НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
110
резултата в
64
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'
, 1896 г.
Цялата останала част от
творчеството
му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Николов, 1896, 80 с. Това е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него.
Цялата останала част от
творчеството
му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (1900-1944), ученик на Учителя излиза през 1949 г., Печатница „Житно зърно”. Преработката на книгата от Г.Радев става по молба на Учителя.
към текста >>
2.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.
към текста >>
4.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха на 20 век – век на интелекта, на търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за
творчество
, за общо благо на човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа.
2. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя, 27 юли 1927 г., Бургас Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Всички народи по лицето на земята през разните исторически епохи са били ръководени от напредналите синове на човешкия род, развивали са се и са осветявали пътя на бъдещите поколения. И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи.
Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха на 20 век – век на интелекта, на търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за
творчество
, за общо благо на човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа.
Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки на възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие… Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.
, 16.08.1907 г.
Затова всяко едно разредяване е акт на
творчество
и всяко сгъстяване е акт на порядък.Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто.
Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него.След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза:Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят.В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическотечение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние.
Затова всяко едно разредяване е акт на
творчество
и всяко сгъстяване е акт на порядък.Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто.
Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате.В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението.
към текста >>
6.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва
творчество
в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си.
Вечният живот има тясна свръзка с всякой един дух, защото духовете вън от вечния живот са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са едносъщни с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие, и затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие. В природата има една есенция, субстанция, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва
творчество
в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си.
В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак.
към текста >>
7.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
А той бе оставил и
творчество
, спомени, дневници и много статии.
Учителя във Варна ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918) (Спомен от Борис Николов) Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. За по-голяма яснота може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя.
А той бе оставил и
творчество
, спомени, дневници и много статии.
Ние не го заварихме. Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо.
към текста >>
8.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и
творчество
.
За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и
творчество
.
Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год.
към текста >>
„Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното
Творчество
у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното
творчество
отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим.
„Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното
Творчество
у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното
творчество
отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно
творчество
.
Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Тези пет стъпки не са описани в окултната литература.
Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно
творчество
.
Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.
към текста >>
10.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Цялото
творчество
на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци.
Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца."
Цялото
творчество
на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци.
То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов Изгревът - Том 1
към текста >>
То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално
творчество
с изключителна красота, дълбочина и сила.
Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци.
То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално
творчество
с изключителна красота, дълбочина и сила.
То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов Изгревът - Том 1 5_09 Песни и танци на слънцето
към текста >>
11.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 25.05.1925 г.
Да мисли, това е най-голямото
творчество
, а да се стреми към Истината, това е осмисляние на всичко.
Всяко нещо на своето време. Живота се нуждае от Любов, Умът от светлина, Волята от Сила. Служението на Бога, от послушание. А работата от разумност. Да живее человек това е най-голямото изкуство.
Да мисли, това е най-голямото
творчество
, а да се стреми към Истината, това е осмисляние на всичко.
Само Божията Любов води към Бога. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17 О, мили ми Гуру
към текста >>
12.
Учителя дава песента Аум- гр.София
, 2.12.1925 г.
И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и
творчество
му донесе Любовта.
Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му. Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше. Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред. Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица.
И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и
творчество
му донесе Любовта.
Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си! " И направиха одежда на „Аум" от тази кал, направена от земя и сълзите на Любовта. И стана той, човекът, жител на планетата Земя и беше толкова красив, че повика Бог жителите на небесата за да го видят. Тъй беше облечен човека.
към текста >>
13.
Учителя дава песента (упражнение) 'Киамет зену'
, 8.12.1926 г.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към
творчество
; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Учителя дава песента (упражнение) "Киамет зену" Песента "Киамет зену" е дадена на 8 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция "Последната постъпка", ООК, София. Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към
творчество
; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. Текст на песента: Киамет Зену Киамет Зену, Махар Бену.
към текста >>
14.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за
творчество
и духовен подвиг.
След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка. Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Със салона Изгревът доби още по-интересен вид, словото на Учителя се почувства много по-силно, бликащо от Неговата велика Мъдрост. В живота на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация.
Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за
творчество
и духовен подвиг.
Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и културен център на Братството. Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота.
към текста >>
15.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала.
към текста >>
16.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала.
към текста >>
17.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала.
към текста >>
18.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала.
към текста >>
19.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм. Аз ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Окото разполага към мисли,
творчество
.
Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава. Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала.
към текста >>
20.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот, божественото
творчество
, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6).
Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всемирната разумност. Тая разумност се манифестира в общия строеж на мирозданието, в общия план на всемирното развитие, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява. И най-незначителното движение предполага разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква всемирното битие, толкова по-дълбоко бива той потресен от великата разумност, която го управлява.
Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот, божественото
творчество
, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6).
Висшата божествена любов е създала света, тя го поддържа, издига го към съвършенство и красота. Бог твори и създава, за да изяви Своята любов. Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл.
към текста >>
21.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
Песента се нотира и се приобщава към
творчеството
на Учителя.
Учителя дава песента "Малката буболечица" Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия.
Песента се нотира и се приобщава към
творчеството
на Учителя.
Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници: 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Конкретно за песента "Малката буболечица" На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935.
към текста >>
Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към
творчеството
на Учителя.
Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше.
Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към
творчеството
на Учителя.
Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи! " Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго?
към текста >>
22.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и
творчество
.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и
творчество
.
Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>
23.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
1. МУЗИКАЛНОТО
ТВОРЧЕСТВО
НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга)
Учителя дава песента "Добър ден" Песента е дадена на 11 септември 1933 г. За тази песен може да се прочете в:
1. МУЗИКАЛНОТО
ТВОРЧЕСТВО
НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга)
Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто 2. Спомен на Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Текст на песента:
към текста >>
МУЗИКАЛНОТО
ТВОРЧЕСТВО
НА УЧИТЕЛЯ
Хубав и красив е той. Всичко озарява, всичко оживява и в живота Божието благо той раздава. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
МУЗИКАЛНОТО
ТВОРЧЕСТВО
НА УЧИТЕЛЯ
Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде.
