НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
109
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме
въодушевени
, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме
въодушевени
, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.
към текста >>
2.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Въодушевен
от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото.
Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя. Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления.
Въодушевен
от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото.
Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята. Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем.
към текста >>
3.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб -
неодушевен
и случайно изпречил се пред нас.
Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб? " Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим.
Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб -
неодушевен
и случайно изпречил се пред нас.
"Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си ли спомняш кой съм аз? Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището. Не си ли спомняш? " Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва.
към текста >>
4.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Като се връщаше от пазара беше
въодушевен
и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината.
Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града? Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи.
Като се връщаше от пазара беше
въодушевен
и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината.
Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това "балет"?
към текста >>
5.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези
неодушевени
, но живи за Него предмети, с други светове.
Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине.
Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези
неодушевени
, но живи за Него предмети, с други светове.
Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено. Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ. Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен.
към текста >>
6.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много
въодушевени
и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава.
Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много
въодушевени
и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път. В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам.
към текста >>
7.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
Ние бяхме
въодушевени
от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот.
БОРИС НИКОЛОВ 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ Първите години, когато дойдохме при Учителя, дойдохме голяма група младежи като ято птички от всички краища на страната. Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот.
Ние бяхме
въодушевени
от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот.
Когато намерихме Учителя, ние вече не се отдалечихме от Него. За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата. В онова време Учителят държеше своите беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше.
към текста >>
Тогава
въодушевени
от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори.
Салон нямаше. Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше. Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави. Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи.
Тогава
въодушевени
от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори.
При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата. Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие.
към текста >>
8.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб,
неодушевен
и безпредметен.
Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му.
А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб,
неодушевен
и безпредметен.
След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат.
към текста >>
9.
55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Винаги
въодушевен
от идея.
Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването поради груби грешки. По-късно Колю се шегуваше, че след поста, в банята бил набъбнал като оризовото зърно от неговите сърми в Арбанаси. И от тогава почнахме да му казваме - Колю-оризовото зърно. На 5.1У.1966 г. си замина брат Колю Каишев.
Винаги
въодушевен
от идея.
Винаги безкористен. Сега като го няма отвън ще го търсим отвътре. Но на своето време, той пак ще дойде отвън. Животът е непреривен.
към текста >>
10.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Боян Боев е образец на един ученик ентусиазиран,
въодушевен
от идеи, който работеше напълно безкористно.
Тези правила аз ги дешифрирах и като ги подготвих намерих плана, върху който Учителят е обсъждал по-нататък за отпечатването им. Аз подготвих още три книжки, които чакат времето да се отпечатат. Това са: 1.„Думи на Свещеното начало", том II. 2. „Единната Любов. Мисли на Великата Душа", том III.3.„Трите велики закона" том IV.
Боян Боев е образец на един ученик ентусиазиран,
въодушевен
от идеи, който работеше напълно безкористно.
Може да се каже, че не съм срещал по-безкористен човек от него. За своите лични интереси не беше никак загрижен. Целият живот си беше посветил на Учителя, Учението и приятелите. При Боян можеше да дойде всеки, да каже болката си, мъката си, да получи съвет, не само съвети, но и метод. Боян беше един жив Божествен Център в Братството.
към текста >>
11.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Лекторите са
въодушевени
.
Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък? Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия. Залогът е голям. Амбицията също.
Лекторите са
въодушевени
.
Но започват да се чуват протести от верни по дух на Учението братя и сестри, че се загърбва Словото на Учителя и то остава на заден план. За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в седмицата, така както е било по време на Учителя. Значи всичко е наред и Школата си продължава, а наред с нея Академията набира сили и скорост. Има верни по дух ученици на Учителя, които протестират. Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява сред младежта.
към текста >>
12.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тодор Стоименов,
въодушевен
от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му.
Тодор Стоименов,
въодушевен
от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.
Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма.
към текста >>
13.
4.12. Къде е Бялото Братство?
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Един от приятелите бе много
въодушевен
от цялата тази обстановка и задушевна атмосфера и възкликна: „Благодаря на Бога, че срещнах това Братство." Учителят, седнал, го изглежда внимателно: „Рекох, това което мислите и виждате -това не е Братство".
12. Къде е Бялото Братство? Една група приятели сме се събрали около Учителя и разговаряме.
Един от приятелите бе много
въодушевен
от цялата тази обстановка и задушевна атмосфера и възкликна: „Благодаря на Бога, че срещнах това Братство." Учителят, седнал, го изглежда внимателно: „Рекох, това което мислите и виждате -това не е Братство".
Учителят спря и с жест на дясната си ръка показа целият „Изгрев", с нас самите. После продължи: „Бялото Братство не може да се вмести в един народ, в едно общество, в един човек. Бялото Братство е Всемирна общност на възвишени Души и мощни Духове, завършили своята земна еволюция преди милиони години. Днес те са служители на принципите на Мировият Дух на Битието, на Абсолютния Дух на Битието и на Бога." Ние сме смълчани и сме се сгушили като уплашени пилци около квачка, търсейки да ни прибере под своето топло крило. Някой от сгушилите се тихо попита: „А какво сме ние тогава, Учителю, тук, на „Изгрева"?
към текста >>
14.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Неговият блестящ
душевен
равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
34. Астрокосмична синтеза Разговорите, които имахме с Учителя, Кузман Кузманов и аз, бяха наистина цели откровения. Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота.
Неговият блестящ
душевен
равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки.
към текста >>
15.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Мен ме има, но аз стоя като
неодушевен
стълб, стоя, стърча и съм забита в земята.
Това бяха десет дни на десет различни изпита за мен. Стоях десет дни и нито един изпит не разреших и Учителят не ме прие. Последният десети ден не ми каза нищо, не ми каза неговото „Рекох, елате утре". Мина покрай мене все едно, че ме няма. А мен ме има.
Мен ме има, но аз стоя като
неодушевен
стълб, стоя, стърча и съм забита в земята.
Накрая си отидох замислена, пребита от скръб и от умора. Довлякох се с мъка у дома, хапнах нещо, разтребих си стаята, написах това-онова и си легнах веднага след като се стъмни. Сънувам сън как съм изправена на изпит и ми се задават последователно десет въпроса, на които отговарям на тях. Това бяха същите въпроси, които ме вълнуваха и за които някои от тях бях отишла да питам Учителя. Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден.
към текста >>
16.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Поздравя ги два-три пъти, но като видя, че не ме познават аз също отминавах и все си мислех „Ето минавам покрай една сестра, която преди известно време нагостих, посрещнах я като сестра в Бога, а тя вече няколко пъти не ме поздравява, минава покрай мен като че ли съм дърво и ето и аз сега минавам покрай нея като че ли тя също е дърво -
неодушевено
дърво", Така водех разговор вътре в себе си с тези духовни сестри.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Минах невероятни случаи в своят път през време на Школата на Учителя, а и след това ето тридесет години същите неща продължават, но по друга наподобяваща форма. Идеха навремето при мене на гости братя и сестри, гощавах ги, аз бях добра домакиня, готвех хубаво, правех сладкиши и у дома винаги имаше нещо, с което можеше да гостя най-претенциозният и важен гост. Гощавах ги, изпращах ги и което е най-интересното, по-късно може би след един-два часа те не ме поглеждаха все едно, че минават покрай дърво и не ме поздравяваха. Трябваше аз да ги поздравявам.
Поздравя ги два-три пъти, но като видя, че не ме познават аз също отминавах и все си мислех „Ето минавам покрай една сестра, която преди известно време нагостих, посрещнах я като сестра в Бога, а тя вече няколко пъти не ме поздравява, минава покрай мен като че ли съм дърво и ето и аз сега минавам покрай нея като че ли тя също е дърво -
неодушевено
дърво", Така водех разговор вътре в себе си с тези духовни сестри.
Но ето освен, че ми бяха на гости, те ядяха от гозбите ми, бяха предоволни на масата, а пък сега бяха недоволни, че не ги поздравявам. Отиват и се оплакват на Учителя. Представяте ли си? Отивам аз при него и той ми разказва техните оплаквания от мен пред него. Разказах му всичко.
към текста >>
17.
147. СЕСТРАТА ЦАНКА
,
,
ТОМ 5
Почти на бегом аз пристигам там и какво да видя: влизам в къщичката, те бяха се разположили, пристъпвам в стаята и никой не ми обръща внимание като че ли аз съм излишна тук, приказват си все едно, че аз съм някаква
неодушевена
вещ.
А те горките не знаеха, че друг е този, който ръководи Братството. Това е Духът на Учителя. Опитаха е да ме отстранят от къщичката, бараката на Изгрева. Неделчо Попов вижда как Цанка се наговорва с други сестри, за да може тя да влезе в бараката и после да я обсеби, да я вземе и аз да нямам достъп до нея. Тогава Неделчо Попов изпраща Станка, моята домашна помощница и й предава, че ако искам да не загубя бараката да дойда веднага на Изгрева.
Почти на бегом аз пристигам там и какво да видя: влизам в къщичката, те бяха се разположили, пристъпвам в стаята и никой не ми обръща внимание като че ли аз съм излишна тук, приказват си все едно, че аз съм някаква
неодушевена
вещ.
Тогава аз взимам ключа и на висок глас заявявам, че аз съм стопанка тук на този дом и всички да напуснат стаята заедно с багажа си, който са донесли. Чак тогава те ме забелязаха и вкупом извикаха, че съм звяр. Аз изгоних всички. Заключих и се върнах в малкия си дом. Така бараката бе спасена.
към текста >>
18.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ
,
,
ТОМ 5
Изобщо аз бях тогава
неодушевен
предмет за него през тези дни.
Излизам навън и се чудя каква ли грешка съм направила и защо той не ме иска и не ми дава десницата си да я целуна. Тука има нещо. Минаха десет дни, аз ходя на клас, но Учителя изобщо не ме поглежда. А се намирам само на няколко метра от него. Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито преди започване на беседа, нито след това.
Изобщо аз бях тогава
неодушевен
предмет за него през тези дни.
Чудя се, умувам къде ли ми е грешката. По едно време мяркам Цанка, която профуча покрай мене като ураган и така ме изгледа ожесточено, че аз веднага се сещам, че само тя е причината та Учителят да не ме поглежда. Колкото повече вървя към вкъщи, толкова се уверявам в себе си, че само тя е причината. Затова на следващия ден отивам при Учителя и чакам да ме приеме. Приема ме, седи на стола и ме наблюдава.
към текста >>
19.
208. ДЯДО БЛАГО
,
,
ТОМ 5
Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е
неодушевен
стълб.
А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си.
Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е
неодушевен
стълб.
А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя.
към текста >>
20.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Все пак ми беше неприятен този случай не заради това, че не ядох от мекиците, а то това, че така ме възприемаха, че преминаваха покрай мене като край
неодушевен
предмет.
Ако не беше случая с мекиците нямаше да знаем този закон. Ето колко души участву-ваха в този урок. Едни месиха тестото, други ги пържиха, трети ги поднесоха, четвърти ги изядоха, а аз пета гледах и се облизвах, шести недоволствуваха, че други са изяли мекиците и накрая седми подред Учителят даде закона. Ето това е вътрешната Школа. След като разбрах закона малко се успокоих.
Все пак ми беше неприятен този случай не заради това, че не ядох от мекиците, а то това, че така ме възприемаха, че преминаваха покрай мене като край
неодушевен
предмет.
Защото те бяха яли мекици, а аз като неодушевен предмет съм стояла и гледала. Все едно, че съм побит камък. Нямаше какво да правя, трябваше да си замълча, но знаех, че това няма да се спре до тук, а ще има и продължение. В Духът винаги има движение, а няма покой. А Духът беше до нас с Учителя, Който винаги се намесваше във всеки случай.
към текста >>
Защото те бяха яли мекици, а аз като
неодушевен
предмет съм стояла и гледала.
