НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
135
резултата в
96
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят бе крайно недоволен от това тяхно
деяние
.
Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това.
Учителят бе крайно недоволен от това тяхно
деяние
.
После всички видяха и опитаха на гърба си резултата от неизпълнението на съветите на Учителя. Отначало, от 1924 до 1926 година, младежите се качихме на "Изгрева" да живеем на палатки. Брат Бертоли ни беше дал една голяма палатка и там седем-осем братя спяхме в студените зими. Приятелите идваха от провинцията, идваха на "Изгрева" и отсядаха в тази голяма палатка. После започнахме да строим бараки.
към текста >>
2.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Аз знам, че за това тяхно
деяние
те ще бъдат наказани.
Кой ги покани за пръв път на "Изгрева"? Това бяха братята и сестрите, които членуваха в комунистическата партийна група. Те ги поканиха. А имената им ще намерите в техните протоколи. Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците-комунисти в България, но и как за благодарност те разрушиха "Изгрева" и си направиха своя легация там.
Аз знам, че за това тяхно
деяние
те ще бъдат наказани.
Но още не е дошло времето за това. Думите на Учителя не могат да се преиначат и прескочат. Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8 000 години никога досега тези духове не са допускани в управлението в никоя страна в света - в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече тридесет-четиридесет години. Ще ги проверите и вие.
към текста >>
3.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова
деяние
на Божието въплощение вътре в теб.
Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.
Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова
деяние
на Божието въплощение вътре в теб.
И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
към текста >>
4.
3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Заради това
деяние
комунистическата власт ще заплати според окултните закони включително и българския народ, защото тези които сториха това
злодеяние
бяха по плът и кръв родени българи от този народ.
Останаха да се отпечатат още толкова. Но след 1951 г. беше забранено да се печатат беседи, а на 6.12.1957 г. конфискуваха от складовете на Изгрева и откараха деветнадесет камиона беседи за претопяване. Така беседите и Словото на Учителя комунистите претопиха и от направената каша си изкараха хартия и отпечатваха своите политически брошури.
Заради това
деяние
комунистическата власт ще заплати според окултните закони включително и българския народ, защото тези които сториха това
злодеяние
бяха по плът и кръв родени българи от този народ.
И ние бяхме от този народ по плът и кръв, но нас ни движеше Духът на Учителя и ние се борехме да съхраним Словото Му. А другите родени по плът българи, но подвластни на Духът на Заблуждението се бореха да унищожат всичко. Така седят нещата. От 1945 г. до 1951 г.
към текста >>
5.
38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А бях получил присъда за криминално
деяние
т.е.
38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ? В затвора аз бях поставен да излежавам присъдата си заедно с политическите затворници.
А бях получил присъда за криминално
деяние
т.е.
присвояване на пари, укриване на злато и още много неща, които може да прочетете в присъдата. Според присъдата аз съм криминален престъпник. Обаче според властите аз съм политически престъпник и лежах в затвора за политически затворници. Някой от вас да даде тълкуване на този факт? При нас имаше затворени земеделци.
към текста >>
Аз имах присъда за криминално
деяние
, а той имаше политическа присъда.
И те ги отпечатиха. Случайно ли бе това? Не беше случайно. А каква ще бъде съдбата на клеветниците? Ще бъде същата както бе и тази на г-н Попов, който се извиняваше пред мен, когато двамата бяхме затворници в Софийския затвор.
Аз имах присъда за криминално
деяние
, а той имаше политическа присъда.
Каква е поуката? Ще си я намерите сами. Когато проверите какво е станало с новите клеветници, които отпечатиха стари хули в нови издания и се приобщиха към новата атака срещу Учението на Учителя, тогава ще видите какво означава Божията Правда. В списание „философски преглед" в брой 1 от 1930 г. беше отпечатана една статия от Александър Томов за Учението на Учителя така както той като философ го възприема.
към текста >>
6.
54. ПРИСЪДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
София поверени да ги пази и да ги управлява и за да осуети и затрудни откриването на
деянието
е подправил документи и извършил друго престъпление, свързано с присвояване, поради което на основание чл.
За това, че през периода 1945 г. до 1958 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице присвоил сумата 170 385 лв. пари на „Бялото братство", верска общност в гр.
София поверени да ги пази и да ги управлява и за да осуети и затрудни откриването на
деянието
е подправил документи и извършил друго престъпление, свързано с присвояване, поради което на основание чл.
106 ал. II във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 12 г. лишаване свобода, с лишаване от права пж чл. 28 т.
към текста >>
като, за да затрудни и осуети откриването на
деянието
, е подправил и унищожил документи и книжа, отнасящи се до присвоените пари, поради което на основание чл.
Ямбол, жител на гр. София, сега в Софийския затвор, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, пенсионер, безпартиен за виновен в следното: 1. В това, че през периода 1945 до 1958 г. в гр. София като длъжностно лице касиер-счетоводител на „Бялото братство" е присвоил обществени пари, връчени и поверени му в качество да ги пази и управлява в размер на 39 196 лв.
като, за да затрудни и осуети откриването на
деянието
, е подправил и унищожил документи и книжа, отнасящи се до присвоените пари, поради което на основание чл.
106 ал. II във връзка с чл. 35 от НК го осъжда да изтърпи наказание в размер на 8 години лишаване от свобода с лишаване от правата по чл. 28 НК т. 1 да бъде избирател и т.
към текста >>
7.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Деянието
е тяхно.
-Нищо. Комунистите днес не ни пречат нито да мислим, нито да работим, нито да живеем. Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е вътрешна у човека. Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим. А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята Милост и благодат". Затова ние благодарим на онези, които са ни вързали.
Деянието
е тяхно.
Въздаянието е също тяхно. А благословението е наше, защото то иде от Бога. 15. Социализмът в миналата епоха. Цели народи са строили социализъм в миналото. 10 милиона души са работили по 30 години на великата китайска стена, 100 000 души са работили на Хеопсовата пирамида в Египет 100 години. Да.
към текста >>
8.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно
деяние
.
Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал.
Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно
деяние
.
Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна! Здравей Борисе! Вергилий си изпълни своята задача. Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията.
към текста >>
9.
6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят каза по този повод: "С това си
деяние
, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда".
Бяха трагични моменти. Земеделците, които толерираха отначало известни течения, по странен начин се промениха и след това, по такъв жесток начин избиха анархистите. А законът на възмездието е много опасен. И той не прощава. Когато станат някакви отклонения, законите са строги и неумолими към този, който е вършил нарушението.
Учителят каза по този повод: "С това си
деяние
, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда".
И не се минаха месеци, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин, както той обезглави анархистите. Но това го направиха други служители и изпълнители на кармата. На Общия окултен клас II година на 17 юни 1923 г. 30 лекция „Вяра и съмнение", на стр. 31 Учителят говори за Стамболийски в този случай.
към текста >>
10.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
За това му
деяние
ще бъде строго наказан от Бялото Братство.
Има хора, които работят за Учителя и Делото Му и хора, които работят срещу Учителя. Сега разбрахте ли, кои работят срещу Учителя". Борис беше много ядосан. Изключително много ядосан. „Аз тези материали ги крия и пазя тридесет години, а Петко докара милицията тук.
За това му
деяние
ще бъде строго наказан от Бялото Братство.
Ще види той как Белите Братя наказват. А ти ще провериш за присъдата му. Край." Борис стана и започна да се разхожда и накрая излезе на двора. Мария стоеше неподвижна. Мълчеше виновно пред мен.
към текста >>
11.
39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА
,
,
ТОМ 5
Така се извърши едно
злодеяние
.
Ами да се оформи така нареченият ловен парк, в който уж трябваше да се разхождат сърни и елени, които трябваше след време да служат за храна на посетителите на ресторанта. Така вулгарно накрая щяха да се оформят нещата, макар че имаха подбуди за строеж на ловен парк и те бяха много хубави - да се направи дом за сърните и елените. Хубаво звучи нали? Ами тази чешмичка не можеше ли да не бъде разрушена и оградата да мине да кажем десет метра навън от нея или пък навътре от нея и тя да бъде запазена за нас. Не, тя явно трябваше да бъде унищожена и оградата трябваше да мине точно върху нея и да бъде разрушена.
Така се извърши едно
злодеяние
.
И не само това. Показа се едно друго нещо. Това беше преди 9.1Х.1944 г., това беше при другия строй и режим, когато всички -хвърляха огън и жупел върху Учителя и ние бяхме гонени и прокуждани от всякъде. Като че ли това общо настроение срещу нас се материализира и се стигна до разрушението на тази чешма. Разрушиха я, за да няма помен.
към текста >>
12.
139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА
,
,
ТОМ 5
(10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си
деяние
?
„Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие".
(10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си
деяние
?
Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка.
към текста >>
13.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Не можеше никой да отрече, че тази негова постъпка,
деяние
, произшествие не е негова.
Беше срамно и болно да се гледат такива неща. Но останалите мълчахме и траехме и чакахме какво ще каже Учителя по този въпрос. А той оставяше учениците да правят каквото си искат и да си изживеят нещата така, както са вложени у тях и подредени в тях, за да могат да излезнат от тях, да се проявят и да се видят отвън очебийно. Отвътре не се виждаха, а само се усещаха. Но като излезеха навън те се виждаха и беше нещо съвсем друго.
Не можеше никой да отрече, че тази негова постъпка,
деяние
, произшествие не е негова.
Беше негова отвътре, роди го и след това то излезна отвън и зареве и му се чуе гласа. Следващият етап бе етап на оглеждане и преценяване на случката от всички и от самият него. Ако решеше да се коригира трябваше да почне от там, където бе стигнал и спрял. В този случай всеки виждаше безпомощността и безнадеждността на положението, в което бе изпаднал и на онова, което се бе проявило. И ако искаше да се поправи отиваше и се изповядваше пред Учителя, признаваше си грешката или ако не я виждаше, то той му я казваше.
към текста >>
14.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
Но това нейно
деяние
беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си дразнеше всички, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се проектираха чужди влияния в Школата и се създаваха дисхармонични състояния в самия салон.
По едно време тя ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни такива движения с ръцете си, като че ли уж се моли, уж играе балет и изправените си нагоре ръце с тях прави вълнообразни движения като си огъваше ръцете по всички посоки. Понякога си служеше с краката си и заемаше най-различни пози като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя това се подразбира. Ние знаехме, че тя беше медиумична и вероятно в нея влизаха разни души, които чрез нея искаха да влезнат в допир с Школата. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните.
Но това нейно
деяние
беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си дразнеше всички, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се проектираха чужди влияния в Школата и се създаваха дисхармонични състояния в самия салон.
Голямо противоречие за всички. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона, а пък един брат каза, че ще я хване за гушата или пък ще я дигне на ръце и ще я изхвърли не само от салона и от Изгрева, но ще я захвърли в пространството. Учителят го изгледа и каза: „Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
към текста >>
15.
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното
деяние
на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение.
Боженски, Хр. Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д, Ив. Харбов, П.
Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното
деяние
на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон). А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции".
към текста >>
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си -
деяние
, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д, Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си -
деяние
, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон). А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции". Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис".
към текста >>
А тия личности са извършили това
деяние
по предварителен уговор с проф. Ст.
Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон).
А тия личности са извършили това
деяние
по предварителен уговор с проф. Ст.
Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции". Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис". По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев. По-късно той стана най-големият враг на Учителя и дори го даде под съд. А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението.
към текста >>
16.
237. ОБУЩА ЗА ПАША
,
,
ТОМ 5
" Стана ми грозно и обидно, че трябва да ми се повтаря едно
благодеяние
, което бе извършено не от мене, а от Учителя, а аз бях само го послушала да сторя това.
Знаех, че зад това седи Учителя, но той ми показа методите, чрез които може да се постигне хармония. Мина известно време и Паша вероятно също бе забелязала, че се е променило у нея отношението й към мен така както то се беше вече изменило и в мен. Спря ме веднъж и каза: „Аз разбрах, че и ти имаш пръст в тази случка с обувките, които ми подари Учителя". Аз мълча, нищо не казах. Тя ме поглежда изпитателно: „Чули ме или да ти повторя още веднъж?
" Стана ми грозно и обидно, че трябва да ми се повтаря едно
благодеяние
, което бе извършено не от мене, а от Учителя, а аз бях само го послушала да сторя това.
„Чух те, Паша. Чух те, Паша". Състоянието на неприязън между двете беше се променило. Прегърнахме се и казах: „Моля те, Паша, мълчи за Бога, че Бог твой и Бог мой седи до нас и ни слуша и аз се срамувам, че сме толкова несъвършени и недостойни за него". На Паша това й хареса и се разделихме с хубави чувства.
към текста >>
17.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
След като го убили, за да прикрият
злодеянието
си, те го хвърлили от прозореца на четвъртия етаж, уж че той сам се хвърлил и рано заранта го погребват без предварително обследване и 152 медицинска експертиза.
Седалището се подува, посинява, напуква се и когато кръвта започне да пръска лицата им, тогава прекратява своята животинска наслада. И ако ти си позволиш, преди те да спрат да им извикаш „Спрете палачи! ", тогава ти си завинаги загубен. Такъв бе случаят с нещастника Ст. Воденичаров, укривател на нелегални.
След като го убили, за да прикрият
злодеянието
си, те го хвърлили от прозореца на четвъртия етаж, уж че той сам се хвърлил и рано заранта го погребват без предварително обследване и 152 медицинска експертиза.
С пребито тяло и окървавена риза те отвеждат обратно във вагона своята жертва, мислейки, че с това са убили неговия борчески дух и че след ден-два ще се принуди да направи пълни самопризнания. Грижите на неговите другари са много скромни: разкопчават му панталоните и долните гащи, червени от кръв, отлепват окървавената риза, разголват седалището посиняло, напукано, подуто и то с такава температура, че прилича на мангал с разжарени въглени. Само въздухът може да облекчи състоянието на нещастната жертва. Това се повтаря всяка нощ по няколко пъти от всички вагони с редки изключения. Казвам с редки изключения, защото имаше един от дежурните по караулите офицер, който не позволяваше през неговото дежурство да вземат арестанти от вагоните.
към текста >>
18.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
А Петър Камбуров, който бе съвременник на всички възрастни приятели и който много добре знаеше и виждаше онова знаме, което се издигаше за скромност и смирение много добре осъзнаваше пагубността на тяхното
деяние
.
Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата. А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител. Тогава те свеждаха глави и някои скланяха глави в послушание и ние записвахме за следващите поколения. Беше жестока битка и велика война. Не забравяйте това!
А Петър Камбуров, който бе съвременник на всички възрастни приятели и който много добре знаеше и виждаше онова знаме, което се издигаше за скромност и смирение много добре осъзнаваше пагубността на тяхното
деяние
.
Затова без да се съобразява с всички останали, той сам без никаква подкана седна и написа своите опитности. Той съзря величието на онази песен дадена лично на него от Учителя - „Идилията". Тя бе песента на посоката и стремежа на човешката душа останала самотна на земята и стремежа й за общение с Бога. Затова той написа своите опитности и ние благодарим на него, както и на Марин Камбуров за неговото добро желание да допълни със свои бележки опитностите на своя брат. Той бе така добър да ни предаде снимков материал на семейството му както и оригиналния запис направен на магнетофон на изпълнение на Петър Камбуров, включая и „Идилията", която бе прехвърлена на нотен текст от Йоанна Стратева, и публикувана в „Изгревът", том I.
към текста >>
19.
