НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
111
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се
разотидохме
.
Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод.
Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се
разотидохме
.
На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба.
към текста >>
2.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Разотидоха
се.
Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам." Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя. Всички посърнаха.
Разотидоха
се.
Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство".
към текста >>
3.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дълго стояхме в унес и се
разотидохме
в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души.
Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване.
Дълго стояхме в унес и се
разотидохме
в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души.
Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика. Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш!
към текста >>
4.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ходи навесил глава - приятелите се
разотидоха
по работата си, не остана човек на "Изгрева".
Още беше непознат и стеснителен. Дойде последният ден. Братът ходеше разтревожен, отчаян. Идва на "Изгрева", посреща слънцето, участвува в общата молитва и гимнастическите упражнения, но умът му е зает само с таксата. Днес е последният ден за записване, а той няма пари.
Ходи навесил глава - приятелите се
разотидоха
по работата си, не остана човек на "Изгрева".
Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това? Минава покрай салона. На балкончето се подава Учителят и му помахва с ръка да отиде при Него. Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата.
към текста >>
5.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Те изпаднаха в паника и се
разотидоха
.
Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата!
" Те изпаднаха в паника и се
разотидоха
.
Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет. На 9 септември 1944 година дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал.
към текста >>
6.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се
разотиват
по домовете си, а след един месец се обявява войната.
Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има.
Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се
разотиват
по домовете си, а след един месец се обявява войната.
Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки.
към текста >>
7.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се
разотидат
.
Кънчева, от своя страна, се изрази, че всичко й много харесва, само че, ако може, обръщането на упражнението "Евера" да бъде с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса, а след няколко деня, в неделя, курсът щеше да се закрие.
Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се
разотидат
.
Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене. Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах.
към текста >>
8.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се.
разотидоха
.
С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация.
Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се.
разотидоха
.
Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка. Такъв опит бяха направили братята от Русе.
към текста >>
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се
разотидат
по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се
разотидат
по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>
9.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Ние се върнахме в София и се
разотидохме
по домовете си, кой откъдето бе дошъл.
Движехме се чрез опипване и се намирахме чрез извикване. Тогава Учителят застана на едно място и ние го наобиколихме. Той започна да ни говори. Направи ми впечатление, че когато Той говореше, мъглата около Него започна да се разижда, като че ли някаква невидима метла я измиташе и така, лека-полека, цялата местност се проясни и накрая над нас изгря слънцето. Учителят продължаваше да говори Словото Си.
Ние се върнахме в София и се
разотидохме
по домовете си, кой откъдето бе дошъл.
Всеки продължаваше да си живее, както преди. Имаше моменти, когато в живота ми падаше мъгла и аз не знаех накъде да се обърна и накъде да вървя. Винаги си спомнях онзи случай на хижата на Мусала, когато в непрогледната мъгла и тъма, Учителят започна да говори, мъглата се разсея и изгря слънцето. В такива случаи на мъгла и на тъма върху мен, аз протягах ръка, взимах някоя беседа от Учителя и започвах да чета Словото Му. Постепенно Словото Му разсейваше мъглата около мен и в мен и я измиташе навън - слънцето на Словото изгряваше в мен.
към текста >>
10.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
на Изгрева приятелите се
разотидоха
, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора.
54. ОБЩАТА КУХНЯ След като завърши събора през 1926 г.
на Изгрева приятелите се
разотидоха
, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора.
Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има? " А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня.
към текста >>
11.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така Учителят можеше да си изнесе спокойно сказката и братята и сестрите да се
разотидат
спокойно към лозята, където отдалечено от града прекарваха спокойно един пълноценен братски живот.
Тогава салона се препълваше от народ както вътре, така и отвън. Духовенството се опитваше да пречи. Понякога възразяваха, задаваха въпроси, а понякога се опитваха да внесат смут в салона. Но не можеха нищо да направят, защото болшинството бяха наши приятели. При туй интересно е да се отбележи, че комунистите, които имаше в Търново заеха страната на братството и не позволяваха да се правят обструкции в салона.
Така Учителят можеше да си изнесе спокойно сказката и братята и сестрите да се
разотидат
спокойно към лозята, където отдалечено от града прекарваха спокойно един пълноценен братски живот.
Много опити правеха духовенството и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше спокойния си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори. Но духовенството монтира това запитване на гражданите, наложи го изкуствено и търновци се подписаха под него. С това си предопределиха съдбата като град. Оттогава той започна да запада. Но Учителят не рачи да води спор с тях, оттегли се и прехвърли събора в София.
към текста >>
След това почваха да се
разотиват
.
Всички бяха заинтересовани. Всеки си водеше бележки, задаваше въпроси, разговаряха и така се създаваше една хармонична духовна обмяна между всички. Животът бе хубав и чист. Съборът обикновено продължаваше 7 дни. От неделята до неделята.
След това почваха да се
разотиват
.
Една малка групичка оставаше още с Учителя докато се прибере инвентара, да се тури ред и така завършваше съборът. След туй Учителят отиваше някъде в провинцията където Го канеха на гости. Например през 1920 г. Той беше в Сливен и с десетина братя се качи на Сливенския балкан, където стояха десетина дни на палатки. А след това след като бе поканен от Георги Куртев, отиде и посети Айтос за първи път.
към текста >>
12.
12. ЦВЕТЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Приятелите се бяха
разотишли
.
12. Цветята Съборът в Търново беше преминал.
Приятелите се бяха
разотишли
.
Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечерята обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителят.
към текста >>
13.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всички чуха решението на Савка и се
разотидоха
.
Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине Учителят беше наредил на Савка да ми се предадат непечатаните беседи за съхранение. А това решение на Учителя бе закон за Савка. Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие.
Всички чуха решението на Савка и се
разотидоха
.
На следващата среща отново се събрахме всички приятели на Савка и тогава брат й Филип ми предаде целият архив на Савка в два големи вързопа. Аз го прибрах при себе си. Тук бяха тефтерчетата на Савка, които тя с десетилетия попълваше с мисли на Учителя. Тук бяха тетрадките със стенограмите на Савка от беседите на Учителя и частни разговори. Савка обичаше да раздава отделни листчета, написани с мисли от Учителя на нейните познати.
към текста >>
14.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Накрая се
разотивахме
по палатките.
В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше. Палатките бяха разположени встрани далеч от поляната. Когато времето беше лошо и не позволяваше да се правят излети играехме тук. След Паневритмия всички се събирахме около Учителя, целувахме ръка и започваха интересни разговори. През това време музикантите свиреха.
Накрая се
разотивахме
по палатките.
Преди всяка Паневритмия играехме шестте упражнения. „Елбур" означава „Бог е силният".
към текста >>
15.
IV. БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Старата омраза се
разотива
.
Идеята за Братството се подържа от най-стария божествен институт - семейството. Това е свещена идея. Човечеството се приготовлява да я приеме. Днес всичко в света работи за Братството между човеците. Домът се приготовлява и украсява.
Старата омраза се
разотива
.
Днес всички работят за Братството. Никой не може да бъде враг на Братството. Идването на Учителя е знамение, предвестник, пророчество на Новото, което идва в света. То не е отделно явление. То е израз на целокупния живот, образ на светлото бъдеще на човечеството.
към текста >>
16.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В един летен ден, в ранна утрин, когато всички, които посещаваха Изгрева, се бяха
разотишли
, аз останах сам на поляната.
За тези крупни индивидуалности - ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави. Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания. Около тази академическа младеж, която беше центърът на обществото около Учителя, около който център започна да се развива братския живот. Интересно е да се отбележи, как беше привлечена към обществото една от най-красивите и талантливи български поетеси - Мара Белчева. Нейното запознаване с учението и с Учителя се извърши по един странен начин.
В един летен ден, в ранна утрин, когато всички, които посещаваха Изгрева, се бяха
разотишли
, аз останах сам на поляната.
Замислен, полегнах леко на тревата, с очи към тревата. По едно време чух бавни стъпки, с леко докосване по главата ми от една нежна ръка. При докосването чух и думите на една жена, подканвайки ме да стана от влажната трева. Учудено погледнах нейната красива осанка и дълбокия траур в нейния тоалет. След разговора с нея разбрах, че този траур произтича от смъртта на видния български писател - Пенчо Славейков.
към текста >>
17.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След тази реплика всички се
разотидоха
, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши.
Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя. Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал. Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния свят. Този двоен изпит, от една страна - към вътрешния живот на школата - и към външното обществено мнение, даде своите отражения. Наистина на другия ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му".
След тази реплика всички се
разотидоха
, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши.
Това беше Неговият мълчалив отговор.
към текста >>
18.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
Публиката се
разотиде
, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
Дойде моят ред да свиря, филмът бе комедия с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга. След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона.
Публиката се
разотиде
, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката. А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон".
към текста >>
19.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Тук беседите на Учителя бяха вечерно време - от 18 до 19 часа, всички след работно време идваха, слушаха и след това се
разотиваха
.
Тук също в този салон се получиха спънки - станаха недоразумения и стана тясно за нас. Учителят бе принуден да напусне този салон. От 1923-1924 година ние се преместихме в салона на „Турн ферайн", където се четяха лекциите на младежкият окултен клас, на Общият Окултен клас и неделните беседи. Това беше един спортен салон на някаква немска спортна организация. Трябваше предварително да се преместват разните спортни съоръжения.
Тук беседите на Учителя бяха вечерно време - от 18 до 19 часа, всички след работно време идваха, слушаха и след това се
разотиваха
.
Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади момичета, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с родителите ни и семействата си. Изобщо затруднения и препятствия от всички страни. Аз тогава работех като пианистка в едно кино. Тогава беше още време на нямото кино, онези филми, които сега ги гледате като киноархивни и можете да се усмихнете леко подигравателно или пренебрежително към тях. Но тогава това бе нещо ново, това бе едно необикновено развлечение за хората.
към текста >>
20.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Свърши обеда, станат,
разотидат
се, а аз чакам отвън в двора до седемнадесет часа.
Чакам до обяд. Дойде обед - Учителят не ме приема. Аз отивам при него и му казвам: „Учителю, аз ще си отида". Той ме погледне безучастно и каже съвсем безразлично: „Рекох, елате по обед". Отида по обед, седнем долу в трапезарията, около Учителят има хора, обядват, приказват това-онова и той е любезен с всички.
Свърши обеда, станат,
разотидат
се, а аз чакам отвън в двора до седемнадесет часа.
Учителят не ме приема. Накрая отида да му целуна ръка. Той е безразличен към мене. „Елате утре." „Сутринта ли? " „Сутринта." На другия ден сутринта съм там и отново чакам.
към текста >>
21.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
След като приятелите преминаха последователно на групи в Горницата на вилата някои, които бяха от града като си
разотидоха
започнаха да приказват и да разказват за обстановката в Горницата.
