НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
121
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Симеон Симеонов и
благодарността
ни към него 11.
На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя. Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9. Игнат Котаров и концертът с тенекията 10.
Симеон Симеонов и
благодарността
ни към него 11.
На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков 12. Христо Дързев 13. На оперета с брат Боян Боев 14. Асен Арнаудов и чистотата 15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 16.
към текста >>
2.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с
благодарност
и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с
благодарност
и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
към текста >>
3.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на
благодарността
си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на
благодарността
си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
4.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Своята признателност и
благодарност
те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
Своята признателност и
благодарност
те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
към текста >>
5.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за
благодарност
и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
"Цената на всеки ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка.
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за
благодарност
и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.
към текста >>
6.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за
благодарност
оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести.
Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас.
Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за
благодарност
оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести.
Един приятел още ги пазеше. Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им. Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева". Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха.
към текста >>
7.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от
благодарност
е направил този план.
Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?
" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от
благодарност
е направил този план.
Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това? - и аз посочих с ръка целия "Изгрев". Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук.
към текста >>
8.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
"Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.
към текста >>
9.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И най- голямата
благодарност
на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва.
Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. "Каквото работите, работете го за Господа! " "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало! " Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът.
И най- голямата
благодарност
на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва.
И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях.
към текста >>
Благодарността
пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя.
Той казва: "Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ.
Благодарността
пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя.
Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа!
към текста >>
Аз възнасям своята
благодарност
към Тебе!
Това беше молитва. Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това. "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.
Аз възнасям своята
благодарност
към Тебе!
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " "Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина! Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта! "... Опитностите на Галилей Величков са записани през 1970-1983 год.
към текста >>
10.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Симеон Симеонов и
благодарността
ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен.
"Симеон Симеонов и
благодарността
ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен.
Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята цигулка. Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят. Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото.
към текста >>
Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата
благодарност
.
Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка.
Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата
благодарност
.
По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му. Това Слово бе Божие и Бог бе слязъл на земята, между человеците, да им чете Словото.
към текста >>
11.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Приеми нашата
благодарност
, нашата преданост, нашата любов.
Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги! За тях трябва да се напише цяла книга.
Приеми нашата
благодарност
, нашата преданост, нашата любов.
Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор.
към текста >>
12.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и
благодарност
, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов".
Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и
благодарност
, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони.
към текста >>
13.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори прие с голяма
благодарност
изданието на Гришата.
Обръщам се към Борис и му казвам: "Виждаш ли каква нова беля ти направи на Учителя и на Братството, като не даде да се извадят онези снимки с Ярмила и мен и да се направи албум за "Паневритмията", за да се приложи към текста, който ние, трите сестри, направихме? Ти не ги даваш, а ето, дойде време и се намериха хора, които извадиха нови думи за текст на "Паневритмията". Утре ще извадят нови упражнения и нови обяснения. И ти ще носиш отговорността за това! " Той стои, мълчи и нищо не казва.
Дори прие с голяма
благодарност
изданието на Гришата.
Е, питате ли ме как съм живяла с този човек петдесет години? Но този път няма да мълча и ще кажа истината, защото трябва някой да я каже. И трябва да я знаете! А вие ще си проверите сами колко струва тази истина. Аз знам.
към текста >>
14.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на
благодарност
, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого.
На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа.
Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на
благодарност
, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого.
Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезнали какви ли не истории за тези пари. На "Изгрева" имаше сили, които бяха разрушителни отвътре. Имаше и подобни сили извън "Изгрева", които бяха насочени срещу Братството. Тези разрушителни сили имаха своите проводници вътре в Братството и вън от него.
към текста >>
15.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от
благодарност
тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя.
Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата.
Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от
благодарност
тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя.
Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му. Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева". Нямаше безобидни неща и случайни събития!
към текста >>
16.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с
благодарност
за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя.
Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала.
И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с
благодарност
за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя.
През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх.
към текста >>
17.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
За
благодарност
аз му помагах да учи музика.
Те и двете уповаваха на мене. А аз бях слаба. Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети.
За
благодарност
аз му помагах да учи музика.
А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча.
към текста >>
18.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Него заради съвета Му.
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа.
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Него заради съвета Му.
Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста.
към текста >>
19.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе.
"Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене.
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе.
На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Дързост в Христа Текст и мелодия, дадена от ученик. Но е евангелска песен. Ние с евангелистите сме братя. Аз не правя разлика.
към текста >>
20.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на
благодарност
за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
" Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни.
Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на
благодарност
за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет.
към текста >>
21.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците-комунисти в България, но и как за
благодарност
те разрушиха "Изгрева" и си направиха своя легация там.
Кой бе виновен за това? Кой ги покани за пръв път на "Изгрева"? Това бяха братята и сестрите, които членуваха в комунистическата партийна група. Те ги поканиха. А имената им ще намерите в техните протоколи.
Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците-комунисти в България, но и как за
благодарност
те разрушиха "Изгрева" и си направиха своя легация там.
Аз знам, че за това тяхно деяние те ще бъдат наказани. Но още не е дошло времето за това. Думите на Учителя не могат да се преиначат и прескочат. Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8 000 години никога досега тези духове не са допускани в управлението в никоя страна в света - в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече тридесет-четиридесет години.
към текста >>
22.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>
23.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
За
благодарност
към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори".
Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се. Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя.
За
благодарност
към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори".
За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята".
към текста >>
24.
8_03 Симеон Симеонов
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Туй, че Учителят му дал ябълката за
благодарност
, той го беше приел като указание, че го оставя за свой заместник.
Аз срещнах Симеон и му разказах какво съм дешифрирала от беседата на Учителя. А той ми отговори: "Това нещо не е толкова важно. Важно е онова, което каза Учителят, а вие го изпуснахте, не го записахте, не го дешифрирахте и не го отпечатахте". И какво се оказа? След онази задача на Учителя със Симеон, когато му бе подарена ябълката, Симеон си наумил, че по този начин Учителят го е оставил за свой заместник.
Туй, че Учителят му дал ябълката за
благодарност
, той го беше приел като указание, че го оставя за свой заместник.
А поради това, че ние също му направихме подаръци, той сметна, че сме се съгласили той да ни бъде ръководител. Аз отидох и разпитах подробно Паша и Савка. Те не си спомниха, но едновременно провериха в стенограмата. Там бяха отбелязани онези думи на Учителя, които предадох. След това попитах братята и те също отрекоха, че е имало такова нещо.
към текста >>
25.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с
благодарност
отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен.
Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с
благодарност
отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен.
Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>
26.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на
благодарност
поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога.
Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, даваха Му в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари.
Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на
благодарност
поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога.
Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул.
към текста >>
27.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Трингов смяташе, че тази картина е благословила успеха му и от
благодарност
подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас.
Оригиналът се пази. Тя направи ред копия от тази картина, а ние направихме цветна.репродукция и я отпечатахме. Картина с блажни бои на братския салон беше нарисувана от Трингов. Той в една своя изложба постави тази картина. На тази изложба бяха закупени много негови картини и тя има голям успех.
Трингов смяташе, че тази картина е благословила успеха му и от
благодарност
подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас.
Сега тя виси над моето легло. Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям художник, специално художник на рилския пейзаж. Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството. Много работи беше възприел от нас, а неговата жена беше наша сестра.
към текста >>
28.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава всеки от възрастните приятели от
благодарност
и че са направили залог с Бога Му даваха по една златна монета.
По този въпрос има писано малко от Боян Боев. Учителят я беше отпечатвал сам. Както всяка работа, която вършеше Учителят сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по Негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си.
Тогава всеки от възрастните приятели от
благодарност
и че са направили залог с Бога Му даваха по една златна монета.
Така Учителят беше събрал може би 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете членовете на-финансовия съвет, след като ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях не ги обявиха, както му беше реда и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребявали с тях. Но милицията.
към текста >>
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за
благодарност
трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре.
Който има Пентаграма, трябва да спазва няколко условия: 1.Да бъде чист човек. 2.Където го сложи в стаята си там трябва да има хармоничен живот. Явяват ли се някакви противоречия, дрязги, мъчнотии - това иещо обръща самите сили на Пентаграмата срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш Пентаграма в домът си. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма.
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за
благодарност
трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре.
С туй той се отблагодаряваше на небето. Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството. И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща.
към текста >>
Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от
благодарност
трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството.
Явяват ли се някакви противоречия, дрязги, мъчнотии - това иещо обръща самите сили на Пентаграмата срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш Пентаграма в домът си. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на небето.
Щом Пентаграмата представя символиката на един път на човешката душа към Бога, значи той от
благодарност
трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде за Братството.
И повечето братя правеха тази жертва със златна монета. Даде един наполеон в замяна на туй, което е получил от Учителя. Има правила за работа с Пентаграмата, има история и има още много други неща. Познавам един млад брат, който работи върху нея и след това ще направи монография. Без знание не може да се работи с Пентаграма.
към текста >>
29.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сълзите на очите на полицая изразяват
благодарността
си към брат Начо, който се застъпва за него.
Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
Сълзите на очите на полицая изразяват
благодарността
си към брат Начо, който се застъпва за него.
Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. А брат Начо отива веднага на ул. „Опълченска" 66 и там вижда Учителя, че е седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай заобиколен от сестрите. Той се обръща към сестрите: „Налейте на брат Начо един чай!
към текста >>
30.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но сълзи на
благодарност
и радост.
Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи.
Но сълзи на
благодарност
и радост.
Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград.
към текста >>
Като я получиш тогава ще благодариш, защото чрез
Благодарността
ти се свързваш с Великото в живота.
