НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз
спокойно
извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията.
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз
спокойно
извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.
към текста >>
2.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван
спокойно
отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията.
Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван
спокойно
отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея.
към текста >>
3.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички
спокойно
се разполагахме.
Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година. А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там? Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека".
Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички
спокойно
се разполагахме.
Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност. Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня.
към текста >>
Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем
спокойни
?
Започнаха политическите събития. Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни. През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията. Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития. Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития.
Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем
спокойни
?
Кажете ни кой ще победи, за да знаем към кого да се ориентираме още отсега? " Учителят е мълчалив и строг. Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка. Защо ли? Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират.
към текста >>
4.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда
спокойно
една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.
Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение.
Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда
спокойно
една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.
Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит? Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит. И друг път не можеш да я запалиш никога вече. Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността.
към текста >>
5.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и
спокойствието
на земите, населени с българи.
Изсипани са 161 бомби върху града. Убити са 14, ранени са 25 души. От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не. Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого. На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия.
На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и
спокойствието
на земите, населени с българи.
Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година. На 22 юни, Германия напада и навлиза в СССР. През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване. Самолетите идват към София по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново. На 7 декември Япония напада военноморската база на САЩ Пърл Харбър на Хавайските острови.
към текста >>
6.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това бе сравнително
спокойна
година.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени.
Това бе сравнително
спокойна
година.
Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока.
към текста >>
" Учителят я погледна и
спокойно
отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)? " Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю! " На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша?
" Учителят я погледна и
спокойно
отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".
Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!
към текста >>
7.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза
спокойно
през вратата.
Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено.
След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза
спокойно
през вратата.
После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път.
към текста >>
8.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва
спокойно
: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам.
Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва
спокойно
: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?
към текста >>
9.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Можеше
спокойно
, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал.
На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък.
Можеше
спокойно
, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал.
Тогава стана един брат от провинцията, на когото забравихме името, поднесе оригинала и каза: Братя, ето Го Словото Божие. Човешките ръце не могат да се докоснат до Словото Божие. Само човешките очи могат да го докосват и четат и човешките души да пият от живата вода на Словото. Затова, братя, за мен е кощунство и богохулство да посягаме върху Словото на Бога. Аз не мога.
към текста >>
10.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Като дойде страданието, приеми го тихо и
спокойно
.
Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на земята.
Като дойде страданието, приеми го тихо и
спокойно
.
Същевременно ще работиш, за да се справиш с него. Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си! " "Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва! " "Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството!
към текста >>
11.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А тук беше Учителят и той така
спокойно
можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева".
А тук беше Учителят и той така
спокойно
можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна.
към текста >>
12.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят най-
спокойно
отива и си дава сламената шапка да му я окачат.
А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов". Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България". Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба.
Учителят най-
спокойно
отива и си дава сламената шапка да му я окачат.
Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак. Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки.
към текста >>
" Савка
спокойно
отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука?
" Савка
спокойно
отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче.
към текста >>
13.
3_18 Изпитът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Учителят
спокойно
отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са?
Присъствувам при един случай. Една сестра беше се завърнала от една братска среща в Айтос и разказваше, как са се стекли стотици братя и сестри от околните села. Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са? " Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю?
" Учителят
спокойно
отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са?
" Сестрата се сконфузи и си тръгна. Аз също целунах ръка и се оттеглих. Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно - за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха изпитани - както през времето на Учителя, така и след Неговото заминаване, особено през времето на съдебния процес срещу Братството, през 1957-58 година.
към текста >>
14.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно
спокойствие
, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха.
Тогава беше дошла и една друга сестра, Василка, от Айтоския край. Тя се зае да помага в този дом. Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време. Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом. Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив.
Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно
спокойствие
, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха.
Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя. По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие.
към текста >>
15.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше
спокойно
да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си.
Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила.
Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше
спокойно
да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си.
Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица. Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на Небето.
към текста >>
16.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше
спокойно
и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак.
И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше
спокойно
и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак.
Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея. Те търсят също начин да придобият свободата си.
към текста >>
Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи
спокойно
и творчески?
Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша. Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това легло. Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога! " Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година. На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година.
Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи
спокойно
и творчески?
Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си.
към текста >>
17.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тя става
неспокойна
.
Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя.
Тя става
неспокойна
.
Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си.
към текста >>
18.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" А тя
спокойно
отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата.
Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела?
" А тя
спокойно
отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата.
Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш.
към текста >>
19.
3_61 Каналът, през който изтичаше Злото
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички стискахме юмруци и всеки имаше желание да отиде при нея и да я хване за гушата, но Учителят стоеше срещу нея и разговаряше
спокойно
за тези неща.
" Тя каза, че са й обещали толкоз, колкото е поискала, но са й платили наполовина, понеже са били мошеници. Ние я слушаме настръхнали, а Учителят продължава: "За много малко си си продала душата. Трябваше да искаш десеторно повече. Аз струвам повече." Магдалена се разплака и обясни, че са я излъгали най-коварно. Този разговор се водеше пред всички ни.
Всички стискахме юмруци и всеки имаше желание да отиде при нея и да я хване за гушата, но Учителят стоеше срещу нея и разговаряше
спокойно
за тези неща.
Все едно, че се разправяха за покупка и продажба на круши. Беше наистина невероятно преживяване: от една страна Учителят, от другата страна виждахме изкусителя в Магдалена, а от трета страна - цялото Братство. Да полудееш от тази гледка. Та човек може ли да смели всичко това отведнъж и да го възприеме чрез очите си, чрез ушите си и чрез някакво друго възприятие. Беше невъзможно.
към текста >>
20.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези
неспокойни
времена може да вземе сина си в Германия.
Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него.
Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези
неспокойни
времена може да вземе сина си в Германия.
Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември.
към текста >>
21.
5_04 Как се записваха песните на Учителя
,
,
ТОМ 1
Но нещо я гложди отвътре, тя е
неспокойна
и разбира, че не е постъпила както трябва.
А за да се съхранят, Учителят нареди да се препишат в два тефтера, в две тетрадки, така че да бъдат на две места запазени, за по-сигурно. Но това не беше направено и остана само една тетрадка. Оригиналната тетрадка, още по времето на Учителя, бе предадена на Мария Тодорова да я съхранява. Но един ден я среща Симеон Симеонов, който също бе музикант - цигулар още от самото начало на Школата, и я помолва да даде тетрадката, за да си сравни нещо и да си запише нещо. Мария се съгласява, защото смята, че доводът му е разумен.
Но нещо я гложди отвътре, тя е
неспокойна
и разбира, че не е постъпила както трябва.
Затова отива да сподели с Учителя всичко. Той я изслушва, но едновременно й се скарва и с много строг тон й казва: "Да отидеш и да вземеш обратно тефтера! " Не знам защо, но тази тетрадка с оригиналите беше наречена "тефтер". Мария отива при Симеон Симеонов, казва какво й е наредил Учителят, споделя с него, че Учителят й се скарал за това, че е дала тефтера, защото той трябва да се съхранява, а не да се разнася насам и натам. Симеонов си бил направил справките, но точно в този момент бил се явил и друг брат, който също искал да си преписва нещо.
към текста >>
22.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света
спокойно
и нормално.
Но това се отнася за идното човечество. Засега музиката на Учителя ни подготвя и отваря дверите на непознат свят за нас. Мелоди я - 15 Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои разплакана, омъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти тази мелодия.
Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света
спокойно
и нормално.
Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използувала я при нужда за същия лек. Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли?
към текста >>
23.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и
спокойно
.
Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство. Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот! Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ.
Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и
спокойно
.
Кажи: "Господи, Ти ми помогни! Ти бъди с мене! " Това е важен закон за ученика. Първо връзка с Учителя и чрез тази връзка - с всички други. Важе н закон за Бялото Братство Искаш да помогнеш на някого.
към текста >>
24.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Моята стенограма е много правилна и чиста и всеки стенограф може да я разчете
спокойно
.
Аз стенографирах всичко това, както и последните дни на Учителя, в една тетрадка-тефтерче с черни корици. Това тефтерче тогава го прибрах и го укрих от многото обиски, които бяха правени срещу Братството и срещу мен. Но сега не зная къде се намира то. Скрито е някъде. Та ако го намерите, да знаете, че то е мое и че аз съм стенографирал в него.