към текста >>
В музиката има
творчество
.
В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представлява съграждане, другият – рушене. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен.
В музиката има
творчество
.
Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши.Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен.
към текста >>
Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното
творчество
на Учителя е голямо.
В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека.
Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното
творчество
на Учителя е голямо.
То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот.
към текста >>
МУЗИКАЛНОТО
ТВОРЧЕСТВО
НА УЧИТЕЛЯ
Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! Учителя - обзорна книга
МУЗИКАЛНОТО
ТВОРЧЕСТВО
НА УЧИТЕЛЯ
Спомен на Юрдан Симеонов 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Един ден брат Данко е отново на Бивака на Витоша, заедно с останалите приятели са насядали около Учителя и пеят песента "Добър ден". Учителят е недоволен от начина на изпълнението. След като свършват, казва: "Рекох, изпейте я още веднъж!
към текста >>
24.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и
творчество
.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и
творчество
.
Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>
25.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и
творчество
.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и
творчество
.
Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>
26.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и
творчество
.
За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и
творчество
.
Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>
27.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за
творчество
, за работа, а не да я пилее безпощадно.
- Сам не зная. Чувствувам се физически здрав, но отпаднал духом. Апатия голяма. Не се забелязва никаква възбуда на полова енергия, която от толкова години ме е тормозила с напора см. Сега тя угасна вече, като с пресъхването на тоя извор, прекъснаха и в мене желание за работа.
Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за
творчество
, за работа, а не да я пилее безпощадно.
Докато човек има чувства, той е пъргав, енергичен, радостен.По обед ме каниха у Коста Донев на сватба. Отказах да отида. Като разпуснах децата, пак пратили да ме викат. Отидох. Вечеряхме, свирих им и играха и най-после им попях и в 11 си легнах. Снегът, що бе навалял, се стопи по припеците.23.II.1937 год., вторник, с.
към текста >>
28.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Голямо
творчество
за деца.
Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца.
Голямо
творчество
за деца.
В.К.: Последният път говорихме за Дядо Благо. Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям. В.К.: Няма повторения, вече са изминали 30 години от заминаването на Учителя. Ти си последната която можеш да разкажеш.
към текста >>
А какво
творчество
има само.
Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература.
А какво
творчество
има само.
То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят. Източник: 26.
към текста >>
29.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
Това е метод за
творчество
на Учителя.
Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелоди я - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него.
Това е метод за
творчество
на Учителя.
Песента за двете сестри Тази песен я записа Весела Несторова. Но в песента има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея. Всеки по различен начин пречупваше песните на Учителя. Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи.
към текста >>
30.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към
творчество
; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Тя е от песните на адептите, чиято музика е създадена много време преди сегашната. 71. Киамет Зену. Дадена на 8 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция. Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към
творчество
; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. 72. Давай, давай. Дадена на 28 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 15-а лекция. Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини.
към текста >>
Характерно за тях е, че са пропити с дълбока мистика и изразяват нови мелодични интонации в
творчеството
на Учителя.
Съвременният текст е от Калинка Станчина. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 15 и Мелодия 34. 159. Гласът на живия Господ – Новото възкресение. Тази и още единадесет песни са нотирани по памет от оперната певица Лиляна Табакова, след това са изпълнени пред Учителя за окончателно одобрение и са публикувани за първи път през 1949 г.
Характерно за тях е, че са пропити с дълбока мистика и изразяват нови мелодични интонации в
творчеството
на Учителя.
При даването им Учителя е споменал за нова музикална форма, като образец и основа на бъдещата музика. Такова загатване е правено от него и друг път (Общ окултен клас, III година, 10 а лекция, 1923 г. ), когато е предавал песента Кажи ми, светли Божи лъч, останала незавършена (вж. стр. 167). За да се пеят добре тези песни, е необходим мистичен елемент, т. е.
към текста >>
31.
Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев
, 25.12.1944 г.
Освен 1300 статии по различни здравни и лечебни въпроси
творчеството
му включва и статии на духовна тематика, стихове, есета и книгата „Рила, когато проговори".
След края на Отечествената война е главен лекар във Военната академия. Поради служебни несъгласия, през 1946 г. преминава на работа в гражданската сфера. Работи като фабричен, училищен лекар, лекар на свободна практика. Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване.
Освен 1300 статии по различни здравни и лечебни въпроси
творчеството
му включва и статии на духовна тематика, стихове, есета и книгата „Рила, когато проговори".
В "Между истината и легендата" д-р Кадиев е събрал спомени за Учителя Дънов, изказвания на очевидци за ясновидските Му прояви, за духовната същност на Учението Му и за Божествения произход на [Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Спомен на д-р Стефан Кадиев: Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов Спомен на д-р Стефан Кадиев 72. Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов Разказва д-р Стефан Кадиев:
към текста >>
32.
Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г
, 0.07.1900 г.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Димитрова и статията й в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.
към текста >>
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.
към текста >>
33.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 09.06.1902 г.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.
към текста >>
34.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 16.06.1902 г.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.
към текста >>
35.
Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'
, 30.06.1902 г.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.
към текста >>
36.
Учителя изнася публична сказка по френология в София
, 02.10.1901 г.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично
творчество
– нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.
към текста >>
37.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
Възторжен отзив за този албум и за
творчеството
на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г.
Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година.
Възторжен отзив за този албум и за
творчеството
на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г.
Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство.
към текста >>
38.
Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)
, 06.12.1875 г.
286) е отразено и в личното поетично
творчество
на Толев публикувано на страниците на списанието.
XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр.
286) е отразено и в личното поетично
творчество
на Толев публикувано на страниците на списанието.
НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова - кога от теб се лее, с аура златиста, поток от светлина!
към текста >>
39.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Цялото й
творчество
е доказателство за това.
Те й сочат нов път за растеж. В един разговор Той й казва: “Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора.” И това е естествено, защото пак Той им беше казал на тях всички, на неговите ученици: “Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени! ” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в. Несторова като един от необикновените актьори. Нейната мисъл постоянно се движи в един красив свят, реален само за духовно пробудените.
Цялото й
творчество
е доказателство за това.
Ето още един пример. Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното стихотворение: ЛОЗА Когато всичко пееше
към текста >>
Музикалното й
творчество
постоянно се увеличава.
Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот! След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг.
Музикалното й
творчество
постоянно се увеличава.
Броят на нейните преводи расте. Животът й доказва връзката й с Духа на Истината. Всеки, който я посещава чува нейните дълбоки и мъдри, родени спонтанно слова за великата епоха в която е живяла и за безценната стойност на оставеното от Учителя. Тя с вдъхновение говори и за ученика, и за Учителя. Гради техния образ вярно и истинно:
към текста >>
40.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
На
творчеството
й - т.
последователка и ученичка на Учителя (8 март 1895 г. - 2 януари 1967 г.) На Олга Славчева е посветен т. 26 от Изгревите, подготвени и издадени от д-р Вергилий Кръстев.
На
творчеството
й - т.
27 от Изгревите. Олга е родена на 8 март 1895 г. в Цариброд. Пристига в София след края на първата световна война. Търси и намира.
към текста >>
41.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и
творчество
, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и
творчество
, тях аз видях и бях радостен.
Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия.
към текста >>
В Любовта е живота, радостта,
творчеството
, щастието, безсмъртието!
И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества.
В Любовта е живота, радостта,
творчеството
, щастието, безсмъртието!
Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви.
към текста >>
42.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и
творчество
, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и
творчество
, тях аз видях и бях радостен.
Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия.
към текста >>
В Любовта е живота, радостта,
творчеството
, щастието, безсмъртието!
И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества.
В Любовта е живота, радостта,
творчеството
, щастието, безсмъртието!
Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви.
към текста >>
43.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
Голямо
творчество
за деца.
Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца.
Голямо
творчество
за деца.
В.К.: Последният път говорихме за Дядо Благо. Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям. В.К.: Няма повторения, вече са изминали 30 години от заминаването на Учителя. Ти си последната която можеш да разкажеш.
към текста >>
А какво
творчество
има само.
Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература.
А какво
творчество
има само.
То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят. Източник: 26.
към текста >>
44.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
А той бе оставил и
творчество
, спомени, дневници и много статии.
Учителя във Варна ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918) (Спомен от Борис Николов) Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. За по-голяма яснота може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя.
А той бе оставил и
творчество
, спомени, дневници и много статии.
Ние не го заварихме. Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо.
към текста >>
45.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
А местните жители са така нискокултурни, че са неспособни по никой начин за подобно
творчество
.
Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във великия океан и пр. Животът им обикновено се смята като първобит- на фаза в живота на човечеството. Всъщност този въпрос е много по- сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например, на остров Пасха, който е на 3000 километра западно от Чили във великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10-30 метра.
А местните жители са така нискокултурни, че са неспособни по никой начин за подобно
творчество
.
Също така и в Перу, Мексико и пр. има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. Те говорят за мощна загинала цивилизация. А днешните туземни перуанци и мексиканци са изродени техни потомци. Кои са причините за упадъка на тия култури?
към текста >>
А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и
творчество
.
Първото се е стремяло да задържи старите форми на живота, старите идеи и разбирания, а напредничавото е давало път на новото, което иде. И историята е пълна с борбите на тия две течения. И множеството страдания в живота на човечеството са плод на противопоставянето на обществото, народа или расата на новите духовни сили, които идат в живота. В края на краищата напредничавото течение, макар и след големи страдания и борби, е побеждавало и надделявало, понеже невъзможно е да се спре вечният поток на живота: той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на напредничавите духовни течения, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са вили на чело на културния ход на човечеството, и са се израждали.
А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и
творчество
.
И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет.
към текста >>
като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на
творчеството
.
Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр.
като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на
творчеството
.
Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки.
към текста >>
46.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
В работата, в
творчеството
, в жертвата за делото, свято за нас, ще бъдем наедно неразделни.Заместникът на брат Боян
Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича.СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега. Едно в красотата, едно в мъдростта и знанието, едно в Любовта, едно в доброто, едно с делото на обичния ни Учител. Винаги заедно и на Небето. В молитвата ще бъдем заедно, във всички най-хубави моменти на живота ние ще бъдем наедно.
В работата, в
творчеството
, в жертвата за делото, свято за нас, ще бъдем наедно неразделни.Заместникът на брат Боян
Някои имат желание да управляват Братството. Какво Братство ще управляват те? Бялото Братство е невидимо, то е Светлината в умовете на хората, то е Виделината в душите им, то е Славата, чрез която Божият Дух се проявява. Затова само Бог управлява Бялото Братство чрез Учителя. Някои искат да заместват брат Боян и да застанат на негово място.
към текста >>
Освен добрите спомени за него, като верен ученик на Учителя, той остави едно голямо
творчество
, което трябва да бъде отпечатано от членовете на Синархическата верига.
През 1986 г. аз бях вече на възраст, той дойде при мен, седнахме на пейката отвън и аз му казах: „Аз бях дотук, а ти продължавах по-нататък". Аз продължих приемствеността на Синар-хическата верига. Това е веригата, която осъществява приемствеността на Словото на Учителя. Дойде време брат Боян си замина.
Освен добрите спомени за него, като верен ученик на Учителя, той остави едно голямо
творчество
, което трябва да бъде отпечатано от членовете на Синархическата верига.