2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ
,
,
ТОМ 8
И този индус беше тръгнал да обикаля Европа със своето индуско
одеяние
, с едно, помня го, много хубаво розово наметало, с бял копринен пояс.
Понеже тогава имаше много случаи на изпращане в странство със стипендии за пастори, тази вълна някакси го отмина. Отмина го тази вълна, предполагам, че Учителят е имал намеса и в живота на майка ми, за да може да изживее тези много силни сътресения. Мизерията по обсадата на Одрин, тревогите от самолетите, които така са хвърчали върху къщите, спускали някакви бомби ръчни. В 1928 г. в светлата сряда, когато отидохме на черква, помня че тогава говори един индус, който е приел християнството.
И този индус беше тръгнал да обикаля Европа със своето индуско
одеяние
, с едно, помня го, много хубаво розово наметало, с бял копринен пояс.
Тя той държа една много хубава проповед и се завърнахме вкъщи и си лягаме. В 9 часа ужасен тътен разтърси цялата къща, стана голямото земетресение в Пловдив, 1928 г. Къщата ни не пострада, защото беше на скала. А насреща ни имаше хълм, на който всеки пет минути земята се тресеше, а в равнинната част на Пловдив лумнаха пожари, огньове. Знам, че цар Борис тогава дойде още на сутринта да види какво е положението.
към текста >>
20.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-5
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
В.К.: И с неговото поведение и
деяние
, всички проблеми, които имаше Братството след заминаването на Учителя се дължеше на това.
" В.К.: Той казва. Е.А.: И той ми каза: „Ами искам да опитам". В.К.: Е, опита. Ама всичко сега се стовари, всичко срещу Учителя и на Братството и на всички. Е.А.: А, на този опит се стовари на Братството и на Учителя и това е.
В.К.: И с неговото поведение и
деяние
, всички проблеми, които имаше Братството след заминаването на Учителя се дължеше на това.
И тия гонения, понеже Братството и Учителя ги поставяха наравно с Лулчев. Е.А.: С Лулчев, да. В.К.: А това бяха различни неща. Е.А.: Абсолютно. От небето до земята.
към текста >>
21.
X. РАЗВРЪЗКАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Ако не го направите, ще остане в историята Вашето
деяние
като пример на отклонение.
Всички бяха възмутени. Документите са запазени. Сега Вие също сте подведена. Затова коригирайте се и напишете им писмо, на семейство Гобо и на брат Ви, да направят постъпки и да ми се предаде архива на Анина. По този начин ще изпълните волята на Анина и на Борис Николов.
Ако не го направите, ще остане в историята Вашето
деяние
като пример на отклонение.
Не забравяйте, че работата на Вашият род аз съм я свършил и Вие чрез мене имате историческа проекция, а не чрез някой друг! С уважение: Вергилий Кръстев Бележка на Редактора: На 12.XI.1998 год. изпратих отново с препоръчано писмо на Мариета Бертоли съобщение със списък на отпечатаните досега оригинални годишнини от Словото на Учителя с 28 заглавия, като през 1998 год. са издадени 20 заглавия. Обърнах и внимание, че това е доказателство, че аз организирам и ръководя отпечатването на оригиналните беседи на Учителя.
към текста >>
22.
09 - 292. ТРИТЕ ОВНИ (КАК СЪДБАТА ОТПЛАЩА)
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
За да се укрият следите на кражбата, той извършил ново
злодеяние
, като им отрязал езиците.
292. ТРИТЕ ОВНИ (КАК СЪДБАТА ОТПЛАЩА) Горан Буков от село Булаир /сега Белово/' бе известен по цялата околност като крадец. Веднъж Горан откраднал три овни. Стопаните тръгнали да ги търсят. За да не ги намерят, Горан ги скрил в една малка воденичка. Но тъй като овните огладнели, почнали да блеят.
За да се укрият следите на кражбата, той извършил ново
злодеяние
, като им отрязал езиците.
Овните онемяли. Минали няколко години и хората забравили за гнусното злодеяние, Горан имал жена, която му родила нямо дете. След година-две, ражда му се второ дете, и то нямо. Ражда му се и трето, но и то нямо. Три деца, три момичета, и трите неми.
към текста >>
Минали няколко години и хората забравили за гнусното
злодеяние
, Горан имал жена, която му родила нямо дете.
Стопаните тръгнали да ги търсят. За да не ги намерят, Горан ги скрил в една малка воденичка. Но тъй като овните огладнели, почнали да блеят. За да се укрият следите на кражбата, той извършил ново злодеяние, като им отрязал езиците. Овните онемяли.
Минали няколко години и хората забравили за гнусното
злодеяние
, Горан имал жена, която му родила нямо дете.
След година-две, ражда му се второ дете, и то нямо. Ражда му се и трето, но и то нямо. Три деца, три момичета, и трите неми. Не минало много време, родителите умрели от мъка за постигнатото ги злощастие. В последните години, преди Горан да умре, изповядал греха си за откраднатите овни и за отрязаните им езици.
към текста >>
23.
26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.
,
ТОМ 10
И най-трудно беше да я попитам и как да а питам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително
деяние
- да ми открадне кесията.
За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите от джоба на сакото липсваше. Сърцето ми затуптя силно. Претърсих се няколко пъти, обаче все същите резултати - портмонето е изгубено! Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата - доброжелателка, да не би тя да го е прибрала!...
И най-трудно беше да я попитам и как да а питам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително
деяние
- да ми открадне кесията.
Къде е тогава смисълът на нейното посещение на свещено място - събора! На нейния висок идеал, за който говореше през цялото пътуване. Аз все продължавах да се претърсвам и бъбря насаме. Един стар белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: „Братко, какво има, загубил ли си нещо, а? " - „Загубих, брат, загубих си портмонето." И докато се колебаех да споделя или не цялата история с палтото и сестрата, той с висок глас извика: „Братя, има изгубено портмоне с пари на един брат, потърсете го!
към текста >>
24.
І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„И всеки ден пребъдваха единодушно в храма и преломяваха хляба, от къща в къща и приемаха храна с радост и простосърдечие." (
Деяние
, гл.
А Христос е Месията, който юдеите са очаквали като Цар, като Помазаник и Освободител. Като Цар, който да ги управлява, като Помазаник и свещеник, да ги води в закона Господен, даден от Йехова и като Избавител, като Пророк с пророчество, що дава знамения на людете Израилеви. „А ние ще си останем в молитвата и в служенето на Словото." (Деяния, гл. 6, ст. 4). А покръстените със Святия Дух се увеличават.
„И всеки ден пребъдваха единодушно в храма и преломяваха хляба, от къща в къща и приемаха храна с радост и простосърдечие." (
Деяние
, гл.
2, ст. 46). Те измолват Святия Дух да дойде върху предложените дарове и да ги приеме, и да ги освети. А с идването на Светия Дух върху тях да ги кръсти чрез Духа и да ги запечати в Духът Христов. Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса.
към текста >>
25.
II.02.14. Писма на митрополит Йоаким
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
С това ще се направи най-голямото
благодеяние
на този край и изобщо на християните.
На-смалко, обаче, щеше да стане кръвопролитие, ако присъствуващите любопитни бяха разбрали малкото псувни, които произнесъл свещеникът, като се отдалечавал. Това Ви съобщавам съвсем накратко от всичко, що се случва всекидневно. Понеже почва да се забелязва известно разслабване и разцепление вследствие на полаганите от мене всекидневно старания, би било твърде полезно за постигане на нещо друго по-благоприятно, ако се отдалечаваше оттук този свещеник. Затова умолявам достопоклонното ми божест-венейше Ваше Всесветейшество и Св. Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите.
С това ще се направи най-голямото
благодеяние
на този край и изобщо на християните.
След всичко това и т.н. 13. април 1865 г. Варна. № 24 Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, в който след разисквания се прие уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго, плащане на емватик по 2.20 гроша на венчило, както и събирането чрез тукашния свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, и чрез друг един мирянин, на владищината от всяко венчило по 6 гр., един шиник жито и 60 пари, обаче неизвестно на мен за какви и чии разноски. През началото на месец септемврий излезли казаните в селата на екзархията, които не ме признават, и събрали моите права, като убедили в това селяните чрез лъжливи и измамнически обещания. Парите ще употребят за уреждане на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго.
към текста >>
26.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Уверени, чи по никаква причина не ще ни откажете това
благодеяние
, ще Ви бъдем за всегда признателни и ще Ви имаме като благодетел на това учебно заведение.
П. Д. Минчоолу. В Цариград Ваше високоблагородие, Като защитници на българските интереси в Цариград и представител народни, за да браните от други присвояванието на царските милости, които се изливат без разлика въз сичките верни поданици и разни народи в царството, ний смейми да се отнесеми с настоящето си и до Вас, като познавами колко големи жертви правите и колко знаете да уважите и предварите всяко народно дело, което поврежда общо или частно, и може да ни нанесе срам. Нашето тук новосъставленно българско училище зафана тази година редовно преданията си, атази година имахми чест да видим годишните му изпитания, в които присъствующите царски чиновници и други знаменити и високо-учени лица похвалиха за успехите учителите, нас и учениците на число 349 №.. от друга страна, колко ще бъде на нас срам, колко повреда на които се учят, ако техният училищен дълг от 70 000 гроша не се изплати, не се поумали, но расте много чрез лихвата и училищните разноски? Ето главната причина за което Ви пишим настоящето, ето защо нарочно изпровождами до Вас нашия учител г-на И. С. Доброплоднаго, тоест да Ви молим покорно, щото, като направите Вие сами по една великодушна помощ за нашето училище, да насърчите и другите там Ваши приятели и познайници на то и да настоите щото да може наший учител да събере от тойзи голям град колкото е възможно повече спомоществувание за наше малко улекчение.
Уверени, чи по никаква причина не ще ни откажете това
благодеяние
, ще Ви бъдем за всегда признателни и ще Ви имаме като благодетел на това учебно заведение.
Варна 13 юлия 1863 г. Ваши Членовете от Българското Общество. (Саморъчни подписи) Р. х. Мавродиев х. Стамат Сидерев Господин х.
към текста >>
Като по случай наший приятел тръгва днес за Панаиря, по търговските си дела, взех смелост да пожелая доброто разположение на здравието, също да ви чрезмерно благодарим за временното
благодеяние
, което ма удостоихте да бъда в приморский град на милото ни Отечество България град Варна.
Славейков и то, от навечерието на напущането му варненското училище. Това писмо, което предаваме тук изцяло, е характерно за личността, схващанията и убежденията на първия български варненски учител. „Словеснейший Учительо! Господ. П. Р. Славейков. В Джумая.
Като по случай наший приятел тръгва днес за Панаиря, по търговските си дела, взех смелост да пожелая доброто разположение на здравието, също да ви чрезмерно благодарим за временното
благодеяние
, което ма удостоихте да бъда в приморский град на милото ни Отечество България град Варна.
Впрочем гордея са като направих начало под учителското си звание да развия духа на Българизма в тоя погагаузен народ, и ... же Впрочем макар и старание то ми да беше твърде утекчително почувствовано..., вечна народна награда - Като в това... разстояние тригодишно намирам (в учили)щето днес около до 150 ученика по(вече). Това е прочее моето най-първо преиму(щество), което сполучих чрез Господство ви. Тъй също и аз в будущем ще изпълня Отеческити си длъжности, до като бъда в това звание. Впрочем като на бързо стана, желая Ваший честний отговор и наставление, за които ще ви бъда вечно признателен за всичките благодеяния. Оставам с всичката си към вас почтенност и преданност като съм честит да бъда завсегда Ваш покорний ученик.
към текста >>
27.
16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Гагаузите, след като извършиха това
злодеяние
, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски.
На калето, край което минахме, се качиха гагаузи и почнаха да викат: „Юха!! ИбряМ Ешек булгарлар (магарета българи) и още много други неприлични думи. След това почнаха да хвърлят камъни над нашите глави и на кръста; счупиха му едната страна (ръката на Ис. Христа). Тогава свещеник Константин Дъновски, като се обърна към нас, дигна кръста, който беше на ръката му, и каза: „Не бойте се, благочестиви християни, вървете напред, докато кръстът е с нас". В това време майка ми взе сестра ми и я скри под кожуха си.
Гагаузите, след като извършиха това
злодеяние
, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски.
Те публично говореха из града, че черквата ни е дам (ахър). Тези неприлични думи те говореха до освобождението ни.85 „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. IV1911 год. (стр. 38-40)
към текста >>
28.
СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО
,
Беседа държана на 09.02.1923 г.
,
ТОМ 12
Едно правило:
Благодеяние
не трябва да правите на паразити.
За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай. Хвани я с пръстите си. Въшки по вашите глави не трябва да ходят. Благодеяния на въшките не правете.
Едно правило:
Благодеяние
не трябва да правите на паразити.
Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитизъм. Питам сега, туй, което ви дадох, какво ще го правите? Ако не, аз ще го взема назад, не ви пущам навънка. То е едно богатство, за що ще го употребите, другояче аз ще ви върна. Днес съм безпощаден.
към текста >>
29.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Недейте забравя, че бракът е едно
благодеяние
за жената и за децата, които се раждат.
Сигурни ли сме, че цял живот ще се одържим да не паднем дори с мисъл? Ап. Павел наистина казва, че по-хубаво е да не се жени човек, защото той по-добре може да служи на хората. Но за свят и чист живот се иска и чиста мисъл. Ако, прочее, с брата Воденичарова вие искате да си останете целемудрени, хвала ви, ако можете да се удържите чисти и на дело, и на мисли, и на желания. Но все пак обмислете по-хубаво.
Недейте забравя, че бракът е едно
благодеяние
за жената и за децата, които се раждат.
При това семейният живот не е толкова скъп, колкото казват. Аз по опит зная, че семейният живот е по- евтин от този на ерген и на. На това не трябва да се гледа, а дали чувствата са свободни. Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на прелюбодеянието... Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване. Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и Дряновски.
към текста >>
Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на
прелюбодеянието
... Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване.
Но все пак обмислете по-хубаво. Недейте забравя, че бракът е едно благодеяние за жената и за децата, които се раждат. При това семейният живот не е толкова скъп, колкото казват. Аз по опит зная, че семейният живот е по- евтин от този на ерген и на. На това не трябва да се гледа, а дали чувствата са свободни.
Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на
прелюбодеянието
... Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване.
Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и Дряновски. Илиев и Маринов. С братски поздрав, Ваш Софроний Ников Гара Разград, 23.07.1909 г. Драгий Тошев, Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица". Свят човек е този, който води свят живот.
към текста >>
30.
2. РОДИ СЕ НОВИЯТ ЧОВЕК
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Дойде на земята новият човек с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко
деяние
, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство.
Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, от всички прегради и ограничения, и го понесе в свят чист, лазурен и необятен. Той служи на онази мъдрост, която единствена отваря вратите на затвора, в който човек сам себе си е поставил. Роди се новият човек, носител на Великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се новият човек, носител на Великата Истина, която изпразва затворите, запечатва ги за вечни времена и отваря широки светли двери към простор и свобода. Той носи онази истина, която събаря стари крепости, и пред която отстъпват всички заблуждения.
Дойде на земята новият човек с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко
деяние
, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство.
Живя и работи новият човек, сеятелят на доброто семе - Великото Слово Божие и остави го да никне, да расте и стократно плод да дава. Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота, обратно на неговото движение, нито надясно, нито наляво - но нагоре, по спиралата на вечния живот. Роди се новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и там високо някъде на границата на любовта те взаимно си подават ръка за обща работа - за мир и любов между човечеството. Роди се новият човек, вдъхновителят на всички прогресивни люде в света и даде им възможност кой с перо или мотика, кой с четка и рало, чук или машина, кой с живот или песен да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Роди се новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот.
