Търсене в текстове за 'Си'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

46. Новата комисия със старите си възпоминания

6. Как Катя Грива разреши задачата си

2. 2_01 Изгревът

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.

Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.

Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър.

3. 2_02 Учителят като цигулар

На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.

4. 2_03 Лунен химн

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.

- Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.

Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".

Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.

Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".

бяхме насядали и заели местата си.

Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя.

Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.

Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно?

Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено.

По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си.

Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках.

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.

И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.

И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога.

Такъв шанс никога няма да имам в живота си.

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия.

Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.

От живота си направих съдба за Школата!

И Школата я направих съдба за себе си.

9. 2_08 Пророческа дарба

След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.

Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя.

Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите.

Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем.

- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!

Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя.

Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.

Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива.

Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот.

А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.

А ти си им занесъл Моите песни.

Целувам ръка на Учителя и си тръгвам.

То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.

Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?

Отивам, взимам си цигулката и я настройвам.

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.

Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.

Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.

Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.

Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената!

В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".

Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно.

Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".

Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо.

Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах.

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.

Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност.

Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна.

Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.

Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало.

Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.

Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот.

Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.

Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата.

А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни.

Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания.

Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.

Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.

Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си".

Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.

И трябваше да я прибера при себе си.

Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея.

Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон.

Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?

Ама ти не си ли спомняш кой съм аз?

Не си ли спомняш?

"Ама Петре, май и ти си остарял като другите.

Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините.

Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик."

Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!

Учителят ме поглежда, става и си тръгва.

Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!

Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.

Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.

Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.

Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.

И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг.

16. 2_16 Пълководците от миналото

Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила.

Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си.

Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата.

Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува".

- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.

Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него".

Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.

Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.

Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.

Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.

"Дай си ръцете!

Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!

Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!

Той удържа на думата си.

Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста.

Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.

Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.

Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше.

Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.

Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.

Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина.

Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си.

Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя.

Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.

През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.

Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.

Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя.

Имахме си караулен началник.

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.

След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.

Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".

18. 2_18 Кой управлява света?

Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си.

По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар.

И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.

Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача.

Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие?

" И си тръгнал.

Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.

Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период.

Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?

Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си.

Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.

Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.

- Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.

- "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител.

А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството.

И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.

Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент.

Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.

Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега.

Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.

Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.

Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си.

Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.

Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.

Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.

Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си.

След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.

Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко.

По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.

След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.

Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.

Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си.

Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва.

Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева".

Ние знаехме, че си щур по Дънов и дъновистите.

Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас.

Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твоя дъновизъм.

Ти ще си умреш като пощурял дъновист.

Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.

Но за нас ти си щур човек, щур си беше и щур ще си останеш.

Игнат изслушва всичко това, усмихва се и казва: "Ти си прав.

Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота.

Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път.

Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си.

Каляваше тялото си.

Каляваше и духа си до почетна старост.

Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах.

Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство."

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

На 4 март същата година Англия скъсва дипломатическите си отношения с България.

След това хвърлят бомбите си.

На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия.

Беше съсредоточен в Себе Си.

Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни.

" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.

Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си.

Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.

Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

А България запазваше суверенитета си.

Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места.

Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове.

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам.

Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя.

Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.

Дойде време да направим редовната си почивка.

Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Бомбардировката бе в разгара си.

Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.

Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.

Учителят гледа пред Себе Си.

Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета.

По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.

За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв.

Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.

Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

После те си заминаха с джипа за града.

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.

"Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.

Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат."

Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро."

По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята.

Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса."

Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък.

Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него.

Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.

Учителят си замина.

Учителят си беше заминал един ден преди това.

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.

Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича.

28. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".

Той добре си служи с българската интонация.

Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове.

29. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение.

Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.

30. 2_31 Едно мнение

Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение.

И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.

31. 2_32 Най-новото в музиката

А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.

32. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.

Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си.

Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.

Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.

Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите.

Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!

" И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.

Целунах Му ръка и си отидох.

Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт.

Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си!

И аз Го послушах - останах си чиновник.

Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него.

Той седеше пред масичката Си.

Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука?

И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?

Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.

Целунах ръка и си тръгнах.

Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.

Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят.

По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук.

А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места.

Това го опитахме на гърба си.

Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя.

А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя.

33. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?

Първо, на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя.

Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година.

Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат разнасят идеите от Словото.

Но горко на онези, които се завърнат в света - те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства.

Някои от нас успяха да оползотворят свободното си време, което бе откупено от Учителя.

Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот.

Те си направиха своя опит и ние бяхме свидетели как този опит завърши злополучно за тях с пълен провал.

Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.

Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя.

34. 2_34 Отклонението от Школата

Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града.

А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.

Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден?

Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената.

С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил.

Учениците не купуват беседите на Великия Учител, не ги четат и не работят върху тях и върху Словото Божие, а купуват Бо Ин Ра и мърсят съзнанието си и се отклоняват от Школата.

Учителят си тръгва недоволен.

Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението.

Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си.

Този, който бе превел Бо Ин Ра, плати с живота си.

Този, който финансира изданието, плати с живота си.

Този, който организира издаването на книгата, плати с живота си.

Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата.

35. 2_36 Чистотата на идеите

Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща.

Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.

" Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?

Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.

А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.

Бях си написал какво трябва да кажа.

Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече.

До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара.

Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено."

36. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си.

Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници.

Те сега имат друга задача в този си живот.

Но че повръщат от месната храна, за това си има причина.

Поискал свиждане със синовете си.

" И запрегръщали баща си от радост.

Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си.

Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци.

И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа."

37. 2_39 Ризата на латвийците

Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно.

Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си.

Сега всеки да си гледа работата!

Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва.

Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение.

Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.

Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си.

Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си.

И ако те бяха надянали мантията на това Слово върху себе си, щяха да бъдат спасени.

38. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.

Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.

И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло.

Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.

Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам?

Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.

Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.

След малко влязохме в салона и заехме местата си.

Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си.

А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.

А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя.

След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.

После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си.

Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си.

Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:

Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай.

39. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.

През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.

След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.

А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме.

Учителят ги пое и ги сложи на масата Си.

Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева".

Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.

Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви.

Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа.

Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.

Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици.

В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка.

После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.

Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.

Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка.

40. 2_42 Общение на човешките души

Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля.

" Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката.

"Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката."

Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра.

Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода.

Аз си прибрах първата банкнота.

Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.

Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай.

Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия.

Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.

Но има и нещо друго, което не си видял.

Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат.

И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят."

Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе.

Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода.

След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души.

41. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план.

Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата.

След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя.

Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си.

Тези сили си докараха свой собствен архитект.

Той им направи архитектурен план и вие можете днес да видите с очите си какво е неговото изкуство.

Той си замина и закри Школата.

Ние го знаем, ние го опитахме чрез живота си и го изнасяме чрез нашите опитности.

А всеки един от вас ще го провери чрез живота си и ще разбере, че Истината за Школата е една.

42. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки.

Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.

Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря.

И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.

Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони, и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.

" "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока!

Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули.

Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.

Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.

Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи.

Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя.

Чете го, но си знае своето.

Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха.

Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте.

Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото.

Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата.

43. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта.

Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно.

Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева".

Те биват принуждавани да вземат обратния влак и да си отидат там, откъдето са дошли.

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.

Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".

Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева".

До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.

Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве.

Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си.

Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки.

А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него.

Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си.

Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото.

44. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване.

Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.

По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул.

И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.

Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.

Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.

45. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят.

Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква.

Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов.

Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя".

Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.

И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него.

Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят.

Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет?

Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах.

След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.

Направиха си опит.

Всички ръководители от провинцията - съвременници на Учителя - си заминаха и не оставиха следи.

Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си.

Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни.

Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си.

8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот.

Това общество си има свой ред и порядък, то си има

То й ги пази свещено в душат а си.

46. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Но скоро, този съвет от само себе си се разтури.

Беше ни направило впечатление, че има разлика между говора на Учителя и онова, което записвахме в тетрадките си, в сравнение с това, което излизаше от печат.

После дешифрира собствената си стенограма, като непрекъснато сверява от другите две стенограми, да не би да е пропуснато нещо.

А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си.

