НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
95
резултата в
64
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без
фактическа
документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без
фактическа
документация.
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.
към текста >>
Нямаме абсолютно никаква
фактическа
документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."
Нямаме абсолютно никаква
фактическа
документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 25.09.1908 г.
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение.
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен П.
към текста >>
После тия
факти
трябва да се пробват.
Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение. Трябват постоянни пресявания на фактите.
После тия
факти
трябва да се пробват.
Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
3.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Голов прочете Йоанна 6:53-58. А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза.
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него.При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име.
към текста >>
4.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Със Своята любов Той
фактически
свидетелствува, че към цялото човечество любовта Му е еднаква.
Стоименов прочете от Йоана 14 гл., от 1 go 21 стих. Пеню Киров прочете Първо Коринтяном, 11 гл., от 23 go 24 стих. К. Иларионов прочете Римляном 5:15.Г-н Дънов прочете 23 псалом и каза:- Господ тая вечер се изявява към вас, тая любов се изявява към всички. Това, което има на трапезата, е Божественият живот, Божествената любов, които се вливат във всекиго. Затова е казано, че даже при всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза.
Със Своята любов Той
фактически
свидетелствува, че към цялото човечество любовта Му е еднаква.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото Той е смисълът на живота от Него към Него.При преломяването на хляба се каза следното:- Господ казва: „Аз съм, Който съм ви водил в миналото; Аз съм Същият, Който ще ви води в бъдещето. Уповайте на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моето благоволение. Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота. Бъдете носители на светлина в живота си и с делата си и с живота си да прославите Неговото име.
към текста >>
5.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Най-важните събития, които има да станат, не може да се кажат положително, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата - на
фактите
.Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм.
И ако кавказката раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка. Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр. Но има всичките условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянията в Европа му съдействуват да се подигне, а именно английското и германското влияние му съдействуват да се подигне. Опасността е, че с подигането на България управляващите ще могат да се заблудят и да го ударят на ядене и пиене, да забравят, че са били 500 години под робство и затова ние работим именно, за да не се повтаря робството.Цар Освободител (Александър //) е бил оръдие на духа, който обединява славянството, той е именно, който му е заповядал и той не можеше да не послуша да не освободи България.
Най-важните събития, които има да станат, не може да се кажат положително, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата - на
фактите
.Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм.
Добре, да ви явя кой съм, но ако се подигне едно гонение, колко от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви туря на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но Го не приеха и си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа.
към текста >>
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора99 и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това.
към текста >>
6.
Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1909 г.
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора99 и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София
, 9.01.1913 г.
Вие ще се съгласите с Мен от самите
факти
на опитността.
Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки человек едновременно пише и по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина. Но все таки преводът е за предпочитане пред нямане на оригинала.
Вие ще се съгласите с Мен от самите
факти
на опитността.
Вие бихте се радвали за какъвто и да е К. превод от букви, слогове и думи отколкото да чакате негов оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчно достъпни са. Те винаги се складират в обширните человешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки.
към текста >>
8.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Тия кратки цитати из статия и много
факти
, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н.
Тия кратки цитати из статия и много
факти
, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
- Бих желал някой да каже мнението си върху тия
факти
.Г.: - Аз да кажа.
И като излезете на дневна светлина, колко хубави работи има да видите там - ще научите как да се обичате. Като излезете из своя затвор, ще научите закона на любовта. И в новата епоха ще говоря пак за любовта. Сега ни оставят, докато се разпукат вашите стари мехове.След беседата Учителят покани, който има. да зададе някой въпрос.Г. Н.: - На какво се дължи тази дисхармония в много семейства, мъжът и жената не могат да се търпят, какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастието?
- Бих желал някой да каже мнението си върху тия
факти
.Г.: - Аз да кажа.
На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединяват се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Церът е, както тя, така и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всеки има недостатъци и като гледат философията на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да могат да гледат само добрите страни, като съзнават, че във всеки едного има добродетели, които трябва да се ценят, и по такъв начин могат да балансират отношенията и да има хармония между две същества.Учителят: - Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде един господин във вашата къща и иска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня, да се измие и вчеши, че тогава ще го турите вкъщи.
към текста >>
10.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Факти
, закони, прнципи, 00К 3.03.1943
Проявление НБ, 24.01.1943 г. 12. Боев, Б. Акордиране на човешката душа, т. I, имаме дом неръкотворен, София, 1999. 13. Дънов, П.
Факти
, закони, прнципи, 00К 3.03.1943
14. Списание „Духовна култура“, кн. 11-12 от януари 19 22 г., с. 38 15. „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав. Вергилий Кръстев. т. II.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 7.02.1918 г.
Онова, което
фактически
става, то е волята Божия.
