Търсене в текстове за 'Си'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен.

Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х.

Елена, който преподавал „висши“ знания на питомците си.

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.

статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)"

пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)

Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие.

Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание.

По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева.

С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.

Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение.

Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.

В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец.

Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.

Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен.

Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински.

След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.

Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение.

Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея.

По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство.

Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.

Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество.

Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си!

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ?

"Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа.

Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.

Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието.

" Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.

След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?

„Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?

Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.

„Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.

Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.

Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).

„Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:

Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г.

Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне.

Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".

Праведен си, Господи, и прави судби Твои!

Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя.

После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".

Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...

Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим.

Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен.

Иди си с мир!

След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край.

Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К.

При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора.

Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ.

И той започва работата си с молитва към Бога.

Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си.

Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде.

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".

По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен.

В писмото си до П.

Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата.

Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка".

Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека.

Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство.

ще се изпуснат тези три излишни дни и пролетното равноденствие ще си запази своето място.

Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския календар.

По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден.

Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.

Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование.

Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр.

Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър.

Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.

А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи.

Връща се в родината си, оженва се и става свещеник.

От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.

Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър.

Майката си заминала рано от този свят.

Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка".

Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.

Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.

Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.

А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците.

Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби.

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

начално образование в училището на родното си село Хадърча или Варна?

дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.

За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия.

Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."

Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."

След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си.

Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1.

Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование.

След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.(„ VI.

Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си.

Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.

при сестра си Мария на улица „Дунав".

книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г.

По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др.

Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."

в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.

след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г.

авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава.

За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.

Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.

5. Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

Петър Дънов израства през юношеството си в семейството на сестра си Мария, в чиято къща тогава се е помещавала методистката църква във Варна.

Под влияние на сестра си и на „верните братя“ решава да продължи образованието си в Американското научно-богословско училище в Свищов.

6. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали.

Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване.

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.

Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения.

7. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог.

Брат Лаунсбери, пастор в Русе и старши председател на долната Дунавска област, даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината.

До сестра си Мария той пише: „Русе, 24 ноември1887 г.

В знак на приятелска и братска любов в Исуса подарявам лика си на П. Василев.

В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните.

Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие.

Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев.

Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството.

За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните слушани по седянки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действуващи направо на техните детски сърдечни страни.

Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.

След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си.

Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.

Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота.

8. Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.

„В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова.

9. Учителя дава песента 'За Небесния цар' с. Хотанца, Русенско.

Ти си Цар на правда и мир,

Ти си Цар на правда и мир,

10. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

След успешната си първа мисия в с.

Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов.

той се отправя към Америка, за да продължи образованието си.

Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града.

След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски.

Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет".

дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.

получава дипломата си от Американското научно-богословско училище, подписана от директора Чалис и от двамата си учители Йордан Икономов и Стефан Томов.

Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI.

По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К.

Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат.

Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена".

Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов.

През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ.

Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е.

Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини.

А на една обща снимка с Петър Дънов - снимка N 5 - е с жена си, децата си.

Прекарва две години в Нови пазар при баща си, където той е свещеник.

"Те не си знаят произхода.

Така всичко се заличава с времето си и изчезва.

Връща се в родината си, оженва се и става свещеник.

От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.

11. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа:

Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи.

Той получава малка стипендия, а през свободното си време ходи на пристанището в Ню Йорк и чака пристигащите кораби от Европа.

12. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата.

13. Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.

Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария.

14. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.

и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара.

в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П.

В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр.

Снимката, която Учителя Петър Дънов изпраща на сестра си от Америка

15. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост.

По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната.

Не се срамува да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си.

Веднъж с току-що спечелените пари си купува нов костюм.

Близо до жилището си вижда просяк в доста окаян вид.

Преди да се разделят, му подарява и новия си костюм.

