НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
157
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
36.
Възрастните
приятели и нарядите 37.
Мястото на Баучер се изкупува за “Изгрева” 32. Своеволия на “Изгрева” 33. Имотите на богатите братя 34. Никакви места 35. Къде е “Изгревът”?
36.
Възрастните
приятели и нарядите 37.
Търпението на Учителя 38. Учителят, Стамболийски и анархистите 39. Учителят за цар Фердинанд и Балканската война 40. Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война 41. Учителят за Фердинанд и Европейската война 42.
към текста >>
2.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата
възраст
, свири много вдъхновено.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата
възраст
, свири много вдъхновено.
Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас.
към текста >>
3.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Преди мене бяха минавали през многото години много
възрастни
братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.
Не очаквах такъв обрат. От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята. Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех.
Преди мене бяха минавали през многото години много
възрастни
братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.
Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз.
към текста >>
4.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една
възрастна
сестра.
Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове. Минават пет минути.
По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една
възрастна
сестра.
Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка. Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.
към текста >>
5.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на
възрастните
сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.
Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на
възрастните
сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.
В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
към текста >>
6.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бях чувал от
възрастните
приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.
Учил е богословие и медицина. Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар. Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея.
Бях чувал от
възрастните
приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.
Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка. Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я? " Аз не очаквах такъв въпрос.
към текста >>
7.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така бяхме изплашени всички, че
възрастните
приятели казаха: "Учителят си заминава.
След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите. На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града! " Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит. Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме. През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.
Така бяхме изплашени всички, че
възрастните
приятели казаха: "Учителят си заминава.
По-добре е да Го свалим долу в София. Тук няма какво да правим. Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре". Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце. Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме.
към текста >>
Решават
възрастните
приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени. Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава. По-добре е да Го свалим долу в София. Тук няма какво да правим. Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре".
Решават
възрастните
приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме. Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой. Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели.
към текста >>
Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над
възрастните
приятели.
Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце. Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме. Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой.
Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над
възрастните
приятели.
Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме". Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя. Да, направо като часовои. Имахме си караулен началник. Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите.
към текста >>
8.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във
възрастните
братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.
Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро.
Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във
възрастните
братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.
Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година. Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година. А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата?
към текста >>
9.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска
възраст
до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.
Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска
възраст
до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.
Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи.
към текста >>
10.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В музиката душата се ражда, а духът
възраства
.
Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане. Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно. Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията. Музиката открива тайната на живота, изявен и като обич, и като омраза, и като светлина, и като тъмнина, и като Свобода, и като ограничение.
В музиката душата се ражда, а духът
възраства
.
към текста >>
11.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-
възрастните
приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-
възрастните
приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма.
Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.
към текста >>
За потвърждение на това се разказваха от
възрастните
приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места.
За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото.
За потвърждение на това се разказваха от
възрастните
приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места.
Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло.
към текста >>
Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на
възрастните
приятели.
Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси.
Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на
възрастните
приятели.
Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново.
към текста >>
Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече
възрастни
и побелели братя и сестри.
Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече
възрастни
и побелели братя и сестри.
Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб: "Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата!
към текста >>
12.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това разказваха
възрастните
приятели за началото на "Изгрева".
Съобщават новината на Учителя. Той казва: "Имаме успех с 50% - половината са извадени, половината са оставени. Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват. Затова ще засадим и останалите дупки." Засаждат се нови дръвчета. Селяните вече не ги пипат.
Това разказваха
възрастните
приятели за началото на "Изгрева".
Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
към текста >>
13.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах
възрастните
приятели.
Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря.
Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах
възрастните
приятели.
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество.
към текста >>
14.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След заминаването на Учителя се събраха
възрастните
приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.
Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата!
След заминаването на Учителя се събраха
възрастните
приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.
Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика". Но никой не пожела да чуе за това, въпреки че им бе напомнено. Направиха си опит.
към текста >>
15.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева"
възрастните
приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя.
"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева"
възрастните
приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя.
Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа.
към текста >>
16.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички
възрастни
приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя!
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички
възрастни
приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя!
А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват.
към текста >>
17.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата
възраст
на Учителя наближаваше осемдесет години.
Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя.
Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата
възраст
на Учителя наближаваше осемдесет години.
В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя. Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли? Такъв бе изборът на Учителя.
към текста >>
18.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Няма да забравя - беше на
възраст
, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до кръста, докато другите ходеха с дълги панталони и якета.
Виновният скочил и започнал да го хока. Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "Благодари на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома". Онзи го изглежда, уплашва се и си заминава. Игнат беше с комунистически идеи. Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие.
Няма да забравя - беше на
възраст
, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до кръста, докато другите ходеха с дълги панталони и якета.
Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя.
към текста >>
19.
3_12 Христо Дързев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-
възрастен
от съвипускниците си.
"Христо Дързев" Брат Дързев беше музикант, добър музикант. И много талантлив.
Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-
възрастен
от съвипускниците си.
Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна. А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва. Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина.
към текста >>
20.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
Не трябва да се възразява на
възрастния
и старши брат Боян Боев.
Стиска клепачите. Слуша само музиката на оркестъра и въздишките на мъжете в залата. След малко се чува гласът на Боян Боев: "Жечо, отвори си очите! " Жечо ги отваря и се оглежда смутено и сконфузено. Другите приятели, които са около тях, чули и видяли всичко, се усмихват, но нищо не продумват.
Не трябва да се възразява на
възрастния
и старши брат Боян Боев.
Щом е казал нещо, значи така трябва да бъде. Думата на брат Боев беше образец на честност и почтеност. След представлението, приятелите вкупом се връщат на "Изгрева", а Учителят ги пресреща и ги пита: "Хареса ли ви оперетата? " И след като забавя малко, добавя: "И балетът? " Всички отговарят: "Много ни хареса!
към текста >>
21.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези
възрастни
приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година.
Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година.
Тези
възрастни
приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година.
Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици. Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха салони на братствата в провинцията. Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя. Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът".
към текста >>
22.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бяха
възрастните
братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата.
Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя.
Това бяха
възрастните
братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата.
Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви. Разположени бяха по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви те показваха мястото, където онези души от Невидимия свят трябваше да слязат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа Верига действуваше още от самото начало, на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922-1944 година в Школата на Учителя, успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ, за да се родим като българи.
към текста >>
23.
3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той не е в млади години, а е на
възраст
.
Ние, които сме около него - и плачем, и се смеем. Това е смях чрез сълзи и другояче не може да бъде. Накрая брат Ради се изправя и казва: "Запомних още десет хватки". Чува се от нас една въздишка. Ще издържи ли брат Ради на всичките тия хватки, които трябва сам да покаже и след всяка хватка да се тръшне на земята?
Той не е в млади години, а е на
възраст
.
Учителят се доближава до него, слага десница на рамото му и казва: "Дотук, Ради, добре. Я сега ни разкажи отначало как започнаха борбите и самото тържество". Брат Ради започва да разказва как от самото начало е имало духова музика, но накрая тя отстъпила място на няколко зурли и тъпан. Така започвали всички борби по селата - със зурли и тъпани, с подходящи песни и игри. И брат Ради започва да подсвирква и да тананика така, както са свирили зурлите.