Моята стенограма е много правилна и чиста и всеки стенограф може да я разчете
спокойно
.
В последните дни преди да си замине Учителят, ние дежурехме и се сменяхме пред леглото Му. Последните три дни аз бях почти непрекъснато при Него. Бях дежурен и стоях тихо, не мърдах, а до мен тефтерчето бе отворено. Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито.
към текста >>
25.
7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете
спокойни
, аз тук ще остана".
Той заминава. По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа. Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището.
Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете
спокойни
, аз тук ще остана".
Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини и познати. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега. Така Асен Арнаудов завърши курс по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория.
към текста >>
26.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това поддържаше
безпокойството
ми и бях нащрек.
Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него. Никаква слабост, никаква отпадналост не виждахме. Но това беше само, когато беше на катедрата и държеше беседа. Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в здравето Му.
Това поддържаше
безпокойството
ми и бях нащрек.
Последните два месеца при Него отиваха сестри да Му помагат. Говореше се, че не се чувствува добре. В началото на декември ме срещна доктор Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива? " Казах му: "Брат Жеков, това е временно нещо и всичко ще си отиде и замине, както и друг път се е случвало". Брат Жеков поклати глава, не бе съгласен с мене, не каза нищо и си отмина.
към текста >>
След преврата на 9 септември 1944 година, на власт дойдоха комунистите и стана много напрегнато и
неспокойно
.
Синът на една наша сестра беше току-що завършил медицина. Във вторник той доведе доктор Попов при Учителя, за да Го прегледа. Аз се случих там, защото отидох за пръв път в понеделник, бях във вторник през нощта, присъствувах и на самото заминаване. Така че аз съм свидетел - видях цялата обстановка там вечерта, когато дойдоха да Му правят инжекция. Та аз съм свидетел срещу всички тези клевети, които дойдоха после, за да опетнят Учителя.
След преврата на 9 септември 1944 година, на власт дойдоха комунистите и стана много напрегнато и
неспокойно
.
Много хора изчезнаха след направените арести и то - безследно. Затова никой не беше спокоен в София. Само Учителят, когато държеше беседите и лекциите, ни връщаше спокойствието от времето на Школата. На 19 декември 1944 година, Учителят слезе да спи в долната приемна стая. При Него влизаха и излизаха братя и сестри.
към текста >>
Само Учителят, когато държеше беседите и лекциите, ни връщаше
спокойствието
от времето на Школата.
Така че аз съм свидетел - видях цялата обстановка там вечерта, когато дойдоха да Му правят инжекция. Та аз съм свидетел срещу всички тези клевети, които дойдоха после, за да опетнят Учителя. След преврата на 9 септември 1944 година, на власт дойдоха комунистите и стана много напрегнато и неспокойно. Много хора изчезнаха след направените арести и то - безследно. Затова никой не беше спокоен в София.
Само Учителят, когато държеше беседите и лекциите, ни връщаше
спокойствието
от времето на Школата.
На 19 декември 1944 година, Учителят слезе да спи в долната приемна стая. При Него влизаха и излизаха братя и сестри. Аз не отидох там, защото знаех, че Паша и Савка Го посещават и ако трябваше да отида, те щяха да ми съобщят. Паша ми каза, че Учителят казал за тези непрекъснати посещения на приятелите следното: "Какво го направиха тука? Те го направиха на хан".
към текста >>
Тялото Му беше
спокойно
, въпреки своята немощ.
Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там.
Тялото Му беше
спокойно
, въпреки своята немощ.
Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него.
към текста >>
Първите няколко години бяхме
спокойни
и не бяхме обезпокоявани в нищо.
Но след като духовенството се опълчи срещу Учителя, Той пое по друг път - създаде общество и след това отвори Школата. Клеветите и гоненията продължиха и след заминаването на Учителя. Покрай другите клевети срещу Него, комунистическата власт Му приписа и най-голямото престъпление: написаха и публикуваха, че се е самоубил. Това е лъжа, целенасочена и умишлена лъжа. Новата власт, която пое управлението след 9 септември 1944 година, се оказа неблагосклонна и враждебна към нашето Братство.
Първите няколко години бяхме
спокойни
и не бяхме обезпокоявани в нищо.
Братският живот се провеждаше нормално. Но когато бе създадено комунистическото законодателство на новата власт, нещата се промениха и по законен начин целият "Изгрев" бе разрушен. На 6 декември 1957 година натовариха деветнадесет камиона с литература от "Изгрева" и я унищожиха чрез претопяване. Това бяха беседи на Учителя. И това го направиха ие чуждоземци, не чужди завоеватели, а българи!
към текста >>
27.
9_03 Дяволът и неговите два крака
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е
спокойно
и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден.
И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха .много неприятности. Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше.
Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е
спокойно
и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден.
Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията.
към текста >>
28.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Затова аз
спокойно
, без страх, разказвам тези неща за учениците от Школата, които ще дойдат след нас.
И само те ги знаеха. Аз ги предавам за учениците от Школата. За останалите те няма да бъдат от полза, защото носят Сила и Живот само на онези, които са от Вътрешната Школа на Учителя. За другите не са от значение и могат да предизвикат насмешки и подигравки. Така че Словото на Всемировия Учител е затворено за външни хора най-малко със сто катинара.
Затова аз
спокойно
, без страх, разказвам тези неща за учениците от Школата, които ще дойдат след нас.
Другите и да искат, не могат да се ползуват от тях. По този повод Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са.
към текста >>
29.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят
спокойно
, защото те не са гладни.
Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята!
" Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят
спокойно
, защото те не са гладни.
Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека.
към текста >>
30.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вече
спокойно
можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията.
Отиде там в селото, намери хайдука и си откри откраднатото брашно. А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб.
Вече
спокойно
можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията.
Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме. Усетихме го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо.
към текста >>
31.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това
безпокойствие
: Загради двора, затвори портите и не ще идват.
Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка.
Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това
безпокойствие
: Загради двора, затвори портите и не ще идват.
Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това. Как се ходи с деветима с една кола за тръне и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола тръне. А портите щом мине добитъка и да си опрат конете дирницата и говедата главите, за да се чешат и ето ти портите строшени. Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата." И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни.
към текста >>
32.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едно от тях бе следното: Лятно време, когато е горещо братята и сестрите, които ще правят упражнение с водата ще си облекат зимна дреха - балтон и ще си вземат две стомнички около 1-2 литра и с тях всякой един полека, лека
спокойно
ще слезе до чешмичката, ще си налее стомничките с вода.
„Радиоактивна вода", я нарече Учителят. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Във връзка с тази водичка и чешмичка, която е на 300 м от Изгрева, Учителят даде редица упражнения с водата. В какво се състояха те?
Едно от тях бе следното: Лятно време, когато е горещо братята и сестрите, които ще правят упражнение с водата ще си облекат зимна дреха - балтон и ще си вземат две стомнички около 1-2 литра и с тях всякой един полека, лека
спокойно
ще слезе до чешмичката, ще си налее стомничките с вода.
И така с балтона облечен, увит с шал и с зимна шапка и с две стомнички ще тръгне до баира към Изгрева. Докато излезе на баира горе, той вир вода стане. Щом иде горе, там има барачка, в която живее и той ще се преоблече. От водата в стомничките ще направи гореща вода и ще пие. Няма чай, защото Учителят препоръчваше чиста, гореща вода.
към текста >>
33.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Щилянова работи дълго време, а Учителят
спокойно
позираше.
Тя нарисува картините, а ние изработихме релефите. Аз издялах отгоре надписите. В туй време тя пожела да нарисува Учителя. За учудване на приятелите Той се съгласи, защото Той не обичаше да се подлага на позиране, за да Го рисуват. Кой знае как и защо, но Той се съгласи.
Щилянова работи дълго време, а Учителят
спокойно
позираше.
Тази картина излезе особено сполучлива. Когато Щилянова донася оригиналната картина, показва я на Учителя, Той я гледа известно време. Накрая Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Да, ето една картина, за която хората ще кажат: „Тук е нарисуван един добър човек! " Виждате каква скромна преценка дава Учителят за себе си. Оригиналът се пази.
