НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
203
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях
сапун
за пране.
"Кой спаси българските евреи? " Хитлер беше дошъл на власт в Германия и една от първите му задачи бе да създаде чиста арийска раса, за което трябваше да изличи от лицето на земята всички евреи в Германия, както и в окупираните от Германия страни. Това негова решение се провеждаше и дойде време да се проведе и в България. Направени бяха списъци на всички евреи, означени бяха изходните пунктове за събирането и транспортирането им в специални влакови композиции за Германия.
Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях
сапун
за пране.
Това става през лятото на 1943 година. Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз?
към текста >>
Така българските евреи бяха спасени, за да не бъдат изпратени в полските лагери, да не бъдат избити и след това претопени за
сапун
.
" и затваря вратата. Лулчев веднага запрашва с леката кола за Кричим, пристига там и намира царя. "Кой ти каза, че съм тук? " Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за София. Пристигат в министерството, извиква министър Габровски, изисква указа и лично пред министър Габровски и пред Лулчев го скъсва.
Така българските евреи бяха спасени, за да не бъдат изпратени в полските лагери, да не бъдат избити и след това претопени за
сапун
.
Лулчев се навежда, взема от пода парче от скъсаната хартия на указа и го слага в джоба си. Отива на "Изгрева", намира Методи Константинов и му го показва за доказателство, че царят е скъсал указа. Лулчев обичаше, когато свърши някаква работа, да се похвали на другите. Методи вижда парчето и казва: "Да отидем и да го покажем на Учителя! " Тръгват и ето - двамата се намират в стаята пред Учителя.
към текста >>
2.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам
сапун
за пране.
Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам
сапун
за пране.
Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината. Казах му всичко и се скарахме с него.
към текста >>
Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент
сапун
.
Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране.
Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент
сапун
.
Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината. Казах му всичко и се скарахме с него. Карах се с него и го питах, като са го хванали този побойник, защо не са го попитали кой го е изпратил.
към текста >>
Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам
сапун
, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя.
Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун.
Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам
сапун
, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя.
Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината. Казах му всичко и се скарахме с него. Карах се с него и го питах, като са го хванали този побойник, защо не са го попитали кой го е изпратил. Лулчев мълчеше за това.
към текста >>
3.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Слизам на гарата, а градчето е картина, като че ли е измито със
сапун
, че покривите, че стените, че и улиците.
Стриктни хора, не е като у нас. Но тук ни подсказаха къде да отидем. „Тук има град Щаермарк в Алпите, там има минна академия." А мен ме интересува точно това. От Виена два часа пътувам до Щаермарк. Багажът ми е оставен в хотел „Граф" в Прага, но шапката ми е на главата, не се разделям вече от нея.
Слизам на гарата, а градчето е картина, като че ли е измито със
сапун
, че покривите, че стените, че и улиците.
Такава чистота не съм виждал и не видях повече в живота си. Греят къщите, всички хубави в готически стил. А наоколо гори, а зад тях планина. Викам си: „Таман такова нещо ми трябва." Отивам в университета. Няма навалица никаква.
към текста >>
4.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Брат Георги Куртев и брат
Сапунов
престанаха да ходят.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството не забраняваше на приятелите да ходят и на черква. Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква. Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава.
Брат Георги Куртев и брат
Сапунов
престанаха да ходят.
Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой. Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво.
към текста >>
Но попа не преставаше да хули, а брат
Сапунов
кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка.
Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква. Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят.
Но попа не преставаше да хули, а брат
Сапунов
кипи, той е тъй от типа на Тарас -Булба, воювал е на Шипка.
Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чапат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой. Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво. Но това само те знаят, никой друг.
към текста >>
Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат
Сапунов
потъват в земята.
Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой. Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво. Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа.
Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат
Сапунов
потъват в земята.
Как е узнал Учителят намерението им да бият попа? В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов. Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото според приказките и според делата.
към текста >>
В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат
Сапунов
.
Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа?
В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат
Сапунов
.
Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото според приказките и според делата.
към текста >>
5.
102. ИСТИЯТ
,
,
ТОМ 2
С нея се правеше на времето
сапун
за пране.
102. ИСТИЯТ Бедна жена с деца остава без работа и изпада в голяма мизерия. Решава да тури край на живота си със сода каустик като я изпие.
С нея се правеше на времето
сапун
за пране.
В това време се отваря врата, влиза човек, изсипва паницата със содата и й казва: „Бъди спокойна, след два дни ще те назначат на работа." И действително назначават я на работа. Случва се, че след време тя се среща с наши сестри и те я довеждат при Учителя. Гледа, същият човек. Отива при него и го пита: „Ти ли си същия гдето бутна паницата? " Учителят отговаря: „Духът е Истият".
към текста >>
6.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Гатанки: Малък Сечко сред реката
сапун
прави от водата.
Пред кум се вода не гази. Бъхтано куче не пази. Слепец, слепци не води. Сам вожд на бой не ходи. Не се меси в чужди грешки, Да не си причиниш болежки. 2.
Гатанки: Малък Сечко сред реката
сапун
прави от водата.
Баба Марта го събира, За един ден го изпира. Що е то? (Ледът) 3. Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава.
към текста >>
7.
ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи
сапун
.
Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си. Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи.
От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи
сапун
.
Дори ние се изненадахме. Буците сирене се свиха и намаляха наполовина. Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи сапуни. Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език. И очакваха, какво ли ще се случи.
към текста >>
Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи
сапуни
.
Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи. От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун. Дори ние се изненадахме. Буците сирене се свиха и намаляха наполовина.
Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи
сапуни
.
Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език. И очакваха, какво ли ще се случи. И то взе, че се случи най-невероятното. Дойде време да разпределим сиренето и да предадем калъпите сирене. Но мнозина протестираха, че са платили за три килограма сирене, а им се дава три калъпа сирене, което се падаше към един килограм.
към текста >>
8.
5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А майка ми била 4-5 годишна, помислила, че тече
сапун
, хванала с ръчичка и започнала да размазва мозъка и викала: „Мамо,
сапун
, мамо
сапун
." Погребали убитата дъщеря.
Жената на турчина като научила, че мъжът й ще докара втора жена в домът им, почнала да ревнува. Изпраща синът си и един друг турчин в дома на баба Иглика. По това време двете й дъщери Стояна и Сара, както и майка им, били в стаята. Турчинът стреля през прозореца с пушка, улучва я в главата и убива Стоянка, която е трябвало да бъде втората жена на турчина. Почнал да изтича мозъкът от главата й.
А майка ми била 4-5 годишна, помислила, че тече
сапун
, хванала с ръчичка и започнала да размазва мозъка и викала: „Мамо,
сапун
, мамо
сапун
." Погребали убитата дъщеря.
Тогава баба ми се уплашила, че искат да по-турчват и другата дъщеря, и тя решила да бяга. Тогава слага вуйчо ми и майка ми в два коша, мята ги върху един кон, качва се върху него и така преминава границата при Крива Паланка, и дохожда в Кюстендил. Тогава се е пътувало така. На коня му се слага самар, а от двете страни на самара се слагат два коша и в тях се слага багаж. По този начин са пристигнали в България, понеже Македония е била турска.
към текста >>
9.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но когато отмина махараджата, гледат - отзад на гърба му закачена една табела -реклама за
сапун
.
Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителят ми даде един пример, който ме порази и ми показа какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителят започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк, на едно широко авеню, гледам - насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани - цяла процесия от музика и хора. Хората излезнали на балконите си и гледат тази процесия.
Но когато отмина махараджата, гледат - отзад на гърба му закачена една табела -реклама за
сапун
.
Това е ролята на Михаил." Значи Учителят ми показа каква роля има да играе. Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от това ще си извадите заключение - от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да се покаже, че е голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж, Владимир Топенчаров, бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор на Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Котев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля.
към текста >>
10.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Виждам Борис Николов поставен на едно малко столче и тримата печатари, които издадоха 51 тома от беседите на Учителя от 1945 до 1950 година, са заобиколили Борис и му разтриват главата със
сапун
.
74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА Една нощ на сън виждам следната картина. Имаше една барака, в която живееше Боян Боев, а в другата живееше Борис с брат си Стефан.
Виждам Борис Николов поставен на едно малко столче и тримата печатари, които издадоха 51 тома от беседите на Учителя от 1945 до 1950 година, са заобиколили Борис и му разтриват главата със
сапун
.
Неговата приятелка Мария Тодорова се движи около него, суети се и плаче: „Какво ще правят с него? Ще го бръснат ли? " Аз спокойно й казах: „Ще отиде в кухнята да си измие главата." Тази картина я виждам преди да почнат всякакви борби в Братството. След това поглеждам навън и виждам - цялото Братство облечени в черни дрехи и в едно потиснато състояние. Питам Мария: „Къде е Учителят?
към текста >>
А онези, които
насапунисаха
главата на Борис, му обръснаха главата и така го изпратиха обръснат в затвора.
Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията. Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло. Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги. Неговата жилетка ме държеше на безопасно място и не ме погнаха духовете, та да ме пратят в затвора непосредствено след 9 септември 1944 г. С работническата рубашка аз работих в бригадата на Борис Николов и така се пенсионирах.
А онези, които
насапунисаха
главата на Борис, му обръснаха главата и така го изпратиха обръснат в затвора.
А знаете, че всички затворници са остригани и обръснати. Ще ви разкажа сега нещо още по-интересно. На 6 декември 1957 година бе направен големият обиск на Изгрева и се прибра цялата литература и всички беседи на Учителя. Най-напред при мен дойдоха и ми взеха всичко. Преживях голяма мъка.
към текста >>
11.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
Но след случая с петното, аз го изчистих със
сапун
и студена вода, а за вътрешното петно на характера ми също се помъчих да го изчистя.
Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на характера ми. Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре". Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му. През този период аз имах много обтегнати отношения с някои възрастни сестри, понеже не се давах да ме водят, да ме командват по техните акълища. Но с онези, които бяха внимателни с мен, аз също бях любезна.
Но след случая с петното, аз го изчистих със
сапун
и студена вода, а за вътрешното петно на характера ми също се помъчих да го изчистя.
Но то не се маха със сапун и с вода, а със знание, търпимост и послушание към задачите, поставени от Учителя. Чистих се, чистих се непрекъснато отвътре, но докъде съм стигнала, не мога да кажа и да бъда съвсем сигурна. Тук има думата Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, на теб ти трябва по-голяма широта на чувствата и по-широк замах.
към текста >>
Но то не се маха със
сапун
и с вода, а със знание, търпимост и послушание към задачите, поставени от Учителя.
Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре". Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му. През този период аз имах много обтегнати отношения с някои възрастни сестри, понеже не се давах да ме водят, да ме командват по техните акълища. Но с онези, които бяха внимателни с мен, аз също бях любезна. Но след случая с петното, аз го изчистих със сапун и студена вода, а за вътрешното петно на характера ми също се помъчих да го изчистя.
Но то не се маха със
сапун
и с вода, а със знание, търпимост и послушание към задачите, поставени от Учителя.
Чистих се, чистих се непрекъснато отвътре, но докъде съм стигнала, не мога да кажа и да бъда съвсем сигурна. Тук има думата Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, на теб ти трябва по-голяма широта на чувствата и по-широк замах. А за физическото ти тяло ще ядеш три четвърти от храната, която си определила, а като остане една четвърт - ще спреш.
към текста >>
12.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на
сапунен
мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета
сапунени
мехури.
Тогава усетих, че Учителят беше наистина прав, когато много пъти ни казваше, че ние не сме подготвени за невидимия свят и че ако ни се отворят очите и ушите няма да можем да издържим, ще се повредим психически и ще изгорим от вътре. А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи. Друг път ми дадоха да видя души от онзи невидим за нас свят. Пред очите ми се разкриват души от друг свят, прозрачни като хора, единствено очите им говорят. Като погледнеш тези очи, те могат да ти говорят и чрез тях да ти нашепват много неща.
А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на
сапунен
мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета
сапунени
мехури.
Това е един опит и забавление на малките деца като разтворят сапун във вода, направят сапунена вода, поставят една тръбичка, след това я дигат, надуват я и от там излизат сапунени мехури. Ето така ми изглеждаха тези същества, но имаха очи. Техните тела бяха продълговати като човешки, без никакви органи, а само с очи, които говорят. Гледах, гледах и се питах какъв ли е същинския живот на земята и какъв е невидимият живот, който се ожитворява по невидими за нас пътища, но винаги се изявява чрез форми, но по такъв начин като формата съответствува на всяко едно поле там, където се изразява този живот. Ние като хора не обръщаме внимание колко форми живот съществуват на земята.
към текста >>
Това е един опит и забавление на малките деца като разтворят
сапун
във вода, направят
сапунена
вода, поставят една тръбичка, след това я дигат, надуват я и от там излизат
сапунени
мехури.
А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи. Друг път ми дадоха да видя души от онзи невидим за нас свят. Пред очите ми се разкриват души от друг свят, прозрачни като хора, единствено очите им говорят. Като погледнеш тези очи, те могат да ти говорят и чрез тях да ти нашепват много неща. А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на сапунен мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета сапунени мехури.
Това е един опит и забавление на малките деца като разтворят
сапун
във вода, направят
сапунена
вода, поставят една тръбичка, след това я дигат, надуват я и от там излизат
сапунени
мехури.
Ето така ми изглеждаха тези същества, но имаха очи. Техните тела бяха продълговати като човешки, без никакви органи, а само с очи, които говорят. Гледах, гледах и се питах какъв ли е същинския живот на земята и какъв е невидимият живот, който се ожитворява по невидими за нас пътища, но винаги се изявява чрез форми, но по такъв начин като формата съответствува на всяко едно поле там, където се изразява този живот. Ние като хора не обръщаме внимание колко форми живот съществуват на земята. Знаеме, че има минерален свят, растителен, животински и човешки свят, а тези четири свята имат милиони и милиарди форми на проявление.
към текста >>
13.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Да ги чистиш със
сапун
от вън не може.
Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели.
Да ги чистиш със
сапун
от вън не може.
Едно време устните му са били червени. Какво трябва да правиш? Храна и чист въздух и постепенно ще се възвърне същата окраска. Сега ние търкаме със сапун. Отвътре трябва да се почне".
към текста >>
Сега ние търкаме със
сапун
.
Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени. Какво трябва да правиш? Храна и чист въздух и постепенно ще се възвърне същата окраска.
Сега ние търкаме със
сапун
.
Отвътре трябва да се почне". София, 21.Х.1927 г. Любезна сестро, Колко се зарадвахме всички, като почнаха пак беседите и лекциите след завръщането на Учителя от Русе! Той се завърна на 11. т. м. вечерта.
към текста >>
14.
11. БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Веднъж, когато баща ми разказвал проектите си на Учителя, последният му казал: „Бягате подир
сапунени
мехури!
Баща ми умееше да разказва случки и приказки, да забавлява, съгласяваше се да играе с децата. Много хора му се доверяваха, по-късно и жени изплакваха тревогите си на него. Той изслушваше, съветваше, насърчаваше, успокояваше, подкрепяше. Понякога когато отивал при Учителя разказвал и на Него някои случки, дори и приказки и Учителят понякога се смеел със сълзи. Възрастните приятели са имали симпатии към баща ми и са го наричали брат Величко.
Веднъж, когато баща ми разказвал проектите си на Учителя, последният му казал: „Бягате подир
сапунени
мехури!
" При едно от гостуванията на Учителя в гр. Русе на братството, приятели направили постъпки пред местните власти и общината, да се отпусне градския салон, за да може Учителят да изнесе беседа на гражданството. Не му разрешили. Имало силна атака срещу него. А в стаята, която му била определена да почива и да преспи Учителят непрекъснато излизал или влизал в нея.
към текста >>
15.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Как е дядо
Сапунов
?
Стига да идете. Аз ще ви посещавам когато минавам през Бургас. Человек всякъде може да служи на Бога, стига да има добрата воля. Да се служи на Господа е приятно. Вървете по дадените ви наставления и нема да сбъркате.
Как е дядо
Сапунов
?
Всичко ще се оправи, всичко ще се нареди, само че иска време, труд, постоянство и работа. Ваш верен П.К.Дънов Трябва ти търпение. Не всичко, което е приятно е добро, и не всичко, което е неприятно е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота.
към текста >>
16.
5. Богатството на богатите хора
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Те са били богати и са имали фабрика за
сапун
.
Да раздаде на хората? Е, това не мога да ви кажа. Сигурно да я даде като десятък в Братството или на бедни, да я даде. Дал я и се излекувал. А още един такъв случай има с такава сума и нея съм я чула от нашата възрастна сестра, много мила, хубава леля Милева.
Те са били богати и са имали фабрика за
сапун
.
И неин племенник, тя случайно отива, при него и го заварва, че е болен. А той знае, че тя е в братството и й казал: „Абе слушай какво, така и така говорят за вашия Учител, че помага. Я кажи за мен, да видиме би ли пожелал да ми помогне? “ Тя казала: „Аз не знам. Не мога да поема ангажимент“.
към текста >>
17.
16. Вяра, Надежда и Любов
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
16. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз,
сапун
, кашкавал, сирене.
16. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз,
сапун
, кашкавал, сирене.
Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра, Надежда и Люба и ще раздадеш тия неща“. Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим. Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра? “ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена.
към текста >>
18.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
И когато минава цялата свита, на гърбовете им пише, реклама за
сапун
.
Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки.
И когато минава цялата свита, на гърбовете им пише, реклама за
сапун
.
Ето това е Михаил - реклама за сапун“. Та тази работа ми е ясна, нали. По този въпрос нещата са ясни. А: Да, това е всъщност. Някои да се интересуват, някой да знаят, да питат къде е неговия Учител, да търсят извора, да дойдат до Словото на Учителя Дънов.
към текста >>
Ето това е Михаил - реклама за
сапун
“.
Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки. И когато минава цялата свита, на гърбовете им пише, реклама за сапун.
Ето това е Михаил - реклама за
сапун
“.
Та тази работа ми е ясна, нали. По този въпрос нещата са ясни. А: Да, това е всъщност. Някои да се интересуват, някой да знаят, да питат къде е неговия Учител, да търсят извора, да дойдат до Словото на Учителя Дънов. Все така както казват на лошо не ги е научил.
към текста >>
19.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Да, и аз като прах дрехите даже, отидох нарочно да искам
сапун
от Лулчев да му покажа, че кървава Му е ризата и че „И ти имаш вина в това".
В.К.: И той през 1936 год. вече не е в управлението. Е.А.: Той не е в управлението, ама той е чул това което казва Учителя. Той там е засегнат. В.К.: Ясно, да.
Е.А.: Да, и аз като прах дрехите даже, отидох нарочно да искам
сапун
от Лулчев да му покажа, че кървава Му е ризата и че „И ти имаш вина в това".
И се скарахме малко. Скарахме се направо. После аз много се разсърдих, че му се сърдих на това: „Че като хванахте този човек, защо не го разпитахте кой го прати? " Но то всички бяхме сигурни кой го е пратил. Но все пак трябваше да го пита, за да има доказателство.
към текста >>
20.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И Паша някога ще вземе и тя ще умие, пък тогава ги миехме с четка, със
сапун
, да бъде чисто.
Вижте, искам да бъда искрена, никога не съм я съдила за това, но такъв беше темперамент тя. Тя беше много заета с това което си мисли вътре и не го прави нарочно. А пък за нея беше мъчно да върши това. Например да пере, да мие дъски, тя беше мъчна работа за нея. Паша се впущаше.
И Паша някога ще вземе и тя ще умие, пък тогава ги миехме с четка, със
сапун
, да бъде чисто.
Та съм им правила такива забележки, може би това се е натрупало и с други неща. Затова Той дойде и направи забележка, а пък ние тъкмо за това бяхме казали, бях аз настоявала, да купиме месингова пръчка. И Учителят като дойде сгълча ме мене, че не давам свобода. Това помня, че за това беше забележката, която ми направи и така ми се поскара.Ние трите сме отпреде така вънка пред вратата на „Парахода" ни, другите слушат, но това не ме смущава. Ние вече не се смущаваме.