Ето колко души участву-ваха в този урок. Едни месиха тестото, други ги пържиха, трети ги поднесоха, четвърти ги изядоха, а аз пета гледах и се облизвах, шести недоволствуваха, че други са изяли мекиците и накрая седми подред Учителят даде закона. Ето това е вътрешната Школа. След като разбрах закона малко се успокоих. Все пак ми беше неприятен този случай не заради това, че не ядох от мекиците, а то това, че така ме възприемаха, че преминаваха покрай мене като край неодушевен предмет.
Защото те бяха яли мекици, а аз като
неодушевен
предмет съм стояла и гледала.
Все едно, че съм побит камък. Нямаше какво да правя, трябваше да си замълча, но знаех, че това няма да се спре до тук, а ще има и продължение. В Духът винаги има движение, а няма покой. А Духът беше до нас с Учителя, Който винаги се намесваше във всеки случай. Аз съм още намусена по този случай, Учителят вижда това и да урегулира правилно нещата и да бъдат поставени тези неща и тези ученички* всяка на мястото си, среща ме и ми казва: „Е, те Савка и Паша в живота си свирят „цвете мило, цвете красно", а ти свириш „Соната от Бетовен".
към текста >>
21.
12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 6
И всички излизаха от при Него разтоварени, освободени от грижата, от товара, с който са отишли, излекувани, задоволени, спокойни, радостни,
въодушевени
и вдъхновени.
И бедни, и невежи, и болни и страдащи от какви ли не мъчнотии и страдания. И Той можеше на всички да помага без изключение. Той и съветваше, и просвещаваше, и лекуваше, и раздаваше и парични помощи понякога. За какво ли не отиваха при Него. И всички приемаше с любов и търпение.
И всички излизаха от при Него разтоварени, освободени от грижата, от товара, с който са отишли, излекувани, задоволени, спокойни, радостни,
въодушевени
и вдъхновени.
И започнах да разбирам, че светът се нуждае от такива, именно хора. Но колцина са те? Той бе единствен и неповторим. Наистина аз виждах, че почти всички Негови последователи се стараеха да Го подражават, искаха да помагат на хората като Него, но техните възможности при всичкото им желание и стремеж, както и на мене, бяха ограничени. Човешки възможности.
към текста >>
22.
19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН
,
,
ТОМ 6
С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и
душевен
недъг, както се сочи и изисква в беседите.
Който не е работил над себе си, само той не знае, че не е лесна тази работа и иска веднага с един замах да придобие всичко, или изисква това от другите, изисква съвършенство от тях и си позволява да ги критикува. Който се е опитал искрено да поработи върху себе си, той е търпелив и снизходителен към другите и взискателен и упорит към себе си. Той не се отчайва при несполуки и върви напред. Той знае, че не е лесно да се справи човек с атавистични навици натрупани от хилядолетни поколения, с кривите изопачени мисли, разбирания, идеи на своите предци, със заобикалящата го среда, условия и т.н. Затова той е смирен и тихо, и спокойно, задълбочено, мълчаливо работи и работи, учи и учи.
С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и
душевен
недъг, както се сочи и изисква в беседите.
Никак не е лесна тази работа. Отначало докато го разбера всичко това и аз се обезсърчават, отчайвах, съмнявах, колебаех, но като го разбрах, се успокоих и започнах спокойно работа. Не е достатъчен един живот за усъвършенствуването на човека. Затова се приема прераждането. Ние опитно видяхме, че в един живот човек и при най-усилена работа и учене, много малко придобива.
към текста >>
23.
7. Гробар и конкурс за концерт-майстор
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
А там пише, че се сее
одушевено
тяло, а възкръсва духовно тяло.
Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап. Павел до Коринтяните гл.15 и сам да проумее как стоят нещата.
А там пише, че се сее
одушевено
тяло, а възкръсва духовно тяло.
Че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство. Тленното се сее в тление, а възкръсва в нетление. Че смъртното се облича в безсмъртие и който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. И че в когото е Божият Дух, той е Божи син. Това е написано от онзи, за когото небето е отворено и в когото е Христовия Дух.
към текста >>
24.
35. На екскурзия с едните и другите
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
През цялото време на изкачване ние бяхме
въодушевени
при едно приповдигнато настроение и непрекъснато пеехме песни, а на почивките произнасяхме молитви.
Някои по-рано, някои по-късно бяха тръгнали, и пристигнаха горе две-три групи. След като се върнахме на Изгрева, на другия ден Учителят спомена пак за екскурзията си до Черни връх. Започна да разказва с колко човека първоначално са се качили на Черни връх и че на следния ден пристигнали две-три групи и споменава едната група колко човека има, във втората група колко братя и сестри има и в третата група имаше външни хора, туристи, с които дойде една наша сестра. И после като продължи добави: „Измежду всички тези дойдоха един брат и една сестра, с които беше Господ“. Единствената група от двама души, които се качихме горе, това бяхме ние със сестра Тодора.
През цялото време на изкачване ние бяхме
въодушевени
при едно приповдигнато настроение и непрекъснато пеехме песни, а на почивките произнасяхме молитви.
към текста >>
25.
3. Концерт на Изгрева
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Всички бяха
въодушевени
.
Бяха изпълнили класическа музика. Учителят бе в салона като слушател. Днес има запазени снимки. Вижда се, че на ревера на сакото на Влади, че има траурна лента, това е почит към траура за цар Борис. В салона слушателите са облечени с манта, шлифери, с костюми, което означава, че е по времето на късна есен.
Всички бяха
въодушевени
.
Това бе голямо музикално събитие - да се изнесе професионален концерт с школувани цигулари на Изгрева и с помощта на такива от царския оркестър. А пък диригент бе Влади Симеонов. Така той получи благословението на Учителя и му се отвориха медните порти. И той тръгна по своя път на диригент в България и по света. А след като свърши концерта сестра Савка мина с един поднос с пликове и на всеки музикант бе връчел по един плик, където имаше една банкнота.
към текста >>
26.
5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Не бях виждала такова множество от хора, с
въодушевени
, светли лица, облечени в бели дрехи и възторжено запели.
Отседнах при една колежка и на сутринта помолих да ме упътят към читалището, където знаех, че ще се открие събора. На л.ав-густ - Преображение, 1922 г. в старопрестолния гр. Търново за пръв път видях и чух да говори Учителят. Заех място в галерията на салона, облегнах се на една колона и се превърнах в зрение и слух.
Не бях виждала такова множество от хора, с
въодушевени
, светли лица, облечени в бели дрехи и възторжено запели.
Един дълъг репертоар от песни, непринудено се изпълняваше и тия песни докосваха направо сърцето. Когато запяха "Благославяй душе моя Господа" от очите ми закапаха едри сълзи. Това беше встъпление. Скоро множеството утихна изведнъж. На малката катедра застана Учителят с благ и сериозен израз, с дълги подрязани до раменете буйни сиви коси, средно дълга сива брада и облечен в тъмно сив костюм.
към текста >>
Към 11 часа беседата свърши пак с молитва и песни и цялото това
въодушевено
множество се раздвижи, потече като жив поток, потегли от читалищния салон през целия град и се запъти към лозето и извън града, където беше фактически събора.
В ръцете си носеше дебела книга, по-късно разбрах, че е била Библията. Бях далеч и не получих други зрителни впечатления. Започна колективна молитва, която изпълни салона с огромен и тих шепот и пак песни, а след това Словото на Учителя. Аз слушах съсредоточено мекия Му, спокоен, отмерен глас, който упражняваше странно и дълбоко въздействие. През време на беседата приятеля, който за пръв път ми даде да прочета книгата "Сила и живот", който бе в множеството долу в салона, погледна в един момент нагоре в галерията и открил, че аз стоя там изправена.
Към 11 часа беседата свърши пак с молитва и песни и цялото това
въодушевено
множество се раздвижи, потече като жив поток, потегли от читалищния салон през целия град и се запъти към лозето и извън града, където беше фактически събора.
Това лозе с вила-колиба, така наричаха тогава Търновци своите вили, било притежание на един от търновските братя, който бе го подарил за братски лагер. Разбира се, приятелят бе побързал да ме пресрещне, зарадван, че ме вижда толкова смела, развълнувана и ние се вляхме в живият, пеещ поток, защото по целият път не стихнаха песните. Наистина, какво тържество, какъв празник на душите е било. От прозорците, от чардаците на тесно прилепналите сгради, от тротоарите гледаха любопитни, удивени граждани. И когато пристигнахме в лагера, след първите още запознанства, трябва да кажа, че се озовах в среда, която изведнъж почувствувах близка, родна, своя.
към текста >>
27.
7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Какво са за
въодушевената
младост дългите разстояния, влаковите закъснения, уморителните пътувания през опушени тунели, щом след като ги изминех, стъпвах на шумния перон на оживената гара, бързо прекосявах част от големия град, за да стигна малката бяха къщичка на ул.
При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала. Всяка седмица пощата ми носеше по един голям, тежък плик и така не се почувствувах толкова откъсната от новия идеен кръг. Разбира се, далеч не можех да следя изцяло богатото слово, което даваше Учителя само за една седмица - неделна беседа, лекция от общия клас и такава от младежкия, за която вече казах, не можех да следя и участвувам в богатия и разнообразен живот, който се развиваше около Учителя. Затова, когато наближеше ваканция, Коледна, Великденска или лятна, аз изпитвах такава радост, че броях дните и часовете, след които ще бъда при Учителя и ще се потопя макар за кратко време в живота около Него. физическото разстояние не ме плашеше, не ми тежеше, аз тръгвах с първия възможен влак и се завръщах в село с последния възможен влак.
Какво са за
въодушевената
младост дългите разстояния, влаковите закъснения, уморителните пътувания през опушени тунели, щом след като ги изминех, стъпвах на шумния перон на оживената гара, бързо прекосявах част от големия град, за да стигна малката бяха къщичка на ул.
"Опълченска" 66, където тогава живееше Учителя? Какво струваше усмивката Му, първото докосване на ръката Му, топлите думи, с които ме посрещаше, знае само душата ми, това не мога да разкажа с думи.
към текста >>
28.
45. ЖИВОТЪТ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
Д: Нашите музиканти бяха много
въодушевени
.
Много активни, те създаваха една атмосфера много хубава. Аз ти казвам, музиката вършеше голяма работа в Школата. В: Да. Сега тука виждаме няколко поредици от снимки, където музикантите са седнали, свирят и Учителят в дъното седи, слуша. И този оркестър е от 6, 7, 8 човека, той не е много голям оркестър и вероятно изпълняват музиката, песни от Учителя.
Д: Нашите музиканти бяха много
въодушевени
.
В: Ето тука например музикантите с инструментите са около Учителя след изнесен концерт. Ето тука сега една снимка, свирят Стоицев, Галилей, в дъното Учителя е на масата. Тука всички слушат внимателно. Тези неща вече не могат да се повторят. Д: А-ах, не може.
към текста >>
29.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и
задушевен
тон на някой музикален инструмент.
Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните. Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено.
Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и
задушевен
тон на някой музикален инструмент.
Но този инструмент трябва не само да свири, но и да говори, една много трудна задача. Такова постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на слушателите. На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден. В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов.
към текста >>
30.
07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това е следния случай: Когато отивам на събор първата година, ама аз съм тъй
въодушевен
, лекокрил, чувствувам една общност с всички души и с цялата вселена.
Е.А.: Много бяха тържествени, брат. Много вдъхновение и радост имахме всички. Имаше едно настроение, което не сме го имали друг път. И може би това е било както казва Учителят за присъствието от невидимия свят. В.К.: Ще Ви разкажа какво ми казваше един възрастен брат.
Това е следния случай: Когато отивам на събор първата година, ама аз съм тъй
въодушевен
, лекокрил, чувствувам една общност с всички души и с цялата вселена.
Това беше само докато бях на събора в Търново. Отивам си вкъщи, отведнъж като че ли някакъв похлупак се маха и всички грижи и тегоби се стовариха върху мен. И казва: Отивам при Учителя и разказвам: „Защо е така? ". Той казва: „Не си ти, а ония от невидимия свят идват и влизат във вас и те са причината за вашето състояние, което имате". Е.А.: Имаше голямо вдъхновение, голяма радост.