към текста >>
34.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той говореше доста
спокойно
, но понякога много бързо и енергично и така течеше речта му като при разговор.
След мен също ще има определено време от Небето за печат. Използвайте това време и завършете тази важна работа. За ученика на Школата няма по-важна работа освен съхранение на Словото и претворяване на това Слово чрез живота на ученика в Сила и Живот. Как се стенографираха и дешифрираха беседите? Всички стенографи присъстваха на беседите на Учителя и водеха пълни бележки, доколкото им бе възможно да запишат всичко, което говореше Учителя.
Той говореше доста
спокойно
, но понякога много бързо и енергично и така течеше речта му като при разговор.
На масата имаше четири стенографи, които седяха на една маса пред него долу, за да Го чуват ясно. Зад стенографите седяха слушателите. Обикновено и четиримата стенографи записваха едновременно една и съща беседа. Така че ако някой пропусне нещо, ще го запише другия. После, когато идваше ред да се дешифрира обикновено с това се заемаха един или двама човека.
към текста >>
35.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така Учителят можеше да си изнесе
спокойно
сказката и братята и сестрите да се разотидат
спокойно
към лозята, където отдалечено от града прекарваха
спокойно
един пълноценен братски живот.
Тогава салона се препълваше от народ както вътре, така и отвън. Духовенството се опитваше да пречи. Понякога възразяваха, задаваха въпроси, а понякога се опитваха да внесат смут в салона. Но не можеха нищо да направят, защото болшинството бяха наши приятели. При туй интересно е да се отбележи, че комунистите, които имаше в Търново заеха страната на братството и не позволяваха да се правят обструкции в салона.
Така Учителят можеше да си изнесе
спокойно
сказката и братята и сестрите да се разотидат
спокойно
към лозята, където отдалечено от града прекарваха
спокойно
един пълноценен братски живот.
Много опити правеха духовенството и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше спокойния си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори. Но духовенството монтира това запитване на гражданите, наложи го изкуствено и търновци се подписаха под него. С това си предопределиха съдбата като град. Оттогава той започна да запада. Но Учителят не рачи да води спор с тях, оттегли се и прехвърли събора в София.
към текста >>
Много опити правеха духовенството и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше
спокойния
си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори.
Духовенството се опитваше да пречи. Понякога възразяваха, задаваха въпроси, а понякога се опитваха да внесат смут в салона. Но не можеха нищо да направят, защото болшинството бяха наши приятели. При туй интересно е да се отбележи, че комунистите, които имаше в Търново заеха страната на братството и не позволяваха да се правят обструкции в салона. Така Учителят можеше да си изнесе спокойно сказката и братята и сестрите да се разотидат спокойно към лозята, където отдалечено от града прекарваха спокойно един пълноценен братски живот.
Много опити правеха духовенството и военните срещу нас, но все пак не можаха да увлекат търновското гражданство срещу нас, което обичаше
спокойния
си живот и не намираха защо да се иска възбрана на братските събори.
Но духовенството монтира това запитване на гражданите, наложи го изкуствено и търновци се подписаха под него. С това си предопределиха съдбата като град. Оттогава той започна да запада. Но Учителят не рачи да води спор с тях, оттегли се и прехвърли събора в София. След като сме се върнали от първата беседа от градския салон, се правеше общ братски обед.
към текста >>
36.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук се прекарва в една
спокойна
обстановка, мир и красота.
Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата. Вода си наливахме от там. Тези места са чисти и красиви. Гледката към връх Манчо и към Олтарите са чудни гледки.
Тук се прекарва в една
спокойна
обстановка, мир и красота.
Тук беше толкова диво в първите години, че стадо диви кози пасеха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях, не се плашеха много, но все пак бяха предпазливи с нас. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. И Той каза само една дума като вървеше пред мен: „Олтарят". Тъй го нарече.
към текста >>
37.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Много хубави ритмични,
спокойни
и плавни движения.
' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения. Това беше нещо необикновено. Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика.
Много хубави ритмични,
спокойни
и плавни движения.
При изпълнението им се произнасят известни формули, които Учителят ни е дал. Значи тука има мисъл, идеи и затуй тези упражнения са особено ценни, освежителни и укрепителни за човека. Шестте упражнения се правят през цялата година. По време на учебната година те се правеха и преди да започне Паневритмията и след това ние се нареждахме в кръг, музикантите засвирваха и ние се понасяхме в кръга на Паневритмията. По времето на Учителя Паневритмията бе отпечатана с музикалния текст и с думите на Олга Славчева и Весела Несторова.
към текста >>
38.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Пият всички чай, а разговора се води съвсем
спокойно
в една съвсем безобидна тема.
Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: „Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. А брат Начо отива веднага на ул. „Опълченска" 66 и там вижда Учителя, че е седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай заобиколен от сестрите. Той се обръща към сестрите: „Налейте на брат Начо един чай!
" Пият всички чай, а разговора се води съвсем
спокойно
в една съвсем безобидна тема.
към текста >>
39.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите
спокойно
бомбардираха набелязаните цели.
гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта.
През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите
спокойно
бомбардираха набелязаните цели.
Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние.
към текста >>
40.
178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Е, Учителю, вече съм
спокойна
".
„Не мислете, че сте прости. Вие сте поучени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими, които те не знаят." Сестрата се успокоява.
„Е, Учителю, вече съм
спокойна
".
А Той продължава: „Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство" също. Сестрата се просълзява.
към текста >>
41.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пи бавно,
спокойно
, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува".
Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я погледна и пи от водата.
Пи бавно,
спокойно
, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува".
За приятелите това беше вече поличба. Тази вода е хубава. Учителят пиеше само от нея. След като Учителят се върна в София някои услужливи братя Му носеха вода в дамаджани от Рударската вода и той пиеше само от нея. Боян Боев бе непрекъснато до Учителя.
към текста >>
42.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Там беше по-
спокойно
.
Трябва да излезем по-скоро от града. Не виждате ли, че самолетите Мене търсят! " Ние стои изтръпнали. Един излезна навън да проправя път на колата между навалицата. Постепенно се измъкнахме от града и запрашихме към Княжево.
Там беше по-
спокойно
.
Пристигнахме в Мърчаево и Учителят с облекчение излезна от колата. Питам Славянски: „Защо ти обикаля толкова много и ходи от склад на склад та забави Учителя? " А той наведе глава и каза: „Човешка слабост. Реших да купя бензин от онзи склад, където най-евтино струва". „Защо не ми каза да ти дам пари за бензин?
към текста >>
43.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Защото аз организирах транспорта и продоволствието и като дойде при мен погледна небето, а то хубаво и
спокойно
.
Софиянци пълнеха хижите, а не.,селяните. Ние като отидем на хижите, дори пазач нямаше. Разположим се като в наш дом. Прекараме колкото искаме, понякога до две седмици прекарвахме горе в планината. В хижа Острица прекарахме последния път около две седмици и вече се канехме да слизаме когато Учителят дойде една привечер към мене.
Защото аз организирах транспорта и продоволствието и като дойде при мен погледна небето, а то хубаво и
спокойно
.
Каза ми: „То като че ли е хубаво да останем още някой ден." Аз веднага казах: „Учителю, хубаво, да останем! " И взех грижата на 26 август 1944 г. да се преместим за разнообразие от хижа Острица в хижа Еделвайс, която бе на 40 минути път. И тази хижа празна. Имаше някакъв пазач, но като ни видя и като разбра кои сме веднага слезна при семейството си долу по селата.
към текста >>
44.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Животът си течеше
спокойно
, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук.
Вината носеха главно онези, които живееха на Изгрева и бяха комунисти. А те не бяха малко, към 20 човека. За нас те бяха братя и сестри, но постепенно за тях ние станахме дъновисти, а за себе си те отстояваха, че са комунисти. Така се дойде до разграничението. На Изгрева отначало нямахме никакви неприятности.
Животът си течеше
спокойно
, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук.
Беше им приятно това хранене на открито. Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в трапезарията. Кухнята работеше отлично. От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за кухнята, а онова което беше нужно се закупуваше. Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон.
към текста >>
45.
10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят го гледа с такова
безпокойство
, страх, даже ужас.