Вашата проектирана обиколка до Кюстендил ще принесе своята полза. Вий идете без да вземате във внимание резултатите. Изложете работата ясно и останалото оставете на Господа на Силите да стори онова, което е Нему угодно. Аз ще ви съдействувам. Нека Любовта, Вярата, Надеждата да пълнят вашите сърдца.
Онова, което
фактически
става, то е волята Божия.
Моя поздрав на сестра ви Грозданова и на другите приятели. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна 7.II.1918 г.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Варна
, 10.03.1918 г.
Но в живота онова, което
фактически
става, е най-доброто.
Вий сторете всичко, що се отнася до вас, а Ний ще ви помогнем да се уредят всичките ви работи по най-добрия път, който е за доброто на вашата душа. Дръжте дълбоко мисълта в себе си: първом Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Домашния ви въпрос да ви не смущава. Времето с всичко се справя. Идеята ви за Трявна не е лоша.
Но в живота онова, което
фактически
става, е най-доброто.
Изпращам ви наряда за 9 март, който може да извършите и на първия ден на Великден. Препишете си го и го дайте и на Г-жа Ватева. Ако двама с В. Ватева намерите някой подготвени в Русе, може да им го дадете да го изпълнят. Ако не, да остане само за двама ви.
към текста >>
13.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва
фактически
да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи.
След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията.
За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва
фактически
да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи.
Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането.
към текста >>
Ако пък
фактите
не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани.
Ако пък
фактите
не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! "
към текста >>
Факти
веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни.
Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр.
Факти
веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни.
Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма. Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и твари.
към текста >>
Нека след този факт - а такива
факти
и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи".
Нека след този факт - а такива
факти
и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4
към текста >>
Тия кратки цитати из статията и много
факти
, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н.
Тия кратки цитати из статията и много
факти
, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>
Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите
факти
на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите
факти
на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>
Ето
фактите
:
Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са.
Ето
фактите
:
22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени."
към текста >>
Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво
фактическо
основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България.
особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия Министерството издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му.
Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво
фактическо
основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България.
При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар.
към текста >>
Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от
фактическа
страна, така и от законна гледна точка.
Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното.
Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от
фактическа
страна, така и от законна гледна точка.
И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство. Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните одобрение и препоръка на списанието „Всемирна Летопис", дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки за него. Обаче, съгласно чл. 11 от закона за Народното Просвещение, който определя властта на главния секретар при Министерството, този последният не е имал право, по силата на дадената му от закона власт, да издаде, в случая, въпросното предписание.
към текста >>
Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на
фактите
и клеветнически тенденции.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст.
Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на
фактите
и клеветнически тенденции.
Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп.
към текста >>
Л." си позволява да пише като „научни
факти
" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс.
Л." си позволява да пише като „научни
факти
" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации.
към текста >>
2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни
факти
.
Айнщайн, Оливир Лодж, проф. Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци.
2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни
факти
.
3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е.
към текста >>
По този начин днес са запазени много важни
факти
.
В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник.
По този начин днес са запазени много важни
факти
.
Ето един от тях. На стр. 41 са публикувани показанията на Иван Толев. Ето защо ги поднасяме тук. „Духовна култура", кн.
към текста >>
1. За Иван Толев при различни случаи са поместени
факти
от различните застъпени автори в „Изгревът".
учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28. Иван Толев в „Изгревът"
1. За Иван Толев при различни случаи са поместени
факти
от различните застъпени автори в „Изгревът".
Тук ще цитираме последователно по томове: I. том, стр. 197 „Разказ за мършата" II. том, стр. 286 „Всемирна летопис"
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Как вижда нещата, не зная, но
фактите
са налице.
Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни. Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение. Чудно нещо! Ние тръгваме инкогнито." - „Възможно е, казах аз, но Учителят прочете това на небето." Тримата братя се замислиха, но повече не можахме да си кажем дума, защото влакът потегли. Те останаха да си мислят, но и аз, като се качих на софийския влак, продължих усилено да мисля върху думите и постъпките на Учителя.
Как вижда нещата, не зная, но
фактите
са налице.
Отде и как е придобил това знание, тази наука, къде е следвал тази педагогическа школа и тъй майсторски прилага нейните методи, не зная, но аз, като малък учител в обществото, се възхищавам от тях и се уча. Много знания има, но знае и да мълчи. Мълчи, но и с мълчанието говори. Влакът се движи, спира и пак потегля и аз си мисля, и неусетно стигнах София. Слязох от влака и тихо, полугласно си казах: Така е, да знаеш много, но да знаеш и да мълчиш: да говориш, но да знаеш кога да говориш и колко да говориш.
към текста >>
15.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Ако той е лицемер, лицемерието трябва да има белези, но тогава закон трябва да има,
факти
трябва да има, де му са белезите?