към текста >>
24.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато постъпих в Музикалната академия, аз бях малко по-
възрастна
от съвипускниците си.
Това е някъде към 1914 година. Школата още не е открита. Но когато се откри Школата и когато дойде и музиката на Учителя, когато почнахме да я разучаваме и изпълняваме, и да вникваме в нея, трябваше да минат още много години, за да разбера какво значи окултна музика и какво значат дълбочини, широти и висоти в окултната музика на Учителя. Благодаря на Бога и за това. Друго не мога да кажа.
Когато постъпих в Музикалната академия, аз бях малко по-
възрастна
от съвипускниците си.
Затова имах спънка при влизането си. През това време следвах във философския факултет. Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица". Но случи се така, че същия ден, на концерт в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман. Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество.
към текста >>
25.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По-късно някои от тези
възрастни
приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя.
По-късно някои от тези
възрастни
приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя.
към текста >>
26.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези
възрастни
приятели бяха от провинцията и когато слушаха как софиянци пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите.
И после, той беше македонец - много остър и рязък, сечеше и отвътре, и отвън. И те се пазеха и не смееха да изкажат съмнението си, понеже знаеха, че не могат да му издържат. Освен това, имаше приятели от първите ученици на Школата, които бяха научили песните в техния първообраз. И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала. Те виждаха, че няма никаква разлика и се чудеха на тези разправии.
Тези
възрастни
приятели бяха от провинцията и когато слушаха как софиянци пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите.
Затова възрастните приятели от провинцията ме подкрепяха. А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това! " Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение. Това бяха ученици по дух. Тогава аз реших да извикам у нас, в малкия ни дом на ул.
към текста >>
Затова
възрастните
приятели от провинцията ме подкрепяха.
И те се пазеха и не смееха да изкажат съмнението си, понеже знаеха, че не могат да му издържат. Освен това, имаше приятели от първите ученици на Школата, които бяха научили песните в техния първообраз. И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала. Те виждаха, че няма никаква разлика и се чудеха на тези разправии. Тези възрастни приятели бяха от провинцията и когато слушаха как софиянци пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите.
Затова
възрастните
приятели от провинцията ме подкрепяха.
А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това! " Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение. Това бяха ученици по дух. Тогава аз реших да извикам у нас, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14, приятелите - на групи по десет човека.
към текста >>
27.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима
възрастни
приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им.
Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима
възрастни
приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр.
към текста >>
Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина
възрастни
приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора.
Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван.
Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина
възрастни
приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора.
Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си.
към текста >>
Беше предупредил всички
възрастни
братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си.
- Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.
Беше предупредил всички
възрастни
братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си.
В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.
към текста >>
В първите години
възрастните
приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството.
И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си.
В първите години
възрастните
приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството.
По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене.
към текста >>
28.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато
възрастните
приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят.
Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю.
Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато
възрастните
приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят.
Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи. Накрая старите приятели направиха поразии. Младите след тях също направиха поразии и накрая - сега, 1970 година, "Изгревът" го няма. Сега вече се -руши и се правят посолства.
към текста >>
Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези
възрастни
приятели и си го прочетете.
Казват онези, които са били там, на гости на Михаил, че пеели песните на български, но ги пеели малко по-иначе. Ние го познаваме Михаил Иванов от времето на Школата и знаем какво беше мнението на Учителя за него, и знаем какви поразии направи тук. Още са живи онези, които бяха потърпевши от него. Те могат да ви разкажат много неща. Често задават въпроса, защо Михаил използува Паневритмията и братските песни, но не чете Словото на Учителя от Неговите беседи, а си говори негови собствени неща.
Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези
възрастни
приятели и си го прочетете.
Аз съм ги чела, ние сме очевидци и знаем много добре как стоят нещата. Как стоят ли? След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме свидетели за това. Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура.
към текста >>
И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички
възрастни
приятели и го изобличиха.
Как стоят ли? След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме свидетели за това. Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура. Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него.
И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички
възрастни
приятели и го изобличиха.
А ние знаехме много добре как са нещата. А и онези, които го поддържаха тука, знаеха как са нещата, но не им изнасяше и твърдяха противното. И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми!
към текста >>
29.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Споменах, че през времето на Учителя онова, което Той каза на
възрастните
приятели - те не го изпълниха.
А думите на Учителя "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " винаги бяха в мен и с мен и те ми отваряха очите за всичко, което ставаше в Школата Му. Нещата бяха ясни и категорични. Но времената и събитията бяха такива, че трябваше да се изпълни всичко онова, предречено от Всемировия Учител. И то се изпълни до края точно и както трябва!
Споменах, че през времето на Учителя онова, което Той каза на
възрастните
приятели - те не го изпълниха.
Онези, които се занимаваха с политика - и те не изпълниха думите Му. Единствено военните, братята- офицери, изпълниха думите на Учителя, защото знаеха, че те са за тях като военна заповед. Онова, което беше наредил Учителят да се направи след Неговото заминаване, не бе спазено. В нашите братски среди имаше комунисти - от онези идейни комунисти, които се укриваха след нас. След 9 септември 1944 година тези идейни и образовани комунисти отидоха в света и заеха своите високи постове в новата власт и държава.
към текста >>
30.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като
възрастна
баба.
Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни.
Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като
възрастна
баба.
Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години.
към текста >>
Възрастните
приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше.
Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа.
Възрастните
приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше.
Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него.
към текста >>
31.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Спиритизмът и Школата на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме
възрастни
приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века.
"Спиритизмът и Школата на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме
възрастни
приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века.
Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма.
към текста >>
32.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша,
възрастен
и старец - в неговите четири фази от живота.
Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година. Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно".
Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша,
възрастен
и старец - в неговите четири фази от живота.
Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер.
към текста >>
33.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Посетите житни зърни от Словото на Учителя трябва да поникнат и
възрастат
между този народ.
Причината бе на друго място. Само ние знаехме, че това се дължеше на идването на Великия Учител всред този народ. Великият Учител говореше Словото на Бога и сееше това Слово като житни зърна в душите на българите. Божията нива бе разорана от страданията, през които мина българският народ през двете войни - Балканската и Европейската. Тази Божия нива беше полята от сълзите и неволите на този народ.
Посетите житни зърни от Словото на Учителя трябва да поникнат и
възрастат
между този народ.
Дойде време, появиха се първите кълнове, избуяха Посетите стръкове и дойде време да цъфнат и да изкласят. Огледахме се - и какво да видим в Божията нива? Около нас изведнъж започнаха да се появяват различни окултни общества - западни и източни окултисти - че теософи, че антропософи, йоги, толстоисти, спиритисти и други. Появиха се и различни леви социални и политически течения: социалисти, комунисти, анархисти. И представители на всички тях, без изключение, се завъртяха около нас, и като посланици на чужди държави бяха акредитирани в Школата на Учителя.
към текста >>
Тази идея
възраства
и става житен клас.
Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот.
Тази идея
възраства
и става житен клас.
Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа.
към текста >>
Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да
възрасте
и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас.
Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да
възрасте
и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>
34.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защо Лев Толстой, в тази
възраст
от осемдесет и две години, тръгва за България?.
Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки. Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна. При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България. Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241. И оттук започва една голяма мистерия.
Защо Лев Толстой, в тази
възраст
от осемдесет и две години, тръгва за България?.
Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов.
към текста >>
35.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След време тези семена
възрастнаха
и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение.
Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея.
След време тези семена
възрастнаха
и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение.
Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят.
към текста >>
36.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В първите години на Школата ние заварихме
възрастните
приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература.
Без тази връзка те не биха могли да съществуват. Тези неща са ясни и неоспорими. Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител.
В първите години на Школата ние заварихме
възрастните
приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература.
А тя не беше малка за онези години. Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание.
към текста >>
37.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме
възрастните
приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения.
Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас.
Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме
възрастните
приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения.
Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща.
към текста >>
Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме
възрастните
приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми.
Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя Му." А организирането на света се дължи на Бялото Братство. А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно. Значи се разбрахме кой къде се намира, кой е в основата, а кой стои на върха.
Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме
възрастните
приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми.
Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите. Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел.
към текста >>
38.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили
възрастните
приятели.
Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал. Друг път е говорил тихо с поучителни слова, а видях веднъж как Учителят я налагаше с бастуна. Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева". Това го бяха решили.
Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили
възрастните
приятели.
Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре.
към текста >>
39.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По едно време виждам една
възрастна
сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас.
" Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих. За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка.
По едно време виждам една
възрастна
сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас.
Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата.
към текста >>
40.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на
възрастните
приятели към Учителя.
А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци.
Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на
възрастните
приятели към Учителя.
И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат.
към текста >>
41.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да се чудиш и маеш -
възрастни
приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат.
Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползуваха от случая и отиваха много месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и Кръстю Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания и покрай многото си познания бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи-хубавци.
Да се чудиш и маеш -
възрастни
приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат.
А покрай тях се подведоха и сестрите. Това пък какво означава? Означава, че цялата тази работа с тези спиритически групи бе поставена на погрешна основа. Те не изучаваха Словото на Учителя, а изучаваха онова, което им бе давано на спиритическите сеанси от явяващите се духове. Да се чудиш или да плачеш?
към текста >>
Учителят упреква
възрастните
приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят.
Да се чудиш или да плачеш? Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев.
Учителят упреква
възрастните
приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят.
И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения.
към текста >>
42.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше един
възрастен
приятел, Величко Гръблашев.
("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа.
Имаше един
възрастен
приятел, Величко Гръблашев.
Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев.
към текста >>
После започнаха да използуват приятелите, и то
възрастните
, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така.
Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко.
После започнаха да използуват приятелите, и то
възрастните
, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така.
Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват.
към текста >>
43.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но
възрастните
приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко.
Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите.
Но
възрастните
приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко.
Това беше повече една слабост, която съпътствуваше и нас. Тяхното честолюбие се ласкаеше от онези, които ги бяха заобиколили като слушатели. И те им разказваха много неща. И точно туй беше използувано от много млади, които започнаха от своя страна да злоупотребяват и изкористяват тези разкази. Учителят каза тогава: "Всички приятели да вземат мерки да се отделят от младите и сами да работят.
към текста >>
44.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато си замина Учителят и когато на 31 декември започна погребалната церемония, старите,
възрастни
братя на ръце пренесоха ковчега на Учителя през целия "Изгрев" и обиколиха с него цялата поляна, където играехме Паневритмия.
Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " Освен това, на няколко братя и сестри Учителят беше казал по явен начин, че си заминава и че е дошло времето Му за това. Но всички, които знаеха това, които бяха чули това - мълчаха, пазеха го в себе си и не смееха да го кажат на никого. След като си замина Учителят, те тогава се надпреварваха да разказват тези неща - кому, кога и как Учителят е споменал за Своето заминаване. Но тогава, кой можеше да проумее и допусне това, включително и онези, които знаеха от Него, че е дошло време да си заминава.
Когато си замина Учителят и когато на 31 декември започна погребалната церемония, старите,
възрастни
братя на ръце пренесоха ковчега на Учителя през целия "Изгрев" и обиколиха с него цялата поляна, където играехме Паневритмия.
Беше тъжна за нас картина. Но Големият брат се женеше и булката поведе хорото, и го зави, и обиколи целия "Изгрев". Накрая обиколи и поляната - мястото, където играехме Паневритмията. Накрая братята отнесоха ковчега с тялото на Учителя и Той бе положен на онова място в градината, където в последните седмици Той почиваше под една лоза. Така Големият брат се ожени и ние присъствувахме като сватбари на сватбата Му.
към текста >>
45.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна
възраст
, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Учителят си я прибра. Беше казал по-рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка! " Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша. Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка.
Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна
възраст
, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи. Защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят.
към текста >>
46.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Важни са следните
възрасти
в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години.
Любовта, която човек изявява и ангелите не я знаят. Ангелите добиват понятие за нея до известна степен по отражение на Любовта, която човек изявява в причинния свят. Човек изявява Любовта по начин, който и ангелите не знаят. Човек има мисия, както никое същество няма. Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват.
Важни са следните
възрасти
в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години.
На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят.
към текста >>
На тая
възраст
стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса.
Ангелите добиват понятие за нея до известна степен по отражение на Любовта, която човек изявява в причинния свят. Човек изявява Любовта по начин, който и ангелите не знаят. Човек има мисия, както никое същество няма. Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват. Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години.
На тая
възраст
стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса.
За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят.
към текста >>
47.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна
възраст
в сив костюм.
Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави.
На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна
възраст
в сив костюм.
Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли. Запяха нова песен. След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва.
към текста >>
48.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Както човек посажда семената в почвата и се старае да
възрасте
всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество.
Както човек посажда семената в почвата и се старае да
възрасте
всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе. А ние на земята проверявахме тези закони с живота си.
към текста >>
49.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И накрая, до осемдесет и пет годишна
възраст
мога да си пея без да си стискам гърлото.
Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото. Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд. Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова. Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото.
И накрая, до осемдесет и пет годишна
възраст
мога да си пея без да си стискам гърлото.
Онова, което си пожелах на младини, го имам накрая на живота си. Но нищо не дойде даром, а вследствие изпълнение поръката на Учителя: "Работи! " Аз работих усърдно и досега работя по същия начин. Друга съпружеска двойка бяха Кирил Икономов и Таня Камбурова - сестра на Петър и Марин Камбурови. Тя имаше много хубав глас и пееше много добре.
към текста >>
50.
5_21 Диригентскат а пръчица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на
възрастния
диригент, който държи своята пръчица и дирижира.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната.
Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на
възрастния
диригент, който държи своята пръчица и дирижира.
Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>
51.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но завидяха
възрастните
приятели, че Учителят ни приема така радушно.
Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна. Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас.
Но завидяха
възрастните
приятели, че Учителят ни приема така радушно.
И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея. След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на обяд.
към текста >>
Идваха
възрастните
братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях.
