НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
130
резултата в
71
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
От
фактите
на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
От
фактите
на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.
към текста >>
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и
факти
.
Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука?
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и
факти
.
„Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
към текста >>
4.
Фактите
, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас?
Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе?
4.
Фактите
, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас?
Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
към текста >>
5. И действително,
фактите
показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки.
Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката.
5. И действително,
фактите
показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки.
За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26] 6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове:
към текста >>
1. И тъй, като се основаваме на
фактите
, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие
1. И тъй, като се основаваме на
фактите
, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>
Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и
факти
.
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука?
Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и
факти
.
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
към текста >>
Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни
факти
, на нови открития.
Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни
факти
, на нови открития.
При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
към текста >>
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на
фактите
) е станало задължително за нея.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на
фактите
) е станало задължително за нея.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
към текста >>
За този ум Учителят казва, че „работи с
фактите
и схваща нещата материалистически.
Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1. [41] Съвременната наука оперира главно с т. нар. обективен, конкретен ум в човека.
За този ум Учителят казва, че „работи с
фактите
и схваща нещата материалистически.
Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите.
към текста >>
Материален свят или свят на
факти
.
[58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3.
Материален свят или свят на
факти
.
Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни
факти
за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни
факти
за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.
към текста >>
Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против
фактите
?
А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив?
Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против
фактите
?
Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване?
към текста >>
Един от научните
факти
, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.
Един от научните
факти
, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери. Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия. Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай.
към текста >>
Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на
фактите
, които притежава в себе си.
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината.
Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на
фактите
, които притежава в себе си.
Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие.
към текста >>
Тук сме задължени от
фактите
да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Тук сме задължени от
фактите
да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това?
към текста >>
Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем
фактически
; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна.
Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем.
Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем
фактически
; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна.
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва.
към текста >>
Не, той е трябвал да научи от положителни
факти
на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.
Не, той е трябвал да научи от положителни
факти
на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество.
към текста >>
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни
факти
за неизменното им отношение към нас, разумните същества.
– обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни
факти
за неизменното им отношение към нас, разумните същества.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване.
към текста >>
Фактите
показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял.
И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите.
Фактите
показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял.
5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
към текста >>
1. Един от научните
факти
, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми.
5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм
1. Един от научните
факти
, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми.
В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери. Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. 2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна.
към текста >>
5.
Фактите
обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили.
3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили.
5.
Фактите
обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили.
Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
към текста >>
Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на
фактите
, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове.
Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на
фактите
, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?!
към текста >>
13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на
фактите
, които то представя.
Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината.
13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на
фактите
, които то представя.
Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора.
към текста >>
Тия
факти
, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.
Тия
факти
, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие.
към текста >>
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на
фактите
, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на
фактите
, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов.
към текста >>
2.
Фактите
ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
2.
Фактите
ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
От научните
факти
и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето.
Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества.
От научните
факти
и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето.
Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота.
към текста >>
При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни
факти
ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни
факти
ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
към текста >>
Но види се явно от
фактите
, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената.
Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.
Но види се явно от
фактите
, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената.
Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето.
към текста >>
Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от
фактите
да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените?
Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от
фактите
да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях.
към текста >>
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от
факти
, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от
факти
, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
към текста >>
От
фактите
, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще.
Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“
От
фактите
, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще.
Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите.
към текста >>
1. Научните
факти
показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията.
Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134]
1. Научните
факти
показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията.
Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената!
към текста >>
Все пак определени
факти
ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената.
Все пак определени
факти
ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде.
към текста >>
1.
Фактите
показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата
1.
Фактите
показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала?
към текста >>
Науката ни е предоставила многобройни
факти
от всички области на живота и тези
факти
говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение.
Науката ни е предоставила многобройни
факти
от всички области на живота и тези
факти
говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
към текста >>
1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от
фактите
, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.” 9. В начало бе Любовта
1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от
фактите
, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това. 2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е.
към текста >>
4.
УВОД
Славейков" и други малко известни
факти
и събития от живота му до края на 1904 г.
- Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р.
Славейков" и други малко известни
факти
и събития от живота му до края на 1904 г.
Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот.
към текста >>
Славейков" и други малко известни
факти
и събития от живота му до края на 1904 г.
Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р.
Славейков" и други малко известни
факти
и събития от живота му до края на 1904 г.
Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П.
към текста >>
5.
Пеню Киров - №2
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят.
към текста >>
6.
Пеню Киров - №45
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни.
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>
7.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят.
към текста >>
8.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни.
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>
9.
№93 (Пеню Киров)
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П.
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152.
към текста >>
10.
№95 (Пеню Киров)
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
11.
ПОСЛЕСЛОВ
Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на
фактите
.
ПОСЛЕСЛОВ
Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на
фактите
.
Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така тези исторически факти оживяват отново и заговарят на различен език. Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г.
към текста >>
Така тези исторически
факти
оживяват отново и заговарят на различен език.
ПОСЛЕСЛОВ Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на фактите. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области.
Така тези исторически
факти
оживяват отново и заговарят на различен език.
Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров.
към текста >>
Съдържанието им допълва и осветлява
факти
и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104).
Съдържанието им допълва и осветлява
факти
и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г.
към текста >>
12.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П.
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152.
към текста >>
13.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
към текста >>
14.
ПРЕДГОВОР
Но
фактите
говорят друго.
Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа.
Но
фактите
говорят друго.
Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В.
към текста >>
Но
фактите
говорят друго.
Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа.
Но
фактите
говорят друго.
Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В.
към текста >>
15.
155 ПИСМО
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение.
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен П.
към текста >>
После тия
факти
трябва да се пробват.
Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение. Трябват постоянни пресявания на фактите.
После тия
факти
трябва да се пробват.
Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
16.
169 ПИСМО
Вие ще се съгласите с Мен от самите
факти
на опитността.
Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки человек едновременно пише и по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина. Но все таки преводът е за предпочитане пред нямане на оригинала.
Вие ще се съгласите с Мен от самите
факти
на опитността.
Вие бихте се радвали за какъвто и да е К. превод от букви, слогове и думи отколкото да чакате негов оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчно достъпни са. Те винаги се складират в обширните человешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки.
към текста >>
17.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Ние можем да констатираме
фактите
, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой.
на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести.
Ние можем да констатираме
фактите
, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой.
И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони, правилното движение и правилата на естествената обмяна на веществата. Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие например никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна.
към текста >>
18.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези
факти
, които ни показват нарушението на разумните закони в света.
Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези
факти
, които ни показват нарушението на разумните закони в света.
Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр.
към текста >>
19.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от
фактите
, които стават, и доставят знанието на тия
факти
на човешкия ум.
Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат.
Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от
фактите
, които стават, и доставят знанието на тия
факти
на човешкия ум.
Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. „Интао“ значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна.
към текста >>
20.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
При такива
факти
всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
При такива
факти
всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
към текста >>
21.
400–450
Обективният ум е на
фактите
, а субективният – на законите.
424 Обективен и субективен ум. Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече. Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.
Обективният ум е на
фактите
, а субективният – на законите.
Но и двата не са още умът на принципите. 425 Пасивност. Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние.
към текста >>
22.
501 - 550
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а с
фактите
събират знанието.
Да дадеш, значи да посееш. Да посееш, това е Божествен живот. Любовта трябва да бъде посята в душата, за да дойде изобилието. Посей Любовта в душата си и изворите ще потекат. 534
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а с
фактите
събират знанието.
Ученикът. Учениците са свободни говорят Истината, прилагат Мъдростта. Ученикът трябва да учи. Като учи, Учителят е при него. Като не учи - Учителят му Го няма.
към текста >>
23.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
От тях излизат наяве неизвестни досега исторически
факти
, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г.
II, Житен клас, София, 1995. Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори. Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път.
От тях излизат наяве неизвестни досега исторически
факти
, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г.
В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф.
към текста >>
От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически
факти
за варненски събития около Учителя, неизвестни досега.
В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна.
От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически
факти
за варненски събития около Учителя, неизвестни досега.
Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни.
към текста >>
24.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Д-ство, IV, стр.18), u които не отговарят напълно на някои известни
факти
и затова не могат да се приемат за точни във всичко.
Ив. К. Радов, в „Атанас Чорбаджи", стр. 556-557, съобщава сведения, които той дължи несъмнено на устни съобщения, предимно на Константин Дъновски, зет на Атанаса Чорбаджи (вж. Спомените на същия в Изв. Варн. Археолог.
Д-ство, IV, стр.18), u които не отговарят напълно на някои известни
факти
и затова не могат да се приемат за точни във всичко.
Известието за събранието в Хадърджа на 21 май 1860 г. е приемливо, обаче съмнително е, че К. Дъновски, който тогава е бил свещеник в гръцката митрополия във Варна и който изобщо още не се бе лансирал в народните работи, а се държал доста настрана, е станал секретар на събранието, какъвто е могъл да бъде и свещеникът в Хадърджа Ив. Громов. Освен това погрешно е, че тогава (1860 г.) Атанас Чорбаджи се готвил да замине като представител на българите от Варненския окръг в Цариград, защото самата идея за изпращане в Цариград се повдига най-напред от Пловдив и се осъществява през следната 1861 год. (вж. П.
към текста >>
И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак
фактически
нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство.
Славейков във Варна, което се съхранява в архивата на Б. Даскалов в Трявна, дето същият му иска някои книги и между другото казва: „За туй днеска, умислен какво да правя, взех перото писмено да ви попитам за здравето ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение даскал във Варна, и дано се продължи за дълго време. Ако виж-даш да си спокоен и ако си вижда приятно, и ако тамкашните ста-рейшини имат съгласие." От приведеното в предишната забележка писмо на Мараджиев следва, че Славейков не ще е напуснал Варна много дълго преди 12 февруарий 1865 г., защото това не би останало неизвестно в Ески Джумая. Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирали в една българска община.
И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак
фактически
нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство.
Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчав-ка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в Турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да си създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите.
към текста >>
Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и
фактически
да си създаде във Варна отделна църква.
От приведеното в предишната забележка писмо на Мараджиев следва, че Славейков не ще е напуснал Варна много дълго преди 12 февруарий 1865 г., защото това не би останало неизвестно в Ески Джумая. Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирали в една българска община. И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство. Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчав-ка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в Турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи.
Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и
фактически
да си създаде във Варна отделна църква.
Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена.
към текста >>
25.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните
факти
в своя живот и които той е доверил на верующия.
Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!... След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** "
Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните
факти
в своя живот и които той е доверил на верующия.
Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал:
към текста >>
По този начин походът на Владислав III
фактически
представлява последният кръстоносен поход в Западноевропейското средновековие.
Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците. Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски.
По този начин походът на Владислав III
фактически
представлява последният кръстоносен поход в Западноевропейското средновековие.
Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи. Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г.
към текста >>
26.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без
фактическа
документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без
фактическа
документация.
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
към текста >>
Нямаме абсолютно никаква
фактическа
документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."
Нямаме абсолютно никаква
фактическа
документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.
към текста >>
27.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото человечество Любовта Му е еднаква.
Голов прочете Иоана: 6; 53-58. А г-н Дънов най-сетне прочете 23 Псалом и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият Живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии, Господ е приготвил такава трапеза.
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото человечество Любовта Му е еднаква.
