НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
105
резултата в
68
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Голяма
цигания
е тук".
Савка също беше болна тогава. Когато бяхме в Мърчаево, тя заболя. Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго село. Когато дойде на Великден в Мърчаево, попита Учителя: "Учителю, да остана ли тук? " Учителят каза: "Недей.
Голяма
цигания
е тук".
Затова тя отиде в едно друго село - Богдановци - със своите рождени две сестри и престоя там няколко месеца. После се върна, когато всички се върнахме на "Изгрева". Синът на една наша сестра беше току-що завършил медицина. Във вторник той доведе доктор Попов при Учителя, за да Го прегледа. Аз се случих там, защото отидох за пръв път в понеделник, бях във вторник през нощта, присъствувах и на самото заминаване.
към текста >>
2.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една
цигания
.
Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно!
Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една
цигания
.
Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища, но дори и те бяха без архитект и план. А всички, които бяха бедни, си бяха построили без вкус бараки.
към текста >>
3.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време минаха
цигани
по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха.
Предаде ни сърповете, които беше наточил и ние пристигнахме до уречената нива. Но работата не вървеше. Често се порязвахме със сърповете. Почнахме да жънем една нива край пътя. Приятно ни беше да ни грее слънцето, но жътвата не вървеше.
По едно време минаха
цигани
по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха.
По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха.
към текста >>
По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно."
Циганите
се замислиха.
По едно време минаха цигани по пътя, поспряха се, погледнаха се и се посмяха. По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче.
По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно."
Циганите
се замислиха.
Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа.
към текста >>
Ще кажеш, може ли
циганин
да мисли?
По едно време седнаха и се захласнаха от смях. Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха.
Ще кажеш, може ли
циганин
да мисли?
Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък.
към текста >>
Не знаем колко може да мисли
циганин
, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка.
Един от нас ги пита: „Защо ни се смеете? Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли?
Не знаем колко може да мисли
циганин
, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка.
Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си.
към текста >>
Питам ги: „Вие сте
цигани
, в моето село има
цигани
ковачи, майстори в работата си.
Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка. Така оприличих аз тяхното женене - свирене на цигулка. Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък.
Питам ги: „Вие сте
цигани
, в моето село има
цигани
ковачи, майстори в работата си.
А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее!
към текста >>
Когато за мен
циганин
знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме
цигани
аргати.
Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък?
Когато за мен
циганин
знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме
цигани
аргати.
Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари.
към текста >>
А
циганин
гладен не пее!
Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни.
А
циганин
гладен не пее!
" Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили.
към текста >>
Упътиха ни
циганите
добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари.
Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски.
Упътиха ни
циганите
добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари.
Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем.
към текста >>
4.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
На гости при
циганите
- 241 33.
Голямата и широка длан - 238 28. Термус с гореща вода от слезналият ангел - 238 29. Образът на Учителя в светлина - 239 30. Хирургът, който ме оперира - 240 31. Огнището на печката и топлата пита - 240 32.
На гости при
циганите
- 241 33.
Небето над нас винаги е свободно - 243 34. Костницата - 244 35. Злите кучета - 245 36. Олтарят на църквата - 246 37. Окованият ангел - 247 38.
към текста >>
5.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
32. НА ГОСТИ ПРИ
ЦИГАНИТЕ
Аз излезнах пред началника на затвора с предложение да създам една бригада от тези затворници, които да работят.
32. НА ГОСТИ ПРИ
ЦИГАНИТЕ
Аз излезнах пред началника на затвора с предложение да създам една бригада от тези затворници, които да работят.
Защо да седим тук и да ядем готов хляб, когато може да си го изработиме. Те ме изгледаха подозрително. Обясних им, че съм майстор и след като прегледаха подробно досието ми се съгласиха, защото разбраха, че съм бил такъв. Аз организирах курсове за мозайкаджии, 2 курса по 30 затворника. Отначало затворниците не искаха, смятаха че това е уловка на управата.
към текста >>
Заведоха ме в стаята на
циганите
и там ми определиха място за спане.
Чрез него ние си изкарваме прехраната. От резултата му вие ще получите награди и похвали, а държавата няма да харчи пари за нашия хляб." Онези млъкнаха и ме отпратиха. След време идват ония надзирателите в килията ми и казват: „Вземи си багажа и ела". Имаха решение да ме накажат. Заради това, че аз бях майстор на бригадата не ме затвориха в карцера, защото нямаше кой да ръководи, но решиха да ме накажат по друг начин.
Заведоха ме в стаята на
циганите
и там ми определиха място за спане.
А всички цигани бяха криминални затворници. В затвора бе строго забранено да се смесват политически с криминални затворници. Влязох вътре, а те са се построили в две редици като войници и бяха направили шпалир. Бяха около 30-40 човека. Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим.
към текста >>
А всички
цигани
бяха криминални затворници.
От резултата му вие ще получите награди и похвали, а държавата няма да харчи пари за нашия хляб." Онези млъкнаха и ме отпратиха. След време идват ония надзирателите в килията ми и казват: „Вземи си багажа и ела". Имаха решение да ме накажат. Заради това, че аз бях майстор на бригадата не ме затвориха в карцера, защото нямаше кой да ръководи, но решиха да ме накажат по друг начин. Заведоха ме в стаята на циганите и там ми определиха място за спане.
А всички
цигани
бяха криминални затворници.
В затвора бе строго забранено да се смесват политически с криминални затворници. Влязох вътре, а те са се построили в две редици като войници и бяха направили шпалир. Бяха около 30-40 човека. Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим. Ние знаем защо те изпращат при нас.
към текста >>
Другото е от нас." След това се обърна към
циганите
.
Бяха около 30-40 човека. Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим. Ние знаем защо те изпращат при нас. Ето ти най-хубавото легло. От тебе се иска само едно - да дойдеш, да легнеш, да станеш и да си отидеш.
Другото е от нас." След това се обърна към
циганите
.
„Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници. Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия. „Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха.
към текста >>
Когато някой от
циганите
получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия.
Ето ти най-хубавото легло. От тебе се иска само едно - да дойдеш, да легнеш, да станеш и да си отидеш. Другото е от нас." След това се обърна към циганите. „Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници. Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа.
Когато някой от
циганите
получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия.
„Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха. Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна килия и да няма никой при мене. Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят. А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато.
към текста >>
С
циганите
се разделихме много приятелски.
Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна килия и да няма никой при мене. Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят. А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато. А това е първостепенна задача на човека. Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята.
С
циганите
се разделихме много приятелски.
Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях. А човешкото у тях е онази Божествена нишка, която присъствува във всеки човек. Такъв спомен имам от тези цигани. Но иначе не обичам циганите. Ние знаехме от Учителя, че заради едно тяхно отклонение в Индия те са били наказани от Небето и са били изпъдени от Индия, за да се скитат по света.
към текста >>
Такъв спомен имам от тези
цигани
.
А това е първостепенна задача на човека. Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски. Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях. А човешкото у тях е онази Божествена нишка, която присъствува във всеки човек.
Такъв спомен имам от тези
цигани
.
Но иначе не обичам циганите. Ние знаехме от Учителя, че заради едно тяхно отклонение в Индия те са били наказани от Небето и са били изпъдени от Индия, за да се скитат по света. Сега бяха скитници и затворници. Аз също бях за тях скитник и затворник. Но бях майстор, който с труд си изкарваше хляба в затвора.
към текста >>
Но иначе не обичам
циганите
.
Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски. Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях. А човешкото у тях е онази Божествена нишка, която присъствува във всеки човек. Такъв спомен имам от тези цигани.
Но иначе не обичам
циганите
.
Ние знаехме от Учителя, че заради едно тяхно отклонение в Индия те са били наказани от Небето и са били изпъдени от Индия, за да се скитат по света. Сега бяха скитници и затворници. Аз също бях за тях скитник и затворник. Но бях майстор, който с труд си изкарваше хляба в затвора. А това те го ценяха много високо.
към текста >>
6.
ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тогава имаше пътуващи
цигани
, свирачи и на цигулката изпълняваха своите цигански песни.
Това е мелодия 31, записана от мен на 4 ноември 1943 година. Много пъти сме се запитвали кога и как Учителят се е научил да свири на цигулка. Веднъж стенографката Савка ми подаде една беседа от Учителя и ми каза: „Ето, припиши си това, защото знам, че го търсиш от дълго време". Преписах ги и сега ви го поднасям: „Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите ми не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа.
Тогава имаше пътуващи
цигани
, свирачи и на цигулката изпълняваха своите цигански песни.
При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпението да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичко време ми свиреше.
към текста >>
7.
5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Гледам го -
циганин
.
След 9.IX.1944 г. го изпращат на лагер в Белене по политически причини. След пет години го пускат. Идва той у нас и звъни на вратата. Излизам и гледам, че един човек ми се усмихва.
Гледам го -
циганин
.
Чудя се, какво търси тук този циганин. Иска да каже нещо, обаче няма зъби и фъфли. Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила.
към текста >>
Чудя се, какво търси тук този
циганин
.
го изпращат на лагер в Белене по политически причини. След пет години го пускат. Идва той у нас и звъни на вратата. Излизам и гледам, че един човек ми се усмихва. Гледам го - циганин.
Чудя се, какво търси тук този
циганин
.
Иска да каже нещо, обаче няма зъби и фъфли. Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила. Било е ужас.
към текста >>
8.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Но от къде на къде минали през нощта
цигани
, видели кратуните, обрали ги, сложили ги в торбите и заминали.
Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви. Така той пропаднал в този опит и не могъл да ги продаде. Тогава един комшия му казал: „файда от тикви нема, но има файда в кратуните. Ще насадиш следващата година кратуни, а крави кратуни не ядат и тогава ще продадеш кратуните и ще спечелиш много". На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина.
Но от къде на къде минали през нощта
цигани
, видели кратуните, обрали ги, сложили ги в торбите и заминали.
А на времето кратуните бяха един род като тикви, но те бяха малки, дълбаеха се, имаха дълги дръжки и служеха за черпаци и с тях хората черпеха вода от ведрата, с които носеха вода. Та кратуната служеше и за черпак, с нея се наливаше вода и от нея пиеха вода. Накрая стопанинът като видял, че кратуните са обрани заридал, дошла жена му и му казала: „Значи не било в тиквите, а било в кратуните твоето богатство". Ето от там идваше този израз. А сега ще ви разкажа за потвърждение една случка от времето на Учителя, която потвърждава онова, което разказах.
към текста >>
9.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата тази
цигания
на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени, изобщо няма никакво представителство и приличие.
За мен това е реално, както сте реален и Вие пред мен". След като казах това, Учителят ме погледна с учуден поглед и само това ми каза: „Този въпрос ти сам ще си го разрешиш! " и ето, аз сега си го разрешавам както тогава, така и сега четиридесет години след заминаването на Учителя. А веднъж попаднах на онези думи, които бяха отпечатани на беседа и аз мислено се върнах назад във времето, когато Учителят изрече това в една Великденска сутрин на Изгрева и разридах се и плаках дълго. Беше ми жал за себе си и беше ми жал за Учителя, че работи с такива непослушни женици като мен.
Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата тази
цигания
на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени, изобщо няма никакво представителство и приличие.
Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя и Му казва: „Учителю, това, което говорите е много хубаво. Но много от човешкия материал, с който работите не е качествен на глед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. „Когато аз трябваше да слезна отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха известни условия. Намеси се онзи опашатия и с рогата и ми каза: Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората.
към текста >>
10.
20. ЕВОЛЮЦИЯТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Циганите
пък са едно изгонено племе от Индия, което е нарушило Божествения закон".
Учителят каза много ценни работи: Отначало Божествения Дух и Божията Сила са били вложени в материята, която е трябвало да се организира, понеже била инертна. Тази организация вървяла паралелно с минералния, растителния и животинския свят. Когато човек слезнал на земята след време много племена и народи са се отклонили първоначално от пътя и после са се изродили. Маймуните са примери за хора, които са претърпели обратно развитие. Аборигените в Австралия, местните жители, които англичаните завариха са също хора спрени в еволюцията си и тръгнали назад в своя упадък.
Циганите
пък са едно изгонено племе от Индия, което е нарушило Божествения закон".
Учителят даде още ред примери за племена и народи, които не са си разрешили правилно задачата. А що се отнася за хора, то примери има много. Маяковски в Русия се самоуби, защото видя противоречието в социалния живот. Той смяташе, че изведнъж всичко ще се разреши и ще тръгне по своето еволюционно развитие. Джек Лондон пък дойде до прозрението, че Духът е всичко.
към текста >>
11.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
В Сливница изпращаха всички коневичари от София (
цигани
, които живеят при Захарна фабрика), които често пъти биваха болни от заразни болести.
Като отидох там наредиха да не служа в планинската артилерия. Мина зимата и пролетта и брат Драган Петков го извикаха войник в Сливница -1934 г. Не мина една седмица ли какво и мен ме извикаха в Сливница. Като отидох в Сливница, най-напред ме пратиха при лекаря. Той ме прегледа и между другото ми изследваха урината.
В Сливница изпращаха всички коневичари от София (
цигани
, които живеят при Захарна фабрика), които често пъти биваха болни от заразни болести.
Като ми изследваха урината и донесоха талончето с изследванията, лекарят се обърна към мене и ми каза: „Ти, момко, си страдал от бъбреци“. В тоя момент ми дойде на ум мисълта на Учителя, да кажа, „че лекарят ми е забранил да ям месо и да пия спиртни напитки, понеже съм боледувал още от малък като дете от бъбреци“. Обаче на село кой ще ме погледне, кой ще ме лекува. Ние едва имахме да се прехраним. Лекарят, д-р Памукчиев ме гледа, прави, струва, вика: „Тука 5-6 месеца ще ядеш каквото ти даваме, пък после ще видим“.
към текста >>
12.
37. Учителят си замина от този свят
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Викам: „Тогава да извикаме пияните
цигани
, хем ще копаят, хем ще псуват, ще пушат, ще пият ракия“.
Брат Найден взема компаса и определи посоките като ми каза къде точно да забия колчета. След това се прибрахме. Лопатите и кирките бяха готови. Поканих един брат от Младежкия клас да копае, но той каза, че имал някаква работа... След това поканих брат Стефан Деветаков, нали той беше трудов човек: „Брат Стефане, ако обичаш ела да копаеш на мястото на Учителя“. Той каза, че не иска да свързва такава карма с Учителя.
Викам: „Тогава да извикаме пияните
цигани
, хем ще копаят, хем ще псуват, ще пушат, ще пият ракия“.
Аз смятах, че ще трябва няколко души от Младежкия клас да се съберем и изкопаем мястото. Добре, но той не се съгласи и аз тогава отидох на деня на погребението сутринта много рано, почистих снега. Беше светло понеже имаше сняг и започнах да копая. На разсъмване гледам няколко души братя, мисля, че бяха четирима. Брат Бандерски вървеше напред, после брат Тодор Чернев от Кортен, брат Рашо от Айтоските села и още един брат, но не си спомням кой беше.
към текста >>
13.
35. Циганинът
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
35.
ЦИГАНИНЪТ
Един ден идва един
циганин
в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя.
35.
ЦИГАНИНЪТ
Един ден идва един
циганин
в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя.
Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото е зает и сега ще обядва, а да дойде по-късно след обед. Аз говоря на висок глас и затова Учителят чу разговора ни на вратата. Излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин при Учителя да влиза. И това видях.
към текста >>
Досега не бях виждала
циганин
при Учителя да влиза.
35. ЦИГАНИНЪТ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото е зает и сега ще обядва, а да дойде по-късно след обед. Аз говоря на висок глас и затова Учителят чу разговора ни на вратата. Излезе и сам го покани да влезе вътре.
Досега не бях виждала
циганин
при Учителя да влиза.
И това видях. Обърна се към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него“. Поднесох и на двамата яденето както трябва и се отдалечих. Като мина половин час аз влезнах да прибера чиниите. Учителят се обърна към мен: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека“.
към текста >>
Аз излезнах, но бях недоволна както от
циганина
, така и от госта пък си казах накрая: „Хем го нахрани, хем 10 лв.
И това видях. Обърна се към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него“. Поднесох и на двамата яденето както трябва и се отдалечих. Като мина половин час аз влезнах да прибера чиниите. Учителят се обърна към мен: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека“.
Аз излезнах, но бях недоволна както от
циганина
, така и от госта пък си казах накрая: „Хем го нахрани, хем 10 лв.
ще му даде“. Донесох 10 лв. и Учителят му ги даде. Стана и изпрати циганина най-учтиво. С това искаше да ни покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда.
към текста >>
Стана и изпрати
циганина
най-учтиво.
Учителят се обърна към мен: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека“. Аз излезнах, но бях недоволна както от циганина, така и от госта пък си казах накрая: „Хем го нахрани, хем 10 лв. ще му даде“. Донесох 10 лв. и Учителят му ги даде.
Стана и изпрати
циганина
най-учтиво.
С това искаше да ни покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда. И циганинът беше човек.
към текста >>
И
циганинът
беше човек.
ще му даде“. Донесох 10 лв. и Учителят му ги даде. Стана и изпрати циганина най-учтиво. С това искаше да ни покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда.
И
циганинът
беше човек.
към текста >>
14.
47. Старият и новият свят
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
После викат бедните, гладните, простите,
циганите
и те развалят.
Някои бяха недоволни от това и отидоха да питат Учителя кога ще си отидат комунистите от власт. Отговори им: „Те едва сега дойдоха, а вие питате кога ще си идат“. Друг Го запитва: „Учителю, защо комунистите като поздравляват стискат юмруци и вдигат ръка? “ „Като вдигат юмруци показват как ще ви изстискат като лимони.“ Трети запитват: „Учителю, как може такива прости хора да ни управляват! Комунизма ще разруши всичко.“ А Учителят отговаря: „Нали знаете, че когато някой иска да построи нова къща, трябва най-напред да разруши старата.
После викат бедните, гладните, простите,
циганите
и те развалят.
Като трошат и грабят. А след това идват инженерите и те почват да правят плановете, как да построят новата къща. Това представлява светът сега. Най-напред ще се разруши всичко. Ще огладнеете и ще осиромашеете.
към текста >>
15.
3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Така и вземах двама студенти и двама
цигани
и помня, че беше на 22.декември и го докарахме на Изгрева.
Беше много огорчен и обиден като напусна България. Него го уволниха от операта по скандален начин. Аз пък се просълзих като чух историята на това пиано. Едно време баща ми е купил пиано на маестро Атанасов, той сега избира едно пиано и го дава в една къща където никой не е свирил. "Ние се оженихме и никой не е свирил на това пиано." Но идва един момент когато той се връща на този, който навремето му е помогнал.
Така и вземах двама студенти и двама
цигани
и помня, че беше на 22.декември и го докарахме на Изгрева.
Хайде де. В: Това ли е пианото? Д: Не е това. Това е пианото, което аз смених после с "Баумбахен". На 9. IX.
към текста >>
16.
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ
,
,
ТОМ 8
Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски
циганин
.
А те пък разбрали: "Их бин унгар", т.е., че съм унгарски цигулар. Аз не ги поправих и затова бях за тях унгарския цигулар Филип Стоицев. Въпросът беше, че свирих добре салонна музика и музика за танци. Ресторанта, в който свирехме в Бътерфелд се прочу благодарение на нас, прочу се със своя унгарски цигулар. Един ден щях да бъда за малко развенчан и да загазя.
Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски
циганин
.
Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар. Моите колеги ми казаха: "Филип, един човек, твой сънародник седи в салона и ни слуша, поговори с него на унгарски". Ами сега, загазих. Не знаех как да се отърва от това. Казах им: "Той е унгарски циганин.
към текста >>
Казах им: "Той е унгарски
циганин
.
Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски циганин. Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар. Моите колеги ми казаха: "Филип, един човек, твой сънародник седи в салона и ни слуша, поговори с него на унгарски". Ами сега, загазих. Не знаех как да се отърва от това.
Казах им: "Той е унгарски
циганин
.
Аз съм чистокръвен унгарец. Той говори унгарски диалект. Не можем да се разберем". Отървах се благополучно.
към текста >>
17.
37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" „Недей, голяма
цигания
е тука".
И после научих, че само Савка Му е помагала, когато това нещо го направил, а пък Савка беше и тя болна тогава вече. Тя в Мърчаево като бяхме заболя. Савка беше в Мърчаево, Паша не. Паше беше в друго село. И когато тя дойде около Великден и каза: „Учителю, да остана ли тука?
" „Недей, голяма
цигания
е тука".
Така й казал. И тя си отишла. Там беше при една сестра Богданица със своите сестри и се върна когато всички се върнаха. Да, така й е казал на Паша. Вижте, той нещо имаше.
към текста >>
18.
63. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И затова пак по неразбиране го разделиха на малки парцели и се получи на нашият Изгрев една
цигания
.
Щото аз когато попитах брат Начо, след като си отиде Учителят го попитах: „Абе брат Начо, Учителят като каза да купите местата от Дървенишкото шосе до гората и до железопътната линия, в този триъгълник нали, защо вий не го направихте? " „Ами каза защото толкова разбираме. Казахме: Какво ще правим в този пущинак да го купуваме? " Тогава имаше много ниви, които не ги оряха слатинчани, тя беше слатинска мера. Значи от неразбиране са го направили.
И затова пак по неразбиране го разделиха на малки парцели и се получи на нашият Изгрев една
цигания
.
Не беше представителен Изгрева тъй. Представителен беше салонът ни, столовата, защото чисто се поддържаше, поляната, но това не се отнася за частните къщи, не всичко беше така представително. Някои, които имаха вкус и повече пари си направиха хубави жилища, но онова болшинството което беше бедно, направиха бараки, така беше без вкус, неподдържано, не беше представително.
