НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
141
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като
пълновъзрастен
, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата.
Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като
пълновъзрастен
, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег,
възраства
в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум.
Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег,
възраства
в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието.
към текста >>
Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на
възрастване
.
7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на
възрастване
.
11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно
възрастващ
живот.
4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú.
3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно
възрастващ
живот.
4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
През 1897 г., на 33-годишна
възраст
, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.
И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ.
През 1897 г., на 33-годишна
възраст
, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.
Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.
към текста >>
5.
Биографични бележки
открива младежка окултна школа, а по-късно и за
възрастни
, където редовно изнася сказки до 1944 г.
От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г.
открива младежка окултна школа, а по-късно и за
възрастни
, където редовно изнася сказки до 1944 г.
Константин А. Дъновски (К. А. Доновски) (20 август 1830 г., с. Читак (дн. кв.
към текста >>
6.
12.Кожено тефтерче
Разшири душата ми,
възрасти
духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин.
Приклони сърцата на ония, които си избрал да се назоват начатък на твоята слава и величие. Благии Господи наш, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Един ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, един в зарящата виделина на живота ми.
Разшири душата ми,
възрасти
духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин.
О.П. на В.Б.Б. Закваси сърцето си и думите на устата си с мъдростта. Зрението и Духът си с истината, ръцете и силата си с правдата. Краката и подвигът си с добродетелта. 20 н. 1909.
към текста >>
7.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що
възрастващ
Учител.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що
възрастващ
Учител.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
към текста >>
Църквата
възраства
като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр.
И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм.
Църквата
възраства
като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр.
със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух.
към текста >>
Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на
възрастващия
духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание.
От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането.
Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на
възрастващия
духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание.
В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №40
На 17-годишна
възраст
П.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
На 17-годишна
възраст
П.
Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>
9.
Петър Дънов - №49
Единият е млад, другият е на средна
възраст
.
Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
Единият е млад, другият е на средна
възраст
.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
към текста >>
10.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
На 17-годишна
възраст
П.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
На 17-годишна
възраст
П.
Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>
Единият е млад, другият е на средна
възраст
.
Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
Единият е млад, другият е на средна
възраст
.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
към текста >>
11.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други
възрастни
братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма.
(1868-1918) По материали от неиздадената биография на Пеню Киров от Никола Нанков по случай 100-годишнината от рождението му. Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя. На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята". Това беше през 1925 г.
Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други
възрастни
братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма.
Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
към текста >>
Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста
възрастни
, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние.
Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин.
Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста
възрастни
, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние.
Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров
към текста >>
1875 г., като бях на 7-годишна
възраст
, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.
Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година. Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати.
1875 г., като бях на 7-годишна
възраст
, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.
Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание. Това бе в Карнобат. През 1883 г. за пръв път излязох на гурбет.
към текста >>
За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му
възраст
, когато е бил на 7 години.
Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя.
За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му
възраст
, когато е бил на 7 години.
Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал".
към текста >>
Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си
възраст
от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си
възраст
от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско.
към текста >>
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна
възраст
да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна
възраст
да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца.
към текста >>
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна
възраст
, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна
възраст
, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
към текста >>
12.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
След заболяване в детска
възраст
Т.
1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание.
След заболяване в детска
възраст
Т.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
към текста >>
13.
№53 /Петър Дънов/
Единият е млад, другият е на средна
възраст
.
18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа.
Единият е млад, другият е на средна
възраст
.
Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
14.
№103 (Петър Дънов)
Аз зная, по някой път, колкото человек напредва във
възрастта
, почва да изгубва своята жежкост.
Гледайте да вършите това, което е винаги Господу угодно. Да Ви не изкуси Лукавия с някоя измама. Нека миналото да Ви е за пример. Вслушвайте се в тихия глас и в Неговите наставления. Ако бодърствате, ще имате Божието благословение.
Аз зная, по някой път, колкото человек напредва във
възрастта
, почва да изгубва своята жежкост.
Много пъти старините са епохи на развитието на тайни и явни грехове. Человек, колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец. Светът повече почва да го плаши. Но Господ да Ви съхранява да останете верен докрай. Сега е време да бъдем усърдни и верни.
към текста >>
15.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
Единият е млад, другият е на средна
възраст
.
Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г. („Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа.
Единият е млад, другият е на средна
възраст
.
Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
16.
38 ПИСМО
Един е млад, другият - на средна
възраст
.
Изпитите в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и Истина: затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и да уяква. Аз имам да ви съобщя една радостна вест: Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двамина от тях особено се интересуват от Господа.
Един е млад, другият - на средна
възраст
.
Господ сега ги въвежда в тесния кръг в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие, той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една библия и едно евангелие за в джоб.
към текста >>
17.
77 ПИСМО
Аз зная, по някой път колкото человек напредва във
възрастта
, почва да изгубва своята жежкост.
Гледайте да вършите това, което е винаги Господу угодно. Да ви не изкуси лукавия с някоя измама. Нека миналото ви да ви е за пример. Вслушвайте се в тихия глас и в Неговите наставления. Ако бодърствувате, ще имате Божието благословение.
Аз зная, по някой път колкото человек напредва във
възрастта
, почва да изгубва своята жежкост.
Много пъти старините са епохи за развитието на тайни и явни грехове. Человек колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец. Светът почва повече да го плаши. Но Господ да ви съхранява да останете верен докрай. Сега е време да бъдем усърдни и верни.
към текста >>
18.
91 ПИСМА до Мария Казакова
В най-ранната
възраст
той е говорил със звук.
Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление.
В най-ранната
възраст
той е говорил със звук.
В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи!
към текста >>
19.
98 ПИСМО
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го
възрасти
според както вижда за добре.
Ний имахме едно съобщение на 12 дек., което мисля да ви го чета, когато мина през Търново. В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното познание на Истината. Тази велика благост ний я виждаме и опитваме всеки ден. Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го
възрасти
според както вижда за добре.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите.
към текста >>
20.
147 ПИСМО
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по
възраст
, разположение и характер, ще ви осведомя.
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-весело. В осъществяване на вашето желание с Е. види се ще трябва още да чакате. Прегледах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години без баща, без майка, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои.
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по
възраст
, разположение и характер, ще ви осведомя.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
към текста >>
21.
153 ПИСМО
Пролет мяза на весело дете, лете на
възрастна
мома, която разсипва своите приятности на всички.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид.
Пролет мяза на весело дете, лете на
възрастна
мома, която разсипва своите приятности на всички.
Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот. Детето, това е сопранът в музиката, момата, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор. Вий с Е.
към текста >>
22.
157 ПИСМО
Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и
възрастяват
.
И в очакването времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа.
Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и
възрастяват
.
Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени.
към текста >>
23.
163 ПИСМО
Всекиму според
възрастта
.
Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на живота все си грее и все еднакво изпраща своята светлина и топлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. Окото на Небесния Баща еднакво гледа на всички свои деца и всекиму дава, което му се пада. На големите братя големи гащи, на малките малки. На големите сестри големи рокли, на малките малки.
Всекиму според
възрастта
.
Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. За пример не може да се довери една ценна книга на малко дете, понеже ще я оцапа и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се довери? Не, ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си.
към текста >>
24.
189 ПИСМО
Блажени са ония, които виждат поникването на делото Божие, Неговото
възрастване
, Неговото цъфтене и зрелия Му плод.
Господ Бог Мой е с нас. Неговите Светли духове, Неговото войнство е с всички ония по лицето на земята от всички народи. И Господ обединява сега своя народ, Божия народ. Радвайте се, че сте достигнали до тази епоха, за която Христос преди 2000 години е казал: „От нине ще видите Ангелите Божии да слизат и възлизат на Сина человеческаго". Блажени са вашите очи, които ще видят това.
