Търсене в текстове за 'Азот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

После ще се разотидете и ще остане Божествената връзка.
При Любовта трябва да превърнем Топлината в Светлина, понеже сега се нуждаем повече от нея. Досега хората са туряли повече Топлина, отколкото Светлина и има едно несъответствие. Вземи мотиката и работи някому. Тази мотика в ръцете ти е, за да се запознаеш с една любяща душа. Ще направиш една услуга и тази услуга е една връзка. После ще се разотидете и ще остане Божествената връзка. В Новата раса трябва да проникне следното – хората да бъдат като разумни деца; а сега всеки се представя такъв, какъвто не е. Непостижим е пределът на Любовта, тя е вечен процес на растеж. Досегашните форми на Любовта са отживели. Любовта трябва да се тури в широка форма, достъпна за човешкия ум. Предметът на Любовта е неизчерпаем.
към текста >>

2. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж, когато обикалях провинцията, държах сказка, след която по-голямата част от публиката се разотиде, останаха само около петнадесет души от интелигенцията.
Къде съм, какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица „Опълченска“ и е точно срещу Вашата, и понеже знам, че Вие сте мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас.“ След тези нейни думи дълго ѝ говорих – около цял час – за новия живот, който ѝ предстои. Казах ѝ, че трябва да има връзка с Бога, да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя, които ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш. С течение на разговора постепенно аурата ѝ ставаше все по-светла и тя си отиде насърчена. Веднъж, когато обикалях провинцията, държах сказка, след която по-голямата част от публиката се разотиде, останаха само около петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен: „Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове.“ Тогава му предложих да направим опит. „Опит не приемам – отвърна ми той, – защото ако приема, следва, че аз не съм убеден напълно в материализма, а аз съм.“ Казах му: „Ти приеми опита, защото ако той излезе в твоя полза, ще си още по-сигурен в материализма.“ – “Добре, приемам.“ – „Опитът ще бъде през тази нощ.“ На другия ден той ме намери там, където бях на квартира, и ми разправи какво се е случило през нощта: „Убедих се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя. По едно време креватът ми почна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеалото през глава. След това креватът ми почна да се издига към тавана и като го достигна, направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място.
към текста >>

3. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпълнихме Паневритмията и всички се разотидоха, останахме само Учителя, един брат и аз.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ Е РЕАЛНОСТ Изпълнихме Паневритмията и всички се разотидоха, останахме само Учителя, един брат и аз. Седнахме при навеса. Братът спомена за една сестра, която тези дни минава през голяма вътрешна криза, отпадане на духа. Учителя каза по този повод: Човек трябва да знае, че Божественият живот е реалност, която може да опита в живота си, тъй както опитва слънчевата топлина и светлина. Тези беседи трябва да имат приложение, т.е.
към текста >>

4. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията.
Един ден както си стоях в града в моя кабинет през стената влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя пи отговори че преди петнадесет минути приятелят и я е убил който мислел че и изневерява.- Сега какво ще правя. Къде съм какво ме очаква. Нашата къща е на улица ;Опълченска; точно срещу Вашата и понеже знам че Вие сте Мъдрец дойдох да искам съвет от Вас.След тези нейни думи дълго и говорих-около цял час-за новия живот който и предстои Казах и че трябва да има връзка с бога да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя който ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове. Тогава аз му предложих да направим опит. Опит не приемам-отвърна ми той-защо ако приема следва че аз не съм убеден в материализма; а аз съм. ;Казах му: ти приеми опита защото ако той излезе в твоя полза ще си още-по сигурен в материализма."Добре приемам." "Опитът ще бъде през тази нощ"На другия ден той ме намери там където бях на квартира и ми разпра- ви какво се е случило през нощта:"Убедих се че има духове но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя По едно време креватът ми започна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеялото през глава.
към текста >>

5. 69) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения.
Медлен (рус.) – бавен. Небулозно – от небулоза ( лат.) – големи облаци от разредени газове, или „звездни вселени“, които се виждат като обща мъглявина. Непреривно (рус.) – непрекъснато. Обленявам (рус.) – мързелувам (бел. ред.) Остеология (гр.) – дял от анатомията, която се занимава с формата и структурата на костите във връзка с техните функции. Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. Плазмодий (гр.) – най-прост едноклетъчен паразит, който в кръвта е причинител на маларията. Попросиш (рус.) – да помолиш. Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълъг и прегънат отвор и други уреди и апарати, снабдени с отводни тръби, които в химията служат за нагряване и дестилиране на вещества. Сарафин (тур.) – който разменя пари, търговец на ценни книжа и на чужда валута. Скържав (ост.) – скъперник.
към текста >>

6. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Кротуват, слушат и после се разотиват.
Ако един човек живее музикално, това не може да не се отрази върху неговия физически живот, върху неговото лице и прочее. Музиката трябва да се разглежда като един Божествен метод за служене на Бога. С музиката се влияе, тя е изкуство за влияние. Има известни музикални тонове, с които можеш да събереш бръмбари, мухи пчели и прочее; можеш да ги събереш и да накацат на главата ти отгоре. Индусите имат известни песни с ритъм за змиите и за зверовете, като лъвове и тигри, и когато засвирят, всички те идат отвсякъде, укротени. Кротуват, слушат и после се разотиват. При известна музика животните се привличат, а при друга бягат. Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно. А един виртуоз на цигулката се заблудил в гората през късия зимен ден. Надвечер го заобиколила глутница вълци и той си казал: „Те ще ме изядат, но поне да посвиря“. Извадил цигулката, засвирил и тръгнал, а всички вълци го последвали.
към текста >>

7. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Въздухът е специфична смес, съставена от 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, неон, криптон и аргон; съдържа и известно количество микроби и прах.
Белите дробове и сърцето са разположени в гръдния кош и са отделени от коремната кухина с един напречен мускул – диафрагмата. С едната ципа на плеврата е обвита вътрешната повърхнина на гръдния кош, а с другата ципа – белите дробове; за да се избегне триенето, между тези тъкани има течност. Диафрагмата е изпъкнала нагоре към гръдния кош. При вдишване тя се свива и се спуща надолу, като освобождава пространство; едновременно с нея се свиват и междуребрените мускули, които също осигуряват странично място на белите дробове. При издишване диафрагмата и междуребрените мускули се отпускат, гръдният кош се стеснява, дробовете се свиват и изтласкват въздуха навън през носа. Въздухът е специфична смес, съставена от 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, неон, криптон и аргон; съдържа и известно количество микроби и прах. Гъста мрежа от капилярни съдове покрива стените на всяка алвеола. А понеже стените на алвеолите и капилярите са извънредно тънки, това позволява газова обмяна между вдишвания въздух и придошлата там кръв. Всъщност има два процеса на дишане: белодробно и тъканно. В белия дроб червените кръвни телца усвояват кислорода от приетия въздух. Тогава хемоглобинът, който съдържат, се превръща в оксихемоглобин.
към текста >>

Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен.
Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
към текста >>

8. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после - известно количество микроби, прах и пр.
Едно от условията е количеството на жизнената сила или прана в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането. Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото, когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха. Той изпъква и по-после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по- дълбоките сили, които проникват въздуха. Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после - известно количество микроби, прах и пр. Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна. Ето що казва Учителя по това (4): "Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите "прана". Други учени я наричат "животворно електричество" и "животворен магнетизъм". Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е.
към текста >>

Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>

9. 040 ПРАВИЛНО ДИШАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот.
Бог трябва постоянно да влиза във вас и вие трябва да влизате в Него. Като приемам въздуха, Бог се разкрива на мене и като издишвам, аз се разкривам пред Него. Въздухът е носител на Божествени идеи, които проникват чрез дихателната система и оттам в мозъка. Значи, човек не може да ги приеме направо, а чрез въздуха. Той е главният носител на мисълта. Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот. Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате и те ще ви помагат.
към текста >>

10. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато всички братя и сестри, всички посетители почнаха да се разотиват, една проста, скромна на вид жена се приближи до Учителя и каза: “Минавах случайно по вашата уличка и видях, че в една малка бяла къщичка влизат, влизат много хора и никой не излиза.
Учете се от външния свят. Учете се от светските хора. Учете се от децата. Учете се от простите хора.“ По този случай си спомням една хубава опитност към края на Общоевропейската война. През един ноемврийски ден имаше беседа. Когато всички братя и сестри, всички посетители почнаха да се разотиват, една проста, скромна на вид жена се приближи до Учителя и каза: “Минавах случайно по вашата уличка и видях, че в една малка бяла къщичка влизат, влизат много хора и никой не излиза. Питам се: да е учреждение, днес е неделен ден, не се работи. Казах си: и аз ще вляза. Влязох и чух, много доволна останах. Сега не зная как да се обърна към тебе. Господин докторе ли да ти кажа?
към текста >>

11. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Само след няколко дни, в неделята курсът щеше да се закрие и курсистите щяха да получат удостоверение за завършен курс по летните детски игрища и да се разотидат.
Кънчева от своя страна се изрази, че всичко и харесва и предложи, ако може при обръщането на упражнението Евера, да става с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров попита, дали биха могли музикантите да посвирят някои от мелодиите и на неговите упражнения. Разбрахме се, че и така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса. Само след няколко дни, в неделята курсът щеше да се закрие и курсистите щяха да получат удостоверение за завършен курс по летните детски игрища и да се разотидат. На тях трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите от Паневритмията. Но...това не стана. Защо, кои са причините, за да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Явно беше вече, че е много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>

12. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Въздухът не е само съвкупност от кислород, азот, малко количество въглероден двуокис, прах, а също и някои други химически елементи.
Но тъй като те не могат да слязат по-надoлу - отиват напред и затова при дълбокото вдишване най-напред се надува корема и после гърдите. А при издишването най-напред спада корема и тогава гърдите. Като дишате дълбоко, трябва да усещате вдигането и спадането на диафрагмата, която леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, а това е здравословно. Човек трябва да привикне към дълбоко дишане, като прави всеки ден по няколко упражнения. С течение на времето белите дробове ще свикнат през цялото денонощие да дишат дълбоко. Въздухът не е само съвкупност от кислород, азот, малко количество въглероден двуокис, прах, а също и някои други химически елементи. Той е проникнат и от прана, която на научен език сг нарича Жизнена сила, а на мистичен език - Божествен живот. Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл. Когато човек не участва с будно съзнание при дишането, т.е. не участва с мисълта си, той приема от въздуха главно кислорода, а в много по-слаба степен приема духовната му сила Какво е значението на праната за организма?
към текста >>

13. 75 ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обедът беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ Беше в края на май 1927 година. Един хубав майски ден. Обедът беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори. Някой току разнесе новината, че младият американец Чарлз Линдберг, роден в Детройт през 1902 година, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан, от летище Ню-Йорк до Франция. Потеглил на 20 май с малкия си самолет „Духът на Сен Луи“ и в продължение на 33 и половина часа непрекъснат полет, каца благополучно на летище във франция. Погледнах Учителя, след като чух новината. Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от която разбрах каква грижа, какво внимание беше необходимо и дадено от Великия разумен свят към този младеж, за да извърши успешно мисията, която му беше възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между народите. Недей мисли, че без такива грижи и внимание на Белите Братя, може някой да направи крачка напред.
към текста >>

14. 87 'ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му.
Виждаше се, че Му е много тежко. През една от последните нощи, както бе Той полегнал и имаше вид, че не може да стане вече, изведнъж скочи, изправи се всред стаята с целия си ръст, лицето Му цялото грееше, вдигна ръката си за благословия и със силен глас каза: „Едно е важно, Любов към Бога - това е всичко, това е всичко.“ След това огънят като че ли угасна и Той си легна“ Така отлиташе един велик живот, живот отдаден на служба на Бога, в служба и помощ на всяка жива форма, стремяща се към светлината. Явихме се и на 27 декември, сряда, ден на Общия окултен клас. Но само изслушахме прочетената беседа. При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му. Завесите бяха вдигнати и ние отправихме поглед към Учителя, който лежеше. Това ни беше последното сбогом с Него. Малко след това като подземен тътнеж се разнесе шепота: „Учителя почина.“ Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели уведомиха с телеграми братските кръжоци в провинцията за станалото събитие. За погребението беше определена датата 30 декември, малка отсрочка, за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от градове и села.
към текста >>

15. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист.
Всяка буква на дадена дума може да бъде развита в цяла дума, започваща с тази буква. После всяка буква в еврейския език има свое название и всяка буква на това название може да бъде развита в цяла дума. От началните, средните и крайните букви на една или няколко думи може да се образуват нови думи и предложения. Всяка дума може да бъде разделена на няколко части, всяка от които може да има самостоятелно значение. При такова деление средната буква понякога се удвоява, а понякога към първата или втората дума се прибавя нова буква. Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист. Темура учи, че размествайки буквите на една дума, може да се получат една или няколко нови думи, заключаващи в себе си скрития смисъл на основната дума. Кабалистите са създали цяла таблица на такива размествания, носещи названието цируфим. Към Темура се отнася и взаимното разместване на буквите в една и съща дума, носещо названието гилгул. Като пример за това може да послужи Великото Име Йехова - йод-хе-вау-хе, чрез което всичко е създадено и което съдържа в себе си четирите основни начала. Разместването на буквите на това Име показва съчетанието на тези четири начала и техните взаимни отношения.
към текста >>

16. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана.
Сърцето ми се късаше. Чувствах, че тук се върши такова нещо, на което имат право само боговете, но не и човеците. Тъмни буреносни облаци покриха цялата околност и се чуваха такива гласове, които човешкото ухо никога не е чувало. През първите часове на нощта тайно слязох към портата на Голгота. Несправедливата присъда вече беше изпълнена. Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана. Малкият ми воински отряд също натъжен мина покрай мене. Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат. Войниците говореха нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие. Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми.
към текста >>

17. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария".
Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях.
към текста >>

След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла.
Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим.
към текста >>

18. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/.
И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи?
към текста >>

19. ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази енергия ваю, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото на чувствителността, с която човек си служи днес при сегашното състояние."
Това показва пътя, който е изминат. Остават още две сили от тази космична Душа да се проявят. Тази първична сила в света, която сега действа, това, което индусите наричат Акаша, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат Ваю, от санскритския глагол ВА, което значи да движиш нещата. Туй е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес — надолу. Тази енергия ваю, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото на чувствителността, с която човек си служи днес при сегашното състояние." „И тъй, ако у вас чувствата ви са извънредно развити, ставате силни, значи тази енергия се усилва. Ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват. Ако мисълта се усилва, акаша или първичната енергия действа в ума ви и мисълта ви става по-ясна; ако мисълта ви отслабва, връзката ви с тази първична енергия не е силна."
към текста >>

20. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни.
Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът.
към текста >>

21. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

останал огорчен от това и като се разотишли се отбил при Учителя и му съобщил
тържествено на събранието, че обявява война на г-н Дънов и се заканвал да му отреже брадата и да го изгони от селото. Тогава кметът се обърнал към него и го поучил: „Недей се занимава с Дънов, той е добър човек и нищо лошо не е направил." Но свещеникът още повече се разярил и настоявал на своето. Кметът останал огорчен от това и като се разотишли се отбил при Учителя и му съобщил за заканите на попа. Учителят си замълчал и само казал на брата да не се безпокои, и че всичко ще се уреди. След няколко дни се чуло, че свещеникът е тежко болен от някаква пневмония.
към текста >>

22. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като си разотишли, протоколите
сестрата в гробищата. Досетил се и чии сили са го спрели. През 1942 г. една вечер в квартирата на брат от Изгрева станало нелегално събрание на комунисти. След като си разотишли, протоколите останали у брата. Когато си легнал да спи, едвам се бил унесъл и започнал да сънува, че Учителят идва при него, побутва го и му казва: „Ставай веднага и изгори тези книжа! " Братът не обърнал никакво внимание на съня.
към текста >>

