Търсене в текстове за 'Факти'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 120 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития.
Накрая тя разбра. Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал един ден преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на своето Учение. Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития. Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни.
към текста >>

2. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.
към текста >>

3. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
към текста >>

4. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите.
Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна редакция на Словото. Тогава имаше Просветен съвет. Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха. А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си. Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота.
към текста >>

Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха.
Тогава имаше Просветен съвет. Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха. А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си. Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба.
към текста >>

5. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям.
Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи". Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие.
към текста >>

6. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Това е фактически Паневритмията на земята.
Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията. Нали това е целта - хармония в мисли, чувства и действия. Това е фактически Паневритмията на земята. Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителят бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията. Но се оказа, че и тя не ги знае добре.
към текста >>

7. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Но никой не седна да ги запише както трябва - последователно и с имена и с факти.
Всички, които участвувахме като сватбари на тази сватба, по-късно се събирахме и си спомняхме какво бе казал Учителят за нея. На когото каквото бе казал - точно това се изпълни и така стана. Всекиму каквото заръча и каквото бе казал, така се изпълни. Накрая всички разбрахме, че всеки един от нас трябва да изпълни онова, което му бе определено от Учителя. Тези неща се разказваха години и десетилетия след това. Но никой не седна да ги запише както трябва - последователно и с имена и с факти. А това бе необходимо, защото бе дошъл финалът - закриването на Школата на Учителя на земята. Тя бе закрита. Ние тогава още не проумявахме това. Разбрахме го много по-късно, когато "Изгревът" бе разрушен и пометен! И изметен с една голяма невидима за нас метла!
към текста >>

8. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Нейното възражение не се отнася за това, че изнесените факти, събития и лица са променени от редактора, а същите са останали достоверни и правдоподобни.
А тя е следната: Забележка : Този материал бе записан и след дълго умуване бе преразказан от д-р Вергилий Кръстев. Всички тълкувания от редакторска намеса остават за сметка на редактора, а всички похвали отиват и се записват на името на Мария Златева, които тя безспорно и изключително заслужава. Изнесеният материал е автентичен и достоверен, както и исторически ценен за следващите поколения. Той е изваден от направени магнетофонни записи на Мария Златева, както и от оригиналния й ръкопис, като са включени всички нейни забележки, които тя направи при прегледа на предоставения материал за печат от редактора. Нейното възражение се състои в това, че редакторската намеса ще покаже, че друг е обработвал материала. Нейното възражение не се отнася за това, че изнесените факти, събития и лица са променени от редактора, а същите са останали достоверни и правдоподобни. Редакторът смята, че именно така трябва да се представи този материал, поради което той поема цялата отговорност върху себе си. София, 20 март 1992 год. Редактор: д-р Вергилий Кръстев Съгласна съм с горната забележка: Мария Златева Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>

9. 5_43 Учителят за Втората световна война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават.
Тя се води в Духовния свят. Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават сражение сега. Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината - да е отчасти за всички. А тъмните сили искат обратното - тъмнината да е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Само че не знаят и двете ложи, и двата лагера, че тъмнината не може да работи без светлината на земята. Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават. Тази война е на духовете. Духовете воюват чрез хората, обществата и народите, като влизат в тях и ги обсебват и ги правят инструменти и машина за ликвидация на световната карма." "Навремето Румъния отряза Добруджа от България. Ако не беше гонено Бялото Братство от властите, нямаше да се дойде до това. Светът сега има два съдебни пристава - Германия и Русия, които трябва да ни върнат Добруджа. Ако навремето българите бяха съдействували на Бялото Братство, то светът щеше да си промени мнението за България, което е много лошо.
към текста >>

10. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите.
А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава". Това е Виделината. Това е Духовният свят, Царството на Духовните Закони. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Това е Славата на Бога.
към текста >>

11. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Но трябва да споменем, че Той фактически е започнал много по-рано.
Аз участвувах в този начален етап, но по-късно когато се изучаваше Паневритмията, не съм участвувала. Той е давал упражнения и в други случаи, когато аз не съм била там. Обикновено се даваше на полянката, пред салона или вътре в салона. Но това беше един по-късен етап, след няколко години. Значи Учителят започна с Паневритмията през 1927 година. Но трябва да споменем, че Той фактически е започнал много по-рано. Например "Изгрява слънцето". Това упражнение е дадено в клас още през 1922 година. Тогава Той изпя песента и ни показа движенията й. А ние я заучихме като отделна песен, придружена с движения. И когато бяхме в "Турн ферайн", на място, седящи на столове, пеехме "Изгрява слънцето".
към текста >>

12. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

ТОМ 1

Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост.
Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави. Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура. Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди.
към текста >>

Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е.
Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста. Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света. Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Освобождението на България бе изпълнението на Божията Воля от страна на Русия, заради което тя се прослави и въздигна като народ и държава и стана велика държава в Европа и света.
към текста >>

13. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Но фактически това е един символ.
Глава на Истината е Божествения Дух. Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. Глава на Абсолютния Дух на Битието е Бог." Това означава Космогонията и Словото на Учителя. В долната част на хордата има петолиние с ключа сол и обозначени три цели ноти на петолинието означаващи нотите до, ми, сол. Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен.
към текста >>

14. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

Борис Николов

ТОМ 2

Но фактите са факти.
Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша. Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия. Аз гледам и не вярвам на очите си. Но фактите са факти. И той сега ме упреква, че ние сме променили Словото на Учителя и се явяваме най-големите врагове на Учителя. Аз се изненадвам от това заключение и го питам: „Ти какво би направил? " А той отговаря с една дума: „Ще го отпечатам тъй както е разчетено." Аз мълча, а сестра Мария до мене седи, и слуша и казва: „И аз бих го отпечатала така както е в стенограмата." Ето един проблем, който ще решава вашето поколение. От 1945 до 1950 г. ние издадохме 51 томчета.
към текста >>

15. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Борис Николов

ТОМ 2

125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе.
към текста >>

16. 136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА

Борис Николов

ТОМ 2

Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека.
Как така без сол? Учителят му каза: „И животните преминават стотици километри, за да открият солен пласт, земен пласт и да ближат от него, а камо ли хората. Колко по-високо стои човек от едно животно." Тогава имаше много залитания. Този въпрос Учителят го доразви в една от беседите си. Сега вече никой не се съмнява в това. Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека. Но тогава залитанията бяха големи. А отговора на Учителя бе точен: „Че и животните имат нужда от сол! ".
към текста >>

17. 149. СПИРИТИЗМЪТ НА ВАРНЕНЦИ

Борис Николов

ТОМ 2

Тези приятели не можаха да прескочат спиритизма и неговата бариера, та да се занимават само със Словото на Учителя, фактически се получи Школа в Школата.
149. СПИРИТИЗМЪТ НА ВАРНЕНЦИ Ръководителят на варненското Братство Велко Петрушев бе голям спиритист. Бяха си създали спиритическа група. Тези приятели не можаха да прескочат спиритизма и неговата бариера, та да се занимават само със Словото на Учителя, фактически се получи Школа в Школата. Приятелите посещаваха в определени дни братското събрание, четяха беседи, изпълняваха всички наряди и препоръки на Учителя, а след това на другия ден отиваха и оформяха спиритическата група, която действаше в самото Братство. По този начин те ставаха фокус, а чрез медиумите навлизаха други сили, противни на Братството. Дори се стигна до там, че трябваше човек от София да отиде да им купи братско място със собствени пари, по собствена идея. Това бе Георги Йорданов. А какво означава това?
към текста >>

18. 160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят.
към текста >>

19. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Борис Николов

ТОМ 2

Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща.
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт. Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за това. Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа". Е, нашите не злорадстваха, по искаха да покажат, че който наруши окултния закон след това си носи последствията.
към текста >>

20. 79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА.