Това са главно дешифрираните стенограми от Словото на Учителя, така също и онези тетрадки и стенограми, които не са дешифрирани. И ако някой от вас проучи, дали онези тетрадки, които плениха на 6.Х11. 1957 г. случайно са останали в някой полицейски архив и ако е така, то това ще бъде чудо на чудесата. Има една работа за следващите поколения, да се разчетат тези стенограми.
към текста >>
47.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху
творчеството
му.
В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима. Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно.
Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху
творчеството
му.
Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др. Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката. Той е един от първите наши есеисти, спомага за утвърждаване на есето като художествен жанр и за основаване на Обществото на българските писатели есеисти. В началото на 1983 г., Георги Томалевски издава във Варна „През зеницата на есето”. Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни).
към текста >>
Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя
творчество
.
Бруно, Шели, Кирил и Методи, както и с тези на „Човекът – Безсмъртният странник” и мн. др. Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълба. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е смъкнат от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари. Какво се е случило?
Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя
творчество
.
“Моите трудове са резултат на вдъхновение, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол. Затова ми е невъзможно да пиша книги по поръчение” – е категоричният отговор на писателя. Оттогава Георги Томалевски е обявен за опасен автор, отнети са му катедрите и средствата за изява, книгите му са спрени и стъпките му – следени. Това е духовна смърт за всеки творец. Но той не се предава.
към текста >>
Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на
творчеството
му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”.
Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива. През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата. Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.” Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата.
Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на
творчеството
му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”.
През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500.
към текста >>
В
творчеството
си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост.
През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500.
В
творчеството
си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост.
Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път. ___________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.85) Когато радостта и мъдростта се докоснат (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85)
към текста >>
Но една част от
творчеството
на писателя все още остава непубликувана.
Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”.
Но една част от
творчеството
на писателя все още остава непубликувана.
Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път. Книгата съдържа есета-фрагменти, които той нарича с непретенциозното име “бележки”. Те обаче, макар и кратки, поставят важни общочовешки теми и проблеми: за човекът и Вселената, за природата, еволюцията, историческото развитие, здравословното живеене, възпитанието на детето и много други. Но няколко основни идеи винаги присъстват в това тематично многообразие. Едното е свързано с идейния център на книгата, а това е идеята за разумното и целесъобразно устройство на света.
към текста >>
От този момент, през всички годините на живота си, в своето
творчеството
той влага мъдростта и разбирането, което черпи от Словото на Учителя.
Около Слънцето на тази единна Слънчева система обикаля по орбита моята планетата – Земята; в югоизточната част на един от земните континенти – Европа, е Балканският полуостров; там се намира страната България и градът София, където живея. Но аз съм гражданин не само на София и България – аз съм жител и на Европа, и на планетата Земя; на Галактиката Млечен път и на Вселената. Така описаният мой адрес не казва всичко, но главното е, че аз, макар безкрайно малък, съм жител на тази необятна Вселена и съм създаден още във времето на нейното сътворение. Не съм обходил, а и не ми е възможно да обходя описаното в този ми адрес, но живея с мисълта за всичко това и се чувствам гражданин на Всемира. През 1922 година Томалевски преживява най-важния момент от живота си – той среща своя Духовен Учител – Петър Дънов и става негов ученик в Окултната школа на Изгрева.
От този момент, през всички годините на живота си, в своето
творчеството
той влага мъдростта и разбирането, което черпи от Словото на Учителя.
В “Развигор и листопад” авторът успява естествено и убедително да направи мост между езотеричното познание и природо-математическите науки. Така той придава на своите кратки есеистични творби задълбочено философско звучене. В самото начало на сборника с есета Георги Томалевски е написал: РАЗВИГОР – радост в пролетта ЛИСТОПАД – мъдрост в есента
към текста >>
48.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
Но вместо с това, брат Пашов остава в историята на Братството с делото, с
творчеството
си.
(Статия на Деян Пенчев, публикувана във Вестник Братски живот бр.69) Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е един от най-приближените ученици на Учителя, за когото сякаш не знаем толкова много, колкото за останалите. Той е живял винаги скромно, прилично, без да изпъква животът му с някакви особени външни драми, освен в младостта му, и без да има нужда да привлича любопитните погледи на хроникьорите към себе си. Влад Пашов никога не е искал да изтъква личността си, защото той е от вътрешните, вглъбени в най-дълбокото, ученици на Учителя. За него не съществуват много истории, които да се разказват, той не присъства в коментарите на мнозинството, за него не се говори, че е някое изключително прераждане, и не намираме името му сред тези, които сами говорят за себе си.
Но вместо с това, брат Пашов остава в историята на Братството с делото, с
творчеството
си.
За живота му могат да се намерят някои сведения, но за нас сега е по-важно да си спомним какво ни е оставил той като писмени свидетелства, от които можем да съдим за висотата на духа му. Влад Пашов ни е оставил няколко много важни съчинения. Безспорно най-значимото от тях е многотомната поредица “Историческият път на Бялото Братство през вековете”. В това произведение, обхващащо към 2500 страници, брат Пашов е представил главните учения на езотеричното християнство, които Бялото Братство е имало като духовни центрове в историята до времето на Учителя. С впечатляваща ерудиция и дълбочина той показва как се е движил Духът на познанието и това негово съчинение ние може да считаме за единствено по рода си в България, а в известен смисъл – и в света, защото то за пръв път показва учението на Учителя като закономерна, логически следваща проява на надсетивното Бяло Братство в историята.
към текста >>
49.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
Влад Пашов има голямо
творчество
.
Помолих Тодор Ковачев да направи едно изложение за Влад Пашов. Той го написа и аз го включих тук. 8. По-голямата част от снимките на Влад Пашов бяха събирани с голяма мъка. Но успяхме да го представим. Ако в бъдеще се явят повече, то ще ги поместим в някой от томовете на “Изгревът”. 9.
Влад Пашов има голямо
творчество
.