След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. А страданията ти се изпращат, за да вдигнеш глава и да потърсиш помощ от Господа на Силите.
Като я получиш тогава ще благодариш, защото чрез
Благодарността
ти се свързваш с Великото в живота.
към текста >>
31.
35. ПОСЛУШАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А Той казва: „
Благодарността
е връзката между ученика и Божието Благословение.
Идва една сестра при Учителя разтревожена и Му казва: „Нямам писмо от дъщеря си, да не се е случило нещо лошо с нея? " Учителят постоява малко съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде. Малко не е добре, но не се безпокой, ще й мине." Така и стана. След три дни се завърна дъщеря й. Отиват и двете да благодарят на Учителя.
А Той казва: „
Благодарността
е връзката между ученика и Божието Благословение.
За всичко благодарете! "
към текста >>
32.
70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование.
Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели до сега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдълбочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента: „Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти Господи Боже мой си създал всичко за мене.
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование.
Да възлезе молбата ми към Тебе! " Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя настана благоговейно мълчание.
към текста >>
33.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Благодарността
бликаше от него като извор.
Щастие е да работите с него. За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра непоколебима.
Благодарността
бликаше от него като извор.
Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие. Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян. Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му.
към текста >>
34.
24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Благодарността
никога не го напусна.
Имат ли неговият огън и готовност за жертва? Имат ли неговата чистота и безкористие? Брат Боян е неповторимо явление. ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА БОЯН БОЕВ Преди да си замине брат Боян каза: „Благодаря на Бога! " Това бяха последните му думи.
Благодарността
никога не го напусна.
Привилегия е на човека да знае кога, пред кого и как да благодари. За брат Боян тази привилегия бе живот и път.
към текста >>
35.
50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той работеше с ЛЮБОВ И
БЛАГОДАРНОСТ
.
Тази идея му даваше сили да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път беше труден. Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище. Разкри му богатството на знанието, показа му пътя към него, и у ВЛАД се събуди неутолим стремеж към знание. Пред него се разкриваше един нов свят. Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя.
Той работеше с ЛЮБОВ И
БЛАГОДАРНОСТ
.
Основа малката печатничка на ул. „Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна. Но какъв идеализъм.
към текста >>
С
благодарност
приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха", както е описано в Писанието.
Тя го привличаше с невидимите нишки на Любовта: Високите планински върхове, Изгревите на Слънцето, Великите Гори, Достойните Скали, потоците, изворите, цветята и тревите - това беше негов свят. Това беше онази свята обстановка, в която той разговаряше с Бога. Но над всичко ВЛАД обичаше звездното небе. Душата му беше отворена за Живото Знание, което идеше от ВСЕМИРА. За това знание ВЛАД имаше неутолима жажда.
С
благодарност
приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха", както е описано в Писанието.
Който познава ВЛАД отблизо, не може да не знае неговата добра и кротка усмивка - неговата готовност да помогне и услужи. Дълго време приятелите ще си спомнят простичката картофена супич-ка на Витоша и Рила. Така ВЛАД влезе в живота на всички. Всъщност той принадлежеше на всички ни, т.е той принадлежеше на Големия Всемирен Живот, Който е Живот Вечен. Винаги, когато отворите томче беседи от Учителя, ще знаете, че тук има частица от ВЛАД ПАШОВ.
към текста >>
36.
63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Днес ние с
благодарност
отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува.
След това бръква в пазвата си, изважда кърпа, развързва възел и туря на земята пред Учителя 2 левова сребърна монета. После става, целува ръката на Учителя, покланя се ниско и се отдалечава все с лице към него. Братът я изпраща до пътя. Като се връща Учителят му казва: „Вземи парите, виждаш тя си плаща." Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани. Брат Иван Антонов прибира парите за десятък за Господа.
Днес ние с
благодарност
отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува.
Ние отправяме нашата молитва към него - „Да ни ръководи и крепи в пътя на живота." С него ние всякога сме силни. Бъдете верни и истинни в пътя към него. Поздрав на всички братя и сестри. Братският съвет Борис Николов
към текста >>
37.
17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В знак на
благодарност
към Учителя, онзи, който бе получил помощ от Него или при решаване на някой личен проблем, или някого Учителят е излекувал, то тогава онзи донасяше своя принос за Бога.
Тези суми се предаваха лично на Учителя и Той ги препращаше към Тодор Стоименов. Имаше и една „Задача с левчетата", според която всеки ученик, всеки ден ще отделя по едно левче и накрая на годината се събираха 365 лв., които се занасяха обикновено на събора през месец август и там се предаваха на Учителя. За тези 365 лв. ученикът получаваше томчета беседи. Имаше и друга форма.
В знак на
благодарност
към Учителя, онзи, който бе получил помощ от Него или при решаване на някой личен проблем, или някого Учителят е излекувал, то тогава онзи донасяше своя принос за Бога.
Само онези, които имаха тези опитности с Учителя вече знаеха кой е Учителят и затова принасяха своя дар за Бога. Тези суми не бяха малко. Учителят ги приемаше, но трябва да се подчертае, че Учителят никога не е искал пари на онези, на които е помагал. Възкръсналите за нов живот идваха и благодаряха кой както може. По тези три начина се събираха парите.
към текста >>
38.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А за
благодарност
управата на затвора издействува по този повод амнистия и бяха освободени преждевременно от затвора към 30 човека.
Но бях майстор, който с труд си изкарваше хляба в затвора. А това те го ценяха много високо. Постепенно бригадата се оформи като много добра. Свършвахме много качествена работа. Спомням си като построихме една сграда образцово, то началниците бяха наградени от правителството.
А за
благодарност
управата на затвора издействува по този повод амнистия и бяха освободени преждевременно от затвора към 30 човека.
Всички плачеха от радост, идваха при мен и благодаряха. Пуснаха ги, а трябваше да излежат още 10 години в затвора. Но за работата им в затвора намалиха присъдата им наполовина. Един от освободените помолих да отиде при Мария и да й съобщи някои новини от мен. Той непрекъснато се радвал пред нея не само че бил вече свободен, но че имал професия, с която можел да изкарва прехраната си.
към текста >>
39.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дойдоха инспекторите, приеха сградата и в знак на
благодарност
пуснаха 40 човека на свобода като им опростиха няколко години от затвора.
А за откриването на този завод аз имам заслуга. Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя. Поехме да изпълняваме мозайките на някои жилища до пазара на Пазарджик. Беше една 4-етажна сграда. Изпълнихме работата отлично.
Дойдоха инспекторите, приеха сградата и в знак на
благодарност
пуснаха 40 човека на свобода като им опростиха няколко години от затвора.
Направихме мозайките на едно блоково жилище, което беше в центъра на града в Пазарджик. Бяха налели само основите. Тогава разширих курса. Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме банята. Завършихме строежа, а това е сложен строеж.
към текста >>
40.
66. РАДОСТТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От Учителя трябва да се учим да работим с радост и
благодарност
-„мястото на което стоиш, земя е свята".
Мойсей не познаваше радостта. При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие. Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите. При Учителят радостта съпътствува цялото Негово творчество - Словото, музиката, живота, който Той ни показа. Учителят даваше щедро и сам се радваше на онова, което даваше.
От Учителя трябва да се учим да работим с радост и
благодарност
-„мястото на което стоиш, земя е свята".
Днес човечеството трябва да знае това повече от всякога. Разумният свят е работил милиони години докато подготви условия да се яви живота. Той е работил милиони години докато се създаде водата, въздуха, почвата. Човек не може да прави каквото си иска. Той трябва да помни и да не забравя, че земята на която стои, е свята.
към текста >>
От Учителя ще се научим да работим с радост и
благодарност
.
Животът е чист, свят и прекрасен. Такъв трябва да го пазим - „Събуй обущата си! " Трябва ново отношение към разумната природа. Нека радостта да съпътствува живота ни. Каквото правите за Учителя, правете го с радост.
От Учителя ще се научим да работим с радост и
благодарност
.
Това ви пожелавам за новата година. 27.ХII. 1974 г. Брат Борис НАРЯДА за 27 декември 1974 г. 1. Добрата молитва 2. 91 псалом 3.
към текста >>
41.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за
благодарност
чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов.
Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица.
Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за
благодарност
чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов.
Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр.
към текста >>
42.
Сборник ТОМ 4
,
Спомени на съвременници и пос-ли на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО
,
ТОМ 4
На моят главен и незаменим сътрудник-Марийка Марашлиева-с
благодарност
и поклон.
Сборник ТОМ 4 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1995 Сборник ТОМ 4 Посвещава се на онези братя и сестри,които бяха в Школата на Бялото Братство,при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно,слушаха словото на Бога за идното човечество от Шестата Раса и пееха песните Му,които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд-резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези,на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно,и на които ушите са отпушени за музиката Му,защото я възприемат за като творчески акт на Божествения Дух. С признателност и поклонение пред саможертвения труд на Марийка Марашлиева.
На моят главен и незаменим сътрудник-Марийка Марашлиева-с
благодарност
и поклон.
Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
43.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
Благодарност
на Богу Отца. 2.
Това е Синът. Тримата представляват: ВСЕ = Светата Троица. ВСЕ = Йехова, Елохим, Адонай (Святият Дух). Бог - Син - Елохим, това е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил, след слизането Му на земята в плът. След това се изпълнява следното: 1.
Благодарност
на Богу Отца. 2.
Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята.
към текста >>
44.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тя е лицето, на което дължим също така
благодарност
за съпричастие в книгопечатането.
