Търсене в текстове за 'Творчество'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30.
Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26. Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно мнение 32. Най-новото в музиката 33. Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35.
към текста >>

Колективно творчество 26.
Войната 21. Мирът иде вече! 22. Диригентската пръчица 23. Сламената шапка и общественото мнение 24. Българската народна песен 25. Колективно творчество 26. Таксата 27. Ще се развеселя премного заради Господа 28. “Изгревът” и Бялото Братство 29. Жабата, която донесе материализма 30. Салонът на “Оборище” 14 и свинете 31.
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура.
към текста >>

3. 2_02 Учителят като цигулар

Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа.
Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове". На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.
към текста >>

Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.
Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.
към текста >>

4. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".
към текста >>

5. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи.
Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство.
към текста >>

В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него.
Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика?
към текста >>

В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото.
Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума.
към текста >>

6. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

"Слово за музикалното творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия".
"Слово за музикалното творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия". Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово.
към текста >>

Текстът на последните е също така Негово творчество.
Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни. Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация.
към текста >>

7. 3_12 Христо Дързев

Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество.
Мелодията на стиховете от 91 Псалом е от Дързев. Учителят я изслуша и я прие. И тя се прие да се пее от всички. Има и други негови разработки на песни от Учителя. Те трябва да се съберат и да се издадат. Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество. Неговите разработки ни въвеждат в духа на песните на Учителя и в Школата. Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него. Нещо се разкъса във вътрешната му нагласа, не можа да издържи, пропука се в него нещо и жизнената му енергия излетя, а след това се разболя и си замина. Най-голяма почит ще бъде към него, ако се съберат и издадат разработките му. Един от вас трябва да стори това.
към текста >>

8. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик.
Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му.
към текста >>

9. 3_55 Учителят и толстоистите

То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него.
Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого. Ето там е въпросът. А кой беше този, с когото трябваше да се срещне и с когото не се срещна? Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя.
към текста >>

Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна.
Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа.
към текста >>

Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество.
Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време.
към текста >>

Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото.
Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил.
към текста >>

София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България.
към текста >>

Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време.
Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство.
към текста >>

Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение".
Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство. Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение". А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята. Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи.
към текста >>

Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество.
Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот. В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител. Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество. А този материал не е малко. Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите. Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя. А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма. Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение.
към текста >>

10. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Техните имена са известни и вие ще намерите тяхното творчество. света.
И така първият клон завършва своя първи кръг. Извод: Първият, египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила. Всички знания, останали от траките като култура - легенди - се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите. И оттам първият клон съществува в България и той присъствуваше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Всички онези приятели в Школата на Учителя, които се занимаваха с астрология, хиромантия, френология и окултни науки бяха представители на този първи Египетски клон. Техните имена са известни и вие ще намерите тяхното творчество. света. Втори клон - палестинск и Мисията на втория, палестинския клон, бе да внесе християнството в 1. От Индия този клон отива в Египет и от там се създава обществото на терапевтите. Терапевтите са еврейският клон от есеите в Палестина.Учител тук е Мойсей. Той изучава в Египет знанията на Хермес, от там тръгва и повежда израилтяните през пустинята в Палестина. Неговият живот и път са описани в Библията. 2.
към текста >>

11. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Паневритмията продължаваше да се движи във своя кръг от Светлина, за да изрази живота на учениците в Школата в музика, движение и хармония с Вечния извор на Мирозданието и Миротворчеството.
Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен. В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор. Паневритмията продължаваше да се движи във своя кръг от Светлина, за да изрази живота на учениците в Школата в музика, движение и хармония с Вечния извор на Мирозданието и Миротворчеството.
към текста >>

12. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Имаше и други песни от приятели, като тяхно творчество, които бяха подарили на Учителя, съответно подвързани.
Учителят беше наредил на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се съхрани на две места. Но тя не направи това. После съжаляваше, защото се развиха много събития около този Тефтер. Когато си замина Учителят, той бе предаден на мен и на Митко Сотиров, за да го съхранявам. С него бе предадена и една папка, в която на отделни листове имаше записани от приятелите песни или техни хармонизации, които те бяха подарили на Учителя. Имаше и други песни от приятели, като тяхно творчество, които бяха подарили на Учителя, съответно подвързани. Но дойдоха един ден Борис Николов и Мария Тодорова и взеха Тефтера със записаните оригинални песни на Учителя. Така той остана у тях - Мария след време работи с него и издаде своята песнарка след заминаването на Учителя. Когато излезе песнарката на Мария, станаха много спорове за песните на Учителя. Според мен тя трябваше да издаде тази песнарка още по времето на Учителя и тогава нямаше да има никакви спорове. Но след като излезе нейната песнарка, според мен най-умното и най-правилното беше Мария да напише в нея: "Така се дадоха от Учителя песните в началото, а така се пеят днес в клас - с корекция." Така трябваше да се напише, за да няма спорове сега.
към текста >>

13. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

" А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи.
Както по времето, когато бе на "Изгрева", така и по времето, когато отиде в света, потъна в него и работи за него. Но "нишките" на Димитрина бяха изтъкали в него вълшебна тъкан. Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа. А трябваше да я запише. Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно!
към текста >>

Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд.
Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа. А трябваше да я запише. Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента.
към текста >>

Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството!
Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика.
към текста >>

Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата.
Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки".
към текста >>

Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента.
Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор.
към текста >>

14. 5_06 Песните на Учителя

Това е метод за творчество на Учителя.
Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът. Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя. Песента за двете сестри Тази песен я записа Весела Несторова. Но в песента има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея. Всеки по различен начин пречупваше песните на Учителя. Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи. Това вече не е музиката на Учителя!
към текста >>

15. 5_09 Песни и танци на слънцето

Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци.
След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов
към текста >>

То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов
към текста >>

16. 5_24 Колективно творчество

"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
към текста >>

Това бе един от методите на Учителя за колективно творчество.
Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Това бе един от методите на Учителя за колективно творчество. Той, Мощният, Силният, идеше да помага, а ние трябваше да работим с Любов. Бог е в Слово и в Сила! Духът слиза в Сила и Мощ чрез Едного, а се проявява чрез множеството. Бог е Любов чрез Едного и Бог е Любов за множеството! И за всички!
към текста >>

17. 5_50 Отклонението

Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
към текста >>

А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж.
Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа.
към текста >>

18. 6_02 Кой измисли песните на Учителя

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати.
Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Откъде и как идват те? Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор. Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази не ме задоволяваха. Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония?
към текста >>

Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество.
Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор. Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази не ме задоволяваха. Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил". Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова песен и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония.
към текста >>

Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество.
По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор. Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази не ме задоволяваха. Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил". Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова песен и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония. Изминаха няколко дни. Отново бяхме пред Учителя и пеехме заедно с Него Неговите песни.
към текста >>

19. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество.
Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действуващо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва Американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя посещава редовно "Изгрева" и взема дейно участие в братския живот. Веднъж тя присъствува на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той дори ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и той дава своето разрешение.
към текста >>

20. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>

21. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

По този начин Той ги подтикваше към творчество.
Пред Него стояха Катя Грива и още няколко сестри. Те разучаваха упражненията в салона. Но Учителят приложи особен метод на разучаване. Свиреше се мелодията, а Той чакаше и искаше да види какво ще се сетят те, според мелодията и какво ще покажат като подходящо движение за тази мелодия. Учителят искаше да види дали те ще се сетят, дали ще налучкат най-правилното разрешение. По този начин Той ги подтикваше към творчество. След като са направили вече няколко опита по изсвирената мелодия, накрая Той им даваше упражнението. Показваше им го и те го разучаваха. Но и тук Той прилагаше същия метод - показваше упражнението, но не до края, с последната му фаза. Трябваше те да се сетят. Това беше доста интересно.
към текста >>

Оставяше ги да проявят творчество.
Показваше им го и те го разучаваха. Но и тук Той прилагаше същия метод - показваше упражнението, но не до края, с последната му фаза. Трябваше те да се сетят. Това беше доста интересно. Учителят го показваше и след това вече не го показваше. Оставяше ги да проявят творчество. Значи ги оставяше и накрая съвсем не показваше упражнението. Трябваше те да се сетят какво иска Учителят. Когато налучкваха и последната фаза на упражнението, Учителят го уточняваше, то се фиксираше като упражнение, те го заучаваха и накрая го описваха с думи. Ето ви няколко метода при разучаването на упражненията в един от началните етапи на даването на Паневритмията. Накрая, текстът бе оформян от брат Боян Боев.
към текста >>

22. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Тук е мястото на моето творчество.
Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост. Тук е мястото на моето творчество. Тук диктувах моите спомени за Школата на Учителя. Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя. Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни.
към текста >>

Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя.
Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост. Тук е мястото на моето творчество. Тук диктувах моите спомени за Школата на Учителя. Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя. Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата. Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5. Така беше по наше време.
към текста >>

23. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това.
Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това. Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя. Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица. Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия".
към текста >>

Част от това творчество е напечатано.
Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това. Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя. Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица. Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия". Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот.
към текста >>

24. 74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ

По този въпрос следващите поколения ще разберат какво е било отношението на онези хранители и пазители на българското творчество към Учителя, защото те са получавали заплата, за да съхраняват такава литература.
А откараха 19 камиона книги за претопяване. После разказваха, че имало някаква малка стаичка в мазето, където били нахвърляни тези книги. Може и да е така. Но защо ще търсят от нас книги след като ги прибраха? И защо в техния каталог не е обозначено всичко, което е излязло от Учителя, когато сме им изпращали редовно книги? По този въпрос следващите поколения ще разберат какво е било отношението на онези хранители и пазители на българското творчество към Учителя, защото те са получавали заплата, за да съхраняват такава литература. Единствено, което имаме запазено това е списъкът на книгите в библиотеката на Учителя. Е, това все пак е нещо.
към текста >>