Той го бе пръснал на много места за съхранение. Аз му исках да ми го предаде, но той ми отказа. И така то се разпръсна. А трябва да се събере и да се издаде в един том от “Изгревът”. 10. Той беше събрал опитностите на приятелите на Изгрева и ги бе описал по номера.
към текста >>
50.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Смирение,
творчество
, свобода – това са трите ключови думи към живота на този ученик от Школата на Изгрева.
Голяма част от музиката на Димитър Грива е записана и запазена в архива на Българското национално радио. Трите ключови думи Една основна добродетел, според Димитър Грива, с която ученикът на тази Школа трябва постоянно да работи, това е смирението. “Смирението те отваря към Истината, казва той. Ако нямаш смирение, не можеш да направиш нищо истинско, сам се спъваш”.
Смирение,
творчество
, свобода – това са трите ключови думи към живота на този ученик от Школата на Изгрева.
______________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.87 Снимки на Димитър Грива Стефана, Катя и Димитър Грива Димитър Грива на Паневритмия на Изгрева.
към текста >>
51.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
Тя имаше едно свещено отношение към
творчеството
на Учителя.
Цветана Табакова на своя глава не е включила нищо в песните. При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни възможности на нейния глас, Учителят е могъл да използва възможностите на гласът й за някои моменти. Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това.
Тя имаше едно свещено отношение към
творчеството
на Учителя.
Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази възможност на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя. Той използва една нова възможност. Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място.
към текста >>
Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното
творчество
.
„Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места.
Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното
творчество
.
Такива пълномощни бяха написани две. Едно преди почване на работата и друго след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейният архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата.
към текста >>
Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното
творчество
.
„Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места.
Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното
творчество
.
Такива пълномощни бяха написани две. Едно, преди почване на работата и друго, след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейния архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата.
към текста >>
Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички, без изключение, не са от Учителя, а са нейни песни и нейно
творчество
.
И бе се съгласила да ми предаде да ги преснема на ксерокс. Но други дойдоха и й попречиха, и тя се отказа. И тези, които попречиха, не знаят кои са тези песни. Дори Цветана с възмущение говореше как през 1980 г. Борис Николов е подготвил едно издание на песни от Учителя, в което са включени песни на Учителя, които уж били дадени от нея.
Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички, без изключение, не са от Учителя, а са нейни песни и нейно
творчество
.
Тя не можеше да си обясни откъде са взети. „Ако бяха ме питали, щях да им кажа, че това са мои песни, а не са песни от Учителя." Ето ви една печална история. След като си замина Цветана Табакова, аз предявих искане пред Благовест Жеков да поема нейният архив. Той лично няколко пъти ме е заварвал как работя с нея и дори на места е записан неговият глас. Освен това лично на Петър Ганев занесох и му показах пълномощното на Цветана Табакова, че аз работя с нея и той обеща да съдейства.
към текста >>
Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното
творчество
и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя.
Забележете сега най-невероятното. В разстояние на 45 години никой не е работил с нея, освен мене. В разстояние на 45 години тя никого не допусна до своя архив, освен мене. В разстояние на 45 години тя на никого не каза кои са неиздадените песни на Учителя. Само аз ги зная и са записани от мен.
Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното
творчество
и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя.
Тя беше се постарала да замаскира така нещата, че който попадне случайно на нейния архив, да се заблуди. Ето така стоят нещата. Музикантите не работиха с нея, след това прибраха архива и дори не знаят, че за всяка една нейна творба има коментар. И сега го укриват. А като го укриват, укриват да се издадат неиздадените песни от Учителя.
към текста >>
52.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
На
творчеството
й - т.
последователка и ученичка на Учителя (8 март 1895 г. - 2 януари 1967 г.) На Олга Славчева е посветен т. 26 от Изгревите, подготвени и издадени от д-р Вергилий Кръстев.
На
творчеството
й - т.
27 от Изгревите. Олга е родена на 8 март 1895 г. в Цариброд. Пристига в София след края на първата световна война. Търси и намира.
към текста >>
53.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Ние сме свидетели, че той премина интересен живот с подходящо и неповторимо
творчество
на един окултен ученик от Школата на Бялото Братство.
И затова си затворих очите! " Така остана портрета Му, нарисуван със спуснати клепачи. Борис Георгиев беше своеобразен, свободен художник. Живееше самостоятелно в разрез с обществените норми върху живота. Беше беден, но честен.
Ние сме свидетели, че той премина интересен живот с подходящо и неповторимо
творчество
на един окултен ученик от Школата на Бялото Братство.
_________________________ Източник: 64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 БОРИС ГЕОРГИЕВ
към текста >>
54.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Неголямото й по обем
творчество
е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия.
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 г.), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и др. Публикува стихове от 1907 г.
Неголямото й по обем
творчество
е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия.
Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано. Ето някои статии и спомени за времето, когато поетесата е била в Братството: 1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф.
към текста >>
Грубата еротика е чужда за
творчеството
на поетесата.
паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
Грубата еротика е чужда за
творчеството
на поетесата.
В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди
към текста >>
В това се крие и ценността на тоя дял от
творчеството
на поетесата.
да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота.
В това се крие и ценността на тоя дял от
творчеството
на поетесата.
Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното.
към текста >>
55.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Неголямото й по обем
творчество
е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия.
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 г.), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и др. Публикува стихове от 1907 г.
Неголямото й по обем
творчество
е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия.
Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано. Ето някои статии и спомени за времето, когато поетесата е била в Братството: 1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф.
към текста >>
Грубата еротика е чужда за
творчеството
на поетесата.
паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
Грубата еротика е чужда за
творчеството
на поетесата.
В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди
към текста >>
В това се крие и ценността на тоя дял от
творчеството
на поетесата.
да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота.
В това се крие и ценността на тоя дял от
творчеството
на поетесата.
Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното.
към текста >>
56.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално
творчество
.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор.
От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р.
Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално
творчество
.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор.
В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него.И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае.
към текста >>
57.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Голямо
творчество
за деца.
Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца.
Голямо
творчество
за деца.
В.К.: Последният път говорихме за Дядо Благо. Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям. В.К.: Няма повторения, вече са изминали 30 години от заминаването на Учителя. Ти си последната която можеш да разкажеш.
към текста >>
А какво
творчество
има само.
Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература.
А какво
творчество
има само.
То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят. Източник: 26.
към текста >>
58.
Заминава си Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 10.02.1978 г.
Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното
творчество
цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28.
След като завършва образованието си пише и издава свои произведения. През 1937 отпечатва сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”, през 1939 година: “Песен над равнините", също така разкази. За Буча Бехар има много малко спомени за живота й в Братството. Или поне не сме намерили до сега. Не е ясно кога се е запознала с идеите на Учителя.
Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното
творчество
цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28.
В своите произведения Буча разкрива през призмата на своя поглед идеите на Учителя, принципите на учението, атмосферата на "Изгрева" и в Братството преди и след заминаването на Учителя. Пише за всичко друго, но не и за себе си. Учителя е имал последователи и ученици евреи. Те са поканени да се покръстят в християнството. Буча Бехар и Лилия Аладжем изпълняват нареждането на Учителя, покръстват се официално и приемат християнството.
към текста >>
59.
Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 06.01.1901 г.
Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното
творчество
цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28.
След като завършва образованието си пише и издава свои произведения. През 1937 отпечатва сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”, през 1939 година: “Песен над равнините", също така разкази. За Буча Бехар има много малко спомени за живота й в Братството. Или поне не сме намерили до сега. Не е ясно кога се е запознала с идеите на Учителя.
Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното
творчество
цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28.
В своите произведения Буча разкрива през призмата на своя поглед идеите на Учителя, принципите на учението, атмосферата на "Изгрева" и в Братството преди и след заминаването на Учителя. Пише за всичко друго, но не и за себе си. Учителя е имал последователи и ученици евреи. Те са поканени да се покръстят в християнството. Буча Бехар и Лилия Аладжем изпълняват нареждането на Учителя, покръстват се официално и приемат християнството.
към текста >>
Тя има огромно
творчество
, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден.
Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г.
Тя има огромно
творчество
, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден.
Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла. Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие.
към текста >>
А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо
творчество
, което трябва да се съхрани и запази.
Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея.
А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо
творчество
, което трябва да се съхрани и запази.
Ето ви една задача за реализиране. Нали някои се оплакват, че не знаели какво да работят. Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства. Тогава ще видим и проверим какво можете да вършите. Аз чакам.
към текста >>
Ето, заповядайте и издайте
творчеството
на Буча Бехар, но с ваши средства.
След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране. Нали някои се оплакват, че не знаели какво да работят.
Ето, заповядайте и издайте
творчеството
на Буча Бехар, но с ваши средства.
Тогава ще видим и проверим какво можете да вършите. Аз чакам. Ще ви видя от кои сте: от тези, които работят, или от тези, които пречат. _________ Източник: 7.14.
към текста >>
60.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
В своето
творчество
тя вгражда Словото на Учителя, използвайки езика на литературата.
Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в душата си почувствах Неговото благословение...“. Така Невена книга след книга написва 18 романа, детски разкази, приказки, някои отпечатани на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. През 1971 г. взема участие в литературен конкурс за разказ на Есперанто в Италия и печели трета награда с диплом и медал. Малко по-късно с друг разказ - „Светлина“ печели първа награда в Испания.
В своето
творчество
тя вгражда Словото на Учителя, използвайки езика на литературата.
Невена Неделчева е прекрасен разказвач, а нейните произведения оказват своето въздействие върху всички хора с духовни интереси. С много любов ние, които я познавахме и обичахме, искаме да й благодарим за светлината, с която щедро даряваше душите ни, и да пожелаем на настоящия роман „Добър път! “ към сърцата, които го очакват толкова отдавна. Георги Петков ______________________Източник: в-к Братски живот, бр.35, 2009 г.
към текста >>
Познавам Невенка от нейното
творчество
, четях с едно преклонение романите й, предавах ги и други да ги четат, защото те те грабват от началото.
С много любов ние, които я познавахме и обичахме, искаме да й благодарим за светлината, с която щедро даряваше душите ни, и да пожелаем на настоящия роман „Добър път! “ към сърцата, които го очакват толкова отдавна. Георги Петков ______________________Източник: в-к Братски живот, бр.35, 2009 г. Спомен за Невена Неделчева от Николина
Познавам Невенка от нейното
творчество
, четях с едно преклонение романите й, предавах ги и други да ги четат, защото те те грабват от началото.
Станахме много близки, макар че тя с всички имаше една дистанция - не бе от гордост, а особеност в характера й. Почти всяка сутрин играех с нея Паневритмия. Въпреки че живееше в «Люлин», тя първа идваше, с голяма дисциплина и предана ученичка на Учителя. С нея редовно посещавахме събранията и сбирките на литературния кръжок «Асен Григоров» с ръководител Райна Арнаудова и с нея, не само на беседи, но и по есперантска линия станахме близки, както бяха двете с Невенка. Много ги уважавах и се учех оттях.
към текста >>
15. Постепенно с годините прибирах онова, което са отпечатали последователите на Учителя като собствено
творчество
.
А защо? Защото не ме позна. Това е истината. Не ме позна. И толкоз!
15. Постепенно с годините прибирах онова, което са отпечатали последователите на Учителя като собствено
творчество
.
Имах план за тяхното творчество. Така в един кашон сложих и книжките, отпечатани от Невена Неделчева до 1947 г., когато е имало свободен печат. Но аз не ги получих от нея, а от онези, на които тя бе подарявала и които изобщо не бяха ги чели. В това съм убеден. Така че сам си събрах онова, което бе напечатала.
