Търсене в текстове за 'Душевен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 123 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч.
Той те подтиква и внася в теб всяка идея. Развитието, повдигането и усъвършенстването на човека става чрез малки подтици, които периодически идват от Духа. Той отвътре ще ти прати един малък подтик, който ще те повдигне стъпка напред и ще внесе нещо ново в теб. След това Духът пак праща нов подтик в твоето съзнание и това продължава през хилядолетията. Това е най-важният фактор за еволюцията на човека, за неговото пробуждане, който работи тихо, почти незабелязано и тласка Живота напред. Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч. Освен вътрешни възможности, трябват и външни условия. Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш. Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа. Какво ще се занимава човек със своето минало! Велико нещо е да се роди новото съзнание в човека.
към текста >>

2. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател.
Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност. 2. Кое дава стойност на труда Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов. Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател. Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка. Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт
към текста >>

Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен.
Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си.
към текста >>

3. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят.
Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане на опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“. Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество. Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа. Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата.
към текста >>

В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството.
Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“. Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество. Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа. Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция.
към текста >>

4. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение.
Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява.
към текста >>

5. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

То раздвижва и целия душевен строй и го пресъздава съответно идеята.
Ако в движенията не се вложи идея, то те ще бъдат механични, а не коренно обновителни. При паневритмията движенията трябва да бъдат израз на това, което мислим. Ето защо Учителят казва: „Всяко движение трябва да има мисъл и чувство. Правилни движения са тия, които са свързани с известни мисли и чувства.” Движение, в което е вложена една велика идея, прониква в целия организъм и го претворява. То раздвижва и целия душевен строй и го пресъздава съответно идеята. Всяка идея, която е придружена с движения, има силно действие върху човешкото съзнание. Знае се от физиологията, че в мозъка се намират центрове за движение на крака, ръце и пр. Като движим тия органи, ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответстват. С това последните привличат повече кръв и енергия и се развиват. А един мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на любов, милосърдие, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
към текста >>

6. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, едноклетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание.
- Между органическата и неорганическата материя няма разлика по същество. По-рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между органическия и неорганическия свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Например, едноклетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните.
към текста >>

И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни.
Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Например, едноклетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот.
към текста >>

При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни.
У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка?
към текста >>

голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот.
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката.
към текста >>

Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание.
Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание.
към текста >>

7. ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим.
към текста >>

Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг.
към текста >>

В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея.
към текста >>

Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа.
към текста >>

Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот.
Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави.
към текста >>

Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили.
Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече.
към текста >>

Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление.
Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му.
към текста >>

Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло.
Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.” Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр.
към текста >>

Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната.
Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.” Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили.
към текста >>

Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си.
Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.” Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек.
към текста >>

А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек.
Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата
към текста >>

Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования.
То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея.
към текста >>

Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот?
Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата.
към текста >>

Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони.
- не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него.
към текста >>

Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период?
Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния.
към текста >>

Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него.
Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна приятна мелодия.” Могат да се използват известни аналогии. Ще се заведе детето в една фабрика, за да види, какъв ред царува там, как правилно работят всички машини и ще му се каже: „Кой всажда този ред в работата на тия машини? ” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда?
към текста >>

Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето.
” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата? ” Чрез благодарността Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде.
към текста >>

По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот.
събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка.
към текста >>

За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка.
По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка. По някой път може да се използва сюжетът на някой разказ. Например, става дума за някои хора, които са проявили голямо геройство. Тогава се разглежда въпросът: Кое дава най-голяма сила за самоотричане и геройство. И ще се констатира, че вярата е най-големият извор на сила за това. За да се свърже отношението на детето към природата и към Великото Разумно Начало в света с нещо конкретно, реално, Учителят дава следното упътване: „За да добие детето правилно отношение към природата, излиза се от майката, а за да добие правилно отношение към Разумното Начало, се излиза от бащата.” Термините баща и майка са добре познати на детето, и затова полезно е да се излиза с тях, за да разбере детето своето отношение към природата и Разумното Начало в света.
към текста >>

8. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан!
Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това. Идете сред природата да поседите и да погледате. И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата душа; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената.
към текста >>

9. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот.
За децата всичко трябва да бъде в картини и образи, нагледно.” „Когато детето очисти извора, ще му кажете: „Това хубаво ли е? - Хубаво. - Така трябва да чистите и сърцето си. И вашето сърце трябва да е тъй чисто! И ще започнете да му разправяте, че в сърцето не трябва да има никакви камъчета, листа, клончета, които гният и пр. Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот. Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот. Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.” За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична:
към текста >>

10. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят.
Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки. Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.”
към текста >>

11. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Такова дете рискува да остане с беден душевен живот.
То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето какво казва д-р Никола Кръстников: "”Според д-р Блойлер, всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността.”[1] Ако се пропусне периодът от седма до четиринадесета година за развитието на висши чувства, изгубеното не може вече да се навакса. Такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и д-р Н. Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.” Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце.
към текста >>

12. Опит - Боян Боев (1883 – 1963)

То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй.
Опитът трябва да бъде за детето път за развитие на ума, чувствата, волята, характера, за добиване на знание и пр. Учителят казва: „Знание е само това, което е опитано, проверено.” Само туй, което е опитано, остава като траен капитал в съзнанието. То оставя дълбоки следи в съзнанието и оказва влияние върху поведението, навиците и склонностите, изменя целия човешки характер, а това е, защото опитът раздвижва целия човек. Затова той е най-доброто средство за неговото преустройство. Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила: а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради. При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория.
към текста >>

13. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.
Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък.
към текста >>

14. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Под думата „образование” ще разбираме това, което напоследък е прието в нашата педагогическа литература, а именно, оформяне на целия човек, изработване пълния и съвършен душевен образ на човека.
И в опитните училища в Западна Европа и Америка не е спазено винаги обучението да бъде в съгласие с детската природа. Ако трудовият принцип в тях е приложен, то главно в стаите и работилниците, а не в лоното на живата природа, на слънце и чист въздух, при цветята, плодните дървета и изворите. Педагогическите принципи на Учителя не са само нещо теоретично, а и нещо живо и опитано. Това, което Учителят е учил, той го е прилагал и опитвал много пъти с ценни резултати. То е опитано и от мнозина наши учители и то с голям успех. Под думата „образование” ще разбираме това, което напоследък е прието в нашата педагогическа литература, а именно, оформяне на целия човек, изработване пълния и съвършен душевен образ на човека. В този смисъл понятието „образование” включва в себе си обучението и възпитанието. Първото има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания, а второто има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. Ето думите на Учителя към младото поколение: „Аз поздравявам младото поколение. Те ще възкръснат.
към текста >>

15. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот.
За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички." Това е именно и четвъртият закон на справедливостта. Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички.
към текста >>

16. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
към текста >>

17. 08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Дишането и възходът на човешкия душевен живот
Дишането и възходът на човешкия душевен живот Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителя по този въпрос дава следните разяснения (21): "Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят.
към текста >>

18. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
към текста >>

19. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот.
За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички.” Това е именно и четвъртият закон на справедливостта. Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички.
към текста >>

20. 066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат въодушевено разправяше за големите постижения на естествените науки, физиката, химията, техниката.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА Разговаряхме за съвременната наука. Един брат въодушевено разправяше за големите постижения на естествените науки, физиката, химията, техниката. Учителят каза: - Ние сме едва в началото на Божествената Наука. Отсега ще започнем да изучаваме законите й. Ще научим по какъв начин да се освободим от своите умствени и сърдечни недъзи, за да добием светли умове, чисти, устойчиви характери и диамантена воля. Науката е произведение на човешкия дух.
към текста >>

21. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз.
И всички стоят, докато Той бавно се изкачи и седна, тогава едва сядат и другите. Г-н Дънов проповядва седешком, без каквито и да било писмени бележки. Онази сутрин Той говори повече от час, но макар и слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качеството на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, но с усърден, решителен характер, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше ясно. Докато Той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звукът на гласа Му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта.
към текста >>

22. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна."
„Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите." „Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
към текста >>

23. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя.
За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности. Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи.
към текста >>

24. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му.
Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици.
към текста >>

25. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Луната също има своето влияние на всичко земно, тъй като всичко одушевено и неодушевено усеща силата на Луната и нейното действие.
Какво е естеството на науката за астрологичното предсказваве и доколко далеч може да проникнем в тази наука? Още на пръв поглед е очевидно, че силите на небето влияят на земните. Те влияят върху огъня и въздуха, които са под влияние на небесните движения и на които са подчинени всички други неща, именно, земята, водата, растенията и животните. Слънцето влияе на всичко земно, не само на четирите годишни времена, които предизвикват измененията в растежа на животните, в плодотворността на растенията, в теченията на водите и в измененията на телата, но то действува и чрез денонощните промени, като стопля и навлажнява, като изсушава или замразява. Това Слънцето прави в съгласие с положението на другите небесни тела, според географската широчина на нашето място. Луната също има своето влияние на всичко земно, тъй като всичко одушевено и неодушевено усеща силата на Луната и нейното действие. Водите се повдигат и спадат под нейното влияние, това са приливите и отливите на морето. Също растенията и животните се влияят от Луната различно при нейните различни положения - новолуние, пълнолуние и пр. Също влияят и другите небесни тела - планети, неподвижни звезди. Макар и действието на Слънцето да е господствуващо и най-силно, то все пак и останалите небесни тела засилват или отслабват това действие в известно направление. Влиянията на Луната са очевидни и често се повтарят както при съвпад, квадрат и опозиция, т.е.
към текста >>

26. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви.
„Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света. Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони. А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.
към текста >>

27. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената.
„Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и мотивът са основата! " И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената. Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти." По-нататък Ямблих говори за вдъхновението, за неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си.
към текста >>

28. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти.
Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога.
към текста >>

29. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото.
Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието.
към текста >>

И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват.
към текста >>

30. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>

31. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек.
Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие.
към текста >>

32. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
към текста >>

33. 3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е, Който организира нашия душевен живот.
Тази мисъл е много дълбока и ни показва, че само чрез Христа, само с Неговата помощ ние може да намерим онези благоприятни условия, които са необходими за нашето развитие. Той сам ни създава тези условия. Чрез Него ние можем да придобием Вечния Живот, който е целта на нашето съществуване. И затова Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Той е Онзи, чрез Когото, когато влезем в духовния свят, той ще ни се разкрие в своята красота и величие. Той е, Който организира нашия душевен живот. Затова Той казва още: "Който влезе през Мене, спасен ще бъде и паша ще намери". Защото човек може да проникне в духовния свят и живот без Христа, т.е. да прескочи през оградата, а не да влезе през Вратата. Тогава духовният свят ще му се разкрие в съвсем друга светлина. Тогава той ще срещне онези, за които Христос казва: Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници.
към текста >>

34. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент.
Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение. После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия. И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария.
към текста >>

35. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство.
В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето". Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство. По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме.
към текста >>

36. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно.
В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос.
към текста >>

37. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение.
Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука. Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко е най-краткото и сбито Евангелие. Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството, което съдържа в себе си.
към текста >>

38. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

С това Той предава стария душевен свят на умиране.
Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма. Връзката е вътрешна. И тя е явна в решителната воля на Христа. Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна" към състоянието на " разпни Го". С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
към текста >>

39. 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС - Влад Пашов (1902- 1974)

Има за задача да организира човешкия душевен живот и да издигне човешката душа на една степен по-високо в нейното развитие, като направи съзнателна връзка на душата с Духа и по такъв начин човек постепенно да стане гражданин на духовния свят, на Царството Божие.
След това той се явява на двама от тях в една друга форма, когато пътуваха, когато минаваха през полето. Евангелието завършва бързо, като посочва бъдещето по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано. Защото човечеството тогава беше стигнало до най-ниската точка на своето слизане в материята и трябваше да бъде насочено към бъдещето, към възхода. И колкото по-добре хората на бъдещето разберат Мистерията на Голгота, толкова повече ще се проникват от новия космичен импулс, който проникна света от момента на Голгота. Новият космичен импулс, представен в Евангелието от младежа, има за задача да организира и преобрази света и живота на човечеството. Има за задача да организира човешкия душевен живот и да издигне човешката душа на една степен по-високо в нейното развитие, като направи съзнателна връзка на душата с Духа и по такъв начин човек постепенно да стане гражданин на духовния свят, на Царството Божие. И когато Христос каза, като гледа зданията на храма, " камък на камък няма да остане от тези здания", Той разбира това и в буквален смисъл, но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, с това Той иска да ни покаже, че от стария свят и живот няма да остане нищо - всичко ще бъде съборено и унищожено от дейността на новия космичен импулс. Новият космичен импулс е творчески, а не разрушителен, но под напора на новото, което се ражда от този импулс, всички стари форми на Живота ще бъдат унищожени. Те ще се разрушат от самосебе си, защото ще бъдат напуснати от Живота, който вече се развива под влияние на новия импулс. И когато Христос казва: "Ново вино не се налива в стари мехове", Той пак има предвид дейността на новия космичен импулс, който ще разруши всички стари мехове, всички стари форми. За да се изяви новият импулс, трябва да се създадат нови форми както в органическия, така и в социалния и психическия живот.
към текста >>

40. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи, който няма самообладание и не е хармонизирал своя душевен живот, се проявява външно като фанатик.
И Христос казва за Себе Си: Елате при Мене, защото Аз съм кротък и смирен. Кротост и смирение вървят заедно. Само такъв човек, който има пълно самообладание, който е кротък и смирен, може да бъде истински ръководител и учител на хората. Във всяко ръководство и властване, където липсва самообладанието и кротостта, се намесва жаждата за власт и насилие. Това изпъква особено в религиозния живот. Онзи, който няма самообладание и не е хармонизирал своя душевен живот, се проявява външно като фанатик. Всеки стремеж да се правят прозелити и всичко пропагандно в религиозна дейност, е жажда за власт, произтичаща от липсата на кротост, на самообладание. Всяко проповядване на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов-ност, е скрита жажда за власт. Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, когато човек е искал да се справя с тези сили на астралното тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е подлагал на известна процедура, която умъртвявала вредните инстинкти в астралното тяло. Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята душа силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти.
към текста >>

41. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/.
Част от началствата, властите и силите падат. И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл. "Има и небесни тела, и земни тела. Друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните."/15;40/. "Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/. "Така е и писано: Първият човек, Адам, "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен. Вторият човек е от Небето. Какъвто е пръстеният, такива и пръстените; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
към текста >>

Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
"Има и небесни тела, и земни тела. Друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните."/15;40/. "Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/. "Така е и писано: Първият човек, Адам, "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен. Вторият човек е от Небето. Какъвто е пръстеният, такива и пръстените; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстения, ще се облечем и в образа на небесния." /15;45-49/. "А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетлението." /15;50/.
към текста >>

42. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела.
Те искат да извлекат полза от своите жертви и почти всички които се умопобъркват в следствие на религиозни възбуждения, са жертва на тези елементали. И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си. След това идват безплътните черупки - това са магнетически форми на тези, които са живели, умрели и погребани. Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела. Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас. След това идват магнетичните влияния на живите индивиди. Не е нужно да се говори за тези могъщи фактори тъй като от само себе си се разбира, че медиумът може да възприеме магнитичската воля на силния, положителен и магнетичен ум. и в известен случай да му отговори. Най-после чрез медиуми се проявяват някой път думите на някои заминали.
към текста >>

43. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената.
Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата. Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството. предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на душата в свръхсетивните светове. Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената. Когато душата се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." Към пергамската неоплатоническа школа принадлежи и император Юлиян, наречен Юлиян отстъпник. Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин. Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел. Към нея се отнася и Химация.
към текста >>

44. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не само одушевените, но и неодушевените тела притежават дух, жизнено начало.
Множествеността се проявява като нещо случайно. Това единство съществува и в човешкото тяло. Единството на тялото се осъществява от духа. Духът е неизменен за разлика от телесните форми на Битието. Така че съществува единство, зависимост между отделните части, както на света, така и на тялото. Не само одушевените, но и неодушевените тела притежават дух, жизнено начало. Формата, според него, не е сетивно възприемано качество, а активна същност на нещата и тяхната душа, благодарение на което нещата се движат. Формата е синоним на природата, т.е. на субстанцията, на Началото. Човешкото познание, според него, не се ограничава само със сетивните възприятия и умственото размишление. То може да се осъществи в нови форми, които по своята познавателна стойност стоят по-горе от сетивното съзерцание.
към текста >>

45. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Въодушевени апостоли, мъже и жени, тайно го разпространяват във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата.
В 1254 година папа Инокентий Четвърти обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 -век богомилите се явяват вече и в Сицилия. Франция От Италия Богомилството преминава във Франция, където намираме първите му следи в последните години на десети век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли, мъже и жени, тайно го разпространяват във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Тази готова почва се дължи на работата, извършена от Първата богомилска вълна в началото на десети век, за която говорих по-рано. Във Франция това движение, което се е наричало Албигойство, направило голям напредък. Най-напред там Богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, където в град Тулуза са идвали Богомил и Михаил Унгарец и са основали братство. Този град става център на движението и оттам то се разпространява във всички области на юг от река Лоара. В 1022 година Богомилството било разпространено вече почти във всички френски области.
към текста >>

46. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела.
а) Махататива — проявата на Вселенската Душа на безкрайния или Божествения ...* б) Танкакрас — елементално сътворяване. Първото обособяване на неразличимата Вселенска същност. в) Индрия — енергетичтия развой. Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало. г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела. д) Гаирияно — сътворяване на животните. е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности. ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща.
към текста >>

47. Опитите на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй въодушевен, той всеки ден прибавя камък върху камък към Божествената сграда, към великото здание на Битието.
• 485 • Опитите на ученика. Сега от вас се иска да правите ред опити, да се калите, да изработите от себе си нови хора, нови типове. Колкото по-идеен е животът на човека, толкова по-лесно той може да преустрои целия си организъм както във физическо, тъй и в психическо отношение. Ако обикновеният човек се въодушевява от една обикновена идея, колко повече духовният човек, който служи на Бога, може да се въодушеви от своята велика идея. Тъй въодушевен, той всеки ден прибавя камък върху камък към Божествената сграда, към великото здание на Битието. Това значи да създаде човек от себе си нов тип. Желая ви да бъдете нови типове, носители на Новото учение.
към текста >>

48. ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

и въодушевен.
но, всичко е постижимо, защото само възможните, постижимите неща са реални”. И това още не е истина, и това е стар възглед. Има постижими неща, коита са реални, но всички постижими неща не са реални, защото след като ги постигнете пак сте недоволни. Реалните неща правят човека доволен. Обаче има случаи, когато човек мисли за непостижими неща и се чувства доволен, радостен и въодушевен. Значи, макар непостижими, тези неща крият в себе си известна реалност. Възможните и постижимите неща са предмет на миналото; те са реализирани вече, затова днес са реални. Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни.
към текста >>

49. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казах по горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, в сравнение с другите темпераменти, по-малко страдания.
За да бъде правилно едно езотерично развитие, темпераментите трябва да бъдат само като едно от условията. Затова Учителят постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темперамента. Още при първите си стъпки в езотеричното развитие човек започва много остро да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи едностранчива работа, а езотерическото развитие подразбира всестранно разгръщане на всички сили и способности. Вредата, която е възможно да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства върху другите темпераменти и се направи съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикът стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение - този темперамент е добра почва за езотерично обучение. Както казах по горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, в сравнение с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото при меланхолика, когото възпрепятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си, като открива своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в езотеричес- кото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.
към текста >>

50. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците - към нашия душевен и умствен живот, към мислите и чувствата ни.
Така всеки един дом има свое специфично значение в битието на индивида. Дванадесетте дома в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. *** Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците - към нашия душевен и умствен живот, към мислите и чувствата ни. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните, и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята. На основание закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психически качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Овен и т.н., както разгледахме по-горе тези съответствия. Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява. Докато една планета в знаците се изявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера.
към текста >>

51. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговият поглед е обърнат към неговия вътрешен живот и когато стане Ученик на Вътрешния Път, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му противоречия и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания.
За да бъде правилно едно окултно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Още при първите стъпки на окултното развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент. Защото ще работи само в това направление, в което темпераментът го води, и ще се получи една едностранчива работа, когато окултното развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпита при преобладаването на един темперамент, може да се отстрани като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответно изменение и у тях. Така флегматикът, понеже е муден, мъчно взима решение да влезе в пътя на Окултното развитие, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за Окултно обучение. Неговият поглед е обърнат към неговия вътрешен живот и когато стане Ученик на Вътрешния Път, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му противоречия и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова, флегматичният темперамент се явява добра основа за Окултно развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при Окултното развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си като гледа своето несъвършенство. Затова ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добрият Ученик в Окултния Път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в Пътя на Окултното развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, към която е склонен, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.
към текста >>

52. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето.
Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност. Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина. В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето. По начина, по който са изразени, игрите биват: 1. свободно творчески и 2. организирани с дадени правила. Към първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия. За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие.
към текста >>

53. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Възможно е през свободните занимания група от децата, въодушевени или незаинтересувани да дигат шум и да говорят високо.
В този момент една тиха групова песен би сплотила другарството и уравновесила случайните отделни дисхармонични прояви. Учителката или най-често едно от децата (когато имат навик) започва песен, която подемат всички. Непрекъснатата песен през време на работа отегчава групата, погубва ефекта и нарушава най-обикновената дисциплина. Обаче от време на време тиха песен или изсвирване на нещо е чудесно тониране и постигане на хармония. Наш дълг е да следим изпълнението: да се пее общо, тихо, вярно и на време. Възможно е през свободните занимания група от децата, въодушевени или незаинтересувани да дигат шум и да говорят високо. В момента запяваме или засвирваме дадена мелодия, която сме приели като знак за тишина. Резултатите са отлични, ако сме съумели да предадем .знака с нужното внимание, за да бъде приет от децата като сериозен момент, като решителен знак за умиряване при даден случай. От нас зависи дали ще държим за точното изпълнение на знака да си служим с него не по навик, а при нужда. Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира себе си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина! "
към текста >>

54. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Той дойде при мене, седне на стола тук, започне да аргументира има ли душевен живот или няма.
Сега за пример искаме да докажем защо съществува материализмът? Има си причини. Как да го оборим? Мен ми трябват само пет минути да оборя един материалист. Ето как ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола тук, започне да аргументира има ли душевен живот или няма. Махна с ръката си, извадя душата из тялото му, простра го на легло, извадя неговия двойник, питам го: Как е сега, има ли друг живот или не? Още упорствува. Махна с ръка, извадя и астралното му тяло. Той вижда трима. Още се съмнява.
към текста >>

55. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те поемаха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз.
подкрепа и обнова, на страждущите - милост и свободата нова. ...Напред да полетим, света да обновим! " Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те поемаха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят част от строфите въздейства упоително и увеличава заразителността на новата вяра. И интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек по-отблизо и да ги слуша. Мнозина от възрастните хора имаха бледи, обикновени, така да се каже, лица. Това бяха усърдни, решителни лица, лица на духовни сподвижници. Тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им.
към текста >>

56. НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Тогава аз виждам, че от стаята излиза един преобразен човек, въодушевен като новоизлюпено птиче, с вече укрепнали крила.
Долу го посреща един брат, смутен и стеснителен. Учителя го поканва в стаята. И когато човекът започне да говори, той го изслушва спокойно и внимателно. После ще се усмихне, ще каже нещо много важно. И посетителят ще почувства, че в него се влива една особена сила и стопля сърцето му. Тогава аз виждам, че от стаята излиза един преобразен човек, въодушевен като новоизлюпено птиче, с вече укрепнали крила. Учителя е взел неговата тегота, влял е в него радост, сила и живот. Аз виждам всичко това, удивлявам се всеки ден и понякога се сещам за приказката „Сливи за смет". Той ни дава радост и красота срещу нашите грижи, противоречия и скърби. * Една вечер пред стълбата, която води към стаята на Учителя, един брат между другото запита:
към текста >>

57. 5.5 Вътрешният живот на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Сестра, въодушевена от големия и светъл събор през 1939 г., предлага на Учителя братството да направи по-голям салон, за да се побират повече хора и да е по-удобно на учениците от класа.
Студент се оплаква, че професорът му го скъсал. Казвам на професора да не го къса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам." (43, с. 245) Учителя обича да наблюдава Сириус със своя телескоп. При един сеанс казва на дошлите около него, че в това време боговете са се събрали на съвет на Сириус, за да разглеждат въпросите за еволюцията и развитието на човечеството на Земята. Сестра, въодушевена от големия и светъл събор през 1939 г., предлага на Учителя братството да направи по-голям салон, за да се побират повече хора и да е по-удобно на учениците от класа. Учителя отговаря, че засега този салон е добър и в цяла Европа окултистите нямат такъв хубав акустичен салон. „Засега няма нужда да правим по-голям салон, но ако някой има глава колкото този салон: дълга 25 метра, широка 8 метра и висока 4 метра, и отиде с нея в една от школите на невидимия свят и слуша само един час великото знание, което там се преподава, главата му ще се пръсне. Какво може да разберете, ако отидете горе с тези малки глави? Тия условия, които имате сега, са най-подходящите за вас." Една чувствителна сестра има виждане в невидимия свят и казва на братята и сестрите: „Учителя горе, в невидимия свят, е слънце на слънцата.
към текста >>

58. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Въодушевен от разговора си с Учителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога".
Те търсят Господа, намират го в лицето на Учителя и му дават да пази най-ценното, което имат. Затова и Учителя по-късно се застъпва за тях. В Европа започва масово депортиране и унищожаване на евреите в специално подготвени за целта лагери на смъртта. Равинът на София Елиазер Цион отива при Учителя и иска неговата помощ и закрила. В проведения дълъг разговор с него, повече от четири часа, между другото Учителя му казва, че „нито един евреин в България няма да пострада". Въодушевен от разговора си с Учителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога". В него се казва, че няма да пострада нито един евреин в България. Той раздава тези листовки на всички министри и високопоставени хора в обществото. Българският народ се надига на борба за спасяване на евреите. Четиридесет и един депутати в Народното събрание подписват петиция за спиране гонението на евреите. Адвокатите и Църквата правят митинг.
към текста >>

59. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ.
Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в мълчание и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине. Лето 1747 ще рече над 350 години от поробването ни." Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде. - Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа. Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател. Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение.
към текста >>

60. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Отец Теофани, въодушевен от ревност Илиева по Бога, макар и в преклонна възраст, предприел да извърши всичко, което искал Бог и, без да се бави, се отправил за Иерусалим и се срещнал със самия патриарх от Светаго Сиона.
Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство. Женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на небето, да се радваме на вечния живот. Прочее бъди бодра в молитвите си и на всички нас Бог да направи път - амин". След това тримата мъже и девойката станали невидими. След свършването на Божествената литургия, като излезли от черквата хората научили, че през нощта мълнията изгорила три турски къщи с живущите в тях, а хората си думали: „Бог наказва злодеите". Отец Теофани, въодушевен от ревност Илиева по Бога, макар и в преклонна възраст, предприел да извърши всичко, което искал Бог и, без да се бави, се отправил за Иерусалим и се срещнал със самия патриарх от Светаго Сиона. След като се разговорил с него, отишъл в Константинопол и приказвал за станалото и с тамошния патриарх. Като се посъветвали помежду си, духовните лица приели като верен знак писаното в Евангелието за рибите, тъй като на елински език буквите на думата риба носят знаците: Исус Христос Божий Син, Спасител. Тогава в Константинопол бидоха отпечатани сто петдесет и три образа Божествени жертвеници според установения обичай и се нарекоха Антиминс. Първата служба станала в светия град Иерусалим на самия ден на велика събота със следното приложение: „Мерзкое, Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд благочестивим".
към текста >>

61. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Разбрах, че слушателите му в зависимост от ръста на своето духовно домогване или се ободряват, или въодушевени, пожелават да тръгнат с бодри крачки напред, или пък се стъписват озадачени сякаш пробудени от тежък кошмарен сън, в който са живели столетия и дълги ери.
От тази позиция, от която наблюдава живота, са изключени елементарните и дребнавите неща. Даже когато се спира върху наглед обикновени въпроси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и достойно. Аз не бях срещал дотогава такива магически сили, да се преведат в сублимация всички неща, всички чувства и мисли. Ако е възможен някакъв паралел, някакво сравнение, редно е да помена някои от Христовите проповеди от Евангелието, особено проповедта на планината. Словото на Учителя завладява с изключителната си оригиналност. Разбрах, че слушателите му в зависимост от ръста на своето духовно домогване или се ободряват, или въодушевени, пожелават да тръгнат с бодри крачки напред, или пък се стъписват озадачени сякаш пробудени от тежък кошмарен сън, в който са живели столетия и дълги ери. Неведнаж са ме запитвали, както и ти ме запитваш сега, кой е всъщност Учителят. Дали е някой от древните пророци, от египетските маги или някакъв друг чудодеец? Питали са ме какво е отношението му към Христа. Признавам, че тези въпроси са ме поставяли в доста голямо затруднение. Как мога аз да зная със сигурност това, което е най-трудно да се знае?
към текста >>

62. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Кой знае дали високата музикална култура, дали вътрешният душевен, мисловен и емоционален строй не се предават към гласа с особени неуловими трепети, но тъкмо това, неуловимото, е, което затрогва, разплаква, въодушевява.
С него може да се покажат редки ефекти, но и той не е това, което затрогва. Той - регистърът, както и силата на гласа може само да ни учудват, но не и да ни развълнуват. Най-ценното качество на гласа от духовно гледище се крие в неговия тембър. Дори не само в тембъра като физическа стойност на гласа, зависеща от броя и вида на придружаващите основния тон обертонове, но в нещо друго, което не се анализира във физическата лаборатория, а в душата на слушателя. Ние нямаме термин за него, но всеки го чувствува и го мери със степента на вълнението и вътрешната красота, която усеща при слушането на певеца. Кой знае дали високата музикална култура, дали вътрешният душевен, мисловен и емоционален строй не се предават към гласа с особени неуловими трепети, но тъкмо това, неуловимото, е, което затрогва, разплаква, въодушевява. В своето свирене Учителят ни показваше тъкмо този елемент на музиката и затова ние не причислявахме неговото изпълнение към изпълнението на редица виртуози изпълнители, които бяхме слушали, но всички ясно съзнавахме, че тези музиканти на изпълнителския подиум, които имат всичко друго, не притежават това, което в пълнота ни показваше Учителят на своята цигулка. Учителят изпълняваше една своя композиция, която бе наречена „Българска идилия“. Тя имаше такова звучение и такъв психологически ефект над слушателите, че никой от тях няма да я забрави през целия си живот. Когато я слушахме, струваше ни се, че легиони светли същества се задават в стройни редици и победно вървят, за да превърнат със своето сияние мрачината в светъл и радостен ден. Чудотворните стъпки на това „небесно войнство“ завладяват едно по едно всички кътчета на всемира и те стават част от Царството Божие.
към текста >>

63. Петолевката - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато веднъж през време на своите пътувания Учителят е бил във Варна, там той срещнал познатия на времето пътуващ книжар А., който въодушевен от срещата си с Учителя, решил да го покани на обяд в откритата там вегетарианска гостилница.
Петолевката Когато веднъж през време на своите пътувания Учителят е бил във Варна, там той срещнал познатия на времето пътуващ книжар А., който въодушевен от срещата си с Учителя, решил да го покани на обяд в откритата там вегетарианска гостилница. Тръгнали към гостилницата Учителят, Т. А. и един близък на Т. А., с когото той запознал Учителя. Вървейки по пътя Т. А. бил обзет от голямо безпокойствие.
към текста >>

64. СКАЛНИЧЕТАТА - Борис Николов

Те бяха достатъчни, за да изразят мъничкия им душевен живот.
Отблизо може да се чуе говора им. Езикът им е музикален. Ние не можем да проследим високите октави на гласа им, в областта на ултразвука, но песен има и там. Наистина те изразяваха само няколко елементарни чувства, но ги предаваха със съвършена интонация. Колко оттенъци имаше в тях! Те бяха достатъчни, за да изразят мъничкия им душевен живот. Сутрин скалничетата ни приветстваха с нежен звук и дружният им, игрив полет беше явно предназначен за нас. Имаше закачливост в тях, хумор и дружелюбие. Сами търсеха приятелството ни. Скоро тъй свикнаха с нас, че се хранехме заедно. Всяко същество, и най-малкото, има желание да изяви себе си.
към текста >>

65. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка.
Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца. Никѝфор се спря пред тях. Къню му обясни: – Те са правени от дядото на моя дядо, преди двеста години. Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко удари по клепалото. Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка. Къню каза: – Правят се от специално дърво, то се избира между хиляди. Но най-важното е обработката: като се изрежат, дъските се киснат във вода пролетно време, когато се топят снеговете. Това се прави десетина-двадесет години наред. После се сушат сто години.
към текста >>

66. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар.
пр. Xр. изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие.
към текста >>

67. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир.
Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите. Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П. Дънов: "Будни бъдете! " Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир. Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството! г) Доброто е законът на Единството Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог.
към текста >>

68. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Вътре в себе си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир.
...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал, към който човек се стреми." В душата на човека се таят в латентно (непроявено) състояние всички дарби, всички Божествени зародиши, които той е призван да изпълни с живот и да прояви в тяхната неустоимо красива цялост. За да постигне подобно равнище на максималното им проявление, човек трябва да бъде свободен. А за да получи тъй нужната му свобода - както вече видяхме по-горе, - той следва да я заслужи. Веднъж завоювана, тя го подмладява, изпълва го с нови, неподозирани сили и импулси. Вътре в себе си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир. Във външните си изяви той - обратно - е преизпълнен от енергия, конструктивност и широта на действието. Не на последно място - свободата му служи и като непогрешим критерий за различаването между Добро и зло. И това е така, понеже този реализиран в Духа човек е познал Истината (ср. Йоан 8:32). В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
към текста >>

69. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо.
а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството.
към текста >>

Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата.
Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили. Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия. 6) Възлизане По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой!
към текста >>

70. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир.
Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията.
към текста >>

71. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир.
" Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък? " И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал. "Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и благородна осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-висок и по-едър от всички наоколо му. Както забелязваме на фотографиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му. Естетите определят лицето му като красиво и одухотворено. В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко. Очите са леко скосени, носът - с правилна форма, а скулите широки. Брадичката - с приятен контур. От цялостното му излъчване лъха духовна мощ, устойчивост, непоколебимост. Погледът му чист, благ, дълбок и предразполагащ - му придава бащинско изражение.
към текста >>

72. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот;
Добродетелите, нравствените принципи и норми трябва да се развиват у младото поколение не чрез морализиране, а посредством самия живот, като следствие от непосредствения житейски опит. 4) Навременност: Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот; в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии. Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се. Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от утвърждаващата се планетарна схема на глобализация. 5) Следване методите на природата: „В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

73. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб.
Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се изпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището“ (Учителят П. Дънов). А да разбираш живота – при това и по форма, и по съдържание, и по смисъл, – това е цяла наука. Да откриеш у себе си силите и волята, за да се разделиш навеки със старото и да поемеш всички рискове и неизвестности на Новото – тази съдбоносна стъпка е подвластна само на ученика с разширено съзнание, който е израснал до висотата на строител на утрешния ден. Той не се е борил за щастие, той го е изстрадал и заслужил: „Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания за живота“ (Учителят П. Дънов). Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб. Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов). Бог не ни е създал, за да бъдем нещастни. Според думите на същия велик Учител това, което ни прави щастливи, е от Бога, а това, което ни прави нещастни, не е от Него. Той би желал всички да бъдем щастливи и да изпълним назначението си и на тази планета, и в Космоса въобще. Един от главните методи в тази насока (както и впрочем във всяка творческа изява на човека) е концентрираната мисъл: „Първата задача на болния е да оздравее.
към текста >>

Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие.
въпросът си остава такъв, какъвто си е.“ За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието.
към текста >>

74. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Във всички ситуации от живота той държи запален в съзнанието си факела на своя възвишен душевен стремеж.
Всички материални притежания са преходни. Отиваш си от този свят и ги оставяш на другите. Но онова, което си придобил в Духа, е вечно. То те съпътства навсякъде като неотменима частица от твоята непреходна природа. Пробуденият човек възприема своя висок идеал като нещо свещено, недосегаемо за бурите на материалната действителност, за сквернотата и пошлостта на сивия поток на делника. Във всички ситуации от живота той държи запален в съзнанието си факела на своя възвишен душевен стремеж. Той му помага да съхрани недокоснат прекрасния бисер на великата Любов: „Всякога трябва да имате в ума си поне една свещена мисъл, която да обичате. Всеки трябва да има едно свещено чувство, което да обича, и една свещена постъпка. Това да е вашият идеал“ (Учителят П. Дънов). Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната реалност, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване. Той свети като ярък фар в бурното море на живота.
към текста >>

75. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Чрез вътрешна хигиена в умствено и емоционално отношение ние можем да възстановяваме и поддържаме своя душевен тонус, необходимата морална сила и емоционална чистота, а оттам и защитните си сили срещу лошите влияния.
Щом мислите за тях, като ги четете, вашият живот се свързва с тях и вие възприемате благословението на апостол Павел и всички други, понеже те са проводници на Божията Любов. И мир навлиза в душата ви и онова, което ви е смущавало, то си отива." „Помислил си нещо лошо, можеш веднага да изчистиш своята мисъл. Всеки може да изчисти своята мисъл, като има в душата си следното правило: да постъпим така, както Господ постъпва. Или: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи той." Чрез вътрешна хигиена в умствено и емоционално отношение ние можем да възстановяваме и поддържаме своя душевен тонус, необходимата морална сила и емоционална чистота, а оттам и защитните си сили срещу лошите влияния. Принципите и методите на духовната хигиена са дадени в беседите и лекциите на мировия Учител Беинса Дуно. За нас на първо място е важно да знаем кои влияния са добри и кои са вредни, за да приемем благоприятните и да се оградим и запазим от разрушителните. Уханието на една роза, когато не отклонява вниманието ни, винаги е приятно и здравословно влияние във всяко едно отношение. Има парфюми обаче, които омайват, приспиват разсъдъка и предразполагат към несъзнателни действия. Общуването с един добър и умен човек успокоява и тонира.
към текста >>

76. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Въодушевени от красотите на природата, те проникват в най-дивите кътове на Витоша.
Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя. Още като юноша Вено проявява интерес към тайните духовни науки и мистичното християнство. В училището намира приятели и съидейници, с които основава младежко християнско дружество. Интересът му към християнските добродетели, към светото писание и духовните науки става все по-голям. Освен заниманията по изучаване на Божието слово, като председател на младежка туристическа чета той организира екскурзии с младите си приятели. Въодушевени от красотите на природата, те проникват в най-дивите кътове на Витоша. Често той си спомняше за красивите местности над Боянския водопад, където децата бродели до забрава. По-късно нашият любим приятел започва сериозно да проучва тайните и мистериите на окултните науки. Разправял ни е за спиритическите сеанси, които провеждали успешно в един по-тесен кръг от приятели. Понякога духове злосторници и шегаджии, като успяват да се представят за знаменитости, влизат в кръга на младите спиритисти, за да се забавляват или с други цели. „Тогава ние намерихме едно много ефикасно средство да се избавим от тях" сподели с нас Вено.
към текста >>

77. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Живеехме много задушевен живот, изпълнен с искрена братска обич и любов, бяхме като едно голямо семейство.
Много често по разни поводи се уреждаха вечерни срещи, забави, изнасяха се концерти. Приемната на Учителя Снимки от дома на Учителя Между братята и сестрите имаше много хармонични отношения. Мирът, който Учителят носеше със себе си, се предаваше и на нас. Живеехме много задушевен живот, изпълнен с искрена братска обич и любов, бяхме като едно голямо семейство. Това беше дълбоко осмислен живот, пълен с мир и радост. Братята и сестрите, когато се срещаха, се поздравяваха по братски с вдигната ръка и с една хубава усмивка. Особено за нас, младите, това беше истинско новораждане. Изгревът непрекъснато се посещаваше и се посещава от последователи на Учителя от цялата страна. Идваха и гости от чужбина.
към текста >>

78. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Каза, че е било невъзможно да е видяла другиго, понеже... такива обувки в Амоняка не се произвеждат... Срещата им, без никакви разговори, й разрешила много труден душевен и житейски проблем.
* Коментар на Григорий Кьосев: Това нещо Лена разказа и на мен още по-развълнувано и подробно, когато й бях на гости в Москва. В моите писмени спомени разправям за паралелен случай точно по същото време. Моята приятелка В. М. от София, която от дълги години живее в Ню Йорк, видяла Крум (Вено) плътно физически там точно по същия начин (аз ги бях запознал тука). Описа ми същите дрехи, много леки за зимата, даже и обувките му. Каза, че е било невъзможно да е видяла другиго, понеже... такива обувки в Амоняка не се произвеждат... Срещата им, без никакви разговори, й разрешила много труден душевен и житейски проблем. [128] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 11 с.
към текста >>

79. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са впечатлителни, романтични, поетични, весели, жизнерадостни, въодушевени.
Отпуснатостта на ръцете (спящи ръце) показват отпуснатост на човека - липса на воля. Затворената ръка показва скритост, голяма предпазливост и бдителност. Една много нежна и тясна ръка показва безсилие, мекушавост, непостоянен темперамент, безделие, слаба съпротивителна сила. Меки и не твърде големи ръце, с добре развити хълмове, показват стремеж към себезадоволяване, негодни за механична и физическа работа. Такива ръце имат хора на чувствата, усета, импулса. Те са впечатлителни, романтични, поетични, весели, жизнерадостни, въодушевени. Такива хора държат повече на външното. Обичат разнообразието във всички направления, включително и разнообразието у хората, с които имат и биха искали да имат връзки. Те имат също интерес към лекото знание, за което не се изисква усилие и напрежение. Предпочитат разнообразието и в любовта, не обичат урегулиран и ограничен живот. Изобщо във всяко отношение са повърхностни.
към текста >>

80. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Бил съм млад, здрав, силен, въодушевен и заради това нищо не ми тежеше и както един приятел казваше - хвърчах и работех.
Написах един доста просторен предговор и понеже тогава бях получил вече известие, че ме викат като трудовак да се явя в Шумен, трябваше книгата да излезе бързо, като за три дни изкарвах една кола от 16 страници. Съвсем сам. Аз я набирах, аз разпилявах буквите, аз я извъртах на машината. А всяка кола имаше тираж 4000, понеже колата е 2000 екземпляра. От едната и от другата страна стават 4000. Бил съм млад, здрав, силен, въодушевен и заради това нищо не ми тежеше и както един приятел казваше - хвърчах и работех. След това изкарах службата си като трудовак. Четири месеца строихме ж. п. линия Крумово-Преслав. Преди това бяхме изкарали 3 месеца като първи трудов набор. Съкратиха ни един месец и вместо 8, изкарахме 7 месеца.
към текста >>

81. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Това цяло е Космичния живот, животът на вездесъщия и всеобгръщашия Бог, който прониква всички вселени и слънчеви системи, всички организми, всичко одушевено и „неодушевено“.
ЕДИНСТВО Пристъпваме към изложението на основния закон на живота — закона за единството. Животът е един и неделим. Всичките форми и прояви, в които той се изразява, са части на едно цяло. Това цяло е Космичния живот, животът на вездесъщия и всеобгръщашия Бог, който прониква всички вселени и слънчеви системи, всички организми, всичко одушевено и „неодушевено“. 1) Ний, хората, всички сме части на това огромно цяло, също тъй, както клетките вътре в нашия организъм, са части от него. И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности. Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно.
към текста >>

Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди, и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята! ____________________________________ 1) Според окултизма няма нищо неодушевено, няма мъртва материя, а има само степени в нейната съзнателност и одухотвореност.
Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни. Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя народите, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава. Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или село, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации. Ограниченията, спънките, които сега съществуват за общуване между народите и за широка културна дейност, ще се премахнат, границите ще се превърнат в едни географически и административни понятия и цялото човечество ще представлява едно семейство — един широк простор, в който свободно ще може да се развива всяка полезна и благородна дейност. Тогава ще се сбъдне великия блян на ясновидци и пророци за бъдещето на човечеството, когато „лъвът и агнето ще лежат заедно“ и оръжията за взаимно изтребление ще бъдат превърнати в средства за мирен, творчески труд. Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди, и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята! ____________________________________ 1) Според окултизма няма нищо неодушевено, няма мъртва материя, а има само степени в нейната съзнателност и одухотвореност. 2) Преди да навлезе във фазата на самосъзнанието или на индивидуализма, в която се намира днес, човечеството е преживяло фазата на друг един по нисш вид колективно или по-право стадно съзнание, което се характеризира със своята неясност, ограниченост, инстинктивност.
към текста >>

82. Що е прана - Сава Калименов (1901 - 1990)

Дори и неодушевените предмети съдържат прана, макар и в по-малко количество, отколкото живите организми.
Праната е този елемент на слънчевата енергия, който може да бъде превърнат във всеки вид сила: механическа, физиологическа, умствена и духовна. Където има прана, там съществува живот, там животът може да се поддържа. Където няма прана, там животът спира своя ход. Праната прониква всичко. Тя е навред. Дори и неодушевените предмети съдържат прана, макар и в по-малко количество, отколкото живите организми. Праната е и във водата, и във въздуха, и в земята, в скалите, в дърветата, както и във всички други растения. Най-близко до човека, обаче, и най-достъпна за възприемане от него е тази прана, която се намира във въздуха. От въздуха ний черпим праната най-непосредствено, най-лесно, най-резултатно, направо, — и не е необходим процеса на храносмилането, за да бъде освободена тя, както това е при храненето. Каквото и да се говори за праната, в края на краищата тя все пак ще си остане една тайна за нас. Тя е недостъпна за наблюдение, тя не може да бъде хваната, изследвана, разложена и проучена основно с помощта на научните средства и инструменти, с които днес човек разполага.
към текста >>

