Търсене в текстове за 'Си'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.

Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.

Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?

Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.

Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.

Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.

Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи.

На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав.

Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си.

Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си.

Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.

Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство.

Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.

Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.

Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност.

В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението.

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.

Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.

Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.

Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта.

Истината ще си е Истина през всичките векове.

Религията ще си стои там, гдето си е била.

Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий.

Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега.

Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения.

Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди.

Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело.

Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.

Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.

Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване.

Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим.

Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение.

Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.

Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.

Но да се повърнем на въпроса си.

„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.

Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си.

Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.

Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник.

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.

Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение.

В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително.

Но да се повърнем на предмета си изново.

Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.

Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.

А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.

Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие.

3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята?

То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.

Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.

Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен.

И не издава ли разумът гласа си?

7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество.

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.

2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.

3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.

Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания.

За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.

Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си.

Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв.

6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него.

Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби.

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.

Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.

1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.

3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.

Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро.

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.

А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.

3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение.

Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.

Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди.

Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина.

1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм.

4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове.

Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.

2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!

4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.

Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон.

Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част.

Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света.

Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.

18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.

– две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си;

На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник.

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.

А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.

6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.

То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.

Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха.

В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието.

В младите си години Л. Н.

За постигане на целите си йезуитите използвали всички средства, включително и убийството.

До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена.

Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности.

Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря.

Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.)

Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет.

Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?

Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си.

Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си.

Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в река Йордан, изповядвайки греховете си.

Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло.

[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.

Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор.

В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”.

Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.

[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.

Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник.

се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си.

Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук.

Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер.

Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад.

Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.

Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт.

Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование.

Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.

Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.

Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство.

Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм.

Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната наука!

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.

Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.

Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите?

Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.

Но нека се повърнем пак на предмета си.

Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.

Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.

Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.

Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е.

Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.

Как да си я представим тогава?

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.

Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.

Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.

И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим.

Но да се повърнeм на предмета си.

Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.

Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.

да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята.

Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.

И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност.

Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?

В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.

Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.

Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.

Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.

Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена.

„Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.

Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.

От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни.

С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си.

Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите.

В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.

Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си.

Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен.

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.

Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството.

Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.

А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом?

Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент.

„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.

Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината.

Без тия елементи силата няма значение самата по себе си.

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.

В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване

Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.

Задачата вече сама по себе си ще се разреши.

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.

Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини.

Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.

„Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка.

И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.

Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.

То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.

Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.

Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.

Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство.

6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.

Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!

Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.

11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ.

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.

4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.

Как да си я представим тогава?

Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят.

3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши.

Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.

12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.

13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи.

Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим.

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.

Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.

Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]

10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа.

Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята.

14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата.

16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.

2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество.

12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.

2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.

3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.

„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.

И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята.

Разбира се от само себе си, че не може.

С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си.

В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.

7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.

За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена.

8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е.

единствено за задоволяване на животинските си нужди.

Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.

6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.

7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие.

8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища.

1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие.

2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме.

9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората.

Можем ли да си представим каква е големината на един атом?

2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122]

5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината.

8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.

Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл.

9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.

Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.

В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала.

В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.

И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36).

Все таки то си остава само една гола тояга.

Тогава задачата ще се разреши от само себе си.

2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?!

Но грехът сам по себе си е последица от някакви предходни причини.[127]

8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка.

2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.

Нещо повече – по никакъв начин не може да извади страданията ú от ума си.

Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото.

Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.

То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.

В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.

Умът съдържа всички тия способности у себе си.

Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си.

Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение.

През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671).

Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня.

За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си.

Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция.

Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.

За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си.

въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв.

От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.

Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление!

Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ.

Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им.

Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.

на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им.

Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена.

Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“.

Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си.

Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право.

Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала.

Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.

„Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.

Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.

Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо.

Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.

Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия.

Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е.

да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.

Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно.

Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.

Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща.

Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил!

Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение.

Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си.

Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки.

