Търсене в текстове за 'Деяние'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
към текста >>

2. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност.
През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние. Превод от немски
към текста >>

В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот.
Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние. Превод от немски
към текста >>

3. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа.
През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа. Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека.
към текста >>

Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя.
Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа. Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите.
към текста >>

4. ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

То са съвършените, които живеят в света на вечното деяние.
, МАГИЯТА НА СЛОВОТО И рече Бог: Да бъде Светлина, и биде Светлина. Битие Има човеци, които каквото кажат, става. То са съвършените, които живеят в света на вечното деяние. Синовете Божии, които носят качествата и силите на Бога. „И рече Бог: „Да бъде светлина! И биде светлина! " И те казват: „Да бъде! " И става.
към текста >>

5. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него.
Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване. Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - SТ. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Сафрио, който бил наблизо, се затекъл да предотврати злодеянието, ала било късно.
При третото простиране на ръцете, девойката напълно оживяла. Чудото веднага се узнало навън. Сама девойката излязла пред съдиите, всред стихналата от изненада тълпа, и заявила, че не е този нейният убиец. Едва отпосле се узнало, че девойката е била убита от своя ревнив любовник, след едно буйно спречкване. Той успял да избяга. Сафрио, който бил наблизо, се затекъл да предотврати злодеянието, ала било късно. Заварили го приведен над трупа. Ала защо Сафрио бил мълчал и не бе се оправдавал и защо оставил възкресената от него девойка да го оправдае, никой никога не узнал. Едва след много години в дневника на един от неговите приятели, който записал това събитие, се намерила следната бележка: „Сафрио издържа своя изпит. Той остана верен на обета, който изискваше неговото високо посвещение - обетът да не се оправдава, да не издава никога ничие престъпление, дори с цената на своя живот и да оставя да говори в негово оправдание само истината, която той трябва да намери в себе си силата и смелостта да извика за едничък свидетел".
към текста >>

7. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Употребяват думата мода, защото и в природата всяка епоха има своята характеристика – растително одеяние, човешки или животински свят, очертание на терена, на земната повърхнина.
Един общ дух, неизменяем дух ръководи всичко в нея. – Духът на развитието, духът на по-съвършеното, на по-доброто ! Целта е вечното добро и разрастването му. Целта е красотата и пълното разцъфтяване на живота. В природата, в нейната проява, дух и мода се сливат в едно – в онзи пулс на последователно, но вечно изявяване на Истината, на великия Разум на Битието. Употребяват думата мода, защото и в природата всяка епоха има своята характеристика – растително одеяние, човешки или животински свят, очертание на терена, на земната повърхнина. Това е, така да се рече, все пак една мода. И все пак, в тези променящи формата си прояви в природата има нещо вечно, което се крие зад всичко. Това е туй, което поддържа винаги духовния ритъм на живота и природата. В нея смърт и живот се сливат в едно – в един пулс на вечен живот, за който няма граници. Една велика мисъл беше изказал Кант на времето: „Две неща ме вдъхновяват безгранично – звездното небе над мене и моралният закон в мене".
към текста >>

8. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему – метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка.
Как, ще попитате вие? Много просто – като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера "обезглавява" мъжете – чрез преградка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им. И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марс, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему – метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се надсмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марс. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко "Марсовци" са претърпели поражение от "Венера" и колко "Венери" са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания! Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем поглед на нашата "Венера", която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода.
към текста >>

9. ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И ти ще слушаш и ще чакаш часа на слънчево сияние, когато, скръб, ти в ново одеяние лице ще дигнеш към небето .
ЩЕ СТИХНЕШ, СКРЪБ! Ще стихнеш, скръб, в браздите на сърцето при пролетната оран разорано. Ще бъдеш там до твоя час уречен, ти, семе – скръб, до днеска не посяно. И песен златна ще ти бъде дъжда благословен отгоре. И бурята през тишината най-сладка реч ще ти говори. И ти ще слушаш и ще чакаш часа на слънчево сияние, когато, скръб, ти в ново одеяние лице ще дигнеш към небето . И не една, безброй усмивки и диамантени искри ще заблестят по цветовете на твоя празник във зори. Но как ще бъде твойто име о, скръб, посята, дала плод в часа на твоя слънчевпразник, в часа на новия живот?
към текста >>

10. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100).
4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94). 6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31). Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е. да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия. Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100). 9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42). 10) И изместена близо до арденската гора (V 45). Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан. Маневрата продължава след детронирането на Наполеон III (4. септ. 1870): 1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4).
към текста >>

11. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние.
Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив?
към текста >>

12. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние.
Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото.
към текста >>

13. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние.
Един композитор, един художник, един писател или създателят на една художествена изложба не знаят, колко много са тия, безмълвните човешки души, на които е подадена ръка в името на едно вътрешно опознаване, в името на красотата; чрез която ние влизаме във великото единство на живота. Един културен познавач на музикалното изкуство казва следното: „Впечатленията, които човек получава, когато слуша музиката, се обуславят не само от изпълнената композиция и начина, по който се изпълнява тя, но и от степента на музикалност и висотата на музикалната култура на слушателя. Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране,като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения". Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота. С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние. Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт. Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека. Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства „живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония.
към текста >>

Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт.
Един културен познавач на музикалното изкуство казва следното: „Впечатленията, които човек получава, когато слуша музиката, се обуславят не само от изпълнената композиция и начина, по който се изпълнява тя, но и от степента на музикалност и висотата на музикалната култура на слушателя. Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране,като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения". Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота. С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние. Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт. Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека. Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства „живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония. В процеса на догонването на тоя величав първообраз, творецът изпитва творческа радост, която го възвисява много над всекидневието.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек, който има добре организиран мозък, здрави и правилно функциониращи бели дробове и здрав стомах, никога през живота си няма да допусне престъпна мисъл в ума си, престъпни чувства в сърцето си и няма да допусне волята си да извърши някакво престъпно деяние.
За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си. Човек, който има добре организиран мозък, здрави и правилно функциониращи бели дробове и здрав стомах, никога през живота си няма да допусне престъпна мисъл в ума си, престъпни чувства в сърцето си и няма да допусне волята си да извърши някакво престъпно деяние. Хора, които вършат престъпления, имат някаква анормалност в стомаха си. Между нормалните и анормални състояния на стомаха и възбудимостта на основата на мозъка има известно отношение, тъй както между плодородието на Земята и Слънчевите петна. Установено е статистически, че когато на Слънцето има повече петна, тогава има и по-голямо плодородие на Земята, а също и повече женитби между хората, а когато няма петна върху Слънцето, плодородието на Земята е много малко, а нещастията между хората повече. Има известно съотношение между явленията върху Слънцето, плодородието на Земята и човешките мисли, чувства и деяния в известно поколение. Каквито са мислите, чувствата, стремежите и вътрешният живот на хората и каквито са техните постъпки, такива условия ще се подготвят в Природата и такава култура ще си създадат в света.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние.
Житен Клас ПРЕГЛЕД Убийството на крал Александър Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр. Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена. Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние. Тъкмо в момента, когато старите вражди се забравяха, когато се радвахме, че братоубийствата са вече престанали, трагичният атентат срещу крал Александър се явява като един удар срещу новата ера във взаимоотношенията на Балканите, чието начало се положи. Ние дълбоко вярваме, че силите на доброто ще победят тия на разединението и злото и че кръвта на крал Александър ще циментира още по-здраво единството на всички южни славяни. СТОПАНСКИ СЪВЕТИ Учените казват, че земеделието е индустрия, в която силата за производството се взема от слънцето, вместо от некой мотор; а зелените части на растенията, главно листата, са местата, дето суровите вещества, взети от въздуха и почвата, се преработват в продукти, годни за храна на човека. Както в една фабрика, за да работи добре, всички движения, на машини и хора, трябва да са внимателни, извършени точно на време и място, така и в земеделието, трябва да се знае кое, кога и как да се извърши, защото всяко невнимание, и във фабриката, и в природата, докарва катастрофа. В земеделието се работи с влияния и сили, по висши от човешките, и за да имаме успех, трябва да се поставим в хармония с тях, да се подчиняваме на техните закони.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трепкаха и говореха за божествените очи, които гледат всяко деяние човешко, зло или добро.
Долови близките удари откъм реката и разбра, че някой сече бента. Кой ли ще е ? До сега това не се е случвало с него. Никому зло не е сторил ... На всекиму е помагал, пък на старини дочака да види това чудо с него. Погледна небето, погледна звездите, що като диаманти светеха и плуваха в безкрая. Трепкаха и говореха за божествените очи, които гледат всяко деяние човешко, зло или добро. И си помисли дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната. — Човече, какво правиш! извика той и ехото повтори думите му. Ударите спряха, една сянка зацапа из водата и се загуби в нощта. Разсъмваше се.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение?
След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек се издига с помисъл и само с това оказва истинското благодеяние на някой друг.
Занапред не ще има зрители, не ще има спящи, защото пламъка е при вратата. „Може ли човек да се издига или да пада единствено за самия себе си? Разбира се, никое същество не може да действа без значение за окръжаващите го. Не само че с всяко свое действие то възбужда реакция в различни слоеве на духовната атмосфера, но и буквално влачи след себе си другите същества. Толкова повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред мирозданието. Човек се издига с помисъл и само с това оказва истинското благодеяние на някой друг. Човек пада духом, и с това, може би, той умъртвява някого. „Както огънят се явява всеобединяващо начало, така и Агни Йога прониква целия живот. Може да се забележи как съзнанието постепенно се изостря, как възниква справедлива оценка на окръжаващото ни, как расте съзнанието за връзката на световете ... „Можем да сравним Агни Йога с утринната Звезда, която възвестява идването на светлината. „Агни Иогът трябва да се освободи от условностите на националността, макар и временно да принадлежи към една от тях. Агни Йогът, заменя кръвното родство с родство духовно.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради блудодеянието може да се жени.
И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение. И само когато има явен разврат, да се допусне развод и втори брак. А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради блудодеянието може да се жени. Ето защо, велики са думите на Христа, в 19. глава, стих 11. от Евангелието на Матея! „... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“ С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят.
към текста >>

Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия.
Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но с това тя не умъртвява, а прави едно благодеяние!
Със сегашните си мисли и чувства ти не можеш да бъдеш нито доволен, нито здрав и щастлив! — Вярно е, че не съм доволен, нито здрав и щастлив! Положението ми не е добро! Но какво мога да очаквам от пролетта, когато зная, че най-много от хората тогава умират? — Наистина Пролетта освобождава хората от негодните им физически тела, за да им направи по-удобни. Но с това тя не умъртвява, а прави едно благодеяние! Тия, които са Видели пролетта, не умират! Пролетта, Любовта и Радостта носят само сила и живот! Силата на Пролетта се проявява в чистата материя, в чистите души и теле! Чистотата на една душа унищожава смъртта! — Ето, това съвсем не разбирам!
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние?
В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и жестокост над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“. Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано. И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние? Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните? Каква разлика между това, дали ти ще заколиш човек Или ще заколиш кокошка или агне? Има ли такава разлика? . . . В какво се състои тя?
към текста >>

Нима те могат да отнемат, да превърнат, да унищожат същината на едно престъпно деяние, за да го направят полезно и добро?
В какво се състои тя? . . . Традицията? Общоприетите обичаи? Човешкото узаконяване? . . . Нима те могат да отнемат, да превърнат, да унищожат същината на едно престъпно деяние, за да го направят полезно и добро? Нима те трябва да ни заслепяват до такава степен. че да не можем да вадила или дори да почувстваме истината, такава. каквато си е? Убиването на животните е престъпление, което по нищо не се отличава от човекоубийството! Никакви вековни традиции, вкостенели.
към текста >>

22. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има ли по-голямо злодеяние и по-голям грях от този, да рушиш това, което не си градил, да убиваш живота, на който не си господар и да заробваш душата, която не е твоя!?
Рушим хилядолетната култура и цивилизация. Рушим това което изградиха гениите на човечеството. Използваме техните гениални изобретения за да се самоунищожим! Да обърнем на пепелища цветущата земя; цветущите до вчера градове и села; да превърнем на прах историческите паметници и гробовете на великаните, за да заровим при свещените им кости обезобразените тела на невинните жертви на човешкото безумие. Има ли по-голямо заблуждение от това? Има ли по-голямо злодеяние и по-голям грях от този, да рушиш това, което не си градил, да убиваш живота, на който не си господар и да заробваш душата, която не е твоя!? След всичкия този погром, тази разруха и това падение на съвременното човечество, тези които стоят начело на народите, се надяват, че с всичко това ще изградят по-хубава култура от днешната, ще настъпи по-хубав мир от довчерашния. Надяват се, че Бог ще благоволи да излее благословията Си върху нещастната земя, която е напоена с кръвта на неговите недостойни синове и дъщери. Надяват се те, че ще бъдат достойни да наследят по-обширни, по-плодородни и по-благословени земни владения. Надяват се, че след този ужас на страдания ще настъпи благодатен мир. Народите ще заживеят братски помежду си; алчността ще се замени с благодеяния, омразата с любов, нещастието с щастие, скръбта с радост и с една дума царството небесно ще слезе близо до земята, а ангелски хор ще пее и възпява техните подвизи и злодеяния.
към текста >>

23. -

Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно.
Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини. Разбира се. всека епоха има своя особена задача. Ако некога това колективно осъзнаване е било повече пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К. КНИГОПИС Frateco. брой 3 — 4.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Законът Кар м а (самата дума означава действие, деяние.
която почива само върху вяра, а изисква основно изследване, което пък неопровержимо ще бъде последвано от „вярване“ (знание). Има много хора. които не вярват в превъплътявавето, при все това. са убедени астролози. Те обаче, след продължителни проучвания, непременно ще дойдат да признаят тези два закона. Законът Кар м а (самата дума означава действие, деяние. постъпка) не би поставил никого в недоумение. Кой мислещ човек би оспорвал съществуването на неумолимия закон за причината и последицата? Доказателства за това имаме всеки момент около нас. Прераждането или превъплътяването се доказва трудно. но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това.
към текста >>

. .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето.
Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава.
Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„В начало бе деянието“, тъй превежда тоя метафизик началните думи на Св.
Според него, тя може да задоволи само хора, като неговия ограничен другар, които, като се врат из прашните книги, мъчат се да съградят нещо, твърде малко, върху това що знаят. Но той цени Вагнеровци, защото много добре съзнава, че без тях не би могъл да съществува сам. Те знаят само едната страна. Другата страна— това е прякото съзерцание на природата, великата безпределна природа, вглъбяването в нея със своя чист разум и достигане всичко с него. Фауст е метафизик. „В начало бе деянието“, тъй превежда тоя метафизик началните думи на Св. Писание; този, който не цени словото, който не вярва в творческата сила на разума, който се съмнява в значението на силата. „В начало бе деянието“. Даже Бюхнер и Хекел биха се съгласили с това, а старият Лукреций би ръкопляскал. Тук метафизикът Фауст говори като естественик. Мефистофел се явява.
към текста >>

„В начало бе деянието“.
Те знаят само едната страна. Другата страна— това е прякото съзерцание на природата, великата безпределна природа, вглъбяването в нея със своя чист разум и достигане всичко с него. Фауст е метафизик. „В начало бе деянието“, тъй превежда тоя метафизик началните думи на Св. Писание; този, който не цени словото, който не вярва в творческата сила на разума, който се съмнява в значението на силата. „В начало бе деянието“. Даже Бюхнер и Хекел биха се съгласили с това, а старият Лукреций би ръкопляскал. Тук метафизикът Фауст говори като естественик. Мефистофел се явява. Договорът е сключен. Фауст никога не се колебае; това най ясно се вижда тук.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те ставали все повече и повече земни по естеството си, родили деца по естествения начин, както животинските творения, и станали предмет на болести и грижи, които са в света, дето те са се поставили със собственото си деяние.
След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена. Двойственото единство на завършеното същество изчезнало. Двата пола вече били различни. Като обърнали въображението си един към други, те яли от запретения плод и станали предмет на физическа смърт. Те не могли да останат за по-дълго време в рая, нито по вътрешното си състояние, нито по външното. Те ставали все повече и повече земни по естеството си, родили деца по естествения начин, както животинските творения, и станали предмет на болести и грижи, които са в света, дето те са се поставили със собственото си деяние. Девицата-Мъдрост отстъпила, като се завърнала в по-вътрешната област на тяхното естество, за да бди от там над тях и да ги пази. Бьоме ни казва, че като следствие от падането и на двамата, Луцифер и Адам, човекът станал предмет на корупция, макар и да копнее да се изкупи. Природата тоже станала груба, поради разпадането на температурата. Четирите елементи — огънят, въздухът, водата и земята — които, преди падането, били в същност един съставен елемент, проявен в хармонични контрасти, сега се намират във взаимен антагонизъм. Те още се бият и борят напразно и безрезултатно, ако и да са поддържани от силната връзка на естествения закон, на който Бог ги е подчинил.
към текста >>

Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество.
Това по-скоро омаломощава, отколкото засилва. Такова настроение може да се използва само в моментите, когато то се появява спонтанно и докарва радост. Мистерията и хубостта на вътрешното развитие е това, че то расте като зърно, на тишина, несъзнателно. В две, три, пет години външните признаци, жестове, се променят, хармонизират се. При анархията в мислите на съвременното човечество, тялото фактически се разпокъсва на парчета, разтеглени на разни страни от разни мисли. Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество. Това, което правим на драго сърце, правим го добре. Така целият живот постепенно се съставя от завършени елементи, от които никой не събаря това, което другият е съградил. Всяко отделно деяние става нов магнит, който се усилва, и всичко това, което човечеството е в състояние да извърши чрез тези прости упражнения, би могло да се нарече „чудо“! Христос и Мойсей, всички ясновидци и маги, са били „в почивка“. Така се е акумулирала в тях психическата сила, която са концентрирали върху болния и по този начин го изпълняли като с нов живот.
към текста >>

Всяко отделно деяние става нов магнит, който се усилва, и всичко това, което човечеството е в състояние да извърши чрез тези прости упражнения, би могло да се нарече „чудо“!
В две, три, пет години външните признаци, жестове, се променят, хармонизират се. При анархията в мислите на съвременното човечество, тялото фактически се разпокъсва на парчета, разтеглени на разни страни от разни мисли. Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество. Това, което правим на драго сърце, правим го добре. Така целият живот постепенно се съставя от завършени елементи, от които никой не събаря това, което другият е съградил. Всяко отделно деяние става нов магнит, който се усилва, и всичко това, което човечеството е в състояние да извърши чрез тези прости упражнения, би могло да се нарече „чудо“! Христос и Мойсей, всички ясновидци и маги, са били „в почивка“. Така се е акумулирала в тях психическата сила, която са концентрирали върху болния и по този начин го изпълняли като с нов живот. В историята за Марта и Мария, последната е „избрала по-добрата част“, понеже тя, отдалечена от домашните грижи, на спокойствие, събрала сили, които, употребени правилно, са били в състояние да извършат в няколко секунди много повече от онова, което Марта е могла да извърши с много-дневните си трудове и мъки. Марта се изнурявала, Мария се въздигала и усилвала. Културата на спокойствието повишава и присъствието на духа.
към текста >>

Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби.
Културата на спокойствието повишава и присъствието на духа. А това е способност всеки момент да мобилизираме всичките си сили и знания, решителността и такта си. Моменталното проявяване на всички качества съставлява тяхната цена. Но в спокойно, почиваше състояние на духа тези качества са концентрирани, те не са разсеяни и насочени към хиляди обекти. Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство.
Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза? Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди.
към текста >>

Където основният тон на живота е доброта и добродеяние, боите са розови, при дълбоката замисленост — тъмно-сини, жълти у тогова, който обича изкуството и изтънчената среда, а сиви са у тогова, който, е замислен и много загрижен.
При едно и също лице се получавали, според настроението на духа, разни бои, а при всички в един и същ афект се получавала същата боя. Дали тези бои напълно се схождат със споменатата преди малко табела, не. знаем, понеже още нямаме точни данни по тези опити. Тази метода, обаче, била вече прилагана при полицейските диагнози. Американският лекар Стенсон Хукер намерил, че промените в чувствения живот се изразяват чрез флуидални промени, а именно чрез промени на боите в зависимост от съответното състояние на духа. Където основният тон на живота е доброта и добродеяние, боите са розови, при дълбоката замисленост — тъмно-сини, жълти у тогова, който обича изкуството и изтънчената среда, а сиви са у тогова, който, е замислен и много загрижен. Който живее разпуснато, той изпуска мътно-кафяви лъчи. Религиозният и благомислещ. човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител — светлозелени и пр. Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение.
Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи. Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект). Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред. Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение. Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма. Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род.
към текста >>

Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности.
Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма. Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род. Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности. „There is no death — what seems to us transition This life of mortal breath, Is but a suburb of the Life Elysian, Whose portal we call — Death“ Longfellow „Няма смърт, както нам изглежда като преход, Този живот от смъртно дихание е предградие на елисейския живот, чиято врата ние наричаме смърт.“ Лонгфелоу. (Следва). _________________________________ 1) Plato and the other Companions of Socrates by Georg Srot p. 418. Ill Виж no този въпрос и „Secret Doctrine“ от Е. П. Блаватска. 2) В.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима.
Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън. Ще сполучи, най- сетне, да докара само жар върху собствената си глава. . . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония?
към текста >>

Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция. Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото. За да се докаже това, направен е бил един твърде поразителен опит, за пръв път от де Роша, а повторен и от Ланслен, който ни спомага да открием веригата на последователните ни съществувания. Това е така нареченото възвръщане на паметта. Приспаният субект вижда изново да преминават пред очите му годините на земния му живот.
към текста >>

Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път.
Жени, с които са правени опити за възвръщане паметта им, са произнасяли имена и спомени мъжки, и не само спомени на думи, но и с знаци неоспорими, като точни дати и даже посочване на полка, дето жената, в битността си на мъж, е квартирувала на гарнизон, много пъти изменян от онова време насам, но което е могло да се провери точно. Човешкото същество приема пола по мотиви, които зависят от неговата еволюция. Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина. Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила.
към текста >>

Чувствителност, привързаност, благодеяние. 77.
49. Нула. 50. Робство, след това освобождение, щастие. 60. Вдовство. 70. Любов към науката. 73. Обича природата, малко — изкуството. 75. Чувствителност, привързаност, благодеяние. 77. Разкаяние, окончателно помилване. 80. Болест, изцеряване, дълго съществуване. 81. Художество, умствена култура. 90 Малко прозорлив, грешка, печал. 100. Благосклонности, почести, слава. 120.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше.
Дизентерията, тръпките, нощното изпотяване се възобновиха: зъбните й венци станаха скорбутични, постоянно кървави и тя изгуби всичките си зъби. Когато й даваха тонически лекарства, тя изпитваше некакво чувство, като че ли я вдигат във въздуха. Всичко я ужасяваше, а нощно време падаше в такава слабост, която я правеше почти безжизнена. Приятелките й се надяваха да я освободят от влиянието на дявола с молитви. По това време всичко й стана безразлично; тя стана като безчувствена. Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше. Приятелките й бяха потънали в тъга и безпокойство. За щастие, въпреки моето мнение, заведоха я в Вайнсберг, за да видят, дали не ще може да се направи там нещо за нея. Пристигането на ясновидката в Вайнсберг Когато пристигна в Вайнсберг, на 25. ноември 1826 г., г-жа Хауфе имаше вид на мъртвец, обезплътена като скелет, и съвършено неспособна да се държи на краката си и да си ляга без помощта на другиго. Трябваше да й се дава всеки три или четири минути по една лъжица бульон, която не можеше всякога да глътва и често я повръщаше.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени.
Това ме накара да мисля, че чешмите не са отворени случайно, но че са пуснати нарочно от някои злосторник, та водата като тече, да намалее и да няма достатъчно за гасене, ако нейде избухне пожар през нощта. Тогава се спрях за момент да размисля как ще бъде най-благоразумно да се действа. Аз нямах възможност да обиколя целия град и да затворя всички чешми, из които напразно течеше водата. Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците. Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград. Скоро заби големият тъпан на кулата „Джани-Сари-ага“ за да събуди жителите. Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Свързани помежду паралелни линии на венериния хълм показват прелюбодеяние кръвосмешение и разврат (фиг.
71 b. Такива завити гъсто препречени като решетка линии на венериния хълм (фиг. 72 а) показват скрити болести. Две линии под ъгъл между венериния хълм и лунния показват смъртна опасност от кръвоизливи (фиг. 71 с). Свързани помежду паралелни линии на венериния хълм показват прелюбодеяние кръвосмешение и разврат (фиг. 71 d); Ако венериният хълм е с малка повръхност и линията на живота доста се приближава в основата си към палеца, това показва малко щастие в любовта и в брака (фиг. 74). Клоновидни линии на венериния хълм (фиг. 70 d) означават прелюбодеяние. Линии, разположени както във фиг. 71 е, показват самонараняване.
към текста >>

