Търсене в текстове за 'Творчество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
към текста >>

Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература.
Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в.
към текста >>

Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940). Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г.
към текста >>

В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество.
А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно. Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната наука! Нима през 90-те години на XІX в.
към текста >>

2. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения.
От царуването на добродетелта да придобия прилежание към доброто и добре да постъпвам винаги. От царуването на мъдростта да придобия знанието, като поставя всяко нещо на мястото му. Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа. Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично. Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция.
към текста >>

3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък.
Четвъртото - с човешката мисъл. Петото - със съзнанието на човека. Шестото течение е течението на Живота. Седмото течение е свързано с висшето проявление на человека, с човешкия дух. Тия течения могат да се разредя-ват и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш.
към текста >>

4. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория.
Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
към текста >>

В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория.
Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък.
В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух. Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш.
към текста >>

6. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма.
* Гантен, гантиран (арх.) - който е с ръкавица; от фр. ганти - ръкавици (бел. ред.) За събитията В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени. Посетете една чешма, ще видите – някой дошъл, ударил с брадвата си. Тук надделява разрушаващият елемент над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските държави му слагат букаи, окови.
към текста >>

7. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество.
Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.
към текста >>

8. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна.
Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че, София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение.
към текста >>

9. МИХАИЛ ИВАНОВ

Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
към текста >>

А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж.
Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа.
към текста >>

10. ПАНЕВРИТМИЯ

Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество.
Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот. Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи".
към текста >>

11. МУЗИКА

Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера.
към текста >>

Реших да Го запитам как е създал такова творчество.
Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил?
към текста >>

Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре.
към текста >>

Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик.
В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Мария Тодорова Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист.
към текста >>

12. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Само по този начин той ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото.
Всяка вечер или сутрин човек трябва да употребява 10-15 минути за размишление, да си отговори на въпросите, защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Така той си пробива път и през най-непроходимите места и се свързва с великото, с мощното в Природата. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Мислите ли да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: "Господи, ела ми на помощ". Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този начин той ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото. Който пее и говори правилно, той може да мисли право. Търпелив човек е, който мисли; а нетърпелив човек е, който не мисли. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвчи, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли.
към текста >>

Само така ще се създаде взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес.
Ако човек мисли само хубави неща и разумно работи, тези негови мисли ще обиколят Земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще започнат да ги реализират. По този начин онова, което сега е невъзможно, по силата на този закон, ще стане възможно. Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган на тялото. И затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дадат ход само на правилните и хармонични мисли. За да могат хората да си помогнат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите си и най-хубавите си мисли. Само така ще се създаде взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Проектирай мисли Божествени за един идеален, пълен с мир и любов живот на Земята, за братски, чисти отношения между хората и пр. Навред, където отиваш и в който дом влизаш, носи нещо хубаво и остави там. И ако човек за една година реши да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля.
към текста >>

13. ЛЮБОВ

Третият принцип е Истината, която носи свобода, простор за творчество и проявление.
Новият социален строй ще се основава на Любовта. Тя е метод, чрез който се разрешават всички противоречия - народни и международни. За изграждане на новия международен строй трябва да се приложи принципът на Любовта. Вторият принцип е Мъдростта. Любовта носи живота, а Мъдростта ще донесе светлина и знание за неговото изграждане. Третият принцип е Истината, която носи свобода, простор за творчество и проявление. Онези, на които съзнанието е будно, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с Любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се разреши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко.
За Изгрева или за провинцията? " - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците на Школата.
към текста >>