към текста >>
19.
86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Знаеш какво й казал Учителя на нея: „Недей, такава
цигания
е тука, недей идва".
избягахме от София и останах на село, защото Учителят държа беседа, на която аз не отидох. Не отидох защото не знаех, че ще държи Учителят беседа и като разбрал, че държи беседа вече аз отидох за да работя, нали, да пиша, да изпълнявам дългът си, който съм обещала на Учителя. В.К.: От стенографките ти беше, още Савка? Е.А.: Савка, Паша не беше през бомбардировките в Мърчаево. Не беше.
Знаеш какво й казал Учителя на нея: „Недей, такава
цигания
е тука, недей идва".
Така й е казал. Казвам ти думите, които изрекъл. В.К.: И там са събрани много хора на едно място. Е.А.: Много хора, виж, много без усет хора. Без така деликатност в отношенията.
към текста >>
20.
102. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Като учител в Панагюрище, Влад Пашов ми казваше, че дълго време е боледувал и е бил в отпуск, защото никак не е могъл да се движи и при него идвал някой
циганин
ли, че му помагал.
Там е бил и брат Куртев. Георги Куртев и той е бил там, та така се били една групичка. Но там сградата, в която е работил е била каменна. Всичко било от камък и 2-3 години работил там и оттогава е заболяването му от туберкулоза. Разбира се причините може да са по-далечни, но това е повод, от който се знае че е заболял.
Като учител в Панагюрище, Влад Пашов ми казваше, че дълго време е боледувал и е бил в отпуск, защото никак не е могъл да се движи и при него идвал някой
циганин
ли, че му помагал.
Но после, когато оздравял той е работил много усилено с учениците и той много е помагал на учениците си. Задържал за себе си една малка част от заплатата си, колкото за прехрана. А той беше много скромен във всичко. Така всеки месец на много бедни ученици е помагал. С това той е спечелил любовта и на другите ученици, и на гражданството, и там е бил много почитан, и уважаван.
към текста >>
21.
XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Вие младите няма да правите погрешките на онзи
циганин
.
Какви могат да бъдат неговите функции и работа, която може да изпълни. /Стенографски текст/. (Мълчание). Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: Гладният го вълнува хлябът какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясъл. Така иде от знанието, пак същия закон, но трябва да се създаде едно знание солидно.
Вие младите няма да правите погрешките на онзи
циганин
.
Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце. Отишъл на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа, ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обед. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата.
към текста >>
Един
циганин
имал едно малко парче хляб и сиренце.
/Стенографски текст/. (Мълчание). Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: Гладният го вълнува хлябът какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясъл. Така иде от знанието, пак същия закон, но трябва да се създаде едно знание солидно. Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин.
Един
циганин
имал едно малко парче хляб и сиренце.
Отишъл на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа, ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обед. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата. Всяка грешка, която съзнаете - поправете я.
към текста >>
22.
12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
На
цигани
се обърнахме, за 12 дни изгоряхме на планината, на циганка станах, напука ми се лицето просто.
Надка: Това: да медитирам на уединение, в такъв дух, да се моля и там да сядам на един камък, близо до езерото имаше, там да медитирам, еди-къде си ще отиваш да се измиваш на рекичката. Каза ми: „Много от сестрите в София знаят много и много приказват, няма да ги слушаш. Може би ще те обиждат, че не идваш с нас. Мен ще слушаш само." И аз продължавах този режим. „Шапка на главата си няма да сложиш, нито забрадка." И брат Боев, и той не слагаше.
На
цигани
се обърнахме, за 12 дни изгоряхме на планината, на циганка станах, напука ми се лицето просто.
Отивам да изпера там, където ми каза Учителят. Дойдат сестрите: „Къде переш, тука не му е мястото, ти това, ти онова", но аз си препирам прането, защото всеки ден си сменях бельото. Просто отивам да ги преплакна, отивах там на един големи плочи, вдигам си рокличката и лягам на плочите, на слъчевите енергии и така 12 дни минаха. Втората година пак ме покани Учителят. Първата 1929 година, втората е 1930 година.
към текста >>
23.
12 - 26. ВЕРНОСТТА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Имаше едно семейство български
цигани
.
" - „Чакайте, Учителю, аз му писах писмо и той дойде и ето." Една рамка мед ли било за Учителя, не знам какво е искал. - „Е, това е друга работа." Така строг. Учителят на тати се изповядваше, когато отиваше в София при него. С каручката идваше до града за нещо много рядко. Беше останал самотен.
Имаше едно семейство български
цигани
.
Жена му беше много добра, работна, но той беше калпазанин. Пък там има градина, около дръвчетата да се разкопае, има неща да се вършат. Те си излязоха и аз му казвам: „Тате, как замръкваш в градината сам в нея, зафучава, цяла зима, ти самотен." - „Не съм самотен. Аз не съм самотен. Цялата природа, всичко около мен е с мен." В.К.: Всичко е живо.
към текста >>
24.
13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Дора Куртева (1900 - 1997 г.)
,
ТОМ 10
Независимо какъв е, дали е беден, богат,
циганин
или просяк, обичам да оглеждам хората.
Писал на баща ми следното: „Георге, г-н Дънов ще дойде в Айтос и ще държи сказка по френология. Непременно да посетиш сказката." - „И - казва тати - аз посетих сказката, запознах се с Учителя и го поканих на гости." Отначало Учителят казал: „Не, аз съм на хотел." Обаче баща ми му казал: „Г-н Дънов, за благословение заповядайте на обяд." И той казал: „Добре." И наистина той дойде, сложихме масата, каквото имахме за ядене. Седна той, точно насреща на масата така, че от двете страни на Учителя бяха баща ми и майка ми, а ние, децата, на една малка софричка долу сме наредени на храна. По онова време децата се хранеха отделно от възрастните на малка софричка. А аз още от малка обичам да заглеждам хората.
Независимо какъв е, дали е беден, богат,
циганин
или просяк, обичам да оглеждам хората.
И така, аз се оказах на малката софричка, седнала точно срещу него и се случи така, че го гледам направо в очите. Учителят също ме гледа, после огледа всичките деца и направи някои изказвания. За най-голямата ми сестра, Цветанка, каза, че тя има духовна връзка с него и с невидимия свят и направи един опит с нея пред всички ни. Учителят сложи ръка над главата й и тя се извлече от тялото си в невидимия свят и ние чувахме само говор от устата й, да разказва за неща, които тя виждаше в онези светове, през които Учителят я прекарваше и водеше. Този опит е направен за уякчаване вярата на баща ми в способностите и знанието на Учителя.
към текста >>
25.
22 - 3. УЧЕНИКЪТ ИМА ЕДИН УЧИТЕЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Учителят сърдито отговори: „Аз от
циганин
съвет не искам." Всички останахме изненадани, Иван беше симпатичен и умен българин.
" Никакви приказки за силови полета, Учителят беше винаги кратък и пределно ясен. Казах и на другите, отидохме при Софрони Ников, върнахме си теософските дипломи, подписани даже от г-жа Ани Безант, извинихме се и кротко се прибрахме на Изгрева. Софрони Ников не се разсърди, той също добре познаваше окултния закон, че при двама Учители не можеш да учиш. Между нас имаше и един студент по медицина. Веднъж в разговор с група ученици, Учителят каза нещо, а Иван Гарвалов даде някаква препоръка.
Учителят сърдито отговори: „Аз от
циганин
съвет не искам." Всички останахме изненадани, Иван беше симпатичен и умен българин.
Вероятно Учителят се е обърнал към този, който в момента се е настанил в Гарвалов, но последният не можа да го преживее и после, като лекар, написа един академичен труд от четири тома, озаглавен; „Социална психопатология", където фигурата на Учителя не беше представена в благоприятна светлина.
към текста >>
26.
4. СТЕНОГРАФ КАТА НА УЧИТЕЛЯ - ПАША ТЕОДОРОВА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Имаше един
циганин
, не го знам какво му беше името.
Такова нещо не съществува. И никой автор, в случая е един философ - Учителят, няма да позволи да му перефразират или така да се намесят в Неговата мисъл. Как така? Как така, бе? А то не можеше, защото Учителят говореше, аз Ви казах на каква смесена аудитория.
Имаше един
циганин
, не го знам какво му беше името.
Той идваше при философа, търси философа. Казал му някой. „Че къде ходиш бе, чувай, ти знаеш ли какво значи дъновисти, там ставали разни работи на Изгрева. Иди там. Там има, има работи, има работи за неморални отношения между мъже и жени.
към текста >>
27.
4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Там имаше един такъв
циганин
бръснар, семеен, истерик и казва: „Тая българка аз ще я целуна сега." Аз нищо не знам, разбира се.
Аз живях там шест години, нали, близо шест години. Една вечер аз закъснях от работа, при някой си Мишо (така се казваше фризьорския салон). Там много лоши отношения имаха колегите към мене. Аз бях много свита, много, как да кажа, по начало бях свито дете, с чувство на малоценност, което и сега не ме е напуснало и смятах, че другите знаят повече, другите могат повече, другите това и аз съм некадърна и т.н., нямам тия способности, които имат другите. И така не можех да си завъдя клиентела и все стоях, така беше там в една стаичка, нали стоиш сам, докато те повика някоя клиентка.
Там имаше един такъв
циганин
бръснар, семеен, истерик и казва: „Тая българка аз ще я целуна сега." Аз нищо не знам, разбира се.
Той казва на колегите. Действително ме целуна. Ама така ме целуна, че аз помислих, че ще умра. И по-късно този човек ми даде сведения, за да могат годините да ми се признаят, там, дете съм работила. Това нещо ме възмути толкова много, че аз исках да напусна.
към текста >>
28.
31. БИБЛИЯТА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Имаше и на Изгрева такива, гдето обичаха да пипат, те им викаха
циганите
, циганската махала, тя беше долу, там, гдето са направили сега германската легация.
" - „Е, искам да се самонакажа." - „А защо, Паша, какво се е случило? " - „Учителю, аз оставих готов денка вънка и не го намерих." - „Веднага иди на бай Ради и кажи да ти даде други дюшеци и каквото трябва, одеала и се стягай веднага да вървиш." Спомнямиси това. В.К.: И тоя денк кой го открадна? М.Г.: Не можа да се открие, не знам кой го е откраднал. Дали външни лица?
Имаше и на Изгрева такива, гдето обичаха да пипат, те им викаха
циганите
, циганската махала, тя беше долу, там, гдето са направили сега германската легация.
Там беше Иван, каруцарят, там имаше барака, Лулчев там живееше, Упанишадата, тия им викаха циганската махала, защо, не знам. В.К.: Циганската махала, добре. Значи така.
към текста >>
29.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Циганите
са сиромаси.
Сега, когато говорим за тази наука и вие сте готови, като този руски виртуоз; не, то трябва да даде подтик да работите. Някога и за сенките трябва да се спазват известни правила. Не само да се нахвърлят тъй. Кой е сиромах и кой е беден? - Сиромах е онзи, който постоянно странствува като просяк, а беден е, който работи, оре, копае и пак няма.