към текста >>
31.
69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Сега, ако ти си
въодушевен
от нещо което Учителят е казал, защо са тези външни неща, все пак това е липса на контрол, нали?
Може би нещо от Словото възпламенена нещо беше. И Той много кротичко и каза: „Стани, стани! Иди си на мястото! " Даже няколко пъти повтори това, и тя се прибра на мястото си, седна, и Той си продължи беседата. Това беше израз на една екзалтация.
Сега, ако ти си
въодушевен
от нещо което Учителят е казал, защо са тези външни неща, все пак това е липса на контрол, нали?
Сега, пред цяло събрание, да го правиш така, аз не го разбирам. Това нещо е манифестация някаква, нещо да се покаже. Това беше първото нещо което тя направи и което видях. После ми правеше впечатление, например отиваме на екскурзия. Тя е с копринената рокля, с чадърчето, нищо не носи за ядене и така идва на екскурзия.
към текста >>
32.
XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
от тефтерчето на Елена Андреева
,
ТОМ 9
Когато Духът работи в сърцето на човека той се чувствува могъщ,
въодушевен
с подигнати чувства и готов всичко да направи.
И когато се възхищават от миналото, когато си спомнят всичките хубави неща, не трябва да се забравя, че хубавите неща са резултат на работата на Духа. Това, което е велико, възвишено в света е Духът. Когато Духът присъствува в ума на човека, той се чувствува като че ли има крила. Той се чувства вдъхновен. Една приятна светлина излиза от него.
Когато Духът работи в сърцето на човека той се чувствува могъщ,
въодушевен
с подигнати чувства и готов всичко да направи.
От неговото сърце излиза една приятна топлина, която стопля всичко около него. Нищо не е невъзможно за този човек. Силата на Духа прониква еднакво и неговата воля, и той е разположен да изпълни всичко с радост и самоотричане, даже неща, най-мъчни неща, които се изпречват на пътя му. Има един Който ви обича. Към всеки едного от нас Бог има специфична любов.
към текста >>
33.
XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогномия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото, като гадателни изкуства, а днес - третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния
душевен
комплекс на човека.
- То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: /. Общи статии („Стари и нови схващания за живота" - „Моралните противоречия на нашето време" - „Съвременното боготърсителство" и др.). II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане.
По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогномия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото, като гадателни изкуства, а днес - третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния
душевен
комплекс на човека.
III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи -стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. Книгопис - Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл.
към текста >>
34.
06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Моя
душевен
поздрав към всички приятели и братия.
Имайте предвид, че небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, подуша, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото, на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас ида принесе плод, достоен за ядение. Дайте място на бащата Любов и на майката - радости на чадото им — мирът да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението и на майката - благост и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката - кротост и на чадото им - въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мирът.
Моя
душевен
поздрав към всички приятели и братия.
Вам всякога верен T. 1913 (п)П. К. Дънов Бургас, 13. ХII. 1913 г. Вярно Ваш духовен брат Пеню Киров Прочетете го на всички и които можете да си го препишете, но пак от кръжока.
към текста >>
35.
07 - 25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОПОВЕДНИЧЕСТВОТО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Беше
въодушевен
, като апостол.
25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОПОВЕДНИЧЕСТВОТО Няколко думи за брат Неделчо Попов от Изгрева. Брат Неделчо беше чистосърдечен, искрен, идеалист. Запален да проповядва словото на Учителя. Жаден за подвиг.
Беше
въодушевен
, като апостол.
Готов да тръгне бос и гол, с тояжка в ръка и с тържик на рамо по села и градове, за да разпространява Учението. Това му бе мечтата. Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, тачен и уважаван от всички. Той бе готов да остави всичко. Явява се той един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи в ръка и казва: „Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението." Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: „Освен че няма на кому да проповядваш, но ти ще обеднееш.
към текста >>
36.
12 - 41. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Много хубав
задушевен
живот.
„Абе, казъм, абе цял ден бяхте заедно, не се ли наприказвахте? " Такъв хубав живот. После излизаха към парка, тогаз никой не посещаваше парка. Те, женските събрания, отиват там някъде под едно дърво и аз, като малка, съм отивала. Пеят си песни, четат си беседата, пеят си песни, никой няма наоколо и се прибират.
Много хубав
задушевен
живот.
В.К.: Какво представляваха тези женски събрания? Надка: Само сестри. От Учителя беше нареждането. Във всеки град го имаше и си четат беседи. Правят си молитва и четат.
към текста >>
37.
15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА
,
Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/
,
ТОМ 10
Като казвам комфортно, имам предвид вътрешния
душевен
комфорт на човека.
До завършване на гимназията съм живяла в Айтос със семейството на родителите ми. След това започнах да следвам медицина в София. От годините на моето детство и юношество пазя прекрасни спомени за един живот като в мечтите, за атмосфера духовна и отдадена на Бога. Родителите ми с безпрекословна вяра в Учителя следваха пътя, начертан от Него, с една завидна дълбочина, с богат вътрешен духовен живот. У нас цареше хармония, която правеше не само нас - децата, но и всички приятели да се чувстват комфортно.
Като казвам комфортно, имам предвид вътрешния
душевен
комфорт на човека.
Освен с приятелите от Братството в Айтос и околията, много близки, истински братски, с любов отношения свързваха моите родители с брат Борис Николов, с Мария Тодорова, брат Петър и Васка Камбурови, брат Петър Филипов, семейство Калканджиеви от Сливен, сестра Пенка Кънева и много други. Мога да кажа. че нашият дом беше Аврамов дом, отворен за всички приятели. Ние почти не оставахме без гости. Идваха братя и сестри от Айтос и околията, София и провинцията.
към текста >>
38.
IV.17 август, петък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
На вас ви се струва, че истината е нещо
невъодушевено
, само една дума, но истината е един акт.
Затова в прочетеното се казва „Освети ги чрез Твоята истина", защото ако така сте осветени, злото няма да има почва. За да бъде человек осветен от Бога, трябва да бъде готов и да слезе в ада, и да отиде в небето, където и да го праща Господ, и не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един человек, осветен чрез истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали светлината, затова безразлично е за него где ще го изпрати Господ. Затова ние поставяме истината да съответствува на очите на человека, гдето основата на неговия мозък може да се осветява; и понеже основата на мозъка съответствува на нисшите сфери, то не може да се слиза по нисшите сфери на тялото; затова основният камък на мозъка е истината на ума и всякой, който гради знанието си без истината, това знание ще се срути и затова основа на знанието е истината. Само истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога.
На вас ви се струва, че истината е нещо
невъодушевено
, само една дума, но истината е един акт.
Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе си, каква мисъл има, Неговото желание - това Негово желание спрямо нас ние го наричаме истина. И така, да живее человек с истината значи да бъде заобиколен със светлината на Божествения Дух, Който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-ниските светове образува краските. Истината във физическото поле се явява в червената краска, основната краска на живота, гдето започва всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долната в лествицата87 на краските, но същевременно тя е най-високата.
към текста >>
39.
IV.18 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия
душевен
живот.
А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия
душевен
живот.
Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност.
към текста >>
40.
V.II.31 МОЛИТВА За разбиване и съсипване на всички сплетни и въздействия вражеви.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За разбиванието, за съсипването и за окончателното унищожение на всички сплетни и въздействия вражови по неправилното схващане и приложение в живота Твоите свети и Божествени Истини от брата (сестрата)...... и липсата на пълният
душевен
мир, спокойствие, радост и веселие. 4.
31 МОЛИТВА За разбиване и съсипване на всички сплетни и въздействия вражеви. 1. Господи Боже наш. Отче на небето и на земята. 2. Ти в когото всичко е възможно, молим Ти се послушай молбите, които рабите Ти отправят към Теб тази вечер и сърдечно просят Твоята милост. 3.
За разбиванието, за съсипването и за окончателното унищожение на всички сплетни и въздействия вражови по неправилното схващане и приложение в живота Твоите свети и Божествени Истини от брата (сестрата)...... и липсата на пълният
душевен
мир, спокойствие, радост и веселие. 4.
Ти Господи сам подействувай сега с присъствието и силата на Твоят Свят Дух за измиванието на всички утайки от грехът в сърдцето, душата и умът на брата (сестрата)..... 5. Като повдигнеш и неговата (нейната) душа и я изпълниш с всяка радост, упование и надежда в теб, за да не губи Твоето благоволение. Амин. Забележка: Ще се чете от20 до 28 юни всяка вечер в 9 часа след „Добрата молитва".
към текста >>
41.
НАРЯДИ за 1914 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Наопаки, свободата е, когато скритият
душевен
, могъществен живот се извади от едни условия, които пречат на развоя и проявата му и се постави в условия, благоприятни за този развой и проява.
И ние, спасени от Исуса Христа, сме свободни чрез Исуса. У всекиго от нас се таи скрит истинският живот, душата ни, свързана с Източника на Живота, Който ни я е вдъхнал. Този скрит живот, тази Божествена искра е, която постоянно негодува в нас, въздиша, недоволна е, търси нещо по-добро, по-високо. Тоя скрит живот е стимул на прогреса, той го движи. Сега, когато той е поставен в условия, които пречат за неговата проява и на неговия естествен развой, ние не сме свободни.
Наопаки, свободата е, когато скритият
душевен
, могъществен живот се извади от едни условия, които пречат на развоя и проявата му и се постави в условия, благоприятни за този развой и проява.
Значи свободата е следствие на спасението, Неспасеният не е свободен. Обратно, свободен ли е вътрешно човек, чувствува ли, че неговата душа е в единение сТвореца си и с душата на всички хора в света, не чувствува ли пречка за това единение, той е спасен. Грехът е пречка за това спасение, следователно обхванатият от грях не е свободен. Ето защо апостол Павел казва в Посланието към римляните, че като сме спасени, ние сме свободни от греха. Дават ни се признаци, по които ще познаваме свободни ли сме или не.
към текста >>
42.
Наряди за 1923 г.
,
,
ТОМ 12
Поздрав
душевен
на всички братя и сестри от Любезния ни Учител.
Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б. Следобед 1. При повторение на предобедната молитва с горната добавка - пункт от I - IV. Начало - между 6-7 часа вечерта. 2. Обща братска вечеря от варено жито и плодове - начало 8 часа вечерта.
Поздрав
душевен
на всички братя и сестри от Любезния ни Учител.
С бр. поздрав: В. В. П. Епитропов 4) ПРОГРАМА - ПОКАНА за Първия младежки окултен събор, състоял се в гр. София 1 юлий 1923 год.
към текста >>
43.
29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН
,
,
ТОМ 12
Но щастието е обосновано на един вътрешен
душевен
закон.
Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, да се не смущавате. Че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк - вие да кажете: „Няма нищо.“ Или че вашата вода отишла до някой трън или при някоя нечистотия - вие да кажете: „Няма нищо.“ Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората? Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи.
Но щастието е обосновано на един вътрешен
душевен
закон.
Цялото общество щастливо не може да бъде. Не си правете илюзии. Всеки един като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога, казва, че всичко, каквото става в света, е за добро, казва: „Бог, Който ме е пратил в света, ако е допуснал известни страдания, те са за добро.“ Затова човек трябва да вярва в Бога и да не се разколебава никога вярата на човека.
към текста >>
44.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
Но когато става
душевен
процес, той не е заключен само в тази област (I), но се намесват и много други елементи и способности от други категории.
В твърдото състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока; а във въздухообраз- ното състояние - в трета. Тъй че, силите на съзнанието са насочени в една или друга насока. Съзнанието се проявява в 40 способности у човека, които са поделени в 7 категории. (I, II, III... ) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то следните:Наблюдението - наблюдателен ум;Памет - събирателен ум;Разсъждението - разсъдителен ум. Тъй че, първата способност събира материали, втората ги складир- ва, а третата обработва тия материали.