Затова, ние трябва да му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Аз Съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения - ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота.
към текста >>
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много роботи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно: съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим - да се не повтаря робството. Царят-освободител е бил оръжие на Духа, Който обединява славянството. Той е именно, Който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много роботи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите. Не искам да знаете кой именно съм аз; желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама хора и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите?
към текста >>
фактите
.
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим - да се не повтаря робството. Царят-освободител е бил оръжие на Духа, Който обединява славянството. Той е именно, Който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България. За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много роботи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Не искам да знаете кой именно съм аз; желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама хора и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това.
към текста >>
28.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя?
към текста >>
Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции.
Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място..." Опит за реабилитиране на Иванов /това трябваше да е смешно ако не е толкова трагично /. Но негативниа път до Беинса Дуно е път на заблуда и отклонение по който са тръгнали масово. Малкото останали хора благословени с Духът на Истината страдат като гледат това а благословението си го чувстват като проклятие понеже никой не чува техните предупреждения.Спете спокойно и мислете позитивно докато потъвате /най емоционално не пожелавам на никого духовните страдани на посветените/.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Голов прочете Йоанна 6:53-58. А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза.
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота.
към текста >>
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора99 и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това.
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
- Бих желал да кажат някои мнението си, какви
факти
имат.
Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта. И в Новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове. След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси. Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие?
- Бих желал да кажат някои мнението си, какви
факти
имат.
Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения - или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят.
към текста >>
31.
Писма до семейство Иларионови - 1908
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение.
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>
После тия
факти
трябва да се пробват.
Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение. Трябват постоянни пресявания на фактите.
После тия
факти
трябва да се пробват.
Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен: П.К.Дънов * * *
към текста >>
32.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви
факти
имат.
И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове. След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси. Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие?
Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви
факти
имат.
Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизирват, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят.
към текста >>
33.
1921_13 Из Съборната беседа 'Милосърдието' от 23.08.1922г.
Аз боравя с
факти
, слушайте, това са
факти
, които изнасям.
Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всички братя ги считаха светии и ги кръстиха „светии Кирил и Методи". Казваха: „Спасението на България иде вече: светии Кирил и Методий"; но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях и една света Евгения.
Аз боравя с
факти
, слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали, но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. „Как, казват, Учителю, имаме това милосърдие".
към текста >>
34.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество
факти
и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество
факти
и логически заключения.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>
35.
1926_5 Спомени на Надежда Иларионова
Фактически
мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново.
Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?! " Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.
Фактически
мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново.
Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме. Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила.
към текста >>
36.
1926_8 Историята - разказ с продължение
Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически
факти
.
ИСТОРИЯТА - РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново.
Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически
факти
.
Обичам историята. Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.
към текста >>
37.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
С тази бомбардировка
фактически
започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга.
На практика всеки има възможност да определя своето поведение, като по личен избор възприема или отхвърля предлаганите му от обстоятелствата възможни варианти за осъществяване. Тази възможност човешкото съзнание квалифицира като свободна воля. Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му. Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето.
С тази бомбардировка
фактически
започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга.
Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец.
към текста >>
Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на
факти
с цел да се запази историческата истина.
Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на
факти
с цел да се запази историческата истина.
към текста >>
38.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград
Фактическото
положение на нещата обаче било съвсем друго.
Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова. Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им. Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи.
Фактическото
положение на нещата обаче било съвсем друго.
С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите. До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или гърци, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци. След отделянето на Българската църква от фенерската гръцка патриаршия всички църковни служби, за които става дума по-горе, както и самата черковна литургия се извършвала в новоорганизираните български църкви на старобългарски език. Точно тук, при тази важна стъпка във Варна и Варненско отец Константин повече от всеки друг е дал своя неоценим принос за повдигане на народностното съзнание на българите. При това трябва да се има предвид, че той е действал сам, без да има близката подкрепа на Атанас Чорбаджи, който по това време е бил в Цариград.
към текста >>
39.
029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна
С това отец Константин
фактически
започва да изпълнява функциите на областен духовен глава и застава начело на всички църковни и битови дела, свързани с българите и българщината във Варна и Варненско.
С факта на официалното откриване на църквата “Св. Арахангел Михаил” се скъсва с гръцката духовна опека на цариградската фенерска патриаршия над българското население във Варна. Този революционен акт на варненци, разбира се, не е могъл да бъде отминат безнаказано от гръцка страна. В това отношение отец Константин, който вече бил напуснал окончателно варненската гръцка митрополия, поел върху себе си цялата отговорност. Излагайки се на редица опасности, които той посрещал с твърдост и такт, успял да обезпечи на варненските българи църковна независимост.
С това отец Константин
фактически
започва да изпълнява функциите на областен духовен глава и застава начело на всички църковни и битови дела, свързани с българите и българщината във Варна и Варненско.
Тази дейност на отец Константин съвпада с идването във Варна на новия гръцки митрополит Йоаким.
към текста >>
40.
УЧЕНИЦИ
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими
факти
и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя?
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими
факти
и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва:
към текста >>
41.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава
факти
и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава.
Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава
факти
и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова
към текста >>
42.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките
факти
, които стават.
Пеньо Ганев Учителят казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва." Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора. Учителят го посочи: "Виж как постъпва! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него".
Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките
факти
, които стават.
Това вече не ме изненадваше, а ме учудваше. Методи Константинов В края на август 1944 г. софиянци забелязват, че от двора на двореца се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори своите архиви, защото наближава нова историческа развръзка.
към текста >>
43.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Беше ми чудно и непонятно, но
фактите
потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него.
Той бе твърде загрижен. Считаше, че брат му не е сред живите. - "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил. Може би, все пак е жив! " Бяха изминали много години откак познавах Учителя и вярвах в Неговите големи възможности.