„Бунт – казваме си, – навярно.“

Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота.

3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената!

5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид.

Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество.

Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.

на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия.

Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си.

4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”.

Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената.

Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни.

4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала?

Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот.

12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21).

3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.

– Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява?

5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа.

Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н.

Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи.

ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.

15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.

3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил.

Стани, стани, ти, който си паднал,

и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил!

Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това.

2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми.

Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си.

По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък.

Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?!

8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна.

Бог се разгневил на това начинание и разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си.

Всяка страна избира по равен брой арбитри, а те си избират председател.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня.

Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове.

Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.

Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.

Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава.

Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си.

Поклонете му се вий които го любите, благословете го въ духътъ си.

Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на Бога; понеже прослави се Господъ.

Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость?

Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му?

Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни.

Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ?

Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си?

Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ.

Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми.

Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки.

Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си.

Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.

Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината.

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.

На себе си ли да слугувате или на мене?

Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.

Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята?

Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже?

Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани?

Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.

И оправдавате се съ мъдростьта си.

— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа.

Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.

Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ.

И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ.

Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ.

Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий.

Ей Господи, защото тя познавамъ, че си истиненъ и неизмѣняемъ винаги.

И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.

Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми.

Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си?

Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си?

и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си?

Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость?

Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си?

Ще постигнете ли желанията на душата си.

Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление.

Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми.

Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него.

Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята.

Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата.

Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви.

Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения.

И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь.

Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ.

Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.

Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява.

Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви?

Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.

Прѣдстанете да мамитѣ себе си.

Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ.

Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.

Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.

Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.

Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.

Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си.

Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя.

Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно.

Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите.

Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си.

Ето говорилъ си и повѣрвахъ.

Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.

Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ.

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.

Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.

А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.

Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.

Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде.

Освяти името ми въ душата си.

Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.

Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ.

Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му.

Скри лицето си отъ мене, като, че се е утекчилъ отъ моя викъ.

Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма.

Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява.

Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя.

Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно.

Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне.

Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.

Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти.

Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си?

Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ.

Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди?

Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си.

Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си?

Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ?

Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него.

Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ Любовь.

Благослови Господа въ душата си.

„Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ.

И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ?

Гдѣ си го отправилъ?

Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ?

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Така се клех верен ли си.

Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.

Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове.

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.

Затова пригответе се от дълбочините на душата си.

Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си.

Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ.

Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост?

Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му?

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?

Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си?

Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите.

Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.

Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки.

Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.

Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината.

Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.

На себе си ли да слугувате или на Мене?

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.

Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята?

Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже?

Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани?

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.

И оправдавате се с мъдростта си.

Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината.

И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.

Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш.

Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий.

Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги.

И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.

В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.

Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си?

Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си?

И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?

Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?

Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си?

Ще постигнете ли желанията на душата си?

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.

Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.

Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него.

Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята.

Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата.

Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви.

Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения.

И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.

Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят.

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.

Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява.

Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.

Престанете да мамите себе си.

Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал.

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.

Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство.

Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.

Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя.

Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно.

Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите.

Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.

Ето, говорил Си и повярвах.

Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.

Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен.

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.

Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.

Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде.

Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение.

Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.

Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век.

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.

Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик.

Станах присмех на своите си.

От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява.

Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя.

Защото ще излея Духа си скоро и изобилно.

Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.

Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.

Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети.

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?

Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.

Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди?

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.

Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си?

Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш?

Трябва да даваш от онова, което си приел от него.

Аз Съм онзи, на когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-Любов.

Благослови Господа в душата си.

Той е, който спазва милостите си до тисящи родове.

„Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял!

И размисли за живота си: от где иде?

Где си го отправил?

Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил?

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.

Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.

Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.

Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.

Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.

Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.

За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.

За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.

Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.

И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?

Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.

Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.

Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.

Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.

Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.

Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.

Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло.

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.

Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си.

7. Разговор Първий. Упътвание

Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа?

Силата е в търпението, но и то си има своите граници.

От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.

Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения.

Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.

И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.

Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.

Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си.

Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце.

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.

Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.

Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение.

Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.

Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се.

Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо.

Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.

Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред.

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота.

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.

Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти.

Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам.

И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител.

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.

Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал?

Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали.

Решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш.

Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно.

Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.

Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.

Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро.

Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост.

Господ ще извърши делото си.

Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света.

И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето.

Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички.

Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.

9. Разговор Третий. Храната и Словото

Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.

Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си.

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.

И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?

Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.

Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него.

Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения?

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.

Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин.

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога?

О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието.

Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти.

С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове.

Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите?

Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите?

Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога?

Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори.

Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого“.

Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“.

Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.

Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма.

Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.

Обърни прочее лицето си към Бога и помоли Му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания.

Но Бог ще ги поучава в Закона си всеки ден.

Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа.

Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо.

Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си.

И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога.

Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги.

„Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“

Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си.

Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме.

10. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.

Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб.

А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго.

Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб.

Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си.

Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна.

Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов.

Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си.

И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на любовта.

Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа.

Слушал си всякой ден Моето слово.

Отварял съм Словото Си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие.

Ти си чувал и съзнавал винаги Моя глас.

Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен.

Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш.

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.

Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти.

От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.

От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.

В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.

Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.

Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.

Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.

Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.

Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.

Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.

И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.

Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.

Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си.

Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род?

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.

Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познат.

12. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре.

Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.

Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си.

Ти си желал много неща, но не и нещо особено.

Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.

Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди?

Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си.

Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.

Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си?

Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?

Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си.

Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби?

Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?

Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.

Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.

И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде.

Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно.

Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния.

Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир.

Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си.

Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел.

Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ?

Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината.

Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.

13. Разговор Седмий. Заключение

Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.

Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си.

Той ще достави всичко на времето си.

За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии.

И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди създание мира“.

14. ТРИТЕ НЕЩА

Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.

Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти.

Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди.

Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.

15. Поздрав на всички

Не, не туряйте тази мисъл в ума си.

Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи.

Аз съм готов всичко да сторя за вас и в моето лице вие ще имате в небето най-добрия си приятел.

16. Биографични бележки

Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик.

е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев.

е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата.

17. Неподправеният Петър Дънов

Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.

18. Писмо № 1

Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене.

Пишете ми как сте с положението си.

19. Писмо № 2

Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа.

20. Писмо № 3

Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение.

По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота.

Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ.

Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си.

Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши.

21. Писмо № 4

Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте.

Отговорете ми колкото си можи по-скоро.

22. Писмо № 5

приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви.

Господ ще намери своите си избраници и те ще го познаят.

Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново.

23. Писмо № 6

Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.

Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си.

Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име.

24. Писмо № 7

Във всичко ний имаме упованието си в Господа Бога нашего, че всичко той ще изведе за добро.

А след всичко аз се моля Господ да благослови делото си.

25. Писмо № 8

С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки.

Надявам се Вашите домашни да полагат най-добрите си услуги за Вашето добро.

Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници.

26. Писмо № 9

Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно.

Защото живеят в греховете си.

излязъл от Бога) в греховете си ще умрете.

Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля.

Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си.

Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си.

Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.

И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко?

Да си близо при този който е и извора на животът?

27. Писмо № 10

В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.”

Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението.

Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат.

Имайте в очите си светлината на зората.

“Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.

Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията.

28. Писмо № 11

При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги.

29. Писмо № 12

А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога.

И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни.

30. Биографични бележки

Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик.

е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев.

е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата.

31. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

15 И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат.

любов, която носи благословеното бъдеще в себе си.

Готви се, защото ти принадлежи велико дело да посрещнеш и възприемеш в себе си.

Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови.

Победил си ти от коляното Юдино.

Не искай за себе си, ни за другите това, което не знаеш дали ще им е полезно или вредно.

Първото си впечатление, първият съвет на твоя Ангел Хранител пази.

От първия глас на съвестта си се не дели.

Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно.

Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие зъминска отрова.

на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна защита.

Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито си са.

Свободен ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен.

Помни сега това, което ти казвам и ще си блажен.

Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища.

Готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят и на тези, които са паднали да ги повдигна с крепката си ръка.

Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов в всяка минута да им подам ръката си на помощ.

Аз съм винаги пълен с благост и вечна милост, която постоян[н]о изливам от вътрешност[т]а си за благото на всички мои същества.

Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойност[т]а на всичките дела.

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му,

Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия.

А ето на теб Аз откривам една от великите си тайни - в най-простия, в най-простия человечески език и зная, че ти разбираш добре това, което стой пред тебе.

Ето тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, тям се длажи доброто.

И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища.

Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения.

Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все що има да ти се кажи.

Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата.

В мене е богатство и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си.

Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш.

Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря.

Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка.

Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон.

Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса.

Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи.

Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

да ти Възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе.

Ще излея Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете.

Господи, за всички, които си

О, Велики Господи, в сила и крепост стани и застани за делото си.

Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие.

О, Благий Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от словото ти, да не престъпваме законът ти.

Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Господи, който си възвишен в величието на своята слава.

О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тая минута.

О, Господи, към теб викам, към теб възвишавам гласа си, към теб отправям сърдцето си.

Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори.

О, Господи, за мойте велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствувай, както си бодърствувал до сега.

Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята человешка немощ. Господи,

От него се пази, защото всичките нещастия в живота си водят началото от Негов[и]а извор.

Не щади душата си кога е време за работа.

Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта.

А волята си в постоянството на любовта.

Не утекчавай душата си с грижите на света.

Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия.

В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимни отношения.

Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно.

Отворете сърдцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.

Ето, Аз всяка заран и вечера идвам при вази чрез благия си Дух да ви посещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и вашите скърби.

Аз желая да ме познаете, тъй както Аз ви познавам, да ме приемите в сърдцето си, да влеза в душата ви,

Ще ходиш пред моето лице и ще опасеш земята с скиптара на ръката си.

Ида да ви обединя с величието на Моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един Дух, в един ум, в едно сърдце, да ме любите и да ви любя всякога.

Подигнете очите си и виждте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо.

Душата ми никога не е възложила упованието си другимо.

Послушай ме, за да познаят всички, че ти си Бог мой, който винаги ме слушаш.

Ти си за мен всегдашна радост.

твоето присътствие да почувствувам в душата си, че си близо.

Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слушаш.

И думите ти са верни, защото си.

Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ, покажи ми милостта си в излиянието на своя Дух.

Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде.

Отвори вече твоя път, както си говорил.

Ето, поставил съм името си над тебе и ще те крепя и ще дей-

И ще ме прославиш, и ще те прославя, защото всички на тебе длъжат животът си.

Родил си ги и родил съм те, възлюбил си ги и възлюбих те.

Слушай, ти си благословен от веки от мене.

Техен Баща съм Аз, за тях Аз приготовлявам всичките си благословения.

Тям ще покажа славата на домът си.

Тям ще явя волята си, на тях ще дам Духът си.

Прослави се вече Господ, царствата са вече негови, земята се очищава от престапленията си.

Такова едно нарушавание винаги води след себе си съсипателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които зависят едно от друго.

Този вечен ред е битието на Бога, който по само себе си е вездесъщ навсякъде и прониква с своята сила в всички неща и по този начин ги обослава в себе си.

А е обослованието на нещата, които съдържат порядъка в себе си, обослават се и ограничават всички други същества,

Разликата помежду тоя двоен порядък на нещата [се] състои в самата първа причин[н]ост на битието, което е двойно в себе си.

Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обослават и обослават и себе си, и другите.

Сега стълкновението на кое и да е същество с прямия порядък на битието пройзвожда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.

1 ю[ни] Внима[ва]й, проче[е] на съдбините на живота си, да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което, ако и да влезиш в състезание, нищо няма

Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в животът.

Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание трябва да дойде навремето си.

Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си.

Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа,

Не си изоставен сам на себе си.

Не мисля да си

Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни.

Не се бой, той никога не е крил лицето си от тебе, нито се е отделял на голямо разстояние от твоята

душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в духа си.

И тъй, нека да бъдеш търпелив и благ, както е и он в всичките си постъпки.

вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение.

А направлението на нещата определят направлението на съществата, т.е., ограничават ги по само себе си.

Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия по[д]тик на нещата си служат едни на други.

Пази душата си от неговите влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му.

Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което си сам създава.

И наказанието, което бъдащето носи в себе си ще докара умовете на местото на мнози[на], които са се отдалечили от верните и полезни неща на живота, в който се изисква зрелост и разсъдливост в всичките постъпки.

Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят.

нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си.

Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля.

Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.

добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.

Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си.

И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего.

И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет.

Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо-

И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.

Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.

Той винаги е действувал за себе си под едни и същи начала и не може да измени своя си път.

Той, в върховната добродетел си остава неизменяем винаги.

Знае Господ как да спомага и утешава свойте си и да ги избавя от всичките им нещастия и злини и да им дава утеха.

Затова слушай Негов[и]а глас, който ти говори от горе и който те поучава в истината всякога и в Слоото си да разбираш Неговите

Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего.

Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о.

Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов.

скрита вътре в твоя живот и ще накара да произрасте всяка истина и да даде своят си плод, на своето време.

Посветете сърдцето си нему и ие бойте се, защото Господ е благ и благоутробен.

Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал.

Ако риташ против остена, себе си ще повредиш.

Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси

Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.

Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си мислил, без да си разсъждавал в себе си добре.

Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят.

Напиши през живота си по-добре два реда, да те разберат всички и да ти благодарят завинаги, че си им оставил нещо в наследство, отколко 10 000 хиляди реда, които утре всички ще забравят и

само молците и мишките можи след време да ги разглеждат и четът, особено ако си турил нещо мазно в тях.

Не бой се, това ти право до кат си такъв, никой не ще ти го отнеме.

Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил.

Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него младенци.

Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги.

Утекчен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да предиди пред тебе и помни, че той е близо и знае твойте нужди и твойте скърби.

Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си.

Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран.

Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва.

Господ ми говори заради своята милост и ми показа величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си.

от себе си за Неговата любов.

Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него.

Господ е близо имен[н]о в тия минути, когато ти си най-много искушаван и когато страданията ти надминават силата ти и когато се осещаш, че си изоставен от всички и че светът ти се вижда тъмница, в която си затворен.

си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.

Ангелите имаха на главите си бели покривала.

4 септ[ември, 1899] Господ е скрил лицето си от нас.

Ти си ме оставил като майка, лишена от чадата си.

Макар и да усилих гласът си, но ти не отговаряш.

Счел си ме като един от твойте неприятели.

Припомнил си миналото на моя живот и погнусил си се.

Ще влезиш ли в състезание с творението на ръцете си.

Лишил си ме от силата ми и си отнел славата ми.

Направил си

Ти си оставил душата ми на поругание и общо презрение.

Обременил си ме духом.

В себе си не виждам нищо друго, освен вечна празнота, всичко е разурушено.

Да бих могал да плача за опустушението, което си ни навлякал.

Ти си забравил първата си любов.

Много пъти си ми казвал да те призова в скърбни времена и ще ми отговориш.

Ако ти не помагаш, който си всесилен , кой ще ми помогне друг.

не ме подкрепиш с духът си, който си винаги благ, кой друг ше ме подкрепи.

И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой ще я запази друг.

И ако ти не ми дадеш Мъдрост и знание, който си все мъдър и все знающ, кой друг ще извърши това, освен теб.

Господи, ти си смутил духът ми, оставил си ме в ожидание.

Всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие - суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки.

Стори ми поне едно добро, да разбера, че си близо и че не си замалчал съвършено.

Господи, ти си моята пълнота.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот.

Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благодат върху ми и всякога си ме крепил с присътствието на твоя дух.

Ти ще ме послушаш пак и ще ми отговориш, за да познаят, че ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята ти.

32. УВОД

Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник.

Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година.

Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота.

В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения.

Дънов селото се обозначава с новото си име

до смъртта си през 1865 г.

След завръщането си в България в 1895 г. П.

Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.

Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство".

Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г.

Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г.

авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние.

Над 30 години от живота си Л.

33. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма.

1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.

1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна.

1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.

- живее при баща си свещеник Константин А.

1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66.

Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си.

1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".

34. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

15. „И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат" (II Тимотей 2/2).

Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден великата и благата любов, която носи благословеното бъдеще в себе си.

Готви се, защото ти принадлежи велико дело да посрещнеш и възприемеш в себе си.

Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови.

Победил си ти от коляното Юдино.

Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно.

Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пази.

От първия глас на съвестта си се не дели.

Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно.

Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.

Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.

Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си.

Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим.

В нейната крепост ще си защитен винаги.

Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен.

Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка.

Аз съм винаги пълен с благост и милост, които постоянно изливам от вътрешността си за благото на всеки.

Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойността на всичките дела.

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.

Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия.

Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице.

А ето на теб аз откривам една от великите си тайни, на най-прост человечески език, защото ти разбираш добре това, което стои пред тебе.

Ето, тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, на тях се дължи доброто.

И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища.

Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения.

Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш.

Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.

В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си.

Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш.

Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря.

Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон!

Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса.

Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи.

Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе.

Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете.

Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят.

О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си.

Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие.

О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти.

Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.

О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява.

О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си.

Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори.

Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както до сега си бодърствал.

Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята немощ.

От немарливостта се пазете, защото всичките нещастия водят началото си от немарливостта.

Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта.

А волята си в постоянството на любовта.

Не отегчавай душата си с грижите на света.

Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия.

В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимоотношения.

Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно.

Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.

Ето, аз всяка заран и вечер идвам при вас чрез благия си Дух да ви просвещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и скърби.

Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух.

Аз ще те избавя от ръката на лукавия и ще те изкупя от ръката на насилниците, и ще те поставя свет на народите, ще ходиш пред моето лице и ще опашеш земята със скиптъра на ръката си.

Ида да ви обединя с величието на моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един дух, в един ум, в едно сърце, да ме любите и да ви любя всякога.

Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо.

Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго.

Послушай ме, за да познаят всички, че ти си мой Бог, който винаги ме слушаш.

Ти си за мен всегдашна радост, Господи, който ме гледаш не на лице, но на сърце, чуй ме.

Ще ли ми дадеш знака на Твоето присъствие да почувствам в душата си, че си близо.

Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слушаш и думите ти са верни, защото Си.

Покажи ми милостта си в излиянието на Своя Дух.

Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде.

Отвори вече твоя път, както си говорил.

Ето, поставил съм името си над тебе и ще те крепя и ще действам чрез твоя дух и ще се прославя в теб във всичко.

Ще ме прославиш и ще те прославя, защото всички на тебе дължат живота си.

Родил си ги и родил съм те, възлюбил си ги и възлюбих те.

Слушай, ти си благословен от веки от мене.

Техен Баща съм аз и приготовлявам всичките си благословения за тях и ще им покажа славата на дома си.

НАГОРЕ

0.23501801490784