Петър Дънов има дневник от следването си в Америка, но през 1944 г.

16. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.

С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".

Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.

Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото.

Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред.

Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в.

Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)

17. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

В последния си брой от есента на 1892 г.

18. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати.

Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид.

Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей.

19. Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)

В броя си от 28 ноември 1894 г., 716 стр., „Сионски вестител“ (1868–1910) публикува следната информация: „На 4 ноември, неделя, в отсъствието на преподобния Дж. М.

Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“

20. Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й

Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.

21. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

„Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише:

22. Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България

Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна.

Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.

Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна

23. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.

Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро.

Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.)

А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас.

Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат.

Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.

Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат.

Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.

В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год.

Сестрата трябва да стане и да се превърне в духовна сестра, която да претворява Словото на Учителя чрез живота си - това е вторият етап.

Заминава си от този свят на 13 ноември 1918 г.

След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.

"Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.

Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.

Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.

Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.

Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб.

Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен.

Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече.

Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.

Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си.

Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.

През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.

24. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Така се клех верен ли си.

Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.

Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове.

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.

Затова пригответе се от дълбочините на душата си.

Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си.

Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ.

Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост?

Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му?

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?

Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си?

Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите.

Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.

Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки.

Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.

Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината.

Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.

На себе си ли да слугувате или на Мене?

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.

Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята?

Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже?

Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани?

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.

И оправдавате се с мъдростта си.

Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината.

И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.

Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш.

Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий.

Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги.

И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.

В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.

Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си?

Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си?

И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?

Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?

Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си?

Ще постигнете ли желанията на душата си?

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.

Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.

Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него.

Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята.

Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата.

Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви.

Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения.

И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.

Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят.

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.

Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява.

Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.

Престанете да мамите себе си.

Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал.

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.

Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство.

Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.

Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя.

Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно.

Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите.

Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.

Ето, говорил Си и повярвах.

Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.

Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен.

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.

Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.

Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде.

Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение.

Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.

Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век.

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.

Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик.

Станах присмех на своите си.

От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява.

Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя.

Защото ще излея Духа си скоро и изобилно.

Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.

Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.

Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети.

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?

Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.

Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди?

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.

Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си?

Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш?

Трябва да даваш от онова, което си приел от него.

Аз Съм онзи, на когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-Любов.

Благослови Господа в душата си.

Той е, който спазва милостите си до тисящи родове.

„Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял!

И размисли за живота си: от где иде?

Где си го отправил?

Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил?

Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня.

Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове.

Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.

Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.

Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава.

Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си.

Поклонете му се вий които го любите, благословете го въ духътъ си.

Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на Бога; понеже прослави се Господъ.

Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость?

Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му?

Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни.

Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ?

Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си?

Пригответе се вече за денътъ Господенъ.Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ.

Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми.

Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки.

Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си.

Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.

Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината.

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.

На себе си ли да слугувате или на мене?

Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.

Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята?

Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже?

Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани?

Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.

И оправдавате се съ мъдростьта си.

— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа.

Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.

Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ.

И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ.

Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ.

Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий.

Ей Господи, защото тя познавамъ, че си истиненъ и неизмѣняемъ винаги.

Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.

Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми.

Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си?

Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си?

и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си?

Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость?

Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си?

Ще постигнете ли желанията на душата си.

Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление.

Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми.

Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него.

Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята.

Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата.

Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви.

Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели.Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения.

И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь.

Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ.

Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ.Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.

Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява.

Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви?

Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.

Прѣдстанете да мамитѣ себе си.

Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ.

Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.

Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.

Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.

Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.

Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си.

Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя.

Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно.

Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите.

Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си.

Ето говорилъ си и повѣрвахъ.

Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.

Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ.

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.

Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.

А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.

Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.

Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде.

Освяти името ми въ душата си.

Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.

Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ.

Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му.

Скри лицето си отъ мене, като, че се е утекчилъ отъ моя викъ.

Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма.

Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява.

Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя.

Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно.

Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне.

Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.

Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти.

Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си?

Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ.

Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди?

Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си.

Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си?

Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ?

Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него.

Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь.

Благослови Господа въ душата си.

„Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ.

И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ?

Гдѣ си го отправилъ?

Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ?

25. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав.

Посещава рождения си брат по плът Атанас в с.

Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител.

Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква.

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.

Но от срещите си с него.

те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя.

Там получил и първоначалното си образование.

Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура.

След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика.

Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.

Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот.

На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия.

Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството.

В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма.

Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.

Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали.

Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела.

Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това.

Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение.

Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание:

По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**.

Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г.

Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.

След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война.

След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот.

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.

“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”

В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише.

Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.

С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.

През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.

Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.

Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.

От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот:

Отговор: Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от тяхните примки.

Те са доказателство за неговия търсещ ум, за желанието му да си изясни дълбоки житейски истини.

Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.

Учителят не закъснява с отговорите си.

Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща.

На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.

Пеню Киров си заминал на 27 януари 1918 г.

Често в писмата си до П.

Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища.

Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв.

Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си.

Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам.

Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа.

Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.

Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините.

Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.

Заминал си на 22 октомври 1952 г.

26. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.

27. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина.

Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.

Защото ти си избраник Божий, избраник наш.

Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум.

Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си.

И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина.

Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.

Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си.

Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.

Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си.

28. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.

А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф.

„Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

Поздравете и фамилията си нарочно от мене.

29. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си.

Пейте и възпявайте Му в сърцето си.

Служете Му с пълнотата на сърцето и душата си.

Когато се яви, тогава ще Го познаете, както сте познати [помежду си] и ще бъдете подобни Нему.

30. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.

Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.

Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.

Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.

Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.

Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.

За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.

За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.

Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.

И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?

Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.

Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.

Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.

Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.

Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.

Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.

Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло.

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.

Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си.

31. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене.

Пишете ми как сте с положението си.

32. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В писмото си от 14.11.1898 г.

33. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа.

34. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света.

Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.

А сам Бог, който ми е обещал Своето велико обещание26 — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас.

Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази.

Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г.

35. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Да помни обещанието36 си.

Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.

Ти Си сам един Бог Вечний.

36. Писмо от Учителя (отворена карта) до Пеню Киров (снимка на писмото)

Печатарят42, като не може да чака, да разхвърли буквите си.

37. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат.

Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене.

Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и [ще] ги науча що да вършат.

Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на[д] себе си.

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.

38. Снимка на Александра Матеева като учителка с учениците си - 1899 г., гр. Сливен.

учениците си - 1899 г., гр. Сливен.

Александра Матеева като учителка с учениците си - 1899 г., гр. Сливен.

39. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение.

По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота.

Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ.

Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си.

Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши.

40. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз има[м] да ви съобщя нещо си, но ще трябва да почакате още малко.

Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има пръста си в много неща.

Пазете се, братя, да не изпаднете в изкушение, обаче Господ ще ви пази в името Си — това е даденото обещание.

41. Снимка на Минчо Сотиров с брат си и сестра си

Снимка на Минчо Сотиров с брат си и сестра си

42. Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги.

Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото.

43. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.

Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов.

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам.

44. Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.

45. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.

Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов.

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам.

46. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.

Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов.

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам.

Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов.

А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига.

47. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.

48. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В писмото си от 15. 07.

49. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега.

Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка.

Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.

Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости.

Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.

Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите.

Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа.

Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас.

Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.

Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.

В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение.

Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти.

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.

Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник.

Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г.

- в Силистра; 1895-1898 г.

Тихчев прекратя членството си в Методистката църква.

Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.

Завършва земния си път на 28.11.1918 г.

50. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

И ще напише закона Си в сърцата им и даже глупавите няма да [се] заблуждават.

51. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.

Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран.

Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това?

Той ще промисли по своя си път.

Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя.

Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя.

Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша.

„Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан.

След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.