Циганите
са сиромаси.
Но сиромахът може да бъде по-културен от бедния. Бедният е все на едно място. „Нищите духом" не значи нито беден нито сиромах. Съвсем друго значение има думата „нищи". Сиромахът ходи навсякъде.
към текста >>
30.
3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
А учителят се изрази насмешливо: „Като че ли само един
циганин
има клещи!
Никой вкъщи не се занимаваше с нас, как сме с уроците. Грижите на родителите ни са били в друго направление. Имам един спомен, как в урок по български език, учителят в клас ни препитваше. Запитваше ни за разни граматически правила, та запита и мен - думата „клещи", съществително име ли е или собствено. Аз отговорих - собствено!
А учителят се изрази насмешливо: „Като че ли само един
циганин
има клещи!
-Това е съществително име! ". Благодаря, че оттогава правя разлика между собствени и съществителни имена! През тия години, баща ни е имал други тъжни преживявания. Трябвало е да загуби къщата ни в гр. Ямбол. Как е станало това нещо?
към текста >>
31.
4. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Според мен това са били сегашните наши
цигани
, които са имали свои хора първенци и тези първенци в жаждата си да завладеят Атлантида, защото са оказвали под влияние на тази първична раса, а те са ревнували, че хората от примитивната раса са ги слушали.
Н.Д. Във физически тела, да се разберем. Така например от най-старата история има загадки, които хората не могат да си обяснят. Пирамидите, Стоухендж от Англия и много строежи, които не могат да се обяснят даже, и със сегашна техника не могат да се направят. Следователно, тези разумни същества са притежавали сили, за които ние нямаме представа. Та в Атлантида е имало и една примитивна раса.
Според мен това са били сегашните наши
цигани
, които са имали свои хора първенци и тези първенци в жаждата си да завладеят Атлантида, защото са оказвали под влияние на тази първична раса, а те са ревнували, че хората от примитивната раса са ги слушали.
И повдигат бунт срещу тези разумни велики същества. И ние знаем от легенди в Америка, че от морето дошли хора с плавателен съд, бели с бради и са ги научили на земеделие, скотовъдство и т.н. Също така и в Египет са отишли - Хермес заедно с други хора и първите фараони на Египет казват, че са били именно хора дошли от Атлантида. Значи разумните учители не са могли да проникнат в този промисъл на злото да размножат тази примитивна раса в тези размери, че тя наистина да се опълчи. Та сега два пъти грешка няма да направим.
към текста >>
32.
6. КОБИЛАТА УБИЙЦА
,
,
ТОМ 16
Извикахме един
циганин
, та й одра кожата за опинци на циганетата.
По-късно веднъж големият ми брат ме остави у дома да работя нещо. А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на нивата, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила крака. А кон със счупен крак вече не е кон. Затова брат ми Иван отсякъл с брадвата главата на кобилата убийца. Джамбазите бяха натрапили на баща ми тая луда кобила, която не ни даваше да я впрегнем дори.
Извикахме един
циганин
, та й одра кожата за опинци на циганетата.
към текста >>
33.
91. УЧИТЕЛ В ТУРСКО СЕЛО
,
,
ТОМ 16
„Остави ги, каза, да работят,
цигани
са те." Не ги харесва.
Така направих документ на училищните ниви и ги отчуждихме и ги дадохме под наем и взехме 150 000 лв. наем. Общината три години не беше плащала на тримата турски учители. А пък секретар-бирникът е братовчед на моя зет, който води сестра ми. Аз отивам при него, Димитър му беше името, и му викам: „Свато, защо не си платил? " Той удари една псувня.
„Остави ги, каза, да работят,
цигани
са те." Не ги харесва.
А то селото останало от римско време, Крапец. Крапец значи Крепост. И има манастир там. Като дойдат от други места някои учители, ме молят да им намеря дълга стълба, щото е изгнила стълбата, която я направили още от римско време. Този манастир е от първите манастири.
към текста >>
34.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един
циганин
иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b] [b]*[/b] [b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко.
Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един
циганин
иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.[/b] [b]Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка.
към текста >>
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер
циганин
, ние му прощаваме.
Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер
циганин
, ние му прощаваме.
И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.[/b] [b]Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта.
към текста >>
35.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Наоколо по стълбите и верандата се срещат хора, но повечето
цигани
.
Все съм неразположен нещо. Сън. Сънувам, че Учителят ме покани да го съпроводя да отидем при брата Тошев, който е понастоящем прокурор в окръжния съд в гр. Кърджали. Отидохме в града, но не е този Кърджали, който познавам аз. Влязохме в един двор, широк, и по стълби се изкачихме на горния етаж, Тамо вън имаше широка веранда. Седнахме. Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед.
Наоколо по стълбите и верандата се срещат хора, но повечето
цигани
.
Учителят говори на Тошев нещо, че иска да направи у него събрание, но Тошев отказа. Учителят бързо стана и като че сърдит от отказа на Тошев, се засили бързо по стълбите надолу и аз - след него. Но в това се прочете това, че Тошев забогатя и сега е унижение за него да стават събрания за Божии работи, но това подписва бъдащата му присъда. Така бързо се движеше Учителят, щото аз тичах, и тичащ, аз останах надире и изгубих из очите си Учителя, понеже се движехме в разредена гора в дълбок път. Но аз знаях, че ще намеря Учителя на Изгрева.
към текста >>
36.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един
циганин
иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
6.IV.1934., К.-Кафтан Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време. Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко.
Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един
циганин
иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса. Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга".
към текста >>
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер
циганин
, ние му прощаваме.
За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време. Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер
циганин
, ние му прощаваме.
И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса. Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка.
към текста >>
37.
8. Човек и маймуна (Духовна работа)
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
По него време яви се пред нас
циганин
с маймуна, която разиграваше без наше желание.
същия месец, ний обградихме театъра, като проектирахме най-хубави мисли и пожелания на делегатите от цяла Европа: Да разрешат въпросите в полза на народите, да работят за мира, братството и свободата и да възприемат новите идеи на Бялото Братство. Обградихме к., гр. гр., като ги обсипахме с най-хубави мисли и пожелания за пробуждане на съзнанието на душите, да намерят правия път в живота; да възлюбят Бога и да Му служат; да работят за мира на Земята, за изграждане царството Божие на Земята; за обединението на всичкц духовни сили и за възприемането на новото учение на Великия Учител. Накрая на Б.гр. [Борисовата градина] отворихме една беседи и прочетохме нещо от „Великия закон".
По него време яви се пред нас
циганин
с маймуна, която разиграваше без наше желание.
Насъбраха се зрители, а ний продължавахме да четем беседата, като повишихме гласа, за да бъдем чути. Накрая циганинът поиска възнаграждение, вместо което брат Звездински му даде няколко наставления: да работи, защото е здрав, да прави всеки ден по едно добро дело и да се моли на Бога. Циганинът, който едва ли е получавал такова възнаграждение други път, повлече маймуната след себе си и си замина. А зрителите останаха да слушат четенето. Впоследствие излезе насреща един евангелист, който го познахме по специфичната фразеология на евангелистите.
към текста >>
Циганинът
, който едва ли е получавал такова възнаграждение други път, повлече маймуната след себе си и си замина.
Накрая на Б.гр. [Борисовата градина] отворихме една беседи и прочетохме нещо от „Великия закон". По него време яви се пред нас циганин с маймуна, която разиграваше без наше желание. Насъбраха се зрители, а ний продължавахме да четем беседата, като повишихме гласа, за да бъдем чути. Накрая циганинът поиска възнаграждение, вместо което брат Звездински му даде няколко наставления: да работи, защото е здрав, да прави всеки ден по едно добро дело и да се моли на Бога.
Циганинът
, който едва ли е получавал такова възнаграждение други път, повлече маймуната след себе си и си замина.
А зрителите останаха да слушат четенето. Впоследствие излезе насреща един евангелист, който го познахме по специфичната фразеология на евангелистите. Той изсипа куп думи, съдържанието на които и той не разбираше, и се пенеше като един хлапак. Той с нищо не се съгласяваше с нас. А един от слушателите, доста разумен и интелигентен, защити нашата теза и си замина.
към текста >>
38.
106. Смаляване и уголемяване
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Но да не направите като онзи
циганин
, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото.
Малко разлика ще има в първия случай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш.
Но да не направите като онзи
циганин
, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото.
Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът.
към текста >>
39.
114. Противоречията
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Циганите
са изпъдени ученици от окултните школи, защото са употребили учението за лични цели.
Кой за що е роден. Едно дете плакало и викало на майка си: „Маро, маро! " Тя не знаела какво иска. Дошла една циганка и казала: „Детето иска хляб, дай му хляб! " Това дете е било ученик някъде из Индия в окултна школа.
Циганите
са изпъдени ученици от окултните школи, защото са употребили учението за лични цели.
Със своето скрито лошо предизвиква лошото у другия, а със своето скрито добро предизвиква доброто у другия. Не критикувай Господа, не критикувай разумните същества! И мравята не критикувай! Не са лоши, но ни препятствуват, не гледат Божественото. За водолаза ще ти турят едни дрехи особени.
към текста >>
40.
66. Сепаративният мир. (разказа от Тодор Петров Пецанков, „гледачът)
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Той отговори с добър тон: - Какво може да се очаква от тоя делиормански
циганин
, когото назначих със съгласието на Учителя?
Аз не бях в добри отношения с Лулчев, но той ме посрещна разположен и ми каза: - Какво ще кажеш на тази девойка, която стои до вратата ми? - Какво ще й кажа? Да си отиде и си гледа уроците! - Точно това й казвам и аз - отвърна Лулчев. Влязох при него и му казах: - Учителят ме праща при тебе, да направиш това и това.
Той отговори с добър тон: - Какво може да се очаква от тоя делиормански
циганин
, когото назначих със съгласието на Учителя?
Беше доволен от срещата си с мене. Аз не знаех, че назначаването на Багрянов е станало със съгласието на Учителя. Истина е, че наскоро същият, като министър-председател на България, направи постъпки за сключване примирие с русите с всички последващи събития. (Багрянов беше министър-председател от 1.VI.1944 г. до 2.1Х.1944г.
към текста >>
41.
15. Писмо от Сливен
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
Особено много пие простолюдието, а от всички най-много -
циганите
.
Той ще бъде подвижен - в Бургас, Карнобат, Ямбол и Айтос. Чудна постановка и декори, почти софийска игра! Почти не чувстваш, че си на провинциален театър. Играха досега „Иуда", „Любовта към студента" и „Бохеми", при пълни са лони, при дневни и вечерни спектакли! В Сливен се много пие.
Особено много пие простолюдието, а от всички най-много -
циганите
.
Тук циганите са като българите - момите например носят воалажени чорапи и обуща с високи токове. По това са само надхвърлили българката, че пият ракия наред с мъжете. Затова пък и въздържателното движение е силно. Местната въздържателна ложа брои 80 души редовни членове и напоследък към нея се образува хор. Посрещнат бях тук като очакван брат и не почувствах, че съм сам в чужд град.