Беше ми чудно и непонятно, но
фактите
потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него.
За мен той бе фар в бурното море на живота. Винаги Учителят намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех, че Той сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - "Питай го - отвърна Николай, но сега е 1943 г, а Васил замина за СССР през 1923 г. Цели двадесет години.
към текста >>
44.
ЧУДОТВОРСТВО
Има много такива
факти
и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно.
Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова
Има много такива
факти
и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно.
Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората.
към текста >>
45.
ИСТИНА
Проверявайте
фактите
.
Помнете: който лъже в Мое име, нищо няма да остане от него! - Тъй казва Учителят! - Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в Мое име. Не лъжете в Името Божие. В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа.
Проверявайте
фактите
.
Не разпространявайте лъжливи слухове. При всяка лъжа човек скъсва връзките си с Божествения свят. При лъжата човек влиза в дисхармония с живота на Цялото и това носи своите последствия. Лъжата спира еволюцията на човека. Тогава Любовта не може да се прояви чрез него.
към текста >>
46.
СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ
Това са
факти
, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом. Всички трябва да се стремите към Слънцето като главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето или сутринните слънчеви лъчи са най-благоприятни върху човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра.
Това са
факти
, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
Направете следния опит: Когато имате хрема, мислете за земята и вижте, какъв ще бъде резултатът. След това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата. В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай ще изчезне скоро. Когато имате каквото да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия. За Слънцето има две схващания: Едни го схващат външно, те разбират само външното, видимото слънце; други разбират вътрешното, духовното слънце в човека - към това Слънце ще отправите мисълта си.
към текста >>
47.
СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО
За да видим какво точно е направил той, трябва да се запознаем по-задълбочено с
фактите
.
Оттук се вижда, че представата за Константин като ревностен последовател на християнството, е погрешна. Самият той е покръстен през 327 г. на смъртния си одър, когато е твърде изнемощял или апатичен, за да се противопостави. Такова е християнското предание, въз основа на което Константин често е смятан за човека, "покръстил Римската империя". Всъщност обаче императорът няма такива заслуги.
За да видим какво точно е направил той, трябва да се запознаем по-задълбочено с
фактите
.
към текста >>
48.
РЕДАКТИРАНЕ И ПРОМЯНА НА ПИСАНИЯТА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ
Нещо повече, в тях се съдържат
факти
, които не могат да бъдат намерени никъде другаде.
Някои от тях - Евангелие на Тома, Евангелие на Истината и Евангелие на египтяните, се споменават в трудовете на най-различни църковни отци - Климент Александрийски, Ириней и Ориген. Съвременните учени са установили, че някои, ако не и всички текстове в свитъците, са най-късно от 150 г. А един от тях съдържа материали, по-стари и от четирите Евангелия, включени в Новия Завет. Като цяло, свитъците от Наг Хамади са безценен паметник за ранното християнство. Някои от документите в тях са не по-малко достоверни от самите Евангелия.
Нещо повече, в тях се съдържат
факти
, които не могат да бъдат намерени никъде другаде.
Първо, те не са били подложени на цензурата и редакцията на по-късните ортодокси в Рим. Второ, съставени са за египтяни, а не за римляни, т.е. не са изопачени и съобразени с вкуса на римските* управници. И накрая, те явно се осланят на информация от "първа ръка", на разказите на очевидци, например на евреите, избягали от Светите места, дори на лични познати и съмишленици на Исус, които описват случилото се, без да изопачават историческата истина. Затова е обяснимо, че свитъците от Наг Хамади съдържат множество пасажи, от които ортодоксите биха настръхнали.
към текста >>
49.
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ
Това е едно твърдение, което мога да докажа математически, с
факти
и данни, но не на това общество.
Съвременните учени казват, че Слънцето, за да направи едно обръщане, нужни му са 20 милиона години. Знаете ли какво ще стане в света, когато Слънцето направи едно такова изключение? Ако това изключение попадне в нисходяща степен, цялата Слънчева система ще угасне, нашето Слънце ще потъмнее, а с това и всякакъв живот ще престане. Ако това изключение попадне във възходяща степен, слънчевата енергия ще се увеличи 10 пъти и тогава да му мислят хората, които са на Земята. Тъй че, сега има едно приблизително съвпадение - и Слънцето, и Земята са направили своите 100 милиона обращения и сега идват две изключения.
Това е едно твърдение, което мога да докажа математически, с
факти
и данни, но не на това общество.
Иска време, за да ви докажа формулите и фактите, с които окултната наука си служи. С това не искам да вселявам страх, но казвам, че има изключения и всеки човек трябва да бъде готов на поста си да ги посрещне. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения и богатият да почувства бедния като свой брат и бедният да почувства богатия като свой брат. Това е, което трябва днес да се насажда между хората. Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека и всички са дали само един резултат.
към текста >>
Иска време, за да ви докажа формулите и
фактите
, с които окултната наука си служи.
Знаете ли какво ще стане в света, когато Слънцето направи едно такова изключение? Ако това изключение попадне в нисходяща степен, цялата Слънчева система ще угасне, нашето Слънце ще потъмнее, а с това и всякакъв живот ще престане. Ако това изключение попадне във възходяща степен, слънчевата енергия ще се увеличи 10 пъти и тогава да му мислят хората, които са на Земята. Тъй че, сега има едно приблизително съвпадение - и Слънцето, и Земята са направили своите 100 милиона обращения и сега идват две изключения. Това е едно твърдение, което мога да докажа математически, с факти и данни, но не на това общество.
Иска време, за да ви докажа формулите и
фактите
, с които окултната наука си служи.