към текста >>
21.
44. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ще си измия после ръцете със
сапун
.
И аз когато дойдох на Изгрева вече беше в това състояние в което го заварих, кракът и коляното. Нямаше рана, но после не знам кога какво стана заболя и даже аз го гледах и съм му прала тези гнойните кърпи. И съм ги прала без да знам че е туберкулоза, че е това туберкулозно. Хич, око ми не мига, нали трябва да го направя. Ще го направя.
Ще си измия после ръцете със
сапун
.
В.К.: Разказваха ми един случай, нали, той вече болен нали. Учителят го пита: „Сега ли искаш да привършиш с кармата, да оздравееш или следващия живот, да приключиш? " и той казал: „Сега, сега, сега". Е.А.: Е да, казват така че е казал. В.К.: Чувала си го това нещо.
към текста >>
22.
52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)
,
ТОМ 9
Там беше Георги Томалевски, Кирил Икономов, един Златко Златев, беше
Сапунджиев
, неговата сестра, лична моя приятелка, Влаевски и Влаевска.
Там се събираха при най-скромна обстановка така. Аз отидох на това събрание, ама да Ви кажа нищо не помня от него. Как се проведе не мога да кажа. Но още на другия ден ме поканиха в другата вътрешната група. В нея група бяха влезли вече доста приятели млади преди мен.
Там беше Георги Томалевски, Кирил Икономов, един Златко Златев, беше
Сапунджиев
, неговата сестра, лична моя приятелка, Влаевски и Влаевска.
А чичо Дончо беше ръководител на групата. Презимето му не знам, бай Дончо му казвахме. Там имаше две деца които бяха медиумите. И те бяха слухари. Ние се събирахме, изпявахме една-две песни братски, Учителюви песни, както се казваше тогава, да се създаде атмосфера, за да се проявят духовете.
към текста >>
Сега от този режим, моята приятелка Мария
Сапунджиева
заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год.
И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това. Но разбира се в това време аз бях изминала и един вътрешен път. През лятото ходехме с галоши, за да изолираме лошите влияния от земята. През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено жито без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква. И хляб не ядяхме даже.
Сега от този режим, моята приятелка Мария
Сапунджиева
заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год.
Аз 1921 год. през есента съм отишла в този кръжок. Аз отидох по-късно през зимата на 1921 год. е било. По-късно бях отишла.
към текста >>
23.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Те имаха двама братя, които имаха фабрика в София, фабрика за
сапун
.
Негово мнение разбира се. В.К.: Значи Елена и Райна са сестри? Е.А.: И Динова. Ана Динова е пък тя. И те три сестри бяха.
Те имаха двама братя, които имаха фабрика в София, фабрика за
сапун
.
ВЛАДО НИКОЛОВ /Владо Руснака/ - е избягал през революцията в България, заедно с брат си. После са отишли в Мърчаево и там са се заселили. Бяха каменари. В Мърчаево почти всички са каменари. Копаят павета от гранита на Витоша и въобще, и плочи, и всичко, и всички са големи майстори каменари.
към текста >>
24.
131. ОТДЕЛНОТО МЯСТО НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но, когато моята приятелка Мария
Сапунджиева
се поотдели от мене, аз отидох при нея и й казвам: „Миче, виждам, че ти сега се държиш по-другояче с мене, ако ти си разочарована, не ме харесваш и това аз не ти се сърдя.
Защото бяхме в университета, и така бяхме много добри приятелки. Тя ме търсеше, аз съм я търсила, но тя веднъж ми каза, че тя не може да дружи с една приятелка много продължително време, че ги сменя, някак по настроение. Пък аз съм обратно. Аз като ми е приятел, може да е до гроб дето казват ми е приятел. И затова това нещо не ми лежи и затова, когато тя така се поотдели от мене аз нищо не й направих, не й казах.
Но, когато моята приятелка Мария
Сапунджиева
се поотдели от мене, аз отидох при нея и й казвам: „Миче, виждам, че ти сега се държиш по-другояче с мене, ако ти си разочарована, не ме харесваш и това аз не ти се сърдя.
Но кажи ми, нещо направила ли съм, за да се държиш така? Аз само този въпрос ти задавам". Нали, ако нещо съм я оскърбила, нещо, затуй да се държи особено. Тя се усмихна и каза: „А, няма нищо Ленче". Но имаше нещо, но не щя да го каже.
към текста >>
Но, когато моята приятелка Мария
Сапунджиева
се поотдели от мене, аз отидох при нея и й казвам: „Миче, виждам, че ти сега се държиш по-другояче с мене, ако ти си разочарована, не ме харесваш и това аз не ти се сърдя.
Защото бяхме в университета, и така бяхме много добри приятелки. Тя ме търсеше, аз съм я търсила, но тя веднъж ми каза, че тя не може да дружи с една приятелка много продължително време, че ги сменя, някак по настроение. Пък аз съм обратно. Аз като ми е приятел, може да е до гроб дето казват ми е приятел. И затова това нещо не ми лежи и затова, когато тя така се поотдели от мене аз нищо не й направих, не й казах.
Но, когато моята приятелка Мария
Сапунджиева
се поотдели от мене, аз отидох при нея и й казвам: „Миче, виждам, че ти сега се държиш по-другояче с мене, ако ти си разочарована, не ме харесваш и това аз не ти се сърдя.
Но кажи ми, нещо направила ли съм, за да се държиш така? Аз само този въпрос ти задавам". Нали, ако нещо съм я оскърбила, нещо, затуй да се държи особено. Тя се усмихна и каза: „А, няма нищо Ленче". Но имаше нещо, но не щя да го каже.
към текста >>
25.
02.Като завърших отделенията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Бях отишла при моя приятелка и съученичка Мария
Сапунджиева
и там стана въпрос, че семейството, което живее на горния етаж са дъновисти.
Спомням си още като малко момиченце, когато вкъщи по празниците и разни други случаи, имаше печено цяло агне или прасе, аз не можех да ям. И като ме питаха защо не мога, отговарях: „Агнето ме гледа". Когато вкъщи разбраха, че аз вече се отказвам да ям месо, станаха спорове между мен и баща ми. Дотогава аз никакъв спор не съм имала с баща си. Спомням си едно преживяване, което е свързано с името на Учителя.
Бях отишла при моя приятелка и съученичка Мария
Сапунджиева
и там стана въпрос, че семейството, което живее на горния етаж са дъновисти.
Аз нищо не знаех дотогава кои хора са дъновисти, казаха ми, че те ходят при един човек, който се казва Дънов. Когато произнесоха това име, то три пъти се повтори в съзнанието ми като ехо: „Дънов, Дънов, Дънов..." Това ми направи впечатление, защото никога дотогова не беше ми се случвало такова нещо. Това остана в съзнанието ми като образ. За пръв път отидох да чуя Учителя в първия неделен ден на 1920 год. Впечатлението от беседата беше дълбоко, но не умствено интелектуално, а вътрешно, сърдечно.
към текста >>
26.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Вашата приятелка от гимназията е
Сапунджиева
, така ли?
Във връзка с какво беше? Е.А.: С Любомир Лулчев. И досега я имам. Знаете ли, че аз почти всяка сутрин си правя четков масаж. В.К.: Добре.
Вашата приятелка от гимназията е
Сапунджиева
, така ли?
Е.А.: Да, Мария Сапунджиева се казваше, заедно учихме в гимназията и така хубави отношения имахме помежду си. В.К.: Вие отидохте при нея на гости. Е.А.: Отидох. И тя идваше и аз ходех нали. В.К.: Но става въпрос, че на семейството, което е живеело над тях са някакви дъновисти.
към текста >>
Е.А.: Да, Мария
Сапунджиева
се казваше, заедно учихме в гимназията и така хубави отношения имахме помежду си.
Е.А.: С Любомир Лулчев. И досега я имам. Знаете ли, че аз почти всяка сутрин си правя четков масаж. В.К.: Добре. Вашата приятелка от гимназията е Сапунджиева, така ли?
Е.А.: Да, Мария
Сапунджиева
се казваше, заедно учихме в гимназията и така хубави отношения имахме помежду си.
В.К.: Вие отидохте при нея на гости. Е.А.: Отидох. И тя идваше и аз ходех нали. В.К.: Но става въпрос, че на семейството, което е живеело над тях са някакви дъновисти. Как чухте гласа?
към текста >>
Е.А.: Брат Влаевски с жена му също беше, моята приятелка Мария
Сапунджиева
беше, нейният брат Христо беше, Георги Томалевски, 3-4 братя други също, които бяха както при Учителя така и при Дончо ходехме.
В.К.: Кои бяха тези приятели там в тази група? Е.А.: Бяхме доста души. В.К.: Колко 5-6 души? Е.А.: Повече от десет. В.К.: Спомняш ли си кои бяха там?
Е.А.: Брат Влаевски с жена му също беше, моята приятелка Мария
Сапунджиева
беше, нейният брат Христо беше, Георги Томалевски, 3-4 братя други също, които бяха както при Учителя така и при Дончо ходехме.
В.К.: Коя е тази приятелка твоя, която се разболява от скоротечна туберкулоза? Е.А.: Мария Сапунджева. В.К.: Мария Сапунджиева си замина? Е.А.: Да. тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там.
към текста >>
Е.А.: Мария
Сапунджева
.
В.К.: Колко 5-6 души? Е.А.: Повече от десет. В.К.: Спомняш ли си кои бяха там? Е.А.: Брат Влаевски с жена му също беше, моята приятелка Мария Сапунджиева беше, нейният брат Христо беше, Георги Томалевски, 3-4 братя други също, които бяха както при Учителя така и при Дончо ходехме. В.К.: Коя е тази приятелка твоя, която се разболява от скоротечна туберкулоза?
Е.А.: Мария
Сапунджева
.
В.К.: Мария Сапунджиева си замина? Е.А.: Да. тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там. В.К.: Значи школата на Дончо. Е.А.: На Дончо, да.
към текста >>
В.К.: Мария
Сапунджиева
си замина?
Е.А.: Повече от десет. В.К.: Спомняш ли си кои бяха там? Е.А.: Брат Влаевски с жена му също беше, моята приятелка Мария Сапунджиева беше, нейният брат Христо беше, Георги Томалевски, 3-4 братя други също, които бяха както при Учителя така и при Дончо ходехме. В.К.: Коя е тази приятелка твоя, която се разболява от скоротечна туберкулоза? Е.А.: Мария Сапунджева.
В.К.: Мария
Сапунджиева
си замина?
Е.А.: Да. тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там. В.К.: Значи школата на Дончо. Е.А.: На Дончо, да. В.К.: Значи: „Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина".
към текста >>
Това е Мария
Сапунджиева
.
Е.А.: Да. тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там. В.К.: Значи школата на Дончо. Е.А.: На Дончо, да. В.К.: Значи: „Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина".
Това е Мария
Сапунджиева
.
Е.А.: Сапунджиева, да. В.К.: Която благодарение на нея се запознаваш с Учителя. Така и нейния брат. Е.А.: Да. Лична приятелка ми беше.
към текста >>
Е.А.:
Сапунджиева
, да.
тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там. В.К.: Значи школата на Дончо. Е.А.: На Дончо, да. В.К.: Значи: „Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина". Това е Мария Сапунджиева.
Е.А.:
Сапунджиева
, да.
В.К.: Която благодарение на нея се запознаваш с Учителя. Така и нейния брат. Е.А.: Да. Лична приятелка ми беше. И знаете ли с нея бяхме така като равни.
към текста >>
27.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-2
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
В Народното събрание, бащата на моята приятелка Нанка, който беше стенограф и за тази моята приятелка Олга, ние двете и Мария
Сапунджиева
, трите са записахме в курса в Народното събрание и го изкарахме.
Сега другите какво ги направиха не знам, но аз всичките ги дадох на Любомир Лулчев. В.К.: Ясно. В.К.: Къде учихте като стенограф? Къде учихте стенография? Е.А.: Стенография учих в гимназията и в Народното събрание.
В Народното събрание, бащата на моята приятелка Нанка, който беше стенограф и за тази моята приятелка Олга, ние двете и Мария
Сапунджиева
, трите са записахме в курса в Народното събрание и го изкарахме.
Изкарахме курса и свършихме и даже дипломи ни дадоха накрая. В.К.: Значи оттам знаете стенография. Е.А.: Но като ученичка в 4 клас прогимназиален, аз пак следвах този курс, но после в Народното събрание беше повторение и така задълбочено. В.К.: Кой го организираше в Народното събрание? Кой учител беше там, Гълъбов ли?
към текста >>
28.
01 - 17. ОТКАЗ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Един път, когато Куртев и дядо Христодор
Сапунов
се изправили на молитва насред стаята, Цветанка видяла следното видение: Едно черно дяволче чука по главата му с едно чукче.
17. ОТКАЗ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ Дъщерята на Георги Куртев, Цветанка, понякога имала видения.
Един път, когато Куртев и дядо Христодор
Сапунов
се изправили на молитва насред стаята, Цветанка видяла следното видение: Едно черно дяволче чука по главата му с едно чукче.
Тя извикала: „Я гледайте как едно черно дяволче чука с чукче по главата на дядо Христодор." Христодор бил буден човек и веднага разбрал, че това се отнася за него, дето още пуши тютюн. Тогава бръква в джоба си, изважда кутия със сто къса цигари, стъпква ги с крака и се зарича вече да не пуши тютюн. В същото време и Куртев се отказал от цигарите, което станало през 1912 г. От горния случай виждаме как учениците на Учителя постепенно се освобождават от вредните си навици.
към текста >>
29.
01 - 29. РЕШИЛИ ДА БИЯТ ПОПА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Георги Куртев и дядо
Сапунов
като прочели афишите, си уговорили среща, за да обмислят план какво да правят, ако попът почне да хули и черни Божието дело.
православната църква почнала гонения срещу духовните движения, така наречените секти. На първо място, като най-опасна секта се считало Бялото Братство. Синодът спуснал инструкции за борба със сектите, която борба се изразявала в това, църквата да им отказва венчаване, кръщаване и погребение, освен на ония, които подпишат декларация, че се отказват от идеите си. Отпочнала се словесна пропаганда от амвоните на църквата и със сказки по читалищните салони. Един ден из цялата главна улица били разлепени афиши за сказките на поп Димитър Шаханов в читалището против новите богомили и слънцепоклонници.
Георги Куртев и дядо
Сапунов
като прочели афишите, си уговорили среща, за да обмислят план какво да правят, ако попът почне да хули и черни Божието дело.
Решават да се качат на сцената и да го набият хубаво и след това да се предават на властта. Но колко голяма била изненадата им, когато един ден преди сказката получили писмо от Учителя, от съдържанието на което се разбирало, че Той знае намеренията им. Казал им, че ако те влязат в саморазправа с попа, Небето ще се оттегли. „Вие знаете как майката Божия е гледала мъките на своя син и всичко е понасяла. Ако претърпите, ще имате Божието благословение.
към текста >>
30.
01 - 73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ Айтос: Първите членове на братството били: Христодор
Сапунов
, Г.
73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ Айтос: Първите членове на братството били: Христодор
Сапунов
, Г.
Куртев, Станчо Барабана, Янаки Кавръков и Янко Стоянов, а по-късно влизат: Киро Димитров, Ташо Тумбов, Иван Милевски и синовете му Петко, Слави и Велчо, Крум Илиев, Божил Иванов, Йовчо Иванов, Христо Марков и Георги Иванов с ръководител Г. Куртев. Всички с жените си, които не споменаваме. С. Карагеоргиево: Петра Г. Манева и синовете й Иван и Еню, Петър Митев, Георги Добрев и по-късно Иван Кибритев и др. /около 18-20 души/. С.
към текста >>
31.
09 - 139. ЧУДОТО В АЙТОС
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Ще ме срещнат Куртев и
Сапунов
.
В сряда вие с майка си и Костадин ще отидете на Чортлен / изворче/, ще си носите ракиена чашка, ще отидете преди изгрева на слънцето. Слънцето да ви свари там. Ще си гребнете и ще пиете по три глътки, а след това ще помогнете на Костадин сам да се наведе и да си пие три глътки. В събота ще направите същото, и другата сряда пак. Аз след тоя срок ще дойда в Айтос, но ти няма да идваш на гарата да ме срещаш.
Ще ме срещнат Куртев и
Сапунов
.
Те ще ме доведат във вашия дом." На определеното време Учителят дойде. Беше неделя. Взехме да слагаме масата за обяд. „Чакайте," - каза Учителят. - „преди да сложите масата за обед, да ви кажа нещо: сложете тук срещу мен един стол за Костадин.
към текста >>
32.
12 - 19. БОЖИЛ ИВАНОВ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Добре, ама в това време има един брат, възрастен, който има 13 рани за Освобождението на България, дядо
Сапунов
и там се събират, съвещават.
В.К.: И ставаше дума за попа. Надка: Тати казва: „Как тъй ще се изложим с този афиш и проповед срещу нас? " - „Бай Георге, досега съм те слушал, но да бием попа, трима души сме, няма да те слушам, и в неделя ще я свършим тази работа. След черква, защото гражданите, и те се възмущават." Свършва черквата и почва попът против нас да говори. Ще го биеме, пък пушек да се вдига.
Добре, ама в това време има един брат, възрастен, който има 13 рани за Освобождението на България, дядо
Сапунов
и там се събират, съвещават.
Получават едно писмо от Учителя. Пък тогава нашите сестри Учителят е карал да ходят в черквата и на балкона на черквата мамини с бели кърпи на главата и всички пеят с певеца и със свещеника. Обаче тоя това не зачита, ами пак говори срещу дъновистите, независимо от това. Получава дядо Сапунов това писмо и Учителят пише: ..Вие като влизате в черквата, казвате В името на Отца и Сина и Светаго Духа, приемате кръста на страданието, а ще биете попа. Каните се да биете попа." В.К. Ха-ха-ха.
към текста >>
Получава дядо
Сапунов
това писмо и Учителят пише: ..Вие като влизате в черквата, казвате В името на Отца и Сина и Светаго Духа, приемате кръста на страданието, а ще биете попа.
Ще го биеме, пък пушек да се вдига. Добре, ама в това време има един брат, възрастен, който има 13 рани за Освобождението на България, дядо Сапунов и там се събират, съвещават. Получават едно писмо от Учителя. Пък тогава нашите сестри Учителят е карал да ходят в черквата и на балкона на черквата мамини с бели кърпи на главата и всички пеят с певеца и със свещеника. Обаче тоя това не зачита, ами пак говори срещу дъновистите, независимо от това.
Получава дядо
Сапунов
това писмо и Учителят пише: ..Вие като влизате в черквата, казвате В името на Отца и Сина и Светаго Духа, приемате кръста на страданието, а ще биете попа.
Каните се да биете попа." В.К. Ха-ха-ха. Надка: Дядо Сапунов вика момчето си, Атанас и казва: „Бягай в чеквата да видиш чичо си Георги, веднага да дойде, ама веднага да дойде, да напусне черквата." Отива тати. „Сега, Георги, чети, писмо от Учителя има. " Чете писмото тати и веднага бяга в черквата. А другите, които са били, не ги знам.
към текста >>
Надка: Дядо
Сапунов
вика момчето си, Атанас и казва: „Бягай в чеквата да видиш чичо си Георги, веднага да дойде, ама веднага да дойде, да напусне черквата." Отива тати.
Получават едно писмо от Учителя. Пък тогава нашите сестри Учителят е карал да ходят в черквата и на балкона на черквата мамини с бели кърпи на главата и всички пеят с певеца и със свещеника. Обаче тоя това не зачита, ами пак говори срещу дъновистите, независимо от това. Получава дядо Сапунов това писмо и Учителят пише: ..Вие като влизате в черквата, казвате В името на Отца и Сина и Светаго Духа, приемате кръста на страданието, а ще биете попа. Каните се да биете попа." В.К. Ха-ха-ха.