Блажени са ония, които виждат поникването на делото Божие, Неговото
възрастване
, Неговото цъфтене и зрелия Му плод.
Блажени са тия, които вкусват зрелите плодове на Божията Любов. Привети и поздрав на всички приятели по име. Аз съм ги поменал. Отец ги има пред лицето Си. И Негова поглед е върху тях, да им помага, да ги ръководи и упътва в правия път на живота.
към текста >>
25.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които
възрастват
благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор.
Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които
възрастват
благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба?
към текста >>
26.
100–150
По ум той е
възрастен
.
Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота. 137 Сърдце, ум, душа. Ученикът има сърдцето на дете.
По ум той е
възрастен
.
А в душата си храни винаги най-възвишеното и благородното. 138 Аурата. Ученикът винаги се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното.
към текста >>
27.
200–250
А учи, за да
възрастне
тя в него.
А след това иде дарът: „И Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ 224 Послушание и учение. Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него.
А учи, за да
възрастне
тя в него.
225 Ръцете. Ръцете са създадени за работа! Когато ученикът ги погледне, те му казват: „Ние сме създадени за работа!
към текста >>
28.
Светът на великите души
Цветът говори за силата на Божията Любов, която
възраства
всичко в света.
Свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света. Лъчът показва изгрева на слънцето. Слънцето говори за своя господар. Росната капка говори за силата на слънчевата топлина.
Цветът говори за силата на Божията Любов, която
възраства
всичко в света.
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се защо се безпокоиш? Ако мислиш, че си от силните, запитай се защо имаш нужда от лекар? Ако мислиш, че си от богатите, запитай се защо имаш нужда да ти дават?
към текста >>
29.
МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО
Разшири душата ми,
възрасти
духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума ми да Те славя сега и всякога.
Преклони сърцата на ония, които си избрал да се назоват начатък на Твоята Слава и Величие. Благий Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки*. Един Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в зарящата виделина на живота ми.
Разшири душата ми,
възрасти
духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума ми да Те славя сега и всякога.
Амин. О. П. на В. Б. Б. Закваси сърцето си и думите на устата си с Мъдростта.
към текста >>
30.
МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА СЪРЦЕТО, ДУШАТА И УМА
О, Господи, Боже наш, още Ти се молим - създай и нужните условия в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти Воля; за проникване и
възрастване
на Твоето Божествено Слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове, за да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и Словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил.
Господи, Боже на силите на Небето и на Земята. Ти, в Когото всичко е възможно. В името на Господа нашего Иисуса Христа, чрез Което име Ти си благоволил да Те призоваваме, ние, твоите чеда, идем тази сутрин при Тебе, припадаме пред Твоите нозе и сърдечно просим Твоята милост. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш от всички ухищрения на лукавия, да укрепиш и утвърдиш в пътя на Истината, да просветиш умовете, да осветиш сърцата, да повдигнеш душите на моите братя и сестри. О, Господи, Боже наш, молбата ни, която отправяме към Тебе тази заран, е да включиш още и сърдечните ни желания, Ти сам да застанеш сред нас с Духа Си завинаги; да се вселиш в нашите сърца, в нашите души, в нашите умове и да подействуваш с крепката Си сила за пробуждане на пълното съзнание в нас, за да можем да определим своите отношения и задължения спрямо Тебе, спрямо хората и здраво да застанем на мястото, което Ти си ни отредил.
О, Господи, Боже наш, още Ти се молим - създай и нужните условия в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти Воля; за проникване и
възрастване
на Твоето Божествено Слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове, за да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и Словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил.
И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота, та като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на Земята. Молбата си завършваме, Господи, със сърдечно желание Ти да излееш изобилно благословението Си върху нашите души и да ни научиш да Ти служим с радост и веселие, според както е благата Ти Воля, за да не губим Твоето благословение през всичките векове на бъдещето. Амин. Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:42
към текста >>
31.
МОЛИТВА - ДА ВЪЗКРЪСНЕ ГОСПОД ХРИСТОС В МОЯТА ДУША
Моля Ти се, Ти си истински мой Баща,
възрасти
всичко Божествено, що си посадил от векове в моята душа, за да се прояви съгласно Твоята Воля.
Да възкръсне Господ Христос в моята душа, това е желанието на моята душа. Да освети всички нейни кътчета. Да просвети ума ми с Неговата лъчезарна Мъдрост, да озари сърцето ми с Божията Любов, защото няма Любов като Божията Любов, и да се прояви Божествената Воля напълно в моята душа. Ти, Господи, който си обещал да ме възкресиш от мъртвите, защото си верен и истинен, направи да възлюбя всички братя, сестри и ближни както собствената си душа. Затова искам, Господи, Господ в мен - тази Божествена искра, която е в мен, иска всички възлюблени души да влязат в моята душа, защото тъй ще са чисти удовете на това Велико Твое тяло.
Моля Ти се, Ти си истински мой Баща,
възрасти
всичко Божествено, що си посадил от векове в моята душа, за да се прояви съгласно Твоята Воля.
Призовавам Те, милостиви Отче, Святий Баща на верните Ти чада, стори милост за всичките. Амин.
към текста >>
32.
МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА
Велики Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог,
възрасти
ни за обилна жътва за Святото Божие Дело, за което Ти работи на Земята.
Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както някога Си пращал светии и пророци и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство.
Велики Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог,
възрасти
ни за обилна жътва за Святото Божие Дело, за което Ти работи на Земята.
Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни Ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло Братство. Освети ни да работим с всички добри хора. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Си призовал за Господа да изпълнят своята задача до край. Нека народът, всред който работим, да изпълни Волята Божия. Славянството да бъде светилник и крепост на Божието Дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на Земята.
към текста >>
33.
ИЗГРЕВ - МОЛИТВА
Ти
възрастваш
доброто в мен.
Могат! Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове и да обнови нашите умове. Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мен всички добри семена на живота ми. Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.
Ти
възрастваш
доброто в мен.
Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш за в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя Живот. Да дойде Твоята Виделина върху всички ни. Да се прослави Името Ти. Да се въдвори Царството Ти.
към текста >>
34.
ФОРМУЛИ - Всички
Господи, да
възрастне
в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.
(три пъти) Формула 162 Божията благост и милост да посетят и помилват всяка човешка душа. (три пъти) Формула 163
Господи, да
възрастне
в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.
Формула 164 Бог е най-голямата сила в света! Бог е най-верният ни приятел! Бог е най-Великото благо на Земята! Формула 165
към текста >>
Както изгрява Слънцето на Земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на Любовта, Мъдростта и Истината и да
възрастнат
всички добродетели в мен.
А когато се казва "между всички хора на Земята..." ръцете се изнасят напред и дланите се разтварят. Накрая благодарете така: Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил. Формула 200 Сутрин, когато изгрява Слънцето, кажи си:
Както изгрява Слънцето на Земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на Любовта, Мъдростта и Истината и да
възрастнат
всички добродетели в мен.
Обърни се към Слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили. Благословен Господ Бог Наш, Който е изпратил Слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. Формула 201 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте:
към текста >>
Ти
възрастваш
доброто у мен.
Това упражнение се прави няколко пъти ту с лявата, ту с дясната ръка. Формула 237 Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мен всички добри семена в живота ми. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега.
Ти
възрастваш
доброто у мен.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя живот. Формула 238 Земята се върти около оста си, следователно аз трябва да имам стабилност. Земята се върти около Слънцето, следователно моята вяра трябва да се засили.
към текста >>
В Божествения план е аз да
възраствам
в Божията Правда.