към текста >>
31.
20. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 12.07.1971 г.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Дойде на земята Новият човек с везните на Великата Божия Правда, който с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко
деяние
, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство.
Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, от всички прегради и ограничения и го понесе в свят чист, лазурен, необятен. Той служи на онази Мъдрост, която единствена отваря вратите на затвора, в който човек сам себе си е затворил. Роди се Новият човек, носител на Великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се Новият човек, носител на Великата Истина, която изпразва затворите, запечатала ги за вечни времена и отваря широки светли двери към простор и свобода. Той носи онази Истина, която събаря стари крепости и пред която отстъпват вековни заблуждения.
Дойде на земята Новият човек с везните на Великата Божия Правда, който с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко
деяние
, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство.
Живя и работи Новият човек - сеятел на доброто семе - Великото Слово Божие и остави го да никне, расте и стократно плод да дава. Роди се Новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в обратна посока на неговото движение - нито надясно, нито наляво, а нагоре - по спиралата на Вечния живот. Роди се Новият човек - вдъхновител на всички прогресивни люде в света и даде възможност - кой с перо, кой с мотика, кой с четка или рало, кой със сърп, чук или машина, кой с живот или с песен да хвалят и прославят Великия Творец - Единния Господ на Любовта. Роди се Новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към Небето и там високо някъде - на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка за обща работа - за Мир и Любов сред човечеството. Роди се Новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот.
към текста >>
32.
80. ОПИТИ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ИЗЗЕТАТА ЛИТЕРАТУРА НА 6.XII.1957 г.
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ от същия град Присъдата следва да се измени по отношение на подсъдимия Дойнов само досежно
деянието
по чл.117 от Н.К.
или когато тя не е предвидена като наказание за извършено престъпление. В случая конфискацията не е постановена нито на едното, нито на другото основание. Съдът е постановил нещо. което не е овластен от закона да направи. Това може да стане само с правителствен акт. 2.
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ от същия град Присъдата следва да се измени по отношение на подсъдимия Дойнов само досежно
деянието
по чл.117 от Н.К.
и обезсилване конфискацията на литературата, както е посочено по-горе. Водим от изложените съображения, Върховния съд РЕШИ: Обезсилва присъда N 31 - VII от 19.V.1959 г. по н.с.х.д. 4/59 на Соф. гр. съд в частта й, с която е постановено да се конфискува иззетата литература и унищожи.
към текста >>
33.
65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Но най-трудното беше да я попитам и как да я попитам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително
деяние
- да ми открадне портмонето.
За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите от джоба на сакото ми липсваше. Сърцето ми затуптя силно. Претърсих се няколко пъти, обаче все същите резултати, портмонето е загубено! Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата доброжелателка, да не би тя да го е прибрала!
Но най-трудното беше да я попитам и как да я попитам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително
деяние
- да ми открадне портмонето.
Къде е тогава смисъла на нейното посещение на свещеното място? Събора! На нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване? Аз все продължавах да се претърсвам и бъбря насаме. Един стар белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: „Братко какво има, загубил ли си нещо?
към текста >>
34.
111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Виждайки това
деяние
на властта, спомних си от историята за случая с Ян Хус, един ярък представител от епохата на възраждането.
Салонът се затвори и всяка дейност в него и въобще на Изгрева се преустанови. Влизането в него беше забранено. Тежки катинари увиснаха на входните врати. Пазачи зорко го охраняваха. Стенографките, които живееха там и Ганка, една усърдна и работлива наша сестра, която беше поела цялата работа по малкото ни стопанство, след като Бай Ради се беше поминал, бяха изпъдени.
Виждайки това
деяние
на властта, спомних си от историята за случая с Ян Хус, един ярък представител от епохата на възраждането.
В 1415 г. Хус, който по това време е бил професор по богословие и декан по свободните изкуства, а после и ректор в Пражкия университет е бил поканен от папата и кардиналите, които са 70 архиереи съставляващи Папският съвет, да присъствува на черковният събор в град Констанца. Ян Хус е разбирал уловката, която му се поставя, тъй като е знаел много добре, че със своите разбирания и изказвания, пред студентите и обществото не е бил угоден на папската власт. Но не е намерил в себе си сили и смелост, да откаже на такова високо внимание и решава да отиде. Все пак, в желанието си за сигурност, за да се предпази от неприятни изненади и посегателство върху него, той успява да вземе от немския крал - Грамота за защита от посегателство, смятайки, че това ще го предпази он неприятни изненади.
към текста >>
35.
1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Законът за възмездието, закона за последствията от всяко
деяние
.
По-сполучлив символ на този дял не е могло да се даде. Единственият механичен символ в целият зодиак. Символ на Справедливостта. Влиянието на този дял създава и развива справедливостта у човека. Правилното и справедливо отношение към всичко, което ни заобикаля.
Законът за възмездието, закона за последствията от всяко
деяние
.
С този принцип, с тези закони, всички същества от най-малките до най-големите трябва да се съобразяват. Да се отмени и оправи нещо в тази област, е нещо много трудно. Един ден съм на Изгрева в беседката, която имахме на полянката, където си правехме утринните гимнастически упражнения. Бях сам. Гледам Учителят идва и седна до мене.
към текста >>
Везните са израз, че всяко
деяние
на човека много внимателно се тегли.
И аз като го погледна и разбере той, че аз го разбирам, той веднага се усмихне и продължи разговора, като казва: „Какво ще бъде вашето впечатление, вашето състояние, ако видите един голям змей, една голяма змия е отворила уста да лапне един ваш приятел? " Това беше. В.К. Ти го даваш това във връзка с Везните. Това е символа на Справедливостта. Н.Д. Да, Везните.
Везните са израз, че всяко
деяние
на човека много внимателно се тегли.
Сега да приведа ли един случай пак? В.К. Да, да. Н.Д. Когато мина моето страдание по затворите и т.н. един ден помагам на бай Ради. Искам да ти кажа за Везните, какво нещо е.
към текста >>
36.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Едва в последно време, почти след 2000 години от
злодеянието
на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава.
Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи.
Едва в последно време, почти след 2000 години от
злодеянието
на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава.
Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмедие.
към текста >>
37.
15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността на всяко негово
деяние
е неотразима.
Междупартийните борби се разразяват с голямо остървение и ожесточение, противниците нито могат да се разберат, нито могат да си простят, нито пък отстъпват доброволно полесражението. Безпощадна взаимна изтреба между всички: bellum fmnium contra fmnes". Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън. Ще сполучи, най-сетне, да докара само жар върху собствената си глава... Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон.
Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността на всяко негово
деяние
е неотразима.
Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение. Законът е верен и неумолим във всички случаи: който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира. Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И нашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те възстават с престъпни средства против проповедниците, учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда. Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни?
към текста >>
38.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното
деяние
на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.
Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм.
съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното
деяние
на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
към текста >>
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си -
деяние
, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си -
деяние
, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението.
към текста >>
Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това
деяние
по предварителен уговор с проф. Ст.
Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24.
Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това
деяние
по предварителен уговор с проф. Ст.
Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега.
към текста >>
39.
3. POESIA MYSTICA
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тия негативни астрални клишета, проектирани във великата книга на природата, се възпроизвеждат в физическия свет като положителни факти, като последица от помишлението, чувствуването и
деянието
.
"И ще излезат - онези, които са правили добро, в възкресение на живот, а които са правили зло, в възкресение за осъждане" (Йоан - 5; 29). "Всички, които хванат нож, от нож ще загинат" (Матей - 26; 52). "Блажени сте, когато ви похулят" (Ibid. - 5; 11). Всичко се отразява и записва в астрала и образува така наречената "акашова хроника" на живота.
Тия негативни астрални клишета, проектирани във великата книга на природата, се възпроизвеждат в физическия свет като положителни факти, като последица от помишлението, чувствуването и
деянието
.
Следователно, за да може да се получи добра или хармонична карма, трябва да се победят, подчинят и унищожат низшите елементи, сили, влечения и влияния и да се установи фактически пълна хармония със законите на природата в личния и социалния живот. Това са всекидневните изпити, насъщният хляб, завещан от Христа, неговата "плът". Есеите, школата на които е посетил Учителят, не са споделяли фарисейското учение за наказанието след греха. Човекът не "плаща" чрез ликвидацията на кармата си, а се пречиства, засилва и издига, т. е. освобождава се.
към текста >>
40.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
- Преобличане в чисто
одеяние
- телото на Славата или 1/1а-са-ват, чрез изкуплението от греха, т. е.
Царьтъ на царете, владетельтъ на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: ти право казваш, че аз съм цар. Аз за това се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината". - "И ще царува над дома Яковов в веки, и царството му не ще има край" {Лука - 1; 33).
- Преобличане в чисто
одеяние
- телото на Славата или 1/1а-са-ват, чрез изкуплението от греха, т. е.
чрез Христа, изкупителната жертва. - Според Leonard Bosman (вж. книгата му: "Amen, the Key of the Universe", стр. 118), числената стойност на тая свещена дума Амин е равна на стойността на Божието име Йехова - Адни (Адонай), защото А =1, М = 40 и N = 50, а всичко 91, което пък е равно на пълното число 10. Тази книга, преведена в спис.
към текста >>
41.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Сека и се отвращавам от меня си, от това си
деяние
.
Попрегледах Аритметиката на III клас, за да мога да помагам на Станка. Вечерта до 10 ч помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил. 20.XI.1933 год., понеделник Сънувал съм, че съм оставен в един дюкян, временно да заместям някого. Доведоха един болен вол. И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му.
Сека и се отвращавам от меня си, от това си
деяние
.
Чудя се как се осмелих да извърша това отвратително за мен деяние, аз, вегетарианецът, да разсичам вола, да ставам убиец. След тая картина, ето, някой ми донесъл една бомба голяма. Аз я скрих. Тя е загьната в нещо като калпак. Еленка е при мен.
към текста >>
Чудя се как се осмелих да извърша това отвратително за мен
деяние
, аз, вегетарианецът, да разсичам вола, да ставам убиец.
Вечерта до 10 ч помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил. 20.XI.1933 год., понеделник Сънувал съм, че съм оставен в един дюкян, временно да заместям някого. Доведоха един болен вол. И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му. Сека и се отвращавам от меня си, от това си деяние.
Чудя се как се осмелих да извърша това отвратително за мен
деяние
, аз, вегетарианецът, да разсичам вола, да ставам убиец.
След тая картина, ето, някой ми донесъл една бомба голяма. Аз я скрих. Тя е загьната в нещо като калпак. Еленка е при мен. Мене ме е страх да не направи експлозия тая бомба, че да събори и зданието и да ни избие.
към текста >>
42.
1934 година
,
,
ТОМ 16
И че тука много учители и учителки били уволнени и възвърнати чрез него, само една учителка не била възвърната, понеже била хваната в хотела в
прелюбодеяние
.
„Вие сте говорили нещо против Министерството на просветата, против Сенигерски, който е бил директор в гимназията на жена ми, против адвоката Стефан X. Колев" и т. н. Отговорих му, че той е вторият вече, след инспектора, който ме предупреждава, че съм говорил това с госпожа Киркова - учителка в турското училище в Кърджали. Той ми каза, че е мъжът на госпожа Киркова. Обясни ми впоследствие, че той уволнил учителя - предшественика ми в Къзалджик-Кафтан, и че впоследствие пак той го назначил пак на работа.
И че тука много учители и учителки били уволнени и възвърнати чрез него, само една учителка не била възвърната, понеже била хваната в хотела в
прелюбодеяние
.
След това ме поведе и като повърна от пътя книжаря Атанас Бояджиев, въведе ме в една кръчма. И поиска да ме почерпи. Аз му отговорих, че не пия. Той тогава поръча за себе си вино, за мен сода, а за Бояджиев коняк. Поиска за себе си и втора чаша вино.
към текста >>
43.
17. Колективно съзнание
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотинки, да се върши
благодеяние
на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно.
„Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини. Разбира се, всяка епоха има своя особена задача. Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого.
Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотинки, да се върши
благодеяние
на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно.
Днес се налага съзнателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К.
към текста >>
44.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Той ги заварил в момента на
прелюбодеянието
и им отмъстил по своему - метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка.
Как, ще попитате вие? Много просто - като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера „обезглавявала” мъжете - чрез прегръдка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им. И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марса, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест.
Той ги заварил в момента на
прелюбодеянието
и им отмъстил по своему - метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка.
Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се насмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марса. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко „Марсовци” са претърпели поражение от „Венера” и колко „Венери” са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!. Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода.
към текста >>
45.
8. МАРС
,
,
ТОМ 19
Тя твърдо решила да ги погуби, но така че
злодеянието
й да остане незабелязано.
Като всяка мащеха, Ино денонощно мислила как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца. Как да наследят само те цялото царство, когато бащата умре, а не децата от първата му жена Фрикс и Хела, щото като първородни - по-големи са законни наследници на царството. И си мислела мащехата, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, те щели да бъдат най-нещастните деца на света. Каква майка съм аз, рекла си магьосницата Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си. С всеки изминат ден, омразата на мащехата към Фрикс и Хела ставала все по-силна.
Тя твърдо решила да ги погуби, но така че
злодеянието
й да остане незабелязано.
Ден и нощ Ино обмисляла различни планове. Най-после решила как да постъпи. Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев и да изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и така изсушили житото за посев, просто го опекли.
към текста >>
46.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
Там действа механичният закон, законът на възмездието, законът на последствията от всяко
деяние
, изразен столетия по-късно от Христа с думите: „Който нож вади, от нож умира”.
Една разумност и пълнота носят те. В шестия ден, в шестия дял протекоха силите, които създадоха човека, разумното същество на нашата планета. В Дева се проявява силата, която носи в себе си възможността за раждането на светла и велика идея. Числото 6 - казваха по-нататък халдейците, е съвършено число, защото то освен на единица и на себе си се дели и на своите множители 2 и 3. В седми дял, те сложиха механичния принцип в природата и го нарекоха Везни.
Там действа механичният закон, законът на възмездието, законът на последствията от всяко
деяние
, изразен столетия по-късно от Христа с думите: „Който нож вади, от нож умира”.
И още двадесет столетия от Учителя с думите: „Човек е свободен да прави това, което иска, но с него ще правят това, което той не иска”. На осмия дял те дадоха името Скорпион. Онази стихия, която създава тихия, мълчалив, изненадващ подтик да клъцнеш, да отровиш. На деветия дял те дадоха името Стрелец. В този дял от небесната сфера се намират най- гъстия рояк слънца.
към текста >>
47.
8. ЗОДИАК
,
,
ТОМ 19
Правилното и справедливо отношение към всичко, което ни заобикаля, законът за възмездието, законът за последствията от всяко
деяние
.
На следващите 30°, седмият дял е даден символа на ВЕЗНИТЕ. По-сполучлив символ на този дял не е могло да се даде. Единственият механичен символ в целия зодиак. Символ на справедливостта. Влиянието на този дял създава и развива справедливостта у човека.
Правилното и справедливо отношение към всичко, което ни заобикаля, законът за възмездието, законът за последствията от всяко
деяние
.
С този принцип, с тези закони, всички същества от най-малките до най-големите трябва да се съобразяват. Да се отмени и оправи нещо в тази област, е нещо много трудно. Учителят в своята беседа от 25 август 1926 год., озаглавена „Имената ви са записани", казва: „След всеки период от седем години в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича развитие на едно ново тяло. Такива тела има главно седем. В по- духовно развитите хора има още три, а в най-напредналите същества се развиват още две.