Надка: Дядо
Сапунов
вика момчето си, Атанас и казва: „Бягай в чеквата да видиш чичо си Георги, веднага да дойде, ама веднага да дойде, да напусне черквата." Отива тати.
„Сега, Георги, чети, писмо от Учителя има. " Чете писмото тати и веднага бяга в черквата. А другите, които са били, не ги знам. „Божиле, веднага при дядо Сапунов, има писмо от Учителя. После ще видим ще бием ли попа или няма да го бием." В.К.: Ха-ха-ха.
към текста >>
„Божиле, веднага при дядо
Сапунов
, има писмо от Учителя.
Каните се да биете попа." В.К. Ха-ха-ха. Надка: Дядо Сапунов вика момчето си, Атанас и казва: „Бягай в чеквата да видиш чичо си Георги, веднага да дойде, ама веднага да дойде, да напусне черквата." Отива тати. „Сега, Георги, чети, писмо от Учителя има. " Чете писмото тати и веднага бяга в черквата. А другите, които са били, не ги знам.
„Божиле, веднага при дядо
Сапунов
, има писмо от Учителя.
После ще видим ще бием ли попа или няма да го бием." В.К.: Ха-ха-ха. Надка: И отиват у бати Божилови, прочита тати писмото. Божил казва: „Ех. бай Георге, защо не се забави един ден писмото - да го бием, пък тогава да дойде." И той казал, попът: „Аз ще ги пръсна." Тати бе с 16 години гонение, това не е малко.
към текста >>
33.
12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Надка: Обаче има един брат, Владо
Сапунов
, който е бил войник при освобождението на България и има три рани на гърба си, наш брат, възрастен.
Пък тати го уволняват, попът го наклеветява там, как е успял, а тати, авторитетен човек беше и елитът на града го защитават, но без да знае кметът предава се оплакване от свещеника и уволняват баща ми, като фелдшер в града. И ние толкова деца, тати е без работа, но ще ви кажа как почва сега това. Брат Божил каза: „Бай Георге, не мога да го търпя повече попа. Аз, ние двама, трима братя ще бием попа." Тати казва: "Божиле, ние на кого служим? " - „Не, за всичко съм те слушал, но от сега нататък, не" - казва, „Попа ще го бием." В.К.: Пръчката е излязла от рая.
Надка: Обаче има един брат, Владо
Сапунов
, който е бил войник при освобождението на България и има три рани на гърба си, наш брат, възрастен.
Получава едно писмо от Учителя, пък него ден, неделя, вече ще бият попа. Тати отива и казва: „Божиле, внимавайте! Ние, няма да правите това." - „Няма да те слушаме, бай Георге. Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием. " Обаче получава дядо Сапунов писмо от Учителя.
към текста >>
" Обаче получава дядо
Сапунов
писмо от Учителя.
Надка: Обаче има един брат, Владо Сапунов, който е бил войник при освобождението на България и има три рани на гърба си, наш брат, възрастен. Получава едно писмо от Учителя, пък него ден, неделя, вече ще бият попа. Тати отива и казва: „Божиле, внимавайте! Ние, няма да правите това." - „Няма да те слушаме, бай Георге. Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием.
" Обаче получава дядо
Сапунов
писмо от Учителя.
Пък тогава нашите приятели, сестрите, мамини с бели кърпи на главите, на балкона на църквата пеят при певеца. В.К.: В църквата. Надка: В църквата това, но получава това писмо дядо Сапунов и праща сина си: „Бягай, Наско, да кажеш на чичо си Георги веднага да дойде в къщи." Още църквата не е пусната. Отива тати, прочита писмото. Учителят казва: „Като отидете в църквата, кръстите се в името на Отца и Сина, и Светаго Духа и приемате страданието.
към текста >>
Надка: В църквата това, но получава това писмо дядо
Сапунов
и праща сина си: „Бягай, Наско, да кажеш на чичо си Георги веднага да дойде в къщи." Още църквата не е пусната.
Ние, няма да правите това." - „Няма да те слушаме, бай Георге. Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием. " Обаче получава дядо Сапунов писмо от Учителя. Пък тогава нашите приятели, сестрите, мамини с бели кърпи на главите, на балкона на църквата пеят при певеца. В.К.: В църквата.
Надка: В църквата това, но получава това писмо дядо
Сапунов
и праща сина си: „Бягай, Наско, да кажеш на чичо си Георги веднага да дойде в къщи." Още църквата не е пусната.
Отива тати, прочита писмото. Учителят казва: „Като отидете в църквата, кръстите се в името на Отца и Сина, и Светаго Духа и приемате страданието. Кръстът нали е символ на страданието и второ се каните да биете попа." Учителят от София съобщава това. Тати бяга в църквата и казва: ,,Божиле"! - „Какво?
към текста >>
У
Сапунов
има писмо от Учителя, ела да го прочетем." И тримата там, които се нагласили и той ги чака.
Учителят казва: „Като отидете в църквата, кръстите се в името на Отца и Сина, и Светаго Духа и приемате страданието. Кръстът нали е символ на страданието и второ се каните да биете попа." Учителят от София съобщава това. Тати бяга в църквата и казва: ,,Божиле"! - „Какво? Още малко остава." - „Не, няма малко.
У
Сапунов
има писмо от Учителя, ела да го прочетем." И тримата там, които се нагласили и той ги чака.
Обаче отиват. Казва Божил: „Как не се забави това писмо още един ден, та да го бием." Той беше много духовит. Този наш брат разнасяше писмата, нарядите. Те идваха така, не по пощата, ами по човек. Тати, като получи писмото, и отива у брат Божил.
към текста >>
34.
23 - 9. УЧИТЕЛЯТ И НЕГОВАТА ОПОРНА ТОЧКА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Представете си взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и
сапун
, но като го пусна, къде мислите ще отиде?
Всички се стараеха да помагат в работата, но най-най-важната работа беше духовната. Учителят нареждаше да се събираме на групи по симпатии, да обменяме мисли, да се изказваме по окултни и философски въпроси, да разучаваме песни и др. Бяхме се събрали само младежи и Учителят дойде при нас, ние го заобиколихме. Той каза: „Аз мога мъртви да възкресявам в моя власт е това. Мога да лекувам всички неизлечими болести, но каква полза?
Представете си взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и
сапун
, но като го пусна, къде мислите ще отиде?
Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Питам, имали смисъл този труд, който съм положил? " „Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят. Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да проверяват какви промени са настъпили след лечението.
към текста >>
35.
IV.13 август, сряда
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава
сапуни
.
Ще поясня тази мисъл с органическия свят: у вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствувате само с мисълта, че сте се нахранили. Иначе ще приемете храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултатите от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава
сапуни
.
Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят сапун, та да може да изхрани семейството си. Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде сапуна. Но ако той почне да се съмнява, да отказва да отиде на мястото, където би могъл да продаде стоката, ще заприлича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие като сте се помолили и пожелали, по-нататък Господ ще изпълни Своята работа. Но вие може да си кажете да изпрати Той хората при вас, или пък да сдъвче храната ви - това вече е грешка, която трябва да избягвате; и много християни тук са счупвали своите глави и гръбнаци.
към текста >>
Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят
сапун
, та да може да изхрани семейството си.
Но щом се нахраните, трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствувате само с мисълта, че сте се нахранили. Иначе ще приемете храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултатите от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава сапуни.
Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят
сапун
, та да може да изхрани семейството си.
Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде сапуна. Но ако той почне да се съмнява, да отказва да отиде на мястото, където би могъл да продаде стоката, ще заприлича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие като сте се помолили и пожелали, по-нататък Господ ще изпълни Своята работа. Но вие може да си кажете да изпрати Той хората при вас, или пък да сдъвче храната ви - това вече е грешка, която трябва да избягвате; и много християни тук са счупвали своите глави и гръбнаци. Господ всичко върши от любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да Му се сърдим, че не е сторил според както ние сме искали.
към текста >>
Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде
сапуна
.
Иначе ще приемете храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултатите от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава сапуни. Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят сапун, та да може да изхрани семейството си.
Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде
сапуна
.
Но ако той почне да се съмнява, да отказва да отиде на мястото, където би могъл да продаде стоката, ще заприлича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие като сте се помолили и пожелали, по-нататък Господ ще изпълни Своята работа. Но вие може да си кажете да изпрати Той хората при вас, или пък да сдъвче храната ви - това вече е грешка, която трябва да избягвате; и много християни тук са счупвали своите глави и гръбнаци. Господ всичко върши от любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да Му се сърдим, че не е сторил според както ние сме искали. Според старите учители и кабалисти думата „Яме" е сила и значи, че да се събираме в Името Божие, то ще рече да се събираме вие Неговата сила.
към текста >>
36.
IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Тачев, дядо
Сапунов
от Айтос, Д.
Бъчваров, Спас Димитров и ние двамата, г-н Дънов между другото каза: - Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например, в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете, тогава, когато ако мислите за любовта и смирението и пр., вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната земя, то трябвало да слезе тук. 12. Неделя, на 29 ноември 1909 г., на събранието в стаята на г-н В., гдето присъствуваха В. Гоаблашев, Ив.
Тачев, дядо
Сапунов
от Айтос, Д.
Голов, Сп. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В. Гоаблашев прочете Исаия 63 гл., от 7до 9 стих; Ив. Тачев - псалом 51, от 4 стих; дядо Сапунов - псалом 81, от 4 до 7 cm.; П. Гумнеров Първо Коринтяном 13 глава, от 5 до 7 стих; Д.
към текста >>
Тачев - псалом 51, от 4 стих; дядо
Сапунов
- псалом 81, от 4 до 7 cm.; П.
Гоаблашев, Ив. Тачев, дядо Сапунов от Айтос, Д. Голов, Сп. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В. Гоаблашев прочете Исаия 63 гл., от 7до 9 стих; Ив.
Тачев - псалом 51, от 4 стих; дядо
Сапунов
- псалом 81, от 4 до 7 cm.; П.
Гумнеров Първо Коринтяном 13 глава, от 5 до 7 стих; Д. Голов - Еклесиаст 12 гл., 9 и 10 стих; Г. Гумнерова - псалом 63,3и4 cm; Сп. Димитров - псалом 71, 7 и 8 стих, а за онези, които отсъствуваха. се прочете от Притчите 7 глава, от 1 go 8 стих.
към текста >>
37.
II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Ако едно понятие има само име, а няма съдържание и смисъл, то остава завинаги
сапунен
мехур, който днес или утре условията ще разпръснат в пространството.
До тия размишления съм дошла по вътрешен път, по пътя на изпитанията, по пътя на наблюденията и по мои опитности. Понятието „мирова скръб" ме е занимавало много отдавна, може би преди няколко десетки години. Слушала съм да се говори за тази скръб. Чела съм малко за нея, но нито слушането, нито четенето ме е задоволявало. Защо? Защото то е останало без съдържание и смисъл.
Ако едно понятие има само име, а няма съдържание и смисъл, то остава завинаги
сапунен
мехур, който днес или утре условията ще разпръснат в пространството.
При това питам се: Може ли да се каже „мирово страдание" вместо „мирова скръб"? Скръб и страдание единични понятия ли са? Еднакво ли се приемат от човека? Ако думата „скръб" може да се замести с думата „страдание", защо никой не е казал „мирово страдание" вместо „мирова скръб"? Сама си задавам въпрос и сама си отговорям.
към текста >>
38.
13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В групата идвали брат и сестра
Сапунджиеви
.
За това Бай Дончо закупил три чувала жито. Всички и зиме и лете, наредили духовете, трябва да се носят галоши, за да бъдат изолирани от земните влияния. Духовете са диктували и някои чертежи с геометрични форми, които по тъй дадените описания са се чертаели от някои членове на групата. Но нито смисъла, нито значението на тези чертежи е бил даден. Никой нищо не е разбирал от тях.
В групата идвали брат и сестра
Сапунджиеви
.
Братът бил завършил химия, а сестрата в момента следвала същата дисциплина. За брата духовете казвали и отбелязвали, че ще стане велик алхимик, ще може от обикновените метали да получава злато. Младият химик поддал се на това внушение, започнал да събира съвсем потайно пари от членовете на групата, за да си приготви лаборатория и материали. Но не след много почиват и брата, и сестрата. Събранията почвали вечер и продължавали до късно през нощта, а някога и цяла нощ.
към текста >>
От изказванията на Учителя по-късно по този случаи се разбира, че тези духове, са искали да спънат приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече е станало с тримата -
Сапунжиеви
, брат и сестра и Дончо.
Продуктите се купували само от Донча и Михаил Влаевски, а другарката на Михаил, вършела цялата домакинска работа. Тогава Учителят казал: „Така комуна не се прави. В една комуна, трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата". След тази среща настава едно разочарование в членовете на групата от цялата тази дейност и един по един се откъсват и почват да посещават само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която те са били тласнати. Не след много и Бай Дончо почива, и групата се разпада съвсем.
От изказванията на Учителя по-късно по този случаи се разбира, че тези духове, са искали да спънат приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече е станало с тримата -
Сапунжиеви
, брат и сестра и Дончо.
И с това да загубят, благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение придобиването на знания, истини, Учителят се е изказвал в този смисъл: Знанието, Истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта. Така някак наготово не се дава. По този случай имам една малка опитност. Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката.
към текста >>
39.
17. ДУНАНМА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Оказа се, че този гигант, който притискаше главите ни, само с една дума на Учителя се пръсна, като
сапунен
мехур!
Ние мълчахме и аз някак споделях загрижеността на брата за сериозността от задачата, която той си я поставил. Вдигнах глава, гледам Учителя, който дотогава мълчеше и слушаше, с една грейнала по лицето му топла и приветлива усмивка, изразяваща съвсем лекото разрешение на този тъй голям и заплетен за нас въпрос. „Да - каза Учителя - Тези три народности живеят в мир и съгласие, защото седалището за Европа на Бялото Братство е на Мон-Блан. Затова народите наоколо живеят в мир и съгласие". Усмихнахме се всички с облекчение от тази изненада, от това тъй неочаквано и леко разрешение на този тъй заплетен и сложен за нас въпрос.
Оказа се, че този гигант, който притискаше главите ни, само с една дума на Учителя се пръсна, като
сапунен
мехур!
Колко ясно е - големите и сложни за нас въпроси имат тъй леко, ясно и простичко разрешение, но с други средства, с други елементи. По същия начин учените, търсят като този брат, разрешаването на тази голяма загадка с най-сложни и мъчително описани теории. Други са средствата, които я разрешават. В.К. Тука въпроса беше за тази дунанма и за центъра, космическия център, който ще изгради новата „свръхзвезда". Н.Д. Веществото във всички светове еволюира, като имаме един кръговрат от вещество към енергия и от енергия към вещество, и при това се отива към все по-съвършен и по-съвършен стадий.
към текста >>
40.
43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Разни играчки, топки, плетене на мрежи, гайтан, бакелитови
сапунери
, непочистени и плащах на братя и сестри да ги почистват.
И този въпрос е залегнал здравата в мен. И като станах вече търговец, търсех и създавах работа на доста: да търкат такива пластмасови, да плетат мрежи от гайтан и ги давах на някои сестри, и успяваха да си изкарват по някой лев. Туй ми беше основната задача да създавам работа на братята и сестрите. В.К. Беше ми разказано, че всеки правел различни неща. Н.Д. Да, всеки.
Разни играчки, топки, плетене на мрежи, гайтан, бакелитови
сапунери
, непочистени и плащах на братя и сестри да ги почистват.
Мъчех се, мъчех се да създам работа така. Имах туй желание да се създаде работа на Изгрева, и ако не ме бяха ликвидирали може би в туй направление щях да успея да създам по-голямо обилие на работа за всички и добре платена. Също тъй четки правеха някои. Имаше мой братовчед, например бях му възложил да прави четки и въобще една от основните ми задачи в туй направление като търговец беше да създавам работа на хората. В.К. Спомням си, че всички разказваха за онези времена с голяма благодарност.
към текста >>
41.
41. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 16
И когато отидох, намерих Го, че Той не доизлял всичката вода, ами клекнал и със
сапун
Си търка долните дрехи и ги пере.
Учителят влезе да се къпе. На изхода на просеката, в която Учителят се къпеше, стоеше Любомир Лулчев и чакаше Учителят да излезе от банята, за да Го пита нещо. Дълго време Любомир нервничи, че Учителят не излиза от банята Си. Даже и аз се зачудих защо Учителят се забави много. Викам си: една тенекия вода, колкото и по малко да я излива, Той я е излял вече, ама да ида да видя защо Учителят не излиза от банята.
И когато отидох, намерих Го, че Той не доизлял всичката вода, ами клекнал и със
сапун
Си търка долните дрехи и ги пере.
Аз, като Го видях, казвам: „Учителю, моля Ти се, аз ще изпера дрехите, оставете! " Той каза: „Че, и аз мога да пера." - „Макар и да можеш да переш - казвам, - Учителю, моля Ти се, аз ще ги изпера." И Учителят ме остави аз да ги изпера и тръгна. Като излезе на изхода на просеката, където Го чакаше Лулчев, отдалеч още Учителят повиши нервното Си състояние и с жестове започна да се кара на Любомир Лулчев. Каза му така: „Ти си една горда душа, трябва да се поправиш! Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край.
към текста >>
42.
42. ЩАСТИЕ ЗА ХОРА И КОНЕ
,
,
ТОМ 16
" Те, скръбни, ми казаха: „Конят ни не може да пикае и ляга на гърба си, не ще да върви вече и сме го разпрегнали тук," Попитах ги имат ли
сапун
.
" Рекох: „Кое? " Той ми каза: „Най-хубавото нещо на света е да се изходиш по голяма нужда." Аз се изсмях, смя се и Учителят и минахме на друга тема. Един ден, като се връщах от родното си село за Попово, на шосето, в тъй наречената местност „Калето", гледам - една каруца, изпрегната насред шосето. Един мъж и една жена се въртят покрай едина кон, легнал на гърба си и вирнал краката нагоре, а другият не е изпрегнат от каруцата. Минах аз и питам: „Какво става тук?
" Те, скръбни, ми казаха: „Конят ни не може да пикае и ляга на гърба си, не ще да върви вече и сме го разпрегнали тук," Попитах ги имат ли
сапун
.
Казаха, че нямат. Наблизо имаше река. Отидох и си намокрих ръката, бръкнах на коня в задника, извадих фъшкиите и напипах, че пикочният мехур се е надигнал горе, чак нагоре, в тазовете на коня. Полека-лека направих няколко масажа и конят се разкрачи и се изпика, така че урината му стигна до двете граници на шосето, толкова много се беше насъбрала. Мъжът и жената възкликнаха от радост и казаха: „Синко, Господ здраве да ти дава!
към текста >>
43.
1925 година
,
,
ТОМ 16
След това отидох на училище, но като минах покрай дядо Рали, се запознах с Поповския полицейски пристав
Сапунджиев
, който ме запита защо бягам.
Умих се и си посвирих на цигулката. След това прочетох една беседа от беседите „Двата природни метода", именно „Скръб и Радост". В нея аз намерих много светли мисли и благородни идеи за прилагане и които ще дадат истинско знание и истинска опора в живота. Също -описване бъдещето, и сегашното, което иде да реформира. Новите семена, които трябва да се посеят в човешките сърца, умове и души, за да се избегне от гибел Европейската цивилизация.
След това отидох на училище, но като минах покрай дядо Рали, се запознах с Поповския полицейски пристав
Сапунджиев
, който ме запита защо бягам.
Отговорих му, че е страшен - на джумбиш но той бе решителен и каза, че в делото му трябва учителството да му се притече на помощ. Казах, че действително трябва да се мисли и че мисълта ми е всякога в това как да се помогне и излезе от това положение, в което е сега народът. На днешния ден не учихме, защото с окръжно ни се определя денят за траурен, също и да се отслужи панахида по случай атентата в София от комунистите и за убитите в развалините. После говорихме всеки класен в класа си на учениците си защо не учихме и ги разпуснахме. Учителството се събрахме на П[...]ня и оттам се разотидохме.