15. ПРЕДИСЛОВИЕ

Този Живот ще бъде реализиране на вечния блян на човечеството за Красота, Истина, Свобода и творчество.
Звездите символизират авторитетите във всички области на живота. Тази книга има задачата да покаже начините, методите, които дава Учителя и чрез които човек непосредствено може да схване основния тон на Живота. Човечеството може да намери своето място в Битието, да разбере своите задачи в необятния път към съвършенството, който се губи в безграничността. Тази книга има за цел да посочи как Учителя разкрива един Живот, който е съобразен с висшите форми на Битието и който ще бъде идеал за цялото човечество. Тази книга посочва един висш Живот, подробно изразен в беседите и лекциите на Учителя и който е вечният копнеж на човешката душа. Този Живот ще бъде реализиране на вечния блян на човечеството за Красота, Истина, Свобода и творчество. Защото е дошъл моментът, когато цялата подготовка на човешкия ум, сърце, воля, душа и Дух, която подготовка са извършили Великите Учители на миналото, днес да намери своя конкретен израз, да се реализира – човечеството да влезе в един нов Живот. Сега Учителя посочва пътя за осъществяване на това, което са говорили Великите Учители на миналото и особено Христос. Така ще имаме резултат, от който ще могат да се ползват както отделната личност, така и обществото, народите и човечеството. Тази книга е предназначена за душите, които търсят пътя на Истината. И като го намерят, ще го покажат на своите братя, залутани в безпътицата на съвременната цивилизация.
към текста >>

16. Дял първи Животопис и творчество

Животопис и творчество
Дял първи Животопис и творчество ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕПОХАТА Историческите епохи в културния живот на отделните народи и на цялото човечество са нещо живо. Те подлежат на същите цикли, на същото развитие, както живите същества. Най-първо се зачеват, после се раждат, растат, дохождат до своя разцвет и като дадат израз на своите духовни и материални ценности, отстъпват мястото си на следващите епохи, които се зачеват с още по-голям вътрешно-прогресивен потенциал. Човечеството в своето вековно развитие е преживяло изгрева и залеза на много епохи.
към текста >>

17. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Много от тези легенди и приказки остават като едни от най-хубавите образци от този род творчество.
Христос казва: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.” Беседите Си Учителя илюстрира богато с примери и анекдоти, а понякога с легенди и приказки, които Той сам създава. В тях Той облича вечните истини в прекрасни образи и символи. Една мека светлина струи от тях. Тя не очертава нещата ярко, но оставя всеки да почерпи, което му е необходимо. Много от тези легенди и приказки остават като едни от най-хубавите образци от този род творчество. Някъде Учителя дава малката легенда за царския син на адитите, който пожелал да има вечно горяща свещ. Тогава един от мъдреците на баща му му подарил такава. За целта той превърнал в свещ любещата душа на една млада овчарка. Царският син много се зарадвал на подаръка. Само едно нещо той на могъл да си обясни – защо, когато гледал свещта, очите му се пълнели със сълзи.
към текста >>

18. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата.
За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва: За нас Природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява. Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата. В този ден Слънцето влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян. Празникът на лятното слънцестоене – 22 юни, най-дългият ден в годината – е друг важен момент в живота на Природата. Тогава става смяна на силите, които действат в нея. Есенното равноденствие – 22 септември – е важно като нова смяна в живота на Природата, смяна, която важи за всички природни царства.
към текста >>

19. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Учителя постепенно въвежда ученика във великото училище на Природата, която е неизчерпаем извор на знание, сила, творчество и вдъхновение.
Като идеш на планината, трябва да знаеш да трансформираш енергията, която тя ти дава. Ако не я трансформираш, нищо не печелиш. Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на Живота. У ч и т е л я Учителя постепенно въвежда ученика във великото училище на Природата, която е неизчерпаем извор на знание, сила, творчество и вдъхновение. Ученикът трябва да влезе в нейните свещени чертози, да я обикне, защото тя дарява своите блага само на онези, които отиват при нея с Любов. Защо отиваме в свещеното царство на планините? За да освободим душата си от всички грижи и ограничения, да се вслушаме в това, което ще ни каже планината. Личността със своите дребни и лични интереси замлъква, за да проговори човекът. Човек се пробужда и чувства, че един лъх от Вечното докосва душата му; той чувства Вечното начало, което лежи в основата на неговото същество, и слуша тихия глас в глъбините на своята душа.
към текста >>

20. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде.
към текста >>

В музиката има творчество.
В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представлява съграждане, другият – рушене. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен. В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши. Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
към текста >>

Музикалното творчество на Учителя е голямо.
Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение. Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа.
към текста >>

21. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Той вече влиза в пътя на творчеството и възхода.
Водата минава и заминава по неговата повърхност. Който има твърдостта на камъка, не може съзнателно да приема Божията Любов. Какво трябва да правите тогава? Станете меки! Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център. Той вече влиза в пътя на творчеството и възхода. Тогава човек е във връзка с Целокупния живот и енергиите на Цялото, творческите и строителни сили на целия Всемир се вливат в него. Първото условие за изпълнение Волята Божия е да бъде човек във връзка с Първичната причина, с Възвишения Разумен свят. Учителя казва: Всички трябва да се научите да изпълнявате Волята Божия.
към текста >>

22. ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

Това е момент, когато човек излиза от тъмните подземия на личния живот и влиза в един необятен, красив свят, където има всички условия за подем и творчество.
Ти едновременно присъстваш на Небето и на Земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази Реалност, да се домогнете до нея. Посещението на Любовта е един от великите моменти в човешкия живот. Момент, за който той се е приготовлявал от хилядолетия. Всички скърби и радости, всички опитности, които е събирал, са го подготвяли да разбере и приеме Любовта, когато тя го посети. Това е момент, когато човек излиза от тъмните подземия на личния живот и влиза в един необятен, красив свят, където има всички условия за подем и творчество. Този момент е като изгрева на Слънцето. Няма по-красиво нещо от оня ден, в който човек почувства, че е във връзка с Великия живот. Всеки човек, който има тази опитност, през където мине, носи благословение и всичко, което пожелае, може да направи. Любовта трае само един кратък момент. В този момент именно човек се запалва и започва да свети.
към текста >>

23. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА РАЗУМНАТА ПРИРОДА

Всяко съгласуване с тях води към Сила, Радост и творчество.
У ч и т е л я Природата е великият източник на Знание. Всяко явление в нея кара човека да мисли с възторг за нейното величие. Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ Живот. Всяко най-малко отклонение от нейните закони води към страдание. Всяко съгласуване с тях води към Сила, Радост и творчество. Трябва с благоговение да учим уроците, които тя ни дава. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка. Учителя казва: Изучавайте езика на Природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя Живот. Тя е изпитвала и изпробвала методите си в течение на милиони години.
към текста >>

24. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Тогава са наставали епохи на подем, творчество и разцвет.
Човек е гражданин на тази Мирова държава. Нейните закони действат както в целия Всемир, тъй и в човешкото тяло, ум, сърце и душа. Тези закони са задължителни за всички същества. В тяхното спазване и изпълнение се състои правилното развитие, благополучие и свободата на всички граждани на тази Мирова държава. Имало е време, когато цели народи, цели култури са познавали и спазвали законите на Мировата държава. Тогава са наставали епохи на подем, творчество и разцвет. Тези култури са се задържали хилядолетия. Обаче, когато човек е изгубвал това знание, когато е нарушавал законите на Разумната Природа, неизбежно е идвал упадък и унищожение на културата. Днес човек е горд със своето познание за Природата, със своите постижения и завоевания, ала това е външно, механично знание. По отношение на дълбоките закони, които направляват Живота, човек и днес е тъй невежа, както и в миналото. Вътрешните закони на Живота той малко познава, поради което страданията и противоречията в живота са се увеличили.
към текста >>

А местните жители са така ниско културни, че са неспособни по никой начин на подобно творчество.
Животът на т.нар. полукултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във Великия океан, обикновено се смята за първобитна фаза в живота на човечеството. Всъщност въпросът е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. На остров Пасха, който е на запад от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи десет и повече метра. А местните жители са така ниско културни, че са неспособни по никой начин на подобно творчество. Така в Перу, Мексико и прочее има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. А днешните туземци, перуанци и мексиканци, са изродени потомци на минали велики култури. Атлантската раса загина, когато престъпленията, неправдите в нея стигнаха до голям размер. Тя привлече със своята развала разрушителните сили, които потопиха континента Атлантида. По същите причини дойдоха в упадък и израждане древният Египет, Асирия, Вавилон, древна Гърция, Рим и прочее.
към текста >>

25. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО РАЗВИВА ЗАЛОЖБИТЕ И ДАРБИТЕ В ЧОВЕКА