Но когато става
душевен
процес, той не е заключен само в тази област (I), но се намесват и много други елементи и способности от други категории.
Във втора категория влизат себесъхранителните способности или чувства. Такива са: 1 .Разрушителност и 2.Себесъхранение. На трето място идат личните чувства на човека. Такива са: 1. Индивидуалните или личните чувства; 2.
към текста >>
45.
ВТОРИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
От чистотата на мисълта зависи моя
душевен
мир, т.е.
1923 г. София VII 5 Чистота Чистотата е основа на всички други Добродетели. Основата на всичко трябва да бъде чистотата. Без чистота не може да има никакъв напредък. Извор на нечистота е умът, няма по-ужасно нещо от един нечист ум, а и източник на най- голяма чистота е пак умът, няма по красиво нещо от един чист, светъл, кристален ум.
От чистотата на мисълта зависи моя
душевен
мир, т.е.
онова най-ценното, което човек пази в себе си - мира на своята душа. И аз виждам най-голяма мъчнотия в областта на своята мисъл. Там мисля аз най-напред трябва да се внесе чистотата, а то е трудно, но се постига. С постоянна контрола, с постоянна работа чистотата се добива. Да живееш в чистота ще рече да имаш всички условия за растеж.
към текста >>
46.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
,
,
ТОМ 13
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещенния, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния
душевен
мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие.
Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр. И в Лука, 17 глава, четем, че Исус Христос обяснява, че това Царство Божие не е нещо външно: човешка организация, човешка общност или държава но че Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Царството Божие вътре във вас е. И че Христос стои на становището, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване". В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещенния, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния
душевен
мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие.
Господ Христос изрично казва: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде." От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мислъта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие. Защо Христос е употребил този израз? - Защото „Царят" (Божият Дух) след новораждането на човека живее в душата на човека, която става негов храм. Не е ли ясно, че Исус Христос с няколко израза, предназначени да будят мисъл у слушателите Му, които са отивали при Него, за да чуят словата на новия Пророк, на Месия, е начертал пътя за спасението на човека чрез влюбване в един висок Идеал и за копнеж по него; чрез усилия, чрез силен стремеж, защото прицелната точка - съвършенството - се намира на един висок връх!
към текста >>
47.
21. ЛИЧНИ ОПИТНОСТИ И ДАРБИ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Аз съм имал от много години досега и твърде много случаи от ясновиждане: Някои във време на молитва, а някои - само когато имам вътрешен
душевен
мир.
Напротив, тези, които ръководят развитието на духовните ученици, съблюдавайки строгите правила за растежа им, твърде често ги подлагат на духовни изпити. И колкото духовният ученик повече напредва, расте в духовно отношение, те му дават все по-мъчни и по-мъчни изпити. Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане. И във връзка с напреженията, които учениците проявяват при тези свои изпити, те се удостояват и с някои от духовните дарби. Малко ли е, например, ученикът да получи дабрата интуиция - да почне от време на време да слуша ръководството на Духа в себе си, особено при важни моменти в живота си.
Аз съм имал от много години досега и твърде много случаи от ясновиждане: Някои във време на молитва, а някои - само когато имам вътрешен
душевен
мир.
Но само една малка част от тях съм записал. А и това, което имам записано, е твърде много. Например, дава ми се да виждам сцени от миналото; живота на възвишени човешки души във висшите полета на отвъдния свят, присъствието на дошлите при мене небесни същества. При разговор с брат Боев, той ме помоли да му разкажа за някои нови мои опитности. И ми каза, че е чел две мои писма, които съм писал до мой близък в София, как ще се развият някои предстоящи събития.
към текста >>
48.
5. ПИСМА ОТ ПЕТКО ЕПИТРОПОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Поздрав
душевен
на всички братя и сестри от любезния ни Учител.
Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б. След обяд. 1. При повторение на предобедната молитва с горната добавка пункт от 1 - 4. Начало - между 6 - 7 часа вечерта. 2. Обща братска вечеря от варено жито и плодове - начало 8 часа вечерта.
Поздрав
душевен
на всички братя и сестри от любезния ни Учител.
С бр. поздрав В. В. П. Епитропов София, 15 май 1930 год. Любезни брат Ст.
към текста >>
49.
9. ПИСМО ОТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Тошев, На 5 того получих книгата, а днес Вашето любезно писмо, за които много се зарадвах, че един брат съработник на Учителя не е жалил труд и средства, за да дава напътствие на хората чрез светлината на Словото за тяхното повдигание и получаване
душевен
мир.
9. ПИСМО ОТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Айтос, 7.08.1935 г. Любезний брате Ст.
Тошев, На 5 того получих книгата, а днес Вашето любезно писмо, за които много се зарадвах, че един брат съработник на Учителя не е жалил труд и средства, за да дава напътствие на хората чрез светлината на Словото за тяхното повдигание и получаване
душевен
мир.
Вземам всичко присърце и ще се постарая да събера повече абонати - само че може би ще се забави до към края на текущия месец. Особено се зарадвах за напътствието Ви чрез псалмите, защото аз чрез тях се вдъхновявам и продължавам духовния живот. Чрез 37 псалом аз бях освободен от голяма беда на два пъти и то чрез първите му 1-4 стихове, та зная какво биха постигнали ония, които получат книгата. Псалмите ще бъдат за утвърдените Сила и Мощ; а за начинаещите Светлина за възход към Небето, утеха и мир в дадени моменти. От моя страна ще направя всичко възможно за постигание на целта.
към текста >>
50.
6. ВЕЛИКДЕН
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Лявата рамка на вратата беше заета от един брат с очила, който
въодушевено
пееше, както пееха
въодушевено
всички в стаята, които бяха насядали на столове.
Намерих се в коридорчето, което ми е познато, много пъти съм минавала през него и влизала в малката стаичка, в която Учителят приемаше. Тази стаичка е насреща в коридорчето. Мисля си: В коя ли стая Учителят държи беседи? Гледам отдясно една врата отворена и оттам се чуват песни. Тук ще е стаята, си казах, и се спрях на прага на стаята, а се подпрях на дясната рамка на вратата.
Лявата рамка на вратата беше заета от един брат с очила, който
въодушевено
пееше, както пееха
въодушевено
всички в стаята, които бяха насядали на столове.
Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам характера им. Може да се православни, не твърдя. Не е важно какви са; важно е, че се чувствуваше някаква хармония. Поглеждам сестрите, всички бяха забрадени с бели кърпи. Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени.
към текста >>
51.
13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Излязох вън и
въодушевена
от пресния сняг през всичкото време говорех и нагълтах много студ и влага.
13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ Тази ми опитност е толкова малка, колкото и голяма, защото представя един скромен разговор с Бога и с Учителя. Пиша, че ако я сложа на хартия, мога при случай да я унищожа, но сега вече я изнасям смело, без намерение да я унищожавам. Опитността е следната: На 21 ноември 1967 година заваля първият сняг. Вън беше студено, но аз се осмелих да изляза този ден до една моя приятелка, да се порадвам на снега, толкова повече, че миналата зима, поради сериозното ми заболяване, не видях сняг и не можах да му се порадвам.
Излязох вън и
въодушевена
от пресния сняг през всичкото време говорех и нагълтах много студ и влага.
Още като се прибрах, усетих простудата, не толкова външна, колкото вътрешна в дробовете си, което състояние ми напомни нещо от предишното ми боледуване. Яви се малка температура и т.н. Чувствувах, че предстои да извикам лекар, но се уплаших, да не се повтори лекуването ми през зимата на 1967 година. Значи ще дойде губерката на лекаря и безбройните лекарства. Ами тогава?
към текста >>
52.
16. ИЗНЕНАДА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Скоро стигнах на „Опълченска",
въодушевена
от мисълта, която ме раздвижи.
Веднага реших да отида при Учителя, но как и кога, когато той не приема. Замислих се и веднага си отговорих: Да, но тази мисъл, която ме активизира, е Божествена, без никакво лично отношение към нея и без никаква корист от моя страна. Учителят е казал: Когато една Божествена мисъл те посети, дай й път и не отлагай изпълнението й. Щом е така, аз веднага се приготвих да тръгна за „Опълченска" и както реших, така и направих. На път съм вече и вървейки си мисля: Ако мисълта ми наистина е Божествена, Учителят ще ме приеме; ако не е Божествена и подтикът ми не е прав, ще се върна без да съжалявам, поне съм направила опит.
Скоро стигнах на „Опълченска",
въодушевена
от мисълта, която ме раздвижи.
Посрещна ме хазяйката на дома и доста строго ми отговори: „Ти знаеш, че Учителят не приема и няма да те приеме." - „Така е, зная това, но ида по сериозна работа." - „Ще видим, почакай малко." Останах на двора да чакам. След малко хазайката слезе: „Влез да кажеш защо си дошла." Влязох в приемната стаичка на Учителя и докато се готвех да го поздравя и целуна ръка, изведнъж се спрях пред Учителя, който беше прав и уплашена, и аз не знам защо, не посмях да подам ръка, нито да проговоря нещо. Гледам лицето, което стои пред мене, но като че не е Учителят. Очите му бяха тъмни, до черни, когато очите на Учителя бяха кафяви. Погледът му строг, малко остър, когато погледът на Учителя е мек, особено благ.
към текста >>
53.
3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО
,
Тройка Кирилова Мишкова
,
ТОМ 13
Там животът им беше още повече
задушевен
и братски, много повече, отколкото долу.
Неповторими остават спомените за съборните дни. Родителите ми разказваха как са се изкачвали за съборните дни на Рила с тежки раници и с мене на гърба на татко, върху раницата му. Но освен това в ръцете си те, както и всички, които се качвали този ден с тях наедно, носели по няколко тухли, кой колкото може да носи. Така се събирал материалът за постойката на първата хижа на езерата. Много се радваха на изградената хижа, на чешмата, на изворите, на пътеките - на всичко!
Там животът им беше още повече
задушевен
и братски, много повече, отколкото долу.
От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност. Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и простота в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота. Баща ни с удоволствие раздаваше мед и плодове - всичко, каквото произвеждахме и беше готов да подпомогне всеки, който се намираше в нужда. Разбрах, че срещата му с Учителя е била най-голямата радост и щастие в живота му. Той беше твърд и деспотичен по дух, но тази среща беше облагородила характера му и той се носеше с уважение и внимание към добрата ми дребничка и отрудена майка, която често страдаше от главоболие.
към текста >>
54.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Гойя е и майстор на цялата природа -
одушевена
и
неодушевена
.
В неговите работи личи хумор и тънка наблюдателност, особена близост към народния бит. Сребристи и златисти багри, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в потрета на един военен. Дамски портрети - особен майстор бил на тях. Той дири живописното и характерното, независимо от предписанията на църквата. Няколко картини на тореадори и пикадори.
Гойя е и майстор на цялата природа -
одушевена
и
неодушевена
.
Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род. * * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености. Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна. Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе.
към текста >>
55.
10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Всичко това символизира вътрешния
душевен
свят.
В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози.
Всичко това символизира вътрешния
душевен
свят.
Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние.
към текста >>
56.
III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Вървящ по пътя на Истината с истината , с методите на Мъдростта и
въодушевен
от Любовта аз върша волята Божия . 120.
Господи , вярата в Тебе ми утешава душата . 115. Човек е толкоз силен, доколкото сърцето му е чисто, топло и препълнено с любов. 116. Любовта ми към Христа, това е моята сила. 117. Пътят към добродетелта е пътят към Бога . 118. Истински щастлив човек е този, който притежава: Любовта , Мъдростта и Истината . 119.
Вървящ по пътя на Истината с истината , с методите на Мъдростта и
въодушевен
от Любовта аз върша волята Божия . 120.
Страданието е стълбата, която води към Бога . 121. Само чистата душа може да види Бога и да разбере истинската Любов Божия . 122. Най-страшното наказание за човека и потомството е, когато грехът оживее в ума, сърцето и плътта. 123. Човек добива мъдрост само когато изкупи със страдания своите заблуждения . 124. Единствената подкрепа в живота ми е било красивото в моята душа . 125.
