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни. Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение. Чудно нещо! Ние тръгваме инкогнито." - „Възможно е, казах аз, но Учителят прочете това на небето." Тримата братя се замислиха, но повече не можахме да си кажем дума, защото влакът потегли. Те останаха да си мислят, но и аз, като се качих на софийския влак, продължих усилено да мисля върху думите и постъпките на Учителя. Как вижда нещата, не зная, но фактите са налице.
към текста >>

Една седмица след връщането ми в София срещнах един от братята, които ходиха като делегати в Сливен на Сините камъни при Учителя.
И като мълчиш отвън, да знаеш да говориш отвътре, и като поучаваш човека, да знаеше какъв метод да приложиш, да имаш резултат. Онзи земеделец е на мястото си, който не хвърля семената напразно. Онзи учител е роден за учител, чиито методи на работа са сто на сто резултатни. Онзи военоначалник има право да обявява война, който е сигурен в победата. И като си мислех, и като мисля, и като продължавам да мисля, казвам си: Една книга има, от която човек може да черпи знания, тя е книгата на необятната жива, разумна природа, книгата на целокупния живот. Една седмица след връщането ми в София срещнах един от братята, които ходиха като делегати в Сливен на Сините камъни при Учителя. Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата девическа гимназия. Той ме спря и веднага ми разказа за резултата на посещението им на Учителя. Той започна да разказва: „Аз бях определен да говоря с Учителя и да предам нашето решение, мнение, а дори и съвет на Учителя, как да постъпи с провинилия се брат, според нас. Сега се чудя как се осмелихме да даваме съвет на Учителя. Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих.
към текста >>

Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този урок.
Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш Божественото и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това. Това не беше наказание, но урок, велик урок, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове. Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино. С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост. Пред Великата Божия любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този урок. Б. Наведе се той и пишеше на земята 1920 година, месец август, от 19 до 25. Съборни дни в град Велико Търново. И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Такъв беше съборът и през 1919 г.
към текста >>

Евреите доведоха при Христа една блудница и казаха Му: Според Мойсеевия закон такива ние убиваме с камъни.
Натам проточи ръка, пак отказ. Значи той, прокаженият и осъденият, няма право да се качи в горницата да си направи молитва. Той се движи бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знае какво да прави - за него няма милост. Жестока, братоубийствена беше присъдата на повинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече. Подобно нещо е станало преди две хиляди години във времето на Христа. Евреите доведоха при Христа една блудница и казаха Му: Според Мойсеевия закон такива ние убиваме с камъни. Ти какво ще кажеш? Наведе се Христос и пишеше на земята. После вдигна глава и продума: Който счита себе си по-чист от нея, пръв да хвърли камък върху нея. Те се спогледаха помежду си, и един след друг напуснаха мястото. Жената остана сама.
към текста >>

Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни.
Скрита зад дървото, виждам... Какво виждам? - Учителят. Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе.
към текста >>

21. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник.
След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията.
към текста >>

Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.)
новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86) „Много са буквите на Божествената азбука!
към текста >>

Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно.
В Школата на Изгрева се събират хора с най-различни характери, величия от миналото, затова мъчно се хармонират. Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията. В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47)
към текста >>

22. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг.
2. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ 3. Спомен на Светозар Няголов: Ел Шадай ( Вратата на Рая ) 4. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) Част от спомените на Елена Андреева Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг. Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни. И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра. Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа. Ние почнахме да ходим на този лагер от 1922 год. От 1922 год.
към текста >>

149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ 1. Ел Шадай ( Вратата на Рая ) Ние постоянно я посещавахме и се ползвахме от нейните хубави влияния и духовни възможности. Най-важният център там беше Бивака - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който постоянно посещавахме с Учителя или сами, за да изпълняваме дадени задачи.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г. брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове.През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева. Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през село Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец. Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново.
към текста >>

В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг.
Това беше 1932 год. В.К.: Други задачи давал ли е? Е.А.: Давал е. В.К.: А името на бивака „Ел Шадай". Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг. Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни. И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра. Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа. Ние почнахме да ходим на този лагер от 1922 год. От 1922 год.
към текста >>

23. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен.
ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г. Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен.
(Писма на Боян Боев -Том 2) Записки на Боян Боев ЕДИНСТВОТО В СВЕТА Преди всичко, нека кажа няколко думи за летуванията ни с Учителя. Първото летуване на планината с Братството беше през 1920 г. в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с. Ракитово – в един живописен кът на Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар. Цигов чарк. По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността.
към текста >>

След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Симеоново, направо през х. Алеко. Ангажирахме бистришките каракачански коне за багажа. Първата работа на Учителя след построяване на палатките беше намиране на извори. Той откри добър извор близо до Бивака, но всред мочурища и кал, така че разчистихме местността. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия. С общи усилия я изравнихме. И след няколко дни на полянката се очерта ясния кръг на Паневритмията. В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни.
към текста >>

24. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник.
След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията.
към текста >>

Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.)
новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86) „Много са буквите на Божествената азбука!
към текста >>

Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно.
В Школата на Изгрева се събират хора с най-различни характери, величия от миналото, затова мъчно се хармонират. Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията. В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47)
към текста >>

25. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината.
Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали. Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми.
към текста >>

Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали.
Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали. Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ.
към текста >>

26. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените.
Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето.
към текста >>

Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището.
Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно.
към текста >>

Той е един така скалист връх остър, а тука има нещо като, не е котловина, то е високо горе над Маричините езера, там където е връх „Манчо" така, ако си спомняте има по-горе на самия връх нещо така по-равничко или нисичко така, като седло,цялото е в камъни.
В.К.: Сега, понеже това са хубави места, свързани с много легенди. Учителят казвал ли е нещо, например за Маричините езера, че там е била Школата на Орфей? Е.А.: Учителят, като се изправи, а също и човек към юг, малко нали, има върхове, не пътя който води към Грънчар, а отляво, като се тръгне. А Скакавците са в дясно, те са отатък Искъра, нали, те са отатък Искъра, а пък това се „Братята" ги казват. И след туй имаше, как му казват на него, Учителят го нарече: „Това е олтарят". Той е един така скалист връх остър, а тука има нещо като, не е котловина, то е високо горе над Маричините езера, там където е връх „Манчо" така, ако си спомняте има по-горе на самия връх нещо така по-равничко или нисичко така, като седло,цялото е в камъни. На това място Той каза, че е бил „Олтарят". Тъй го нарече.Е както го разбира човек вече. Олтарят. Сега, повече от това не си спомням дае казвал. Говорил е много за тези места, като е казвал, че там има седалищена Белите братя, но Той не каза къде е мястото. Питаха Го, но не е казал къде е.
към текста >>

И всички ние повечето от нас си избрахме камъни около езерото така и направихме задачата за половин до един час.
Времето не беше много лошо, беше облачно само, а пък и тогава държеше беседи и ние разбира се пишехме. И всички беседи са държани така,на открито: Ние пишехме с молив „Хартмурт". Тогава нямаше химикалки.Въобще докато беше Учителя само с молив съм писала. След една такава беседа Учителят каза: „Всеки един от вас да си избере един камък, който да го полее десет пъти. То беше символично, за едно поливане вътрешно в човека. И всички ние повечето от нас си избрахме камъни около езерото така и направихме задачата за половин до един час. Който е избрал по-далече,повечко време ще му вземе и поливахме. Но двама братя решили на Мусала камък да поливат. И сега трябваше от „Окото" да вземат вода и десет пъти да се качат горе и да слязат. Тази задача беше долу около първото езеро. Това беше Пеню Ганев и Михаил от Лом.
към текста >>