към текста >>
44.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Вечерта със Сандю отидох в Паламарци, където се срещнахме с Тончо Тужаров, Васил Острев, Раднев,
Сапунджиев
, Мисирджиев и някои учителки само видях.
И затова се ражда човек - да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението." Потеглих след това за Попово. Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко.
Вечерта със Сандю отидох в Паламарци, където се срещнахме с Тончо Тужаров, Васил Острев, Раднев,
Сапунджиев
, Мисирджиев и някои учителки само видях.
Вечерта пристигнах у Сандюви. Разговаряхме се по важни въпроси из Учителевите беседи. 22.V.1929 год., с. Паламарци Станахме от сън. Измих се и след това четох из Ш серия нещо, слуша и Сандю из беседата „Солта".
към текста >>
45.
Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
,
Пеню Ганев
,
ТОМ 16
Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам
сапун
, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода.
Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам
сапун
, ръцете ми не се измиват.
Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>
Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава
сапун
от кутийка, тая за
сапун
, и вътре два
сапуня
: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава
сапун
от кутийка, тая за
сапун
, и вътре два
сапуня
: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си.
към текста >>
46.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
На лагер са някъде, а аз не знам кои причини ме заставили да си съблека ризата -горницата, като дивак, и да се намажа със
сапун
, да се
насапунисам
, та се явих пред Учителя в тоя неприличен вид, но за ме не бе срамно.
Дойде Никола Станулов да доведе Косена. Дойде по-рано Костадин Антов и ми донесе паница овчаник. Дойде и Русим, за да ми вземе мярка за брич панталони от синия плат, който ми даде Еленка. 25.1.1935 год., петък Сън. Сънувам, че сме много братя и сестри заедно с Учителя на екскурзия, но в непозната местност.
На лагер са някъде, а аз не знам кои причини ме заставили да си съблека ризата -горницата, като дивак, и да се намажа със
сапун
, да се
насапунисам
, та се явих пред Учителя в тоя неприличен вид, но за ме не бе срамно.
Аз тичах пред тях, пред братя и сестри и Учителя. Правех им смешки и Учителят се смееше на шегите ми. След това се намерих някъде си, като че ли в София. Но непозната обстановка. Влязъл съм в непознат двор.
към текста >>
47.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Тук ми откраднаха
сапуна
за миене.
пехотен полк - гр. Шумен, на 18.Ш.1943 год. Потеглих за гр. Шумен и вечерта в 7 ч слязох на гарата. Нощувах в хотел „Велика България".
Тук ми откраднаха
сапуна
за миене.
* Софийска околия, Кумаришко селско общинско управление № 864 18 март 1943 г. с. Кумарица Уверение Кумаришко селско общинско управление уверява, че ветер. подоф. Пеню Ганев Бобев, на 45-годишна възраст от с. Кумарица, околия Софийска, съгласно повиквателната заповед № 1 от 18.III.1943 г. на н-ка 6-то военно окръжие, той трябва да се яви веднага, 1943 г., в казармата на VII лех.
към текста >>
48.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Изпрах със студена вода и
сапун
дрехите и ги прострях да съхнат.
Рогачица и Ужица Станах рано. Измих се на реката, като полу се окъпах. Закусих с чай и мармалад. Прочетох беседата „Новият път". След това отидох в реката, изкъпах се и преоблякох и ми олекна.
Изпрах със студена вода и
сапун
дрехите и ги прострях да съхнат.
Попях на войниците и се запътих да видя що да обядвам. Виждам автомобили, войска, ловна ротна, дивизионния командир и полковия на 64-ти пехотен полк. Командирът на полка ме поздрави весело и ми каза, че ще си отивам заедно с него. След това дойде при мен ветеринарният фелдшер на II дружина, когото аз заместях, и аз веднага си прибрах багажа и недоизсъхналите дрехи и се качих на един от камионите. Камионите донесоха от гр.
към текста >>
49.
25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще ти кажат: „Остарял си." Ти ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще се измиеш със
сапун
и ще кажеш: „Няма я тая мутра." Сега ти седиш като затворник, свиеш се и казваш: „Тая работа няма да я бъде." Намазали са те с катран.
Всичко онова, което желаете, можете да го постигнете в този път, по който вървите. Само че трябва постепенно. Някой път намажат лицето ти с катран и ти кажат: „На какво ти прилича мутрата! " Ти трябва ли да повярваш в това? Не!
Ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще ти кажат: „Остарял си." Ти ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще се измиеш със
сапун
и ще кажеш: „Няма я тая мутра." Сега ти седиш като затворник, свиеш се и казваш: „Тая работа няма да я бъде." Намазали са те с катран.
Кого ли не са мазали? Та, някои неща се повдигат у човека атавистически. Има изостанали мързеливи души, които са силни и хитри. Те за изостанали в своята еволюция от дълго време. И понеже не искат да вървят по правия път на човешкото развитие, те дохождат и спъват вас, Там, дето има противоречие между мислите, не прилагай нито една от мислите!
към текста >>
50.
29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Сапунджиев
, „Панагюрище" 8, Русе 67.
Атанас Налбантов, „Болярска" 13, Русе 64. Райко Димитров, „Ил. Буров" 11, Русе 65. Ив. Кремъков, инженер, „Муткурова" 24, Русе 66. Вас. Г.
Сапунджиев
, „Панагюрище" 8, Русе 67.
Нико Просеничков, „Баба Тонка" 26, Русе 68. Русин Русев, Търговска кооперативна банка, Русе 69. Железаров Л., бул. „Фердинанд" 57, Русе 70. Ценю Ст.
към текста >>
51.
58. Първата и последна беседа на Учителя в гр. Свищов (разказва Иустина Халачева)
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Тогава тя се сетила, че точно там тя изливала
сапунената
вода, когато прала дрехите на Учителя.
Тъй като някои Го апострофираха, Той вече не изнесе публични беседи. Беседи пред приятелите обаче изнесе доста. Беше на квартира у сестра Нешка Анева. Тя Го и переше. Когато няколко години [по-късно] у нея гостувал сливенският ясновидец Георги Сотиров, той сочел към мястото, гдето била една дюлка, и казвал: - Тук виждам светлина вечер.
Тогава тя се сетила, че точно там тя изливала
сапунената
вода, когато прала дрехите на Учителя.
Когато отидох пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост. Веднага ми направи впечатление фактът, че ме заговори, като че е познавал баща ми: - Вашият баща е свещеник. А аз никога не бях казвала пред никого това, че баща ми е свещеник, следователно Той можеше да знае това само по някакъв друг път, чрез вътрешно познаване. Тогава се много смяхме с един наш познат, многознайник, който в нищо не вярваше, „нито в Господа, нито в дявола". Въпреки своето неверие, той имал усета на някакво уважение, поради което още далече, преди да влезе в къщата, гдето беше Учителят, той изгасил и хвърлил цигарата си.
към текста >>
52.
62. Михал Луканов. 62.3. На събора през 1922 г. в Търново
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Тогава стана пречупване на лъчите и ризата се обагряше с разни багри от мехурите на
сапуна
.
Дойдоха още трима братя и я обиколихме. Аз бях от източната страна, двама братя - от юг и един - от запад. Дали те виждаха, че ризата ставаше по- хубава, не знаех, но аз наблюдавах. И колкото ризата ставаше по-красива, толкова аз чувствувах в слънчевия възел една приятност. В това време забелязах, че аз, като стоя от изток, й правя сянка и си припомних за случката с Диоген и Александър Велики и веднага се отстраних и слънцето, което беше още ниско, огря легена и ризата.
Тогава стана пречупване на лъчите и ризата се обагряше с разни багри от мехурите на
сапуна
.
Аз се оттеглих на една крачка, за да попадна на пълния фокус на пречупването на лъчите. Като гледах красотата на багрите от мехурите, почувствувах се не на земята. В това време преминаха край нас две сестри и попитаха сестрата какво прави. Тя им отговори: - Пера една красива ризичка - но като си повдигна главата, за да ги види, слънцето й блесна в очите и тя премигна. В това време един от братята, който беше на юг, помисли, че й пречи светлината и застана между слънцето и нея.
към текста >>
53.
5. ДУНАНМА
,
,
ТОМ 19
Оказа се, че този гигант, които притискаше главите ни, само с една дума на Учителя се пръсна, като
сапунен
мехур!
276 ÷ 277, 500 ÷ 502 Ние мълчахме и аз някак споделях загрижеността на брата за сериозността от задачата, която той си е поставил. Вдигнах глава, гледам Учителя, който дотогава мълчеше и слушаше, с една грейнала по лицето му топла и приветлива усмивка, изразяваща съвсем леко разрешение на този тъй голям и заплетен за нас въпрос. „Да, каза Учителят, тези три народности живеят в мир и съгласие, защото седалището за Европа на Бялото Братство е на Мон-Блан. Затова народите наоколо живеят в мир и съгласие”. Усмихнахме се всички с облекчение от тази изненада, от това тъй неочаквано и леко разрешение на този тъй заплетен и сложен за нас въпрос.
Оказа се, че този гигант, които притискаше главите ни, само с една дума на Учителя се пръсна, като
сапунен
мехур!
Колко ясно е - големите и сложни за нас въпроси имат тъй леко, ясно и простичко разрешение, но с други средства, с други елементи. По същия начин учените търсят като този брат, разрешението на тази голяма загадка с най-сложни и мъчително оплетени теории. Други са средствата, които я разрешават. Има закони, които са общи за всички светове - от най-малкият, Микрокосмоса, до най- големият - Мегакосмоса. Един закон за еволюция на веществото се промъква като червена нишка през всички тези светове.
към текста >>
54.
B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 19
Представете си, взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и
сапун
, но като го пусна, къде мислите, че ще отиде?
Дава един характер весел и общителен, приятен събеседник, човек, с когото винаги можеш да се разбереш. Притежава голямо разположение към музиката, поезията и изкуствата, към окултните науки. Има лечебен дар и може да лекува всички болести, които пожелае и е отличен лектор, сказчик. Учителят казва: „Аз мога мъртъв да възкресявам, в моя власт е това. Мога да излекувам всички неизлечими болести, но каква полза от това?
Представете си, взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и
сапун
, но като го пусна, къде мислите, че ще отиде?
Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Питам, има ли смисъл този труд, който съм положил? ” Учителят помагаше и лекуваше даже и по Божествен начин - веднага тия души, които са решили в себе си да не се връщат повече в свинския (животински) живот на удоволствия и лакомия. (Венера сьвпад Луна) - в разменени знаци. Подобрява здравето и внася мир и спокойствие в душата и укрепва сърцето, да издържи на големите мъчнотии, през които минава душата.
към текста >>
55.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
Методи има голяма заслуга в спасяването на евреите в България от концлагерите на хитлеристите, където ги убиваха с газове и претопяваха на
сапун
.
Виж „Изгревът”, том I, стр. 337 ÷ 338, 339 ÷ 340. 18. Заради балтонът на Учителя, който Методи старателно носи и чрез него се укрива от комунистическите духове, че дори го освобождават, когато е арестуван заедно с Лулчев. Така той прескача с много преживявания тази епоха и влиза в комунистическата епоха, започната на 9.09,1944 г. и завършила на 10.11.1989 г. 19.
Методи има голяма заслуга в спасяването на евреите в България от концлагерите на хитлеристите, където ги убиваха с газове и претопяваха на
сапун
.
Как става това, виж „Изгревът”, том I, стр. 403 ÷ 485, 485 ÷ 487, том IV, стр. 251 ÷ 252, 533 ÷ 535. 20. Как бе издадена книгата „Учителят”, виж в „Изгревът”, том III, стр. 208 ÷ 210,210-212, том - ІV,стр.
към текста >>
56.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
Тогава нямаше
сапуни
!
” - „Ами тепахме, тепахме, докато го изтепаме, това пусто да опустее платно.” Беше много уморително за жените, затова казваха: „Пусто да опустее”. - това е клетва т. е. да изчезне и да го няма вече този зор. 7. Жените в село Блатешница при другата ми баба също носеха дрехите си да ги перат на реката. Също с бухалки ги налагаха докато ги изперат.
Тогава нямаше
сапуни
!
„Какво правихте днес у реката? ” - „Ами тепахме кошулите и гащите. Тепахме, тепахме, че ги изтепахме! ” После този израз в село Блатешница и в тази околия придобиха друг вид. Когато трябва да се свърши някаква много голяма работа с много усилие, те казваха така: „Че го тепам, че го тепам, и накрая че го утепам.” Това беше заклинание и заплаха едновременно.
към текста >>
57.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
ние бяхме събрали две казанчета олио, което преди евакуацията го направихме на
сапун
. 43.
Каза ни да вземем двете шейни и да отидем до дървенишкото шосе, където спрял камионът им, понеже не може да мине по тясното мостче към Изгрева, Баща ми беше донесъл голям сандък с брашно, две дамаджани олио, 2 пити кашкавал, тенекия със сирене, тенекия мед. Изля се Божието благословение върху нас, за което се молех, Дойде краят на глада. Учителят нарежда на брат Мутафчиев, чрез вегетарианското дружество да замени купоните за месни продукти с такива за вегетариански. Имахме достатъчно храна. В края на 1943 г.
ние бяхме събрали две казанчета олио, което преди евакуацията го направихме на
сапун
. 43.
Кучето Черньо и козунак за Великден За Великден майка ми правеше всяка година по 5 ÷ 6 козунака, които ги печахме във фурната на Дървенишкото шосе. В глада 1942 г. нямахме продукти, за да си направим козунаци. Тогава на Изгрева беше дошло куче, което според Учителя било кардинал, и сега дошло да пази Изгрева. Аз го бях кръстил Черньо.
към текста >>
58.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Трета част
,
ТОМ 21
Не ни даваха полагаемия ни се
сапун
за пране.
Дига се на 12 км, завива към нас, засилва се и спира моторите и лети по инерция, като постепенно намалява височината си. При пълнолуние такъв самолет се оказва над завод „Вулкан” без да е дадена тревога, запалва 4-те си мотора над батареята - войниците се уплашват и не откриват огън по самолета. Военните решават да разстрелят старши лейтенант Тосков. Положението се омекоти и го разжалваха на младши лейтенант с една звезда. 86. Истинските крадци По време на службата ни се губеха чаршафи, долни ризи и други.
Не ни даваха полагаемия ни се
сапун
за пране.
Правят някои оплакване до командването и внезапно правят проверка в жилището на старшината ни Тильо Петков. Живееше в блоковете над батареята - кв, „Млада гвардия”. Намират цяла стая с чаршафи, долни дрехи, сапун, които не ни го давал, няколкостотин специални обувки, които се използват при война. Уволниха го веднага и конфискуваха всичко откраднато. Разбрахме кой ни крадял дрехи и чаршафи.
към текста >>
Намират цяла стая с чаршафи, долни дрехи,
сапун
, които не ни го давал, няколкостотин специални обувки, които се използват при война.
Положението се омекоти и го разжалваха на младши лейтенант с една звезда. 86. Истинските крадци По време на службата ни се губеха чаршафи, долни ризи и други. Не ни даваха полагаемия ни се сапун за пране. Правят някои оплакване до командването и внезапно правят проверка в жилището на старшината ни Тильо Петков. Живееше в блоковете над батареята - кв, „Млада гвардия”.
Намират цяла стая с чаршафи, долни дрехи,
сапун
, които не ни го давал, няколкостотин специални обувки, които се използват при война.
Уволниха го веднага и конфискуваха всичко откраднато. Разбрахме кой ни крадял дрехи и чаршафи. След 10 години брат ми Любомир служеше в пехотата и старшината му бил същият Тильо Петков, който ми изпращаше по него поздрави. Асен Стоичков се уволни и на неговото място артелчик стана моят приятел Илия - Макарончо. Той ми даваше ключовете на артелната: „Вземи си от склада каквото искаш за ядене.” Наборниците ми получаваха колети, отваряха ги пред мен и ме караха да си вземам онова, което можех да ям. 87.
към текста >>
59.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Стопли вода и направи
сапунена
течност.
Дойдох на себе си и трябваше да вървя така, с парчето клонче в крака ми. А то все по-навътре влизаше! И решихме да слезем надолу пеша и да минем през мястото на Мария Шопова - палатката й. Отидохме при нея и тя веднага схвана сериозността на положението. И като разбра за крака ми, каза че ще направи „операцията”, и то с подръчни материали.
Стопли вода и направи
сапунена
течност.
После взе иглата си - а тя е специалистка, голяма шивачка! И полека-лека - извади парчето дърво и намаза със сапунената течност. И успя! Спаси ме тази сестра и Бог да я благослови! Защото на другия ден работех, а бях преподавател в техникум и не можех да отсъствувам.
към текста >>
И полека-лека - извади парчето дърво и намаза със
сапунената
течност.
И решихме да слезем надолу пеша и да минем през мястото на Мария Шопова - палатката й. Отидохме при нея и тя веднага схвана сериозността на положението. И като разбра за крака ми, каза че ще направи „операцията”, и то с подръчни материали. Стопли вода и направи сапунена течност. После взе иглата си - а тя е специалистка, голяма шивачка!
И полека-лека - извади парчето дърво и намаза със
сапунената
течност.
И успя! Спаси ме тази сестра и Бог да я благослови! Защото на другия ден работех, а бях преподавател в техникум и не можех да отсъствувам. А за операция при лекар - много се смущавах. Та, тази сестра много ми помогна тогава и аз никога не забравих това.
към текста >>
60.
28. Олга Славчева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
" Тя отговаря: „Това е много добре, Учителю, стига са ги топили на
сапун
, избивали и гонили по целия свят.
Олга Славчева слуша радио „Лондон" на български език. Една вечер чува да предават, че евреите ще създават държава в Палестина. Сутринта тя отива при Учителя и му казва тази новина. Учителят обича да слуша това, което предава радио „Лондон", защото винаги е истина. Той я пита: „Ти, Олге, как мислиш, добре ли е това нещо?
" Тя отговаря: „Това е много добре, Учителю, стига са ги топили на
сапун
, избивали и гонили по целия свят.
Нека имат мир и отечество, където да живеят." Учителят обяснява: „Всякъде другаде можеше да е добре, но в Палестина евреите ще минат големи страдания. Докато евреите не приемат християнството, през страшни страдания ще минат. Ще теглят и ще платят." След заминаването на Учителя Олга Славчева се включва най-активно в братския живот. Постоянно пише стихотворения и записки от преживяното в екскурзиите. Често посещава приятелите от провинцията, където прекарва повече от месец, изнася беседи и споделя някои от многобройните си опитности с Учителя.
към текста >>
61.
61. Гради Минчев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
С нас беше Асен Каназирев, който имаше фабрика за
сапун
и го пратиха в Белене.
В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа. След това тя подава беседата, която носи. Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази библиотека с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов. За случая, с който ме запознахте, аз не зная нищо и разгонването на братята и сестрите не е наредено отгоре, а е работа на местна почва." След това той извиква попа и му се скарва, че постъпва лошо с хората на Братството. След освобождаването ми от казармата, аз отидох да работя при брат Гради, който се беше наел да направи бюст на Георги Димитров в двоен размер от мозайка по гипсов макет, изработен от скулптора Фицов.
С нас беше Асен Каназирев, който имаше фабрика за
сапун
и го пратиха в Белене.
* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; томXVIIстр.663-664, стр. 753. Понеже помагал в живота много на брата на Георги Димитров, лежа една година в лагера и го освободиха. Заедно с него и Гради правихме клинови калъпи от бетон и рабецова мрежа по формите на статуята. Те станаха сто.
към текста >>
62.
19. ЗАВЕТЪТ НА БОГА С МОЙСЕЙ
,
,
ТОМ 22
Това показва, че договорите, които двама души си дават на земята, не са нищо друго, освен
сапунени
мехури.