към текста >>
57.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Въодушевени
от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот.
Учителят, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен, за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействуват затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувствува подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака.
Въодушевени
от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот.
Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет, обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университета беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе." „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра.
към текста >>
58.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Следователно, ние трябва да се повърнем в своя
душевен
мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е.
Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл.
Следователно, ние трябва да се повърнем в своя
душевен
мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е.
чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля.
към текста >>
59.
8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички
одушевени
същества имат.
Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява.
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички
одушевени
същества имат.
Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават и доставляват знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин", което значи вътре, и корена „тао" - корен от един стар език - което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. „ Интао" значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина, че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина.
към текста >>
60.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Това е вече
душевен
недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото.
Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност.
Това е вече
душевен
недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото.
който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си.
към текста >>
61.
27. ИСТИНСКИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Въодушевени
от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
„Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура.
Въодушевени
от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X.
към текста >>
62.
I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Толев е
въодушевен
от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година).
НОВИТЕ ИДЕИ Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926).
Толев е
въодушевен
от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година).
Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова - кога от теб се лее, с аура златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни!
към текста >>
63.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът
душевен
, съкровен... 6. V.
В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между Бога и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184). НЕЗАБРАВКА "Бог е ревнив..." Защо се появи на пътя ми, пред мен, о жив и цъфнал блен? - Не си ли синйото око на майски ден? .. Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов... Виж как трепти в зари и ревността на Бога - не би ли той, с гнев и гръм, те поразил? О блен, ако не бих те любил толкоз много; за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил!
Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът
душевен
, съкровен... 6. V.
1923 г. "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с.
към текста >>
64.
Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година
,
Пеню Ганев 1922 година
,
ТОМ 16
И това за нази бе един голям импулс, за да постоянствуваме с вяра и радост в борбите си с външния мир, а най-вече с нашия умствен,
душевен
и духовен.
Присъствувахме сестра Козарева, аз, Ст. Ненов, Методи Марков, Н. Ст. Мисир-джиев, Александър Неделчев. В кратко брат М. Попов ни описа своя живот с по-важните му събития.
И това за нази бе един голям импулс, за да постоянствуваме с вяра и радост в борбите си с външния мир, а най-вече с нашия умствен,
душевен
и духовен.
Намирайки се особно тези дни в мъки, терзания, душевни борби, разклатени и разтревожени на поста си, той ни даде своята духовна подкрепа. И тази наша сценка, като че наблюдавана от Учителя, чието зорко око бди, неколкократно е казал на брата М. Попов да доде при нази в Попово. Братът ни остави школни беседи седем броя. И на 26.Х1.1922 г., ден неделя, сутринта в 10 ч ние имахме молитвено събрание; присъствувахме 5 души.
към текста >>
65.
1923 година
,
,
ТОМ 16
Поздрав
душевен
на всички братя и сестри от любезния ни Учител.
Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б) Следобед 1) Преповторение на предобедната молитва с горната добавка - пункт от 1 до 4. Начало - между 6 ^ 7 ч вечерта. 2) Обща братска вечеря от варено жито и плодове. Начало - 8 ч вечерта.
Поздрав
душевен
на всички братя и сестри от любезния ни Учител.
В. В. П. 23.III.[1923 год.], петък Сутринта имахме пак величествен изгрев. През деня имахме класно по алгебра, не можах да го направя. Вследствие на неуспеха ми да направя класното по алгебра [и] геометрия и повтарянето ми в изпита по дескриптивна [геометрия], у мен се появи едно неспокойство и тревожене, което съвсем разстрои моето душевно спокойствие, и засега аз прекарвам едни крахове и неспокойствия, от тия математични предмети. 24.III.[1923 год.], събота Слънцето бе покрито с малък облак, който после се разпръсна. Следобед си тръгнах за село, отбих се в Ковачевец у Дядови Ганчови.
към текста >>
66.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Във всеки глас се долавяше нещо вътрешно, дълбоко, което изразяваше вътрешния им
душевен
копнеж към свят, чист и възвишен живот.
Студено бе много, та не можеше и да се спи. Обикаляхме огъня и се греехме всички, кой където е. В 3 ч сутринта пристигнаха още 13 души братя и сестри и им отстъпихме огъня да се стоплят и сгреят. Оттогава аз не легнах. Много братя и сестри се пръснали на разни страни, още тъмно, кой по скали, кой покрай езерата, и се чуваха техните песни, в които се долавяше оная дълбочина на духовна почит и преданост на Великия.
Във всеки глас се долавяше нещо вътрешно, дълбоко, което изразяваше вътрешния им
душевен
копнеж към свят, чист и възвишен живот.
Времето бе тихо и приятно, само откъм Мусала вееше студен зимен вятър с неголяма сила. Тук-таме се виждаха облачета на източния небосвод. Подаде се вик за молитва. Събрахме се на една височинка над езерото от северната му страна, високо 2300 метра над морското равнище. Наредихме се да посрещнем изгрева.
към текста >>
67.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
Има материален,
душевен
и Божествен ритъм.
„Sol-mi-do" - залязване. „Do" - физическият свят, сгъстяване, „mi" -духовният живот, разширение, „sol" - умственият свят, разширяване. (24.IV.1940 год., сряда) 83. Българинът иска изведнъж много да се разшири. Народната музика е един затворен кръг.
Има материален,
душевен
и Божествен ритъм.
Времето определя границите между две величини. Музикалният свят, за да поправи света, трябва да излезе из този затворен кръг. Има една гама, в която трябва да влезе бъдещият темп на бъдещия свят. (29.V.1940 год., сряда) 84. Ако искаш да учиш музика, трябва да имаш ясна представа, да познаваш едно музикално парче, да знаеш нотите, да прозвучи ясно у тебе всеки тон.
към текста >>
68.
3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год.
,
VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Да се свържеш с Бога на Любовта - значи да си готов да жертвуваш, а готовността за пожертвуване материалните блага води към още по-високото." „Съвършенството е наш стремеж, а блаженството -
душевен
копнеж.
3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год. 27.IV.1928год., с. Крепча Сестра Еленка, Вчера получих от Георги писмо, в което ми съобщава, че Ви изпратил за Годечко на 21й т. м., а на другия ден от беседата ми изпраща тия извадки: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде, защото работникът е достоен за заплатата си." „Щастието е изобилиие на материални блага - то ще дойде, след като си свържеш душата с Бога и се предадеш в служение Нему, а Той е във всичко и във всички.
Да се свържеш с Бога на Любовта - значи да си готов да жертвуваш, а готовността за пожертвуване материалните блага води към още по-високото." „Съвършенството е наш стремеж, а блаженството -
душевен
копнеж.
Съвършенството предполага връзка с Бога. Ако уповаваш на Бога, Той ще превърне злото в добро, т. е. ще превърне лошите условия в блага, като награда за твоето усърдие и работа." „Причини на ограничението: Първо трябва да знаете, че трябва да се ограничим - за бъдно добро. Трябва да знаем кръга на своята деятелност, т. е. да знаем причините на скръбта или на радостта в даден момент." Правило: Ученикът не стои никога празен, без работа.
към текста >>
69.
5.7. Съборите в София
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Нашият Учител, макар и стоящ пред нас като човека, когото наричахме „Учител", всъщност е само условен знак, конкретизиран образ на оня далечен Идеал, към който се стремеше нашето сърце, най-хубавата част от нашия
душевен
живот.
" Наблюдавах го внимателно. Беше притворил очи като в най-дълбока медитация. През горните клепачи се виждаше обаче как ябълките на очите му бяха отправени нагоре, към небето. Веднага долових какво ставаше в него: той отнасяше това славословие към своя Учител, невидим и незнаен за нас, но дълбоко осъзнаван, чувствуван от него. И винаги, когато се запяваше от нашия колектив тая песен - „На Учителя", пред мене изпъкваше картината: за кой и за какъв „Учител" се пее.
Нашият Учител, макар и стоящ пред нас като човека, когото наричахме „Учител", всъщност е само условен знак, конкретизиран образ на оня далечен Идеал, към който се стремеше нашето сърце, най-хубавата част от нашия
душевен
живот.
Когато някои се чудят на авторитета, който си беше спечелил нашият Учител всред нас и всред нашата общественост, аз никак не съм се чудил. Той беше успял да надмогне дребнавото човешко, да заживее в съгласие със своя идеал, с идеалите на човечеството изобщо. Той нямаше лично желание, лични амбиции, дори свой личен живот. Той го беше слял със своя идеал. Смешно е да се говори за някакво користно лицемерие, поза, блъф, фалш, както понякога обичат да приказват външни, повърхностни многознайници. Не!
към текста >>
70.
5.10. Съборите в Търново
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Неповторимите преживявания и на Изгрева в София съставяха съществена част от моя
душевен
живот.
Преживяното възкръсваше с неотразима сила. Но животът течеше. Когато тридесет години по-късно потърсих отново лозето и „горницата" в Търново, не можах да ги намеря. Всичко се беше загубило всред новите жилищни блокове, нови улици, нови домове, ново планиране на някогашните лозя, като в някаква скрита картина. Напразно беше да се търсят, нямаше вече и кой да ни каже - новите хора нищо не знаеха за това, което беше станало на това място.
Неповторимите преживявания и на Изгрева в София съставяха съществена част от моя
душевен
живот.
Никъде и никога не ми са се виждали така прекрасни звездното небе на летните нощи, сребърният лик на надвисналата луна. Няколко години поред вече не се състояха събори в София така, както през първите години. Следваше от брат Боян Боев нареждане до братските групи в провинцията: да се провеждат съборите по места, всред самите хора на братството, като всеки ден се четат по две беседи-по определен план. Колкото и да бяхме огорчени от това, ние се задоволявахме да прекараме „в съборно настроение" тия определени три дни. Аз ги прекарвах сам, само с беседите, и ми се струваше пак, като че не стъпвам на земята, като че продължава животът на братството около Учителя.
към текста >>
71.
5. Паневритмията
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Колкото сме повече емоционални, колкото по-живо си представим всичко това около нас, толкова по-дълбоки следи в нашия
душевен
живот ще остави преживяването на Паневритмията.
Поради бавните движения и положителната психическа окраса, нашите наблюдения показаха намаляване на кръвното налягане от 20-30-40 милиметра, забавяне на пулса от 10-20 удара. Поради това Паневритмията може да се практикува с успех не само при хора със здрави сърца, но и при такива със слаби сърца или с повишено кръвно налягане. Песните, според своето съдържание, изразяват отношението на духовния човек към цялостната природа. По съвкупност те засягат всичко природата: „Бляскави звезди-брилянти, блести чистата гуна." „Ражда се красивий ден, ето слънцето към нази грей", „Химни в гората весело птиченце пей, светлата радост обилно ни грей, сила в душата безспирно налива тя." „Слънцето грей, гали с лъчи цветенца и треви, и нас." „Въздух-благодат, птички хвъркат весело над нас, природата сияе цяла в красота." „Слънцето грей, праща веселие по цялата земя, целия мир събужда, вика със любов, влива ни живот и красота." „Нагоре да полетим, към небесния простор! " Паневритмията, според съдържанието на песните, е възпроизвеждане на цялостната природа, на космоса, [на връзката] със звездите, слънцето, земята, дърветата, цветята, птичките, всичко, което ни обикаля, от което ние самите сме частички.
Колкото сме повече емоционални, колкото по-живо си представим всичко това около нас, толкова по-дълбоки следи в нашия
душевен
живот ще остави преживяването на Паневритмията.