Между вас не е имало един спор разумен, тъй да сте го обмислили разумно. Трябва да кажете: „Иди да кажеш на брата си, че пътят, по който върви, не е добър“. И ти ще му кажеш. А пък тия духове друго съветват. Казват: „Този виждаш ли го, този лицемер“.
Ако той е лицемер, лицемерието трябва да има белези, но тогава закон трябва да има,
факти
трябва да има, де му са белезите?
Ако е лош, като лош той трябва да има и други белези. По този алхимически закон искам сега да започнете едно пресяване, вътрешно пресяване. Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи пощи, когато няма никакво вълнение на въздуха. Тогава наблюдението е най-хубаво. И ние когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо.
към текста >>
16.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество
факти
и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество
факти
и логически заключения.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>
17.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество
факти
и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество
факти
и логически заключения.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>
18.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на
фактите
.
А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става".
Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на
фактите
.
"Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава". Това е Виделината. Това е Духовният свят, Царството на Духовните Закони. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Това е Славата на Бога.
към текста >>
19.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Тя само констатира
фактите
, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи.
За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи.
Тя само констатира
фактите
, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи.
Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот?
към текста >>
20.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Учителят изнася в своите беседи явно всички
факти
и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение.
Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г.
Учителят изнася в своите беседи явно всички
факти
и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение.
Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена.
към текста >>
21.
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти
, 16.04.1925 г.
„Света Неделя“ – история и
факти
Атентатът в катедралната църква
„Света Неделя“ – история и
факти
Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Извършен е на 16 април 1925 г., 16 ч. Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит.
към текста >>
Атентатът в „Света Неделя“ – история и
факти
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Извършен е на 16 април 1925 г., 16 ч.
Атентатът в „Света Неделя“ – история и
факти
Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година. Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати.
към текста >>
Атентатът в „Света Неделя“ – история и
факти
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Извършен е на 16 април 1925 г., 16 ч. Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти
Атентатът в „Света Неделя“ – история и
факти
Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година. Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април.
към текста >>
22.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.
, 24.08.1925 г.
Теоретически казвате не, но
фактически
го вършите тъй - давате овцата.
На вълка трябва да дадете една овца. Но ще кажете: „Имам ли право аз да дам овца на вълка? " Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете: „Нямаме право".
Теоретически казвате не, но
фактически
го вършите тъй - давате овцата.
Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семена от нея. Вие ще кажете: „Защо да изгният тия семена в земята". А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите.
към текста >>
23.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на
фактите
.
А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става".
Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на
фактите
.
"Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава". Това е Виделината. Това е Духовният свят, Царството на Духовните Закони. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Това е Славата на Бога.
към текста >>
24.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически
факти
за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя.
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически
факти
за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически
факти
за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя.
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически
факти
за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически
факти
за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя.
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически
факти
за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
Макар че те няма привидно тук, но
фактически
и ти си тук, при Учителя, при нас, на езерата.
Ти направи това, което направи оная бедна вдовица във времето на Христа, която даде своята лепта от 2 аспри, които Христос най-много оцени. Днес и ти имаш в Божествената каса 2 асприци, вложени, които ще дават за тебе едно голямо благо, едно голямо благословение - благо духовно и материално. При спомена за този ти жест, не мога да не се трогна от душа, от умиление и от радост. Прекарвам добре. Гледам да използувам времето в духовна работа, което ще бъде от значение и за нас двамата.
Макар че те няма привидно тук, но
фактически
и ти си тук, при Учителя, при нас, на езерата.
* * * Животът на човека определя неговите вярвания. Когато мислите на двама или повече са в хармония, се образува светлина. Правият път зависи от интензивността на силите у човека. Разлика между дух и душа.
към текста >>
28.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а
фактически
се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала.
Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а
фактически
се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2.
към текста >>
29.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а
фактически
се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала.
Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а
фактически
се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2.
към текста >>
30.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а
фактически
се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала.
Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а
фактически
се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2.
към текста >>
31.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а
фактически
се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала.
Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а
фактически
се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2.
към текста >>
32.
Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември
, 15.11.1936 г.
В.К.: И оттогава
фактически
Той е държал лекции.
Чак на другата Нова година -1937 год. дойде, да. В.К.: На коя дата стана побоя, ако си спомняш? Е.А.: Побоя, е как да не мога да си спомня. Побоя беше на 4 май, доколкото си спомням по памет - 4 май, да 1936 год.
В.К.: И оттогава
фактически
Той е държал лекции.
Отива на Рила, връща се от Рила, почва да държи лекции, става скандала с тази Ричка и Велеви, и тая година докрая изобщо не се държали лекции? Е.А.: Не са се държали лекции. Но на Рила Той беше така много вързан. В.К.: Не можеше да говори, не можеше да движи ръката си. Е.А.: Не можеше.