Ще живея с него и ще се боря с него. Само така човек ще стане физически и духовно красив. Формула 259 Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето Божествено растене. В Божествения план е аз да раста в Добродетелта.
В Божествения план е аз да
възраствам
в Божията Правда.
В Божествения план е аз да живея в Божията Истина. В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост. В Божествения план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм в пътя на Истината и Живота. Дето е Господ, там съм и аз.
към текста >>
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да
възрастнат
в мене добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа.
Святостта Божия носи светлината. Формула 274 Да настане мир в душата ти, щом кажеш: Такава е Волята Божия! Формула 275
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да
възрастнат
в мене добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа.
Аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе за изпълнение на Твоята Воля. Формула 276 Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам. Формула 277 Като правите упражнение с дишане, добре е да произнасяте следните формули:
към текста >>
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да
възрастнат
в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
Без Истината не можете да изпълните Божията Воля. Без Мъдростта не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите името на Бога. Формула 282 Тази формула се изрича мислено:
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да
възрастнат
в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето лозе, за изпълнението на Твоята Воля. Формула 283 Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Ноправете следния опит вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля.
към текста >>
възрастни
като Мъдростта и
Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. Формула 321 Господи, Ти, Който си направил и създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя. Формула 322 Бъдете млади като Любовта,
възрастни
като Мъдростта и
чисти като Истината! Формула 323 Веднъж завинаги забравете за старото и не го споменавайте. Тогава си кажете: Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска.
към текста >>
Господи, да
възрастне
в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира.
слуха и ума си - с Мъдростта, зрението и духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата, краката и подвига си - с Добродетелта. Формула 349
Господи, да
възрастне
в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира.
Формула 350 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен.
към текста >>
35.
ФОРМУЛИ - (148-167) 'Моя Мир ви давам'
Господи, да
възрастне
в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.
(три пъти) Формула 162 Божията благост и милост да посетят и помилват всяка човешка душа. (три пъти) Формула 163
Господи, да
възрастне
в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.
Формула 164 Бог е най-голямата сила в света! Бог е най-верният ни приятел! Бог е най-Великото благо на Земята! Формула 165
към текста >>
36.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
Както изгрява Слънцето на Земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на Любовта, Мъдростта и Истината и да
възрастнат
всички добродетели в мен.
А когато се казва "между всички хора на Земята..." ръцете се изнасят напред и дланите се разтварят. Накрая благодарете така: Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил. Формула 200 Сутрин, когато изгрява Слънцето, кажи си:
Както изгрява Слънцето на Земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на Любовта, Мъдростта и Истината и да
възрастнат
всички добродетели в мен.
Обърни се към Слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили. Благословен Господ Бог Наш, Който е изпратил Слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. Формула 201 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте:
към текста >>
37.
ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'
Ти
възрастваш
доброто у мен.
Това упражнение се прави няколко пъти ту с лявата, ту с дясната ръка. Формула 237 Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мен всички добри семена в живота ми. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега.
Ти
възрастваш
доброто у мен.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя живот. Формула 238 Земята се върти около оста си, следователно аз трябва да имам стабилност. Земята се върти около Слънцето, следователно моята вяра трябва да се засили.
към текста >>
38.
ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'
В Божествения план е аз да
възраствам
в Божията Правда.
Ще живея с него и ще се боря с него. Само така човек ще стане физически и духовно красив. Формула 259 Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето Божествено растене. В Божествения план е аз да раста в Добродетелта.
В Божествения план е аз да
възраствам
в Божията Правда.
В Божествения план е аз да живея в Божията Истина. В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост. В Божествения план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм в пътя на Истината и Живота. Дето е Господ, там съм и аз.
към текста >>
39.
ФОРМУЛИ - (272-293) 'И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля'
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да
възрастнат
в мене добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа.
Святостта Божия носи светлината. Формула 274 Да настане мир в душата ти, щом кажеш: Такава е Волята Божия! Формула 275
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да
възрастнат
в мене добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа.
Аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе за изпълнение на Твоята Воля. Формула 276 Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам. Формула 277 Като правите упражнение с дишане, добре е да произнасяте следните формули:
към текста >>
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да
възрастнат
в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
Без Истината не можете да изпълните Божията Воля. Без Мъдростта не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите името на Бога. Формула 282 Тази формула се изрича мислено:
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да
възрастнат
в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето лозе, за изпълнението на Твоята Воля. Формула 283 Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Ноправете следния опит вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля.
към текста >>
40.
ФОРМУЛИ - (319-330) 'Със силата на Духа Божий'
възрастни
като Мъдростта и
Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. Формула 321 Господи, Ти, Който си направил и създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя. Формула 322 Бъдете млади като Любовта,
възрастни
като Мъдростта и
чисти като Истината! Формула 323 Веднъж завинаги забравете за старото и не го споменавайте. Тогава си кажете: Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска.
към текста >>
41.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Господи, да
възрастне
в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира.
слуха и ума си - с Мъдростта, зрението и духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата, краката и подвига си - с Добродетелта. Формула 349
Господи, да
възрастне
в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира.
Формула 350 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен.
към текста >>
42.
Молитва на Царството
Един Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в зарящата виделина на живота ми, разшири душата ми,
възрасти
духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума ми да Те славя сега и всякога.
Велики Господи на всяка сила и крепост, застани зад делото Си. Преклони сърцата на ония, които си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и величие. Благий Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки**.
Един Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в зарящата виделина на живота ми, разшири душата ми,
възрасти
духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума ми да Те славя сега и всякога.
Амин. О.П. на В.Б.Б.*** Закваси сърцето си и думите на устата си с мъдростта, зрението и духа си — с истината,
към текста >>
43.
Молитва за благословение и обновление на сърцето, душата и ума
още Ти се молим — създай и нужните условия в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти воля, за проникване и
възрастване
на Твоето Божествено слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове.
О, Господи, Боже наш, молбата ни, която отправяме към Тебе тази заран, е да включиш още и сърдечните ни желания. Ти сам да застанеш сред нас с Духа Си завинаги. Да се вселиш в нашите сърца, в нашите души, в нашите умове и да подействаш с крепката Си сила за пробуждане на пълното съзнание в нас, за да можем да определим своите отношения и задължения спрямо Тебе, спрямо хората и здраво да застанем на мястото, което Ти си ни отредил. О, Господи, Боже наш,
още Ти се молим — създай и нужните условия в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти воля, за проникване и
възрастване
на Твоето Божествено слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове.
За да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил. И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота. Та, като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на земята. Молбата си завършваме, Господи, със сърдечно желание Ти да излееш изобилно благословението Си върху нашите души и да ни научиш да Ти служим с радост и веселие, според както е благата Ти воля, за да не губим Твоето благословение през всичките векове на бъдещето. Амин.
към текста >>
44.
Да възкръсне Господ Христос в моята душа
Моля Ти се, Ти си истински мой Баща,
възрасти
всичко Божествено, що си посадил от векове в моята душа, за да се прояви съгласно Твоята воля.
Да възкръсне Господ Христос в моята душа, това е желанието на моята душа. Да освети всички нейни кътчета. Да просвети ума ми с Неговата лъчезарна мъдрост, да озари сърцето ми с Божията любов, защото няма любов като Божията любов, и да се прояви Божествената воля напълно в моята душа. Ти, Господи, който си обещал да ме възкресиш от мъртвите, защото си верен и истинен, направи да възлюбя всички братя, сестри и ближни както собствената си душа. Затова искам, Господи, Господ в мен - тази Божествена искра, която е в мен, иска всички възлюблени души, Господи, да влязат в моята душа, защото тъй ще са чисти удовете на това велико Твое тяло.
