НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но твоето
свирене
наистина ни хареса много.
А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз. - Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!
Но твоето
свирене
наистина ни хареса много.
Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга песен на Учителя." Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба. Затова исках пророческа дарба от Учителя. Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя. Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми. Това беше голямо изпитание за мен и голямо изкушение.
към текста >>
2.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез
свирене
и прекъсване на сирените.
Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно.
На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез
свирене
и прекъсване на сирените.
Над София се вече чува предварително воят на сирените. Това е новият шлагер в София. Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял. Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше.
към текста >>
3.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво
свирене
, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше.
Та една вечер свири той, упражнява се упорито, а е вече след десет часа. Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим. А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво. Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него. И, щем-не щем, трябваше да го слушаме.
А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво
свирене
, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше.
Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на песента. Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ.
към текста >>
Прибрах се и дълго време не можах да заспя от
свиренето
на Игнат.
Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, току-що се разделих с Него, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас.
Прибрах се и дълго време не можах да заспя от
свиренето
на Игнат.
На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея. Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка.
към текста >>
4.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със
свиренето
, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.
Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя.
При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със
свиренето
, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.
Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого.
към текста >>
5.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето
свирене
.
Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря.
Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето
свирене
.
Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място.
към текста >>
6.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при
свиренето
.
Щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Около него имаше пейка. Ние музикантите свирехме под стълба с електрическата крушка, а другите играеха. При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът".
Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при
свиренето
.
Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме.
към текста >>
Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме
свиренето
.
При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът". Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето. Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили.
Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме
свиренето
.
Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър. Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга. Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите.
към текста >>
- По-добре е живо
свирене
".
Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал. Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си. Тогава казах: "Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча." "Не! - каза Учителят.
- По-добре е живо
свирене
".
Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите. А аз доживях да играя Паневритмия, слушайки магнетофонен запис. Това бяха годините, когато на нас музикантите не ни позволяваха да свирим Паневритмията на вече затворения и разрушен "Изгрев", а играехме на една поляна в гората. Беше към 20 декември 1944 година.
към текста >>
7.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо
свирене
на Учителя на цигулка.
Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее.
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо
свирене
на Учителя на цигулка.
Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат.
към текста >>
Учителят сам разправяше как със
свирене
на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата.
Учителят сам разправяше как със
свирене
на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
"Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията.
към текста >>
8.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и
свирене
.
Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни.
Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и
свирене
.
Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя, като второ, преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". И според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Тогава нямаше свободен печат и затова всичко се работеше скришом.
към текста >>
9.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Не знаете какво нещо е
свиренето
.
Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом Царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Веднъж Учителят каза: "Вие не сте свирили още.
Не знаете какво нещо е
свиренето
.
Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам.
към текста >>
10.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така оприличих аз тяхното женене -
свирене
на цигулка.
Не виждате ли, че не умеем да жънем и само се мъчим. А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче. По-добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно." Циганите се замислиха. Ще кажеш, може ли циганин да мисли? Не знаем колко може да мисли циганин, но ето те дойдоха, вземаха сърповете и започнаха да жънат така бързо и виртуозно, както цигулар свири с лъка си на цигулка.
Така оприличих аз тяхното женене -
свирене
на цигулка.
Показаха ни как да държим сърпа, как да замахваме, как с другата ръка да обхващаме стъблата, как да прибираме ръкойката. После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък?
към текста >>
11.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на
свиренето
?
След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха.
Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на
свиренето
?
" - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре!
към текста >>
12.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Свиренето
му бе за присмех.
УЧИТЕЛЯТ в беседата си заяви, че може да съдейства на онази душа, която обича музиката и е музикална. За кратко време от шест месеца, той, цигуларят, може да стане знаменитост! Изглежда, че тези възможности допаднаха на Игнат, който упорито се занимаваше с цигулката си, но без резултат. Свиреше неритмично и нечисто. Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност.
Свиренето
му бе за присмех.
Игнат не разбираше недостатъците на музикалната си природа. Той не приемаше бележките за нечистото свирене, понеже не го чуваше. Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал! Но покажи, че можеш от мен да направиш цигулар?!
към текста >>
Той не приемаше бележките за нечистото
свирене
, понеже не го чуваше.
Изглежда, че тези възможности допаднаха на Игнат, който упорито се занимаваше с цигулката си, но без резултат. Свиреше неритмично и нечисто. Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност. Свиренето му бе за присмех. Игнат не разбираше недостатъците на музикалната си природа.
Той не приемаше бележките за нечистото
свирене
, понеже не го чуваше.
Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал! Но покажи, че можеш от мен да направиш цигулар?! Репликата прозвуча като гръм от ясно небе! УЧИТЕЛЯТ изчака да премине настъпилото смущение в салона и продължи беседата си.
към текста >>
13.
ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Благодарение на неговото
свирене
и аз се научих да свиря.
Аз имах търпението да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичко време ми свиреше. Аз бях неговата публика, а той ми свиреше.
Благодарение на неговото
свирене
и аз се научих да свиря.
Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше навън. Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска пред ученика, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпращаше всичките си ученици, тогава влизах аз и той веднага започваше да свири.
към текста >>
Аз седях на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво
свирене
.
Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше навън. Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска пред ученика, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпращаше всичките си ученици, тогава влизах аз и той веднага започваше да свири.
Аз седях на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво
свирене
.
Научих се хубаво да слушам и се научих от него хубаво да свиря." За мен беше голяма привилегия Учителят да ме постави като цигулар на Младежкия окултен клас. Винаги преди клас аз бях на подиума с цигулка в ръка и свирех песните на Учителя, акомпаниран понякога на пиано, понякога с хармониум от Мария Тодорова. Всички в салона пееха в хор. Това обикновено продължаваше 15-20 минути и точно в 5 часа Учителят влизаше в салона, носейки Библията под ръка и заставаше на Своята катедра. Той подаваше кои молитви да се изрекат, прошепваше с тих глас кои песни трябва да се изпеят и ние с Мария Тодорова ги подемахме и всички в салона ни пригласяха.
към текста >>
14.
ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Изпълнението и съдържанието на
свиренето
не подлежи на описание, а още по-малко, за нотен запис.
Пръстите на дясната ръка докосваха струните, а с лявата ръка притягаше ключовете. Квинтите бяха чисти. Опита ги с лък. Цигулката бе готова. Той засвири.
Изпълнението и съдържанието на
свиренето
не подлежи на описание, а още по-малко, за нотен запис.
Всички в салона правехме едно и също - слушахме. Странен е този музикален свят на тоновете. Необхватен и несъизмерим. Слово, изказано с тонове, преливащи се в предимно многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност.
към текста >>
15.
ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Когато слушахме това тихо
свирене
, струваше ни се, че легиони светли същества се задават в стройни редици и победно вървят, за да превърнат със своето сияние мрачината в светъл, радостен ден.
След темата за Божествената любов е говорил Учителят най-много за музиката. Той препоръчваше на своите ученици да пеят и да свирят на някакъв инструмент. Нещо повече: той поучаваше да се живее музикално. Имаше нещо забележително и неповторимо в начина, по който Учителят свиреше на своята цигулка. Лъкът леко пробягваше по струните и там, при това докосване, се раждаха мелодии, които макар и тихи, носеха вълнуваща вътрешна мощ.
Когато слушахме това тихо
свирене
, струваше ни се, че легиони светли същества се задават в стройни редици и победно вървят, за да превърнат със своето сияние мрачината в светъл, радостен ден.
Чудотворните стъпки на това „Небесно войнство" завладяват едно по едно всички кътчета на всемира и те стават част от Царството Божие... По много оригинален начин се родиха братските песни. Случваше се насред някоя от школните беседи Учителят да затананика дошла в съзнанието му мелодийка. Постепенно тя се оформяше, почваше да звучи. Музикантите я записваха и присъстващите слушатели почваха да пеят. Само след минути в братството вече имаше една новородена песен.
към текста >>
16.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко момиче, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето
свирене
.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на родителите ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа.
А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко момиче, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето
свирене
.
А това бе края на войната 1919 година и началото на отварянето на Школата. Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам търпение да обучавам малки деца. Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино. Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е.
към текста >>
Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно
свирене
със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите.
В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма.
Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно
свирене
със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите.
Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище. Затова те живо участваха при прожекциите.
към текста >>
Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето
свирене
, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката.
След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето
свирене
, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката.
А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания.
към текста >>
17.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ
,
,
ТОМ 5
Като се връщаше в едно такова състояние аз сядах на пианото и започвах да свиря песните на Учителя, някои от мистичните песни, които Учителят ми бе казал, само че аз нямам право да кажа кои са сега, но под действието на музиката на Учителя и в разстояние на един час
свирене
, то онези влезнали в него духове и онези чужди влияния от него излизаха и после той придобиваше своят изглед нормален и аз започвах да му отварям очите.
На друг език казано, беше много медиумичен и това качество го правеше уязвим към онези пакостливи духове, които се вкопчваха в него и го обсебваха. Връщаше се Борис у дома, понякога след среща с приятели по братски въпроси, връща се, но само фигурата му бе негова. Гледам го отвътре не е той, носи чужди влияния, говорът му е различен, мисълта му друга, отвътре беше чужд и започваше да ми говори неща, които първо не бяха негови, второ не са верни и трето бяха грешни от начало до край. Тогава аз го посрещах и започвах да му отварям очите. А това ставаше трудно, но после успях да се добера до един метод, който ми бе даден от Учителя.
Като се връщаше в едно такова състояние аз сядах на пианото и започвах да свиря песните на Учителя, някои от мистичните песни, които Учителят ми бе казал, само че аз нямам право да кажа кои са сега, но под действието на музиката на Учителя и в разстояние на един час
свирене
, то онези влезнали в него духове и онези чужди влияния от него излизаха и после той придобиваше своят изглед нормален и аз започвах да му отварям очите.
И тогава той взимаше друго решение, точно обратното, което бяха взели там при онези, които се събираха и където бяха решили. Казано иначе понеже той беше в Братския съвет след 1945 година, а по-късно стана и председател на този съвет - след 1953 г., то всяка седмица се събираха там, решаваха и Борис често изпадаше под тяхно влияние и се съгласяваше, но после като идваше у дома, след като аз чувах решенията им, то тогава започвах да му изнасям концерт от песните на Учителя, изгонвах онзи, който беше в него и след това идваше истинският Борис, на когото му отварях очите, той виждаше грешката си и взимаше друго решение, което бе обратно на онова, което бяха взели колективно. Онези там като виждаха, че Борис се измята и че взима друго решение се чудеха и изпадаха в противоречие. На какво ли може да се дължи тази промяна. Не можаха да си обяснят изобщо до края на живота си.
към текста >>
18.
3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Едва 20-30 години по-късно започнах частично да уча нотно
свирене
, което не ми се удаваше и си останах до днес специалист по народна музика, а любител на нотната музика.
„Ех, каза той - трима сина имам, а нито един от вас не можа да усвои моята дарба, да се научи да свири". Тогава той ме повика и без ноти ми показа една лека хороводна песничка, която аз наистина, в скоро време научих да свиря, разбира се, по най-примитивен начин. След това проявих голямо желание и воля и в скоро време, не минаха 5-6 месеца, аз вече можех сравнително добре да свиря хора и ръченици. Така продължих дълги години са свиря по слух, без ноти. Усвоих добре народната музика, така както я изпълняваше баща ми.
Едва 20-30 години по-късно започнах частично да уча нотно
свирене
, което не ми се удаваше и си останах до днес специалист по народна музика, а любител на нотната музика.
През първата година на войната (1915) аз напуснах гимназията и за една година се назначих писар-разсилен при Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост. Тогава бях завършил V клас на реалната гимназия в Стара Загора. С получаваната заплата 90 лв., плюс дажбата на 3-4 души войници, делегирани към същото предприятие, които доброволно си отстъпваха дажбата на мене - три-четири хляба и една-пълна бака с войнишка чорба, аз поддържах две семейства: нашето и на това на вуйчо ми - Иван Котаров. На следващата година - 1916, завърших VI клас, а през 1917-18 г. VII клас.
към текста >>
19.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Реших да използувам времето най-рационално - за духовна работа: четене,
свирене
, размишление.
В колибата имаше останали от събора толкова много продукти: захар, ориз, картофи, лук и др., че можеше да се изхрани не един човек, а дори едно многочленно семейство. Зимата не закъсня да ме споходи. Падна дебел сняг и аз бях принуден да не излизам никъде. Бях запасен с дърва и прекарвах в стаята почти със седмици. Аз не бях свикнал на заседнал живот, но обстоятелствата ми наложиха.
Реших да използувам времето най-рационално - за духовна работа: четене,
свирене
, размишление.
Аз не само не скучаех, но не усещах как минават дните един след друг. Свирех на цигулката по няколко часа на ден, после четях, но най-силни, неповторими преживявания имах вечер на молитва преди да си легна. Никога преди това аз, двайсет годишен младеж, не съм преживявал такива молитвени вдъхновения, както там на Колибата - там дето Той, Великият Учител всяка година провеждаше своите свещени събори. Там, дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствувах влиянието на светлите сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда.
към текста >>
20.
24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
След половин час
свирене
, той ме пита: „С това ли се започва любовта към врага?
С това искаше да покаже, че срещу него е извършена неправда. Като болногледачка аз си издържах изпита по втората заповед - да обичам ближния си като себе си. По едно време ми казва: „Ами къде ти е третата заповед, къде ти е любовта към врага" Отговарям му: „Сега идва момента да изпълня и тая заповед". Той вече може леко да седи на кревата. Аз отивам в другата стая, донасям цигулката си и от пет месеца като болногледачка за пръв път почвам да свиря песни на Учителя.
След половин час
свирене
, той ме пита: „С това ли се започва любовта към врага?
" Отговарям му: „С това се започва, но се продължава с нещо друго". „Я да видим и покажи какво е това другото? " Той се облизва и очите му святкат като на котарак. Аз отивам в съседната стая, връщам се и му поднасям една беседа от Учителя. Казвам му: „Само с Божието Слово човек може да нахрани врага си и само чрез него и с него започва любовта на ученика към врага си и към Бога!
към текста >>
21.
8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
А преди това, при един друг случай, когато пак са се разговаряли за
свиренето
тя казала: „Ами аз нищо не знам, Учителю, как ще се занимавам с музика, нали нищо не разбирам".
Когато е ходила в Мърчаево и свирила трите песни с Учителя, по същото това време освен нея тогава там е бил и един брат Ганчо Генчев. И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти. Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си. Тя боледува много след станалото с баща ми. Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво.