към текста >>
33.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март
, 7.03.1937 г.
- Историческите
факти
в нас стават.
1. Спомен на Ана Шишкова: Задължения към Бога 2. Спомен на Ана Шишкова: Душата е съкровище Спомен на Ана Шишкова 109. Задължения към Бога Неделя, 7.III.1937г., след гимнастиката
- Историческите
факти
в нас стават.
Имаме свещени чувства, идея - да знаем как да я използваме. Когато ги отпратим да си вървят, става потъмнение. Изгубили сме, което Бог е създал. В умствения свят да пазим светлината на ума си. В духовния свят да не изгубим топлотата на сърцето си.
към текста >>
34.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Учителят изнася в своите беседи явно всички
факти
и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение.
Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г.
Учителят изнася в своите беседи явно всички
факти
и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение.
Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена.
към текста >>
35.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които
фактически
да донесат нещо.
Той й даде работа в Дирекцията на полицията. Това беше моята вина - че се бях отнесъл човешки. Разбира се, това следствие се свърши с нищо, но се опитаха да упражнят срещу мене тормоз, като реакция срещу онова положение, което имах пред царя. Това става известно. Аз имам записани в моя дневник известни неща - няма да го чета, за да не ви отегчавам, - известни разправии, които ставаха между министрите и в които аз взимах участие само дотолкова, доколкото защитавах интересите на избирателите.
Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които
фактически
да донесат нещо.
3. Английският представител в София е пълномощният министър Морис Питърсън. Ето как Лулчев обяснява този случай: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. 256 - Есенцията е тази: че той [цар Борис III] трябва да възприеме английската политика като образец, т.е. както английските политически мъже се водят със своя народ.
към текста >>
А
фактически
царят изобщо не възприема това, което му се казва от Лулчев, а пък Лулчев невинаги предава точно онова, което му казва Учителят Дънов. Вж.
Единствено остана сградата на училището в с. Брезе като паметник и когато минавахме покрай нея с камионите - качени в тях, отивахме на бригада да събираме сено, - от нея лъхаше голяма тъга. Като че ли сградата плачеше. 83. Владимир Робев - дипломат, пълномощен министър в Полша (1925 -1931 г.), в Латвия (1931-1933 г.) и в Румъния (1933-1936 г.). Причината да се раздухват тези слухове са самите братя Лулчеви - Любомир и Андро, понеже се хвалят пред своите приятели политици.
А
фактически
царят изобщо не възприема това, което му се казва от Лулчев, а пък Лулчев невинаги предава точно онова, което му казва Учителят Дънов. Вж.
«Изгревът», том I, стр. 337. А кой управлява България - вж. «Изгревът», том I, стр. 487-491 и том I, стр. 39-42. 84. Сава Савов - роден през 1864 г.
към текста >>
Сега ще управлява Доброто, но Злото ще му изпълнява заповедите,
фактически
изпълнител на земята е Злото, то изпълнява заповедите на Доброто.
«Изгревът», том I, стр. 327-328, 449-454. 128. Според Учителя Дънов Доброто и Злото са реални сили, които вървят една до друга и участват и движат живота на земята. Досега Злото е управлявало, а Доброто му е изпълнявало заповедите. А сега епохата е друга - с идването на Учителя.
Сега ще управлява Доброто, но Злото ще му изпълнява заповедите,
фактически
изпълнител на земята е Злото, то изпълнява заповедите на Доброто.
Това е причината да виждаме около себе си само Зло. Онова, което продължава живота - това е изпълнението на Волята на Бога чрез Любовта. А изпълнителят е Злото. Та, и Злото изпълнява Волята Божия. Над всичко стои Бог!
към текста >>
36.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Фактически
, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт!
Фактически
, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! "
към текста >>
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като
факти
, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание!
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като
факти
, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата.
към текста >>
37.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са
фактите
- волята.
В дадения случай вие се нуждаете от 1, 2, от 3 яденета. Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изисква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи.
Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са
фактите
- волята.
На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона.
към текста >>
На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са
фактите
.
Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изисква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята.
На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са
фактите
.
Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона. Не те създадоха този закон.
към текста >>
38.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Споменаваме тези
факти
, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят.
Народният съд започва да заседава на 20 декември 1944 г., с първи състав срещу тримата регенти, всички министри от петте кабинета от 1 януари 1941 г. до 8 септември 1944 г., заедно с министър-председателите и дворцовите съветници - 51 човека. Втори състав е срещу народните представители от 25-то обикновено Народно събрание, на брой 129 човека. Присъдата се прочита на 1 февруари 1945 г. На смърт са осъдени 2730 души, от които, министри на три кабинета и 67 народни представители.