С това не искам да вселявам страх, но казвам, че има изключения и всеки човек трябва да бъде готов на поста си да ги посрещне. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения и богатият да почувства бедния като свой брат и бедният да почувства богатия като свой брат. Това е, което трябва днес да се насажда между хората. Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека и всички са дали само един резултат. Само тези разумни отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа.
към текста >>
50.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от
факти
, случки и събития.
Мария Златева Ние бяхме свидетели как дойдоха на 28.XII. с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на Своето Учение.
Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от
факти
, случки и събития.
Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Учителят бе казал още в самото начало през 1922 г.: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни.
към текста >>
51.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
Ученикът трябва да бъде доблестен да изнася
фактите
, както са в действителност.
От Божествено гледище страданието е един велик подтик, за да излезе човек от едно по-нисше и да влезе в едно по- висше състояние. От ученика се иска безстрашие. Страхът забавя ученика в неговия път. Страхът съществува у всички животни – онова малко чувство, което прави сърцето ви да трепва от страх. Всички престъпления в света стават от страх.
Ученикът трябва да бъде доблестен да изнася
фактите
, както са в действителност.
Той не трябва нито да намалява, нито да увеличава погрешките и Добродетелите си. На всяка Добродетел, която ученикът вижда у някого, той се радва, защото тя е Божественото в човека. От ученика се иска точност и изпълнение на обещанията. Ученикът изпълнява обещанията си доброволно, не по принуждение. За да бъде ученикът безстрашен, трябва душата му да се изпълни с Любов.
към текста >>
52.
МЪДРОСТТА НОСИ СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ
Изучаване на Природата по форма значи изучаване външната страна на явленията –
фактите
.
Учителя си служи със следното сравнение, за да изтъкне необходимостта от изучаването на Природата от това тройно гледище: Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават поотделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове.
Изучаване на Природата по форма значи изучаване външната страна на явленията –
фактите
.
Изучаване на Природата по съдържание значи изучаване на Силите, които организират и строят формите. Изучаване на Природата по смисъл значи изучаване на Разумното, което дава направление на Силите, които създават формите и които приготовляват общото развитие в Природата. Изучаването на Природата по форма, съдържание и смисъл ни довежда до Великата Божествена Мъдрост, която хвърля светлина във всички области на живота и ни дава творчески методи за работа и приложение. Изследването на Природата от това тройно гледище ни дава пълна картина за действителността. Съдържанието обяснява формата.
към текста >>
53.
ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА
Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните
факти
около нас.
ИСТИНАТА Истината е висшата Реалност. Истината съдържа началото и края на нещата. У ч и т е л я Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие.
Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните
факти
около нас.
Истината е над фактите, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи Светлина. Тя разкрива същината. Истината – това е Бог.
към текста >>
Истината е над
фактите
, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата.
Истината е висшата Реалност. Истината съдържа началото и края на нещата. У ч и т е л я Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие. Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните факти около нас.
Истината е над
фактите
, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата.
Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи Светлина. Тя разкрива същината. Истината – това е Бог. Тя е същината на Бога.
към текста >>
54.
ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА БЯЛАТА РАСА МИСИЯТА НА КУЛТУРИТЕ И РАСИТЕ
В по-ново време са събрани доста научни
факти
, които говорят в полза на това твърдение.
Атлантска или Четвърта раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен мястото на сегашния Атлантически океан, е заемал и обширни околни области. Научно е установено съществуването на този континент. Загатване за него дава още Платон в книгата си Тимей, където се излага разговорът между гръцкия законодател Солон и един жрец от храма при град Саис. Жрецът казал на Солон, че и в техните книги е записано за съществуването на Атлантида западно от Херкулесовите стълбове (Гибралтарски проток).
В по-ново време са събрани доста научни
факти
, които говорят в полза на това твърдение.
Португалците преди няколко века откриха Канарските острови. Те намериха там туземни жители, които дотогава мислели, че са единствените обитатели на цялата Земя. У тях съществувало предание, че западно от тях съществувала голяма суша, която потънала под морето, и че останки от нея са само техните острови със своето население. Когато испанците откриха Америка, те влязоха в досег с туземните племена на Мексико, Перу и прочее. Последните разказали на испанците за едно предание, съхранено от тях, а именно, че източно от земите им имало в старо време голяма суша, която после била погълната от вълните на океана.
към текста >>
55.
НОВИЯТ ПЪТ
При изучаване на Природата трябва да се проучат
фактите
, законите и принципите.
НОВИЯТ ПЪТ Веднъж Учителят каза:
При изучаване на Природата трябва да се проучат
фактите
, законите и принципите.
Над фактите стоят законите, а над законите – принципите. Съвременната наука върви по нов път. Източните народи, които представляват инволюционния период на човечеството, са учили по съвсем друг път. Сега при еволюционния период се тръгва по нов път. Той ще има по-добри резултати, по-добри постижения в подробностите.
към текста >>
Над
фактите
стоят законите, а над законите – принципите.
НОВИЯТ ПЪТ Веднъж Учителят каза: При изучаване на Природата трябва да се проучат фактите, законите и принципите.
Над
фактите
стоят законите, а над законите – принципите.
Съвременната наука върви по нов път. Източните народи, които представляват инволюционния период на човечеството, са учили по съвсем друг път. Сега при еволюционния период се тръгва по нов път. Той ще има по-добри резултати, по-добри постижения в подробностите. Когато човек се отнася към Природата с Любов, тя му разкрива своите тайни.
към текста >>
56.
ВЪТРЕШНИЯТ МИР
Като се огледате, признайте
фактите
, както са.
И у съвършените има тази борба. У тях винаги Духът е победител. Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека. Човек трябва да каже: „Бог ме е допуснал да живея, и затова няма да хвърлям сянка върху Божието съзнание.“ Учете се да разглеждате себе си обективно, без да се страхувате.