Но ние сега ги прогонихме. Мога да направя същото и с всички врагове на Бялото Братство, но не искам, защото велик е гневът Божий". Винаги на всеки един събор не минаваше ден да не се случи някакво събитие, което бе проекция на онези сили, които противодействуваха. Показателен е случаят когато през 1922 г. въпреки атаките на духовенството събора бе проведен, но се случи нещо необикновено.
След като приятелите преминаха последователно на групи в Горницата на вилата някои, които бяха от града като си
разотидоха
започнаха да приказват и да разказват за обстановката в Горницата.
Имаше любопитни, които слушаха, а имаше и такива, които тръбяха насам и натам за светая светих на тази стаичка. Това достигна до свещениците, те вече знаеха, че там Дънов е окачил една голяма икона, на която е изографисан неговия образ. За тях това беше кощунство срещу Бога. Беше последният ден и повечето от приятелите бяха се приготвили и се разотиваха кой от където беше дошъл. Вечерта на последния ден към 20 часа Учителят застава под беседката в лозето подпрян на чадъра си и вглъбен в себе си.
към текста >>
Беше последният ден и повечето от приятелите бяха се приготвили и се
разотиваха
кой от където беше дошъл.
въпреки атаките на духовенството събора бе проведен, но се случи нещо необикновено. След като приятелите преминаха последователно на групи в Горницата на вилата някои, които бяха от града като си разотидоха започнаха да приказват и да разказват за обстановката в Горницата. Имаше любопитни, които слушаха, а имаше и такива, които тръбяха насам и натам за светая светих на тази стаичка. Това достигна до свещениците, те вече знаеха, че там Дънов е окачил една голяма икона, на която е изографисан неговия образ. За тях това беше кощунство срещу Бога.
Беше последният ден и повечето от приятелите бяха се приготвили и се
разотиваха
кой от където беше дошъл.
Вечерта на последния ден към 20 часа Учителят застава под беседката в лозето подпрян на чадъра си и вглъбен в себе си. След това Учителят извиква Никола Ватев, който нощуваше в колибата и я пазеше и му казва следното: „Когато дойдат онези не се противете, отворете им да разгледат навсякъде." От начало никой не разбрал за какво става дума и кои трябва да дойдат и на кого трябва да се отключи вилата. След няколко минути се вижда, че войска огражда колибата и околната местност. Предвожда ги един офицер на име Харлаков с няколко войника приближава към колибата и запитва: „Къде е Дънов? " Учителят седи на мястото си и мълчи.
към текста >>
22.
190. РУЖА ИВАНОВИЧ
,
,
ТОМ 5
Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се
разотиде
, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо.
И, от 10 т., както следва: Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни. Къде 9 и половина часа дойде и г. Дънов и с неговото влизане всички станаха на крака, след това се изпя „Иже херувим" и няколко божествени песни. С пристигането на г. Дънов някои от старите негови посетителки, г-жи и госпожици, наложиха на главите си дълги бели копринени кърпи, след това г.
Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се
разотиде
, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо.
(п.) М. Станчев Показанията написани саморъчно, („Духовна култура", ст. 37, кн. 11-12 , 1922 г,). Ето един пример как онези сили, които воюваха срещу Учителя могат да бъдат полезни и изпълниха Божията воля, защото благодарение на тях и на проведеното разследване срещу Учителя днес ние имаме показания на онези очевидци.
към текста >>
23.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Ние мълчахме, после се усмихнахме, целунахме десницата му и се
разотидохме
.
Така че черешите бяха емблемата на чистата Божествена Любов. Ние поемахме една след друга черешите, слагахме ги в устата, с удоволствие ги преглъщахме и това означаваше, че трябваше да се храним с чистата Божествена любов и да я проявим помежду си. След като изядохме черешите, върнахме се от Изгрева в града зарадвани, облекчени, отидохме на ул. „Опълченска" 66 и докладвахме на Учителя за задачата. Той се усмихна и каза: „Е, видяхте ли, че може човек да поеме от Божественото без да пречи на останалите, защото за всяка една човешка душа е определено кога и как да направи връзката си с Бога".
Ние мълчахме, после се усмихнахме, целунахме десницата му и се
разотидохме
.
Така завърши задачата с черешите на трите съпернички, които трябваше да бъдат трите ученички при нозете на Великия Учител.
към текста >>
24.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят не дойде, не бе държана беседа от Учителя и всички се
разотидохме
по домовете като останахме в недоумение какво е накарало Учителя, за да бъде възпрян.
По този начин Учителят ме изпрати. Аз бях прекалила с посещението си, осъзнавам това сега, но тогава не го осъзнавах, имах вътрешен стремеж да бъда до Учителя. Отивам на Изгрева, чакам, чакам, но Учителят не дойде. Същата вечер имахме клас и аз отидох на клас и чаках там да видя Учителя. Но Учителят също не дойде вечерта, нещо, което много, ама много рядко може да се случи и то при чрез-вичайни обстоятелства.
Учителят не дойде, не бе държана беседа от Учителя и всички се
разотидохме
по домовете като останахме в недоумение какво е накарало Учителя, за да бъде възпрян.
Догадки всякакви и никакъв отговор. Сутринта отново рано отивам на Изгрева, там на полянката правехме гимнастика. Салонът още не беше построен. Учителят беше там и аз се зарадвах много. Той беше много строг.
към текста >>
25.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Ние се
разотидохме
, аз се прибрах в палатката си и размишлявах върху този урок и трябваше да взема своя дял от този общ урок.
Словото му течеше непреривно, но се изразяваше ту с външен разговор, ту с вътрешен. Според случая и според посоката на Словото към кои души беше насочено. Във всеки един момент ни учеше. Затова живота около Учителя беше много интензивен. Имаше моменти когато се смеехме и той се смееше, но това не беше празно губене на време, но през сълзите и смеха прозираше един закон и се виждаше един вътрешен урок за всички ни.
Ние се
разотидохме
, аз се прибрах в палатката си и размишлявах върху този урок и трябваше да взема своя дял от този общ урок.
Но как да го направя? По това време Савка и Паша слизат долу като занасят празната чиния в кухнята и разказват, че мекиците са били чудни и че никога такива мекици не са яли. Разказват подробно как Учителят лично им е дал да ги изядат. А сестрите, които бяха дежурни и които ги бяха опържили на тигана върху огнището се споглеждат, а една казва: „Ама как няма да бъдат хубави когато толкова масло сложихме, защото ги правихме за Учителя". Другата сестра добавя: „Как няма да бъдат чудно хубави когато вчера замесихме тестото, за да втаса и цяла нощ мисля за него, дали няма да превтаса".
към текста >>
26.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се
разотидохме
.
Когато тя видя Владо, каза: „Каф е добър". А това беше един жаргон и означаваше колко е добър и че много й харесва. Тя се залепи за него и не го пусна. А тя беше млада, хубава, красива и можеше да съблазни всеки, който си поиска, а камо ли добродушния Владо. А пък той нямаше нищо против да бъде съблазнен.
Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се
разотидохме
.
След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството. А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на руския народ. Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител.
към текста >>
27.
286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО
,
,
ТОМ 5
Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се
разотидохме
.
Когато тя видя Владо, каза: „Каф е добър". А това беше един жаргон и означаваше колко е добър и че много й харесва. Тя се залепи за него и не го пусна. А тя беше млада, хубава, красива и можеше да съблазни всеки, който си поиска, а камо ли добродушния Владо. А пък той нямаше нищо против да бъде съблазнен.
Учителят ги изгледа двамата, после нареди нещо на Владо да му донесе, ние останахме при Учителя и след това се
разотидохме
.
След този случай Учителят взе Владо до себе си, беше му непрекъснато под ръка за всяко нещо като по този начин не му позволи да попадне под влиянието на Весела. Една от най-слабите черти на славянството и Русия според Учителя това е разврата и пиянството. А Учителят чрез Владо работеше и върху тези недъзи на руския народ. Навремето Владо е бил пияница, след това отказал да пие, че дори стана и вегетарианец. И тук Учителят се намеси, за да го спаси от едно изкушение, защото той не бе един обикновен Владо, а той посланик на руския народ при Великият Учител.
към текста >>
28.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
А сега „Сладък и спокоен сън" ни поздрави Учителят вместо „лека нощ" и ние си
разотиваме
по палатките след кратка молитва.
И ние работим с любов и песен. Вечерта ни събира край огнището на разговор и песен. Но първата вечер сме изморени и много не върви. Трябва да си починем. Занапред ще ехтят канарите от вдъхновени песни.
А сега „Сладък и спокоен сън" ни поздрави Учителят вместо „лека нощ" и ние си
разотиваме
по палатките след кратка молитва.
И наистина, сънят ни е един сладък дъх. И този сладък дъх е прекъснат от още по-сладка мелодия. Цигулка в ранния утринен здрач. Песента „Събуди се, братко мили" обхожда лагера, влиза във всяка палатка и прекъсва сладкия сън. Зов за върха!
към текста >>
29.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Особено сега, при тази скръб не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в събота вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха
разотишли
.
Аз няма да позволя да хвърлят кал върху Него, заради мене, но ако ще и да умра. Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда съвестна и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с презрение: „Дъновистка". И Бог ми е помагал. И винаги и навсякъде съм се ползвала с най-добро име. „Учителю, помогни ми, моля Те, както по-рано да оздравея и да си отида, за да не хвърлям петно на Името Ти.
Особено сега, при тази скръб не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в събота вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха
разотишли
.
Бяхме останали само Стоянка й аз да бдим край Него до 12 часа, след което щяха да ни сменят други. Какво си мислеше Стоянка, какво се молеше, не зная. Но аз, малката, ней-малката ученичка на Учителя, ето това се молеше и искаше пак помощ от Него. И, о, чудо! В миг се смъкна всичко от мене, както някога е ставало.
към текста >>
30.
2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Съборът се състоя, но не завършва поради военното положение и всички си
разотишли
.
Но да се върна по реда на годините. През 1913 година не си спомням дали се е състоял събор на Братството в Търново. Но през 1914 година, след прекратяване на войната се състоя и от Стара Загора освен брат Ковачев бяха поканени и моите родители. После, когато те се върнаха от Търново дълго време се говореше за видяното, чутото и преживяното през време на събора. На 1.Х.1915 година България бе въвлечена в Първата световна война.
Съборът се състоя, но не завършва поради военното положение и всички си
разотишли
.
Отново мъжете от Братството заминаха на фронта. Духовният живот затихна. Но всеки в себе си държеше връзка и се молеше.
към текста >>
31.
5. ЧИЧО СЛАВИ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Половин час по-късно всички се
разотиват
.
Баща ми телеграфирал и чичо Слави с първия влак пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев в квартал „Папиниерата". Тати завежда и представя чичо ми на Учителя. Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял.
Половин час по-късно всички се
разотиват
.
Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: „Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи го запитах: „Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
към текста >>
32.
9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Към 9 часа всички си
разотидоха
.
9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА" Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и много приятно.
Към 9 часа всички си
разотидоха
.
Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила тази вечер да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от „Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти.
към текста >>
33.
12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Късно привечер всички се
разотидоха
.