И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея. След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на обяд.
Идваха
възрастните
братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях.
Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите. Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и накрая ни се подиграват.
към текста >>
52.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Идвали са от старите братя, от
възрастните
приятели да ме канят да отида да преговарям с комунистите.
Няма нужда до го утвърждаваш. Ние съществуваме по законите на Братството, по закона на Духа Божий. Кой може да ограничи Духа Божий? Затова нека си тича кончето на воля, нека си пасе в зелените ливади. Когато искаха да съставят Устав и да отидат да се кланят в Комитета по вероизповеданията, аз бях против.
Идвали са от старите братя, от
възрастните
приятели да ме канят да отида да преговарям с комунистите.
Аз винаги съм отказвал. Какво ще преговаряш с комунистите? Те искат да те изядат. Те са вълци. Няма какво да преговаряш с тях.
към текста >>
53.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Възрастните
приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас.
Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго.
Възрастните
приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас.
А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини. Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята.
към текста >>
Тръгваха си и
възрастните
приятели, след като бяха изпапали нашата супа.
Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята. Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме.
Тръгваха си и
възрастните
приятели, след като бяха изпапали нашата супа.
Това се отрази на снабдяването на студентската трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти. Смятаха, че това е братска кухня и всеки може да яде както си иска и колкото си иска. Един ден аз седя срещу Учителя. Той се храни. Поглеждам към чинията Му.
към текста >>
54.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи
възрастни
приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра.
Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години.
Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи
възрастни
приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра.
Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние. После всички видяха и опитаха на гърба си резултата от неизпълнението на съветите на Учителя.
към текста >>
55.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Когато Учителят казваше на
възрастните
приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл.
"Своеволия на "Изгрева" На "Изгрева" ставаха необикновени неща.
Когато Учителят казваше на
възрастните
приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл.
Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри. Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях.
към текста >>
Тази теория на
възрастните
приятели направи големи поразии.
"Своеволия на "Изгрева" На "Изгрева" ставаха необикновени неща. Когато Учителят казваше на възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл. Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри. Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда.
Тази теория на
възрастните
приятели направи големи поразии.
Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години. Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина. Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра.
към текста >>
56.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много
възрастни
приятели.
"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много
възрастни
приятели.
Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно.
към текста >>
Възрастните
приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично.
"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели. Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ.
Възрастните
приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично.
Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам.
към текста >>
Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само
възрастни
братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно.
"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели. Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично.
Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само
възрастни
братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно.
Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци.
към текста >>
Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за
възрастните
, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам.
Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него.
Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за
възрастните
, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам.
И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща.
към текста >>
Възрастните
приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари.
Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам.
Възрастните
приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари.
Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше за учудване.
към текста >>
Обърнаха се
възрастните
братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си?
Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. Но най-важното е дали ти изнася това, което ти говори Учителят. Ето това е разковничето.
Обърнаха се
възрастните
братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си?
" Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници?
към текста >>
Разполови и
възрастните
приятели.
Но най-важното е дали ти изнася това, което ти говори Учителят. Ето това е разковничето. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две.
Разполови и
възрастните
приятели.
Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата!
към текста >>
Възрастните
братя изведнъж обедняха.
Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони на новата власт. Един от тях бе законът за едрата градска собственост. Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно.
Възрастните
братя изведнъж обедняха.
А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две. Понеже възрастните братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това. А защо ли стана това?
към текста >>
Понеже
възрастните
братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това.
Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две.
Понеже
възрастните
братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това.
А защо ли стана това? Ами много просто - за да се изпълнят думите на Учителя. Някой трябваше да изпълни Волята на Учителя. Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога. Ама били служители на властта или на държавата?
към текста >>
Понеже на
възрастните
богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога.
А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две. Понеже възрастните братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това. А защо ли стана това? Ами много просто - за да се изпълнят думите на Учителя. Някой трябваше да изпълни Волята на Учителя.
Понеже на
възрастните
богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога.
Ама били служители на властта или на държавата? Това няма значение. Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери. Това бе урок за възрастните братя.
към текста >>
Това бе урок за
възрастните
братя.
Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога. Ама били служители на властта или на държавата? Това няма значение. Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери.
Това бе урок за
възрастните
братя.
Това бе поука за нас младите, които преминахме през цялата Школа на Учителя. А като вземете онзи урок и нашата поука, и като прибавите знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този порядък, с които ще се сблъска вашето поколение. Знайте, че има само един порядък в света - това е Божественият порядък. Него ще намерите в Словото на Учителя. Ученик е само онзи, който чете, изучава и прилага Словото на Учителя в своя живот на земята.
към текста >>
57.
5_35 Възрастните приятели и нарядите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"
Възрастните
приятели и нарядите" Старите приятели обичаха много парадността.
"
Възрастните
приятели и нарядите" Старите приятели обичаха много парадността.
Така бяха устроени. Идваха от едно време и от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет- двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно. А ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят.
към текста >>
Настъпи суматоха между
възрастните
приятели, която предизвика много смях при нас младите.
Той го гледа и казва: "Я да махнете това! " "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася. "Махнете това - "ръководителите". Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева". Тази вест се разнесе нашир и надлъж за броени минути.
Настъпи суматоха между
възрастните
приятели, която предизвика много смях при нас младите.
Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително. Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов.
към текста >>
Дойде време и аз да бъда упрекнат от младите в същото, в което упреквахме навремето
възрастните
приятели.
Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов. А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет. Аз възстанових тези наряди. Аз започнах да ги пиша като председател на Братския съвет и ги подписвах от името на Братския съвет.
Дойде време и аз да бъда упрекнат от младите в същото, в което упреквахме навремето
възрастните
приятели.
Нещата започнаха да се повтарят. А това означаваше, че има някакво разминаване с думите на Учителя по този въпрос. После научихме къде е това разминаване. Навремето възрастните приятели искаха да им се дадат специални привилегии в Братството, срещу което аз въстанах и не позволих. Не ме обичаха за това.
към текста >>
Навремето
възрастните
приятели искаха да им се дадат специални привилегии в Братството, срещу което аз въстанах и не позволих.
Аз започнах да ги пиша като председател на Братския съвет и ги подписвах от името на Братския съвет. Дойде време и аз да бъда упрекнат от младите в същото, в което упреквахме навремето възрастните приятели. Нещата започнаха да се повтарят. А това означаваше, че има някакво разминаване с думите на Учителя по този въпрос. После научихме къде е това разминаване.
Навремето
възрастните
приятели искаха да им се дадат специални привилегии в Братството, срещу което аз въстанах и не позволих.
Не ме обичаха за това. Искаха да създадат съсловие от старши братя и сестри. Това означаваше началото на йерархия. Аз бях против това и не позволих. Дълги години писах тези послания.
към текста >>
58.
5_36 Търпението на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Търпението на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади,
възрастните
приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи.
"Търпението на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади,
възрастните
приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи.
Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните.
към текста >>
За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко
възрастни
сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите.
"Търпението на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи. Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас.
За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко
възрастни
сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите.
Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните. Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя.
към текста >>
И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-
възрастните
.