Който иска да работи върху Словото на Учителя, може да си направи извадки и резюмета и да си подрежда материала както иска.

Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено.

С двете си ръце той държи своя меч.

Всеки миг той може да вдигне меча си и да разсече въздуха над него и под него, и да го стовари срещу враговете на Словото.

47. 2_50 Учителят

Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.

Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа!

Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние.

"Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си.

Човек трябва да разработва доброто в себе си.

Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си!

"Сила и живот" - нарече Той Словото Си!

Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее.

Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.

48. 3_01 Чужди по дух хармонизации

За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит.

" Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес.

Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант.

Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не!

49. 3_02 Чужди по дух хора

Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа.

И аз отстъпих, защото групата бе много внушителна, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си.

Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.

Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място.

Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай.

Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си.

Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех.

Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило.

Ще призная на финала на разказа си, че той даваше уроци по хармонизация на мен и на Борис Николов!

Аз изпитах най-голямо неудобство пред него, понеже му бях ученичка по хармонизация, а трябваше да му откажа мястото си пред Учителя.

Те отпаднаха постепенно от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева".

А нашата цел бе да устоим на поста си.

И оттогава, друг път не отстъпих мястото си.

50. 3_03 Откраднатите хармонизации

Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!

През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.

Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.

А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше.

Къде го бе занесъл, ако не на своя си господар, за да се хранят чрез музиката на Учителя и да черпят сили от нея?

Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега.

Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.

Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си.

Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели.

Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия.

И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост.

51. 2_14 Великата симфония на теменужките

В младите си години е бил с революционни идеи, с леви убеждения, отиващи ту към анархизма, ту към комунизма.

В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката.

Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си.

Но с делата си,

Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога.

Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.

52. 3_04 Росни китки

Можете ли да си представите такова своеволие?

Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни.

Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.

Учителят ме извика горе в стаята Си.

Аз го оставих да си го проучва и отидох, и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен.

Направи куп нелепости: жени се, разженва се, надроби разни каши, а пък после не искаше да си ги сърба.

Та накрая за всичките си несполуки, за всичко, което му се случи, обвини Братството, нахвърли се срещу него,ожесточи се.

53. 3_05 Музиканти и съдби человечески

За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си.

Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията.

Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си.

Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени.

А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество.

Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава.

И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно.

И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева".

Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна.

Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво.

Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот.

Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката.

Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение.

Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България.

Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.

Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си.

По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов".

" "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.

Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат.

Може да не се харесваме помежду си, може да има спор коя е най-напреднала от нас, но всички се бяхме убедили в едно - че сме верни и предани на Делото на Учителя.

Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея.

Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа.

Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето.

Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.

54. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му.

На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си.

Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго?

Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг.

Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат.

" Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя.

Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност.

Онзи се обърна недоволен и си замина.

На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм.

Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се.

То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата.

Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си.

Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си.

Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му.

Набързо се сбогуваха и си тръгнаха, и повече не се мярнаха.

Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността!

Готов ли си - ще се възползуваш от него.

Не си ли готов, то идва и заминава, а ти оставаш за следващата епоха.

55. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си.

Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи.

Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен.

И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка.

Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат.

Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак.

Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва.

Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си.

След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка.

Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си.

След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си".

Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог.

56. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти.

Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай.

Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот.

Братът се оглежда и не вярва на ушите си.

Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си?

Руси в този момент си почиства къщурката и двора.

Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си.

Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си.

С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината.

" И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум.

" И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен.

57. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари.

Като си наумеше нещо - правеше го и не се съобразяваше с никого.

Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя.

Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него.

Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече".

А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва.

Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите.

Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията.

И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща.

Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си.

Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си.

Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча.

По едно време идва и крещи: "Ти луда ли си?

Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "Благодари на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома".

Онзи го изглежда, уплашва се и си заминава.

Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв.

Когато тези души се движат в съзвучие, те са свободни в своя си път.

Когато се движиш по своя път, ти оставяш и другите да бъдат свободни в своя си път.

58. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят.

Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент.

Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката.

Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония.

Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката.

Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен.

Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно.

След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш!

" Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах.

Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това.