А от павловска гледна точка е дълбоко жизнеутвърждаващ фактор. Тук не се касае само до някаква „вяра" - човек може дори никак да не „вярва" в абстрактната мисъл за „Бога". Самото преживяване на представите за цялостната природа оставя в душата елементи за нейното разширение, за нейния растеж в светлина и хармония с живота, нейна текуща, неоспорима изява. Мелодиите на песните отговарят на тяхното съдържание, на текста. Повечето от тях са с темп на валс, мелодични, спокойни.
към текста >>
72.
11. Чистенето
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
Съвършено същото явление става и в нашия
душевен
живот.
91, 6.VI.1934 г., с. 3-4) Сложете вода в стъкло. Не минава много време, тя помътнява и се вмирисва. В нея се развъждат микроби, които я развалят. Ако не познаваме процеса на прецеждането и чистенето, ако нямаме знание и възможност да подменяме водата, ние рискуваме да пием мътна и заразена вода и да се разболеем.
Съвършено същото явление става и в нашия
душевен
живот.
„Микроби" ние си носим и без това достатъчно. Това са нашите „наследствени" недостатъци. А и животът ни хвърля в изобилие „зарази" - това са лошите мисли, неправдите, обидите, които нашите близки изедро сипят върху главите ни. Изоставени на нашата инертност, ние сме подложени на съвършено естествено „помътняване" и „вмирисване". Такова „помътняване" е загубеното настроение, меланхолията, мракът пред очите; „вмирисването", това е озлоблението, в неговите хиляди форми и прояви.
към текста >>
73.
10. Астрологията и възпитанието
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог”, да има богат
душевен
опит и дълбока интуиция.
Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат- хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията. Хороскопът-външно погледнато - е само един графичен образ: един кръг, представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите. Но за астролога-психолог той е един жив свят, един комплекс от живите сили на природата, които вечно творят и претворяват, рушат и създават формите, в които се излива Живота. Представете си, че един педагог има пред очи хороскопите на ония, които възпитава.
Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог”, да има богат
душевен
опит и дълбока интуиция.
Обаче хороскопът - колкото и ясно да говори - ще остане мъртви знаци. Но този обективен образ, що природата му дава, това писмо, което тя пише, ще послужи като сигурна опора на неговите наблюдения и изследвания, на неговото психологично прозрение. Малцина у нас познават техническия език на астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респективно ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа.
към текста >>
74.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ето защо, нерядко, след състояние на
душевен
подем и вдъхновение - те изпадат в мрачни настроения и изпитват безпричинна тъга.
Разбира се, не всички родени под тоя знак непременно се отдават на такъв род служение. Има измежду тях хора, които принадлежат към разни професии, но всички се отличават с по-голяма или по-малка състрадателност и отзивчивост към човешките неволи. Много от родените под Риби имат добре развити музикални и поетични дарби. Те са романтични натури, одарени с богата фантазия, която им създава един вътрешен свят, изпълнен с постоянно менящи се образи и видения. Възприемчиви за външните впечатления, и не по-малко чутки за внушенията, които изхождат из областта на подсъзнанието, техните състояния постоянно се менят.
Ето защо, нерядко, след състояние на
душевен
подем и вдъхновение - те изпадат в мрачни настроения и изпитват безпричинна тъга.
Водата, морето и звездното небе им упражняват силно влияние и те обичат да ги съзерцават. Колкото и да е благоприятна за някои от тях обстановката, всред която живеят, не може да се каже, че тия чувствителни натури са изобщо щастливи. Те често изживяват моменти на силен душевен гнет, на най-дълбок песимизъм и меланхолия. Някакъв непонятен страх ги измъчва, който ги кара да дирят самота и уединение. Изобщо, на родените под знака Риби не е съдено да изпъкнат на преден план в живота - те остават в сянка и то не поради липса на дарби и способности, а поради една властна повеля на тяхната съдба да се жертвуват и да служат.
към текста >>
Те често изживяват моменти на силен
душевен
гнет, на най-дълбок песимизъм и меланхолия.
Те са романтични натури, одарени с богата фантазия, която им създава един вътрешен свят, изпълнен с постоянно менящи се образи и видения. Възприемчиви за външните впечатления, и не по-малко чутки за внушенията, които изхождат из областта на подсъзнанието, техните състояния постоянно се менят. Ето защо, нерядко, след състояние на душевен подем и вдъхновение - те изпадат в мрачни настроения и изпитват безпричинна тъга. Водата, морето и звездното небе им упражняват силно влияние и те обичат да ги съзерцават. Колкото и да е благоприятна за някои от тях обстановката, всред която живеят, не може да се каже, че тия чувствителни натури са изобщо щастливи.
Те често изживяват моменти на силен
душевен
гнет, на най-дълбок песимизъм и меланхолия.
Някакъв непонятен страх ги измъчва, който ги кара да дирят самота и уединение. Изобщо, на родените под знака Риби не е съдено да изпъкнат на преден план в живота - те остават в сянка и то не поради липса на дарби и способности, а поради една властна повеля на тяхната съдба да се жертвуват и да служат. Сърдечни, приветливи и дружелюбни натури, с тиха и скромна обхода, те правят добро впечатление в обществото, още по-вече, че винаги се стараят да доставят удоволствие на другите. Мнозина родени под Риби имат медиумични дарби, а по-напредналите духовно са способни на дълбоки мистични преживявания. Те са може би оня дълбок душевен извор, от който произтича техния алтруизъм и тяхната воля за жертва и служение.
към текста >>
Те са може би оня дълбок
душевен
извор, от който произтича техния алтруизъм и тяхната воля за жертва и служение.
Те често изживяват моменти на силен душевен гнет, на най-дълбок песимизъм и меланхолия. Някакъв непонятен страх ги измъчва, който ги кара да дирят самота и уединение. Изобщо, на родените под знака Риби не е съдено да изпъкнат на преден план в живота - те остават в сянка и то не поради липса на дарби и способности, а поради една властна повеля на тяхната съдба да се жертвуват и да служат. Сърдечни, приветливи и дружелюбни натури, с тиха и скромна обхода, те правят добро впечатление в обществото, още по-вече, че винаги се стараят да доставят удоволствие на другите. Мнозина родени под Риби имат медиумични дарби, а по-напредналите духовно са способни на дълбоки мистични преживявания.
Те са може би оня дълбок
душевен
извор, от който произтича техния алтруизъм и тяхната воля за жертва и служение.
За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне, защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Из Беседите --------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Това тъкмо представя задача на Астрологията. Тя съставя хороскоп, т. е. звездна карта за момента на раждането на дадено лице и тълкува този хороскоп по известни правила, които почиват на опитно-установени съответствия.
към текста >>
75.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя
душевен
живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания.
За да бъде правилно едно азотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много ocтpa форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение.
Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя
душевен
живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания.
Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.
към текста >>
76.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия
душевен
и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства.
Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя.
Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия
душевен
и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства.
Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници. На основание на закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психични качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Телец и т. н., както разгледахме по-горе тези съответствия. Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява.
към текста >>
77.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения
душевен
живот.
Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него. В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото. Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа. Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу.
На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения
душевен
живот.
И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр. Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим. Ние нямаме никакво понятие за Божествената простота, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство. Така че човешката форма стои в центъра на Битието.
към текста >>
78.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове
,
,
ТОМ 18
Други окултисти ги наричат физически,
душевен
и духовен.
Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството. И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”. Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава и следните имена на тези три свята - феноменален свят, реален свят и идеен свят.
Други окултисти ги наричат физически,
душевен
и духовен.
Но каквито имена да се дават на тези светове, важното е, че в тези три велики свята се извършва човешкото развитие. Учителят казва, че духовният свят е сто пъти по-обширен от физическия, а Божественият е хиляди пъти по-обширен от физическия. Следователно физическия свят е най- ограниченият, създаден от най-груба материя. Учителят дава и друго определение и наименование на световете, физическият го нарича материален свят, духовният го нарича субстанциален свят, а Божественият нарича есенциален свят. Това са състояния и форми на проява на реалността.
към текста >>
Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, затова някои го наричат
душевен
свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят.
Това са състояния и форми на проява на реалността. Тези три свята Учителят нарича още човешки, ангелски и Божествен. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло.
Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, затова някои го наричат
душевен
свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят.
Ние съзнаваме само личността и затова имаме едно много ограничено понятие за човека. При днешната степен на развитие душата, респективно духовния свят се изявява чрез чувствата, а духът респективно Божествения свят, се изявява чрез мисълта. От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мисли. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа. Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата.
към текста >>
Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен
душевен
, или астрален, или духовен.
Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането.
Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен
душевен
, или астрален, или духовен.
Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение.
към текста >>
79.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Дисхармоничните съчетания на Сатурн причиняват на вярващия много страдания от умствен,
душевен
и органически характер, но той във всички случаи търси и намира причините за тях у себе си и не обвинява никого за своите страдания или злочестини.
Всички дисхармонии между Сатурн и другите светила се коренят в материалното естество на човека. С което светило Сатурн е в дисхармония, в неговата област на проява намират място Сатурновите егоистични мисли, желания и постъпки. Количеството и силата на Сатурновите дисхармонии определят силата и трайността на тъмнината и ограниченията в ума на човека, както и студенината, липсата на радости, разочарованията, спънките и страданията, които съпътствуват човешкия живот. Силата на Сатурновите дисхармонии и тяхното количество определя още степента на отравянето на кръвта и организма от душевни дисхармонии и органически разстройства и заболявания, които ще последват. Дисхармоничното влияние на Сатурн е едно у хора, които вярват в Бога и обичат Бога, а друго е то у люде, които не вярват в Бога.
Дисхармоничните съчетания на Сатурн причиняват на вярващия много страдания от умствен,
душевен
и органически характер, но той във всички случаи търси и намира причините за тях у себе си и не обвинява никого за своите страдания или злочестини.
Страданията за такъв човек са очистителни, облагородителни, обогатяват човешкия живот и накрая се обръщат на добро. В този случай страданията на човека са като тор за растежа и укрепването на неговите дарби, способности и добродетели. Обратно, дисхармоничните съчетания на Сатурн върху невярващите ги ожесточават чрез страданията, ограниченията и злочестините, които те им носят. Такива люде винаги обвиняват другите за своите несполуки и злочестини, не се поучават от тях и увеличават своята карма. Колкото по-недоволен и неблагодарен от всичко, което става с него, толкова по-силно е дисхармоничното Сатурново влияние върху него.
към текста >>
80.
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА
,
ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ
,
ТОМ 19
Всички тия
одушевени
тела, като се докосват до сърцето му, предизвикват наранявания, вследствие на което любовта от неговото сърце изтича навън.
Слънцето ще има добьр аспект за вас. Ако можете отровната Венера в себе си, т. е. медта, да превърнете в благороден метал, в по-добър живот - тогава тази Венера ще има добър аспект за вас. Не можете ли да я превърнете в благороден метал - тя ще окаже лошо влияние върху вас и ще ви разруши. Такъв човек де кого види все се влюбва - в животно, в растение, в човек, в някоя книга и т. н.
Всички тия
одушевени
тела, като се докосват до сърцето му, предизвикват наранявания, вследствие на което любовта от неговото сърце изтича навън.
Това не е любов. За да видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва да разгледате, какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бъде устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето. Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще подкопаят основите му. Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може да го предизвика.
към текста >>
81.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Като наблюдавате съзвездията, ще видите, че едни от тях имат форма на триьгьлник, други - на четириъгълник, трети - на петоъгълник: някои пък са подобни на животни, на различни
неодушевени
предмети.
Щом се намерите в някоя непозната местност, по теченията, които циркулират в нея, вие можете да се ориентирате, къде се намирате. Всяко нещо в природата е поставено точно на място. И всяко разместване на силите в природата създава диехармония. За пример, ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония. Природата не търпи никаква дасхармония Като изучавате астрология, вие също така трябва да спазвате закона на символите, за да можете да се ориентирате.
Като наблюдавате съзвездията, ще видите, че едни от тях имат форма на триьгьлник, други - на четириъгълник, трети - на петоъгълник: някои пък са подобни на животни, на различни
неодушевени
предмети.