Адресирани до Него се получаваха много писма от провинцията и от чужбина. На едни отговаряше лично УЧИТЕЛЯТ, рядка привилегия, доставила радост на мнозина ученици. Но в повечето случаи Той диктуваше на брат Боян Боев дължимите отговори. Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина.
Тя е лицето, на което дължим също така
благодарност
за съпричастие в книгопечатането.
Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл.
към текста >>
45.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на
благодарност
, които множеството изпълнява с пълен глас.
Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота. Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички.
Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на
благодарност
, които множеството изпълнява с пълен глас.
В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища.
към текста >>
46.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с
благодарност
и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето.
Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с
благодарност
и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен.
към текста >>
47.
ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С няколкократното изпяване на новата песен, ние дадохме израз на
благодарността
си и за другите два новогодишни дара от УЧИТЕЛЯ - двете изключителни беседи за новата 1939 година: „Големият брат" - с която бе посрещната новата година, държана в 24 часа на 31.XII.1938 година и „Малкият брат" - държана на 1.I.1939 година в 10 часа сутринта.
УЧИТЕЛЯТ се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи, най-вече будните и умни учителки, а между им имаше такива, които преподаваха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
С няколкократното изпяване на новата песен, ние дадохме израз на
благодарността
си и за другите два новогодишни дара от УЧИТЕЛЯ - двете изключителни беседи за новата 1939 година: „Големият брат" - с която бе посрещната новата година, държана в 24 часа на 31.XII.1938 година и „Малкият брат" - държана на 1.I.1939 година в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, УЧИТЕЛЯТ се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората - ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По сетне, след продължителни срещи в приемната с Асен Арнаудов, УЧИТЕЛЯТ даде и втората част на песента с текста: Мощния, Силния, да помага Той... Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
48.
3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Разбира се
благодарността
негова била много голяма, както и на семейството му; и така продължава той да работи в Ямбол и да живее със семейството си.
"Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат. Той Ви моли, ако можете Вие да му помогнете." Учителят не казва никаква рецепта и никакво лекарство, само й казва: „Вземете влака и заминавайте за Ямбол! " И така се разделят с Учителя. Тя пристига с влака в Ямбол. На гарата в Ямбол съпругът й я посреща здрав, прав, без никакво лекарство, без нищо.
Разбира се
благодарността
негова била много голяма, както и на семейството му; и така продължава той да работи в Ямбол и да живее със семейството си.
Но след известно число години, той пак заболява. Съпругата му казва: „Да отида при Учителя, да Му кажа". „Недей, моля ти се, този човек толкова много нещо направи за мен, съвестно ми е повече да Го безпокоя. Ако трябва да си замина от този свят, Божа работа ще бъде." И така остава. Но преди да замине от този свят той направил едно завещание - да се предаде една сума на Учителя за Братството, за слава Божия.
към текста >>
И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с
благодарност
приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България.
Тя му казва: „Дойдох за дъщерята да уредя, но имам една друга мъка, която не мога да я реализирам." „Каква е тази мъка? " „Имам, казва, нужда от една сума, но сумата не мога да я предам на предназначението й, тъй като държавата ни конфискува местото и сумата още не съм я получила, а трудно върви работата". „Така ли? Бъди спокойна, аз имам тука познати, постой сега в София, аз ще уредя работата." И наистина я урежда работата, получава сумата и тя със сумата отива при Учителя и Му предава сумата, която била определена в завещанието на нейния съпруг. С тази сума е било закупено мястото около салона на Изгрева.
И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с
благодарност
приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България.
Ех, оженил се. Да, човекът от Адам и Ева е непослушен до днес. Приключвам този разказ, тази опитност, която е имал с нашия любим Учител, г-н Петър Дънов, бедното момче, станало лекар, който се отблагодари за Славата Божия, осветила неговия път
към текста >>
49.
3.35. Среща с Учителя
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Нямам думи да изразя моята
благодарност
към Бога, че дойдох в България да видя Учителя, да чуя Неговото Слово и така, през целия живот, да ми се осмисли моят земен живот.
Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава. Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето. Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление. Но оттогава - 1940 до 1944 г. до края, докато беше Учителят, до 27 декември, имах възможност да слушам лекциите, беседите на Учителя и разбира се душевно да се радвам, че имам тази привилегия, слава на Бога.
Нямам думи да изразя моята
благодарност
към Бога, че дойдох в България да видя Учителя, да чуя Неговото Слово и така, през целия живот, да ми се осмисли моят земен живот.
Моят брат и приятел настоява да кажа още нещо. Разбира се - датата на рождението ми - 1915 г., на 25 април. Баща ми се казва Вельо, майка ми се казва Фроска. И двамата са от същото село Тресонче. Баща ми е от Пешковци, а майка ми е от Тризловци.
към текста >>
50.
3.40. Македонци на Изгрева
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И с най-голяма признателност и
благодарност
към Бога, че сме дошли тук, за да видим Учителя и да се храним от Неговото Слово, което е Божествено.
Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%. Няма половинчати работи. Аз от моето пребиваване от 1940 г. в Братството досега, толкова много хора са минали в Братството и са заминали. Но ние, от Македония, които сме видели Учителя, чули сме Неговите беседи, от начало до края на живота си сме негови последователи.
И с най-голяма признателност и
благодарност
към Бога, че сме дошли тук, за да видим Учителя и да се храним от Неговото Слово, което е Божествено.
Сестра Янакиева е една от нашите стари сестри, също родом от Македония, предана 100% в Словото на Учителя и в братския живот. До последния си ден от живота си живееше на Изгрева и дори когато вече позастаря, Учителят й казва: „Вземете сестра, поливайте розите и цветята". И по този начин, Той разбира се не го казва, но то се подразбира, да си прави гимнастика и да си намира работа и да не стои празна. Нашият брат Славчо Славянски живо участие взимаше при организацията при летуването на Рилските езера. Той отиваше да ги спазарява тамо каракачаните, да спазарява камионите и т.н.
към текста >>
51.
3.41. Трифон Кунев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на
благодарност
и при тия условия в килията.
Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията.
Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на
благодарност
и при тия условия в килията.
Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция. Разбира се килията много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне - при едно такова физико - психическо състояние. Той извиква: „Господи!
към текста >>
52.
5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
За
благодарност
ще те заведа на едно място." И го завежда в Турнферайн, немски клуб.
Бил арестуван, понеже бил анархист, а работел като архивар в Данъчното управление. Брат ми, с писмо от директора, отива в комендантството да освободи Антов, понеже завеждал архивата и нямало кой да подава документите. Казва им: „Този човек трябва да го пуснете. Без архив не може да се работи." Пуснали го. Антов му казал: „Млади момко, ти ме освободи от ареста.
За
благодарност
ще те заведа на едно място." И го завежда в Турнферайн, немски клуб.
Там се събирали дипломати. Там също и Учителят държал беседи. Антов запознава брат ми Иван с Учителя. Той ни приемаше, разрешаваше ни проблема и с това ни помагаше. Ето така аз хванах Мигът заедно със сестра ми Люба, а след това и цялото семейство се докосна до този „Миг на вечността", който се изразяваше чрез Духът на Учителя и Неговото Слово.
към текста >>
53.
5.14. Лепта за Господа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на
благодарност
оставяха хилядарки по масите на двора.
Аз знам, че нямат, но не поискаха. Кажи им, ако искат, то аз ще им дам." Йорданка Жекова тича след нас и ни разказа всичко. „Не, срамота е, грехота е. Вместо ние да дадем, то да вземаме от Учителя - не можем това да сторим." Не се върнахме. Отидохме си у дома.
А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на
благодарност
оставяха хилядарки по масите на двора.
Отгоре поставяха някое камъче, върху банкнотите, за да не ги отвее вятъра. Имаше и богати братя и богати българи, които бяха спасени от бомбардировките, благодарение помощта от Учителя. Те това го знаеха, бяха го оценили и сега идваха и благодаряха на Учителя за спасението си. Искаха да оставят своята лепта за Учителя. Той им казваше: „Оставете лептата си за Господа върху масите." Та това бяха пари за Господа на Силите, който ги беше спасил от смърт и оживил.
към текста >>
54.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за
благодарност
природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя.
Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за
благодарност
природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи.
към текста >>
55.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато излезе книгата „Учителят", Борис, Мария и Боян занасят по една книга в Горницата на Учителя и я слагат на масата Му, в знак на
благодарност
, че е излязла такава книга.
Някои съзнателно или несъзнателно щеше да ни предаде. Ето днес, 30 години оттогава, няма свободен печат. А всяка година се правят обиски. Такъв беше направен на мен и ми взеха всички подвързани книги с кожена подвързия. Кога ще има печат за книгите на Учителя само един Бог знае.
Когато излезе книгата „Учителят", Борис, Мария и Боян занасят по една книга в Горницата на Учителя и я слагат на масата Му, в знак на
благодарност
, че е излязла такава книга.
Били са в молитва. Изведнъж електрическата крушка в стаята светва, макар че са стояли пред масата и никой не е посегнал към ключа. Това е бил един невидим отговор и одобрение на Учителя към книгата. Аз не присъствах тогава там. Книгата излезе на бял свят и тръгна по белия свят с името и образа на Учителя.
към текста >>
56.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята
благодарност
.
Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество.
Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята
благодарност
.
Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея". Оригиналът на този мой труд носеше името „Мъдростта". Но след френския превод и след редакцията, която претърпя, издателят решава и слага горното име. Така че има разлика в текста на френския превод и българския оригинал. Има някои съкращения.
към текста >>
57.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Аз така една
благодарност
към него имам, че съм се записала ученичка в първи клас, за да мога като ученичка да изпълнявам нещата вече съзнателно.