Специална беседа Учителят този ден не изнесе, но отговорите на зададените въпроси бяха толкова интересни, че напълно замениха една цяла беседа. За съжаление, там не се оказа нито един стенограф, който да ги запише. От всички отговори аз съм запомнил само примера за „вятъра" революция и него записах, а подобни имаше не по-малко от 15-20 отговора. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя-цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъствуващи.
Късно привечер всички се
разотидоха
.
Отпътува и Учителят.
към текста >>
34.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се
разотишли
по домовете.
Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната". „Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София." Но с това работите в комуната не се оправиха.
Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се
разотишли
по домовете.
Комуната се развали. Учителят сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертвува, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем!
към текста >>
35.
10. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се
разотиваха
като се сбогуваха с Учителя.
Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори. Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова. Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис. Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни.
Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се
разотиваха
като се сбогуваха с Учителя.
Нас никой не ни познаваше. Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме. Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се разотиваха и се сбогуваха помежду си. Огледахме се, поразходихме се около лозята и си отидохме от там в града. Не можахме да се свържем с никого.
към текста >>
Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се
разотиваха
и се сбогуваха помежду си.
Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис. Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни. Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя. Нас никой не ни познаваше. Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме.
Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се
разотиваха
и се сбогуваха помежду си.
Огледахме се, поразходихме се около лозята и си отидохме от там в града. Не можахме да се свържем с никого. Бяхме закъснели. Или бяхме дошли във време, което не беше определено за нас. После след години научих, че за всекиго е строго определено мястото и времето за среща с Учителя.
към текста >>
36.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Беше имало събор, но те бяха се
разотишли
.
А аз нищо не знаех за Него. Значи ще се изложа пред съучениците си в колежа. Само знаех, че Неговите последователи живеят някъде зад Борисовата градина. Тръгвам веднъж от Подуяне все по шосето покрай гората и стигнах до тяхното селище - Изгрева, което точно сега се организираше. Това беше 1927 г.
Беше имало събор, но те бяха се
разотишли
.
Аз заварих салонът на Изгрева, който още не беше довършен. Не бяха сложени прозорците на салона. Аз пристъпих към салона и там заварих г-н Дънов с ренде в ръка, като истински дърводелец. Това много ме впечатли, защото под влияние на толстоизма и на прочетените от мен книги на Толстой смятах, че всеки човек трябва да работи и физически труд. Освен това знаех, че бащата на Исус Христос е бил дърводелец.
към текста >>
37.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
гостите на събора се
разотиват
по своите места.
На 3 март 1922 г. на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и студентите се разпускат до есента на 1922 г. Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение. Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г.
гостите на събора се
разотиват
по своите места.
Част от гостите на събора остават в устроеният лагер-палатки в лозето. За тях Учителят изнася последователно в разстояние на двадесет и пет дни беседи по различни теми. Още не са затихнали коментарите и впечатленията от събора както и последиците от акцията на търновското духовенство и някои видни граждани срещу Учителя. По този повод на 26.VIII.1922 г. в беседата „Новия и стария живот" Той казва следното: „Сега аз зная какво мислят търновци за нас.
към текста >>
38.
10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
" И те се
разотидоха
.
Бяха вече дошли и други братя и като се огледах сега видях, че изведнъж се изсипаха всички юначаги от Изгрева, но беше вече късно. Ние бяхме много силни по това време като мъже. И ако бяхме ги заварили щяхме да им направим такъв голям побой, че едва ли живи щяха да напуснат Изгрева. Точно така всички разсъждаваха и мислеха. Учителят пак им каза: „Вижте си работата и приготовлявайте обеда!
" И те се
разотидоха
.
Учителят се обърна към мене и съвсем естествено ме поведе със себе си. Защо не зная. И сега като си спомням започвам да плача. Това са силни неща, които не мога да ги преживея така лесно. И сега като ги разказвам започвам да плача и започвам да питам брата, който ги записва, защо ме кара да ги разказвам.
към текста >>
39.
1. ЗРИМИ ЧУДЕСА
,
Георги Сотиров
,
ТОМ 6
Като видях, че всички братя и сестри се
разотидоха
и вече нямаше никой, осмелих се и се качих по стълбите, към стаята на Учителя.
ГЕОРГИ СОТИРОВ 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА През 1940 година, когато немските войски бяха допуснати в България един съботен ден дойдох на Изгрева с намерение да се видя с Учителя. Посрещна ме една сестра и ми каза, че него ден Учителя не приема. Аз обаче застанах долу до стълбите при салона и очаквах.
Като видях, че всички братя и сестри се
разотидоха
и вече нямаше никой, осмелих се и се качих по стълбите, към стаята на Учителя.
Почуках два-три пъти на вратата и вратата сама се отвори. Гледам, пред мене няма никой. След това се досетих, погледнах нагоре към тавана из помещението и гледам Учителя във въздуха, откъм тавана във въздуха се спуска надолу. Казва ми: „Мълчи и не се докосвай до мене". Слезна точно пред мене и ми каза: „Чакай, аз сега ще дойда".
към текста >>
40.
13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
" Това може би ги смекчи малко, но като излизаха казаха след десет минути да се
разотидем
от дома на брат Петър.
Те дойдоха тъй да се каже из невиделица. Брат Петър имаше някаква беседа, която си бил чел сутринта и те казаха, ето че той бил четял на другите и го обвиниха в много други неща. Брат Найденов обърна внимание, че това на нищо не прилича, така да нахълтват и нападат. Че тука има хора, които са със заслуги и недопустимо е да имат такова държане. Сестра Анина пък каза: „Аз пък винаги казвам, че в България всичко е свободно, когато съм в Париж!
" Това може би ги смекчи малко, но като излизаха казаха след десет минути да се
разотидем
от дома на брат Петър.
Когато те влязоха, неканените гости, аз тъкмо бях взела таблата, за да почерпи гостите. Всички бяха изумени от станалото и веднага си тръгнаха. Но когато излизаха „неканените гости", на вратата срещнаха една млада сестра - Соня, която също беше дошла да поздрави брат Петър, обаче те я върнаха. Всичко това действуваше на него разрушително, а какво беше виновен, че къщата му беше на лично място, на ъгъл срещу блок на разни милиционери, които дебнеха от една страна, съседът му комунист от друга, гледаха непрекъснато какво прави в двора си, с кого говори, дали е седнал, дали е прав, какво полива или копае и т. н. Полицейска държава.
към текста >>
41.
10. КОЙ ЩЕ НОСИ КАРМАТА?
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
беседата свърши и ние се
разотидохме
.
Брат Велко Петрушев - ръководителят, застана на катедрата, постоя малко и започна да чете. Но четенето му не беше хубаво. Спираше се за момент някъде, друг път заекваше. Разбрах, че става нещо с него, защото той имаше хубава дикция и тембърът му беше мек и звучен. И все пак, лекцията, т. е.
беседата свърши и ние се
разотидохме
.
Всеки тръгна по посока за своя дом. Ние тръгнахме заедно и аз го запитах, какво му е, че днес не чете добре, забеляза се от всички. А той ми отговори, че като се качил на катедрата пред него застанал Учителя и го запитал: „Готов ли си да понесеш кармата на Варненското Братство? " Той се уплашил в момента, защото са го викали в МВР и са го разпитвали дълго, а пред него е застанал един милиционер и непрекъснато размахвал бича пред лицето му. От тогава той вдигнал и високо кръвно налягане.
към текста >>
42.
12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се
разотивахме
.
повечето бяха хаври. За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство. И всичко това с братски труд и братски пари. Голям ентусиазъм имаше тогава. Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч.
сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се
разотивахме
.
След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска. Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш".
към текста >>
43.
13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
После хората се
разотишли
.
Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговаря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва.
После хората се
разотишли
.
Ето, това беше лошото на моя мъж. Вместо на ресторант ме водеше на Изгрева. Пък на мене не ми беше приятно. Иначе беше много добър".
към текста >>
44.
25. Дядо Благо си заминава
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
И така след някое време след посрещането на Новата година всички се
разотиват
.
На масата, на която седял Учителят били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните за разлика от другите, имали са това съзнание. Когато наближава вече 12 часа, когато става прехода от 1936 г., която е била така тежка година със събитията, които знаем и идва прехода към 1937 г. Учителят държи обикновено някаква беседа. След свършването на беседата приятелите са помолили Учителят да каже нещо за Новата 1937 г. Той е казал няколко събития, които предстоят и накрая завършва с думите: „От всички тия 12 души, които са на тая маса един ще си замине“.
И така след някое време след посрещането на Новата година всички се
разотиват
.
На другия ден обаче дядо Благо отива на гости на Нова година у бай Иван. В разговора който водят двамата той вмъква и това: „И виждаш ли, дете, Учителят казва, че един от тия 12 души, един ще си замине и това съм аз“. А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: „Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така“.
към текста >>
45.
24. Недоволството
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
на събора в Търново след като всички се
разотидоха
, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора.
След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце. Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене. А бедните я ядяха без сирене и масло. Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа. През 1925 г.
на събора в Търново след като всички се
разотидоха
, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора.
А това бяха казани, пейки, столове, палатки. Един ден на обяд с Учителя след като се нахранихме и започнахме разговорите, Той взема една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка тук е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек непрекъснато е недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават. Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага. Това става по два начина: или чрез страдания и мъчение или когато и се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота“.
към текста >>
46.
42. Човешкото и Божественото тяло на Учителя
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
След малко всички се
разотидоха
.
Това беше подарък от Учителя за концерта даден от музикантите. На 31 .XII.1944 г. ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за тялото Му и където бе положен. Присъствуваха много братя и сестри от цяла България. Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това тялото Му бе погребано.
След малко всички се
разотидоха
.
Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли излетяло от гроба и пръстта на това място малко се размърдала. Аз не съм бил при този случай. В това време Ганка Парлапанова отива към салона, спира се някъде близо до чешмата, която е при полянката и видяла Учителя в стаята Му до прозореца. Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя. Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца.
към текста >>
47.
9. Къщната помощница Петранка
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Разотишли
се, а домакинята както е редно трябва да прибере масата, да прибере посудата и да измете.
9. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА ПЕТРАНКА Една вечер във Варна имало братска среща и гостите останали до късно, до посред нощ.
Разотишли
се, а домакинята както е редно трябва да прибере масата, да прибере посудата и да измете.
Обаче Юрданка не могла да почисти и прибере всичко, защото било посред нощ. Решила да си легне, а сутринта на видело ще оправи неприбраното. Нали тя е стопанка на дома, няма кой да я командва и да й прави забележка. На сутринта като става вижда, че всичко е почистено. Съдовете са прибрани и измити, кухнята почистена, клозета измит и пътеката изметена.
към текста >>
48.
1. Върнатият годеж
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Стана годежа и към един часа се
разотидоха
и той, годеника си отиде.
Казвах му: „Той е много способен човек. Всички студенти го обичат и уважават“. Определихме датата на годежа срещу Нова година. Дойдоха и роднини. Събрахме се около десетина души и разменихме пръстени.