Когато Уйлсон излезе пред света със своите 14 точки, всички казаха: Ето една сигурна работа! - Колко сигурна излезе тази работа? Колко от тия точки се приложиха? И германският император даде някакви обещания на българите, но колко от тия обещания се изпълниха? Какво показва това?
Това показва, че договорите, които двама души си дават на земята, не са нищо друго, освен
сапунени
мехури.
Колкото сапуненият мехур може да живее, толкова и обещанията на тия хора ще се реализират. Аз бих желал да зная, откак светът съществува, колко от договорите между разните държави са оцеляли. Египет е правил договори, Асирия е правила договори, но де са тези държави днес? Не само договорите им са изчезнали, но и самите държави вече не съществуват. Не само Египет и Асирия, но и държавите в новите времена са правили и правят договори, които също така не са оцеляли.
към текста >>
Колкото
сапуненият
мехур може да живее, толкова и обещанията на тия хора ще се реализират.
- Колко сигурна излезе тази работа? Колко от тия точки се приложиха? И германският император даде някакви обещания на българите, но колко от тия обещания се изпълниха? Какво показва това? Това показва, че договорите, които двама души си дават на земята, не са нищо друго, освен сапунени мехури.
Колкото
сапуненият
мехур може да живее, толкова и обещанията на тия хора ще се реализират.
Аз бих желал да зная, откак светът съществува, колко от договорите между разните държави са оцеляли. Египет е правил договори, Асирия е правила договори, но де са тези държави днес? Не само договорите им са изчезнали, но и самите държави вече не съществуват. Не само Египет и Асирия, но и държавите в новите времена са правили и правят договори, които също така не са оцеляли. Обаче, установи ли се договор между Бога и човека, той непременно оцелява.
към текста >>
63.
30. МИНЕРАЛНИЯТ ИЗВОР В СЕЛО РУДАРЦИ
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
А тогава всичко се переше на ръка с големи домашни
сапуни
.
По времето на Учителя всички, които са се били преселили от София в село Мърчаево, са ходели много често до този извор. Има много направени снимки с Учителя на този извор. Донасяли са си минерална вода с дамаджани. А Учителят е бил казал веднъж, че тя е лековита. И е обяснил защо.[1] На този минерален извор сутрин рано пристигаха жените, натоварени с волските коли, разтоварваха дрехите и започваха да перат.
А тогава всичко се переше на ръка с големи домашни
сапуни
.
Да перете дрехи е много уморително. Часове се пере. Но водата е топла, минерална. Освен това е много мека и е добра за пране. Пере се лесно, сапунът се разпенва лесно и лесно се изплаква.
към текста >>
Пере се лесно,
сапунът
се разпенва лесно и лесно се изплаква.
А тогава всичко се переше на ръка с големи домашни сапуни. Да перете дрехи е много уморително. Часове се пере. Но водата е топла, минерална. Освен това е много мека и е добра за пране.
Пере се лесно,
сапунът
се разпенва лесно и лесно се изплаква.
След това дрехите се простират по трънете, за да съхнат. По-късно сковаха простора за дрехите. А понякога времето беше лошо и си докарвахме опраните дрехи, които ги слагахме в празни, но измити каци. Тогава ги разстилахме по стобора у дома. На този извор идваха жените от съседните села.
към текста >>
64.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
Идвайки по нашите земи, те нямали библии на български език, но намерили преведен Новия Завет на "прост" български език от Петър
Сапунов
, издаден през 1828 г.
Зорница, бр. 12, 12.2001; в. Стандарт, 12.04.2006) Първоначалната дейност на Бр. Ч. Биб. Д-во с идването на мисионерите, е била да продава Библии в страните на юго-изтокот нас на различни езици, според срещаното население.
Идвайки по нашите земи, те нямали библии на български език, но намерили преведен Новия Завет на "прост" български език от Петър
Сапунов
, издаден през 1828 г.
в Букурещ П. Сапунов е бил роден в Трявна. Той е бил изгнаник във Влашко и със свои средства той можал да си позволи тираж от 1200 екземпляра. Същата година на издаването (1828 г.), поради избухналата Руско-турска война, от Новия Завет били продадени само 400 екземпляра. Останалият тираж бил продаден по-късно чрез книгопродавците на Бр.
към текста >>
Сапунов
е бил роден в Трявна.
Стандарт, 12.04.2006) Първоначалната дейност на Бр. Ч. Биб. Д-во с идването на мисионерите, е била да продава Библии в страните на юго-изтокот нас на различни езици, според срещаното население. Идвайки по нашите земи, те нямали библии на български език, но намерили преведен Новия Завет на "прост" български език от Петър Сапунов, издаден през 1828 г. в Букурещ П.
Сапунов
е бил роден в Трявна.
Той е бил изгнаник във Влашко и със свои средства той можал да си позволи тираж от 1200 екземпляра. Същата година на издаването (1828 г.), поради избухналата Руско-турска война, от Новия Завет били продадени само 400 екземпляра. Останалият тираж бил продаден по-късно чрез книгопродавците на Бр. Ч. Биб. Д-во. Пак през 1828 г.
към текста >>
65.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
Известният руски професор Попруженко, говорейки за преводите на
Сапунова
и на архимандрит Неофита, пише: "И двамата са оказали със своя превод грамадна услуга на своя народ в делото на Възраждането и заедно с това са създали литературни трудове, значението на които е било твърде голямо".
Ригс отпечатва и разпространява български книги още през 1837 г., ускорявайки, по този начин, нашето духовно възраждане и освобождение. Преводът на Библията Най-голямата, обаче, заслуга на Ригса, заслуга, която му отрежда почетно място в страниците на нашата история, това е превода на Библията на български, довършен в 1871 г. при съдействието на д-р Лонг, П. Р. Славейков и Христодул Сечанов. Това е наистина епохален труд, славен подвиг с важни последствия за нашия народ.
Известният руски професор Попруженко, говорейки за преводите на
Сапунова
и на архимандрит Неофита, пише: "И двамата са оказали със своя превод грамадна услуга на своя народ в делото на Възраждането и заедно с това са създали литературни трудове, значението на които е било твърде голямо".
Ако Неофитовия частичен превод на Евангелието, извършен, напечатан и разпространен изключително с американски мисионерски средства, както това личи от документите на д-р Лео Вийнер, е оказал, според проф. Попруженко, грамадна услуга в делото на Възраждането, много по-грамадна ще да е била услугата на Ригс и Лонг с превода на целокупната Библия на български език. С оглед към епохата, в която тази Библия се е появила и при наличността на тогавашните духовни, социални и политически условия на нашето съществувание, като народ, делото на д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг достойно съперничи с подвига на Лютера, чийто библейски превод на немски се счита и до днес още за гордостта на германската култура и цивилизация. Седмична "Зорница" - нейната дейност Големият успех на месечна "Зорница"дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична "Зорница";чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С.
към текста >>
66.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
Но като отминават музикантите и като преминават преоблеченитеиндуски величия се вижда, че на гърбовете им са били закачени големи картини снаписани реклами за
сапун
.
Има и тя е много голяма. Той разказва един случай, когатое бил в САЩ. В Ню Йорк, изведнъж вижда една шумна и пищна процесия. Отпредвървят музиканти от Индия и свирят на техните си инструменти, зад тях вървятиндуси облечени в официалните облекла на всичките индуски величия. Всички сеспират и гледат.
Но като отминават музикантите и като преминават преоблеченитеиндуски величия се вижда, че на гърбовете им са били закачени големи картини снаписани реклами за
сапун
.
Да, за сапун. Тук случаят е същият. Евангелист е онзи, който носи евангелието не под ръка, а в себе сии го проповядва чрез живота си. А протестантин е онзи, който носи Евангелието в ръцете си, говори за него,но на гърба си е закачил картина за реклама на сапун. Такива са мнозинството,които съм срещал и виждал.
към текста >>
Да, за
сапун
.
Той разказва един случай, когатое бил в САЩ. В Ню Йорк, изведнъж вижда една шумна и пищна процесия. Отпредвървят музиканти от Индия и свирят на техните си инструменти, зад тях вървятиндуси облечени в официалните облекла на всичките индуски величия. Всички сеспират и гледат. Но като отминават музикантите и като преминават преоблеченитеиндуски величия се вижда, че на гърбовете им са били закачени големи картини снаписани реклами за сапун.
Да, за
сапун
.
Тук случаят е същият. Евангелист е онзи, който носи евангелието не под ръка, а в себе сии го проповядва чрез живота си. А протестантин е онзи, който носи Евангелието в ръцете си, говори за него,но на гърба си е закачил картина за реклама на сапун. Такива са мнозинството,които съм срещал и виждал. Аз не съм срещал един жив истински евангелист.Няма ги. 6.8.
към текста >>
А протестантин е онзи, който носи Евангелието в ръцете си, говори за него,но на гърба си е закачил картина за реклама на
сапун
.
Всички сеспират и гледат. Но като отминават музикантите и като преминават преоблеченитеиндуски величия се вижда, че на гърбовете им са били закачени големи картини снаписани реклами за сапун. Да, за сапун. Тук случаят е същият. Евангелист е онзи, който носи евангелието не под ръка, а в себе сии го проповядва чрез живота си.
А протестантин е онзи, който носи Евангелието в ръцете си, говори за него,но на гърба си е закачил картина за реклама на
сапун
.
Такива са мнозинството,които съм срещал и виждал. Аз не съм срещал един жив истински евангелист.Няма ги. 6.8. Стефан Томов твърди, че в Библията нийде не се говори за прераждането и че рязко противоречи на Христовото учение - точка 8. И това е лъжа. Ама голяма лъжа.
към текста >>
67.
3. Тук виждам светлина вечер
,
,
ТОМ 24
Когато няколко години [по-късно] у нея гостувал сливенският ясновидец Георги Сотиров, той сочел към мястото, гдето била една дюлка, и казвал: "Тук виждам светлина вечер".Тогава тя се сетила, че точно там тя изливала
сапунената
вода, когато прала дрехите на Учителя.
Учителят дойде в Свищов и изнесе публична беседа в читалището. Тъй като някои Го апострофираха, Той вече не изнесе публични беседи. Беседи пред приятелите обаче изнесе доста. Беше на квартира у сестра Нешка Анева. Тя Го и переше.
Когато няколко години [по-късно] у нея гостувал сливенският ясновидец Георги Сотиров, той сочел към мястото, гдето била една дюлка, и казвал: "Тук виждам светлина вечер".Тогава тя се сетила, че точно там тя изливала
сапунената
вода, когато прала дрехите на Учителя.
към текста >>
68.
9. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 11 август 1924 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Друго правило: Главата ще си миете със
сапун
само веднъж в месеца.
Изпотите ли се, ще се преоблечете. Правило искате ли? Аз ви казвам: Потната риза на гърба ви няма да се суши. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо.
Друго правило: Главата ще си миете със
сапун
само веднъж в месеца.
Иначе, без сапун може да я миете и по-често. Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате, ще го опитате. Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата. А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун.
към текста >>
Иначе, без
сапун
може да я миете и по-често.
Правило искате ли? Аз ви казвам: Потната риза на гърба ви няма да се суши. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо. Друго правило: Главата ще си миете със сапун само веднъж в месеца.
Иначе, без
сапун
може да я миете и по-често.
Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате, ще го опитате. Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата. А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният.
към текста >>
Сапунът
прави голяма пакост на главата.
Аз ви казвам: Потната риза на гърба ви няма да се суши. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо. Друго правило: Главата ще си миете със сапун само веднъж в месеца. Иначе, без сапун може да я миете и по-често.
Сапунът
прави голяма пакост на главата.
Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате, ще го опитате. Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата. А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният. Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода.
към текста >>
Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия
сапун
ще си миете главата.
Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо. Друго правило: Главата ще си миете със сапун само веднъж в месеца. Иначе, без сапун може да я миете и по-често. Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате, ще го опитате.
Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия
сапун
ще си миете главата.
А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният. Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода.
към текста >>
А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав
сапун
.
Друго правило: Главата ще си миете със сапун само веднъж в месеца. Иначе, без сапун може да я миете и по-често. Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате, ще го опитате. Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата.
А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав
сапун
.
Той е следният. Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Това измиване на косата е добро, за да се задържи магнетизмът й.
към текста >>
Ако можете да си направите сами
сапун
специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете
сапуна
, защото сегашният парижки
сапун
е от умрели свини.
Българинът защо не може да мисли много? Той под калпака си има много пот. Тази е една от причините. Не, никога няма да носите шапка, пред която не може да става проветрение. Сутрин като станеш, намокри, намокри малко главата с топла вода, според температурата на тялото, разчеши я с гребен и това е достатъчно.
Ако можете да си направите сами
сапун
специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете
сапуна
, защото сегашният парижки
сапун
е от умрели свини.
Хумата ще употребявате само за главата. И това като правило ще го турите. Може да си миете главата с най-хубавия сапун, направен от вас. Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържи, да усещате топлинка.
към текста >>
Може да си миете главата с най-хубавия
сапун
, направен от вас.
Не, никога няма да носите шапка, пред която не може да става проветрение. Сутрин като станеш, намокри, намокри малко главата с топла вода, според температурата на тялото, разчеши я с гребен и това е достатъчно. Ако можете да си направите сами сапун специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете сапуна, защото сегашният парижки сапун е от умрели свини. Хумата ще употребявате само за главата. И това като правило ще го турите.
Може да си миете главата с най-хубавия
сапун
, направен от вас.
Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържи, да усещате топлинка. Вода, на която пръстът не може да удържи, не я туряйте на косата си. Това, че ще миете главата си със сапун не е грях, но не е здравословно, ти ще страдаш. Запитват: Как да се махне пърхота?
към текста >>
Това, че ще миете главата си със
сапун
не е грях, но не е здравословно, ти ще страдаш.
И това като правило ще го турите. Може да си миете главата с най-хубавия сапун, направен от вас. Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържи, да усещате топлинка. Вода, на която пръстът не може да удържи, не я туряйте на косата си.
Това, че ще миете главата си със
сапун
не е грях, но не е здравословно, ти ще страдаш.
Запитват: Как да се махне пърхота? - Като живеете редовно, този пърхот ще се махне, той не е от сапуна. Пърхотът е от това, че кожата ви е обедняла. Щом живеете разумно, той ще изчезне. Косите ви по този начин ще придобият съвсем друг живот.
към текста >>
- Като живеете редовно, този пърхот ще се махне, той не е от
сапуна
.
Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържи, да усещате топлинка. Вода, на която пръстът не може да удържи, не я туряйте на косата си. Това, че ще миете главата си със сапун не е грях, но не е здравословно, ти ще страдаш. Запитват: Как да се махне пърхота?
- Като живеете редовно, този пърхот ще се махне, той не е от
сапуна
.
Пърхотът е от това, че кожата ви е обедняла. Щом живеете разумно, той ще изчезне. Косите ви по този начин ще придобият съвсем друг живот. Любовта, която е за вас е само за вас. Ако вие мислите, че любовта на Бога към някого е по-голяма, а към другиго по-малка, вие се лъжете.
към текста >>
69.
26. ДОМОЧАДИЕ НА МИНЧО СОТИРОВ
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Димитър", кум - Михаил
Сапунаров
- капитан.
Сгодяване - 1900 г. - 12 февруари. Встъпване в брак - 8 октомври 1900 г., неделя в 10 1/г ч. преди пладне, високосна в гр. Сливен в църквата "Св.
Димитър", кум - Михаил
Сапунаров
- капитан.
Заминала за духовния свят - понеделник - 8.12.1924 г. 7.30 ч. вечерта Деца: 1. Син Стефан роден в гр. Сливен на 3 ноември 1901 г., събота в 1 часа и 20 минути след пладне.
към текста >>
70.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Представят ми сметка за млякото, докторската визитация,
сапуна
... Плащам всичко до последната стотинка.
Кой знае що съм правила по София... Бека избягва да ме гледа. Почти лягам до коритото и с клечковидните си пръсти пера изтеклия ми живот. Отново ми става страшно. Мраз сковава душата ми. Пера и лягам, и пак пера и пак лягам.
Представят ми сметка за млякото, докторската визитация,
сапуна
... Плащам всичко до последната стотинка.
Още 1 месец отпуск. Г-н Стоян Митев разрешава официално, а неофициално - къса бележка-„Не се безпокойте за работата си. Починете, оздравейте.” Декември мой, януари мой. Чета и си водя бележки в една тетрадка, както ме научи Михайловски. Нов живот.
към текста >>
71.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Насапунисах
се, току-що почвам.
Те се смеят. Викат ми „сестричката” - тия търновските болярки и се радват, че се отървали да не „плачат” от лютивината на лука. Драго ми е, драго! Душата ми наистина е крилата, волна, добра, чиста и красива. Завирам се в нивата царевици да си мия главата.
Насапунисах
се, току-що почвам.
Някой вика с цяло гърло: вика, мене вика. Обаждам се и аз с цяло гърло: - Какво има? - Учителят те вика, обажда се гласът. Доизмивам се криво-ляво, изливам кофата върху главата си и я връзвам с бяла чалма. Той стои до брястовете и ми сочи група елегантни дами и господа, дошли от града.
към текста >>
Изведнъж ги грабвам и в топлата
сапунена
вода.
- почти крещя и тропам с крак. Само мене ли ще човърка вътрешния глас; само на мен ли ще се шепне да ставам, когато всички спят и да им лъскам обувките; да измивам съдините на чуждото дежурство. А защо на тях не се внушава това, а само на мене? Те се правят, че не виждат, не чуват, не разбират. Ритам нечистия вързоп и се правя, че не чувам вече нищо.
Изведнъж ги грабвам и в топлата
сапунена
вода.
Да се изперат, но не „през пръсти”. Хубаво, хубаво! А дрехите били някога от фино хасе, обточени с красива шевица. После да ги позашия тук-таме, да ги огладя и добре сгънати да ги оставя на видно място. Късно е.
към текста >>
72.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
„Мигрена.”
Насапунисвам
дрехите в голямо корито: ризи, гащи, пояси, че и бирбучуклия шаячни потури на братския воденичар Генчо.
Никой не ме защищава. Влъхвата се смее, но той често отсъствува по работа, няма го на обяд. Засрамена, огорчена, не зная къде да се дяна. Купища непрани дрехи. „Майката” изчезва.
„Мигрена.”
Насапунисвам
дрехите в голямо корито: ризи, гащи, пояси, че и бирбучуклия шаячни потури на братския воденичар Генчо.
А има и трети Генчо - най-малкият - светло, добро момче. Трева по двора, зелена, буйна. Обилна вода - пери, бели на тревата и не бой се. Но трябва ми и големия котел, а казват Йовчу го изнесъл горе в Иленкината стая. Отварям вратата и искам котела.
към текста >>
И слънце, трева и вода; вода и трева, и
сапун
, и две пъргави ръце, благословени ръце.
Изправям на плета и непрегъваемите потури на големия Генча. Ами тази, гнусната риза - тя лежи доле на тревата, сякаш метилява овца. Ритвам я още веднъж и почвам да прибирам пераческите си оръдия. Но глас, по-мощен от всеки човешки глас настоява: „Опери я, и нея опери.” - Не, почти изкрещявам и ритам пак... Замъквам коритото, големия котел, а гласът шепне, моли, моли. Изведнъж грабват ризата, вдигам я над главата си и викам: „Господи, моята душа не стои ли пред тебе така ранена и жална.” Силното движение в легена, спират рукналите сълзи.
И слънце, трева и вода; вода и трева, и
сапун
, и две пъргави ръце, благословени ръце.
След малко и тази риза с черните копчета, наред с другите блести, сякаш готова за нов живот. След вечеря раздавам ризите. - Чия е тази, питам и соча към тази с черните копчета. - Моя, обажда се свенлив глас. И Колю, коларчето Колю протяга ръка към нея.
към текста >>
Давам му парче
сапун
и го натирвам веднага да се окъпе.
- Чия е тази, питам и соча към тази с черните копчета. - Моя, обажда се свенлив глас. И Колю, коларчето Колю протяга ръка към нея. В един ъгъл го викам да го питам що му е. Не знае, кели някакви.