към текста >>
Имах план за тяхното
творчество
.
Защото не ме позна. Това е истината. Не ме позна. И толкоз! 15. Постепенно с годините прибирах онова, което са отпечатали последователите на Учителя като собствено творчество.
Имах план за тяхното
творчество
.
Така в един кашон сложих и книжките, отпечатани от Невена Неделчева до 1947 г., когато е имало свободен печат. Но аз не ги получих от нея, а от онези, на които тя бе подарявала и които изобщо не бяха ги чели. В това съм убеден. Така че сам си събрах онова, което бе напечатала. Разказваше ми как отишла при Учителя и Го запитала: «Учителю, може ли да ползвам Вашите идеи в моите писания и романи?
към текста >>
Не познаваха и нейното
творчество
и дори как е създавано.
Знаех, че нямаше да ми го даде. Отиваха някои нейни познати и прибираха онова, което им трябваше. Дори се опитаха да ме потърсят и да ми предадат нещо от нея, но аз го върнах, понеже не представляваше за мен интерес. А те не можеха изобщо да се ориентират в онова, което тя имаше. Те не познаваха нито нея, нито хората, нито епохата.
Не познаваха и нейното
творчество
и дори как е създавано.
Разказваше ми: «Аз с нетърпение чаках да се пенсионирам, за да си пиша романите.» Да, пенсионира се, написа много романи, но не можаха да се отпечатат по време на комунистическата власт - от 1945 г. до 1990 г. Тя имаше своите читатели и им препращаше от град на град, където четяха подвързаните нейни ръкописи. Понеже тогава беше забранена такава литература, то ги четяха, но само нейните поклонници. Беше ми дала романа «Марта».
към текста >>
Шумен, една от четирите най-големи библиотеки в България, представи живота и
творчество
то на Невена Неделчева.
Изгревът - Том 9 Представяне на писателката Невена Неделчева в гр. Шумен На 9 януари 2010 г. РБ „Стилиян Чилингиров" - гр.
Шумен, една от четирите най-големи библиотеки в България, представи живота и
творчество
то на Невена Неделчева.
Може би това е и първото нейно представяне в провинцията. Няма да е и последното, защото за живота и творчеството на сестра Невенка тепърва ще се говори. Конкретният повод за културното събитие е публикуването през 2009 г. на последните два романа от авторката - „Абсолютният закон" и „Върхът". Представянето на авторката в Шумен бе направено от Георги Петков от гр. Габрово.
към текста >>
Няма да е и последното, защото за живота и
творчеството
на сестра Невенка тепърва ще се говори.
Невена Неделчева в гр. Шумен На 9 януари 2010 г. РБ „Стилиян Чилингиров" - гр. Шумен, една от четирите най-големи библиотеки в България, представи живота и творчеството на Невена Неделчева. Може би това е и първото нейно представяне в провинцията.
Няма да е и последното, защото за живота и
творчеството
на сестра Невенка тепърва ще се говори.
Конкретният повод за културното събитие е публикуването през 2009 г. на последните два романа от авторката - „Абсолютният закон" и „Върхът". Представянето на авторката в Шумен бе направено от Георги Петков от гр. Габрово. Предварително знаехме, че той е инициаторът за издаване на неотпечатаните произведения на Невена Неделчева. Нещо повече - брат Жоро се явява живата история на Братството от 50-те години на XX в.
към текста >>
Един екземпляр от
творчеството
си дава на Пенка Илиева от Габрово (1908-1998 г.).
И така, страница след страница - няколко часа, докато не изчетох целия роман. Само от време на време ме прекъсваше и ми даваше своите указания и допълнения. Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в душата си почувствах Неговото благословение...". Само в периода от 1968 до 1979 година Невена Неделчева написва 10 романа. Всеки свой роман тя копира в 4 екземпляра и дава на близки приятели да го четат.
Един екземпляр от
творчеството
си дава на Пенка Илиева от Габрово (1908-1998 г.).
Двете са връстници и добри приятелки. Родени са в една и съща година, в един и същи месец: Пенка на 12-ти, а Невена - на 19 август. Георги Петков от гр. Габрово е син на Пенка и унаследява архива и творчеството на Невена Неделчева. Същият проявява инициатива за публикуване на цялостното творчество на авторката, сформира екип от редактор - Стела Рускова, компютърен дизайн - Християна Йорданова, и художник - Калинка Павлова.
към текста >>
Габрово е син на Пенка и унаследява архива и
творчеството
на Невена Неделчева.
Всеки свой роман тя копира в 4 екземпляра и дава на близки приятели да го четат. Един екземпляр от творчеството си дава на Пенка Илиева от Габрово (1908-1998 г.). Двете са връстници и добри приятелки. Родени са в една и съща година, в един и същи месец: Пенка на 12-ти, а Невена - на 19 август. Георги Петков от гр.
Габрово е син на Пенка и унаследява архива и
творчеството
на Невена Неделчева.
Същият проявява инициатива за публикуване на цялостното творчество на авторката, сформира екип от редактор - Стела Рускова, компютърен дизайн - Християна Йорданова, и художник - Калинка Павлова. Тук трябва да имаме предвид примера, който дава с. Невенка: за цялото си творчество, издадено и неиздадено, тя не взема нито един лев и се е радвала само, че е свършила една работа за Бога. Залогът е голям: тук става въпрос за първия крупен литературен опит за реализация на Новото Учение. Георги Петков успя с много любов да разкрие мащабите, достойнствата и блясъка на това духовно явление, което е трудна задача, защото все по-малко остават братята и сестрите, които лично са познавали с. Невенка.
към текста >>
Същият проявява инициатива за публикуване на цялостното
творчество
на авторката, сформира екип от редактор - Стела Рускова, компютърен дизайн - Християна Йорданова, и художник - Калинка Павлова.
