Търсене в текстове за 'Душевен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изводите на окултната наука за взаимодействието на трите: Дух, Сила и Материя ние ще поставим тук в една много нагледна таблица: Дух Сила Материя Дух Съзнание Психична сила или Душевен магнетизъм Астрална светлина Сила Възприемане (перцепция) Животна сила или животен магнетизъм Светлина, Топлина Материя Чувствуване Интра атомична енергия минерален магнетизъм Електричество Чети така: Духът в духовния свят се проявява като съзнание.
Така установено опитно, че материята и енергията са неразделни, то ние можем да разпрострем нашите изследвания и по-далече. Материята на земята, на слънцето и цялата вселена е една и съща – единна – от която при различни взаимоотношения са получени познатите нам химични елементи. Материята и енергията са неразделни. Заключението е следното: колкото повече науката се вдълбочава в анализа на материята, тя стига до „единството" на материя и енергия. Нещо повече, науката има изгледи да достигне Духа и да види в него първоизточника на материята и енергията – това, което е ясно за окултиста. Изводите на окултната наука за взаимодействието на трите: Дух, Сила и Материя ние ще поставим тук в една много нагледна таблица: Дух Сила Материя Дух Съзнание Психична сила или Душевен магнетизъм Астрална светлина Сила Възприемане (перцепция) Животна сила или животен магнетизъм Светлина, Топлина Материя Чувствуване Интра атомична енергия минерален магнетизъм Електричество Чети така: Духът в духовния свят се проявява като съзнание. Силата в духовния свят се проявява като психична сила или душевен магнетизъм. Материята в духовния свят се проявява като астрална светлина – форми, мисли и т.н. И най-накрая, материята се проявява в материалния свят като електричество. Точно това, което и науката установи. По таблицата може лесно да се проследи и изучи взаимодействието на трите – нещо, което обяснява най-ясно всички проявления на живота. Превод
към текста >>

Силата в духовния свят се проявява като психична сила или душевен магнетизъм.
Материята на земята, на слънцето и цялата вселена е една и съща – единна – от която при различни взаимоотношения са получени познатите нам химични елементи. Материята и енергията са неразделни. Заключението е следното: колкото повече науката се вдълбочава в анализа на материята, тя стига до „единството" на материя и енергия. Нещо повече, науката има изгледи да достигне Духа и да види в него първоизточника на материята и енергията – това, което е ясно за окултиста. Изводите на окултната наука за взаимодействието на трите: Дух, Сила и Материя ние ще поставим тук в една много нагледна таблица: Дух Сила Материя Дух Съзнание Психична сила или Душевен магнетизъм Астрална светлина Сила Възприемане (перцепция) Животна сила или животен магнетизъм Светлина, Топлина Материя Чувствуване Интра атомична енергия минерален магнетизъм Електричество Чети така: Духът в духовния свят се проявява като съзнание. Силата в духовния свят се проявява като психична сила или душевен магнетизъм. Материята в духовния свят се проявява като астрална светлина – форми, мисли и т.н. И най-накрая, материята се проявява в материалния свят като електричество. Точно това, което и науката установи. По таблицата може лесно да се проследи и изучи взаимодействието на трите – нещо, което обяснява най-ясно всички проявления на живота. Превод
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци.
Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно.
С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология.
към текста >>

От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата.
В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето.
към текста >>

Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот.
Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството.
към текста >>

От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло.
У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват). От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
към текста >>

4. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга.
Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области. Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система. През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга. Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр. Оттук и различните философски системи. Но всички тия системи идваха до едностранчивост, която и ги довежда до тяхното израждане. Човек не е само разум, но той е и чувство и воля. Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот.
към текста >>

Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността.
Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива. Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е. всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива. Интуицията е възможна във всеки индивид. Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността. Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на действителността. Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото. А животът е творческа еволюция. Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види!
Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>

6. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина.
Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид? Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят. И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност?
към текста >>

7. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”.
И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея. Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание? Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени. Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието. Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание. Теорията за еволюцията е велика истина. Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа".
към текста >>

8. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка!
И това стана чрез напредъка на разните науки. Преди всичко сравнителната анатомия, която достигна до голям разцвет в 19 век, изтъкна голямата зависимост между мозъка и душевния живот. У нисшите живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък. Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата! Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека. И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот! Нима не е тук явна, очевидна зависимостта между нервната система и душевния живот! Защо душевният живот да не се вземе тогаз като последствие просто от функцията на нервната система, а не като нещо особено, самостоятелно?
към текста >>

И тези гънки при бозайниците, са толкоз повече, колкото животното е с по-развит душевен живот.
При ланцетника почти нямаме главен мозък. Нервната тръба само малко се издува в предната си част и нищо повече. При рибите вече предният край на нервната тръба е превърнат в главен мозък, обаче от петте части на главния мозък, средният мозък е повече развит, а предния мозък (който именно е свързан с по-висшите психични функции) е тъй слабо развит! Като отиваме от рибите към бозайниците, предния мозък взема все по-голямо надмощие. При бозайниците почва да се набръчква сивата кора, която го покрива. И тези гънки при бозайниците, са толкоз повече, колкото животното е с по-развит душевен живот. При човека предният мозък е сравнително най-голям и с най-голямо количество гънки. Но и други факти дойдоха. През 17 век се откри клетката, а в първата половина на 19 век вече всички организми се свеждаха към тази проста органическа единица – клетката. Изучи се структурата на протоплазмата и ядката, сложните процеси на делението, храненето, оплодотворението. Откри се механизма и химията на белодробното и тъканното дишане.
към текста >>

Откриха се и центровете в главния мозък, които имат връзка с тази или онази област на човешкия душевен живот.
Изучиха се процесите и продуктите на асимилацията и дисимилацията в организма. И там, дето можеше да се предполага, че има особени сили, различни от физикохимичните, намериха се само последните. Още по-важна беше физиологията на нервната система. Изучи се подробно зависимостта между физиологичните процеси в нервната система и психичните процеси. Даже се откри бързината, с която нервният ток върви по нервите. Откриха се и центровете в главния мозък, които имат връзка с тази или онази област на човешкия душевен живот. При повреда на някой мозъчен център, напр. при удар, се поврежда и душевният живот и то, в съответната област. Ако повредата на нервната система е по-голяма, напр. при по-силен удар, човек изгубва и съзнание! Материални причини, напр.
към текста >>

Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот.
Материални причини, напр. приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието. Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък, гръбначния мозък, симпатичната нервна система. Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот. Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи.
към текста >>

9. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот.
Една стъпка навътре За всеки човек е нужно да познава средата, в която се, движи. Да използува условията, които му дава или да създаде почва, върху която да гради своите идеи. Това е необходимо за външния живот. Но и за неговия личен, вътрешен живот той трябва да познава отлично своите сили и ум и умело да работи с тях. Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви идеите си в тяхната пълнота. Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот. Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа. Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях. Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек. Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания. С една дума – иска се строга вътрешна динамика.
към текста >>

10. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот.
Тия сили - каквито и да са те, разумни или механични - се изявяват чрез тия форми, те са техният език. Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки. Така запр. френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита характера на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности. Тя избира за практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове. Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот. Тая структура външно се изявява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират. Външните форми-следователно са само превод на оня жив език, на който творческите сили в природата говорят. Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само сляпа игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси. Но защо има такова шеметно разнообразие от лица? Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека?
към текста >>

11. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот.
ФИЗИОГНОМИЯ ЕЛЕМЕНТИ НА ЖИВАТА ГЕОМЕТРИЯ Лицето е най-изразителното в човека. Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш поглед на лицето му. Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат.
към текста >>

12. Практичен окултизъм – А. Б. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Душата не е тялото, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима.
Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога. А кой не знае що е тялото? Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости? Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се отдели като отделна и независеща единица от тялото. Душата не е тялото, макар често пъти нейни прояви да се дължат на правилни или неправилни физиологически функции – последните се явяват само като наслоения върху истинския душевен живот и да оказват временно влияние, след което тя е пак свободна и независима. Ако няма една благородна душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто, тялото не знае граници в своите желания. Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва. Красиво е тялото. Но то е променливо и конечно. Ако не е слънцето на Духа да го озарява, то би било като една бледна месечина, която нито свети, нито пък топли.
към текста >>

13. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век.
Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията. Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени. Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно. Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век. Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)". Чрез установяване, че главният фактор на еволюцията е психичен, вътрешен, ще се дойде до новото разбиране на живота. То ще роди един подем на духа. Това е онази духовна вълна, която прониква в биологията. Но тя ще се отрази и върху другите науки.
към текста >>

14. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

След туй трябва да се доберем до техния душевен склад.
Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад. Само така можем да си уясним вложената в текста идея и да се възползуваме от нея. Христос е бил велик художник. Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях аз ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Как ще можете да опишете човека само по няколко думи, които са казани за него? " Това е наука.
към текста >>

15. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Някои мислят, че така наречените широки маси не чувствуват душата, че те са увлечени само от външни интереси, че живеят повърхностен душевен живот.
И той го продължавал само за да не съзнава поне за момент пустинята, в която живее. И мнозина, които живеят така, всъщност вътрешно чувствуват празнотата, пустинята, която ги заобикаля и се чувствуват нещастни. Отде иде това, което хвърля истинска светлина върху тяхното съзнание? Това иде отвътре, от душата. Но проявата на душата се чувствува и в тъкмо противоположните обществени среди. Някои мислят, че така наречените широки маси не чувствуват душата, че те са увлечени само от външни интереси, че живеят повърхностен душевен живот. Всъщност далеч не е така. Този, който отиде всред масите, ще види, че няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я търси в хората, който да не иска, поне в някои минути на просветление, да живее за душата. Това може да се наблюдава, както в самия живот, така и в произведенията и на най-реалистичните писатели. При старото разбиране на труда, животът ни е неестествен, защото тогаз пречим на този вътрешен мир да се прояви. В това отношение, новото разбиране е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност на този вътрешен мир да де прояви.
към текста >>

16. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са въодушевени от това, което ще стане с човека.
залез слънце? Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години! Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека. И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността.
към текста >>

17. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай.
Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание. Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай. Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека. Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля.
към текста >>

18. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога.
Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела.
към текста >>

19. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог", да има богат душевен опит и дълбока интуиция.
Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат - хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията. Хороскопът - външно погледнато - е само един графичен образ: един кръг представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите. Но за астролога-психолог той е един жив свят, един комплекс от живите сили на природата, които вечно творят и претворяват, рушат и създават формите, в които се излива Животът. Представете си, че един педагог има пред очи хороскопите на ония, които възпитава. Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог", да има богат душевен опит и дълбока интуиция. Иначе хороскопът - колкото и ясно да говори - ще остане мъртви знаци. Но този обективен образ, що природата му дава, това писмо, което тя пише, ще послужи като сигурна опора на неговите наблюдения и изследвания, на неговото психологично прозрение. Малцина у нас познават техническия език на астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате подръка хороскопа на едно дете, респ. ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането).
към текста >>

20. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат".
Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици.
към текста >>

21. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Останал само неговият душевен смут.
Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци. А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса. Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля. Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му. Ала на утрото сънят изчезнал из паметта ту. Останал само неговият душевен смут. Призовава той Вавилонските маги и звездобройци – тогавашните професори да му разкрият съня и като го разкрият, да го изтълкуват. „Кажи съня си на рабите си", отвърнали те и „ние ще ти кажем тълкуванието му". Ала царят го бил забравил, па и не вярвал, види се, на тяхната научна честност. „Виждам, че искате да спечелите време, защото сънят изчезна из ума ми. Ако не ми кажете съня, туй показва, че вие имате намерение да се приготвите и ми дадете лъжливо и неподходящо тълкувание, докле времето премине.
към текста >>

22. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Душа и душевен живот. 3.
2. 2. Проблемата за живота. 3. Развитие на живота. III. Човекът. 1 Устройство на човека. 2. Душа и душевен живот. 3. Познавателна сфера. 4. Емоционална сфера. 5. Волева сфера. 6. Особени душевни прояви. 7. Етични проблеми. 8.
към текста >>

23. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота.
към текста >>

24. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
към текста >>

25. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка, цялостният душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще.
Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта. А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята индивидуална особеност. Типовите особености ни ги изяснява систематичната страна на гореспоменатите науки. Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка, цялостният душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще. Дадени форми, трябва да се схванат не само като израз на вътрешното естество на човека, но и като резултат на средата и средствата с които работи. Така процесът на разбирането се усложнява, но затова пък истинността е най-голяма. По този начин за характеролога се открива не само света на един човек, но и на всичко това, което го обкръжава и което без съмнение му въздействува. Качествата на един човек са основни т.е. всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят.
към текста >>

26. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот.
Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената. Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот. От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал какво голямо значение може да представя една малка извивка в някоя линия и на колко голяма промяна е показател тя в неговия душевния живот. Защо малцина могат да попадат на верни заключения при гаданието по една ръка? За това има много причини. Една от тия причини е, че не се вземат под внимание всички данни, които може да ни даде една ръка, колкото и да е тя бедна и елементарна, или ако се вземат всички под внимание (което е много трудно и за мнозина почти невъзможно, както ще видим по-долу), не се тълкуват правилно. Когато се вземе една ръка с цел да се вникне добре в характера на едно лице, не е достатъчно да се погледнат за един момент само линиите и веднага човек авторитетно и прибързано да се произнесе.
към текста >>

А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност.
Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време.
към текста >>

27. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата.
В 1254 г. папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия. От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области.
към текста >>

28. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности.
Аналогни животни от този натюрел се дават: кучето, конят, лисицата, скворецът, змиорката и др. Първичният мислещ и чувствителен натюрел (фиг 4.) представя финен и нежен формен тип. Хората от този натюрел имат овално фино лице, с тънък и изящен врат, тяло и крайници. Челото бива високо и често също широко. Това са хора с фина глава, лице и дух. Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности. Изобщо, хората от този натюрел имат най-дълбокия, най-високия и най-широкия душевен живот. Като съответни растения на този натюрел се сочат: мимозата, розата, теменугата, кокичето, ягодата и всичките видове ягоди (боровинки, малини, къпини и пр.) както и всички цветни растения. Всички цветя от този тип са с нежни части, листа и биват многоцветни. Те се стремят да развият цвят, краска и красота. Малко от тия растения развиват дървесна система.
към текста >>

Изобщо, хората от този натюрел имат най-дълбокия, най-високия и най-широкия душевен живот.
Първичният мислещ и чувствителен натюрел (фиг 4.) представя финен и нежен формен тип. Хората от този натюрел имат овално фино лице, с тънък и изящен врат, тяло и крайници. Челото бива високо и често също широко. Това са хора с фина глава, лице и дух. Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности. Изобщо, хората от този натюрел имат най-дълбокия, най-високия и най-широкия душевен живот. Като съответни растения на този натюрел се сочат: мимозата, розата, теменугата, кокичето, ягодата и всичките видове ягоди (боровинки, малини, къпини и пр.) както и всички цветни растения. Всички цветя от този тип са с нежни части, листа и биват многоцветни. Те се стремят да развият цвят, краска и красота. Малко от тия растения развиват дървесна система. Животни от този натюрел се считат: славеят, пеперудата, катеричката, козата, сърната и др.
към текста >>

29. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Следователно, цялата проява на човека трябва да бъде в пълна хармония с истинския му душевен живот.
фр., а също тъй пребогата вечеря струва 1 до 1'20 шв. фр. За условията в Швейцария това никак не е скъпо. Една от много интересните области, която се изучава в Гьотеанум е евритмията. Под евритмия, в пълен смисъл на думата, не се разбира само специалния вид гимнастически упражнения и танци, които се явяват като израз на душата на човека, но и всеки словесен израз, всяко обикновено движение, всеки ням израз - поглед, мимика и пр. трябва да бъдат пълен израз на душата. Следователно, цялата проява на човека трябва да бъде в пълна хармония с истинския му душевен живот. А това не е лесно, трябва да се изучат законите, които управляват истинския душевен живот и в зависимост от това да се създадат самите движения, упражнения, танци, правилен говор и т.н. Евритмията днес се използва и за лекуване. Защото евритмията трябва да събуди душата у човека. В Гьотеанум всеки може да изучава тези изкуства; всяка седмица в голямата театрална зала, се дават евритмични спектакли. В евритмичните упражнения и танци е създаден и цял символичен говор с движения.
към текста >>