Той му каза строго: „До 15 август ще свършиш тази работа! " Братът обаче, който беше експедитивен, сръчен, силен извърши работата веднага. Извърши я с готовност, с любов. Извърши я добре, така както вървеше всичко за Учителя. Отива брата и докладва на Учителя: „Всичко извърших както ми поръчахте." Ама като се приближава до Учителя, вижда в погледа Му голяма тревога и съчувствие.
Учителят го гледа с такова
безпокойство
, страх, даже ужас.
След това Учителят затваря очите си за малко време, задълбочава се в себе си и като поглежда пак брата, на лицето Му има усмивка. Той само казва: „Всичко ще мине добре! " След това брата отиде по своята работа. Работата му беше такава, че точно на 15. август трябваше да премине през смъртна опасност.
към текста >>
46.
22. МОРАЛИЗИРАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той прави тази забележка
спокойно
, внимателно.
22. Морализиране Един брат прави бележка на приятелите в салона преди беседа. Намира че много говорят, вдигат шум, разсейват атмосферата.
Той прави тази забележка
спокойно
, внимателно.
Приятелите си вземат бележка от думите му и малко засрамени замълчават. Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взема повод от случката каза: „Този маниер е маниер на света.
към текста >>
47.
35. ПОСЛУШАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Малко не е добре, но не се
безпокой
, ще й мине." Така и стана.
" „Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да дочакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика. Трети случай. Идва една сестра при Учителя разтревожена и Му казва: „Нямам писмо от дъщеря си, да не се е случило нещо лошо с нея? " Учителят постоява малко съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде.
Малко не е добре, но не се
безпокой
, ще й мине." Така и стана.
След три дни се завърна дъщеря й. Отиват и двете да благодарят на Учителя. А Той казва: „Благодарността е връзката между ученика и Божието Благословение. За всичко благодарете! "
към текста >>
48.
66. ПЧЕЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Изведнъж около тях се завъртява
неспокойна
пчела.
66. ПЧЕЛАТА Приятели разговарят с Учителя пред долната стаичка.
Изведнъж около тях се завъртява
неспокойна
пчела.
Върти се, върти се и се удря в Учителя. Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето. Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него.
към текста >>
49.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят можеше да поговори на приятелите и те можеха да Го слушат
спокойно
.
Те тежаха точно толкова, колкото беше казал Учителя. Всички се разсмяха, настана оживление. Ученият брат замълча. Името му беше Георги Тодоров, математик. Разговорът протече естествено, просто.
Учителят можеше да поговори на приятелите и те можеха да Го слушат
спокойно
.
Има само едно знание, което е и за земята и за небето. То е Божественото знание. Който го притежава има знанието на света и на Небето. Това знание се дава от Духът Господен. С когото е Духът, с него е и знанието.
към текста >>
50.
102. ИСТИЯТ
,
,
ТОМ 2
В това време се отваря врата, влиза човек, изсипва паницата със содата и й казва: „Бъди
спокойна
, след два дни ще те назначат на работа." И действително назначават я на работа.
102. ИСТИЯТ Бедна жена с деца остава без работа и изпада в голяма мизерия. Решава да тури край на живота си със сода каустик като я изпие. С нея се правеше на времето сапун за пране.
В това време се отваря врата, влиза човек, изсипва паницата със содата и й казва: „Бъди
спокойна
, след два дни ще те назначат на работа." И действително назначават я на работа.
Случва се, че след време тя се среща с наши сестри и те я довеждат при Учителя. Гледа, същият човек. Отива при него и го пита: „Ти ли си същия гдето бутна паницата? " Учителят отговаря: „Духът е Истият". „Тя му целува ръка и си тръгва.
към текста >>
51.
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 2
Учителят й казва: „Бъди
спокойна
.
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА Друг пример из живота ни с Учителя. Българин със семейство и деца отива сам в Америка на работа. Но като отива там влюбва се в една американка и се оженва, а на жена си пише: „Не ме чакай вече." Жената се оплаква тук-там на близки, най-после идва при Учителя и Му разказва всичко.
Учителят й казва: „Бъди
спокойна
.
Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук? Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България. И в самия параход този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне. Чак когато стигат в Европа, спътникът го напуска. Пристига си у дома.
към текста >>
52.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И добре стана така, защото щяхме да попаднем в клопката на организацията и всяка една власт можеше
спокойно
чрез нейни хора да управлява всяка една организация.
Сънят бил до тук. А на следващия ден излиза от печат една книжка от един владика насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква. А след него други дойдоха и те носеха амвона на хулите на църквата и обществото срещу Учителя. Тодор Стоименов беше привърженик на законността при всяка една власт. Беше онзи, който искаше да се направи устав на Бялото Братство, който устав бе направен, но за наше щастие или нещастие не се одобри от властта.
И добре стана така, защото щяхме да попаднем в клопката на организацията и всяка една власт можеше
спокойно
чрез нейни хора да управлява всяка една организация.
Така запазихме своята независимост. Ние трябваше да останем като Школа. След време външната проекция на Школата бе унищожена с изземването на Изгрева, но ние трябваше да запазим в себе си Вътрешната Школа сътворена от Учителя. Тодорчо беше много слаб и деликатен с обноските си. Представляваше тип на англичанин и на английски лорд.
към текста >>
53.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Решиха да Му осигурят
спокойствие
и охрана.
По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя.
Решиха да Му осигурят
спокойствие
и охрана.
Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото".
към текста >>
Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят
спокойно
да си гледа своята работа.
Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана.
Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят
спокойно
да си гледа своята работа.
А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание.
към текста >>
54.
32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А Той беше невъзмутим, все едно, че не я забелязва и си говореше
спокойно
.
Но ние също знаехме много неща, защото нашето поколение откри Школата. Така ние бяхме свидетели на много странности в нейното поведение. Когато всички бяхме в Салона, Учителят седеше на своя стол до катедрата и държеше своята беседа, то старата Попова правеше разни движения с ръцете - плавни и чудни движения. Ние седим в Салона, Учителят говори, ние слушаме, а Попова седнала на стола или застанала права, извършва непрекъснати движения с ръцете. Ние се дразнехме много, защото тя ни пречеше да се съсредоточим към Словото на Учителя.
А Той беше невъзмутим, все едно, че не я забелязва и си говореше
спокойно
.
Отидоха при Учителя да протестират да се отстрани от Салона или да й се направи строга бележка, да спре с тези нейни движения и фокуси. „Оставете я, ви казвам. Ако я спрете ще стане по-лошо, ще избие на друго място и в друга посока и ще ви попречи повече на работата". И така ние я оставихме. Някои свикнаха с нея и не я закачаха, а повечето се примириха, защото зачетоха думите на Учителя.
към текста >>
55.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бъдете
спокойни
, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място.
Той ми донесе негативите и аз ги запазих. По-късно няколко негатива се бяха повредили, но ние намерихме същите снимки, които той беше направил и от тях преснех на негативи и така ги възстанових. Като подгониха Братството и унищожиха беседите на Учителя търсиха и негативите на Васко. Аз им извадих повредените негативи, казах им, че са били на таван, че е била счупена керемида на покрива, че са се намокрили и така са се повредили, след което съм ги изхвърлил. И до сега приятелите ме упрекват, че не съм съхранил негативите.
Бъдете
спокойни
, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място.
Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен. Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица. Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото.
към текста >>
56.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Кой раните ви изцелява и радост дава и
покой
. 5.
СВЕТЛИЯТ КАПИТАН 1. Христос намери парахода Разбит наблизо до брега, поправи го, и днес го води пристига, ето го сега. 2. И пътниците що намери пострадали ги излечи отново ги изпълни с Вяра и раните им заличи. 3. Не виждате ли го, че иде на борда светлия капитан станете всички да го видим как слиза вече на пристан. 4. Повервахте ли че спасява повервахте ли, че е Той.
Кой раните ви изцелява и радост дава и
покой
. 5.
А всички тези що довежда непобедими от сега. В сърца им радост и надежда Възлизат вече на брега. 6. И ангели с Него слизат Служители на Любовта И на земята вече от близо подарък носят радостта. ДВАДЕСЕТИ ВЕК Велик двадесети век В него буди се човек приспан от хиляди години приспан така, че да погине. Но мъртвия незван се вдига троши разпятие и вериги И никоя световна сила Не би го вече умъртвила.