Като се огледате, признайте
фактите
, както са.
Направил си погрешка. Признай я. Не съжалявай. Нека се появи в тебе дълбоко желание да я поправиш. Например, счупил си шишето на някого.
към текста >>
57.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред
факти
, които са записани и се пазят.
В края на века всички светии ще бъдат на Земята. Те са вече тук на Земята. Не казвам, че са тук на Земята в плът, но в една или в друга форма са на Земята и работят. Учението на Бялото Братство е неизменно. То е основано на канара, която не може да се разбие.
В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред
факти
, които са записани и се пазят.
И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите, каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явят пред вас като живи картини. Струва си да бъдете ученици на великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга.
към текста >>
58.
НОВАТА ЕПОХА
То е процес, при който се регистрират или отпечатват само
фактите
.
НОВАТА ЕПОХА Един ученик запита Учителя: – Колко вида съзнания има? – Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата.
То е процес, при който се регистрират или отпечатват само
фактите
.
Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание.
към текста >>
Самосъзнанието свързва
фактите
и намира причините.
Един ученик запита Учителя: – Колко вида съзнания има? – Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите.
Самосъзнанието свързва
фактите
и намира причините.
Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия.
към текста >>
59.
ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА
За един ден може да притежаваш цялото пето езеро,
фактически
ще е твое.
Цяла наука е човек да бъде доволен. Не се иска много. Например, дойдеш при петото езеро „Махабур.“ Целия ден това езеро е твое – на твое разположение. Но като залезе слънцето, то вече не ти принадлежи. На другия ден ще имаш нов акт за това или друго място.
За един ден може да притежаваш цялото пето езеро,
фактически
ще е твое.
Днес всичкото това място е ваше, но до довечера. Някой е недоволен, че не е богат. Натовареният кон не е толкова свободен, колкото разтовареният. Като го разтоварят, той се радва. А вие скърбите, като ви разтоварят.
към текста >>
60.
ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ
Освен това, той трябва да ни запознае и осветли чрез положителни
факти
за отношението им спрямо нас, разумните същества.
ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ В природата има един общ план, един общ стремеж и една обща цел. Чрез тия три неща, природата се проявява като едно велико единство, като едно цяло, чиито части са свързани по силата на едно вътрешно сродство. Най-важното за нашия наблюдателен ум е да проследи тази връзка, това тясно сродство, което се установява на всяка крачка в природата, една от най-великите задачи на разума е да разбере смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
Освен това, той трябва да ни запознае и осветли чрез положителни
факти
за отношението им спрямо нас, разумните същества.
Той трябва да покаже задълженията, които се налагат на нас и на всички други същества, по силата на една вътрешна необходимост, съобразно законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са оня крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище организмът. Чрез него тя започва да проявява своите скрити сили и способности при развитието си и да се подготви за една по-висока предстояща дейност. Върху тази здрава основа, умът може смело да изгради своето положително знание за истината единствената храна за поддържане на неговото съществуване.
към текста >>
61.
19 август 1909 г., сряда, 9.00 часа, сутринта
Но най-важните събития, които предстоят да стават, не могат да бъдат обявени, защото много неща още се уточняват,
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
...
И ако кавказката раса не приеме поставената за нея задача, ще настъпят катастрофални изменения половината Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка... През този свят ще премине една магнетична вълна, която ще пречисти всичко негодно и която ще се предшествува от земетресения, омраза, епидемии; злото ще се увеличи, войните ще следват една след друга. Но има всички условия за обединение и за подобрение в живота на българския народ. Опасното е, че с повдигането на България, управниците може да се заблудят и да го ударят на ядене и пиене, забравяйки, че са били 500 години под робство. Ето защо, ние работим, за да не се повтори робството.
Но най-важните събития, които предстоят да стават, не могат да бъдат обявени, защото много неща още се уточняват,
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
...
Аз не искам да знаете кой съм... Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма. Ако не се разкривам, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път... --------------------------------------------- [1] На същата среща бяха дадени и свидетелствата на веригата, които са цитирани в главата „Заветът"
към текста >>
62.
СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.
Тези противоречия не са само
факти
, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм.
Ще ви прочета петнадесетия стих от петнадесета глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, какво прави неговият господар, а ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, ви го предадох". Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, трябва да мислят правилно. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява и огорчава. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши.
Тези противоречия не са само
факти
, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм.
Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка.
към текста >>
63.
20 август 1927, 7 часа сутринта
Това са
факти
от живота, отношения, а не максими и закони.
Когато говоря в беседите си, аз ви давам закони, правила, по които трябва да живеете; аз ви говоря за човека, какви са били първичните човешки идеали, и какви трябва да бъдат хората в бъдеще. Има един момент, който определя отношенията на хората. Това се дължи на един неустроен свят, който е около вас. Но ако обичате господаря си, най-щастливият момент за вас ще бъде, след като сте ходили на лозето, да се върнете при него... Та ако ви попита някой, кое е най-хубавото нещо в живота да се отдалечавате ли, или да се приближавате към някого, вие ще кажете, че това зависи от обстоятелството, дали обичате, или не обичате този човек.
Това са
факти
от живота, отношения, а не максими и закони.
И едното, и другото е потребно, т.е. потребно е да се отдалечавате, и да се приближавате. Когато сте нещо недоволни, природата ви приема любезно, усмихнато, и всичкото ви недоволство изчезва. Тя знае кому да дава и как да дава. Това показва, че Господ познава всичките ни нужди и се отзовава точно на време.
към текста >>
64.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна
фактите
на живота.
Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална.
Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна
фактите
на живота.
За да избегне моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела те имат.
към текста >>
65.
Трета част
С много аргументи,
факти
и логически заключения трябва да се убеждават съвременните хора, че има Божествен промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот.