А преди това, при един друг случай, когато пак са се разговаряли за
свиренето
тя казала: „Ами аз нищо не знам, Учителю, как ще се занимавам с музика, нали нищо не разбирам".
Той й казал тогава: „Ще имате двама помощници! " Разбира се, че това сме ние двамата с брат ми. Причината, че те са били в Мърчаево с Генчо Генчев е тая, че те са били още в миналото и двамата музиканти, в древните времена. Майка ми често пъти е разказвала това нещо но тук е пропуснала.
към текста >>
22.
2. Хвърковати деца
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
„Бачо Киро“ и ме учеше как да поставям душичка, как да поставям магаренце на цигулка, да настройвам и по такъв начин влязох в тази аура на
свиренето
.
А Учителят имаше много цигулки, имаше хоби към цигулката, така да се каже грубо. Даже помня в някои случаи заложни къщи имаше заложени някои цигулки скъпи с автограф на някой принц или княз - много скъпа, Той ще я вземе. Знам, че Любчо Янков даде концерт с една цигулка от Учителя и после потъна. Не зная дали е жива. Та този Коста Гнатюк, който живееше срещу нас, а аз чрез Учителя станах приятел с него, който ме вземаше на ул.
„Бачо Киро“ и ме учеше как да поставям душичка, как да поставям магаренце на цигулка, да настройвам и по такъв начин влязох в тази аура на
свиренето
.
Мама ми уши едни каишки на ръката, като свиря нали и работя да не се развиват. И Бертоли разбра, че аз свиря на цигулка. И на мен даваше 10 лв. повече отколкото на Гради. Гради обаче разбра това нещо и каза: „Защо?
към текста >>
23.
16. Цигулката на Учителя и Небесната хармония
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Но Учителят викаше мен и на мен даваше цигулките да ги преглеждам и стъкмявам, за да бъдат готови за
свирене
.
16. ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НЕБЕСНАТА ХАРМОНИЯ Учителят свиреше на цигулка. При Него винаги имаше по няколко инструмента. Понеже аз бях станал помощник на лютиера Коста Гнатюк по препоръка на Учителя, затова аз бях онзи на Изгрева, който най-много разбираше от цигулки. Затова Учителят често ме викаше при Него, подаваше ми някой инструмент да го прегледам, да го настроя, да му поставя нови струни, да видя космите на лъка дали са за обръщане и изобщо много неща по цигулките. При тези случаи Галилей Величков, който имаше самочувствие, че е роден цигулар ме ревнуваше много.
Но Учителят викаше мен и на мен даваше цигулките да ги преглеждам и стъкмявам, за да бъдат готови за
свирене
.
И затова аз имах освен знанията на лютиер, но бях и цигулар,което ми помагаше много в моята професия. Сега вие ми показвате няколко снимки на Учителя заснет със Своята цигулка. Трябва да кажа, че тук Учителят специално позира за пред фотографа. Но прави и друго впечатление, което искам да споделя с вас. Освен това, това впечатление аз го имам още от времето на Учителя, когато съм гледал как Той свири.
към текста >>
24.
2. Гайдата
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Понеже къщата ни беше паянтова,
свиренето
горе се чуваше и безпокоеше духовната работа на Учителя.
На нея присъстваше Учителя и много братя и сестри, на които Той държеше беседа. Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден салон, към сто стола събираше. Там ставаха женските събрания и детските събрания, които се ръководеха от моята майка. А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят беше на трапезата и много братя и сестри бяха също на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата влезе един гайдар, поръча си вино там, ракия и започна да свири с гайдата.
Понеже къщата ни беше паянтова,
свиренето
горе се чуваше и безпокоеше духовната работа на Учителя.
Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: „Коста, иди долу да кажеш на кръчмаря да го махне този гайдар навън“. И баща ми слиза долу и казал му: „Абе горе имаме гости, моля ти се изкарай го навън този гайдар, да не ни смущава, защото горе много се чува“. Той казал: „Разбирам, господин Стойчев, но той ми е редовен клиент и не мога да го изгоня“. Баща ми се качва горе вкъщи, казва на майка ми. Тя е много смутена.
към текста >>
25.
6. Йордан Антов - учител по цигулка
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Качвам се по стълбичките, а сега как да му прекъсна
свиренето
?
Един ден отивам за мляко при Васка-млекарката, същата идва сега на Паневритмия. И аз отивам за мляко и чувам някой свири от Паганини и аз цялата изтръпвам. Викам си, мъж ли е или жена не ме интересува, отивам да видя кой свири така хубаво. То Духът ме води отвътре и гледам на едно място надпис: Йордан Антов, предава уроци. Ах, викам хубаво.
Качвам се по стълбичките, а сега как да му прекъсна
свиренето
?
Слушах, слушах, по едно време взех да хлопам. Тогава излезе един разчор- лен човек. Вика: „Какво искате, другарко? Какво желаете, другарко? “ „Извинявайте, че ви прекъсвам свиренето, но много ми хареса това, което свирите.
към текста >>
“ „Извинявайте, че ви прекъсвам
свиренето
, но много ми хареса това, което свирите.
Качвам се по стълбичките, а сега как да му прекъсна свиренето? Слушах, слушах, по едно време взех да хлопам. Тогава излезе един разчор- лен човек. Вика: „Какво искате, другарко? Какво желаете, другарко?
“ „Извинявайте, че ви прекъсвам
свиренето
, но много ми хареса това, което свирите.
От кого е? “ Той отговори: „От Паганини“. Викам: „В началото съм на музиката, свиря на празни струни“. А Той: „Идете, веднага си вземете цигулката и елате“. Един такъв троснат беше.
към текста >>
26.
44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Д: Полуфлажолет, така едно особено
свирене
имаше, което даже и нашите музиканти не можеха да го имитират.
Тъй за цигулките нищо не знам. Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си поддържа техниката, трябва да си цигулар. Нямаше такова нещо при Него, обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно. В: Като какво?
Д: Полуфлажолет, така едно особено
свирене
имаше, което даже и нашите музиканти не можеха да го имитират.
Това беше Негово свирене, значи ако ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят свири. Не да знам какво свири, а за начина, по който го свири. И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси, лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси нататък.
към текста >>
Това беше Негово
свирене
, значи ако ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят свири.
Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си поддържа техниката, трябва да си цигулар. Нямаше такова нещо при Него, обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно. В: Като какво? Д: Полуфлажолет, така едно особено свирене имаше, което даже и нашите музиканти не можеха да го имитират.
Това беше Негово
свирене
, значи ако ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят свири.
Не да знам какво свири, а за начина, по който го свири. И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси, лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси нататък. В: Тука виждаме една снимка, на която са наредени всички музиканти, тя е описана.
към текста >>
27.
16. БОЛЕСТТА НА ОТЧУЖДЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
"Сега нали се оплакваш, че нямаш време за
свирене
, ето сега имаш - седиш. Свири!
Това беше Петровден. От всички палатки излязоха да посрещнат Учителя на първото езеро и почнаха да викат: "филипе, вземи цигулката и ела да свириш! " А той, когато обикновено е болен, нито иска да свири, нито иска да приказва. Въобще в страшна депресия изпада, смята, че нищо не представлява, че нищо не помни. Той наистина от самото психично състояние става нещо като мъгла в мозъка му, че той казва: "Нито мога да работя, не помня как съм работил, не помня как свиря".
"Сега нали се оплакваш, че нямаш време за
свирене
, ето сега имаш - седиш. Свири!
" "Не, казва, не мога" и почна да се суети в палатката. "Аз не мога да свиря. Ама как, да изляза ли, да не изляза ли? " И по едно време всички казват, че Учителят приближава, да идва и той грабва цигулката и изтича и почна да свири и от тогава се оправи. Това беше като някакъв шок, не електрически както е получавал той друг път в психичното отделение ами шок, който го получи в присъствието на Учителя, в добър смисъл.
към текста >>
28.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Болестта се изразяваше в пълна апатия към живота, нежелание за работа,
свирене
и т.н.
Свиря на цигулка от малък и поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес. През 1931 г. завърших зъболекарство в Германия, установих се в Пловдив, като наследник на 30-годишната клиентела на моя татко и се задомих. В началото на 1939 г. заболях от тежък грип и като последствие заболях от психична депресия.
Болестта се изразяваше в пълна апатия към живота, нежелание за работа,
свирене
и т.н.
Дойдох на Изгрева, където прекарах 5 месеца в почивка, разходки на Витоша. Учителят, виждайки ме на поляната, ми каза няколко пъти: "Свири "Махар Бену". Обаче аз нямах желание за свирене. Дойде време да се качим на Рила. Включих се в първата група, преди Учителя.
към текста >>
Обаче аз нямах желание за
свирене
.
В началото на 1939 г. заболях от тежък грип и като последствие заболях от психична депресия. Болестта се изразяваше в пълна апатия към живота, нежелание за работа, свирене и т.н. Дойдох на Изгрева, където прекарах 5 месеца в почивка, разходки на Витоша. Учителят, виждайки ме на поляната, ми каза няколко пъти: "Свири "Махар Бену".
Обаче аз нямах желание за
свирене
.
Дойде време да се качим на Рила. Включих се в първата група, преди Учителя. Пристигайки на Рила, направиха се палатките, но аз по цял ден стоях в нашата палатка, не излизах, не свирех. На Петровден дойде Учителят. Братя и сестри се стекоха на скалата, за да Го посрещнат с песни.
към текста >>
29.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр
,
ТОМ 8
Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания,
свирене
, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти.
Панчо Владигеров - по камерна музика, учих частно хармония при двама известни професори. Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика. Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот. Имам композиция: "Несбъднат блян" някой ден ще я чуете.
Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания,
свирене
, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти.
Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов. Това е само информация, далеч съм от самохвалство. След тази предварителна информация редно е да изнеса темата си. Известно ми е, че 99 % от българите, при произнасянето на името на Учителя Дънов, има само бегла, или невярна представа за Него. Затова се погрижи властта преди 9.1Х.1944 г.
към текста >>
30.
02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
По цял ден той се подвизавал в
свирене
на мандолина, пеел песни, учел есперанто и тъй той седем години свирил и пял, но мотика не хванал.
Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам. " Отказал и на брат Куртев.
По цял ден той се подвизавал в
свирене
на мандолина, пеел песни, учел есперанто и тъй той седем години свирил и пял, но мотика не хванал.
Приятелите от далечните села, каквито са били Бата, Страцин и Горица, идвали да копаят, да пръскат, а той само се разхождал около тях и давал съвети. Най-после го освободили от длъжността пазач и той заминал на Изгрева в София през лятото на 1927 г. Срещнал се с Учителя и му се оплакал, че брат Куртев го изпъдил от градината и помолил Учителя да нареди на брат Куртев да го приеме отново като пазач. Учителят му казал: „И мене ме е страх от брат Куртев. Иди и ти го помоли.
към текста >>
31.
07 - 21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Господин Тулешков от време на време му се обаждал с един особен сигнал, със
свирене
с уста, който лъвчето запомнило.
Да се занимава с животни и растения, това му било най-любимото занятие и развлечение. По това време, когато той бил директор на зоологическата градина, се ражда едно лъвче. Той го взел в кабинета си и се грижил за него. Хранел го. Милвал гаи лъвчето се привързало към него, тъй както кучето се привързва.
Господин Тулешков от време на време му се обаждал с един особен сигнал, със
свирене
с уста, който лъвчето запомнило.
Когато то пораснало, било подарена на зоопарка в Стара Загора. И така двамата приятели, човек и лъв, били разделени. На г-н Тулешков му се удал случай да посети Стара Загора след около две години. Той отишъл право при клетката на лъва, който се излежавал и се прозявал от време на време, с убийствено безразличие към всекидневните посетители. В това време г-н Тулешков се закрил зад другите хора и му подсвирнал.
към текста >>
32.
09 - 47. АКОРДЕОНИСТ БЕЗ АКОРДЕОН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Почнал да взима уроци и скоро напреднал в
свиренето
.
Срещнал се и се запознал с брат Пеньо Ганев, с когото споделил мъката си, че свирил на акордеон, но все няма инструмент. Както си разговаряли, видял ги Учителят и тръгнал към тях. „Учителю, братът е акордеонист без акордеон", казал направо, без да го е карал някой брат Пеньо. - „Щом намери, рекох, да купи." - казал Учителят. Не минало и месец от тази среща с Учителя и братът си купил акордеон.
Почнал да взима уроци и скоро напреднал в
свиренето
.
След това първата му работа е била да научи „Паневритмията". Научил я и редовно свирел всяка сутрин на братското лозе във Варна, където приятели идват от града да играят. След заминаването на Учителя, почти 45 години той е на поста си с акордеона и свири братските песни. Този брат се казва Стоян Димитров от Варна. Учителят откликваше на всеки вътрешен подтик у човека, когато този подтик идваше от един идеален свят, обличаше се в идея, слизаше в ума на човека и задвижваше у него всичко, за да може животът му да следва високия идеал на своята душа.
към текста >>
33.
25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА
,
,
ТОМ 12
Ако си в един модерен, съвременен симфонически оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, там всичко се определя от твоето
свирене
.
След туй - светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината. Казаха евреите на Христа: „Ние сме свободни.“ А Христос каза: „Всеки, който прави грях, е роб на греха, значи не е свободен.“ Щом човек греши, той не може да бъде свободен. И следователно той ще се лиши от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната радост на Духа. А свобода[та] е отношение, да имаш работа с най-разумните същества.
Ако си в един модерен, съвременен симфонически оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, там всичко се определя от твоето
свирене
.
Те няма да те питат какво е произхождението ти, те са свършили. По това и въпрос не става. Ще ти дадат един стол и парчето, което трябва да свириш, и веднага онзи, който дирижира оркестъра, ще знае кое място да ти даде. Можеш ли да свириш хубаво, ще ти даде първото място. Не свириш ли хубаво, на последното място ще те турят.
към текста >>
34.
32. УЗРЯЛ ПЛОД
,
,
ТОМ 12
Дядото не с орехи подкупва, но със
свирене
.
Тя му каже: „Утре пак ще ти дам.“ С много малко отплаща. Тя все казва: „Ако дам 10-20 ореха, ще се свършат орехите и няма кой да носи вода.“ Една баба, която може да накара детето само с орехи да й носи вода. Аз съм срещал само един дядо. Той свири на гъдулка и децата играят. След това те донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.“ Кой [е] по-майстор: който дава орехи или който свири?