Споменаваме тези
факти
, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят.
Те извършиха престъпление и след това дойде възмездието за тях. Те бяха разстреляни. От друга страна, Учителят бе заявил, че на комунистите също не е позволено, след като вземат властта, да убиват хора. Учителят им бе дал разрешението на тази задача - какво да правят. Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени работници и затворници.
към текста >>
39.
Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд
, 25.12.1944 г.
Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които
фактически
да донесат нещо.
Той й даде работа в Дирекцията на полицията. Това беше моята вина - че се бях отнесъл човешки. Разбира се, това следствие се свърши с нищо, но се опитаха да упражнят срещу мене тормоз, като реакция срещу онова положение, което имах пред царя. Това става известно. Аз имам записани в моя дневник известни неща - няма да го чета, за да не ви отегчавам, - известни разправии, които ставаха между министрите и в които аз взимах участие само дотолкова, доколкото защитавах интересите на избирателите.
Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които
фактически
да донесат нещо.
3. Английският представител в София е пълномощният министър Морис Питърсън. Ето как Лулчев обяснява този случай: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. 256 - Есенцията е тази: че той [цар Борис III] трябва да възприеме английската политика като образец, т.е. както английските политически мъже се водят със своя народ.
към текста >>
40.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №95
, 19.03.1906 г.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
41.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 2
, 08.09.1898 г.
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят.
към текста >>
42.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93
, 19.09.1905 г.
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П.
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152.
към текста >>
43.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 45
, 23.11.1900 г.
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни.
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>
44.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без
фактическа
документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без
фактическа
документация.
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.
към текста >>
Нямаме абсолютно никаква
фактическа
документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."
Нямаме абсолютно никаква
фактическа
документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.
към текста >>
45.
Роден Сотир Иванов Костов
, 21.11.1914 г.
Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения,
факти
, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания.
Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение.
Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения,
факти
, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания.
Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя.
към текста >>
46.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
Фактически
Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение.
Те са образувани от Разумни същества. Затова тези течения са под контрола на тези Същества, чрез тях те влияят на хората през пространството”. Николай Дойнов размишлява върху наученото в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Тук трябва да се отбележи едно интересно явление в световната историята на астрологията. И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията.
Фактически
Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение.
По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите.
към текста >>
При това осмисляне на физичните
факти
в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия.
Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята. В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека. Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност. Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията.
При това осмисляне на физичните
факти
в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия.
Интересен, от гледище на днешната т. н. “митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията. Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата.
към текста >>
“митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между
факти
от астрологията и митологията.
Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност. Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията. При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия. Интересен, от гледище на днешната т. н.
“митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между
факти
от астрологията и митологията.
Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък. “Символите са езикът, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов.
към текста >>
47.
Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам
, 25.12.1986 г.
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя?
към текста >>
Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции.
Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев Учителя във Варна
към текста >>
48.
Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд
, 30.12.1944 г.
Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня
факти
, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.Господа съдии!
Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората.Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.Господа съдии!
Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня
факти
, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.Господа съдии!
Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот.Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи.Господа народни съдии! Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай.
към текста >>
Но отричането на
фактите
, които не разбираме или не можем в момента да обясним, това не е наука.
В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи.Господа народни съдии! Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отречем нещата, и като ги поддържаме, те пак си съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или отнемем на природата.
Но отричането на
фактите
, които не разбираме или не можем в момента да обясним, това не е наука.
Ако разполагах с време, бих обяснил много работи, които в Англия, Америка и други части на света отдавна се знаят, и на които у нас някои се присмиват, без да са си дали труд сериозно да ги проучат. Но аз намирам, че те не са виновни за това. Условията на живота у нас са още доста сурови и дават възможност на малцина да надникнат в тези области. Метапсихика, радиестезия, характерология, херметизъм, хиромантия, графология, френология, астрология - всичко това са вече научно обосновани дисциплини и за някои, от които съществуват и катедри при някои университети в Англия, Германия, Япония и Америка. Тук можем само да ги споменем.
към текста >>
Вие чухте
фактите
и ще присъдите отговорностите.
Това не е нито патологично, нито реакционно учение, то не е религия, а още по-малко - секта. То е учение за целокупния живот, към което принадлежат десетки хиляди хора в България и стотици хиляди вън от България. Техният живот е пред вас, те живеят между вас и вие сами ще ги прецените. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867)Господа народни съдии!
Вие чухте
фактите
и ще присъдите отговорностите.