към текста >>
Тук
циганите
са като българите - момите например носят воалажени чорапи и обуща с високи токове.
Чудна постановка и декори, почти софийска игра! Почти не чувстваш, че си на провинциален театър. Играха досега „Иуда", „Любовта към студента" и „Бохеми", при пълни са лони, при дневни и вечерни спектакли! В Сливен се много пие. Особено много пие простолюдието, а от всички най-много - циганите.
Тук
циганите
са като българите - момите например носят воалажени чорапи и обуща с високи токове.
По това са само надхвърлили българката, че пият ракия наред с мъжете. Затова пък и въздържателното движение е силно. Местната въздържателна ложа брои 80 души редовни членове и напоследък към нея се образува хор. Посрещнат бях тук като очакван брат и не почувствах, че съм сам в чужд град. Може би и тук ще има да се работи не малко за трудното, бавно, но не невъзможно, издигане на майка България.
към текста >>
42.
(76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.
,
,
ТОМ 20
за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един
циганин
.
и сега нямал с кого да узнава какво става около него. Карал се и с Генчев, нарекъл го мошеник и пр. Заговорихме за Румъния пак и той каза, че не знае къде е сега Карол. - Където щяхте да бъдете Вие, ако бяхте обесили Дамяна - казах му аз. - Да - каза той, - щеше да бъде много лошо... - Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте - да бяха го глобили само 200 лв.
за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един
циганин
.
Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте? - Нищо - каза царят... - И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици - каза царят. - Псевдомъченици - казах аз. - Пуснете ги при първия удобен случай... Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха «приятели»... - Да - каза царят и се замисли.
към текста >>
Но от тая борба
циганинът
може само да се хвали, но Вие какво спечелихте?
Карал се и с Генчев, нарекъл го мошеник и пр. Заговорихме за Румъния пак и той каза, че не знае къде е сега Карол. - Където щяхте да бъдете Вие, ако бяхте обесили Дамяна - казах му аз. - Да - каза той, - щеше да бъде много лошо... - Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте - да бяха го глобили само 200 лв. за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един циганин.
Но от тая борба
циганинът
може само да се хвали, но Вие какво спечелихте?
- Нищо - каза царят... - И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици - каза царят. - Псевдомъченици - казах аз. - Пуснете ги при първия удобен случай... Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха «приятели»... - Да - каза царят и се замисли. После минахме на нови теми: за него лично и неговите изживявания, а после - върху Багрянов.
към текста >>
43.
(86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед
,
,
ТОМ 20
Един
циганин
да се бори с царя, може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за царя?
Изобщо, царят е говорил много хубаво, вдъхновено и отлично аргументирано, което, разбира се, аз не мога да репродуцирам тук, защото изобщо не мога да запомням текстуално. Похвалил е филоти, като е казал, че и той, ако беше на негово място, щеше да защищава така народа си и каузата; че той разбира много добре и краля и с радост би сторил всичко да облекчи неговото положение, което той сам, като държавен глава, е преживявал, та го знае много добре, но че няма тая възможност по главния въпрос, а по всичко друго е готов да стори така, че да няма изстъпления и да се зачетат правата на малцинствата там и пр. Свършил е с красиво наредени и умни фрази [на] приятелство. - филоти, който на два пъти се трогна и очите му се насълзиха, си отиде като попарен с вряло мляко - каза царят. - Но аз бях искрен и той разбра това, че ми е невъзможно да отстъпя на личната молба на краля сега и да изменя на народа си и да оставим гангренясали парчета да станат нови гнезда на зарази и гангрени... После минахме на вътрешни въпроси и между другото му казах да освободи Дамян Велчев и всички други от тоя род, да се отърве от тия и даже да го направи приятел.
Един
циганин
да се бори с царя, може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за царя?
- И ако бяхме го обесили!! - каза си царят сам и направи един жест на свиване и смайване. - Помните ли, като ме псувахте в малката стаица на дядо Келера, ей... И започнахме за интимни работи, неговото собствено държание, за ония погрешки, които са правени, и разправиите, и че това, което полека-лека дойде... И тогава пак мина разговорът за царицата, разправиите му с нея. Казах му някои работи за самия него и за нея, като го карах да я приеме като нещо, което го учи, защото фактически тя го направи много по-твърд и разумен, предпазлив и пр. Казах му, че в него има три съзнания: едно - на италианец, който пламва веднага и иска да прояви всичко навън, после иде французинът, който иска да даде една изящна форма на проявеното, и най-после вече се явява и българинът градинар, който си прави хубава сметчица и намира, че все е по-добре да си бъде човек по-скромен, по-свитичък - где знае утре какво ще стане... Той се смя сърдечно и вика: - Много право е това.
към текста >>
44.
(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч
,
,
ТОМ 20
- Внимавайте да не стане един ден излишно всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: «
Циганин
да дойде, но да тури ред!
Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, [на] която празнувал 25-годишен юбилей миналата вечер, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и [да му] разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение, с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика к[...] Как не вижда какво става под носа му?
- Внимавайте да не стане един ден излишно всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: «
Циганин
да дойде, но да тури ред!
» Да си не сменим ролите - Вие да викате: «Не може да се направи това, онова? », а аз да Ви казвам, че не може вече.569 - А то тогава няма и да ме има - каза той. - Не мога сам, нямам хора.570 Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов. - Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си приказвал там и защо го правиш.
към текста >>
45.
70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Продължават ли тези игри на предатели и спасители, тези кризи, безследно изчезвания и вървене по стария път, нека бъдем сигурни - ще дадат и стари резултата - народът ще изтръпне както нявга и сега ще изгуби вяра в цар, управление, всичко добро, и както през 1918 година, така и сега ще извика: „
Циганин
цар да дойде, но мир, правда, свобода, справедливост да въведе!
Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен живот, човекът за човека – брат. Ний каним всички млади, идейни към новото да съзнаят дните, които са, и които идат да възмъжеят и усилят своята дейност и се подготвят за новото, утрешно градене на нова България и честните да се организират. Свободните да пръскат свободата и новото. Справедливите да съдят справедливо, милостивите да помагат - всички организирани под знамето на Ратниците на Свободата за образуване на онзи политически центрум, опрян на Христовите принципи, който ще бъде справедлив, силен и здрав арбитър между враждующите боляри и ще ги постави на местата им и отърве народа от нови кърви и страдания. Не се ли опомним и пресечем пътя и противопоставим на самозабравилите се боляри, нека бъдем сигурни, че те в спора си чия е България, както някога, така и сега за изпълнение на своите цели ще повикат чужденци отвън за арбитър, да ги помири, а дойдат ли те, както в миналото, останалото се знае какво ще бъде.
Продължават ли тези игри на предатели и спасители, тези кризи, безследно изчезвания и вървене по стария път, нека бъдем сигурни - ще дадат и стари резултата - народът ще изтръпне както нявга и сега ще изгуби вяра в цар, управление, всичко добро, и както през 1918 година, така и сега ще извика: „
Циганин
цар да дойде, но мир, правда, свобода, справедливост да въведе!
” Настане ли това безразличие в народната душа, тогава всички спорове между днешните боляри „чия е България? ”, всички участъци, бентове, затвори да се спре новото - и затварят, избиват своите противници - са безцелни и болярите, както в миналото, ще прехвърлят границите или ще издигнат чужди знамена над къщите си, ще станат чужди поданици, изженят децата си за чужденци, и пак ще остане да тегли и страда народът. Опомняне трябва от всички! Път на младото, на новото, дейното и работа за утрешна България, а иначе - катастрофи, кризи и робство ни чакат!
към текста >>
46.
20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като
циганина
: „Я меля, я не меля.” Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара.
1) Андро Лулчев Накрая на всяка стара или в началото на всяка нова година разумният човек - бил той земледелец, търговец, чиновник, ученик, учител, писател - си дава сметка за всичко, що е правил през изтеклата година. Преглежда тефтери, ако е търговец; гледа в хамбаря, ако е земледелец; гледа двойки, тройки, ако е ученик; пр., но всеки гледа какъв резултат има, какви дела е сторил и ако има добри резултати - и от кои дела той е доволен, доволни са и тези, които са около него, и обратното... Мандатът на господа народните представители от сегашното Обикновено народно събрание изтича през месец април. Отново са плъзнали по села и градове настоящи, бивши, бъдещи народни представителни разправят ли, обещават ли сладки приказки на своите слушатели. Щастливи селяни, щастливи граждани. Сега за няколко недели ще им се направят училищата, мостовете, реки прекарват, данъци намаляват, кризи премахват и всичко тръгва по мед и масло.
Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като
циганина
: „Я меля, я не меля.” Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара.
Нека всеки българин от село или град да си даде сметка за делата на всеки свой избраник. Изпълнил ли е той своите сладки приказки, казани, когато е искал доверието им. Извършил ли е добри дела. Има ли хармония между дела и приказки. И тъй, както началото на всяка нова година всеки човек си прави баланс, така всеки избирател трябва да си направи сметка кого ще избира сега.
към текста >>
47.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Нашият народ е славянски и обича всички народности, които живеят в страната: евреи,
цигани
, турци и особено прокудените от Турция арменци.
по случай 110-годишнината от раждането на Алберт Айнщайн „Radio diffusion francaise” съобщава едно негово изказване: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов от България”. В един разговор Учителят казва, че Айнщайн е човек от Четвъртото измерение и повече няма да се преражда на Земята. Той пребивава сега в Света на светлините. Вълната от насилие и гонения на гражданите от еврейски произход, запалена в Германия, скоро обхваща всички страни, свързани с нея, и тези, в които стъпва техният крак. Евреите, живеещи в България, не са имали никакви проблеми с властта и като равноправни граждани на страната никога не са обиждани и третирани лошо от българите.
Нашият народ е славянски и обича всички народности, които живеят в страната: евреи,
цигани
, турци и особено прокудените от Турция арменци.
След започването на Втората световна война на 1.IX.1939 г. германското влияние в България постепенно се засилва. Евреите отбелязват известна промяна в отношението на властта към тях. По- будните вземат мерки да напуснат България, която започва да се доближава в управлението си до методите, използвани в Германия. Всички еврейски магазини разпродават стоките си на половин цена, особено платове и дрехи по ул.
към текста >>
Те са израснали с арменци, гърци,
цигани
, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите за разлика от народите в Западна Европа.
Борис издава заповед евреите да се интернират главно в Разградско, където да правят пътища. Евреите, само с личен ръчен багаж, са пръсната из цяла България и навсякъде са приети топло и братски от българския народ. За този случай Учителят казва: „Вие сте същите евреи, които преди 2000 години викахте: „Разпни го”, а сега се грижите за своите закъсали братя евреи.” Евреите са спасени и нито един не е депортиран в Полша. Цар Борис при поредната си визита при Хитлер за втори път му заявява, че няма работна ръка и евреите му са жизнено необходими за оправяне пътищата в България. Пълномощният германски министър Бекерле докладва в Берлин, че българите имат особен манталитет.