Моля Ти се, Ти си истински мой Баща,
възрасти
всичко Божествено, що си посадил от векове в моята душа, за да се прояви съгласно Твоята воля.
Призовавам Те, милостиви Отче, Святий Баща на верните Ти чада, стори милост за всичките. Амин.
към текста >>
45.
Молитва за времената
Велики Учителю наш, Дух от всеблагия Бог,
възрасти
ни за обилна жътва за святото Божие дело, за което Ти работи на земята.
Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти си единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята любов и Твоят закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както някога си пращал, светии и пророци, и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ промисъл, земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство.
Велики Учителю наш, Дух от всеблагия Бог,
възрасти
ни за обилна жътва за святото Божие дело, за което Ти работи на земята.
Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло братство. Освети ни да работим с всички добри хора. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които си призовал за Господа да изпълнят своята задача докрай. Нека народът, всред който работим, да изпълни волята Божия. Славянството да бъде светилник и крепост на Божието дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на земята.
към текста >>
46.
Изгрев-молитва
Ти
възрастваш
доброто в мен.
Могат! Така да изгрее слънцето на всички слънца в нашите духове и да обнови нашите умове. Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мен всички добри семена на живота ми. Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.
Ти
възрастваш
доброто в мен.
Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш за в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя живот. Да дойде Твоята виделина върху всички ни. Да се прослави името Ти. Да се въдвори царството Ти.
към текста >>
47.
Формули 162-183 Моя мир ви давам
Господи, да
възрастне
в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.
формула 163 Мир, мир. Господи, просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците. формула 164
Господи, да
възрастне
в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.
формула 165 Великата задача, която всеки трябва да peши: Господи, нека Твоят мир и Твоята радост бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. формула 166 Мир.
към текста >>
48.
Формули 203 - 219 Създание ново
Както изгрява слънцето на земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на любовта, мъдростта и истината и да
възрастнат
всички добродетели в мен.
А когато се казва "между всички хора на земята",ръцете се изнасят напред и дланите се разтварят. Накрая благодарете така: Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил. формула 217 Сутрин, когато изгрява слънцето, кажи си:
Както изгрява слънцето на земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на любовта, мъдростта и истината и да
възрастнат
всички добродетели в мен.
Обърни се към слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили Благословен Господ Бог наш, който е изпратил слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. формула 218 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък съответно на всеки пръст и казвайте: Искам да дам ход на Божественото в себе си, палец
към текста >>
49.
Формули 240 - 254 Придай ни вяра
Ти
възрастваш
доброто у мен.
Това упражнение се прави няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. формула 254 Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мен всички добри семена в живота ми. Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.
Ти
възрастваш
доброто у мен.
Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя живот.
към текста >>
50.
Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
Желая, Господи, със силата на Твоята любов и мъдрост да
възрастнат
в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
Милостта е качество на Бога и всеки, който призовава Бога в Неговата милост, Той му се изявява. И всеки, който Го призовава в Неговата светлина, Той пак му се изявява - светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи светлината. формула 290 Тази формула се изрича мислено:
Желая, Господи, със силата на Твоята любов и мъдрост да
възрастнат
в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето лозе, за изпълнението на Твоята воля. формула 291 Да настане мир в душата ти, щом кажеш: Такава е волята Божия! формула 292
към текста >>
51.
Формули 343 - 355 Със силата на Духа Божий
Бъдете млади като любовта,
възрастни
като мъдростта и чисти като истината!
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите любовта си към Него и считайте, че тези ръце са Божии. Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. формула 345 В дух и сила, която носи победа и дава свобода, свобода на изявената Божия истина в нашите души. формула 346
Бъдете млади като любовта,
възрастни
като мъдростта и чисти като истината!
формула 347 Сила без закон не може да се прояви, закон без разумност не може да се приложи. формула 348 Веднъж завинаги забравете за старото и не го споменавайте. Тогава си кажете:
към текста >>
52.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Господи, да
възрастне
в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание мира.
слуха и ума си - с мъдростта, зрението и духа си — с истината, ръцете и силата си — с правдата, краката и подвига си — с добродетелта. формула 376
Господи, да
възрастне
в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание мира.
формула 377 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен.
към текста >>
В Божествения план е аз да
възраствам
в Божията правда.
Свързвам се и с всички светли и разумни същества, които работят за моето духовно повдигане, свързвам се и с ръководителя си. Нека ме напътстват и водят в живота, да живея съгласно с Божията любов! формула 391 Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето Божествено растене. В Божествения план е аз да раста в добродетелта.
В Божествения план е аз да
възраствам
в Божията правда.
В Божествения план е аз да живея в Божията истина. В Божествения план е аз да цъфтя в Божията мъдрост. В Божествения план е аз да узрея в Божията любов. Следователно аз съм в пътя на истината и живота. Дето е Господ, там съм и аз.
към текста >>
53.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Вълков се поминал на 130-годишна
възраст
; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години.
Атанас съобщил това решение в Цариград. На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили дядо Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак). Хаджи Иван Вълков е роден в Ески Джумая (град Търговище). В Добрич бил известен под название Джумалъ Хаджи Чорбаджи. От Джумая се преселил в Добрич през 1833 г., отдето неговите двама синове Стоянчо и Господин се преселили във Варна през 1854 г. X.
Вълков се поминал на 130-годишна
възраст
; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години.
Помнел седем войни. В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско училище. Атанас подир това заминал за Цариград. По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за училището. Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г.
към текста >>
54.
ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)
Той бе по-
възрастен
от баща ми, който е роден през 1885 г
Петър, както е известно, основава Бялото братство в България. През 1916 г. с баща ми бяхме във София и гостувахме на Петър Дънов. Бяхме извън София в ниски постройки. Запомнил съм, че имаше една кула, висока, с дървени стъпала, където се изкачвах.
Той бе по-
възрастен
от баща ми, който е роден през 1885 г
Авторът погрешно назовава първия син на свещеник К. Дъновски Христо; действителното му име е Атанас (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 07 февруари 2013 - 20:03
към текста >>
55.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
После всичко това отец Теофаний се въодушевил с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си
възраст
, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.
Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е Духът на пророчеството." После девойката се обръща към своята майка и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.
После всичко това отец Теофаний се въодушевил с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си
възраст
, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител). И тогава напечатва сто петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светлия град Йерусалим на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е блогочестивим*), но всичко това е било много тайно - страха ради Iудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-сетне, след дванадесетгодишно бавение, върнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
към текста >>
Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни
възрастта
Христова, и... Турция ще падне!...
О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети, що говори: даровете и призванието Божии са неотложна отрасл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото, ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, наверно Бог ще ги послуша.
Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни
възрастта
Христова, и... Турция ще падне!...
След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия.
към текста >>
56.
ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА
На всекиго - според нуждите: млякото - за децата, твърдата храна - за
възрастните
.
дали е вярно. Отговор: „Всяко добро даване е от Отца на виделината". — Разбираш ли защо ти привеждам тези думи? — Защо, Господи? — Всичките добрини, що се диктуват, са от един и същи Дух.
На всекиго - според нуждите: млякото - за децата, твърдата храна - за
възрастните
.
— А същината на Майката Господня, и светото послание на патриарха Йоаникий верни ли са? — На въпроса ти ще отговоря с 12 стих, XII гл. от Притчи: „Нечестивият търси корист както злите, Но коренът на праведния дава плод".
към текста >>
57.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да
възрасти
Бог Словото Си в България"; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България"; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрас-не Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си".
Избраният от всинца - Пеньо Киров - тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеньо Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята както на Небето ". Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга. Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания ". На 15-того, събота вечерта, ко-гато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то.
Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да
възрасти
Бог Словото Си в България"; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България"; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрас-не Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си".
Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да Го възрасти. " След това се разотидохме, за да се съберем довечера в седем и половина часа за Господнята вечеря, според която ни се съобщи тази заран. В седем и половина часа всички бяхме вече насядали около масата. Само че сега редът на сядане претърпя едно малко изменение, от реда означен на 16 август, неделя сутринта, а именно: П. Тихчев и Милкон Пар-томиян промениха местата си -първият взе мястото на М.
към текста >>
Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да Го
възрасти
. "
Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга. Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания ". На 15-того, събота вечерта, ко-гато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то. Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България"; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България"; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрас-не Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си".
Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да Го
възрасти
. "
След това се разотидохме, за да се съберем довечера в седем и половина часа за Господнята вечеря, според която ни се съобщи тази заран. В седем и половина часа всички бяхме вече насядали около масата. Само че сега редът на сядане претърпя едно малко изменение, от реда означен на 16 август, неделя сутринта, а именно: П. Тихчев и Милкон Пар-томиян промениха местата си -първият взе мястото на М. Георгиев; после Елена Иларионова дойде при Конст.
към текста >>
58.
ПЕНЬО КИРОВ
През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна
възраст
, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България.
Това била първата среща между Учителя и Пеньо Киров." След срещата си с Учителя Пеньо Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна литература. Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др. Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета".
През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна
възраст
, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България.
Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му.
към текста >>
59.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Така се създаде спиритическа група от около дванадесет души -предимно младежи и няколко
възрастни
.
И наистина, това ми желание се изпълни в скоро време. Всичко, което видях и чух през време на опита, за мене беше непонятно явление. Имах нужда да бъда запознат с материята и с истинността на явленията. Но все пак, колкото и да не разбирах терминологията на спиритичните явления, аз можах по вътрешен, интуитивен път да асимилирам многото представи и предположения. Не е лесно да се примириш с невидимото и отвлеченото, което не се поддава лесно на проверка.
Така се създаде спиритическа група от около дванадесет души -предимно младежи и няколко
възрастни
.
В отсъствието на Петко Епи-тропов сбирките продължаваха. От време на време идваше шуменският гражданин-окултист Цани Боз-дуганов. Започна се доста интензивна работа. Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много.
към текста >>
Беше доста
възрастен
и се казваше Георги Сърмаджиев.
При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев". Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна. Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души. Веднъж край ъгъла на Градската градина видях един гражданин, който на количка продаваше плодове.
Беше доста
възрастен
и се казваше Георги Сърмаджиев.
Винаги, когато нямаше клиенти, той четеше някаква книга. Един ден реших да го запитам какво чете. Той с голяма охота ми каза, че чете най-великата книга в света - Новия завет. Казах му, че и аз желая да я имам. Той ме покани да отида в неговия дом на улица „Ангел Кънчев".
към текста >>
60.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна
възраст
.
Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993). Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син.
Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна
възраст
.
Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той.
към текста >>
Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна
възраст
и на 24 години ражда Михаил.
в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско.
Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна
възраст
и на 24 години ражда Михаил.
Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище.
към текста >>
На 9-годишна
възраст
Михаил прочита „Притчи Соломонови".
През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св. Успение Богородично". В нея понякога живеел смахнат музикант. Децата го карали да им пее арии от „Аида" или от „Трубадур".
На 9-годишна
възраст
Михаил прочита „Притчи Соломонови".
„Нещо се случи с мен - спомня си по-късно той, - сълзи, ридания. Исках да стана светец, пророк. Това беше истинска трансформация. Плаках три дни и три нощи, молех Бога за прошка..." Не след дълго някакъв работник му подарява „Новия завет". Поразила го историята за изцелението на обладания от бесове.
към текста >>
На 13-годишна
възраст
прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека.
Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа. Когато бил на 12 години, опитал да пости. С двама приятели се уединили в някаква колиба край Гебед-жанското езеро и уплашили до смърт родителите си. Четял много - Жул Верн, Рамачарака, Луи Жакойо. Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория".
На 13-годишна
възраст
прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека.
Когато станал на 15 години се нахвърлил на Емерсън, Щайнер, Бла-ватска и Спиноза. По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас". Увлякъл се и по хиро-мантията, дори правел гипсови отпечатъци от дланите на съучениците си. Една сутрин стоял на морския бряг, наоколо растели плодни дървета. Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина.
към текста >>
На 18-годишна
възраст
по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев).
Така аз предупредих Причинния свят за нашето пристигане. Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю...
На 18-годишна
възраст
по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев).
По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя.
към текста >>
Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му
възраст
, а за двадесет и шест години по-късно, т.е.
— Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година.
Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му
възраст
, а за двадесет и шест години по-късно, т.е.
за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира.
към текста >>
61.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Иззад завоя се зададе един
възрастен
човек, който ми направи странно впечатление - облечен с изящно бледосив костюм, с лека походка, сякаш не стъпваше на земята.
По-късно разбрах, че всичко беше наредено от Горе: съдбата ми беше отредила да живея във Варна, за да изпълня мисията, с която съм дошла на земята. В живота си срещнах варненец, оженихме се и направих размяна с една учителка - тя зае моето място в София, а аз - нейното във Варна. Мина известно време. Една нощ сънувах, че вървя по планински път и безгрижно си тананикам. От едната ми страна се издигаше много висок планински рид.
Иззад завоя се зададе един
възрастен
човек, който ми направи странно впечатление - облечен с изящно бледосив костюм, с лека походка, сякаш не стъпваше на земята.
Когато ме настигна, махна с ръката си, каза ми да го последвам, прескочи потока, който разделяше високия рид и пътя и бързо се за-изкачва нагоре. Аз също прескочих потока и почти тичешком тръгнах след него. Беше чудно красиво: клекове, цветя, прекрасен птичи хор. Искаше ми се да спра, да се порадвам, но ме беше страх да не загубя следите му. *Люба Венкова Стойкова - родена на 29 ноември 1910 г.
към текста >>
Възрастният
човек ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме.
1934 г. (бел. състав.) Най-после се изкачихме. Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-нобяла салфетка, върху която беше сложена закуска. Само на едно място беше сложена закуска, но нямаше никой.
Възрастният
човек ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме.
И аз седнах... Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже.
към текста >>
Та това беше същият
възрастен
човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици!
Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах. По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София. В неделя, в уречения час майката на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в салона на Варненското братство. Каква беше изненадата ми, когато още с влизането си видях портрета на Учителя.
Та това беше същият
възрастен
човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици!
Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си. Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието.
към текста >>
62.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски
Нека погледнем на
възрастващата
младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
Нека погледнем на
възрастващата
младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа.
към текста >>
63.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Имаше и
възрастни
хора между нас, а понякога и времето не позволяваше.
- Случило се, че двама пияни се скарват и същият този стражар отишъл да ги разтървава. Единият изтеглил пушката на стражаря и със все сила го ударил по врата смъртоносно... Скоро и другите от Братството слезли от върха. Там веел пролетният вятър, ухаело на мащерка и пеели чучулиги. Не винаги беше удобно да се изкачваме на Ташла тепе.
Имаше и
възрастни
хора между нас, а понякога и времето не позволяваше.
Затова се заговори, че добре ще бъде, ако се събираме някъде по-близо до града. Налагаше се да се купи някое лозе. * * * Имаше един брат, Васил Ставрев се казваше. Беше скулптор.
към текста >>
Само че
възрастните
хора от снимката са си заминали, а децата са вече сивокоси и белокоси.
Покупките оправдавах пред брат инженер Панчо Панчев. Така участвах в строежа. *** В салона на братското лозе има една фотография. Вярна е мисълта, че колкото по-стара е снимката, толкова по-младо е лицето.
Само че
възрастните
хора от снимката са си заминали, а децата са вече сивокоси и белокоси.