"Търпението на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи. Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте.
И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-
възрастните
.
Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя. Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето търпение от Бога. И Аз съм на изпит пред Него." Накрая сестрите посърнали от тези три отговора и разочаровани си отишли, защото не могли да намерят от отговорите на Учителя най-доброто разрешение на въпроса какво да правят с младите, които са им се качили на главите. На следващия ден една от стенографките дешифрира целият разговор и го пусна на "Изгрева".
към текста >>
59.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Така се нареждат нещата, че Тодор Стоименов, най-младият по
възраст
от тримата, отива при Учителя и Му съобщава: "Учителю, аз намерих един духовен идеен човек.
Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време? Онези, които имат и четат Библията.
Така се нареждат нещата, че Тодор Стоименов, най-младият по
възраст
от тримата, отива при Учителя и Му съобщава: "Учителю, аз намерих един духовен идеен човек.
Може ли да го доведа на нашата сбирка? " "А кой е той и какво работи? " "Ами той е един много образован човек, той е книжар, продава книги и най-вече Библии." Учителят мълчал дълго време. Тодор бил нетърпелив, ето един подходящ човек. Хем ще ходи да продава Библии по страната, хем ще преподава Новото Учение.
към текста >>
60.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дойде един
възрастен
брат да даде сигнал за надбягването.
Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно. Друг път на Бивака пет-шест братя решихме да се надбягваме. Бяхме млади, с буйна кръв и тя не ни даваше мира. А пък и трябваше да покажем пред младите сестри, кой какво може и колко струва. Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг.
Дойде един
възрастен
брат да даде сигнал за надбягването.
Но ето че дойде и Учителят и каза: "И аз ще тичам! " Като дойде при нас, застана до нас, застина и се вкамени като статуя. Вероятно се съсредоточаваше. Даде се знак. Ние полетяхме с буйната си кръв и млада плът.
към текста >>
В последните Му години на земята вече
възрастта
даде своя отпечатък.
Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и с живота на земята." Когато вървяхме с Учителя, Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичквахме край Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, пъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота.
В последните Му години на земята вече
възрастта
даде своя отпечатък.
Той започна да се движи бавно и да се изморява. Но това беше вече 1942-44 година - Той бе седемдесет и осем - осемдесет годишен. Някой път се изкачвахме с една лека кола "Форд" - Учителят и пет- шест души заедно с Него. Тази кола я управляваше един белогвардеец- руснак. Изкачвахме се с колата до паметника на скиора.
към текста >>
61.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но преди това се размениха много писма, написани от онези
възрастни
братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук.
А от своя страна те сами наливаха масло в огъня. Голяма борба беше. Изобщо преминахме през големи борби, но опазихме Словото на Учителя. Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат. След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии.
Но преди това се размениха много писма, написани от онези
възрастни
братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук.
Но те ги вземаха, разглеждаха ги, прочитаха ги и накрая казваха така: "Да, ама това се отнася за онова време, а сега времето е друго и нещата са другояче." Така се опитваха да се измъкнат. Те не знаеха, че времето е едно и също за Христовия Дух! Вчера, днес и утре е едно и също! Времената са различни за човеците и Божественият Дух се проявява чрез настоящето само чрез Духа на Истината. А тези приятели бяха обсебени от Духа на заблуждението.
към текста >>
62.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След двадесет и две години бяхме на Неговата
възраст
.
"Учителят е болен" Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади.
След двадесет и две години бяхме на Неговата
възраст
.
А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"?
към текста >>
63.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна
възраст
.
И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше.
Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна
възраст
.
към текста >>
64.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна
възраст
".
Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата. Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в София.
В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна
възраст
".
Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация". Милка проявила особен интерес към Паневритмията, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движение и музика. Тя много добре проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я прави подходяща за провеждането на тази идея. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и от инженерните войски.
към текста >>
Учителката на училището, госпожа Величкова, доста
възрастна
жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз.
Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков".
Учителката на училището, госпожа Величкова, доста
възрастна
жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз.
Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране.
към текста >>
65.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Единствено ако се намерят запазени бележки от
възрастните
музиканти, може да се направи някакъв обзор.
Ще попитате музикантите от "Изгрева". През 1921 година беше издадена книжката "Песни на Всемирното Братство". Това е един пръв опит на приятелите от онова поколение да напишат на нотен текст песните, които са пеели. Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания.
Единствено ако се намерят запазени бележки от
възрастните
музиканти, може да се направи някакъв обзор.
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
към текста >>
66.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Беше 1926 година, когато,
възрастните
приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му.
Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева".
Беше 1926 година, когато,
възрастните
приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му.
Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това. Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях. Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха.
към текста >>
Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на
възрастните
приятели, които искаха да създават организация.
Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде.
Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на
възрастните
приятели, които искаха да създават организация.
Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка.
към текста >>
По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от
възрастното
поколение в онези години.
Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от
възрастното
поколение в онези години.
Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша".
към текста >>
Възрастните
приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот.
Бог е Един и Въздесъщ! Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Учителя като реализира чрез живота си тези три формули от "Писмото" на Учителя. Минаха години. И което е най-интересното - Учителят създаде песен по тези три изречения. Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава песен.
Възрастните
приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот.
Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее. Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство". Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята.
към текста >>
Един
възрастен
приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".
Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител.
Един
възрастен
приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".
Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя?
към текста >>
Песента, изпята от оня
възрастен
брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Онези, които я изпълниха си разрешаха проблема. Онези, които не я изпълниха, разрешават проблема с човешки методи и до днес. А това не са методи на Учителя и на Бялото Братство. Истинските методи се намират в Словото на Учителя. Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на песента "Писмото" също задействуваха моментално.
Песента, изпята от оня
възрастен
брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Тя задействува, за да се изпълни Волята на Всемировия Учител. А каква е Волята на Учителя? Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото на Всемировия Учител. Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията". А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот".
към текста >>
Възрастният
приятел, който бе целувал десницата на Всемировия Учител Беинса Дуно и който изпя песента "Писмото", бе брат Нестор Илиев.
Днес той е разрушен и го няма. Но днес съществува Духовният "Изгрев", който е сътворен от Словото на Всемировия Учител. Духовният "Изгрев", това е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. А Божественият "Изгрев", това е претворяването на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно чрез Сила и Живот от Синовете Божии, които ще слязат при человеците на земята, за да свалят Царството Божие. Тогава по челата им ще заблести като жива звезда Пентаграмът от Третия Завет на Бога.
Възрастният
приятел, който бе целувал десницата на Всемировия Учител Беинса Дуно и който изпя песента "Писмото", бе брат Нестор Илиев.
към текста >>
67.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една
възрастна
сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор.
Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му.
Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една
възрастна
сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор.
Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин. Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата. Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода. От този извор ние носехме вода за кухнята.
към текста >>
68.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тогава
възрастните
приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата.
Тогава
възрастните
приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал.
към текста >>
69.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и
възрастна
рождена майка, която изживява последните си дни.