в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен.
Изгревът - Том 9 Записки на Боян Боев ЕДИНСТВОТО В СВЕТА Преди всичко, нека кажа няколко думи за летуванията ни с Учителя. Първото летуване на планината с Братството беше през 1920 г. в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с. Ракитово – в един живописен кът на Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар. Цигов чарк. По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността.
към текста >>

След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Симеоново, направо през х. Алеко. Ангажирахме бистришките каракачански коне за багажа. Първата работа на Учителя след построяване на палатките беше намиране на извори. Той откри добър извор близо до Бивака, но всред мочурища и кал, така че разчистихме местността. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия. С общи усилия я изравнихме. И след няколко дни на полянката се очерта ясния кръг на Паневритмията. В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни.
към текста >>

27. Учителя дава песните 'Сила жива' и 'Скръбта си ти кажи ' - гр.София

Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина.
гр.София Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция, "Музика и пеене – средство за тониране" Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът. Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина. В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места. „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта. „Винаги щом някой скърби, в ума и в сърцето му има тъмнина, няма Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето е, което лекува.“
към текста >>

28. Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав

И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават."
От малката стаичка на улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството.
към текста >>

29. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават."
От малката стаичка на улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството.
към текста >>

30. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Снегът навред се топи и на безброй потоци слиза към долината.Тук-таме из под камъните надничва здравец.
Елате си налейте.Цеко застава, приближава ме се при врящия самовар, отвинтваме кранчето на долния край и о, чудо! Всред планината сме обслужени с истинска вряла вода.Юначагата се спира от група на група, услужва на всички и лети нагоре.- Ще имаме още два такива, казва първото сведующе лице, което знаеше за самовара. Бях при Учителя, когато поръчваха този. Учителят сам обясни на майстора как да бъде направен този апарат за гореща вода в планината.Колко хубаво! Няколкото глътки гореща вода премахват палещата жажда и като че ли подновяват силата ни.Вред по планината ливнали води. Снегът навред се топи и на безброй потоци слиза към долината.Тук-таме из под камъните надничва здравец. Клончетата вече обсипани с червени пъпки, пълни със сок бодро изправят вейки. Но Витоша е още бяла. Над нея облаците като завеса се разтварят от дето наднича лазурно небе. Като че ли Планинският Дух наднича към нас и ни приветствува с „Добре дошли! ”Слънцето, като блестяща, но забулена топка лети зад облаците.
към текста >>

Миг, но двете вечности се сляха в една и аз вече не можех да отличавам лицата и нещата.Доле е също един голям каменен град, който подучен от книжниците и фарисеите и сега хвърля камъни срещу избраниците.Внезапно всички ставаме.
Невидима тъмна сянка се приближава към тази картина като крадец и иска да я помрачи. Кой е той? Нима и той е дошел след Него? О! Тогава... тогава той беше един и познато беше името му и отде е дошел, а сега, дали не са повече - дали не носят други имена и други облекла, в други роли? Миг, но двете вечности се сляха в една и аз вече не можех да отличавам лицата и нещата.Доле е също един голям каменен град, който подучен от книжниците и фарисеите и сега хвърля камъни срещу избраниците.Внезапно всички ставаме. Върху огромна поляна ни поведе Той в равностранен триъгълник, после ни нареди в полукръг. Мълчание. Тихи стъпки върху белия сняг - безброй погледи отправени в един. Един слънчев поглед отправен едновременно към всички.Дивна картина - несравним миг, навеки записал в гърдите ни нови скрижали на вечната любов.И още, и още... Но кой може да опише това чудно видение на този миг в планината? О, ако би могъл? Неволно гърдите въздъхват от чудна сладост и устните нашепват: -Господи, Господи!
към текста >>

31. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

В трапа влязоха двама души и от подадените камъни бърже изградиха резервоар, като го замазваха с цимент.
Юнаци пренасят на гръб циментови торби и дълга желязна тръба. Що ли ще стане? Около извора няколко чифта ръце копаят дълбок трап...Дава се команда. Нареждаме се дълга редица по един от извора към уломъците скали в долината. От ръка на ръка, за един час до чешмата натрупахме голяма камара. В трапа влязоха двама души и от подадените камъни бърже изградиха резервоар, като го замазваха с цимент. Поставят и желязната тръба. Сетне затварят трапа, замазаха отпред дулото и оставят да се напълни резервоара с вода.Смрачава се. Никой не си тръгва. Задонасяме дърва за огнището. Тука ще се нощува.
към текста >>

Спираме до грамадата камъни.
По-нагоре - нито стъпка. Връщаме се. Първата колона остава надире, втората води сега. Луната потъна зад планината. Небето почна да побелява. Спираме до грамадата камъни. Кладем грамаден огън. Завчас се стопляме. Обхвана ни приятна дрямка при голямото разширено огнище. Съмна. Художниците грабнаха палитрите си да дочакат слънчев изгрев. Дивни картини се разкриват пред нас.
към текста >>

32. Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Изпитанията, това са пробните камъни.
София, 15. VI. 1923 г. Любезна Е. Желая да имате пълнотата на Любовта, Светлината на Истината и знанието на Мъдростта. Да се служи на Бога, иска се усърдие постоянно и пълна самозабрава. Постоянствувайте. Изпитанията, това са пробните камъни. Бог е Любов и Неговата Любов не се мени. Всичко съдействува на добро на тези, които Господ Люби. За всички (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

33. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Екскурзия до Сливен - Сините камъни
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя) Тази екскурзия е записана от Олга Славчева. Участват група ученици, работили в комуната в Нова Загора. Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
към текста >>

1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя) Тази екскурзия е записана от Олга Славчева. Участват група ученици, работили в комуната в Нова Загора. Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ.
към текста >>

2.1.9. Сините Камъни (Стара планина),
на група ученици (без Учителя) Тази екскурзия е записана от Олга Славчева. Участват група ученици, работили в комуната в Нова Загора. Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ.
към текста >>

Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път.
Накачихме се с ура! Какво щастие! За миг сме при лимонадените му шишета. Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността.Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе. Тишина и покой.
към текста >>

Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”.
Какво щастие! За миг сме при лимонадените му шишета. Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността.Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе. Тишина и покой. От тук като че ли се чува говорът на златните звезди.
към текста >>

С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските върхове.
Колко хиляди души, Светят нощем тихо, ясно А всред тях, луна блести.Тъй като гледам, аз усещам, Колко Господ е велик И към Него се обръщам С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските върхове. Тая песен я пееше земята и небето.А едно сърце изпълнено с безкрайна любов и признателност към Твореца, от възхитеното до сълзи сърце е стъкмило тая наивна, но сърдечна песенчица, за да излее, що годе своята радост и своето възхищение. Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца.Не, няма смърт! Щом като има красота и има кой да я усеща и да й се радва, смъртта е изключена. Тъй си мислех, слушайки вдъхновената певица и душата ми се пълнеше със сладка нега.Вървим бавно. Спираме се, оглеждаме се.
към текста >>