25. 76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА

И тогава като се съберем всеки споделяше нещо от своята наука или от своето творчество и така се очерта един пълен общ братски живот.
76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА Толкова млади хора събрани на едно място. Имахме жив интерес към художествена литература, към музика и изкуство. Учителят насърчаваше всеки от нас да разработва онзи талант, който имаше. А студентите ги насочваше да работят в онази област на науката, която ги влече. И тогава като се съберем всеки споделяше нещо от своята наука или от своето творчество и така се очерта един пълен общ братски живот. Започна се една всестранна ориентация на младите към изкуството. Имаше поети, че писатели, че музиканти, че художници. Те създадоха завидно творчество. Имахме литературни вечери, когато всеки един от поетите издекламира едно свое стихотворение. Така участваха всички.
към текста >>

Те създадоха завидно творчество.
Учителят насърчаваше всеки от нас да разработва онзи талант, който имаше. А студентите ги насочваше да работят в онази област на науката, която ги влече. И тогава като се съберем всеки споделяше нещо от своята наука или от своето творчество и така се очерта един пълен общ братски живот. Започна се една всестранна ориентация на младите към изкуството. Имаше поети, че писатели, че музиканти, че художници. Те създадоха завидно творчество. Имахме литературни вечери, когато всеки един от поетите издекламира едно свое стихотворение. Така участваха всички. Излизат музиканти и изсвирват някоя разработка на Учителя предварително одобрена от Него. И тогава всеки един от представителите канеше Учителя или на концерт или на литературно четене или на художествена изложба. Учителят се интересуваше живо от науката, изкуствата и процесите в обществото.
към текста >>

А за художниците на Изгрева, всички без изключение Учителят ги насърчаваше, помагаше им и им даваше съвети, особено когато творчеството им е идейно.
Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника. Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него. И така ни даде един много живописен и хубав пример. Боян си взе бележка от това. Но въпреки всичко Боян при такива картини минаваше по-бързо отколкото при другите. А за художниците на Изгрева, всички без изключение Учителят ги насърчаваше, помагаше им и им даваше съвети, особено когато творчеството им е идейно. Някои от тях се оформиха като големи художници.
към текста >>

26. 95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ

Накрая това списание ще има стойност за онези статии написани от приятелите, отнасящи се за братския живот, за тяхната поезия и творчество.
Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. След време, когато проучвате този въпрос ще се питате как е възможно това. Беше възможно. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха то ставаше при свършен факт. Дори и да Го запитваха когато трябваше, то не винаги се изпълняваше това, което слушаха от Него. Накрая това списание ще има стойност за онези статии написани от приятелите, отнасящи се за братския живот, за тяхната поезия и творчество. Всички преводи са без стойност за Школата. Но това беше един етап, през който ние минахме. Това трябва да го знаете, за да не повтаряте нашите грешки. На зададен въпрос Учителят отговори така: „Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това го проверихме, че това се изпълни. Учителят ни предупреди на времето за „Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума.
към текста >>

27. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя.
Цветана Табакова на своя глава не е включила нищо в песните. При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни възможности на нейния глас, Учителят е могъл да използва възможностите на гласът й за някои моменти. Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това. Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя. Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази възможност на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя. Той използва една нова възможност. Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място.
към текста >>

28. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

И отначало тя имаше успех, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот.
След свършването на обеда Той посочи някоя благодарствена песен, която ще се изпее, за да се отправи към небето за този хубав братски живот. Учителят много държеше на музиката като педагогически метод. Така както са записани песните, един истински музикант, който живее със Словото на Учителя ще запази духа на песните. Мария Тодорова имаше амбицията и особено залягаше на това, точно да се изпълнят песните Му както ги е дал и да се спази духа на песента. Всяка песен си има дух и настроение. И отначало тя имаше успех, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот. Всичко което постигнеше споделяше с Него. Той или ще допълни нещо или ще коригира, така че нейните хармонизации бяха най-близки и най-верни на духа на творчеството на Учителя. Всичко беше сверявано с Него. Тя искаше да се запази тази музика и затова поддържаше с Него постоянен и редовен контакт, задаваше въпроси за Неговата музика и за пътя на ученика. Общо изпълнение на песните на Учителя.
към текста >>

Той или ще допълни нещо или ще коригира, така че нейните хармонизации бяха най-близки и най-верни на духа на творчеството на Учителя.
Така както са записани песните, един истински музикант, който живее със Словото на Учителя ще запази духа на песните. Мария Тодорова имаше амбицията и особено залягаше на това, точно да се изпълнят песните Му както ги е дал и да се спази духа на песента. Всяка песен си има дух и настроение. И отначало тя имаше успех, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот. Всичко което постигнеше споделяше с Него. Той или ще допълни нещо или ще коригира, така че нейните хармонизации бяха най-близки и най-верни на духа на творчеството на Учителя. Всичко беше сверявано с Него. Тя искаше да се запази тази музика и затова поддържаше с Него постоянен и редовен контакт, задаваше въпроси за Неговата музика и за пътя на ученика. Общо изпълнение на песните на Учителя. В първите години Братството имаше хор от 50 човека все млади хора. Този хор се ръководеше от Симеон Симеонов.
към текста >>

Но в творчеството има един друг елемент, който ако не присъствува не е спазен духа на песента.
Хармонизация на песни от музиканти. Такива опити да се дадат песни на Учителя на известни музиканти, за да ги хармонизират за хор са правени. Давани са на Добри Христов, който е известен музикант. Но при изпълнението се оказа, че не бе сполучлива хармонизацията. Виждаше се, че външни музиканти са ги правили по общата теория на музиката. Но в творчеството има един друг елемент, който ако не присъствува не е спазен духа на песента. Учителят не беше доволен от тези разработки, академично да се правят и не препоръча повече да се дават на външни музиканти. Асен Арнаудов също хармонизира някои песни на Учителя. Той беше отличен музикант и познаваше много добре музиката Му, защото той нотира най-много от песните на Учителя. Други музиканти, които работеха в това направление бяха Матей Калудов, Видинлиев, Кирил Икономов и Ирина Кисьова. Мария Тодорова имаше свои разработки, които тя изпълняваше първо на Учителя и които Той в повечето случаи одобряваше и я насърчаваше да работи, даваше съвети и беше доволен от нейната работа.
към текста >>

29. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

На Учителят Му допадна това творчество и започна да дава упражненията след това в салона.
После Учителят ни даде стъпките за мелодията. И така почна да се създава упражнение след упражнение. Учителят гледа как се играят упражненията, които бе дал. Дойдат Му нови идеи веднага се качи горе в стаичката, взема цигулката и разработва тези идеи по-нататък. Така в продължение на един месец Той създаде Паневритмията. На Учителят Му допадна това творчество и започна да дава упражненията след това в салона. После отиде на поляната, цигуларите свирят, а другите играят, а Учителят ги гледа и поправя грешките. Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи. А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите.
към текста >>

30. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Творчеството на дядо Благо - 38 30.
Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35 26. Дядо Благо (1865-1938) - 36 27. Приятелят на дядо Благо - 38 28. Двете свещи - 38 29. Творчеството на дядо Благо - 38 30. Сказания на двадесети век - 39 31. Маркова превежда беседа от Учителя - 40 32. Кой как слушаше и записваше Словото на Учителя - 41 33. Георги Куртев, човекът който живееше с Бога (1870-1961) - 42 34. За годишнината на брат Георги - 43 35.
към текста >>

Творчеството на Борис Николов - 290 ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ, БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА I.
Мисли за ученика от окованият ангел - 271 63. Истината за ангела прикован в плътта - 283 64. Истинската работа - 285 65. Живот за Цялото - 286 66. Радостта - 288 67. Творчеството на Борис Николов - 290 ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ, БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА I. Учителят - 292 II. Учителят за Божественото учение - 295 III. Школата на Бялото Братство - 297 IV. Бялото Братство - 300 V. Князът на този свят и неговата власт - 303 VI.
към текста >>

31. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

А той бе оставил и творчество, спомени, дневници и много статии.
5. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918) Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. За по-голяма яснота може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя. А той бе оставил и творчество, спомени, дневници и много статии. Ние не го заварихме. Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо.
към текста >>

32. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Освен добрите спомени за него, като верен ученик на Учителя, той остави едно голямо творчество, което трябва да бъде отпечатано от членовете на Синархическата верига.
През 1986 г. аз бях вече на възраст, той дойде при мен, седнахме на пейката отвън и аз му казах: „Аз бях дотук, а ти продължавах по-нататък". Аз продължих приемствеността на Синар-хическата верига. Това е веригата, която осъществява приемствеността на Словото на Учителя. Дойде време брат Боян си замина. Освен добрите спомени за него, като верен ученик на Учителя, той остави едно голямо творчество, което трябва да бъде отпечатано от членовете на Синархическата верига. Това са главно дешифрираните стенограми от Словото на Учителя, така също и онези тетрадки и стенограми, които не са дешифрирани. И ако някой от вас проучи, дали онези тетрадки, които плениха на 6.Х11. 1957 г. случайно са останали в някой полицейски архив и ако е така, то това ще бъде чудо на чудесата. Има една работа за следващите поколения, да се разчетат тези стенограми.
към текста >>

33. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

В работата, в творчеството, в жертвата за делото, свято за нас, ще бъдем наедно неразделни.
Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича. СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега. Едно в красотата, едно в мъдростта и знанието, едно в Любовта, едно в доброто, едно с делото на обичния ни Учител. Винаги заедно и на Небето. В молитвата ще бъдем заедно, във всички най-хубави моменти на живота ние ще бъдем наедно. В работата, в творчеството, в жертвата за делото, свято за нас, ще бъдем наедно неразделни. Заместникът на брат Боян Някои имат желание да управляват Братството. Какво Братство ще управляват те? Бялото Братство е невидимо, то е Светлината в умовете на хората, то е Виделината в душите им, то е Славата, чрез която Божият Дух се проявява. Затова само Бог управлява Бялото Братство чрез Учителя. Някои искат да заместват брат Боян и да застанат на негово място.
към текста >>

34. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

А какво творчество има само.
Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
към текста >>

35. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1.
към текста >>

Неговото творчество слизаше свише.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1. Поговорки: Първо Петко, после господин.
към текста >>

Невероятно творчество за деца.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1. Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная.
към текста >>

36. 64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ

Ние сме свидетели, че той премина интересен живот с подходящо и неповторимо творчество на един окултен ученик от Школата на Бялото Братство.
И затова си затворих очите! " Така остана портрета Му, нарисуван със спуснати клепачи. Борис Георгиев беше своеобразен, свободен художник. Живееше самостоятелно в разрез с обществените норми върху живота. Беше беден, но честен. Ние сме свидетели, че той премина интересен живот с подходящо и неповторимо творчество на един окултен ученик от Школата на Бялото Братство.
към текста >>

37. 3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Да се изкупят наследствените права от физическите наследници на Учителя за печатане на Словото Му, което се тълкуваше като Негово творчество и съгласно закона за авторското право Той имаше право върху Него. 2.
3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя бяхме всички зашеметени. Но наскоро се окопитихме и започнахме да мислим: „А сега накъде без Учителя? " И понеже Учителят бе в Словото Си, тогава решихме, че трябва да запазим и съхраним Словото. Така се оформиха проблемите след заминаването на Учителя. А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме. 1. Да се изкупят наследствените права от физическите наследници на Учителя за печатане на Словото Му, което се тълкуваше като Негово творчество и съгласно закона за авторското право Той имаше право върху Него. 2. Да се подготви печатница на Изгрева, да се осигурят хора и хартия, които да печатат както и да се подвързват на място отпечатаните томчета. 3. Да се подготвят беседите за печат, да се дешифрират стенограмите, да се редактират и да са готови за печат. Тук работи Паша Теодорова, а след това дадох на Елена Андреева да дешифрира всички беседи и да ги подготви за печат. Тя се справи отлично с това поръчение, защото Паша вече бе загубила зрението си и не можеше да работи. Затова веднага влезнахме във връзка с наследниците на Учителя.
към текста >>

Втората група бе представена от Никола Антов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, като закупуват от брат Му Атанас авторското право за печат на творчеството Му на 9.!
1945 г. от рождената му сестра Мария правото за печат, т. е. авторското право. Този нотариален акт бе с N 158/от 1945 г. и заверен от съда с такса 34,120 лв. Втората група бе представена от Никола Антов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, като закупуват от брат Му Атанас авторското право за печат на творчеството Му на 9.! У.1948 г. Но тази група не изкара нотариален акт, за да не се похарчат пари, а направеният договор бе с нотариална заверка под N 2351 от 9.IV.. 1948 г. с по-малка сума - 2,250 лв. Парите за авторското прави бяха заплатени от братската каса. Юридически всичко бе оформено и бяхме готови за печат.
към текста >>

38. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници.
Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава.
към текста >>

39. 24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/

Това е едно огромно творчество за 22 години.
По време на процеса прокурорът Руменов ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов, за да заслужава прехраната си? " Отговорих му: „Глупав въпрос. Един професор, когато чете лекциите си пред студентите, то те са написани. Тези лекции ги чете, но и много години преди това ги е чел. А г-н Дънов държи четири оригинални беседи, които са неповторими. Това е едно огромно творчество за 22 години. А Вие ще ме питате с какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов. Г-н Дънов приема от сутрин до вечер посетители, дава съвети по всички въпроси. Той беше запознат, имаше наука, познаваше медицината, природата и даваше съвети на хората, които бяха в нужда и не можеха да решат личните си въпроси. Г-н Дънов създаде едно общество, едно Братство, за което Той пътува повече от 20 години из България от 1900-1922 г., за да организира това Братство. Г-н Дънов отвори Школа за 22 години и там имаше класове, изнасяха се беседи, задаваха се теми, упражнения, там се учеше и всеки решаваше задачите си сам.
към текста >>

Кой директор, кой общественик, кой министър или управник е създал такова общество и такова творчество като Него?
Г-н Дънов приема от сутрин до вечер посетители, дава съвети по всички въпроси. Той беше запознат, имаше наука, познаваше медицината, природата и даваше съвети на хората, които бяха в нужда и не можеха да решат личните си въпроси. Г-н Дънов създаде едно общество, едно Братство, за което Той пътува повече от 20 години из България от 1900-1922 г., за да организира това Братство. Г-н Дънов отвори Школа за 22 години и там имаше класове, изнасяха се беседи, задаваха се теми, упражнения, там се учеше и всеки решаваше задачите си сам. А Вие ме питате с какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов. Кой директор, кой общественик, кой министър или управник е създал такова общество и такова творчество като Него? Г-н Дънов е държал повече от 7500 беседи. И Вие ме питате с какъв труд се е занимавал г-н Дънов. Тези беседи се приеха от Неговите последователи и от нашата общественост. И Вие ме питате с какъв полезен труд се е занимавал. Неуместен въпрос." Прокурорът Руменов ме прекъсна.
към текста >>

Учителят беше творец и Неговото творчество имаше своето място в историята на този народ и на човечеството.
И Вие ме питате с какъв труд се е занимавал г-н Дънов. Тези беседи се приеха от Неговите последователи и от нашата общественост. И Вие ме питате с какъв полезен труд се е занимавал. Неуместен въпрос." Прокурорът Руменов ме прекъсна. Той бе задал един унизителен и долен въпрос и искаше да докаже, че Учителят е лежал на гърба на учениците си. Учителят беше творец и Неговото творчество имаше своето място в историята на този народ и на човечеството. Словото на Учителя отиде в целия свят, а нашите българи мълчат. Той създаде над 150 песни. Кой музикант е създал толкова песни? А нашите музиканти, професори мълчат. Нека мълчат.
към текста >>

Учителят даде Паневритмия с музика, която се играе на открито, която е едно хореографско творчество.
Словото на Учителя отиде в целия свят, а нашите българи мълчат. Той създаде над 150 песни. Кой музикант е създал толкова песни? А нашите музиканти, професори мълчат. Нека мълчат. Учителят даде Паневритмия с музика, която се играе на открито, която е едно хореографско творчество. При туй огромно творчество на Учителя, той българският прокурор Руменов, прокурор на български съд ме пита с какво се е занимавал г-н Дънов. Това е срамота. Срам за всички българи, срам за този народ и за неговите управници от днес до веки веков. Амин!
към текста >>

При туй огромно творчество на Учителя, той българският прокурор Руменов, прокурор на български съд ме пита с какво се е занимавал г-н Дънов.
Той създаде над 150 песни. Кой музикант е създал толкова песни? А нашите музиканти, професори мълчат. Нека мълчат. Учителят даде Паневритмия с музика, която се играе на открито, която е едно хореографско творчество. При туй огромно творчество на Учителя, той българският прокурор Руменов, прокурор на български съд ме пита с какво се е занимавал г-н Дънов. Това е срамота. Срам за всички българи, срам за този народ и за неговите управници от днес до веки веков. Амин!
към текста >>

40. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Учителят е държал повече от 7500 беседи, неповторими, оригинални, като се има предвид, че беседата е най-трудния от словесните видове творчество.
Като ги турила в плът, то природата е затворила някои духове, които инак са опасни. 48. Учителят приемаше посетители от сутрин до вечер, изслушваше, даваше съвети, упътвания, помагаше. Целият Му живот беше служение. Около Него имаше едно естествено изобилие, защото мнозина, на които Той помагаше и които слушаха Неговите беседи се радваха да Му поднесат нещо хубаво. От това изобилие Той взимаше колкото Му е необходимо, другото раздаваше. Учителят е държал повече от 7500 беседи, неповторими, оригинални, като се има предвид, че беседата е най-трудния от словесните видове творчество. Това е огромна творческа работа. А прокурорът на два пъти ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал Петър Дънов? " Неуместен въпрос. 49. Словото опазихме. Знанието, което Учителят ни предаде не може да се загуби.
към текста >>

Божествените идеи, Божественият живот ще се проектира в техните умове, сърца, души и воля, там ще почне подем и творчество.
Те не искат Бялото Братство в България. Това не е хубаво за българите. Бялото Братство е Идея Въздесъща. Тя може да се проектира навсякъде по земята, да вземе форма, образ. Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна, всред други народи. Божествените идеи, Божественият живот ще се проектира в техните умове, сърца, души и воля, там ще почне подем и творчество. Но българите ще загубят всичко. Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други. Всичко е за добро. 93.
към текста >>

41. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Всяко творчество, всяко изкуство се подхранва от Единния Център.
Знанието също е Едно. Учените от всички народи си сътрудничат, споделят своите знания и опит. В миналото знанието е било скрито. То се е пазило в светилищата и е било достояние само на посветени. Христос възразява на това: „Не се запаля свещ, за да се тури под шиник, но на светилника да свети на всички". Всяко творчество, всяко изкуство се подхранва от Единния Център. -Това е Творческият Дух. ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО Е ВСЕМИРЕН. Учителят ни въведе в живота на Братството постепенно. Той ни разкри неговата дълбочина, красота и сила. Новото Учение е Път.
към текста >>

42. 66. РАДОСТТА

При Учителят радостта съпътствува цялото Негово творчество - Словото, музиката, живота, който Той ни показа.
Земята трябва да се пази чиста и свята. Не само физически, но и по отношение на мислите и чувствата. Мойсей не познаваше радостта. При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие. Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите. При Учителят радостта съпътствува цялото Негово творчество - Словото, музиката, живота, който Той ни показа. Учителят даваше щедро и сам се радваше на онова, което даваше. От Учителя трябва да се учим да работим с радост и благодарност -„мястото на което стоиш, земя е свята". Днес човечеството трябва да знае това повече от всякога. Разумният свят е работил милиони години докато подготви условия да се яви живота. Той е работил милиони години докато се създаде водата, въздуха, почвата.
към текста >>