Ако може да става дума да съм бил на някаква служба, то е била вярната и безкористна служба на народа си, и на гонените и преследваните негови синове. И ако може да се говори за някакво “филство”, то е било “человеко-филството”, “братолюбието” към всички страдащи.Господа съдии! България се намира пред своя златен век. Тя ще изживее върховни моменти и ще има нужда от всички свои добри, разумни и справедливи хора. Те ще трябва да бъдат впрегнати на работа в общите усилия за постигане благоденствието на нашия народ и цялото човечество.Твърдо вярвам, че в тая велика задача почитаемият Народен съд достойно ще изпълни своята голяма роля, като отдели справедливо житото от къклицата.
към текста >>
49.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
„
Факти
, закони, принципи“2, „Човешка, ангелска и Божествена любов“, стр. 25.
Може да хванете палеца за най-долната част, за основата му и да го погладите отстрани от основата до върха три пъти. После погладете палеца отгоре три пъти, от горната страна на ръката. После го погладете три пъти от долната страна на пръста. След това погладете палеца на дясната ръка. Много глупави работи сте направили, защо да не направите и това.
„
Факти
, закони, принципи“2, „Човешка, ангелска и Божествена любов“, стр. 25.
Аз ще ви дам едно упражнение за една седмица. То е следното: с левия палец подпирате десния, с десния показалец подпирате левия, с левия среден пръст – десния, с десния безименен – левия, с малкия ляв пръст – десния малък пръст. След това обратно: с десния палец подпирате левия, с левия показалец – десния и т.н. С туй упражнение ще предизвикате известна енергия в себе си. Вие ще правите упражнението сутрин и вечер.
към текста >>
50.
Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя
, 31.01.1900 г.
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя?
към текста >>
Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции.
Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев Учителя във Варна
към текста >>
51.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Но
фактите
са
факти
.
Според мене работата на Паша беше образцова както по времето на Учителя така и след Неговото заминаване.Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша. Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия. Аз гледам и не вярвам на очите си.
Но
фактите
са
факти
.
И той сега ме упреква, че ние сме променили Словото на Учителя и се явяваме най-големите врагове на Учителя. Аз се изненадвам от това заключение и го питам: „Ти какво би направил? " А той отговаря с една дума: „Ще го отпечатам тъй както е разчетено." Аз мълча, а сестра Мария до мене седи, и слуша и казва: „И аз бих го отпечатала така както е в стенограмата." Ето един проблем, който ще решава вашето поколение. От 1945 до 1950 г. ние издадохме 51 томчета.
към текста >>
52.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Но
фактите
са
факти
.
Според мене работата на Паша беше образцова както по времето на Учителя така и след Неговото заминаване.Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша. Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия. Аз гледам и не вярвам на очите си.
Но
фактите
са
факти
.
И той сега ме упреква, че ние сме променили Словото на Учителя и се явяваме най-големите врагове на Учителя. Аз се изненадвам от това заключение и го питам: „Ти какво би направил? " А той отговаря с една дума: „Ще го отпечатам тъй както е разчетено." Аз мълча, а сестра Мария до мене седи, и слуша и казва: „И аз бих го отпечатала така както е в стенограмата." Ето един проблем, който ще решава вашето поколение. От 1945 до 1950 г. ние издадохме 51 томчета.
към текста >>
53.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Ако се вгледаме във
фактите
от неговия живот, ще открием навсякъде това чудно съчетание на саморазпалващ се дух и строга самодисциплина; на поетическа широта и непоколебимо дело, точно изработващо всеки детайл; но колкото по-дълбоко навлизаме във всичко, оставено от брат Борис - спомени, житейски
факти
, разкази, размишления послания, писма, сентенции, толкова по-ясно се очертават с пределна чистота чертите на ученика – служител Божий.
На екскурзии в планината брат Борис запалва и поддържа огъня за братята и сестрите в мъгла, вятър и дъжд. А по-късно, след като Учителя напуска физическия свят, Борис Николов, като ръководител на Братството, изпраща своите вдъхновяващи празнични послания до всички братски групи в страната, завършвайки с думите: „За всичко благодарете, непрестанно се молете, Духът не угасяйте! " и „Словото на Живота пазим." Да разпалва духа както в себе си, така и в другите, дори при трудни условия - това той умееше. И да запази Словото успя, защото разбираше устойчивостта на камъка. Камъкът и огънят - тези природни сили брат Борис съчетава и изявява по свой собствен, неповторим начин.
Ако се вгледаме във
фактите
от неговия живот, ще открием навсякъде това чудно съчетание на саморазпалващ се дух и строга самодисциплина; на поетическа широта и непоколебимо дело, точно изработващо всеки детайл; но колкото по-дълбоко навлизаме във всичко, оставено от брат Борис - спомени, житейски
факти
, разкази, размишления послания, писма, сентенции, толкова по-ясно се очертават с пределна чистота чертите на ученика – служител Божий.