"Но и всичките косми на главата ви са изброени. И така не бойте се: вие от много врабчета сте по-добри." /Евангелие от Лука, 12:7/
С много аргументи,
факти
и логически заключения трябва да се убеждават съвременните хора, че има Божествен промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот.
Всички мисли, желания и действия се определят от тях. Понякога това, което ни се случва в живота, което е странно за нас, го тълкуваме неправилно и в резултат на това създаваме с течение на времето в редица поколения една странна философия, че всичко в света е произволно, т.е. че няма ред и порядък и че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение? Като изучаваме живота на Христа, виждаме, че Той винаги е обръщал внимание върху малките неща.
към текста >>
66.
Десета част
И така, когато вие приемете Любовта, ще мога да ви говоря на един разбран и много научен език, за да възприемете по-добре
фактите
, законите и принципите, които съществуват и действат в света... А сега у всички ви живее една Мария Магдалина, която се пробужда и търси Божественото.
Той трябва да има вяра във вас. Аз по някой път казвам на майките: имайте вяра, децата ви няма да пропаднат, защото чрез вярата си вие им придавате сила. Аз чрез вярата мога да повдигна вибрациите на вашето съзнание и ако загубите равновесие, ще го запазя и вие веднага ще се изправите, без да паднете... Нито един от вас няма да бъде изгубен, да остане глупав или жесток, всички вие ще бъдете братя и сестри на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта и на Милосърдието, и ще славим Господа... И аз вярвам, че каквито и погрешки да имате, сами ще ги изправите, и от мен по-добри ще станете. Като казвам това, ще ви повторя и словата на Христа: "Ще правите по-големи чудеса, отколкото аз правя." Наистина ще имате в бъдеще условия да правите по-големи чудеса. Не че по-добри ще станете, но ще имате такива условия, че добродетелите ви ще се открояват повече в света...
И така, когато вие приемете Любовта, ще мога да ви говоря на един разбран и много научен език, за да възприемете по-добре
фактите
, законите и принципите, които съществуват и действат в света... А сега у всички ви живее една Мария Магдалина, която се пробужда и търси Божественото.
Свободата и знанието не идват от хората, а от Бога. Първите могат да станат само носители на тях, но всички велики добродетели имат Божествен произход. И сегашните ни страдания ще изчезнат, когато Господ положи ръката си върху нас, а вашите лица ще станат красиви като ангелските. Вие още не знаете какво е красота! Красиви като ангели трябва да бъдете... Онези, които са родени от Бога, на които Бог е положил своите ръце, са придобили образ и подобие Негови.
към текста >>
67.
Четиринадесета част
С ред
факти
мога да ви докажа, че между котката и мишката съществува такава любов, каквато не подозирате.
Следователно четирите вида любов представляват четирите единици, с които човек работи по математически начин. И така, започнете от животинската любов, за да забравите грешките на хората. Как котката проявява любовта си към мишката? По животински начин. И в дупката си да се скрие, мишката мисли само за котката, а котката пък за нея.
С ред
факти
мога да ви докажа, че между котката и мишката съществува такава любов, каквато не подозирате.
С часове котката седи пред дупката на мишката и говори: "Миличка мишчице, моя възлюбена, излез малко да те видя! "... А как се проявява човешката любов? Тя ограничава. Сега някой може да възрази, че човешката любов не ограничава.
към текста >>
Щом изнасяте
фактите
, каквито са, вие сте истински човеци.
Той мисли добре за всички живи същества. Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта. Където има топлина, там е Любовта. В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти. И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."...
Щом изнасяте
фактите
, каквито са, вие сте истински човеци.
Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така, Българският народ дължи нещо на църквата, но да се мисли, че той е оцелял благодарение на нея, това не е истина.
към текста >>
Всяко изопачаване на
фактите
е лъжа.
Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта. Където има топлина, там е Любовта. В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти. И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."... Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци.
Всяко изопачаване на
фактите
е лъжа.
Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така, Българският народ дължи нещо на църквата, но да се мисли, че той е оцелял благодарение на нея, това не е истина. Какво ще кажете тогава за турците?
към текста >>
68.
Петнадесета част
Това са
факти
, които не се нуждаят от доказване...
Как ще познаете, че Бог не живее у вас? Щом се молите, палите свещи и кандила, но въпреки това усещате, че нещо ви липсва. Не може, ако отправите една искрена молитва към Бога, Той да не ви отговори... Момичето чувства, когато изгуби любовта на младежа, както и той също. Отвън я вижда, говори с нея, но вътре я няма. Казвате тогава: "Духът отсъства." Да, няма я същината на нещата.
Това са
факти
, които не се нуждаят от доказване...
Христос казва: "А друго падна на добрата земя." Кое семе падна на добрата земя? Доброто семе. То е Словото Божие. Син Человечески дойде да донесе Словото Божие. В Стария завет се казва, че глава на Словото Божие е Истината.
към текста >>
69.
Предисловие
След това обаче те правят някои малки допълнения и уточнения в описанията на упражненията в периода 1954-55 г., поради което
фактически
съществуват два текста на описанията на „сестрите“.
След това тези сестри обучаваха другите... Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителя предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Аз бях тази, която беше определена да записва обясненията на упражненията...“. Забележка: Описанието на „сестрите“ е извършено в периода 1946-1947 г.
След това обаче те правят някои малки допълнения и уточнения в описанията на упражненията в периода 1954-55 г., поради което
фактически
съществуват два текста на описанията на „сестрите“.