към текста >>
48.
21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ
,
,
ТОМ 20
» Отговарям: Както всяко
деяние
, така и всяка реч винаги са били и ще си останат за сметка на авторите им.
«Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г, стр. 3) Мнозина ме питат: «Какъв е този цинизъм, с който си служи част от пресата, дирижирана от православното духовенство, срещу вас - окултните школници?
» Отговарям: Както всяко
деяние
, така и всяка реч винаги са били и ще си останат за сметка на авторите им.
Какво по-друго можем да очакваме от хората, които и лъжат, и крадат, и убиват, и прелюбодействуват? Това са изворите на техните чувства, мисли и желания. Това са точките, от които те гледат и разбират нещата. Тяхната култура, тяхното възпитание, техните философски възгледи и научни познания това могат да родят. Те не могат да си представят, че има хора, които не живеят като тях.
към текста >>
49.
(128) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от [1930] г. във връзка с цветния Пентаграм
,
,
ТОМ 20
Това не е изолирано
деяние
, което косва свещените чувства на десетки хиляди души в България и хиляди по всичките краища на света, а и нещо много по-съществено - нарушение на основния закон на правда и ред, за което невидимият свят държи сметка.625 Разбираме положението Ви и не желаем да се излагате, но време е вече да проявите най-доброто, което можете.
Един свят, който обикновено наричат невидим, но който е много по-реален и по-разумен от нашия, има своите земни огнища, своите извори. Връзката с тия сили е разумното, което крепи живота - и частен, и обществен. Докато в една Държава се запазват Божествените закони, те са като душата в тялото - дотогава и съществува смислен живот; излезе ли душата от тялото - иде анархията... На ... от къща, принадлежаща на В. Б. Бр. [Всемирното Бяло Братство] в Търново, без всякакво право и закон е взета една картина.
Това не е изолирано
деяние
, което косва свещените чувства на десетки хиляди души в България и хиляди по всичките краища на света, а и нещо много по-съществено - нарушение на основния закон на правда и ред, за което невидимият свят държи сметка.625 Разбираме положението Ви и не желаем да се излагате, но време е вече да проявите най-доброто, което можете.
Когато се изгуби Божественото основание на една държава или институт, той почва да се разлага и изчезва. Туй, което Бог е дал, не трябва да се отнима. По-добре е да се направи жест да се отстои Божественото, да се изпълни волята Божия, отколкото личното. Този жест е необходим не за нас, които чувствуваме силната ръка на Провидението върху си, а за Вас и мястото, което заемате в държавата, защото то се крепи тъкмо върху съзнанието за неговата Божественост. Последиците на безправието никога не могат да бъдат добри.
към текста >>
50.
14. ДВА МЕТОДА: Утринно слово от Учителя, държано на 7.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 184 ÷ 185, 195, 198.
,
,
ТОМ 21
„Всичко, що намери ръката ти да направи, направи със силата си, защото няма ни
деяние
, ни помишяение, ни знание, нито мъдрост в гроба, дето отиваш.” (10 ст.) - Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път.
- В: Ценната дума. София, 1941, стр. 184 ÷ 185, 195, 198. „Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, във всичките дни на суетния си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята суета, защото това е делът ти в живота.” (9 ст.) - В този стих се вижда високото разбиране на Соломона. Той казва: Радвай се на живота си с жената, която си възлюбил, а не с тази, която не си възлюбил.
„Всичко, що намери ръката ти да направи, направи със силата си, защото няма ни
деяние
, ни помишяение, ни знание, нито мъдрост в гроба, дето отиваш.” (10 ст.) - Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път.
Гробът или смъртта не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. „Защото време и случай се случва на всичките.” (11 ст.) - Във времето на Соломона имаше едни случаи на нещата, а в наше време - други. Значи, за всяко време има различни случаи. В разнообразието на случаите именно се заключава красотата на живота.
към текста >>
51.
24. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо десето, бр.11, 2.IV.1924г.)
,
,
ТОМ 21
Вий, г-н Народняк, направете едно „
благодеяние
” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате.
Той трябва да бъде подпомогнат. Ний ще му дадем насока, други идеали, при което обществото ще бъде тъй наредено, че невежеството да няма место в него. Да няма експлоатация на човек от човека, да няма излишества и нужди едни до други. Затова аз безкористно ще го просвещавам, ще му говоря истината и ще го възпитавам в тоя нов ред, нов идеал.” Явява се и ратникът: „Бедният е в лошо положение, твърдите и двамата. По същина вие сте съгласни.
Вий, г-н Народняк, направете едно „
благодеяние
” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате.
Вий, г-н Комунисти, казвате, че това са крадени от труда на работника средства? Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се. Той мисли, че прави благодеяние. Вий казвате, че това е само малка „експроприация” или връщане взетото. Но тоя, който е получил, е доволен, безразлично какво е обяснението.
към текста >>
Той мисли, че прави
благодеяние
.
Затова аз безкористно ще го просвещавам, ще му говоря истината и ще го възпитавам в тоя нов ред, нов идеал.” Явява се и ратникът: „Бедният е в лошо положение, твърдите и двамата. По същина вие сте съгласни. Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате. Вий, г-н Комунисти, казвате, че това са крадени от труда на работника средства? Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се.
Той мисли, че прави
благодеяние
.
Вий казвате, че това е само малка „експроприация” или връщане взетото. Но тоя, който е получил, е доволен, безразлично какво е обяснението. Вий мислете своето за вярно, другият - своето; всеки за себе си е прав - а нямащият е доволен. Създайте му сега и условия за работа и живот - вий, които по знаете, по сте учени - и той ще бъде завинаги доволен - ако, разбира се, безкористно, по човешки му помогнете. Ако единиците са добри, и сборът ще е добър; ако отделните хора са добри, народът лош не може да бъде.
към текста >>
52.
84. НОВОТО ВРЕМЕ ИДЕ (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И тъй, онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на Закона.” Всеки човек, който извършва каквото и да е
деяние
в света без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е достоен за името си.
84. НОВОТО ВРЕМЕ ИДЕ (бр. 24, 23.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Онзи, който стои - ще устои; и твърдият в Истината ще е винаги твърд!
И тъй, онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на Закона.” Всеки човек, който извършва каквото и да е
деяние
в света без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е достоен за името си.
И ако днес страда человек, домът, държавите - то е защото са изгубили мярката на доброто, изгубили пътя на живота, предпочитащи пред него леките пътеки на удоволствието, алчността, себелюбието, лъжата, които винаги водят към мъченията, катастрофите, смъртта. Днес хората като малки деца се забавляват, повтарят това, което от хиляди години е правено, давало своите отрицателни резултати - а те все пак се надяват... те, безверниците, се надяват и вярват в чудеса... От хиляди години светът е воювал - земята е оросена с кръв и пръстта е станала смесица от кости на хора, тласнати в боеве и войни - и сълзи на техните близки по злочестата им съдба... И всички, които са воювали, са изчезнали постепенно, въпреки оная видима стабилност и вечност, която наглед са притежавали. Изчезна империята на Александър Велики, на Цезаря, на Наполеона - а делото на Дърводелеца Исуса, ходещ бос и преследван от „учени” и свещении, охулен и разпънат на своето време, днес се е разрасло дотам, че милиони хора чакат от Него помощ и спасение. И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен живот, който Той живее и направи достояние и нам. И тогава ще бъдем добри не защото ще има кой да ни гледа; и честни - защото стражарят стърчи някъде наблизо; справедливи - защото законът наказва... Не.
към текста >>
53.
33. ЗАЩО НЯМАМЕ НАШАТА ЛИСТА ЗА ИЗБОРИТЕ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно
благодеяние
: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава... Това ще стори на времето си историята.
Навярно омразата, убийствата, лъжата, измамата по-подхождат като фактически програми... Три години излиза вестникът ни. Съдържанието му е пред очите на всички, които знаят да четат и разбират това, което четат. Изглежда не всички у нас имат тая възможност. Съдът, въпреки вестника ни, който има политическо съдържание, въпреки устава ни, в който още в първия член е казано: „Политико-Обществена Организация”, упорито ни твърдяха, че сме били „Благотворителна Организация”, затова не можем да имаме цвят! И то, когато вече имаме „Ратници на Свободата” кметове и общински съветници, удостоверено с официални протоколи!
Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно
благодеяние
: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава... Това ще стори на времето си историята.
По закон се изискваше регистрация на цвят. Срещу нас се упражнява санкция. Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никоза не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново! Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в живота, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление! Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият живот!
към текста >>
54.
8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1
,
,
ТОМ 21
Какво може да се иска повече, за да може такова едно престъпление да възбуди не само голям интерес, но и да издигне извършеното
деяние
като едно от редките престъпления в целия свят?
В 3 часа и половина председателят г-н Ил. Чайлев открива заседанието и дава думата на г-н проф. Венелин Ганев. - Този процес - започва защитникът - представлява един особен интерес не само за нашия бит, но изобщо за нашите криминалози. Една беззащитна жена, в една тъмна нощ бива жестоко убита.
Какво може да се иска повече, за да може такова едно престъпление да възбуди не само голям интерес, но и да издигне извършеното
деяние
като едно от редките престъпления в целия свят?
Настоящото дело заслужава да бъде отбелязано в аналите на българското правосъдие и поради едно друго съображение. Едва ли ще се намери друг процес у нас, в който обвинението да е било изградено на такива изключителни положения, както настоящия. Тъй както се формулира обвинението от г-н прокурора, хипотезата, на която основава цялото свое обвинение, е възможна. Нищо невъзможно няма за човешката душа. Тя е такъв голям лабиринт, че изненадите са възможни и бихме допуснали в края на краищата и едно изключително психологическо съвпадение на обективните данни.
към текста >>
Вижда се стъпка на мястото при касата, измерва се тя, но никога не е била съпоставяна с другите данни, за да се даде една правдоподобност, едно по-непосредствено доказателство за свързването на това жестоко
деяние
с ония, които са убили Лулчева.
Но за да може едно обвинение да бъде изградено върху такива едни психологически предпоставки, би трябвало да има по-осезателни, обективни данни, които да ни дадат основание да твърдим, че настоящият процес е действително извършен при една извънредно психологическа предпоставка. Аз смятам, че това е най-слабата страна на процеса, защото според моето дълбоко убеждение трябвало е много малко усилия, за да съберат нужните, необходими обективни данни, та да може обвинението, което се гради върху изключителни положения, да излезе поне правдоподобно. Установява се, че убийството е станало с тесла. Но никой не се сеща, не се е постарал да се вземат известни следи за дактилоскопично изследване тъкмо от теслата. Вземат се такива от касата, а оръдието, с което се е оперирало, то остава на заден план.
Вижда се стъпка на мястото при касата, измерва се тя, но никога не е била съпоставяна с другите данни, за да се даде една правдоподобност, едно по-непосредствено доказателство за свързването на това жестоко
деяние
с ония, които са убили Лулчева.
Ако аз напирам на тия недостатъци, това го правя, не за да дам една или друга преценка върху деятелността на тия, които са водили следствието. В настоящия момент, както прокурорът, така и нас, защитниците - това мога да го потвърдя - ни интересува да се съберат обективни данни, за да имаме окончателно убеждение. Аз мога да ви уверя, че всички, които сме поели защитата, сме направили това, за да можем сами да се убедим, за да видим как стои този въпрос. Цялото обвинение се гради на самопризнанията, направени при изключителни обстоятелства. Това самопризнание се оттегли.
към текста >>
А оня, който е извършил през нощта такова страшно
деяние
, да запази такова хладнокръвие, да запази до такава степен своите нерви, да не се издаде нито с един вик - това е неправдоподобно.
Бихме ли могли да допуснем, че Малина е тази сатанинска душа, при всичкото самообладание да дойде и се преструва и вика: „Дръжте убиеца! ”, за да се спаси тя? За това, че Малина има такава сатанинска психология, ние нямаме никакви данни. Ние разпитахме всички лица, с които тя е разговаряла сутринта. Те ни казаха, че не са забелязали никаква нервност, никакво трепване дори на един мускул.
А оня, който е извършил през нощта такова страшно
деяние
, да запази такова хладнокръвие, да запази до такава степен своите нерви, да не се издаде нито с един вик - това е неправдоподобно.
Това изключително положение граничи вече с невъзможното. А ние имаме доказателства, че Малина не е със съвършено здрави нерви, че тя след това изпада в хистеричен транс. Спирайки се на хистеричния транс, в който изпаднала Малина след първите й показания в Дирекцията на полицията и била изпратена на лечение в болницата, защитникът изтъква, че докато е била лекувана, тя нито един път не е давала каквито и да е признаци, че е извършила убийството на Лулчева. - Като че ли съдбата е поискала с един експеримент да ви покаже самата истина. Какво говори Малина в това симптоматично състояние, в което се е намирала тогава?
към текста >>
Това е въпросът дали
деянието
, тъй както се приема от обвинителната власт, е едно
деяние
, извършено предумишлено.
Тя говори при бълнуванията си за черния следовател, за фамозното черно куче, с което следователят в полицията искал да изпита Малина. В това си състояние тя не прави ни най-малък намек нито за кражбата, нито за убийството. По въпроса за показанията на Малина пред полицията проф. Ганев намира за правдоподобно твърдението й пред съда, че тя не помнела какво е казала по-рано, защото това се дължи на болест, на дефекта на паметта. Има един друг въпрос, който сигурно ще спре вашето внимание.
Това е въпросът дали
деянието
, тъй както се приема от обвинителната власт, е едно
деяние
, извършено предумишлено.
Ако се спирам на този въпрос, то е за да се свърже съдбата на майката със съдбата на нейната дъщеря. Правейки подробен анализ на показанията пред полицията и на изнесените пред съда данни, защитникът намира, че Стойна Тимева в никакъв случай, даже да се приемат показанията им пред полицията за верни, не може да се подвежда под отговорност за предумишлено убийство. Елементите на такова убийство не съществували. Даже по отношение на Малина Тимева да се говорило за предумишлено убийство, било невъзможно. - Един последен аргумент.
към текста >>
55.
14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Бива арестуван, давал е показания и е освободен чак когато убийците си признали за
деянието
си пред полицията.
А защо? Защото вестниците раздухвали изказванията на Лулчев пред много негови познати, че жена му ще бъде убита. Предупреждавал я да не ходи непрекъснато на гробищата да оплаква баща си и майка си, защото ще предизвика черните сили. Но тя не го е послушала. И когато става убийството, всички са смятали, че той го е извършил.
Бива арестуван, давал е показания и е освободен чак когато убийците си признали за
деянието
си пред полицията.
Тогава е раздухвано от пресата, че той е дъновист-убиец. 5. Процесът е много шумен. Стотици хора са стояли пред съдебната палата и са наблюдавали и чакали новини от процеса. Разгонвали са ги чрез пожарните коли и чрез полицията. Всички накрая са насочвали заключенията си, че това е работа на дъновистите.
към текста >>
След шумотевицата на процеса, който е проследяван от вестниците най-подробно, то съдът се насочва за разследване и осъждане на това криминално
деяние
.
” Да, използван е бил случаят да се атакува Учителят и Бялото Братство с лъжи, клевети и злословия. Вестниците са описвали всичко. 6. Освен това Лулчев е бил намесван много пъти с различни похождение с млади момичета и много пъти е викан в следствието да дава обяснения. Дори са давали на следователя достатъчно улики, за да бъде викан Учителят Дънов на разпити. Така че поведението на Лулчев е било крайно осъдително. 7.