Дядото не с орехи подкупва, но със
свирене
.
С това дава именно, как свири. Та казвам: Не трябва да се подкупвате с два ореха, но дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие доброволно, без да ви дадат нещо, да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър е той.
към текста >>
Свиренето
е мисълта.
Той свири на гъдулка и децата играят. След това те донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.“ Кой [е] по-майстор: който дава орехи или който свири? Дядото не с орехи подкупва, но със свирене. С това дава именно, как свири. Та казвам: Не трябва да се подкупвате с два ореха, но дядото трябва да ви свири.
Свиренето
е мисълта.
Вие доброволно, без да ви дадат нещо, да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър е той. Той половин час свири. А пък бабата даде два ореха и трепери. Той е щедър.
към текста >>
35.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Напреднах и тъкмо когато материалът стана по-сложен, влезнах в по-трудните сонати на Бетховен, преместиха ме на гара Искър, където губех в път 4 часа - времето, което употребявах за
свирене
.
Беше много доволна от мен, макар че работех и свирех. Взимах един път в събота урок. Бях много точна, часовникът удряше часа и аз звънях на вратата. Разбира се и тук вървях с прекъсвания от моите състояния. Вървях много добре и свирех по 3-4 часа след работа.
Напреднах и тъкмо когато материалът стана по-сложен, влезнах в по-трудните сонати на Бетховен, преместиха ме на гара Искър, където губех в път 4 часа - времето, което употребявах за
свирене
.
Трябваше да спра. Поплаках си и си рекох: Не бях изключителен талант да давам концерти, също нямаше с тези частни уроци да преподавам, тогаз трябваше да бъда работник и да изкарам пенсия. Така продължих да се занимавам сама. Работих при Тилко на ръчни станове. Изкарах няколко години.
към текста >>
36.
5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Било рецитали, било
свирене
нещо.
То е така височина или пък край някое от езерата. Много така се впечатлих аз от тая работа. Обедът също, правеше се общ обед, готвеше се там и се съобщава в 12 часа, че е готов обедът. Всеки слезе и там едно голямо направено като маса от камъни се нареждат, молитва, почва обедът. След туй всеки почива, а вечерта - огньове запалваха и имаше музикална вечер.
Било рецитали, било
свирене
нещо.
В.К.: Вие спомняте ли си да е правил той горе снимки с апарата? Ив.К.: Не, негови има, един албум имаме снимки правени. Не го знам. Аз го търсих тук при моите, няма го. Така от живота, снимки, с Паневритмията, с Учителя как чете беседа, има, има такива снимки.
към текста >>
37.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
За четене и
свирене
не можеше да става и дума.
Използува притока на работна ръка и ни турна на работа да вадим дънери. Взема от съседите, брадви, кирки, лопати и ние почнахме работа. Но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, ранихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер се прибирахме смазани от умора. Не бяхме свикнали на такъв тежък физически труд.
За четене и
свирене
не можеше да става и дума.
Едва можехме вечер да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Вечер ние пеехме, селяните много се учудваха на това и обичаха да ни слушат. Те не бяха слушали да се пее на няколко гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти каквито ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жеча, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря.
към текста >>
38.
7. ЗВУК
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Свиренето
продължи доста, не по-малко от половин час.
Двамата почнаха да свирят, но такова нещо, каквото не бях слушал никога. Тогава често ходех на концерти и имах сравнително добра мярка за хубавото. Изпълниха едни бързи, чудно хармонични вариации. Бях просто прикован и целият се бях обърнал на слух. Не бих могъл да намеря думи, с които да изразя величието на това, което слушах.
Свиренето
продължи доста, не по-малко от половин час.
На следващата беседа в сряда, се повтори същото. Учителят пак повика този брат и свириха други чудни вариации. И този път концертът продължи пак доста. Тези два концерта оставиха у мене дълбоки следи и когато се заговори за музика, всякога си спомням за тях, Един ден, група братя и сестри сме се събрали около Учителя и както това често ставаше, заговорихме се за музиката. В подходящ момент на разговора се обърнах към Учителя и му припомних за тези два концерта, които дадоха с брат Киселков.
към текста >>
39.
36. НОВ ТИП ОТНОШЕНИЯ
,
,
ТОМ 16
Аз подпомагах Еленка да си заучава уроците по цигулка, защото на нея по-мъчно й бе
свиренето
.
Хранехме се на обед в канцеларията, защото до обед си гледахме учебната работа и наглеждахме яденето да ври на печката. А вечер аз отивах в квартирата на Еленка и вечеряхме заедно. На следващата 1931 и 1932 учебна година Еленка заживя на квартира у дядо Истатко - семейство, което се ползваше с много добро име. В канцеларията и в квартирата на Еленка темата на разговора ни бяха беседите на Учителя. Свирехме и двамата на цигулки.
Аз подпомагах Еленка да си заучава уроците по цигулка, защото на нея по-мъчно й бе
свиренето
.
Елена вземаше уроци от Христо Петков, музикален педагог от София, баща на видния диригент Добрин Петков. До обед с Еленка наглеждахме яденето и сготвяхме ядене, така че на обед обядвахме в училището двамата. А пък вечерно време тя си отиваше, след като свърши занятията, в квартирата си, и сготвяше, пък аз отивах на вечеря там и до късно вечерно време свирехме и пеехме. Много пъти нейните хазяи ни помолваха да дойдат да слушат, като пеем и като свирим, така че имахме и слушатели на нашите песни. Освен това с Еленка споделяхме всичко.
към текста >>
40.
76. ДВЕТЕ СЛУЧКИ ОТ МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 16
И действително, свърши се
свиренето
.
А Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така, прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: „Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, така, афектирай. И аз викам: „Да отида да му кажа да не я свири? " - „Не му казвай" - каза.
И действително, свърши се
свиренето
.
Понеже от него и Мичето Златева беше научила тази разработка на песента „Вехади", и тя я свиреше. И като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар. И се разболя. Пък ние с Мичето Златева бяхме съседи. Моята къща - отгоре на пътя, лък тяхната - отдолу.
към текста >>
41.
78. ДОМ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 16
Тогава имало неми филми, там имало пиано, та Мария Тодорова идвала и свирела на пианото класическа музика, а Борис Николов й обръщал страниците на нотите, за да не прекъсва тя
свиренето
.
Говорил за въздържание, че алкохолът действува убийствено за човека, че му взема здравето веднъж завинаги и т. н. Че можеш да имаш пари, но важно е да умееш на място да ги туриш. И влизат те по-късно и в салона на ул. „Оборище" 14, който имахме. А този салон, като го построявали, бил построен със събрани средства от братята, обаче накрая, като не достигнали средствата, Симеон Симеонов докарал един прожекционен апарат за прожектиране на филми.
Тогава имало неми филми, там имало пиано, та Мария Тодорова идвала и свирела на пианото класическа музика, а Борис Николов й обръщал страниците на нотите, за да не прекъсва тя
свиренето
.
Та, на ул. „Оборище" 14 в салона прожектирали отначало филми, за да спечелят пари. А пък вечерно време и денем имало някои шмекери, които влизали без пари, не си плащали билетите. Иван Антонов (Салонски}, който бил много строг, изпълнявал ролята на контрольор, защото трябва да се съберат пари за салона. Тогава Баучер беше продал мястото, дето се засели Изгревът.
към текста >>
42.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
След това вземах цигулката, та 1 -2 часа
свирене
, та кахъра** от десетина дни който ме обкръжаваше, му посвирих много приятно и с настроение, и той, доволен от този му банкет, който му устроих, си замина, веч кахър да не се върне.
Но изпърво разсеяното се бе втълпило в мен, но след упражненията състоянието се хармонизира в приятно. Четох „Първо послание към Колосяном", където Павел казва, че Христос в Себе си съчетал света и Бога. „И чрез Него да примири всичко със Себе си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговият кръст." „Като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината." „Който ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в царството на [Своя] възлюблен Син" и др. * Четох и 48 страница нещо из „Разделено царство"* , в което научих, че не трябва да разделяме, а да обединяваме, не разделяй никого от хубавото, от добрите навици и от възвишения живот; не се разделяй и ти от хубавото и великото, което всякога говори в дъното на душата. Слушай великото в себе си, а не нисшото, което бушува.
След това вземах цигулката, та 1 -2 часа
свирене
, та кахъра** от десетина дни който ме обкръжаваше, му посвирих много приятно и с настроение, и той, доволен от този му банкет, който му устроих, си замина, веч кахър да не се върне.
Човек не трябва да се тревожи и безпокои, защото с това той руши хубавото в себе си. През целия ден не правих нищо друго, освен разрязах 9 книжки от списание „Училищен бюджет и администрация" IV година и прочетох по-важните статии, и извадих бележки из счетоводните решения на сметната палата и върховния касационен съд. Също четох из коментара за Б. О. и предприятията и правилник за уч. настоятелства. Тези правилници би трябвало да съм ги чел още за първата година, кога постъпих като главен учител, а не сега, след ред грешки и нередовности.
към текста >>
43.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Следобед прекарах в четене,
свирене
и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака.
Заедно с него и други колеги отидохме в Министерството на Просветата. Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр. Петров отсъствуваха. Г-н Данов ходи при г-н Манолов и му е отговорено: в сряда, на 29, да се явим в министерството. Обещано му е пак, че ще се нареди работата, ще ни възвърнат.
Следобед прекарах в четене,
свирене
и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака.
Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван. Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре. Събудих се в 5 1/2 ч. 28.XI.1933 год., вторник Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко". Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша.
към текста >>
44.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам
свиренето
и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля.
Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях. След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до 12 ч свирих.
Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам
свиренето
и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля.
Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв.
към текста >>
Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със
свирене
.
[b]26, 27 и 28.II. т. г. [1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване.[/b] [b]Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих.[/b] [b][b]1.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване. Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за утвърждение и актовете и затова останах в Кърджали.[/b] [b]Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях. И аз си занесох багажа у тях.
Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със
свирене
.
Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми.[/b] [b][b]2.III.[1934 год.], петък[/b][/b] [b]Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет". Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва. При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата. Кога се завършваше на обед, запитах госпожата учителката на отделението това дете какви му са родителите, а госпожица Толумбаджиева прибърза да ми даде осветления, че детето е син на бедни и прости родители.
към текста >>
Изобщо, вследствие от прочитането но двете беседи, днес имам добро разположение на духа, с идеята да използувам малкото време, което остава за четене и най-важно - със
свирене
, защото скоро ще бъда в София, да занеса нещо ново.[/b] [b][b]4.IV.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах в 4 1/2 ч.
Четох за наряда изпратеното ми сега томче съборни беседи от 1933 год., 1 септемврий - ,,С един удар". Много хубава беседа. А в 10 ч четох от II том 10 серия - „Ни мъж, ни жена". Във време на четенето имах настроението да свиря, затова 2 ^ 3 пъти оставях лекцията и си посвирвах и пак продължавах да чета. Следобед си поспах малко и се занимавах с проверка на счетоводните книги и на касиера.
Изобщо, вследствие от прочитането но двете беседи, днес имам добро разположение на духа, с идеята да използувам малкото време, което остава за четене и най-важно - със
свирене
, защото скоро ще бъда в София, да занеса нещо ново.[/b] [b][b]4.IV.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах в 4 1/2 ч.
В 5 ч започнах да чета школната лекция „Възможни постижения" държана на 2.Ш.1927 год.[/b] [b]Времето хладно тия дни. Слънцето не се показва. Затова и в стаята ми е хладно и едва търпя без печка, кой знай дали не ще измръзнат разцъфтелите се овошки.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че сме братя, сестри заедно с Учителя някъде си, водим хубави разговори, обаче не е останало в съзнанието ми от разните въпроси. Само си спомням, че аз някак си със заобикалка казах на Учителя един въпрос по отношение на мисията му, понеже той говореше за мисията на Великите Учители, които идат периодически и работят всякога и с всички начини върху съзнанията на човечеството, но за себе си не говори, а аз загатнах, в смисъл, че и Той е един от Тях, а братята се позасмяха, защото Той замълча.[/b] [b][b]Втори сън.[/b] Сънувам, че съм като във Водица, при крайната чешма. Обаче обстановката при по-други условия, неточно каквато е сега при Крайната чешма.
към текста >>
Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за
свирене
.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото.
След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b] [b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село.
Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за
свирене
.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото.
Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място. На изток-висока дъбова гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове. Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре.
към текста >>
В
свиренето
им, те ме магнетизираха и тонираха добре.
След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим. Сега трябваше да се скрия и да ме не хванат патрулът, че съм бил тук, затова накрая на гората имаше нещо като махала с къщи. Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка.[/b] [b][b]Втори сън.[/b] Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан.[/b] [b][b]10.IV.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване. Облачно, вятърът свири в коминя и в клоните на големите брястове.[/b] [b]След гимнастическите упражнения започнах да свиря гимнастическите упражнения.
В
свиренето
им, те ме магнетизираха и тонираха добре.
Ходжата отиде на погребението на Идирис Ходжа, а [аз] останах и се разсвирих. Почувствувах се, че трябва да напиша едно писмо на Еленка. Седнах и й написах едно хубаво писмо, но се чувствувах, тъй както скоро не съм бивал: радостен, весел, пълен с най-хармонично и музикално-положително. Знам, че тя вследствие на това писмо ще се зарадва много. След това написах и на дяда Недя за Цар Асен.
към текста >>
45.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам
свиренето
и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля.
Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях. След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до 12 ч свирих.
Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам
свиренето
и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля.
Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв.
към текста >>
46.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със
свирене
.
1.III.1934 год., четвъртък Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване. Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за утвърждение и актовете и затова останах в Кърджали. Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях. И аз си занесох багажа у тях.
Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със
свирене
.
Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми. 2.III.[1934 год.], петък Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет". Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва. При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата.
към текста >>
Изобщо, вследствие от прочитането но двете беседи, днес имам добро разположение на духа, с идеята да използувам малкото време, което остава за четене и най-важно - със
свирене
, защото скоро ще бъда в София, да занеса нещо ново.
Четох за наряда изпратеното ми сега томче съборни беседи от 1933 год., 1 септемврий - ,,С един удар". Много хубава беседа. А в 10 ч четох от II том 10 серия - „Ни мъж, ни жена". Във време на четенето имах настроението да свиря, затова 2 ^ 3 пъти оставях лекцията и си посвирвах и пак продължавах да чета. Следобед си поспах малко и се занимавах с проверка на счетоводните книги и на касиера.