83. Сутринни разходки - Сава Калименов (1901 - 1990)

То пречиства нашия душевен живот, нашите мисли и чувства, също тъй, както утринният въздух и утринната свежест пречистват и укрепяват тялото ни.
Самото прехвърляне центъра на тежестта на човешкия живот към утрото, ще стане паралелно с промяната на самото съдържание на този живот. Един е нощният живот и съвсем друг е живота на утрото. Това е ясно като бял ден и не се нуждае от доказателства: то е очевидно. Лошите мисли, чувства и постъпки нямат тия условия за проявяване, каквито имат през нощта. Утрото предразполага към чистота и добро. То пречиства нашия душевен живот, нашите мисли и чувства, също тъй, както утринният въздух и утринната свежест пречистват и укрепяват тялото ни. Затова хората на новата култура ще правят своите разходки повече сутрин, отколкото вечер, както е сега. Тия разходки ще бъдат комбинирани с гимнастика, песни и дълбоко дишане. Всичко това ще влее в човешкия живот една нова и мощна струя на здраве и красота. Човек ще се пробуди от духовния си сън, ушите му ще се отворят за гласа на природата и очите му ще видят красотата и мъдростта, които са били скрити досега от него. Природата, с всичката своя утринна красота и свежест, слънцето и чистият въздух на утрото, ни очакват.
към текста >>

84. Бог - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот.
Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов. Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него. Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква. А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения Организъм, т. е. между нас и всички останали същества във вселената. Тази хармоническа връзка е любовта, която изтича от Бога и която ние трябва да проявим към своите ближни.
към текста >>

85. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко.
Вселена Цялата вселена представлява един жив организъм, оживяван и одухотворяван от Божественото Съзнание, което присътствува едновременно във всичките му части. Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата. Това, което ние наричаме с думите „мъртва природа“, е само привидно такава. Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието. Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло. По такъв начин са произлезли всички биологични форми. От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух.
към текста >>

86. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Това подобрение не е единъ външенъ, механиченъ процесъ — то не засѣга само материални условия и физическото сѫществувание на човѣка, както нѣкои мислятъ; то засѣга и неговия душевенъ животъ — неговата емоционална и мисловна сфери.
Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на организиране, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата. Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално. Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение. А при това положение на нѣщата, човѣшкиятъ животъ не може да се развива правилно. Докато не се създадатъ условия за съхраняване на човѣшкото здраве и сила, за канализиране на човѣшкитѣ чувства и за регулиране на човѣшката мисълъ, желаното отъ всички подобрение на живота нѣма да настжпи. Това подобрение не е единъ външенъ, механиченъ процесъ — то не засѣга само материални условия и физическото сѫществувание на човѣка, както нѣкои мислятъ; то засѣга и неговия душевенъ животъ — неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо въ тѣзи три посоки работи едновременно разумниятъ свѣтъ, който ржководи развитието на човѣчеството. Голѣмитѣ страдания, които преживѣватъ хората днесъ, сѫ резултатъ отъ онази планомѣрна работа, която извършва този възвишенъ свѣтъ за канализиране, преди всичко, на човѣшкитѣ чувства. Само следъ като чувствата на човѣка бѫдатъ канализирани, тѣ могатъ да се впрегнатъ на работа за целитѣ на една повисока култура, която предстои да се развие на земята — културата на Любовьта и Братството между народитѣ. А Любовьта, споредъ насъ, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човѣци.
към текста >>

87. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ.
Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него? “ Това е наука. Може да се опише.
към текста >>

88. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
към текста >>

89. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Останал само неговият душевен смут.
Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци. А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса. Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля. Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му. Ала на утрото сънят изчезнал из паметта ту. Останал само неговият душевен смут. Призовава той Вавилонските маги и звездобройци – тогавашните професори да му разкрият съня и като го разкрият, да го изтълкуват. „Кажи съня си на рабите си", отвърнали те и „ние ще ти кажем тълкуванието му". Ала царят го бил забравил, па и не вярвал, види се, на тяхната научна честност. „Виждам, че искате да спечелите време, защото сънят изчезна из ума ми. Ако не ми кажете съня, туй показва, че вие имате намерение да се приготвите и ми дадете лъжливо и неподходящо тълкувание, докле времето премине.
към текста >>

90. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот.
Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): 1.
към текста >>

91. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена.
Електромагнитният характер на слънчевите петна става особено явен от влиянието, което слънчевата дейност упражнява върху интензитета на земния магнетизъм, особено върху така наречените магнитни бури, върху северните сияния и сродните тям явления. Както виждате, има достатъчно факти, които подкрепят възгледа за електро-магнитния характер на слънчевите петна. Но въпросът е, кои са причините за възникване на тия електро-магнитни вихри и то тъй правилно, тъй ритмично? „Как може, пита немския писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност? Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен организъм, или от някое живо, но невидимо същество“. Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена. Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена. С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто биологично-психологичен възглед за света.
към текста >>

92. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Хор нямаше, нито музикални инструменти да водят пеенето, но те пееха въодушевено с победна вяра и радостен екстаз.
Значи Учителят иде! И всички стоят, докато той бавно се изкачи и седна; тогава сядат и другите. Г-н Дънов проповядва седишком без каквито и да било писмени бележки. Онази утрин той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикални инструменти да водят пеенето, но те пееха въодушевено с победна вяра и радостен екстаз. Тяхният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци, да ги наблюдава човек близо като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, това бяха усърдни и решителни лица, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им. Докато той говореше, много хора, особено между жените, слушаха с затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звука на гласа му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта.
към текста >>

93. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот.
Учителя, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействат затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университетът беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе.“ Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра.
към текста >>

94. 4. Крум Въжаров - Георги Христов

Живеехме много задушевен живот, изпълнен с искрена братска обич и любов, бяхме като едно голямо семейство.
Това е истинската динамика на новото. Нашият живот трябва да бъде динамичен. Да се изпълним с голяма Любов. Между братята и сестрите имаше много хармонични отношения. Мирът, който Учителя носеше със себе си, се предаваше и на нас. Живеехме много задушевен живот, изпълнен с искрена братска обич и любов, бяхме като едно голямо семейство. Това беше дълбоко осмислен живот, пълен с мир и радост. Братята и сестрите, когато се срещаха, се поздравяваха по братски с вдигната ръка и с една хубава усмивка. Особено за нас, младите, това беше истинско новораждане. Изгревът непрекъснато се посещаваше и се посещава от последователи на Учителя от цялата страна. Идваха и гости от чужбина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40864086151123