Тази снимка представя оркестъра на Братството. Диригент бил брат Матей Калудов, другарят на Мария Калудова, която подари салона на ул. „Петко Каравелов". И двамата бяха хора с голяма щедрост и с голям замах. Брат Калудов свирел на цигулка.
към текста >>
64.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат
възрастни
, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате
възрастни
.
Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от Божественото. И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието. Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория. Те са неща, които са велика Божествена истина, която вие ще проверите – те са аксиома. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него.
Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат
възрастни
, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате
възрастни
.
Вашата Любов към Бога може да се прояви само във вашия Живот. Да ходите в Истината, това още не значи, че любите Господа, и с това вие може да сте далеч от Истината. Затова трябва да правим известни самоотричания. Между модерните спиритисти някои обичат да се молят за умрелите и хубаво правят, но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват. Така че, предстои ни една жертва пред Бога.
към текста >>
Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да
възрасти
Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го
възрасти
.“
Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца – Пеню Киров – тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеню Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята, както на Небето.“ Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга. Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания.“ На 15-того, събота вечерта, когато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то.
Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да
възрасти
Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го
възрасти
.“
След това се разотидохме, за да се съберем довечера в 7,30 ч. за Господнята вечеря, според която ни се съобщи тази заран. В 7,30 ч. всички бяхме вече насядали около масата. Само че сега редът на сядане претърпя едно малко изменение от реда, означен на 16 август, неделя сутринта, а именно: П.
към текста >>
65.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега
възраства
.
Миркович и Мария Казакова, подир което добави: Поздравяват ви и казват: „Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите142 на Духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на Земята." „Ние се радваме - казват те още, - че Веригата е нараснала и че има толкова присъстващи.
Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега
възраства
.
Нашите поздрави на двама ни към вас! Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия! Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото. В България сега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от Земята, защото е потребно изкупление."
към текста >>
66.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата
възраст
, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене.
Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и Доброто, а следва да бъдем или на страната на Доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа - зло и Добро - ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата
възраст
, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене.
Да искаме, значи, от Господа Дух според нашата възраст. Гащите, ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят - същият закон е, който действа в Природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор; нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат - те ще дойдат дотам, гдето е определено. За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа.
към текста >>
Да искаме, значи, от Господа Дух според нашата
възраст
.
Но ние не бива да правим компромис със злото и Доброто, а следва да бъдем или на страната на Доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа - зло и Добро - ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка. Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене.
Да искаме, значи, от Господа Дух според нашата
възраст
.
Гащите, ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят - същият закон е, който действа в Природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор; нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат - те ще дойдат дотам, гдето е определено. За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ - същото нещо е и с народите.
към текста >>
67.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана през деня на помещенията, докато
възрастните
слушаха беседите.
Вилата на първия служеше за преподаване, а оная на последния - за трапезария. Присъстват 81 души. Не са се явили 6 души 301. Има надошли и 34 гости от Търново, Ст. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и прочее.
Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана през деня на помещенията, докато
възрастните
слушаха беседите.
Подробен списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначената цел. 10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин.
към текста >>
68.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Вие сте мъже, някои даже
възрастни
; ще говоря по- прямо как влияят формите.
Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма.
Вие сте мъже, някои даже
възрастни
; ще говоря по- прямо как влияят формите.
Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена - той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато - той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод - ще се съблазни. Тия форми съществуват и в Астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата.
към текста >>
Уважавам тия майки и бащи, които работят за
възрастяването
.
Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове; оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила - тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството - за любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето.
Уважавам тия майки и бащи, които работят за
възрастяването
.
Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те - на своя баща и майка, и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби.
към текста >>
69.
Писма до Мария Казакова
В най-ранна
възраст
Той е говорил със звук.
Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ние не трябва да губим отпред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо — всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на Неговото проявление.
В най-ранна
възраст
Той е говорил със звук.
В съзнанието на Адама Бог е говорил с глас, както баща към сина си. „Чух гласа ти, казва Адам, но се убоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията от това вътрешно отчуждаване и мрака, който настана за Адамовото потомство. Тъй щото, бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род и да постави Ноя за начатък на нов род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
към текста >>
„Когато се отвори Школата през 1922 г, ние заварихме
възрастни
приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века.
Това Той прави и в много от следващите си писма до своите първи ученици. И това е съвсем естествено, като се има предвид, че Школата се открива много по-късно. Писмата са били най-добрата възможност за Учителя да даде на своите ученици знанията, съставящи основата на Новото учение. Тук трябва да поясним, че когато се завръща от Америка, Учителя заварва организиран спиритизъм сред българската интелигенция. Ето какво си спомня по този въпрос сестра Мария Тодорова:
„Когато се отвори Школата през 1922 г, ние заварихме
възрастни
приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века.
Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителя бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя, д-р Георги Миркович, е от първите, които внасят в България спиритизма от Европа. Когато Учителя открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма.” (Виж „Изгревът” на Бялото Братство”, София, 1993 г., стр. 295-296)
към текста >>
70.
Писма до Мария Казакова - 1903
Ние сеем засега доброто семе, а Бог ще го
възрасти
според както вижда за добре.
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик Промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното познание на Истината. Тази велика благост ние я виждаме и опитваме всякой ден. Ний се радваме с Вас заедно на добрите неща, които Ви се дават отгоре и за Истината, към която Вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново, да Ви видя и да разменим някои мисли върху делото, което имаме. И надявам се, всичко да се благоустрои добре.
Ние сеем засега доброто семе, а Бог ще го
възрасти
според както вижда за добре.
Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра: всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите.
към текста >>
71.
Френологично изследване на Константин Иларионов
Към 55-годишната си
възраст
ще издържа една криза.
Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него. Доста съм предвидлив, но не мога да приложа предвидливостта си практически в живота.
Към 55-годишната си
възраст
ще издържа една криза.
Капитан К. Иларионов
към текста >>
72.
Писма до семейство Иларионови - 1906
Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на
възраст
, разположение и характер, ще ви уведомя.
Люб. г-н Иларионов, Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, когато времето е no-весело. За осъществяването на вашето желание с Елена, види се, ще трябва още да чакате. Погледнах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години, без баща, без майка, домашните му чувства са добре развити, обаче умствено средно стои.
Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на
възраст
, разположение и характер, ще ви уведомя.
Най-после, стига да имате доброто желание да вършите волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Елена? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
към текста >>
73.
Писма до семейство Иларионови - 1907
Пролет мяза на весело дете, лете - на
възрастна
мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид.
Пролет мяза на весело дете, лете - на
възрастна
мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата.
Зиме - на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който я бара. Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот. Детето - това е сопрано в музиката; момата - това е тенорът; домакинята - това е алтът; бабата - това е гръмливият бас. Всички съставляват природния хор. Вий с Елена и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучавате парчетата, че да не излиза дисканто* в хора на живота.
към текста >>
74.
Писма до семейство Иларионови - 1908
Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и
възрастяват
.
И в очакванието времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа.
Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и
възрастяват
.
Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой. Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени.
към текста >>
75.
ОРГАНИЗАЦИЯТА
Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и
възраст
на никого нищо не се губеше.
Георги Събев: „...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и закуска се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек. В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша. Горещата вода беше едно от най-важните задължения на дежурните. Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки.
Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и
възраст
на никого нищо не се губеше.
На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“. Обикновено след приключване на съборите се е изнасяла голяма литературно-музикална програма. На събора през 1925 г. със „Стихотворение за търновския събор“ Олга Блажева изразява своето възхищение от търновските събори: В здрача на тлееща радост
към текста >>
76.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Всекиму според
възрастта
.
Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на Живота все си грее и все еднакво изпраща своята топлина и светлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. ОКОТО НА НЕБЕСНИЯ БАЩА ЕДНАКВО ГЛЕДА НА всички свои деца и всекиму това дава, което му се пада. На големите братя – големи гащи, на малките - малки. На големите сестри - големи рокли, на малките - малки.
Всекиму според
възрастта
.
Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. Запример, не може да се добери една ценна книга на малко дете, понеже ще я омаца и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се добери? Не. Ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот“ има значение в себе си.
към текста >>
77.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега
възраства
.
Миркович и Мария Казакова; подир което добави: — Поздравляват ви и казват: Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на земята, защото животът е както на небето, така и на земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В небето става приготовление и скоро земята ще бъде посетена от жителите на духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на земята. Ние се радваме, казват те още, че Веригата е нараснала и че има толкова присъствуващи.
Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега
възраства
.
Нашите поздрави на двама ни към вас. Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия. Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото. В България засега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от земята, защото е потребно изкупление.
към текста >>
78.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Борис Николов по спомени на група
възрастни
приятели, е записал следното:
Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА
Борис Николов по спомени на група
възрастни
приятели, е записал следното:
След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете.
към текста >>
79.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана, през деня, на помещенията, докато
възрастните
слушаха беседите.
Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная, на последния – за трапезария. Присъствуват 81 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Cт. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и пр.
Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана, през деня, на помещенията, докато
възрастните
слушаха беседите.
Съдържание: * 1 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ * 2 11 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК * 3 12 АВГУСТ, ВТОРНИК * 4 13 АВГУСТ, СРЯДА
към текста >>
80.
1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Блажени са ония, които виждат поникването на Делото Божие, Неговото
възраствание
, Неговото цъфтене и зрелия My плод.
Господ Бог Мой е с Нас. Неговите светли духове, Неговото войнство е с всички ония по лицето на земята, от всички народи, и Господ обединява сега своя народ, Божия народ. Радвайте се, че сте достигнали до тази епоха, за която Христос преди 2 000 хил. години е казал: „От нине3 ще Видите ангелите Божии да слизат и Възлизат над Сина човеческаго". Блажени са Вашите очи, които ще видят това.
Блажени са ония, които виждат поникването на Делото Божие, Неговото
възраствание
, Неговото цъфтене и зрелия My плод.
Блажени са тия, които вкусват зрелите плодове на Божията Любов. Привет и поздрав на всички приятели по име. Аз съм ги поменал. Отец ги има пред лицето Си. И Негова поглед е върху тях - да им помага, да ги ръководи и упътва в правия път на Живота.
към текста >>
81.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Вие сте мъж, някои даже
възрастни
; ще говоря по-прямо как влияят формите.
Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява, именно, в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкози тя е по-силна. Доброто и злото, или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма.
Вие сте мъж, някои даже
възрастни
; ще говоря по-прямо как влияят формите.
Земете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена, той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата.
към текста >>
Уважавам тия майки и бащи, които работят за
възрастяването
.
Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството. За Любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето.
Уважавам тия майки и бащи, които работят за
възрастяването
.
Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те – на своя баща и майка, и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби.
към текста >>
82.
1919_5 Спомени на Галилей Величков
Този случай го разказваха присъстващите в онзи паметен ден, които бяха вече
възрастни
и побелели братя и сестри.
Той я заключва и отново, за трети път, се чува гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителя влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: „Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителя отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи стих, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
Този случай го разказваха присъстващите в онзи паметен ден, които бяха вече
възрастни
и побелели братя и сестри.
Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история.
към текста >>
83.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Второто число представя онзи принцип, който отдолу
възраства
, организира нещата.
(52-53 стр.) В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня, защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава.
Второто число представя онзи принцип, който отдолу
възраства
, организира нещата.
Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бях образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измени реда на нещата.
към текста >>
84.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Почука той, развика се и след малко оттам излезе една жена,
възрастна
, цялата побеляла.
Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред — лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой.
Почука той, развика се и след малко оттам излезе една жена,
възрастна
, цялата побеляла.
Но като приближи към нас, видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се дьржи хубаво. Кина Маркова.
към текста >>
А пред всички върви едни човек, с хубава брада, дълга коса и няколко
възрастни
хора с голямо почитание и уважение вървят около Него.
Ние ще отидем там. Ако искаш, ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден; към девет часа тръгнахме към салона. Той не е много далеч от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко, от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени, облечени повечето в бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души.
А пред всички върви едни човек, с хубава брада, дълга коса и няколко
възрастни
хора с голямо почитание и уважение вървят около Него.
Като го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мен преминаха, раздвижиха се и спомени се появиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина.
към текста >>
И аз съм седнал между стари,
възрастни
братя.
С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка.
И аз съм седнал между стари,
възрастни
братя.
И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш! " И ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха.
към текста >>
85.
1920_5 Спомени на Паша Тодорова
се разнесе слух, че един от по-
възрастните
бра се е провинил с нещо в морално отношение*.
СПОМЕНИ НА СЕСТРА ПАША ТОДОРОВА Съборът през 1920 г. беше величествен и импозантен, присъстваха около 1200 души, братя и сестри от цяла България. През един от съборните дни станах свидетелка на една изключителна проява: Учителя. Още през лятото на 1920 г.
се разнесе слух, че един от по-
възрастните
бра се е провинил с нещо в морално отношение*.
Това създаде настроение срещу него особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено статично благочестие. През един съборен ден (беше след обед) Учителя каза да се изредим всички в горицата да си направим свободна молитва. Трябваше да теглим жребий за влизане по десет души в група. Провинилият се (от наше гледище) брат също посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите.
към текста >>
Това създаде настроение срещу него особено между
възрастните
братя, които се отличаваха със своето установено статично благочестие.
Съборът през 1920 г. беше величествен и импозантен, присъстваха около 1200 души, братя и сестри от цяла България. През един от съборните дни станах свидетелка на една изключителна проява: Учителя. Още през лятото на 1920 г. се разнесе слух, че един от по-възрастните бра се е провинил с нещо в морално отношение*.
Това създаде настроение срещу него особено между
възрастните
братя, които се отличаваха със своето установено статично благочестие.
През един съборен ден (беше след обед) Учителя каза да се изредим всички в горицата да си направим свободна молитва. Трябваше да теглим жребий за влизане по десет души в група. Провинилият се (от наше гледище) брат също посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите. Всички разбраха, че не му разрешиха да тегли жребий, а той се почувства като прокажен - ходеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знаеше какво да прави.
към текста >>
86.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
Най-напред започват младите, после
възрастните
и най-после, старите.
Тази година, както ви казах, работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова. Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мене има остатък от баба ти, от дядо ти, ела да си го вземеш". Другият ще пише: „Братко, аз имам остатък от дядо си, ще дойда да си го взема." Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмяна и размяна. Тогава ще започне да се разведрява вашето съзнание и умът ви ще заработи. Та онези от вас, които имат най-много инициатива, да основат нещо; и по-младите, и по-старите, да почнат всички да работят, тъй както в живота започват.
Най-напред започват младите, после
възрастните
и най-после, старите.
(125 стр.) II. Групова работа Четирите съвета (на физическия труд, на духовния живот, на просветата, на примирителите) Всеки съвет ще се състои от по 100 души, смесени ще бъдат – мъже и жени. Всеки един град може да си направи в миниатюр същото нещо, но ще бъдат свързани.
към текста >>
87.
1922_8 Спомени на Георги Овчаров
Учителя беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко
възрастни
братя.
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ РАДЕВ ОВЧАРОВ, АДВОКАТ ОТ ЯМБОЛ Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството.
