НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5.30. Звездински

ДРАГА МИХАЙЛОВА ТОМ 4
Алтернативен линк

30. Звездински

Навремето Димитър Звездински е бил голям комунист. Дадена му била задача да хвърли във въздуха влака, който тръгвал от София за Дупница. Той е живял в град Дупница. Жена му скоро била родила и е имал малка дъщеря. Но жена му била болна. Той застанал до една гара, държал куфар, пълен с динамит, който трябвало да сложи под релсите и чрез него да хвърли във въздуха влака. А било лятно време. Било е вечер. Поглежда небето, а по небето звезди, звезди, звезди. Гледа звездите и си мисли: „В този влак пътуват хора, пътуват майки с деца, а други ги чакат вкъщи. Аз, като изпълня тази задача на партията, ще убия толкова хора." Поглежда отново към небето и след това отсича: „Аз това няма да направя." Захвърля куфара с адската машина в полето и се връща у дома си. Намира жена си умряла. Поглежда към детето, и то умряло. И двете са мъртви. Побягва от Дупница, защото знае, че партията ще го накаже, че не е хвърлил влака във въздуха. А във влака пътувал не знам кой си министър. Целта е била да се убие този министър. Димитър бяга от Дупница и пътува пешком. Отива в Пловдив и се кръщава Звездински. А имал друго име. От това, че гледал небето и звездите, изведнъж се променил, взел че се нарекъл Звездински. В Пловдив попада на Братска група, чува за Учителя и от там идва в София, при Учителя. И тук става ученик. И неговия брат Михаил също идва в София, преименува името си на Звездински. Заедно сме ходили в Мърчаево при Учителя с двамата братя. Димитър е работил като санитар в туберкулозната болница. Веднъж се оплакал на Учителя: „Учителю, много се страхувам да не се заразя от тези туберкулозно болни." Учителят му дал съвет: „Преди да влезеш в болницата, ще се обърнеш към небето и ще кажеш: „Боже, помагай!" И ще влезеш спокойно." И така правил години наред и не се заразил. Казваше ми, че като отивам някъде и застана пред някоя врата, да погледна към небето и да кажа: „Боже, помагай!" Този съвет го спазвам и до днес.

Та много е важно, кога човек трябва да погледне към небето, кога да зърне звездите по небето и кога да вземе решение да служи на Бога.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