НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
29
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Тя казала на дядо ми да помоли кръчмаря да спре
свиренето
на гайдата.
Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.4. Кръчмарят и спуканата гайда Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата. Гостите били в салона и Величка сервирала вечерята.
Тя казала на дядо ми да помоли кръчмаря да спре
свиренето
на гайдата.
Кънчо веднага слязъл долу и предал молбата на баба ми. Кръчмарят отговорил, че това са му клиенти и не може да ги изпъди. Величка се ядосва много и го праща втори път, но без резултат. Учителят, Който по това време разговарял с приятелите, се изправил, обърнал се и казал: „Искате ли да спрем гайдата? ” Величка се зачудила на думите Му, понеже нищо не Му била казала.
към текста >>
2.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Той със своята цигулка иска да покаже, че
свиренето
може да се употреби окултно.
Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея.
Той със своята цигулка иска да покаже, че
свиренето
може да се употреби окултно.
Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат.
към текста >>
3.
Учителя дава песента 'Кажи ми Ти Истината II' - гр.София
, 26.11.1924 г.
В музиката има само един правилен начин – той е идейният образ, когато музикантът се усеща щастлив, че е схванал тази първообраз при пеенето или
свиренето
изобщо.
, Общ окултен клас, IV година, 7-а лекция, ("Пелените на живота. Радости и скърби"). Учителя казва: При сегашното схващане на музиката в какво седи силата на пеенето? Една песен или едно упражнение може да се изпее по различни начини.
В музиката има само един правилен начин – той е идейният образ, когато музикантът се усеща щастлив, че е схванал тази първообраз при пеенето или
свиренето
изобщо.
Например вземете следното упражнение: Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа! Това е едно просто изречение. Как бихте го изпели? – По различни начини. Всеки от вас би го изпял по особен начин.
към текста >>
4.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното
свирене
омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето.
От там ще да е това навременно благо... Отгоре на това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце. Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост.
Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното
свирене
омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето.
Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят:„Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора, че ергени тамо ходят.”Мелодията на песента напълно подхождаше на закачливите грижовни майчини думи. После Той отхвърля отрицателното „не ходи”, а я постави другояче:„Нали ти казах, мари Стоянке,
към текста >>
Неговото
свирене
е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя.
Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето.
Неговото
свирене
е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя.
Запя тъй, както старите на подбив пеят:„Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора, че ергени тамо ходят.”Мелодията на песента напълно подхождаше на закачливите грижовни майчини думи. После Той отхвърля отрицателното „не ходи”, а я постави другояче:„Нали ти казах, мари Стоянке, на извор за вода да идеш,
към текста >>
5.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
Не знаете какво нещо е
свиренето
.
Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом Царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Веднъж Учителят каза: "Вие не сте свирили още.
Не знаете какво нещо е
свиренето
.
Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам.
към текста >>
6.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август
, 23.08.1933 г.
Затова след пеене или
свирене
музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава.
И старият текст е хубав, но този текст с тази мелодия има по-близко отношение до човека. Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник. И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си. Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си.
Затова след пеене или
свирене
музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава.
Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво. На този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш. Представете си, че някой посочва някого между сто души и казва: „Обичам те“. Другите не знаят кого цели той, мислят, че този, когото обича, е в първата редица. Те никога няма да познаят кой кого обича.
към текста >>
7.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч.
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв.
към текста >>
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>
8.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч.
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв.
към текста >>
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>
9.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч.
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв.
към текста >>
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>
10.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в
свирене
на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч.
Залових се със
свирене
и заучване на новата песен „Буря в душата ми".
На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода. До обед си направих, циментирах площадката под мазата, да не тече водата по стената, а из чучур. Дойде Г. Тахчиев и Катя Грива и Еленка, заловихме разговор. С Тахчиев обядвахме заедно.Следобед донесох 170 лева на Учителя по задачата за еднодневното събиране в касата на Господа, за цялата година - 370 лв.
към текста >>
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене,
свирене
и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>
11.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Тя казала на дядо ми да помоли кръчмаря да спре
свиренето
на гайдата.
Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.4. Кръчмарят и спуканата гайда Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата. Гостите били в салона и Величка сервирала вечерята.
Тя казала на дядо ми да помоли кръчмаря да спре
свиренето
на гайдата.
Кънчо веднага слязъл долу и предал молбата на баба ми. Кръчмарят отговорил, че това са му клиенти и не може да ги изпъди. Величка се ядосва много и го праща втори път, но без резултат. Учителят, Който по това време разговарял с приятелите, се изправил, обърнал се и казал: „Искате ли да спрем гайдата? ” Величка се зачудила на думите Му, понеже нищо не Му била казала.
към текста >>
12.
Учителя дава песента 'Той иде'
, 7.01.1939 г.
Д: Полуфлажолет, така едно особено
свирене
имаше, което даже и нашите музиканти не можеха да го имитират.
Тъй за цигулките нищо не знам. Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си поддържа техниката, трябва да си цигулар. Нямаше такова нещо при Него, обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно. В: Като какво?
Д: Полуфлажолет, така едно особено
свирене
имаше, което даже и нашите музиканти не можеха да го имитират.
Това беше Негово свирене, значи ако ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят свири. Не да знам какво свири, а за начина, по който го свири. И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси, лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси нататък.В: Тука виждаме една снимка, на която са наредени всички музиканти,тя е описана.
към текста >>
Това беше Негово
свирене
, значи ако ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят свири.
Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си поддържа техниката, трябва да си цигулар. Нямаше такова нещо при Него, обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно. В: Като какво? Д: Полуфлажолет, така едно особено свирене имаше, което даже и нашите музиканти не можеха да го имитират.
Това беше Негово
свирене
, значи ако ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят свири.
Не да знам какво свири, а за начина, по който го свири. И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси, лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси нататък.В: Тука виждаме една снимка, на която са наредени всички музиканти,тя е описана. Сега ставаше въпрос за Кавалджиев, какво ще ни кажете за него?
към текста >>
13.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на
свиренето
?
След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха.
Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на
свиренето
?
" - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре!
към текста >>
14.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
“В цигулката Учителя не търсеше виртуозност, една особена мекота имаше, нещо много особено – разказва Димитър Грива – нещо подобно на полуфлажолет, едно особено
свирене
имаше, което даже и отличните ни цигулари не можеха да наподобят.
Има голям хор, оркестър от 50 души, Учителя дава нови песни, които музикантите записват. “Беше Рождество Христово, в малкия салон – разказва Димитър Грива – Учителя запя и аз започнах да записвам, бях на стария жълт роял.” Така се появява песента “Той иде! ” Учителя обича да общува с музикантите. При такива срещи се раждат идеи, записват се песни.
“В цигулката Учителя не търсеше виртуозност, една особена мекота имаше, нещо много особено – разказва Димитър Грива – нещо подобно на полуфлажолет, едно особено
свирене
имаше, което даже и отличните ни цигулари не можеха да наподобят.
Толкова характерно беше Негово свирене, че ако го чуя някъде, откъдето и да е, както и да изглежда изпълнителя – ще позная, че Учителя свири”. Да запомниш незаписана беседа През 1939 г. Учителя тръгва за Мусала с шест ученици: Борис Николов, Георги Радев, Славчо Печеников, Неделчо Попов, Боян Боев и Димитър Грива. Застават на югоизточната част на върха и още преди изгрева на Слънцето Учителя започва да говори.
към текста >>
Толкова характерно беше Негово
свирене
, че ако го чуя някъде, откъдето и да е, както и да изглежда изпълнителя – ще позная, че Учителя свири”.
“Беше Рождество Христово, в малкия салон – разказва Димитър Грива – Учителя запя и аз започнах да записвам, бях на стария жълт роял.” Така се появява песента “Той иде! ” Учителя обича да общува с музикантите. При такива срещи се раждат идеи, записват се песни. “В цигулката Учителя не търсеше виртуозност, една особена мекота имаше, нещо много особено – разказва Димитър Грива – нещо подобно на полуфлажолет, едно особено свирене имаше, което даже и отличните ни цигулари не можеха да наподобят.
Толкова характерно беше Негово
свирене
, че ако го чуя някъде, откъдето и да е, както и да изглежда изпълнителя – ще позная, че Учителя свири”.