А това не е лесно, трябва да се изучат законите, които управляват истинския душевен живот и в зависимост от това да се създадат самите движения, упражнения, танци, правилен говор и т.н.
За условията в Швейцария това никак не е скъпо. Една от много интересните области, която се изучава в Гьотеанум е евритмията. Под евритмия, в пълен смисъл на думата, не се разбира само специалния вид гимнастически упражнения и танци, които се явяват като израз на душата на човека, но и всеки словесен израз, всяко обикновено движение, всеки ням израз - поглед, мимика и пр. трябва да бъдат пълен израз на душата. Следователно, цялата проява на човека трябва да бъде в пълна хармония с истинския му душевен живот. А това не е лесно, трябва да се изучат законите, които управляват истинския душевен живот и в зависимост от това да се създадат самите движения, упражнения, танци, правилен говор и т.н. Евритмията днес се използва и за лекуване. Защото евритмията трябва да събуди душата у човека. В Гьотеанум всеки може да изучава тези изкуства; всяка седмица в голямата театрална зала, се дават евритмични спектакли. В евритмичните упражнения и танци е създаден и цял символичен говор с движения. Много силно въздействуващо върху всеки слушател е и специалното евритмично говорене.
към текста >>

30. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
към текста >>

Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки.
Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8.
към текста >>

Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот.
По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот.
към текста >>

31. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот.
Този човек вероятно ще остане завинаги в скромни материални условия, защото долната част на страничната област на главата (точно над ухото) е слабо развита, а тази област е във връзка със слаби стремежи към придобиване. Също така и носните крила в този човек са слабо развити. Това се обяснява от факта, че този човек живее във фабрична област, дето въздухът е много развален, нечист. Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита. Следователно, тук липсва равновесие. В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот. Висулката на ухото е малко слаба и мършава, следователно и телесните сокове са малко. Това лице е малокръвно и със слабо размножителна сила. Такива хора не трябва да прекаляват в пресилено физическо изтощаване. ----------------------------------------------------------------------------- Фиг.10------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.11 Фигура 11. представя жена със слабо развита висулка (долна част на ухото).
към текста >>

32. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея.
към текста >>

33. РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот.
Унгарският нос сведочи за една близост до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще. Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII). Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация. Обикновено те биват прави, правилно и хармонично устроени. Няма нищо излишно, никакви напразни издутини. Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот. Общо казано, най-надеждните носове, тия които могат да свършат сериозна работа днес на земята са тези англо-саксонски типове носове. Гръцкият нос (фиг. VII) е прав и в основата си. Това говори за голямото чувство за формата на нещата, а също и за голямата индивидуалност на хората, които го притежават. Не напразно старите гърци са дали най-много и най-видни скулптори, които са възприемали правилно физическата форма на нещата.
към текста >>

34. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е една обширна интересна област за изучаване, понеже психичното действие на растенията е различно: разните растения засягат разни страни на човешкия душевен живот.
Днес изучават физиологичното действие на храната върху организма, като изучават техния химичен състав и пр. Обаче окултизмът изучава и психичното действие на храните върху човека. Растенията имат върху човека не само физиологично действие, но и психично. А това психично действие произтича между другото и от това, че самите растения имат психичен живот, макар не тъй интензивен, както у човека; после това произтича и от друго едно обстоятелство : като се свържем с растенията, свързваме се с тия висши разумни същества, които работят върху тях и градят техните тела. Ето защо чрез растенията човек се свързва с висши строителни сили в природата. Това е една обширна интересна област за изучаване, понеже психичното действие на растенията е различно: разните растения засягат разни страни на човешкия душевен живот. Тая област на изучаване може да има голямо приложение при възпитанието и само-възпитанието Когато човек приеме един плод, той се свързва с тия психични сили които са участвували при изграждането на тая форма. Тоя въпрос има и други страни: макар храната да е вегетарианска, макар тя да съдържа възвишени, чисти енергии в себе си, но това знание още не е достатъчно: трябва да знаеш законите, по които да влезеш в контакт с тия енергии и да ги приемеш в себе си. Не бързай да приемеш плода! Съзерцавай го известно време! Възхити се от красивата му форма и чудните оттенъци на краските!
към текста >>

35. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот.
Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна.
към текста >>

36. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те имат слаб душевен живот и винаги се влияят отвън.
Дипломатическите очи са тези, които имат правилна форма и големина, обаче, те биват затворени. Погледът излиза сякаш из цепнатина. Правилният отвор на клепките е бадемовидният хоризонтален отвор. Прекомерно отворените очи са израз на безумие и безцелен живот. Малките впити очи сведочат за недостатъчна духовна зрелост. Те имат слаб душевен живот и винаги се влияят отвън. Те живеят във вечни вътрешни и външни противоречия. Колко „малък", „дребен" е погледът на хора с малки, впити очи! Те нямат нищо какво да ти дадат. Желаят доброто, но не могат да го достигнат и проявят. Вземете очите на Рабиндранат Тагор - тези големи отворени очи и вие ще прочете големия мир и хармония, които живеят в неговата душа, вие ще видите дълбоката му творческа мисъл и полета, с който той достига безграничните висини на духа, вие ще почувствувате благородството на неговото сърце и изяществото на неговите чувства!
към текста >>

37. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така определя Учителят този душевен процес.
Този, който знае как да се храни и как да спи, той е на път да разбира как трябва да работи в живота. Работата, нейното значение. За съвременните хора работата е бреме. Малцина са онзи, които вършат нещата с радост, преданост и разбиране. Докато човек стигне до състоянието да работи, той минава през няколко други състояния Човек първом се мъчи, после се труди, а след това работи. Така определя Учителят този душевен процес. Днешните хора се намират в първите две състояния - в мъчението и труда. Защото те работят изключително за материалното благоденствие. Когато човек почне да работи истински, той намира вече смисъл в живота. Работата пое повдига в своята еволюция. В това отношение, за един който схваща така, той върши всичко с радост.
към текста >>

38. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Не може и да бъде иначе — тия науки еднички са в състояние да разбулят сложния душевен живот на човека и да дадат конкретни данни за определяне на човешкия характер. Г.
За какво служи този апарат, читателите ще видят от предадената накъсо статия в страниците на „Ж. 3." Искаме само да подчертаем един факт - че френологията, която след значителен разцвет, напоследък бе сякаш замряла, като се оспорваше дори нейната база на изследване, отново добива подтик за развитие. Това, което правеха преди години чувствителните пръсти на френолога, опипвайки черепа на човека, за да определят развитието на известни центрове, свързани с определени душевни качества и способности, днес го прави един бездушен апарат. И го прави безпристрастно, като зарегистрирва автоматически резултатите от френологичното изследване. Така, лека полека, окултните характерологични науки, отхвърляни отпървом, се налагат все по-властно на съвременните научни среди и привличат сериозни работници в тяхното поле на изследване. Не може и да бъде иначе — тия науки еднички са в състояние да разбулят сложния душевен живот на човека и да дадат конкретни данни за определяне на човешкия характер. Г. * * * Хората са се опитвали по най-различни пътища да проникнат в душевния живот на човека, да разбулят неговите тайни. Съвременната психология на подсъзнателното, психоанализата, индивидуалната психология - всички се стремят да разрешат загадките на душевния живот. За възпитанието - познаването на истинските вътрешни дарби и способности на отделния човек, е особено важно. То се налага най-вече при професионалната ориентировка на човека, при определяне на неговото призвание. А тъкмо в тази посока са се давали досега само смътни указания.
към текста >>

39. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери.
Това са естествени мерки, с които си служи живата Природа, за да установи как върви процесът на организиране, както у отделния човек, така и в обществата. Изхождайки от тези основни мерки, може да се каже, че у съвременния човек, у съвременните общества, този процес не върви нормално. Многобройните болести, които терзаят човечеството, краткотрайността на живота - ако се вземат 120 години за пределна възраст на един дълготраен човешки живот - растящите страдания, научно-материалистичната и религиозно-догматична мисъл, които спъват развитието на човечеството - това са все данни, които потвърждават горното твърдение. А при това положение на нещата, човешкият живот не може да се развива правилно. Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството. Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства. Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите. А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци.
към текста >>

40. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време.
Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род. Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности.
към текста >>

Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността.
Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно.
към текста >>

От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот.
Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява.
към текста >>

Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот.
Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание.
към текста >>

41. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Има и вътрешен - органически и душевен огън.
Има огън, който бавно действува, когато няма приток на въздух, на кислород. а има и огън, който действува много бърже, всичко изчезва скоро, за миг. Имат своя голям смисъл в живота и двата вида огъня. Има неща, които бавно трябва да горят, има такива, чието горене трябва да върви бърже. Има горене, има огън физически - той е многообразен, тление, гниене, бавен, бърз, видим и невидим. Има и вътрешен - органически и душевен огън. Има огън на отделната личност , има и огън на обществото. Всякога, лекарството против човешкото заспиване, е огънят. Онзи огън, който ще те обземе отвътре като малък, едва забележим копнеж към нещо ново за теб, неподозирано дотогава. И като се разрасне този малък спасителен пламък, тогава ще станеш човек жив, мислещо същество, което може да направи нещо за себе си и за другите. Така, когато заспят и масите, и нищо не ги интересува и вълнува в живота, огънят е, който ги събужда към нов живот.
към текста >>

42. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нейният душевен покой беше смутен.
Небето и земята, сякаш, се оглеждаха в тях; красотата на деня и нощта се отразяваше в техния взор. И двамата бяха приети с големи почести. Те бяха изслушани поотделно от младата царкиня. Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ? Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите. И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник. За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"!
към текста >>

43. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Така е и в по-тънкия душевен живот на човека.
Ала стремежът на човека към хубавото, към красивото, към светлината и природата трябва да се разраства все повече и повече. Никога не трябва да се подпушва чувството и копнежът към знание, към добро, към красота и блаженство на душата. Всяко такова подпушване е жива смърт. Защо ще спираш една река, която си тече, която върши своята голяма творческа работа в природата! Най-много, можеш да направиш някои поправки в нейното корито, да не прави пакости, ала да я спреш, това ще рече да си навлечеш много беди. Така е и в по-тънкия душевен живот на човека. Да имаш контрол върху своите чувства, върху своите мисли, своите постъпки, това е само хубаво и полезно. Не всякога и не навсякъде трябва да показва човек бисерите на своята душа, своите хубави стремежи, своите благородни чувства, възвишени копнежи и светли намерения, въжделения и мисли. Не всякога и не всякъде, защото през зима и буря не се изважда нежно цвете навън. То ще се попари. От голямо значение е да знае човек границата на своята проява, макар тя да е най-добра и с красиви подбуди.
към текста >>

Но има случаи, а те са най-многото, когато човек мисли с един замах да премахне всичко, което са му оставили като органически и душевен дар неговите деди и прадеди и което е трупал сам през вековете.
Човек има наследствени предразположения и слабости, има лоши навици. Обикновеният човек е тяхна играчка всякога. Човекът, който е почнал да се замисля в своя живот, почва постепенно, но постоянно да пресъздава и облагородява в хубави стремежи и прояви всичкото това наследство от спъващи елементи. Това е път на разумност - бавно, но сигурно, като алхимик човек пресъздава всичко в благородно. Или по право, очиства себе си от всичко натрупано и излишно. Но има случаи, а те са най-многото, когато човек мисли с един замах да премахне всичко, което са му оставили като органически и душевен дар неговите деди и прадеди и което е трупал сам през вековете. И ето оттук, от това желание да ликвидира за миг с всичко старо, човек почва да се подпушва. А подпушването му създава всякакви вътрешни борби и неприятности. За всеки минал по този път е известно, че вътрешните борби не допринасят никаква полза на човека, те само го похабяват и изтощават. В живота човек трябва да върви с дълбоко вътрешно спокойствие на духа и със сърце, пълно с вдъхновение и радост. Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо.
към текста >>

44. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тази сфера от нашия душевен живот, където стават тези несъзнателни процеси, Фройд нарича "сфера на несъзнателното".
Обаче, Фройд не останал за дълго при Шарко. Завърнал се във Виена, той почва самостоятелно да прилага метода на Шарко, обаче, остава незадоволен от постигнатия резултат. И не след дълго той почва по свой метод да лекува душевните заболявания, като същевременно разработва собствена теория, за да обясни тия последните. Идеята за "несъзнателното" и преди Фройд се изтъкваше, обаче, той я задълбочи и й даде едно точно определение Тя стана основния камък, върху който се съградиха схващанията на Фройд, а по-сетне и тези на новата психология. В глъбините на душевния ни живот, казва Фройд, се извършват известни несъзнателни душевни процеси, съвършено независими от съзнателната ни воля. Тази сфера от нашия душевен живот, където стават тези несъзнателни процеси, Фройд нарича "сфера на несъзнателното". Методът, начинът, по който можем да се доберем до "несъзнателното“, това е психоанализата. И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици. Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот.
към текста >>

Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот.
Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция. Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация. Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит. В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло. Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва.
към текста >>

[4]Под "подсъзнание" разбираме тази област от нашия душевен живот, където преминават нашите преживявания, след като тяхното присъствие не е вече нежно в ясното съзнание в дадения момент, от където, обаче, за разлика от "несъзнанието", всеки момент могат да бъдат извикани в кръга на ясното съзнание, щом като това се наложи.
Така ние идваме до идеята за безсмъртието, която единствена може да ни даде един траен, нетленен, вечен идеал, в постигането на който ние постоянно се обновяваме, придобивайки по такъв начин "вечния живот". Кр. В. [1]Виж. - "The Psychologist" July 1937 стат. Understand is meant by Hie NeiS Psychology". [2]Schmalhausen - "Wliyme misbehave" [3]"Mind and Personality" by William Brown. [4]Под "подсъзнание" разбираме тази област от нашия душевен живот, където преминават нашите преживявания, след като тяхното присъствие не е вече нежно в ясното съзнание в дадения момент, от където, обаче, за разлика от "несъзнанието", всеки момент могат да бъдат извикани в кръга на ясното съзнание, щом като това се наложи.
към текста >>

45. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

с какъв трепет ще се приближаваме към едно цвете, като знаем, че то не е само форма, но че то има вътрешен, душевен живот!
Досегашното отношение към растенията е било външно, механично. Чрез такова отношение ние се свързваме само с формата на растението. А новото отношение към тях е вътрешно, т.е. ние се свързваме с психичния, съзнателния живот у тях. Това ще внесе ново съдържание в разбирането на природата. с какъв трепет ще се приближаваме към едно цвете, като знаем, че то не е само форма, но че то има вътрешен, душевен живот! И това как хубаво би могло да се използува във възпитанието! Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност? Според окултната наука растенията нямат проявено астрално тяло, а само физическо и етерно, а животните имат и развито астрално тяло; последното носител на низшите страсти и влечения у тях. Растението, нямайки астрално тяло, е чисто, т.е. не притежава тия страсти и влечения, които срещаме у животното.
към текста >>

46. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност.
Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота. Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота.
към текста >>

47. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението.
Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили. Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници.
към текста >>

48. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността.
Изследванията са показали, че наклонът на почерците се мени от 30 до 120 градуса. В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1. Разбира се, срещат се и почерци, чийто наклон е под 30°, както и такива, чийто наклон надхвърля 120°, ала те са редки и показват по-скоро анормални случаи. На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°. Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи. Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността. Душевните прояви не могат да се "измерват" количествено по тоя начин. Числените данни, които в случая се явяват ъгли, могат да ни дадат само едно приблизително указание за големината на поменатото по-горе отношение; те са един вид "количествени символи", чрез които установяваме едно съответствие между един графичен признак и една душевна проява на човка. При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека. Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин .
към текста >>

49. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват. Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека. Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия?
към текста >>

50. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тогава ще видим и схванем целия процес, който става в нашия душевен живот, който става и в обществения живот.
Изнесените всеизвестни случаи на регенерация се считат като случаи в тесен смисъл на думата. Процесът в по-широк смисъл обхваща всякаква възобновителна проява в живите организми. Ала нашата мисъл не е да се спираме подробно върху тези жизнени прояви в организмовата природа. Те обхващат и растителното, можем да кажем и минералното царство. Важното за нас е да схванем процеса, причините, които го предизвикват. Тогава ще видим и схванем целия процес, който става в нашия душевен живот, който става и в обществения живот. Бихме могли да кажем, в този ход на мисли, че много вътрешни недъзи биха изчезнали в личния ни живот. Бихме могли да кажем че много обществени недъзи биха също изчезнали от лицето на земята. Човек, човечеството страда най-вече от това, че много малко познава туй, което става в самия него, в недрата на обществения живот. Неведението е страшно нещо! Няма по-голям ад от тъмнината.
към текста >>

51. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи.
Ако изучим геологичните ери, ще видим, че в мезозойската ера са живели гигантски влечуги с дължина 20-30-50 метра, а първите бозайници, които се появиха в триас и после се развиха в юра и креда, бяха малки, незначителни, слаби. Но понеже бяха с организация по-нагодена към условията на живота и главно защото бяха с по-развита нервна система, на тях принадлежеше бъдещето. И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи. Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето. Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята!
към текста >>

52. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание.
Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни.
към текста >>

И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни.
първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание.
към текста >>

У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни.
У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя.
към текста >>

У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот.
– виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание.
към текста >>

Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание.
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва.
към текста >>

53. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Често с дисхармонични физически форми, те имат дивно хармоничен и импулсивен душевен живот.
Те живеят в душевна хармония и динамика. Те светят. Защото свети и е красива душата им. Те са способни на големи дела, които преобразяват света и човека. С своя дълбок вътрешен живот те изменят с време формите на физическото тяло. Често с дисхармонични физически форми, те имат дивно хармоничен и импулсивен душевен живот. От такива лъчи най-голяма красота и хармония. Защото те са работници за пресъздаване на живота и формите му. Защото те са кроячи на новите форми, в които ще се влее истинският живот на духа. Е.
към текста >>

54. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената.
На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

55. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят.
Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата.
към текста >>

в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр.
Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр.
към текста >>

56. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дишането и възходът на човешкия душевен живот Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му.
Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: Искам да мисля добре. Искам да чувствувам добре. Искам да постъпвам добре. — И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности." Дишането може да се превърне в метод за свързване с великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. Дишането и възходът на човешкия душевен живот Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят по този въпрос дава следните разяснения (21): „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях; то се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете, или в мозъка.
към текста >>

57. ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести." Във физиологията си бернският проф.
Старият френски лекар Картон съобщава за едно комбинирано постене, което прилагал свещеникът Бернард от Малта (1724 г.), което е давало изумително добри лечебни резултати. След 25 до З0-дневно постене той е препоръчвал храна, която от гледището на днешната наука съдържа най-ценните витамини. Още Хипократ, Асклепий (100 г. пр. Хр.), Тесалий от Талес, както и римлянинът Корнелий Целзий са препоръчвали 7-дневното постене. В ново време, след като човечеството е изживяло и изживява още един дълъг период на гастрономство, между човеците се надигат отново гласове на разум. В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести." Във физиологията си бернският проф. Валенгин пише: „Отнемането на храната е най-добрият лечебен похват в ръката на лекаря, който му е бил поверен някога." След 30 годишно мълчание в Литературата по този въпрос, Д-р Таннер, — американски лекар — бе първият, който се зае да докаже пред научните среди безвредността на постенето и глада. Известният антрополог проф. Ранке пише следното по този въпрос: „На 28 юни 1880 год. започна Д-р Таннер един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода. Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс.
към текста >>

58. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Изобщо казано, вътрешният метод се състои в събуждане на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение.
Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тия факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните явления. Те ни откриват един нов свят". Под молитва тук се разбира методът за повишаване на треп¬тенията. Изобщо казано, вътрешният метод се състои в събуждане на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният трябва да дойде до едно състояние на мир и радост, на всеобемна любов, на светлина — състояние на хармония и красота! Всичко да люби и на всичко да се радва! Това е именно онова молитвено състояние, което лекува! Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарности за всичко, благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе. облаците, планините — във всичко да вижда присъствието на Великото, Божественото!
към текста >>

59. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията.
Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност. Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията. Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност. Не може да се изброят безкрайно многото учени и мислители, които имат всеобщо признание и за които Разумността, вечната Разумност, която твори и движи всичко е жива действителност. В своите занимания тук, на земята тия учени проучват с будно око това, в което тази вечна Разумност се проявява. А тази проява е досущ във всичко. Ние не я забелязваме, защото сме потопени в нея, ние не я установяваме като отделна същност, както не можем да установим нашето собствено движение, когато сме в движещия се трамвай.
към текста >>

60. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен.
Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност. Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си".
към текста >>

61. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби!
Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня. Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен свят. Ние се свързваме само с тия енергии на слънчевата светлина, с които сме в съзвучие по закона на Хелмхолц. Ако възприемем слънчевите лъчи при обикновено състояние на съзнанието, ние ще влезем във връзка предимно с механическите енергии на светлината. Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност, благоговение, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля. Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби! "
към текста >>

62. OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства".
От друга страна, всички природни явления учителят ще използува като символи за разбиране на най-отдалечени духовни и морални закони. Децата ще се учат да превеждат природните явления. Например, като чистят извора, у тях трябва да се събуди подтик за чистене на техните мисли и чувства. Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон. Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства". Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта.
към текста >>

63. ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст.
отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма". Натанаил остава учуден от тези думи на Христа и тази положителност, с която говори за него, преди още да са имали възможност да се срещнат. Затова той Го пита: „От где ме познаваш", на което Исус отговаря: „Видях те, още когато стоеше под смоковницата, преди Филип да дойде при тебе*. Натанаил веднага разбира, с каква личност има работа, толкова повече, че той е бил книжовен човек, запознат с Кабалата и с окултната наука. Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст. За тях, както казахме вече, нервната система с главния мозък е просто апарат, който служи за съобщение с физическия мир. И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си сетива. Психичната силоматерия, излъчена при тия процеси, се отразява върху аурата, която обгръща цялото човешко тяло, а особено главата. И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на освободената астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на човека в дадения момент. Значи, от оцветяването на аурата ясновидецът познава, какво е състоянието на съзнанието; той вижда и чете всичко.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя въздействува с физическата материя и енергия върху органите на приемника, където физическите величини се превръщат във феномени, изпълващи нашия душевен живот.
G. N. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО Всякога, когато поискаме да изясним нещо около най-чистото завладяващо най-непосредствено човешката душа изкуство — музиката, трябва без друго да започнем с неговите елементи и градивни материали. Музиката, макар че се твори със знаци върху петолинието, е тоново изкуство. Тя въздействува с физическата материя и енергия върху органите на приемника, където физическите величини се превръщат във феномени, изпълващи нашия душевен живот. Музиката е комбиниране на тия тонове по височина, сила и тембър, съчетани по законите на хармонията или контрапунктния строеж, които комбинирания се стремят да изразят едно хрумване, един творчески проблясък, една идея. В интимните гънки на музикалното творчество лежи една дълбока потребност да се свали музиката на Всемира на нивото на земната музика. Иначе казано: да се направи една земна проекция на една друга музика, която „звучи" в уредбата на световния организъм. Един голям музикален гений „чува" тая музика в себе си така чисто, както тя звучи там в хармонията на сферите, в абсолютния порядък на оная космическа архитектура, където съотношенията на частите са абсолютни закони, а изгледът на цялото — съвършена красота. В тоя смисъл, от всички видове музика, осъществена на земята, симфонията като музикален вид и симфоническият оркестър като апарат са най-близо до чистата музика на света.
към текста >>

Въпреки че много от видните и първи музиканти са склонни да мислят, че в музикалното творение няма друго осен чиста музика, която не говори за нещо, освен за себе си, все пак ние сме склонни да допуснем, че то крие в себе си някакъв израз, една идея, която се разбира и се проумява не с оня слой в нашето предметно съзнание, където ние разрешаваме всекидневните си потреби, а с един по-фин инструмент в нашия душевен живот, където музиката извършва своето преобразование и вътрешно чудо.
И колко много зависи от тоя посредник—изпълнител! Какъв голям дял от своята собствена душа влага той в изпълнението. Колко колорит от неговия темперамент, от индивидуалността, от личното му отношение към проблемите на изкуството и света. Има хора, които не могат да се сродят с мисълта, че във всеки удар върху клавиша на пианото, във всяко движение на лъка, във всяко докосване на лъка, във всяко докосване на пръста до струните, се прелива цялата същност на едно човешко същество, неговият духовен строеж, темперамент и всичко, което съставлява неговото аз. Ако културата, темпераментът и ширината на емоциите ясно проличават в сценичното пресъздаване, те не могат да избегнат от ухото на опитния слушател и в случая, когато пръстите на човешката ръка произвеждат и най-отвлеченото от всички изкуства — тоновото изкуство. Въпреки че много от видните и първи музиканти са склонни да мислят, че в музикалното творение няма друго осен чиста музика, която не говори за нещо, освен за себе си, все пак ние сме склонни да допуснем, че то крие в себе си някакъв израз, една идея, която се разбира и се проумява не с оня слой в нашето предметно съзнание, където ние разрешаваме всекидневните си потреби, а с един по-фин инструмент в нашия душевен живот, където музиката извършва своето преобразование и вътрешно чудо. Когато някой импресионист-критик на музиката се опита да изрази с думи свето музикално изживяване, той може да каже неща, които коренно се отличават от това, което ще каже друг, но все пак и двамата имат едно преживяване, което е еднакво в своята дълбина и настройва по един и същ начин, по законите на психичния резонанс, душите на всички слушатели. Ако това е толкова ясно за музикални творби, като религиозната музика на Бах, като песните на Шуберт, защо да не е вярно и за всяко друго музикално творение? Дори и когато няма никакъв замисъл или определена идея, чрез музиката, която възниква в душата на композитора, той изразява своята собствена нагласа. Когато човек стане инструмент да отрази или превъплъти в себе си музиката, която долавя от висините на вечната хармония, от напевите на природните сили или от смяната на годишните времена, той постига това с необикновена леснина. Исторически спомени за отделните компонисти ни разказват, че Моцарт е писал своите композиции с голяма леснота.
към текста >>

65. DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Дори логично е да се мисли, че има и други населени светове, защото нелогично е, дори безсмислено е, да се смята, че в цялата Вселена, където се движат милиарди звезди и планети, само земята, един от най-малките светове, дава приют на одушевени и разумни същества".
Възможно ли е съобщение между земята и други небесни тела Много вестници писаха за странните звукове, заловени наскоро в някои радиостанции. Д-р Щернберг и проф. Берусбаг твърдят, че тайнствените звукове, които са заловили, идат от далечни звезди — първият твърди, че те идат от звездата Вега, а според втория те идат изобщо от Млечния път, без да може да се определи точно, от коя звезда идат. Маркони казва: „Допускайки, че звездите са населени с разумни същества, подобни на нас, аз не виждам, защо да не можем да се сношаваме с тях посредством Херцови вълни. Хипотезата, че на другите планети, на звездните светове могат да живеят същества, надарени с разум, равен на нашия, се приема от всички. Дори логично е да се мисли, че има и други населени светове, защото нелогично е, дори безсмислено е, да се смята, че в цялата Вселена, където се движат милиарди звезди и планети, само земята, един от най-малките светове, дава приют на одушевени и разумни същества". Златни капки, разкази и легенди от Йордан Ковачев, второ издание, стр. 170, цена 45 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — гр. Севлиево. Ковачев има жив усет за новото, което иде. Той със „Златни капки" — съдържащ 17 разкази — както и с всичките си други свои стихове, разкази и с драмата си допринася за идването на новия ден — ден на просветлената човешка душа.
към текста >>

66. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

" Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.
Целта на училището е да създава хора — творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика нисшото, нима ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? " Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек чрез самобитното, което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък.
към текста >>

67. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Една картина или една скулптора представляват една въодушевено пресъздадена действителност, в която окото на един познавач открива идеята или копнежа на твореца.
G. N. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА Изкуството, което може да се нарече радост на духа, родена при материалното осъществяване на едно съзерцание в изобразителните изкуства, постига своята задача чрез разрешаване на пространствени проблеми. Една картина или една скулптора представляват една въодушевено пресъздадена действителност, в която окото на един познавач открива идеята или копнежа на твореца. Интимната задача на една картина или скулптора е да ни възпита в откриване идеите, които животът влага във всяка форма. Истинският художник ни възпитава да открием красота и смисъл там, където не подозираме, където окото на непробудения вкус би пробягнало безразлично и студено. Големите художници са ни показали всъщност човека и природата, защото без тях ние едва ли бихме ги видели. В техните картини и скулптурни творби, ние надникваме не само в проблемите на творците, но и в собствения им живот. Наистина, природата е била и ще си остане първият и най-голям учител на човека, но все пак ние всякога сме имали нужда някой да ни разясни нейния живот и чудесата, които се извършват непрестанно в недрата й.
към текста >>

68. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

* Привеждаме този интересен случай, защото такива наблюдения са малко, за да подчертаем, колко голям душевен живот имат тия дребни животинки, които ние човеците така пренебрежително считаме бездушни.
Паякът не изглеждал никак уплашен, проявявал дълбок интерес към музиката. На следния ден П. засвирил отново етюда в триоли; паякът отново се появил на своето място и слушал. Това продължило няколко седмици; винаги при етюда с триоли паякът се спущал надолу върху капака и тихо стоял заслушан в музиката. Щом спирал или почвал друго, веднага избягвал. * Привеждаме този интересен случай, защото такива наблюдения са малко, за да подчертаем, колко голям душевен живот имат тия дребни животинки, които ние човеците така пренебрежително считаме бездушни. Цялата природа е одухотворена от великия Разум в битието. Трябва да знаеш, как да бутнеш копчето, за да светне! Съобщава Д-р Е. К. Богомилското учение — от Антон Глогов. Издава Ст.
към текста >>

69. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна.
Трябва ли да ги изброяваме? — Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек.
към текста >>

70. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини.
Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр.
към текста >>

Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот.
В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност. Нейните граници се намират оттатък кожната повърхност. Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло. Човек може да се разпростре в пространство по един още по-положителен начин. В течение на известни телепатични явления той изхвърля мигновено надалеч една част от самия себе си, един вид еманация, която отива да се съедини с предназначеното същество.
към текста >>

71. ПРОФ. ОЛ. ЛОДЖ ЗА ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

При статиката имаме само числа, но те са мъртви, неодушевени, без движение.
Напр., ако вкараме тази калория топлина в едно пясъчно кристалче, то ще получим само едно малко разширение и нищо друго. Но ако вкараме същата калория в едно зърно, ще събудим един спящ живот, където ще започне растеж. При кристалчето имаме статика, при зърното — динамика. Следователно, при статиката имаме едно разширение, след това разлагане. При динамиката — вечен растеж, вечно съзиждане. При статиката имаме само числа, но те са мъртви, неодушевени, без движение. Където има разумното, има и живот. Ние трябва да поемем пътя на динамиката, а той е пътят на вечното растене, на вечната светлина и разумност. Този е пътят на великите хора, които идват през вековете, за да помагат и тласкат човечеството нагоре. Хората на новите идеи се отличават от тези със старите — по знанието, по вярата. Те са разпределили своите умствени и физически сили равномерно, вследствие на което всички органи функционират добре и могат да се хармонизират.
към текста >>

72. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр.
Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата. Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост. Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно. Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството.
към текста >>

73. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всичко това символизира вътрешния душевен свят.
В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние.
към текста >>

74. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Моя душевен поздрав към всички приятели и братя.
Малкото с любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене. Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.К. Дънов София, 26.12.1930 г. Варна, 17. 01. 1918 г. Любезна Здр.
към текста >>

75. Влиянието на музиката - Учителят Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да се обединят Словото и Музиката в една молитва, и тя съзнателно да се отправи към великото в света тази идея е вложил в молитвените си песни Учителя, за да даде на учениците си ключ за една свещена врата вратата към вътрешния душевен мир, без който никакъв духовен прогрес не е възможен.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА МОЛИТВА Най-дълбок мир може да намери само онзи човек, който е намерил своя път към Бога, към великото, Което обединява всичко и всички, Един от пътищата да достигнем да този мир е молитвата. А когато тази молитва е изпята, когато тя. е преживяна със сърцето и е осмислена с ума, тогава тя става много по-силна. Да се обединят Словото и Музиката в една молитва, и тя съзнателно да се отправи към великото в света тази идея е вложил в молитвените си песни Учителя, за да даде на учениците си ключ за една свещена врата вратата към вътрешния душевен мир, без който никакъв духовен прогрес не е възможен. "МУЗИКАТА ТРАНСФОРМИРА ЕНЕРГИИТЕ НА УМА И НА СЪРЦЕТО. ТЯ Е КОНТАКТ, ВРЪЗКА МЕЖДУ ДВА СВЯТА ФИЗИЧЕСКИЯ И ДУХОВНИЯ. НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ТОЗИ КОНТАКТ, ЗА ДА НЕ СПРЕТЕ РАЗВИТИЕТО НА СВОЯ УМ И НА СВОЕТО СЪРЦЕ" УЧИТЕЛЯТ 10 марш 1935 Знаете ли каква сила се крие в песента “Бог е Любов"? Обаче, който пее и който слуша, трябва да има разбиране.*** 10 декември 1922 "Бог е Любов" няма да го пеете като обикновена песен. Тази песен като я изпеете веднага, каквито болки имате, ще изчезнат.
към текста >>

76. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА "СВ. ДИМИТЪР" Църквата “Св.
към текста >>

77. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори.
към текста >>

78. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на истината и любовта.
към текста >>

79. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА РАЗУМНИЯТ ВСЯКОГА МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА УСЛОВИЯТА. НО ПРЕДИ ВСИЧКО, ТОЙ ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ВРЪЗКА С БОГА, И ДА РАЗРЕШИ ВЪПРОСА ЗА СЛУЖЕНЕ ПРИ УСЛОВИЯТА, ДАДЕНИ МУ ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО.
към текста >>

80. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Останаха въодушевени от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират!
24 февруари 1993 Свързахме се с двама лекари, хомеопати. Интересуват се от Учителя. 6 февруари 1993 Изпратиха ни хората от една фондация от Буенос Айрес, францисканци, 70 души. Имат частно училище - основно, гимназиално и университетско образование. Искат да купят една къща до терена определен за музея. Останаха въодушевени от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират! Кой ги прати? Те се занимават с йога, с лечение и са много свободни. Прегръщаха ме като братя. Създадоха ми голяма радост. Искат да живеят край нас - на 80 метра!
към текста >>

81. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Останаха въодушевени от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират!
По този начин ще мога да благодаря на Учителя. 6 февруари 1993 Приятна новина. Изпратиха ни хората от една Фондация от Буенос Айрес, францисканци, 70 души. Имат частно училище - основно, гимназиално и университетско образование. Искат да купят една къща до терена определен за музея. Останаха въодушевени от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират! Кой ги прати? Те се занимават с Йога, с лечение и са много свободни. Прегръщаха ме като братя. Създадоха ми голяма радост. Искат да живеят край нас - на 80 метра!
към текста >>

82. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората нямат определена цел, която да направлява живота им и затова техния душевен покой, тяхното благополучие и разбиране на нещата зависи от вън.
Един бял маг, ако той употребява тази сила за добро, и един чер маг, ако я употребява за целите на злото. Уповавайте се на своята собствена сила. Всеки човек търси Истината, която ще може да го задоволи за винаги. Но в тези търсения човешките интереси се сблъскват. От тук възникват всевъзможни затруднения, борби и страдания. Хората нямат определена цел, която да направлява живота им и затова техния душевен покой, тяхното благополучие и разбиране на нещата зависи от вън. Вместо да развиват своите собствени сили, вървейки напред в търсене на Истината, те признават че са слаби и че не могат да минат без външна помощ. Поради това са им били дадени временно поддържащи ги патерици. За да намерите Истината, трябва да отхвърлите всичко, на което сте се уповавали и вътре в себе си да търсите непресъхващия извор. Това не може да се достигне с никакви външни способи. Във вашите търсения на Истината, която ще може да ви подкрепи, да ви поддържа и ръководи, вий сте обръщали своите погледи навън, вий сте я търсили като обект и поради това сте се заблудили всред призраците на обективните явления.
към текста >>

83. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека.
О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. КНИГОПИС.
към текста >>

84. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий те бъдете въодушевени и вашата енергия ще бъде чудно запазена.
Личностите успяват чрез благословията. Вий можете да изучите техниката на щастието. Вий можете да си създадете обичай да благославяте и ще узнаете неговата мощ, посвещавайки известно време за изразяване на благодарност към всичко, с което си служите или което виждате (правете това с ви-сок глас, ако мисълта ви е склонна да се отклонява). Нищо друго, което вий правите, не може да ви възнагради тъй много, защото то прониква във вашия всекидневен живот и влияе условията на вашия организъм така, че вие никога не ще се разболеете. Вий ще се чувствате невъобразимо опреснен, ако в продължение на деня посветите поне няколко минути на благославяне — или поне да освободите ума си. Вий те бъдете въодушевени и вашата енергия ще бъде чудно запазена. Сложете си за правило да се смеете всеки ден — предимно преди да легнете да спите — ако не можете да го правите естествено, правете го механически. Вашите мисли и думи са едни от най-динамичните сили във вселената и те ще излязат, ще произведат своето действие в етера и ще осъществят това, което мисълта или думата изразява. По-голямата част от условията са резултат на нашите мисли и могат да бъдат управлявани от нас. Откажете се да живеете в условията на дългове, но живейте в условията на доволство, и не изпращайте ни една мисъл „във въздуха“, която не благославя, не радва или помага, тъй, че всички, които тя докосне, да получат нейното благословение. Ева Ж. Смит
към текста >>

85. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-нисш душевен живот.
Малцина знаят. че употребата на животинска плът за храна на човечеството спира неговата еволюция. И ако днес в живота на хората има още твърде много животинско, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна. Месото внася в човека не. само физическа отрова. — то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-нисш душевен живот. Вън от това — може ли нашата съвест да бъде спокойна, когато ние проливаме кръвта на своите по-малки братя за да се нахраним с телата им? Не е ли това противоестествено? Не е ли то престъпление пред закона за всемирното братство? Храненето не е маловажно нещо. В живота над всичко стои Божествената Справедливост и тя постоянно ни говори: „Докато човек продължава да убива животните, дотогава и неговата кръв ще се лее“.
към текста >>

86. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душа и душевен живот.
Произход и същност на вселената. Проблемата за живота. Развитие на живота. III. Човекът. Устройство на човека. Душа и душевен живот. Познавателна сфера. Емоционална сфера. Волева сфера. Особенни душевни прояви. Етични проблеми.
към текста >>

87. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Внушително число квакери, въодушевени от идеала да приложат Христовото учение не само в личния си живот, но така също в обществения и политическия и нямайки пълната възможност да осъществят този си идеал в Англия, решават да емигрират в Северна Америка и основат колония въз основа на Христовото учение.
— Не, не ще я оставим. Има метод посредством който можем да я защитим. Метод без кърви и сълзи. Метод, който не сее разрушение и смърт, а напротив съгражда, дава живот. Този е метода, когото квакеритe емигранти, пoд водителството на Уйлиам Пен, приложиха преди 250 години при тяхната колония в Америка. Внушително число квакери, въодушевени от идеала да приложат Христовото учение не само в личния си живот, но така също в обществения и политическия и нямайки пълната възможност да осъществят този си идеал в Англия, решават да емигрират в Северна Америка и основат колония въз основа на Христовото учение. Аз не ще се спирам изцяло върху този толкова интересен опит, а ще засегна само едната страна. И тя е — как квакерите осигуриха безопасността си без да прибягват до оръжие, без да се бият и да проливат кръв. Квакерите емигранти, когато се отзовали в Америка, се намерили заобиколени от враждебни тям индийски племена. Обикновения метод, който емигрантите прилагали, бил или с оръжие в ръка да си извоюват място, или когато индийците били твърде силни за да сторят това. чрез подкуп и подаръци да ги измамят.
към текста >>

88. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред.
“ Не е ли това един намек, че такова едно нещо е възможно? Духовния Човек — Азът който живее скрит във физическия човек носи знанието, че живота е вечен, един кръг, който обикаля и обикаля. Духът е като първобитното воденично колело. Неговите кофи (връзки) се потапят във водата (земята) напълвайки се там с опитност и тогава се издигат във въздуха (невидимите светове) гдето се изпразват, след което колелото се връща за да се потопи пак. Духът като се върне, той носи със себе си същото ожидание да изрази в това земно съществувание красотата, мира и хармонията опитани в невидимите царства. Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред. Много хора гледат на теорията за прераждането с неодобрение и осъждане, защото те не мислят. Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за прераждането те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие. Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват. Има и такива които свързват прераждането или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни. На една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за прераждането, да стане зелка!
към текста >>

89. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир.
А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли! Една добра и мощна мисъл, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за мисъл. Пращайте добри мисли. Това е най-малкото добро, което можете да сторите за сега.
към текста >>

90. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвършено същото явление става и в нашия душевен живот.
По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г. ЧИСТЕНЕТО Сложете вода в стъкло. Не минава много време, тя помътнява и се вмирисва. В нея се развъждат микроби, които я развалят. Ако не познаваме процеса на прецеждането и чистенето, ако нямаме знание и възможност да подменяме водата, ние рискуваме да пием мътна и заразена вода и да се разболеем. Съвършено същото явление става и в нашия душевен живот. „Микроби" ние си носим и без това достатъчно. Това са нашите „наследствени“ недостатъци. А и животът ни хвърля в изобилие „зарази“, това са лошите мисли, неправдите, обидите, които нашите близки изедро сипят върху главите ни. Изоставени на нашата инертност ние сме подложени на съвършено естествено „помътняване“ и „вмирисване“. Такова „помътняване" е загубеното настроение, меланхолиите, мракът пред очите; „вмирисването“ това е озлоблението, в неговите хиляди форми и прояви.
към текста >>

Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
към текста >>

91. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера.
механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно. Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето. Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве, младост и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание! Безконечните възможности да развият, чрез употребата на тази същата енергия, своите творчески психически и духовни способности, се пропускат от хората само затова, защото безразличното и безсъзнателното им отношение към неизчерпаемото огнище на жизнена сила ограничава тяхното съзнание и ги заставя да се задоволяват с трохи ... Непрекъсната е обмяната на енергиите между Земята и нейните братя — планетите.
към текста >>

Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт.
Някой запали големия фенер на небето, който бавно, бавно се издигаше над хоризонта. Радват се селяните на хубавите бели нощи и бързат към вършачките. А те пеят и бълват жито ден и нощ. Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си мисли за златната жерава в хамбаря. Легна си, но и писмото не го оставя. Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт. Мисли и сън го не хваща. А колко е тихо времето, колко светло небето! Прострял се в градината, иска да заспи, уморен, е пък не може. Става, ляга, тежат му очите, бучи му главата, но сън не дохожда. Втори петли пропяват, слуша ги, разпознава близките и далечните, чете по колко пъти пеят младите и старите, но сън няма.
към текста >>

92. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя цялата е одушевена, изпълнена и ръководена от разумни сили.
Тя има и други закони и сили, непознати на днешните учени, защото до тях се достига само по вътрешен път. Същината на природата е още съвсем непозната на днешната наука, защото последната изучава само външната й страна и затова я схваща като сбор от механически действащи закони. А истинското лице на природата е съвсем друго. Природата е разумна и съзнателна. Силите в нея действат преднамерено и целесъобразно. Тя цялата е одушевена, изпълнена и ръководена от разумни сили. Колко далеч са схващанията на днешните „просветени“ хора от съзнаването на тая реалност? И каква е тая „просвета“, тая „светлина“, тая „наука“, когато нейните адепти се движат като истински слепци в живота, не виждайки и не искайки да видят неговото истинско, скрито за обикновения поглед лице? Каква е тая светлина, когато живеем и се движим в тъмнина, не познавайки сами себе си? Знание е нужно! Да!
към текста >>

93. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот.
Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме. От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга.
към текста >>

94. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея.
към текста >>

95. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Великата тайна на вътрешната, духовна алхимия, великото изкуство за превръщане на неблагородните елементи в нашия душевен живот в благородни, на оловото, желязото, медта и т. н.
Тя превръща грозотата в красота, нищожеството — във величие, човешкото — в Божествено. Тя прави човека наистина подобен на Бога, — не само по замисъл, но и в проява. Велика е тайната на вътрешната Алхимия, чиято лаборатория е човешката душа, и оператора в която е човешкия дух, подпомаган от човешкия ум и човешкото сърце. Тази тайна не може да се научи отвън. Тя не може никому да се каже, никому да се предаде. Великата тайна на вътрешната, духовна алхимия, великото изкуство за превръщане на неблагородните елементи в нашия душевен живот в благородни, на оловото, желязото, медта и т. н. в чисто злато, всеки трябва да открие, да научи, и усвои сам, непрестанно бдейки над тайнствения процес, който се извършва в неговата душа. За правилното извършване на този процес се изискват специални условия. Преди всичко изисква се един огромен натиск — натиск в хиляди атмосфери. Изисква се и извънредно висока температура — в много хиляди градуси. Защото това са първичните условия, които правят възможно започването и правилното протичане на този процес.
към текста >>

96. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна.
Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето!
към текста >>

97. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост.
„Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята. Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо! “ извиках аз, „кой е тук? Защо си тук?
към текста >>

98. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо.
Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него. a злите същества, злото — вън от него. Тогава няма да прави престъпление, а ще се самовъзпита и познае. Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год. 350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо. Съществува в сегашно време едно състояние на духовете което застрашава живота на народите с голяма опасности и което може да доведе до нова колективна психоза на войната. Войната мобилизира всичките разрушителни сили на човечеството; тя води до унищожението на човека чрез техниката, породена от неговия творчески гений. Както във всичко, що засяга човешкия живот, тъй и в сложните проблеми на войната и на мира психологическият фактор е от голямо значение. Желае ли се да се предотврати нова война, то народите и тези които ръководят техните съдбини, трябва де определят своето отношение относно войната. Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа.
към текста >>

Ние се покланяме с почит и удивление пред държавните мъже, които, въодушевени от истинска култура и съвършен морал, показват на своите народи от висотата на техния пост, пътя на мира.
Историята ще съди всички ония, които милитаризират своите народи, като претендират, че служат на мира. Те ще бъдат държани отговорни на първо место за бедствията, които ще донесе една нова война. Ние настояваме върху факта, че миролюбивите намерения, дори искрените, не гарантират волята да се достигне до мир, дори с цената на национални жертви. По наше мнение, органите на международните интереси са достатъчно развити, за да помогнат на държавните мъже да организират борбата против всяка война. Ако известни държавни мъже мислят, че организацията на мира не е още достигнала до едно развитие достатъчно, за да осигури бъдещето, ние им пожелаваме само да посветят на неговата организация толкова усилия и пари, колкото посветяват за въоръжаването на своите народи. Ние се покланяме с почит и удивление пред държавните мъже, които, въодушевени от истинска култура и съвършен морал, показват на своите народи от висотата на техния пост, пътя на мира. Само те имат правото на славното име водачи на своите народи. Благоволете да приемете господа, уверението на нашето дълбоко уважение. Октомври 1935 год. Писмото е подписано както следва: От Англия 58 души, от Австрия 16, от Белгия 21. от Германия 13, от Гърция 14, от Дания 6, от Норвегия 6.
към текста >>

99. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море.
Челото — там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите —царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата но близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите . . . В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море. което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново.
към текста >>

100. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинското възпитание почва от себепознанието; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот.
И действително, ние днес изучаваме много неща, но едно, което е най-важно, което е крайъгълния камък на едно разумно градене и от което почва истинското възпитание, ние не изучаваме. Ние не изучаваме себе си, не изучаваме нашите състояния, дали са наши или чужди, възприети по внушение от околната среда. Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина. Като е така, може ли човек да каже, че познава себе си? Може ли да се каже, че такъв човек се възпитава, като се влияе напълно от външни впечатления и условия? Истинското възпитание почва от себепознанието; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот. И ние, ако искаме да вложим нещо ценно в нашия живот и да застанем на здрава основа, трябва да почнем от себепознанието. Обществото, ако иска да има едно добре възпитано поколение за в бъдеше, трябва да почне именно от там, да подтикне ученици, младежи и възрастни да почнат от първото стъпало — себепознанието. Тоз, който е познал себе си, който живее съзнателно, знае произхода на своите състояния и се справя с тях, се е добрал до истинското възпитание. Защото не е важно само да възпитаваме другите, да изучаваме техните положителни и отрицателни прояви, но всеки индивид първом трябва да почне да изучава себе си, да изследва своите прояви. Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4303719997406