Търсене в текстове за 'Цигани'

Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише.

Доста са умни те. Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси другаде". Един ден този младеж ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя? ". Казвам: „Ела във Варна". Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при Доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш". Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому". Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на Доктора.
към текста >>

Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл.

Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство.
към текста >>

Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.

Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. "Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората.
към текста >>

Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания.

Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища. А всички, които бяха бедни, си бяха построили бараки.
към текста >>

После викат бедните, гладните, простите, циганите и те развалят като трошат и грабят.

Някои бяха недоволни от това и отидоха да питат Учителя кога ще си отидат комунистите от власт. Отговори им: "Те едва сега дойдоха, а вие питате кога ще си идат." Друг Го запитва: "Учителю, защо комунистите като поздравяват, стискат юмруци и вдигат ръка? " - "Като вдигат юмруци, показват как ще ви изстискат като лимони." Трети запитват: "Учителю, как може такива прости хора да ни управляват! Комунизмът ще разруши всичко." Учителят отговаря: "Нали знаете, че когато някой иска да построи нова къща, трябва най-напред да разруши старата. После викат бедните, гладните, простите, циганите и те развалят като трошат и грабят. А след това идват инженерите и те почват да правят плановете, как да построят новата къща. Това представлява светът сега. Най-напред ще се разруши всичко. Ще огладнеете и ще осиромашее- те. И след това ще дойдат инженерите, техниците, които ще построят новия свят, но за това се иска време.
към текста >>

Викам: "Тогава да извикаме пияните цигани, хем ще копаят, хем ще псуват, ще пушат, ще пият ракия." Аз смятах, че ще трябва няколко души от Младежкия клас да се съберем и да изкопаем мястото.

Викам: "Тогава да извикаме пияните цигани, хем ще копаят, хем ще псуват, ще пушат, ще пият ракия." Аз смятах, че ще трябва няколко души от Младежкия клас да се съберем и да изкопаем мястото.
След това се приготвихме да копаем мястото на Учителя. Лопатите и кирките бяха готови. Поканих един брат от Младежкия клас да копае, но той каза, че имал някаква работа. След това поканих брат Стефан Деветаков, нали той беше трудов човек. Той каза, че не иска да свързва такава карма с Учителя. Викам: "Тогава да извикаме пияните цигани, хем ще копаят, хем ще псуват, ще пушат, ще пият ракия." Аз смятах, че ще трябва няколко души от Младежкия клас да се съберем и да изкопаем мястото. Добре, но той не се съгласи и аз тогава отидох в деня на погребението сутринта много рано, почистих снега. Беше светло, понеже имаше сняг и започнах да копая. На разсъмване гледам няколко души братя, мисля, че бяха четирима. Брат Бандерски вървеше напред, после брат Тодор Чернев от Кортен, брат Рашо от Айтоските села и още един брат, но не си спомням кой беше. Още преди да ги погледна, брат Бандерски застана на 2-3 метра разстояние и такава псувня изрече, че просто останах като гръмнат, как можа да направи такова нещо и се изправих, фиксирах го с поглед и го гледам, Той също ме гледа; докато не се обърна кръгом и изчезна, аз не почнах да копая.
към текста >>