При това, важно положението на съзвездията. Някои от тях са на изток, други - на запад, трети - на север или на юг и т. н.” 82. ПЪЛНЕНЕ И ПРАЗНЕНЕ: 7 лекция от Учителя,държана на 27 декември 1925 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г.
към текста >>
82.
1927 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Когато човек се пробуди за своя
душевен
живот, тогава иде истинското знание, истинската мощ и гениалност.
Разликата седи само в дълбочината на мисълта, в обосноваването й. В основата си, обаче, по същина тя е една. Вслушвайте се и в гласа на своето детинство. Като проследи живота си, от детинство до зряла възраст, човек ще намери корена на своите възвишени и благородни мисли и желания още в най-ранната си детска вьзраст. Корените на знанието се крият в душата на човека, а не в неговата младост или зряла възраст.
Когато човек се пробуди за своя
душевен
живот, тогава иде истинското знание, истинската мощ и гениалност.
Мойсей, за пример, прояви своята сила на 60 годишна възраст До тази възраст той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошъл на земята. Следователно, ако човек не се проявя до 33, до 60, до 80 годишната си възраст, пак не трябва да се обезсърдчава Човек може да се проявява до 120 годишна възраст. Това не е утеха, но истина, която можете да проверите. Ученикът трябва да работи непрестанно, със силна вяра в себе си, в живата природа и във всичко велико около себе си. На всеки човек е дадено да извърши една малка мисия.
към текста >>
83.
ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА БРАТЯ И ДЯДО ГОСПОД
,
,
ТОМ 20
Говорел просителят
въодушевено
, а Господ търпеливо слушал.
ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА БРАТЯ И ДЯДО ГОСПОД Явили се пред Господа двама братя, да си измолят късмет. - Господи - казал единият, - моля Те да ме направиш министър на България. Ще Ти служа тогава от все сърце. Ще направя закони най-строги, ще бдя да не става нищо лошо. Към всички крадци, хайдути, особено тия, които имат с хиляди и пак крадат - ще бъда безмилостен.
Говорел просителят
въодушевено
, а Господ търпеливо слушал.
Когато млъкнал, Той му казал кротко: - Синко, министерските места са само десет, имам досега 1000 заявления за тях - твоето е хиляда и първото. Ще те имам предвид. Като се изредят другите, ще те турим и теб, да си изпълниш плановете. - А ти какво искаш? - запитал Господ другия брат.
към текста >>
84.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази II. През вековете
,
ЩАСТИЕТО
,
ТОМ 20
Но щастие без дълбок
душевен
мир няма.
И което е по-куриозно - често това, което единият жадува да има, с мисълта, че ще му създаде щастие - за неговия съсед, който го има вече - е извор на нещастие. Един мисли, че ако има пари, щастието ще дойде - а край него на десетина крачки банкер с много милиони охка за нещо друго. Един плаче за здраве, друг мърмори, че голо здраве пари не чини. Щастие и доволство не се покриват. «Бих предпочел да бъда недоволен човек, отколкото доволна свиня» - бе казал някога един английски философ.
Но щастие без дълбок
душевен
мир няма.
А този мир могат да имат само тия, които са като децата, що са разбрали, че в тоя свят имат един голям Баща, Който във всяко време ги обича и бди над тях. Без това убеждение, човек се тревожи, а тревогата изяжда всяко щастие. Вярата в съществуванието на върховна справедливост дава смисъл на всяка работа, дава сили да се понася всяка несгода, защото «всяко зло е за добро». Но щастие не може да има, ако човек не обича нещо или някого. Тогава самият живот добива смисъл, трудът - цел, а чувството става извор на радост.
към текста >>
85.
21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ
,
,
ТОМ 20
А
неодушевени
предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела.
Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си.
А
неодушевени
предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела.
За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>
86.
20. В света винаги е имало...
,
(В. «Живот», г. I, бр. 13, 14.VI.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Истинските, реалните отношения са имали за резултат
душевен
мир, радост, успех, щастие, любовта.
1) «Любовта ражда доброто. Доброто носи за нас живот, светлина и свобода.» От «Книгата на Живота» * * * «И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията на живота. Новият живот е живот на пречиствания. След това настъпва истинско творчество.» От «Книгата на Живота» В света винаги е имало съществени и несъществени неща и отношения. Плодът на едните и другите винаги е бил съвършено различен.
Истинските, реалните отношения са имали за резултат
душевен
мир, радост, успех, щастие, любовта.
Обикновените отношения и разбирания са внасяли личния елемент - субективното - и за резултат са имали страданието, неволята, омразата. Человек е творил и създавал - и от създаденото от собствените си ръце е направил свой идол, от когото е чакал спасение. Турил е свои мерки за зло и добро, които не са мерките на живата природа, всред която живее, ѝ от това се е родила всичката дисхармония и зло в света. Но мярката на едного не е мярка на другиго. Разнообразието в разбирането носи възможност да се задоволят временно различните стремежи, но те не разрешават въпросите по същество.
към текста >>
87.
11.Реално и нереално
,
(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)
,
ТОМ 20
Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият
душевен
, умствен и чувствен свят - това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч - взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира.
Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там - в него, се гнезди всичкото най-възви-шено и красиво във вашия живот. Челото - там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите - царството на най-реалното и същевременно - на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни.
Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият
душевен
, умствен и чувствен свят - това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч - взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира.
А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се строи странно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже доколко то е вярно.
към текста >>
88.
12. Изучаване на човешкия характер
,
(В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият
душевен
, умствен и чувствен свят това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира.
Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него, се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот. Челото там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни.
Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият
душевен
, умствен и чувствен свят това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира.
А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се строи странно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже доколко то е вярно.
към текста >>
89.
20. Носът и характерът
,
(В. «Живот», бр. 9,17.V.1929 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
Тяхното съчетание, изменение увеличение или намаление, а то става много по-често, отколкото се допуска обикновено, е свързано с изменение вътрешния
душевен
мир на лицето.
9, 17.V.1929 г., стр. 4) Формата на носа, както видяхме в миналия брой на вестника, характеризира достатъчно човека. Но от съществено значение са големината на носа, т.е. неговата дължина по линията ВС, височината на носа по линията АВ и останалата линия АС. Това са трите най-важни елемента, които, съчетани и с четвъртия широчината на носа при ноздрите и при горния край (основата на носа до челото) дават ония елементи, с които знающите оперират, както се оперира с величините на математическо уравнение.
Тяхното съчетание, изменение увеличение или намаление, а то става много по-често, отколкото се допуска обикновено, е свързано с изменение вътрешния
душевен
мир на лицето.
Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия характер. С малко думи би могло да се определи така: Линията АВ това е елементът, който характеризира висотата на интелекта, неговото постижение в стълбата на органическото индивидуално расово и родово развитие. Винаги големите характери са се отличавали и със значителни носове. Но не винаги големият нос е признак на голям характер. Линията АС сочи пътя към достигнатата висота.
към текста >>
90.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
С този
душевен
капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!...
Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин.
С този
душевен
капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!...
Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати.
към текста >>
91.
РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ
,
,
ТОМ 20
Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на
душевен
смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната.
Но винаги когато една нова идея проникне в съзнанието, там се започва един процес физиологически и психически, субективен и обективен, израз на който е една усилена дейност, която може да не излезе вън от рамките на умствения живот и да не наруши границите на едно желание - но все пак да окаже едно съществено влияние върху последующите моменти от живота на индивида. Винаги новата (в смисъл на друга, последующа) идея предизвиква процеса на инерцията, който психологически се изразява в една реакция, желание за противопоставяние, за противодействие дори, когато идеята наглед е лесно възприемчива и удобна във всяко отношение, няма противоречие и даже докарва известно удоволствие. Чувственият елемент на възприятието, като един значителен и важен фактор, не може и не трябва да се пренебрегва - ако ний премълчаваме тук или там за него, то е защото го смятаме като една постоянна придружающа (макар и не постоянна по величина и съдържание) на компонентната, която може да има само спомагателно значение на второстепенен фактор при научната изследвание-при практическото приложение много естествено е, че съотношенията се съществено променят, когато имаме работа с емоциални натури, които възприемат света почти изключително изходящи от мотива на удоволствието или недоволството. В такъв случай това важно разковниче за влизание в душевния живот и влияние върху него, ний смятаме достатъчно добре проучено и не само добре употребено, но дори и злоупотребено с него - ето защо ний наблягаме върху едно по-вътрешно, по-дълбоко схва-щание постоянните елементи на променчивите впечатления, които обуславят основните закони на психическия живот. Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие - е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна разлика крият неочаквано единство не в еднообразието на проявите, а тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и разнородни манифестации.
Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на
душевен
смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната.
Всяко пресирание, психологически натиск и въздействие (дори и хипнотичното) винаги ражда една вътрешна реакция, която може да бъде много лека, едва забележима, като подухвание на вечерен зефир, или да се изрази в тежка мисъл, или дори в планомерно насочена дейност, противоположна на желаната. Ако проникнем в постепенно слагащия се психически живот на субектите, то често ще останем изненадани от тия неочаквани групировки, които може да се получат от едни и същи идеи. фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено съчинени примери как едно и също явление се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и душевен живот. Тия реактивни идеи, резултантни движения на ред, «съображения» и «мнения» понякога вземат странични и неочаквани посоки и ако не бъдат правилно разбрани и добре насочени и канализирани - може да дадат резултати, които се не чакат, още повече, че не всякога може или трябва, или даже е възможно да се изтъкне крайната цел на едно въздействие върху някои съзнания. Един малък пример, взет нарочно от бита на животните, ще може донякъде да илюстрира мисълта ни.
към текста >>
фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено съчинени примери как едно и също явление се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и
душевен
живот.
В такъв случай това важно разковниче за влизание в душевния живот и влияние върху него, ний смятаме достатъчно добре проучено и не само добре употребено, но дори и злоупотребено с него - ето защо ний наблягаме върху едно по-вътрешно, по-дълбоко схва-щание постоянните елементи на променчивите впечатления, които обуславят основните закони на психическия живот. Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие - е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна разлика крият неочаквано единство не в еднообразието на проявите, а тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и разнородни манифестации. Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на душевен смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната. Всяко пресирание, психологически натиск и въздействие (дори и хипнотичното) винаги ражда една вътрешна реакция, която може да бъде много лека, едва забележима, като подухвание на вечерен зефир, или да се изрази в тежка мисъл, или дори в планомерно насочена дейност, противоположна на желаната. Ако проникнем в постепенно слагащия се психически живот на субектите, то често ще останем изненадани от тия неочаквани групировки, които може да се получат от едни и същи идеи.
фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено съчинени примери как едно и също явление се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и
душевен
живот.
Тия реактивни идеи, резултантни движения на ред, «съображения» и «мнения» понякога вземат странични и неочаквани посоки и ако не бъдат правилно разбрани и добре насочени и канализирани - може да дадат резултати, които се не чакат, още повече, че не всякога може или трябва, или даже е възможно да се изтъкне крайната цел на едно въздействие върху някои съзнания. Един малък пример, взет нарочно от бита на животните, ще може донякъде да илюстрира мисълта ни. Имахме голямо, умно куче, което една сутрина дойде от улицата, носящо в уста парче месо. Дома сме вегетарианци и то следва неволно тоя режим. Не трябваше много, за да се схване (още повече, че беше обявено и във вестниците, а и всеки ден имахме случая да виждаме), че това беше месо с отрова - мярка, предприета да се отърват от безстопанствени кучета, страдащи често от бяс.
към текста >>
92.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
,
,
ТОМ 20
Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност;
въодушевени
от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие.
От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани. Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни. Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина.
Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност;
въодушевени
от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие.
Останали почти само щабове от генерали без войски, политическите партии всякога биха търсили подкрепата на такова организирано ядро и то - сложено върху сцената на нашата действителност-тутакси ще натегне везните на нова посока! И време е вече. В българската душа се крият достатъчно красиви елементи и ако те не са дали плодове досега, то е защото или не са никак сеяни, или защото почвата не е била достатъчно изорана. А е време. Крайно време е да се събудят тия положителни качества в народа ни.