Стана годежа и към един часа се
разотидоха
и той, годеника си отиде.
Легнах да спя. Призори един тих глас ми рече: „Не си определена да се жениш! “ Един цял живот и само заради жителството. И действително аз от него ден станах много неспокойна, нервна и особена. Чувствах, че не съм определена за семеен живот.
към текста >>
49.
5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Но те се изнизаха и след края на седмицата на групи, на групи сестри и братя се
разотидоха
по градове и села.
Да, всичко беше много красиво, необикновено, всичко говореше на душата. Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя. Неговото Слово всеки ден бе все ново, песните, молитвите, срещи и запознанства с толкова много хора, всичко това ми говореше така, че аз се чувствувах необикновено раздвижена. Бях разтърсена, като че не бях на себе си, като че не бях и на земята. Нови мисли, чувства и отношения се пораждаха и аз се питах с тъга, къде бях досега, като че бях закъсняла за този живот, като че бях пропуснала нещо - свещени завинаги паметни дни.
Но те се изнизаха и след края на седмицата на групи, на групи сестри и братя се
разотидоха
по градове и села.
Учителят изпращаше всички, обгръщаше ги с неизменната си топлота и даваше благословението си. Отидох си и аз в моето село, започваше учебната година, но като че не бях фактически там, като че продължавах да сънувам някакъв хубав, чуден сън. Беше започнал периода на моите светли години на моя живот от 22 години. Този период съвпадна с откриването и закриването Школата на Учителя.
към текста >>
50.
70. ИЗГОНЕНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Всички мълчим и бавно се
разотидохме
.
70. ИЗГОНЕНИТЕ Едни от сестрите, които непрекъснато висяха пред стаята на Учителя бяха Велева, Балтова и Маргарита Мечева. Непрекъснато пред прага Му, непрекъснато пред Него, зад Него и около Него. Вероятно това додяваше на Учителя, веднъж Той се спря и пред всички им каза като ги посочи: "Един месец да ви няма около мен! " Те стоят като приковани, не смеят да гъкнат.
Всички мълчим и бавно се
разотидохме
.
От следващия ден тях ги нямаше. Аз заминах на село да уча децата. След един месец се връщам на Изгрева и се упътвам да видя Учителя. И какво виждам. На пейката е седнал Учителя, а от едната и от другата страна са седнали Велева и Балтова.
към текста >>
51.
28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
София, 5 май 1966
,
ТОМ 8
Наближи време да се
разотиваме
по домовете си.
Преди да започнем работата си за деня, Катя каза нещо по адрес на Паша, истинно или не, не е важно. Важно е, че казаните думи се отразиха малко горчиво на Паша, но без никакви обяснение, тя си глътна хапчето и разговорът се продължи по-нататък, като че нищо не е казано. Да, но това не избягна от будното око и чуткото сърце на Катя. От този момент тя стана по-разговорчива, даже шеговита, като се обръщаше повече към Паша. Минават часовете на деня, работата, която имахме продължи и завърши, но Катя все следи Паша, да не я изпусне от очите си.
Наближи време да се
разотиваме
по домовете си.
Имаше кой да ме придружи до дома, но Катя стои и предлага тя да ме придружи. Аз схващам това, но оставам въпросът с изпращането ми до дома да стане естествено. Ту една настоява, ту Катя, докато и първата разбра, че Катя иска непременно тя именно да ме придружи. Това и аз разбрах и приех с удоволствие Катя да ме придружи. Тръгнахме за дома, говорим си приятелски, без дума по казаното.
към текста >>
52.
46. ОПИТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Само песни.... И после всички се
разотидохме
, и после не знам дали четохме, защото когато не идваше Учителят ние четяхме беседи, пеехме песни и се
разотидохме
.
Но ученическото съзнание не изисква външни форми. И после, кой какво е направил не зная. Аз даже не зная кои са искали да се повдигне въпроса. Но знам, че настъпи тишина и смут. После пяхме песни на Учителя.
Само песни.... И после всички се
разотидохме
, и после не знам дали четохме, защото когато не идваше Учителят ние четяхме беседи, пеехме песни и се
разотидохме
.
И тогава какво е станало, ние не сме чакали Учителят да дойде. Всички го чакахме, но това така внесе, за тези които бяха готови една нова струя в разбиранията, а тези които не Го разбираха вече не знам какво са мислили. Лично на мене, този отговор на Учителя ми подейства повдигащо, защото това са стари форми, които искаме за които да се хванем. Значи ще направим устав и ще искаме на членовете да постъпват съгласно точките на устава. На много места са правили опити за устави.
към текста >>
53.
86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Две, една сутринта, една през нощта и Учителят каза да се
разотидат
приятелите, защото много пакости имаше.
Понеже Вие споменахте за последните дни. Сега станаха бомбардировките на 10 януари 1944 год. и тогава вече решихте. Е.А.: На 10 януари 1944 год. беше голямата бомбардировка.
Две, една сутринта, една през нощта и Учителят каза да се
разотидат
приятелите, защото много пакости имаше.
Електричеството развалено, цяла София беше дезорганизирана, въобще и никъде нищо нямаше. Наплашиха се хората и всички вече бягаха. И тогава Учителят със Славчо Печеников, който имаше една кола, такава, на старо беше я взел, но както и да е, една кола и тя го заведе в Мърчаево. В Мърчаево имаше Братство при Темелко. Брат Темелко мисля че беше Му предложил, ако иска да бъде евакуиран, той Му дава къщата си.
към текста >>
54.
123. НА ДВЕ МЕСТА ЗАВЪРЗАНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но тогава Учителят, когато свърши беседата си, пак те се обадиха и искаха нещо, но ние запяхме „Братство, единство" и понеже 1000 души пеят, те не можаха да се чуят вече, потънаха и така излязохме от салона,
разотидохме
се горе и не можаха да попречат.
В Търново имахме и съседни вили под наем и наемаха съседните вили. Щото за една седмица беше събора. Имаше хора, които си отстъпваха вилите срещу заплащане. Учителят избра Търново, като бивш престолен град, Учителят го реши. В 1922 год., когато отидох за пръв път владиците бяха направили протест, поповете викаха Учителя на диспут.
Но тогава Учителят, когато свърши беседата си, пак те се обадиха и искаха нещо, но ние запяхме „Братство, единство" и понеже 1000 души пеят, те не можаха да се чуят вече, потънаха и така излязохме от салона,
разотидохме
се горе и не можаха да попречат.
А Учителя каза, че приема диспута, ама на Мусала. Покани ги поповете да дойдат с Него на Мусала, приема там диспута. Но в Търново не го приема диспута. Те не дойдоха на Мусала, да. Лулчев после ми разказа това, че когато аз съм вървяла покрай езерото, аз бях в много тежко състояние и противоречие на Мусала.
към текста >>
55.
06 - 10. ЗАПОВЕД ЗА СЛУЖБАТА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ П. К. ДЪНОВ НА 2. XI. 1913 ГОДИНА
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Ще се четат същите псалми в Събранието и като се
разотидат
всяка грамотна жена в дома си същите псалми ще си изчита. 3.
Трите псалома ще се четат колективно като се четат и Добрата молитва, молитвата на хваление, молитвата Господи Боже Спасителю наш, от която ще се прескачат само думите Благослови Учителя ни, който ни води в твоя път. Молитвата Господи Боже наш, да възлезе молбата пред твоето лице. Когато ще се започва службата, ако се почне с молитвата на хваление, ще се свършва с Добрата молитва и обратно. Псалмите и молитвите и по единично. 2. Женското събрание ще бъде от З до 4 часа след обяд всеки неделен ден.
Ще се четат същите псалми в Събранието и като се
разотидат
всяка грамотна жена в дома си същите псалми ще си изчита. 3.
Когато ще се молим за нещо, то ще се събираме по 2-ма или 3-ма, та със същите псалми ще се молим. 4. Всяка сутрин всеки от членовете на кружока след молитвата ще изчита по 10 стиха като почне от 1 глава на Евангелие от Матея и следва до свършванието му и така ще се продължавало свършванието на 4-те Евангелия. (Почерк на Георги Куртев. )
към текста >>
56.
07 - 03. УСТАВЪТ НА БРАТСТВОТО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
" Беседата привършила и хората се
разотишли
.
Столовете били вече заети и той слушал прав словото на Учителя. До него също бил прав един военен, с чин капитан, който може би за първи път вижда Учителя и слуша беседа, и то с голям интерес. Когато беседата привършила, капитанът се обърнал към брат Мирчо с въпроса: „Братството имали устав? " - „Няма", отговорил Мирчо. - „Как може без устав...?
" Беседата привършила и хората се
разотишли
.
Случило се така, че Мирчо на следната беседа пак бил рамо до рамо с капитана. Пак правостоящи. Щом беседата започнала, капитанът извадил бележник и започнал да записва всяка по-важна мисъл и да я номерира. Явно било, че той мълком се нагърбил с трудната задача да състави устав на Братството. Учителят, доловил интимната му мисъл, като че му диктувал.
към текста >>
57.
07 - 04. МОЯТА ПЕЧКА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Беседата току-що привършила и хората се
разотиваха
по домовете, когато една сестра се силеше да догони по пътеката брат Димитър Звезденски, за да го помоли за някаква услуга, която била във връзка с водените записки от беседата.
4. МОЯТА ПЕЧКА Било неделя.
Беседата току-що привършила и хората се
разотиваха
по домовете, когато една сестра се силеше да догони по пътеката брат Димитър Звезденски, за да го помоли за някаква услуга, която била във връзка с водените записки от беседата.
А ние знаем, че той е стенограф. Ако речем да се върнем към неговия предишен живот, ние бихме се изненадали като узнаем, че е бил голям анархист, готов с оръжие в ръка да изпълни всяка повеля на организацията, без да помисли за собствения си живот, в интерес на общото благо. Какъв голям преврат бил станал у него, че бил станал неузнаваем, скромен работник за Божието дело. Вече захвърлил пушка, нож и пистолет. Нарамил новото оръжие на любовта.
към текста >>
58.
08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Обаче
азот
никого не се повлиях и след време, като видях, че не мога да им отговарям на въпросите, които ми задават, потърсих помощ от братовчед ми, Пеню Ганев, който беше станал две години преди мене вегетарианец, още като войник във войната, на фронта.
Гледай си чинията." И така баща ми го респектира. На другия ден вече из цялото село се знаеше - а то беше голямо село. 2500 души - из цялото село се знаеше, че аз съм станал вегетарианец, Който ме срещаше от по-големите хора, както и тия от моята възраст, питат: „Георге, вярно ли е това нещо? " Викам: „Вярно е." - „Защо? "- Всеки иска да ме разубеди.
Обаче
азот
никого не се повлиях и след време, като видях, че не мога да им отговарям на въпросите, които ми задават, потърсих помощ от братовчед ми, Пеню Ганев, който беше станал две години преди мене вегетарианец, още като войник във войната, на фронта.