Давам му парче
сапун
и го натирвам веднага да се окъпе.
Очите му блестят, блестят. От този ден Кольо оздравя. АВГУСТ [1923 г.] Как изкарахме 40 дни в „кумунта”. Броим дните за връщане. Павлю и влъхвата общо и поединично наистина се мъчат да изтръгнат от нас обещание за още 3 години.
към текста >>
С тънко
сапунче
очертавам това що ми трябва.
От масата се раздигат натурените вещи, топче кафяв вълнен плат е разгънат и децата са доведени. Едното момиче е в IV отделение, другото във второ. Донасят ножици, а сантиметър си имам. Вдигнах ножицата и сантиметъра и ги целунах, сякаш икони... Запеях. И все тъй кроя, тропосвам, меря, шия и все пея.
С тънко
сапунче
очертавам това що ми трябва.
Че там, нали се учих при страшната майсторка яки и ревери на палта да слагам, и джобове да изработвам. Няма да преувелича ако кажа, че някой невидим майстор ми помагаше. А децата не се радват малко, а скачат около мене и: тето така, тето вака. Домъкнали чак от Солун малка шевна машина. Хубав тигел, върви зад тропоската, а ютията отваря ръбовете, натиска шевовете и помага на майсторлъка.
към текста >>
73.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Когато няма шев мия бялото стълбище на парадния вход със
сапун
и малка четчица.
В 6 ч. да съм там. Чакат ме и на лампа работим до зори. Жечо ходи на работа, а и мене у дома ме чака не малко. Или сядам веднага да уча уроците си, или тичам при Дафинка да взема нещо за шев у дома, или отбивам трудовата си повинност в хазаите.
Когато няма шев мия бялото стълбище на парадния вход със
сапун
и малка четчица.
Щастливи са за мене тези четири дни, дордето отработвам наема си. Струва ми се, че те всичко даром ми дават, а моя труд не струва нищо... На закуска мога да изпивам по две чаши мляко или чай с масло и сирене, и бял хляб колкото искам. Г-н Русев работи в „гранитния", а мисля,че вече е станал и банкер. Когато ми сипва за вечеря, имам храна за още един ден. Гощава ме богато, но и работата не е малко.
към текста >>
74.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Когато свърша шева по-рано и ми остане някой недоработен полуден, мия прозорци и с малка четцица и
сапун
измивам голямата парадна стълба.
Но важното е това, че аз самичка обитавам това великолепно жилище и че плащам с труда си, всеки час и минута. Научих се да шия детски дрешки. Славчо и Милка носят от мене вече престилки, роклички, костюмчета. Всичкото бельо минава през ръцете ми. Ново правя, старото кърпя.
Когато свърша шева по-рано и ми остане някой недоработен полуден, мия прозорци и с малка четцица и
сапун
измивам голямата парадна стълба.
Людмила от таванските стаи казва, че тя би умряла от срам и мъка, ако й се случи по този начин да живее. Аз я изгледах. Тя два пъти ходи до Америка да търси късметя си, но все се връща тук и чака да й се усмихне щастието тук. Даже се сгоди и разгоди за един руснак, който имал жена в Германия. Когато тя си отиде, аз обърсах добре последното стъпало и го целунах.
към текста >>
Накарах го да си изяде попарката и понеже се беше окъпал не добре, заведох го в пералнята, накарах го да се съблече гол и отново го окъпах както трябва с гореща вода и миризлив
сапун
.
Но аз чаках този голтак като влюбена. Защото със себе си, това дете носеше безименно страдание. То не проси, не протяга ръка, но аз познавам тия гладни свити уста, тия безпомощно увиснали ръце и бавен ход. Мое обично дете, мой брат! Най-напред го пратих да се остриже и окъпе.
Накарах го да си изяде попарката и понеже се беше окъпал не добре, заведох го в пералнята, накарах го да се съблече гол и отново го окъпах както трябва с гореща вода и миризлив
сапун
.
Тялото му е мършаво, но добре развито, широки плещи и силни бедра. Почнах да го обличам - то гледа и не вярва. Ето нова риза и гащи, нови чорапи - всичко правено някога за чеиз. Облече зелено вълнено костюмче, обувки, дори и мека велурена шапка, които неща ми даде един модернизиран студент, който на радо сърце се освободи от шаячните си дрехи. Братът на хазайката пък му подари вехтия си балтон и здрав каиш да си връзва гащите.
към текста >>
75.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Пода измит със
сапун
ми се киска.
Душата ми се окамени. Тоз път не докоснах ръката му, не сложих главата си на гърдите му. Смутен той си отиде, отбягвайки погледа ми. Стаята опустява след него. Лъснатите брави ми се надсмиват.
Пода измит със
сапун
ми се киска.
Моята хубава рокля ми седи като слугинска престилка. Дългите ми коси ми пречат. Опитвам се да уча - Нютоновият бином е последната ми задача? Не, правя резюме по история. Не, лягам върху картата по география. Не.
към текста >>
76.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Що му трябваше да се
сапунисва
.
В моята група из пътя се случиха важни неща. Слънцето прижуря на дъжд и би ни опалило добре, ако не беше този прекрасен сенчест път. С нас пътува естонецът от Таллин Walter Urb [Валтер Урб]. На ръката му дебела, като гемиджийско въже, венчална халка. Както всички, така и той, отидохме да се плиснем с водица от буйния планински поток.
Що му трябваше да се
сапунисва
.
Бързеят грабна халката му и я глътна завинаги. 10 души наши юначаги се опитаха да отбият потока - бустари, чакъл, трева. Но пръстенът не се намери, макар че се спуснахме да се ровим из мократа тиня, да търсим под всяко камъче. Обеща се на конярите добра сума от синеокия добър Walter, а и от нас - спътниците му, ако го намерят... Но не го намериха... Но Walter Urb, въпреки загубата, не се смути много, както ние бихме се смутили; той спокойно си наля горещо мляко от термоса, като любезно канеше и други. Завидна усмивка трепти на устните му, завидно спокойствие.
към текста >>
Даже и
сапуна
- разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове.
Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”. Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно.
Даже и
сапуна
- разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове.
Разменната монета е купонът. Той носи братски печат и Рилски надпис. Купиш си купони за 50- 100 лв., после си взимаш каквото ти е нужно. С малко повишена цена от обикновеното, поради скъпия превоз и пренос от куцовласите. Сутрин много ранобуден цигулар ни вика да ставаме.
към текста >>
77.
12.9. Пребитият котарак
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
А той всяка седмица се къпеше от Мария със
сапун
, после той се изтръсваше, поставяха го там до печката да изсъхне.
12.9. ПРЕБИТИЯТ КОТАРАК След това този котарак Мачо се връща след 3-4 дни. Но като го гледаме, беше омършавял, беше издраскан, беше ранен с някаква лапа, беше мръсен, беше бит и пребит. Така, че той се върна гузен, с подвита опашка и мяукаше жаловито, че е гладен, че е мръсен, че е ранен.
А той всяка седмица се къпеше от Мария със
сапун
, после той се изтръсваше, поставяха го там до печката да изсъхне.
И след това Мария го сресваше с един, специално подготвен гребен. Голяма грижа, за голям котарак! И като се върна така бит, пребит, изцапан и ранен, Мария изобщо не искаше да го погледне, не му обръщаше внимание. А защо? Защото той с този рев, който искаше да го пусне Мария, направо я извади от равновесие, защото това беше рев на мъжки нагон.
към текста >>
78.
3. Петър Филипов (1913-1984 г.). Бележки на съставителя - Вергилий Кръстев
,
Павел Василев, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Ние, брат Петър, Боянчо и аз заехме точно определени места до курните и започваше
сапунисването
и миенето.
Брат Петър виждаше страданието ми и един ден той ми предложи заедно да отидем на банята в Панчарево. С нас дойдоха Марийка и Боянчо. Брат Петър имаше проблеми със счупения крак, който беше започнал да се свива (скъсява). За моя изненада обслужващия персонал, всички го познаваха и ни пуснаха преди започване на работното време. В банята още пълнеха горещия басейн.
Ние, брат Петър, Боянчо и аз заехме точно определени места до курните и започваше
сапунисването
и миенето.
След което влизахме в басейна. Това беше отначало за мен страшно изпитание. Мислех, че кожата ми ще се попари и свлече. Но постепенно привикнах. Брат Петър ме насърчи да натопя и главата си, и това преживях.
към текста >>
Той много строго наблюдаваше влизащите дали са се предварително окъпали със
сапун
.
Но постепенно привикнах. Брат Петър ме насърчи да натопя и главата си, и това преживях. Обаче, той отиваше и на самия чучур, където правеше упражнения с крака си. Така, с времето придобих кураж и започнах и аз да се подлагам на чучура с врялата вода. Мястото на брат Петър беше до първата курна и стъпалата за басейна.
Той много строго наблюдаваше влизащите дали са се предварително окъпали със
сапун
.
След потапянето във врящия басейн, брат Петър ме научи да се обливам с хладка вода. Тези бани правехме по 2-3 пъти седмично от 5.30 - 6 часа до 8 часа сутрин, след което отивах на работа. Изживяването беше неповторимо. Близо 2 години се срещахме под моста (площада на Авиацията) и вземахме автобуса за Панчарево. Резултатът беше фантастичен!
към текста >>
79.
307. Посвещенията са като река, те протичат както живота протича
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ще видиш как нещата ще се наредят в живота ти, че това което така здраво държиш: имот, пари, деца, жена..., че било като
сапунени
мехури, които се пукат и не остава нищо от тях!
Ти дойде на планината без екип в студ и вятър, и насмалко щеше да загинеш в снеговете! Изтърпя толкова много оскърбления, колкото не си бил оскърбяван през целия си живот! Всичко това, и още много жертви направи за знанието. - Аз искам и утре да присъствувам на разговора Ви с господина - каза Благовест поласкан. - Ето, още една жертва си готов да поставиш пред олтаря на посвещението!
Ще видиш как нещата ще се наредят в живота ти, че това което така здраво държиш: имот, пари, деца, жена..., че било като
сапунени
мехури, които се пукат и не остава нищо от тях!
Всеки като умре, оставя всичко тук. А можеш да умреш и приживе за всичко това, и да продължиш да живееш в нов живот. - Вие имате право. Жена си много обичах, но тя обича друг..., провали семейното ми щастие! Нея повече обичах от цялото ми състояние!
към текста >>
80.
66. Как започна Учителят да дава песните си на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
И на другия ден брат Христов ми напълни куфарчето: кърпа за бърсане,
сапун
, четка за зъби, такива работи и се качваме на Изгрева, както каза Учителят.
И първата ваканция, която получих. Той ми каза да дойда с едно куфарче при Него, да взема най-необходимото и да дойда. И последно представление, пях аз „Марта”, и понеже последното представление е повече от премиера, публиката не ще да си излезе, прави стават, ръкопляскат, уморяваме се да излизаме да се кланяме. И пак ръкопляскат, и пак искат, и пак искат. А това всичко е уморително.
И на другия ден брат Христов ми напълни куфарчето: кърпа за бърсане,
сапун
, четка за зъби, такива работи и се качваме на Изгрева, както каза Учителят.
Къщата на Стефови беше най-висока на Изгрева, три етажа, с тераса към Витоша. Добре, брат Христов ми извади един стол от салона и го тури пред вратата - да седна да чакам. И Учителят тръгна да се качва за спалнята. Добре, ама сестрите започнаха да Го разпитват за сутрешната беседа. И Той направи една крачка, спря и почна да им отговаря.
към текста >>
81.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Владиката Иларион, уплашен до немай-къде, да не би да се случи нещо с него в късо време, незабавно повиква черковните епитропи Манола64 и
Сапунова65
, и ги помолва да известят всички български еснафи, щото на утрешния ден, по 9 часа преди обед, да бъдат без друго в оградата на метоха; освен това, да видят още да приготвят и всичко нужно за обряда на съединението с папата, което ще стане в същия ден.66 Тая ненадейна и необмислена новина не малко зачудва и смайва епитропите, които се съпротивили и отказали.
Въпроса беше много труден и деликатен. Да задоволиш и едните и другите ще каже, да се нахраниш, и питата ти пак да остане цяла. Колкото Турциа и да искаше да разклати дадените правдини на патриаршиата, които й стояха като един трън в очите, не можеше обаче тъй лесно да се произнесе. Подир дълговременно колебание в дипломатическите си разисквания тя реши най-после да се произнесе по следующия начин, що и съобщи на определените за тая цел български представители: „Кажете на вашиа владика Илариона да отиде да целуне ръка на гръцкиа патриарх и гледайте да се примирите.” Чрез тази си постъпка Портата задоволяваше и Запад и Изток: на едните, които желаяха Униата, тя щеше да обясни поведението си тъй: отказахме на българите за да ги принудим по-скоро да се съединят с папата; на другите, които искаха да си остане патриаршиата ненакърнена, тя можеше направо да се похвали, че го е направила в тяхна полза. Българите, смаяни и като стреснати от това ненадейно известие, не знаеха, какво да мислят и правят.
Владиката Иларион, уплашен до немай-къде, да не би да се случи нещо с него в късо време, незабавно повиква черковните епитропи Манола64 и
Сапунова65
, и ги помолва да известят всички български еснафи, щото на утрешния ден, по 9 часа преди обед, да бъдат без друго в оградата на метоха; освен това, да видят още да приготвят и всичко нужно за обряда на съединението с папата, което ще стане в същия ден.66 Тая ненадейна и необмислена новина не малко зачудва и смайва епитропите, които се съпротивили и отказали.
Но стареца настоявал толкова силно на своето решение и ги уверявал тъй много, че колкото по-скоро, толкоз по-добре, че всяко тяхно постоянство и колебание си нямало повече място. За да избегнат всяка отговорност, те го помолили да им го даде писменно. Владиката изпълнил това им желание. За да ги увери, че това е непоколебимо решение от негова страна, той им изважда и връчва всичките си махзари (адреси), що притежавал из цяла Българиа и които го упълномощавали да действува като може и както знае за извоюване на религиозните ни права, като им казал: „Наместо моя подпис, на ви с хиляди подписи, основан на които аз смея да пристъпя към подобно дело; идете там, дето трябва, и с тях в ръка извършете потребното.” Снабдени с подобни документи, епитропите нямало освен да извършат и приготвят, което им се изискваше. След като съобщили на българските еснафи да присъствуват в девет часа утрината за обряда, епитропите дохаждат най-сетне в Пера за да приготвят католишката страна с новото известие; но понеже никой от тях не беше запознат с католическите водители, необходимо беше да се срещнат с нас, за да ги поведем и улесним.
към текста >>
Черковните епитропи, Манол и
Сапунов
, които бяха посредници за присъединението на стареца, бяха главните двигатели и ядката на тези, които се стремяха за Униата.
Униата, както казах, трябваше да стане под натиска на обстоятелствата, за да се успокои усиленото настроение на българите. Но трябваше за тая цел и едно духовно тяло, горе-долу свястно и порядъчно, което ни задаваше големи грижи. При всичко туй, пороя, като дойде, влече, каквото намери. Освен Иларион и Авксентий, всички други духовни него време бяха готови да вземат участие в Униата, стига да имат, с какво да прекарат добре живота си. Това беше най-затруднителната точка, що трябваше преди всичко да решим.
Черковните епитропи, Манол и
Сапунов
, които бяха посредници за присъединението на стареца, бяха главните двигатели и ядката на тези, които се стремяха за Униата.
Като стана дума за одържката на духовното тяло, те изказаха мнение, че тя, поне сега за сега, додето се позасилят работите, трябва да се дава от католиците. И инак затъ не можеше, по причина на българската голотия. Католиците не отказаха никак помощта и бяха напълно разположени за това. През това време, поп Димитър, който беше запрян в патриаршиата, пращаше известие след известие, да му се покаже способ, как да се избави. Неговото положение вълнуваше много еснафите.
към текста >>
Ангелова-Пенкова: Никола Евтимов
Сапунов
(1815—1861) 66) Това показва, че всичко е било готово от страна на Илариона: като работите стояха надве от доста време, акта за съединението беше отдавна готов и обмислен от всяка една страна, както от същиа, тъй и от другите.
62) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Епйтроп - училищен настоятел (остар.); черковен настоятел; лице избрано да се грижи за паричните средства на една черква. 63) Бележка на Вергилий Кръстев: Това е руската църковна политика, която поддържаше гръцката Патриаршия. 64) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Манол Иванов 65) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Никола Евтимов
Сапунов
(1815—1861) 66) Това показва, че всичко е било готово от страна на Илариона: като работите стояха надве от доста време, акта за съединението беше отдавна готов и обмислен от всяка една страна, както от същиа, тъй и от другите.
По същия акт се извърши Униата по-сетне. 64) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Манол Иванов 65) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Никола Евтимов Сапунов (1815—1861) 66) Това показва, че всичко е било готово от страна на Илариона: като работите стояха на две от доста време, акта за съединението беше отдавна готов и обмислен от всяка една страна, както от същиа, тъй и от другите. По същия акт се извърши Униата по-сетне.
към текста >>
Ангелова-Пенкова: Никола Евтимов
Сапунов
(1815—1861) 66) Това показва, че всичко е било готово от страна на Илариона: като работите стояха на две от доста време, акта за съединението беше отдавна готов и обмислен от всяка една страна, както от същиа, тъй и от другите.
Ангелова-Пенкова: Манол Иванов 65) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Никола Евтимов Сапунов (1815—1861) 66) Това показва, че всичко е било готово от страна на Илариона: като работите стояха надве от доста време, акта за съединението беше отдавна готов и обмислен от всяка една страна, както от същиа, тъй и от другите. По същия акт се извърши Униата по-сетне. 64) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Манол Иванов 65) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Никола Евтимов
Сапунов
(1815—1861) 66) Това показва, че всичко е било готово от страна на Илариона: като работите стояха на две от доста време, акта за съединението беше отдавна готов и обмислен от всяка една страна, както от същиа, тъй и от другите.
По същия акт се извърши Униата по-сетне. 67) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тескере (ар.-тур.: tezkere) - пътен лист за пътуване във вътрешността на султанска Турция. 68) Бележка на Вергилий Кръстев: Униатите чрез турското правителство получават правото да издават тескерета, без вноски и без помощта на гръцките владици. 69) Бележка на Е.
към текста >>
82.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
На дело направлението на туй движение се даваше от съвета, но тъй като в последния действуваха все миряни - Цанков, Миркович, Манол,
Сапунов
и др., - то действията на съвета не можаха да имат онова значение, което трябваше да влече хората.
Дядо Йосиф видимо се тяготи от туй свое положение, но да се изкаже явно още не смее. Той се оплаква на мене, но още с голяма предпазливост. След завръщанието на дяда Йосифа, когато настана времето за вътрешно устройство на униатското общество и за силно пропагандирание в полза на унията, нуждата за по-развити духовни лица стана и по-явна, и по-осезателна. От Водина, от Сливен и от други места поченаха да се явяват предложения за присъединение към унията, а пък духовни лица да водят това движение, да го упътват и да го държат в надлежните предели нямаше. Движението беше вероизповедно и по тая причина наело трябваше да стоят духовни лица, лица с известен духовен авторитет.
На дело направлението на туй движение се даваше от съвета, но тъй като в последния действуваха все миряни - Цанков, Миркович, Манол,
Сапунов
и др., - то действията на съвета не можаха да имат онова значение, което трябваше да влече хората.
От много места съединението се искаше, но извършванието му се замедляваше именно по нямание на духовни лица, които можаха да поведат това движение, да му придадат значение и енергия и да го доведат докрай. Ако начело на униатското общество беше се поставил някой от българските по-добри владици, движението би обвзело цяла България. Ако днес то не успява, причината е отсъствието на достойни духовни началници. Не за да възпълня тоя недостатък в настоящето (за таквази цел се искат други хора), а за да се приготви в моето лице един по-свестен духовен служител, аз послушах съветите на околните си и се съгласих да се ръкоположа за духовно лице. Сега аз съм дякон и съм зачислен към лика на духовенството при униатската черкова.