Изобщо, вследствие от прочитането но двете беседи, днес имам добро разположение на духа, с идеята да използувам малкото време, което остава за четене и най-важно - със
свирене
, защото скоро ще бъда в София, да занеса нещо ново.
4.IV.1934 год., сряда Станах в 4 1/2 ч. В 5 ч започнах да чета школната лекция „Възможни постижения" държана на 2.III.1927 год. Времето хладно тия дни. Слънцето не се показва. Затова и в стаята ми е хладно и едва търпя без печка, кой знай дали не ще измръзнат разцъфтелите се овошки. Сън.
към текста >>
Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за
свирене
. Сън.
Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство". Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.
Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за
свирене
. Сън.
Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение. 9.IV.1934год. В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо. Сън. Сънувах, че съм някъде в планинско място.
към текста >>
В
свиренето
им, те ме магнетизираха и тонираха добре.
Втори сън. Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан. 10.IV.1934 год., сряда Станах на разсъмване. Облачно, вятърът свири в коминя и в клоните на големите брястове. След гимнастическите упражнения започнах да свиря гимнастическите упражнения.
В
свиренето
им, те ме магнетизираха и тонираха добре.
Ходжата отиде на погребението на Идирис Ходжа, а [аз] останах и се разсвирих. Почувствувах се, че трябва да напиша едно писмо на Еленка. Седнах и й написах едно хубаво писмо, но се чувствувах, тъй както скоро не съм бивал: радостен, весел, пълен с най-хармонично и музикално-положително. Знам, че тя вследствие на това писмо ще се зарадва много. След това написах и на дяда Недя за Цар Асен.
към текста >>
47.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1934 г
,
ТОМ 16
След дълга размисъл, че аз напуснах
свиренето
и пеенето и въпреки настроението си започнах да пея, защото това и прочетох във вестника, че ние трябва да настояваме в доброто и положителните мисли и чувства.
Към обед заваля силен дъжд. Разкаля се земята. Дърварите говорят, че горе, из гората, вместо дъжд валяло сняг. Следобед имах тежко състояние. Прочетох вестник „Братство", брой 108, който ми донесе снощи кметският наместник Станчо Раденков.
След дълга размисъл, че аз напуснах
свиренето
и пеенето и въпреки настроението си започнах да пея, защото това и прочетох във вестника, че ние трябва да настояваме в доброто и положителните мисли и чувства.
И състоянието ми се промени. Изкъпах се, прах, измих и дъските на стаята си и ето, в 11 ч си лягам при добро настроение. 16.ХII.1934 год., неделя Облачно, дъждец ръми. Кал е вънка и не може да се държи чистота вънка в училището и стаята си. Събудих се в 5 без 15.
към текста >>
48.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен.
към текста >>
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор. 9.ХI.1936 год., понеделник Станах в 5 ч.
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.
към текста >>
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.
Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна. Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля. Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.
19.ХI.1936 год., четвъртък Днеска е облачен ден. Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране. Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме.
към текста >>
49.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Цяла нощ прекарахме в безсъница, в разговори, даже и песни и
свирене
тихо.
Гоиновци да повикат учителите и стражаря. Уведомиха и войската и околийското в гр. Сурдулица. Вечерта се събрахме в общината. Дойде и войска и полицаи. От арестуваните и задържани се установи, че действително се е готвело нападение в селото.
Цяла нощ прекарахме в безсъница, в разговори, даже и песни и
свирене
тихо.
От полицейското дознание пострадал Вою Томов от с. Сувойница, защото бил замесен в заговора. 27.ХI.1941 год., сряда Учихме през деня, а следобед аз отидох в гр. Сурдулица, за да превържат цирея, който излезе на врата ми. Върнах се късно и на връщане се отбих в общината.
към текста >>
Деня прекарах в малко четене,
свирене
и разговор с войници, ротния фелдфебел Никола Кръстев и др.
Нови пазар е по-добър град от гр. Рашка. Разположен по долината на реката, минаваща през сред града. Квартирата ми е удобна и приятна за живеене, с изключение на това, че е на първия етаж и са много дебели зидовете и малко влага се чувствува. 27.V.1943 год., четвъртък, гр. Нови пазар Днеска цял ден вали дъжд.
Деня прекарах в малко четене,
свирене
и разговор с войници, ротния фелдфебел Никола Кръстев и др.
След вечеря послушах малко радио и реших да изляза над казармите да подишам чист въздух. Тъкмо излязох и потеглих нагоре, чух глас отдалеч, който вика, но кому, не разбрах. Понеже бях се отправил към една сграда извън казармения район, часовият ми каза, че там е забранено да се ходи. Повърнах се назад, на малко северно, обаче чух часовия да ми казва, че подпоручик Георгиев ме викал да отида при него. Отправих се вървешката, като чувам вика му, но не разбирам какво вика.
към текста >>
14.VI.1943 г., понеделник, Нови пазар Всичкото си пребивание в Нови пазар прекарах в четене,
свирене
и фотографиране.
Днес изпратих 3500 лева по санитарния подофицер Цвятко Киров, който заминава за София, за да се язви на изпит по медицина - студент. Сумата е за Атанас К. Кочаров [...? ] Дацов, София. Изпратих и писмо до Еленка и Атанас по подофицера.
14.VI.1943 г., понеделник, Нови пазар Всичкото си пребивание в Нови пазар прекарах в четене,
свирене
и фотографиране.
От фотографията досега приходът ми възлезе на около 26 000 динара. Два пъти напоследък ходих до Дуга поляна, на италианската граница, за да нагледам конете на II рота. Интересни са сръбските селища. Село в тоя край няма, а само накацали и разпръснати по разни височини къщи. Една от друга някъде и по на километри даже.
към текста >>
Деня прекарах в четене,
свирене
и почиване.
Ц. В. Симеон, цар Търновски. Спах при подофицера Димо при I дружина, свързочния взвод. Тази сутрин ходих да правя снимки из Рашка и направих снимки общ изглед на гр. Рашка, наблюдаван от изток.
Деня прекарах в четене,
свирене
и почиване.
Вечерта в 5 без 10 минути влакът ни понесе за Кралево. В 7 ч влакът спря над земледелското училище; понеже пътят за гарата не бе свободен и ние набързо смъкнахме багажа и слязохме аз, един ветеринарен подофицер и подкован от артилерията от гр. Берковица. 17.VI.1943 г., четвъртък, Кралево Нощес спах при десетий ескадрон в помещение на земледелското училище в гр. Кралево. Учебните ни занятия ще се водят в града в казармите на 5-ий артилерийски полк. Явихме се само трима ветеринарни подофицери и трима подковачи.
към текста >>
50.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Ваканцията прекарах в
свирене
, пение.
Няма по-хубаво нещо от това да спим, когато сме чисти. Законът дойде чрез пророците, а благодатта е от Бога. Ограничението е от нас, а свободата -от Бога в нас. *** 8.VIII.1943 год., неделя, София От 21 .VII. до днес прекарах отпуската си в София.
Ваканцията прекарах в
свирене
, пение.
Понеже бе засушено и земята бе суха, не можах да прекопая градината си, затова я заварих и оставих буренясала. През целите двадесетина дни ядох сливи и круши от нашата градина. Ходих един ден на баня с Игната и неговия другар Сандю, на Панчарево. Друг ден същите ходихме в Кумарица, за да се видя с директорката и да си взема удостоверение от общината за трудова, че не следва да плащам, понеже съм по-възрастен от 45 год. Учителят даде нова мелодия на песента „Божието слънце грее днес".
към текста >>
51.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Следобед прекарах в
свирене
.
След това си купих 2 ключа за велосипеда и една спирала за електрическо мангалче. Направихме десетдневните и месечните сведения с колегата си. В 2 ч го изпратих на гарата и по него изпратих писмо на Еленка. Днес писах и на Никола Василев до гр. Троян, също и на Еленка, и едно писмо по пощата.
Следобед прекарах в
свирене
.
28.IХ.1943 год., вторник, Митровица Днес получих за храна малко кашкавал, пиперки и лук. Деня прекарах в свирене, а докато се съмне, от 3 до 5 ч, прочетох 2 беседи. 29.IХ.1943 год., сряда Митровица Станах в 3 ч и 20 мин. Прочетох из томчето „Възможности за щастие" беседата „Трите перпендикуляра". От цял месец дъжд не е валяло, че и от 2 месеца има.
към текста >>
Деня прекарах в
свирене
, а докато се съмне, от 3 до 5 ч, прочетох 2 беседи.
В 2 ч го изпратих на гарата и по него изпратих писмо на Еленка. Днес писах и на Никола Василев до гр. Троян, също и на Еленка, и едно писмо по пощата. Следобед прекарах в свирене. 28.IХ.1943 год., вторник, Митровица Днес получих за храна малко кашкавал, пиперки и лук.
Деня прекарах в
свирене
, а докато се съмне, от 3 до 5 ч, прочетох 2 беседи.
29.IХ.1943 год., сряда Митровица Станах в 3 ч и 20 мин. Прочетох из томчето „Възможности за щастие" беседата „Трите перпендикуляра". От цял месец дъжд не е валяло, че и от 2 месеца има. Време все ясно, топло. По обед се научих от щаба, че вече нашата дружина - тая, втора, в Митровица, и първа, в гр.
към текста >>
52.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Колко бих използувал това време за четене и
свирене
, ако съм в една стая и да знам, че не смущавам никого.
Войниците, на брой около 40 души в една стая, пушат в спалното помещение. Спах на голите дъски. Кокалите ме болят. Стоя по цели часове буден. Сън ме не хваща.
Колко бих използувал това време за четене и
свирене
, ако съм в една стая и да знам, че не смущавам никого.
Не съм свикнал да лежа по 13 ^ 14 часа. Мен ми са достатъчни 5 ^ 6 часа сън. Днеска дохожда дивизионният началник и поздрави поротно войниците и ги похвали за бляскавата победа, която изнесоха войниците от първа дружина на 6 срещу 7 ноемврий в с. Любиш. Днеска направих много снимки по позицията на войниците. Обядвах с картофена чорба с макарони, а вечерята - постен боб.
към текста >>
Около 2 часа прекарах при тях в
свирене
и пеене.
Той ми позволи да ми се издаде един кредитен билет, та в София да се отбия да си взема цивилни дрехи и после с бързия влак да замина за Шумен. След това купих 10 кг ябълки, за да допълня единия сандък, който не бе напълнен. Два пъти ходих до казармата „Барбара", за да уредя кредитния си билет и си получа храната за днес. Вечерта до късно стоях в щаба на полка, за да раздам снимки на офицерите. След завръщането в квартирата си, ме поканиха артелчикът да им посвиря и попея тая вечер.
Около 2 часа прекарах при тях в
свирене
и пеене.
В 10 ч си легнах. 12.ХII.1943 год., неделя, гр. Ужица Сънувах, че съм във Водица в махала Маркоолу. Разговарях с фамилията в Маркоолу, с Колю Ралев и др. След това се даде въздушна тревога.
към текста >>
53.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
Талантливият музикант е разнообразен в погрешките си и в
свиренето
.
Която цигулка вземе, при всички условия на времето, може да свири хубаво, тя е разнообразна. Музиката има една своя страна - разговор. Като виртуоз, човек е можал да се справи с грубата материя. А в началото, когато е почнал да свири, не е знаел да се справя с мъчнотиите, затова в началото лошо свири. Опити, опити, упражнения са правили много.
Талантливият музикант е разнообразен в погрешките си и в
свиренето
.
Много труд се иска, за да се научи човек да свири и пее. Като срещнеш човек, кажи му: „Колко си се подмладил! С 10 години си се подмладил." Една змия замръзнала, тя е стара. Аз я стоплям и тя се раздвижва. Топлина, любов трябва.
към текста >>
54.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
пеене и
свирене
.
Всеки тон има 16 качества. (23.ХII. 1938 год., петък) 36. Само в Божествения свят има пеене. Да свириш и пееш, това е най-хубавата работа. Във физическия свят има мъчение, в духовния свят има труд а в Божествения свят има работа, т. е.
пеене и
свирене
.
(28.Х11.1938год, сряда) 37. Докато не вложиш любов в ума си, сила в сърцето си и красота в тялото си, ти не можеш да пееш. (28.ХII.1938 год., сряда) 38. Поетите са за земята, а музикантите- за небето. Живеем ли разумно сме на небето, неразумно ли живеем, сме на земята.
към текста >>
Но ако имате правилна, светла мисъл, правилни, благородни чувства и добри постъпки и добро пеене и
свирене
- тогава сте музикант в пълния смисъл на думата.
Музиката има и други страни, това е съдържание и смисъл. Ако имате само формата, владеете я само като едно външно изкуство, нищо няма да постигнете. Ще имате само 1/4 постижение. Ще пеете, някъде ще ви нахранят и това е всичко. Ползата е само на физическото поле.
Но ако имате правилна, светла мисъл, правилни, благородни чувства и добри постъпки и добро пеене и
свирене
- тогава сте музикант в пълния смисъл на думата.
Всичко можете да постигнете. Да разрешиш една мъчнотия - ти си музикален. Мислете правилно, чувствувайте и постъпвайте добре и пейте и свирете добре! (25.III.1938год., петък) 72. Пееш ли, ще получиш една кесия с пари.
към текста >>
55.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
продължение 1
,
ТОМ 16
Има три начина за
свиренето
.
Ако научиш един тон правилно да вземаш, ще ти се продължи животът, а не че ще станеш велик музикант. Ако не пееш, няма да си здрав, нито философ. Ние сме като листата на едно дърво, което е Бог и затуй трябва да живеем добре. В истинското дърво листата не падат. (24.ХI.1935 год., неделя) 121.
Има три начина за
свиренето
.
Много малко музиканти се занимават с философията на музиката. Ако окото ти бързо схваща нотите, то ти технически ще свириш. Когато схващаш съдържанието на нотите, това е музика. Тона "do", преди да го чуеш, трябва да го чуеш в пространството - то е музика. Всяка мисъл трябва да изпъква в ума ти като звук.
към текста >>
Когато свириш и гледаш нотите, то е механическо
свирене
.
Ако окото ти бързо схваща нотите, то ти технически ще свириш. Когато схващаш съдържанието на нотите, това е музика. Тона "do", преди да го чуеш, трябва да го чуеш в пространството - то е музика. Всяка мисъл трябва да изпъква в ума ти като звук. Например за морала, да го чуеш като звук, а не да го четеш на книга.
Когато свириш и гледаш нотите, то е механическо
свирене
.