А бяха много важни въпроси за Братството. Ето, четиридесет години след това, си блъскам главата, за да си отговоря на тях и не мога да си отговоря! Ако бях Го питала - а въпросите бяха готови и бяха в мен - Той щеше да ни отговори. Тогава щях да зная Неговото мнение по всички братски въпроси и щеше да остане най-лесното - да се прояви послушание и да се изпълнява. След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа.
Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и
възрастна
рождена майка, която изживява последните си дни.
Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той.
към текста >>
Тогава онзи млад брат доведе онзи
възрастен
лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои.
Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ. Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот.
Тогава онзи млад брат доведе онзи
възрастен
лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои.
Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба.
към текста >>
70.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Много пъти съм чувала как
възрастните
приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща.
Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Така смятам аз досега. А има и една друга причина, която е най-важната.
Много пъти съм чувала как
възрастните
приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща.
Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
към текста >>
71.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-
възрастен
от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя.
Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие.
Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-
възрастен
от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя.
Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него.
към текста >>
72.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Останаха малцина, в една библейска
възраст
.
Беше неимоверно трудно да се накарат тези съвременници на Учителя да разказват, а някои от тях - дори и да запишат опитностите си. С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя. Всички очакваха, че за тях ще дойде едно ново време, при което ще могат да се изявят. Но те не знаеха думите на Учителя, мястото и времето, когато бе казал: "Всички онези, които целуваха десницата на Великия Учител, няма да имат дял в новите условия, които Небето ще открие за следващите поколения". Това се сбъдна и онези, които взеха живо участие в музикалния живот на "Изгрева", отдавна си заминаха за невидимия свят.
Останаха малцина, в една библейска
възраст
.
С тях също бе работено, но техните материали ще бъдат публикувани в една друга поредица, когато поименно ще бъдат дадени цялостни, спомени на тези ученици в отделни издания. Те заслужават това, защото накрая се съгласиха да напишат или издиктуват своите спомени от Школата. Но подчертавам, че това стана единствено по настояване на съставителя на този сборник. В този сборник са включени материали и опитности от музикалния живот на учениците, които са свързани с окултните закони от Словото на Учителя. Всяка една опитност и един спомен е една жива съдба на всеки ученик.
към текста >>
Така че Марийка Марашлиева бе поставена от Школата на Учителя за работа, въпреки нейната
възраст
.
Според мен, друго лице не можеше да вземе участие в тази работа, защото бяха правени в разстояние на няколко години три безуспешни опита да привлека за работа по-млади лица от Общество "Бяло Братство". И на трите така наречени "сестри" предадох материали за работа и бе съставен план за работа. Но те се поддадоха на други сили, след което ме излъгаха, измамиха ме и ме ограбиха с предоставения им от мен материал. И понеже те не са запознати с този материал, те не могат да направят нищо с него, но си загубиха благоприятните условия за работа за делото на Учителя! За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва!
Така че Марийка Марашлиева бе поставена от Школата на Учителя за работа, въпреки нейната
възраст
.
Тя завърши своя изпит успешно за този том. В следващия том ще бъдат поместени и материали и спомени от ученици, които тя лично записа по онзи план, който следвахме без да се отклоняваме. В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и прибавяха различни нови епизоди от спомените на учениците. Така че, това бе една съвместна творческа работа. След многократното огорчение, което имах при опита си да работя с други лица се разбра, че с друго лице не можеше да се свърши тази работа.
към текста >>
73.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да
възрастне
в душите им като "Житен клас".
Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога. Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи. В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам.
Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да
възрастне
в душите им като "Житен клас".
А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите. Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора.
към текста >>
74.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
Нови Пазар, макар и в преклонна
възраст
.
се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год. Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр.
Нови Пазар, макар и в преклонна
възраст
.
Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие.
към текста >>
75.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на
възраст
около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне.
Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на
възраст
около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски.
Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета.
към текста >>
76.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна
възрастова
разлика.
Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял песента". Един месец след свалянето на архива, се открива кражбата. Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят. Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична собственост и до сега. Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов.
Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна
възрастова
разлика.
Така че един от тях ще дочака да свидетелствува за Истината пред останалите человечески синове и да прибере оригиналите. А един от тези пет лица трябваше да опише тази история накратко, за да се знае и помни, че в Школата на Бялото Братство първото условие е да бъдеш верен към себе си, верен към учениците от Школата и верен към Учителя на тази Школа. Това е първото посвещение и се обозначава като „Посвещение за верния ученик Аверуний" Задава се един въпрос. Защо всичко това трябваше да се случи, и то със тефтерчетата на Учителя, в които са записани разговорите с Духа Господен? Отговорът е много прост.
към текста >>
77.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Почука той, развика се и след малко от там излезе една жена,
възрастна
цялата побеляла.
Влезнахме в един двор обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой.
Почука той, развика се и след малко от там излезе една жена,
възрастна
цялата побеляла.
Но като приближи към нас видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се държи хубаво. Облечена с достойнство.
към текста >>
78.
9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко
възрастни
хора с голямо почитание и уважение вървят около Него.
Ние ще отидем там. Ако искаш ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден, към девет часа тръгваме към салона. Той не е много далече от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени облечени повече с бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души.
А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко
възрастни
хора с голямо почитание и уважение вървят около Него.
Като Го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мене преминаха, раздвижиха се и спомени се явиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина.
към текста >>
79.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А аз съм седнал между стари,
възрастни
братя.
С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка.
А аз съм седнал между стари,
възрастни
братя.
И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
към текста >>
80.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А тези места се заемаха от
възрастните
приятели.
След нашето събрание отивахме на беседа на Учителя в неделя на ул. „Опълченска" 66 в 10 часа. Там се събираха приятели от цяла София да слушат беседата. Но стаичката беше малка - 4 на 5 метра. В нея сложат няколко пейки и столове и побере най-много 15-20 човека.
А тези места се заемаха от
възрастните
приятели.
А имаше много посетители. Учителят разреши въпроса много просто. Отваряше прозореца на стаичката, сядаше до самия прозорец и всички слушатели се разполагаха в двора и градината. Така Учителят говореше, освен за онези в стаичката, но се чуваше и гласът му през отворения прозорец в градината, където се събираха около 100 дори до 200 човека. Учителят седеше до една масичка, а главата му се виждаше през отворения прозорец.
към текста >>
Като дойдем ние, двадесет души младежи и се наредим най-отзад в градината, а отпред се нареждаха по-
възрастните
, които не чуваха добре, седнали на пейки, столове, както и на трикраки столчета, които всеки си носеше в ръка.
А имаше много посетители. Учителят разреши въпроса много просто. Отваряше прозореца на стаичката, сядаше до самия прозорец и всички слушатели се разполагаха в двора и градината. Така Учителят говореше, освен за онези в стаичката, но се чуваше и гласът му през отворения прозорец в градината, където се събираха около 100 дори до 200 човека. Учителят седеше до една масичка, а главата му се виждаше през отворения прозорец.
Като дойдем ние, двадесет души младежи и се наредим най-отзад в градината, а отпред се нареждаха по-
възрастните
, които не чуваха добре, седнали на пейки, столове, както и на трикраки столчета, които всеки си носеше в ръка.