И си казвам, чакай, защото утрешния ден ме чака друга работа. Значи на мене това ми е направило най-силно впечатление, да разбера точно какво нещо е Учителят - Божий Пратеник и това, което е казал, се отнася за нашия живот - как да живеем, как да се храним, как да си подновяваме живота. Той просто ни е очертал пътя, а ние само да се стремим, да вървим и да изпълняваме. Много съм доволна от тези книги, пожелавам на брат Вергилий да му дава Господ сили и здраве да продължава това. Пак повтарям: За мене това е: Не му се признава сега, но аз го почувствах вътрешно - като първият Евангелист, който дава живота на Братството и история на Братството ли да кажа - с всички тези подробности, падане и ставане на ученика.
Аз така една
благодарност
към него имам, че съм се записала ученичка в първи клас, за да мога като ученичка да изпълнявам нещата вече съзнателно.
Тези книги пробуждат съзнанието на човека. Брат Стратев каза между другото: „Тия боклуци не съм чел и не искам да ги четем, не искам да чета написаното, изнасяй ги, да ги няма тука в братската къща там". Ето така стои въпросът с книгата „Изгревът" и с "боклуците". Боклуци има всякакви по света. 3.IХ.1995 г.
към текста >>
58.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Такава ли ще бъде нашата
благодарност
за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?
Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях?
Такава ли ще бъде нашата
благодарност
за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?
Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
към текста >>
59.
Въведение
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
На моят глвен незаменим сътрудник -Марийка Марашлиева - с
благодарност
и поклон.
Посвещава се на онези Братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Оловото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Оловото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух- признателност и преклонение пред саможертвеният труд на Марийка Марашлиева.
На моят глвен незаменим сътрудник -Марийка Марашлиева - с
благодарност
и поклон.
Д-р Вергилий Кръстев 15ВИ 954-90041-4-7, том IV © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Ие се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания.
към текста >>
60.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
Такава ли ще бъде нашата
благодарност
за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?
Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях?
Такава ли ще бъде нашата
благодарност
за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?
Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
към текста >>
61.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[
,
,
ТОМ 5
В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от
неблагодарността
на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА В една от екскурзиите до Рила ни бе дадено и едно още по-мъчно упражнение с носене на вода. Екскурзиите до Рила бяха по-трудни.
В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от
неблагодарността
на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада.
По онези години ние правехме и екскурзии до Мусала през Чамкурия. До там се отиваше с камиони, които наемахме от София и се натоварвахме заедно с багажа си в тях. На Боровец сваляхме багажа и оттам се натоварваше на коне и така пристигахме до хижата на Мусала. По някой път братята пътуваха и пеша от София до Мусала, но това бяха подвизи за младите. Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала.
към текста >>
Чудеше се, че защо е такава и толкова голяма тази
благодарност
.
Учителят се обърна с поглед и посочи на един брат да вземе от водата и да направи чай от двете стомни. Така и стана, използва се печката на пазача на наблюдателницата и завряхме чай, който после се разля и всички пиеха топъл чай, сърбаха и казваха: „Ама, Учителю, бива си го този чай". Учителят се усмихваше и отговаряше: „Ще благодарите на брата". Ние минахме в редица един след друг и му благодарихме. Той изпадна в много неловко положение, защото се срамуваше, че това го прави герой, а той не беше свикнал на такива неща.
Чудеше се, че защо е такава и толкова голяма тази
благодарност
.
Отиде при Учителя цял почервенял от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят. Аз донесох вода, за да изпълня тази задача, която ми възложихте," Учителят се усмихна и каза: „Знам, знам. Има случаи, когато учениците не могат да стигнат до Божественото, защото нямат условия в себе си и вън от себе си. Тогава може да се свърши работата само един човек, който може да стори това. Но той трябва да я свърши, да донесе от извора, да им го даде, а те от своя страна да благодарят, за да има пълен обмен и да се затвори кръга.
към текста >>
62.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Едно е да имаш представа, но друго е да се справяш, да разплащаш чужда карма да я разплиташ, да разплиташ тези връзки направени от векове, само и само да помогнеш да се разплетат тези човеци, а пък някои от
благодарност
идваха при Учителя, поднасяха своята лепта за Господа, а пък други идваха и влизаха в Школата.
Аз се стреснах и уплаших, че наистина Борис може да се простуди и да стане нещо с него. Тук видях грижата на Учителя как той винаги се грижеше за всички. А това не беше малка работа -да се грижиш за всички на Изгрева, но и за онези, които бяха наши съмишленици в града. Освен това при него непрекъснато идваха хора от града и от провинцията със своите мъчнотии и заплетени житейски несгоди. Ние вече имахме познание какво значи личността, какво значи човешката карма, какво означава родовата карма, че обществената, че и народната карма.
Едно е да имаш представа, но друго е да се справяш, да разплащаш чужда карма да я разплиташ, да разплиташ тези връзки направени от векове, само и само да помогнеш да се разплетат тези човеци, а пък някои от
благодарност
идваха при Учителя, поднасяха своята лепта за Господа, а пък други идваха и влизаха в Школата.
Ето защо Учителят се измъкваше понякога от Изгрева, идваше при нас, полегваше на малкия креват, за да си почине. Аз винаги в такива моменти бях на вьрха на небето, бях в неописуема радост и изживяване. Докато Учителят почиваше на кревата аз приготовлявах ястията. Бях добра в това изкуство. Учителят опитваше от гозбите ми, харесваше ги, понякога даваше някой съвет как да се сготви някое ядене следващият път.
към текста >>
63.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази
благодарност
, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител.
Така аз устоява въпреки всички препятствия, които излизаха пред моя път. Във връзка с непрекъснатите опитности, които имах то те се трупаха една след друга и аз заякчавах вътрешно и така можех да се справям с моите задачи, които не бяха малки. Тези опитности бяха за ученика, те бавно се складираха в мен и в дни на изпитание аз черпех от тях и се хранех с тях Тутакси си спомнях за тях, свързвах се и се вкопчвах здраво и някаква твърда увереност, че не съм сама и че помощта ще дойде по същите закони, по които се движи целокупният живот на земята. Запитах веднъж Учителя: „Учителю, толкова много хора минават покрай вас и вие им помагате, е оставят ли ви нещо и те в замяна на това? " Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България.
Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази
благодарност
, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител.
Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна.
към текста >>
Ето това беше
благодарността
на българите към Учителя.
Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето. Така че една кошница събираше около десет килограма грозде. И представяте ли си такава голяма кошница и вътре само едно мънисто.
Ето това беше
благодарността
на българите към Учителя.
Ето така този народ оставаше по някое и друго мънисто в кошницата на Учителя. Оставаха неща комуто на никого не бяха потребни и нужни. Говоря за онази вътрешна духовност на човека, която го движи. А аз смятах че отвътре българите с цялата си душа трябваше да благодарят на Учителя А какво излезе? Яви се едно мъничко мънисто в една голяма кошница.
към текста >>
64.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди
благодарности
и благопожелания.
Веднъж Борис отиде за вода и не се върна. Аз чаках, после отидох уж да се разходя, но да го видя какво е станало с него. Намирам го на една поляна, сложил стомните, а той легнал на пътеката и пъшка, пъшка, хем е топло, хем е изморен. Аз цялата се изплаших, че онези ще го уморят, обяснявам му, че така не бива и ще откаже на Динова, че е изморен и сами да си носят вода с такива стомни, та да видят дали може да се носят 40 литра вода наведнъж от толкова далечно място. Борис не иска да ме слуша и тръгва лека, полека и ги занесе на почивки.
Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди
благодарности
и благопожелания.
Отивам при Учителя и му обяснявам подробно всичко. А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят". А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине. Да, ама на мен окото ми се разигра и също не мигна и се чудя как да го спасявам. Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на разположение на лисицата.
към текста >>
65.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Учителят не изискваше това, но те идваха и изливаха своята
благодарност
към Благото, което бяха получили.
Понякога Учителят мине покрай масата, погледне я и каже: „Я да видим какво са приготвили българите за мене". Погледне, вземе трохичка от тук, трохичка от там, хапне си и си замине. После ни нареждаше да опразним масата и да занесем продуктите в кухнята, а на следващите дни тя се напълваше, но не по магически начин както би ви се искало да чуете, но тя се натрупваше от онова, което носеха приятелите за Учителя. Обикновено при всяко посещение от града, от провинцията приятелите носеха плодове, храна и някой път правеха подаръци. На онези, които Учителят беше помогнал в разрешаването на някой проблем, помогне да оздравее някой, спасил на друг живота му и те бяха благодарни и понякога носеха в бели пликове големи суми пари на Учителя като отплата и като приношение пред Бога.
Учителят не изискваше това, но те идваха и изливаха своята
благодарност
към Благото, което бяха получили.
Това бе един акт на естествена обмяна между нас човеците и Всемировия Учител. Това беше толкова естествено и непринудено, че на никой не му идваше на ум да си обясни как става всичко това. Чак после се учудваха от къде имаше Учителя тези пари, тези средства и как идваха при него. Идваха по закона на изобилието. Тази „маса на изобилието" в разстояние на 22 години стоя там и ние бяхме свидетели как тя винаги бе отрупана с блага, макар че всеки ден от нея идваха и взимаха дежурните сестри, за да готвят в кухнята за общия казан.
към текста >>
66.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Това бе един от начините за
благодарност
към помощта дошла от Учителя предадена от тези приятели макар че те бяха повече от света.