към текста >>
57.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят седеше
спокойно
, пиеше чай и се усмихваше.
Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха. Като ни видя както сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище. Говорихме с него, пихме чай и разговаряхме за разни неща. Ние имахме възможност да видим за първи път царя непосредствено до нас и да разговаряме като с обикновен човек. Царят бе до нас, а ние бяхме в присъствието на Учителя.
Учителят седеше
спокойно
, пиеше чай и се усмихваше.
Размениха с царя по няколко обикновени думи на учтивост. Разговорите бяха повече между сестрите и царя, които го запитваха за най-обикновени неща, при което той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси. Всички сестри бяха студентки по онова време. Нямаше неуки и прости хора между нас.
към текста >>
58.
6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Някои от братята изсичаха снега и правеха стъпала-стъпки, за да вървим по-
спокойно
по преспата.
Учителят правеше същото. Тръгвахме по пътеката, покрай заслона. Тогава нямаше заслон. Често имаше останали преспи от зимата, които пресичаха пътеката, по която беше опасно да се върви. Беше хлъзгаво и с големи предпазвания пресичахме преспата.
Някои от братята изсичаха снега и правеха стъпала-стъпки, за да вървим по-
спокойно
по преспата.
Обикновено от „Окото" нагоре се развиделяваше напълно и ние пристигахме на върха Мусала няколко минути преди изгрева на слънцето, а понякога и половин час. На изток руменее, минават пламъците на зората един след други, става все по-светло и по-светло. Изгасват всички звезди и ние очакваме изгрева на слънцето на самия връх. Не там където е сега хижата, но на източната му стена, където се подхваща хребета наречен „Трионите". Там обикновено се преобличахме, понеже бяхме изпотени.
към текста >>
59.
19. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това е чешмичката на белите брези, която сега си тече
спокойно
и е приветлива и радва приятелите.
На времето там е имало крепост и имало желязна порта на крепостта. В долната част на поляната след като открихме извор, аз направих чешма, турихме един хубав чучур, но някакви злосторници го откраднаха и го унищожиха. Тогава сложихме яка железна тръба, която никого няма да съблазнява и нищо не можеше да я счупи. Тази тръба стои до сега вече 50 години. До нея засадихме бели брези.
Това е чешмичката на белите брези, която сега си тече
спокойно
и е приветлива и радва приятелите.
Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея. Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки камъни, за да не могат да я развалят. Учителят считаше тази вода за най-хубавата вода на Витоша. Тук на поляната имаше една скала обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея. Това се вижда днес на направени снимки от онова време.
към текста >>
60.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така си'пътувахме през тези чудни години със
спокойствие
и вътрешно разширение на духа.
той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците.
Така си'пътувахме през тези чудни години със
спокойствие
и вътрешно разширение на духа.
Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека. Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна.
към текста >>
61.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това езеро е прекрасно, тишина,
спокойствие
, чистота.
Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме.
Това езеро е прекрасно, тишина,
спокойствие
, чистота.
От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление.
към текста >>
Първото езеро свети с чистота и
спокойствие
и прави неотразимо впечатление.
Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват.
Първото езеро свети с чистота и
спокойствие
и прави неотразимо впечатление.
Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо.
към текста >>
62.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи
спокойно
като по паваж.
Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем. От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните. Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане.
Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи
спокойно
като по паваж.
Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата. Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни?
към текста >>
63.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Преди 22 часа огънят се прекратява, прави се обща молитва, прибирахме се в палатките и всички прекарваме
спокойно
нощта до четири часа, когато се става за изгрев на Молитвения връх.
Той слиза с едно електрическо фенерче, осветява си пътечката, дойде до огъня и седне на приготвеното за Него място. Тогава песните се подновяват, а свирачите на цигулки, флейти и китари почват да свирят. Всички останали пеят и се създава една чудна хармония около огъня. Понякога Учителят говори, отговаря на въпроси, които Му се задават или държи кратка беседа около огъня. Подготвя се предварително литературна програма, казват се стихове, изпява се или изсвирва се някое соло от изпълнител, а след това завършваме с братски песни.
Преди 22 часа огънят се прекратява, прави се обща молитва, прибирахме се в палатките и всички прекарваме
спокойно
нощта до четири часа, когато се става за изгрев на Молитвения връх.
Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен. Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили". Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха.
към текста >>
64.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз обичах да идвам тук, защото беше място където можеш да се скриеш, никой да не те види и да прекараш
спокойно
целият ден.
Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх. От западната страна се издига онази въпросна скала и от подножието на скалата тръгва пътечка, която извежда горе над скалата където има полянка. Там понякога, но много рядко отивахме с Учителя. На тази полянка Той е говорил много и е държал беседи.
Аз обичах да идвам тук, защото беше място където можеш да се скриеш, никой да не те види и да прекараш
спокойно
целият ден.
Ако можеш да влезнеш в общение със съществата, които пазят един от входовете на Агарта, ти си вече спечелил много и този ден за теб е незабравим. След Паневритмията някои се отправяха нагоре по пътеката, която водеше за шестото и седмото езеро и правеха своите излети за цял ден. „Махабур" означава: „Големият и Силният".
към текста >>
65.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен
покой
и мир от планината.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ" Понякога сме правили екскурзии по билото като сме минавали през връх Дамга, насочвали сме се към Додов връх и се движехме по билата. Под нас са разположени Урдините езера в Урдинатат долина, където езерата са поставени стъпаловидно в своите чудни чашки.
Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен
покой
и мир от планината.
След няколко часа път ние стигаме до Мальовица, а отсреща е Еленин връх. Срещу Еленин връх се издига скалата на Мальовица с отвесни скали. От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците.
към текста >>
66.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всички стояха
спокойни
и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство".
През 1994 г. те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е редакция на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си измият ръцете от всякаква отговорност. В началото на месец февруари на 1994 е. в един апартамент, дома на Йотка Иванова Младенова се събра една група, на която трябваше да се покажат няколко оригинални беседи и редакцията на Лалка Кръстева, за да бъдат уведомени и всички да се убедят в целенасоченото изменение на Словото на Учителя. Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си.
Всички стояха
спокойни
и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство".
Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас. Затова издателите от тази къща не пожелаха да дойдат, защото щяха да бъдат изобличени, че печатат промененото Слово. Затова същата година те отпечатаха трета книжка от променено Слово на Учителя, но за, да се оправдаят отбелязаха отзад, че е редакция на Лалка Кръстева. Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято редакция беше целенасочено и умишлено променена. Ето затова не се явиха. Доказателство?
към текста >>
67.
9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така работата мина напълно
спокойно
.
Беше изведена книгата на идейна висота. Работехме заедно всички. С Боян се работи леко и с Методи също. Те не са хора, които да подчертават своята личност и да се налагат и всички търсехме кое е най-добре и кое е справедливо. И в нашите общи разговори идвахме до принципни заключения.
Така работата мина напълно
спокойно
.
Но работехме в пълна тайна. Не можеше да дадем гласност, защото властите щяха да я спрат от печат. А печатът тогава не беше свободен. Трябваше разрешение. Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за издаване на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите.
към текста >>
68.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всички бяхме
спокойни
.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ Финансовата ревизия съставена от трима ревизора бе дошла на Изгрева и работеше непрекъснато.
Всички бяхме
спокойни
.
Аз отначало не смятах, че нещата ще се развият по един специално подготвен сценарий. После разбрах каква бе целта на сценария. Трябваше да бъдем принудени да се изказваме един срещу други и да се изкаже всичко, което знаехме за Изгрева, за да може по-късно властите да преценят кое от казаното ще трябва да се използва срещу нас. Но аз приех друга тактика. Аз взех цялата вина върху себе си.
към текста >>
69.
33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Поработихме
спокойно
като подреждахме материалите за следващият ден.
Но погледна мен и другия и каза: „Борисе, аз на теб имам доверие и ви оставям сами. Да не ми направите беля, че тогава никога няма да можете да излизате в неделя и ще ви се затегне затворническия режим." „Бъди спокоен. Аз съм насреща." Бяхме прудепредени, че никой от двамата не трябваше да бяга. За мен беше сигурен, а тези думи бяха за другия затворник. Аз поставих в една тенджера да врат няколко картофа и лук на огъня, който запалих.