С него сме от две сестри деца. Неговата майка е по-голяма, а моята по-малка, та две сестри са. Неговата се казва Кера, моята се казваше Деша. Станах вегетарианец и от него вземах книги - „Трактат за вегетарианството" от Христо Досев и много други книги по вегетарианството тогава прочетох, и дето се казва, аз се въоръжих със знание и вече който и да ме срещне, каквито и въпроси да ми задава, аз можех да му отговоря. И някои другари, някои по-възрастни казваха: „То от много четене се е побъркало." Други ми казват какво се говори за мене.
към текста >>
59.
09 - 136. КЪСИТЕ ГАЩИ НА ИГНАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
" - „Ела в десет часа," И тъй всичко се изглади и ние се
разотидохме
по домовете си радостни.
" -„Предпочитам да ги търпя, вместо да ги поучавам." Намесва се в разговора и брат Пампоров. Туй вбесява Игнат и той вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат, като му казва: „Игнате, ти що спориш с Учителя? Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт? " - „Да, помня - казал брат Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, доведен от баща ми, хвана ме хей за туй ухо /като посочва ухото си/ и аз оздравях." „Игнате - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си. Ето защо ела утре при мен." - „В колко часа, Учителю?
" - „Ела в десет часа," И тъй всичко се изглади и ние се
разотидохме
по домовете си радостни.
Игнат е прекрасен брат, винаги готов на жертви и услуги, но с малко избухлив темперамент. По разказ на П. Камбуров
към текста >>
60.
09 - 181. АКО Е РЕКЪЛ БОГ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Почна
разотиване
.
Там беше бай Цаню от Шумен. Както и друг път, съборът продължи цяла седмица. Какви събори, какво въодушевление! Какъв трепет сгряваше сърцата, просто не може да се опише. Съборните дни минаха и съборът свърши.
Почна
разотиване
.
Стягаха се багажи. Пристигаха файтони и леки коли, които отнасяха с песни хора и багажи към гарата. Шосето от лозето до града бе оживено, както рядко биваше друг път. Брат Цаню също си стягаше багажа и вече беше почти готов, когато Учителя отишъл при него и го попитал: „Брат, рекох, вие ще си отивате ли? " - „Да, тръгвам си, ако е рекъл Бог", казал почти механически братът.
към текста >>
61.
09 - 217. ДВЕТЕ СТОТИНКИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
217. ДВЕТЕ СТОТИНКИ Беседата току-що бе привършила и приятелите почнаха да се
разотиват
на групи от по двама или трима.
217. ДВЕТЕ СТОТИНКИ Беседата току-що бе привършила и приятелите почнаха да се
разотиват
на групи от по двама или трима.
Из пътя те си коментираха някои мисли от току-що прочетената беседа за Малкото добро. Брат Слави и Неделчо вече бяха излезли на главната улица, когато пред тях се изпречи беден човек, който ги помоли за помощ, за две стотинки. Брат Слави бръкна в кесията си, извади и му даде, а другият брат, Неделчо, не му даде - не че нямаше, а се чудеше какво ще прави бедния с две стотинки, какво може да се купи с две стотинки. Но както го гледаше, бедният се изгуби от пред очите му Беше по обяд. Времето светло и ясно.
към текста >>
62.
12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Вечер като започнат да се молят, при залез слънце него време почват молитвата цяла нощ, изгрява слъцето, те тогава се
разотиват
.
В К.: Извинявам се много, но аз се връщам отново на този случай, когато Учителят е сложил ръката си върху главата на Цветанка и в това време тя е говорила, нали. Надка: Тя през цялото време говори, а баща ми вижда нейния израз и записва. Учителят предварително е казал: „Ние с Цветанка сега ще си направим една разходка. В.К.: Много е интересно. Надка: Но тя после, по-големичка като е била, във време на войните, нашите приятели тогава с такава вяра се събуждат от простичкия живот и нямало е така столове, маси да седнат, ами на земята са коленичили.
Вечер като започнат да се молят, при залез слънце него време почват молитвата цяла нощ, изгрява слъцето, те тогава се
разотиват
.
Такива верни са нашите, много голям подвиг е имало. В.К.: И след това отиват да работят. Надка: И след това отиват направо на работа. Баща ми беше чиновник. В.К.: Но те са се давали сили, защото тя.
към текста >>
63.
22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки." Учителят се усмихна и само каза тихичко: „Ех, както обичаш." Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се
разотидохме
.
Няма защо да спорим по този въпрос. А който е мързелив, той си е такъв с и без прераждането. Ония, които са проучили добре този въпрос, знаят, че той е свързан и с неумолимия закон за карма, който ще ги изключи от това велико училище, наречено Земя, ако не си учат прилежно уроците. А това изключване е нещо много страшно. То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание." - „Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, то да стане още по-мързелив.
Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки." Учителят се усмихна и само каза тихичко: „Ех, както обичаш." Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се
разотидохме
.
По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи." Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стеснязаше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа.
към текста >>
64.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За да не предизвика раздор, поп Костадин не служил литургия в неделя на 14 с., а само били изчетени часовете и извършен водосвет, след което събраният народ се
разотишъл
доволен и радостен.
На другия ден - неделя, трябвало да се отслужи служба в така приготвената църква от двамата свещеници. Поп Костадин пратил да извикат Рали х. Мавридов, защото от общинарите никой не се вестявал, но той отказал да иди, понеже х. Стамат го изгонил и му казал да не стъпва вече в училището. Умерената партия, която види се водила общинските работи, се колебаела силно и пратила да съобщят на свещениците, че не бива да служат в неделя.
За да не предизвика раздор, поп Костадин не служил литургия в неделя на 14 с., а само били изчетени часовете и извършен водосвет, след което събраният народ се
разотишъл
доволен и радостен.
Вечерта имало вечерня с четене на евангелието, на която присъству-вал и Р. х. Мавридов, а на другия ден, понеделник, започвали Заговезни. Ка.то узнали гръкогагаузите, че българите служат в училището си на български, веднага още в неделя се събрали в гръцката митрополия да обсъдят как да попречат и развалят работата. Те писали на патриарха за станалото и го молели да подеиствува, за да възпре българите. Същия ден, неделя, отишли те при мютесарифина и протестирали и го молели го да забрани на българите да четат и на български, като пущали най-различни интриги против тях.
към текста >>
65.
IV.14 октомври, неделя
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с
азот
и колкото по-лош е човек, толкова повече
азот
има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има.
Апостолите са разбирали всичко, но векът е бил такъв, щото не е могло да се каже всичката истина. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и [в] домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват. Вярата е, която променя закона, а без вяра ние не можем да изменим закона. Законът, това е, което спазва, а вярата е, която променя.
Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с
азот
и колкото по-лош е човек, толкова повече
азот
има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има.
Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни. Стъпката, която сте вземали, е да учите един урок и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция. Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко? Не сте още вникнали да разбирате вашето призвание. Не бива да се плашите, че ще умрете; в заблуждение е този, който казва, че ще умре; нито пък бива да се плашите, че ще умрете гладни.
към текста >>
66.
IV.9 август, събота
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Всички станахме на крака и прочетохме „Отче наш" и се
разотидохме
.
през нощта, тъкмо когато на бдение горе беше Д. Голов, се дадоха: Псалом 135;6, 75;4 и Послание към Евреите 10;7. А пък в един часа след полунощ Мих. Георгиев по свое внушение отвори Библията и му се падна 2 Летовници 22; 17. Бдяхме един по един, но като дойде 4 часа заранта, 10 август, неделя, тъкмо когато отиде горе за бдение Мария Казакова, се започна от нас славословие, като се прочетоха: псалом 105 и от Йоана 3-та глава.
Всички станахме на крака и прочетохме „Отче наш" и се
разотидохме
.
Обаче бдението продължи до 11 часа.
към текста >>
67.
IV.15 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Вечерята свърши в 10 и половина часа, когато г-н Дънов ни съобщи, че трябва да се явим на закуска утре, 16 август, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се
разотидохме
.
При подаването на хляба г-н Дънов каза: „Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение." Това се повтаряше на всекиго, на когото се подаваше хлябът, [от] който си отчупваше малко. Г-н Дънов даде най-първо на Пеню Киров вино и той подаде на стоящите до него. При подаването на виното г-н Дънов каза: „Тази е чашата, която се излива за вашето спасение. Тя е чашата на вечния живот, тя е чашата на Божествената любов." Най-после каза: „Това е чашата на нашето спасение" и я подаде на Пеню Киров. Така чашата се подаваше на всекиго, който при подаването изговаряше: „Това е чашата на нашето спасение." След това всички прочетохме „Добрата молитва" и вечерята се започна.
Вечерята свърши в 10 и половина часа, когато г-н Дънов ни съобщи, че трябва да се явим на закуска утре, 16 август, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се
разотидохме
.
към текста >>
68.
IV.13 август, събота
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Ние сега сме съгласни, защото Господ е промислил за ядене и други нужди тук, на събора, но щом се
разотидем
, всеки се крие в своята черупка.
По-добре е да се върнем към Бога като слуги послушни, като чада послушни, които са готови да искат от Бога да им прегледа сметките. Да се стремим всеки ден, като се уединяваме и като търсим Господа. Ако така действувате, аз мога да ви съдействувам. Мнозина искат да им съдействувам, но те не са съгласни с мене, не действуват в съгласие с мене и тогава как ще помагам? Затова първо аз искам между Веригата да дойде истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете същинско съгласие.
Ние сега сме съгласни, защото Господ е промислил за ядене и други нужди тук, на събора, но щом се
разотидем
, всеки се крие в своята черупка.
А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работа, когато103 трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, когато* добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта си, че може да направите много неща. Вие казвате, че само ако сте царе, разполагате с войска и пр., ще може да направите много неща, но като имате около си царе, защо не виждаме да правят?
към текста >>
Разотидохме
се в 9 часа вечерта.
Пък нали е казано: „Сине Мой, дай на Мене сърцето си." Затова трябва да дадете сърцето си на Бога, защото всичкото богатство е в Него складирано. Пък и, когато и да е, сърцето трябва да се очисти. Утре заранта в 4 и половина най-късно всички трябва да бъдете тука. Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни дрехи преоблечени. След като един по един изказахме по една кратка молитва, и г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчахме.
Разотидохме
се в 9 часа вечерта.
към текста >>
69.
IV.14 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Към 11-12 часа през нощта се
разотидохме
, кой пеша, кой с кола.
При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е живият хляб на живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа." А при подаването чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, която се дава за твоето спасение." Думи в горния смисъл се изговориха от г-н Дънов на всекиго, само че на някои беше в по-друга форма, перифразирано, без да се изменя мисълта. Някои братя и сестри обаче поддържат, че за някого начинът на изказването изменял и смисъла. Понеже навън валеше и бе невъзможно да отидем на другата къща - колиба, дето бе сервирано обикновеното ядене, то от находящите се в заседателния салон при обслужването на Господнята трапеза плодове: сухо грозде и тазгодишно белени бадеми и лешници, смокини и круши и пр. закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, Всички се отправихме В другата къща на Вечеря, при Все че беше нощно Време и кално, та доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Току-що почнахме да вечеряме, нов дъжд почна.