След шумотевицата на процеса, който е проследяван от вестниците най-подробно, то съдът се насочва за разследване и осъждане на това криминално
деяние
.
Споменава се, че са дъновисти, но няма преки нападки срещу Учителя. Но иначе мълвата се носи в града, че са ученици на Дънов. След процеса Учителят отстранява Елена Андреева от Изгрева, както и Лулчев. Елена е 4 години (1931 ÷ 1935 г.) основна учителка в с. Макоцево. Там престоява 4 години, след което е уволнена завинаги като учителка, понеже е била дъновистка (виж „Изгревът”, том IX, стр.
към текста >>
56.
II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Смъртта на лице, извършило
деяние
по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшествуващата алинея.
Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра. Член 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от права по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги. Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.
Смъртта на лице, извършило
деяние
по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшествуващата алинея.
Член 5. Министерският съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители. Главният народен обвинител и обвинителите с възможно най-голяма бързина събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, предвиждат мярка за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда. Член 6. Народният се състои: а) от народни съдии - пълнолетни български поданици от двата пола, избрани от областния комитет на Отечествения фронт; б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната.
към текста >>
57.
VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
,
трета част - писма 1915г - 1918г
,
ТОМ 21
Това е
деянието
и печатът на хигиената.
Всяка болест е обусловена от ред причини. Ще мине всичко. Търпение. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Най-добрите неща често хората им придават най-извратен характер. Всяка болест носи и здравие и всяко здравие - болест.
Това е
деянието
и печатът на хигиената.
Писмо от Учителя Пеmьр Дънов до К нvо Стойvев от 5.11.1916 г.,стр. 1 Стр. 54411 036 Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 5.11.1916 г., стр. 2 Стр. 545/1036 Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 5.11.1916 г., стр.
към текста >>
58.
XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар
,
,
ТОМ 21
Ще изпълняват ли Неговата воля, която е Волята на живия Бог, или ще изпълняват своята си воля, която е
деяние
на предателите.
И накрая трябва да научат песента „Писмото”, да я изпеят, като предварително изучат защо е дадена тази песен. Виж „Изгревът”, том XIX, стр. 985. 3. И главният въпрос е признават ли Учителя Петър Дънов за Учител и ще изпълняват ли Неговата воля без никакво изключение. 4. Ще трябва да се определят.
Ще изпълняват ли Неговата воля, която е Волята на живия Бог, или ще изпълняват своята си воля, която е
деяние
на предателите.
Това е.
към текста >>
59.
IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.
,
,
ТОМ 22
„Има ли свидетели за това
деяние
?
Той се смее с глас и я съветва друг път да не е толкова наивна. По-късно прави съдебен процес срещу Учителя, че той я целунал. Явяват се с Учителя в съда. Прокурорът започва надълго и широко да я разпитва, кога и къде я е целунал Учителят. Тя казва: „Преди една седмица".
„Има ли свидетели за това
деяние
?
" - пита прокурорът. Тя отговаря, че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае, къде я е целунал Учителят. Тя мълчи известно време и най-после казва, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде.
към текста >>
60.
19. Стойна Кондарева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Това „
благодеяние
" се повтори няколко пъти.
Цвета Ганева и дъщерите й Любка и Златка. Тя постоянно шиеше безплатно на братята и сестрите. Шила ми е и на мен панталон. На това някога й завиждаха и я клеветяха и често я глобяваха, че работи без да плаща данък. Разбира се, ние събирахме средства и я подпомагахме да се справи със злото, предизвикано от нашите „мили братя и сестри" - разбойници и врагове на Учителя, попаднали на Изгрева, и заплати за безкористното добро, което правеше на много приятели.
Това „
благодеяние
" се повтори няколко пъти.
И сега се срещат в братските среди такива „екземпляри" с криво разбрана цивилизация - Словото. Заминава си на 4 юни 1967 година. Оставя светли спомени в сърцата на младите.
към текста >>
61.
50. Ангел Керемедчиев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Левски веднага научил за това
злодеяние
и от билото на планината с една дъска се спуснал и стигнал до колелото, около което имало много турци, които гледали сеир.
Започнал да поправя радиоапарати и си изкарвал пари за храненето. В Карлово са трима наши родолюбци, родом от там - Евлоги и Христо Георгиеви, като първият бил голяма финансова личност в света и най-големият дарител в и извън България. Дал 7 милиона златни за строежа на Софийският университет, направили в Карлово едно голямо водно колело, което се въртяло непрекъснато от водата и движело машините на няколко фабрики със станове за платове. На това колело турците завързали майката на Левски - Гина, за да им каже къде е синът й. Тя постоянно се потапяла от въртенето в студената вода.
Левски веднага научил за това
злодеяние
и от билото на планината с една дъска се спуснал и стигнал до колелото, около което имало много турци, които гледали сеир.
Скочил срещу тях с два пистолета и нож в устата си, и почнал да стреля. Турците изчезнали. Той отвързал въжетата, с които турците били вързали майка му за колелото, освободил я и пак забягнал нагоре в планината, Ангел взел да поправя радиоапарати, на които обикновено изгаряли бушоните и някои други евтини части. Той поправил радиото на един човек, който го носил преди това на друг, който му взел 30 лв., а Ангел му взел 2 лева. Той отишъл в кръчмата и разказал за този радиотехник и квартирата на Ангел се пълнела с радиоапарати.
към текста >>
62.
55. Петър Филипов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Петър ни изпъжда от дома си и последствията на това
деяние
не закъсняват.
Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект. Обръщам му внимание, че племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него - лесно може да изпадне под влиянието на милицията. Това е една горчива истина, която той разбира по-късно и тя съкращава живота му. През 1972 г.
Петър ни изпъжда от дома си и последствията на това
деяние
не закъсняват.
Около него започват да се събират най-различни хора, които го шпионират и му пречат, С Петър най-активно участваме във всички летни екскурзии на Рилските езера. Поправяме стъпалата на пътеката на Езерото на Чистотата и участваме във всички братски прояви. Поради гонението на Братството от комунистите при езерата ние направихме лагер под Салоните - при извора Адунай, където лагерувахме много години. Милицията идваше до езерата, прогонваха приятелите, но ги мързеше да дойдат до нашия лагер и ние изкарвахме необезпокоявани там повече от месец. След нашето напускане на дома му той си счупва крака.
към текста >>
63.
70. Николай Дойнов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
По едно време Николай обвинява Гради, че е откраднал някакви братски пружини, и му спира три месечни заплати, без да има някакво доказателство за това
деяние
.
Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет и Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на Братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно. Тогава най-малката заплата е 8000 лева.
По едно време Николай обвинява Гради, че е откраднал някакви братски пружини, и му спира три месечни заплати, без да има някакво доказателство за това
деяние
.
Гради протестира пред Братския съвет, но Николай му казва: „Ако не си доволен, вземи си багажа и напусни Изгрева." По същото време на Изгрева стават големи разправии. Една сутрин, преди започване на беседата на Общия клас, Николай и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пускат Никола Антов да влезе. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е той. Няколко дена след тази случка в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискува 120 милиона лева, които се намират в дома му. Незабавно го изпращат на изправителен лагер в Белене.
към текста >>
64.
част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-
,
,
ТОМ 22
Тази болест от побоя траяла точно 3 месеца, отмени поставянето на адска машина, от което
деяние
„Народна защита" се отказа.
Тогава, за компенсация на неуспеха си, решават да поставят адска машина - бомба със закъснител под салона и така да избият всичките братя и сестри. Тогава Учителят отива при съществата на кармата и пожелава той да понесе наказанието за нашите глупости, грехове и разправии. Кармата не закъснява и на 12.05.1936 г. става побоят над Учителя, който прогресивно влоши здравето на Учителя. Получи пареза, престана да изнася беседи и да говори и изкара една Голгота, по-голяма от тази на Христос.
Тази болест от побоя траяла точно 3 месеца, отмени поставянето на адска машина, от което
деяние
„Народна защита" се отказа.
Учителят оживя и възкръсна и внесе в нас новия живот, който беше придобил с беседата на събора на 19.08.1936 г. "Да им дам живот". (Марс тригон Нептун). Показва, че Учителят постоянно прониква съзнателно в невидимите светове да черпи сили и знания оттам. Цялата тази груба марсова енергия той я обработва с Божествената любов (Нептун) и я отправя към ускоряването на духовното развитие на човечеството (Нептун в 9 дом).
към текста >>
65.
III. ЗА БРАКА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради
блудодеянието
може да се жени.
И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение. И само когато има явен разврат, да се допусне развод и втори брак.
А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради
блудодеянието
може да се жени.
Ето защо, велики са думите на Христа, в 19. глава, стих 11. от Евангелието на Матея! «... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.» С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят.
към текста >>
Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в
блудодеяние
, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия.
Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога!
Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в
блудодеяние
, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия.
Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки.
към текста >>
66.
17. УЧИТЕЛЯТ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Учителят дойде на Земята с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко
деяние
, мисъл и чувство.
Любов, която изключва всички скърби и страдания, разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любов жива, свята, безсмъртна, вечна, която единствена ще спаси света. Новият човек - Учителят, Който сложи живота Си пред олтаря на Великата Божия Мъдрост, носителката на истинското знание и светлина. Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, прегради и ограничения, и го постави в свят чист, лазурен и необятен, на който Той служеше, отваряше вратите на затворите, в които човек сам себе си е поставил. Той беше носителят на Великата Божия Истина, която освобождава от робство човешката душа, отваря широките светли двери към простор и свобода, събаря стари крепости, пред които отстъпват вековните крепости, заблуждения.
Учителят дойде на Земята с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко
деяние
, мисъл и чувство.
Той беше сеячът на доброто семе, Великото Божие Слово, остави го да никне и стократно плод да даде. Той със Своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение, нагоре по спиралата на вечния живот. За Учителя, за Когото Небето слиза към Земята, а Земята възлиза към Небето, там високо, някъде на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка - за обща работа, за мир и любов между хората. Учителят, вдъхновителят на всички прогресивни хора на света, даде възможност - кой с перо, четка, сеячка, чук или мотика, кой с живот и песен, да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Той превърна живота в песен и песента - в живот.
към текста >>
67.
2.3. Юбилеен събор на Българското Евангелско дружество Пловдив, 13-17.04.1900 г.
,
,
ТОМ 24
Текстът: "За това, царю Агриппо, не бях непокорен на небесното видение"(
Деяние
26:19) се живо разви и практическите от тези думи поучения, се обясниха на слушателите.
Попов върху текста: "Както Ме Отец проводи и Аз провождам вас" (Йоан 20:21). Темата: "Посланието на черквата"обширно се разви от проповедника. След пладне, същия ден от 3-4 часа се отслужи Господнята Вечеря и от 8-10 часа вечерта се извърши пак редовното богослужение. Словото се държа от г-на Д-р И. X. Хаус, мисионерин от Солун.
Текстът: "За това, царю Агриппо, не бях непокорен на небесното видение"(
Деяние
26:19) се живо разви и практическите от тези думи поучения, се обясниха на слушателите.
В понеделник, 17-й април, Изпращателното Събрание, държано в старото помещение на Евангелската черква от пловдивския пастир Ив. Я. Сечанов, беше трогателно. Водителят, след като поблагодари на присъствующите на събора от разни места на Южна и Северна България и Македония, помоли всички да имат за девиза през живота си пълно посвещение Господу. Молитвите и говоренията, в които мнозина взеха участие, бяха усърдни и назидателни. Бог изобилно да благослови делото, което се е завзело да върши Българското Евангелско Дружество в нашето отечество.
към текста >>
68.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
Това е чудо и истинско
благодеяние
"Честният човек", казва английският поет, "е най-благородното от ръката на Бога създание".
Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи!
Това е чудо и истинско
благодеяние
"Честният човек", казва английският поет, "е най-благородното от ръката на Бога създание".
А човека, който посредничи да създава от крадеца - честен човек; от паразита - производител; от алкохолика - трезвеник; от кръвника - братолюбец; от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел. Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец на 20-и век? [Зорница, Г. XLVI, бр. 39 (29.IX.1926), с. 2]
към текста >>
69.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
И интересното е, че у този народ се явява едно странно стремление към изравняване, съюзяване с Освободителката, върху почвата на извършеното ней
благодеяние
.
Гладният не знае какви мотиви ръководят давающия му хляб; но хлябът го нахранва и той е благодарен. И за стореното си добро нам Русия се считаше права да се бърка в нашите вътрешни работи, но защото пък освобождението ни не беше искрена едничка задача, а по-скоро даже лъжовна, за да прикрие пред народ и войска истинската (използува се православието и славянството на руския народ, за да се популизира войната), то затова, естествено, Русия нямаше доверие в нашето поведение, в нашата признателност. От друга страна, фактът на даряването нам свободата ни правеше признателни; това чувство не щеше да бъде по-малко, ако даже знаехме мотивите какви са. Но както естествен закон е, макар от духовно естество, признателността и привързаността към благодетеля, тъй же еднакво основан закон е, у всичко живо, да се стреми към свобода. Русите не разчитаха, че на Балканите ще освободят един народ, който в масата си е много по-жив и буден от руските народни маси, и заради това не очакваха силно стремление към свобода, ясно схващане своите национални интереси и достатъчно кураж за защита на своите интереси дори да се опълчат против благодетеля си.
И интересното е, че у този народ се явява едно странно стремление към изравняване, съюзяване с Освободителката, върху почвата на извършеното ней
благодеяние
.
Цялата наша история от Освобождението ни насам, като че ли се състои в едно; като че ли всякога България е искала да каже на Русия: "Ти ни освободи. - Ти имаш вече веднъж завинаги нашето сърце. По-силна гаранция за нашата верност не търси. Но ти ни виждаш буден и жив народ. Дай ни да се управляваме сами - което ще бъде, едно, истинско ползване от дарената ни свобода, и, друго, по-добре ще се управляваме като разбиращи по-добре от вас нашите нужди.
към текста >>
Не се бъркайте във вътрешните ни работи и не ни изтъквайте постоянно стореното нам
благодеяние
, за да не би чрез изпитаната болка от бъркането и напомнянето да се изплати стореното
благодеяние
, да се изкорени признателността, и тъй ни изгубите.
По-силна гаранция за нашата верност не търси. Но ти ни виждаш буден и жив народ. Дай ни да се управляваме сами - което ще бъде, едно, истинско ползване от дарената ни свобода, и, друго, по-добре ще се управляваме като разбиращи по-добре от вас нашите нужди. Тъй използвайки всичките възможни блага от дадената ни свобода, ние още повече високо ще ценим вашата заслуга, и още повече ще се привързваме. И за вашата велика задача - вземането на Цариград и излизането на Средиземно море, което е ваше право, ако вие поискате нашето сътрудничество, ние ще се притечем не само от гордо съзнание, че ние, малки, отиваме на помощ на вас, големи, но и главното, естествен закон е желанието у облагодетелствувания да се стреми към отплата.
Не се бъркайте във вътрешните ни работи и не ни изтъквайте постоянно стореното нам
благодеяние
, за да не би чрез изпитаната болка от бъркането и напомнянето да се изплати стореното
благодеяние
, да се изкорени признателността, и тъй ни изгубите.
Стойте настрана! Разчитайте само на духовния закон на признателността, закон тъй же положителен и неизменен както и всички природни физически закони"... Уви! Изглежда, че и досега русите не допущат сериозността на закона за признателността. И правилното изучаване на нашите отношение с Русия през изминалите 35 год. показва, че те не са нищо друго освен арена на сблъскването на тези четири елемента.
към текста >>
Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на руското
благодеяние
.
освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 200,000 души свои синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи също около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе тази придобивка на българското оръжие и го раздаде на своите нови протежета Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество! И днес България и Русия са квит! И слава Богу! Взехме - дадохме! И ние днес сме свободни.
Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на руското
благодеяние
.
Няма вече почва за заблуждаващата хипноза на признателност към Русия. Свобода! Да свобода, защото задължението е робство. Задължението е едно духовно робство, тъй же реално, както и физическото. Това е една психологическа истина известна на всеки човек, защото няма човек, който повече или по-малко да не е влизал в задължения. Даден човек получава известно благодеяние от другиго.
към текста >>
Даден човек получава известно
благодеяние
от другиго.
Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на руското благодеяние. Няма вече почва за заблуждаващата хипноза на признателност към Русия. Свобода! Да свобода, защото задължението е робство. Задължението е едно духовно робство, тъй же реално, както и физическото. Това е една психологическа истина известна на всеки човек, защото няма човек, който повече или по-малко да не е влизал в задължения.
Даден човек получава известно
благодеяние
от другиго.
Тези двама души не могат вече да бъдат приятели. Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен. От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други.
към текста >>
И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "
Благодеянието
е
злодеяние
".
Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен. От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие.
И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "
Благодеянието
е
злодеяние
".
Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. "Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло.
към текста >>
Разбира се, когато едно
благодеяние
се извърши от някой велик светец, който щом направи
благодеянието
и го забрави,
благодеянието
си е
благодеяние
.
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние".
Разбира се, когато едно
благодеяние
се извърши от някой велик светец, който щом направи
благодеянието
и го забрави,
благодеянието
си е
благодеяние
.
Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. "Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна.
към текста >>
Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско
злодеяние
.
Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние.
Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско
злодеяние
.
"Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна. На всяка крачка тя ще се вглежда - дали постъпката й е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не.
към текста >>
"Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е
благодеяние
.
Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние.
"Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е
благодеяние
.
Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна. На всяка крачка тя ще се вглежда - дали постъпката й е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисля своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка.
към текста >>
И по природата на нещата, благодетелката винаги бива все недоволна; тя винаги ще съжалява за гдето е сторила
благодеянието
, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното й добро.
И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна. На всяка крачка тя ще се вглежда - дали постъпката й е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисля своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка. Ето това е била работата на България през всичкия свой минал уж свободен живот.
И по природата на нещата, благодетелката винаги бива все недоволна; тя винаги ще съжалява за гдето е сторила
благодеянието
, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното й добро.
И това ще следва докато отношенията ще се изродят в такива между врагове, а не между приятели. И това ще следва дотогава докато задължението бъде изплатено. Свободата е един от основните закони на природата. Този закон е основен в всички царства, и животно, и растително, и човешко. Едно дърво оградено с други, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга в страни, докато достигне повече въздух и повече слънце.
към текста >>
България се изплати на Русия, за стореното й
благодеяние
.
но не на действителното. Беше у нас естествено да се стремим към свобода на действие, но ние нямахме тази свобода, защото връзката съществуваше, връзката на зависимостта, на обезателството. И русофилска и националистическа политика почиваха на закони в човешката природа - признателността и стремлението към свобода, но когато първата се основаваше върху реалността, другата беше политиката на бъдещето, на времето, когато няма да има вече зависимост. Ето защо те се сблъскваха и бореха докато не се изпълни волята на закона - пълната свобода. И тази свобода, най-после, възтържествува.
България се изплати на Русия, за стореното й
благодеяние
.
Сега тя е наистина свободна. Ней й отлекна от товара. Тя чак сега е в състояние да води свободна политика; чак сега тя може да отива вред без да минава през Петербург; чак сега се тя отървава от опека; чак сега за първи път е свободна политически. До вчера България беше непълновъзрастна; днес тя е възмъжала, мъж, който може сам да ръководи своите дела. Със своето поведение Русия откъсна сърцето на народа ни.
към текста >>
70.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
се отървахме и от
благодеянието
.
След освобождението в 1878 г. до пълната независимост нас ни деляха две важни прегради - суверенството на Турция и задължението към Русия. Истинският цар, па и истинската интелигенция, която трябва да бъде идеалистична, трябва да горят от велика ревност да видят своето отечество да не бъде то само под физическо, но и под морално робство; да има не само физическа, но и морална свобода. На 22 септември 1908 год. ние се отървавахме от суверенитета, на 27 юли 1913 год.
се отървахме и от
благодеянието
.
Днес ние знаем какво нещо е война; оценяваме, следователно, великата заслуга от достигането първото само с пари. Освен това в 1908 год. нам предстоеше война с Турция. След обявяване независимост ние щяхме да се бием с Турция вече като равни, когато преди нашата борба щеше да бъде погледната, юридически, като бунт, като въстание против суверен. Те са дребни работи, би рекъл някой, но в същност те тежат твърде много пред един европейски свят, който е отрасъл в законност. 9.
към текста >>
Както ние бяхме свързани с Русия от стореното нам
благодеяние
- освобождението, и тази връзка можеше да бъде скъсана само с такова грамадно зло, равносилно на едно освобождение - каквото бе спъването на България през 1913 година и нахвърлянето пет неприятеля срещу нас, за да ни разделят по между си, както направи лятос Русия, тъй и Короната ще изгуби всякаква връзка с народа само когато един ден докара някое зло, което да е равносилно на спасението от смърт, каквото направи със спирането на румънската войска.
Значи на тези два еднички фактори в една конституционна държава - Короната на народа - ние дължим нашата свобода. Това са днес нашите освободители и спасители, и никой друг. И като говорим за короната, това бе една много голяма нейна заслуга пред народа. А една заслуга, това е едно обезателство, една връзка. Днес вече Короната ни е свързана с народа; тя е венчана с него.
Както ние бяхме свързани с Русия от стореното нам
благодеяние
- освобождението, и тази връзка можеше да бъде скъсана само с такова грамадно зло, равносилно на едно освобождение - каквото бе спъването на България през 1913 година и нахвърлянето пет неприятеля срещу нас, за да ни разделят по между си, както направи лятос Русия, тъй и Короната ще изгуби всякаква връзка с народа само когато един ден докара някое зло, което да е равносилно на спасението от смърт, каквото направи със спирането на румънската войска.
И днес напразно ще се опитват да откъснат тези два вечни фактора, Короната и Народа. Това, което заслугата е вързала, не се разкъсва с хули и бунтове, колкото и ревностно да са проповядвани. И всеки българин трябва да се радва на това пущане на корени от страна на нашата царска фамилия. Идеалистът пък, който знае реалната сила на духовните закони, е спокоен и сигурен за мирното развитие на нашата страна; занапред династически вълнения са невъзможни. Може народът да не знае още тази нова, последна, и велика заслуга на царския ни дом.
към текста >>
71.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Даден човек получава известно
благодеяние
от другиго.
Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на Русия. Няма вече почва за блуждающия хипноз на признателност към Русия. СВОБОДА! Да свобода, защото задължението е робство. Задължението е едно духовно робство, тъй же както и физическото. Това е една психологическа истина, известна на всеки човек, защото няма човек, който повече или по-малко да не е влязъл в задължения.
Даден човек получава известно
благодеяние
от другиго.
Тези двама души не могат вече да бъдат приятели. Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен. От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно, презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други.
към текста >>
И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „
Благодеянието
е
злодеяние
".
Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен. От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно, презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие.
И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „
Благодеянието
е
злодеяние
".
Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. „Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло.
към текста >>
Разбира се, когато
благодеянието
се извърши от някой велик светец, който щом направи
благодеянието
и го забрави,
благодеянието
си е
благодеяние
.
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно, презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние".
Разбира се, когато
благодеянието
се извърши от някой велик светец, който щом направи
благодеянието
и го забрави,
благодеянието
си е
благодеяние
.
Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. „Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна.
към текста >>
Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско
злодеяние
.
Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние.
Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско
злодеяние
.
„Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна. На всяка крачка тя ще се вгледва - дали постъпката и е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не.
към текста >>
„Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е
благодеяние
.
Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние.
„Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е
благодеяние
.
Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна. На всяка крачка тя ще се вгледва - дали постъпката и е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисли своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка.
към текста >>
И по природата на нещата, благодетелката била все недоволна; тя винаги ще съжалява, за гдето е сторила
благодеянието
, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното и добро.
И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна. На всяка крачка тя ще се вгледва - дали постъпката и е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисли своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка. Ето това е била работата на България през всичкия минал уж свободен живот.
И по природата на нещата, благодетелката била все недоволна; тя винаги ще съжалява, за гдето е сторила
благодеянието
, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното и добро.
И това ще следва, докато отношенията ще се изродят в такива между врагове, а не между приятели. И това ще следва до тогава, докато задължението бъде изплатено. Свободата е един от основните закони на природата. Този закон е основен във всички царства, и животно, и растително, и човешко. Едно дърво оградено с друго, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга встрани, докато достигне повече въздух и повече слънце.
към текста >>
България се изплати на Русия за стореното й
благодеяние
.
Либералната или националната политика у нас беше политика на идеалното, на как трябва да бъде, но не на действителното. Беше у нас естествено да се стремим към свобода на действие, но ние нямахме тази свобода, защото връзката съществуваше, връзката на зависимост, на обезателство. И русофилска, и националистическа политика почиваха на закони в човешката природа - признателността и стремлението към свобода, но когато първата се основаваше върху реалността, другата беше политиката на бъдещето, на времето, когато няма да има вече зависимост. Ето защо те се сблъскваха и бореха докато не се изпълни волята на закона - пълната свобода. И тази свобода най-после възтържествува.
България се изплати на Русия за стореното й
благодеяние
.
Сега тя е наистина свободна. Ней й отлекна от товара. Тя чак сега е в състояние да води самостоятелна политика; чак сега тя може да отива вред, без да минава през Петербург; чак сега се тя отърва от опека; чак сега за първи път е свободна политически. До вчера България беше напълно възрастна; днес тя е възмъжала, мъж, който може сам да ръководи своите дела. Със своето поведение Русия откъсна сърцето на народа ни.
към текста >>
Освободена в 1878 година, физически България беше оставена с две обезателства - турския суверенитет и руското
благодеяние
.
Ето това е велико историческо значение на миналата война. 27 юли 1913 г. е истинският ден на нашата политическа свобода. Тази дата трябва да замести 19 февруари. Родени на историческата сцена на 19 февруари 1878 г., България прекара 35 години под опекунство, но това време тя не проспа, а работи, и като се приготви в 1912-1913 години беше подложена на изпит и този изпит тя издържа великолепно.
Освободена в 1878 година, физически България беше оставена с две обезателства - турския суверенитет и руското
благодеяние
.
От първия България се освободи на 22 септември 1908 год., което плати с пари; от второто на 27 юли 1913 год., като беше подмамена и ограбена. Дългът към Русия - това беше нашата вина и тази вина ние изплатихме с погрома. И в такъв случай, погромът не е погром. Ние не трябва да бъдем опечалени от него, а напротив зарадвани. Защото едва след него ние станахме истинска свободна нация.
към текста >>
72.
3.11. ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ ПОД СНЕГОВЕТЕ 27-и и 28-и март 1918 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Дебел сняг, с ледена покривка покриваше земята, а скалите облечени в гладкото си ледено
одеяние
, блестяха ослепително от чупенето на слънчевите лъчи в огледалната им повърхност.
3.11. ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ ПОД СНЕГОВЕТЕ 27-и и 28-и март 1918 г. Гореща и непоносима пролет настъпи долу - в низините през м. март, а тук - на Перистера снеговете не бяха почнали още да се топят - термометърът свиваше живака си още под нулата.
Дебел сняг, с ледена покривка покриваше земята, а скалите облечени в гладкото си ледено
одеяние
, блестяха ослепително от чупенето на слънчевите лъчи в огледалната им повърхност.
При това, от време на време преваляваха през този месец и нови снегове, които удебеляваха снежната покривка и заличаваха единствените пътеки за движение към позицията. Това създаваше големи грижи, труд и усилия в снабдителната служба на полка, но всички живееха с надеждата, че и мъките ще се стопят скоро в близкото стопяване на снеговете, защото м. март е в края си, а така близко е пристигнал и топликът. Но законите на природата тук в планините не всякога са в сила да надделеят над капризите на планинските стихии. Зората на 27 март, смутена от близкия тътнеж на наближаваща стихия, бързо разкъса полупрозрачната си завеса и откри новия ден, роден всред хаоса от адския трясък и неземен вой на планинския снежен ураган, връхлетял така неочаквано върху планините и позицията на полка.
към текста >>
73.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Нима може да е лош този човек, който чрез благородно
деяние
да познае автора му.
Размятам плата, галя го с ръце, слагам го до бузата си, великолепно! Някаква топла мечта метали и вълшебен блян унася душата ми. Значи, всецяло обута и облечена от Вас! Чета на Colombo писмата Ви, показвам плата за дрехата; за него няма две мнения, че благодетелката ми не е жена, а мъж и че този незнаен дарител е Учителя, и никой друг. Само за това му откритие плаках на гърдите му от благодарност.
Нима може да е лош този човек, който чрез благородно
деяние
да познае автора му.
Значи той има интуиция - разбира кой е най-прозорливия в школата и кой може тъй деликатно да помогне на такова едно неподкупно и независимо същество като мене. Знаете, той открива, че аз съм любимка на Учителя! Той уверява в туй! Струва ми се, че преувеличава и напразно ме ласкае. Че за какво ще Му съм любимка!?
към текста >>
74.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Много неща ми идват да Ви кажа, но те сега бягат от мене; а когато ръцете ми са заети с работа бърза и неотложна, тогава мислено се разговарям с Вас, но мисли бързи, които нямат време да се застоят и усладят душата ми, защото мисъл трябва да съсредоточи човек и в най-малкия иглен бод и най-малкото
деяние
.
”, когато слушайки Учителя, казвам си: ,Да живея, да живея! Живота има смисъл, красота и цел! Живота Божий е хубав, хубав! ” Знаете ли като гледам това дивно лице, слушам гласът Му, като че ли се пречиствам, пречиствам и изведнъж целият мрачен хоризонт на моята душа се разведрява и аз пак виждам животворното слънце. Но колко доблестен подвиг трябва да извършиме, за да оправдаеме толкова голямата Божия милост над нас, да ни Го изпрати в тия дни, в тия тежки дни.
Много неща ми идват да Ви кажа, но те сега бягат от мене; а когато ръцете ми са заети с работа бърза и неотложна, тогава мислено се разговарям с Вас, но мисли бързи, които нямат време да се застоят и усладят душата ми, защото мисъл трябва да съсредоточи човек и в най-малкия иглен бод и най-малкото
деяние
.
Знаете ли, че майка ми още не ме е посетила! Как без думи Небето ме още изобличава чрез това! Но кой ми е майка, кой ми е баща и братя, и сестри? И тука може да се дадат добри отговори, но хубаво е човек да бъде в хармония с всички твари. О, зная, в много съм виновна пред всички, но що да сторя?
към текста >>
75.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко
деяние
.
И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме. Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев. Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване... Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ.
Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко
деяние
.
Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас. От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св.
към текста >>
76.
8.2.1.7. „Изгревът” и пиратите
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
Как ви се струва това
деяние
?