23. 3. ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ТИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Имаме четири рода етерни сили или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента, познати и на съвременната химия, а именно - топлинният етер - огънят, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздухът, се проявява в азота, който е необходим за регулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма, и жизненият етер - земята се проявява във въглерода, който е необходим като гориво на организма.
Той представя миналото на нашата раса, носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и на самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Ако така се разгледа въпросът, то темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така ли е, темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Имаме четири рода етерни сили или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента, познати и на съвременната химия, а именно - топлинният етер - огънят, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздухът, се проявява в азота, който е необходим за регулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма, и жизненият етер - земята се проявява във въглерода, който е необходим като гориво на организма. Върху тези четири елемента или четири състояния на материята херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента. В съвременната наука има и други основи за класификация на темпераментите, но няма да се спираме върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука. Във всеки темперамент действат всички родове сили, но една е доминираща и тя определя характера му. Четирите темперамента, отговарящи на четирите елемента, носят следните имена: холеричен или жлъчен темперамент, който е свързан с огъня, с кислорода. Той е вътрешна поляризация на принципа на огъня.
към текста >>

24. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В сегашната наука като основни, като най-важни елементи за живота определят 4 елемента, а именно: въглерод, водород, азот и кислород.
Ние не знаем какво нещо е бил човекът първоначално. Ние не знаем какво ще бъде за в бъдеще. Това са неща, които можем да предполагаме, но ние трябва да проучаваме човека тъй, както го виждаме, както го знаем днес, понеже всеки от вас е човек и знае нещо за себе си. Още от древни времена старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята - твърдо, течно, въздухообразно и огнено състояние. От тези четири състояния на материята те са извадили четирите темперамента на човека. В сегашната наука като основни, като най-важни елементи за живота определят 4 елемента, а именно: въглерод, водород, азот и кислород. Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента. Те са казвали, че има четири темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен и нервен или умствен темпераменти. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите на човека. В по-нови времена учените хора на запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на трите основни системи, съществуващи в човешкия организъм.
към текста >>

В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето.
Значи има натрупване на въглеродните вещества, които като се запалят, предизвикват пожар. Човек трябва де пази да не се запалят тези вещества. Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система. В този темперамент има огън. Хора с такъв темперамент са в постоянно вътрешно безпокойство, вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви живота изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна.
към текста >>

Някои казват, че азотът спира живота.
Човек трябва де пази да не се запалят тези вещества. Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система. В този темперамент има огън. Хора с такъв темперамент са в постоянно вътрешно безпокойство, вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви живота изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който регулира силите на мисълта и на живота.
към текста >>

Не, азотът регулира горенето.
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система. В този темперамент има огън. Хора с такъв темперамент са в постоянно вътрешно безпокойство, вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви живота изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който регулира силите на мисълта и на живота. Това не е според сегашните химици, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, най-уравновесения, затова в него няма теза преходни състояния, както в другите елементи.
към текста >>

Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна.
В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви живота изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който регулира силите на мисълта и на живота. Това не е според сегашните химици, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, най-уравновесения, затова в него няма теза преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно. Той регулира всички други елементи.
към текста >>

Азотът е, който регулира силите на мисълта и на живота.
Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви живота изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който регулира силите на мисълта и на живота. Това не е според сегашните химици, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, най-уравновесения, затова в него няма теза преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно. Той регулира всички други елементи. Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка.
към текста >>

Това не е според сегашните химици, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, най-уравновесения, затова в него няма теза преходни състояния, както в другите елементи.
Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви живота изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който регулира силите на мисълта и на живота. Това не е според сегашните химици, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, най-уравновесения, затова в него няма теза преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно. Той регулира всички други елементи. Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се ражда едно безпокойство.
към текста >>

Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка.
Азотът е, който регулира силите на мисълта и на живота. Това не е според сегашните химици, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, най-уравновесения, затова в него няма теза преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно. Той регулира всички други елементи. Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се ражда едно безпокойство. Това, че някои хора полудяват или получават апоплектичен удар, се дължи на липсата на азот, на липсата на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тези блокирали органи се парализират. Та първото нещо, ще знаете, че силите на вашия живот зависят от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е, състоянието на вашия мозък.
към текста >>

Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се ражда едно безпокойство.
Това не е според сегашните химици, но според старите алхимици, които считат азота за един от най-старите елементи, най-уравновесения, затова в него няма теза преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно. Той регулира всички други елементи. Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се ражда едно безпокойство. Това, че някои хора полудяват или получават апоплектичен удар, се дължи на липсата на азот, на липсата на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тези блокирали органи се парализират. Та първото нещо, ще знаете, че силите на вашия живот зависят от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е, състоянието на вашия мозък. От него зависи вашето бъдеще.
към текста >>

Това, че някои хора полудяват или получават апоплектичен удар, се дължи на липсата на азот, на липсата на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно. Той регулира всички други елементи. Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се ражда едно безпокойство. Това, че някои хора полудяват или получават апоплектичен удар, се дължи на липсата на азот, на липсата на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тези блокирали органи се парализират. Та първото нещо, ще знаете, че силите на вашия живот зависят от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е, състоянието на вашия мозък. От него зависи вашето бъдеще. Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух, това е мозъкът.
към текста >>

Азотът например е регулатор на живота.
Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е, състоянието на вашия мозък. От него зависи вашето бъдеще. Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух, това е мозъкът. Затова ще пазите този единствен орган, чрез който можете да се проявите. Темпераментите са свързани с по-важните елементи. Азотът например е регулатор на живота. Сангвиничният темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растежа на нашия живот. Витивният темперамент е необходим за нарастването на корените, за тяхното засилване. А холеричният темперамент представя онези динамични сили - вятър, дъжд, буря, необходими да разклащат растението, защото ако не се разклаща, соковете не могат да потекат правилно отдолу нагоре. Холеричният и сангвиничният темпераменти се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външният обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека. И затова те са хора, които се занимават с уреждането на външния обществен живот и са творци на цивилизацията.
към текста >>

25. КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Народът се разотиваше.
Може би, сваляйки тези Божествени слова на Земята, той се пренася в по-висок свят и се откъсва от земната материална среда. Беседата продължаваше и аз си записвах по-интересните за мен мисли. В 12.00 часа беседата завърши, както винаги, с „Отче наш" и песни. Отново Учителя премина между нас и се качи горе в стаята си. Пред вратата застанаха някои братя и сестри да му целунат ръка и да му благодарят за Словото. Народът се разотиваше. Едни разговаряха оживено, други тръгваха към града, а трети сядаха по масите за общия обяд. Дежурните сестри и братя приготвяха трапезата под сенчестите лешници, застилайки масите с бели покривки. Когато всичко биваше готово, Учителя слизаше и заемаше мястото си в средата на масите, казвахме молитва и обядът започваше. Гозбите бяха скромни, но много вкусни и приятни. Накрая дежурната сестра пускаше по масите касички - по свобода и възможност всеки да пусне стотинки за консумацията.
към текста >>

26. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си.
Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса. Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се почука на вратата. Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с китара, казваше се бай Георги-китариста.
към текста >>

27. 32. Домашната помощница Петранка - Радка Левордашка (1920-2014)

Разотишли се, а домакинята, както е редно, трябва да прибере масата, да измие и прибере посудата и да измете.
ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА ПЕТРАНКА Една вечер във Варна имало братска среща и гостите останали до късно през нощта. Разотишли се, а домакинята, както е редно, трябва да прибере масата, да измие и прибере посудата и да измете. Обаче Йорданка не могла да свърши всичко това, защото било късно през нощта. Решила да си легне, а сутринта на видело да оправи и подреди всичко. Та нали тя е стопанката на дома и няма кой да й прави забележки! На сутринта, като става, вижда, че всичко е почистено. Съдовете са събрани от масата, измити и прибрани в шкафа, кухнята е изметена и изчистена - всичко е в пълен ред.
към текста >>

28. 22 март 1923 г. - Теофана Савова

Пяхме и след тях, но бързо се разотидохме, защото беше студено.
Замръзнал беше отгоре. Някои вървяха върху този лед. Направихме упражненията. Хубава молитва направихме преди това и хубави песни изпяхме. Пяхме и след тях, но бързо се разотидохме, защото беше студено. * Хубаво утро! Прекрасен изгрев! Молитва. Песен, упражнения. Учителя е тук!
към текста >>

29. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Ентусиазирани, в размисъл, тълкуване и приложение, всички си разотидохме по домовете, за да се приготвим за следния ден.
И като заключение на прекрасните думи, които Учителя каза в навечерието на днешния богат и съдържателен ден, той подчерта: „Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца." Хубавите песни „Изгрява вече ден тържествен" и „Ще се развеселя" прозвучаха като обещание и като насърчение на ученика при поемането по Новия път на развитие на човешката душа. Часът беше 19. Ентусиазирани, в размисъл, тълкуване и приложение, всички си разотидохме по домовете, за да се приготвим за следния ден.
към текста >>

30. Събота, 29 август - Теофана Савова

Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение на това, което чуха и разбраха на този събор.
И ако Бог не беше посадил тези дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст." Гимнастически упражнения. В 7 часа сутринта беседа. * Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение на това, което чуха и разбраха на този събор.
към текста >>

31. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Тези, които най-много обичаха да се застояват тук, и те постепенно си разотиваха.
- казва той и го прави. Затова всички го обичат и търсят. Сестра Стефанка Бях седнала на централната скамейка на поляната. Музикантите, които обикновено заемаха това място, си бяха отишли. Тези, които най-много обичаха да се застояват тук, и те постепенно си разотиваха. Като видя, че съм сама, Стефанка размаха ръка за поздрав и дойде при мен. Беше пролет и въздухът ухаеше на цъфнали цветя. - Днес съм на работа след обяд и мога да остана на слънце до 9 часа - каза тя. Като седна до мен на скамейката, сестра Стефанка продължи: - Нали между 8 и 9 часа слънчевите лъчи са полезни за организма!
към текста >>

32. Разговори с Учителя. Разговор шести - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: На огъня отговаря кислородът, на водата - водородът, на въздуха - азотът, на земята - въглеродът.
Денят бе лъчезарен и от разцъфналите дървета лъчеше омайваща белота. Когато Учителят дойде и седна на скамейката в навеса, около него се събраха десетина от учениците, жадни да чуят мъдрите и освобождаващи от всякакви противоречия слова на Учителя. Ученикът: Какво ще ни кажете, Учителю, за четирите основни елементи, или същности, с които според окултната наука е изграден светът. Тях някои автори наричат с думата „стихии“. По-конкретно на кои от познатите химически елементи отговарят те, тъй като тези четири същности не бива да се разбират буквално, а се считат като основа на темпераментите и натурите. Учителят: На огъня отговаря кислородът, на водата - водородът, на въздуха - азотът, на земята - въглеродът. Когато се каже огън, вода, въздух, земя, трябва да се разбират градивните елементи, както и основните свойства на кислорода, водорода, азота и въглерода. У хората на нашата земя често се забелязва недостиг, а други път излишък на някои от посочените елементи. Когато у някого кръвообращението не става правилно, в кръвта на този човек се намира въглерод във вид на въглероден двуокис и я прави „нечиста“. Това „замърсяване“ на кръвта не може да се установи експериментално и затова медиците отричат, че може да се живее с нечиста кръв. Противоречието тук е само привидно, защото чуждите замърсяващи кръвта вещества са във формата на флуиди, които не може да се отделят и да се видят от изследователя.
към текста >>

Когато се каже огън, вода, въздух, земя, трябва да се разбират градивните елементи, както и основните свойства на кислорода, водорода, азота и въглерода.
Когато Учителят дойде и седна на скамейката в навеса, около него се събраха десетина от учениците, жадни да чуят мъдрите и освобождаващи от всякакви противоречия слова на Учителя. Ученикът: Какво ще ни кажете, Учителю, за четирите основни елементи, или същности, с които според окултната наука е изграден светът. Тях някои автори наричат с думата „стихии“. По-конкретно на кои от познатите химически елементи отговарят те, тъй като тези четири същности не бива да се разбират буквално, а се считат като основа на темпераментите и натурите. Учителят: На огъня отговаря кислородът, на водата - водородът, на въздуха - азотът, на земята - въглеродът. Когато се каже огън, вода, въздух, земя, трябва да се разбират градивните елементи, както и основните свойства на кислорода, водорода, азота и въглерода. У хората на нашата земя често се забелязва недостиг, а други път излишък на някои от посочените елементи. Когато у някого кръвообращението не става правилно, в кръвта на този човек се намира въглерод във вид на въглероден двуокис и я прави „нечиста“. Това „замърсяване“ на кръвта не може да се установи експериментално и затова медиците отричат, че може да се живее с нечиста кръв. Противоречието тук е само привидно, защото чуждите замърсяващи кръвта вещества са във формата на флуиди, които не може да се отделят и да се видят от изследователя. Когато електричните и магнетичните енергии у някой не текат правилно, в нервната система се натрупва излишък от азот.
към текста >>

Когато електричните и магнетичните енергии у някой не текат правилно, в нервната система се натрупва излишък от азот.
Когато се каже огън, вода, въздух, земя, трябва да се разбират градивните елементи, както и основните свойства на кислорода, водорода, азота и въглерода. У хората на нашата земя често се забелязва недостиг, а други път излишък на някои от посочените елементи. Когато у някого кръвообращението не става правилно, в кръвта на този човек се намира въглерод във вид на въглероден двуокис и я прави „нечиста“. Това „замърсяване“ на кръвта не може да се установи експериментално и затова медиците отричат, че може да се живее с нечиста кръв. Противоречието тук е само привидно, защото чуждите замърсяващи кръвта вещества са във формата на флуиди, които не може да се отделят и да се видят от изследователя. Когато електричните и магнетичните енергии у някой не текат правилно, в нервната система се натрупва излишък от азот. Тогава се явява „подпушване“ и човекът често заспива. При работа или при разговор той бива винаги нападан от едно сънно състояние. Ето защо всеки трябва да следи процесите в своя организъм и със съответни средства да регулира тяхното правилно протичане. Четирите основни елементи, за които повдигате въпрос, играят голяма роля и за начина, по който се представя на вниманието ни всеки човек. В зависимост от преобладаващите в него елементи той може да бъде активен, бърз, нетърпелив, а друг - бавен, флегматичен, дори отегчаващ.
към текста >>

33. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

Паневритмията бе изиграна и голяма част от хората се бяха разотишли.
Разговор осми След една пауза от десетина дни групата ученици отново се събраха на блесналата от утринното слънце поляна. Паневритмията бе изиграна и голяма част от хората се бяха разотишли. Останаха свободните от задължения ученици заедно с любознателния и най-свободен в разговорите с Учителя. Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се породи в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог. Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него.
към текста >>

34. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо.
Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти? !! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора?
към текста >>

35. Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси - Георги Христов

Късно привечер всички се разотидоха.
Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителя пристигна, придружен от брат Ковачев. На всички направи впечатление, че Ковачев пристигна потънал в пот, а Учителя - като че никак не е вървял. След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя - цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъстващи. Късно привечер всички се разотидоха. Отпътува и Учителя. През лятото на същата (1920) година аз посадих зеле на долния край на „братската градина“. Тогава градината бе наша собственост, а след 1921 година наследниците на дядо ми Никола Камбуров: баща ми и двамата ми чичовци я подариха на Братството в Стара Загора. Засадих със зеле около 2-3 декара, които се поливаха от извора, който се намираше в средата на градината. Обработих зелето, прекопах го и към септември отпътувах за София, пак във връзка с моето следване, което всъщност не беше редовно следване.
към текста >>

36. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете.
Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка и е много мъчно, че напуща комуната“. „Нищо, каза Учителя - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София.“ Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем! 1935 година. В Арбанаси продадохме всичкия имот: лозе, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
към текста >>

37. Общата кухня на Изгрева - Георги Христов

на Изгрева, приятелите се разотидоха, а ние младежите, останали на Изгрева, оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби, приготвени от дежурните сестри по време на събора.
Общата кухня на Изгрева След като завърши съборът през 1926 г. на Изгрева, приятелите се разотидоха, а ние младежите, останали на Изгрева, оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби, приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти, насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рекох, какво има? “ А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо.“ Учителя идва, оглежда празните казани и казва: „Тук, на Изгрева не трябва да има гладен човек.“ И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона - 1927 г., Учителя нареди да се построи и кухня.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30861902236938