Те са израснали с арменци, гърци,
цигани
, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите за разлика от народите в Западна Европа.
По-нататъшният натиск върху българите от страна на Германия ще ги отчужди и това ще е вредно за политиката на Райха. В заключение той казва, че само една тотална германска победа може да накара българите да променят своето мнение. Така всички усилия на КЕВ за унищожаване на евреите удрят на камък и този проблем отпада от грижите на правителството. След идването на комунистическата власт в България през 1945 г. тримата еврейски равини посещават Изгрева, за да си вземат диамантите, оставени оттях на съхранение при Учителя.
към текста >>
48.
20. Стоянка Христова
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Пред тяхната къща в полето имало много
цигани
, събрани в колиби.
Бил голям материалист и искал всичко, което имало от майка и баща да го вземе за себе си. Началното си образование тя учи в Горица и изкарва 3 клас. Тяхното село било най-голямото и в него идвали деца от всички околни села да се учат в училището им. През 1942 г. полицията и войска правят блокада на селото.
Пред тяхната къща в полето имало много
цигани
, събрани в колиби.
Полицаите ги нападнали и почнали жестоко да ги бият. Стоянка виждайки тази картина, започнала горещо да се моли да престанат да бият тези хора и скоро дигнали блокадата и циганите се освободили от побоя. Стоянка учи шивашки курс в Бургас. Там имало голяма младежка група братска и тя редовно посещавала беседите. Преписала си всичките молитви на тетрадка и ги научила наизуст.
към текста >>
Стоянка виждайки тази картина, започнала горещо да се моли да престанат да бият тези хора и скоро дигнали блокадата и
циганите
се освободили от побоя.
Тяхното село било най-голямото и в него идвали деца от всички околни села да се учат в училището им. През 1942 г. полицията и войска правят блокада на селото. Пред тяхната къща в полето имало много цигани, събрани в колиби. Полицаите ги нападнали и почнали жестоко да ги бият.
Стоянка виждайки тази картина, започнала горещо да се моли да престанат да бият тези хора и скоро дигнали блокадата и
циганите
се освободили от побоя.
Стоянка учи шивашки курс в Бургас. Там имало голяма младежка група братска и тя редовно посещавала беседите. Преписала си всичките молитви на тетрадка и ги научила наизуст. Групата била повече от 60 души. Тогава във всичките села имало големи братски групи: в Просеник, Бата и др.
към текста >>
49.
44.Пенка Дякова Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Пенка видяла Дойчо и помислила, че той е
циганин
, но при дискусиите, той режел всичко, което било неправилно.
Той е бил голям шаман в България. Дойчо апострофирал Николай и му казал, че това, което говори не е така. Учителят казва, че Странджа планина не е била никога дъно на море. В дома на брат Дойчин имало стая за Учителя, в която се помещавали беседите на Учителя и подаръци от него като писалки, тетрадки, книги. Сега тази стая я използвали като молитвена стая, използвана от децата и внуците му.
Пенка видяла Дойчо и помислила, че той е
циганин
, но при дискусиите, той режел всичко, което било неправилно.
Той отишъл при Пенка и я поздравил. „Здравей! " В почивката той пушел. Той й казва: „Како Пенке, ти не ме позна, но ще си спомниш какви големи роднини сме с тебе на небето." Когато Пенка имала нужда да разговаря с него, той долавял и скоро пристигал при нея и обратното. Дойчо прочел няколко пъти Словото на Учителя и го познавал много точно.Пенка вижда във филма,че в Дойчо се проявява духът на Мойсей.Пенка вижда картина от миналото. Вижда Синайската планина - един хълм могила, добре заоблена, на върха застанал Мойсей с разтворени ръце, обърнати с длани нагоре, за да приема енергии от Божественият свят.
към текста >>
50.
50. Ангел Керемедчиев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Ангел отишъл при
цигани
, които живеели наблизо и имали кола и кон.
Оценили направата на тухлите на 13 стотинки и всичката изкопана пръст ставала на тухли, които се сушели по големият двор. Събрали се доста тухли и майстора взел да ги гради на куптор, но му казал веднага да му достави въглища, защото ако почнат есенните дъждове, целият им труд отивал на вятъра. Ангел веднага отишъл в Топливо, но складовете били изметени и му казали, че въглища ще има най-рано след месец. Минал през училището и срещнал една от прислужничките, която му се оплакала, че като влязат в мазето, постоянно удрят главите си, понеже пода е засипан със стари въглища, които през зимата не могат да горят в печките, понеже били много ситни и прах. Ангел взел един плик от въглищата и ги занесъл на майстора, който ги харесал.
Ангел отишъл при
цигани
, които живеели наблизо и имали кола и кон.
Попитал едно слабо момиче - на кого е тази кола. „Че на баща ми! " - „А къде е той? " Отговорила, че работи на гарата и сега пие в кръчмата. Дошла жената да направят уговорка за прекарване на въглищата.
към текста >>
51.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Циганинът
обича червения цвят.
Не всякога хората със сините очи са умни хора и не всички с черните очи са горещи хора. Сини като небето, но влага има - не са сини като ясното небе. Те са на степени. Земята е подложена на преобладающ цвят - зеления цвят. Някой цвят има психическо значение.
Циганинът
обича червения цвят.
Важен е въпросът на черните и сините очи. Как се е вметнал този въпрос? Майката може да създаде на детето си или сини, или черни очи. Кои са дълбоките причини на сините очи? «Произходът на съвременните пет раси» (тема).
към текста >>
52.
7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ
,
,
ТОМ 24
Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци, гагаузи и
цигани
).
Зимата била много голяма и този българин от хана с шейна, теглена от три коня, го отвел до границата. Край Варна Драгомир намира посочения арменец, който с масаж и лапи със зехтин и бъз, постепенно изправил изсъхналия крак, а после възстановил и чувствителността му. След 6 месеца упорито лечение Драгомир започнал да стъпва на крака си. До завършване на Варненската гимназия (1911 г.), той се е лекувал, докато свободно, без патерици и бастун започнал да ходи. През 1912 г.
Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци, гагаузи и
цигани
).
След отбиване на военната си служба, Драгомир взема изпитите за геодез- плано-снимач. Повече от 4 години той живее и пътува от едно село в друго из Добруджа, правейки кадастъра на тези земи. През това време с много лишения и икономии подкрепя и издържа майка си и сестричките си. С негова помощ и двете му сестри завършват гимназия и започват работа като учителки из селата на Добруджа. След това те се омъжват и заминават за Америка.
към текста >>
53.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Минава един възрастен такъв като
циганин
, който просеше.
Той сега е добре." Обаче, много интересен, той беше 2 или 3 годишен, когато видя за пръв път Райна Грозданова, спря се така и я загледа и каза: "Къде ти са мустаците? " Тя го загледа: "Защо? " - "Ние бяхме в Италия." Куриозни неща. "Ти беше шивач и аз ти помагах, (леля беше левичарка). Ти работеше с лявата ръка, с едни големи ножици, шиехме, бяхме шивачи." Запитахме Учителя и Той каза: "Верно е, той е бил в Италия няколко живота." Втори куриоз с него.
Минава един възрастен такъв като
циганин
, който просеше.
Той като го видя извика го в къщи в Бургас и каза на мама: "Дай му да яде, той ми беше лодкар в Италия." Да, куриозни неща. Той говореше: "В Италия има портокали, има мандарини, има лимони, има маслини." Туй беше по време на войната, когато нямаше нито лимони, нито портокали, но това са спомени от неговите прераждания. "Аз, казваше той, бях доктор Мандаринов." И беше интересно, когато след погрома дойдоха италианците, бяха в Бургас, войска италианска беше окупационна, той казваше: "Италианците ядат жаби, ядат котки." Ходеше да събира жаби и да ги носи на италианците. Значи е бил тогава 3-4 годишен. Веднъж даже, те си отидоха в 1919 г., той е бил на 4 години.
към текста >>
54.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Всички деца си имат прякори: Мута
циганин
, горила, пелтек, кютюк; мене пък туй измислили.
А какви подигравателни писма от моята родителка! Намерила ли съм „принца”, нали не приемам предложението нито на този, нито на онзи, сигур чакам „принца”, но хич да не си мисля такива работи, а да си налягам парцалите. Мамините подигравки за „принца” ми напомнят за сиротото ми детство - във вехти дрешки, повече от каките, дълги дебели сплитки и голи помръзнали коленца, и шалче на главата. Настига ме някое дете изневиделица, дърпа ме за сплитките и вика: - Царицата, светицата, дзърр, дзърр! Царицата - фуу, светицата... За тях тия думи са нещо много обидно.
Всички деца си имат прякори: Мута
циганин
, горила, пелтек, кютюк; мене пък туй измислили.
Често пъти по гърба ми се стоварваше тежък, зъл детски юмрук, но нямаше кой да ме защити - защото съм сираче, а майка ми винаги заета с чужда работа. Наистина, чакам нещо, но и аз самата не зная що е. Люси тъй силно ме блъсна вчера в коридора (уж случайно), че ако не се подпрях на ръцете си върху циментовия под, щях да си счупя главата. Ако блъскането бе случайно, но думите й не бяха случайни: „Поетеса проклета”. Летен ден.
към текста >>
55.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Край реките
цигани
катунари разположили дрипав стан.
Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре. Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна.
Край реките
цигани
катунари разположили дрипав стан.
Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче. Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава.
към текста >>
56.
15. Магическия талисман: есе за музиката (7.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Близките - тия добри хора от възрожденската епоха, време, когато цигулка, гъдулка се срещаха най-често в ръцете на
циганите
, се стараели да го отклонят и често му привеждали оная позната поговорка: “Цигулар къща не храни".
Скъдни са сведенията, които стигат до нас за тези ранни години, когато овладява цигулка до съвършенство. Би станал известен виртуоз, казват ония, които са го слушали, когато Той не подозира, че го слушат и свири за себе си. Още от тогава датират срещите Му с музиката, която грижливо изучава търсейки не друго, не, а как да я приближи до ония на които Той щеше да предаде учението - на учениците, които щяха да го слушат. Той е знаел за мощното влияние на музиката, оная музика, с която Орфей въздействувал пак по тези места на зверове и птици. Много рано музиката става лична негова сфера, където се движи уверено и свободно.
Близките - тия добри хора от възрожденската епоха, време, когато цигулка, гъдулка се срещаха най-често в ръцете на
циганите
, се стараели да го отклонят и често му привеждали оная позната поговорка: “Цигулар къща не храни".
Отдавна Той оспорва народни “мъдрости" от тоя род, цигулката останала, и по всички правила на обучението Той минал през учители, преподаватели, от които първият за който казва, че бил добър и му дали първите правила на цигулковото изкуство и втория, за който ласкаво се произнася: “Вторият ми учител беше гениален музикант, който се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше.” Беше успял вече да преживее музиката като най-необходимото нещо в живота. И не само това, но и най-важното, което върви паралелно с живота. Една неделима част на цялата концепция на живота - елемент с магическото свойство - да неутрализира, да помага, да споява, да извисява. Много отдавна човечеството се бе домогнало до големите истини около музиката - превърнала се на възпитателно средство, “облагородяващо" и повдигащо човешкото съзнание.