Та явно, Жечо не си беше научил урока в затвора и сега продължаваше да го заучава, защото в Школата на Учителя е така: "Урокът на ученика трябва да се проведе докрай".

Така по свой начин всеки за себе си разреши въпроса и приятелите се отдръпнаха от Симеон Симеонов и от Антов.

Така не се събираха никъде, всеки си четеше сам както може и колкото може.

Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък".

Представяте ли си?

И така, Симеон си издържа докрай изпита.

Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!

59. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил.

Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си.

Приятелите започнаха да си заемат местата.

Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща".

Доктор Жеков си имаше място до Учителя.

Сега ние можем да си тръгнем."

Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо.

60. 3_12 Христо Дързев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-възрастен от съвипускниците си.

Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина.

Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него.

Нещо се разкъса във вътрешната му нагласа, не можа да издържи, пропука се в него нещо и жизнената му енергия излетя, а след това се разболя и си замина.

61. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Но Той извиква брат Боян Боев и му казва: "Вземи тези два билета, отиди с някой брат на оперета и после ще ми разкажеш какво си видял и чул".

Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета!

А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя".

Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение.

" Затваря си очите.

След малко се чува гласът на Боян Боев: "Жечо, отвори си очите!

Само на Жечо не му хареса и той си затвори очите да не гледа "Танца на изкушението"!

На сцената нямаше врата, затова извиках на Жечо да си затвори очите, та да не се изкушава.

Учителят е извадил носната Си кърпа.

Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си.

Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си.

И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията.

62. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

"Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мене, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам.

По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-нататък.

Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят.

Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя.

Така той си мисли и затова отива при Учителя.

Учителят е в стаята Си, горе, в горницата.

Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка.

Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената".

Учителят излиза навън от стаята Си.

Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.

Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал.

С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.

63. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни.

" И си влязъл обратно в стаята.

Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба.

64. 3_16 Георги Куртев

И жив ли си отиде?

" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място.

Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога.

65. 3_17 Истинското подвизаване

В Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място.

Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева".

Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях и дори опитал и юмруците им.

Нали разбрахте, че всеки си имаше място на "Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила.

Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята".

След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...".

Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: "Осанна във висините!

Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика?

Брат Васил стана и си излезе.

66. 3_18 Изпитът

А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са?

" Сестрата се сконфузи и си тръгна.

Всички бяха изпитани и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит.

67. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Те се подслоняваха по за няколко дни при нас и после си заминаваха, като настойчиво ни канеха да ги посетим.

Понякога се събираха братя и сестри и на групи посещаваха братствата в провинцията - тогава се пееха песни, разказваха се новини от "Изгрева", всеки носеше в себе си нещо от Словото на Учителя и го предаваше на онези, които го очакваха и бяха готови да слушат.

Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си оттам отново да Го посети.

Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.

68. 3_20 Души в почивка

Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева".

И за това си има причини.

Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка.

Това означава, че ще Го прояви в следващия си живот".

Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология.

И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята.

69. 3_21На балет с брат Ради

Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града.

Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт.

Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен.

Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи.

Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена".

Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си.

Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи.

Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът, че щели да се върнат и да си го вземат обратно и тръгват двамата за града.

Показват си билетите.

Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата.

Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева".

Някои едва задържат смеха си.

И той показа как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани.

А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот.

Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте." Учителят спира, оглежда се и казва: "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа." Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.

70. 3_23 Окултната музика на Учителя

Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.

Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.

състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика.

"Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее."

Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи.

У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си.

защита на себе си.

Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат.

Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи".

С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.

От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят.

Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше.

Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.

71. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

"Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред.

Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си.

Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума.

Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора.

Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство.

Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката.

То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности.

Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм.

72. 3_25 Музиката на Светлината

Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията.

Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието.

Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него.

След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си.

Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.

При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.

Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове.

Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика.

Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.

73. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим.

Песните си остават по-широки и по-богати в действителност.

Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни.

Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите.

Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".

Направо чувах хармонизациите на песните в себе си и щях да ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги.

Направо се учудвах на себе си при разработките.

Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не го запиша това.

Ако зная, ще си го платя свободно както трябва.

Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!

Отиде си доволен.

За това ще си платим, непременно ще си платим - дори и с лихвите.

Първото бе, че не си разрешиха задачата като ученици - да изпълнят Волята на Учителя и на Бога.

Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него?

Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него.

Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят!

Но дали съм си издържала изпита?

Да облечеш непослушанието си към Учителя в музикална дреха, аз разбирам, целенасочено и умишлено да промениш духа на песните Му.

Да облечеш невежеството си в музикална дреха от хармонизации на песните на Учителя, това е кощунство!

74. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.

Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя.

" Те само вдигаха рамене, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си песен.

Аз бях толкова сигурна в тях и в себе си, защото ги знаех наизуст, свирех ги с отворени и затворени очи.

Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея.

Но всички, при всички случаи заплащат с най-ценното, което имат и което изработват у себе си.

75. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.

А ако намериш България и се родиш, но не дойдеш в Школата, за която си слязъл на земята?

А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай?

Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него.

Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение.

Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит.

Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим.

И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата.

Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите.

Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин!

Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата.

Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка.

Едно нещо се опознава не само, когато се чете и си съгласен с него, но когато го усвоиш.

А след като го приложиш - да го съхраниш в себе си и да бъде твой вътрешен живот.

Ако не сте - вие сте пропуснали времето, когато Великият Учител се прояви чрез Словото и чрез Духа на Песните Си.

76. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога.

Когато постъпих в Музикалната академия, аз бях малко по-възрастна от съвипускниците си.

Затова имах спънка при влизането си.

Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение.

Когато реши да се включи, взе и донесе в папката си мелодии от света, от разни композитори и искаше на тези мелодии да се направят подходящи движения.

И си отиде.

Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията.

А комуто не е ясен - да си го провери сам.!

Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен.

Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка.

В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си.

Веднъж Учителят ме викна при себе си.

Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си.

За да дойде накрая времето да заяви: "Имам още три песни от Учителя, но на никого не си ги давам.

После смята, че са нейни и че може да разполага както си иска с тях и накрая ги присвоява и задържа.

Направете си сами изводите!

Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях.

77. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.

Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона.

Учителят обичаше да казва: "Песента си замина".

Искаше да изпъкне и да изтъкне личния си елемент като певица?

С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели.

И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица.

Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят.

Катя се докачи, заплака и си тръгна.

Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова.

Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя".

Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините.

Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица.

Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.

Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си.

Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа.

Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят.

78. 3_31 Истинската работа

Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите.

Отидох си у дома и умувам, какво ли искаше да ми каже Учителят, че аз не Го разбрах?

" Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели.

Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора.

Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня.

След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам.

Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си.

Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава.

Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.

Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там.

Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него.

Човек трябва да се бори с амбицията на личността си.

79. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя.

Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом.

Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго

Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време.

По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.

Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях.

80. 3_33 Съдба от Небето

Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място.

Аз си имам свой извод.

Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи.

Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска.

Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите.

Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече.

Отидох и споделих мнението си с Учителя.

Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет.

Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми!

Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха.

Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка.

Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си.

Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си.

С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила.

Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си.

81. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство.

А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус.

Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.

Тя също присъствуваше на "Изгрева" - имаше си свои представители.

Ето заради това не можах да си свърша работата както трябва.

Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си.

А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия.

Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова.

Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина.

Не можах да си довърша докрай задачата от Учителя.

Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява.

И този, който направи нов несполучлив опит, ще отговаря много повече от онези, които не си свършиха работата.

Докато онези, които не си завършиха работата, не познаваха нещата, то за вас, които ще четете това, което аз диктувам, няма да има оправдание.

82. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали.

Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения.

включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила.

Вълнуваха ни повече военните събития - какво ще стане със съдбините на народите и на света и някак си нашата работа отстъпи на по- заден план.

Те търсят също начин да придобият свободата си.

И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната.

Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си.

Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите.

През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си.

Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора.

Тях също някой ги беше броил в сметката си и неговата сметка излезе вярна и сполучлива.

Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата.

Е, как ще си обясните това?

Ако не го признаваш, ти не си ученик и ако не си ученик, нямаш работа тук, на "Изгрева" и нямаш нищо общо с песните на Учителя!

" Подскачаха всички и виждах в очите им срещу мен омраза, която не можех да си обясня с никакви разумни доводи.

83. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Те не бяха съгласни с него, но когато аз излязох да му се противопоставя, те знаеха, че той не е прав, но мен не ме подкрепиха поради личната си неприязън към мен.

За това си имаше причини.

Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата.

Който нареди каква свирня да се свири, той определя как се играе хорото, защото има различни свирни и за всяка свирня си има хоро, играе се по друг начин, с други стъпки, съвсем различни от предишните на другите хора.

Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана.

"Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете.

Ако бяха всички школувани музиканти, ако бяха всички изработени личности с чистота и с хармония в себе си, ако всички имаха послушание към Учителя, изобщо нямаше да се стигне до такива борби.

Представяте ли си такова нещо, такава мисъл, която се бе загнездила у тях?

Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези внушения от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя.

Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него.

Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма.

Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли.

" Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя.

Но след като аз пристигнах с оригинала, видях, че комисията се е разтурила и е отнесла със себе си и протокола.

84. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши.

Събират се десетина човека, казват "Ние сме комисия", после - "Ние сме Братски съвет" и решават да правят каквото си искат с парите, оставени от Учителя, само и само да противодействуват на Неговото дело.

Дайте си вашите обяснения.

Аз съм си набелязала вече кой ще я поправи, но това ще кажа по-късно, когато му дойде времето да правя обзор.

Всички тези грешки аз съм ги коригирала в личната си песнарка, с която работя всеки ден пред пианото.

Както тя обичаше да казва пред мен: "Имам още три песни от Учителя, които ми са като талисман и на никого не си ги давам".

А че Учителят избра лично да работи с нея, за това си има причини.

Това беше човекът, когото най-много съм обичала в живота си, за когото всичко жертвувах и комуто се бях отдала телом и духом петдесет години.

Това беше моят личен живот и всеки има право да си го изживее така, както намери за добре.

Но те не смееха да му се противопоставят открито, за да не си развалят отношенията.

И те се пазеха и не смееха да изкажат съмнението си, понеже знаеха, че не могат да му издържат.

Тези възрастни приятели бяха от провинцията и когато слушаха как софиянци пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите.

Бях си направила план, като всяка вечер ще извикваме по десет човека братя и сестри от "Изгрева" на гости у нас на вечеря.

Отидох при Боян Боев, споделих с него моя план и той даде съгласието си да присъствува всяка вечер у дома.

Не ме допусна до себе си да му обясня как стоят нещата.

85. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът.

Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.

268, за да си направите съответния извод:

Те показаха, че имат голяма обич между си.

Мислеха те за себе си.

Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита.

Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си.

Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват.

Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.

Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си.

Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.

Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях.

Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа.

Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат.

Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната".

Той беше женен и жена му вдигаше полата си, когато минавах покрай нея, за да покаже, че покрай нея минава една "мърша" и че не иска да се изцапа дългата й пола.

Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят.

Тръгнах си настрана.

Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми.

Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката!

Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя.

И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето?

" Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него.

И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя.

Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила благодарение на Учителя.

Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя.

А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си.

А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено.

Накрая Савка изкрещя със силен глас, това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се изскубна, изтръгна се, излетя като вихър от нея, мина през отворения прозорец на Учителя и излезе навън в пространството.

Тогава си спомних онова изказване на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат в Школата, докато не си издържат изпита.

Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други?

86. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Хубостникът Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".

Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа.

Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки.

Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя.

Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може.

При изпълнението им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо изпълнение.

Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого.

Тук аз не издържах, че като се нахвърлих срещу него и му викам: "Ти ли ще гарантираш бре, който си такъв и онакъв?

Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога.

Ние си замълчахме, но когато се поместиха песните, наредихме да се махнат онези думи, че песните са дадени чрез Лиляна и Кръстю.