Един екземпляр от творчеството си дава на Пенка Илиева от Габрово (1908-1998 г.). Двете са връстници и добри приятелки. Родени са в една и съща година, в един и същи месец: Пенка на 12-ти, а Невена - на 19 август. Георги Петков от гр. Габрово е син на Пенка и унаследява архива и творчеството на Невена Неделчева.
Същият проявява инициатива за публикуване на цялостното
творчество
на авторката, сформира екип от редактор - Стела Рускова, компютърен дизайн - Християна Йорданова, и художник - Калинка Павлова.
Тук трябва да имаме предвид примера, който дава с. Невенка: за цялото си творчество, издадено и неиздадено, тя не взема нито един лев и се е радвала само, че е свършила една работа за Бога. Залогът е голям: тук става въпрос за първия крупен литературен опит за реализация на Новото Учение. Георги Петков успя с много любов да разкрие мащабите, достойнствата и блясъка на това духовно явление, което е трудна задача, защото все по-малко остават братята и сестрите, които лично са познавали с. Невенка. Аз самият имам един спомен от началото на месец септември 1982 г., когато отидох за пръв път на Паневритмия в гр. София.
към текста >>
Невенка: за цялото си
творчество
, издадено и неиздадено, тя не взема нито един лев и се е радвала само, че е свършила една работа за Бога.
Родени са в една и съща година, в един и същи месец: Пенка на 12-ти, а Невена - на 19 август. Георги Петков от гр. Габрово е син на Пенка и унаследява архива и творчеството на Невена Неделчева. Същият проявява инициатива за публикуване на цялостното творчество на авторката, сформира екип от редактор - Стела Рускова, компютърен дизайн - Християна Йорданова, и художник - Калинка Павлова. Тук трябва да имаме предвид примера, който дава с.
Невенка: за цялото си
творчество
, издадено и неиздадено, тя не взема нито един лев и се е радвала само, че е свършила една работа за Бога.
Залогът е голям: тук става въпрос за първия крупен литературен опит за реализация на Новото Учение. Георги Петков успя с много любов да разкрие мащабите, достойнствата и блясъка на това духовно явление, което е трудна задача, защото все по-малко остават братята и сестрите, които лично са познавали с. Невенка. Аз самият имам един спомен от началото на месец септември 1982 г., когато отидох за пръв път на Паневритмия в гр. София. Възрастните братя и сестри ме посрещнаха и след Паневритмията те ми я посочиха и казаха, че това е Невена Неделчева, писателката. Тя вдъхваше респект не само с аристократичната си осанка, но и с уважението, с което произнасяха нейното име.
към текста >>
61.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
9. В бъдеще в специален раздел ще се спрем на неговото
творчество
и дейност.
Тодор Бъчваров създава Библиотека „Духовен живот” и издава поредица окултни книжки. 7. За Тодор Бъчваров в бъдеще ще се спрем в специален раздел. 8. Роден в гр. Сливен на 20.VII.1874 г., и умрял на 16.X.1923 г. в София.
9. В бъдеще в специален раздел ще се спрем на неговото
творчество
и дейност.
________________ Източник: 25. Тодор Бъчваров. Бележки на съставителя д-р Вергилий КръстевI. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
към текста >>
62.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
9. В бъдеще в специален раздел ще се спрем на неговото
творчество
и дейност.
Тодор Бъчваров създава Библиотека „Духовен живот” и издава поредица окултни книжки. 7. За Тодор Бъчваров в бъдеще ще се спрем в специален раздел. 8. Роден в гр. Сливен на 20.VII.1874 г., и умрял на 16.X.1923 г. в София.
9. В бъдеще в специален раздел ще се спрем на неговото
творчество
и дейност.
________________ Източник: 25. Тодор Бъчваров. Бележки на съставителя д-р Вергилий КръстевI. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
към текста >>
63.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
Възторжен отзив за този албум и за
творчеството
на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г.
Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година.
Възторжен отзив за този албум и за
творчеството
на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г.
Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство.
към текста >>
64.
Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
, 06.10.1902 г.
Децата знаеха, че в музикалното
творчество
на Марин Камбуров Слънцето заема особено място и пожелаха да му зададат своите въпроси, породени спонтанно.
Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото. Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една торба, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост. Когато Петър си замина, Марин продължи тази дейност. Веднъж, когато беше дошъл при дъщеря си Катя 6 Бургас, той прие поканата на току-що създадения детски клуб “Приятели на Слънцето” да ги посети.
Децата знаеха, че в музикалното
творчество
на Марин Камбуров Слънцето заема особено място и пожелаха да му зададат своите въпроси, породени спонтанно.
Ето част от този импровизиран разговор с Марин Камбуров, проведен на 27 декември 1989 г. В братския салон в Бургас: - Имаш ли любима песен? - Аз обичам всички свои песни. Те всички са ми еднакво хубави.
към текста >>
Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално
творчество
.
Винаги говоря истината и няма нужда да се кълна. Началникът ме скри и никой не забеляза, че не се заклех. Не си ли смел, страхлив ли си, нищо не можеш да постигнеш! Марин Камбуров си замина през 1990 г. В Пловдив, където дълги години живя със своето многолюдно семейство.
Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално
творчество
.
Песните му и досега се пеят от много хора. Пеейки ги, те като че чуват гласа на брат Марин. Той изля в песен своята увереност. “Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето. __________________
към текста >>
“Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо
творчество
, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
В Пловдив, където дълги години живя със своето многолюдно семейство. Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално творчество. Песните му и досега се пеят от много хора. Пеейки ги, те като че чуват гласа на брат Марин. Той изля в песен своята увереност.
“Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо
творчество
, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
__________________ Източник: Марин Камбуров (1902-1990)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА
към текста >>
НАГОРЕ