43. 67. ТВОРЧЕСТВОТО НА БОРИС НИКОЛОВ

67. ТВОРЧЕСТВОТО НА БОРИС НИКОЛОВ 1.
67. ТВОРЧЕСТВОТО НА БОРИС НИКОЛОВ 1. Пътят на ученика 2. Образи на ученици 3. Примери из живота ни с Учителя 4. Окованият ангел говори - отделни извадки в том III 5. Екскурзиите с Учителя 6.
към текста >>

44. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Каква светлина и каква радост вложи Той в своето творчество.
И Той продължи своята работа. 16. Седем хиляди и петстотин беседи. Учителят създаде 7500 художествени творби. Всяка беседа е едно художествено творение. И с каква Любов Учителят работеше. Каква светлина и каква радост вложи Той в своето творчество. Това е отразено и в Словото Му и в песните Му. 17. Животът на Учителя. Учителят имаше безпогрешно чувство колко бързо трябва да се движи, за да Го следваме. Той знаеше колко бързо трябва да иде напред, за да не се отдалечи много и загуби връзката Си с онзи, който Го следва. Той беше съвършен педагог.
към текста >>

45. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

И какво богатство и какво творчество са оставили на своите братя.
Те си помагат, споделят своите придобивки. Това е Братството. Бялото Братство ръководи и пази човечеството на земята, което то допусне, това ще стане. Което не допусне, няма да стане. Помислете само какви прекрасни хора са живели на земята, живеят и сега. И какво богатство и какво творчество са оставили на своите братя. Те са работници на Бялото Братство. 8. Бялото Братство и България. „Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България от нея нищо няма да остане. България ще се превърне в пустиня.
към текста >>

46. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света.
Винаги в такъв преходен период има големи сътресения, катаклизми, страдания и пр. Те се явяват, за да се стопят всички стари, неправилни мисли, схващания и разбирания на човека. И след това изгрява тихата, красива зора на новия ден. Винаги в началото на всяка нова култура седи един нов потик, даден от Всемирното Братство. Идването на Учителя дойде в зазоряването на Новата култура, за да даде новия потик, новите идеи, които ще легнат в основите на идващата култура. Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света. Това е делото на Учителя. Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа.
към текста >>

Творчеството му е разнообразно.
И след това изгрява тихата, красива зора на новия ден. Винаги в началото на всяка нова култура седи един нов потик, даден от Всемирното Братство. Идването на Учителя дойде в зазоряването на Новата култура, за да даде новия потик, новите идеи, които ще легнат в основите на идващата култура. Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света. Това е делото на Учителя. Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят.
към текста >>

В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие.
Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика".
към текста >>

47. СЪДЪРЖАНИЕ

Творчеството на Галилей Величков III.
119. Паневритмията 120. Учителят за Паневритмията 121. Спомените на Галилей Величков 122. Декларация 123. Биографични бележки 6 124. Творчеството на Галилей Величков III. НЕСТОР ИЛИЕВ БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ. Летопис / Вергилий Кръстев 1. Бедното момче става лекар 2. Болният фабрикант 3. Богатството и болестта 4.
към текста >>

Кредитори и творчество 18.
Къде е Бялото Братство? 13. Небето няма да разреши 14. Кои работят и кого славят? 15. Великото откритие 16. Една идея и нейната реализация 17. Кредитори и творчество 18. Кредитори и умът на човека 19. Неосъществената идея 20. Невъзможно изобретение 21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново 22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност 23.
към текста >>

Литературно творчество на Изгрева 67.
Краят на едно велико начало 62. Великата формула 63. Трите ложи и Шестата раса 64. Любомир Лулчев 65. Елиезер Коен 66. Литературно творчество на Изгрева 67. Как бе издадена книгата “Учителят”? 68. Самозванецът 69. Кой как посрещна книгата “Учителят” 70. Михаил Иванов 71. Бертоли 72.
към текста >>

48. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Често проявяваше интерес и към личното ми творчество.
Веднъж той ни разказа интересна случка. - Имах приятел, когото често посещавах. Идеите, делото на новото учение, бяха теми на разговори и размисъл. Беше ми желан събеседник и аз му бях желан гост. Когато се виждахме - споделях записаното в бележника. Често проявяваше интерес и към личното ми творчество. Така протичаха дните на нашето дълбоко идейно приятелство. Все пак, въпреки добрата ни връзка, за мен бе неразрешен въпроса - защо тази добра душа не намери път към Изгрева, да прекрачи прага на салона, да се поразходи из полянката, където всяка утрин се играеше паневритмията? Защо той не установи личен контакт с УЧИТЕЛЯ, Когото много ценеше? По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път.
към текста >>

49. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован.
към текста >>

50. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушат вдъхновеното изпълнение може да откриете и Неговата фигура.
към текста >>

51. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа.
Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха „същества от далечни светове! " На Неговата цигулка звучаха най-вече музикални мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания съобразно формата и предназначението. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари.
към текста >>

Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост.
Те са отпечатани в отделни издания съобразно формата и предназначението. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника.
към текста >>

52. ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ

Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор.
55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ Името на Михалаки Георгиев се среща още от първите години на века, заедно с други сподвижници на Учителя. Ще го намерите в първите протоколи на съборите. Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух. При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър успех. А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените". На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието".
към текста >>

И тогаз ще разберете цената на това творчество.
И много работа. И всичко това трябва да преживееш в себе си, което те ти диктуват. Накрая трябва да издържиш. Така че, не е било лесно на Иван Вазов. Не му гледайте лаврите, но погледнете и страданието му. И тогаз ще разберете цената на това творчество. Творчеството е колективен акт на много души от горе, от Невидимия Свят и долу, от видимия свят. Трудно се съчетават тези неща. Но който ги съчетае, става поет. Отгоре разрешават някой да си сложи фамилното име за автор. Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази поезия горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали.
към текста >>

Творчеството е колективен акт на много души от горе, от Невидимия Свят и долу, от видимия свят.
И всичко това трябва да преживееш в себе си, което те ти диктуват. Накрая трябва да издържиш. Така че, не е било лесно на Иван Вазов. Не му гледайте лаврите, но погледнете и страданието му. И тогаз ще разберете цената на това творчество. Творчеството е колективен акт на много души от горе, от Невидимия Свят и долу, от видимия свят. Трудно се съчетават тези неща. Но който ги съчетае, става поет. Отгоре разрешават някой да си сложи фамилното име за автор. Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази поезия горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали. Сега аз съм на техните години и трябва да го опиша като мой разказ.
към текста >>

Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази поезия горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали.
И тогаз ще разберете цената на това творчество. Творчеството е колективен акт на много души от горе, от Невидимия Свят и долу, от видимия свят. Трудно се съчетават тези неща. Но който ги съчетае, става поет. Отгоре разрешават някой да си сложи фамилното име за автор. Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази поезия горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали. Сега аз съм на техните години и трябва да го опиша като мой разказ. Разказът е мой, но друг го описва и накрая той е колективен акт на всички, които са от Школата на Учителя. Ето, това е цената на колективното творчество. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число. Творчеството се подчинява на същите закони.
към текста >>

Ето, това е цената на колективното творчество.
Но който ги съчетае, става поет. Отгоре разрешават някой да си сложи фамилното име за автор. Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази поезия горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали. Сега аз съм на техните години и трябва да го опиша като мой разказ. Разказът е мой, но друг го описва и накрая той е колективен акт на всички, които са от Школата на Учителя. Ето, това е цената на колективното творчество. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число. Творчеството се подчинява на същите закони. Горе е в единствено число, а долу е в множествено число, проявяващо се чрез живота на човеците.
към текста >>

Творчеството се подчинява на същите закони.
Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази поезия горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали. Сега аз съм на техните години и трябва да го опиша като мой разказ. Разказът е мой, но друг го описва и накрая той е колективен акт на всички, които са от Школата на Учителя. Ето, това е цената на колективното творчество. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число. Творчеството се подчинява на същите закони. Горе е в единствено число, а долу е в множествено число, проявяващо се чрез живота на човеците.
към текста >>

53. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество.
Музика има в живота на птиците и всички животни. Звучи цялата материя. Музиката в природата събужда музикалното чувство и у човека и го кара да пее и свири. Всички ние изразяваме с музика и радостни, и скръбни часове, и упованието ни към Бога. Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват. Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата. Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума. Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
към текста >>

54. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

* * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви.
В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година. Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др. „Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет. Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано.
към текста >>

Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение.
В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите. Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"? Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара.
към текста >>

55. ІІІ.124. Творчеството на Галилей Величков

124. Творчеството на Галилей Величков 1.
124. Творчеството на Галилей Величков 1. „Изгревът" - поместено в "Изгревът пее и свири, учи и живее", том I, стр. 5-108 2. По неговите стъпки 3.. В неговата аура 4. Под небесната дъга на Словото 5. Послания за учениците от Школата на Учителя 6.
към текста >>

56. 4.04. Дядо Благо

ИЛИЯ УЗУНОВ

Иначе се казваше Стоян Русев - беше учител и детски писател, и с голямо неповторимо творчество за деца и юноши.
4. Дядо Благо От възрастните приятели ние младите го помнихме като беловлас старец, когото наричаха „Дядо Благо". Това беше неговият литературен псевдоним. Иначе се казваше Стоян Русев - беше учител и детски писател, и с голямо неповторимо творчество за деца и юноши. Текстът на песента „Братство-Единство" е от него. Също текстът на песента „Росна капка" е от него. Когато дядо Благо си замина от този свят, Учителят каза: „Аз го обичах него. Той беше сърдечен! " Това Го каза на обед.
към текста >>

57. 4.17. Кредитори и творчество

ИЛИЯ УЗУНОВ

17. Кредитори и творчество В младите си години имах вътрешен подтик да пиша.
17. Кредитори и творчество В младите си години имах вътрешен подтик да пиша. Затова бях написал една книга и я бях дал на една сестра да я прочете и да си даде мнението по нея. А тя пък беше я занесла от своя страна на Учителя и Му я показала. Учителят я прехвърлил лист по лист, прочел заглавието, огледал я оттук, оттам и казал: „Кажи му да си уреди сметките с кредиторите." Дойде сестрата, предаде думите Му и ми върна книгата. Тя имаше заглавие: „Ново творчество на нов живот". Прибрах книгата и се замислих.
към текста >>

