Търсене в текстове за 'Деяние'

Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб.

Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
към текста >>

Това е деянието и печатът на хигиената.

Всяка болест е обусловена от ред причини. Ще мине всичко. Търпение. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Най-добрите неща често хората им придават най-извратен характер. Всяка болест носи и здравие и всяко здравие - болест. Това е деянието и печатът на хигиената. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Част от същата картичка е публикувана в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7, с дата София, 15.IX.1916 г.
към текста >>

съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.

съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.
Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст.
към текста >>

Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.

Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
към текста >>

А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст.

съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук
към текста >>

Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние.

1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
към текста >>

И тебе ще те повикат и ще ти кажат: „Ти ли си, който направи това благодеяние?

Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение. Аюбовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива. Ето какво значи разливане на любовта: Ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева. Той си купува кон, автомобил, почне широк живот, пие и води развален живот. И тебе ще те повикат и ще ти кажат: „Ти ли си, който направи това благодеяние? “ Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават. За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист, да плати или вземе известна печалба. Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна между всички. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят, че ние живеем и друг, вътрешен живот, да не ни разбират.
към текста >>

По едно време Николай обвинява Гради, че е откраднал някакви братски пружини, и му спира три месечни заплати, без да има някакво доказателство за това деяние.

Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода.След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет и Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на Братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно. Тогава най-малката заплата е 8000 лева. По едно време Николай обвинява Гради, че е откраднал някакви братски пружини, и му спира три месечни заплати, без да има някакво доказателство за това деяние. Гради протестира пред Братския съвет, но Николай му казва: „Ако не си доволен, вземи си багажа и напусни Изгрева."По същото време на Изгрева стават големи разправии. Една сутрин, преди започване на беседата на Общия клас, Николай и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пускат Никола Антов да влезе. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е той. Няколко дена след тази случка в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискува 120 милиона лева, които се намират в дома му. Незабавно го изпращат на изправителен лагер в Белене.
към текста >>

Тайнственият благодетел не успява да скрие благодеянието си.

" Крум отговаря: „Завърнах се, защото тук имам необходимите условия за самостоятелна работа върху себе си." Всички са задоволени от отговора му и той продължава успешно следването си. Предстои му да подготвя реферати и да говори пред преподавателите и съучениците си по въпроси, които дълбоко го вълнуват. Любимата му тема е „методът на проблемите" при възпитанието, обоснован във философията на Джон Дюи. На церемонията по връчване на дипломите, директорът на института го поздравява и недвусмислено му казва: „Когато вървите напред, обръщайте се и назад, за да видите дали някой ви следва." Тези думи впечатляват Крум и той ги запомня добре. Преди да се завърне в София узнава, че стипендията му не е била държавна. Тайнственият благодетел не успява да скрие благодеянието си. Словото на Учителя и размишленията в слънчева Елада върху съществени проблеми на битието оформят характера и мирогледа на Крум. Той продължава да следва пътя на своя учител, който е винаги до него. Въпреки че не обичаше да говори за личния си живот, все пак веднаж, когато някой загатна за изключителните му знания и мистични прояви като на посветен или учител, той веднага възрази: „Учителя стои много високо! " Почитта и признателността му към онзи, който с Божията помощ бе преобразил живота му, бяха големи. Никога не забелязахме да изтъква своята личност и да измества в съзнанието ни образа на Учителя.
към текста >>