Без ноти да свириш. (24.ХI.1935 год., неделя) 122. Когато аз пея, пея първо за себе си, не за хората. Ако аз се науча да вземам правилно един тон, на мене животът ми се продължава. Знам философията на пеенето и тази на добрия, чист и свят живот.
към текста >>
56.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 2
,
ТОМ 16
Всеки един момент
свиренето
се променя, тоновете не са верни по причина промяната на времето.
В разумните мисли и чувства, и в тях има музика. Музикант не може да бъдеш, ако не мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно. Музиката е един правилен начин как да постъпваме. Тоновете един до друг са отмерени. Във втората октава „до" се превръща в движение.
Всеки един момент
свиренето
се променя, тоновете не са верни по причина промяната на времето.
Човек има арфа на сърцето, на ума. (12.V.1939 год., петък) 216. Тоновете Dо е напрежение, искаш да направиш нещо, да идеш някъде, но не можеш още. ,Ре" е движение. (28Ж1939год., петък) 217.
към текста >>
57.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 4
,
ТОМ 16
Свирене
без мисъл и без чувство е механическо.
3/3 - дом с деца. Квартата е дом с баща, майка и деца. Терцата са баща, майка и син. (24.ХI.1937год., сряда) 314. За да свириш и пееш За да свириш, ти трябва да имаш мисъл и чувство, душата ти да влезе в цигулката.
Свирене
без мисъл и без чувство е механическо.
Ако дойдете до Божията Любов, всички ще бъдете певци. Аз, като чуя мома да пее, ще ви кажа ще бъде ли щастлива или не. Същото е и с момъка. Ако си болен, почни да пееш: „Аз ще оздравея! " (Учителят пее.) Пей: „Аз вярвам, Господи, ти ме обичаш." За да пеете „Бог е Любов", трябва да си представите, че имате един хубав, узрял плод, с хубава украса, който ще го изядете.
към текста >>
Такова
свирене
, при такива състояния, е тъпанарство (биене на тъпан).
Има течения, които могат да те изхвърлят навън. Има духовни течения, по които трябва да вървите паралелно. (26.ХI.1937 год., петък) 316. Ритмус на свещеното подобие Музиката не седи в цигулката, а в човешката душа, която се стреми да се изрази навън. Ти никога не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл или лошо желание, или лоша постъпка.
Такова
свирене
, при такива състояния, е тъпанарство (биене на тъпан).
Като ви говоря за музиката, не говоря за тази, външната музика. Да седнеш на пианото, то е най-лесното. Когато пеете или свирите и нямате обертонове, хората не искат да ви слушат. Туй е един затворен ритмус. Има един побеждающ ритмус - всичко във всичко.
към текста >>
58.
Приложение II. Игнац Падеревски
,
,
ТОМ 16
Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на
свиренето
, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел.
По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване. За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще. В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз Йосиф Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате. *Един интересен епизод: когато свирел на пиано, Щраус гримасничеп грозно.
Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на
свиренето
, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел.
а.) Падеревски се завръща във Варшава и отново постъпва като преподавател по пиано в консерваторията. Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават. С това в Полша официално признават композиторския му талант. През 1883 г, съвместно с голямата полска певица Моджеска, Падеревски изнася с блестящ успех концерт в старинния университетски град Краков.
към текста >>
Свиренето
му се отличава с блясък, артистичност, изящество и фина детайлна шлифовка.
В 1940 г. е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж. Падеревски умира през 1941 г. в САЩ на 81-годишна възраст. Падеревски е един от най-големите полски пианисти-виртуози и един от най-добрите изпълнители на произведенията на Шопен *.
Свиренето
му се отличава с блясък, артистичност, изящество и фина детайлна шлифовка.
Много от произведенията му са върху полски народни теми. Измежду най-популярните негови творби са Менует и Вариации за пиано с финал фуга. Той има историческа заслуга за популяризирането на полската музика в света. Списък на по-важните творби на Падеревски: Симфония „Полша"; Концерт за пиано и оркестър; два концерта за цигулка и оркестър; Соната за цигулка и пиано; „Полска фантазия" за пиано и оркестър; Вариации за пиано с финал -една фуга; Менует; много песни, между които 12 френски песни по текст на Катюл Мендес, кантати и др. Опери: „Манру", либрето - Алфред Носиг (1901) и „Сакунтала".
към текста >>
59.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Исках да се занимавам със
свирене
, но леженето преодоля и легнах за 2 часа, та си поспах.
Минават ми мисли недобри. Страхувам се да не заболея от гръдна болест от тревоги и убийство с децата. Четири отделения е цял педагогически скандал и човек, който усърдно си гледа работата, ще се изтощи и изчерпа съвсем и преждевременно може да си замине от тоя свят. После, измъчва ме мисълта за Еленка, че тя остана без работа и далеч от мен. Исках да чета, но не ми се четеше.
Исках да се занимавам със
свирене
, но леженето преодоля и легнах за 2 часа, та си поспах.
До вечерта четох новоизлезлия музикален вестник „Звук" и започнах да чета нещо из биографията на Григорий Петров. 10.ХI.1934 год., събота Сън. Сънувах, че се намирам в един град, но не знам точно в кой, обаче за мене почти познат. Въпросът се касаеше до това, че трябваше да изчистя от при мен някакви си непотребни 2 големи мръсни книги. Вземах ги и влязох в някаква си градска градина, но градината бе чиста и аз не исках да мърся тамо с тези вехти книги - облеклова обвивна хартия.
към текста >>
60.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Времето съм прекарала с училището, със
свирене
, пеене една вечер с Пеньо на два гласа в квартирата ми, и с четене есперанто.
Ехеле се съгласи Пеньо да ги вземе. На заминаване, покрай улицата на селото, с лице, обърнато към запад, показаха част от един баир, който бил на Пеньо. Аз го съветвах това място да не продава, защото е хубаво да се построи къща, която да бъде с две лица - едното ще гледа към запад, ще наблюдава селото, когато иска, а другото - към юг, широк простор, далеч от хорски жилища и глъч. Място за размишление и сериозна работа, от никого не смущаван. Времето от 6ти до 20ий ХII.т.г., особени противоречия, изживявания и сънища не съм имала.
Времето съм прекарала с училището, със
свирене
, пеене една вечер с Пеньо на два гласа в квартирата ми, и с четене есперанто.
През това време написах една пощенска карта на Георги Тахчиев и едно дълго и хубаво писмо на Савка. От Георги получих писмо с много мъдри слова. Между другото казва, че Египет е мястото, дето се получава дълбока и чиста мисъл, а Галилея - на силни и светли чувства. Когато сме в Египет, казва той, добре е да бъдем със съзнанието на Питагор и Мойсей, когато са били там. Каквото придобием в Египет, в Галилея ще проповядваме.
към текста >>
61.
20. Мисловната централа
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
То се отнася за пеене,
свирене
, писане, молитва, съзерцание, дишане дълбоко, правене добро, посещения и пр.
Молитва за управляющите, да изпълняват волята Божия; да бъдат оръдия на Божественото. 5. Всеки ден - дихателни упражнения. 6. По желание да се прекара известно време при олтаря. 7. Да си имаме тефтерче за мисли. 8. (Идеи от Учителя) - Когато имаш вдъхновение, седни и работи в същия момент, без бавене, за да използуваш, додето гори огънят.
То се отнася за пеене,
свирене
, писане, молитва, съзерцание, дишане дълбоко, правене добро, посещения и пр.
Всяко село трябва да има оркестър. От Учителя: Да се пеят често със своя мелодия тези думи: „моят дух смирен". Също и тези думи, като отделна песен: „милостта Божия". (Когато желаеш да намериш сам мелодията на някои думи, то почни да ги изговаряш тихо 50-100 пъти и ще ти дойде мелодия отвътре, защото ще влезеш в духа на тези думи.) Б. Метод за развитие поетичния център Ще гледаш да мислиш и да чувствуваш нещата в красиви образи.
към текста >>
62.
2. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Аз в Равна колкото съм чела, толкова е, тук нямам време, понеже гледам да използувам условията в пеене и
свирене
.
От условията, при които те поставиха, се вижда, че не е волята Божия ти да имаш много допир с вънкашния свят. Ние с тебе няма да оправим света, тя е работа на Бога, а ние да учим и работим над себе си. Тъй тълкувам нещата засега. А ти как гледаш, не знам. Радвам се, че четеш Библията и я разбираш така, както досега не си я разбирал.
Аз в Равна колкото съм чела, толкова е, тук нямам време, понеже гледам да използувам условията в пеене и
свирене
.
Ето я Катя, идва да пеем, чесът е 11, ще прекратя писмото за малко. Часът е 4 следобед, бързам да довърша писмото, за да го занеса на пощата в 6 ч. Отивам на курс при Тричков, пък преди да ида, ако остане малко време, искам да попея солфежи. В неделя следобед в училището „фотинов" г-н Тричков ще демонстрира с нас пред г-да инспекторите и пред инспектора на Музикалната академия и софийски учители. Тъй че насочи и твоята мисъл тогава на помощ за успеха.
към текста >>
63.
5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год.
,
VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Сега аз съм ударил на
свирене
и пеене на братските песни.
И днес също, и всякога. Днеска дочетох и си извадих бележки от всичките ти резюмета. Много нови работи научих и за музиката, и за живота и отношенията на любящите се души. Далечните хора се по-силно обичат. Така е, но дохожда време, че тия хора, като се силно обичат, та им е мъка, че не могат да се съберат и така чезнат мисли и чувства, като се сподавят от размисли и скланяне глава пред съдбата, зад която е Творецът, най-разумният над разумните и над човешките щения и желания.
Сега аз съм ударил на
свирене
и пеене на братските песни.
Давам си почти всяка вечер по един хубав концерт от тях и едно нещо има характерно - че дълго време трябва да мисля, да зова музикантите, докато усетя, че са вече дошли. Велико нещо е окултната музика, когато вътрешно се разбере и изживее, а не по външни привички и подражания се свири и пее. Моли се за съдействие от горе! Тези горни същества, те като ни залюбят, ще ни и съдействуват. С тази твоя гвардия се справяй по-бързо и им наговарвай и си работи!
към текста >>
64.
54. Мария Здравкова Милева. 54.7. На разговори в дома на Коста Русев
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Той спря
свиренето
и ни посрещна усмихнат, ръкува се любезно с нея.
По отношение на протестантите Той беше много въздържан: „Протестантите окултисти не стават" - казваше Той веднъж. Моята майка пожела веднъж да види Учителя. Тогава тя беше в София, дошла при мене и при сестра ми. Учителят беше у Коста Русев и свиреше върху тяхното пиано. Ние двете влязохме при Него.
Той спря
свиренето
и ни посрещна усмихнат, ръкува се любезно с нея.
Усмихна се и рече за мене: - Тя върви по бащина линия! Така си и беше. Баща ми не почваше нещо сериозно, без да се съветва с мене, това майка ми знаеше. Когато си излезе, мама каза: - Та Той бил свят човек! А какво само не се приказва за Него!
към текста >>
65.
6. Една утрин при Бялото Братство. Утринните гимнастики в лагера на „дъновистите. Едно реабилитирано българско религиозно движение
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Мнозина пееха, като пригласяха
свиренето
на инструментите.
Беше неделя. Хората от обществото на Бялото Братство правеха своите сутринни упражнения. Обширната поляна беше препълнена с хора. Те обикаляха посипаната с пясък кръгла пътека. Под такта на музиката те правеха различни гимнастически упражнения.
Мнозина пееха, като пригласяха
свиренето
на инструментите.
Извишаваше се плътен баритон: „О, слънце на живота мой, летя, летя към тебе непрестанно..." Очевидно певецът беше почитател на слънцето. С още по-голямо красноречие цял хор продължаваше, като че искаше и нас да убеди, че казаното е вярно: „Кой на ранина става да играй, по зелената трева и по бистрата роса, той ще бъде вечно млад, здрав и хубав и богат! " Очевидно певецът беше почитател на слънцето. Ние оглеждахме една след друга минаващите край нас двойки. Това бяха хора от различни професии и съсловия: чиновници с плешиви глави и строги изражения на лицето, занаятчии с шаячни дрехи, работници с работнически комбинезони, беловласи жени в съвсем напреднала възраст, млади, с грижливи фризури и изискано облекло.
към текста >>
66.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Музикантът свири някои музикални парчета, но после и той не е доволен от
свиренето
.
Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението. Най-първо човек трябва да се освободи от кривите разбирания, които има. Изучава човек един предмет или никаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът. Художникът рисува една картина, но след време и той не е доволен от картината.
Музикантът свири някои музикални парчета, но после и той не е доволен от
свиренето
.
Каквото и да започне човек, в края на краищата ще се отегчи. Това виждаме днес, понеже знанието, което човек учи, не е в състояние да го приложи и не вижда реалните му резултати. Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо. Мото не стане част от неговия ум, човек не може да се ползува от него. Доброто и силата трябва да станат част от човека, за да може той да се ползува от тях.
към текста >>
67.
6.2. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ
,
,
ТОМ 19
Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, където пръстите играят голяма роля -
свиренето
на пиано, цигулка и другите от този род.
Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои. С това се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката, бързо и точно да реагира на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия даже ако има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера, мускулите на ръцете, ставите, много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици. За един човек от изящните изкуства - художник, музикант - инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий.
Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, където пръстите играят голяма роля -
свиренето
на пиано, цигулка и другите от този род.
Също и при приложните изкуства. Умението всичко да се направи най-добре. При полуквадрата, жаждата и стремежа към постигане на хубавото среща известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера, подтика и чувството за добро творчество липсват. МЕРКУРИЙ - МАРС При съвпад и добрите аспекти имаме един активен динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, способност към добро говорене.
към текста >>
68.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
22 ÷ 23 „Какво показва пението и
свиренето
?
Всеки човек обича да се качва на по-ниски места, но на високи места малцина се качват.” 75. ПРЕХОДНИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО: 29 лекция от Учителя, държана на 5 юли 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. V. София, 1928. с.
22 ÷ 23 „Какво показва пението и
свиренето
?
- Докато човек пее и свири, енергиите у него са положителни и възходящи, престане ли да пее и свири, енергиите преминават в отрицателни и низходящи. В такъв човек се събират разрушителни енергии и той изпада в един свят на безпорядък и дисхармония. Този свят е свят на неразумност. Ето защо, всички окултни школи препоръчват пението и свиренето като средство за тониране, за излизане от известно дисхармонично или отрицателно състояние. Изпаднете ли в някое низходящо състояние, постарайте се, макар и по изкуствен начин, да си създадете разположение за пение или свирене.