Към 11-12 часа през нощта се
разотидохме
, кой пеша, кой с кола.
Времето продължаваше да бъде начумерено -да е облачно и да превалява.
към текста >>
70.
IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
В 12 часа на обяд събранието се
разотиде
, за да се събере наново в 4 часа след обяд.
Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена. В еврейския език например Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символът на търпение. А под сегашното си име Христос, Той е Син Божи.
В 12 часа на обяд събранието се
разотиде
, за да се събере наново в 4 часа след обяд.
В 4 часа след пладне всички бяхме по местата си в заседателния салон. Г-н Дънов поръча на всички един по един да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това трябване, г-н Дънов преподаде на всинца ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за настъпващата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са псалмите: 1,2,3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, със същите стихове; 12:3; 15:4; 20:2; 21:3; 24:6; 30:3; 38:8; 36:9; 40:4, 50:5; 51:6; 64:10; 71:8; 75:3; 82:1; 91:10; 100:1. След като се изредиха всички и се завърнаха от горницата, г-н Дънов възгласи: - Думите Господни, които отправям към вас, са тия: „Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда с всекиго от вас.
към текста >>
Вярвайте и ще ви даде всичко."
Разотидохме
се радостни и весели по своите местожителства и се
разотидохме
всички крайно доволни и до възторг възхитени от братското единомислие, единодушие, съгласие, които царяха във всичките събрания на тазгодишната среща, която в това отношение значително надминаваше последните неколкогодишни срещи.
Работете в нивата, в която сте поставени, и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро.
Вярвайте и ще ви даде всичко."
Разотидохме
се радостни и весели по своите местожителства и се
разотидохме
всички крайно доволни и до възторг възхитени от братското единомислие, единодушие, съгласие, които царяха във всичките събрания на тазгодишната среща, която в това отношение значително надминаваше последните неколкогодишни срещи.
Всички се чувствувахме в благоразположението на апостол Петър, готови да възкликнем: „Господи, добро е да сме тука! " (Матея, 17:4). Край и Богу слава.
към текста >>
71.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
След като изпяхме „Грешна душо", към 8 часа Вечерта се
разотидохме
, за да се съберем в 10 часа сутринта.
Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим, да обичаме всичките. Всичките разногласия между вас, тайни и явни, да ги изгладите, защото ако страда Господ, страда още от Неговите последователи и свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познаване на истината. Ако страдаме в живота, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.
След като изпяхме „Грешна душо", към 8 часа Вечерта се
разотидохме
, за да се съберем в 10 часа сутринта.
Към 9 часа вечерта (днес) заваля дъжд, който през цялата нощ спираше и почваше, като осъмнахме на 16 август с облачно дъждовно Време.
към текста >>
72.
IV.19 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Вечеряхме всички единодушно и към 11 часа вечерта се
разотидохме
по квартирите си при много хубаво време, лунна нощ, ясно небе и приятно.
Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичаме към всяка страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме почти всичките плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби. И тази вечер, като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизсладимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като взехме всеки един по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, ястия, разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата.
Вечеряхме всички единодушно и към 11 часа вечерта се
разотидохме
по квартирите си при много хубаво време, лунна нощ, ясно небе и приятно.
към текста >>
73.
IV.21 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Върнахме се в кален път пак в Бостанджиевата колиба, дето след като вечеряхме в 7 часа, всички се
разотидохме
.
Това е Неговото желание и аз ви изпращам с моите благо-пожелания и благословения. Излязохме из салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в 11 и половина часа всички, кой пеш, кой с кола, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, дето ще се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и дето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено из пътя грозде. Но току-що почнахме да ядем обеда, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Върнахме се в кален път пак в Бостанджиевата колиба, дето след като вечеряхме в 7 часа, всички се
разотидохме
.
Край на годишната среща през 1912 година.
към текста >>
74.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се
разотидохме
.
И ще знаете, че молитвата и моленията наши ще са главно в три направления: първо, за прославяне името Божие на Земята; второ - за идването на Царството Божие на Земята. И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия. Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде.
От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се
разотидохме
.
Времето подир обед се позаоблачи и позастудя.
към текста >>
75.
IV.12 август, вторник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Към 8 часа всички се
разотидохме
при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър.
Той е като брат към брата. И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далече. Трябва да благодарим за всички дарби, които Бог ни дава. В 7 часа събранието се свърши.
Към 8 часа всички се
разотидохме
при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър.
към текста >>
76.
IV.14 август, четвъртък 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се
разотидохме
до 5 часа подир пладне.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години. Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин.
След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се
разотидохме
до 5 часа подир пладне.
В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот.
към текста >>
В8и половина часа вечерта, когато се
разотивахме
по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.
В8и половина часа вечерта, когато се
разотивахме
по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка.
към текста >>
77.
IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в 7 и половина часа се
разотидохме
.
Но милиони се бият и още ще почнат да се бият. Христос се разпъва, но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат бялата раса да работи за доброто на света. Сега аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете истински работници. Помнете, сега не е вече единадесетият час, а е последната минута, която удря, и когато хич не се надявате, ще влезе Христос при вас. Тогава всеки евреин трябва да има по един елин, за да може да участвува във възкресението на света.
Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в 7 и половина часа се
разотидохме
.
Времето беше малко облачно, но топло.
към текста >>
78.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се
разотидохме
до 5 часа подир пладне.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години. Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин.
След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се
разотидохме
до 5 часа подир пладне.
В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот.
към текста >>
В 8 и половина часа вечерта, когато се
разотивахме
по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.
В 8 и половина часа вечерта, когато се
разотивахме
по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка.
към текста >>
79.
IV.17 август, неделя 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Вечеряхме весели и единодушни и към 10 часа през нощта се
разотидохме
по квартирите си при много хубаво време, съвършевно ясно, никъде нямаше облак, тихо, без вятър, но тъмно, без луна.
Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можем да бъдем ученици Христови. Само с такава вяра ще се спасим. След тая беседа Учителят раздаде чашата всекиму и от хляба и възгласи: - Да ви благослови Господ мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви, заради вашето послушание да ви благослови Господ. Подир всичко изложено излязохме един по един от салона, като всеки взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, риба, ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме в Бостанджиевата колиба.
Вечеряхме весели и единодушни и към 10 часа през нощта се
разотидохме
по квартирите си при много хубаво време, съвършевно ясно, никъде нямаше облак, тихо, без вятър, но тъмно, без луна.
към текста >>
80.
IV.17 август, неделя 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
След като изпяхме „ Напред, напред за слава" и после молитва, събранието се
разотиде
.
Илия Стойчев казва: - Трябва ли да се покаже този ключ? - Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята? - Дошъл е електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да освети стаята. - Да, но той му е платил за това. Илия Стойчев: - И ние ще Му платим -Добре, ще Му платите и плащането е това, за което ви говорих и обясних досега: да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произнасяне на думата „любов" и лека-полека, като се поизпитате, ще ви се посочи ключът, с който трябва да отваряте, та правилно да можете да произнасяте думата „любов".
След като изпяхме „ Напред, напред за слава" и после молитва, събранието се
разотиде
.
Времето днес целия ден беше добро, само че към обяд се появиха облаци и малко вятър, но след 3 часа подир обед пак се изясни. След като се състоя тази последна беседа, към 4 часа следобед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи вечеря само за тези от Веригата и гостите, които бяха останали.
към текста >>
81.
IV.8 август, събота 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Казаните лица се върнаха и съобщиха, че ходили в канцеларията на Търновското градско управление, където им казали да ни оповестят на всичко да се
разотидем
, в противен случай ще арестуват всички.
Подир тяхното излизане г-н П. Киров по поръка на Учителя обяви, че всички може да излезем. Какво обаче се узна. Местното комендантско управление, предвид на това, че в страната е обявено военно положение, поради което събрания от рода на нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните лица, заедно с Др. Попов ги е изпратил в комендантството да проучат работата и решението на последното и се върнат и ни съобщят.
Казаните лица се върнаха и съобщиха, че ходили в канцеларията на Търновското градско управление, където им казали да ни оповестят на всичко да се
разотидем
, в противен случай ще арестуват всички.
Подир обед приятелите започнаха да напускат Търново. Вечерта останалите вечеряха заедно на обща трапеза, като на всички се изясни, че не е по волята на комендантството дори да се събираме за храна. Към 9 часа вечерта Учителят заедно с група приятели, като отивали в града, били арестувани и задържани в комендантското управление, където били освободени в 12 часа и половина през нощта. От Всичко това разбрахме, че целта на комендантството е да не се събираме повече на събрания, било в града, било в лозята. На другия ден, в неделя, на неколцина от Веригата било дадено от комендантството да разберат, че него ден, 9 август, Учителят трябва да напусне Търново.
към текста >>
82.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
През следващите дни гостите от провинцията започнаха да се
разотиват
по местата си, със силното желание идната година да имаме още по-добри условия, за да се съберем отново в по-голям брой.
преди обяд. Там, дето няма определен брат ръководител, управлението на Братството става от Братски съвет - трима избрани души, утвърдени от седмочленния Братски съвет в София. На втория ден на събора брат Боян Боев говори в братския салон на Изгрева на тема „Мисията на Учителя", изслушана с голям интерес от присъствуващите братя и сестри. Третият ден - неделя, премина все тъй с добро и повишено настроение на съборяните. Редът бе изпълнен идеално добре, а вечерта - братска вечеря, последвана от концерт с подбрани музикални творби и четива.
През следващите дни гостите от провинцията започнаха да се
разотиват
по местата си, със силното желание идната година да имаме още по-добри условия, за да се съберем отново в по-голям брой.
Да пожелаем да дойдат ония, които тази година не можаха да бъдат между нас. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 18) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в неделя на 23 септемврий. Молитвата ще почне в 5 ч. сутринта, както следва:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божи"Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1-10 ст.Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст.6.1-во посл. Коринт., 13 гл., 1-13 ст.„Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", т.
към текста >>
83.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
Тези веселби се продължават 1 -2 дни, след което време гостите се
разотиват
, а остават младоженците сами.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА „А призоваха Исуса и учениците Негови на сватба.“ Ев. Йоана, 2 гл., 2 ст. Няма съмнение, че на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата, както и самата сватба. Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души, мъж и жена, като предварително ги сгодяват, с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след това надошлите гости ядат и пият.
Тези веселби се продължават 1 -2 дни, след което време гостите се
разотиват
, а остават младоженците сами.
Това е външната страна на сватбата, което и вие най-добре разбирате. Обаче под думата „сватба“ в дълбок смисъл се разбира започване на нов живот. Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като съзнателен живот“. Сватбата е процес, който изважда човека от едно състояние и го води в друго, т.е. излизане от един живот и влизане в друг, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови.