Това е едно от тефтерчетата от архива на Савка Керемедчиева, което бе откраднато от мен и после отиде в Лалка Кръстева. А цялата история ще прочетете в „Изгревът", том III, с. 109-115 за кражбата на архива на Савка Керемедчиева. Това е публикувано през 1995 г., а сега в 2010 г. издават едно от тефтерчетата.
Как ви се струва това
деяние
?
Деяние ли е, или престъпление? 11. Сега научавам, че са издали писмата на Учителя Дънов до Пеню Киров. А аз съм ги работил години наред, преди 30 години, после ги откраднаха и не ми ги върнаха, накрая ги продадоха. Целта им бе да ми се попречи, на програмата на „Изгревът". Виж „Изгревът", том XXIV, с.
към текста >>
Деяние
ли е, или престъпление?
А цялата история ще прочетете в „Изгревът", том III, с. 109-115 за кражбата на архива на Савка Керемедчиева. Това е публикувано през 1995 г., а сега в 2010 г. издават едно от тефтерчетата. Как ви се струва това деяние?
Деяние
ли е, или престъпление?
11. Сега научавам, че са издали писмата на Учителя Дънов до Пеню Киров. А аз съм ги работил години наред, преди 30 години, после ги откраднаха и не ми ги върнаха, накрая ги продадоха. Целта им бе да ми се попречи, на програмата на „Изгревът". Виж „Изгревът", том XXIV, с. 399 - „Най-големият предател протестантин", и направете справката по посочените страници. 12.
към текста >>
77.
11. Ако можеш да докажеш
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
От него ние знаем, че който се хване в
прелюбодеяние
с камъни да се убие, ти какво ще кажеш?
По времето на Христа, както и по всяко време, когато на Земята идва пратеник с велика мисия, пред тях се изпречват такива, които задават смешни и неуместни въпроси през време на съдбоносни мигове. Те могат да се причислят към категория на улегналите, затвърдените, книжници и фарисеи, които мереха нещата със свои мерки стари и негодни за новото време, което се превръща на епоха. Срещу новото, жизнеспособното, здравото те противопоставят старото, познатото, утвърденото. Те казват: “Така е казал Мойсей.” Обичайна тяхна фраза, която не спира до тук. “От него ние знаем, че който наруши съботата не е от Бога.
От него ние знаем, че който се хване в
прелюбодеяние
с камъни да се убие, ти какво ще кажеш?
” И още нещо: “ Невъзможно е в три дни да се разруши и изгради един храм.” От старите архиви на ритуалите, преданията и сказанията тия от категорията измъкват старите разбирания за да ги противопоставят срещу новото. Те целят само едно -да запазят старото, за да вървят мързеливите и твърдоглавите по познати и отъпкани пътища. Ала циклите на човешкия прогрес са определени. Векове и хилядолетия се подготвят великите събития, обстановката и пратеникът, който идва, да завърти колелото напред, за да промени старата инсталация, за да даде път на любовта и светлината. Огромен капитал се влага в изпълнението на този велик план и няма сила в света, която може да спре реализирането му.
към текста >>
78.
5. Съчетанието на звездите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Ужасът от това
деяние
беше неописуем.
Дословно ще го кажем: ”През деня бил нападнат П. К. Дънов пред прага на своя дом от неизвестно лице, което Му нанесъл побой.” Нищо повече, нито дума, както при подобни случаи, властта се намесила, издирила нападателя, престъпника - води се следствие и пр. и пр. Това за историята. През 1936 година, когато научихме това, ние заплакахме с глас - да, това ни се стори страшно, погледнато всякак и жестоко и брутално и съдбоносно.
Ужасът от това
деяние
беше неописуем.
Да нападнат Учителя пред неговия дом, през деня!... Той никога не оставаше долу без хора, имаше винаги посетители. На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата. Имало и счупено стъкло и кръв, както научихме по-късно. Това нещастие ни струваше скъпо, скъпо ни струва още и миналото напира и мъчително като свредел то продължава да дълбае нашето сърце и нашата чувствителност.
към текста >>
79.
9.4. Писмо до Учителя: Стара Загора, 28.V.1943 г.
,
Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)
,
ТОМ 28
Паниката е всеобща и ние живеем ужаса на всички онези, които са изправени пред едно нечовешко
деяние
.
Това, което дойде не беше изненада. Ние чакахме, че нещо ще стане, че нещо идва. Страшно е. Няма какво да Ви кажа. Вие го знаете по-добре от мен.
Паниката е всеобща и ние живеем ужаса на всички онези, които са изправени пред едно нечовешко
деяние
.
Душите ни са умъчнени. Ние не можем да не скърбим, не можем да не страдаме. Едно е може би вярно, че ние малко по-иначе ще изживеем ужаса и страданието. И наистина, какво става? Намирам време да се оглеждам дълбоко в себе си.
към текста >>
80.
Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
Печатът на дявола е числото 666:
прелюбодеяние
, плът, чародейство, ревност, кощунство и др.; Не се плашете, подайте братска ръка на първите!
21-22) 51. Любовта е път към съвършенство. 52. Вложете вярата в ума си, Любовта в сърцето си, за да познаете Бога като Истина. 53. Двата печата: 1). Христовия - Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Кротост, Смирение, Благост, Милосърдие, Вяра, Въздържание; 2).
Печатът на дявола е числото 666:
прелюбодеяние
, плът, чародейство, ревност, кощунство и др.; Не се плашете, подайте братска ръка на първите!
Заобиколете другия! 54. Има нещо, което съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсят - благото на праведния. (Той е реченият”, "Който има невестата, с. 64) 55.
към текста >>
81.
9. Собствена революция
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Та бяха казали на съда, че ми прощават за
деянието
ми.
То е тъмно, напълно тъмно, не се вижда къде е било обаче нанасям два удара там и то добре, че провидението ме е запазило тъй да се каже, в смисъл да не нанеса тежки смъртоносни рани. Сега мисля, че и двамата са преродени, но чрез кого не знам. Вероятно ударите с брадвата да са ударили завивките и раните не бяха смъртоносни. Спомням си само туй, че след като ме хванаха и ме изправиха на съд, то вероятно под молбите на майка ми и на баща ми, но те са заявили, че ми прощават. А аз щях да ги убия за пари.
Та бяха казали на съда, че ми прощават за
деянието
ми.
Това се дължи на това, че аз първо по характер не съм бил някой тип така пропаднал, туй едно и главно, че моите родители са били уважавани от всички и в дадения случай са ги съжалявали всички. Аз си спомням даже старши сержант един от стражарите, когато ни разследваха и ни разпитваха за случая, ме оглеждаше внимателно. С какво съчувствие ме гледаше, с каква мъка ме гледаше така, като съм в туй положение. А той беше близък на баща ми. Пък друг един стражар имаше един звяр, той имаше съвсем друго отношение.
към текста >>
82.
3.7. Убийството на крал Александър. Преглед. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 101, 14.10.1934, с. 3.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно
злодеяние
.
Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр. Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена.
Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно
злодеяние
.
Тъкмо в момента, когато старите вражди се забравяха, когато се радвахме, че братоубийствата са вече престанали, трагичният атентат срещу крал Александър се явява като един удар срещу новата ера във взаимоотношенията на Балканите, чието начало се положи. Ние дълбоко вярваме, че силите на доброто ще победят тия на разединението и злото и че кръвта на крал Александър ще циментира още по-здраво единството на всички южни славяни.
към текста >>
83.
56. Правото на силния в ново осветление. - В: Братство, Севлиево. Г 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1, 4.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Всички многобройни и разнообразни съображения изтъквани на широко чрез преса, радио, по всички възможни начини, са само отлично замаскирана и доведена до съвършенство пропаганда, която цели, след като вече ти е отнета свободата и възможностите за правилно и свободно развитие, да те накарат още да мислиш, че с това ти е направено
благодеяние
, за което си длъжен да благодариш... Да изреждаме ли още „благодеянията" на съвременното и на древното „юмручно право"?
Познаваме го, може би, и от това, което в личния си живот сме преживели. Правото на силния! - „Юмручното право" на старите, правото на организираната сила, на организираното насилие на днешния културен свят - ние го познаваме, ние го видяхме: тежкия, брониран юмрук, пред страшната заплаха на който Чехословакия сложи оръжие и се прости временно със свободата си; същия този юмрук, който с всичката си страшна сила се стовари върху Полша, а след това, последователно: върху Дания и Норвегия, Холандия, Белгия и Франция, Гърция и Югославия, България, Унгария и Румъния, и най-после, като завършек, като апотеоз на своите кървави безумия - върху огромната снага на великия Съветски Съюз. Всичко да погълнем, всичко да стъпчем под краката си, всичко да смажем, да обезвредим и да направим послушно на волята си и роб на интересите си. Абсолютно никакви морални, човечни или пък съображения за колективния интерес на човечеството или на нападнатите.
Всички многобройни и разнообразни съображения изтъквани на широко чрез преса, радио, по всички възможни начини, са само отлично замаскирана и доведена до съвършенство пропаганда, която цели, след като вече ти е отнета свободата и възможностите за правилно и свободно развитие, да те накарат още да мислиш, че с това ти е направено
благодеяние
, за което си длъжен да благодариш... Да изреждаме ли още „благодеянията" на съвременното и на древното „юмручно право"?
Излишно е. Всеки ги знае и всеки би могъл да посочи набързо една дълга редица от такива. Ако, обаче, днес ние смятаме, че светът се намира пред дверите на една истинска нова ера в своя живот и в своето развитие, ако ние смятаме, че миналото не е и не може да бъде идеал за настоящето и бъдещето, ако ние смятаме, че наистина ще трябва да вървим, да се движим напред, а не да замръзнем върху почвата, върху идеалите и разбиранията на едно отрицателно минало, чиито плодове, това е безсъмнено, се оказаха горчиви - то ние сме длъжни, ние трябва непременно да направим една основна корекция, да изменим коренно възгледите си върху правото на силния... И не само да изменим възгледите си, но да променим коренно и делата си. Защото, има ли смисъл, разумно и оправдано ли е да се борим против и да отричаме правото на силния, тъй както то е разбирано досега, само докато то е в ръцете на другите? Но, преди да разгледаме основно този въпрос, ние трябва да си уясним добре - от едно гледище, надхвърлящо гледището на обикновените, банални човешки схващания - кой е наистина силен?
към текста >>
84.
8. Заминаването на Светозар Няголов (9 март 2013 г.)
,
Найден Найденов, гр. Правец
,
ТОМ 31
Тази година и за първи път излезе в Интернет
злодеянието
на така наречения Братски съвет на общество Бяло Братство, създадено от Учителя.
Слава Богу! 13. Светозар си заминава на 9 март 2013 г. на 80 години в събота. И още в неделя на връх Мусала става огромна буря, незапомнена досега. А Светозар беше много свързан с Мусала, и непрекъснато се качваше горе, през целия си живот. 14.
Тази година и за първи път излезе в Интернет
злодеянието
на така наречения Братски съвет на общество Бяло Братство, създадено от Учителя.
И то - интернационално! И цялата Земя разбра за техните кражби на имоти, земи, къщи, пари. И как завещани домове са записани на тях „лично", като техен имот. Протестираха най-малкото 100 души, и се създаде нов комитет -интернационален, за възобновяване и промяна на тази грабителска политика. И всичко беше дадено с доказателства - документи.
към текста >>
85.
9. Агарта и Атлантида
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
За това си
деяние
ще отговарят пред „Изгревът", и прошка няма да има!
А защо? Това е възмездието за войните, които САЩ води по света: Ирак, Афганистан, Сирия и т.н. Възмездието се ръководи от Възвишен Разум, който възстановява равновесието в природата. Искам да заявя още нещо много важно. Аз много се ядосах на възраженията, защото бяха изнесени от невежи хора и на които им бе наредено, и заплатено.
За това си
деяние
ще отговарят пред „Изгревът", и прошка няма да има!
Както в Евангелията, така и Учителя Дънов говори, че всеко едно престъпление ще се опрости, но хулата срещу Святият Дух, Който е в Словото Му - никога! Хулата срещу Святият Дух, Който ръководи „Изгревът" е свещен и неприкосновен. И прошка няма да има за хулителите! Човек може да опрости престъпленията си на врага. Това препоръчва и Учителя Дънов.
към текста >>
86.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра
,
Стоян Ватралски
,
Събори 1926 -1927г.
Това е чудо и истинско
благодеяние
.
Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи!
Това е чудо и истинско
благодеяние
.
„Честният човек", казва английският поет, „е най-благородното от ръката на Бога създание". А човека, който посредничи да създава от крадеца - честен човек; от паразита - производител; от алкохолика - трезвеник; от кръвника - братолюбец; от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел. Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец на 20-и век? [Зорница, Г. XLVI, бр.
към текста >>
87.
109. Учителят Дънов не може да Се премери с мерките, с които мерим останалите хора
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
В
Деяние
на апостолите, гл.
- А Маркс? - Хм, Маркс! На запад не го смятат за философ, а само като ученик на Хегел. Диалектиката дали е в краката нагоре или надолу, тя си е на Хегел, на природата. А най-високия връх на комунизма - идеалът му, е взет от Евангелието.
В
Деяние
на апостолите, гл.
2, ст. 44 и 45 се казва: „Всички вярващи бяха наедно и всичко им беше общо; стоката и имането си продаваха и разделяха ги на всички, на всекиго според нуждите, които имаше.” Както виждате господин подполковник, още преди 2 000 години първите християни са почнали да правят опити за осъществяване на комунизма. Те още тогава били отишли много, много по-далеч от СССР, защото са постигнали това не чрез реки от кръв, а доброволно — любов си дали имотите. Ами и самото име „християнство” - то не е измислено от Маркс, а е заето. - А „Капиталът” къде оставихте?
към текста >>
88.
371. Ясновидка от най-висока класа
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Тя като проститутка, хваната на
местопрелюбодеянието
, се изсмя, закикоти с висок глас, опита се да прикрие смущението си!
- Ще ти направя кафенце и ще ти разкажа за всичко, което става по Изгрева, защото аз всичко зная, аз имам силно развита интуиция. Не само това, но аз съм и ясновидка от най-високата класа! И увлечена от тези разкази, тя отвори широко шкафа, който беше точно срещу Андрей, за да извади кафето и приборите. Андрей видя своите шест дюли в шкафа! Тя се сети, но беше късно, веднага се обърна и погледите им се срещнаха.
Тя като проститутка, хваната на
местопрелюбодеянието
, се изсмя, закикоти с висок глас, опита се да прикрие смущението си!
- Аз наистина занесох дюлите на Учителя, но Той ми ги върна, като ме помоли да Му ги сваря на сладко. Да знаеш само Учителя колко много обича дюлево сладко. Аз разбира се Му казах, че същия брат ще донесе и захар за сладкото. Учителят много Се зарадва и каза: „Добре, добре, да се благослови този брат.” Затова казвам ти, слушай ме и не се бой, работата тръгна добре, всичко е наред. Само побързай да донесеш захарта... Андрей се задоволи само да замълчи, като притегли раницата до себе си и се успокои като напипа в нея връзката с нелегалните материали.
към текста >>
89.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
23 юни Двете Тимеви, отричат
злодеянието
си.
Започнала да се съмнява в Малина Тимева или в Невена Георгиева, която често посещавала Ангелина. На 17 май Малина Тимева узнала, че Ангелина Лулчева ще се оплаче в полицията. Стойна и Малина Тимеви решили да премахнат Ангелина с отрова - стрихинин, но после решили да я убият с тесла. 13 удара /изкъртена челюст, отрязано ухо и пр./ На сутринта влязла в къщата, разхвърлила леглото и разхвърлила пари по стълбите, и тогава надала вик. В затвора двете Тимеви спят на един креват, спокойни са и сякаш не чувствуват тежестта на престъплението.