към текста >>
Ето защо, всички окултни школи препоръчват пението и
свиренето
като средство за тониране, за излизане от известно дисхармонично или отрицателно състояние.
София, 1928. с. 22 ÷ 23 „Какво показва пението и свиренето? - Докато човек пее и свири, енергиите у него са положителни и възходящи, престане ли да пее и свири, енергиите преминават в отрицателни и низходящи. В такъв човек се събират разрушителни енергии и той изпада в един свят на безпорядък и дисхармония. Този свят е свят на неразумност.
Ето защо, всички окултни школи препоръчват пението и
свиренето
като средство за тониране, за излизане от известно дисхармонично или отрицателно състояние.
Изпаднете ли в някое низходящо състояние, постарайте се, макар и по изкуствен начин, да си създадете разположение за пение или свирене. По естествен начин може да пее и да свири само този човек, които има някакъв висок идеал в своята душа. Този човек пее за своето отечество, за светли бъднини, за ангелите, за Бога - за всичко велико и красиво в света. Няма ли някакъв идеал в душата си, или някаква идея в ума си, той не може да пее. Окултният ученик, като пее и свири, той е проникнат от някаква идея.
към текста >>
Изпаднете ли в някое низходящо състояние, постарайте се, макар и по изкуствен начин, да си създадете разположение за пение или
свирене
.
22 ÷ 23 „Какво показва пението и свиренето? - Докато човек пее и свири, енергиите у него са положителни и възходящи, престане ли да пее и свири, енергиите преминават в отрицателни и низходящи. В такъв човек се събират разрушителни енергии и той изпада в един свят на безпорядък и дисхармония. Този свят е свят на неразумност. Ето защо, всички окултни школи препоръчват пението и свиренето като средство за тониране, за излизане от известно дисхармонично или отрицателно състояние.
Изпаднете ли в някое низходящо състояние, постарайте се, макар и по изкуствен начин, да си създадете разположение за пение или
свирене
.
По естествен начин може да пее и да свири само този човек, които има някакъв висок идеал в своята душа. Този човек пее за своето отечество, за светли бъднини, за ангелите, за Бога - за всичко велико и красиво в света. Няма ли някакъв идеал в душата си, или някаква идея в ума си, той не може да пее. Окултният ученик, като пее и свири, той е проникнат от някаква идея. Някои хора започват да пеят вдъхновяват се, но изведнъж дойде съмнението, и те казват: „Защо ли ще пеем?
към текста >>
69.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
За един музикант ще мислите по онова, което е написал, или от неговото
свирене
.
Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа. Сега аз бих отишъл много далече, да ви запозная с тези светове, но много работи спъват основната идея. Ако дойдете до материалния свят, вие казвате: какво трябва да мислим най-после за Бога. За Бога ще мислите тьй, както когато прочетете съчинението на някой философ, според съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за един художник от картините му.
За един музикант ще мислите по онова, което е написал, или от неговото
свирене
.
За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате.
към текста >>
70.
ВЯРВАМ И ПОЧИТАМ
,
,
ТОМ 20
Свирене
иска!
- То е написано на Вашето чело, ей тук - показва Той с пръст на своето. - Имате центрове, които сочат това. Добре, ако Вие само изучавате, да речем, биографията на Паганини или на Бетовена, ако знаете точно кога кой какво е написал, ако вярвате, че са отлични музиканти и ги почитате, но не свирите нищо, мислите ли, че сте ученици на тоя или оня музикант, или че сте изобщо музикант? - Разбира се, не - каза усмихнато дамата. - Тогава и тия, които знаят и учат Евангелието и разправят какво е правил Христос, са подобни «музиканти».
Свирене
иска!
Не хора, които знаят Евангелието, а които го живеят, са християни. Не които говорят за музикантите, а които свирят като тях, защото Христос каза: «И по-големи от тия дела ще вършите! » - Разбирам - каза дамата, като леко наведе глава, - но тогава коя черква е права? Къде трябва да се търси Божият път? - Кое трябва да съществува преди всичко - черквата или Божиите закони?
към текста >>
71.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
Той продължаваше
свиренето
си и само с глава ми посочи къде да седна.
Слънчевата светлина хлуеше от два широки прозорци и като че ли цялата обстановка беше станала по-друга, по-проста, по-обикновена. Самата магическа лампа, която така много ме учуди, сега ми се виждаше като обикновен кръгъл съд, пълен с масловидна течност, която изглеждаше зеленикава на дневната светлина и постоянно се колебаеше. Намерих го седнал на един удобен плетен стол, с цигулка в ръка. В мен нещо беше станало... не знам какво, но като че ли значителна част от обаянието бе изчезнала, беше се събудил духът на европееца, мощният дух, който в миналото бе покорил океани, континенти и раси... Дневната светлина бе ми дала кураж и увереност. Аз, да си призная, започнах да разглеждам обстановката с известна доза високомерие, тъй като тя ми се струваше съвсем друга на вид - простичка, обикновена.
Той продължаваше
свиренето
си и само с глава ми посочи къде да седна.
Това ме още повече докачи, види се, пресният въздух и тия много въпроси, с които бе ме засипал спътникът ми, бяха, може би, раздразнили моето подсъзнание. Той продължаваше да свири, а мен в туй време като че ли ме подгряваха, като някой казан, в който налягането расте и се приближава до експлозията... Мелодиите, които той свиреше, ми се видяха странни. Самият му маниер да си служи почти изключително с върха на лъка му даваше възможност да свири мелодии, които имитираха някакви стихийни звукове, напомнящи тия, които предшествуват бурята. Без да ща, се заслушах. И постепенно стаята като че ли взе да се пълни със сиворъждява мъгла, после в нея започна да просветва нещо - като да изхождаше светлина от цигулката.
към текста >>
72.
ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ
,
,
ТОМ 20
Или например: щом стане 12 часът, фабриките почват да свирят, но часовникът не може да се сметне за причината на това
свирене
, защото часът може да сочи 12, без да свирят (празник, например).
Например цинк и въглен с нишадър като турим, казваме, че се образува ток, който кара звънец да дрънка, но нищо не виждаме от тия вътрешни отношения, а констатираме само външни факти с известна последователност във времето. Но дали те са единствените и съществените? Или те са само най-близките до нашето съзнание, или до оная амплитуда на сетивни възможности, с които разполага нашето развитие в дадена епоха?... И дали последователността във времето на два процеса е и причинна връзка, или се намираме само при съвпадение на факти, които ние временно свързваме в едно? Еднообразни движения на лъка може при все това да дават начало на различни звукове.
Или например: щом стане 12 часът, фабриките почват да свирят, но часовникът не може да се сметне за причината на това
свирене
, защото часът може да сочи 12, без да свирят (празник, например).
А обратно може да се случи: без да е 12, да свирят - пожар, например. Не сме ли и ний тъй обединили съвършено странични факти в нашата съвременна наука, а сме пренебрегнали хиляди други още възможни и които на по-ограничените се струват да нямат нищо общо помежду си. Във всяка храна има положителна и отрицателна страна. И нещо, което расте, и нещо, което умира, процес на асимилация и дезасимилация - това, което се приобщава към по-висш живот, и това, което отпада. Когато един човек яде, той взима от храната това, което му трябва, но само ако е в нормално психично и физиологично състояние.
към текста >>
73.
2. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г, София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 36 ÷ 39
,
,
ТОМ 21
” - „Скоро ще разбереш.” И наистина, като чуе
свиренето
на куршумите и гранатите около себе си, той моментално се сгушва, скрива се в окопа.
„И наслаждавай се с благо; и ето, и то е суета.” (1 ст.) Младият, който едва влиза в живота, иска да се наслаждава от неговите блага, но като опита наслаждението, казва: „И това е суета.” Младият войник, който не е влизал още в сражение, тръгва за бойното поле накичен, добре стегнат, препасан с пушка - гордо пристъпва. Влезели в боя, опитали куршумите, търколи ли се веднъж на земята, изгубва вече своята напетост и самоувереност. Който не е страдал, лесно говори за атаки и за победи; който е страдал, повече мълчи и мисли. Войникът, който е опитал свойствата на куршумите и на гранатите, като влезе в окопа, свие се и кротува. Младият го пита: „Защо си толкова страхлив?
” - „Скоро ще разбереш.” И наистина, като чуе
свиренето
на куршумите и гранатите около себе си, той моментално се сгушва, скрива се в окопа.
Докато не е раняван, войникът е смел, въодушевен, мисли, че ще направи нещо. Щом го ранят, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „Суета на суетите, всичко е суета,” Така казва и старият човек, който се е вкиснал вече. Като се огледа надясно-наляво и види, че цял е потънал в рани, казва: „Доста вече смелост! Сега ще стоя настрана, далеч от куршумите.” „Рекох за смеха: лудост е; и за веселбата: що ползува тя? ” (2 ст.) „И помислих в сърцето си: Да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове, да го правят под небето през всичките дни на живота си.” (3 ст.) - Всичко това Соломон е преживял, понеже му [е] било наложено от Провидението, Той бил окултен ученик, вследствие на което му дали да разреши известни задачи.
към текста >>
74.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Първа част
,
ТОМ 21
Тя казала на дядо ми да помоли кръчмаря да спре
свиренето
на гайдата.
Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки. 4. Кръчмарят и спуканата гайда Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата. Гостите били в салона и Величка сервирала вечерята.
Тя казала на дядо ми да помоли кръчмаря да спре
свиренето
на гайдата.
Кънчо веднага слязъл долу и предал молбата на баба ми. Кръчмарят отговорил, че това са му клиенти и не може да ги изпъди. Величка се ядосва много и го праща втори път, но без резултат. Учителят, Който по това време разговарял с приятелите, се изправил, обърнал се и казал: „Искате ли да спрем гайдата? ” Величка се зачудила на думите Му, понеже нищо не Му била казала.
към текста >>
75.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
И
свиренето
й ми се виждаше грубо.
” Погледнах я и разбрах, че повече няма да имам нищо общо с нея. Вулгарна и безцеремоннаг тя ме обвини веднага, че искам да я подслушвам. А аз я видях от толкова далеко, и нито чувах що говори, нито разбирах, че било на френски, и че този човек, с когото вървеше, бил французин. И това беше. Повече с нея нямах никога нищо общо!
И
свиренето
й ми се виждаше грубо.
Имах касетка с нейно изпълнение, но не обичах да я слушам. Свиреше на цигулка. Живях във Франция 7 ÷ 8 години и не бях се връщала в България да видя майка си и тримата ми братя. Бяха комунистически години. Страхувах се да си дойда през лятото.
към текста >>
76.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
Навсякъде ще се чуват песни и
свирене
.
Хората на Шестата раса ще спасят Петата от тази страшна финансова криза, която се задълбочава още повече. Те ще внесат любовта в живота, и тя ще бъде разменна монета. Цялата банкова финансова система ще изчезне, ще отиде в ада, откъдето е дошла, черните ще бъдат вързани, и на Земята ще се възцари в миниатюр Царството Божие, живот на мир, хармония и велика любов между душите. Затова се готвим ние сега. Музиката ще бъде най-важният фактор в този светъл живот.
Навсякъде ще се чуват песни и
свирене
.
Сутрин след Юпитер изгрява една светла звезда - това е Арктур - звездата на любовта и на Франция. Голямата мечка, опашката й я сочи. В петък (в сряда) се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията. Косю и Грива ми казаха неделя 24, че прогнозата дава дъжд, трябва да се изнесе лекцията на пейките при къщата на Райна. Аз отговорих: „Ще си поръчам хубаво време.” В събота валя през нощта, но отидохме с Елена на Бивака.
към текста >>
77.
I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
В циркуса на Маричините езера Орфей със своите песни и
свирене
привлича всички хищни и тревопасни животни, и те омаяни от чудните му мелодии, стават кротки и не се нападат.
Те минават през строга дисциплина, за да се подготвят за възприемане на великото знание. Така в Египет се подготвят много философи и учени, които занасят своето знание в Индия и Гърция. В Египет те получават посвещение. Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други.** Школата на Орфей е при изворите на река Марица в подножието на Мусала. За това споменава и Едуард Шур е в книгата си "Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала.
В циркуса на Маричините езера Орфей със своите песни и
свирене
привлича всички хищни и тревопасни животни, и те омаяни от чудните му мелодии, стават кротки и не се нападат.
Неговата музика оказва могъщо въздействие и върху хората като ги подтиквала към добър, хармоничен общ живот. Този циркус е наречен Олтара, а Маричината долина - Долината на безмълвието. „Има на Земята една ложа от учени, които се събират да разискват научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за 3емята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на Земята, и те не го знаят положително, и те правят предположения за него.
към текста >>
78.
Лекуване на хора- Мария Шопова
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя
,
ТОМ 22
Скоро напусна
свиренето
.
Йорданка има две дъщери и много мъчнотии с отглеждането им. 8.3 Малката Арлета е при баба си Мария, която я отгледа до 18 години.Всички несгоди и товари, изживени от дъщерите й се сипеха върху главата на сестрa Мария Шопова. Арлета учеше цигулка в Музикалното училище и го завърши. Стана добра цигуларка. Арлета беше претенциозна и работата не й вървеше.
Скоро напусна
свиренето
.
Баща й Павел беше главен инженер на Кремиковци и много обичаше дъщеря си и сестра Мария, която я гледаше. Арлета беше красиво момиче и обикна едно момче, с което имаше хубаво приятелство. Тя ме обичаше и мен. Веднъж като приказвахме, тя се разсъблече гола пред мен и баба й и ме попита какъв ще е живота й занапред. Погледнах я и казах, че ще мине през големи страдания, особено в отношенията си с момчетата.
към текста >>
79.
Г. Промени в Паневритмията и песните на Учителя,как се свири и играе Паневритмията.Бележки
,
,
ТОМ 22
Един застъпник за по-бързото
свирене
беше Кирил Икономов.
Понеже българите се ръководят от падналият Бог Сатурн, са крайно критични и много мъчно могат да приемат новото учение. „Най-мъчно от всичките народи по света", както казва Учителя. Затова имаме тези патологични прояви към Словото, Музиката и Паневритмията. Някои предложиха на музикантите още 1936-1937 г. да свирят по-бързо, за да изиграват Паневритмията.
Един застъпник за по-бързото
свирене
беше Кирил Икономов.