Учителя беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко
възрастни
братя.
Забелязах, че Той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: – Аз мога да лекувам всички болести и мъртви мога да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни. Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде.
към текста >>
88.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-
възрастните
братя.
ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя.
Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-
възрастните
братя.
След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона? " – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата.
към текста >>
89.
1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя
Погледнете кои са между нас: млади и крехки хора,
възрастни
и солидни, стари и изживели.
– По-ясно г. Дънов? Светът много говори за вашата любов. – Открито ние живеем, като братя и сестри. Истинските такива не познават житейската поквара. Нашето учение, нашият живот на практика е образец на душевна чистота.
Погледнете кои са между нас: млади и крехки хора,
възрастни
и солидни, стари и изживели.
Божествената сила, Любовта, у всички е еднакво силна. – Стари и млади? – Да. Старите се обновяват с Любовта и Правдата. Възраждат се.
към текста >>
90.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
И тогава един
възрастен
брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика.
В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата.
И тогава един
възрастен
брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика.
Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение.
към текста >>
91.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
Тогава всеки от
възрастните
приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета.
Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си.
Тогава всеки от
възрастните
приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета.
Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.
към текста >>
92.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна
възраст
ще има Специален клас.
Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.) Класове и задачи
Ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна
възраст
ще има Специален клас.
Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синът отива на училище; бащата се радва, казва: „Нека се учи." Бащата не може заедно със сина си да се учи. Той казва: „Втори път като се преродя на земята, и аз ще уча. Сега аз ще работя, пък синът ми ще учи." (72 стр.) Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две събрания – едно за Общия клас и друго за Специалния клас.
към текста >>
93.
1923_4 Спомени на Атанас Добревски
Каза ми, че ще дойде болшевизмът в България, че ще бъда измъчван и тероризиран, но няма да бъда убит, че ще почина от заболяване в леглото си на порядъчна
възраст
.
Успях да избягам по събитията през 1923 г. Потърсих Петър Дънов. Той се оказа в Търново и аз отидох на вилата, където са ставали съборите. Разговаряхме около два часа. Той ми пророкува целия бъдещ живот, който се сбъдна напълно.
Каза ми, че ще дойде болшевизмът в България, че ще бъда измъчван и тероризиран, но няма да бъда убит, че ще почина от заболяване в леглото си на порядъчна
възраст
.
към текста >>
94.
1925_1 1925 година
В Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, осъдени от 5 до 15 години затвор и друга, на
възрастни
, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков.
Църквата е полуразрушена и са убити 100 души и ранени 150. По една случайност царят не е бил в момента сред присъстващите, а се е придвижвал към църквата. Акцията е дело на ЦК на БКП. В резултат започва терор и се обявява военно положение. Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България.
В Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, осъдени от 5 до 15 години затвор и друга, на
възрастни
, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков.
На 3 юли е връчен обвинителен акт на община Търново и временно на кметското място е назначена тричленна комисия: д-р Димитър Раев, Стефан Куманов и Владимир Даскалов. Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39. Владимир Даскалов е генерал от запаса, многократно награждаван за военните си заслуги, варненец, женен за търновка. Д-р Димитър Раев е юрист, родом от Стражица, женен за търновка с три деца, живее на ул."Стефан Стамболов" 41. Той е член на Демократическия сговор на Цанков.
към текста >>
95.
1926_7 Архивът на Братството
Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои
възрастни
хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г.
АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО Бялото Братство има много богат архив — напечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива.
Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои
възрастни
хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г.
гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.
към текста >>
96.
014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски
Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен център за
възрастните
.
014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски Атанас Чорбаджи става ревностен изразител на идеята за откриване на училище в с. Хадърджа, където българските деца да се учат да четат и пишат не само на гръцки, но и на църковнославянски.
Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен център за
възрастните
.
Нека се има предвид, че по това време във Варна и Варненско, та дори и на юг по цялото Черноморие българските килийни училища са били голяма рядкост. След много усилия и обещания Атанас Чорбаджи свиква жителите на с. Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват възрастните”. Събралите се селяни обаче намират направените от дядо Атанас предложения за практически неосъществими. Поради невежеството и страха на съселяните си, Атанас Чорбаджи не получава тяхната отзивчивост и подкрепа.
към текста >>
Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват
възрастните
”.
Атанас Чорбаджи става ревностен изразител на идеята за откриване на училище в с. Хадърджа, където българските деца да се учат да четат и пишат не само на гръцки, но и на църковнославянски. Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен център за възрастните. Нека се има предвид, че по това време във Варна и Варненско, та дори и на юг по цялото Черноморие българските килийни училища са били голяма рядкост. След много усилия и обещания Атанас Чорбаджи свиква жителите на с.
Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват
възрастните
”.
Събралите се селяни обаче намират направените от дядо Атанас предложения за практически неосъществими. Поради невежеството и страха на съселяните си, Атанас Чорбаджи не получава тяхната отзивчивост и подкрепа. Това обаче не обезсърчава смелия възрожденец. Той решава сам на своя глава и риск, без ничия помощ и със собствени парични средства да осъществи проектираните две родолюбиви инициативи. Първо, той започва най-упорито да търси просветен, патриотично настроен и духовно извисен даскал за бъдещото школо, който да е пълен с енергия и овладян от съзнанието за разбуждането на националното чувство всред младите си възпитаници.
към текста >>
97.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
Когато Атанас Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат и да го поддържат в неговите проекти, повиква ги на второ събрание, където им предлага да си построят удобна училищна сграда за децата и параклис, в който да се черкуват
възрастните
.
Дъновски става първият български учител не само в с. Хадърджа, но и в цялата Варненска кааза. Селяните с любопитство са се отбивали да надзърнат в новото “школо”, за да видят как децата им се учат да четат и пишат на български. Всички са се учудвали на трудолюбието и настойчивостта на младия даскал. Когато видели как децата им започнали да четат и пеят църковни песни на своя роден език, всички одобрили инициативата на селския им първенец и похвалили новия даскал.
Когато Атанас Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат и да го поддържат в неговите проекти, повиква ги на второ събрание, където им предлага да си построят удобна училищна сграда за децата и параклис, в който да се черкуват
възрастните
.
Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Веднага обаче се разчуло из околията, че в с. Хадърджа се строят църква и училище. Недоволни от това българско начинание гърци и гъркоманите гагаузи направили оплакване до турските власти.
към текста >>
98.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си
възраст
, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”.
Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27 В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ.
С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си
възраст
, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”.
Впоследствие той отива и в Константинопол, за да уведоми тамошния патриарх и да получи съгласието му. След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение, въздеяние по благодат. Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г.
към текста >>
99.
031. Период след Освобождението
Макар и на преклонна
възраст
отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война.
218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София. Трябва да се отбележи, че при това тази църковнославянска песен се счита като шедьовър на източноправославното църковно песнопение. По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”. Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913).
Макар и на преклонна
възраст
отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война.
За помощници в своята мисия отец Константин привлича Стою Н. Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков. За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков. С радост този учител си спомни за посещението на отец Константин в Устово през 1913 г.
към текста >>
Въпреки и на преклонна
възраст
, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение.
Между другото станало дума и за отношението на отец Константин към син му Петър, основоположник на духов-но движение в България. Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър. След като извършил възложената му обществена работа, отец Константин се завръща обратно във Варна. Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине.
Въпреки и на преклонна
възраст
, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение.
По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>
иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна
възраст
и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св.
Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г.
иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна
възраст
и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св.
Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>
100.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
На 2 юли 1857г., на 27-годишна
възраст
, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа.
Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра. Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева. Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост.
На 2 юли 1857г., на 27-годишна
възраст
, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа.
По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.).
към текста >>
НАГОРЕ