23 юни Двете Тимеви, отричат
злодеянието
си.
27 юни Днес ще бъдат изправени пред съда. Интереса към това дело, е необикновен! Съда в състав: Лазар Чайлев и членове: Д. Пешел и Кирков. Обвинението ще се поддържа от прокурора г.
към текста >>
90.
11.1. Лица и събития, доказани чрез „Изгревът”.
,
Отговор на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
Това е умишлено
деяние
!
11.1. ЛИЦА И СЪБИТИЯ, ДОКАЗАНИ ЧРЕЗ „ИЗГРЕВЪТ”. Отговор на Вергилий Кръстев - съставител на „Изгрева” 11.1.1. Милка Кралева се е запознала с Лиляна Табакова, по препоръка на „майстор Борис”. Той знаеше, че аз работя месеци наред с нея, и изпраща Милка с дъщеря си, за да ми се пречи!
Това е умишлено
деяние
!
И доказано с факти. 11.1.2. Аз съм работил с нея 6 месеца, и имам с нея 40 часа магнетофонен запис! Може ли да пресметнете, колко дни са това - да звучи в тебе този запис? Преди всяка среща, тя ми разказваше кои лица са идвали при нея, и какво са говорили срещу мен. И всичко това, се записваше на магнетофонна ми лента.
към текста >>
91.
39.1. За наследника, материалите и изнесените лъжи.
,
Отговор на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
Заради това си
деяние
, тя бе изгонена от тази къща!
5, с. 199-202. Тя участвуваше в бригадата на Борис Николов, около 10 години. Виж снимка № 57 от „Изгревът”, т. 23. Аз подготвях материали, слагах ги в чували, и тя виждаше как „майстор Борис” ги предаваше на други, за да ме изолира! И тя реши да приложи към мен същото, с въпросната чанта!
Заради това си
деяние
, тя бе изгонена от тази къща!
А аз съм публикувал в „Изгревът”, т. 31 снимки с нейна милост, с Борис и Мария! Вижте снимките с № 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63. Някой да го е сторил това? А сега ще ми се явяват протестанти, да ми говорят това или онова!
към текста >>
92.
52 1. Учителите на Черната и Бялата ложа.
,
Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
И мнозина от тях си заплащат за стореното
злодеяние
, без да разберат откъде всичко това им е дошло над главата!
26, с. 1008-1009 и с. 1010-1012 -„Изгревът и пиратите”. Аз нямам време да ги предавам на съд за кражбата на моето авторско право, но съм ги предал на Онзи, Който управлява „Изгревът”. И Неговото решение е голяма съдба за тези крадци и разбойници!
И мнозина от тях си заплащат за стореното
злодеяние
, без да разберат откъде всичко това им е дошло над главата!
А законът за авторското право е много строг! Но възмездието от Небесния „Изгрев” е стократно по-строг и неумолим! Хулата срещу „Изгревът” не се прощава никому и никога до веки веков! 52.1.6. Тук се споменава думата „медиум” и съм упрекван, че съм бил такъв. И то нарочно, за да бъда смазан с едно такова отрицание!
към текста >>
Аз тук работих безотказно и така си заплащах за тяхното
благодеяние
, че осребряват и изпращат по пощата онези суми на болничните листове и за месеците след раждането.
Така, че работи около 1 месец и после 2 години получаваше пари от общината в гр. Своге заради сполучливо раждане. Но бил такъв закона! Да, такъв беше. Но за моя сметка и на моя гръб!
Аз тук работих безотказно и така си заплащах за тяхното
благодеяние
, че осребряват и изпращат по пощата онези суми на болничните листове и за месеците след раждането.
Не пропускаха! Аз благодарих на общината и на техните служители. Оглеждаха ме с интерес! Казах им: „Не улучих с този брак, и се провалих! ” Отговориха ми: „Да си ни жив и здрав, и да ни служиш още дълги години!
към текста >>
93.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Макар христианството да проповядаше доброта и братство,
благодеянието
и любовта към ближния, ното не се съобразяваше стези свои начала.
Щом той се обяви за христианството, естествено беше, идолопоклонниците да възнегодуват, от което запоследва и размирие. Тези, които до вчера се преследваха в името на императора от идолопоклонниците, днес в същото име захванаха да преследват тиа последните. Работите си оставаха пак същите, само жертвите се измениха: от христиански станаха погански. Освен това преследването, вършено от христианска стана, беше по-строго и по-умразно, понеже, когато поганците преследваха, не разгласяваха поне, че имат миролюбиви начала, както се показваха христианите; те се отнасяха с относителна търпимост, понеже признаваха всички богове. За тях христианството беше нетърпимо в това, че провъзгласяваше себе си като единствено вярна религиа.
Макар христианството да проповядаше доброта и братство,
благодеянието
и любовта към ближния, ното не се съобразяваше стези свои начала.
Вместо да потвърди на дело думите, както правели апостолите, то се яви по-строго и от идолопоклонниците в преследванията си. И кои бяха отговорните дейци на туй? - Духовните началници, особено владиците - тези, които бяха длъжни да всяват с думи и дела търпимост и мир между паството си, които трябваше да напомнят думите на Христа; който удари с нож, от нож умира. Главните служители на религиата подбуждаха императорите да издават заповеди против идолопоклонниците и еретиците, когато те бяха длъжни с любов и кротост да им придобият съвестите. Славолюбието в тези времена беше достигнало до там, дето самите владици пожелаха да станат магистри в уредбата на гражданските работи.
към текста >>
94.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
За това свое
деяние
той ми призна сам, когато през 1840 г.
Той затвори и много църкви в селата и аргоса техните попове, защото бедните селски попове не можеха да заплатят искания от неговата алчност евматик. Затова само в с. Кадъкьой много деца умряха без да бъдат кръстени, и много погребения станаха без поп. Панарет утрои данъка, който се плащал на неговите предшественици. И понеже първенците се възпротивиха на безумните му желания, той ги наклевети пред турската власт, че искат да създадат тайно съзаклятническо общество.
За това свое
деяние
той ми призна сам, когато през 1840 г.
минах през Търново и на Великден обядвахме заедно. Владиката уволни учителя по български език като ненужен и на негово място назначи сина на свой приятел от Цариград, но вече като учител по гръцки език. Той ограби митрополитската архива, в която се пазеха много от скъпоценностите на българските патриарси, чиито седалища бяха в столицата. Между тях имаше скъпоценности и от нашите обикновени предци. Предишните владици не се докоснаха до тези скъпоценности, книги, ръкописи, одежди.
към текста >>
95.
4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.
,
,
ТОМ 35
Последствие на това хаджи Иванчо Пенчович изпратил едно писмо, вероятно съчинение от поляците, в ползуваничния вестник „Тюрки", издаван на френски в Цариград, в което между другото казва: „Катехизисът ще бъде задължен за християните, както Коранът за мюсюлманите... Като седят върху същите чинове и като приемат наедно от ръцете на началството
благодеянието
на едно твърдо образование, децата от една и съща земя, разделена само по вярата, щат могат да се научат да се обичат помежду си... Жалостното е, че отмежду християните се повдигат възражения против една мярка, която трябваше да се поздрави като истинно
благодеяние
за християните и мюсюлманите.
Назначиха се дори и двама правителствени училищни инспектори на българските училища - Николай Ст. Михайловски и Тодор Н. Шишков, състави се една комисия от турци и българи, за да изучи проекта за наредбите, по които щат да се управляват училищата в областта чрез правителствените службаши; за членове на тая комисия от българите бяха назначени хаджи Иванчо Пенчович, член на търговския съд в Русе, и Драган Цанков, тогава адвокат в същия град. Гореказаният проект биде обнародван в българския вестник „Турция”, издаван в Цариград от Никола Генович. Българите в града Русе не могли да допуснат да се потурчат българските училища, та побързали да изявят негодуванието си за това намерение на правителството; те протестуваха и обявиха, че не приемат такива наредби.
Последствие на това хаджи Иванчо Пенчович изпратил едно писмо, вероятно съчинение от поляците, в ползуваничния вестник „Тюрки", издаван на френски в Цариград, в което между другото казва: „Катехизисът ще бъде задължен за християните, както Коранът за мюсюлманите... Като седят върху същите чинове и като приемат наедно от ръцете на началството
благодеянието
на едно твърдо образование, децата от една и съща земя, разделена само по вярата, щат могат да се научат да се обичат помежду си... Жалостното е, че отмежду християните се повдигат възражения против една мярка, която трябваше да се поздрави като истинно
благодеяние
за християните и мюсюлманите.
По щастие някои жители от Русе правят толкова малка част от българското население в областта, щото те бяха се смазали под броя на ония, които останаха вън от заявлението им, ако техните възражения не бяха смазани от величествената мисъл, която има пред очи Митхад паша.” Като превожда и обнародва цяло горното писмо в 33-я брой на вестника си „Время" от 26 март 1866 г., г-н Теодор Стоянов Бурмов казва: „Ние не знаем точно кой е тоя хаджи Иванчо Пенчович. „Тюрки” го нарича почтен русенски търговец. Името му показва, че той трябва да е някой българин. Ако не смесвам имената, негова милост е и нещо като чиновник при Митхад паша. Както и да е, негли господство му вярно предава мислите на главния управител, но се лъже, колкото до чувствата на християните българи, жители на Дунавската област.
към текста >>
96.
5.4.2.7. Писмо № 7
,
,
ТОМ 35
При туй трудно положение ние пак трябва да поблагодарим на диарбекирци, на които примерното
благодеяние
на редко се среща в света.
5.4.2.7. ПИСМО № 7 Веки сме в Мардин, но като как ще се освободим! На никому през ум не минаваше, че може да срещнем затруднение. Мардинските граждани, като никога не са имали там заточеници, гледаха на нас като на разбойници; под никакъв начин не бе възможно да добием поръчители.
При туй трудно положение ние пак трябва да поблагодарим на диарбекирци, на които примерното
благодеяние
на редко се среща в света.
Тази тяхна свята и морална постъпка е незабравима от тези, които са били на заточение у тях. Те сякога бяха готови да пожертват труд, време и пари, за да добият, доколкото е възможно, свободата на един политически заточеник. Щом ни дигнаха и отведоха за Мардин, диарбекирци се известяват още на утринта и като знаяли, че няма да можем да намерим поръчители, то един от тях, на име Шикерджия, затваря дюкяна и става та дохожда в Мардин нарочно за нази. Щом пристигва, дохожда и намира, като ни съобщава намерението си, за което е дошел. Поканва мардинските граждани да дойдат на помощ към тая свещена обязаност; но те му отказват.
към текста >>
Услугата и
благодеянието
що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10 наполеона.
Щом пристигна писмото от тия добродетели, работата се улесни за освобождението ни от затвора. Превременно католиците арменци ни отстъпиха две стаи в оградата на църквата, за да стоим докато се улесним да си намерим жилище. Подир това приключение, естествено беше ние да възнаградим и поблагодарим посредника си; ако не повече то поне разноските му да платим. Тая длъжност се отнасяше към мене като по-виден. Като тръгнахме от Цариград, аз се снабдих с парични средства около 3000 гроша, но по пътя доде достигнем, било за кирия, било за други разноски останали ми бяха около 300 гроша, с които трябваше да възблагодаря на Шекерджия, да задържа нещо за мене си, както и за двамата си другари, които аз повечето подпомагах.
Услугата и
благодеянието
що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10 наполеона.
Аз като нямах, другите мои другари никак нямаха, освен Васил Ганчев, който наверно имаше около 1000 наполеона. Отнесохме се до него и го помолихме да даде и той нещо; решителен отказ се произнесе. Попросихме го да ни даде в заем; и това не биде възможно. В подобен случай, аз бях принуден да принеса това що имах в разположение на нашия благодетел, като същевременно изповядах, че това що му давам е нещо-нищо. Той като видя и узна положението ми, не искаше да земне и това що му принасях.
към текста >>
От това у тях се забелязва повече наклонност към
благодеяние
, отколкото у нас, към
злодеяние
.
Появява се чума от към Багдат, нужно беше да се устрои карантинен пост и да се постави един лекар управител; при сичко, че бех заточеник, от всеки друг, предпочетоха мен да назначат за главен управител със 700 гроша месечно. Нещо, което у нас, ако и еднородци, не може да бъде. Подобни случки произхождат повечето от местния обичай; по тез места турци и християни бяха привикнали да се търпят едни други и да живеят без разлика едни от други; те имаха почти едни и същи обичаи: жените на християните имаха същото облекло, същият обичай както и туркините: както едните имат харемлик, тъй и другите. Когато някой християнин заправи сватба, призовава еднакво турци и християни; подобно правят и турците. С една дума у тях търпимостта и взаимните симпатии се види да са по-добре развити, отколкото у нас нетърпимостта и антипатията: привичката е второ естество.
От това у тях се забелязва повече наклонност към
благодеяние
, отколкото у нас, към
злодеяние
.
Не искам с това да кажа, че у тях не съществува стремлението на злодеяние, ни пък у нас чувството на благодеяние; но искам да укажа, че у тях преодолява някак си наклонността към първото, а нас, към второто. Както да е, едното и другото зависят от преодолителното равновесие на телесните или душевни сили. Като не му е мястото тук да се впущам и простирам повече в подобни философически идеи, то ще прекратя и ще кажа, че моето завидно положение в една чужда страна разбуди и развълнува страстите на моите другари. Те, вместо да се радват на моя напредък, повдигнаха се и подадоха прошение против моето свободно ходение. С което нищо като не направиха, начнаха да ми произвеждат такива пакости, които бяха срам и позор, и за които ми е отвратително даже да говоря.
към текста >>
Не искам с това да кажа, че у тях не съществува стремлението на
злодеяние
, ни пък у нас чувството на
благодеяние
; но искам да укажа, че у тях преодолява някак си наклонността към първото, а нас, към второто.
Нещо, което у нас, ако и еднородци, не може да бъде. Подобни случки произхождат повечето от местния обичай; по тез места турци и християни бяха привикнали да се търпят едни други и да живеят без разлика едни от други; те имаха почти едни и същи обичаи: жените на християните имаха същото облекло, същият обичай както и туркините: както едните имат харемлик, тъй и другите. Когато някой християнин заправи сватба, призовава еднакво турци и християни; подобно правят и турците. С една дума у тях търпимостта и взаимните симпатии се види да са по-добре развити, отколкото у нас нетърпимостта и антипатията: привичката е второ естество. От това у тях се забелязва повече наклонност към благодеяние, отколкото у нас, към злодеяние.
Не искам с това да кажа, че у тях не съществува стремлението на
злодеяние
, ни пък у нас чувството на
благодеяние
; но искам да укажа, че у тях преодолява някак си наклонността към първото, а нас, към второто.
Както да е, едното и другото зависят от преодолителното равновесие на телесните или душевни сили. Като не му е мястото тук да се впущам и простирам повече в подобни философически идеи, то ще прекратя и ще кажа, че моето завидно положение в една чужда страна разбуди и развълнува страстите на моите другари. Те, вместо да се радват на моя напредък, повдигнаха се и подадоха прошение против моето свободно ходение. С което нищо като не направиха, начнаха да ми произвеждат такива пакости, които бяха срам и позор, и за които ми е отвратително даже да говоря. И кой?
към текста >>
НАГОРЕ