Срещу него застанаха повечето музиканти начело с брат Гавраил Величков и Асен Арнаудов. Учителят прекрати спора, като една сутрин след Паневритмията донесоха метроном, и Той извика брат Галилей и Асен Арнаудов и определи точно такта на всяко упражнение и го записаха на Паневритмията, която излезе в 1938 г. Например „Скачане" Andante (ММ...=80), „Тъкане" Andante (ММ...=76), „Сила, здраве е богатство" - Moderato, „При всичките условия" - Alle- gretto, „Скитах се по гори и планини" - Lento, „Стъпка по стъпка" Allegretto (ММ ...= 70) и т.н. Тримата написаха и темпата на братските песни. Например„Цветята цъфтяха" Moderato и всеки що годе запознат с музиката, може да прочете темпото и да го изпълни.
към текста >>
Това бързане се прояви по време на
свиренето
на брат Филип Стоицев към 1990 г.
Прескачахме № 11 „Евера" и свиреха № 12 „Скачане". Прескачахме № 13 „Тъкане", и свиреха № 14 „Мисли" , прескачах ме № 15 „Аоум " и свиреха № 16 „Изгрява Слънцето", прескачахме № 17 „Квадрат" и свиреха № 18 „Красота" , прескачахме № 19 „Подвижност", и свиреха № 20 „Побеждаване", прескачахме № 21 „Радостта на земята", и свиреха № 22 „Запознаване", прескачахме № 23 „Хубав ден" и свиреха № 24 „Колко сме доволни", прескачахме № 25 „Стъпка по стъпка" и свиреха № 26 „На ранина", № 27 „Дишане и № 28 „Промисъл". Така Паневритмията се изиграваше за малко повече от половин час и чиновниците отиваха на работа на време, а ние останалите изигравахме „Слънчевите лъчи" и „Пентаграма". Празник беше неделя, когато след беседата играехме цялата Паневритмия. Така беше по времето на Учителя, но след Неговото заминаване не помня случай да се е играла Паневритмията с упражненията през едно.
Това бързане се прояви по време на
свиренето
на брат Филип Стоицев към 1990 г.
Музикантите все бързаха по работата, която имаха, а Филип беше зъболекар и бързаше да приеме пациентите си и така Филип Стоицев наложи Паневритмията да се свири по френски образец - аеробично, бързо да свършва и музикантите да си гледат работата. Аз притежавам един такъв френски запис, при който не може да се играе Паневритмия, а само да се ръкомаха и тича. Това материалистично течение в Братството се усили много, особено след завръщането на Благи Жеков от поклонението му на Михаил Иванов във Франция, след което започнаха да свирят Паневритмията близо 2 пъти по-бързо. Б. Жеков под давлението на Антония и Янко от Димитровград измени изпълнението на упражнение № 11 - Евера. След изсвирването на упражнението един път не повтаря от знака за повторение след 20 такт (птички хвъркат), даден от Учителя, а го измества 4 такта назад, след 16- тия (въздух благодат), като се изменя мелодията и упражнението се удължава с 4 такта.
към текста >>
80.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА
,
,
ТОМ 22
Ако е въпрос за
свирене
, могат да се нагласят цигулка и пиано, китара и цигулка и др.
Слушайте, какво Той ви говори. Не изисквайте да говори на всички хора като на вас. Той говори на всички по различен начин. Някой ме пита, какво да мисли за даден човек. Няма какво да мислиш, слушай само какво говори.
Ако е въпрос за
свирене
, могат да се нагласят цигулка и пиано, китара и цигулка и др.
Следователно, каквато народност и религия да сте, вие можете да се нагласите на един ключ и да свирите заедно. Всички можем да бъдем носители на една идея. Сега всички сте обременени от въпроса за прехраната, а това ви разединява. Бих желал всички религиозни и духовни хора в София да създадем една приятна атмосфера, да вложим в ума си мисълта към обединяване. Нека всички дадем път на Божественото Начало в себе си.
към текста >>
После ще дойде
свиренето
с китари и арфи.
Не очаквайте такива неща. Вярно е, че човек трябва да се спаси, но работа се иска от него. Наготово нищо не се дава. Сегашните бащи и майки са роби. Първо те трябва да се освободят от робството.
После ще дойде
свиренето
с китари и арфи.
Идете в публичните домове, да видите как живеят вашите сестри и братя. Първо трябва те да се освободят, а после ще мислите, как ще ви посрещнат горе. Като свършите добре работата си на земята, тогава ще отидете горе, и ще ви посрещнат с китари и с венци. Докато сте на земята, пейте и свирете на ония, които са нажалени и наскърбени. - Нямаме още знания.
към текста >>
81.
1. ЗЕМЯТА ИЗЛИЗА ОТ 13-та СФЕРА
,
,
ТОМ 22
Време е всеки да направи опит, да прояви изкуството, силата и умението си в
свирене
, в правене на добро."
Казано е в Писанието: „Кротките ще наследят земята" Колко от сегашните хора са кандидати за това наследство? Малко хора са готови да наследят земята. Много цигулари има днес, но малцина могат да участвуват в симфонически оркестър. Много християни има на земята, но малцина свирят в симфоничния оркестър на живота. Не е лесно да свириш по всичките правила на новата музика.
Време е всеки да направи опит, да прояви изкуството, силата и умението си в
свирене
, в правене на добро."
към текста >>
82.
2. Един плодовит курс по есперанто
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
След това имаше декпамации и хуморески с поучителни добри мисли, песни,
свирене
.
Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия. Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна. Тази вечер лекторът говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли не само всеки да продължи да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенствуване на есперантската канцелария при читалище «Антим I» в същия град. Той подчерта, че човекът е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всяка човешка душа. И че идеалът на всекиго е да работи и за доброто на цялото човечество.
След това имаше декпамации и хуморески с поучителни добри мисли, песни,
свирене
.
Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера - мисли на един начинающ, които заслужават внимание: «Драги съидейници, преди да чуете идеала на есперантиста и на разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка на един разумен човек с доброто, с първоизточника, с Твореца, му дават възможност да развие и приложи любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот; както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие, когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва: 1. Да облече дрехата на любовта - т. е. трябва да обича всяка човешка душа и да не прави насилие, защото тази дреха не се мени - истинската любов всякога обича и подмладява човека; 2. Да облече дрехата на мъдростта, т.е. да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява; 3.
към текста >>
83.
IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
982-983 се обяснява защо са въвели
свиренето
2 пъти с 2 повторения.
Започват да удължават упражнението, като го повтарят 4 пъти. А какъв е смисълът на упражнението, е описано в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». Прочетете си я. 4. В «Изгревът», том XXI, на стр.
982-983 се обяснява защо са въвели
свиренето
2 пъти с 2 повторения.
Ето защо бяха публикувани нотите на «Евера» на стр. 984 и със звездичка (*) бе обозначено какво се повтаря по оригиналния текст. На стр. 985 бе поместено същото упражнение с нотния текст и с думите. 5. Сега също ще приложим тези 2 страници за доказателство на нашата бележка, че се свири един път до края и повторението започва оттам, където е обозначено с две точки ( : ).
към текста >>
84.
4. Песента Блудният син
,
,
ТОМ 24
Изпълнението и съдържанието на
свиренето
не подлежи на описание, а още по-малко за нотен запис.
Пръстите на дясната ръка докосваха струните, а с лявата ръка притягаше ключовете. Квинтите бяха чисти. Опита ги с лък. Цигулката бе готова. Той засвири.
Изпълнението и съдържанието на
свиренето
не подлежи на описание, а още по-малко за нотен запис.
Всички в салона правехме едно и също - слушахме. Странен е този музикален свят на тоновете. Необхватен и несъизмерим. Слово, изказано с тонове, преливащи се предимно в многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност.
към текста >>
85.
2. Малкото добро
,
,
ТОМ 24
Благодарение на неговото
свирене
, и аз се научих да свиря.
При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Когато отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше.
Благодарение на неговото
свирене
, и аз се научих да свиря.
Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири.
към текста >>
Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво
свирене
.
Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири.
Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво
свирене
.
И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно, как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят. - Какво свирят?
към текста >>
86.
7. Противоречията в живота
,
,
ТОМ 24
На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз се уча от неговото
свирене
Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше.
Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: "Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш". Не ми показва как да държа цигулката, лъка.
На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз се уча от неговото
свирене
Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше.
Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе от стаята, и пак ще се върне - по десет пъти излизаше от стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири.
към текста >>
87.
173. Как българинът може да си проправи път в Америка
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
С пеене и
свирене
човек може да си проправи пътя в Америка.
Бащата ги познавал, но децата не знаели, че това е той. И Учителят се разсмя със сълзи, когато разправяше как бащата извикал и децата се уплашили. Друга тема: дете пита, как грамофонните плочи - камъните, могат да произвеждат такава музика, а дърветата не могат. Той ми каза да одухотворявам природата, да накарам всички същества да говорят на прост, разбираем език. "Развивайте гласа си, пейте!
С пеене и
свирене
човек може да си проправи пътя в Америка.
Новото е потенциалите в музиката. Квартата е два потенциала - твърда и остра, а терцата е един потенциал - мека и приятна е. Шестата раса е братските отношения и Любовта. Те създават новите форми в живот. Те са досетливи хора".
към текста >>
150 вие казвате: "С пеене и
свирене
човек може да се проправи път в Америка." Вие сте пеела и свирила.
Те създават новите форми в живот. Те са досетливи хора". Учителят ми говори за хумора на американците, където той е развит. В.К.: Така, добре. На с.
150 вие казвате: "С пеене и
свирене
човек може да се проправи път в Америка." Вие сте пеела и свирила.
Весела: Да. В.К.: Учителят, той ли ви изпрати там по неговите пътища, и вие как успяхте да се справите? Ако бяхте останали, имахте ли кариера, беше ли ви сигурна кариерата? Весела: На мене ми предлагаха да отида в някаква консерватория, музикална. Една богата милионерка ми предложи да стана лекарка във Филаделфия, да ме изпрати да следвам за лекарка.
към текста >>
88.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Такъв финес при
свирене
на цигулка.
Да. В.К.: Разкажете за Учителя като музикант. Весела: Всичките му клетки бяха музика всяко движение. В.К.: На Учителя, нали? Весела: По хармоничен и музикален човек не съм видяла. Такава грация, такъв финес.
Такъв финес при
свирене
на цигулка.
Той едва докосваше струните с пръстите си, като свиреше с лъка. Лъкът просто се плъзгаше леко, леко. И на пиано като свири някой път, едва докосваше клавишите. Тсй не обичаше грубостта, шумността. Въобще, всичко трябваше да бъде фино, фино, изискано при него.
към текста >>
89.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Всички са весели, особено вдъхновение имаше, разговори, песни се припяват,
свирене
на цигулка.
Завърна се от обиколката си по проверка охраната на брега, командира на 2-а погр. рота, поруч. Василев Бенедикт - всичко е добре и благополучно. След войнишката вечеря, събраха се и офицерите 5 души, на общия си стол за вечеря. "Сладка трапеза" - приятна другарска трапеза, когато има хармония между началници и подчинени и взаимното доверие добива затвърдяване и готовност за себеотрицание по пътя на безкористното за общото благо!
Всички са весели, особено вдъхновение имаше, разговори, песни се припяват,
свирене
на цигулка.
Особено бе весел поручик Василев Бенедикт. Свири до унесеност на цигулка, придружено и с игра, и свири, и пее, и играе. Неуморим бе той тая вечер. Прибраха се офицерите в квартирите си след 11 часа вечерта, а поручика остана да продължава свиренето си и играта, и песните си... Казват: "Тоя смях и игра не е на добро, нека Господ ни закриля! "... Към 2/4 часа след полунощ - сутринта на 25 януарий се получи в щаба на дружината съобщение, че вечерта на 24 януарий, към турската охрана, към пясъчната ивица на Деркос, се чували викове "Аллах, Аллах" и като че се отправяли акламации към флота, повече се забелязвали сигнализации откъм вътрешността на морската повърхност.
към текста >>
Прибраха се офицерите в квартирите си след 11 часа вечерта, а поручика остана да продължава
свиренето
си и играта, и песните си... Казват: "Тоя смях и игра не е на добро, нека Господ ни закриля!
"Сладка трапеза" - приятна другарска трапеза, когато има хармония между началници и подчинени и взаимното доверие добива затвърдяване и готовност за себеотрицание по пътя на безкористното за общото благо! Всички са весели, особено вдъхновение имаше, разговори, песни се припяват, свирене на цигулка. Особено бе весел поручик Василев Бенедикт. Свири до унесеност на цигулка, придружено и с игра, и свири, и пее, и играе. Неуморим бе той тая вечер.
Прибраха се офицерите в квартирите си след 11 часа вечерта, а поручика остана да продължава
свиренето
си и играта, и песните си... Казват: "Тоя смях и игра не е на добро, нека Господ ни закриля!
"... Към 2/4 часа след полунощ - сутринта на 25 януарий се получи в щаба на дружината съобщение, че вечерта на 24 януарий, към турската охрана, към пясъчната ивица на Деркос, се чували викове "Аллах, Аллах" и като че се отправяли акламации към флота, повече се забелязвали сигнализации откъм вътрешността на морската повърхност. Дружинният командир чете това съобщение и обмисля, какво ли могло да сторят турците, дали биха се решили да правят десант, какво ли би могло да стане! Зер, за десант сме чели и чували из страниците само на военната история, обаче в практиката никога, никога не прилагано. Часът е вече 4 сутринта. Мъгла гъста, към брега нищо не се вижда, нищо не се забелязва.
към текста >>
90.
3. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
На сутринта стават и започват пак
свирене
и пеене песента, докато брат Сотиров добре я заучи.
Поема му багажа, остава го настрани. След обичайното посрещане, Учителя взема цигулката си, засвирва горната песен и запява. Накарва и брат Сотиров да пее и Учителя свири. Това траяло до 12 часа (24 часа) полунощ, докато брата заучи мелодията. Посочва му легло.
На сутринта стават и започват пак
свирене
и пеене песента, докато брат Сотиров добре я заучи.
След някой ден Учителя изпраща за Бургас брата бодър, успокоен. Брат Минчо Сотиров е бил доста умъчнен по делото Божие, и Учителя го извиква в София. Това е било 1927 г. По разказ лично от брат Минчо Сотиров. Салона - училище Бургас е даден от брат Минчо Сотиров.
към текста >>
91.
III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова
,
ТОМ 25
М: Но интересно, и
свиренето
Му на Него, Той се захласваше с цигулката.