към текста >>
84.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
(В 12 часа на обед събранието се
разотиде
, за да се събере наново в 4 часа след обед.) [В 4 часа след обед.] (След като се изредиха Всички и се завърнаха от горницата, Г-н Дънов възгласи): Думите Господни, които отправям към вас са тия: „Вярвайте в думите ми, Аз ще бъда с всекиго от вас.
Но най-първо и ясно казано, Господ е с много имена. В еврейския език например Той е с 34 - 35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символа на търпението. А под сегашното си име - Христос, Той е син Божи.
(В 12 часа на обед събранието се
разотиде
, за да се събере наново в 4 часа след обед.) [В 4 часа след обед.] (След като се изредиха Всички и се завърнаха от горницата, Г-н Дънов възгласи): Думите Господни, които отправям към вас са тия: „Вярвайте в думите ми, Аз ще бъда с всекиго от вас.
Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и Живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на своите щедрости!
към текста >>
85.
6. ВЕЛИКДЕН
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Братята и сестрите взеха уж да се
разотиват
.
След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито. Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно. И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата.
Братята и сестрите взеха уж да се
разотиват
.
Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат? Нищо не искат, но си споделят някои мисли от беседата и т.н. По едно време Учителят заедно с един брат изнесоха отнякъде един голям панер с червени яйца, с нещо написано върху всяко яйце. Учителят покани всички да си вземат по едно яйце.
към текста >>
86.
16. ИЗНЕНАДА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Беше заведен ред след свършването на събора и
разотиването
на братята и сестрите тези беседи именно да се печатат първи, понеже материалът беше по- специален и всички последователи на Учителя пожелаха да го имат под ръка.
16. ИЗНЕНАДА Годината беше 1922, градът Велико Търново, месецът август, дните от 19 до 25 август - съборни дни. Годината 1922 е година на един от импозантните събори, на който Учителят изнесе велики слова, ценни беседи. Тези беседи станаха повод да се натъкна на изненадата, която по-долу ще опиша. Защо и как беседите станаха повод? Ето как.
Беше заведен ред след свършването на събора и
разотиването
на братята и сестрите тези беседи именно да се печатат първи, понеже материалът беше по- специален и всички последователи на Учителя пожелаха да го имат под ръка.
Това ставаше редовно всяка година и тези беседи биваха готови дори преди Нова година. Обаче, по каква причина, не зная, същото не стана именно с беседите от 1922 година. Изминаха ред месеци след събора - септември, октомври, ноември, януари, влязохме във февруари и не става дума за тяхното печатане. Дойде ми наум да отида на „Опълченска" при Учителя, де ще се печатат тия беседи и кога. Знаех, че тъкмо по това време Учителят беше много зает и не приемаше никого.
към текста >>
87.
5. ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ ЩЕ ВИДЯТ БОГА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Братята и сестрите се
разотиваха
вече, когато една жена, средна възраст, бързо премина стаичката, изправи се пред Учителя и заговори: „Вървях по ул.
5. ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ ЩЕ ВИДЯТ БОГА Този стих от Евангелието проверих и днес, след свършване на беседата, която Учителят държа в малката братска къщичка, находяща се на ул. „Опълченска" 66.
Братята и сестрите се
разотиваха
вече, когато една жена, средна възраст, бързо премина стаичката, изправи се пред Учителя и заговори: „Вървях по ул.
„Опълченска" и неочаквано за самата мен спрях пред една малка бяла къщичка, дето видях да влизат много мъже и жени, но никой не излизаше навън. Запитах се: Каква е тази къщичка? Къде отиват тези хора? Докато се запитвах и нищо не можах да си отговоря, смело реших и аз да вляза. Тръгнах след хората.
към текста >>
88.
11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Най-после, когато Учителят стъпи до палатката си, придружен от множество със своите фенерчета, целуват ръка и бавно се
разотиват
.
Светлина отвсякъде, отдясно, отляво, отдолу, отгоре, навсякъде светлина. Белите коси на Учителя не са бели, но от светлинните пламъци са потънали в злато. Това не е картина, но феерия. Всички целуват ръце. Аз гледам всичко това отгоре, останах при палатката на Учителя и не се радвам, не мога да се радвам, но гълтам радост.
Най-после, когато Учителят стъпи до палатката си, придружен от множество със своите фенерчета, целуват ръка и бавно се
разотиват
.
Огънят самотен още изпраща своите пламъци, но още жив, жив, не угасва, ще се намерят и такива, които цяла нощ ще го поддържат. Тази вечер огънят не трябва да загасва. Този е огънят, свещеният огън, който навремето още Христос запали в човешките сърца. Този е огънят, който Учителят донесе, продължава да пали, да гори още векове и хилядилетия в човешките сърца и никога да не загасва... Е, какво направих аз? Влезе Учителят в палатката си, след като се разотидоха всички и за мене остана да направя това, което никой друг не можа да направи поради голямата радост, която беше обхванала всички и преливаше от едно сърце в друго.
към текста >>
Влезе Учителят в палатката си, след като се
разотидоха
всички и за мене остана да направя това, което никой друг не можа да направи поради голямата радост, която беше обхванала всички и преливаше от едно сърце в друго.
Най-после, когато Учителят стъпи до палатката си, придружен от множество със своите фенерчета, целуват ръка и бавно се разотиват. Огънят самотен още изпраща своите пламъци, но още жив, жив, не угасва, ще се намерят и такива, които цяла нощ ще го поддържат. Тази вечер огънят не трябва да загасва. Този е огънят, свещеният огън, който навремето още Христос запали в човешките сърца. Този е огънят, който Учителят донесе, продължава да пали, да гори още векове и хилядилетия в човешките сърца и никога да не загасва... Е, какво направих аз?
Влезе Учителят в палатката си, след като се
разотидоха
всички и за мене остана да направя това, което никой друг не можа да направи поради голямата радост, която беше обхванала всички и преливаше от едно сърце в друго.
Наведох се долу до земята и целунах ония два крака, които Всевишният бе изпратил на земята да я очистят и обновят. На този светъл месец бяхме свидетели много братя от София, от провинцията и гости, дошли от чужбина, скоро след това се върнаха в София. И пак се слушаха беседи една след друга до края на 1944 година, една от друга по-богати по мъдрост и светлина. И много пъти, още много пъти гледах слънцето и според моите очи тогава виждах един от неговите горни лъчи и един от неговите долни лъчи да светят с по- ярка, с по-силна ослепителна светлина от останалите. Така говори Слънцето на живота, така говори Космическият човек, така говори Всемирният Учител на човечеството: Няма сила в света, която може да победи Великия Творец на Вселената!
към текста >>
89.
16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Беседата се свърши и хората уж започнаха да се
разотиват
.
Казвам двете беседи, защото на третата беседа бях вече на стенографска масичка, за моя велика и незабравима радост като стенографка на Учителя. Тук ще опиша онова, което се отнася до въпроса как станах стенографка на Учителя. До моето дохождане при Учителя, стенограф е брат Тодор Гълъбов, когото аз познавах от изпита си при него. Дали той ме познава и помни, това не знаех. Какво се случи след втората беседа, която чух от Учителя?
Беседата се свърши и хората уж започнаха да се
разотиват
.
Казвам уж, защото и при първата още беседа, която чух, направи ми впечатление, че хората не си отиват бързо. Тръгват да си вървят, пак се връщат, разговарят се, споделят известни мисли, които им направили по-силно впечатление, сбогуват се по-близките, едни влизат при Учителя, питат нещо и т.н. И аз не си отивам веднага, гледам, наблюдавам всичко това и си правя свои изводи. Изведнъж към мене се отправя брат Гълъбов, който се обърна с думите: „Сестра Паша" - значи помни ме и ме е познал, и продължи по-нататък: „Колко се радвам, че ви виждам тука." Аз му отговорих: „Колко се радвате Вие и защо, не зная, но аз съм щастлива, че съм тук и се радвам много за това." Братът пак продължи: „Ето защо аз се радвам. Аз стенографирам беседите на Учителя, но ме командироват в странство и най-късно след месец трябва да замина.
към текста >>
90.
3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Когато всички братя и сестри, всички посетители почнаха да се
разотиват
, една проста, скромна на вид жена се приближи до Учителя и каза: „Минавах случайно покрай вашата улица и видях, че в една малка, бяла къщичка влизат много хора и никой не излиза.
Учете се от светските хора. Учете се от децата. Учете се и от простите хора. По този случай си спомням една хубава опитност към края на Общоевропейската война. През един ноемврийски ден имаше беседа.
Когато всички братя и сестри, всички посетители почнаха да се
разотиват
, една проста, скромна на вид жена се приближи до Учителя и каза: „Минавах случайно покрай вашата улица и видях, че в една малка, бяла къщичка влизат много хора и никой не излиза.
Питам се: Да е учреждение, днес е неделя, не се работи. Казах си, и аз ще вляза. Влязох и чух. Много доволна останах. Сега не зная как да се обърна към тебе: Г-н докторе ли да ти кажа, г-н професоре ли да те назова, сине мой ли да ти река, Учителю ли да ти кажа, Господи ли да те нарека?
към текста >>
91.
16. НЕЩО ВЕЛИКО СТАВАШЕ Спомен от далечното минало, от 1923 година, 22 март.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
След благодарствената молитва всички започнаха бавно да се
разотиват
.
Какво по-велико от това, да слушаш гласа на Бога, да Го разбираш поне отчасти и да изпълняваш волята Му... И най-после мисълта ми минава в бъдеще време: Нещо велико ще стане. Бъдещето ще ни зарадва, защото тогава гласът на Бога ще проникне дълбоко в нашите съзнания, ще го прилагаме, ще изпълняваме волята Божия и ще тръгнем по определения от Него път. Всички слушахме жадни думите на Учителя, слушах и аз, дълбоко в себе си обобщих мислите, които ме занимаваха тази вечер, паметна и незабравима. Значи нещо велико ставаше, нещо по-велико става и нещо най-велико ще стане. Позволих си в себе си да изкажа следното пожелание към всички присъствуващи на вечерята, към всички, които взеха участие в чистенето, в приготвяне на самата вечеря, всичко да бъде толкова светло и тържествено, осветено от светлото присъствие на нашия обичен Учител.
След благодарствената молитва всички започнаха бавно да се
разотиват
.
Излизам и аз от салона, и поемам по булеварда „Евлоги Георгиев" за у дома. Мисълта: „Нещо велико ставаше" и тук не ме напусна, обаче нещо ме спря още до моста на улица „Гурко". Веднага отправих мисълта си нагоре към небето и останах захласната от тържествената картина. Небесният фон тъмен, до черен, но осеян от безброй, една от друга по-светли звезди, и правят картината прелестна, да не й се нагледаш... Чудна, величествена картина, като че беше приготвена за декорация на онова велико, което ставаше, което предстои да става все по-велико, а най-великото, и то ще стане - него бъдещето очаква. Както бях стъпала на мостчето, така си останах сама, вслушвам се в нещо, което исках добре да доловя, отде иде, къде става и какво означава.
към текста >>
92.
IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни,
азотни
и кислородни.
Само Божията Любов е любов. (Свещеният подпис) София, 19.XI.1920 г. Обична Паша, Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното. Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа.
В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни,
азотни
и кислородни.
Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се.
към текста >>
93.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Всички, като дойде погребението, отидохме там и после се
разотидоха
.
М.Г.: Да. „Само не по устата, само не по устата." Брадата целувах, тука целувах, ушите целувах, ръцете му целувах, нали така изложеното тяло, само не по устата, така. Очите му целувах. Да. В.К.: И сега за погребението. М.Г.: И сега за погребението.
Всички, като дойде погребението, отидохме там и после се
разотидоха
.
А, поставиха в едно шише, както и аз на Рила съм поставяла, „Кой е Учителят" в чист зехтин. Нали написано и вътре. Аз на Рила молитвата съм си поставяла в шише, ми каза тази Невена Неделчева. Не Невена Неделчева, а онази Невена - на Илия Узунов приятелката. Та тука беше: „Кой е Учителят?
към текста >>
94.
26. УЧЕНИЦИ ПО ДУХ И ПО ПЛЪТ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
И не знам, така до 12 часа седяхме и след това всеки се
разотиваше
.
Варяха се картофи, даваше се житце, е и по някой плод някой път. Някога някоя ябълка се поднесе, нали, имахме братска градина голяма. Учителят говореше най-напред, пеехме песни и след това вечерята. Четеше се някоя беседа, песни, беседа, молитви, нали така и накрая вечеря. Вечерята се състоеше в това.
И не знам, така до 12 часа седяхме и след това всеки се
разотиваше
.
Така беше. В.К.: Учителят не беше ли заснеман? М.Г.: Не желаеше да го фотографират. Но въпреки това Го фотографираха много. И един път каза: „Хей, какво е това?
към текста >>
95.
28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
И така на самото погребение вече се
разотидоха
.
М.Г.: Да, ще разкажа. А на самото погребение много народ, извънредно много народ. Дойде разрешението и аз даже ходих при тази Драмалиева за разрешение. Ходих аз, как се казва Магдалена, сестрата на Димитров - Баръмова, да се разреши. Обаче аз бях нула пред това, което другите бяха направили.
И така на самото погребение вече се
разотидоха
.
А този, Боянчо Златарев, направи ковчега много солиден така хубаво, с орнаменти, това, онова, а пък Гради Минчев го изкопа гроба и още един май някой още беше и доста по-дълбок, отколкото обикновено. Като решиха да сложат по половин метър така колове на четирите краища, за да не слагат сандъка направо на земята, а да бъде на колове. Когато всички се разотидоха, останах аз, артистката Цветана Арнаудова, Гради Минчев. Боже, кой беше още не си спомням и изведнъж се чу един звук: „Ву-у-у" и така се раздвижи пръстта от гроба и се смъкна долу - равномерно сандъкът. „А-а-а", аз изкрещях, „А-а-а, Учителят не иска да е у въздуха." И това беше, и сложиха отгоре още пръст.
към текста >>
Когато всички се
разотидоха
, останах аз, артистката Цветана Арнаудова, Гради Минчев.
Ходих аз, как се казва Магдалена, сестрата на Димитров - Баръмова, да се разреши. Обаче аз бях нула пред това, което другите бяха направили. И така на самото погребение вече се разотидоха. А този, Боянчо Златарев, направи ковчега много солиден така хубаво, с орнаменти, това, онова, а пък Гради Минчев го изкопа гроба и още един май някой още беше и доста по-дълбок, отколкото обикновено. Като решиха да сложат по половин метър така колове на четирите краища, за да не слагат сандъка направо на земята, а да бъде на колове.
Когато всички се
разотидоха
, останах аз, артистката Цветана Арнаудова, Гради Минчев.
Боже, кой беше още не си спомням и изведнъж се чу един звук: „Ву-у-у" и така се раздвижи пръстта от гроба и се смъкна долу - равномерно сандъкът. „А-а-а", аз изкрещях, „А-а-а, Учителят не иска да е у въздуха." И това беше, и сложиха отгоре още пръст. В.К.: Сега ето виждате как хубаво вие го разказвате, а те го разправят по съвсем друг начин, че Учителят се извлякъл, че се дематериализирал. М.Г.: Не знам, нищо не видях. Това, което видях, това казвам.
към текста >>
96.
Приложение Десето
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
След около час и половина хората започват да се
разотиват
.
Те настройват всички против „Изгревът", които се поддават, естествено. Аз съм за принципа - Истината сама се защитава - затова няма да защитавам „Изгревът" или да му правя реклама. Всичко трябва да бъде по свобода - който иска, да чете, който не иска, да не чете. Та продавам си аз мирно и тихо „Изгревът" в аперитива. В съседното помещение се пеят песни, свири Йоанна на цигулка, чете се беседа.
След около час и половина хората започват да се
разотиват
.
На влизане и излизане в помещението за събрания се минава през аперитива. Там има маси и столове. Предлагат за консумация алкохол, безалкохолни напитки, сандвичи и сладкарски изделия. Когато ходя там, Вергилий ми казва: „На, вземи тези пари, купи си тулумбичка и кола, да не седиш без консумация, за да не те изгонят". Та аз, освен всичко, въпреки че не съм много по яденето, ям тулумбичка и пия чай или кола.
към текста >>
Мероприятието в салона приключва и хората се
разотиват
.
Когато ходя там, Вергилий ми казва: „На, вземи тези пари, купи си тулумбичка и кола, да не седиш без консумация, за да не те изгонят". Та аз, освен всичко, въпреки че не съм много по яденето, ям тулумбичка и пия чай или кола. За две години много неща се случиха, но ще се спра само на два епизода. Един петъчен ден, продавам „Изгревът" в аперитива. Трябва да уточня, че продавам само томовете на „Изгревът", други книги не продавам, така че отношението на хората към книгата рефлектира директно върху мен, както положително, така и отрицателно.
Мероприятието в салона приключва и хората се
разотиват
.
Някои се спират на разговори в аперитива, купуват си по нещо, говорят си. По едно време от към тезгяха чувам силна разправия, караница (обикновенно си запълвам времето с четене). Поглеждам натам и виждам трима души, които не познавам, изправили се и хулят „Изгревът". Както се бях унесъл в четенето, а чета „Изгревът", изведнъж все едно, че ме заляха с вряла помия. Заприличаха ми на три демона.
към текста >>
97.
IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 14
Ще се молите нови мисли да течат през ума ви."
Разотидохме
се и тримата весели, доволни и благодарни. 4.
Обмяна на мислите, както трима пътници се срещат при един извор. Да не очаквате много, защото тъкмо обратно става. Страданието е един закон, едно благо, което не го разбират хората. Недоволният и неблагодарният от страдания създава си карма, дохожда по-голямо зло. Направил си една погрешка, ще благодариш, че още по-ниско не си паднал.
Ще се молите нови мисли да течат през ума ви."
Разотидохме
се и тримата весели, доволни и благодарни. 4.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ 23 окт. 1923, сряда. * * В оригинала текстът е на немски език. Сутринта рано се запътих с най-добро желание в сърцето да изпълня поставената ми от Учителя задача, колкото ми е възможно по-добре. Задачата се състоеше в това да посетя една много бедна вдовица и да видя доколко тази бедна душа е отворена за Божественото зърно.
към текста >>
98.
22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се
разотидем
по местожителствата си.
Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям патриотизъм, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България. В същото време бяхме и големи родолюбци, войната не е средство препоръчвано от Духовния свят. Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация. Нашето спокойствие в тези дни не беше смутено. Но към петия ден противните сили надделяха и скръб не закъсня да залее всички ни.
Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се
разотидем
по местожителствата си.
Спомям си, че вечерта няколко братя и сестри се събрахме в дома на брат Драган Попов, който тогава още живееше в Търново, направихме молитва да се размине това нареждане, като всеки един от нас се помоли със свои думи, да апелираме към Небето за помощ. На другият ден разбрахме, че нареждането е още в сила и на нас не ни оставаше нищо друго освен да се подчиним. Сбогувахме се с Учителя и така оставихме вилата, дето ставаше срещата, оставихме и Търново, както е било определено да не го видим повече от 3-4 години.
към текста >>
99.
34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Към петият ден, спокойствието ни и радостта от съвместния братски живот, бе помрачено от нареждането на военния комендант в Търново, Учителят да преустанови братската среща-събор и ние да се
разотидем
по местоживеенето си.
34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ" ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО През 1915 година, учениците на Бялото Братство бяхме поканени от Учителя на редовен събор в гр. Велико Търново. Програмата на събора се провеждаше нормално и нашите тетрадки все повече се изпълваха с бележки по изказванията на Учителя в беседите му пред нас.
Към петият ден, спокойствието ни и радостта от съвместния братски живот, бе помрачено от нареждането на военния комендант в Търново, Учителят да преустанови братската среща-събор и ние да се
разотидем
по местоживеенето си.
Естествено, при наличното „военно положение" ние се подчинихме и наскоро напуснахме Търново. Някои от старите братя, все пак на изпровождане са могли да поговорят с Учителя, да им каже как ще се развият събитията. Когато след няколко дни се завърна в Бургас, Пеню Киров /ръководител на бургаското братство/, той каза „на ухо", че Учителят им обяснил доста работи и завършил с думите „Събитията ще се развиват по своя път, но вие гладни няма да останете! ". Тези думи на Учителя останаха тогава в паметта ми и действително в края на войната /тогава бе Първата световна война/ имах една опитност от този характер. През втората половина на месец септември 1918 г., като войник на фронта, бях включен в една малка команда да придружаваме ценен багаж, да пропътуваме заедно с отстъпващите обози на армията от Мъгленско /Македония/ до Стара България.
към текста >>
100.
50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
При
разотиването
ни, минавахме край прозореца на приемната, завесата бе вдигната и хвърляхме по един поглед към лежащия Учител.
Посещавахме редовно салона в дните когато имаше лекции или беседа. Последен път Учителят ни говори на 20.XII., но беше толкова слаб... Чудно как така изнемощял говореше ония ценни мисли, записани в беседата „Последното Слово". /Том трети от „Завета на Любовта"/. Явихме се и на 27.XII. - сряда, ден на школата, но само изслушахме прочетената беседа.
При
разотиването
ни, минавахме край прозореца на приемната, завесата бе вдигната и хвърляхме по един поглед към лежащия Учител.
Това ни беше „Сбогом" с Него. Току-що бяхме се прибрали у дома, ето че дойдоха и ни съобщиха „Учителят почина, Учителят почина! " Него ден не отидох на работа, само съобщих на шефа за скръбта в Братството и той изрази съчувствието си. Старшите братя - Тодор Стоименов, Боян Боев и други, уведомиха с телеграми кръжоците в провинцията, че Учителят почина. Определена бе дата за погребението 30.XII., за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от провинцията.
към текста >>
НАГОРЕ