Беседите, които слушахме от Учителя бяха откровения за нашите мечти, на нашите въжделения, те задоволяваха нашите очаквания. Това Слово ние го очаквахме, бяхме жадни за Него. Учителят като дойдеше, лицето Му грееше, излъчваше светлина и сядаше до прозореца. Сега виждате ли каква скромна обстановка? Неговите Слова бяха Откровения за нас.
към текста >>
81.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отначало
възрастните
бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни студенти. Постепенно ние навлязохме в братския живот. Поканваха ни на братските вечери.
Отначало
възрастните
бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие.
Отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха. запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлезнахме в братския живот. Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него.
към текста >>
А
възрастните
приятели оставаха с Учителя на поляната.
Ние продължавахме тази група от 20-30 младежи да се събираме. Обикновено в неделя сутрин излизаха всички на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играехме гимнастика. Така веднъж, след една такава утрин, ние поканихме Учителя да присъства в гората на поляната на тези наши събрания. Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания.
А
възрастните
приятели оставаха с Учителя на поляната.
Като получи покана от нас, Учителят дойде на нашата поляна и изслуша нашите въпроси и видя желанието ни, че искаме да учим. И така в разговорите ни с Учителя, които се поведоха, ние Му казахме, че имаме желание да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо, Той си замълча. След това ни изнесе една беседа на полянката, в която Той отговори на всички зададени от нас въпроси.
към текста >>
82.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга
възрастова
група.
Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас.
Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга
възрастова
група.
Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
към текста >>
Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от
възрастните
братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант.
Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева.
Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от
възрастните
братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант.
Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля. Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри.
към текста >>
" А да отговори положително
възрастния
брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот.
Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
" А да отговори положително
възрастния
брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот.
Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля. Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас.
към текста >>
83.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
Възрастните
приятели видяха, че Учителят покровителствува младите и че ги взе под своя закрила, а особено след като откри Младежкия Клас, то всички младежи се прилепиха към Него.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
Възрастните
приятели видяха, че Учителят покровителствува младите и че ги взе под своя закрила, а особено след като откри Младежкия Клас, то всички младежи се прилепиха към Него.
Онези братя и сестри, които бяха съпътници на Учителя от 15-20 години изведнъж започнаха да ревнуват и започнаха да шушукат: „Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава отива една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: „Учителю, открихте клас за младежите. Искаме и за нас да откриете също такъв клас.,, Вижте сега какъв е окултния закон. На времето ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето сега възрастните искат също клас за себе си от Учителя. Значи, когато ученика поиска от Учителя, само тогава може да има разрешение на въпроса.
към текста >>
Онези братя и сестри, които бяха съпътници на Учителя от 15-20 години изведнъж започнаха да ревнуват и започнаха да шушукат: „Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава отива една делегация от
възрастни
братя при Него и Му казва: „Учителю, открихте клас за младежите.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителствува младите и че ги взе под своя закрила, а особено след като откри Младежкия Клас, то всички младежи се прилепиха към Него.
Онези братя и сестри, които бяха съпътници на Учителя от 15-20 години изведнъж започнаха да ревнуват и започнаха да шушукат: „Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава отива една делегация от
възрастни
братя при Него и Му казва: „Учителю, открихте клас за младежите.
Искаме и за нас да откриете също такъв клас.,, Вижте сега какъв е окултния закон. На времето ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето сега възрастните искат също клас за себе си от Учителя. Значи, когато ученика поиска от Учителя, само тогава може да има разрешение на въпроса. Учителят ги изглежда сериозно и казва: „Хубаво!
към текста >>
Ето сега
възрастните
искат също клас за себе си от Учителя.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителствува младите и че ги взе под своя закрила, а особено след като откри Младежкия Клас, то всички младежи се прилепиха към Него. Онези братя и сестри, които бяха съпътници на Учителя от 15-20 години изведнъж започнаха да ревнуват и започнаха да шушукат: „Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава отива една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: „Учителю, открихте клас за младежите. Искаме и за нас да откриете също такъв клас.,, Вижте сега какъв е окултния закон. На времето ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас.
Ето сега
възрастните
искат също клас за себе си от Учителя.
Значи, когато ученика поиска от Учителя, само тогава може да има разрешение на въпроса. Учителят ги изглежда сериозно и казва: „Хубаво! " И откри Общия Клас за възрастните. Събираха се доста много, защото и ние младежите отивахме там и слушахме беседи. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи.
към текста >>
" И откри Общия Клас за
възрастните
.
Искаме и за нас да откриете също такъв клас.,, Вижте сега какъв е окултния закон. На времето ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето сега възрастните искат също клас за себе си от Учителя. Значи, когато ученика поиска от Учителя, само тогава може да има разрешение на въпроса. Учителят ги изглежда сериозно и казва: „Хубаво!
" И откри Общия Клас за
възрастните
.
Събираха се доста много, защото и ние младежите отивахме там и слушахме беседи. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Добре се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние младите идвахме и поемахме от тях работата. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото.
към текста >>
84.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Един от
възрастните
братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа.
Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци.
Един от
възрастните
братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа.
Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни. От нас искаше само работа.
към текста >>
85.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но ни завидяха
възрастните
братя и сестри.
За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване.
Но ни завидяха
възрастните
братя и сестри.
Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя.
към текста >>
А те
възрастните
братя заеха централните места до Учителя.
Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра.
А те
възрастните
братя заеха централните места до Учителя.
А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас.
към текста >>
Като видя Учителя, че
възрастните
приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с
възрастните
приятели.
А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска.
Като видя Учителя, че
възрастните
приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с
възрастните
приятели.
Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада. А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя.
към текста >>
Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те
възрастните
братя не донесоха нищо, макар че са богати.
А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята. Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти. Бяхме бедни студенти.
Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те
възрастните
братя не донесоха нищо, макар че са богати.
Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда.
към текста >>
Идват следващия път
възрастните
братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата.
Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени.
Идват следващия път
възрастните
братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата.
Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята! " Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега.
към текста >>
86.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тя беше хубава, висока сестра,
възрастна
вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка.
Имаше и други сестри, които помагаха, но главната работа вършеше Василка. Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г. Василка продължаваше да върши своите задължения. Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева.
Тя беше хубава, висока сестра,
възрастна
вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка.
Тя готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури у Гумнерови прехраната и пребиваването на Учителя и бе сигурно посрещането на посетители при Учителя. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи. Те се продаваха.
към текста >>
87.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка
възрастна
, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер.
Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка
възрастна
, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство.
Беше много прилежна и добра бабичка. Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз, Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака. Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна.
към текста >>
88.
38. БАБА ДОНКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от
възрастните
не знаеха да четат.
След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава.
Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от
възрастните
не знаеха да четат.
Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро! " Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете.
към текста >>
89.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В неделен ден някои от
възрастните
приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона.
За кратко време се построи салон. Аз като студент съм работил, когато се полагаха основите на този салон. Изкопавахме основите, носехме камъни и тухли и помагахме при зидарията. Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца. Той беше много удобен понеже е в средата на София.
В неделен ден някои от
възрастните
приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона.