Остават неща запечатани. Л: Нали учех тогаз, латински нали. М: Ммм... Л: То беше, когато аз щях да отивам да следвам, нали. М: Да. Л: Аз на Карандила почти не съм била, защото учех латински.
М: Но интересно, и
свиренето
Му на Него, Той се захласваше с цигулката.
Л: Просто се забравяше. В: Той обикновено, когато идваше в Сливен, при кого отсядаше? М: При Никола Райнов, там беше веднъж. В: Той какъв беше, учител ли беше? Л: Учител по пеене в гимназията.
към текста >>
92.
2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Свириха и академици; но тяхното
свирене
омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето.
След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.
Свириха и академици; но тяхното
свирене
омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето.
Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът на живота. След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят: „Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора, че ергени тамо ходят.” Мелодията на песента напълно подхождаше на закачливите грижовни майчини думи. После Той отхвърля отрицателното „не ходи”, а я постави другояче: „Нали ти казах, мари Стоянке, на извор за вода да идеш, кога ергени тамо ходят, на ергени джувап да даваш.” Весел смях от множество гърди съпровождаше песента му. Значи, когато има някоя „злина”, да не се бяга от нея, но да й се дава „джувап” [джувап (джевап) (тур.) - отговор.
към текста >>
Неговото
свирене
е животоносно, пълно с пламъкът на живота.
Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори. Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето.
Неговото
свирене
е животоносно, пълно с пламъкът на живота.
След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят: „Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора, че ергени тамо ходят.” Мелодията на песента напълно подхождаше на закачливите грижовни майчини думи. После Той отхвърля отрицателното „не ходи”, а я постави другояче: „Нали ти казах, мари Стоянке, на извор за вода да идеш, кога ергени тамо ходят, на ергени джувап да даваш.” Весел смях от множество гърди съпровождаше песента му. Значи, когато има някоя „злина”, да не се бяга от нея, но да й се дава „джувап” [джувап (джевап) (тур.) - отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу], като по този начин и тях, и себе си ще дисциплинира от закачливи ергени, що си нямат друга работа.
към текста >>
93.
3.2.1.4. Разказът на едно детенце
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Гласът му галеше като тихо
свирене
на кавал, усмивката му беше светла и радостна и всичко от него лъхаше на неземна сила и красота.
Сега ние си съградихме къща, в която се събираме и правиме планове за работа. Майка ни много ни помага. Когато градим, тя ни праща вода, топлина, праща ни ягки стълбове, семена за засяване цветя около къщата, храна в преизобилие и каза ни, че когато бъде готова къщата ще ни прати такива плодове, каквито никога не имало в света. Брат ни, сега беше станал много по-хубав, отколкото преди. Очите му гледаха нежно и благо.
Гласът му галеше като тихо
свирене
на кавал, усмивката му беше светла и радостна и всичко от него лъхаше на неземна сила и красота.
Някои се догаждат, че пак е дошел и ни се надсмиват, че още вярваме, но, ние не ги слушаме и тихичко си работим и помагаме на онези, които имат нужда от помощ, и весело си пеем хубави песни, които ни донесе брат ни от Царството на Татко. Често полазваме по мамините рамене, но Той, брат ни, беше по-голям и по-хубав от мама... При неговото появяване нейните дрехи бяха по-хубави, по-блестящи и по-благоуханни. Вуалът и беше по-нежно синкав и по-ярко блещеше ненагледния елмаз. Като че ли цялата тя беше осенена от неговата красота; песните й по- нежни при негово присъствие и любовта й по-голяма. Той ще остане за дълго време с нас и тъй радостни, и пеящи сладки песни, и чакаме времето да отидем в царството на добрият ни баща, с когото после ще се върнем при мама и ще останем да живеем всички заедно завинаги.
към текста >>
94.
5. Музикално общество
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота и топлота в сърцето, светлина и свобода в ума.” “Моето
свирене
има отзвук - няма да чуеш една цигулка, а множество.
За нас смело можем да кажем - създаде музикално общество като го възпита и превъзпита музикално, като го научи не само да пее, но и да слуша, да разбира, да цени музиката. За това общество музиката беше нещо свещено. Цялата вселена дишаше музика. Цялата природа звучеше. “Животът без музика не е живот.
Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота и топлота в сърцето, светлина и свобода в ума.” “Моето
свирене
има отзвук - няма да чуеш една цигулка, а множество.
Тоновете на моята цигулка се сливат в един величествен акорд." Ония, които са слушали, когато Учителя е свирил на цигулка, знаят какво значи величествен акорд. Човек може да преживее този акорд - неизразим момент жив и сияющ, когато например се създаде песента “Bexaди". Изсвирена за първи път в къщата на “Опълченска” 66. Няма човек, ученик присъствувал на раждането на Неговите песни да не е съхранил дълбоко в душата си един подобен акорд. Сега, когато се опитваме да огледаме Неговото дело, казваме: Не само песните се сливаха в един акорд, когато Той свиреше, а и цялото Негово многострадално дело, наситено от мелодия и хармония отзвучали от безпределния свят на Великата Реалност.
към текста >>
95.
6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Навик за пеене, за
свирене
не беше явление от масов характер.
Хората живееха по онова време - първите десетилетия на нашия век - по установени правила, норми, обичаи, привички. Ние идвахме от един свят в който имаше някаква схема на живот, която не можеше да не я надянат и на нас - младото поколение, не ще описвам този свят и този живот, но търся мястото на музиката в живота по онова време, когато нашата млада държава се опитваше да живее с музика и усилията за това постижение не бяха малки. Провинциалните сцени се оживяваха от музикални спектакли. Идваха видни изпълнители, даваха концерти, а и усилията не местни сили не бяха малки, Всеки помни времето на популярните концерти, които неусетно се превръщаха на музикални школи. Които имаха талант учеха музика, пееха в хорове, които обичаха музика ги слушаха.
Навик за пеене, за
свирене
не беше явление от масов характер.
За съжаление до ден днешен то не е станало. Хората не пееха тогава, не пеят и днес и като че ли тогава пееха повече. Но и тоHва не е наша тема. Спираме се само за миг върху тази история, за де отбележим състоянието на музиката като душевна потребност, като всекидневна нужда. Другояче не можем да си обясним бликналите чувства, когато пристъпвахме прага на събранията през неделните и школните дни.
към текста >>
96.
32. Колонията на „Възражданци” в България. В Алан Кайряк.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
И каква радост светеше в неговите големи, чисти очи, когато виждаше, че със
свиренето
си доставяше радост на селяните.
- Не, това не е за нас - казва други. - Ние сме готови да се удавим един друг, а не да си помогнем. И кой знае докога ще продължава това! Понякога Жечков донасяше цигулката си и свиреше. А той свиреше хубаво.
И каква радост светеше в неговите големи, чисти очи, когато виждаше, че със
свиренето
си доставяше радост на селяните.
По молбата на селяните ние започнахме да устройваме в кафенето вечерни четения. За тях това беше интересно разнообразие. Понеже беше есен, работа почти нема, вкъщи скучно, а да играят постоянно на карти и да пият кафе и чай, омръзва. Ние започнахме четенията си с народните приказки на Толстоя. Само да можехте да видите с какъв интерес слушаха селяните разказа!
към текста >>
97.
33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
При вида на това люлеещо се море от червени фесове, слушайки бесните викове на турците и
свиренето
на летящите куршуми, аз замрях на мястото си от ужас.
Антонов, с един кръг от едномишленици, опитал да възпита себе си в духа на Нитчше - да убие в себе си всяко чувство на симпатия, жалост и любов към хората и животните и да развие вместо тях жестокостта към всичко и всички, запазвайки уважение само към себе си. В тази кампания на „последователи” на Нитчше съзрява плана да отидат заедно с революционните чети в Македония и там убивайки, да възпитават у себе си безразличие към хората и техните страдания. „Аз - разказваше Антонов - изпитах възторг и радост при преминаването на пограничните планини. „Ето, скоро ще настъпи часа на великия урок” - мислех си аз. Но още не успели да стъпим в Македония и турците ни оградиха.
При вида на това люлеещо се море от червени фесове, слушайки бесните викове на турците и
свиренето
на летящите куршуми, аз замрях на мястото си от ужас.
Там при мене повалиха като сноп моя съсед. Кръвта шурна от раните му на струя като ме опръска. Аз съвсем не можех да повдигна пушката си. Ръцете ми трепереха, цялото ми тяло се тресеше. Ужас и страх за живота ми напълниха цялото ми същество.
към текста >>
98.
34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Понякога, нощем, ние захвърляхме работата и изтичвахме на двора, за да послушаме смеха,
свиренето
и плача на чакалите, които рязко и грубо нарушаваха величествения покой на тъмната замислена нощ.
Тъй че 8 страници ние печатахме за 2 дена, 16 страници за 5 дена. А целия номер, с брошуровката и всички неочаквани пречки ще ни отнеме 22-25 дена. Първият номер трябваше да се вози в града, да се разпрати и наново да се залови работата. По този начин, за всеки номер нам едва ни стигаха 30 дена. Неделните дни ние празнувахме, посвещавайки ги на общение с народа.
Понякога, нощем, ние захвърляхме работата и изтичвахме на двора, за да послушаме смеха,
свиренето
и плача на чакалите, които рязко и грубо нарушаваха величествения покой на тъмната замислена нощ.
В този див концерт имаше нещо присвиващо сърцето, дразнещо и приятно. Или пък до нас достигаше плясъка на разбиващите се о брега вълни - сякаш този звук се извиваше по долината на реката и лазеше по земята, като я караше да потрепери. Ние оставяхме работата, присядахме до стената и слушахме „салютите" на вълнуващото се море, вгледвайки се в красивите мигащи звезди, които осяват черното южно небе с милиарди ярки и разноцветни огънчета Ние се вслушвахме в тишината на нощта, рядко нарушавана от самотния и глух лай на някое закъсняло куче. И в тези прекъсвания на любимата работа, чувствувайки и съзнавайки нещо ново, неузнаваемо и величествено - ние се изпълвахме с нова радост, нов възторг. Още от първия номер ни стана ясно, че ще успяваме да печатаме само списанието и че тази работа ще заеме цялото ни време - няма да имаме време да се занимаваме с обработката на градината.
към текста >>
Всички чувствуваме умора и постоянно поглеждаме към огъня - не се ли чува
свирене
?
Ние веднага захвърляхме работата, тичахме на рекичката, къпехме се и освежени, отивахме в колибата. След закуската, като отдъхвахме малко, ние пак отивахме на работа и работехме така до обед. Тежко беше да се работи в горещите летни дни. Слънцето пали, въздуха трепери от горещина, а ние, наведени все удряме и удряме с мотиките засъхналата глина. Слънцето е вече над самите ни глави.
Всички чувствуваме умора и постоянно поглеждаме към огъня - не се ли чува
свирене
?
Най-сетне чуват се познатите звуци на сигнала. Ние захвърляме работата и пак тичаме да се прохладим в рекичката. Обеда ни е все същия: неизменния фасул с постно масло и пипер. Само когато излезе наш зеленчук, започнахме да си разнообразим яденето. След обед всички се изпокриват в своите кътчета: един в колибата, друг под храстите, трети чете или пише.
към текста >>
99.
35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Най-често това ставаше вечер, когато ние, захвърляйки всичката работа и грижи, насядвахме около колибата, под красивото и тихо звездно небе, греейки измъченото си тяло на топлината на огъня или слушайки в общата стая ту замислено, ту весело, игривото
свирене
на Жечков.
Но ние се надявахме, че всичко това ще премине, че нашите отношения ще се подобрят. Че всичко това са прости и дребни търкания вследствие на разните характери. Ние не виждахме своята основна грешка. Често ние всички живеехме в ужасно напрежение. Но случваха се периоди, когато всички ние сваляхме от себе си това лошо настроение.
Най-често това ставаше вечер, когато ние, захвърляйки всичката работа и грижи, насядвахме около колибата, под красивото и тихо звездно небе, греейки измъченото си тяло на топлината на огъня или слушайки в общата стая ту замислено, ту весело, игривото
свирене
на Жечков.
Той свиреше като истински артист, влагайки в звуците на своята цигулка всичката сила и широта на своята чиста и възторжена душа. И в нашите души влизаше покой. Наново се разпалваше същият ентусиазъм и същата вяра в живота и хората, която ни събра за този нов, непривичен и често тъй тежък живот. Всички ставаха ласкави и весели. Започнахме отново да мечтаем за нашия общ живот, за тези дела и подвизи, които ни очакваха на нашия път.
към текста >>
100.
1.12. Ний сме най-щастливите хора на света!. Рила - Седемте езера (август, 1970 г.).
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Дава от сърце, дава с радост - жертвува от своята почивка, от своето време, от своето спокойствие, за да могат другите, за да могат всички братя и сестри да се ползуват от нейното
свирене
.
Какво по-голямо щастие от това! Щастлива е Мичето, когато сутрин, в предразсветния час на утрото, ни буди със звучния си глас, с думите на песента: "Събуди се, братко милий, от дълбок сън ти стани. И веригите вековни от нозете си снеми..." Щастлива е тя, когато Горе, на Молитвения връх всяка сутрин, при първия лъч на Слънцето, свири песните на Учителя на своята цигулка, съпровождайки общия хор на братята и сестрите Щастлива е, когато свири на Паневритмията, изпълвайки със сила и живот небесните, Божествените звуци, давайки ни възможност, на всички нас, да се потопим чрез тази музика в безпределния океан от светлина и красота, който представлява от себе си Паневритмията. Щастлива е, защото всяка година прекарва по месец, месец и половина, горе, във висините, дето всичко е красота, свежест, озарение, вдъхновение, сила и живот. Щастлива е, защото дава, винаги, непрестанно дава - щедро, безкористно, безусловно.
Дава от сърце, дава с радост - жертвува от своята почивка, от своето време, от своето спокойствие, за да могат другите, за да могат всички братя и сестри да се ползуват от нейното
свирене
.
Щастливи сме всички ний, които се ползуваме от великите блага на живота, на природата, на Рила... Щастливи сме всички ний, които поехме нагорния път, ръководени от от Учителя, отзовавайки се на Неговото Слово. Щастливи сме всички ний, които влязохме в светлината на живота, обгърнати от Неговата Любов и Мъдрост! НИЙ СМЕ НАЙ-БОГАТИТЕ ХОРА НА СВЕТА! Тия думи чух само няколко дни по-рано - идвайки от града, изкачвайки се по стръмнините, водещи към „Седемте езера". И от кого?
към текста >>
НАГОРЕ