Но, нижат се часовете, а те са още далеч от нас, далеч от уморените ни вече стъпки.Далече доле са вече сипеите на Сините камъни, а ние вече лазим из дивни, разкошни коридори на обичната планина.
Спираме се, оглеждаме се. Къде първом да гледаме? Небето ли с брилянтните звезди, или благоуханната планина, която започна вече да разтваря пред нас китни страници.Небето почва да бледнее - хоризонтите се очертават. Съзира се вече гордата глава на „Чаталка” и острия връх на „Кутелка”. Изглеждат тъй близко; сякаш да посегнеш и ще ги стигнеш. Но, нижат се часовете, а те са още далеч от нас, далеч от уморените ни вече стъпки.Далече доле са вече сипеите на Сините камъни, а ние вече лазим из дивни, разкошни коридори на обичната планина. Пред очите ни - разкошен парк от големи, красиви дървета, все по-гъсти и по-гъсти.Тук-таме из тях надничат грамадни скали, прилични на спящи фараони. Техните грамадни глави изсечени от времето върху скалите са обърнати някои към страхотни долове, други към върха, сякаш смразени от някое внезапно чудо. Или, може би чакат чудно възкресение отново да оживеят и да издигнат властен глас. Но едва ли ще дойде за тях това „време”. Времето на фараоните е минало отдавна и ако има още някой останал, и той трябва да отиде в забвението.
към текста >>

Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти.
В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка. Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя. Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се.
към текста >>

Преди няколко години тук е идвал Учителя и ги е оградил с големи камъни.
Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина. Сякаш се чува и чудна музика, сякаш на възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието на възвишени същества.Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда. Преди няколко години тук е идвал Учителя и ги е оградил с големи камъни. Тука било мочурище, но той намерил тия пет туптящи сърца, изкопал ги, оградил ги, съединил ги едно с друго с дълбоки вади и от това някогашно мочурище сега е направил а природата райски кът. По дъното им лъщят бели камъчета. В тях се оглеждат треви, цветя и лазурно небе. У тях идват да пият дивеч, а може би вълк и мечка стръвница. Може би и нежна сърничка оглежда в тях милото си лице, кротките си очи.
към текста >>

Така съединени тия пет извора дават началото на силен планински поток, що непрекъснато пее и огласява Кушбунарската долина.Няколко чифта ръце пак се заемаме да ги попречистим от повалени камъни, клечки, листа, тиня.
По дъното им лъщят бели камъчета. В тях се оглеждат треви, цветя и лазурно небе. У тях идват да пият дивеч, а може би вълк и мечка стръвница. Може би и нежна сърничка оглежда в тях милото си лице, кротките си очи. Птиченце си пълни клюна с нея и подскача ободрено от клон на клон. Така съединени тия пет извора дават началото на силен планински поток, що непрекъснато пее и огласява Кушбунарската долина.Няколко чифта ръце пак се заемаме да ги попречистим от повалени камъни, клечки, листа, тиня. Те сякаш ни благодарят, сякаш ни се усмихват под настъпилия здрач. Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет. Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него.
към текста >>

2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
Поднасят ви чест и хвалаНий идеме от долини, Ратуваме за нови ден Към ведри чисти висини Високи връх е наши блян! Изгревът - Том 26 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
към текста >>

34. Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.

Всички насядаха на източната страна на камъните, в средата Учителят.
Добрата молитва Молитвата на Братството Отче наш"Благославяй, душе моя, Господа" Беше доста студено, почти всички бяха посинели, а краищата на пръстите бяха изтръпнали. Чувствуваше се силно електричество. Всички насядаха на източната страна на камъните, в средата Учителят. Чувствуваше се съборен ден. На екскурзията имаше и братя, и сестри от провинцията.6 ч. Учителят започна да говори. ... *) Всяка мисъл си има особена почва. Ако съвременните хора не могат да разберат Истината, в техния мозък няма почва, в която да може да вирее тя.
към текста >>

Сега е доста студено, като е по-силно слънцето, ще направим няколко опита на камъните.
Изкачването на високите места създава един прилив на кръвта. Това става по един физически начин. Има хора, които не се изкачват, но правят усилие с волята си и повдиганието става по-инак. Сега всички усещате едно изтръпвание на края на пръстите. Но трябва да има и една приятна топлина, тогава показва, че има хармония, пък като я няма тази топлина, показва известна дисхармония. Сега е доста студено, като е по-силно слънцето, ще направим няколко опита на камъните. На връщане може да минем през Резньовете. По-после ще говоря.Всички се упътиха към чайниците и всички чувствуваха голям глад. На една сестра (Вера Белева) й стана лошо, мислеха от студ и глад, Учителят после го обясни, а също обясни и защо всички искаха да ядат. Закуската се направи на южната страна. Направиха се хубави гимнастически упражнения с бързи движения на ръцете и краката.
към текста >>

След това всички се наредиха по камъните и долу по тревата на слънце.
На връщане може да минем през Резньовете. По-после ще говоря.Всички се упътиха към чайниците и всички чувствуваха голям глад. На една сестра (Вера Белева) й стана лошо, мислеха от студ и глад, Учителят после го обясни, а също обясни и защо всички искаха да ядат. Закуската се направи на южната страна. Направиха се хубави гимнастически упражнения с бързи движения на ръцете и краката. След това всички се наредиха по камъните и долу по тревата на слънце. 8 ч. и 45 мин. Всички изпяха няколко песни и с "Братство, единство" всички с Учителя напред се упътиха надолу по североизточната страна. 9 ч. На едно хубаво магнетично място при едни скали, изложени на изток, под хубавите слънчеви лъчи Учителят говори:
към текста >>

35. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Питам: този писател ще може ли да пише хубаво с тези скъпоценни камъни?
И да ви докажа защо изгуби своята цена. Представете си, че моят учител ми дава едно красиво перо, с което може да се пише отлично. Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим на върха на писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря. Аз пиша. Дойде друг, казва: „И аз имам един диамант като паче яйце – да го турим отгоре, още по-хубава ще стане.“ Тури го. Питам: този писател ще може ли да пише хубаво с тези скъпоценни камъни? – Не. Това са глупавите идеали на съвременното човечество. Това са глупавите идеали на съвременните ученици, това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират онази велика Божествена искра, която трябва да проникне дълбоко вътре в нашите души. Някой път вие казвате тъй: „Да има някой да ми закачи един диамант.“ Хубаво, ако аз река да закача някому един диамант, трябва да намеря най-големия в света. Ако го намеря, ще го закача.
към текста >>

36. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен.
ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г. Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

Виждате ли тия камъни тук, защо ли са турени?
Ваш верен Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 2 Летуване и екскурзии на планината 9. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ 11 август 1924 година Виждате ли тия камъни тук, защо ли са турени? - Те представляват разрушение. Някога това място е било величествено. Тук боговете са живели, а сега тук е пустиня. Днес хората идват само на екскурзия, и бързат да се върнат назад. Който иска хората да имат добро мнение за него, той трябва да бъде разумен във висша степен.
към текста >>

Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки.
Тук направихме цяла трансформация на електричеството. Горе мъглата пъпли по земята. Там и двете електричества - това в облаците и това на земята - бяха положителни. Като дойдоха тук близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото отрицателно и веднага влагата се вдигна нагоре и Слънцето изгря. Всеки ден ти носи урок, като научиш урока си и денят си отива, като ти оставя един лист написан в тебе. Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царило тук. И днес тези разрушения са дадени на децата за радост. Вие може да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите. Нищо не трябва да пожелаваш.
към текста >>

37. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен.
ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г. Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

38. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен.
ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г. Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

39. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен.
ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г. Любезни брат, Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година. Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

40. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква.
1 (13) часаКръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения - вертикално и хоризонтално и всяко от тях има две: отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно. И през тая врата на движението му, което е толкова бързо, че никой не може да мине освен Любовта. И затова кръста, страданията се побеждават само с Любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т. е. Любовта е пред кръста.Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно. Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква. А под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството. Там гдето има магнетизъм има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха спокойна. Магнетизмът глади, оглажда повърхността. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
към текста >>

41. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете. Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове. Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме.
към текста >>

42. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете. Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове. Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме.
към текста >>

43. Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.