Борис Николов

ТОМ 2

Ние можехме само да установим фактите - че червеите нападат само най-зрелите и най-сладки ябълки.
Но други ги бяха преварили и я нападнаха. Имаше сили, които се стремяха да ограбят ученика отвътре и да го отклонят от пътя му. А останалите сестри, които се оплакваха от Олга още не бяха узрели, а бяха зелени ябълки, дори кисели. Не беше им дошло времето. После им дойде времето, те узряха, станаха червени, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите. Ние можехме само да установим фактите - че червеите нападат само най-зрелите и най-сладки ябълки.
към текста >>

21. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда. Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т.
към текста >>

22. 6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Трябва да споменем, че Марийка Марашлиева беше правила постъпки да прибере всичко останало от Петър, но получи фактически само една част.
Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем. След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща. В къщата има много материали, които Боян Златарев е прибрал и които дори сам Петър не е знаял какво се намира в дома му. Но наследникът Филип решава да се освободи от тях като ги продава. Продава беседи и след това продава непечатаните свалени от „Резньовете" беседи на Димитър Калев от Варна. Трябва да споменем, че Марийка Марашлиева беше правила постъпки да прибере всичко останало от Петър, но получи фактически само една част. Другата част той или беше задържал с цел да ги продаде или не беше ги открил. По-късно вероятно ги е намерил и продал. Част от закупените оригинали Димитър Калев издава в книжка „Аз съм истинната лоза" през 1992 г. с ! 5ВМ-954-8005-55-7. ъм книжката той прави предговор, в който се вижда, че той изобщо не е запознат както с историята на Братството, така и с много грозни истории, които описахме.
към текста >>

23. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

И следствието фактически аз го водех.
Аз съм специалист, аз съм причина за всичко. Другите по братските работи не са в течение." Аз поех върху себе си всичко. Процесът се насочи срещу мене, което беше много благоприятно. Ако се беше насочил срещу други щеше да се получи хаос. Аз поех всичко. И следствието фактически аз го водех. На всички обвинения срещу Братството и Учителя аз отговарях. Аз бях обмислил всички отговори. И не можеха да ме преклонят колкото и да се мъчеха и да се опитваха да призная работи, които не са. Големи борби изкарах там в затвора - девет месеца следствие. Искаха да ме заставят да се подпиша за работи, които не са ставали.
към текста >>

24. 29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството.
29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА Следствието продължаваше много трудно и мъчително за мен. На него няма да се спирам. Ако след години се отворят архивите и се намери някой да проучи тези разпити на следствието тогава ще разберете всичко. Обвиняваха ме в присвояване на пари, на злато. Трябваше да се докажат тези неща. И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството. Аз бях болен, силите ми намаляваха, не можех да се движа, но знаех, че трябва да издържа, защото знаех, че имах помощта на Учителя. И тя дойде видима. Една сутрин когато станах видях образа на Учителя като фотография във вид на светлина на стената срещу мен. Този образ на Учителя и тази светлина на стената се запази цели 40 дни през време на следствието. Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната килия и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър.
към текста >>

25. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

За изясняване на този проблем създаден от невежеството и забравата на предишните поколения, ще приведем някои факти последователно. 1.
632 до 672.След нейното отпечатване е вече престъпление някой след това да говори за устави и регистрации на Духовно общество Бяло Братство в някакви държавни структури и институции. По-подробно е разгледан този въпрос на стр. 667 до 672 под заглавието: „Школата на Всемирното Велико Бяло Братство". Но това трябва не само да се прочете, но и да се проучи от Словото на Учителя и да се проследи историята на Школата създадена от Учителя от 1922-1944 г., както и всички етапи, през които тя мина от 1945-1990 г. А след това всеки може свободно да се определи кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. За изясняване на този проблем създаден от невежеството и забравата на предишните поколения, ще приведем някои факти последователно. 1. През 1921 г. русенският кръжок под ръководството на Никола Ватев и петте рождени братя Маркови съчиняват устав, чрез който се регистрират в Русенския съд като юридическа личност. Техният устав преди това е бил утвърден от Министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г., както е и утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Уставът го издават в отделна книжка, поради което е запазен и досега. Създават си Управителен съвет с мандат три години, правят си печат, издават си членски карти със снимки на всеки член.
към текста >>

26. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците.
Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С.
към текста >>

27. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10.
Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г. Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г.
към текста >>

28. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание!
към текста >>

След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
към текста >>

29. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

ТОМ 4

Брат Боян Боев фактически бе секретарят на УЧИТЕЛЯ.
Сестра Паша Теодорова е лицето, на което дължим отпечатаните беседи. Колосален труд. Книгопечатането е сложен процес. Дешифровки на стенограмите, корекции на коректури, справките с УЧИТЕЛЯ за някои неправилно стенографирани пасажи, бе трудната работа на Паша. Тя се справи и ние сме й благодарни. Брат Боян Боев фактически бе секретарят на УЧИТЕЛЯ. Адресирани до Него се получаваха много писма от провинцията и от чужбина. На едни отговаряше лично УЧИТЕЛЯТ, рядка привилегия, доставила радост на мнозина ученици. Но в повечето случаи Той диктуваше на брат Боян Боев дължимите отговори. Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина.
към текста >>

30. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили.
До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха. Музика има в живота на птиците и всички животни.
към текста >>

31. ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

А да се докаже такова нещо са необходими факти и факти.
Не е на професионално ниво, но е документален запис как се е изпълнявала музиката на Учителя от цигуларя на Младежкия окултен клас. По същия начин той пазеше съкровено своите опитности и срещи с Учителя. Не мислете, че беше много лесно да се приближиш до учениците от Школата на Учителя. Беше много трудно, дори и невъзможно. Чак когато се убеди, че аз бях този, който бе изпратен да свърши неговата работа, той склони. А да се докаже такова нещо са необходими факти и факти. А представяте ли си, че аз бях тогава на 30 години, а той на 60! Днес, когато приближавам неговата възраст се учудвам на себе си, как съм успял да го убедя и да свършим една голяма работа за делото на Учителя. За тези опитности аз съм платил голяма цена - време, сили и години. Галилей също бе заплатил с живота си. Така че цената на тези опитности е много голяма.
към текста >>

32. 4.19. Неосъществената идея

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

Бяха дошли други времена за осъществяване и за протичане на други събития и осъществяване на други факти.
За всяко нещо си имаше своето време. Аз бях изпуснал времето, или се бях разминал с него. Все едно, това беше без значение. Времето беше изтекло, което бе определено за реализацията на тази идея. Дойдоха други събития, които заеха останалата част от времето. Бяха дошли други времена за осъществяване и за протичане на други събития и осъществяване на други факти. Моето време бе изтекло. Остана неосъществената идея.
към текста >>

33. 4.21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

Това бяха историческите факти от това време, а за изводите всеки може да си ги направи със своят ум.
Замря общественият живот и помръкна интелигенцията. Замря икономическият и търговският живот на града. Изобщо замря всичко. Гражданите на Велико Търново сложиха подписа си срещу Учителя и Братството, отхвърлиха съборите в Търново и Небето спря крана на Божиите Блага и благословението. А правителството, което приведе това първо решение на търновското гражданство, бе свалено, мнозина бяха избити. Това бяха историческите факти от това време, а за изводите всеки може да си ги направи със своят ум.
към текста >>

34. 4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

и да прочете „Основи на Паневритмията" и да се запознае със седемте принципа, които изграждат „Паневритмията" и след това да размишлява, да съпоставя исторически събития и факти на действащите лица, които работиха с Панетвритмията, за да я приложат в българските училища.
Обещаха, но не изпълниха. А останалите, които не обещаха, попречиха по един, или друг начин. След това се развиха такива събития в България, които в бъдеще ще бъдат изучавани и проучвани и ще бъдат давани за пример в световната история като пример за непослушание към Всемировия Учител. А какви са тези нарушения? Всеки един от вас може да вземе „Паневритмията", издание 1941 г. и да прочете „Основи на Паневритмията" и да се запознае със седемте принципа, които изграждат „Паневритмията" и след това да размишлява, да съпоставя исторически събития и факти на действащите лица, които работиха с Панетвритмията, за да я приложат в българските училища. Изводите са ваши. Поуките са ваши. Нашето поколение си научи урока. Остава вашето поколение да се запознае с тези поуки и с нашия опит. Затова събитията в България взеха такова направление, и затова комунизмът дойде в България, за да бъде „бичът Божий" за назидание и послушание на неразумните.
към текста >>

35. 6.25. Змията ментора

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа.
Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа. В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва. Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева. Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа.
към текста >>

36. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

То е нещо ново, което за един малък научен ум, който борави само с фактите, мъчно може да асимилира тези неща.
През 1928 г. българският народ изживява едно голямо катастрофално земетресение, което нанесе много тежки стопански щети. За земетресението Учителят публично заяви: „В София, ако има 10 човека праведни, то тази катастрофа ще се избегне." Земетресението разтърси Пазарджик, Търговище, Пловдив, но София остана читава. После разбрахме, че има неща, които не са фатални. Значи човешкото съзнание упражнява влияние върху природните явления. То е нещо ново, което за един малък научен ум, който борави само с фактите, мъчно може да асимилира тези неща. Тук вече трябва погледът на един мистик, на един окултист, за да разбере тези връзки. Метеорологичните явления не са плод само от космическите явления, които идват от планетите и от космоса, но са и резултат от самата земя, от съзнанието на хората, които са източник на електромагнитни вълни, които действително отиват в пространството и се връщат. През 1928 г. също настъпиха неимоверни студове. Извън тези природни стихийни бедствия, в политическия живот настъпи голямо разложение - обществените сили бяха насочени една срещу друга, непрекъснати атентати, обществени вълнения, изобщо общата атмосфера можеше да се характеризира като една всеобща народна безпътица.
към текста >>

37. 6.32. Синът на Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен. Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят.
към текста >>

38. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува.
Всеки си изиграва своята роля, за която е поставен в Школата, и си заминава след това. Да, това беше действително като една епидемия сред младежта. Заминаха си млади, от туберкулоза. Тогава нямаше лекарства срещу тази болест. Те се явиха след войната 1945 г. Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува. Но защо Той остави да си заминат още толкова млади? Когато Учителят слиза, идва на земята, Той води плеядата свои ученици, които се явяват като важни инструменти в Неговото дело. Като си изиграят ролята като актьори, то Той си ги взима, изпраща ги в Невидимия свят на друга работа. На земята остават другите, които следва да бъдат привлечени като актьори в новото действие, което предстои. Това е едно приблизително обяснение на този факт.
към текста >>

39. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Споменаваме тези факти, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят.
Народният съд започва да заседава на 20 декември 1944 г., с първи състав срещу тримата регенти, всички министри от петте кабинета от 1 януари 1941 г. до 8 септември 1944 г., заедно с министър-председателите и дворцовите съветници - 51 човека. Втори състав е срещу народните представители от 25-то обикновено Народно събрание, на брой 129 човека. Присъдата се прочита на 1 февруари 1945 г. На смърт са осъдени 2730 души, от които, министри на три кабинета и 67 народни представители. Споменаваме тези факти, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят. Те извършиха престъпление и след това дойде възмездието за тях. Те бяха разстреляни. От друга страна, Учителят бе заявил, че на комунистите също не е позволено, след като вземат властта, да убиват хора. Учителят им бе дал разрешението на тази задача - какво да правят. Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени работници и затворници.
към текста >>

40. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Виждах как Мъдреца най-малките факти, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето.
Това бе Йордан - шофьора. Учителят го посочи: „Виж как той постъпва с него! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него". Така и стана. Осъдиха го и го убиха. Виждах как Мъдреца най-малките факти, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето. Това вече не ме изненадваше, но ме учудваше. Лулчев е питал Учителя за кармата си. Казал му: „Искаш ли да ликвидираш с кармата си този живот! " Лулчев отговорил: „Искам". Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам!
към текста >>

41. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли.
Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от това ще си извадите заключение - от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да се покаже, че е голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж, Владимир Топенчаров, бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор на Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Котев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва.
към текста >>

42. 6.75. РАЗРИВЪТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Те нямаха и естетическа и фактическа стойност.
Там са вградени флуидите на Школата и на Учителя и на Неговата мисъл. Никой не може да премахне мисълта Му. За Великия мъдрец и за Учителя няма притоворечия, но за малките съзнания има. Тези бараки построени от преди 50-60 години бяха грохнали и там беше цяла грозотия. Кой ще ги търпи там, в столицата? Те нямаха и естетическа и фактическа стойност. Добре, че ги очистиха. Те щяха да станат като капан за душите. Колко милиона хора през средновековието чрез кръстоносните походи ходеха там в Ерусалим да спасяват Божия гроб. Какво ще спасяват, гледаха си своите интереси и политика. Ние не искаме тук да стане Божи гроб, на Изгрева.
към текста >>

43. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Те просто нямаха представа от онези събития и факти, изнесени в книгата.
Накрая идва в бараката, вижда големия куп и се нахвърля върху Кина Рангелова със заплахи, че е приела книгата в нейната стая, като й крещял, че може да чете 100 години от тези книги. През това време племенницата на Савка Керемидчиева също на висок глас гърми и крещи срещу книгата, че онова, което било написано там за нейния баща - не било вярно. Накрая д-р Стратев завършва с думите, че авторът на тази книга не бил от Братството. Раздуха се една кампания срещу книгата от много лица, с единствената цел - да противодействат на книгата и на нейното разпространение. И което е най-важното, всички тези лица изобщо не познаваха авторите на публикува-ните текстове от книгата, нито са работили с тях и нито познават материала. Те просто нямаха представа от онези събития и факти, изнесени в книгата. За и срещу авторите от книгата, тези нови лица, които хулеха, бяха външни лица, а за мен, съставителят на този сборник, тези лица нямаха нищо общо с Бялото Братство. Но те имат общо с Черното Братство, защото са техни служители, а се познават по делата им. В Школата на Учителя е застъпена и Бялата Ложа, и Черната Ложа. Там са двата вида слуги. А слугите се различават по това, кой е техният Господар.
към текста >>

Забележете, две години след излизането на книгата никой не е написал дори един ред, с което да ме уведоми, че изнесените факти не са верни.
Но те имат общо с Черното Братство, защото са техни служители, а се познават по делата им. В Школата на Учителя е застъпена и Бялата Ложа, и Черната Ложа. Там са двата вида слуги. А слугите се различават по това, кой е техният Господар. Така че първи том накара мнозина да се определят. Забележете, две години след излизането на книгата никой не е написал дори един ред, с което да ме уведоми, че изнесените факти не са верни. А сега няколко съпоставки, които са много важни: Онзи младеж, който помогна да се изнесе книгата и услужи на леля Кина да прибере книгата, се казваше Илья Виталевич, руснак от Москва. Той беше свидетел на цялата история. Две години след това неговата рождена майка - Евгения Шевельова, певица - сопран от Москва пристигна в България и през месец януари 1995 г. - на 29, неделя, от 11 часа взе участие и изпя шест песни на Учителя в организирания от мен рецитал-концерт: „Мисията на Славянството по Слово и музика на Учителя Петър Дънов". През 1995 г.
към текста >>

44. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски.
Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите! " А Галилей беше изключително възмутен. Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски. Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам. А защо? По-късно тази книга бе преведена на френски и има днес издание в чужбина. Всички знаят, че авторът е Георги Томалевски.
към текста >>

45. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго.
А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е. че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него и след като си замина Учителя ме беше страх от него и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души".
към текста >>

Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите, натрупали се от 45 години, говореха друго.
А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите, натрупали се от 45 години, говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него, и след като си замина Учителя ме беше страх от него, и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души".
към текста >>

46. 7.22. ОРГАНИЗИРАНАТА ЛЪЖА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква отговорност за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях.
Намира, че изрази като „подписал л ъжливи показания" (относно Жечо Панайотов) "лъжесвидетелствал, психически изнасилил" (относно Петър Димков) е неправдоподобно да са изказани от брат Борис Николов срещу горните две лица. Съвременници, присъствали на процеса през 58-59 година, са свидетели, че в показанията си Борис Николов и Жечо Панайотов не са имали никакви противоречия помежду си. Борис Николов не е обвинил никого в нищо и с горепосочените лица е бил в най-приятелски отношения до края на живота си. 2. Окачествяването от д-р Кръстев на братските музиканти като „продажници", които „със своите деяния работят срещу Школата на Учителя" не отговаря на истината. В момента точно те са лицето на Братството пред обществеността, и със своята най-безкористна дейност разпространяват, облечено в музика, Словото на Учителя. 3. Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква отговорност за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях. Съвременните събития до 90 г. до сега са предадени със силно изразена личностна оценка на д-р Кръстев. Молим читателите резервирано да приемат изложеното в книгата, защото считаме, че то е предадено с много субективна намеса от страна на д-р Кръстев. 5 юли 1995 г. Председател на Управителния съвет: Благовест Жеков
към текста >>

47. 7.23. ОТГОВОРЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5.
Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени. Ние цитирахме страници от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя. Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма. 4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр. 249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е абсолютно точно и вярно. Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта.
към текста >>

48. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име.
- Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях. Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите? - Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО. Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят.
към текста >>

Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност.
- Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО. Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други.
към текста >>

Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало.
Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"?
към текста >>

49. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучвате и да се обучавате.
Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището". Всеки сам избира пътя си и къде да бъде и на къде да отиде. 4. В писмото се споменава за някакви „изключителни парадокси" и се цитират имената на Елена Андреева и Борис Николов. Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучвате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том! , II.и III.вие не знаехте нищо за историята на Братското и сега не знаете понеже съм сигурен, че не сте ги чели понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5. В писмото се говори за Петър Димков.
към текста >>

50. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов.
А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди. И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том I, стр. 494-507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на тяхните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на тяхния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов. Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно? Това не можете да го направите, защото вие, заедно с него сте закачени за същата верига. И Господар на тази верига е онзи, който беше господар на „Упанишадите" и на Любомир Лулчев. Името на този Господар ако не го знаете трябва да си прочетете добре в представения Ви цитат от Учителя. Защото Господаря Ви работи срещу Словото на Учителя - Беинса Дуно. 21.
към текста >>

51. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

А фактически това са две ралични неща - на Бялото и на Черното Братство.
Оригиналът се пази днес в дъщеря му, която не иска да го предаде за публикация, за да не се компрометира баща й. Оттук според Сава Калименов излиза, че освен Учителят Петър Дънов, който говори за Мисията на Славянството, има и друг Учител Мория, който работи с руския народ. Да, но Неговото Учение се явява като враг на руския народ и на Славянството. Не случайно Сталин и болшевиците от СССР - Съветска Русия бяха забранили тази литература. За него Калименов, тези две движения и Учения са едно и също нещо. А фактически това са две ралични неща - на Бялото и на Черното Братство. И Мория, и Неговите последователи насъскаха германците да започнат война срещу СССР - Русия. А ученик на Мория на Изгрева беше Лулчев и Негов последовател. И лично навремето Учителят е наредил на Елена Андреева да отиде при Лулчев и да го накара да свали всички фигури и символи на Мория, които той е закачал на стените си в бараката на Изгрева. Учителят казал: „Той какво, Изгрева ли иска да разруши? " По-подробно вижте в „Изгревът", том I,стр.
към текста >>

52. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Що за мания е това да се извращават така фактите.
И благодарение на това, че успях да запиша тези неща, днес той може да има своя дял в поредицата „Изгревът". Ето така той има днес историческа проекция и то, благодарение на мен. Този "факт" с преписването на Паневритмията изобщо не си го спомням. То не е истина. Аз не се ожених за Вергилий за софийско жителство. Що за мания е това да се извращават така фактите. Идеята за този брак бе изцяло негова. А Паневритмията не съм преписвала. Аз окайвах съдбата си в Бургас, за това че бракът с Вергилий ми донесе една стресирана бременност, и не ми донесе спокойствие и нормален живот. Но и сама се справих с трудностите, които неговия егоцентризъм ми създаде. Изгледах дъщеря ни без негова помощ, защото съзнателно се отказа от такава.
към текста >>

53. 12. НИКОЛА НАНКОВ

ТОМ 4

Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски.
Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите! " А Галилей беше изключително възмутен. Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски. Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам. А защо? По-късно тази книга бе преведена на френски и има днес издание в чужбина. Всички знаят, че авторът е Георги Томалевски.
към текста >>

54. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

ТОМ 4

Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго.
А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е., че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него и след като си замина Учителя ме беше страх от него и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души".
към текста >>

Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите, натрупали се от 45 години, говореха друго.
А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите, натрупали се от 45 години, говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него, и след като си замина Учителя ме беше страх от него, и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души".
към текста >>

55. 22. ОРГАНИЗИРАНАТА ЛЪЖА

ТОМ 4

Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква отговорност за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях.
Намира, че изрази като „подписал лъжливи показания" (относно Жечо Панайотов) "лъжесвидетелствал, психически изнасилил" (относно Петър Димков) е неправдоподобно да са изказани от брат Борис Николов срещу горните две лица. Съвременници, присъствали на процеса през 58-59 година, са свидетели, че в показанията си Борис Николов и Жечо Панайотов не са имали никакви противоречия помежду си. Борис Николов не е обвинил никого в нищо и с горепосочените лица е бил в най-приятелски отношения до края на живота си. 2. Окачествяването от д-р Кръстев на братските музиканти като „продажници", които „със своите деяния работят срещу Школата на Учителя" не отговаря на истината. В момента точно те са лицето на Братството пред обществеността, и със своята най-безкористна дейност разпространяват, облечено в музика, Словото на Учителя. 3. Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква отговорност за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях. Съвременните събития до 90 г. до сега са предадени със силно изразена личностна оценка на д-р Кръстев. Молим читателите резервирано да приемат изложеното в книгата, защото считаме, че то е предадено с много субективна намеса от страна на д-р Кръстев. 5 юли 1995 г. Председател на Управителния съвет: Благовест Жеков
към текста >>

56. 23. ОТГОВОРЪТ

ТОМ 4

Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5.
Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени. Ние цитирахме страници от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя. Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма. 4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр. 249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е абсолютно точно и вярно. Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта.
към текста >>

57. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

ТОМ 4

Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име.
- Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях. Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите? - Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО. Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят.
към текста >>

Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност.
- Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО. Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други.
към текста >>

Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало.
Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения. Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат. Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"?
към текста >>

58. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ТОМ 4

Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате.
Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището". Всеки сам избира пътя си и къде да бъде и на къде да отиде. 4. В писмото се споменава за някакви „изключителни парадокси" и се цитират имената на Елена Андреева и Борис Николов. Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том І, ІІ и ІІІ вие не знаехте нищо за историята на Братството и сега не знаете, понеже съм сигурен, че не сте ги чели, понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5. В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III на „Изгревът" под № 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр.
към текста >>

59. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

ТОМ 4

Фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов.
И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том І, стр. 494 ÷ 507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на техните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на техния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. Фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов. Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно? Това не можете да го направите, защото вие, заедно с него сте закачени за същата верига. И Господар на тази верига е онзи, който беше господар на „Упанишадите" и на Любомир Лулчев. Името на този Господар ако не го знаете трябва да си прочетете добре в представения Ви цитат от Учителя. Защото Господаря Ви работи срещу Словото на Учителя - Беинса Дуно. 21.
към текста >>

60. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

ТОМ 5

Ти можеш да ми викаш тогава „Какъв е този безсърдечен, жесток човек, защото ме мъчи", а аз фактически те вдигам от калта, макар че си си наранила ръцете.
„Зле просиш тогава, молитвата ти е слаба и излиза на половин метър от главата ти." Учителят продължи: „Кажи ми сега ако ти с твоите разбирания си на моето място и аз така ти прося как би постъпила с мен, кажи ми и аз така ще постъпя с теб. Представи си, че си на моето място и си Учител." „Не мога да си представя". Учителят продължи: „Знаеш ли ти в какво положение се намираш? Представи си, че си паднала в калта, но и двете ти ръце са покрити с отворени рани и ми се молиш да те вдигна, ти викаш и аз не знам какво да направя. Но аз трябва да те грабна и ти колкото и да крякаш и да викаш да те вдигна веднъж завинаги от калта. Ти можеш да ми викаш тогава „Какъв е този безсърдечен, жесток човек, защото ме мъчи", а аз фактически те вдигам от калта, макар че си си наранила ръцете. Затова вяра, вяра ти трябва и да не се обезсърчаваш." Споделих с него, че след молитвата у дома ми се е паднала заповедта на Учителя. Той допълни: „Е, когато поставиш доброто за основа на своя дом, то аз ще те приема." „Учителю, чумким онези, които ги приемате като посетители са го поставили? " „Та това не е приемане, това е влизане и излизане от една стая. Ти си силна. В миналото си заемала толкова различни положения, а сега това да не можеш да издържиш.
към текста >>

61. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

ТОМ 5

Започнах да съзнавам по какъв опасен път съм поела, защото фактически се интересувах само от това какво ще кажат хората за мен.
А като извод човек ще яде само толкова, колкото му трябва да работи. А ако някой път е лишен от необходимото, той спокойно ще се остави да отиде в реалният свят при баща си и там да разреши въпроса." Да, това беше така теоретически, но как стоеше долу в моят живот. Беше около 1925 г., аз учех в университета и посещавах Школата и трябваше да разрешавам неща, за които никога не предполагах, че ще станат проблем за мен. Без да искам аз започнах да се съобразявам с общественото мнение и се стараех да бъда по-благоприлична. Постепенно видях, че това ми пречи, ако се съобразявам с него и че не мога да посещавам Школата на Учителя. Започнах да съзнавам по какъв опасен път съм поела, защото фактически се интересувах само от това какво ще кажат хората за мен. Започнах да разбивам полека-лека, че съм застанала върху хлъзгава почва. Как да се справя със всичко това? Реших, няма да мисля какво ще ми се случи за в бъдеще, ще си питам дали дадената мъчнотия ще мога да я понеса. Като оставям вярна на Бога в най-лекия случай дори да се случи нещо с мен, дори да умра накрая ще отида при Него, при Баща си, а това ще бъде един радостен ден за мен. Ето, такива бяха мислите ми, които съм записала на 1 декември 1925 г в тетрадката си.
към текста >>

62. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ТОМ 5

Понякой път ние можем да преживеем тези състояния, които хората ги преживяват фактически и то да ги преживеем вътрешно, мислено.
Върне се майката - то се радва. Причината е, че това де*е няма вяра в майка си. Има състояние, при което човек се чувствува сам, изоставен. Това милиони същества го изпитват. Има болен човек, изоставен. Понякой път ние можем да преживеем тези състояния, които хората ги преживяват фактически и то да ги преживеем вътрешно, мислено. Човек трябва да използва Божествените възможности. Човек трябва да се моли, да каже: „Господи, дай ми дълбочина, височина да живея добре, да използвам възможностите". И човек трябва да се моли всякога и навсякъде без да подозира това."
към текста >>

63. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Кълбата фактически са въпросите и аз отговарям на деветте въпроса.
Но за мен беше израз на Живо Слово. Колко е труден достъпът до това знание за обикновеното съзнание на ученика. Трябва Школа, трябва школовка, трябва школуване. Трябват три неща: работа, труд и мъчение - това е пътят на ученика. По същото това време сънувам сън, че Учителят ме изпитва като ми задава десет въпроса, а те излизат от устата му във вид на светли кълба. Кълбата фактически са въпросите и аз отговарям на деветте въпроса. И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос. Учителят е при мен, леко ме подканва, поисква да ме подсети и тутакси аз се сепвам и отговарям на десетия въпрос. Тогава Учителят идва при мен, целува ме по челото и ми казва: „Моето дете". Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези поредни десет дни на обучение. А около мен бяха и други ученици от Школата по време на съня.
към текста >>

64. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

ТОМ 5

А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен.
Най-накрая Учителят ме изслуша, но може би ме върна най-малко двайсет и пет пъти за целия ден. Аз отначало ги броях на пръсти, после се изморих и казах колкото и да бъдат ще чакам не само до съмване, но и до разсъмване. Ще чакам ден и нощ. Беше се вече стъмнило и Учителят ме извика с пръст и ме изслуша като ми даде напътствия по моят главен въпрос, за който бях отишла при него. Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен. А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото". Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят.
към текста >>

65. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

ТОМ 5

Тя разви голяма дейност и до войната Габровското Братство бе създадено фактически от нея.
147. СЕСТРАТА ЦАНКА Цанка беше рождената сестра на Борис Николов така и на Николай Дойнов и Стефан Дойнов. След като се омъжи тя прие името на мъжа си и стана Цанка Екимова. Омъжи се в Габрово, остана си там, направиха си дом, а в тази голяма къща бяха оставили една стая с отделен изход и беше стаята на Братството, което се събираше там. Тя разви голяма дейност и до войната Габровското Братство бе създадено фактически от нея. Беше много деятелна, но нейните амбиции бяха много по-големи. Не можа никак да се примири, че остана в Габрово, искаше да бъде в София на Изгрева, за да бъде по-близко до братята си, а и с това да е по-голяма близостта й до Борис. Тя беше изключителен властен и властолюбив дух и раздаваше команди наляво и надясно като генерал. Съвсем естествено беше да я нарекат „генерал Цанка". Ама наистина си заслужаваше това име - аз единствена мога да се подпиша под това нейно качество - обичаше да командва и да разпорежда.
към текста >>

66. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

ТОМ 5

Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
За да се напишат тези книги са необходими познания, език и перо, а той ги имаше. Аз бях не само възторжена от него, но той ме привлече като сътрудник и ме помоли да направя извадки от беседите на Учителя по дадени възлови въпроси, които той приложи, за да се запознае читателят с дадени мисли от Словото на Учителя. Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори с Учителя за разни исторически личности, поради това, че е бил историк, познавал е много добре материята дори е знаел на изуст много цитати и се е славел с отлична памет. А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство.
към текста >>

67. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

ТОМ 5

Главната заслуга на доктор Жеков се състоеше в това, че той пръв вдигна глас да се съхранят всички факти за Учителя, да започнат да се събират нещата и да се оформи като архив и да се направи музей на Учителя в неговата стая.
Още не можехме да схванем, че времето на Школата е излетяло и че се намираме в друга епоха. Смятахме, че ние ще продължим живота на Школата и ще разпространим Учението на Учителя. Тогава още не разбирахме, че тази Школа е на Учителя, а не наша. А Божествения Дух беше си създал условия с неговите си възможности, с които разполага. Този Дух се оттегли и се оттеглиха условията и възможностите и след това дойде онова време когато ние разбрахме, че сме човеци и че без Учителя не можем да направим нищо. Главната заслуга на доктор Жеков се състоеше в това, че той пръв вдигна глас да се съхранят всички факти за Учителя, да започнат да се събират нещата и да се оформи като архив и да се направи музей на Учителя в неговата стая. Това се възприе и аз се грижех за стаята на Учителя докато не дойде време да я изземат от мен през 1956 г. и предадоха ключовете на Люба Иванова и то заради един поднос от сладкиши. Този случай ще разкажа по-късно. Доктор Жеков беше един от тези, които раздвижиха нещата да се издаде цялото творчество на Учителя и да се започне да се печата. През времето на Учителя той имаше много опитности, беше цяла енциклопедия, но така и те не се записаха и си заминаха с него след като той почина.
към текста >>

68. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

ТОМ 5

Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
„Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>

69. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

ТОМ 5

Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХИ925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т.
Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХИ925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени". Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в. „Слово", брой 1004 от 8.Х.1925 г., насочен против „Всемирна летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици.
към текста >>

Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции".
Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон). А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции". Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис". По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев. По-късно той стана най-големият враг на Учителя и дори го даде под съд. А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението. Но дойде 9.!
към текста >>

70. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал.
Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала". Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън. Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов Ви каза, че неговото Учение не е учение на диспута, а на опита. Той Ви пита: „Защо 2000 години до сега това Учение не е приложено?
към текста >>

Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече.
Не, Вие ежегодно потъвате в материята и се отдалечавате от него. Христос ще намери други да приложат Учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни. Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането.
към текста >>

С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа.
Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15. Най-после, Вие ни нарекохте блудници. Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум. С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията.
към текста >>

Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем.
ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор".
към текста >>

Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически.
С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни.
към текста >>

71. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ТОМ 5

Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя.
„Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул. „Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, в който живее Учителя. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски.
към текста >>

И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи.
Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир!
към текста >>

72. 229. КАТЯ ГРИВА

ТОМ 5

Катя бе младолика по лице, с крехка фигура и Учителят имаше съвсем други подбуди, за да й забрани да казва каква е нейната фактическа възраст.
229. КАТЯ ГРИВА Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем певчески глас и певческа култура на гласа. Изпълняваше много добре песните на Учителя и бе една от първите сестри, която лично усвояваше показаните упражнения на Паневритмията от Учителя, след което тя ги предаваше на останалите ученици. Веднъж тя ми разказваше, че Учителят й бе забранил да си казва рождената дата и на колко е години. На Изгрева гъмжеше от астролози, които непременно държаха да направят хороскоп на всеки един от нас и да тълкуват бъдещето му. Катя бе младолика по лице, с крехка фигура и Учителят имаше съвсем други подбуди, за да й забрани да казва каква е нейната фактическа възраст. Катя Грива беше направила опит да работи като певица в операта, но след като видя, че това не е за нея, не е в нейния характер и не отговаря на нейните идеи, то тя се отказа. Не че нямаше глас, не че нямаше сценична фигура и знания, напротив тя ги превъзхождаше по всичко. Но се върна на Изгрева и по едно време не искаше да работи, а очакваше онези скромни средства, които тя получаваше от родителите си. Учителят няколко пъти я караше да отиде да работи, но тя не искаше. Ето защо Учителят към нея приложи един необикновен метод и в разстояние на шест месеца не й обърна никакво внимание, не разговаряше с нея и не я приемаше.
към текста >>

73. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Не се противопоставях фактически на Савка и ученикът Аверуни, но на личността Савка когато тя се проявяваше като сбор от неразумни постъпки.
Ето тук се проявяваше едно качество на немския дух - определена цел и насоченост към целта без съображение за методите, а важна бе целта. Савка бе половин германка, половин македонка. А това означаваше много. Ето това бе неприемливо за мен и за останалите. Но другите отстъпваха понеже смятаха, че това е решение на Учителя, Но аз знаех как стоят нещата и се противопоставях най-енергично. Не се противопоставях фактически на Савка и ученикът Аверуни, но на личността Савка когато тя се проявяваше като сбор от неразумни постъпки. Сега ще продължал и ще дам финала на онази случка когато бях на посещение при Учителя на ул. „Опълченска" 66 и престоях там шест часа на разговор с Учителя. Идва Савка и научава от кака Гина Гумнерова, че аз съм от сутринта при него, ядосва се, вбесява се и започва на висок глас да се възмущава от мен така, че да се чуе в стаята на Учителя. Ние чухме всичко и Учителят ме освободи и ми каза да отида на Изгрева и там да го чакам. Но той не дойде.
към текста >>

74. 264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА

ТОМ 5

То фактически се определяше от Учителя или поначало то се определяше от твоето отношение към Бога и Божественото и тогава вътре у теб наставаха условия да се вместиш у себе си и да започнеш да работиш за своето повдигане и за твоето определяне, че ти си човешка душа, която се стреми към Бога.
264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА В Школата на Учителя всеки имаше свое място. На пръв поглед не се забелязваше кое ти е мястото и къде се намира мястото на всеки един от нас. Беше много трудно да ти се определи мястото. То фактически се определяше от Учителя или поначало то се определяше от твоето отношение към Бога и Божественото и тогава вътре у теб наставаха условия да се вместиш у себе си и да започнеш да работиш за своето повдигане и за твоето определяне, че ти си човешка душа, която се стреми към Бога. Създаваха се условия вътре у тебе и тогава се проектираха и тутакси се отваряше една невидима врата, отваряше се път и изведнъж осъзнаваш, че имаш условия за работа вън от тебе. И тези условия за всеки един от нас бяха строго негови условия, строго специфични и те винаги отговаряха на онези възможности, които бяха у него. Нямаше ли ги у него те също ги нямаше и около нас. Идваха и си заминаваха - такива имаше много. Други оставаха и се определяха вътрешно и работеха.
към текста >>

75. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

ТОМ 6

Но се учудвахме само, трогвахме и възхищавахме от фактите, от делата Му.
Учителят се затваряше горе с дни и седмици и не слизаше при нас и работеше горе. Какво работеше, ние можехме само да гадаем. Освен това когато тук е нощ, в Америка е ден. Трудно ли е за Него да остави тука физическото си тяло и да отиде да свърши една работа с астралното, или дори да пренесе физическото си тяло? Ние не знаехме Неговите възможности до къде се простират. Но се учудвахме само, трогвахме и възхищавахме от фактите, от делата Му. Много пъти Той казваше: „Когато вие спите, аз ходя и помагам на хората в нуждите им, спасявам ги от бедствия, лекувам ги и т.н. Някой параход потъва, аз съм там, за да помагам". Казвате: „Учителят спи". Учителят никога не спи. Или на Него му е нужен много малко сън.
към текста >>

76. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

ТОМ 6

Той остави фактите да потвърдят това.
Ти ли Си? Ти ли Си? Ти ли Си? Нареждах пак плачейки. Но шепотът повече не се повтори. Той остави фактите да потвърдят това. Нареди се всичко повече от лесно и добре. Мога да изброя още много и много примери из моя живот и из живота 133 на моите приятелки, но да не отегчавам. И те всички ни говорят, че Той се върна за нас, както ми подсказа и първият ми сън след заминаването Му, че Той се върна при нас, че Той е винаги с нас и взима участие в нашия живот, както по-рано: Интересува се от нас, помага ни, лекува ни, съветва ни, учи ни, води ни по пътя ни към Бога. Безсмъртният мина по пътя на смъртните и оживя в душите и сърцата, които Го познаваха и възлюбиха! Това мнозина съзнават и знаят.
към текста >>

77. 5. ЧИЧО СЛАВИ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Петър Камбуров

ТОМ 6

" А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: „Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи го запитах: „Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо ми Слави стана ученик на Учителя. И както преди това ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега по същия начин, с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство.
към текста >>

78. 6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Крум Въжаров

ТОМ 6

Тя фактически се свързва и влиза в това поле, откъдето идва духа на музиката.
Значи влезна в Духа на Паневритмията. Защото при балета има палцово изпълнение и точно определени движения. Но при свободния танц на Изидора Дънкан има нещо друго. С цялото тяло ти изразяваш музиката. А на Ярмила дай й, каквато щеш мелодия, тя става и започва да си я танцува. Тя фактически се свързва и влиза в това поле, откъдето идва духа на музиката. Но за да го направиш това е необходима висока култура. Затова тя изуми всички, които присъствуваха там. Това е причината, за да се обърне Учителят към нея и да й поръча да оправи гимнастиките на Паневритмията. Но тя не познаваше упражненията. Аз я свързах с Катя Грива, която много добре познаваше Паневритмията.
към текста >>

79. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

ТОМ 6

Но фактически тези пари ги вложих за общополезни неща.
Аз трябваше да избирам между мястото и къщата. Естествено аз избрах къщата и мястото ми го взеха. Щом е за общото - да върви. Аз това мястото дадох с широко сърце. Купих си някои неща за мене. Но фактически тези пари ги вложих за общополезни неща. Следващият случай: Имахме двуетажна къща в Павлово и аз имах прекрасна стая с балкон с чудесен изглед на втория етаж. Но аз исках да бъде на Изгрева, за да идвам на беседите. Взех под наем една стая у Белеви, Той реши да продава и както беше законът, този, който купуваше ми предложи неговата жилищна площ в града. Отидох да я видя, а стаята мирише на ракия и на тютюн. Реших, че тука няма да стъпя.
към текста >>

80. 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Значи, фактически на майка ми родителите са от Букурещ.
Тя се хванала за главата. Не можах да отида в Щип да видя къде и как са живели моите най-близки роднини. Това е по рода на баща ми. А по рода на майка ми: Тя е родена в Силистра. Нейната майка, ние мислехме Костадина, а тя излезе Костанца е родена в Букурещ, както и баща й. Значи, фактически на майка ми родителите са от Букурещ. По онова време има много българи емигранти в Букурещ. А те баща ми и майка ми се намират и оженват тук в София и тук са живели. Ние сме били пет деца и голямата ми сестра е родена тук в София. Били сме четири сестри и един брат. Аз съм най-малката.
към текста >>

81. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

ТОМ 6

Той фактически се е интересувал.
Не зная точно какви са тия дервиши, но той между другото е разказвал тези работи. Аз много съжалявам, че чичо Желю така инцидентно ми е разказвал тия неща. Да го хвана, че да ми разкаже всичко подробно. Неговата жена и дъщеря му нямаха никакво отношение към тези неща. Даже много се ядосваха, щото той доста пътуваше и към Братството нямаха никакво отношение. Той фактически се е интересувал. Имаше и много литература. Но той главно с вуйчо Камбуров е разговарял, бяха много близки, играеха на шах и т. н. Слави Камбуров е бил също в Нова Загора, там е имал печатница. Аз Слави Камбуров и Стефан Камбуров ги бъркам, защото много малко съм ги виждала. Аз познавам най-стария Камбуров.
към текста >>

82. 2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Русава Стойчева

ТОМ 6

Ние фактически нямахме пари, но със своя труд успяхме да прекараме един сезон на Рила и тримата.
Или може би майка ми е взела от други хора в Ямбол в заем, това не ми е известно. Но така или иначе ние бяхме на Рила и започнахме да правим мекици. Братята и сестрите всяка сутрин пристигаха след молитва и гимнастика на закуска с мекици. Беше много весело, нали имаше много хора, пък и много чужденци. Всички бяха доволни, пък и баща ми още повече, защото по такъв начин той изкарваше пари, с които ние можехме да прекараме през това време. Ние фактически нямахме пари, но със своя труд успяхме да прекараме един сезон на Рила и тримата. Ние не натрупахме някакъв капитал, а само прекарахме едно прекрасно летуване през 1939 г. и успяхме живи и здрави да се приберем в Ямбол. Там продължихме нашия живот по старому. Както казах по-рано баща ми се занимаваше с градинарство. На Рила прекарахме съвсем скромно.
към текста >>

а Верка Куртева е с китара, фактически това е една снимка, която документира правенето на мекици на Рила през 1939 г.
И ето тази идея се осъществи. Имахме много интересни запознанства с много хора от Братството, както и с чужденци. Особено имаше една чужденка Шарлота, която имаме дори на снимка, когато правим мекиците и ги пържим. Ето на снимката личат баща ми, Шарлота от Фракция. Дорчето в бяло и един брат Борис - учител от Ямбол, с черен костюм, аз правя мекиците, горе е Кирчо от Петрич, Стоянчо, горе някой свири на цигулка. а Верка Куртева е с китара, фактически това е една снимка, която документира правенето на мекици на Рила през 1939 г. От ляво в бялото е брат Крум Въжаров, който личи по профила. Баща ми е роден през 1893 г. в с. Славейково, Ямболско. Баща ми от 1912 г.
към текста >>

83. 6. НАЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

Добре, че съм имала роднини, които фактически са ме поели.
Като казали, че те са обесени двамата, тогава Учителят казал: „По-добре те да бъдат обесени отколкото той да беси". Значи, това е казал, че е много назряла кармата и е по-добре да се изпълни, че по-добре е него да обесят, отколкото той след това да беси и е казал, че времето е благоприятно, т. е. да поемат своя път. Майка ми през това време е преживяла много голям шок. Тя тука не го е казала, но в продължение на една година тя е била в една мъгла, психически шок е преживяла. Добре, че съм имала роднини, които фактически са ме поели. Аз всъщност съм най-пострадавшата, родена в това мътно време. Майка ми е била известно време при родителите на баща ми, но повечето време е била при майка си на село, а баба ми Миланка, която ни е поела е селянка със здрав усет за живота. Там майка ми се е стабилизирала. Ние сме били на село по време на войната и там баба ми е нареждала на майка ми: „Хайде направи това, хайде сготви и т. н." Майка ми не е била на себе си, не е можела да върши нищо, като в мъгла, в полусънно състояние е била цяла година.
към текста >>

Така вероятно са изтъкнали някои факти, според които аборт не можело да стане и баща ми повече не отворил дума за това.
Брат ми прилича на нея, докато аз приличам на баща си. Когато е ставало дума за живота на баща ми, тя била ходила при Учителя и казвала: „Учителю, той е много способен, знае езици, той ще превежда, ще работи за Братството", а Учителят отговорил: „Е, и горе трябват такива хора". А когато дали път на мене да се родя, баща ми бил казал категорично: „Повече деца не, иди на лекар! " Добре, но като отишла тя при лекар или акушерка заплакала и казала, че никак не иска да махне детето, така най-искрено се изказала. Тогава те й казали: „Остави на нас, ние ще уредим тоя въпрос". Така вероятно са изтъкнали някои факти, според които аборт не можело да стане и баща ми повече не отворил дума за това. Майка ми лесно ни е раждала, но и най-важното е, че тя е обичала деца. По проблема с мене аз много съм се интересувала как е било станало всичко. Гита: С преживяното при обесването на Емил и след това аз бях съсипана. Кърмата ми спря и детето пишеше гладно. Не можех да си намеря място.
към текста >>

84. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Тя фактически вземаше от едно място, а ги даваше на друго, защото беше много щедра.
Строителното петно, което беше за нашия блок го дадоха за построяване на легация и след това трябваше да се водят дела и да се освобождава ново строително петно докато се построи нашия блок. По това време, още докато не бях извадена от жилището ми се опознах по-отблизо с една сестра от братството Донка Проданова. Донка идваше при брат Петър, помагаше, изплакваше се на него като пред баща, съветваше се с него. Той й казваше често да спре работата, защото тя имаше възраст за пенсия и да си гледа здравето, защото беше много болна, но тя не искаше да остави ресторанта, в който работеше. Там получаваше храна, а на гардероба й даваха често бакшиш. Тя фактически вземаше от едно място, а ги даваше на друго, защото беше много щедра. Тя имала място на Изгрева и я включили в блока, който бива построен от видни бойци против фашизма на нейното място. Но понеже била сама й бяха отнели една голяма стая (хол) от апартамента и по такъв начин й даваха по-малка жилищна площ, а й искаха същата стойност. Тя плачеше и се тормозеше, че е изиграна. Идваше при мене и плачеше. Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в руския ресторант.
към текста >>

85. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Нарушение на окултните закони

ТОМ 6

При брат Гради фактически нямаше място, но последния поставил над своето легло друго - второ, където бе спял Петър.
Като работеше в администрацията, Петър уреди 20 сладкарници в Русе и беше добре поставен като уредник. Но когато определиха за сладкарниците почивен ден в сряда вместо неделя, той не искаше да се подчини. Той настояваше да бъде свободен неделен ден, но хората в ръководството им се амбицираха и го уволниха дисциплинарно. Доколкото си спомням това беше в края на пролетта през 1948/49 г. През лятото той отиде на Рила и след като слезе в София беше известно време на палатка у брат Стефан Стоев, после при Гради Минчев. При брат Гради фактически нямаше място, но последния поставил над своето легло друго - второ, където бе спял Петър. Спомням си, че брат Петър казваше, че от тая деликатна работа в сладкарството той преминал на първо време в София на работа като изкопчия. Ръцете му загрубели, имал мазоли от тежката физическа работа. Било му тежко, трудно. Братството в Русе изгуби, мога да кажа, най-ценния брат, който беше като стожер при русенци. В София той не можеше да работи друго освен тежък физически труд.
към текста >>

86. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Нарушение на окултните закони

ТОМ 6

Те продължават да живеят в тази стая и това е единствената стая фактически, в която те живеят.
А горе в стаята, която е бил предназначена за Учителя е живеел баща ми, като ерген и след това като се е оженил за майка ми. Дядо ми и втората му жена баба Руска са живели в къщата, която е била хубава за него време, пък и след това. Те са живели там, а той не е живеел при тях. Той живеел в тая стая горе. И след като се оженва за майка ми Босилка, той продължава да живее там. Те продължават да живеят в тази стая и това е единствената стая фактически, в която те живеят. Там съм роден и аз, там е роден и брат ми, в тая стая. Тука вече трябва да продължа с неприятните неща в семейството на дядо ми, тъй като тази млада негова жена, баба Руска е водила някаква такава политика, която е в ущърб на семейния колектив и облагодетелствува нейния род. Тука започват едни конфликти и след като и баща ми се оженва, те още се засилват. И тази баба Руска, макар че не е много добре да споменавам тия негативни неща, но ги казвам, защото те ще послужат после, за да се разбере някои от нещата защо са се движили така събитията около салона. И баба Руска започва да движи нещата така, че се стига до положение дядо ми да накара баща ми със семейството си да напусне домът и да отиде да живее под наем на друго място.
към текста >>

87. 19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК

Люба Стойкова

ТОМ 6

Беше против това да се изложат факти и събития.
Бяхме взели разрешение за публикация. Понеже ние пишем за Школата на Учителя и за опитностите на неговите ученици то взехме за публикация една част от тях. Публикувания материал показва, че у Люба Стойкова е прекарана връзката между реалния и Невидимия свят. А чрез тази връзка тя получава тези опитности. Отначало тя не възприемаше факта, че е започнала да излиза поредицата от Изгрева. Беше против това да се изложат факти и събития. Но вероятно се коригира, защото ни предостави своя материал за печат. Накрая дойде и нейното време да бъде включена в синята книга. Така се сбъдна съня й с Учителя, че ще бъде повикана когато трябва. И тя бе повикана да участвува в синята книга. Вергилий Кръстев
към текста >>

88. 21. ОТГОВОРЪТ

Люба Стойкова

ТОМ 6

А фактически това не е вярно.
Всички, които са били в тази група смятаха, че са от Вътрешната Школа на Учителя. Тази група съществуваше от 1970 до 1984 г. Сам Петър Филипов смяташе, че той се явява като проводник, освен на Словото на Учителя, но и на песни, които са били дадени нему уж от Учителя. Тези песни бяха записани на магнетофонни ленти и след това нотирани. Всички от неговата група смятаха, че това са песни на Учителя. А фактически това не е вярно. Вярното е, че това е творческа изява на самия Петър Филипов. А от кое поле на Невидимия свят те са свалени това е друг въпрос. В отвореното писмо се използва името на Петър Филипов, за да се докаже, че след заминаването на Учителя Вътрешната Школа е била откривана няколко пъти. В № 8 от спомените на Люба Стойкова се споменава, че „Вътрешната школа" се е открила трети пьти, но поради някаква любовна история Учителят я разпуснал и я бил пренесъл във Варна. Наистина двама души от тази група се влюбиха, след това се ожениха през 1975 г.
към текста >>

89. 22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Люба Стойкова

ТОМ 6

И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков.
И те им го взеха половината. Г. Й. Да. В. К. Значи, толкова за Варна. В. К. И ако не беше ти, онези нямаше да имат място. И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков. Думите на Учителя се сбъдват. Г. Й. - Да. Да. И Учителят тогава каза: „Пишете им рекох, сега колкото може наоколо да купуват и другите места, да стане едно селище там. Действително те почнаха. Закупиха.
към текста >>

90. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

ТОМ 7

А тълкуванието е фактически разрешаването на онзи проблем, който са искали от нея да разреши.
Учителят я съветва кои градове да посети. Имала е дар слово, както и духовни заложби. Имала развито ясновидство и е могла да разрешава семейни и други проблеми, за което е била желана във всеки дом. Обикновено е влизала в пост, три дена е в пост и молитва, след като е получила молбата от някои приятели върху какъв проблем да им даде сведения. След три дни започват да й се явяват картини, които вижда и почва да ги тълкува. А тълкуванието е фактически разрешаването на онзи проблем, който са искали от нея да разреши. Тя е имала дарба за лечение като с молитви и с вътрешната си връзка е получавала сведения за причината на болестта, която трябвало да се отстрани. Обикновено е назначавала диети, пост и молитва към Бога на онези, които са търсили нейната помощ като лечителка. Тя имала пряка връзка с невидимия свят - имала е ясновиждане и яснослушане. Понякога е чувала небесна музика. В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр.
към текста >>

91. 7. Закупуване на братско място във Варна

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков.
В.К.: Значи Учителят казва: „Нали и ти си брат! “ Така. Това много ми харесва. Г.Д.: Да. В.К.: И ако не беше ти, онези нямаше да имат място. И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков. Думите на Учителя се сбъдват. Г.Д.: Да, да. И Учителят тогава каза: „Пишете им, рекох, сега колкото може наоколо там да купуват и други места, да стане едно селище там“. Действително те почнаха, закупиха. И сега там ходят, там построиха салон.
към текста >>

92. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

В.К.: Значи фактически това е една кармична развръзка.
Г.Д.: За други прераждания. Еди кои си поколения, преди колко хиляди години, еди кога си, еди къде си, така и така, и разказал му всичките тези връзки, които той е имал от много, много години и животи с Цанев. Учителят говорил за Цанев и за Радославов. И той слушал, слушал, слушал как му разправя Учителя и му обяснявал така нагледно всичко, което е ставало между тях двамата от хилядолетия и най-после казал: „Всичко туй, което стана забрави го, прости му, защото сега аз го това направих, за да се ликвидира вашата връзка, вашата карма, вашето вземане-даване до тука, което е било. Виждаш ли какво ти разказах, това вашия живот е минал толкова случаи с него и сега дойде до там, ви събрах да си ликвидирате кармата“. В.К.: Значи фактически това е една кармична развръзка. Г.Д.: Кармична развръзка. В.К.: Между тях. Г.Д.: Между двамата. Понеже Радославов беше много привързан към Учителя и към делото Му и Радославов много ценеше Учителя. В.К.: Той е написал „Где е Истината“.
към текста >>