70 d) означават прелюбодеяние.
Две линии под ъгъл между венериния хълм и лунния показват смъртна опасност от кръвоизливи (фиг. 71 с). Свързани помежду паралелни линии на венериния хълм показват прелюбодеяние кръвосмешение и разврат (фиг. 71 d); Ако венериният хълм е с малка повръхност и линията на живота доста се приближава в основата си към палеца, това показва малко щастие в любовта и в брака (фиг. 74). Клоновидни линии на венериния хълм (фиг. 70 d) означават прелюбодеяние. Линии, разположени както във фиг. 71 е, показват самонараняване. Ако венериният и сатурновият хълмове са равномерно и добре развити, това показва, че лицето го чака щастие на ориента. Щастие в пътуването се изразява обикновено в това, че венериният хълм и триъгълникът имат само три до четири къси линии на повърхнината си. Равномерни и неразкъсани линии на венериния й меркуровия хълм и на пръстите предвещават талант в поезията, музиката и ораторството (фиг. 73а).
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

съд — едни от най-старите висши магистрати — изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действащия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в М-вото на Нар. Просвещение.
Терзиев, А. Стойчев, Cm. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев. С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд — едни от най-старите висши магистрати — изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действащия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в М-вото на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си — деяние, забранено от закона под страх на наказание и влекущо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. II. и 431 от Наказателния закон). А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, тоза става очевидно от неговото писмено „мнение“, пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
към текста >>

Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си — деяние, забранено от закона под страх на наказание и влекущо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Стойчев, Cm. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев. С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд — едни от най-старите висши магистрати — изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действащия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в М-вото на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си — деяние, забранено от закона под страх на наказание и влекущо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. II. и 431 от Наказателния закон). А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, тоза става очевидно от неговото писмено „мнение“, пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение“: Препис.
към текста >>

А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст.
С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд — едни от най-старите висши магистрати — изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действащия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в М-вото на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си — деяние, забранено от закона под страх на наказание и влекущо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. II. и 431 от Наказателния закон). А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, тоза става очевидно от неговото писмено „мнение“, пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение“: Препис. До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук. Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с № 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис“, за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На нея ясно се вижда: от лявата страна, върху петия и шестия човек (до първия свещеник) една женска физиономия със спокоен и хладен поглед (въздушните празнини между краката на стоящите лица си остават) и по-нататък (в средата) една фигура на мъж с брада и царствено одеяние, в шията на когото стоят министърът на благоустройството и един инженер.
Даже и редките случаи на добити фотографии на невидимото се разглеждат с предубеждение и недоверие. Една такава снимка е и поместената в настоящата книжка. Тя представлява тържественото освещаване на един мост по централната ж. п. линия. Работа на един плевенски фотограф. На нея ясно се вижда: от лявата страна, върху петия и шестия човек (до първия свещеник) една женска физиономия със спокоен и хладен поглед (въздушните празнини между краката на стоящите лица си остават) и по-нататък (в средата) една фигура на мъж с брада и царствено одеяние, в шията на когото стоят министърът на благоустройството и един инженер. Строителят на моста, който ни донесе тая снимка, обеща да ни съобщи писмено всички подробни сведения по тоя случай. Той е узнал, че на това място бил погребан един стар български цар с царицата си. Камил Фламарион. На 4 юни т. г. замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29954504966736