към текста >>
Освен пансионерите, духовенството, прислугата, съвета и канцеларията тука се поместили напоследък и семействата на
Сапунова
и Манол.
Аз трябва да изуча този въпрос, за да се знае где се намираме и що можем да чакаме от униатското движение за онова, що се казва бащина вяра. Да се отблъснат посегнуванията върху тая вяра, ако наистина се помишляват таквизи, това са някои от помислите им. Аз трябва да гледам и да слушам, за да мога по-добре да си оправям стъпките и поведението в пътя, който бяхме заловили уж за добро на България. 10 май 1861 г. Зданието, в което се помещават черковата и училището на униатите, се обърна на дом за прибирание на всевъзможни жители.
Освен пансионерите, духовенството, прислугата, съвета и канцеларията тука се поместили напоследък и семействата на
Сапунова
и Манол.
Какво спокойствие може да има человек тука, разбира се от само себе си... Колкото повече дни се минават от моето постъпвание в духовен чин, толкова повече съм поченал да се уверявам, че съм взел на себе си тежък и невъзможен товар, че моята постъпка е била твърде лекомислена и прибързана. Освен изгубванието на свободата аз почевам да съгледвам, че съм се решил да служа на цел, която не ще може да излезе за полза на напия народ. Много неща ме карат да виждам, че унията не е поставена на здрави основи и че под нея се разбира нещо повече от просто съединение с папската черква. Това повече никога като не може да бъде прието от голямата част от българския народ, то унията не може да излезе и за полза на България. Освен разпокъсвание в българското общество тя не може да принесе при сегашното си поставяние нищо друго на България.
към текста >>
83.
2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.
,
,
ТОМ 35
Сапунов
, Ваклидов, поп Тодор и др.
починал султан Абдул Меджит и поради смъртта му настъпило затишие в черковния въпрос. Временният успех на българите вбесил патриарха, който прибягнал до интриги и клевети, за да убеди Портата, че движението на недоволство у българите е дело на отделни лица, които подбуждат към бунт, а масите са чужди на това движение. Неговите интриги премахнали временното разположение на Портата към българите и състоянието на работите се влошило. В този опасен момент много българи били тласнати към унията, като към изход от отчаяното положение. Някои от дейците, начело с Драган Цанков, д-р Миркович, Н. Е.
Сапунов
, Ваклидов, поп Тодор и др.
виждали в унията спасение и освобождение от гръцкото иго. На 18.XII.1860 година около 200 души отишли при папския нунций в Цариград, монсеньор Брунони, и му подали прошение за приемане католичеството, при условие, че ще запазят славянският език в богослужението и старите обряди. На срещата присъствувал и арменският католически патриарх Хасун, който обещал да посредничи пред папата. Делегацията го помолила да иска и покровителството на Франция. Още на другия ден турското правителство отговорили на арменския патриарх, че ще признае официално българската униатска черква.
към текста >>
84.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлии: тютюнджии и абаджии от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола
Сапунова
, църковния епитроп Хр.
печ., 1927, с. 93-99. Арменокатолическият патриарх; Нови опити да се склони Иларион към приеманенунията; При папския наместник в Цариград; Христо се бои от разцепление на българския народ; Православните българи в Цариград се вълнуват от слуховете за унията; Христо се среща с Илариона; При униятските водачи; Портата припознава униятската община; Възвание против унията На 18 декемерий Христо отива на Фенер. Българската църква беше затворена; Иларион132 отсъствуваше, само Найденова133 намери. От последния той се научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион се разболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашев134, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да се бави много при него, заминал и отишел да търси Тъпчилеща в Балкапан.
След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлии: тютюнджии и абаджии от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола
Сапунова
, църковния епитроп Хр.
Вакпидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставяли го да се съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпише. Едни от тук, други от там, го задявали да извърши това сега без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да се обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да се почака още два-три деня додето оздравя; и с такова убеждение, тълпата се разотишла с намерение да дойде пак в събота.
към текста >>
Сапунов
отваря касата църковна, в която се съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и всичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, изпратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които се припознава Иларион за свещенноначалник на българското духовенство и се упълномощава да действува в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставяли го да се съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпише. Едни от тук, други от там, го задявали да извърши това сега без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да се обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да се почака още два-три деня додето оздравя; и с такова убеждение, тълпата се разотишла с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковният епитроп Н.
Сапунов
отваря касата църковна, в която се съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и всичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, изпратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които се припознава Иларион за свещенноначалник на българското духовенство и се упълномощава да действува в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
Всичките тия книжа Сапунов ги предава на Стоян Джейкова, за да се използуват в даден случай. Арменокатолическият патриарх. - От тук, продължава Найденов разказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католическия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и, без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уж последният им бил връчил. Патриарх Хасун прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последният да посредничи пред папата, за да се приеме и българския народ в лоното на Католическата църка, след което в неделя, на 18 декемврий, за днес, да се представят пак всички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите135, католишките попове, а на български то било преведено от х.
към текста >>
Всичките тия книжа
Сапунов
ги предава на Стоян Джейкова, за да се използуват в даден случай.
Едни от тук, други от там, го задявали да извърши това сега без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да се обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да се почака още два-три деня додето оздравя; и с такова убеждение, тълпата се разотишла с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковният епитроп Н. Сапунов отваря касата църковна, в която се съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и всичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, изпратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които се припознава Иларион за свещенноначалник на българското духовенство и се упълномощава да действува в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
Всичките тия книжа
Сапунов
ги предава на Стоян Джейкова, за да се използуват в даден случай.
Арменокатолическият патриарх. - От тук, продължава Найденов разказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католическия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и, без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уж последният им бил връчил. Патриарх Хасун прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последният да посредничи пред папата, за да се приеме и българския народ в лоното на Католическата църка, след което в неделя, на 18 декемврий, за днес, да се представят пак всички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите135, католишките попове, а на български то било преведено от х. Мина Пашев и др. Цанков.
към текста >>
Сапунов
, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др.
Същият ден, 16-того, петък след обяд, се събрали и общината, и комисията в метоха, и всички решили (само Хр. Тъпчилеща се въздържал) да не се обръща внимание в домогва-нията на няколко самозванни водачи на народа, а да се чакат избраните народни представители и тъй насърчили Иларион. Нови опити да се склони Иларион към приемане унията. - На утрето, на 17 декемврий същата тълпа със същите водачи дохождат в метоха и навлизат - едни: Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др. в общинската стая при Илариона, други: Н.
Сапунов
, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др.
из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение, на архимандрита Йосифа Соколски, егумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия и на другите свещенници и диякони. Първите насиляли Илариона да подпише и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно. На това се чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, но той постоянствува да отказва. Вторите пък убеждавали Макария, Йосифа и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос трая до обяд, до когато Иларион се оттегли в стаята си.
към текста >>
Днес пък, продължи още Найденов, Никола
Сапунов
, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби.
Първите насиляли Илариона да подпише и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно. На това се чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, но той постоянствува да отказва. Вторите пък убеждавали Макария, Йосифа и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос трая до обяд, до когато Иларион се оттегли в стаята си. Тълпата се разпръсна.
Днес пък, продължи още Найденов, Никола
Сапунов
, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби.
- А владиката Иларион? - запита Христо Найденова. Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова; щяха да се върнат тая сутрина за църква, но още ги няма, завърши Найденов разказа си. И двамата смаяни, недоумяваха: дали двамата владици са задържани негде от правителството, или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол?
към текста >>
Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали
Сапунов
и Манол?
Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христо Найденова. Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова; щяха да се върнат тая сутрина за църква, но още ги няма, завърши Найденов разказа си. И двамата смаяни, недоумяваха: дали двамата владици са задържани негде от правителството, или са отведени мълком на заточение?
Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали
Сапунов
и Манол?
При папския наместник в Цариград. - След обяд Христо, с раступано сърце, се опътва за Балкапан. Тука той се научава, че горепоменатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двесте еснафлии: абаджии, тютюнджии, чорапчии и др. в Галата, се отправили за в Пера към къщата на папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони. Пътьомтълпатасеувеличиласощемноголюбопитни инородни хора.
към текста >>
Бозвелиев, първомайстор на тютюнджийския еснаф, гдето завари Никола
Сапунов
, първомайстор на абаджийския еснаф в Стамбул и Стояна Джейкова, първомайстор на абаджийския в Галата, и троицата върли привърженици на унията и крепители на водачите й Драгана Цанкова, Д-р Мирковича, Манола Зааралията и Хр. Ваклидова.
Този знаменателен разговор се прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим. Добрович, ревностен защитник на българщината от няколко години, с дяда Авксентия. При все това Христо остана много доволен от този, макар и къс, но многозначущ за него разговор. При униатските водачи. - От тук той се запъти за Галата, в дюкяна на съгражданина си Ив.
Бозвелиев, първомайстор на тютюнджийския еснаф, гдето завари Никола
Сапунов
, първомайстор на абаджийския еснаф в Стамбул и Стояна Джейкова, първомайстор на абаджийския в Галата, и троицата върли привърженици на унията и крепители на водачите й Драгана Цанкова, Д-р Мирковича, Манола Зааралията и Хр. Ваклидова.
Разговорът между троицата първомайстори се въртеше все около станалата уния. Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като се погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униятска българска община, още на утрешния ден от прогласяването й, сиреч на 19-того, с всичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др., а пък укоряваха и враждебно злословеха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и всичките други българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали. Портата припознава униятската община. - Действително тука Христо се научава, че още в деня, 18 декемврий, в който стана унията, армено-католишкият патриарх Хасун уведомил министра на изповеданията Али паша за станалото и го молил правителството да припознае тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности. От този ден се започнало приспособяването на долния кат на една голяма къща на Юксек-калдъръм, в която живеял отпреди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосветеното униятско духовенство во главе с архимандрита Макария, когото Брюнони назначил за привременен духовен началник.
към текста >>
85.
2.7.3. Христо посещава Униятската община.
,
,
ТОМ 35
Учредил се управителен съвет; отредили се мухтари (кметове) из разни квартали за издаване пътни тескерета и свидетелства; назначили за Капу-Кехая (предявител) пред Портата Никола Ив.
Сапунова
.
писател, 1972, с. 146-151. (Библиотека Български мемоари) От тук Христо отиде в Българо-униятската община, да изучи какво се е случило там, след завръщането на униятската депутация от Рим. Знайно е, че тази депутация се върна в Цариград на 14 април, в който ден се беше съобщило на православните български първенци, фаталната заповед за заточението на Владиците ни. През 22-та дена от завръщането на депутацията, тука кипнала голяма дейност от страна на главатарите унияти, Цанкова, Мирковича, Архимандрита Макария и Манола Зааралията с Хр. Ваклидова, при които се присламчил и някой си Тодор Икономов от Жеравна; дейност, поддържана от вълшебното влияние на звонковите наполеон д’ори, изпращани чрез Папата, а събирани в Париж от благотворителните женски дружества, под ръководството на знаменитите и влиятелни в двореца на Наполеон III Madame Ротрадон и полякинята княгиня Чарториска.
Учредил се управителен съвет; отредили се мухтари (кметове) из разни квартали за издаване пътни тескерета и свидетелства; назначили за Капу-Кехая (предявител) пред Портата Никола Ив.
Сапунова
.
Наредило се българо-униятско училище, в което бил поставен за учител Тодор Икономов, същевременно и за певец в църквата. Последният след малко бил ръкоположен от дяда Йосифа за дякон под името Йосиф. Христо влезе в общинската стая, в която намерил, освен Цанкова, всичките горепоменати лица. Те се похвалиха, че посрещането на депутацията, със съдействието на правителството, станало много тържествено, че при официалните посещения, правителството указало на дяда Йосифа същите почести, каквито се указвали и на гръцкия патриарх и на другите вероначалници, че Наполеон Ill-й направил скъпи подаръци на българо-униятската община, че от много места из Българско, с прошение до българо-униятския патрик, българите, желаяли да приемат унията, както от Одрин, Малко-Търново, Енидже-Вардар, Казанлък и др., и искали да им се пратят попови-унияти. Христо възрази: „Това всичко добре, но не виждате ли вие, като добри българи, че опасно разцепление грози народа ни, че вие съдействувате на най-върлите му врагове, гърците, за отслабването му?
към текста >>
86.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
Сапунов
с Манол Иванов, последний тесен приятел на Поляците потурнаци и член от шпионското бюро на Шнайдера.
по-събудените и заинтересовани Българи, както и сичките общинари, ся стекоха на българската църква, за да узнаят истината по злокобната новина от самаго Илариона. Тука Христу завари сичките общинари, освен трима членове на общинската комисия, които живееха на остров Халки. Тука бяха по-видните търговци от Бал Капан, Чорапчи хан, Яааджи хан и от Галата с почти сичките първомайстори на еснафите. Тука пристигнаха Славейков, Славчевич, Цанков, Ваклидов с други младежи. Тука беше епитропа църковен Никола Ив.
Сапунов
с Манол Иванов, последний тесен приятел на Поляците потурнаци и член от шпионското бюро на Шнайдера.
От наплива на дошлите не можеше да мине човек през улицата, която разделя църквата от метоха. Голямата глъчка и вълнението на духовете предвещаваха не бивали до сега събития. След отпуска на църквата, владиката Иларион, последван от епитропите църковни, които следеше и Христу, пробиха си път, минаха през улицата, качиха ся в метоха и влязоха в общинската стая, гдето ги чакаха общинарите и по-познатите дейци. Подир установената пълна тишина Дим. Добрович почтително запита Илариона: - Ваше преосвещенство!
към текста >>
След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлий: тютюнджий и абаджий от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола
Сапунова
, църковния епитроп, Хр.
Христу отива на Фенер. Българската църква затворена. Илариона няма, само Найденова намери. От последния той ся научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион ся поболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашов, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да ся бави много при него, заминал и отишел да търси Тапчилеща в Балкапан.
След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлий: тютюнджий и абаджий от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола
Сапунова
, църковния епитроп, Хр.
Ваклидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставящи го да ся съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпиши. Едни от тук, други от там, го задявали сега да извърши това без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да ся обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да ся почака още два-три деня додето оздравял; и с такова убеждение, тълпата ся разотишла, с намерение да дойде пак в събота.
към текста >>
Сапунов
отваря касата църковна, в която са съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и сичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, испратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които ся припознава Иларион за священноначалник на българското духовенство и ся упълномощава да действува, в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставящи го да ся съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпиши. Едни от тук, други от там, го задявали сега да извърши това без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да ся обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да ся почака още два-три деня додето оздравял; и с такова убеждение, тълпата ся разотишла, с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковния епитроп Н.
Сапунов
отваря касата църковна, в която са съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и сичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, испратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които ся припознава Иларион за священноначалник на българското духовенство и ся упълномощава да действува, в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
Сичките тия книжа Сапунов ги предава на Стояна Джейкова, за да ся използуват в даден случай. От тук, продължава Найденов расказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католишкия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уш последний им бил вручил. Прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последний да посредничи пред папата, за да ся приеме и българский народ в лоното на католическата църка, след което в неделя на 18 декем. за днес, да ся представят пак сички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите, католишките попове, и на български преведено от х.
към текста >>
Сичките тия книжа
Сапунов
ги предава на Стояна Джейкова, за да ся използуват в даден случай.
Едни от тук, други от там, го задявали сега да извърши това без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да ся обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да ся почака още два-три деня додето оздравял; и с такова убеждение, тълпата ся разотишла, с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковния епитроп Н. Сапунов отваря касата църковна, в която са съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и сичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, испратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които ся припознава Иларион за священноначалник на българското духовенство и ся упълномощава да действува, в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
Сичките тия книжа
Сапунов
ги предава на Стояна Джейкова, за да ся използуват в даден случай.
От тук, продължава Найденов расказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католишкия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уш последний им бил вручил. Прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последний да посредничи пред папата, за да ся приеме и българский народ в лоното на католическата църка, след което в неделя на 18 декем. за днес, да ся представят пак сички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите, католишките попове, и на български преведено от х. Мина Пашов и Др. Цанкова.
към текста >>
Сапунов
, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др.
Същия ден 16-того в петък след обяд ся събрали и общината и комисията в метоха и сички решили (само Хр. Тапчилеща ся въздържал) да не ся обръща внимание в домогванията на няколко самозванни водачи на народа, а да ся чакат избранните народни представители и тъй ся насърчил Иларион. На утрето 17 декем. същата тълпа със същите водачи дохаждат в метоха и навлизат: едни, Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др. в обширната стая при Илариона, други: Н.
Сапунов
, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др.
из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин146 на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение; на архимандрита Йосифа Соколски, игумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия; на другите священници и диякони. Трети ся растършуваха из църквата. Първите да насилят Илариона да подпиши и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно; за това ся чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, нъ той постоянствува да отказва. Вторите да убеждават Макария, Йосифа и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос, трая до обяд, до когато Иларион ся оттегли в стаята си.
към текста >>
Днес пък, продължи още Найденов, Никола
Сапунов
, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби.
Трети ся растършуваха из църквата. Първите да насилят Илариона да подпиши и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно; за това ся чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, нъ той постоянствува да отказва. Вторите да убеждават Макария, Йосифа и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос, трая до обяд, до когато Иларион ся оттегли в стаята си. Тълпата ся разпръсна.
Днес пък, продължи още Найденов, Никола
Сапунов
, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби.
- А владиката Иларион? - запита Христу Найденова. - Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова, щяха да ся върнат тая сутрина за църква, нъ още ги няма, завърши Найденов расказа си. И двамата смаяни, недоумяваха ся: дали двамата владици са задържани негде от правителството или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол.
към текста >>
Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали
Сапунов
и Манол.
Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христу Найденова. - Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова, щяха да ся върнат тая сутрина за църква, нъ още ги няма, завърши Найденов расказа си. И двамата смаяни, недоумяваха ся: дали двамата владици са задържани негде от правителството или са отведени мълком на заточение?
Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали
Сапунов
и Манол.
След обяд Христу, с раступано сърце, ся упътва за Балкапан. Тука той ся научава, че горепомянатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двеста еснафлий: абаджий, тютюнджий, черакчий и др. в Галата, ся отправили за в Пера към къщата на Папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони; пътьом тълпата ся увеличила с още много любопитни инородни хора. Тука в къщата на Брюнони биле събрани: Арменокатолишкийт патриарх Хасун, с по-видните си подведомствени духовни и мирски лица, също и такива от чисто католическо вероисповедание. Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред Папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите.
към текста >>
Бозвелиев, първомайстор на тютюнджийския еснаф, гдето завари Никола
Сапунова
, първомайстор на абаджийския еснаф в Стамбул и Стояна Джейкова, първомайстор на абаджийския еснаф в Галата, и двамата върли привърженици на унията и крепители на водачите й Драгана Цанкова, Д-р Мирковича, Манола Зааралията и Хр. Ваклидова.
От друга страна пък тя ще стане причина да престанат Русите да галят толкова усърдно Гърците и патриаршията им, която ще накарат да ся съгласи на българските искания. Този знаменателен разговор ся прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим. Добрович, ревностен защитник на българщината от няколко години, с дяда Авксентия. При все това Христу остана много доволен от този, макар и къс, нъ многозначющ за него разговор. От тук той ся запъти за Галата, в дюкяна на съгражданина си Ив.
Бозвелиев, първомайстор на тютюнджийския еснаф, гдето завари Никола
Сапунова
, първомайстор на абаджийския еснаф в Стамбул и Стояна Джейкова, първомайстор на абаджийския еснаф в Галата, и двамата върли привърженици на унията и крепители на водачите й Драгана Цанкова, Д-р Мирковича, Манола Зааралията и Хр. Ваклидова.