към текста >>
57.
3. Къщата: разказ
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Разпоредиха се като с лична собственост, и в тази къща с минало и история, поставиха хора от малцинството - две семейства
цигани
.
Във всички къщички на “Изгрева” имаше съкровища духовни, отвред се чуваше музика, хората които живееха там, бяха неразделна част от общото, но това, което излъчваше Къщата беше нещо по-друго. В тази къща начинът на живот беше неразривно и безусловно свързан със самия живот на “Изгрева” и с всичко ново, което нашия Учител ни завеща. Прекрасното в нея остана някъде далеч. Секнаха песните. Брат Боян Боев когато завърши земния си път, за да се запази облика на този дом, където той живя, някои братя искаха да я дадат на негови приятели, които се нуждаеха от жилище, но жилищният съд грубо отказа и сложи ръка върху нея, върху Къщата.
Разпоредиха се като с лична собственост, и в тази къща с минало и история, поставиха хора от малцинството - две семейства
цигани
.
По този начин беше подчертано отношението на държавните власти спрямо нас, спрямо всички ни. Къщата бързо остаря, за часове посърна. Сгърчи се под напора на грубия живот, а би могла да бъде и столетница. Тя толкова погрозня с остарелите вещи и дрипи, нахвърляни по нея и около нея, че не приличаше на себе си. Нейните нови стопани ни гледаха враждебно.
към текста >>
58.
8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Начело на държавата бяха издигнати турци,
цигани
, гърци, че евреи, германци.
От 1990 г. до 2005 г. начело на държавата бяха поставени лица, които изпълняваха ролите си на актьори в един театрален сценарии в много действия. Едното театрално действие свършваше, сменяваха се ролите и актьорите, но сценариста е един и същ. Името му се знае.
Начело на държавата бяха издигнати турци,
цигани
, гърци, че евреи, германци.
Няма българи. Българите не могат да управляват, защото в тях се е вселил Предателския Дух на този народ! Където се съберат трима българи, един от тях е предател. Те се предават и се свалят взаимно, и на опразненото място идват да управляват чужденците. Това е истината. 8.4.11.
към текста >>
59.
2. Ул. „Опълченска 66, Учителят и комунистите
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Е, може и
цигани
да вкарат, както направиха с „къщата с верандата", където живееше Боян Боев.
546-553, където е казал на с. 549 - „Никакъв аралък между нас и III Интернационал". Прочетете си случката с оградата и я вижте на снимките в „Изгревът", том XII, № 3, 5, 11! 2.11. Към 2014 г. на входа, където е влизал Учителя Дънов, както и в стаята Му, е настанено някакво семейство.
Е, може и
цигани
да вкарат, както направиха с „къщата с верандата", където живееше Боян Боев.
И после тази къща я запалиха, тя изгоря, и те получиха от властта жилище, за да се настанят. Чудесно решение! Няма що да се учудваме! Работят срещу Учителя Дъно всички, без изключение! Затова сега България е напълно разрушена!
към текста >>
60.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Ти си защитил някого и за наказание те изпращат при
циганите
.
Б.Н.: Майстора на кухнята. От тогава той пък от ден на ден се разполагаше все повече и повече към мен. Той ми стана един от най-добрите приятели. А беше враждебен отначало. В.К.: Спомням си един друг случай ми разказваше.
Ти си защитил някого и за наказание те изпращат при
циганите
.
И циганите ти дават първото место, посрещат те много добре. Спомняш ли си тоя случай? Б.Н.: Влязох в разправия с някой от управниците. Той насилваше някои хора така. Не беше справедлив човек, и аз застанах зад този, когото искаше да накаже.
към текста >>
И
циганите
ти дават първото место, посрещат те много добре.
От тогава той пък от ден на ден се разполагаше все повече и повече към мен. Той ми стана един от най-добрите приятели. А беше враждебен отначало. В.К.: Спомням си един друг случай ми разказваше. Ти си защитил някого и за наказание те изпращат при циганите.
И
циганите
ти дават първото место, посрещат те много добре.
Спомняш ли си тоя случай? Б.Н.: Влязох в разправия с някой от управниците. Той насилваше някои хора така. Не беше справедлив човек, и аз застанах зад този, когото искаше да накаже. Застанах и му казах така тежки думи.
към текста >>
Тогава той се наостри срещу мен и за наказание ме изпрати в стаята на
циганите
, т.е.
Спомняш ли си тоя случай? Б.Н.: Влязох в разправия с някой от управниците. Той насилваше някои хора така. Не беше справедлив човек, и аз застанах зад този, когото искаше да накаже. Застанах и му казах така тежки думи.
Тогава той се наостри срещу мен и за наказание ме изпрати в стаята на
циганите
, т.е.
имаше одаи за циганите. Цигани - затворници, но държаха ги отделно от другите. Щото те си имат традиции, обряди някакви там, държат ги настрана. Мен ме пратиха при циганите, смятат го за най-лошото място, нещо, да те пратят при циганите, и изпратиха ме. Отварят портите, бутнаха ме в стаята, една голяма стая.
към текста >>
имаше одаи за
циганите
.
Б.Н.: Влязох в разправия с някой от управниците. Той насилваше някои хора така. Не беше справедлив човек, и аз застанах зад този, когото искаше да накаже. Застанах и му казах така тежки думи. Тогава той се наостри срещу мен и за наказание ме изпрати в стаята на циганите, т.е.
имаше одаи за
циганите
.
Цигани - затворници, но държаха ги отделно от другите. Щото те си имат традиции, обряди някакви там, държат ги настрана. Мен ме пратиха при циганите, смятат го за най-лошото място, нещо, да те пратят при циганите, и изпратиха ме. Отварят портите, бутнаха ме в стаята, една голяма стая. Циганите на легла и старшината им - циганин с брада така.
към текста >>
Цигани
- затворници, но държаха ги отделно от другите.
Той насилваше някои хора така. Не беше справедлив човек, и аз застанах зад този, когото искаше да накаже. Застанах и му казах така тежки думи. Тогава той се наостри срещу мен и за наказание ме изпрати в стаята на циганите, т.е. имаше одаи за циганите.
Цигани
- затворници, но държаха ги отделно от другите.
Щото те си имат традиции, обряди някакви там, държат ги настрана. Мен ме пратиха при циганите, смятат го за най-лошото място, нещо, да те пратят при циганите, и изпратиха ме. Отварят портите, бутнаха ме в стаята, една голяма стая. Циганите на легла и старшината им - циганин с брада така. Дойде, гледа ме, гледа, гледа и каза само каза няколко думи на език, който не разбирам, обаче стана просто промена - всички любезни, внимателни, грижливи.
към текста >>
Мен ме пратиха при
циганите
, смятат го за най-лошото място, нещо, да те пратят при
циганите
, и изпратиха ме.
Застанах и му казах така тежки думи. Тогава той се наостри срещу мен и за наказание ме изпрати в стаята на циганите, т.е. имаше одаи за циганите. Цигани - затворници, но държаха ги отделно от другите. Щото те си имат традиции, обряди някакви там, държат ги настрана.
Мен ме пратиха при
циганите
, смятат го за най-лошото място, нещо, да те пратят при
циганите
, и изпратиха ме.
Отварят портите, бутнаха ме в стаята, една голяма стая. Циганите на легла и старшината им - циганин с брада така. Дойде, гледа ме, гледа, гледа и каза само каза няколко думи на език, който не разбирам, обаче стана просто промена - всички любезни, внимателни, грижливи. Отделиха ми най-хубавото място до прозореца, и грижи за мен, на ръце ме носят. Кой каквото има хубаво нещо - хоп, носят ми го.
към текста >>
Циганите
на легла и старшината им -
циганин
с брада така.
имаше одаи за циганите. Цигани - затворници, но държаха ги отделно от другите. Щото те си имат традиции, обряди някакви там, държат ги настрана. Мен ме пратиха при циганите, смятат го за най-лошото място, нещо, да те пратят при циганите, и изпратиха ме. Отварят портите, бутнаха ме в стаята, една голяма стая.
Циганите
на легла и старшината им -
циганин
с брада така.
Дойде, гледа ме, гледа, гледа и каза само каза няколко думи на език, който не разбирам, обаче стана просто промена - всички любезни, внимателни, грижливи. Отделиха ми най-хубавото място до прозореца, и грижи за мен, на ръце ме носят. Кой каквото има хубаво нещо - хоп, носят ми го. Пък циганките носеха най-различни работи. Каквото поискат - носят.
към текста >>
Та прекарах аз при
циганите
няколко месеца.
Отделиха ми най-хубавото място до прозореца, и грижи за мен, на ръце ме носят. Кой каквото има хубаво нещо - хоп, носят ми го. Пък циганките носеха най-различни работи. Каквото поискат - носят. Те най-хубавото нещо на мен ще го дадат.
Та прекарах аз при
циганите
няколко месеца.
Ама то беше най-приятното време. Никакви задължения, туй чистене - не. Към мен се държаха като че аз бях техен началник или нещо повече. Много голяма почит ми оказаха! И аз за циганите имам вече друго мнение.
към текста >>
И аз за
циганите
имам вече друго мнение.
Та прекарах аз при циганите няколко месеца. Ама то беше най-приятното време. Никакви задължения, туй чистене - не. Към мен се държаха като че аз бях техен началник или нещо повече. Много голяма почит ми оказаха!
И аз за
циганите
имам вече друго мнение.
Не са загубен народ те. После върнаха ме пак в моята килия при моите хора. И поех пак моята работа. В.К.: Спомням си един друг случай си ми разказвал, когато сте били там от земеделците, пък и други политически са били много настроени, и всички са воювали помежду си. И ти веднъж им си казал: „Какво искате вие, ние всички сме на едно дередже?
към текста >>
61.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Циганите
, които работели на гробищата, когато искали да горят заминали, последните започнали да викат.
Така той изпадна в много окаяно положение в духовния свят, където няма духовно и астрално тяло, понеже са изгорели и трябва най-малко 100 години да работи усилено, за да си възстанови изгорелите тела. Той се явил на една сестра и тя поискала да се ръкува с него, а той й казал: „Не ме пипай, не се допирай до мен, понеже аз съм огън и ще изгориш.“ Много пъти сестра Мария ме посещава и провеждаме разговори. Неотлъчно до нея е и брат Борис, и тук тя го води като малко невръстно дете и му помага. Той мълчи и не казва нито една дума. Да те кремират, да те изгорят, като си заминал, това е същото да те изгорят жив.
Циганите
, които работели на гробищата, когато искали да горят заминали, последните започнали да викат.