Източник: /В-к „Братски живот”, 2007 г., бр.24/ Борис Николов (30.12.1900 г. – 22.12.1991 г.) II ЧАСТ – Образът на ученика Соня Митева
към текста >>
54.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
Фактите
са налице.
Венера в Лъв е пълна проява на човешката любов на Земята. (Венера паралел Плутон). Тя е свързана с Божията любов и Влад имаше най-братски отношения към сестрите и винаги им услужваше, с каквото можеше. Бързо загубва това чувство на обикновена любов в живота си.Бог на силните души дава трудни изпити, изразени в квадратури и опозиции в хороскопа. Но пред лицето на Учителя Влад преодоля негативните аспекти на радикса и ги превърна в подчертано позитивни.
Фактите
са налице.
Най-големият гонител на астрологията и астролозите в миналото ( - Слънце точен квадрат Уран и - Слънце квадрат Плутон), стана един действащ астролог и написа учебник по астрология и беше постоянно преследван.Меркурий е в съвпад с Алгораб - делта врана, която има силно марсово и сатурново влияние. Дава много силен и задълбочен ум, насочен към идеите на братството.Венера е в съвпад с Регул - сърцето на Лъв. Сьчетава най-хубавите качества на Юпитер и Марс. В ІІІ дом дава най-хубави отношения към близките си - братя и сестри и отлични условия за учене на Словото.Като ходехме в планината, брат Влад се потеше много и слагаше на гърба си сухи кърпи. Разболя се, влезе в болница и там, като се поти, няма кои да му сменя кърпите и хвана бронхопневмония и си замина на 4.ІІ.1974 г.
към текста >>
55.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото
фактите
натрупали се от 45 години говореха друго.
А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е. че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г.
Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото
фактите
натрупали се от 45 години говореха друго.
Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него и след като си замина Учителя ме беше страх от него и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души".
към текста >>
Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото
фактите
, натрупали се от 45 години, говореха друго.
А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г.
Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото
фактите
, натрупали се от 45 години, говореха друго.
Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него, и след като си замина Учителя ме беше страх от него, и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души".
към текста >>
56.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
И макар че аз се занимавам с точна наука,
фактите
еднозначно ми потвърждаваха това.
Но тя настойчиво повтори: „Дръж си изпита и да казваш всеки ден Добрата молитва, 91 псалм и молитвата на Данаил.“ Когато на другия ден отидох на работа, ми казаха, че е обявен конкурс по моята специалност и срокът изтича след 10 дни. Аз веднага подадох документи и започнах усилено да се готвя, защото материята беше огромна. По няколко пъти на ден казвах молитвите, които Йорданка Жекова ми препоръча, благодарях непрестанно на Бога и на Учителя. Спечелих конкурса и това ми даде голяма възможност да имам добра работа с повече свободно време и два месеца отпуск през лятото, за да мога по-пълноценно да участвам в братския живот на Рила. Всички тези мои скромни опитности с учениците на Учителя ми говореха за живата връзка, която те бяха изградили с Учителя.
И макар че аз се занимавам с точна наука,
фактите
еднозначно ми потвърждаваха това.
Родена съм след заминаването на Учителя. Не съм имала прекрасната възможност физически да го видя и да бъда до него. Но съм благодарна, че чрез неговите ученици на живо се докоснах, усетих, почувствах и преживях много незабравими мигове. Чрез тях познах Учителя, защото това, което той беше вложил и изградил в тези скромни, тихи и добри хора, се излъчваше от цялото им същество. Учителят с Йорданка Жекова, Савка Керемедчиева и д-р Иван Жеков на Рила
към текста >>
57.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните
факти
от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните
факти
от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета,
към текста >>
58.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните
факти
от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните
факти
от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета,
към текста >>
59.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
„Научна Астрология“ ще задоволи широк кръг читатели с неподражаемия си стил и език, съчетаващ строго научни актуални
факти
с един мелодичен лиричен изказ.
Читателите ще се насладят на „Астрологията“ на Сефариал – първото четиво в новата ни българска история на астрологична тема, издадена през 1929 г. По неведома закономерност тази книга беше и първата на книжния ни пазар след промените през 1989 г., но без да е посочен преводачът. Освен оригиналните статии, отпечатани в списание „Житно зърно“, в съдържанието са включени като приложения и изследванията на автора по въпроси, свързани с физиогномията. Включена е и книгата „Лица и души“. Всичко това има връзка с цялостния и завършен философски замисъл на Георги Радев.
„Научна Астрология“ ще задоволи широк кръг читатели с неподражаемия си стил и език, съчетаващ строго научни актуални
факти
с един мелодичен лиричен изказ.
Приятно четене! ___________________________ Източник: "Научна астрология" от Георги Радев Приятели на дъгата ГЕОРГИ РАДЕВ
към текста >>
60.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
В. К.: Това е
фактически
на стр.