Имаше една малка стаичка в началото на салона, специално преградена, където Учителят ще си поседне, ще поотпочине, ще размишлява, ще се подготви и след това ще излезе за беседата. Но и този салон стана тесен. Започнаха да идват много хора, но Учителят там държа беседи включително и 1926 г. В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г. След като всички видяха, че Учителят се пресели горе на Изгрева, то решиха тук да се построи салон.
към текста >>
90.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите
възрастни
приятели.
А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия.
Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите
възрастни
приятели.
Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска.
към текста >>
91.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Някои го правеха - повече сестрите, но и
възрастните
и младите носеха стомничките.
" Някои не можеха да изпиват повече от две чаши, а някои пиеха по 5-6 чаши гореща вода. От тях върви пот, вир вода стават. И все се преобличат. Мокрите ризи изнасят вън на двора да съхнат. И така туй упражнение с водата Учителят го даде на повечето от братята и сестрите, които живееха на Изгрева.
Някои го правеха - повече сестрите, но и
възрастните
и младите носеха стомничките.
Значи отиди и налей си вода от извора, после иди и се качи горе на Изгрева, възвари си водата, изпий 4-5 чаши гореща вода и изпоти се обилно и накрая се преоблечи. След това упражнение се обновяваха приятелите. Които имаха разни неразположения, било болки тук и там, било хрема, било настинка, излекуваха се с туй упражнение с водата. На водата Учителят отдаваше много голямо значение. Където и да отиваха с приятелите първото нещо бе, Учителят да потърси вода.
към текста >>
92.
64. КРЪЧМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
64. КРЪЧМАТА Зад салона на Изгрева имаше едно място около четири-пет декара, което Учителят препоръча на
възрастните
приятели да го закупят.
64. КРЪЧМАТА Зад салона на Изгрева имаше едно място около четири-пет декара, което Учителят препоръча на
възрастните
приятели да го закупят.
Не беше много скъпо. Продаваше се в момента. Те бяха хора практични, някои от тях имаха банки, някои бяха индустриалци, други на търговския живот и изобщо хора практични в живота. Но те умуваха, разтакаваха се, после се разколебаха и местото го купиха други. То беше една доста обширна овощна градина, опираше стената на салона и отиваше до гората.
към текста >>
93.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Освен това на гърба на салона поради непослушание на
възрастните
приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя.
Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства. Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище.
Освен това на гърба на салона поради непослушание на
възрастните
приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя.
Видяха тогава че са сгрешили решиха да се коригират. Събират се 3-4 човека богати и умуват. Димитър Кочев богат, Славчо Печеников се мъчеше да бъде богат и още други. Решават и дават на архитект да направи план на една вила и изчисли какви материали трябват и дошли да докладват на Учителя какво са решили. Аз се случих при Учителя, когато те дойдоха.
към текста >>
94.
69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Думата имаха
възрастните
братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко.
А Учителят имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата,как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева. Но в онуй време всеки бързаше да си купи място, и да се устрои на Изгрева, за да живее там. Този план Учителят в общи черти ни го е казвал, как може да се устрои Изгрева, но никой на Го послуша. В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата.
Думата имаха
възрастните
братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко.
Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти.
към текста >>
95.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дойде се до там, че останалите три копия бяха разнасяни и пръснати в провинцията по разни
възрастни
приятели.
След туй ги давах на Савка, тя ги преглеждаше и ги преписваше на пишеща машина в няколко копия. Така аз подготвих и се издаде Младежки клас I и II година. По това време Учителят извика стенографите и направо със строг тон им заповяда: „След като се напишат беседите на пишеща машина в четири копия, едното копие не се дава на никого. То се запазва неприкосновено." По това време идваше някой при стенографите, молеха, настояваха, че плачеха да им дадат да прочетат някоя беседа или да си я препишат. Обикновено беше станало негласно правило стенографките да раздават разчетените стенограми да ги чете този и онзи.
Дойде се до там, че останалите три копия бяха разнасяни и пръснати в провинцията по разни
възрастни
приятели.
И сега може да ги намерите там, ако те ги пазят. Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха. Ако намерите някои от тях ще бъде цяло чудо. Но едното копие остана неприкосновено. Малко преди да си замине Учителят Той извика стенографите и им нареди: „Първите копия от беседите, които не са издадени ще ги предадете на брат Борис!
към текста >>
96.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По това време се основава един редакционен комитет от
възрастни
приятели с литературни познания.
Следващият етап бе, че към тези се включиха и други. Третия етап бе когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбата част от сумите се възстановяваха.
По това време се основава един редакционен комитет от
възрастни
приятели с литературни познания.
В него влизаше Стефан Велев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература. Дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател. Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така както винаги, че когато се съберат много хора от умни по умни, работа не вършат. Тук стана същото.
към текста >>
97.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ Той бе създаден от
възрастните
братя, когато ние бяхме младежи.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ Той бе създаден от
възрастните
братя, когато ние бяхме младежи.
Те имаха за задача да подготвят беседите за печат. В него влизаха добри наши братя интелигентни и просветни хора. Такъв беше дядо Благо-Стоян Русев, учител и писател. Стефан Велев, който знаеше много езици, имаше много преводи на окултна литература и беше чиновник в Народната банка. Това бяха хора с обществено положение, с тежест и с добри заплати.
към текста >>
98.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена
възраст
може да се пенсионира.
След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията. Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия.
Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена
възраст
може да се пенсионира.
А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф Щайнеровите издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно".
към текста >>
99.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава всеки от
възрастните
приятели от благодарност и че са направили залог с Бога Му даваха по една златна монета.
По този въпрос има писано малко от Боян Боев. Учителят я беше отпечатвал сам. Както всяка работа, която вършеше Учителят сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по Негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си.
Тогава всеки от
възрастните
приятели от благодарност и че са направили залог с Бога Му даваха по една златна монета.
Така Учителят беше събрал може би 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете членовете на-финансовия съвет, след като ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях не ги обявиха, както му беше реда и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребявали с тях. Но милицията.
към текста >>
100.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той е основата на синархическата верига през времето на Учителя, когато
възрастните
приятели, които ние заварихме като младежи при отварянето на Школата през 1922 г., по строго определен наряд от Учителя, в строго определени дни от месеца се събираха, правеха общи молитви в строго определен час и изпълняваха наряди на Учителя.
Това е една обширна тема, която в бъдеще един млад брат ще развие и ще изнесе. Аз съм му дал материали за това. Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива. И Той, Антиминсът днес съществува. Неговата сила е запазена.
Той е основата на синархическата верига през времето на Учителя, когато
възрастните
приятели, които ние заварихме като младежи при отварянето на Школата през 1922 г., по строго определен наряд от Учителя, в строго определени дни от месеца се събираха, правеха общи молитви в строго определен час и изпълняваха наряди на Учителя.
Така работеше синархическата верига на Бялото братство по времето на Учителя. В бъдеще това трябва да се възстанови, но след като се запознаете с историята на Антиминса, правилата и нарядите за работа с него. Засега това, което даваме е напълно достатъчно за сведение.
към текста >>
НАГОРЕ