Заминава си от този свят през 1912 г.

52. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба.

Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо.

53. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В живота си никога не съм виждал такава красива буква.

Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян.

Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си.

54. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте.

Отговорете ми колкото си можи по-скоро.

55. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви.

Господ ще намери своите си избраници и те ще го познаят.

Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново.

56. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си.

Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В.

се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър.

В нея той признава авторството си на „Ти победи".

До края на живота си Н. В.

57. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.

Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си.

Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име.

58. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Във всичко ний имаме упованието си в Господа Бога нашего, че всичко той ще изведе за добро.

А след всичко аз се моля Господ да благослови делото си.

59. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Аз зная, че се умъчнявате като чакате, но всяко нещо на времето си ще дойде.

Аз ще Ви пиша повечко в идущето си писмо, което наскоро ще почна с помощта Господня.

60. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'.

Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила.

И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини.

Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.

61. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си.

Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си.

62. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа и кой не.

Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение.

Имайте и него в молитвите си.

Господ Бог наш, на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин.

63. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки.

Надявам се Вашите домашни да полагат най-добрите си услуги за Вашето добро.

Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници.

64. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно.

Защото живеят в греховете си.

излязъл от Бога) в греховете си ще умрете.

Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля.

Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си.

Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си.

Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.

И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко?

Да си близо при този който е и извора на животът?

65. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.

Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа.

Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.

66. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан.

Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.

67. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива.

Всеки в себе си да възстанови Царството Божие.

Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота.

- Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах.

68. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.

Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа.

Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.

Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан.

Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.

Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си.

Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.

Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.

Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.

Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното

Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си.

Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.

По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене.

Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа.

Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум".

Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея."

Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек".

Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П.

В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.

Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.

Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.

„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т.

Киров да се откъснем от службата си.

Така оттогава до края на живота си Т.

Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение

На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!

Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов.

Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси.

", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата

След пенсионирането си през 1917 г.

Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.

Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет.

Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.

Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.

В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои.

Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята.

Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.

От чиновническата си работа Т.

Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.

Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си.

При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т.

". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето".

Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето.

", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".

Всяка проява си има своите дълбоки причини.

Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.

69. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

Всичко ще си дойде на мястото на уреченото време.

70. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.”

Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението.

Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат.

Имайте в очите си светлината на зората.

“Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.

Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията.

71. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си.

Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика.

Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в душата си винаги.

И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен.

Още една минута за живота, която е важна тя в себе си.

Изказвайте всичките си нужди Нему.

72. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден.

Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш.Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.

24:13]Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там.

Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк.

Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив".

Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си.Искаш ли да видиш къде си?

Но ти си отложил по една слабост.

На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил.Духовно ти говоря.

Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм".

„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен.

Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон.

Ти трябва да се бориш, ти си свободен.

При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си.

К ДъновС търпение придобивайте душите си.

73. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.

Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.

Петър Дънов пребивава при баща си в гр.

„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.

Това е век на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли.

Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа?

Силата е в търпението, но и то си има своите граници.

Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество.

Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.

И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си.

Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си.

Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си.

Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце.

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.

Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.

Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение.

Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори Доброто, което може, и възпира Господа от да го извърши чрез него.

Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се.

Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в душата си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо.

Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.

Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени отсред.

74. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги.

75. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.

Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.

Петър Дънов пребивава при баща си в гр.

„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.

Това е век на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли.

Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота.

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода.

Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти.

Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам.

И Аз затова съм дошъл – да ти говоря за Истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в животът си за ръководител.

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно.

Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.

Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал?

Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали; решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш.

Ето това е то – защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на Живота напразно.

Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли – ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.

Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.

Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят.

Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро.

Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост!

Господ ще извърши делото си.

Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен на светът.

И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето.

Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички.

Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място!

И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.

76. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.

Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.

Петър Дънов пребивава при баща си в гр.

„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.

„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли.

Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.

Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си.

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната Добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.

И да не ти се вижда чудно – ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те подигна духом да гледаш и виждаш това, което досега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?

Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Негова глас, се още съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.

Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него.

Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения?

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго, освен едно извинение да изнасили Истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ами другояче.

Несъмнено. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин.

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога.

О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието.

Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти.

С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове.

Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите?

Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите?

Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога?

И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“.

Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос.

Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.

Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.

Обърни, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат на познания.

Защото е казано: „Които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.“ Но Бог ще ги поучава в закона Си всеки ден.

Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа.

Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо.

Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си.

И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога.

Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги.

„Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“

Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си.

Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме.

77. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.

Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.

Петър Дънов пребивава при баща си в гр.

„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.

Това е век на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли.

И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.

Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб.

А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго.

Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб.

Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята Любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си.

Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна.

Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов.

Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си.

И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духа ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на Любовта.

Ти тогава ще познаеш напълно Духа на твоя Благ Господ, който, макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа.

Слушал си всякой ден моето Слово.

Отварял съм Словото си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие.

Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас.

Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мен.

Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш.

78. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.

Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.

Петър Дънов пребивава при баща си в гр.

„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.

Това е век на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли.

Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.

Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти.

От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други.

И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.

От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.

В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.

Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.

Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.

Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.

Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.

Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.

И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.

И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.

Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.

Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си.

Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род?

Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.

Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат.

79. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.

Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.

Петър Дънов пребивава при баща си в гр.

„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.

Това е век на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли.

Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре.

Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.

Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си.

Ти си желал много неща, но не и нещо особено.

Желал си всичко, а в същност излиза нищо.

Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди?

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.

Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е.

Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си?

Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?

Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си.

Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби?

Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?

Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.

Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.

И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде.

Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно.

Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на Духовния – редът, порядъкът са заети отгоре.

Естеството в съвкупността си е олицетворение на Невидимия мир.

Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си.

Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел.

Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ?

Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелстват сами за себе си и за Истината.

Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“

80. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.

Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.

Петър Дънов пребивава при баща си в гр.

„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.

Това е век на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли.

Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.

Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си.

Той ще достави всичко на времето си.

За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии.

И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с Мен, за да гледат славата Ми, която Съм имал у Теб преди създание мира.“

81. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Моля, съобщете ми срещахте ли человека, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли Ви нещо относително работата.

82. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

и свърши последния си разговор на 8. VII.

Аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия.

И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.

83. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Така оттогава до края на живота си Т.

Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си.

Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.

Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.

Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.

Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното

Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си.

Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.

По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене.

Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа.

Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум".

Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея."

Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек".

Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П.

В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.

Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.

Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.

„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т.

Киров да се откъснем от службата си.

Така оттогава до края на живота си Т.

Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение

На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!

Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов.

Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси.

", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата

След пенсионирането си през 1917 г.

Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.

Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет.

Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.

Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.

В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои.

Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята.

Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.

От чиновническата си работа Т.

Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.

Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си.

При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т.

". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето".

Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето.

", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".

Всяка проява си има своите дълбоки причини.

Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.

84. Писмо на Учителя до Пеню Киров

Моля, съобщете ми срещате ли человека, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли ви нещо относително работата.

85. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Колкото нашата вяра е по-чистосърдечна, по-искрена и на лице приятна, толкова повече Божията любов в сърцата ни е пълна и съвършена.Христос ни е съобщил всичко, каквото е чул от Oтца Си.

Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление.

86. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар

Пазете сърцето си, или по-добре — уповайте на Господа.

87. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено.

8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно?

Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш.

В най-тъмните минути на живота си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас.

Не си ли се научил още да познаваш кога присъства Господ при тебе?

Ако не си научил белезите, нека ти кажа.

То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща.

НАГОРЕ

0.89874196052551