Там има много скъпоценни камъни.
Сега вие казвате: „Не искаме да имаме скърби". Ако не искате да имате скърби тогава откажете се от радостите. Щом искате радости ще имате скърби. Друг пример ще ви дам. Вие влизате в един магазин за бижутерия. Там има много скъпоценни камъни. У вас ще се явят две желания: за да имате един от тия скъпоценни камъни вие трябва или да го вземете, или да го откраднете. Но и двете тия желания можете да ги реализирате след като сте работили за този бижутер. Само тогава вие ще спечелите. Тогава се заражда у вас желание да се учите, а целта на живота е да ви предизвика това желание. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум.
към текста >>

У вас ще се явят две желания: за да имате един от тия скъпоценни камъни вие трябва или да го вземете, или да го откраднете.
Ако не искате да имате скърби тогава откажете се от радостите. Щом искате радости ще имате скърби. Друг пример ще ви дам. Вие влизате в един магазин за бижутерия. Там има много скъпоценни камъни. У вас ще се явят две желания: за да имате един от тия скъпоценни камъни вие трябва или да го вземете, или да го откраднете. Но и двете тия желания можете да ги реализирате след като сте работили за този бижутер. Само тогава вие ще спечелите. Тогава се заражда у вас желание да се учите, а целта на живота е да ви предизвика това желание. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум. Сега идва второто положение: вие сте гладен влизате в една гостилница дето има много гозби.
към текста >>

Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му.
И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък. Следователно изводът ви е: Ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй сега вие сте в дюкяна на бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди". Но аз казвам: И ти не разбираш своето отношение към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да направите? Вие сте сега тук 62-ма души. Ако ви кажат: „Влезте в гостилницата", може би да няма толкова гостилници.
към текста >>

44. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават."
От малката стаичка на улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството.
към текста >>

45. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци.
Идва ни да литнем нагоре. И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат бодрост в жилите ни.Бивака. Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода. Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг. Тя тече обилно и огласява долчинката с бодър глас. Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата! Каква е тази грамадна каменна ограда около нашето огнище.
към текста >>

Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали.
Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата! Каква е тази грамадна каменна ограда около нашето огнище. Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра? О, това не е работа само на едного! Не, най-малко 20 души са свършили това нещо. Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали. Истински подвиг! Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане. Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала. Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи на гърба си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя. Той, той, със своята бригада от работници.
към текста >>

46. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни.
Жаждата ни расте. Где е Цеко - Урс - Дали е много преди или след нас. Нигде се не вижда. Но, още малко остана. От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен. Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира. Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар. Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”. Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят.
към текста >>

47. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж на нежно сопрано, носещо се из висините като нежна струя.
Само златните кубета на два каменни храма блещят над тази белота. Въздухът е същинска благодат. Въздухът „там” доле и тук горе са две различни неща. Доле, той служи само за дишане, а тук освен за това, но и носи блаженство, пълно щастие.С нас припкат деца. Но тук, няма старо и младо - всичко се е подмладило, всичко живо грее от радост. Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж на нежно сопрано, носещо се из висините като нежна струя. В храсталака изпитници четат за предстоящата сесия. Горките! Какво ли им е на душата! Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават на учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали. Между тях съм и аз. Цялата прелестна картина на пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме.
към текста >>

48. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Камъните измити от снега - блещят.
Ластовички ниско летят, като че нещо шепнат на земята. Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето. Далеч по планинския хребет се белее стадо овце. Тиха свирна на кавал, като че ли го в люлка люлее.Нашата гостна е чудно хубава сега. Гранките отпуснали свилена шума веселят окото и въздуха. Камъните измити от снега - блещят. Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна почивка. Бубулечки лазнали навред, облечени в разни костюми. Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички.
към текста >>

49. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
към текста >>

Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара. Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки.
към текста >>

50. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
към текста >>

Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара. Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки.
към текста >>

51. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
към текста >>

Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара. Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки.
към текста >>

52. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Чувствата са камъни, от които ще се съгради духовния свят, а мисълта е жидката материя - без вода не може да се гради.В целия свят където и да сте ще забележите едно противодейсвие, едно вътрешно противоречие.
Вие сте ръководители и някой път с тия, които ръководите влизате в противоречие. Това са енергии набрани и трябва да дойде един по-висок живот и да турнете тази енергия в действие. Страданията са един процес, в който твърдите предмети трябва да се превърнат в жидкост. В духовния свят щом не можете да мислите, да чувствувате показва, че има сухота. А щом има сухота, суша, ще има и глад. Чувствата са камъни, от които ще се съгради духовния свят, а мисълта е жидката материя - без вода не може да се гради.В целия свят където и да сте ще забележите едно противодейсвие, едно вътрешно противоречие. Така и Павел казва: „Всички търсят своята свобода." И наистина, и руси, и българи, и разни секти, всеки който работи в своя дом търси тази свобода. Първото качество, което трябва да имате то е да имате правилно разбирание за живота. Ще ви говоря за неща, които са вам известни, но вие трябва да разберете вътрешната страна. Да бъде човек лекар, проповедник, учен и прочие, то е частично разбирание. Животът включва всичко в себе си.
към текста >>

Сега дяволът не прави камъните хлябове, не качва хората на черквата, а казва: „Съборете кубетата на църквите".Мото за тази вечер: (Ев.
защо ни ограничаваш да не правиме зло? На пияницата като не даваш вино, казва: „Защо ме мъчиш? " На крадеца като не позволяваш да краде, казва:„Защо ме мъчиш? " На вълка като не даваш агне казва: „Защо ме мъчиш? " Дявола като не бе послушан от Христа, остави го и ангелите дойдоха да му слугуват. Сега дяволът не прави камъните хлябове, не качва хората на черквата, а казва: „Съборете кубетата на църквите".Мото за тази вечер: (Ев. Йоан 5:5) - „И там имаше някой си человек болен от 38 години" - това е емблема на вяра - най-после побеждава, дига одъра си и си отива. Тук е скрита идеята: тоя болен е чакал Христа 38 години докато дойде - това е за ученика. Къпалнята е учението. Ангелът е интелигентността, която е оставил у хората. Сега ангелът е духът, който трябва да слезе и да размъти водата т. е.
към текста >>

53. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Чувствата са камъни.
Обижда те някой - нека каже. Откритото зло е по-добро отколкото неразкритото добро. Разкритото зло е по-силно, по-голяма светлина ще дойде оттам, отколкото от едно скрито добро. А от откритото добро ще получиш по-големи благословения. Така че този закон като пазите, ще си възстановите мира. Чувствата са камъни. Ако не почнеш да мислиш, твоите чувства не могат да се облагородят. Божествената мисъл като проникне, ще ти облагороди чувствата. Целият културен свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света. А закона е: Без Божествената благодат нищо не може да се направи! Преди да почнете да правите нещо, ще се спрете и ще се помолите.
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Бие се, мята се из камъните, пръска бяла пяна, шуми, пее, тича.Сега е царството на теменугите.
О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст. Колко приветливост изразяват очите им! Ако искахме щяхме всичките да ги изведем с нас, но те нямат работа горе, по-добре да стоят и вардят дворищата си. Буйно се спуща надоле планинската река. Бие се, мята се из камъните, пръска бяла пяна, шуми, пее, тича.Сега е царството на теменугите. Къде да се спреш, на коя да се любуваш. Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави. Всички са пълни с роса - плакали цяла нощ за топло слънце. С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди. Заврели се под трънката и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна.
към текста >>