Тя поддържаше в ред материалите си.

Задържа ги при себе си.

Но ако аз си замина скоро и тя остане още двадесет години, кой ще гарантира и кой ще докаже тогава, че това са песни на Учителя?

Лошото е, че тя не може да се освободи от Кръстю, който отдавна си е заминал, но още я владее.

87. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре.

Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона.

По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание.

След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя.

Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона.

Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.

С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя.

Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона.

Излязохме на сцената и тя изпя песните така, както си искаше, а не така, както се бяхме уточнили.

А накрая тя ги изпя така, както си искаше и всички след концерта се нахвърлиха върху мен.

Защото според всички тя си била такава.

Послужи си с измама.

Удържах на думата си.

Каквато си беше отначало и с каквото дойде отначало на "Изгрева", с това си остана и до края.

За каквото се закачиш, такъв проводник ставаш и накрая изпълняваш програмата на онези сили, за които си закачен от самото начало.

Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "хубостник", и до края на живота си ще остане същата.

Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея.

88. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

После си лягахме.

Пихме топъл чай, който носехме в термосите си.

А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам.

Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето".

Смяташе да си вземе и приятели за компания.

Но сега задачата си е задача.

Поглежда часовника си - вече е два и нещо.

Какво ще се облича - та той е спал така с дрехите си.

Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой.

Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика.

Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика.

Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва.

Но едновременно и радостен, и затворен в себе си.

Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.

89. 3_42 Паневритмията на Изгрева

През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите.

После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни.

Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа.

Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката Си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид.

Така Пентаграмът, с петте си върха, се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха.

Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика.

Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила".

От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен.

Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си.

Ние с живота си бяхме заслужили тази привилегия пред останалото човечество - това, което бе днес и онова, което трябваше да дойде утре.

Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри и те се прехвърлят и предават на останалото човечество.

Това време дойде, когато Учителят си замина.

90. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.

Седнала нашата Олга и си пише поезия.

Поезия и утре ще си пишеш.

А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.

Ще мога ли да поправя грешката си?

С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.

Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните.

Само тя си знае как са минали тези дни един след друг.

Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й.

Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия.

Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.

Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят.

Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст.

91. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Но ето, веднъж Учителят извика при себе си една сестра.

Учителят си замина.

Огледахме се, и се оказа, че всеки играе Паневритмията така, както си я знае.

Тогава си спомнихме думите на Учителя, казани на Ярмила.

Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите.

Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка.

Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо?

Братът си записа всичко.

Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове.

Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията.

И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата.

3. След време ще почнат да излизат различни издания на "Паневритмията", като всеки издател ще си обяснява това, което му изнася.

И не ми позволи да си изпълня задачата така,както трябва пред Него.

Това е човекът, когото истински съм обичала и обичам и за когото жертвувах себе си вече над петдесет години в съвместен живот с него.

Отговорете си сами.

Но неговият син Гриша взе, че си състави нов текст на "Паневритмията".

И понеже беше научил от баща си фотографското изкуство, взе нотния текст от "Паневритмията", отдолу сложи своя собствен текст и направи една книжка от фотографска хартия.

Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това.

А вие ще си проверите сами колко струва тази истина.

Има си причина за това.

Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори, единият остана на "Изгрева" и превеждаше разни романи.

Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома.

Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят.

Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия свят.

Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната.

Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н.

Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си.

И което е най-важното, когато Гришата си направи нов текст на "Паневритмията" и го извади на книжка, дойдоха при мене онези, още живи сестри-поетеси, които искаха още по времето на Учителя да създадат нов текст на Паневритмията.

Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си.

Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"?

Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили.

А който ги наруши, той си носи последствията.

Често задават въпроса, защо Михаил използува Паневритмията и братските песни, но не чете Словото на Учителя от Неговите беседи, а си говори негови собствени неща.

Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези възрастни приятели и си го прочетете.

Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура.

Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него.

И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм.

Освен това, ние проверихме със живота си всичко това.

92. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания