Търсене в текстове за 'Азот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 101 резултата в 83 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова

” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете.
Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден. Измери ни черепите и ни каза характерите с най-малките подробности.
към текста >>

2. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете.
Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден. Измери ни черепите и ни каза характерите с най-малките подробности.
към текста >>

3. Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя

Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с азот и колкото по-лош е човек, толкова повече азот има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има.
Това, което Христос е говорил, едва подир 2000 години са почнали да го разбират. Апостолите са разбирали всичко, но векът е бил такъв, щото не е могло да се каже всичката истина. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и [в] домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват.Вярата е, която променя закона, а без вяра ние не можем да изменим закона. Законът, това е, което спазва, а вярата е, която променя. Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с азот и колкото по-лош е човек, толкова повече азот има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има. Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни. Стъпката, която сте вземали, е да учите един урок и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция.Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко? Не сте още вникнали да разбирате вашето призвание. Не бива да се плашите, че ще умрете; в заблуждение е този, който казва, че ще умре; нито пък бива да се плашите, че ще умрете гладни. Ако от горе се реши да ви дават някои мисли, то ще бъде за ваше добро, но тия мисли, които ви заобикалят, са мисли на вашето минало, които вие сами сте създали и сега в този живот трябва да си ги изплатите, тъй като в миналото прераждане сте направили тези дългове, които сега ще изплащате.
към текста >>

4. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 9 август

Всички станахме на крака и прочетохме „Отче наш" и се разотидохме.
през нощта, тъкмо когато на бдение горе беше Д. Голов, се дадоха: Псалом 135;6, 75;4 и Послание към Евреите 10;7. А пък в един часа след полунощ Мих. Георгиев по свое внушение отвори Библията и му се падна 2 Летовници 22; 17. Бдяхме един по един, но като дойде 4 часа заранта, 10 август, неделя, тъкмо когато отиде горе за бдение Мария Казакова, се започна от нас славословие, като се прочетоха: псалом 105 и от Йоана 3-та глава. Всички станахме на крака и прочетохме „Отче наш" и се разотидохме. Обаче бдението продължи до 11 часа. IV.9 август, събота Изгревът - Том 11
към текста >>

5. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти.“След това се разотидохме, за да се съберем довечера в 7,30 ч.
Например не ти трябва по-голям пъкъл от това, да гледаш в едно море морско сражение.След това г-н Дънов рече: Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа.Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца – Пеню Киров – тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеню Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята, както на Небето.“ Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга. Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания.“На 15-того, събота вечерта, когато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то. Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти.“След това се разотидохме, за да се съберем довечера в 7,30 ч. за Господнята вечеря, според която ни се съобщи тази заран.В 7,30 ч. всички бяхме вече насядали около масата. Само че сега редът на сядане претърпя едно малко изменение от реда, означен на 16 август, неделя сутринта, а именно: П. Тихчев и М. Партомиян промениха местата си – първият взе мястото на М.
към текста >>

6. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта.“61При разотиване в 12 ч.
Тихчев, М. Партомиян, И. Стойчев и Т. Стоянов. Този ред се запази до завършване на срещата. Какво се подразбира – каза г-н Дънов – под думата Верига? Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта.“61При разотиване в 12 ч. на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей.В 7 ч. вечерта всички са на местата си. Каза се проповедта на Казакова62. Г-н Дънов прочете 1-ва глава от Филипяном. Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи:
към текста >>

7. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

– събрание, предметът на което ще се каже утре, когато ще се каже и за събранието вечерта.Между другото г-н Дънов на разотиване обясни:
А след като се върнахме, г-н Дънов го нямаше в трапезарията, гдето ни учеше. Затова, докато се върне, изпяхме няколко църковни песни. А след като дойде г-н Дънов и седна на мястото си, запита: „Има ли още някои въпроси, които ви занимават? “ Някои от събранието в отговор на това запитване казаха, че искат да знаят какви са обещаните знаци, които ще ни се дадат, и кога ще ни се дадат. После, да ни се каже как можем да се приспособяваме в света и как да употребяваме ключа, който ни се даде миналата година.Програмата за утре, 19 август, ни се яви, че е следната: сутринта в 9 ч. – събрание, предметът на което ще се каже утре, когато ще се каже и за събранието вечерта.Между другото г-н Дънов на разотиване обясни: Да кажем, че един човек ви прави спънка. В такъв случай най-напред вие се укрепете, за да станете силни, и после го потърсете умствено, за да му въздействате. Това предпочитателно ще правите нощно време в часовете между 12 и 5 ч. после полунощ91. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
към текста >>

8. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си.
Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов; жълтата — Божествената воля; синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека.И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината.Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе тая: — Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите.На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, СЪБОТА от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>

— Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите.На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост.
— Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината.Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе тая: — Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите.На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, СЪБОТА от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>

9. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

е помислил за ядене и други нужди тук на събора, но щом се разотидем,
тогава как ще им помагам? Затова най-първо, аз искам между Веригата да дойде Истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете й същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е помислил за ядене и други нужди тук на събора, но щом се разотидем, всякой се скрие в своята черупка. А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота.
към текста >>

Разотидохме се в девет и половина часа вечерта.
Пък не е ли казано: „Сине Мой, дай на Мен сърцето си“? И затова трябва да дадете сърцето си на Бога, защото всичкото богатство в Него е складирано. Пък и когато и да е, сърцето трябва да се очисти. Утре, най-късно в четири и половина заранта, всички трябва да бъдете тук. Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни дрехи преоблечени.След като всички един по един изказахме по една кратка молитва, г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчаха. Разотидохме се в девет и половина часа вечерта. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 13 АВГУСТ, СЪБОТА Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола.
На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед.
Той е ... — Ангел на завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:
към текста >>

А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед.
Той е ... — Ангел на завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:
към текста >>

13. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед.
Той е ... — Ангел на завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:
към текста >>

А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед.
Той е ... — Ангел на завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта.
Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, СРЯДА СВЕТА БОГОРОДИЦА Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>

15. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

След като прочетохме „Отче наш“, разотидохме се към полунощ
Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната Верига обаче не говорете нищо. Работниците в България са определени и аз искам да се ползувате. Тази година изключително ще работим за вътрешното укрепване на Веригата. В Арбанаси ще направим нещо от рода на колонии и приюти.Каза се, че от утре ще започнат нашите бдения в тайната стаичка, и то от 7 часа напосле, цялата нощ. След като прочетохме „Отче наш“, разотидохме се към полунощ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВ , 16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно.
Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:
Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете.
към текста >>

Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ----
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде.От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме.
Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме и то нож на нож. Затова всеки един от нас трябва да си наточи ножа. Който няма нож, трябва да си набави такъв.Нашите бдения тази година ще започнат, като всички влизате в горницата за молитва първо по един, после по трима и най-сетне на групи от по 9 души. Деветтях тази година ще работи.И ще знаете, че молитвата и моленията наши ще са главно в три направления: първо, за прославяне името Божие на Земята; второ - за идването на Царството Божие на Земята. И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока.Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия.Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде.От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме. Времето подир обед се позаоблачи и позастудя. Изгревът - Том 11ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Към 8 часа всички се разотидохме при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър.
Нашите приятели са светиите, те са нашите учители и братя, а така Исус Христос е най-старият наш брат. Като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е като брат към брата.И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далече. Трябва да благодарим за всички дарби, които Бог ни дава.В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа всички се разотидохме при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър. Изгревът - Том 11IV.12 август, вторник 1914г.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон.
И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
към текста >>

Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че , си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка. Изгревът - Том 11IV.14 август, четвъртък 1914г.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Тогава всеки евреин трябва да има по един елин, за да може да участвува във възкресението на света.Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в 7 и половина часа се разотидохме.
Хубаво, ще ги видим ние тия герои. В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета.Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият. Христос се разпъва, но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат бялата раса да работи за доброто на света.Сега аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете истински работници. Помнете, сега не е вече единадесетият час, а е последната минута, която удря, и когато хич не се надявате, ще влезе Христос при вас. Тогава всеки евреин трябва да има по един елин, за да може да участвува във възкресението на света.Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в 7 и половина часа се разотидохме. Времето беше малко облачно, но топло. Изгревът - Том 11IV.15 август, петък, Св. Богородица 1914г.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон.
Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово, Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
към текста >>

Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка. Изгревът - Том 11IV.16 август, събота 1914г.
към текста >>

23. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

- Дошъл е електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да освети стаята.- Да, но той му е платил за това.Илия Стойчев: - И ние ще Му платим-Добре, ще Му платите и плащането е това, за което ви говорих и обясних досега: да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произнасяне на думата „любов" и лека-полека, като се поизпитате, ще ви се посочи ключът, с който трябва да отваряте, та правилно да можете да произнасяте думата „любов".След като изпяхме „ Напред, напред за слава" и после молитва, събранието се разотиде.Времето днес целия ден беше добро, само че към обяд се появиха облаци и малко вятър, но след 3 часа подир обед пак се изясни.След като се състоя тази последна беседа, към 4 часа следобед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
Ако кажете „татко", въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата „любов". Един мой приятел, като отишъл вчера в своята стая, която се осветявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил „Да бъде светлина", завъртял ключа и светнала стаята. С това моят приятел искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „любов".Илия Стойчев казва: - Трябва ли да се покаже този ключ? - Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята? - Дошъл е електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да освети стаята.- Да, но той му е платил за това.Илия Стойчев: - И ние ще Му платим-Добре, ще Му платите и плащането е това, за което ви говорих и обясних досега: да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произнасяне на думата „любов" и лека-полека, като се поизпитате, ще ви се посочи ключът, с който трябва да отваряте, та правилно да можете да произнасяте думата „любов".След като изпяхме „ Напред, напред за слава" и после молитва, събранието се разотиде.Времето днес целия ден беше добро, само че към обяд се появиха облаци и малко вятър, но след 3 часа подир обед пак се изясни.След като се състоя тази последна беседа, към 4 часа следобед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи вечеря само за тези от Веригата и гостите, които бяха останали. Изгревът - Том 11IV.17 август, неделя 1914г.
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 6 август

Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме.
Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание. А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ТЪРНОВО, 1914 г. - 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
към текста >>

25. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

Казаните лица се върнаха и съобщиха, че ходили в канцеларията на Търновското градско управление, където им казали да ни оповестят на всичко да се разотидем, в противен случай ще арестуват всички.Подир обед приятелите започнаха да напускат Търново.
Подир тяхното излизане г-н П. Киров по поръка на Учителя обяви, че всички може да излезем. Какво обаче се узна. Местното комендантско управление, предвид на това, че в страната е обявено военно положение, поради което събрания от рода на нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните лица, заедно с Др. Попов ги е изпратил в комендантството да проучат работата и решението на последното и се върнат и ни съобщят. Казаните лица се върнаха и съобщиха, че ходили в канцеларията на Търновското градско управление, където им казали да ни оповестят на всичко да се разотидем, в противен случай ще арестуват всички.Подир обед приятелите започнаха да напускат Търново. Вечерта останалите вечеряха заедно на обща трапеза, като на всички се изясни, че не е по волята на комендантството дори да се събираме за храна.Към 9 часа вечерта Учителят заедно с група приятели, като отивали в града, били арестувани и задържани в комендантското управление, където били освободени в 12 часа и половина през нощта.От Всичко това разбрахме, че целта на комендантството е да не се събираме повече на събрания, било в града, било в лозята. На другия ден, в неделя, на неколцина от Веригата било дадено от комендантството да разберат, че него ден, 9 август, Учителят трябва да напусне Търново. Така и стана. В неделя, на 9 август 1915 година, подир обед Учителят напусна Търново, като отпътува за Казанлък. Същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново всички лица, участвуващи на тазгодишната среща на Веригата.Край на годишната среща през август 1915 година.Забележка:Протоколите за Търновските събрания през 1914 г., както и през 1915 г., са преписани от тетрадките на брат Димитър Голов от гр. Котел.
към текста >>

Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се разотидем по местожителствата си.
Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям патриотизъм, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България. В същото време бяхме и големи родолюбци, войната не е средство препоръчвано от Духовния свят. Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация. Нашето спокойствие в тези дни не беше смутено. Но към петия ден противните сили надделяха и скръб не закъсня да залее всички ни. Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се разотидем по местожителствата си. Спомям си, че вечерта няколко братя и сестри се събрахме в дома на брат Драган Попов, който тогава още живееше в Търново, направихме молитва да се размине това нареждане, като всеки един от нас се помоли със свои думи, да апелираме към Небето за помощ. На другият ден разбрахме, че нареждането е още в сила и на нас не ни оставаше нищо друго освен да се подчиним. Сбогувахме се с Учителя и така оставихме вилата, дето ставаше срещата, оставихме и Търново, както е било определено да не го видим повече от 3-4 години. 22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г. Изгревът - Том 15
към текста >>

26. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Братята и сестрите взеха уж да се разотиват.
След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито. Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно. И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат? Нищо не искат, но си споделят някои мисли от беседата и т.н. По едно време Учителят заедно с един брат изнесоха отнякъде един голям панер с червени яйца, с нещо написано върху всяко яйце. Учителят покани всички да си вземат по едно яйце.
към текста >>

27. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя.
Тогава той изпълни молбата ми и ме взе със себе си да отида* и аз в Търново, за да видя това общество на първите християни. Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори. Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова. Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис.Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни. Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя. Нас никой не ни познаваше. Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме. Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се разотиваха и се сбогуваха помежду си. Огледахме се, поразходихме се около лозята и си отидохме от там в града. Не можахме да се свържем с никого.
към текста >>

Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се разотиваха и се сбогуваха помежду си.
Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис.Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни. Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя. Нас никой не ни познаваше. Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме. Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се разотиваха и се сбогуваха помежду си. Огледахме се, поразходихме се около лозята и си отидохме от там в града. Не можахме да се свържем с никого. Бяхме закъснели. Или бяхме дошли във време, което не беше определено за нас. После след години научих, че за всекиго е строго определено мястото и времето за среща с Учителя.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София

В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни.
София, 19.XI.1920 г. Обична Паша, Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното. Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се.
към текста >>

29. Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново

Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха.СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ
Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха.СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли.
към текста >>

30. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха.
С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка.Такъв опит бяха направили братята от Русе. С тези карти те си плащаха членски внос.
към текста >>

И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>

31. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ.
към текста >>

33. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ.
към текста >>

34. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ.
към текста >>

35. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Седми ден - 29 август

Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение на това, което чуха и разбраха на този събор.
Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвайте се, че Бог е направил тези работи. И ако Бог не беше посадил тези дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст."Гимнастически упражнения.В 7 часа сутринта беседа. * Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение на това, което чуха и разбраха на този събор. "Летопис на изгрева" - Том 1 Теофана Савова Глава: Събота, 29 август
към текста >>

36. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха.
С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка.Такъв опит бяха направили братята от Русе. С тези карти те си плащаха членски внос.
към текста >>

И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>

37. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога.
Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

38. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога.
Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

39. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън.
Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. Изгревът - том 26
към текста >>

40. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън.
Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. 24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“ Историята за откриването на извора при второто езеро може да научите от разказа на Олга Славчева и на Елена Андреева.
към текста >>

41. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

Разпериха крила и като безславни бойци се разотидоха.
Почиваме си. Нека си духа! Ако може, нека ни грабне сега и ни понесе из въздуха.По едно време, умориха се петлите, спряха да се бият - олеква ни. Лицата ни са обгорени от слънце и вятър, издават чудна жизнерадост. Облаците, като че изгубиха силата си, побеляха. Разпериха крила и като безславни бойци се разотидоха. Отвори се небето. Показа се усмихнатото му лице. Слънцето, свило юмрук, се провира всред тъмните небесни войскари, диреше път към земята... Сините процепи се разширяват и почват да се сливат. Ето го! Избута ги то с яките си пестници и цяло зачервено от умора ни се усмихна.
към текста >>

42. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

46. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

47. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

48. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

49. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

53. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

54. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

55. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

56. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

57. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

58. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

59. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

60. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

61. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

62. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

63. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

64. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

65. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

66. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

69. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

70. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

71. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха.
Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите.
към текста >>

72. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня.
Натрупал се много народ, войници, офицери, жени и др. Някакъв човек ще държи някаква си сказка - реч. Излезе по едно време един оратор, но пиян човек, иска да говори, но гласът му е прегракнал. Народът го слуша, но аз едва присъствувах на такава реч от пиян човек. Говори им нещо за партиите, за провеждането на известни законоположения, които преднамерява да извърши тяхната партия. След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня. Запознахме се тамо с някого или пък бе от миналото запознат. Надойдоха при нас в една стая негови приятели, познати. Заловиха се да играят на карти. Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира.
към текста >>

" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо.
към текста >>

73. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня.
Натрупал се много народ, войници, офицери, жени и др. Някакъв човек ще държи някаква си сказка - реч. Излезе по едно време един оратор, но пиян човек, иска да говори, но гласът му е прегракнал. Народът го слуша, но аз едва присъствувах на такава реч от пиян човек. Говори им нещо за партиите, за провеждането на известни законоположения, които преднамерява да извърши тяхната партия. След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня. Запознахме се тамо с някого или пък бе от миналото запознат. Надойдоха при нас в една стая негови приятели, познати. Заловиха се да играят на карти. Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира.
към текста >>

" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо.
към текста >>

74. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня.
Натрупал се много народ, войници, офицери, жени и др. Някакъв човек ще държи някаква си сказка - реч. Излезе по едно време един оратор, но пиян човек, иска да говори, но гласът му е прегракнал. Народът го слуша, но аз едва присъствувах на такава реч от пиян човек. Говори им нещо за партиите, за провеждането на известни законоположения, които преднамерява да извърши тяхната партия. След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня. Запознахме се тамо с някого или пък бе от миналото запознат. Надойдоха при нас в една стая негови приятели, познати. Заловиха се да играят на карти. Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира.
към текста >>

" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо.
към текста >>

75. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня.
Натрупал се много народ, войници, офицери, жени и др. Някакъв човек ще държи някаква си сказка - реч. Излезе по едно време един оратор, но пиян човек, иска да говори, но гласът му е прегракнал. Народът го слуша, но аз едва присъствувах на такава реч от пиян човек. Говори им нещо за партиите, за провеждането на известни законоположения, които преднамерява да извърши тяхната партия. След като се разотидоха, аз останах пак да чакам на гарата, но влак ли чаках, точно не помня. Запознахме се тамо с някого или пък бе от миналото запознат. Надойдоха при нас в една стая негови приятели, познати. Заловиха се да играят на карти. Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира.
към текста >>

" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо.
към текста >>

76. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Разотиват се по палатките.
Мой Учителю! ]. От очите й текат сълзи. Тя ги не спира. Всички наоколо плачем. Той веднага й помогна да стане. Разотиват се по палатките. Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане. Не, не, това стана след като обядваха. А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите. Мъчат се да си сварят чай върху запален кондензиран спирт. Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie!
към текста >>

77. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Курсистите очакваха да получат нотите на упражненията, но все се случваше така, че размножаването им закъсняваше и накрая курсистите се разотидоха в провинцията, без да могат да ги получат.
През цялото време на упражненията тя игра с курсистите. Всеки ден след свършване на часовете Весела Несторова и Верка Куртева отиваха на Изгрева и докладваха на Учителя за хода на работата в курса. Аз отивах по-рядко на Изгрева.7. Защо курсът по Паневритмия се провали Наближаваше краят. Курсистите очакваха да получат нотите на упражненията, но все се случваше така, че размножаването им закъсняваше и накрая курсистите се разотидоха в провинцията, без да могат да ги получат. Междувременно началникът по физкултурата при Министерство на народната просвета замина на специализация в чужбина.* Курсът завърши добре и курсистите бяха усвоили упражненията, но военизираната обстановка в страната затормозяваше изпълнението на подетата идея с Паневритмията. През декември 1943 г. над София бе извършена първата въздушна бомбардировка. На 10 януари 1944 г.
към текста >>