93. 18. Какво идва върху света

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Тя е почнала фактически, но тази, в разстояние на 100 години човечеството ще оредее от тези расови войни и от тези природни бедствия, 2/3 от човечеството ще си замине.
В.К.: Да бъде водителка. Г.Д.: Да бъде водителка, да. В.К.: Вероятно трябва да изпълнява някаква задача. Г.Д.: Именно, възлагат й отгоре. Америка има задача, тъй както сега тя се подготвя за бъдещата расова война. Тя е почнала фактически, но тази, в разстояние на 100 години човечеството ще оредее от тези расови войни и от тези природни бедствия, 2/3 от човечеството ще си замине. 1/3 от човечеството ще остане до 2040 година. В.К.: До 2040 година. Г.Д.: Да. В.К.: Значи нещата ще се придвижат към катаклизъм. Световен катаклизъм при положение, че населението от 2/3 загине.
към текста >>

Това са думи, които съм чул от Учителя и фактически всички тези партии, които идват, те идват нали всяка партия идва да даде нещо, да остави нещо.
Цялата земя, всички ще дойдат да се поклонят и както сега от всички държави дойдоха в България“. Това не е случайно, тази история. Тъй че Той каза на времето: „Комунизмът ще дойде. А ето комунизма, той ще свърши хубава работа, ако изпълни това, което е обещал. Ако не изпълни и той ще си отиде, ще дойдат земеделците, след земеделците ще дойдат социалистите, след социалистите идат идеите на Бялото Братство“. Това са думи, които съм чул от Учителя и фактически всички тези партии, които идват, те идват нали всяка партия идва да даде нещо, да остави нещо. И сега като помага на придвижването ни, но в края на краищата все по-съвършено идва и по-съвършено, докато дойде оня идеален комунизъм, идеален братски колективен дух и идея за общ колективен живот, за братски живот, защото досега както виждаме живеем, който дойде все мачка, все ни мачка. Човекът е загубил своята физиономия, така да се каже, своето верую е загубил, безверници станахме, зли станахме, едни други се ядем, бием се и убиваме, а човека не е туй, човека не е случайно дошъл. Човекът е дошъл да приложи идеята на Бога, да приложи идеята на Любовта, които всички да се чувстват като братя, като сестри. Благата казва, няма да има задържане за в бъдеще при новия човек. Благата ще вървят от ръка на ръка, няма да има заключване.
към текста >>

94. 37. Ученици за света и ученици за школата

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат.
„При женитбата прилича на тези от дама, вързаните, от конюшнята“. Конюшнята, гдето живеят животните и там е едно, всички там. Значи живота на женените е бил такъв. На тези вързаните в дама. И тъй е. фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат. Зависи как са женени, ще обясня после, но щом се оженят те стават вече в съдружие с този, с рогатия, дявола. Защото този акт е дяволски. Той не е човешки. А човекът е едно, а светът е друго. Човещината е едно.
към текста >>

95. 47. Неосъщественото разпятие

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Г.Д.: Това са действителни факти, които разказах.
Накрая идва заповед, обаче другата заповед ги е изпреварила. Идват на Изгрева, но Той си е вече заминал. В.К.: Да, това е една много интересна епоха. Тази епоха беше много интересна и трябваше на времето преди много години тези приятели, които бяха още живи, да я опишат тая епоха, да я съберат, така да я съпоставят, но времето мина. Мина и замина. Г.Д.: Това са действителни факти, които разказах. В.К.: Това са действителни факти, обаче тази епоха мина и замина. Ще идваме за следващата епоха. До тук добре. Да му мислят онези, които дойдоха в Школата и не си свършиха работата. Ще да видят те как се отговаря горе в Невидимия сеят.
към текста >>

В.К.: Това са действителни факти, обаче тази епоха мина и замина.
Идват на Изгрева, но Той си е вече заминал. В.К.: Да, това е една много интересна епоха. Тази епоха беше много интересна и трябваше на времето преди много години тези приятели, които бяха още живи, да я опишат тая епоха, да я съберат, така да я съпоставят, но времето мина. Мина и замина. Г.Д.: Това са действителни факти, които разказах. В.К.: Това са действителни факти, обаче тази епоха мина и замина. Ще идваме за следващата епоха. До тук добре. Да му мислят онези, които дойдоха в Школата и не си свършиха работата. Ще да видят те как се отговаря горе в Невидимия сеят.
към текста >>

96. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Че аз като говоря имам факти, за да говоря“.
В.К.: След като го разбраха. Г.Д.: Като го разбраха. И веднъж сестра Паша ми казва, тя значи в това време, тя е мислила и разсъждавала, че Георги говори така, буйства, недоволен, ама е прав, си казва тя в себе си и затуй тя значи толкова време е търпяла, мислила, а другите й сестри едва ли не негодуваха, караха ми се и бяха недоволни, дори сърдити и дойде един път в „парахода“ на Изгрева, казват ми: „Ти не заслужаваш, марш от тука, няма да идваш тука“. „Че тоз параход да не е ваш. Той не е вашия, аз им казвам, да не е ваш. Че аз като говоря имам факти, за да говоря“. Значи и сестра Паша един ден ми казва, сами бяхме вече. Бяха си заминали сестрите й. Казва: „Георге, ти си бил прав, но ние нямахме сила, нямахме тази възможност, условие да реагираме. Защото Борис е силен, не можем да му се наложиме, значи здрав и непоклатим“. Аз съм благодарен на тях, благодарен съм, защото туй, което го научих у тях и видях у никого не го видях.
към текста >>

97. 26. Вратите при Паневритмията

Драган Петков

ТОМ 7

Това е наше усещане, но ние фактически се движехме с краката си по земята.
Тези неща са недопустими и се санкционират от Невидимия свят. Невидимия свят е място на висша разумност, на висша хармония и висша светлина. Това е Светлината на Божествения свят.“ Ние запомнихме това и ви го предаваме. Е, разбира се, че не винаги го изпълнявахме. Когато играехме Паневритмия по всички правила дадени от Учителя се получаваше такава хармония между нас, че имахме усещането, че не стъпваме по земята. Това е наше усещане, но ние фактически се движехме с краката си по земята. Тогава разбирахме какво означава да се играе правилно Паневритмия при „затворени врати“. Ето сега 45 години след заминаването на Учителя не се спазва това правило за вратите. Понякога някои от възрастните приятели започват да се обаждат: „Затворете портите! “ Други, които слушат се дразнят от техните забележки. Учителят на времето не казваше врата, а казваше „порта“.
към текста >>

98. 4. Иван Салонски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Фактически след построяването на салона той остава там да живее на ул.
4. ИВАН САЛОНСКИ При нея е живял до построяването на салона на ул. „Оборище“ 14, някъде 1922-1923 г. Като построяват салона той се премества да живее в салона и да поддържа там реда и порядъка в салона. Така му излиза името Иван Салонски. Фактически след построяването на салона той остава там да живее на ул. „Оборище“ 14, за да поддържа салона, да се грижи за салона. Нали след като излязат всички от салона трябва да подредят столовете, да изчисти, да зареди печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н. и там си е живеел, там е спял. Всъщност къщата на сестра Паша и салонът не са били далеч едно от друго и за него не е представлявало затруднение. Така че той продължавал да работи при сестра Паша, но голяма част от времето му е било вече за салона.
към текста >>

99. 6. Задачата с боровите дъски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

фактически бараката му се състоеше от едно антре и от това антре се влизаше в стаята и в помещението, което ползваше за дърва и за въглища и за непотребни неща.
Мястото където той имаше барака е било братско. На това място той си беше направил една барака. Три на четири беше може би стаята, където той живееше. До него беше залепена някаква друга барачка за дърва и за въглища. И това е. фактически бараката му се състоеше от едно антре и от това антре се влизаше в стаята и в помещението, което ползваше за дърва и за въглища и за непотребни неща. Това имаше той. В стаята наредбата му беше от една маса, три стола и едно легло. Нищо друго нямаше. Гардероб нямаше. Имаше една закачалка, на която да си закача нали нещо, зад вратата се намираше закачалката и в единия ъгъл имаше някаква етажерка, която се закриваше с едно перде, на която той си държеше бельото.
към текста >>

100. 7. Гуляйджии и войници

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Фактически всички случки, всички преживявания,които е имал брат Иван в рамките на братския живот, на живота на Изгрева са тясно свързани с Учителя и имат един илюстрован вид и предполагам, че те не са случайни.
7. ГУЛЯЙДЖИИ И ВОЙНИЦИ По-нататък искам да разкажа една случка, която става на Рила. Годината не мога да си спомня, а пък дали и брат Иван ми я е казал. Фактически всички случки, всички преживявания,които е имал брат Иван в рамките на братския живот, на живота на Изгрева са тясно свързани с Учителя и имат един илюстрован вид и предполагам, че те не са случайни. И носят един характер, който служи като илюстрация на идеите, които прокарва Учителят чрез Словото. От тая гледна точка те са така важни и заслужава да бъдат споменати. Ние точно това и правим като ги записваме. Това е станало на Рила по време на летуването на нашите приятели горе на 7-те рилски езера. Времето е било ясно и е станало 1935-1936 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28214192390442