Да запомниш незаписана беседа През 1939 г. Учителя тръгва за Мусала с шест ученици: Борис Николов, Георги Радев, Славчо Печеников, Неделчо Попов, Боян Боев и Димитър Грива. Застават на югоизточната част на върха и още преди изгрева на Слънцето Учителя започва да говори. Боян Боев изважда тетрадката си, но Учителя му прави знак да не записва.
към текста >>
15.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
На сутринта стават и започват пак
свирене
и пеене песента, докато брат Сотиров добре я заучи.
Поема му багажа, остава го настрани. След обичайното посрещане, Учителя взема цигулката си, засвирва горната песен и запява. Накарва и брат Сотиров да пее и Учителя свири. Това траяло до 12 часа (24 часа) полунощ, докато брата заучи мелодията. Посочва му легло.
На сутринта стават и започват пак
свирене
и пеене песента, докато брат Сотиров добре я заучи.
След някой ден Учителя изпраща за Бургас брата бодър, успокоен. Брат Минчо Сотиров е бил доста умъчнен по делото Божие, и Учителя го извиква в София. Това е било 1927 г. По разказ лично от брат Минчо Сотиров. Салона - училище Бургас е даден от брат Минчо Сотиров.
към текста >>
16.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
Брат Симеон Симеонов, с нетърпелив нрав, понякога избързваше със
свиренето
.
Пентаграмът се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено, щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Ние свирехме под нея, а другите играеха. При такава поетична обстановка се изучаваше Пентаграмът.
Брат Симеон Симеонов, с нетърпелив нрав, понякога избързваше със
свиренето
.
Учителя каза: „Вслушвайте се в сестрата. Тя има развито ритмично чувство.“ След като научихме Паневритмията и я играехме на поляната, Учителя каза на Кирил Икономов да вземе един метроном и, както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме свирили. Често пъти, развеселени или разсеяни, забързвахме или забавяхме свиренето. Като поглеждахме стъпките на играчите, виждахме погрешките си и се коригирахме.
към текста >>
Често пъти, развеселени или разсеяни, забързвахме или забавяхме
свиренето
.
При такава поетична обстановка се изучаваше Пентаграмът. Брат Симеон Симеонов, с нетърпелив нрав, понякога избързваше със свиренето. Учителя каза: „Вслушвайте се в сестрата. Тя има развито ритмично чувство.“ След като научихме Паневритмията и я играехме на поляната, Учителя каза на Кирил Икономов да вземе един метроном и, както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме свирили.
Често пъти, развеселени или разсеяни, забързвахме или забавяхме
свиренето
.
Като поглеждахме стъпките на играчите, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите – да бъдат бавни, равномерни, пластични. Понякога утринната лекция беше по-дълга, а много от учениците бяха служещи, работници, студенти, и времето, определено за Паневритмията, от един час, караше тези, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителя казваше да се съкращават някои от гимнастическите упражнения. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да му целуваме ръка.
към текста >>
Аз казах: „Колко хубаво ще бъде в такива случаи да имаме един грамофон.“ Учителя каза: „Не, по-добре е живо
свирене
.“ Тогава у нас нямаше още магнетофони, затова казах за грамофон.
Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава, да види какви подобрения могат да се направят, и тези, които свирят – също.“ Понякога на 22 март утрините бяха ясни, слънчеви, но понякога – мразовити, снежни. Така, на един 22 март беше навалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега на поляната, за да може да се играе. Ние, оркестрантите, свирихме под навеса, до един мангал.
Аз казах: „Колко хубаво ще бъде в такива случаи да имаме един грамофон.“ Учителя каза: „Не, по-добре е живо
свирене
.“ Тогава у нас нямаше още магнетофони, затова казах за грамофон.
Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите. Беше към 20 декември 1944 г., когато аз и сестра Ярмила се разхождахме по кръга на поляната. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя, блед, заметнат с пелерината си, да се приближава към нас. Когато беше вече съвсем близо, той каза на Ярмила: „Вие, сестра, оправете гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина“ – отвърна тя.
към текста >>
НАГОРЕ