Поработихме
спокойно
като подреждахме материалите за следващият ден.
На обед се нахранихме от моята гозба, извадих от курабиите на Мария и се почерпихме. След обед милиционера дойде, видя ни двамата, че сме там, зарадва се и ни заведе в затвора. На следващият ден затворникът се приближи и ми прошепна: „Следващата неделя идвам пак с тебе! " Аз се съгласих. Така с него се измъквахме от затвора и пребивавахме под свободното небе.
към текста >>
70.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на
спокойствие
без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме.
Оставяха ни да работим. Тогава имаше милиционерска охрана. Около нас на пет-десет метра се движеха свободни граждани по тротоара, деляха ни само една-две крачки. Предупредиха ни, че ако някой реши да бяга, тези пазачи около нас всяка неделя стрелят по мишени за упражнение. Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си.
Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на
спокойствие
без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме.
Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора. Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована Библия и ми я подаде. „Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти! " Как му я бяха донесли, не зная.
към текста >>
71.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дадоха ми помещение, в което работих
спокойно
.
След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури. От тях имаше бели, розови и с различни краски.
Дадоха ми помещение, в което работих
спокойно
.
Имаше един милиционер, който ме контролираше. Изпращах редовно мостри на началника на затвора. Той ги хареса. И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците. Обаче софиянци го взеха.
към текста >>
72.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бъдете
спокойни
и силни.
Костюмите се менят само. Силите са същите. 10. Когато влезе тук, времето спря за теб. Когато излезеш, времето пак ще почне. Тъй че колкото и да си седял тук, то е само миг. 11.
Бъдете
спокойни
и силни.
Учителят е с нас. Бялото Братство е с нас. Цялото Небе е с нас. 12. На комунистите казвам: „Ние не сме против строя, който искате да турите и с нищо не ви противодействаме. Но вие ни гоните поради вярата ни.
към текста >>
Това свое право той устояваше
спокойно
, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата.
Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен. С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира.
Това свое право той устояваше
спокойно
, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата.
Има хора, които носят ограничението и робството в себе •си. Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия. Много хора, като имат добрите условия, не умеят да живеят. 65. Открай време в душата на човека се борят Доброто и Злото.
към текста >>
Гледай
спокойно
във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67.
Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е определено да стане развръзката. 66. Братството не е обикновена човешка организация. То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие.
Гледай
спокойно
във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67.
Човек вижда само малка отсечка от живота. Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност. 68. В страданията страдай дълбоко и пълно.
към текста >>
Посрещай всичко
спокойно
. 74.
„В Божиите решения обратни действия няма." Това е мисъл на Учителя. Един процес щом е почнал, трябва да се завърши. Едно явление трябва да се разрази докрай, то не се спира на половина. Този процес, който е почнал в света, никой не може да го спре. В Бога живеем и се движим.
Посрещай всичко
спокойно
. 74.
„Култът към личността" се създава не от това, че личността се налага. Тълпата е, която си изисква кумир, на който да се кланя. Личността се подчинява на това, което тълпата изисква. Тълпата, тази личност счита за силна. Но в действителност тя не е силна.
към текста >>
73.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сега цяла София е
неспокойна
, разтревожена. Защо?
Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали досега българите на света? Само една малка светлина: богомилството. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, ще имаме място в света.
Сега цяла София е
неспокойна
, разтревожена. Защо?
Защото политиците не послушаха. Казваше им се да пазят неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, а на другите обявиха война. Какво ще спечелят с тази война? Тук имаше някакво користолюбие.
към текста >>
74.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Голяма част от болестите се дължат на тревогите и
безпокойствата
, с които обременяваме нашия живот.
Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата.
Голяма част от болестите се дължат на тревогите и
безпокойствата
, с които обременяваме нашия живот.
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома.
към текста >>
Трябва да бъдем
спокойни
и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7.
Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
Трябва да бъдем
спокойни
и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7.
Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро.
към текста >>
75.
6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Те могат
спокойно
да отидат в света и там да развиват своята дейност.
Тези опити са правени и до ден днешен. Днес също излизат тълкуватели на Словото на Учителя. Явяват се пре-разказвачи на Словото на Учителя, които търсят трибуни. Те настоятелно се борят за аудитория и за слушатели, като искат да отклонят верните по Дух на Учението последователи на Учителя. Правят го напълно съзнателно.
Те могат
спокойно
да отидат в света и там да развиват своята дейност.
Но светът не ги иска и не ги допуска. Затова се грижи закона на Кесаря. Затова се връщат отново към последователите на Учителя и искат да ги отклонят от пътя на Школата. Това е вече не кощунство, а престъпление. Школата на Учителя е създадена от Неговото Слово и тя се управлява от Него.
към текста >>
76.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя
спокойно
можеше да изяви таланта си.
Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова.
Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя
спокойно
можеше да изяви таланта си.
Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда. Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда. По принцип, това е така. Не всеки българин може да се добере до Словото.
към текста >>
77.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на
спокойната
пелена на мъглата.
Багрите на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта. Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня.
Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на
спокойната
пелена на мъглата.
Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки. Те трептят от радост, без да се отронят. Спокойна радост.
към текста >>
Спокойна
радост.
Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата. Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки. Те трептят от радост, без да се отронят.
Спокойна
радост.
Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...! Кратко слово. Последва паневритмия. Последва втората беседа, още по-кратка и по-съдържателна. Ето някои от мислите: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на знанието и на свободата.
към текста >>
78.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е
спокойна
и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването.
Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи.
Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е
спокойна
и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването.
За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи".
към текста >>
Обаче, погледът на будните долови
безпокойството
на УЧИТЕЛЯ.
А при други случаи разговорите с Него продължаваха до сред нощ. Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика. Но тази вечер и ние бяхме тихи и внимателни. Всеки се подготви за уречения среднощен час. Дрямката ни споходи, а понякога напущаше клепачите ни.
Обаче, погледът на будните долови
безпокойството
на УЧИТЕЛЯ.
Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки. Нощта навън бе тиха и спокойна. Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът? Преди бе 12, а сега пак 12?! " Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"!
към текста >>
Нощта навън бе тиха и
спокойна
.
Но тази вечер и ние бяхме тихи и внимателни. Всеки се подготви за уречения среднощен час. Дрямката ни споходи, а понякога напущаше клепачите ни. Обаче, погледът на будните долови безпокойството на УЧИТЕЛЯ. Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки.
Нощта навън бе тиха и
спокойна
.
Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът? Преди бе 12, а сега пак 12?! " Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше.
към текста >>
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-
спокойна
работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
" Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро.
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-
спокойна
работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване.
към текста >>
Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и
спокойно
.
УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня.
Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и
спокойно
.
Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт.
към текста >>
79.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Кипналата вода вече е
неспокойна
.
Овлажнените от нощния скреж съчки трудно се разпалваха, а водата бавно се затопляше. Ние със Савка разменяхме често погледи, ту към УЧИТЕЛЯ, ту към огъня. Без притеснение ние безшумно разпалвахме димящите съчки. Като че ли и самият огън желаеше да бъде в хармония с духът на мълчанието, който бе господар на днешния ден. Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла бялата кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини, сирене и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна.
Кипналата вода вече е
неспокойна
.
Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана. Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас.
към текста >>
Позволи ни да се порадваме на нейния мир и
спокойствие
.
Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица. УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна.
Позволи ни да се порадваме на нейния мир и
спокойствие
.
Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички.
към текста >>
Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или
спокойно
, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.
За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството.
Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или
спокойно
, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.
На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание.
към текста >>
80.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Лодката бе наново грабната на ръце и със
спокойни
и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро.
Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти. Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите. Панорамата на езерният циркус възрадва групата. Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити.
Лодката бе наново грабната на ръце и със
спокойни
и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро.
Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия. Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус.
към текста >>
Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на
спокойната
езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък".
Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити. Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро. Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия.
Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на
спокойната
езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък".
Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус. Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината. Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден.
към текста >>
С лице, озарено от радостна усмивка, Той внимателно оглеждаше лодката, спираше погледа си върху
спокойно
заострения нос, опипа дебелината на страничните дъски, увери се в солидната кормилна уредба, вгледа се във веслата, почна да пресмята колко съда биха могли да се поместят за пренасяне на водата.