Тя имаше заглавие: „Ново творчество на нов живот".
17. Кредитори и творчество В младите си години имах вътрешен подтик да пиша. Затова бях написал една книга и я бях дал на една сестра да я прочете и да си даде мнението по нея. А тя пък беше я занесла от своя страна на Учителя и Му я показала. Учителят я прехвърлил лист по лист, прочел заглавието, огледал я оттук, оттам и казал: „Кажи му да си уреди сметките с кредиторите." Дойде сестрата, предаде думите Му и ми върна книгата. Тя имаше заглавие: „Ново творчество на нов живот". Прибрах книгата и се замислих. Значи човек докато не си плати полиците от стария живот, не може да твори нещо за новия живот. Това го изпитах на гърба си и до днес. Докато не се освободиш от онези вътрешни връзки, с които като с въжета си завързан за стария живот, ти не можеш да се освободиш и да тръгнеш по нов път. Този нов път е разгледан от Учителя, като път на ученика, още през 1927 година.
към текста >>

Само свободният човек може да твори, защото творчеството е вътрешен процес.
Прибрах книгата и се замислих. Значи човек докато не си плати полиците от стария живот, не може да твори нещо за новия живот. Това го изпитах на гърба си и до днес. Докато не се освободиш от онези вътрешни връзки, с които като с въжета си завързан за стария живот, ти не можеш да се освободиш и да тръгнеш по нов път. Този нов път е разгледан от Учителя, като път на ученика, още през 1927 година. Само свободният човек може да твори, защото творчеството е вътрешен процес. Завързан ли си отвътре с въжета, ти можеш да се справяш, единствено ако започнеш да развързваш въже след въже. Това ще бъде пътят на твоето освобождение и този път може да бъде полезен за другите, които вървят след теб. Ето това е най-важното - това означава приемственост на опита.
към текста >>

58. 4.27. Мелодията пристигна

ИЛИЯ УЗУНОВ

Когато някой иска да говори за музикално творчество, трябва да има знания.
Помага си с цигулката, помага си с пианото. След няколко часа работа мелодията е снета и записана като песен. Учителят се обръща към него: „Съществата помогнаха да я докарат, а ние помогнахме да я запишем. А тя вече може да живее на земята - облечена е в плът и в ноти и може да посещава всеки, който иска да се срещне с нея." Прибират цигулките си. Учителят казва: „А сега да се почерпим с едно сладко от вишни, по случай успешната ни работа." А сладкото от вишни бе голям деликатес на "Изгрева" и Учителят черпеше с него при особени случаи. Когато някой иска да говори за музикално творчество, трябва да има знания. Учителят бе споменал не веднъж, че творчеството е колективен акт, а не единичен акт. Творчеството означава, да си проводник в последният етап на свалянето и реализацията на дадена идея. Любовта е колективен акт, а не единичен акт. Човек трябва да бъде проводник на Мировата Любов и да се реализира чрез Космичната обич.
към текста >>

Учителят бе споменал не веднъж, че творчеството е колективен акт, а не единичен акт.
След няколко часа работа мелодията е снета и записана като песен. Учителят се обръща към него: „Съществата помогнаха да я докарат, а ние помогнахме да я запишем. А тя вече може да живее на земята - облечена е в плът и в ноти и може да посещава всеки, който иска да се срещне с нея." Прибират цигулките си. Учителят казва: „А сега да се почерпим с едно сладко от вишни, по случай успешната ни работа." А сладкото от вишни бе голям деликатес на "Изгрева" и Учителят черпеше с него при особени случаи. Когато някой иска да говори за музикално творчество, трябва да има знания. Учителят бе споменал не веднъж, че творчеството е колективен акт, а не единичен акт. Творчеството означава, да си проводник в последният етап на свалянето и реализацията на дадена идея. Любовта е колективен акт, а не единичен акт. Човек трябва да бъде проводник на Мировата Любов и да се реализира чрез Космичната обич.
към текста >>

Творчеството означава, да си проводник в последният етап на свалянето и реализацията на дадена идея.
Учителят се обръща към него: „Съществата помогнаха да я докарат, а ние помогнахме да я запишем. А тя вече може да живее на земята - облечена е в плът и в ноти и може да посещава всеки, който иска да се срещне с нея." Прибират цигулките си. Учителят казва: „А сега да се почерпим с едно сладко от вишни, по случай успешната ни работа." А сладкото от вишни бе голям деликатес на "Изгрева" и Учителят черпеше с него при особени случаи. Когато някой иска да говори за музикално творчество, трябва да има знания. Учителят бе споменал не веднъж, че творчеството е колективен акт, а не единичен акт. Творчеството означава, да си проводник в последният етап на свалянето и реализацията на дадена идея. Любовта е колективен акт, а не единичен акт. Човек трябва да бъде проводник на Мировата Любов и да се реализира чрез Космичната обич.
към текста >>

59. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

60. 6.08. КОТВАТА

Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота. Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
към текста >>

61. 6.26. Погледът на мъдреца

Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество.
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>

62. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Всички тези постижения ще бъдат плод на новата раса, която иде с много по-големи вътрешни възможности за проявления и творчество.
А ще видим как впоследствие Михаил Иванов ще наметне тази културна мантия в дейността си, която ще разгърне в един малък кръг във Франция. Даже като правех своите психологични наблюдения, често виждах в отношенията между Георги Радев и Михаил Иванов тази диаметралност на тези два свята. Чувствах и виждах в картини онзи нов свят, който Учителят чертаеше, онези нови обществени отношения, които ще почиват на Великия закон на Справедливостта, онази истинска връзка между душите, които ще се чувстват като клетки на един велик организъм. Взаимното сътрудничество във всички области на живота и онази духовна, интимна топлота ще легнат в отношенията между индивидите, обществата, народите и цялото човечество. При тези нови отношения виждах онези величествени перспективи, които се отварят за новата култура, където природата ще открие на човека много от своите тайни, за да може да подобри своите битови условия и духовния ръст, да се възвиси все повече и повече към идеалите на съвършенството. Всички тези постижения ще бъдат плод на новата раса, която иде с много по-големи вътрешни възможности за проявления и творчество. Тази вълна на второто действие създаде в цялото Братство един голям устрем, към големите знания, които Учителят разкриваше в специалния младежки клас, в окултния общ клас и чрез неделните беседи. Тази вълна се съвпадна с моето завършване на университета. Аз завърших през 1931 г. в София.
към текста >>

63. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен подвиг.
След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка. Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Със салона Изгревът доби още по-интересен вид, словото на Учителя се почувства много по-силно, бликащо от Неговата велика Мъдрост. В живота на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация. Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен подвиг. Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и културен център на Братството. Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота.
към текста >>

64. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество.
Така добре построена главата му, особено в коронната й част, сочеше за един висок морален устой; този морален устой имаше за основа уравновесени чувства и една закръглена интелигентност. Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество. Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ. Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна.
към текста >>

65. 6.46. ЦАНКА ЕКИМОВА

Тя изигра голяма роля в моето творчество, защото винаги ми доставяше това, което ми трябваше.
Рядко се среща всичко туй във формата на една жена. И тя изигра една голяма роля, защото тя даде една голяма сума за излизането на книгата. Освен това тя е един от големите разпространители на Словото на Учителя. Тя непрекъснато избираше закони, изваждаше ги, търсеше случките и изваждаше цитати по различни теми от Словото на Учителя. Тогава нямаше печат и тя навсякъде тези материали ги доставяше. Тя изигра голяма роля в моето творчество, защото винаги ми доставяше това, което ми трябваше. Предаваше ми готови материали, които бяха извлечени от Словото на Учителя. Поразяваше ме това постоянство. Тя ми каза, че някой посветен се е явил от духовния свят и й казал, че нейното духовно име е Алмена. Така че двамата големи фактори за финансирането на книгата „Учителят" бяха Борис Николов и сестра му Цанка Екимова. Има и още един, който помогна.
към текста >>

66. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше.
към текста >>

Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце.
За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие.
към текста >>

67. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Свръхсъзнанието ще даде направление на човешката еволюция." При въдворяването на тази висша хармония в човешката природа, човек ще стане господар на разрушителните сили вътре в себе си, ще ги тласне към едно творчество, както в полето на духовната култура, в науката и изкуството, а така също и в полето на материалната култура.
Изграждането на новите форми на живота подразбира едно по-високо и по-просветено отношение към Разумната природа. Любовта ще действа чрез новите творчески сили, които ще се проявят в човешката душа. Учителят характеризираше това положение при новата раса по следния начин: „Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнанието. Постепенно хората ще влязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде направление на човешката еволюция." При въдворяването на тази висша хармония в човешката природа, човек ще стане господар на разрушителните сили вътре в себе си, ще ги тласне към едно творчество, както в полето на духовната култура, в науката и изкуството, а така също и в полето на материалната култура. Учителят казва: „Епохата, през която сега човечеството минава, изисква от всички да въдворят Братството между народите, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашното оръжие. Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората. За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта.
към текста >>

68. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА В един от разговорите край седемте рилски езера Учителят се изразява така: „Моята задача е да ви предам Божественото учение.
66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА В един от разговорите край седемте рилски езера Учителят се изразява така: „Моята задача е да ви предам Божественото учение. Вашата задача, като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи".
към текста >>