Ако той прави това за свое лично издигане, у него няма да се събуди истинско творчество.
Когато работиш за Бога, силата Му се влива в теб. У ч и т е л я При личния живот човек губи възприемчивостта си към идеите, които идат от висшите светове. Животът за Цялото носи разцъфтяване на всички спящи сили, заложби и дарби. Някой работи върху даден философски, научен или художествен проблем. Ако той прави това за свое лично издигане, у него няма да се събуди истинско творчество. Ако работи за другите, за Цялото, за Бога, той привлича положителните сили в Природата, които го движат напред, развиват се дарбите му, пред него се отварят широки хоризонти за постижения. Поетът, музикантът, проповедникът и прочее, ако работят за пари, губят от таланта и вдъхновението си. Никога поетът, музикантът, художникът, ученият и прочее не могат да създадат нещо ценно, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в Живота на Цялото. Великото в света се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Всеки човек има безгранични възможности.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ

Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само този народ може да направи в общочовешката култура.
Ако някой народ не е в добри материални и морални условия, това ще се отрази по един или друг начин върху живота на другите народи. Ако разгледаме даже само външната, икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, а другите са в цветущо стопанско положение, те не след дълго ще почувстват зависимостта от неблагоприятното състояние на първите. Стопанската катастрофа в много европейски държави след Първата световна война и техният разгром предизвика стопанска криза както в Стария, тъй и в Новия свят. Както всеки орган има специфична задача, мисия в организма, тъй е и с всеки народ. Всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим Всемир и от невидимите светове към Земята. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само този народ може да направи в общочовешката култура. Кое определя на всеки народ тази или онази роля в общочовешкия организъм? Това зависи от специалната морфологично-психическа структура на даден народ. Всеки човек и народ има специфична мисия от общочовешки характер, т.е. мисия, свързана с предназначението и Живота на цялото човечество. Ето защо всеки народ е важен елемент в международната общност.
към текста >>

Голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество.
Всички народи имат известни хубави черти. И като се съединят народите, това Добро ще се прелее в другите и ще образува нов стимул. Народите са необходими един за друг. Те се допълват и си помагат не само в стопанския живот, но и във висшите области на Живота. Геният на даден народ може да дойде до особени открития в науката и техниката, може да стане носител на нова мисъл, на нови идеи, които са необходими за цялото човечество. Голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество. Всеки народ е необходим за правилния Живот на цялото човечество, защото представлява изявление на особено Слово на човешкия Дух – Слово, което никой друг не може да изяви. Всеки народ развива специфични Добродетели и способности. Някой народ по своето съзнание и начина си на живот представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг – стъблото, трети – листата, четвърти – цветовете или плодовете и прочее. Космичната биология определя точно мястото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
към текста >>

27. НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е СВОБОДНО ТВОРЧЕСТВО

НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е СВОБОДНО ТВОРЧЕСТВО
НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е СВОБОДНО ТВОРЧЕСТВО Тези, които работят от Любов, са свободни. Работата е висша дейност – път за освобождение. У ч и т е л я Новата форма на труда представлява широк замах на човешката душа. И само тогава трудът ще се освободи от онези рамки, които ограничават душата.
към текста >>

Творчеството е велик извор на щастие, на Радост.
Тези, които работят от Любов, са свободни. Работата е висша дейност – път за освобождение. У ч и т е л я Новата форма на труда представлява широк замах на човешката душа. И само тогава трудът ще се освободи от онези рамки, които ограничават душата. Творчеството е велик извор на щастие, на Радост. Творчество има там, където има Свобода. Човек се проявява в своята Свобода само тогава, когато работи от Любов към Великия, към Цялото, към всички. Тогава той се издига до светлите сфери на Свободата. Тогава падат всички вериги, които спъват човешкия Дух. Работата – новият начин на дейност – е винаги свързана със Свободата.
към текста >>