Макар и с пестелива усмивка, Боянчо отговаряше, а за да поставим край на разговора с посрещачите, за момента ненужен, един от нас се провикна - „хайде още веднъж да сложим лодката на рамене и да я поставим на широката поляна пред кухнята. Рилската скиния - лодката, за последен път бе понесена, но този път шествието бе озвучено от радостните песни на рилските левити! На поляната бе преживяна най-приятната изненада. Посрещна ни УЧИТЕЛЯТ. Трудно е да се опише тази среща.
С лице, озарено от радостна усмивка, Той внимателно оглеждаше лодката, спираше погледа си върху
спокойно
заострения нос, опипа дебелината на страничните дъски, увери се в солидната кормилна уредба, вгледа се във веслата, почна да пресмята колко съда биха могли да се поместят за пренасяне на водата.
Доволен от огледа, Той не разпита Боянчо, а само му каза: - Добре си я направил! Доволни ще бъдат и приятелите, и водата! А сега - обърна се Той към носачите - преоблечете се и се напийте с топъл чай, подсладен с мед! Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо! На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката.
към текста >>
Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас
спокойно
споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо!
Трудно е да се опише тази среща. С лице, озарено от радостна усмивка, Той внимателно оглеждаше лодката, спираше погледа си върху спокойно заострения нос, опипа дебелината на страничните дъски, увери се в солидната кормилна уредба, вгледа се във веслата, почна да пресмята колко съда биха могли да се поместят за пренасяне на водата. Доволен от огледа, Той не разпита Боянчо, а само му каза: - Добре си я направил! Доволни ще бъдат и приятелите, и водата! А сега - обърна се Той към носачите - преоблечете се и се напийте с топъл чай, подсладен с мед!
Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас
спокойно
споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо!
На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката. Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване.
към текста >>
81.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между
спокойно
слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори.
Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена.
Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между
спокойно
слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори.
А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги.
към текста >>
82.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Спокойна
, мирна, топла и светла вечер.
Той бе в салона, в кухнята, на поляната, на лозето - взимаше живо участие за добрия ред и примерната чистота. В подобен предпразничен ден останах до късно на Изгрева. Приятелите почти се бяха прибрали за почивка. Бях готов и аз да се прибера и подготвя за празника. А самата вечер бе изключително приятна.
Спокойна
, мирна, топла и светла вечер.
Луната бе напълно окръглена. От пречистения небосвод лунната светлина бе особено сребриста и мека. Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша. Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от луната. Белите дрехи, бялата панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти.
към текста >>
83.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със
спокойни
или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна.
Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със
спокойни
или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край.
към текста >>
84.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Те бяха
спокойни
и уверени в бъднините си.
Залових се на работа в математично отделение за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване. Записах се в Юридическият факултет с цел да окръгля висшето си образование. Не успях да завърша. Трудно ми бе да нося две дини под една мишница. Но на ангажимента към родовите духове устоях.
Те бяха
спокойни
и уверени в бъднините си.
А когато малката ми сестричка донесе диплома за завършено висше образование, те въздъхнаха с облекчение за изминатия път. По-сетне, когато кандидатствах за школата на УЧИТЕЛЯ и когато се проучваше моята биография, изпълнението на синовният дълг бе важен атестат. Тук е мястото да спомена, че младежкият окултен клас, оглавяван от УЧИТЕЛЯ, имаше свой председател, отговарящ за добрия ред и дисциплина. Това бе един от първите трима ученици - Тодор Стоименов. Бях поискал да посещавам младежкия клас.
към текста >>
Най-
спокойно
пристъпих прага на Изгрева.
Вярвам, че сега не ще ми откажеш! Наново го помолих за малко отдих, след такова вълнуващо предложение. Разделихме се с надежди - той - да стана негов служител, а аз - да поема онзи път, определен от УЧИТЕЛЯ! Такъв изключителен „шанс" не смеех сам да реша. Имах вече опит.
Най-
спокойно
пристъпих прага на Изгрева.
Без колебание почуках на вратата на приемната. Това бе през следобедните часове. УЧИТЕЛЯТ ме прие. Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина.
към текста >>
85.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове,
неспокойни
била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека.
Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град.
Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове,
неспокойни
била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека.
Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята.
към текста >>
86.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Витоша е приветлива и
спокойна
.
Казаното от учениците на Христа наново преживяваме. Неоценима е една екскурзия с УЧИТЕЛЯ! На 20 ноември, в уречения час, приятелите са пред салона. Раниците са на гърбовете ни. Неговото бастунче потропва за последен път по плочките пред салона и тръгваме към по-високите места.
Витоша е приветлива и
спокойна
.
Ел-Шадай ни посрещна с усмихнато слънце. Снехме от раменете тежките раници. Подкрепихме силите си. УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът. Със своето южно изложение, на северния склон на Витоша, тази поляна е много ценен фокус на здравни енергии.
към текста >>
87.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той
спокойно
слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли.
Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба.
Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той
спокойно
слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли.
Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно. Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак. Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха.
към текста >>
88.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Винаги след буря настъпват
спокойни
дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро.
Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест.
Винаги след буря настъпват
спокойни
дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро.
Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели.
към текста >>
Тази вечер диханието на Изгрева бе така
спокойно
, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град.
Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден.
Тази вечер диханието на Изгрева бе така
спокойно
, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град.
Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели. Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода. С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари. Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана.
към текста >>
89.
ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
" Целунах Му ръка и
спокойно
заминах.
на страната на Съветския Съюз. Това правителство взе решение - български войски да вземат участие във войната срещу Германия, доскорошният наш вчерашен съюзник. Аз също бях мобилизиран и нашата част беше изпратена в Югославия. Преди да ме облекат като войник, отивам при учителя и Му съобщавам, че съм мобилизиран и Го питам - какво да правя. Отговаря ми само с една дума: „Идете!
" Целунах Му ръка и
спокойно
заминах.
Там имаше какви ли не премеждия, но ги преминахме, благодарение на закрилата на Учителя. Бяха ми наредили да придружавам един обоз от няколко камиона с хранителни продукти за предните позиции на войската. Отседнахме да пренощуваме в едно село. Наредихме камионите в кръг, поставихме часовои с пушки в ръце и определихме смените. Трябваше да се внимава много, защото в околността имаше партизани, които бяха цивилни и стреляха срещу българските войници от засада.
към текста >>
90.
ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Чаках с дни да се махнат духовете от тях и да ги оставят на
спокойствие
.
А сега направих обратното. Щом са внимателни, аз също съм такъв. Любезни са, аз също. Дойдат ли духовете и влезнат ли в тях и започнат да ме гонят чрез тях, аз се отдръпвам, моля се и не се разправям с тях, не обяснявам нищо, а само мълча. Така не ги дразнех.
Чаках с дни да се махнат духовете от тях и да ги оставят на
спокойствие
.
Така постепенно започнах да се справям с тази моя задача. Така останах в тази служба. Започнаха да оценяват моята работа, напреднах в службата си и получих по-голяма заплата. Купих бонбони и ги нося на Учителя. Обяснявам Му защо черпя.
към текста >>
91.
ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Най-
спокойно
змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха.
Той беше дребен човечец, с прихлупен каскет, с малки живи очи, готови всеки момент да отправят поглед към змиите. Той седна на пейката, срещу приемната на Учителя и докато чакаше своя ред за среща, развърза капака на кошницата, от която започнаха една по една да излизат змиите. Те запълзяха по едната му ръка и се качиха на каскета му, над главата му и се завиха на кълбо. Всеки от нас е виждал венец от цветя, сложен на някоя щастлива глава. Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии.
Най-
спокойно
змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха.
Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му.
към текста >>
92.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Стъпките са по-
спокойни
и отмерени.
В неподвижната ръка се появяват някакви далечни опити за хватка на стола. Сълзи вече не пробягват по страните на лицето Му. Погледът Му става по-топъл и мил. Савка отбелязва в бележника си: Днес, повече искри на надежда. Към 25-я ден движението не е тъй сковано.
Стъпките са по-
спокойни
и отмерени.
В бележника четем, че тя предлага на Учителя тефтерчето си, за да отбележи една свещена мисъл. Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм.