Тези двама братя, които със своята преданост към Учителя и със своята ревност към прилагане и разпространение идеите на Учителя, а също и под давлението на Учителя, намерих като най-добри сътрудници за едно колективно творчество.
А Боян Боев написа, че тя ще се продава по нов начин: съобразно Учението. Кой колкото може и колкото поиска след получаването й може да заплати за нея. Тя бърже се разпродаде, понеже там са третирани въпросите за новото образование и новото възпитание. С тази книга се даде път за моето сътрудничество с Боян Боев. Преди заминаването на Учителя от физическия свят, Той също така ме насочи да работя и с брат Борис Николов. Тези двама братя, които със своята преданост към Учителя и със своята ревност към прилагане и разпространение идеите на Учителя, а също и под давлението на Учителя, намерих като най-добри сътрудници за едно колективно творчество. Учението на Учителя не е някаква научна доктрина, или някакво религиозно верую, нито пък някакво обществено течение, което да засяга специални категории съзнания. Напротив, то включва целокупния живот. Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението. Отидох и споделих с Боев. Интересно е съвпадението, което съществуваше между брат Боев и мен.
към текста >>

Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество.
Започнахме да работим върху книгата, няколко месеца след заминаването на Учителя. Това съчинение е трябвало да бъде един колективен труд на четворката: брат Боев, брат Борис Николов, сестра Мария Тодорова и аз. Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан. С такова вдъхновение, с такава любов се заехме да работим усилено в това направление. Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея. Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество. Действително при колективното творчество се образува един общ дух, един общ критерий, една изискана прецизност. Преди да направя краткото изложение за излизане от печат на книгата „Учителят", ще дам някои допълнителни сведения. По това време най-вече в по-интелигентните среди на братството - в средите на творческите натури, изникна една идея за създаване на един просветен съвет. Тази идея беше внушена от брат Георги Томалевски. Той е един от доста надарените братя.
към текста >>

Действително при колективното творчество се образува един общ дух, един общ критерий, една изискана прецизност.
Това съчинение е трябвало да бъде един колективен труд на четворката: брат Боев, брат Борис Николов, сестра Мария Тодорова и аз. Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан. С такова вдъхновение, с такава любов се заехме да работим усилено в това направление. Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея. Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество. Действително при колективното творчество се образува един общ дух, един общ критерий, една изискана прецизност. Преди да направя краткото изложение за излизане от печат на книгата „Учителят", ще дам някои допълнителни сведения. По това време най-вече в по-интелигентните среди на братството - в средите на творческите натури, изникна една идея за създаване на един просветен съвет. Тази идея беше внушена от брат Георги Томалевски. Той е един от доста надарените братя. Притежава перото на един талантлив писател.
към текста >>

Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна.
Взе се инициатива за издаване на едно томче под заглавие „Новото човечество", съдържащо няколко беседи от Учителя. Просветният съвет взе решение на това томче да се на-пише един предговор - колективно. След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява. Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна. Тя трябва да създава спонтанно във всички едно единомислие. Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение. Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята характерност взаимно да се допълва. Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
към текста >>

Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна. Тя трябва да създава спонтанно във всички едно единомислие. Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение. Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята характерност взаимно да се допълва. Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
към текста >>

69. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Първият дял - животопис и творчество, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият - идеи, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителят чрез Своето Слово.
69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА "УЧИТЕЛЯТ" Тези обстоятелства, които излагаме по-горе, ме държаха настрана от просветния съвет, да не вземам активно участие в неговата дейност. Вътрешно стоях на твърдото становище, което многократно бях проверявал в многобройните си разговори с Учителя, а именно, че трябва да се напише една книга, която да служи като врата за въвеждане на индивидите, обществата и народите във високоидейния свят на Учителя, в новия светоглед, който трябваше да приеме човечеството. Тази мисъл ме ръководеше при изграждането архитектониката на книгата „Учителят". Първият дял - животопис и творчество, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият - идеи, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителят чрез Своето Слово. Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа. Това беше, от една страна - духовенството, от друга - казионата наука и трето - партийната държава. Няма да описваме онези творчески моменти, преживяни в тази малка група, която се вдъхновяваше изключително от чисти идейни подбуди, без всякакви комерчески или кариеристични намерения. Тази книга, като всяко зачатие, се зачена в пълна тайна. Докато не беше излязла на бял свят, не беше станала достояние на никого, освен в тесния кръг от сътрудници.
към текста >>

70. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество.
Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките. Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество. Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност. Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея". Оригиналът на този мой труд носеше името „Мъдростта". Но след френския превод и след редакцията, която претърпя, издателят решава и слага горното име. Така че има разлика в текста на френския превод и българския оригинал.
към текста >>

Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене.
Но дойде време тя да се отблагодари. Тя се научи да пише на пишеща машина и аз й диктувах на „прима виста" моите трудове. Всичките мои трудове излезнаха под нейните пръсти. То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм. В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше. Втората сътрудничка е Цанка Екимова. Един закръглен характер. Радваше ме нейната точност, постоянство, трудолюбие и честност. Тя беше направила много извадки от беседите на Учителя с най-съществените неща.
към текста >>

71. 7.05. САВА КАЛИМЕНОВ

Засегнахме творчеството му и присъствието му в Школата.
Идеално време за спомени. Отидох с един ролков магнетофон. Купих си ролки, които тогава не бяха евтини и започнахме работа. Той започна да разказва, а аз го спирах и му задавах въпроси и той допълваше своят разказ. Преминахме целият му живот, от началото, та до края. Засегнахме творчеството му и присъствието му в Школата. Прелистихме цялото течение на в-к „Братство" и аз подробно го разпитвах за някои статии, личности и за събития. Чак сега той разбра какво означава в-к „Братство" като историческа следа за онези поколения, които не са срещнали Учителя на земята. Беше много доволен от себе си. А аз се радвах, че му показах какво означава историческа следа на Братството за поколенията. На втория ден Савата ме предупреди, че дъщеря му Стефка била срещу тези спомени, а и внучката му Елена.
към текста >>

72. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

Разпръснаха нейното главно творчество и онова, което е свързано с Школата - екскурзиите с Учителя.
За Олга Славчева аз съм публикувал много неща в поредицата „Изгревът" I- III том. Вероятно ще се публикуват и други неща в бъдеще, но разказани от други лица. А Олга Славчева си беше свършила своята работа и знаеше, че го предава на братя по дух, за да публикуват нейните неща при подходящо време и условия. Днес дойде такова време, има такива условия, но братята по дух ги няма. Онези, които поеха обещанието си от нея, не го изпълниха. Разпръснаха нейното главно творчество и онова, което е свързано с Школата - екскурзиите с Учителя. Онези, които дойдат по-късно и се интересуват от творчеството на Олга Славчева, като прочетат този очерк, могат да потърсят нейните неща от посочените от мен лица. Това, което съм публикувал за Олга, не е малко. Други да направят повече.
към текста >>

Онези, които дойдат по-късно и се интересуват от творчеството на Олга Славчева, като прочетат този очерк, могат да потърсят нейните неща от посочените от мен лица.
Вероятно ще се публикуват и други неща в бъдеще, но разказани от други лица. А Олга Славчева си беше свършила своята работа и знаеше, че го предава на братя по дух, за да публикуват нейните неща при подходящо време и условия. Днес дойде такова време, има такива условия, но братята по дух ги няма. Онези, които поеха обещанието си от нея, не го изпълниха. Разпръснаха нейното главно творчество и онова, което е свързано с Школата - екскурзиите с Учителя. Онези, които дойдат по-късно и се интересуват от творчеството на Олга Славчева, като прочетат този очерк, могат да потърсят нейните неща от посочените от мен лица. Това, което съм публикувал за Олга, не е малко. Други да направят повече.
към текста >>

73. 7.13. ТЕОФАНА САВОВА

Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза.
По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога. Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея. Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
към текста >>

След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен.
" „Не зная". „Ами това е гамата До-мажор, върху която е построена песента „Бог е Любов". И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше. След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора. Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки.
към текста >>

А те нямаха нищо общо с Теофана, нито познаваха нейното творчество, нито са работили с нея.
Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки. А те, от своя страна, не пожелаха да предадат материалите на човека, който е работил с нея. А те това знаеха много добре. Освен това се намериха и други, които им забраниха да ми предават какъвто и да е материал. А те нямаха нищо общо с Теофана, нито познаваха нейното творчество, нито са работили с нея. Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход.
към текста >>

Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова.
Освен това се намериха и други, които им забраниха да ми предават какъвто и да е материал. А те нямаха нищо общо с Теофана, нито познаваха нейното творчество, нито са работили с нея. Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход. А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя. „Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега.
към текста >>

74. 7.14. БУЧА БЕХАР

Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден.
Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие.
към текста >>

А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази.
Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране. Нали някои се оплакват, че не знаели какво да работят. Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства. Тогава ще видим и проверим какво можете да вършите. Аз чакам.
към текста >>

Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства.
След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране. Нали някои се оплакват, че не знаели какво да работят. Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства. Тогава ще видим и проверим какво можете да вършите. Аз чакам. Ще ви видя от кои сте: от тези, които работят, или от тези, които пречат.
към текста >>

75. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя.
Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професионалист. Аз това го изпълних. От мен толкова. Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как. Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
към текста >>

76. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт.
към текста >>

77. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество.
„Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места. Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество. Такива пълномощни бяха написани две. Едно преди почване на работата и друго след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейният архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата.
към текста >>

Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество.
„Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места. Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество. Такива пълномощни бяха написани две. Едно, преди почване на работата и друго, след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейния архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата.
към текста >>

Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички, без изключение, не са от Учителя, а са нейни песни и нейно творчество.
И бе се съгласила да ми предаде да ги преснема на ксерокс. Но други дойдоха и й попречиха, и тя се отказа. И тези, които попречиха, не знаят кои са тези песни. Дори Цветана с възмущение говореше как през 1980 г. Борис Николов е подготвил едно издание на песни от Учителя, в което са включени песни на Учителя, които уж били дадени от нея. Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички, без изключение, не са от Учителя, а са нейни песни и нейно творчество. Тя не можеше да си обясни откъде са взети. „Ако бяха ме питали, щях да им кажа, че това са мои песни, а не са песни от Учителя." Ето ви една печална история. След като си замина Цветана Табакова, аз предявих искане пред Благовест Жеков да поема нейният архив. Той лично няколко пъти ме е заварвал как работя с нея и дори на места е записан неговият глас. Освен това лично на Петър Ганев занесох и му показах пълномощното на Цветана Табакова, че аз работя с нея и той обеща да съдейства.
към текста >>

Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното творчество и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя.
Забележете сега най-невероятното. В разстояние на 45 години никой не е работил с нея, освен мене. В разстояние на 45 години тя никого не допусна до своя архив, освен мене. В разстояние на 45 години тя на никого не каза кои са неиздадените песни на Учителя. Само аз ги зная и са записани от мен. Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното творчество и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя. Тя беше се постарала да замаскира така нещата, че който попадне случайно на нейния архив, да се заблуди. Ето така стоят нещата. Музикантите не работиха с нея, след това прибраха архива и дори не знаят, че за всяка една нейна творба има коментар. И сега го укриват. А като го укриват, укриват да се издадат неиздадените песни от Учителя.
към текста >>

78. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи.
А те не са запознати с нея. И няма откъде да знаят това. Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина. Освен това тя бе преписала също в четири екземпляра онези беседи, които бяха дешифрирани по времето на Учителя, но не бяха издадени. При работата си с този обемист материал тя решава да направи един пълен каталог, в който да се види последователно всяка беседа, кога е дадена от Учителя, в кой Клас, в кой ден, година. Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи. Този каталог тя бе го направила в четири екземпляра и го бе дала на четири различни места. Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна копие от него. Изчезна безследно, както много неща. Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното копие. Преди няколко години научавам, че ще се издава каталог за Словото на Учителя, направен от Лалка Кръстева.
към текста >>

Те го сплашиха, за да могат да го спрат, че аз единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева.
при един разговор с Асен Чилингиров, който живее в Берлин, сподели с мен, че работи върху един такъв каталог. Аз одобрих неговата идея и споделих това, което знам. През 1995 г. той отново беше в София и отново сподели с мен, че иска да финансира и издаде този каталог, като го посвещава на Делото на Учителя. Отговорих му на няколко допълнителни въпроси и го охрабрих да го издаде, но той срещна противодействие от ония, които считаше за най-близки и верни нему. Те го сплашиха, за да могат да го спрат, че аз единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева. Това го знаеше само Елена Николова, защото лично беше чела завещанието на Елена Андреева в моя дом и в присъствието на Наталия Попова като свидетел. Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева.
към текста >>

79. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество.
И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова.Тя е служителка в Народната библиотека. Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество. Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката. Аз получих въпросите и на една част от тях бе даден отговор в поредицата на „Изгревът", том II и том III. При тази среща аз й дадох три теми, които може да разработи и да се реализира като специалист. Такива теми никой не може да даде, защото само аз бях запознат с този материал. Тогава тя ми благодари на думи, но на дело се подписа под „Отворено писмо", като изобщо не е запозната с нищо, защото няма от къде да го знае.
към текста >>

80. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9.
Които укриха заснетите снимки от Васко Искренов за Паневритмията, за да не може да се издаде оригиналния текст на Паневритмията съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Онзи, който ги държи вие знаете името му. Той бе посочен лично от мен. 7. Които държат оригиналната тетрадка-тефтер от времето на Учителя за песните на Учителя, както и двете папки с оригинални текстове с песни на Учителя и не ги предоставят, за да се издаде едно пълно издание на песни на Учителя. Онзи, който ги държи - името му го знаете от мен. 8. Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9. Които издадоха томчето „Към обетованата земя" от фирма Алфа-Дар, където Словото на Учителя е преднамерено редактирано и при което са поставили един предговор от тях, от издателството, което е грубо нарушение на правилата, че при издаване Словото на Учителя не трябва да има никакви предговори. 10. Които създадоха лектория с лектори и проповедници и които заангажираха последователите на Учителя и ги отклоняват от Школата на Учителя. В Школата на Бялото Братство има само един Учител - Беинса Дуно, дадено е Неговото Слово, което е Слово на Бога и има само един Бог. Няма никакви лектори и проповедници, такива в Школата на Бялото Братство не съществуват. Другото е отклонение от Духовната Школа на Учителя. 11.
към текста >>

81. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Творчеството на Г.
Паневритмията - 225 120. Учителя за Паневритмията - 232 121. Спомените на Галилей Величков - 233 122. Декларация - 235 123. Биографични бележки - 236 124. Творчеството на Г. Величков - 239 III. Нестор Илиев - „Божествета партия" 1. Бедното момче става лекар - 242 т 2. Болният фабрикант - 243 3. Богатството и болестта - 244 4.
към текста >>

Кредитори и творчество - 296 18.
Небето няма да разреши - 294 V 14. Кои работят и кого славят? - 294 15. Великото откритие - 295 16. Една идея и нейната реализация - 295 17. Кредитори и творчество - 296 18. Кредитори и умът на човека - 296 19. Неосъществената идея - 297 20. Невъзможно изобретение - 298 21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново - 298 22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност - 299 23.
към текста >>

Литературно творчество на Изгрева - 507 67.
Краят на едно велико начало - 492 62. Великата формула - 494 63. Трите ложи и шестата раса - 497 64. Любомир Лулчев - 501 65. Елиезер Коен - 505 66. Литературно творчество на Изгрева - 507 67. Как бе издадена книгата "Учителят"? - 512 68. Самозванецът - 515 69. Кой как посрещна книгата „Учителят"? - 516 70.
към текста >>

82. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

Но да обработваш материали по чужди идеи и да зарежеш своите, не е в моето разбиране за творчество.
Не съм била негов сътрудник. Наивно повярвах че ме обича и се жени за мен с чувство за отговорност. Така каза на баща ми, в подлеза на Гарата в София на 11 май 1980 г. Илия Узунов ми донесе материалите си в Бургас за да довърша неговата работа, за което той вече бе неспособен поради възрастта. Аз ги приех. Но да обработваш материали по чужди идеи и да зарежеш своите, не е в моето разбиране за творчество. Затова Илия Узунов, който беше много близък с баща ми години наред, разбра че аз не искам да довърша труда му и взе отново куфара си. Освободи ме. Постъпи благородно. Той беше много изработен и интелигентен човек, малко бяха като него. След години защити "Сила и Живот" на събрание, което целеше да спре моята дейност за да не преча на софийските кандидат издатели, защити ме блестящо, аргументирано и като истински брат.
към текста >>

83. 13. ТЕОФАНА САВОВА

Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза.
По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога. Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея. Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
към текста >>

След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен.
" „Не зная". „Ами това е гамата До-мажор, върху която е построена песента „Бог е Любов". И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше. След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора. Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки.
към текста >>

А те нямаха нищо общо с Теофана, нито познаваха нейното творчество, нито са работили с нея.
Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки. А те, от своя страна, не пожелаха да предадат материалите на човека, който е работил с нея. А те това знаеха много добре. Освен това се намериха и други, които им забраниха да ми предават какъвто и да е материал. А те нямаха нищо общо с Теофана, нито познаваха нейното творчество, нито са работили с нея. Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход.
към текста >>

Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова.
Освен това се намериха и други, които им забраниха да ми предават какъвто и да е материал. А те нямаха нищо общо с Теофана, нито познаваха нейното творчество, нито са работили с нея. Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход. А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя. „Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега.
към текста >>

84. 14. БУЧА БЕХАР

Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден.
Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г. Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие.
към текста >>

А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази.
Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране. Нали някои се оплакват, че не знаели какво да работят. Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства. Тогава ще видим и проверим какво можете да вършите. Аз чакам.
към текста >>

Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства.
След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране. Нали някои се оплакват, че не знаели какво да работят. Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства. Тогава ще видим и проверим какво можете да вършите. Аз чакам. Ще ви видя от кои сте: от тези, които работят, или от тези, които пречат.
към текста >>

85. 15. ИРИНА КИСЬОВА

За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя.
Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професиона-лист. Аз това го изпълних. От мен толкова. Думата има другите, които следва да дойдат, за да се запознаят с музиката на Учителя и да могат да я оценят. За музиката на Учителя е необходимо да има подготвени музиканти, професионалисти на своя инструмент, на който работят, музикален ценз за музикалното творчество на Учителя и духовен ценз за познаване Словото на Учителя. Когато дойдат такива хора, те ще могат да работят. А дотогава ще се чака и ще се съхраняват нещата, докато Небето изпрати готови души и докато има условия за работа. Ще се чака, няма как. Освен разработките на Ирина Кисьова за пиано на песента „Изгрява слънцето" има подготвени и други песни за хор, но те останаха с архива й в Петър Ганев.
към текста >>

86. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт.
към текста >>

87. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество.
„Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места. Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество. Такива пълномощни бяха написани две. Едно преди почване на работата и друго след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейният архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата.
към текста >>

Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество.
„Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места. Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество. Такива пълномощни бяха написани две. Едно, преди почване на работата и друго, след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейния архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата.
към текста >>

Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички, без изключение, не са от Учителя, а са нейни песни и нейно творчество.
И бе се съгласила да ми предаде да ги преснема на ксерокс. Но други дойдоха и й попречиха, и тя се отказа. И тези, които попречиха, не знаят кои са тези песни. Дори Цветана с възмущение говореше как през 1980 г. Борис Николов е подготвил едно издание на песни от Учителя, в което са включени песни на Учителя, които уж били дадени от нея. Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички, без изключение, не са от Учителя, а са нейни песни и нейно творчество. Тя не можеше да си обясни откъде са взети. „Ако бяха ме питали, щях да им кажа, че това са мои песни, а не са песни от Учителя." Ето ви една печална история. След като си замина Цветана Табакова, аз предявих искане пред Благо-вест Жеков да поема нейният архив. Той лично няколко пъти ме е заварвал как работя с нея и дори на места е записан неговият глас. Освен това лично на Петър Ганев занесох и му показах пълномощното на Цветана Табакова, че аз работя с нея и той обеща да съдейства.
към текста >>

Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното творчество и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя.
Забележете сега най-невероятното. В разстояние на 45 години никой не е работил с нея, освен мене. В разстояние на 45 години тя никого не допусна до своя архив, освен мене. В разстояние на 45 години тя на никого не каза кои са неиздадените песни на Учителя. Само аз ги зная и са записани от мен. Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното творчество и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя. Тя беше се постарала да замаскира така нещата, че който попадне случайно на нейния архив, да се заблуди. Ето така стоят нещата. Музикантите не работиха с нея, след това прибраха архива и дори не знаят, че за всяка една нейна творба има коментар. И сега го укриват. А като го укриват, укриват да се издадат неиздадените песни от Учителя.
към текста >>

88. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи.
А те не са запознати с нея. И няма откъде да знаят това. Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина. Освен това тя бе преписала също в четири екземпляра онези беседи, които бяха дешифрирани по времето на Учителя, но не бяха издадени. При работата си с този обемист материал тя решава да направи един пълен каталог, в който да се види последователно всяка беседа, кога е дадена от Учителя, в кой Клас, в кой ден, година. Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи. Този каталог тя бе го направила в четири екземпляра и го бе дала на четири различни места. Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна копие от него. Изчезна безследно, както много неща. Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното копие. Преди няколко години научавам, че ще се издава каталог за Словото на Учителя, направен от Лалка Кръстева.
към текста >>

Те го сплашиха, за да могат да го спрат, че аз единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева.
при един разговор с Асен Чилингиров, който живее в Берлин, сподели с мен, че работи върху един такъв каталог. Аз одобрих неговата идея и споделих това, което знам. През 1995 г. той отново беше в София и отново сподели с мен, че иска да финансира и издаде този каталог, като го посвещава на Делото на Учителя. Отговорих му на няколко допълнителни въпроси и го охрабрих да го издаде, но той срещна противодействие от ония, които считаше за най-близки и верни нему. Те го сплашиха, за да могат да го спрат, че аз единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева. Това го знаеше само Елена Николова, защото лично беше чела завещанието на Елена Андреева в моя дом и в присъствието на Наталия Попова като свидетел. Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева.
към текста >>

89. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество.
Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова. Тя е служителка в Народната библиотека. Беше подготвила на пишеща машина към 10 въпроса, отнасящи се за биографични данни за учениците от Школата, които имаха някакво творчество. Пожела среща с мен и тя бе осъществена в градинката пред Библиотеката. Аз получих въпросите и на една част от тях бе даден отговор в поредицата на „Изгревът", том II и том III. При тази среща аз й дадох три теми, които може да разработи и да се реализира като специалист. Такива теми никой не може да даде, защото само аз бях запознат с този материал. Тогава тя ми благодари на думи, но на дело се подписа под „Отворено писмо", като изобщо не е запозната с нищо, защото няма от къде да го знае.
към текста >>

90. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9.
Които укриха заснетите снимки от Васко Искренов за Паневритмията, за да не може да се издаде оригиналния текст на Паневритмията съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Онзи, който ги държи вие знаете името му. Той бе посочен лично от мен. 7. Които държат оригиналната тетрадка-тефтер от времето на Учителя за песните на Учителя, както и двете папки с оригинални текстове с песни на Учителя и не ги предоставят, за да се издаде едно пълно издание на песни на Учителя. Онзи, който ги държи - името му го знаете от мен. 8. Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9. Които издадоха томчето „Към обетованата земя" от фирма Алфа-Дар, където Словото на Учителя е преднамерено редактирано и при което са поставили един предговор от тях, от издателството, което е грубо нарушение на правилата, че при издаване Словото на Учителя не трябва да има никакви предговори. 10. Които създадоха лектория с лектори и проповедници и които заангажираха последователите на Учителя и ги отклоняват от Школата на Учителя. В Школата на Бялото Братство има само един Учител - Беинса Дуно, дадено е Неговото Слово, което е Слово на Бога и има само един Бог. Няма никакви лектори и проповедници, такива в Школата на Бялото Братство не съществуват. Другото е отклонение от Духовната Школа на Учителя. 11.
към текста >>

91. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Бях в едно и също музикално съзвучие с тяхното творчество и чувствах тяхното присъствие като композитори.
Останаха доволни. Запозна ме с рождения си брат, който беше пианист и най-добрият изпълнител на Шопен в София. Неговата оценка за мен беше много ласкава, така че всички я чуха и трябваше да се съобразяват с нея. Това отвори вратите към други семейства от висшето общество. Аз бях в онзи етап, когато музиката, излизаща от пръстите ми се разливаше не само като музика, а като едно музикално откровение на великите композитори. Бях в едно и също музикално съзвучие с тяхното творчество и чувствах тяхното присъствие като композитори. Това предполагаше невероятно изпълнение и още по-необикновено изживяване от една такава музика. Аз вървях по родова линия на баща ми и приличах повече на него, а малкия ми брат Владо вървеше по линията на майка ми. Тя го обичаше много, беше момче и приличаше досущ на нея. Съпругата на брат ми Станислав беше немкиня и се казваше Рихи. Майка ми започна да излиза с нея на гости и да я води насам-натам - и на двете им се хареса.
към текста >>

92. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие".
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ Ето ме отново при Учителя. Вие да не мислите, че аз непрекъснато седя там и всеки ден се отбивам при него. Тези опитности, които разказвам са от 25-годишното ми пребиваване при Учителя. Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова. А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие". Ето тук има три неща - Божие провидение, Божието око, което не спи и всичко вижда и записва и накрая Божието възмездие. Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир. А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи. А тук в Школата всяка опитност на ученика бе един реализиран окултен закон от Словото на Учителя. А тук преминаха през него хиляди българи.
към текста >>

Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир.
Тези опитности, които разказвам са от 25-годишното ми пребиваване при Учителя. Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова. А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие". Ето тук има три неща - Божие провидение, Божието око, което не спи и всичко вижда и записва и накрая Божието възмездие. Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир. А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи. А тук в Школата всяка опитност на ученика бе един реализиран окултен закон от Словото на Учителя. А тук преминаха през него хиляди българи. Това отклонение го направих, за да не смятате, че аз не съм имала друга работа и всеки ден вися и тропам пред вратата на Учителя. Тропала съм, когато съм имала нужда, вътрешна нужда и нещо което съм търсила, за да получа от този Божествен извор, който излизаше от Учителя.
към текста >>

А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи.
Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова. А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие". Ето тук има три неща - Божие провидение, Божието око, което не спи и всичко вижда и записва и накрая Божието възмездие. Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир. А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи. А тук в Школата всяка опитност на ученика бе един реализиран окултен закон от Словото на Учителя. А тук преминаха през него хиляди българи. Това отклонение го направих, за да не смятате, че аз не съм имала друга работа и всеки ден вися и тропам пред вратата на Учителя. Тропала съм, когато съм имала нужда, вътрешна нужда и нещо което съм търсила, за да получа от този Божествен извор, който излизаше от Учителя. Аз така го възприемах.
към текста >>

93. 51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА

С годините те се трупаха и Учителят през време на Школата създаде едно голямо музикално и неповторимо творчество.
Понякога ме съпровождаше на цигулка някой от братята като Симеон Симеонов или Галилей Величков. Разпяването и пеенето на тези песни имаше за цел да тонират учениците, да влязат в едно друго поле, това на песните, а знайно беше, че това е окултна музика, която за пръв път Учителят бе свалил на земята. Тук на Изгрева бе първият опит. Нееднократно Учителят бе споменал, че тази окултна музика за пръв път се заражда тук и че в Европа изобщо не я познават. Постепенно песните дойдоха чрез Младежкият и Общият окултен клас. С годините те се трупаха и Учителят през време на Школата създаде едно голямо музикално и неповторимо творчество. Точно в 5 ч. сутринта Учителят влизаше с Библия в ръка, носеше и една лупа, с която прочиташе предварително подготвен стих от Библията, понеже знайно е, че шрифта бе много дребен. Всички ставахме и под вътрешното разположение на Духа в Учителя той ни подаваше кои молитви да произнасяме гласно и завършвахме с някои песни. Но това се променяше непрекъснато и всеки път молитвите бяха различни както и подадените шепнешком от Учителя песни. Веднъж някой си бе наумил да направи план как да протече този ритуал според него и коя след коя молитва да се казват, така че да има един и същ порядък, а да не се сменяват ту песните, ту молитвите.
към текста >>

94. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА Освен посетителите, които идваха от различни краища на България, а те не бяха малко, то идваха и други чужди хора, които търсеха помощ. Всеки имаше някаква нужда и търсеше помощ от Учителя. Дохождаха поети, писатели, музиканти, художници и Учителят разговаряше с тях строго индивидуално и на техен професионален език. Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество. Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина.
към текста >>

95. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА Освен посетителите, които идваха от различни краища на България, а те не бяха малко, то идваха и други чужди хора, които търсеха помощ. Всеки имаше някаква нужда и търсеше помощ от Учителя. Дохождаха поети, писатели, музиканти, художници и Учителят разговаряше с тях строго индивидуално и на техен професионален език. Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество. Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина.
към текста >>

96. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Тя направи няколко официални изложби в града, но хубаво е нейното творчество, което се отнася за братския живот на Рила да се събере и да се направи една ретроспективна изложба.
Така приключи този необикновен ден. Цветана нарисува един портрет на Учителя. Образът на Учителя при нея бе в профил, той е запазен и има цветни репродукции от него. Тя бе талантлив художник и доста продуктивна. От нея има многобройни платна, пейзажи от братският живот на Рила и от езерата на Рила. Тя направи няколко официални изложби в града, но хубаво е нейното творчество, което се отнася за братския живот на Рила да се събере и да се направи една ретроспективна изложба. Тя имаше навремето идеята, която успя да осъществи, че всички нейни цветни платна тя ги засне на цветен филм и от него бяха направени репродукции под формата на цветни картички. Някои от приятелите съхраняват тези цветни картички.
към текста >>

97. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