Творчество има там, където има Свобода.
Работата е висша дейност – път за освобождение. У ч и т е л я Новата форма на труда представлява широк замах на човешката душа. И само тогава трудът ще се освободи от онези рамки, които ограничават душата. Творчеството е велик извор на щастие, на Радост. Творчество има там, където има Свобода. Човек се проявява в своята Свобода само тогава, когато работи от Любов към Великия, към Цялото, към всички. Тогава той се издига до светлите сфери на Свободата. Тогава падат всички вериги, които спъват човешкия Дух. Работата – новият начин на дейност – е винаги свързана със Свободата. Днес човек е роб на труда.
към текста >>

28. ТРУД И КРАСОТА

Тази работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество.
Но същата тази работа при друг случай може да бъде извършена със свещен трепет. Да си представим, че тя е майка и получава известие, че нейният любим син пристига от странство след дълга раздяла. С каква Любов тя се заема да му ушие нова риза и когато дойде, да го зарадва! С каква Любов я украсява! През целия ден тя е възбудена, радостна. Тази работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество. Какво ценно нещо тя влага от себе си в тая риза! Ако художник е украсил стените на болницата с картини доброволно, даром, от Любов към болните, тогава в тази болница атмосферата ще бъде чиста и болните ще се чувстват по-добре. В тая болница освен външната красота ще има и друга, невидима Красота – нещо, вложено от душата на художника. По този начин чрез новото разбиране на труда ще внесем една невидима атмосфера на Красота, която ще прониква средата, в която работим. Има значение с какви мисли и чувства изработваш един предмет.
към текста >>

29. ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

Историята е творчество на човешкия Дух.
ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС Историята е творчество на човешкия Дух. У ч и т е л я Божествената наука хвърля светлина върху историята на човечеството. Някой може да каже: “Нямат ли значение за историческия развой на човечеството стопанските, икономическите причини, средствата и начинът на производство? ” Те имат значение, но те представят само една трета от истината. Има три свята – физически, Духовен и Божествен.
към текста >>

30. ЕДИН ЗАКОН ЗА КУЛТУРИТЕ

Например в инволюционните култури на Индия, Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим винаги забелязваме възход, разцвет, творчество на духовни ценности, но след това идва упадък, духовно обедняване и огрубяване, механизиране на културата.
Гребенът на всяка нова културна вълна не е равен по височина на предидущия. Тук важи един исторически закон, който Учителя формулира така: При инволюционния процес гребенът на всяка нова културна вълна е по-нисък от гребена на предидущата. А при еволюционния процес е обратно. Учителя дава следното разяснение върху този закон: Например в инволюционните култури на Индия, Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим винаги забелязваме възход, разцвет, творчество на духовни ценности, но след това идва упадък, духовно обедняване и огрубяване, механизиране на културата. Този упадък е по-голям от възхода. Тъй че общата линия на развитието е слизане, инволюция. А при еволюционния процес всеки нов възход е по-голям от предидущия упадък. Общата линия на развитието е възлизане. Учителя обяснява това с приложения тук чертеж.
към текста >>

31. НУЖДА ОТ ПРОУЧВАНЕ ЗАКОНИТЕ ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Тя е пренесена отвън, не е творчество, родено от гения на народната душа, както е било в миналото.
ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ Ако разгледаме историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос – расите, културите са се сменяли една след друга на пръв поглед без никакъв план и без никакъв закон. Къде остана знаменитата Атлантска култура? Загинали са и културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция, Рим и прочее. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тези страни известна култура. Тя е пренесена отвън, не е творчество, родено от гения на народната душа, както е било в миналото. Кои са причините за всичко това? Някой може да мисли, че всичко това е станало случайно. Но там, където един вижда случайност, друг съзира действието на строго определени закони. Да се знаят законите за слизането и възлизането на народите е от голямо значение, понеже те хвърлят светлина върху въпрос, които има голяма важност и за днешно време: култура, която се съобразява с тези закони, може да се предпази от ненормалното слизане и израждане и може да намери сигурен път към възход. Ще кажем няколко думи върху законите за слизане и възлизане на културите, но предварително ще разгледаме факторите за обновяване на културите.
към текста >>