Нека дадем много кратки биографични данни за „сестрите“ - съставители на текста, които ние познавахме и обичахме от цялото си сърце и душа. По-подробни биографични данни за тях са публикувани в поредицата „Изгревът на Бялото Братство“, а също така и кратки данни за Весела Несторова и Крум Въжаров, които имат съществен принос, съответно в „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, както и за Олга Славчева, автор на текста на Паневритмията. КАТЯ ГРИВА (1902-1974) Тя завършва Музикалното училище в Пловдив, след което през 1928 г. заминава да учи пеене в Държавната музикална академия Санта Чечилия в Рим (Италия). След 5 години се завръща в България и постъпва като солистка в Софийската народна опера, където пее една година.
към текста >>
Като стенограф на беседите, тя първа описва упражнението „Изгрява Слънцето“ още през 1922 година и поради това нейното описание е най-правилно и достоверно, защото тя
фактически
записва думите на Учителя.
Допълнително през 1933 година взема успешно държавния изпит за учителска правоспособност по философия и педагогика като главен предмет, и история като второстепенен, за редовна гимназиална учителка, след което работи като такава в средните училища. Учи също и стенография още като ученичка, а след това завършва и специализиран курс, което и дава право да работи като стенограф в Народното събрание. Запознава се с Учителя през 1920 година и от 1921 година става една от основните стенографки на беседите му. Сестра Елена Андреева посвети живота си в служба на Делото на Учителя. Тя бе абсолютно честна, акуратна и рядко педантична в своите описания.
Като стенограф на беседите, тя първа описва упражнението „Изгрява Слънцето“ още през 1922 година и поради това нейното описание е най-правилно и достоверно, защото тя
фактически
записва думите на Учителя.
Бори се с всички сили за запазване чистотата на Паневритмията от всякакви посегателства и допринася изключително много за това. МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Учи в Софийския университет три години във Факултета по философия и педагогика, но тъй като счита, че нейното призвание е музиката, се прехвърля в Музикалната академия в специалност пиано, която завършва. И наистина, тя става брилянтен пианист с изключителни интерпретации върху музиката на Учителя. За първи път среща Учителя през 1916 година и три години го посещава като „частна ученичка“ (както той се изразява). Редовното посещение на беседите му тя започва от 1920 година, а след откриването на редовната окултна Школа през 1922 година и до нейния край тя е неизменно на пианото в салона на Изгрева.
към текста >>
70.
Основи на Паневритмията
Фактите
на съвременната наука потвърждават това.
Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота. Или друг пример: има морски прилив и отлив, приливи и отливи в различните годишни времена, прилив и отлив във вътрешния живот на човека и пр. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този принцип гласи: Всичко е в движение, всичко трепти. Нищо не е в покой.
Фактите
на съвременната наука потвърждават това.
Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различават според бързината. Трептенията растат по бързина от материята към Духа. Има безброй видове и степени на трептения според бързината им. Явленията в Природата могат да се изучават от различни гледища, между другото и от гледище на трептението. Например могат да се изучат трептенията на светлината, звука, електричеството, магнетизма, трептенията на материята в разните и състояния, в разните организми и пр. 4.
към текста >>
То има само
факти
, но няма данни, за да я обоснове.
Както сърцето периодически изпраща кръв по цялото тяло, тъй и светлината излиза от Слънцето периодически в по-голямо или по-малко количество. Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и пр. лъчи на слънчевата светлина - всеки от тях си има свои движения и своя музика, които се преплитат заедно и образуват великата хармония, която прониква Всемира. Механичното изучаване на нещата не разполага още с данни върху Паневритмията.
То има само
факти
, но няма данни, за да я обоснове.
То не знае при една песен какви движения трябва да направи тялото, кое движение на кой тон, дума и идея съответства. Но една по- дълбока наука изучава законите на това съответствие. В движенията на Паневритмията взимат участие ръцете, краката и пр., цялото тяло се поставя в движение и в пози, които съответстват на думите и тоновете. В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки и светли.
към текста >>
71.
Паневритмия 1941г.
Фактитѣ
на съвременната наука потвърждаватъ това.
Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3. Принципъ на трептенията или движенията. Този принципъ гласи: Всичко е въ движение. Всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е въ покой.
Фактитѣ
на съвременната наука потвърждаватъ това.
Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различаватъ споредъ бързината. Трептенията растатъ по бързина отъ материята къмъ Духа. Има безброй видове и степени на трептения споредъ бързината имъ. Явленията въ природата могатъ да се изучаватъ отъ разни гледища, между другото и отъ гледището на трептението. Напр. могатъ да се изучатъ трептенията на свѣтлината, звука, електричеството, магнетизма, трептенията на материята въ разнитѣ ѝ състояния, въ разнитѣ организми и пр. 4.
към текста >>
То има само
факти
, но нѣма данни, за да я обоснове.
Както сърдцето периодически изпраща кръвь по цѣлото тѣло, тъй и свѣтлината излиза отъ слънцето периодически въ по-голѣмо или по-малко количество. Движението на етернитѣ свѣтлинни вълни е паневритмия. Червенитѣ лѫчи, портокаленитѣ, жълтитѣ и пр. на слънчевата свѣтлина, — всѣки отъ тѣхъ си има свои движения и своя музика, които се преплитатъ заедно и образуватъ великата хармония, която прониква всемира. Механичното изучаване на нѣщата не разполага още съ данни върху паневритмията.
То има само
факти
, но нѣма данни, за да я обоснове.
То не знае, при една пѣсень какви движения трѣбва да направи тѣлото, кое движение на кой тонъ, дума и идея съответствува. Но една по-дълбока наука изучава законитѣ на това съответствие. Въ движенията на паневритмията взематъ участие рѫцетѣ, краката и пр.; цѣлото тѣло се поставя въ движение и въ пози, които съответствуватъ на думитѣ и тоноветѣ. Въ паневритмията се турятъ въ движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смѣсени. Има движения силни, меки и свѣтли.
към текста >>
НАГОРЕ