Търсене в текстове за 'Възраст'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини.
Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най-деятелно работят най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди.
Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима. По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии. За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди. Тая колония има общ стомах, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят. По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна. Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило. Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот. Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме.
към текста >>

3. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава.
Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл. Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после. Не, най-напред. Първото нещо, детето трябва да придобие благородно сърце, да бъде нежно, деликатно. Тези качества най-лесно се всяват в детето. Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава. Ама ще каже някой: „Животът е борба и страдания, трябва да подготвим детето за тях". Как ще го подготвим? Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти? В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да живее. Човекът трябва да бъде благороден, да остави другите абсолютно свободни.
към текста >>

4. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие.
към текста >>

Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта.
към текста >>

Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни.
Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

5. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера. ............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот. Ние знаем в душите си за него и вярваме в неговите дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери. Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
към текста >>

6. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта.
И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека. Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта. В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност. И наистина, човешкото съзнание не може да обхване нищо по общо и обединяващо от любовта. Защото и врагът в нея е преди всичко човек. Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата. Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне.
към текста >>

Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.
И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод. На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите. Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?
към текста >>

7. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния.
Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г.
към текста >>

Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления.
Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г. синият цвят изведнъж взема предимства. Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления. Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила. Тя почти удвоявала силата. След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият. Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част. Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи.
към текста >>

8. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там най-възрастният от нас, вари млечната каша.
Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен. Кухнята, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището. Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце.
към текста >>

9. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот.
От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството.
към текста >>

10. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука.
Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти.
към текста >>

11. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек.
И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ. Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек. Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите. Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение. Но кога ще стане туй?
към текста >>

12. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ).
Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни.
към текста >>

На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом.
Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира.
към текста >>

Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира.
На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми.
към текста >>

13. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст.
пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните.
към текста >>

14. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше.
От къде идат те? Зад гърба си оставят забравено минало, незнайното бъдеще се губи зад фантастичните образи в мъглата напред. Миналото беше нявга бъдеще. По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще. В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него. Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове.
към текста >>

15. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост.
Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот. Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин.
към текста >>

16. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна.
Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи. Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на девите, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век. Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето.
към текста >>

17. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край.
към текста >>

И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност.
към текста >>

И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека?
към текста >>

Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките.
към текста >>

Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете.
Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата.
към текста >>

Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение.
И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия.
към текста >>

Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния.
Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството.
към текста >>

И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките.
Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството. В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето.
към текста >>

18. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава.
И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява неговата безкрайно примамлива невинност. В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ... * Кажи ми най-сетне, мъдри Абар и ответа на деветото питане, за да се напълни душата ми. – Кое е най-великото? Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена дума е по-малко от онова, което е то. Човеците го не знаят даже когато го назовават, продължи той. Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава. Това е една свещена дума, която е едно от имената на Твореца. Силата, която е победила смъртта, силата, която е превъзмогнала небитието и която слиза и до последната мушица да осмисли нейният земен път. Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове. То е онова, заради което безкрайно голямото пожелава да се събере в безкрайно малкото за да го прояви. Това е венецът, който осмисля живота.
към текста >>

19. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха.
към текста >>

За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия.
към текста >>

Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна.
към текста >>

20. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински).
няколко стотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Аsc напр. общата вероятност възлиза пак на 5•5%. Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпросът с Луната напр. не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%.
към текста >>

21. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат.
И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената.
към текста >>

22. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата.
Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина?
към текста >>

В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”.
Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека.
към текста >>

И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си!
А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич.
към текста >>

23. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно.
След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми.
към текста >>

24. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст.
Адрес: Списание на физико-математическото Д-во, в София – ул „Ст. Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион. Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст. Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето. Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.? С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г.
към текста >>

Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност.
Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове. Възпитателният метод „Монтесори”. Лили Рубичек, директор на видното училище „Монтесори" дава в едно виенско списание основните начала на това училище и възпитанието в него. Гениалната възпитателка Мария Монтесори си поставя за цел да събуди у детето самодейност и самостоятелност. Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност. Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно. Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и прислуга. Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати. Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително.
към текста >>

25. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена.
Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода. Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен. А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие? – Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия. По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена. Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си. "Аз ще ви дам живата вода", казва Христос „и който пие от нея, няма никога да ожаднее.”
към текста >>

26. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга.
Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си.
към текста >>

27. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна.
И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота. Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от поуката на живота. А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания. Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост. Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка? И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия? Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост.
към текста >>

28. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад .
– Нищо повече от зрънце без измерение; точка, която едва би увеличила нейната грамада! И въпреки миниатюрността на земята и ограничените познания за небесните кълба, за нас, нейните шедьоври тя е достатъчен обект за наблюдение, изучаване и използване силите на живота. Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях.
към текста >>

29. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра.
За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
към текста >>

30. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия".
Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците.
към текста >>

Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''.
По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон". Били изпълнени и евритмични игри в Гьотеанум. Имало и изложба на предметите, изработени от учениците. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1) Педагогическа практика, кн. 1 - 5.
към текста >>

Това списание е предназначено за възпитание и образование на децата в предучилищната възраст.
Всички са издания на „Акация'' – София ул. Витошка 21 – Денкоглу. 27) Сп. „Детска градина", год IV, книга трета. Издава се от дружеството на учителите при софийските детски училища. Това списание е предназначено за възпитание и образование на децата в предучилищната възраст. Има два отдела: родителски и детски, Първият съдържа педагогически статии за възпитанието на детето в предучилищната възраст, а вторият има материал за деца; приказки, стихотворения, песни, игри, гатанки, пословици. Редактирането му тази година е поето от двама известни педагогически писатели Виолино Примо и Трайко Симеонов. Съдържанието прави хубаво впечатление. Уводната статия на третата книжка е „Затворникът в кулата" от Виолино Примо. В нея е прокарана следната идея.
към текста >>