32. ДВА ЗАКОНА ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

А пък тези народи, които са го приемали, са получавали тласък, постигали са разцвет и творчество.
И множеството страдания в живота на човечеството са резултат от противопоставянето на общество, народ или раса на новите сили, които идат в Живота. В края на краищата новото побеждава и заема своето място. Невъзможно е да се спре вечният поток на Живота. Той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на новото – на изгряващото, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били начело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тези народи, които са го приемали, са получавали тласък, постигали са разцвет и творчество. Противопоставянето на новите идеи, на новите форми на Живота води към упадък на културата. Когато едно общество се кристализира, когато се втвърди в известни форми на Живота и изгуби своята пластичност, става неспособно да възприеме новите идеи. На пластичната глина можем да придадем каквато форма искаме. Когато тя изгуби своята пластичност, не е пригодна да изрази нови форми. Нещо подобно става и в човешкия организъм.
към текста >>

33. НОВИТЕ УСЛОВИЯ

Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа.
Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна. Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби.
към текста >>

34. 21 август 1927, 7 часа сутринта

Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
да я създадете сами, да разделите Виделината от Тъмнината? Когато казваме че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имате толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия Небето, как ще мога да вляза в духовния свят? " Казвам: За да влезете в духовния свят трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможността да приложи своята сила в малък мащаб, за да види по какво се различава Новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят. Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик.
към текста >>

След това настъпва истинското творчество.
Някой пита: „Как ще придобия Небето, как ще мога да вляза в духовния свят? " Казвам: За да влезете в духовния свят трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможността да приложи своята сила в малък мащаб, за да види по какво се различава Новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят. Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея Новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик трябва да твори, да създава в себе си шест дни, т.е.
към текста >>

35. Осма част

От думите "като себе си", от онзи човек, който може да люби, започва творчеството на Земята...
Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", т.е. да възлюбиш ближната, сродната душа. Имайте предвид, че когато взимам думата "душа", аз я употребявам като една мярка. Ако не можете да любите близката си душа, ако не можете да обичате душата, с която сте излезли, никого не можете да любите. "Като себе си", казва Христос, а не извън себе си. От думите "като себе си", от онзи човек, който може да люби, започва творчеството на Земята... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Не да го любиш, а да го възлюбиш, е точната дума. В българския език има два глагола: "възлюбвам" и "любя". Думата "възлюбвам" е по-силна от думата "любя". Вие любите, но не се възлюбвате.
към текста >>

36. Основи на Паневритмията

Те са, които искат да влязат в един свят на поезия, свобода и творчество.
Нека кажем няколко думи за основите и законите на Паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало във Вселената. В красивия свещен час, когато цялата Природа тръпне от радост при изгрев слънце, се образува живият кръг на Паневритмията. В ранно утро, всред цветя и цъфнали дървета, почват ритмичните и движения. Кои са тези, които образуват живия кръг на Паневритмията? Те са, които искат да влязат в един свят на поезия, свобода и творчество. В основите на Паневритмията седят следните седем принципа: 1. Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието.
към текста >>

Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност.
Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат действителност в Шестата раса. Паневритмията подготвя пътя за идването и. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадат по-нататък в развитието на човечеството. Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност. И въвеждането на Паневритмията в училището и в обществото на възрастните ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. Тя ще даде нов подтик, нови възможности, нови хоризонти за подрастващото поколение на учащите се, както и за възрастните. По този начин ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда в живота като красиво зазоряване в душите. Днешните гимнастични упражнения и хореографията все са един тласък, път, подготовка за Паневритмията. Разбира се, Паневритмията не може да се изучава само чрез четене на литература по въпроса.
към текста >>

37. Паневритмия 1938

Ето защо тия упражнения иматъ връзка съ пробуждането, освобождението, и творчеството на човѣшката душа.
Чрезъ този единъ видъ езикъ ние изразяваме външно вѫтрешния животъ, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогава всѣко движение внася радость, бодрость, животъ. То твори въ насъ и вънъ отъ насъ, въ свѣта! Всѣко едно отъ тия упражнения е свързано съ единъ процесъ на съзнанието. И затова всѣко упражнение има действие върху опредѣлени сили на човѣшкия духъ. Ето защо тия упражнения иматъ връзка съ пробуждането, освобождението, и творчеството на човѣшката душа. Последнитѣ процеси сѫ вѫтрешни, но красиво е, че се правятъ движения, които точно отговарятъ на тия вѫтрешни, психични процеси и затова улесняватъ тѣхната проява у човѣка. Всѣка идея, всѣко душевно качество съответствува на известно движение. Има движения на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостьта.
към текста >>

Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость.
Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость. Ето защо, при тия упражнения трѣбва да се мисли. Всѣко движение безъ мисъль нѣма смисълъ. При тѣхъ е нуждно едно вѫтрешно концентриране. При движенията силата на човѣка седи въ концентрирането! Тъй дълбоко да се концентрира човѣкъ при тия упражнения, като че ли ги прави самъ!
към текста >>

Чрезъ нея обществата, народитѣ, раситѣ ще се подмладятъ, ще се калятъ физически и духовно за ново творчество.
Паневритмията трѣбва да се въведе въ училищата, и преди всичко въ гимназиитѣ! Колко ще бѫде красиво, когато рано сутриньта ученицитѣ и ученичкитѣ отъ гимназиитѣ, събрани заедно, направятъ общо тия паневритмични упражнения и следъ това ободрени, освежени, обновени пристѫпятъ къмъ дневнитѣ си занятия! Каква хубава картина ще бѫде, ако напримѣръ рано сутриньта при изгрѣвъ слънце населението на всѣки градъ и село излиза на нѣкоя съседна височина и тамъ, на една полянка, прави тия музикални упражнения, и следъ това отиде на работа съ нови мисли, нови идеи! Особено днесъ има нужда отъ единъ мощенъ тласъкъ, чрезъ който да се влѣятъ нови жизнени струи въ културата. Това може да стори паневритмията. Чрезъ нея обществата, народитѣ, раситѣ ще се подмладятъ, ще се калятъ физически и духовно за ново творчество. Ето единъ методъ, покрай другитѣ, за да се получи едно общество или раса, обновена физически и духовно, съ развити дарби и заложби. Това е едно отъ условията, което ще подготви разцъвтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура — култура на радостьта, на свѣтлината! По-долу даваме вѫтрешния смисълъ на паневритмичнитѣ упражнения. Тѣ иматъ и друго по-дълбоко значение, но тукъ изтъкваме общодостѫпното имъ значение. По-дълбокото имъ значение ще изоставимъ, понеже неговото разбиране подразбира по-голѣма подготовка.
към текста >>

38. Паневритмия 1941г.

Тѣ сѫ, които искатъ да влѣзатъ въ единъ свѣтъ на поезия, свобода и творчество.
Нека кажемъ нѣколко думи за основитѣ и законитѣ на паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало въ вселената. Въ красивия свещенъ часъ, когато цѣлата природа тръпне отъ радость при изгрѣвъ слънце, се образува живиятъ крѫгъ на паневритмията. Въ ранно утро, всрѣдъ цвѣтя и цъвнали дървета, почватъ ритмичнитѣ ѝ движения. Кои сѫ тѣзи, които образуватъ живия крѫгъ на паневритмията? Тѣ сѫ, които искатъ да влѣзатъ въ единъ свѣтъ на поезия, свобода и творчество. Въ основитѣ на паневритмията седятъ следнитѣ седемь принципа: 1. Принципъ на разумностьта. Той гласи: Всичко е умъ и разумъ. Всичко въ свѣта е разумно. 2. Принципъ на съответствието.
към текста >>

Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность.
Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса. Паневритмията подготвя пѫтя за идването на последната. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадатъ по-нататъкъ въ развитието на човѣчеството. Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището. Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность. И въвеждането на паневритмията въ училището и въ обществото на възрастнитѣ ще даде голѣмъ тласъкъ за вливане на нови културни ценности въ днешното общество. Тя ще даде новъ потикъ, нови възможности, нови хоризонти за подрастващето поколѣние на учащитѣ се, както и за възрастнитѣ. По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ. Днешнитѣ гимнастични упражнения и хореографията все сѫ единъ тласъкъ, пѫть, подготовка за паневритмията. Разбира се, паневритмията не може да се изучава само чрезъ четене на литературата по въпроса.
към текста >>

39. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията.
Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни. Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент. Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27632308006287