към текста >>
93.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
Простият человек, който живее непосредствено с чувствата и преживяванията си, без да има готови умозаключения, е много по-богат в своя ценен
душевен
живот, отколкото «интелигентния», който се за- доволява с клишираните мнения на вестниците и университетските «авторитети», които знаят толкова много, и които ходят сгърбени, превити под тяжестите на съвременния живот, без да могат да го владеят или управляват.
Липсата на светлина се е отразила върху всичките постъпки, жестове, състояния в живота. Напразно биха ни уверявали нейните «глави» и «владици», че я имат - целият им живот и животът на вървящите подире им свидетелстват срещу тях. И нашата цяла съвременна култура се крепи не на непосредствени преживявания, а на авторитети. Людите не живеят с непосредствено доловена умствена светлина, която им дарява природата, а предпочитат отразената. Мисълта им търси готовите форми на изказ - оттам едно дезертиране на здравия человечески смисъл в учените глави.
Простият человек, който живее непосредствено с чувствата и преживяванията си, без да има готови умозаключения, е много по-богат в своя ценен
душевен
живот, отколкото «интелигентния», който се за- доволява с клишираните мнения на вестниците и университетските «авторитети», които знаят толкова много, и които ходят сгърбени, превити под тяжестите на съвременния живот, без да могат да го владеят или управляват.
А да знаеш, значи да можеш. Несъмнено има области, в които те знаят нещата и законите положително и ги управляват - но каква незначителна част е всичкото тяхно знание от целия живот! Съвременните доктори откриват хиляди и хиляди болести и ги лекуват. Те се смеят на някогашните ескулапи, които са лекували с пиявиците и пущанието кръв, а не могат да съзрат, че светът изцяло, от техните лекувания има толкова и дори по-малка полза, отколкото от някогашните «хекими». И едните, и другите лекуваха и лекуват кожуха на болния, вместо тялото му - затова са и толкова малки резултатите им.
към текста >>
Старото, по силата на инерцията дори, не може да възприеме новото, защото миналото, минало в навици,
душевен
живот и схващания ще е тая призма, през която ще се пречупи и всеки нов лъч, за да даде... пак стария образ, усвоен от години.
Могат ли тези нови пътища да бъдат същите, по които е вървяло старото? - Очевидно - не, защото би имало и същите резултати: ако на края на един мост има пропаст, няма нужда да минаваме излишен път, за да се съборим повторно в нея. Новият път би ли се харесал на старите? - Разбира се, не. Стари мехове се разрушават от ново вино.
Старото, по силата на инерцията дори, не може да възприеме новото, защото миналото, минало в навици,
душевен
живот и схващания ще е тая призма, през която ще се пречупи и всеки нов лъч, за да даде... пак стария образ, усвоен от години.
Тук въпросът не е за вечно съществуващия Лъч, винаги единен и еднакъв, а за разнообразните по форма, цвят и състав призми-мирогледи, перспективи, или по-право степени на съзнание, през които Той ще минава. Могат ли новаторите да бъдат добри за старите? - От само себе си се разбира, че на тоя въпрос положителен отговор е невъзможен. Те са неразривно свързани със старото, то е продукт на тяхната мисъл и живот, това е техният свят - и разрушаването му е и тяхна собствена смърт; когато за новаторите новият свят ще е условие за живота им. Във френската революция аристокрацията крещеше, че загива Франция.
към текста >>
94.
XI Цар Борис III, Цар на българите
,
I. МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
,
ТОМ 20
Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги
въодушевен
от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа.
БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ З.Х.1918-3.Х.1938 г.: ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ НА ПРЕСТОЛА НА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ 1. Манифест към българския народ на Цар Борис III от З.Х.1918 г. при встъпването на престола (стр. 5) МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Българи, С манифест от днешна дата моят възлюблен баща възвести отказването си от Престола в моя полза и с това велико самопожертвуване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България. Обявявам на българския народ, че от днес аз встъпвам на Престола на българските царе под името Цар Борис III.
Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги
въодушевен
от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа.
Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около Моя Престол и Ми дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към милата Ми Родина, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе. Да живее България! София, 3 октомври 1918 г. На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано Борис III 2. 1918-1938 г.
към текста >>
95.
2. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г, София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 36 ÷ 39
,
,
ТОМ 21
Докато не е раняван, войникът е смел,
въодушевен
, мисли, че ще направи нещо.
Влезели в боя, опитали куршумите, търколи ли се веднъж на земята, изгубва вече своята напетост и самоувереност. Който не е страдал, лесно говори за атаки и за победи; който е страдал, повече мълчи и мисли. Войникът, който е опитал свойствата на куршумите и на гранатите, като влезе в окопа, свие се и кротува. Младият го пита: „Защо си толкова страхлив? ” - „Скоро ще разбереш.” И наистина, като чуе свиренето на куршумите и гранатите около себе си, той моментално се сгушва, скрива се в окопа.
Докато не е раняван, войникът е смел,
въодушевен
, мисли, че ще направи нещо.
Щом го ранят, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „Суета на суетите, всичко е суета,” Така казва и старият човек, който се е вкиснал вече. Като се огледа надясно-наляво и види, че цял е потънал в рани, казва: „Доста вече смелост! Сега ще стоя настрана, далеч от куршумите.” „Рекох за смеха: лудост е; и за веселбата: що ползува тя? ” (2 ст.) „И помислих в сърцето си: Да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове, да го правят под небето през всичките дни на живота си.” (3 ст.) - Всичко това Соломон е преживял, понеже му [е] било наложено от Провидението, Той бил окултен ученик, вследствие на което му дали да разреши известни задачи. Някои задачи той разреши правилно, но някои не можа.
към текста >>
96.
21. ТАКА НЕ МОЖЕ! (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Подобни на тях,
въодушевени
, с техния дух, се раждат стотици хиляди!
Службите, които заемаме, общественото положение, имотно състояния - всичко това са външни неща, които утре може да изчезнат, както изчезнаха и големите имения на руските князе. И само доброто, което е направил человек, остава да се споменува след него - нищо друго. Само тия, които са пожертвували живота си за другите, живеят вечно в съзнанието на своя народ - и такива никога и не умират. Нещо повече. Те са като някакво семе.
Подобни на тях,
въодушевени
, с техния дух, се раждат стотици хиляди!
Държавници и управници, дръжте сметка за вечните закони, защото признавате ли или не - те държат добра сметка за всички ваши постъпки. И нека не ви тежи сметката, когато ви я представят: - на когото са много дали - много и ще искат! МОТО „Когато искаме да придобием блага, не трябва да бъдем страхливи, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания.”
към текста >>
97.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
Църквата когато е пълна с богомолци, свещеникът е
въодушевен
.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.1.1913 г. София 3 януарий 1913 Любезна В. Стойчева, Вашите две пратки получихме. Вкъщи, когато децата са здрави, весели и послушни, майката е радостна. В училището, когато учениците са прилежни и добри, учителят е доволен.
Църквата когато е пълна с богомолци, свещеникът е
въодушевен
.
Бистрият извор когато блика, всеки уморен пътник се спира да си поразхлади устата и да уталожи своята жажда. Всяко нещо има тяжест и цена на своето място. Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална свежест и красота, които Господ им е дал отначало. И бих ви посочил много такива още примери, за да ви поясня великата Божествена мисъл, която е скрита в окръжающите нам предмети, но това оставям за друг път. Казано е: Пътят, Истината и Животът е Той.
към текста >>
98.
XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар
,
,
ТОМ 21
Тъй като нашето семейство беше едно от най-бедните на Изгрева, ние със Светозар бяхме
въодушевени
от тези идеи и се включихме в тяхното разпространение.
След това за финансови неуредици и други нарушения по комунистическите закони бяха арестувани, съдени и осъдени на затвор брат Борис Николов като Председател на Братския съвет и брат Жечо Панайотов - като счетоводител на Братството. Постепенно бяха конфискувани и всички братски имоти, независимо, че за много от тях имаше нотариални актове на името на отделни братя и сестри. Впоследствие Изгревът беше изцяло унищожен, като се изградиха там посолства на редица държави като най-голямото беше това на бившия СССР. 5. Светозар Искам да напиша и някои спомени за брат ми Светозар, който през целия период след заминаването на Учителя досега работи много всеотдайно за Братството. В началото, когато дойдоха на власт комунистите, всички бяхме увлечени от техните приказки за братство, равенство и социална справедливост.
Тъй като нашето семейство беше едно от най-бедните на Изгрева, ние със Светозар бяхме
въодушевени
от тези идеи и се включихме в тяхното разпространение.
Светозар владееше стенография и започна да ходи и пропагандира техните идеи, като за всичко си водеше стенографски бележки и считаше, че те не противоречат на учението на Учителя. В казармата той изживява жесток катаклизъм. Тъй като е вегетарианец, той не е можел да яде храната, която готвят, и се е хранил главно с хляб и лук. Така той отслабнал много и стигнал до положение, че не можел да си носи пушката, и отказал да я носи. Командирите му озверели и се отнасяли много жестоко с него, извеждали го няколко пъти и на разстрел, с цел „да го вкарат в пътя”, но той бил непреклонен.
към текста >>
99.
5. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Сестра,
въодушевена
от големия и светъл събор през 1939 г., предлага на Учителя, Братството да на прави по-голям салон, за да се побират повече хора и да е по-удобно на учениците от класа.
Студент се оплаква, че професорът му го скъсал. Казвам на професора да не го къса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам." (43, с. 245) Учителят обича да наблюдава Сириус със своя телескоп. При един сеанс казва на дошлите около него, че в това време, боговете са се събрали на съвет на Сириус, за да разглеждат въпросите за еволюцията и развитието на човечеството на Земята.
Сестра,
въодушевена
от големия и светъл събор през 1939 г., предлага на Учителя, Братството да на прави по-голям салон, за да се побират повече хора и да е по-удобно на учениците от класа.
Учителят отговаря, че засега този салон е добър и в цяла Европа окултистите нямат такъв хубав акустичен салон. „Засега няма нужда да правим по-голям салон, но ако някой има глава колкото този салон: дълга 25 метра, широка осем метра и висока 4 метра и отиде с нея в една от школите на невидимия свят и слуша само един час, великото знание, което се преподава там, главата му ще се пръсне. Какво може да разберете, ако отидете горе с тези малки глави? Тия условия, които имате сега са най-подходящите за вас." Една чувствителна сестра има виждане в невидимия свят и казва на братята и сестрите: „Учителят горе, в невидимия свят, е Слънце на слънцата. Той излъчва такава силна светлина, че не може даже да гледаш към него, а камо ли да го приближиш." Друга сестра с пробудено съзнание, вдъхновена от Словото на Учителя, отива при него и казва: „Учителю, защо не направите нещо, за да се изявите пред хората като Господ и Бог, за да Ви познаят всички?
към текста >>
100.
2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС
,
,
ТОМ 22
Въодушевен
от разговора си сУчителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога".
Те търсят Господа, намират го в лицето на Учителя и му дават да пази най-ценното, което имат. Затова и Учителят по-късно се застъпва за тях. В Европа започва масово депортиране и унищожаване на евреите в специално подготвени за целта лагери на смъртта. Равинът на София Елиазер Цион отива при Учителя и иска неговата помощ и закрила. В проведения дълъг разговор с него, повече от четири часа, между другото Учителят му казва, че „нито един евреин в България няма да пострада".
Въодушевен
от разговора си сУчителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога".
В него се казва, че няма да пострада нито един евреин в България. Той раздава тези листовки на всички министри и високопоставени хора в обществото. Българският народ се надига на борба за спасяване на евреите. Четиридесет и един депутати в Народното събрание подписват петиция за спиране гонението на евреите. Адвокатите и Църквата правят митинг.
към текста >>
НАГОРЕ