Те се уплашили и напуснали тази неблагодарна работа. В хороскопа си Борис има един от най-трудните аспекти - Слънце в перихелий в зодиакалния знак Козирог точен съвпад със Сатурн в перихелий. Понеже Сатурн изгрява преди Слънцето и е много мощен в собствения си знак, затова Борис в проявите си винаги проявяваше най-напред негативните сатурнови качества: препятствие на всяко започнато дело, опасност от израждане, грохналост в по-напреднала възраст. Благодарение на натрупаните от Сатурн препятствия в работата на отделните органи на човешкото тяло, които постепенно се стесняват и започват трудно да изпълняват своите функции. Слънцето е символ на живота, а Сатурн - на смъртта - представен като скелет с коса в ръцете си.
към текста >>
62.
Бележки за съдържанието на стенограмата на Савка Керемидчиева
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Турците казват: „
Циганина
червеното обича, ябълките пуска.” Сега аз се навеждам на тази мисъл по следующите съображения: в света съществува един велик закон, това го наричат на немски Опуленс, или закон, който привлича и радостите и скърбите.
Благодарение на това, във всички Школи през всички времена се явява една вътрешна [........] Честност трябва сега. Тя трябва да се яви между вас. Който не разбира закона, този дисонанс, дисонанса е като един цигулар, който не знае да свири, или не знае как да тегли лъка. Виждали ли сте един човек на знанието как да умее да се облече. Някой се облече, но обличането му не е на свят.
Турците казват: „
Циганина
червеното обича, ябълките пуска.” Сега аз се навеждам на тази мисъл по следующите съображения: в света съществува един велик закон, това го наричат на немски Опуленс, или закон, който привлича и радостите и скърбите.
Стоката е добра, той трябва да бъде толкова умен, че като продаде, да спечели нещо. Но сега, да кажем ти искаш да бъдеш здрав, не искате да бъдете болни и някой от вас иска да бъде учен, не иска да бъде прост, искате да бъдете талантливи, даровити, да се проявите в света. * * * Бележка за съдържанието на стенограмата на Савка Керемидчиева Борис Николов Тази беседа а печатана. Ние превеждаме стенограмата до тук, за да се направи едно сравнение, как е стенографирана, как е дешифрирана, и как е редактирана беседата за печат.
към текста >>
63.
235. Неосъществените мечти
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Циганите
миришеха лошо и цял ден бърбореха, караха се, биеха се, а аз потънал в сладките си мечти не ги чувах.
Аз цял живот бях мечтал да замина за СССР, още повече като се има предвид, че Васил Коларов ми е роднина! Много мои братовчеди и братовчедки и съученици, бяха заминали за СССР и вече следваха. И понеже бях дал всичките си пари за поправка на платнохода, нямах за хляб, а заминаването ни щеше да стане, когато Луната почва да се пълни след 14 дни. До тогава и платнохода щеше да бъде ремонтиран. Затова отидох с една циганска компания да бера липов цвят.
Циганите
миришеха лошо и цял ден бърбореха, караха се, биеха се, а аз потънал в сладките си мечти не ги чувах.
Една вечер изживях страшна трагедия! Горските стражари ми конфискуваха всичкия цвят, който бях набрал за три дни и аз си легнах гладен. Андрей разказваше с последни сили, беше преуморен, гласът му едвам се чуваше.
към текста >>
64.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
ВСЕКИ ЧОВЕК НА БЕЗРЕДИЕТО, Е
ЦИГАНИН
.
И да Го видиш отвън, няма да Го познаеш, и ще се бориш с Него. Закона не прави, а Любовта. Закона да дойде вътре в тебе. Мойсей даде хубави закони, но те нямаха любов към Него, и затова дойде Христос, който я носеше. Ако искаш чистота, ще правиш чистота.
ВСЕКИ ЧОВЕК НА БЕЗРЕДИЕТО, Е
ЦИГАНИН
.
Мързела е олицетворение на Дявола! Гордостта предшествува падането. Като си последен, ти цениш всичките. Най-хубавото от човека не е и най-лошото от Бога. /Затова приеми и най-лошото от Бога./ В каквото и положение да се намираш - благодари на Бога!
към текста >>
65.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Ний бяхме между другите народности, както са
циганите
сега между нас: хора без никакво светско или духовно началство, без никаква книжовност.
Самото изложение на г. Бурмова потвърдява това. II. За да разберем значението на Униата в нашето духовно движение, трябва да хвърлим един поглед върху състоянието на народния дух преди половина век. Не трябва да забравяме, че няма още столетие, когато нашиат народ беше съвършено убит духом и нямаше никакво народно съзнание. На пръсте се четяха по-съзнателните българи, и тях ги беше срам да се наричат такива.
Ний бяхме между другите народности, както са
циганите
сега между нас: хора без никакво светско или духовно началство, без никаква книжовност.
Мнозина от нашите по-стари българи, навярно, помнят тези времена на невежество. За да достигнем до такова дълбоко затъпяване, нужни са били такива тежки обстоятелства, каквито са прекарвали тогава дядовците ни. Като оставяме настрана еничерските времена, за характеристиката на които е достатъчна само думата еничерски, останала между нас за определение на нещо строго, лошо и варварско, нека погледнем пътьом времената от Руско-турската война през 1828-29 г. насам, които са още пресни в паметта на по-възрастните българи и когато еничерите бяха вече изчезнали. Доколкото сме слушали било от бащите си, било от други стари хора, обхождането на турците с българите през тази война било нещо безчеловечно.
към текста >>
Това трябва да го е подвеждало да се сравнява с
циганина
, когото направили цар.
Той не можеше да схване положението си и да се приспособи. Това го е докарало навярно да размишлява, какво е бил преди и какво е сега, и като е сравнил миналото с настоящето, трябва да е намерил, че предишниа живот, макар прост, е бил по-приятен и по-сносен, отколкото сегашния, тъй бляскав, но труден. В Габровския мънастир, дето живеел преди, той бил един за всичко, начало и конец; неговата воля се слушала и той господарувал без голяма отговорност. Тука, напротив, той не можеше да върши каквото си иска, трябваше да се повинява на това, което му се кажеше и да отговаря за всичко извършено. Голям контраст съществуваше между тиа две положения.
Това трябва да го е подвеждало да се сравнява с
циганина
, когото направили цар.
Находящ се в такова умствено положение, той ще си е спомнил също, че беше дошел в Цариград с цел да замине за в Русиа по просиа за мънастиря си, когато пороя от обстоятелствата го отвлече към друга страна. Каквото и да беше частното положение на униатския патрик, то не пречеше на Униата да напредва и се развива; нейното движение от ден на ден ставаше по-широко. Отвред българите към нея прибягваха, към нея се обръщаха за всяка черковна потребност. От много места, дето я припознаха вече, искаха попове. Тоз напредък направи лошо впечатление на нейните противници.
към текста >>
66.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Защото, ако може
циганите
да стават попове, тогава и българите могат да бъдат ръкополагани за владици.” Проклетият владика не се задоволи само с това, но с помощта на един турчин на име Мандраджиолу съдействува за убийството на първенеца Хаджиолу.
Но когато народът на Търново се оплака от своя владика на султан Абдул Меджид и успя да го прогони, ловчанският от страх да не се случи и с него същото повика един от чорбаджиите, който се казва Хаджиолу, на когото предаде само 2000 гроша от посочената по-горе сума. Но два дни след това, като научи, че за търновски владика е назначен серският Атанасий, повика същия този чорбаджия и му поиска парите обратно. За да не му ги даде, той го излъга, че парите вече са изпратени в Свищов и на други места за закупуване на материал. В неделя по време на литургия, когато свещеникът споменаваше, както и друг път, по време на великия вход името на архиерея, владиката се обърна към народа и извика високо: „Слушайте! Владици-гърци се споменуват, а не българи.
Защото, ако може
циганите
да стават попове, тогава и българите могат да бъдат ръкополагани за владици.” Проклетият владика не се задоволи само с това, но с помощта на един турчин на име Мандраджиолу съдействува за убийството на първенеца Хаджиолу.
Турчинът извърши убийството, като се преструваше на луд и минаваше през християнската махала, където уби и няколко други българи. Управителят, като научи за станалото и понеже знаеше предварително за всичко това, преструваше се, че търси убиеца, но че не може да го хване, а през това време той свободно обикаляше из епархията необезпокояван от никого, като заплашваше народа. Можем да съобщим много неща и за охридския владика, но понеже вестникът „Народен приятел” публикува една статия против него, нея ще съобщим тук буквално. „Едва гр. Серес се отърва от прочутия си владика, на когото беззаконията стигнаха до Патриаршията, друг град, Охрид, започна да страда от друг, по всичко по-лош владика на име Йосиф, който поради позорните му дела е изгонен от три епархии.
към текста >>
67.
6.3.2. Коментар на статията за протестите срещу Униатското движение от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
Миркович се заклел, че
циганин
става, ама Грък не става, както самичък казва в 93 бр.
Но сегашните обстоятелства са други и работата нема да иде до тамо. Тука нема ново нищо и напусто тия сравняват арменския яхър с Витлеем. Духовният им началник, от наистина невежество, не можел да изрече чудесное им слово! Защо не са накарали поп Тодора да го прочете? Той е майстор и чифутски биля знай!...
Миркович се заклел, че
циганин
става, ама Грък не става, както самичък казва в 93 бр.
на изуитската утрепка452, и види се като честен человек и с чиста съвест, удържал си клетвата! но разликата е, че не станал онова противно, което се е клел, но нещо по-друго... Нека си припомним Арменската клетва: б...олур, ермен, олма... и да се види цел що е станал!... Но нека оставим тия глупости и да дойдем на чистата съвест, коя Г. Мирковича предлага пред лицето си като щит и иска да се закрие пред народа за ниската си постъпка, мислящ, че и той е, нещо си казал с това: „Чистата съвест, от вера се не мами, ни от материал се обладова; телото кое тя владее, бива секога невинно и пр.” Чудна мъдрост! ненадмината логика!
към текста >>
68.
6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).
,
,
ТОМ 35
Циганинът
додето има клещи, не си гори пръстите, казва пословицата.
Б-в преминува във втората част - и там като забележва, за некой параграфи, че са неверни и неправилни, казва: че сичките написани понятия въз предложението сме ги заели от французката Граматика. Не само тия, но и други още много заехме, от тази граматика. Що иска да каже Г. Б-ов? Да ни укори ли? Ние не секаме да направим по-добро от онова, което Европейските граматики са извършили от толкова време съобразно с правилата или с наредбата на пашата.
Циганинът
додето има клещи, не си гори пръстите, казва пословицата.
Ако Г. Б-ов има некоя особенна способност - или некой такъв талант да състави Грам. без да се ръководи и да се спомага от никоя, ние го не знайме. Можно той да участвува от такава некоя собствена и извънредна дарба. Ние знаеме, че сичките граматики са положени въобще въз една основа - и че сичките много малко са съобразни в правилата си -следователно един Граматик може да си спомогне и да се поведе в много неща от коя да е.
към текста >>
НАГОРЕ