78. Заминаването на Учителя

При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му.
На 27 декември 1944 г. Учителя напуска физическия свят. 1. Спомен на Николай Дойнов - "ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО" Явихме се и на 27 декември, сряда, ден на Общия окултен клас. Но само изслушахме прочетената беседа. При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му. Завесите бяха вдигнати и ние отправихме поглед към Учителя, който лежеше. Това ни беше последното сбогом с Него. Малко след това като подземен тътнеж се разнесе шепота: „Учителя почина.“ Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели уведомиха с телеграми братските кръжоци в провинцията за станалото събитие. За погребението беше определена датата 30 декември, малка отсрочка, за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от градове и села.
към текста >>

При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му.
Виждаше се, че Му е много тежко. През една от последните нощи, както бе Той полегнал и имаше вид, че не може да стане вече, изведнъж скочи, изправи се всред стаята с целия си ръст, лицето Му цялото грееше, вдигна ръката си за благословия и със силен глас каза: „Едно е важно, Любов към Бога - това е всичко, това е всичко.“ След това огънят като че ли угасна и Той си легна“ Така отлиташе един велик живот, живот отдаден на служба на Бога, в служба и помощ на всяка жива форма, стремяща се към светлината. Явихме се и на 27 декември, сряда, ден на Общия окултен клас. Но само изслушахме прочетената беседа. При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му. Завесите бяха вдигнати и ние отправихме поглед към Учителя, който лежеше. Това ни беше последното сбогом с Него. Малко след това като подземен тътнеж се разнесе шепота: „Учителя почина.“ Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели уведомиха с телеграми братските кръжоци в провинцията за станалото събитие. За погребението беше определена датата 30 декември, малка отсрочка, за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от градове и села.
към текста >>

При разотиването ни, минавахме край прозореца на приемната, завесата бе вдигната и хвърляхме по един поглед към лежащия Учител.
Посещавахме редовно салона в дните когато имаше лекции или беседа. Последен път Учителят ни говори на 20.XII., но беше толкова слаб... Чудно как така изнемощял говореше ония ценни мисли, записани в беседата „Последното Слово". /Том трети от „Завета на Любовта"/. Явихме се и на 27.XII. - сряда, ден на школата, но само изслушахме прочетената беседа. При разотиването ни, минавахме край прозореца на приемната, завесата бе вдигната и хвърляхме по един поглед към лежащия Учител. Това ни беше „Сбогом" с Него. Току-що бяхме се прибрали у дома, ето че дойдоха и ни съобщиха „Учителят почина, Учителят почина! " Него ден не отидох на работа, само съобщих на шефа за скръбта в Братството и той изрази съчувствието си. Старшите братя - Тодор Стоименов, Боян Боев и други, уведомиха с телеграми кръжоците в провинцията, че Учителят почина. Определена бе дата за погребението 30.XII., за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от провинцията.
към текста >>

79. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Към 9 часа всички се разотидоха.
За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, а другият да му даде, единият трябва да почука - другият - да му отбори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието." Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето прекарано при Учителя беше всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти.
към текста >>

80. Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Всички чуха решението на Савка и се разотидоха.
Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине Учителят беше наредил на Савка да ми се предадат непечатаните беседи за съхранение. А това решение на Учителя бе закон за Савка. Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие. Всички чуха решението на Савка и се разотидоха. На следващата среща отново се събрахме всички приятели на Савка и тогава брат й Филип ми предаде целият архив на Савка в два големи вързопа. Аз го прибрах при себе си. Тук бяха тефтерчетата на Савка, които тя с десетилетия попълваше с мисли на Учителя. Тук бяха тетрадките със стенограмите на Савка от беседите на Учителя и частни разговори. Савка обичаше да раздава отделни листчета, написани с мисли от Учителя на нейните познати.
към текста >>

81. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Беседата се свърши и хората уж започнаха да се разотиват.
Казвам двете беседи, защото на третата беседа бях вече на стенографска масичка, за моя велика и незабравима радост като стенографка на Учителя. Тук ще опиша онова, което се отнася до въпроса как станах стенографка на Учителя. До моето дохождане при Учителя, стенограф е брат Тодор Гълъбов, когото аз познавах от изпита си при него. Дали той ме познава и помни, това не знаех. Какво се случи след втората беседа, която чух от Учителя? Беседата се свърши и хората уж започнаха да се разотиват. Казвам уж, защото и при първата още беседа, която чух, направи ми впечатление, че хората не си отиват бързо. Тръгват да си вървят, пак се връщат, разговарят се, споделят известни мисли, които им направили по-силно впечатление, сбогуват се по-близките, едни влизат при Учителя, питат нещо и т.н. И аз не си отивам веднага, гледам, наблюдавам всичко това и си правя свои изводи. Изведнъж към мене се отправя брат Гълъбов, който се обърна с думите: „Сестра Паша" - значи помни ме и ме е познал, и продължи по-нататък: „Колко се радвам, че ви виждам тука." Аз му отговорих: „Колко се радвате Вие и защо, не зная, но аз съм щастлива, че съм тук и се радвам много за това." Братът пак продължи: „Ето защо аз се радвам. Аз стенографирам беседите на Учителя, но ме командироват в странство и най-късно след месец трябва да замина.
към текста >>

82. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Беседата се свърши и хората уж започнаха да се разотиват.
Казвам двете беседи, защото на третата беседа бях вече на стенографска масичка, за моя велика и незабравима радост като стенографка на Учителя. Тук ще опиша онова, което се отнася до въпроса как станах стенографка на Учителя. До моето дохождане при Учителя, стенограф е брат Тодор Гълъбов, когото аз познавах от изпита си при него. Дали той ме познава и помни, това не знаех. Какво се случи след втората беседа, която чух от Учителя? Беседата се свърши и хората уж започнаха да се разотиват. Казвам уж, защото и при първата още беседа, която чух, направи ми впечатление, че хората не си отиват бързо. Тръгват да си вървят, пак се връщат, разговарят се, споделят известни мисли, които им направили по-силно впечатление, сбогуват се по-близките, едни влизат при Учителя, питат нещо и т.н. И аз не си отивам веднага, гледам, наблюдавам всичко това и си правя свои изводи. Изведнъж към мене се отправя брат Гълъбов, който се обърна с думите: „Сестра Паша" - значи помни ме и ме е познал, и продължи по-нататък: „Колко се радвам, че ви виждам тука." Аз му отговорих: „Колко се радвате Вие и защо, не зная, но аз съм щастлива, че съм тук и се радвам много за това." Братът пак продължи: „Ето защо аз се радвам. Аз стенографирам беседите на Учителя, но ме командироват в странство и най-късно след месец трябва да замина.
към текста >>

83. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Беше имало събор, но те бяха се разотишли.
А аз нищо не знаех за Него. Значи ще се изложа пред съучениците си в колежа. Само знаех, че Неговите последователи живеят някъде зад Борисовата градина. Тръгвам веднъж от Подуяне все по шосето покрай гората и стигнах до тяхното селище - Изгрева, което точно сега се организираше. Това беше 1927 г. Беше имало събор, но те бяха се разотишли. Аз заварих салонът на Изгрева, който още не беше довършен. Не бяха сложени прозорците на салона. Аз пристъпих към салона и там заварих г-н Дънов с ренде в ръка, като истински дърводелец. Това много ме впечатли, защото под влияние на толстоизма и на прочетените от мен книги на Толстой смятах, че всеки човек трябва да работи и физически труд. Освен това знаех, че бащата на Исус Христос е бил дърводелец.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36506295204163