Заварих много хора, едни си заминаха отвъд в Невидимия свят, други останаха, трети идваха - що народ се извървя. Кой каквото можа взе от средата си с Учителя, кой каквото успя да даде за общата работа - даде. Едни го правеха заради отплатата на помощта, която Учителят им бе отдал в разрешаване на техния личен живот - та това бяха съдби и то какви съдби. Идваха, благодаряха и даваха своят дан в един символичен жест. Някои носеха продукти, други дрехи или покъщнина, по съобразителните оставяха известна сума, която само Учителят знаеше каква е и от кого е, защото му беше връчвана в плик.
Това бе един от начините за
благодарност
към помощта дошла от Учителя предадена от тези приятели макар че те бяха повече от света.
Те идваха, заминаваха си и когато след време ги виждахме и срещахме те разказваха своите опитности с Учителя. Техния път бе такъв. Бяха направили своят контакт и своята среща с Учителя, бяха си свършили своята работа, бяха си отплатили по някакъв начин и бяха си тръгнали отново по своят път. Учителят работеше по принципа на свободата. Само онзи, който е вътрешно свободен може да се определи да служи на Бога, другото е насилие и няма нищо общо със закона на Любовта, която е връзка на съвършенство, обединяваща човешката душа с Божествената Душа и с Бога.
към текста >>
67.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
„Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка
благодарност
, която е все пак заплащане за услугата.
Направих го като сестра и като ученик. Но защо в мене се загнезди една мисъл, че тези хора трябва да ми бъдат благодарни. А те се оказаха неблагодарници. Ами сега. Отивам при Учителя и разказвам случая.
„Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка
благодарност
, която е все пак заплащане за услугата.
Услуга за благодарност - това е заплащане. И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех 385 25. Изгревът..., т. 5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и благодарност. Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен.
към текста >>
Услуга за
благодарност
- това е заплащане.
Но защо в мене се загнезди една мисъл, че тези хора трябва да ми бъдат благодарни. А те се оказаха неблагодарници. Ами сега. Отивам при Учителя и разказвам случая. „Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата.
Услуга за
благодарност
- това е заплащане.
И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех 385 25. Изгревът..., т. 5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и благодарност. Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина.
към текста >>
5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и
благодарност
.
Отивам при Учителя и разказвам случая. „Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата. Услуга за благодарност - това е заплащане. И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех 385 25. Изгревът..., т.
5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и
благодарност
.
Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина. А тя бе следната. Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене. Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе".
към текста >>
Разказах ви са цената на
благодарността
.
Според хубостта на земята си хубави направи истуканите". Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: „Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител ама и този дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил". А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: „Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, Който бе Господ на Силите и Бог на Боговете.
Разказах ви са цената на
благодарността
.
Аз съм на разговор при Учителя. „Трябва човек да търпи страданията. Като дойде страдание и човек е недоволен - нищо не му се прави и нищо не му се ще - тогава да се качи в умствения свят. Обективният ум е по-високо от нисшите чувства. А има морални чувства, които са по-високо от обективният ум.
към текста >>
68.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Той без да иска повтаря думите на Учителя, сестрата трепва, усмихва се и мислено изказва
благодарност
към Учителя: „Не нам Господи, а на Твоето име въздай слава".
Момчето ти е добре и трън няма да го убоде, ще се върне жив и здрав". Минават десетина дена и в един ден тревожен за майката на вратата се чука и влиза завърналият се син. Майката плаче от радост и го прегръща, че синът й се е върнал жив и здрав. А пък той за утеха казва: „Какво си заплакала, не бой се. Дори с трън не се убодох".
Той без да иска повтаря думите на Учителя, сестрата трепва, усмихва се и мислено изказва
благодарност
към Учителя: „Не нам Господи, а на Твоето име въздай слава".
Ето това е един стих от Писанието, където човек е разрешил правилно задачата си и когато е направил общение с Бога, и когато е получил закрила от него той може правилно да оцени и да каже, че не на него, а на Онзи, Който с десницата го е окрилял в бедата, само тази десница е свещена и славата принадлежи на Нея. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, трябва ли човек да има желание или пък да се отрече от тях? " „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта. Желанията на настроенията са за човека и с тях и без тях е все едно.
към текста >>
69.
153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
,
ТОМ 5
А продуктите се купуваха с пари давани от Учителя, които получаваше от онези, на които бе помогнал и спасил като принос в знак на
благодарност
.
Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ. А той винаги ги приемаше, не им отказваше. А сега идваха, поглеждаха към трапезарията и чакаха да им замирише на гозба. Така се разтури тази първа комуна.
А продуктите се купуваха с пари давани от Учителя, които получаваше от онези, на които бе помогнал и спасил като принос в знак на
благодарност
.
Точно по това време, от времето на комуната имам една опитност. Вървя с Мария Радева, рождената сестра на Георги Радев към ул. „Опълченска" 66 и говорим за Учителя. Решихме да измислим по едно име на Учителя, че когато говорим за него да си казваме това име, та онзи, който ни слуша да не разбере и да не знае за какво става дума. Вървим и говорим.
към текста >>
70.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена
благодарност
за светлината, която са получили от тук.
В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни.
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена
благодарност
за светлината, която са получили от тук.
Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
към текста >>
Изказваме нашата обща признателност и искрена
благодарност
на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината.
То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
Изказваме нашата обща признателност и искрена
благодарност
на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината.
Латвия - Рига, 17.01.1937 г. Николай Каллертс В-к. „Братство", бр. 178 от 24 януари 1937 г. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ Впечатления от Рила „И тъй казвам ви: Създава се ново небе и нова земя.
към текста >>
71.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
И за нас няма по-свещено нещо, нямо по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата
благодарност
, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и грижи за нас.
Аз ви давам този пример, но той не се отнася само за тази сестра, за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората - до Изгрев; третата - до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълним волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим е: - да изпълним Волята Божия.
И за нас няма по-свещено нещо, нямо по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата
благодарност
, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и грижи за нас.
И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тука, че е накарал слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н. Пък както виждам и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служим, Господи, ще изпълним Твоята Воля!
към текста >>
72.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 5
Беше наистина неудобно да получаваш
благодарности
вместо това те трябва да се отпращат на друго място и на друг адрес, т.е.
Аз се питам как така от мое име, нали парите са негови, но той ми заръча: „На никой да не казваш, отиди и ги подари". Изпълних заръката, отидох при художничката, а тя точно по това време се тюхкаше, че няма пари да си купи бои и вече седмици не може да работи. А в главата си имала някаква идея и образ, който образ иска да го предаде чрез бои понеже го била скицирала вече с молив. Аз най-тържествено станах и връчих комплекта закупен с парите на Учителя и избран от художник и то комплект с най-хубавите бои от най-реномираната марка. Тя се разплака.
Беше наистина неудобно да получаваш
благодарности
вместо това те трябва да се отпращат на друго място и на друг адрес, т.е.
към Учителя. Колкото повече се радваше, плачеше и ме целуваше, а аз толкова повече изпадах в неудобство. Чуждата радост не бе и моя радост и тя започваше да ме задушава. Едва издържах на благодарностите, излезнах навън и отивам право при Учителя да споделя с него и че съм изпаднала в неудобно положение от чуждата радост, която е била насочена към мен, а не към него. Разказах му всичко, а той ми отговори: „Когато аз обичам това никой не знае, всичките ми външни отношения с хората са само методи, които се прилагат в Школата".
към текста >>
Едва издържах на
благодарностите
, излезнах навън и отивам право при Учителя да споделя с него и че съм изпаднала в неудобно положение от чуждата радост, която е била насочена към мен, а не към него.
Тя се разплака. Беше наистина неудобно да получаваш благодарности вместо това те трябва да се отпращат на друго място и на друг адрес, т.е. към Учителя. Колкото повече се радваше, плачеше и ме целуваше, а аз толкова повече изпадах в неудобство. Чуждата радост не бе и моя радост и тя започваше да ме задушава.
Едва издържах на
благодарностите
, излезнах навън и отивам право при Учителя да споделя с него и че съм изпаднала в неудобно положение от чуждата радост, която е била насочена към мен, а не към него.
Разказах му всичко, а той ми отговори: „Когато аз обичам това никой не знае, всичките ми външни отношения с хората са само методи, които се прилагат в Школата". „Ами, Учителю, ето Цветана сега цялата си благодарност прехвърли върху мен и за малко не ме удуши с нея, а тя трябваше да ги отправи към вас." „Така ти смяташ, защото ти не знаеш, че преди да те изпратя да купиш с тези пари бои, тя от една седмица се молеше на Бога, за да може да излезе от това стеснително състояние и безпаричие. Ето в момента тя също се моли на Бога и му благодари, че той те е изпратил, за да купиш бои и да ги занесеш. Та така ти извърши Волята на Бога, отиде, купи и връчи боите, но че парите не бяха твои в този случай няма такова голямо значение. Тези пари също не бяха мои, а бяха дадени да се свърши една работа за Бога.
към текста >>
„Ами, Учителю, ето Цветана сега цялата си
благодарност
прехвърли върху мен и за малко не ме удуши с нея, а тя трябваше да ги отправи към вас." „Така ти смяташ, защото ти не знаеш, че преди да те изпратя да купиш с тези пари бои, тя от една седмица се молеше на Бога, за да може да излезе от това стеснително състояние и безпаричие.
към Учителя. Колкото повече се радваше, плачеше и ме целуваше, а аз толкова повече изпадах в неудобство. Чуждата радост не бе и моя радост и тя започваше да ме задушава. Едва издържах на благодарностите, излезнах навън и отивам право при Учителя да споделя с него и че съм изпаднала в неудобно положение от чуждата радост, която е била насочена към мен, а не към него. Разказах му всичко, а той ми отговори: „Когато аз обичам това никой не знае, всичките ми външни отношения с хората са само методи, които се прилагат в Школата".
„Ами, Учителю, ето Цветана сега цялата си
благодарност
прехвърли върху мен и за малко не ме удуши с нея, а тя трябваше да ги отправи към вас." „Така ти смяташ, защото ти не знаеш, че преди да те изпратя да купиш с тези пари бои, тя от една седмица се молеше на Бога, за да може да излезе от това стеснително състояние и безпаричие.
Ето в момента тя също се моли на Бога и му благодари, че той те е изпратил, за да купиш бои и да ги занесеш. Та така ти извърши Волята на Бога, отиде, купи и връчи боите, но че парите не бяха твои в този случай няма такова голямо значение. Тези пари също не бяха мои, а бяха дадени да се свърши една работа за Бога. И ние я свършихме: онзи, който даде парите, аз, който ги взех и ги предадох на теб и ти, която отиде и закупи боите. Кръга се затвори и Бог се прояви чрез Любовта си." Тръгнах си.
към текста >>
73.
194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 5
Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде
благодарност
.
Събранията правя един път в седмицата и то в неделя, и траят около един час и това в 10 ч. сутринта. Дал съм наставление на моите съмишленици всяка сутрин да излизат рано преди изгрев слънце вън от града, да наблюдават кога изгрява слънцето и след изгрева му да се обръщат към него гърбом, като всички, които отиват за тая цел, бъдат пръснати в края на гората (думата е за Борисовата градина) от двадесет до сто метра един от друг. Често пъти и аз за себе си излизам към източния край на боровата гора за същата цел, което ще продължавам до 22 того. От религиозна точка зрение проповядвам на моите слушатели от Библията, която аз доста добре съм изучил. На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели.
Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде
благодарност
.
Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р. Иванович държа безплатно. Повече няма какво да кажа." (подпис) П. К.
към текста >>
74.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО
,
,
ТОМ 5
Даваха ги като знак на признателност и на
благодарност
.
И той се засели в своят небесен апартамент. След погребението му бяха останали някои вещи и не знам по каква линия, но една част от скромните му вещи преминаха в негови познати и приятели. Тогава беше голяма беднотия и обикновено да се сдобиеш с посуда, с креват, със завивки и други неща на Изгрева се смяташе за привилегия. Онези, които си заминаваха отвъд оставяха вещите си на своите близки и роднини. Но някои нямаха роднини, те бяха в селата или пък бяха скъсали връзките си с тях и те оставяха вещите си на онези, които бяха около тях и които им подпомагаха и обслужваха в последните им дни.
Даваха ги като знак на признателност и на
благодарност
.
А онези, които ги взимаха ги поемаха като знак за добър спомен и уважение към неговата памет. Изобщо съществуваха всички възможни положения. От Учителя знаехме, че вещите на покойника трябва да се изгорят, защото от една страна онзи, който ги е носил част от неговия двойник е още в дрехите му и ако някой друг ги облече, то онзи заминалият отвъд го дърпа отгоре с невидимите конци и по този начин живия се свързва с мъртвия. Така че онези, които носеха такива дрехи и вещи се свързваха с влиянията на починалия и носеха състоянията му, които имаше преди да си замине. А това бяха потискащи трагични състояния, защото рядко човек може да си замине усмихнат и доволен от този свят.
към текста >>
75.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
В душата си съм сит на укори и на
неблагодарности
.
Пък аз не искам да преживея вашите мисли. Ако вие сте грешници. Аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да не говорите, че туй било, онова било. Аз не искам да слушам.
В душата си съм сит на укори и на
неблагодарности
.
Аз не искам сега по никой начин да огорча Оногова, Който живее в Мен. Туй не го позволявам! Онзи, Който Ме е учил. Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърля никакви укори! Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име - аз съм готов да жертвувам всичко!
към текста >>
76.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
В душата си съм сит на укори и на
неблагодарности
.
Пък аз не искам да преживея вашите мисли. Ако вие сте грешници. Аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да не говорите, че туй било, онова било. Аз не искам да слушам.
В душата си съм сит на укори и на
неблагодарности
.
Аз не искам сега по никой начин да огорча Оногова, Който живее в Мен. Туй не го позволявам! Онзи, Който Ме е учил. Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърля никакви укори! Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име - аз съм готов да жертвувам всичко!
към текста >>
77.
Сборник ТОМ 6
,
,
ТОМ 6
И реших да ги споделя в тетрадката си за Негов спомен и за
благодарност
за всичко, което ни е дал и научил!
От чудни, по-чудни опитности - Негови дела! И ние слушаме и се радваме и тихичко благодарим! Прибираме се в палатките си за почивка. И аз не мога да се откъсна от чутото, от спомена за Него. Потънала дълбоко в миналото пред мен се занизаха дела и думи от хубави, по-хубави, които съм чула и видяла от Него.
И реших да ги споделя в тетрадката си за Негов спомен и за
благодарност
за всичко, което ни е дал и научил!
към текста >>
78.
ПРЕДГОВОР
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
И реших да ги споделя в тетрадката си за Негов спомен и за
благодарност
за всичко, което ни е дал и научил!
От чудни, по-чудни опитности - Негови дела! И ние слушаме и се радваме и тихичко благодарим! Прибираме се в палатките си за почивка. И аз не мога да се откъсна от чутото, от спомена за Него. Потънала дълбоко в миналото пред мен се занизаха дела и думи от хубави, по-хубави, които съм чула и видяла от Него.
И реших да ги споделя в тетрадката си за Негов спомен и за
благодарност
за всичко, което ни е дал и научил!
към текста >>
79.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА
,
,
ТОМ 6
Жената се наведе и с гореща
благодарност
целуна ръката Му.
Вие живеете на неин кредит. Без нея вие не струвате пет пари. Без нея вие ще разсипете живота си." Ние и тримата останахме като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя. Учителят си подаде ръката за сбогом.
Жената се наведе и с гореща
благодарност
целуна ръката Му.
Приятелят ми свали почтително шапка: .Благодаря Ви! " Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи. Те не се разделиха. Днес се радват на един хубав, спокоен, семеен живот.
към текста >>
80.
27. ПРИ ТОПОЛИТЕ
,
,
ТОМ 6
Но ние се стопихме от радост и
благодарност
.
Вратата се отвори и Той подаде главата си, после ръката си. Ние се втурнахме без ред. Коя бе първа, коя беше последна, не помня. И безмълвно целунахме топлата, любяща, бащина ръка. Как ни гледаше в здрача не помня.
Но ние се стопихме от радост и
благодарност
.
Колата отфуча и ние се върнахме с песен в душата: „Благодарим, благодарим, и добър път, Учителю." С тази песен ние си отпътувахме след три дни, не разочаровани и огорчени, но пълни и радостни, както винаги. С тази песен прекарахме трите месеца до коледната ваканция, които ни деляха от Него. Благодарим! Благодарим!
към текста >>
81.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
Усмихнах се с
благодарност
на Учителя и стиснах здраво устни.
Разбирам да си престаряла, та да отиваш там да откупваш греховете си, а ти млада си, хубава си, живот те очаква." А-а-а! - Останах гръмната аз. Същите думи. Толкова скоро. Още същата вечер се сбъднаха думите на Учителя и предупреждението Му.
Усмихнах се с
благодарност
на Учителя и стиснах здраво устни.
До края докато се разделихме с този млад човек аз не продумах. Спомням си, че на същия този прием Учителят между другото каза следните забележителни думи: „Дрехите не правят човека." Тогава моето съзнание беше ангажирано с други неща и те не ми направиха особено впечатление, но ги запомних. Когато се прибрах в село, през учебната година, веднъж - далеч от времето на приема, аз си ги спомних и се замислих върху тях. Спомних си, че преди пет години, когато в 1920 г. Учителят дойде в Стара Загора и аз имах голямо желание да Го видя, се спънах от това, че нямах нова рокля и не можах да отида с избелялата си вехта престилка.
към текста >>
82.
40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА
,
,
ТОМ 6
Голям вече осъзнал какво Учителят е направил за него, в едно писмо изказал своята
благодарност
към Него и Го пита как би могъл да Му се отплати.
Учителят писал на своите познати - американски благодетели, те отговорили утвърдително и Панайот заминал за Америка. Какво е учил там и колко е стоял не знаем. Жена му - нейна колежка разказала всичко набързо без големи подробности. Пораснал Панайот. Кореспондирали с Учителя.
Голям вече осъзнал какво Учителят е направил за него, в едно писмо изказал своята
благодарност
към Него и Го пита как би могъл да Му се отплати.
Писал също, че не иска да се връща в България. Учителят му отговорил: „За себе си не искам никаква отплата, но за твоето добро искам три неща от тебе: Да се върнеш в България, да не се жениш и да служиш на Господа." Първото Панайот изпълнил. Връща се в България и се настанява в Ямбол на добра служба. Но другите две неща не изпълнил. Оженил се млад за една прогимназиална Учителю, родили им се две деца и той всецяло се погълнал от своето семейство и своята служба, Заболял.
към текста >>
Нека това бъде моята
благодарност
към Него, към Господа." Не след дълго Панайот си заминал.
Панайот се разболял тежко втори път. Сега някакво съзнание се пробудило в него и той казал на жена си: „Този път няма да моля Учителя да ми помогне. Той толкова нещо направи за мене, а аз не изпълних нищо, нищо от онова, което Той искаше и което трябваше да направя. Сега каквато бъде волята Божия." И разделил имота си на четири дяла: на жена си, на двете си деца и на себе си по един дял. „Моят дял", казал той на жена си, „когато си замина, ще продадеш и ще-занесеш парите на Учителя.
Нека това бъде моята
благодарност
към Него, към Господа." Не след дълго Панайот си заминал.
Жена му улисана в учителството и семейството си, не намерила време да продаде неговия дял и да занесе парите в София. Наскоро обаче отчуждават нещо от имота им за летище. „Е", помислила си тя, „това ще бъде за Братството, делът на Панайот. Като ми плати държавата парите, ще ги занеса." Изтекли пак години. Държавата нищо не им дала.
към текста >>
83.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 6
Но и Той пък много не обичаше гласните излияния,
благодарности
и хвалебствия.
От този момент аз бях вече здрава, напълно здрава. Мълком Му благодарях непрекъснато. Но бях много стеснителна и не отидох да Му благодаря и гласно да Му разкажа, как съм тичала с чайника, та Той не знаеше ли? Не го ли направи всичко Той? Може би беше редно да отида и да Му благодаря, за което съжалявам, че не го направих.
Но и Той пък много не обичаше гласните излияния,
благодарности
и хвалебствия.
Той сигурно чуваше непрекъснатата благодарност на душата ми - нейната хвалебствена песен. След това прекарахме още 15-20 дена на Рила, през което време аз бях здрава, весела и бодра, поправих се и когато се върнахме, не се познаваше, че съм преболедувала от плеврит.
към текста >>
Той сигурно чуваше непрекъснатата
благодарност
на душата ми - нейната хвалебствена песен.
Мълком Му благодарях непрекъснато. Но бях много стеснителна и не отидох да Му благодаря и гласно да Му разкажа, как съм тичала с чайника, та Той не знаеше ли? Не го ли направи всичко Той? Може би беше редно да отида и да Му благодаря, за което съжалявам, че не го направих. Но и Той пък много не обичаше гласните излияния, благодарности и хвалебствия.
Той сигурно чуваше непрекъснатата
благодарност
на душата ми - нейната хвалебствена песен.
След това прекарахме още 15-20 дена на Рила, през което време аз бях здрава, весела и бодра, поправих се и когато се върнахме, не се познаваше, че съм преболедувала от плеврит.
към текста >>
84.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
И
благодарност
!
А понякога когато запристьпват от низините мъгли - тънки, гъсти и непрогледни мъгли и като някакво войнство за миг отвред ни обградят, тогава е страшно и опасно. Ти можеш така да се заблудиш и загубиш пътечката, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал. Тогава само молитвата може да те спаси - сърдечният зов към служителите на Бога, към Разумните същества, обитатели на планината. Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и пътечки. Каква радост е тогава!
И
благодарност
!
Една вечер край огнището след кратка музикална програма ни заобиколи внезапно такава гъста мъгла. Ние попяхме, попяхме и млъкнахме. Нещо ни смути пеенето. Всеки се вглъби в себе си. Настана едно тържествено мълчание.
към текста >>
Каква ли
благодарност
са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото?
Те знаеха, че ние не ги ловим. Те подскачаха в игрите си на 10, 20, 30, 50 см височина над езерото и пак се гмуркаха във водата и описваха концентрични кръгове, които той ни забавляваха. Понякога Учителят откупваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това.
Каква ли
благодарност
са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото?
Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: „Милият Учител! Милият Баща! Слава на Господа! " Всичко, до което са се докосвали стъпките Му и ръката Му, е оживявало, възкръсвало, благославяло. Благословени да бъдат и стъпката Му и ръката Му навеки!
към текста >>
85.
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
,
ТОМ 6
Но аз, най-малката от всичките Негови последователи, искам да изкажа по такъв начин своята
благодарност
към Него.
Благословен Господ Бог и мой Отец." 10.Х1.1941Г. Учителят Изгрева „Само, който познава любовта, познава Бога, Вечното Начало на живота." 21.XI.1941 г. Учителят ПОСЛЕСЛОВ Написах тези мои спомени от признателност към Учителя. Той не се нуждае, разбира се, от това. Неговото дело е толкова огромно, че то само ще говори за себе си - за Него.
Но аз, най-малката от всичките Негови последователи, искам да изкажа по такъв начин своята
благодарност
към Него.
За Учителя, за Учението Му, за Неговото дело огромно и необхватно, за общия братски живот има хора, които ще кажат много повече и ще го кажат много по-хубаво от мене. Но към тяхното искам да прибавя и моя скромен дял. Разбира се, това не е нито една стомилионна част от онова, което съм преживяла край Него и далеч от Него. Много неща не съм писала, за да не се почувствува някакво еднообразие. Защото и най-хубавата приказка, ако е много дълга, става отегчителна.
към текста >>
И аз благодаря, че се поиска от мене това - да принеса своя скромен дар на
благодарност
към Учителя.
Много неща не съм писала, за да не се почувствува някакво еднообразие. Защото и най-хубавата приказка, ако е много дълга, става отегчителна. А моят, а нашият живот край Него беше действително една приказка, която беше вълшебна за тези, които я живеят, но за тези, които ще я четат, не зная, как би прозвучало. 135 Освен това много хубави и свещени преживявания по вътрешно указание не съм написала. На мене ми бе подсказано да напиша някои от моите спомени така, че да се види какво е бил Учителят - най-големият Човек, за най-малките човеци.
И аз благодаря, че се поиска от мене това - да принеса своя скромен дар на
благодарност
към Учителя.
Да причисля и своя дар на най-малките, обикновените, равните на мене хора и да им посоча, че има Една Голяма и Мощна Ръка на Големия брат - Братът на най-малките, както сам Той се назовава в една беседа, която им се протяга да ги води по техния път, който им предстои, по пътя им към Бога!
към текста >>
86.
35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Тя изказваше
благодарност
за тези хубави резюмета, които получаваше от Рига.
Всяка седмица изпращах по едно дебело писмо и получавах от нея също такова писмо, тъй като тя всякога прибавяше по един от копираните от нея екземпляри. По този начин се създаде една непринудена и системна работа. Тя можеше да продължи дълго време, ако не бе се случило нещо, което долу ще разкажа. Така нашата кореспонденция продължи около две години. Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил Борел - водачка на френското движение за мир във Франция.
Тя изказваше
благодарност
за тези хубави резюмета, които получаваше от Рига.
Снимката, която получих от брат Пампоров, както казах, представяше ръководения от него курс по есперанто в Рига. Тя беше номерирана от Емилия Вилумсон, за да ми обърне вниманието, че N 11 и 12 са сестри от Братството в Рига: 11 - Анна Мазурс, N 12 - Амалия Вайланд, а N 13 е самата тя - Емилия Вилумсон, моята кореспондентка. През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския манастир, Дамка се озовах на лагера. Времето беше хубаво, слънчево. След обяд аз се срещнах с Учителя и му показах, като му посочих, че N 13 е моята кореспондентка от Рига и очаквах мнението на Учителя за нея.
към текста >>
87.
7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Аз започнах с просълзени очи от радост, вълнение и
благодарност
да уча.
7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА Дядо ми беше свирил на цигулка. Аз примирах с благоговение при звуците, излизащи от струните му. Искрено пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка.
Аз започнах с просълзени очи от радост, вълнение и
благодарност
да уча.
Взеха ми учител по цигулка и бях прилежна ученичка. В гимназията в Габрово беше създаден училищен оркестър и аз свирих в него първа цигулка. Явявах се на концерти на читалищната сцена.А това беше голямо събитие в един провинциален град, когато нямаше още радио, нито телевизия, а само един-два грамофона с големи фунии, които се навиваха ръчно и то предимно в богатите семейства и предимно с плочи от популярни шлагери. Когато влезнах в Школата на Учителя през 1921 г. аз бях подготвена като цигуларка и самостоятелно можех да свиря песните на Учителя.
към текста >>
88.
21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Препоръча ми да ям суров лук, да правя дълбоки вдишки и всяка вечер да си топя краката в топла вода, както и да възлизам на височини в планината.- Приех съветите на Учителя с
благодарност
.
Лицето Му придоби строго изражение, така както съм Го виждала, когато е недоволен към нашите постъпки на Изгрева. Направи ми знак, че ми е твърде сериозно положението. Тогава положи няколко пъти ръцете Си над главата ми и произнасяше нещо с уста, някакви думи или формули, които не разбрах. Чувах ги, но не ги разбирах. Накрая ми каза: „Твоят организъм и твоето тяло е устроено и пригодено да живее на височина над две хиляди метра".
Препоръча ми да ям суров лук, да правя дълбоки вдишки и всяка вечер да си топя краката в топла вода, както и да възлизам на височини в планината.- Приех съветите на Учителя с
благодарност
.
Състоянието ми се подобри: Когато се върнах в Габрово, с моят баща правехме редовни екскурзии всяка сряда и неделя в планината. При първото ми възлизане, след като се върнах от София, когато вървяхме по „Куминя" за Узана, получих пристъп от сърцебиене, което стигна до 195 удара в минута, цялата посинях, но не умрях, а оживях. Постепенно започнах да се възстановявам след всеки излет в планината, но не можех да понасям шум и присъствието на много хора. Бях станала много чувствителна и приемах техните дисхармонични състояния. Не можех да ги трансформирам в себе си и да ги изхвърлям.
към текста >>
89.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш
благодарност
, да покажеш това, което той те е учил.
Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае.
Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш
благодарност
, да покажеш това, което той те е учил.
Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш.
към текста >>
90.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Това са опитности изживявани, изстрадани и с
благодарност
към Учителя, бяха оценени по достойнство.
Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко. Този център се нарича Центъра на Надеждата. Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята.