С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди.
Буйно се спуща надоле планинската река. Бие се, мята се из камъните, пръска бяла пяна, шуми, пее, тича.Сега е царството на теменугите. Къде да се спреш, на коя да се любуваш. Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави. Всички са пълни с роса - плакали цяла нощ за топло слънце. С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди. Заврели се под трънката и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна. Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна миризма; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори. При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита.Едвам пъхтим по „Бери душа”. Боже, колко е стръмно! А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска.
към текста >>

Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи.
Сама прекрасна, та „изпя” на слово своите възторзи към дневното светило.Завърши поетесата; Учителят стана и ние - по него. Съжалително ме изгледаха всички останали, а гордите лавроносци на този ден събираха обилни похвали, щедро дарени от нашата пъстра публика. Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен.
към текста >>

55. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

Има няколко места хубави за такава среща: Мусала, Сините камъни, Казънлъшката околност, Чепино, над Батак „Карлъка" и другаде.
Водата, която употребявате трябва да бъде чиста, от извор, да не е употребявана, като например за производство на електричество. Такава вода и мляко без каймак, обутано мляко, само айрана от млякото, на което маслото е взето.Всеки трябва сам да си донесе вода - това е благословение - всеки човек сам да си носи стомничката с вода. Например при екскурзия на „Мусала" от езерото „Окото" да си вземе вода и по една чайна лъжичка от нея да смесва в другата вода. Ние ще употребяваме, което е потребно на човека, а другото ще оставим Бог да го направи - каквото Бог даде.Хубаво е да се прекара 10 дни на избрано място, на Мусала например. Добри са тия срещи и да стават на такова чисто хубаво място и ще се видят добрите резултати. Има няколко места хубави за такава среща: Мусала, Сините камъни, Казънлъшката околност, Чепино, над Батак „Карлъка" и другаде. 10 дни на спартански начала, може да се прекара.Помоли се Учителя от приятелите, да ни даде някои сведения - да ни повери някои тайни.Учителят: В света има един закон, който урежда крайностите. Например, за една екскурзия ще се дадат средства, но само за нея, а не и повече.На приятелите от градовете ще прочетете беседата от 22 / 9 март т. г. Някой человек заминава за оня свят и му съобщават в тоя момент, че има едно наследство от 5-6,000,000 лева. Той казва: „Късно ме намери".Трябва да се свързва физическия свят с Духовния и тогава всичко ще бъде добре наредено.
към текста >>

56. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд.
Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях. Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд. Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си. Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден,
към текста >>

Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път.
А радостен този ден, Ставайте напред деца Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет. Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце.
към текста >>

Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет.
Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет. Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце. Слънцето се показва и сега пък почва да пали. Опали лицата ни, ръцете ни, направи ни мургави и лъскави.
към текста >>

57. Построяване на Салона на Изгрева

А колчетата ми изглеждаха от черни, по-черни и си ги представях като гранични камъни, които ограждат границите на България.
„Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка. Понеже аз произхождам повече от интелектуалните страни, затова аз странях от физическата работа - да копая. Обикновено ходех, разхождах се из гората, седях на маса, седях на стол, размишлявах, четях книги, докато другите работят. С други думи - не обичах физическата работа. Но сега нямаше как, трябваше да го прекопая това място. А колчетата ми изглеждаха от черни, по-черни и си ги представях като гранични камъни, които ограждат границите на България. Нямаше как, трябваше да копая. Странно беше, че всички ми се чудеха, как съм се хванал да работя. От сутрин до вечер те ме виждат, че работя. Те идват, поглеждат, запитват ме туй-онуй, но аз мълча, с никого не споделям. Дойдоха до мен, гледат ме, но никой не пожела да ми помогне.
към текста >>

58. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър.
Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София. Сега, въздухът там е пещ, всяка шумчица по дърветата е изгоряла, а от цветята - нито следа. Каруцата ужасно ни друска, но това не ни пречи да бъдем безгрижно весели и щастливи. Да, доле сега са Сахарски горещини и въздухът е пламък. Даже и насам сушата е оставила страшните си следи. Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня.
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд.
Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд.
Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре.
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно.
Ние говорим за Любовта - нищо повече! - каза Учителя. - Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертва-П\п, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А които иска да учи Любовта, да дойде при нас! Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина.
към текста >>

62. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни.
Питайте ветровете, що носят бури и мъгли. Ние сме високо над тях и за нас няма това, що вас тревожи...Изток и запад не предвещават нищо добро - мътно е небето и в двата си края... Сякаш мърморят нахмурени: - Тази нощ облаците на съвет ще се съберем и ще решим утре що ще бъде.Тръгваме... В 6 часа сме над Драгалевските воденици. Слънцето не се яви. Не се яви ни после, ни по-късно... Тъмни облаци притиснали небето, като че искат да го задушат. Тук-таме се откроява измежду тях някое синьо окце, но бързо облак се затичва и в миг го затуля.Ечат воденичните колела. Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни. Ето ги и нашите приятели -селските псета. Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи хляб изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни. Лесът се събужда. Клоните напъпили, кукуряк наднича от шубраци и камънаци, и се хвали, че е първият пролетен пратеник, че жив и здрав е останал след люта зима: „Зимата ме погреба в земята като суха клечка, но сега аз възкръснах още по-хубав, по-здрав.” Също тъй се хвали и минзухара - моравия сочен минзухар, и до него жълтия златния му брат, който прилича на тънки восъчни свещи, които скоро слънцето с целувки ще запали - ще разцъфти. До него е и зюмбюлчето!
към текста >>

Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур!
Всред него гори грамаден огън: там врят чайници, пълни с изворна вода, взета от оная мила чешма, що преди 5 години десетки чифтове ръце за 1 час съградиха. Хвърлям раницата и кожуха и се затичвам първо с нея да се здрависам. Измивам пламналото си лице, разхлаждам ръцете си. Боже, колко е хубаво! Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва.
към текста >>

Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор.
Измивам пламналото си лице, разхлаждам ръцете си. Боже, колко е хубаво! Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”.
към текста >>

63. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Почиваме и ние върху камъни, обкичени със здравец, теменужки, иглика.
Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват. Преди да ги настигнем, те вече стават и тръгват. Почиваме и ние върху камъни, обкичени със здравец, теменужки, иглика. Където и поглед да обърнеш - все тази омая, все тази пролетна красота. Благоухание, ведрина и птича песен. Унасям се в красив блян. Малки бубулечици лазнали вредом. Мушички литнали из въздуха, къпят се в топлия сутрешен зефир.
към текста >>

64. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка на разгорената жар.
Изглежда това бяха богати евреи, които много не се грижеха за по-вече кислород в кръвта си, за повече преживявания всред майка природа.Ел-Ше-дар. Огньове. Накацали по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо! Ехо! Чешмата разлива обилни струи, пее, пее, радва се и се весели. И тук цветя, и тук животворна хубост. Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка на разгорената жар. Време на закуска. Всички дъвчат усърдно.Ел-Ше-дар се радва на своите гости. Дръвчетата се раззеленили, тревата с множество пъстри цветя е всекиму послала с мека постеля. Мирише на здравец, мащерка и лайкучка. Планината е наизвадила миналогодишните си украси, що цяла зима е крила в своите белоснежни скривалища.
към текста >>

65. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните.
Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност.
към текста >>

Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.31.
към текста >>

66. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните.
Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност.
към текста >>

Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.31.
към текста >>

67. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>

Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба. Понякога се отбиваме отстрани, за да погазим по дълбокия сняг. Колко е студен! Оставям да ме отминат. Бавя се сама и се любувам. Отдясно грамадно езеро бразди бистрите си води.
към текста >>

Сядам върху камъните.
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини. Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани. Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
към текста >>

Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях. Сетне правим гимнастически упражнения. Обхваща ни чудна веселост. Сякаш сме стъпили на вълшебни билки. Учителят вдига тоягата си - отделя се първият пътник. При всяко вдигане и слагане на тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
към текста >>

Камъните цели в скреж.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
към текста >>

Камъните се търкаляха с главоломен трясък.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
към текста >>

Милвам камъните и плача над цветята.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила.
към текста >>

Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването.
Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан.
към текста >>

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

68. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба. Понякога се отбиваме отстрани, за да погазим по дълбокия сняг. Колко е студен! ... На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>

Сядам върху камъните.
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини. Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани. Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност. Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
към текста >>

Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност. Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях. Сетне правим гимнастически упражнения. Обхваща ни чудна веселост. Сякаш сме стъпили на вълшебни билки. Учителят вдига тоягата си - отделя се първият пътник. При всяко вдигане и слагане на тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
към текста >>

На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>

Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба. Понякога се отбиваме отстрани, за да погазим по дълбокия сняг. Колко е студен! Оставям да ме отминат. Бавя се сама и се любувам. Отдясно грамадно езеро бразди бистрите си води.
към текста >>

Сядам върху камъните.
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини. Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани. Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
към текста >>

Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях. Сетне правим гимнастически упражнения. Обхваща ни чудна веселост. Сякаш сме стъпили на вълшебни билки. Учителят вдига тоягата си - отделя се първият пътник. При всяко вдигане и слагане на тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
към текста >>

Камъните цели в скреж.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
към текста >>

Камъните се търкаляха с главоломен трясък.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
към текста >>

Милвам камъните и плача над цветята.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила.
към текста >>

Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването.
Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан.
към текста >>

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

69. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Камъните цели в скреж.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
към текста >>

На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>

Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба. Понякога се отбиваме отстрани, за да погазим по дълбокия сняг. Колко е студен! Оставям да ме отминат. Бавя се сама и се любувам. Отдясно грамадно езеро бразди бистрите си води.
към текста >>

Сядам върху камъните.
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини. Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани. Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
към текста >>

Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях. Сетне правим гимнастически упражнения. Обхваща ни чудна веселост. Сякаш сме стъпили на вълшебни билки. Учителят вдига тоягата си - отделя се първият пътник. При всяко вдигане и слагане на тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
към текста >>

Камъните цели в скреж.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
към текста >>

Камъните се търкаляха с главоломен трясък.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
към текста >>

Милвам камъните и плача над цветята.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила.
към текста >>

Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването.
Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан.
към текста >>

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

70. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>

Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба. Понякога се отбиваме отстрани, за да погазим по дълбокия сняг. Колко е студен! Оставям да ме отминат. Бавя се сама и се любувам. Отдясно грамадно езеро бразди бистрите си води.
към текста >>

Сядам върху камъните.
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини. Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани. Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
към текста >>

Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях. Сетне правим гимнастически упражнения. Обхваща ни чудна веселост. Сякаш сме стъпили на вълшебни билки. Учителят вдига тоягата си - отделя се първият пътник. При всяко вдигане и слагане на тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
към текста >>

Камъните цели в скреж.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
към текста >>

Камъните се търкаляха с главоломен трясък.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
към текста >>

Милвам камъните и плача над цветята.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила.
към текста >>

Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването.
Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан.
към текста >>

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

71. Учителя изнася лекция на екскурзията до Мусала пред МОК. 12 юли

Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Учителя изнася лекция на екскурзията до Мусала пред МОК. 12 юли 1. Специфичната светлина и топлина 12 юли 1929 г., Младежки Окултен Клас, Рила, Мусала Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към текста >>

72. Учителя дава упражнение в лекция пред МОК - Мусала. 12 юли

Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Учителя дава упражнение в лекция пред МОК - Мусала. 12 юли 1. Специфичната светлина и топлина 12 юли 1929 г., Младежки Окултен Клас, Рила, Мусала Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към текста >>

73. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Камъните се търкаляха с главоломен трясък.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
към текста >>

На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>

Стъпваме по гладки камъни, като по стълба.
Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака. Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение. Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба. Понякога се отбиваме отстрани, за да погазим по дълбокия сняг. Колко е студен! Оставям да ме отминат. Бавя се сама и се любувам. Отдясно грамадно езеро бразди бистрите си води.
към текста >>

Сядам върху камъните.
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини. Тук, до облаците, гдето се бият ураганите, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани. Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
към текста >>

Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност.Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня. Лягаме върху камъните и цели 2 часа дремем върху тях. Сетне правим гимнастически упражнения. Обхваща ни чудна веселост. Сякаш сме стъпили на вълшебни билки. Учителят вдига тоягата си - отделя се първият пътник. При всяко вдигане и слагане на тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
към текста >>

Камъните цели в скреж.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
към текста >>

Камъните се търкаляха с главоломен трясък.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
към текста >>

Милвам камъните и плача над цветята.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила.
към текста >>

Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването.
Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх. Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването. Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан.
към текста >>

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

74. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

формула: В Божията Любов, в Божия Дух има живот.„Камъните са наредени по плоскости, за да могат да отразяват светлината.
2, ст. 18.12 юли - ПетровденНощта си отиде сравнително топла. Зората заля далечния хоризонт и ето, слънцето изгря. Днес е имен ден на Учителя.Колко е мил Учителя! Неговото присъствие е неизчерпаем извор, из който в душите ни се влива еликсир, най-чистата и блага храна ! формула: В Божията Любов, в Божия Дух има живот.„Камъните са наредени по плоскости, за да могат да отразяват светлината. Те не са разхвърляни безразборно, както ние си мислим."10 гл. от Евангелието на Йоана, 33 ст.Същия ден при „Първото езеро":16 гл. от Евангелието на Йоана, 0-16 ст.Прекрасна беседа. * Ръководени от духа на Божественото Слово, обогатени от красотата на природата и възродени от планинския въздух, след чудните дни прекарани с Учителя, ние сме отново в София, в нашия обичан Изгрев.
към текста >>

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

75. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

76. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

77. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>

Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
към текста >>

Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>

78. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Натрошените камъни нагрети от августовско слънце издават адска горещина.
Колко парички прие то От нас докато благоволи да млъкне и се успокои.Конярите ни предлагат баснословни цени. Явяват се и други, които подбиват първите с цената. Тогава първите отстъпват и ние ги предпочитаме поради здравите им охранени яки коне. Колко енергия изхаби Симеонов докато оправи тая работа. Най-сетне багажът ни е натоварен на 12 магарета и 6 коня и в 10 часа сутринта потегляме на път.Ето го преддверието на Рила, същинска каменна пустиня. Натрошените камъни нагрети от августовско слънце издават адска горещина. Нищо утешително не представлява това преддверие. Голи скалисти сипеи, по които и човеци и добичета едвам напредват. И животни и хора плуват в пот. Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица. Като че ли изобилен дъжд ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен.Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка.
към текста >>

Колко е хубаво тука по нагретите камъни!
Като че ли пътуваме по небето. Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето. Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим. Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно! Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи. В него се оглеждат и върхове, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща.
към текста >>

Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места.
На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г. А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща.
към текста >>

Мястото около палатката е украсено с бели камъни.
Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа.
към текста >>

Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя.
У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера.
към текста >>

Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята.
Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината.
към текста >>

Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.”
към текста >>

Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера.
Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят.
към текста >>

С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови.
В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе.
към текста >>

Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен.
Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват.
към текста >>

Слагахме камъни, правехме големи огньове.
И на Учителя беше тук палатката му, само за леглото и тука беше една офицерска и ние, Радка, тези сестри трите и аз бяхме там. Тати, като тръгвам вика: „Наде, ще свариш кафенце на Учителя. Чисто кафе. Някой път." А Олга Славчева е между нашите двете палатки. Огънят вечер се разпалва. Слагахме камъни, правехме големи огньове. И заранта виждам Учителя. Рекох: „Учителю, аз искам да ви направя едно кафе." Той каза: „Ама аз обичам чисто кафе." - „Баща ми ме подсети и ме помоли да ви направя едно кафе. Аз нося чисто кафе." Той каза: „Знай, че аз пия чисто кафе." Застана прав тъй, че ми е мъчно, че нямаше някой едно апаратче, да ни направи една снимчица. Аз варя кафето, Учителят отгоре ме гледа и аз съм си вдигнала така погледа и пак наглеждам кафето да не изкипи. В това време, вече тъкмо ще се сварява, идва Лулчев с двете издялани ръце, дето на чешмата на извора ще слагат.
към текста >>

И Учителят каза да седнем, помоли братята да почистят изворчето и сложиха една чучурка, и стана една чешмичка, „Да се види - каза - че тук Бялото Братство е минавало." Правехме между тези езера - от едното до другото, дето се вливат, ако помните едни камъни имаше като мостове.
Вече ме поканват с тях да излизам до 7-то езеро чак и нагоре до връх Дамга са ходили. В.К.: Отивате на Дамга на върха. Надка: Да. И като отиваме на езерото, на петото езеро ще играем Паневритмия. Но на една могилка така, една височинка едно изворче. И Учителят каза да седнем, помоли братята да почистят изворчето и сложиха една чучурка, и стана една чешмичка, „Да се види - каза - че тук Бялото Братство е минавало." Правехме между тези езера - от едното до другото, дето се вливат, ако помните едни камъни имаше като мостове. Ние ги правихме първата година още, носехме камъните. Слагахме камъни там, където се изливаше водата от едното до другото. От първото до второто, от второто до третото - всички камънаци там като мост, за да може да се минава. И след това, като вече на Дамга чешмичката направиха, Учителят изважда една кесия с кайсии и колкото хора има, на всички дава, а мен ме подминава. Пък все ме викаше до него близко да сядам.
към текста >>

Ние ги правихме първата година още, носехме камъните.
В.К.: Отивате на Дамга на върха. Надка: Да. И като отиваме на езерото, на петото езеро ще играем Паневритмия. Но на една могилка така, една височинка едно изворче. И Учителят каза да седнем, помоли братята да почистят изворчето и сложиха една чучурка, и стана една чешмичка, „Да се види - каза - че тук Бялото Братство е минавало." Правехме между тези езера - от едното до другото, дето се вливат, ако помните едни камъни имаше като мостове. Ние ги правихме първата година още, носехме камъните. Слагахме камъни там, където се изливаше водата от едното до другото. От първото до второто, от второто до третото - всички камънаци там като мост, за да може да се минава. И след това, като вече на Дамга чешмичката направиха, Учителят изважда една кесия с кайсии и колкото хора има, на всички дава, а мен ме подминава. Пък все ме викаше до него близко да сядам. И ме подминава, те започнаха: „Учителю, ами сестричката?
към текста >>

Слагахме камъни там, където се изливаше водата от едното до другото.
Надка: Да. И като отиваме на езерото, на петото езеро ще играем Паневритмия. Но на една могилка така, една височинка едно изворче. И Учителят каза да седнем, помоли братята да почистят изворчето и сложиха една чучурка, и стана една чешмичка, „Да се види - каза - че тук Бялото Братство е минавало." Правехме между тези езера - от едното до другото, дето се вливат, ако помните едни камъни имаше като мостове. Ние ги правихме първата година още, носехме камъните. Слагахме камъни там, където се изливаше водата от едното до другото. От първото до второто, от второто до третото - всички камънаци там като мост, за да може да се минава. И след това, като вече на Дамга чешмичката направиха, Учителят изважда една кесия с кайсии и колкото хора има, на всички дава, а мен ме подминава. Пък все ме викаше до него близко да сядам. И ме подминава, те започнаха: „Учителю, ами сестричката? " Защото свърши.
към текста >>

79. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот.
Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е. Тази тишина ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш...Какъв дъжд ни окъпа тази нощ.
към текста >>

След това носим камъни и строим огнището.
Свириха „Славянски .танци" от Дворжак и ноктюрно от Шопена. После всичко се приютява за сън. Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.Влага, студ, дъжд и следващата нощ. Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца. Това, което губим през нощта, печелим го сутрин по канарите, очакващи изгрев слънце.Уединявам се до Бъбрека. Там си изтървах молива с предпазителя. Той заплува навътре в езерото.
към текста >>

В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни.
Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него. Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа. В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни. За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността. Пренесохме разни цветя и мъхове и в скоро време тъй красиво го окичихме с тия природни украшения, че той заприлича на приказно самодивско кладенче. Разлятите води на това чудесно Божие благо прибрахме така, че вече покрай него може да се ходи по сухо, докато преди мъчно можеше да се приближиш до него. Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен.
към текста >>

Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността.
Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа. В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни. За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността. Пренесохме разни цветя и мъхове и в скоро време тъй красиво го окичихме с тия природни украшения, че той заприлича на приказно самодивско кладенче. Разлятите води на това чудесно Божие благо прибрахме така, че вече покрай него може да се ходи по сухо, докато преди мъчно можеше да се приближиш до него. Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен. Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар. Плочите, които го обнизваха, той нарече - народът.
към текста >>

80. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот.
Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него. Тихо, тихо е. Тази тишина ти внушава да понижиш гласа си, дори да шепнеш...Какъв дъжд ни окъпа тази нощ.
към текста >>

След това носим камъни и строим огнището.
Свириха „Славянски .танци" от Дворжак и ноктюрно от Шопена. После всичко се приютява за сън. Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.Влага, студ, дъжд и следващата нощ. Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца. Това, което губим през нощта, печелим го сутрин по канарите, очакващи изгрев слънце.Уединявам се до Бъбрека. Там си изтървах молива с предпазителя. Той заплува навътре в езерото.
към текста >>

В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни.
Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него. Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа. В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни. За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността. Пренесохме разни цветя и мъхове и в скоро време тъй красиво го окичихме с тия природни украшения, че той заприлича на приказно самодивско кладенче. Разлятите води на това чудесно Божие благо прибрахме така, че вече покрай него може да се ходи по сухо, докато преди мъчно можеше да се приближиш до него. Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен.
към текста >>

Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността.
Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа. В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни. За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността. Пренесохме разни цветя и мъхове и в скоро време тъй красиво го окичихме с тия природни украшения, че той заприлича на приказно самодивско кладенче. Разлятите води на това чудесно Божие благо прибрахме така, че вече покрай него може да се ходи по сухо, докато преди мъчно можеше да се приближиш до него. Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен. Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар. Плочите, които го обнизваха, той нарече - народът.
към текста >>

81. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места.
И сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща.
към текста >>

Мястото около палатката е украсено с бели камъни.
Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа.
към текста >>

Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя.
У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера.
към текста >>

Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята.
Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж:Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината.
към текста >>

Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж:Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.
към текста >>

82. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

И още какви ли не скъпоценни камъни се изредиха и плодни дървета, и цял полк от светии и ангели.
Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим. Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна дреха.После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути. Някой каза дъб, някой роза, гълъб, крави, елени, сърни. С една реч, изговориха се имената на цяло райско стадо, ако би и в рая да има животни. И още какви ли не скъпоценни камъни се изредиха и плодни дървета, и цял полк от светии и ангели. Тази беседа ни внесе голяма радост. Като че ли всички тия неща вече ги виждахме и притежавахме.Облаците не мируват. Събират се, блъскат се, докато зарониха ситен град върху нас. Това е наистина небивало кокетство от тях. Засипа ни той не на шега, взе да ни боцка.
към текста >>

83. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои.
Дрипавият кожух от мощните им плещи вече е повлечен по хълмовете, скоро съвсем ще падне. Ручеите пеят. Цветята цъфтят, птичките чуруликат, летят, бягат, боричкат се, издигат човчици.Аромат. Стъпките неуморно вървят след него. Той е вред. По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои. Пясъкът като жив се движи под водната струя, сякаш говори. Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда. Ето чистия поток; наведи се и пий! Но, ние следваме други закони, и друга вода пием из планините, когато сме уморени. Изчезнаха някъде големите чайници свирачи; сега почти всеки има термос, или манерка, обвита с дебел плат.Днес сме малцина, както никога.
към текста >>

Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда.
Цветята цъфтят, птичките чуруликат, летят, бягат, боричкат се, издигат човчици.Аромат. Стъпките неуморно вървят след него. Той е вред. По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои. Пясъкът като жив се движи под водната струя, сякаш говори. Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда. Ето чистия поток; наведи се и пий! Но, ние следваме други закони, и друга вода пием из планините, когато сме уморени. Изчезнаха някъде големите чайници свирачи; сега почти всеки има термос, или манерка, обвита с дебел плат.Днес сме малцина, както никога. Но веселието ни няма граници. Малцина сме от към града, но кой знае колцина ще поемат през Симеоново.
към текста >>

84. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

85. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

86. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

87. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк.
Кипи работа. Без нас тук са станували черда коне, та доста работа ни се отвори. Но, стотици чифта ръце не са малко, зад които грее едно общо сърце, пълно с обич и признателност към Учителя.Коренно преобразование и на Белия Извор. Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя. Всички „садива” покрай него са отстранени, а млечно бели късове кварц отвред се сипят към него, които Учителят майсторски и грижовно нарежда покрай бистрите му води. Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк. С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма! Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея. Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане. Плочите околовръст и ситните камъчета що ги запълват - народа.Колко е чисто и подредено! При него слушаме от Учителя милите му думи, нежните песни на солисти братя и сестри - певци, стиховете на Бодлера и трио от цигулка.Учителят е на горния бивак, а ние сме отсам.
към текста >>

88. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

89. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

Но камъни дал Господ, ръце не липсват, па и воля за работа е на лице.
"Летопис на изгрева - Том 2" глава "Животът". 2.Спомени от Олга Славчева 24 юли [1930 г.]Работим трудова. Пътят по езерното крайбрежие е недостъпен от тресавища и потоци. Но камъни дал Господ, ръце не липсват, па и воля за работа е на лице. В скоро време се опна удобен път по който може и дете да припка, по който може и в тъмна нощ да вървиш, без да се спънеш, особено за натоварените коне. Всеки поставен камък е грижливо опитан от Учителя и ако се окаже, че се клати, Той веднага го изважда, прави му удобно леговище, подпира го с други плочки, стъпва на него и чак тогава минава на друг. Такъв удобен мост направихме и над потока, що пада надоле от нашето езеро и разделя двата бивака. О, не малко работа падна и тука, не малко „невъзможни” работи станаха възможни, само при единия поглед на Учителя. (За плочата от езерото.)Вечер и от двата бивака горят буйни огньове.
към текста >>

90. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур.
От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене.
към текста >>

Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата.
Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място.
към текста >>

Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха.
Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
към текста >>

Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък.
към текста >>

Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат.
Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични. В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица.
към текста >>

След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър.
Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
към текста >>

91. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

92. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

93. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

94. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

95. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата.
29 юли 1930 г.Днес изгрев слънце за пръв път е ясен. Няма мъгли, няма облаци. Направо се яви и понесе нагоре огнения диск. То иде и носи живот на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.После - пак трудова. Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха. Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета. Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета.
към текста >>

Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място.
Няма мъгли, няма облаци. Направо се яви и понесе нагоре огнения диск. То иде и носи живот на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.После - пак трудова. Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха. Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета. Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета. Ръцете ни са кални, олющени, но лицата ни греят от доволство.
към текста >>

Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов.
То иде и носи живот на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.После - пак трудова. Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха. Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета. Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета. Ръцете ни са кални, олющени, но лицата ни греят от доволство. Той е с нас. От снощната буря ни следа.
към текста >>

Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета.
Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета. Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета. Ръцете ни са кални, олющени, но лицата ни греят от доволство. Той е с нас. От снощната буря ни следа. Бялата му брада и коса блестят на слънцето, сякаш изпредени от брилянтени нишки. Лицето му сияе.
към текста >>

96. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

Толкоз много и разновидни бели камъни, събрани тук, и така хубаво наредени!
Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали.Отдалече по хребета пътници. Навярно, конярите с провизии. Слизам към чешмичката. Там събрани чужди туристи, правят снимка. Те не скриват възхищението си от чудноватата му, самобитно красива гледка. Толкоз много и разновидни бели камъни, събрани тук, и така хубаво наредени! Правят закуска, и после си наливат от ледено студената вода и пият, пият. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 1 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

97. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме.
Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа.
към текста >>

98. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 13 август

Но защо се замеря Учителя с камъни?
Дали не кпнее тя за Ел-тепе на Пирин. Какво гледа тя към далечината? Пълним джобовете си с малки и големи бели камъчета... Надоле, нагоре, все по стръмно. Просто се замайваш от стръмно. Най-после -край. Но защо се замеря Учителя с камъни? Същото правят и братята. Запълват някакво гмичко тресавище, за да можем да минем.При чешмичката. Раниците се опразват, джобовете се изтърсват, шапките се изсипват. Чешмичката добива нови нюанси. Мием се на чешмичката, пием по някоя малка глътчица, и после към бивака - за ароматичен чай и почивка.
към текста >>

99. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината.
Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот.
към текста >>

В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава.
Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък.
към текста >>

В скъпоценните камъни има живот.
А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва.
към текста >>

Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни.
Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални.
към текста >>

100. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Бистри струи отскачат от камъните като в някаква тайнствена игра.Унасям се в красив блян.
Слизам към дефилето. Навеждам се над бистрия поток и се оглеждам в кристалните му води. По него плават клечици, тревички, сухи листенца. Минзухарче накичило бреговете му като копринена тантела по моминска дреха. Водата се плиска, пада, клокочи. Бистри струи отскачат от камъните като в някаква тайнствена игра.Унасям се в красив блян. Времето неусетно протича. Горе пееха 180 гърла „Братство, единство”. Тръгваме. Планината ечи от нашите песни. Срещаме софиянци, накичени с нови премени. В очите им грее вечния празник на Живота - Любовта и Надеждата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14036107063293