Има два отдела: родителски и детски, Първият съдържа педагогически статии за възпитанието на детето в предучилищната възраст, а вторият има материал за деца; приказки, стихотворения, песни, игри, гатанки, пословици.
Витошка 21 – Денкоглу. 27) Сп. „Детска градина", год IV, книга трета. Издава се от дружеството на учителите при софийските детски училища. Това списание е предназначено за възпитание и образование на децата в предучилищната възраст. Има два отдела: родителски и детски, Първият съдържа педагогически статии за възпитанието на детето в предучилищната възраст, а вторият има материал за деца; приказки, стихотворения, песни, игри, гатанки, пословици. Редактирането му тази година е поето от двама известни педагогически писатели Виолино Примо и Трайко Симеонов. Съдържанието прави хубаво впечатление. Уводната статия на третата книжка е „Затворникът в кулата" от Виолино Примо. В нея е прокарана следната идея. Затворникът – това е детето, живущо откъснато от живота, от природата.
към текста >>

31. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен.
ИДВАЩАТА РАСА Епохата в която ние сега живеем, е една преходна епоха. За това е ставало дума и друг път в „Житно Зърно”. Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен. За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите. Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност. Бързото увеличение на идейните вегетарианци, въздържатели, и др. показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията, показва, че критичната мисъл е наченала един втори, синтетичен етап, етап в който разхвърляните факти се сглобяват в един строен монизъм. Това твърдение за едни се вижда прибързано, тъй като всекидневната практика ни показва друго, именно, че увеселителните заведения, кафенетата, и нощните локали се пълнят изключително от млади хора.
към текста >>

32. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен.
Обвивното растение отначало прави движение нагоре, после кръгово (търсещо), след това движения за прикрепване о подпората, а когато горният край достигне края на подпората, движението пак става търсещо. Може да се направи да повтори някое движение, напр. като се постави изкуствено при началото на предмета. Всички агенти, които влияят на растението, както и подпората имат само ориентиращо влияние и предизвикват в него възприятия, които им показват, как трябва да постъпи растението, за да постигне своята цел. Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и влагата, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия. В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен. Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети. Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства. От вредните химикали се отдалечава, а влагата (когато е необходима) и храната я привличат.
към текста >>

33. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада?
към текста >>

34. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Третира възпитанието на деца от доучилищна възраст.
Превод от английски. С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов. Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна биология в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр. 132 Списание „Детска градина" продължава да излиза. Редактора се от Violino Primo и Трайко Симеонов. Третира възпитанието на деца от доучилищна възраст. Съдържа материя за родители и деца от доучилищна възраст. Абонамент 40 лева. Адрес: ул. Клокотница, № 2, София.
към текста >>

Съдържа материя за родители и деца от доучилищна възраст.
С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов. Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна биология в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр. 132 Списание „Детска градина" продължава да излиза. Редактора се от Violino Primo и Трайко Симеонов. Третира възпитанието на деца от доучилищна възраст. Съдържа материя за родители и деца от доучилищна възраст. Абонамент 40 лева. Адрес: ул. Клокотница, № 2, София.
към текста >>

35. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години.
Той е човек благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175-180 сантиметра – no-rope от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец – дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност. Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум.
към текста >>

На възраст е между 40 – 45 години.
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години. Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете. всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ.
към текста >>

36. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства.
Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той, сам, има незначителна роля в дейността на държим, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат. Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела! Като затворим държим си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има в всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа заради нас, каквато можем само ние самите. Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат.
към текста >>

37. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост.
Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство. Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване.
към текста >>

Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст.
Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях.
към текста >>

38. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха.
която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия.
към текста >>

39. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва.
Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за.
към текста >>

Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва.
Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате?
към текста >>

Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето.
Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате? " Кой човек може да се нарече луд?
към текста >>

Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката?
Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате? " Кой човек може да се нарече луд? - Този, който се е отделил от Първичната Причина на живота.
към текста >>

40. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело.
към текста >>

41. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст. бях лекар в едно парижко предградие. Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан.
към текста >>

42. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
към текста >>

43. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Във втората си годишнина това списание съдържа ред статии от Д-р Щайнер върху медицината в светлината на окултизма; и освен това съдържа статиите: „Ембриологията от окултно гледище", „Храненето и болезнените тенденции в детската възраст", „Животът на сънищата" и пр.
Една такава е легендата за „Светата Чаша". В нея, в красива и дълбоко символична форма, е изложено слизането на човешката душа в материята, омотаването ù в нея, след което дохожда възкресението, т.е. пробуждане на душата. „Natura", списание за разширение на медицината чрез окултното човекопознание. Издание на Медицинската секция на свободния окултен университет „Гьотеанум, в Дорнах до Базел (Швейцария). Във втората си годишнина това списание съдържа ред статии от Д-р Щайнер върху медицината в светлината на окултизма; и освен това съдържа статиите: „Ембриологията от окултно гледище", „Храненето и болезнените тенденции в детската възраст", „Животът на сънищата" и пр. Това списание влиза вече в третата си годишнина и първата двойна книжка от третата годишнина съдържа следните важни статии: „Медицината в светлината на окултизма", „Човешката душа в свръзка с будното съзнание, спането и сънуването"; „Произходът на човека в свръзка с ембрионалното човешко развитие"; „Проблемата за болестта рак, нови пътища за изучаване, предпазване и лекуване"; „Доклад за международния конгрес върху рака през юли 1928 година," Това списание, което е списвано предимно от лекари, доказва нагледно и опитно, как окултната наука е плод на опитно изучаване на действителността и не отрича официалната наука, но гради по-нататък. Самият факт, че лекарите са образували тая Медицинска секция при окултния университет и разработват медицински проблеми от окултно гледище вече показва, че не само между окултната наука и естествознанието няма никакво противоречие, но и върху проблемите на естествознанието се хвърля плодотворна светлина с помощта на окултизма. Това списание показва и голямата практическа приложимост на окултната наука в разните области на живота. „Zur Padagogik Rudolf Steiners", двумесечно списание на съюза „Свободно Валдорфско училище", год. ІІ., книга 3, септември 1928 година.
към текста >>

44. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота.
И какви дела требва да видя? Разорение на творческата сила от стари и млади... дори от твърде млади. Кой е виновен за това? Чия вина е тъй ужасно много разпространеното самозлоупотребление и безнравствеността между най-младите? Ваша вина е, родители, които не живеете в моята чистота! Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота. Обратно действува върху другите това, което вие пращате с постъпки, чувства и мисли. Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци?
към текста >>

45. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите.
Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила. От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев. – Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него. Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него. Такава беше третата ми среща с него. (следва) ------------------------------------------- [1] Прованс – провинция във Франция.
към текста >>

46. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Геологичната възраст на човешкия род.
4 издание, 379 стр. 1927 г. подвър. с платно 11,5 марки. СЪДЪРЖАНИЕ: Увод: Теория и наука - Действителна стойност на мита. Естествена история: Типов кръг и биологичен характер на времето. - Геологичната възраст на човешкия род. - Телесни особености на митологичния предисторически човек. - Първичният човек и предпотопните (митични) животни. - Легендата за Атлантида. - Геологично обяснение на Ноевия потоп. - Време и пространствено ограничение на Ноевия потоп.
към текста >>

47. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Възрастните ги окуражават и старателно им помагат да погубват нещо живо.
Тогава всеки ще се надпреварва да даде на другите това, което най-вече желае за себе си. Всеки ще знае, че споделя живота си със своите братя и затова ще прави по възможност най-много за общото добро. Всички неотстъпно, от все сърце ще работят взаимно. Настоящата раса разрушава, новата ще сгражда. Наблюдавайте децата: как те без изключение се радват, като разрушават. Възрастните ги окуражават и старателно им помагат да погубват нещо живо. (като в игра шах). Тази наклонност се възпира само от законите и най вече от полицията, Чрез своите вредни излъчвания човек се е отчуждил от мнозинството етерни, сега невидими същества, които живеят около него и се развиват. Той ги е изпълнил с недоверие и отвращение. Новата раса ще бъде незлобива и ще помага на всички ближни — и тъй ще спечели пак добрата помощ на природните духове, които разхубавяват света и ще изпълняват пак своята приятна задача пред чистите очи на човка. Дори и стихиите ще помагат на човка и няма вече с бури.
към текста >>

48. СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Блажена е душата, която е откърмила и възрастила това дивно цвете.
Чиста да бъде вашата душа - за да пребъдва Бог в нея. Чисти желания, чисти мисли, чисти дела - това е нужно, за да расте и цъфти дивното цвете на най-великия Божи дар. Блажена е дулата, която откърми и възрасне това дивно цвете. Защото - о братя мои - заради него ви обичат светлите духове, бдят около вас и ви помагат. Чрез него сам Вселюбящият във вас живе! Блажена е душата, която е откърмила и възрастила това дивно цвете. Защото тя вече е при Бога, тя е пред вратата на неговото царство на Блаженството и Красотата Мир и радост ще я преизпълнят - велика, неизказваема радост' В сили и красота сама ще възсияе... Помнете, о братя мои, най-скъпоценния ваш дар! Мислете за него! И нека превеликата благодарност изпълня винаги душите ви към Предвечния и Вселюбящия.
към текста >>

49. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Затова изникнал въпросът, дали и възрастните животни изпущат митогенетични лъчи.
Когато индукцията е взаимна, имаме мутоиндукция (от мутуал - взаимно). Разбира се, при своите опити Гурвич паралелно правил и контролни опити: настрани поставял от същия материал, който служил и за детектор, само че без да го излага на индукция. С такива контролни опити изтъква разликата. Тук ще изложа някои от новите изследвания на Гурвич и учениците му и ще кажа няколко думи за тяхното значение. Митогенетичните лъчи на кръвта В първо време от животните били изследвани само личинките на жаби. Затова изникнал въпросът, дали и възрастните животни изпущат митогенетични лъчи. Опити в това направление били предприети от самия Гурвич заедно с Лидия Гурвич. Те правили опити с кръв от жаби и то или с кръв в обикновения си вид или пък предварително разредена с физиологичен разтвор. Изследвали митогенетичното действие на тая кръв върху луков корен. Резултатът и в двата случая бил положителен, т.е. било установено, че кръвта изпуща митогенетични лъчи.
към текста >>

Мозъкът на възрастни екземпляри не проявил индуктивно действие.
Опитите правил с личинките от аксолотъл[3]. Той взел личинки 2-3 дена преди излюпването им. За целта приготвил емулсия от нервната система на личинката; пълната с емулсия стъклена тръбичка поставил в индукционния апарат на проф. Гурвич. За детектори взел лукови корени. Опитът дал положителен резултат. Мозъкът на възрастни екземпляри не проявил индуктивно действие. Митогенетични лъчи у едноклетъчните организми Такива е изследвал М.А.Барон. За обект на изследванията си той избрал бирената квасна гъбичка Saccharomyces ellipsoideus. Опитът установил, че квасните гъбички изпущат митогенетични лъчи. Преди М. А. Барон за детектор си служили изключително с луковия корен.
към текста >>

Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
[1]Виж списание „Житно Зърно", год. III. кн, 4-5 [2]Виж сп. „Arhiv für Entwick lungsmechanik", 1923-1927 год. [3]Аксолотъл (известен под името SiredonPisciformis); живее в Мексико. По-рано се смятала като самостоятелна форма, понеже достига до полова зрелост, но сега се смята като ларвена фаза на американското земноводно Amlistoma. Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
към текста >>

50. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

в Париж се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст.
ВЕСТИ Няколко думи за дейността на Едуард Шуре На 8 април т.г. в Париж се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст. Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал. Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили.
към текста >>

51. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи.
И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра.
към текста >>

52. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат.
Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание.
към текста >>

Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните.
Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си!
към текста >>

Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане.
Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
към текста >>

Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните.
Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете.
към текста >>

Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание.
Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете.
към текста >>

Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение.
Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
към текста >>

Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
към текста >>

Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете.
Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл.
към текста >>

Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете.
Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно.
към текста >>

Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата.
Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури.
към текста >>

Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др.
към текста >>

Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
към текста >>

Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал.
към текста >>

53. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дипломатите също достигат напреднала възраст.
Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване". Фридрих Гойтер: „Третирането на волята и ума при лечебното възпитание", Вернер Пах: „Социалната и икономичната страна на лечебното възпитание." В есперантското списание „Jnter ni" (Между нас), което за-стъпва идеите на мира и братството и ратува за вътрешната идея на Есперанто, са отпечатани в № 4 и 5, год. 1929, мисли от Учителя - под заглавие „Афоризми"; в № 6 - статия - Сегашното положение на човечеството - също от Учителя. Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота. Според изследванията му на най-дълъг живот се радват земеделците и ония, що се занимават с умствена работа - преди всичко философите, математиците, ораторите и хората на изкуството. Дипломатите също достигат напреднала възраст. При едностранчивата телесна работа отрано се явяват признаци на остаряване. Мозъкът, който в края на краищата владее над всички органи, остава именно недоразвит и затова по-рано отпада и изгубва творческата си сила, отколкото у умствените работници, които си служат повече с него. Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо. Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства. Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите.
към текста >>

В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови.
Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците. Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите. Не тъй здрав е занаятът на каменоделците, рудничарите, бояджиите, вапсарите , а най-кратък живот имат производителите на бира, питиепродавците, файтонджиите, служащите по локали и хотели, защото са най-изложени на опасностите от алкохола. Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота. В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови. Кога се раждат именити люде? Английският учен F.J.Allen от Кембридж се е занимавал от година насам в списанието „Нейчър" най-подробно с тоя въпрос, като е взел за основа на своите изследвания рождените дати на повече от 200 именити люде. Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон. Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината. На второ место в списъка на рождените месеци стои декември.
към текста >>

54. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега.
към текста >>

55. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества.
Бликва любовта. Любовта към всичко живо. Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила светия, великия живот, без да престане да бъде дева! Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила. Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества. Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа.
към текста >>

56. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование.
От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как.
към текста >>

57. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр.
Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи. Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари.
към текста >>

За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество.
Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили. Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили.
към текста >>

Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия.
към текста >>

58. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н.
Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива. Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен.
към текста >>

59. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси.
Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е. продукти, които са предназначени не да задоволят насъщните нужди на народа, а да реализират печалби за фабриканта, акционера, търговеца. Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е.
към текста >>

60. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции.
Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо.
към текста >>

61. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава.
ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно. Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка.
към текста >>

62. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква.
Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка. Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка.
към текста >>

Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер.
скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък.
към текста >>

63. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изглеждат по-млади, отколкото са, още повече, че умеят майсторски да крият възрастта си.
Те не умеят много-много да се обличат, обичат ярките цветове и крещящите багри. Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъвкави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее. Пъргав, жив, гъвкав, сръчен и грациозен, той ходи чевръсто и тича на драго сърце. Той е всякога в движение: Жените от тоя тип са поети, винаги грациозни. Гъвкави, с хубави маниери, кокетливи, те се обличат с вкус и правят всичко, за да се харесат. Изглеждат по-млади, отколкото са, още повече, че умеят майсторски да крият възрастта си. Типът с хармоничен темперамент е най-уравновесеният, най-завършеният. Той има среден ръст, хубав е, строен, снажен. Вървежът му е благороден, тържествен, изящен. Очите му са големи, малко бадемовидни. Изразът им е усмихнат и кротък, но същевременно и строг.
към текста >>

64. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В някои градове са били довеждани деца над 7-годишна възраст и той с подробности е откривал характера и предразположенията на детето.
Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души. Сказките са били на всякъде масово посетени. След сказките е правил публични демонстрации, с които се доказвала истинността на ирисовата диагноза за определяне не само на физическото състояние на лицето, но и на неговия темперамент и характер. В някои градове са били довеждани деца над 7-годишна възраст и той с подробности е откривал характера и предразположенията на детето. В някои места са идвали цели класове с преподавателите си. Тая наука усилено се разработва на запад. Кирил Георгиев въз основа на дългогодишни изследвания е дошъл до някои важни оригинални заключения в тая област. Тая наука между другото може да има голямо приложение и в педагогиката. Вегетарианството в Русия То се разпространява доста усилено там и даже и от официалните среди.
към текста >>

65. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност.
(Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките.
към текста >>

66. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

от починалия на 15 годишна възраст Лнри Вандермьолен и построен от бащата към 22 декември 1929 г.
И ще създаде Бог ново небе и нова земя. Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него. Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M. Vandermeulen, 189, rue de la loi, Bruxelles. Апаратът е бил изобретен на 16 декември 1929 год. от починалия на 15 годишна възраст Лнри Вандермьолен и построен от бащата към 22 декември 1929 г. Този апарат не е пуснат в търговията. Но е такъв, че всеки, който има що-годе познания по електричество, може лесно да го построи у тях си''. (Из спис. „Les Annales d'Hermetisme" № 10, год. 1931). --------------------------------------------------------- [1] Английският превод на „Великият закон" („The great Law"), беседа от Учителя
към текста >>

67. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не само за децата тази библиотека е ценна и незаменима, ами и за възрастни.
Цена 6 лв. Росна капка – самото име говори твърде много. Мога да кажа, че в цялата сравнително доста богата детска литература, няма по-сполучливо подбрани народни приказки, разказчета, стихове, гатанки и ладанки. Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа. И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите идеи за добро, истина, правда, любов, чистота. Не само за децата тази библиотека е ценна и незаменима, ами и за възрастни. Защото те ще видят зад символите скрити вечните истини на живота и в най-простите разкази – разрешени великите въпроси. Уверени сме, че всички наши приятели ще направят възможното за разпространение на тази детска библиотека, особено учителите и родителите, понеже по този начин те ще извършат едно културно дело. Чиста духовна храна за децата – най-добрата храна – това е първостепенен въпрос във възпитанието и образованието. 6. Скоро ще излезе от печат трилогията: „Книга за живия Бог, „Книга за човека" и „Книга за другия свят – отвъд" от Бо Ин Ра. На всички предплатили абонати трите книги, които иначе възлизат над 100 лева, се отстъпват за 80 лева.
към текста >>

68. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба.
Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните. Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал. Какво би било за нашия свят, ако всеки човек можеше да чете и възприеме вестта за вседвижущата любов както Гьоте, Уланд и Ръскин.
към текста >>

69. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в кухнята на едните или другите липсваше нещо.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ Бен Яаков и Бен Йосеф бяха приятели от детинство. Цяла върволица от спомени свързваха живота на двамата. Къщите им бяха една до друга и по стария обичай се свързваха с малка дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне; затова и тя винаги стоеше отворена. Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в кухнята на едните или другите липсваше нещо. Особено ценна беше тя, когато малките играеха на криеница. Тогава и двата двора се пълнеха с деца, чиито луди викове смущаваха покоя на стария Йосеф, който прекарваше голяма част от времето наведен над свещената книга. Най-големите деца на двете семейства бяха неразделни другари. Тяхната вярна дружба беше гордостта на родителите. Така израснаха те здрави и стройни младежи, родени и кърмени сякаш под един покрив с едно мляко.
към текста >>

70. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата.
Внеси в душата си радостта на първите лъчи, на цъфналите цветя, на живата природа – дивната песен на светлия ден. Слънцето поздрави земята. Тя му се усмихна днеска с нова усмивка и многобройните пътници на земния кораб нагласяват струните на своя живот според първия акорд, вслушани в писъка на вълните. На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2.
към текста >>

71. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач!
Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух! Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре! Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач! Техният идеал няма да бъде вече заслугата, но услугата – тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си! Само този, който жертвува себе си, преодолява ! Само който служи, владее! Това е едничката Воля на всички членове на този съюз от необходими помагачи на новия Дух: в мълчаливо единство взаимно стремящи се и едни за други действуващи! Както едничкият член на това братско делово общество е изучавал взаимопомощта чрез новия Дух да помага сам на себе си, той желае също да бъде и на другите необходим помагач и да ги научи и те да преобразят своята нужда.
към текста >>

72. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти.
В Австрия, особено във Виена, е имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища. През 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г.
към текста >>

73. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но все едно, тя надхвърля възрастта на човека.
Ели Езерото на душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята! А има и други мнения. Но все едно, тя надхвърля възрастта на човека. Стари легенди разправят, че по всички планини- гиганти живеят мъдреци, които не познават смъртта и за които преданието казва, че са взели участие в творението на земята. За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя. А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!... Живият Бог – така се е говорило всякога, макар че учените хора на днешното време считат това за легенда от праисторично време. Бяхме мнозина на Дамка, най-високият връх между седемте Рилски езера и този, от който взема началото си реката Урдина.
към текста >>

74. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея.
Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея. Нека сам читателят извади заключението си от тоя факт. Съобщава: Инженер P. H.
към текста >>

75. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те са имали песни за възрастни и деца.
Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката. Те са имали песни за възрастни и деца. Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли край пътищата и в горите книги, за да ги вземат интересуващи се минувачи и по този начин да се съдействува за разпространението на идеите. Богомилите са владеели и медицината. Във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицар Вилхелм Матфред, който страдал от парализа. Албигоецът му казал, че ако бъде освободен, ще го освободи от болестта му.
към текста >>

76. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата дреха” намираме: „Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата дреха” намираме: „Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света. Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности.
към текста >>

Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика.
Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел. Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика. Поради това тя отваря нови хоризонти за възпитанието и трябва да бъде прочетена от всеки родител и възпитател. Цена 10 лв. Всеки, който се абонира за в. Братство (31 лв. годишно), ще я получи безплатно.
към текста >>

77. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие.
Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада.
към текста >>

78. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И тук никога не трябва да се забравя, че лявата ръка показва индивидуалното, освен това наследеното от майчина страна и устройството на органите до 30 годишна възраст.
всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума. Допълнителни сведения дават хълмът и пръстът на Меркурий. Всички сърдечни работи намираме записани върху и в линията на сърцето. Половата любов, животът на инстинктите, се четат по хълма на Венера, хълма на Меркурий, хълма на Луната, на малкия пръст и по линията на живота. Душевни сътресения и преживелици показват линиите на събитията и преживелиците, както и малките белези, които намираме между главните линии, върху хълмовете и в областта на основата на ръката. И тук никога не трябва да се забравя, че лявата ръка показва индивидуалното, освен това наследеното от майчина страна и устройството на органите до 30 годишна възраст. Дясната ръка дава сведение върху придобитото, върху наследеното от бащина страна и устройството на органите след 28 год. възраст. Линията на съдбата дава сведения върху положението спрямо околната среда. Също и тук в лявата ръка до 30 години изобщо и в дясната ръка след 28 година. Разликата в тия числа идва от обстоятелството, че човешкото тяло има едно преходно време между 28-а и 30-а си година. Началото на тая линия е в основата на ръката, или в хълма на луната, в средата на ръката или в долната част на хълма на Венера.
към текста >>

Дясната ръка дава сведение върху придобитото, върху наследеното от бащина страна и устройството на органите след 28 год. възраст.
Допълнителни сведения дават хълмът и пръстът на Меркурий. Всички сърдечни работи намираме записани върху и в линията на сърцето. Половата любов, животът на инстинктите, се четат по хълма на Венера, хълма на Меркурий, хълма на Луната, на малкия пръст и по линията на живота. Душевни сътресения и преживелици показват линиите на събитията и преживелиците, както и малките белези, които намираме между главните линии, върху хълмовете и в областта на основата на ръката. И тук никога не трябва да се забравя, че лявата ръка показва индивидуалното, освен това наследеното от майчина страна и устройството на органите до 30 годишна възраст. Дясната ръка дава сведение върху придобитото, върху наследеното от бащина страна и устройството на органите след 28 год. възраст. Линията на съдбата дава сведения върху положението спрямо околната среда. Също и тук в лявата ръка до 30 години изобщо и в дясната ръка след 28 година. Разликата в тия числа идва от обстоятелството, че човешкото тяло има едно преходно време между 28-а и 30-а си година. Началото на тая линия е в основата на ръката, или в хълма на луната, в средата на ръката или в долната част на хълма на Венера. Според това различни са и значенията на двигателните сили на съдбата, които също трябва да се вземат в съображение при психоанализата.
към текста >>

79. ПОД БЕЛИЯ ПОКРОВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената".
И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената". Спят своя сън зърна под белия покров На майката-земя под нежната любов.
към текста >>

80. ВЕСТИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената".
И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената". Спят своя сън зърна под белия покров На майката-земя под нежната любов.
към текста >>

81. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Флурноа Професор Флурноа от Женева напоследък в едно писмо излага свои нови изследвания с една жена на 30 годишна възраст.
Изворски и статиите „Сегашното положение на човечеството” и „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя. Това списание печата в всеки брой беседа от Учителя. Списание „Araldo della Salute” продължава да печата нови беседи от Учителя в всяка книжка. Списанието на общество „Алфа” в Рим също печата беседи от Учителя. Изследванията на проф. Флурноа Професор Флурноа от Женева напоследък в едно писмо излага свои нови изследвания с една жена на 30 годишна възраст. По време на магнетически сън тя разправя подробности от своя предидущ живот: първо на планетата Марс и после на земята - в Индия, и после във Франция по време на кралица Мария Антоанета В будно състояние тя не помни нищо от това и работи с голяма акуратност своята професия (тя е частна чиновничка); но щом бъде приведена в магнетически сън, пак почва да разправя за своите предни съществувания. Проф. Флурноа отначало помислил, че тук има работа с измама, обаче променил мнението си, когато тя много пъти е говорила за един „друг мир” и то със свързана логически и разумна реч. Жената представя казаното и със странни писмени знаци. Тя твърди, че второ съществуване е имала в Индия и говори правилно на езиците на тая страна от тая епоха: санскритски и арабски. По свидетелството на лицата, които отдавна я познават, тя не е била в състояние да изучи тези езици в сегашния си живот. Проф.
към текста >>

82. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената.
Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма. При дъжд въздухът е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици. Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение.
към текста >>

Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния.
В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби. Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението! Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа! Ето един красив начин за събуждане на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него! Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане жизнерадостен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал. Изобщо този с начин подмладява човека? Защо? Защото това е метод за свързване с космичния живот и приемането му. Изобщо новото учение, „живата наука“ се стреми да внесе нови идеи, нови методи във всички области на живота, да посочи нови пътища, по които трябва да тръгне човечеството, за да излезе от пустинния живот на механизацията и да влезе в красивия живот на творчеството и радостта.
към текста >>

83. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира.
Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира. Всички стават тъжни, скърбят, че този човек умрял. Те не могат да свържат живота на детето с живота на стареца. Те не могат да свържат живота със смъртта. Те се движат между две противоположности, но не могат да видят тясната връзка, която съществува между тях. Що е смъртта?
към текста >>

84. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

То е първа крачка по пътя на нашето духовно възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване.
Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо. Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения. То е първа крачка по пътя на нашето духовно възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване. Грешат тези, които спират дотук. Вегетарианството не е цел и като така не е и край. Това го съзнават всички напредничави хора днес, а утре вярвам, че не ще има вече хора, които да са на противно мнение. Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността. Тя трябва да се развива и роди заедно с детето, да се подхранва от майката, едновременно с кърменето на детето.
към текста >>

85. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Новият човек ще запази винаги, до напреднала възраст, известни детски черти.
Музикално се лят думите на Учителя и неусетно той ни въвежда в един музикален свят. В очите на всички четеш радостта на онова зазоряване, което те чувствуват в душата си. В лицата им виждаш нещо ново. В техния поглед четеш нещо светло и детско. Красиво е, когато винаги имаме нещо детско в нас. Новият човек ще запази винаги, до напреднала възраст, известни детски черти. Учителят свърша. Слизаме долу. Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата!
към текста >>

Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства.
Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта. Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот.
към текста >>

86. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане.
Разбира се, това разширение на съзнанието, това префинване на нервната система и усилване на нейната възприемчивост не може да не се отрази между другото и върху изкуствата: живопис, музика, поезия и пр. Добър пример в това отношение имаме в лицето на художника Аленсандр Райтел. Той е естонец по народност. Изложбите му в Женева и Лозана са направили силно впечатление. Бертоле е изучил картините му, също и духовните му опитности и е държал сказки върху него. От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане. Още от малък той се опитва да рисува своите видения. Околните не разбирали картините му и мислели, че са плод само на силно въображение. Райтел е тип на вдъхновен художник. Той не може да работи, освен когато дойде до вдъхновение; тогаз той слуша музикални хармонии и рисува това свое пътуване отвъд. Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата реалност.
към текста >>

87. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато са ù донесли негово писмо, тя като попипала писмото, съобщила подробности за него: възрастта му, характера му, месторождение, черти на лицето и условията на живота.
Той взел пръстена на Петър Бремер и му разправил много подробности от живота на семейството му - такива подробности, които и той не е знаел. После той проверил чрез брат си и всичко било потвърдено от последния. Д-р Валтер Борманв книгата си "Die Nornen" споменава за ясновидката Ц. П. в Б. (Германия), чиито способности той изучил. Когато са ù донесли негово писмо, тя като попипала писмото, съобщила подробности за него: възрастта му, характера му, месторождение, черти на лицето и условията на живота. Тя можела да вижда миналото на присъствуващите лица, тяхното бъдеще, съобщавала за смъртта на лица, намиращи се на далечно разстояние. Това същото можела да прави и за отсъствуващи лица. В гореспоменатата си статия Майер посочва и опитите на професор О. Фишер с Р. Шерман и документите, които тоя професор е обнародвал върху своите опити.
към текста >>

88. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Светещата жена още от 7 годишна възраст е виждала видения.
Забелязах една светлина в стаята. Тая светлина наблюдавах със затворени очи. Светлинното явление, което било наблюдавано освен от жената Прасел, но и от проф. Де Ангелис, е траело на 2 юни до ранни часове. Това се е случило в клиниката на гр. Пирано. Светещата жена още от 7 годишна възраст е виждала видения. През време на изследванията, които пр. Витали е предприел в присъствието на д-р Зайц, д-р Самбо, д-р Парецан, д-р Проти и други лекари в болницата в Пирано, жената Морано била наблюдавана в продължение на 36 часа. Тогава се е показал един сноп от сиво-бели лъчи, които не са могли да бъдат хванати от фотографските плочи, нито пък от филми. Светлината е изхождала от лявата страна на гръдната област. Тя не е хвърляла сянка; била доста силна.
към текста >>

89. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни.
Проникването на паневритмията в обществото ще има грамадно влияние за физичната и духовната му обнова. Идеите, които развива Учителят в своите беседи и лекции, въвеждат в един нов свят на идеи. Този нов свят на идеи намира конкретен, реален външен израз в паневритмията. Днешният човек е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения. В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни. В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото!
към текста >>

90. ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА-АС. А. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Двата острова, обаче, по линията на живота говорят, че той е боледувал силно на младини и на средна възраст.
милиардери в света днес. Счита се за много деен човек. За него парите нямат само някакво егоистично значение, той е световно известен филантроп. Реналд, дава неговата линия на живота като тип на линия на дълъг живот. Той е вече над 90 годишен. Двата острова, обаче, по линията на живота говорят, че той е боледувал силно на младини и на средна възраст. Той и днес, въпреки своите милиони, се храни досущ само с овесена чорба, като следствие от тия боледувания. Линията на ума завършва към края на марсовото поле, което говори за неговата голяма енергия и деловитост. Звездата на аполоновия хълм говори за неговото ненадминато богатство, както и за неговия филантропизъм. Това се потвърждава и от дългата слънчева линия. Ниско стоящите му уши говорят, че за него само материалната дейност, която и да било насока на живота, е по-съществена[1].
към текста >>

91. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи. Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното. Затова и онзи хора, които воюват, които разрушават - „злите хора" винаги проявяват външно по-голяма сила и активност, отколкото добрите хора, които градят. В великия космичен свет първият принцип е създал материалната вселена, всички видими материални светове с техните сили и енергии, необходими за съграждането на отделните форми. Принцип на отделяне, индивидуализиране, той е обособил и разделил съществата на отделни единици и затова в него бушува вечна борба, вечно разрушение и смърт. Силният, със силата, която съдържа в себе си, сам се разрушава. Така, скорпионът, когато го заплашва смърт, сам забива в себе си своето отровно жило и се самоубива.
към текста >>

92. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

те ги възпитават, те ги възрастват.
Това подразбира един морален стабилитет, който, обаче, няма нищо общо с кондиционизма на даденото време. Гениите , в този смисъл на думата, имат един висш морал, който няма нищо общо, и често е в пълно противоречие с условния морал на дадената епоха. Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности. Те са, следователно, болшинството от хората. А тях ги раждат майки и бащи. те ги възпитават, те ги възрастват. Дават ли те с всичкото това дело онази правилна насока, по която може да се създадат истински хора на земята? Думата истински хора подразбира правилното развитие на човека, взето в своята цялост. Когато се погледне на частичната проява и развитие на човека и хората тогава нещата биват относителни; за нас истинския човек е по един прав път на своето развитие и всеки момент той е господар на положението - в неговото развитие има една върховна цел - един съвършен тип човек. Рядко в целокупната история на човечеството биха могли да се срещнат истински майки и бащи. които да изпълнят своята роля в горе начертания смисъл.
към текста >>

93. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Какво голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение и за възрастните.
Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка ще те повдигне! Понеже по тоя начин ти вече се свързваш с икономиката на природата, ти допринасяш нещо на великото ù домакинство. Ти ù се отплащаш за тая услуга, която тя ти е направила, като ти е предложила своите плодове! И тогаз ще ти се свържеш с нейните благодатни сили, и те ще те обновят, укрепят и ще разширят твоето съзнание! Ето защо, когато посаждаш и отглеждаш плодни дървета, цветя и пр., ти се повдигаш. Какво голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение и за възрастните. От друга страна по тоя начин няма ли да се покрият всички голи места днес в България с плодни дървета? Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват.
към текста >>

94. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата!
Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намeри го вътре в глъбините на своето естество!
към текста >>

95. СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов.
Ти мина през науките, създаде си кариера, направи си благосъстояние, доби известност като обществен деятел, но все пак не можа да заглушиш в себе си нещо, което се задушваше в тесните граници на личния живот. Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата! " Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му реалност и красота. Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано задоволство. Все по-близко до себе си започна да чувствуваш ти по-мъдрият от мъдрите, виждаше, как той хвърляше светлина върху стръмната и камениста пътека на свещения идеал на душата ти и чуваше Неговите ободрителни слова. Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов. Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше начините, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища. И малко по малко ти почувствува, че се връщаш към детството. Истинска радост заблика от дълбочините на твоята душа и вярата в доброто, в благото на утрешния ден укрепна у теб. Границите на твоите възможности се разшириха; откриха се нови хоризонти и животът стана смислен, интересен и приятен. И по-рано ти беше дете, но това детство ти го загуби.
към текста >>

96. ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Може ли малкото дете да стане изведнъж като своите по-възрастни братя и сестри?
А мнозина съвременни хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Както пък други мислят, че като свършат някакъв факултет и напишат няколко съчинения по известен въпрос, могат вече да минат за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо становище, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъж като своите по-възрастни братя и сестри? То дълго време ще бъде носено от майка си на ръце и ще бъде подкрепяно от своите по-големи братя. Така и съвременните хора се носят на ръце и се подкрепят от по-големите Братя на Човечеството - от ония велики, гениални души, които ръководят съдбите му с непоколебимо търпение. Тези именно будни души, които любят Бога и знаят, че животът има велико предназначение, ще оправят света, те ще го организират. Само добрите високо-съзнателни хора могат да градят и да организират. Лошите хора само разрушават.
към текста >>

97. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Многобройните болести, които терзаят човечеството, краткотрайността на живота - ако се вземат 120 години за пределна възраст на един дълготраен човешки живот - растящите страдания, научно-материалистичната и религиозно-догматична мисъл, които спъват развитието на човечеството - това са все данни, които потвърждават горното твърдение.
И ако животът функционира правилно, правилно върви и процесът на организирането. Като всеки жизнен процес, и организирането си има свой израз. У човека израз на правилното организиране, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисъл. Това са естествени мерки, с които си служи живата Природа, за да установи как върви процесът на организиране, както у отделния човек, така и в обществата. Изхождайки от тези основни мерки, може да се каже, че у съвременния човек, у съвременните общества, този процес не върви нормално. Многобройните болести, които терзаят човечеството, краткотрайността на живота - ако се вземат 120 години за пределна възраст на един дълготраен човешки живот - растящите страдания, научно-материалистичната и религиозно-догматична мисъл, които спъват развитието на човечеството - това са все данни, които потвърждават горното твърдение. А при това положение на нещата, човешкият живот не може да се развива правилно. Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството. Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства.
към текста >>

98. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите.
Б. Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ РИЛСКИ ВЕЧЕРИ През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот. В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове, Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител.
към текста >>

99. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

се пресели отвъд в Париж на преклонна възраст - повече от 80 години - прочутият физиолог и метапсихик проф.
Пликовете се занасяли и отваряли в друга стая. И опитите са били сполучливи; буквите са били вярно познавани. С това Бендер, подобно на много други експериментатори, потвърждава ясновидката способност и то независимо от всяка телепатия. Шарл Рише. - В началото на декември т.г. се пресели отвъд в Париж на преклонна възраст - повече от 80 години - прочутият физиолог и метапсихик проф. Шарл Рише. Той със смелостта на един искрен търсител на истината не се побоя да излезе в защита на някои нови идеи от областта на метапсихиката. Със строго научни методи на изследване, с критичен, обективен ум той се залови да изследва някои явления от областта на невидимото. И той опитно констатира нови, неизвестни до тогаз на науката психични сили в човешкото естество. По този начин той се брои между пионерите в тая нова област, той беше в авангард на работниците за един нов мироглед, проникнат от възходящата струя на спиритуализма.
към текста >>

100. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм.
Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра. Такова огромно разстояние трябва да измине ръката на Архимед, за да помръдне земята само на 1 сантиметър! И ако се допусне, че той би могъл свободно да вдигне 60 кг. на височина 1 метър за 1 секунда (работа, равна почти на една конска сила), то за да измине посочената по-горе дъга, което е равнозначно на това, да повдигне земята на 1 сантиметър, ще са нужни 1,000,000,000,000,000,000,000 секунди или около 3000 билиона години. Очевидно, това не е работа на един земен човек, чийто живот е тъй мимолетен. Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм. Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13378310203552