Това са опитности изживявани, изстрадани и с
благодарност
към Учителя, бяха оценени по достойнство.
Важно е да оцениш навреме и по достойнство. Веднъж го попитах: „Учителю, защо ми са къси ръцете? " Навремето си бил философ и със своето учение си станал причина да се отклонят много хора от Истината. Днес си до мен, тук да се срещнеш с Истината и Словото на Великия Учител, за да се коригираш днес и за в бъдеще." Ето това е моята програма за днес и за утре.
към текста >>
91.
14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Няма плач, няма рев, но сега пък плаче майката от
благодарност
.
Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много. Спомням си, че майките пристигаха, млякото им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере. Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар. След малко тя каже о-ох и изведнъж й прекъсне страданието, отпусне се и й стане хубаво. Кърмата идваше и напълваше гърдата, после я поднасяше на гладното дете, то сучеше и след това заспиваше.
Няма плач, няма рев, но сега пък плаче майката от
благодарност
.
Ето, това не запомних с какви билки лекуваше баща ми. А помнех колко талиги с коне се пълнеше ежедневно дворът на църквата. Нито брат ми, нито сестри ми имаха отношение към тази работа. Само аз го придружавах при неговите църковни служби, помагах му в църквата, бях жизнен и много подвижен. Като дойдох в София аз започнах да лекувам с онова знание, което имах от баща си.
към текста >>
92.
18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
На сутринта с
благодарност
потеглихме към София за дома.
" Но бях толкова уморена, че започнах да се извинявам, че не можех да ям с тях и пожелах да си легна и ми дадоха тяхната пухена спалня. Само пух. Нямаш представа. Как съм скачала в кревата от умора и Жоро само ми викаше: „Ето, виждаш ли, виж си роднините, колко са политически ограничени! " Спахме като окъпани.
На сутринта с
благодарност
потеглихме към София за дома.
към текста >>
93.
6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ
,
Паньо Славов
,
ТОМ 6
Като се изкачил на върха му светнало, станало му горещо, паднал на колене за молитва и
благодарност
към Небето.
Минало време и приятелят му си заминал пръв. Един ден се обадил на Паню и му казал: „Паню, не е тъй както си го мислехме на земята". Учителят давал упражнения на брат Паню в най-голямата виелица през зимата да излиза на един връх Бакаджиците в Странджа планина до водораздела. Тогава имало много вълци. На Паню му се подкосявали краката от страх като ги чувал как вият.
Като се изкачил на върха му светнало, станало му горещо, паднал на колене за молитва и
благодарност
към Небето.
Брат Паню ходел по гробищата в 12 часа нощем и слушал как стенели починалите, което било като урок - да се учи. Обикалял в града в 12 ч. нощем в Ямбол и правел молитви с брат Христо Каратлиев. Веднъж го извикали в милицията и го питали: „Ти като говориш за Бога, познаваш ли Го? " А той им отговорил: „Вие като говорите за Ленин, познавате ли го?
към текста >>
94.
ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Стефанка Петрова
,
ТОМ 6
За всичко онова, което Учителят направи за мен при единствената ми физическа среща с Него, а и след това, си спомням често и прекланяйки се е
благодарност
пред Него, Му целувам мислено десницата.
Вие не сте видели нашият учител, не сте видели нещо много по- ценно. Вие сте видели една мисъл-форма, направена специално за Вас от Учителя, за да Ви освободи от „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ". Благодаря Ви, че ми разказахте тази Ваша опитност" и подавайки ми едно пакетче, увито грижливо с книга и привързано с ширит, ми каза още: „Не ги отвързвайте тук, а вкъщи". В него намерих една беседа от Учителя Гитанджали и разработката на брат Калименов за цветята. Пазя ги като скъп дар.
За всичко онова, което Учителят направи за мен при единствената ми физическа среща с Него, а и след това, си спомням често и прекланяйки се е
благодарност
пред Него, Му целувам мислено десницата.
Ето какво можах да разбера в един период от 25 години. Какво Учителят е направил за мен при единствената ми среща с него през пролетта на 1943 г. и какво всъщност е Учителят.
към текста >>
95.
РАЙНА КАМЕНОВА
,
,
ТОМ 6
Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна
благодарност
за Учителя мълвят.
За благоволението Твое - Благодарим!... Чети ни изпрати Учителя любим!... И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика Божествено Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила. Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж. В Бялата Школа душите, до вчера омъртвяли, пробуждаха се бавно за нов, макар и стръмен път.
Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна
благодарност
за Учителя мълвят.
- Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко милостив и благ е Бог на Любовта. Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!.... Ти виждаш, че не знаем... Но вярвай - ще умеем и ще знаем един ден! Той когато съмне, ще Те зарадваме, защото ще знаем! О, ден жадуван през вековете, бъди благословен!...
към текста >>
96.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
В това ръкостискане той изразяваше своето съжаление, че ми е създал тия тревоги и същевременно
благодарност
за това, което съм била сторила за него.
Около година след това, а междувременно беше починало и детето (на 1.VI.1969 г.) дойде у нас ясновидеца Влайчо Жечев и стоя десетина дни. През това време правехме всеки ден молитви за Иван. Последния ден когато Влайчо щеше да си заминава, аз сънувах следния сьн: Няколко души бяхме застанали на една височина. По едно време някъде по-отдолу идва Иван, моят другар, спретнат и избръснат, облечен в черния си работен костюм с барета на главата и като наближи ми подава ръка за поздрав. Ръкостискането му беше като че в действителност, така го почувствувах.
В това ръкостискане той изразяваше своето съжаление, че ми е създал тия тревоги и същевременно
благодарност
за това, което съм била сторила за него.
В това време приятелите, с които бях, започнаха нещо да негодуват от присъствието му. В тоя момент някой извика „Молитва" и аз се събудих. Сутринта разказах сънят си на брат Влайчо, а той отговори: „Може да сме му помогнали нещо с нашите молитви! " Молитвата е светлина за душата и живот за духа човешки!
към текста >>
97.
11. БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Митко изказваше своята
благодарност
, че сме го приели е нашия дом.
Постлахме му на миндера в кухнята и там разговаряхме. Направихме молитва и аз му изсвирих на цигулка няколко от нашите песни. Бях особено вдъхновена. Когато стана време те си заминаха за Нова Загора. След известно време получих от него едно хубаво писмо.
Митко изказваше своята
благодарност
, че сме го приели е нашия дом.
Не след дълго получихме съобщение, че Митко си е заминал. Тогава си казах, дали Митко не щеше да си замине още в Русе и дали сънят ми показа, че той ще си отиде жив в Нова Загора? Аз бях любимо дете на баща си. Още от малка той имаше желание да ме запознае с братския живот. Искаше да ставам рано сутрин и с него да излизаме на изгрев.
към текста >>
98.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
И го вдигнал и той от
благодарност
тогава подарил това място на Учителя, на Бялото Братство за салон.
Лекари, това, никой не може да му помогне. Той казал: „Да дойде Учителя, само Учителят ще му помогне". И действително Учителят отива. Това са първите години във В. Търново, стоял два-три дена и му помогнал.
И го вдигнал и той от
благодарност
тогава подарил това място на Учителя, на Бялото Братство за салон.
Именно в този кьошк, тази подарена земя от този брат Тотю Тотев са ставали тия събори във В. Търново. В. К. Брат Стамат си замина и този имот се затри. Г. Й. Познавах се с брат Стамат, много хубав човек беше.
към текста >>
99.
24. Ясновидците и школата на Учителя
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Сега какво нещо е Господ винаги ми е помагал ама нямам думи да изкажа
благодарността
си към Учителя и към Небето.
Още като видях аз този случай с Бандерски, както и със Стойка, казвам: „Никакъв ясновидец не е той“. На Йотка, на други сестри казвам: „Никакъв ясновидец не е той“. „А ти си недоверчив, такъв ограничен“. „Какъвто ще да съм, обаче той не е никакъв ясновидец. Ще видите сами накрая.“ И кара, кара, тук-там предсказа това-онова, обаче все си седи предсказаното на едно място.
Сега какво нещо е Господ винаги ми е помагал ама нямам думи да изкажа
благодарността
си към Учителя и към Небето.
Заведе ме Христо Якимов и стана причина да работя на къщата на един военен пак Георги се казва той, Георги Балабанов, хубав човек, военен, жена му италианка. Христо Якимов още като бил при военните там е имал с него познанство и му давал беседи да чете и изобщо, наш човек. Един ден от дума на дума и стана тъй, че аз трябваше да му направя мозайка на терасата. Вземах и направих му терасата. На обед ни канеха и станахме добри познати.
към текста >>
100.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Това ще е
благодарността
им към вашата работа.
Паша живееше в една барака на Изгрева и денонощно работеше с беседите. Получаваше в един плик дребни суми от Учителя, за да покрие една скромна издръжка. Когато е получавала плика, все се е смущавала. Учителят й казал: „Не се смущавайте, а благодарете, че аз ви давам парите за работата, която вършите. Ако остане братството да ви ги дава, кожата ще ви одере.
Това ще е
благодарността
им към вашата работа.
Питат ме колко ви плащаме. Аз питам тях: „Идете, проверете колко биха получавали те на друго място със същата работа. А ние им даваме едва за храната“. Дори аз бях много буен, нервен, сприхав, недоволен от някои работи и се проявявах малко не така, не както трябва де и критикувах, особено във времето на Учителя там с другите братя. Дори Борис критикувах и нападах и едни ме обвиняваха и се сърдеха дори, но аз им казах: „Един ден аз ще стана като тях, тези гдето ми обръщат гръб, пък те ще станат като мене“.
към текста >>
НАГОРЕ