към текста >>
93.
3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Бъди
спокойна
, аз имам тука познати, постой сега в София, аз ще уредя работата." И наистина я урежда работата, получава сумата и тя със сумата отива при Учителя и Му предава сумата, която била определена в завещанието на нейния съпруг.
Но държавата обикновено не бърза да даде сумата; но един ден съпругата му пристигнала от Ямбол в София, за да урежда с една от дъщерите, за следване в София. И така, наглед случайно, среща един свой познат, близък човек и разговарят, за какво е дошла. Тя му казва: „Дойдох за дъщерята да уредя, но имам една друга мъка, която не мога да я реализирам." „Каква е тази мъка? " „Имам, казва, нужда от една сума, но сумата не мога да я предам на предназначението й, тъй като държавата ни конфискува местото и сумата още не съм я получила, а трудно върви работата". „Така ли?
Бъди
спокойна
, аз имам тука познати, постой сега в София, аз ще уредя работата." И наистина я урежда работата, получава сумата и тя със сумата отива при Учителя и Му предава сумата, която била определена в завещанието на нейния съпруг.
С тази сума е било закупено мястото около салона на Изгрева. И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с благодарност приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България. Ех, оженил се. Да, човекът от Адам и Ева е непослушен до днес. Приключвам този разказ, тази опитност, която е имал с нашия любим Учител, г-н Петър Дънов, бедното момче, станало лекар, който се отблагодари за Славата Божия, осветила неговия път
към текста >>
94.
3.17. Д-р Стефан Кадиев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
17. Д-р Стефан Кадиев Нашият приятел, сега
покойник
- д-р Стефан Кадиев, разказваше две неща във връзка с Учителя.
17. Д-р Стефан Кадиев Нашият приятел, сега
покойник
- д-р Стефан Кадиев, разказваше две неща във връзка с Учителя.
Първият случай е: „Аз бях студент по медицина и бяхме на една братска вечеря на Изгрева. И аз седя на масата и казвам на Учителя: „Учителю, вредна е захарта! " Понеже сервираха чай. Учителят не отговаря с думи, обаче взема захарницата, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина захар. Това беше неговият отговор.
към текста >>
95.
4.06. Силата на идеите и силата на вярата
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Седях си
спокойно
в купето.
„Аз ти гарантирам преминаването на границата! " - отсякъл Учителят. Отишъл си от Учителя с вяра и уверен, че неговият път е отворен. Хванал влака, качил се като обикновен пътник до Драгоман, като седнал в същото купе на същия влак, който заминавал за Югославия. Той разказваше: „Никой не дойде да ми провери нито билет, нито паспорт, които аз нямах.
Седях си
спокойно
в купето.
Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IХ.44 г. Разказа ми още какво му е казал Учителят: „Вашите идеи са хубави, но методът за тяхното постигане ви е погрешен. Вие искате насила да накарате хората да мислят като вас." Такава сходна мисъл на Учителя бяхме чули и други път. А ние това го проверихме, 45 години, след като комунистите дойдоха на власт. С тези техни погрешни методи, за които бе казал Учителят, се роди тяхното насилие и ние бяхме свидетели на една епоха от насилие и беззаконие.
към текста >>
96.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Не виждаш ли, че отиваме на смърт, а ти си се разпяла." „Докато аз пея, бъдете
спокойни
, никой няма да загине!
Чуват се гърмежи на пушки и картечници. Значи партизани бяха нападнали влака. През цялото време аз пея 91 Псалом, Махар Бену Аба, чета молитви. Тия, които са около мене, започват да викат срещу мене: „Стига си пяла. Стига с тия песни.
Не виждаш ли, че отиваме на смърт, а ти си се разпяла." „Докато аз пея, бъдете
спокойни
, никой няма да загине!
" Така влакът върви напред, спре и след това тръгне назад. Ту напред, ту назад. Часове наред. През цялото това време аз пея и чета молитви. Тогава от София се тръгваше в 6 часа и следобед се стига до Скопие.
към текста >>
97.
5.14. Лепта за Господа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Казват, че вече е по-
спокойно
." Учителят ни оглежда.
14. Лепта за Господа Семейството ни е в Мърчаево. Отиваме при Учителя и Го питаме: „Учителю, може ли да се върнем в София?
Казват, че вече е по-
спокойно
." Учителят ни оглежда.
„Може да се върнете. А пари имате ли си? " А пък ние нямаме пари. Брат ми беше останал без работа. Адвокатите по време на бомбардировките нямат работа.
към текста >>
98.
5.30. Звездински
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
" И ще влезеш
спокойно
." И така правил години наред и не се заразил.
И тук става ученик. И неговия брат Михаил също идва в София, преименува името си на Звездински. Заедно сме ходили в Мърчаево при Учителя с двамата братя. Димитър е работил като санитар в туберкулозната болница. Веднъж се оплакал на Учителя: „Учителю, много се страхувам да не се заразя от тези туберкулозно болни." Учителят му дал съвет: „Преди да влезеш в болницата, ще се обърнеш към небето и ще кажеш: „Боже, помагай!
" И ще влезеш
спокойно
." И така правил години наред и не се заразил.
Казваше ми, че като отивам някъде и застана пред някоя врата, да погледна към небето и да кажа: „Боже, помагай! " Този съвет го спазвам и до днес. Та много е важно, кога човек трябва да погледне към небето, кога да зърне звездите по небето и кога да вземе решение да служи на Бога.
към текста >>
99.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
„Аз ще кажа на прокурора, бъдете
спокойни
." Ето, чужд човек се застъпва за нас.
Ние си тръгнахме със сестра ми Цвета, напълно съкрушени. По пътя ни среща Звездински. Разказваме му патилата си. Съчувства ни. „Това е Божия работа." Отиваме си и срещаме една приятелка на сестра ми, която бе близка на прокурора.
„Аз ще кажа на прокурора, бъдете
спокойни
." Ето, чужд човек се застъпва за нас.
Отива при прокурора и направо започнала да му се кара, защо ни държат в затвора: „Ако са виновни, осъдете ги." А прокурорът отговаря: „Не ги хваща съд, защо да ги съдим." „Ами като не ги хваща съд, пуснете ги." Прокурорът замълчал. На следващия ден в прокуратурата имали съвещание. Един казал: „Сънувам сън, че имам на прозореца две бели гълъбчета, вързани за краката. Развързах ги и те полетяха." А те казали: „Това са двете сестри, дето невинни лежат в затвора при престъпниците". А бяха се събрали на съвещание, за да разгледат нашия въпрос.
към текста >>
100.
5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Аз клекнах между учениците, за да не ме види, но тя ме видя и най-
спокойно
влезе в Съветската легация с тия двама младежи.
Бяха ми възвърнали учителската професия и аз завеждам учениците да видят къде е паметника на Иван Вазов, който се намираше срещу руската легация на ул. „Раковски" и "Московска". Тогава Надка изчезна за три месеца и не идваше на Изгрева. И така, както съм с учениците, спира една лимузина, слизат двама младежи, отварят задната врата на колата и оттам слиза Надка Тихолова с едно разкошно палто. Тя се обръща и ме вижда.
Аз клекнах между учениците, за да не ме види, но тя ме видя и най-
спокойно
влезе в Съветската легация с тия двама младежи.
А това си бяха хора от Държавна сигурност. След три дни идват в училището и ме търсят от милицията. Нямаше ме, защото имах свободен час. Търсят ме у дома. Бях излезнала.
към текста >>
Казах й, че съм дала техният адрес и че ще питат за мене: „Бъди
спокойна
", ми каза тя.
Казах им: „Това е Ваш човек. Питайте каква съм." Таман излизаме от милицията и срещам същата приятелка. Давам й знак да върви след мене. Преминахме много улици, за да не ме проследят. Влезнах в един вход.
Казах й, че съм дала техният адрес и че ще питат за мене: „Бъди
спокойна
", ми каза тя.
Тогава тя ми каза, че била седнала да реже зеле в тенджерата. Някакъв глас й казал: „Облечи си палтото и тръгвай по ул. „6-ти септември". Аз тръгнах, но не знаех за какво и къде. А то било, да се срещна с тебе." Вижте сега как Учителят насочва.
към текста >>
НАГОРЕ