Г. С.: Има някои неща, които не са точно написани. Искам само да се уточнят. В случката, дето Надка Боева разказва за молитвата на туркинята, тя казва, че влязъл в стаята, Той влязъл в стаята, дал й пари и излязъл. В стаята на жена туркиня не може да влезе нито мъж, нито българин. Той отвънка й подал плика и се върнал.
В. К.: Това е
фактически
на стр.
14 отдолу нагоре, ред 14-15 е. Не влязъл, а почукал на вратата и подал плика. В турска къща мъже не могат да влязат, дето има жени. Г. С.: 2. Друга забележка е за първия събор в Айтос на Паспалата, когато говорили брат Куртев и Учителя, те са уточнили час за тръгване три часа, вместо 12, както е записано в книгата.
към текста >>
61.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Не се оплаквам ни най-малко, но описвам точно
фактите
.
Палатката ми е така, че не може наблизо да се запали огън и аз трябва изключително да чакам Елена да ми дава и вода. Много ми услужва, но мен ми е крайно неудобно. Не мога да я задължавам, а пък и нямам физическата възможност да си го направя сама. Туй да се неправи тук, например чиниите да се не миели близко до палатките и огън не мога да си запаля, а чакам Елена да занесе тенджерата на голямото огнище пак да го готви. Разбира се после я каня да вечеряме, но не зная защо струва ми се, че много я обременявам.
Не се оплаквам ни най-малко, но описвам точно
фактите
.
Ето какво се случи и днес. Бях сложила зарзавата в една тенекия половината, която в село ми служеше за чешмичка, тук хем да има и вода в какво да си сложа за миене на чинии. Мястото ми е пак край пътека - съобщава Учителевата палатка с другите и Той винаги минава край мен и винаги ме поздравява, даже по два пъти на ден, като съм вън. И другото исках да ти кажа, сложили сме чешмичката до Еленината и моята палатка. Учителят като я видял казал нещо на Елена за нея и аз й казах, че ако би я поискал да я сложи до палатката Му за да си услужва.
към текста >>
Не за да правя донесения, но като
факти
.
Пращам Елена да пита дошлите и веднага да дойде да ми каже няма ли нещо от теб. Като паднаха палатките на Учителя, на Савка и на Елена, а моята малка лодка устоя на бурята. Учителят казал, че Бог благославял смирените посочвайки палатката ми. Че тя е почти най-малка от всички, но нямаше нужда да тичат и да ми помагат. Имам доста работи да ти казвам, които не смея да пиша.
Не за да правя донесения, но като
факти
.
Особено бе ми мъчно гдето Елена не казала на онзи тип да се не мие. Казвам й, знаеш ли, че всяка погрешка за мен е на живот и на смърт. Мен сърцето ми се разкъса, а тя казва, че слънцето всичко изчиствало. Не се докоснах вече до тая тенекия и няма да се докосна докато не ми кажеш ти какво да направя. Тя ми носи вода и ми услужва, а много повече би ми услужила, а не му позволяше.
към текста >>
62.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но
фактически
се отцепва и образува една доста голяма организация.Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието.
Не, май че в 1909 г. го има вече. В.К.: Какво ще ми кажете за толстоистите по онази епоха. С.К.: Но чакай да кажа още две думи за Бъчваров. Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление.
И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но
фактически
се отцепва и образува една доста голяма организация.Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието.
Така ми се струва. Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги. Между тях си спомням, какво беше, че българския народ има нещо като духовно призвание ли какво беше, така обаче, когато аз дойдох вече тука, вече почти не се говореше, не се споменуваше за Бъчваров и заглъхна.
към текста >>
63.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но
фактически
се отцепва и образува една доста голяма организация.Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието.
Не, май че в 1909 г. го има вече. В.К.: Какво ще ми кажете за толстоистите по онази епоха. С.К.: Но чакай да кажа още две думи за Бъчваров. Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление.
И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но
фактически
се отцепва и образува една доста голяма организация.Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието.
Така ми се струва. Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги. Между тях си спомням, какво беше, че българския народ има нещо като духовно призвание ли какво беше, така обаче, когато аз дойдох вече тука, вече почти не се говореше, не се споменуваше за Бъчваров и заглъхна.
към текста >>
64.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Виждах как Мъдреца най-малките
факти
, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето.
Това бе Йордан - шофьора. Учителят го посочи: „Виж как той постъпва с него! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него". Така и стана. Осъдиха го и го убиха.
Виждах как Мъдреца най-малките
факти
, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето.
Това вече не ме изненадваше, но ме учудваше. Лулчев е питал Учителя за кармата си. Казал му: „Искаш ли да ликвидираш с кармата си този живот! " Лулчев отговорил: „Искам". Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам!
към текста >>
НАГОРЕ