Разговорът между троицата първомайстори ся въртеше все около станалата уния. Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като ся погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униатска българска община, още на утришния ден от прогласяването й, сиреч още на 19-того, със сичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др. а пък укоряваха и враждебно злословяха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и сичките други Българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали. Действително тука Христу съ научава, че още в деня, 18 декем., в който стана унията, Армено-католишкия патриарх Хасун уведомил министра на исповеданията Али паша за станалото и го молил да припознае правителството тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности. От този ден ся започнало приспособяванието на долния кат на голямата къща на Юксек-калдъръм, в която живеял от преди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосвятеното униатско духовенство въ главе с архимандрита Макария, когото Брюнони му назначил за привременен духовен началник.
към текста >>
87.
2.10.2. Анонимна дописка, 21.11.1960 г., Цариград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Братя Цанкови са: Антон Киряков, който се настанил в Гюргево като търговец-комисионер и кореспондент на немски вестници, и Драган Цанков - редактор на в-к „България”) и Никола
Сапунов
, лъгали били неколцина, че са съгласни сичките, и големи, и малки да станат унияти.
Но дали ще успее този католицизъм? Казал ви бях, че гръцкия Патрик постоянствува и иска по-напред визита да му направят българите, та чак тогава да се състави комисията да разгледа нашата народна работа. На това постоянствува и Портата и кара нашите българи. Тия се събраха на 18-того в неделя и като разсъдиха, решиха да не идат да направят визита Патриарху, а да дадат жалба на правителството, в която да му изложат причините, по които не могат да идат да направят тая визита, и правата си, та да им признае и потвърди йерархията (тая жалба се прави и ще ся даде). На 18 същия ден, там дето се прави това нещо научаваме се, че от друга страна папищашката партия от 5 лица: Манол Иванов, Д-р Миркович, г-н Константин Ранов158 и г-н Калист Хамамджиоглу смаяний (които ви предзабележих с двамата братя Цанкови.
Братя Цанкови са: Антон Киряков, който се настанил в Гюргево като търговец-комисионер и кореспондент на немски вестници, и Драган Цанков - редактор на в-к „България”) и Никола
Сапунов
, лъгали били неколцина, че са съгласни сичките, и големи, и малки да станат унияти.
Това тия българи като съзрели се, че нямат нашите главни българи, още тогава някои се разбегали, но доктор Миркович се качил в църквата като закачили да шушнюват и разбегуват, та засвирил музиката и ги слисал, та чакали и други такива измами. После това сега се ядат и карат един други, а са се разкаяли. Но тия зверове папищаши си следват и от само себе си, та уж как напред на работата е, а те са същите 5-6 лица. Д-р Миркович отишел да върти музиката (орган) в папищашката църква. Както и да е, разотидват си всяко на мястото си, сиреч в дома си.” ____________________________________ 158) Бележка на Е.
към текста >>
88.
2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски
,
,
ТОМ 35
България, Д-р Георги Миркович, Манол Иванов от Стара Загора, Никола Евтимов
Сапунов
и търговци от Бал-капан.
Като независим йерарх, Иларион бил ръкоположил в Цариград, по искане на гражданите от Балчик, един свещеник за тяхната черква; и този свещеник си вършал вече службата. Но варненския владика наредил да се закара той вързан в Патриаршията. Свещеникът сполучил да избяга от затвора си, скрил се в Сан-Бенедето и приел католицизма; така той се спасява от всякакви преследвания. „Това обстоятелство, бележи Бурмов, разтълкувано и обяснено, направи силно впечатление на настроените в полза на унията прости умове. Агентите на пропагандата се възползуваха с него, за да ускорят денят на провъзгласянето й.”186 На 18 декемврий 1860 г., неделен ден, една тълпа българи от няколкостотин души187, въпреки проливния дъжд, потегля за дома на папския нунций в Цариград, архиепископ Брунони, за да му подаде едно заявление, с което се моли от папата подновяване на българската йерархия, унищожена от гърците, при условие, че славянски език и старите обреди ще бъдат запазени.188 Начело на тоя народ стоят духовните лица: архимандрит Йосиф Соколски, игумен на Габровския мънастир, дяконът му Висарион, от същия мънастир, архимандрит Макарий, Хилендарски таксидиот в Самоков, поп Тодор от Видин, свещенник при българската черква в Цариград, поп Димитър, избягалият балчишки свещенник, и още няколко други свещенници, и светските лица: Драган Цанков, редактор на в.
България, Д-р Георги Миркович, Манол Иванов от Стара Загора, Никола Евтимов
Сапунов
и търговци от Бал-капан.
Папският представител, подготвен от по-рано и заобиколен от своя клир и арменокатолишкия патриарх Хасун, изслушва заявлението и устната просба на делегацията, след което обещава да посредничи пред папата за приемане на унията. „Българският народ желае, щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна римска черква, която в старо време е припознавала българската йерархия за каноническа и независима”. Тия думи на заявлението са последвани от просба, да призове папата французкия император да посредничи пред Портата за признаване на новата българска йерархия, и от друга просба, да благоволи французкото правителство да вземе под своето покровителство българския народ в отоманската държава. Още същия ден арменокатолишкият патриарх съобщава на Портата за акта на българската уния, и на другия ден министърът му отговаря, че правителството ще признае официално българската униатска община в Цариград. Архимандрит Макарий бива тогава назначен от монсиньор Брунони за привременен духовен началник на тая община, и на 25 декемврий става тържественото освещаване на униатския храм, - една сграда на Галата, отстъпена от някой си богаташ арменец на турска служба, - в присътствието на българи поляци, маджари и други католици.
към текста >>
Сапунджиев
, глупавия Ст.
е. в. България) е постъпка на хора без характер.” Кои са те? Възванието ги обрисува в няколко черти, без да щади морала им. Това са „лъже-българинът” Цанков, „човекът без вяра” Д-р Миркович, три пъти фалиралият М. Иванов, познатият на габровци Н.
Сапунджиев
, глупавия Ст.
Жейков и измамникът Иван Клинката, подлъгал абаджиите. „От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите”, и най-после спечелили с обещание за пари поп Тодора и калугера Макария, увлекли 150 души народ и обявили папищашкия акт на 18 декемврий. „Народът е чист от това безчестие.” Независимо от това възвание, на 1 януарий 1861 г. Иларион и Авксентий излизат с едно пастирско послание. Тук те захвалят твърдостта на съотечествениците си, неподдаването им на патриаршески закани и на католишки увещания, с думите: „Крепки в светата вяра на отците си, вие не обърнахте внимание нито на интригите на речените гръцки архиереи, нито на злобните укори върху светото учение на нашата източна черква и лъжливите обещания на папските проповедници - йезуитите.” И те заклеват, с горест в сърцата си за падението на някои българи: „Не се увличайте по примера на отчаяните и безверните, по примера на простите и неразбраните, за да не налагаме без причина самоубийствена ръка върху нашия окаян народ... Във всички вас гори, както е известно, желание за народна йерархия.
към текста >>
89.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов
Сапунов
от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер.
„България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията. В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква. Простите хорица така лесно се увлекли в тая стъпка, защото им било казано, че всичкий народ с първенците и духовенството приема унията. Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква.
Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов
Сапунов
от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер.
Известени с време за денят и часът, когато имаше да стане заевеньето, Латинский архиепископ, Брюнони и Армено-католический патриарх, Хассун чакаха в домът на първий, окръжени от многочислено духовенство, поевяванието на Българете. Попитани за предметът на посещението им, водачите отговорили от страна на духовенството и на народът, че Българете са имали, преди години, свое народно духовенство, своя народна йерархия, която им бил дал в старо време „духовний началник на всичките христиене и наследникът на Св. Петра”. Но тая йерархия била унищожена, по интригите на гръцкото духовенство. Сега нуждите на народът искали нейното възобновение. „Прочее ние молим, казали по-нататък водачите, н. преосв.
към текста >>
Четвъртий е Никола Ефтимов
Сапунов
.
Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения. Третий е някой си Манол Иванов от Загра. Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти. В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов.
Четвъртий е Никола Ефтимов
Сапунов
.
Какво е и що е този человек, него го Габровците доста знаят. На четворицата тия може да се приложат, като помагачи, някой си Стоян Жейков Копривщенец, познат за глупавата си послушност, и Иван Кпинката от абаджийский еснаф, който им биде в тая случка оръдие, та излъга някои от събратията си еснафи да земат участие в недостойната постъпка. Това са речените представници, за които упоменува извънредний лист на Латиния. От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите тютюнджии, абаджии и проч. Те са ги лъгали и кандърдисвали различно.
към текста >>
Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов
Сапунов
.
Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство.
Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов
Сапунов
.
Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост!
към текста >>
То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова
Сапунова
Габровчанина.
Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие.
То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова
Сапунова
Габровчанина.
Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците. В туй законно добиване требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици. Господ да продължи на многая лета благите му дни! Цариград, 22 декемврий 1860.
към текста >>
90.
2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
да бъде отново заточен от Патриаршията, та затова настоявал да се сключи унията, и просто бил насилил църковните епитропи Манол Иванов и Никола
Сапунов
да се избърза още на следния ден със сключването й.
А знае се, че въпреки скоро настъпилия неуспех на унията, Цанков и Миркович продължаваха да я пропагандират. Особено Цанков прояви упоритост и тогава, когато унията беше вече загубила всякакви благоприятни изгледи. Миркович иска да каже, че когато тя е била замислена, бил е предвиден и неуспехът й, но тежестта на самото движение била поставена в началния удар, който трябвало да раздвижи църковния въпрос. Това представлява твърдение след фактите и има всички признаци на произволност. 6. Според Миркович, Иларион е бил уплашен да не би да се случи нещо с него, т. е.
да бъде отново заточен от Патриаршията, та затова настоявал да се сключи унията, и просто бил насилил църковните епитропи Манол Иванов и Никола
Сапунов
да се избърза още на следния ден със сключването й.
Това е недоказано твърдение, извор на което са били самите споменати епитропи. Те двамата бяха най-ревностно и непримиримо прегърнали унията, тъй че едва ли са могли да бъдат учудени и смаяни от подобна заява на Илариона, та дори се били и противопоставили на неговото избързване, за да не би да се направела грешка. Цялото по-нататъшно поведение на двамата епитропи потвърждава техния решителен уклон към унията. 7. Не е известен такъв документ, за който споменава Миркович, а именно Иларион да е дал на Манол Иванов и Никола Сапунов писмено съгласието си за сключване на унията. Ако имаше такъв документ, той щеше да бъде използуван от Цанков в неговите яростни нападения срещу Илариона поради несъгласието му с унията.
към текста >>
Не е известен такъв документ, за който споменава Миркович, а именно Иларион да е дал на Манол Иванов и Никола
Сапунов
писмено съгласието си за сключване на унията.
Според Миркович, Иларион е бил уплашен да не би да се случи нещо с него, т. е. да бъде отново заточен от Патриаршията, та затова настоявал да се сключи унията, и просто бил насилил църковните епитропи Манол Иванов и Никола Сапунов да се избърза още на следния ден със сключването й. Това е недоказано твърдение, извор на което са били самите споменати епитропи. Те двамата бяха най-ревностно и непримиримо прегърнали унията, тъй че едва ли са могли да бъдат учудени и смаяни от подобна заява на Илариона, та дори се били и противопоставили на неговото избързване, за да не би да се направела грешка. Цялото по-нататъшно поведение на двамата епитропи потвърждава техния решителен уклон към унията. 7.
Не е известен такъв документ, за който споменава Миркович, а именно Иларион да е дал на Манол Иванов и Никола
Сапунов
писмено съгласието си за сключване на унията.
Ако имаше такъв документ, той щеше да бъде използуван от Цанков в неговите яростни нападения срещу Илариона поради несъгласието му с унията. Цанков писа доста срещу Илариона, обвинявайки го, че е един от първите поддръжници на идеята за уния. Ако би имал такова безспорно доказателство, той безусловно би го използувал, най-малкото би се позовал на него въз основа на свидетелски показания. 8. Неправилно Миркович изяснява поведението на Илариона, когато предал на двамата епитропи всичките махзари, адреси, които имал от вътрешността на страната, за да били работили както намерят за добре по разрешаването на църковния въпрос. Че махзарите са могли да бъдат и в ръцете на епитропите, изобщо на дейци по църковния въпрос и особено на Никола Сапунов, е съвсем допустимо.
към текста >>
Че махзарите са могли да бъдат и в ръцете на епитропите, изобщо на дейци по църковния въпрос и особено на Никола
Сапунов
, е съвсем допустимо.
Не е известен такъв документ, за който споменава Миркович, а именно Иларион да е дал на Манол Иванов и Никола Сапунов писмено съгласието си за сключване на унията. Ако имаше такъв документ, той щеше да бъде използуван от Цанков в неговите яростни нападения срещу Илариона поради несъгласието му с унията. Цанков писа доста срещу Илариона, обвинявайки го, че е един от първите поддръжници на идеята за уния. Ако би имал такова безспорно доказателство, той безусловно би го използувал, най-малкото би се позовал на него въз основа на свидетелски показания. 8. Неправилно Миркович изяснява поведението на Илариона, когато предал на двамата епитропи всичките махзари, адреси, които имал от вътрешността на страната, за да били работили както намерят за добре по разрешаването на църковния въпрос.
Че махзарите са могли да бъдат и в ръцете на епитропите, изобщо на дейци по църковния въпрос и особено на Никола
Сапунов
, е съвсем допустимо.
Не е било потребно Иларион да им ги даде, за да си послужат с тях при сключване на унията. Махзарите упълномощавали Илариона да действува за разрешаването на църковния въпрос както намери за добре при познатите условия, а не чрез сключване на уния. Последното е било изключено като възможност за разрешаване на църковния въпрос. Но махзарите действително са били използувани пред архиепископите Хасун и Брунони, а от тях пък пред Портата в полза на унията. Това са именно двете хиляди подписи, на които се позовавали дамата католически архиепископи като израз на желанието на българите да приемат унията. 9.
към текста >>
В същност ръководството на униатските църковни дела не е било в ръцете на духовните лица, а на Мирския съвет (Цанков, Миркович, Манол Иванов, Никола
Сапунов
и др.).
На въпроса, защо тогава е била обявена унията, Миркович отговаря, че всяко зло било за добро и че без униата нямало да се достигне до придобиването на черковните правдини. А тъкмо това българските водачи на унията не са знаели: че един ден тя ще се разтури. Това твърдение е в пълно противоречие с фактите. 14. Невярно е и твърдението, че след като Йосиф Соколски се завърнал от Рим като архиепископ, църковното униатско управление минало изцяло в ръцете на духовните лица, а миряните се билй оттеглили. Съществувал е Мирски съвет, но само за лице.
В същност ръководството на униатските църковни дела не е било в ръцете на духовните лица, а на Мирския съвет (Цанков, Миркович, Манол Иванов, Никола
Сапунов
и др.).
Това е съвсем известно. Т. Икономов изрично го поддържа (Мемоари, сп. Искра, г. VI, кн. I, 1896, с.
към текста >>
91.
2.15.1.7. Светослав Миларов.
,
,
ТОМ 35
Неговият баща Никола
Сапунов
е бил обаче един от активните църковно-народни дейци, извънредно влиятелен абаджия и ръководител на тоя еснаф, епитроп на българската църква в Цариград, а и един от най-изтъкнатите униатски дейци.
8-10, 1883 г.). Изследването на Светослав Миларов е опит, както и сам той казва, да напише история на църковния въпрос. Започва обаче твърде отдалече, занимавайки се изобщо с историята на българския народ. По църковния въпрос показва голяма осведоменост, но не пълна. Той бил млад човек по онова време и не е могъл да бъде непосреден участник в църковния въпрос.
Неговият баща Никола
Сапунов
е бил обаче един от активните църковно-народни дейци, извънредно влиятелен абаджия и ръководител на тоя еснаф, епитроп на българската църква в Цариград, а и един от най-изтъкнатите униатски дейци.
Сам Св. Миларов като момче е бил изпратен от католиците на учение в Загреб, отгдето обаче не се завърнал с католически настроения и убеждения. По унията Св. Миларов не казва нещо особено, а повтаря, и то твърде накратко, познати работи. Твърди, че Иларион се бил съгласил да приеме унията, Пропагандата обещавала да не изменя православните вярвания и обреди, нито да налага „филиоквето”262, а само да се споменува името на папата, вместо това на патриарха.
към текста >>
Ангелова-Пенкова: Светослав Миларов (истинско име Светослав Николов
Сапунов
) (1849-1892) - писател, историк и публицист 262) Бележка на Е.
Миларов отбелязва случката, която дала тласък на унията, а именно един български свещеник (по име Панталеймон) на 12 декември 1860 г. избягал от Патриаршията и се укрил най-напред в българския метох, а след туй в католическия манастир „Сан Бенедето“ на Галата (кн. 10, с. 860). Миларов има пред вид случката с поп Димитър от Балчик, но понеже по-късно името на монах Панталеймон бе повече нашумяло, той го прави герой на посоченото събитие. ________________________________________ 261) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Светослав Миларов (истинско име Светослав Николов
Сапунов
) (1849-1892) - писател, историк и публицист 262) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава ,,...и от Сина“. Добавка от XI в. към латинския превод на Никео-цариградския символ на вярата, утвърден окончателно през 381 г. на Втория вселенски събор. Включен е от Западната (Римската) църква в нейния догмат за Светата Троица и оповестява произхода на Светия Дух не само от Бог Отец, както в оригиналния Символ на вярата, „но от Отца и Сина“.
към текста >>
92.
2.15.2. Стълкновение. Противодействие.
,
,
ТОМ 35
Поименно били споменати: Драган Цанков - лъжебългарин, д-р Георги Миркович от Сливен - безбожник; Манол Иванов от Стара Загора - компрометирана личност; Никола Евтимов
Сапунов
- добре известен на габровци.
София: Синодално изд., 1962, с. 211-213. Срещу акта на унията бързо се явило противодействие. На 22 декември 1860 г. едно събрание в метоха приело протест срещу унията и срещу нейните ръководители. Те били заклеймени като безхарактерни лица.
Поименно били споменати: Драган Цанков - лъжебългарин, д-р Георги Миркович от Сливен - безбожник; Манол Иванов от Стара Загора - компрометирана личност; Никола Евтимов
Сапунов
- добре известен на габровци.
Към тях се били присъединили Стоян Джейков, копривщенец, от абаджийския еснаф, и Иван Кпинката. Към тая група са преминали архимандрит Макарий от Хилендарски манастир при обещание, че ще получава 2500 гроша месечно и че ще стане български патриарх; поп Тодор, комуто били обещани 1000 гроша месечина; простодушният старец Йосиф, игумен на Габровския манастир; неговият дякон Висарион, който бил излъган от Никола Е. Сапунов. Като посочва кои са ръководителите на унията, протестът иска да изтъкне несериозността на извършеното дело. Той бил подписан от Илариона, от Авксентия, от представителите на търговското съсловие и еснафите.266 На Нова година (1861) в българската църква в Цариград Т. Бурмов произнесъл голямо полемично слово срещу унията.
към текста >>
Към тая група са преминали архимандрит Макарий от Хилендарски манастир при обещание, че ще получава 2500 гроша месечно и че ще стане български патриарх; поп Тодор, комуто били обещани 1000 гроша месечина; простодушният старец Йосиф, игумен на Габровския манастир; неговият дякон Висарион, който бил излъган от Никола Е.
Сапунов
.
На 22 декември 1860 г. едно събрание в метоха приело протест срещу унията и срещу нейните ръководители. Те били заклеймени като безхарактерни лица. Поименно били споменати: Драган Цанков - лъжебългарин, д-р Георги Миркович от Сливен - безбожник; Манол Иванов от Стара Загора - компрометирана личност; Никола Евтимов Сапунов - добре известен на габровци. Към тях се били присъединили Стоян Джейков, копривщенец, от абаджийския еснаф, и Иван Кпинката.
Към тая група са преминали архимандрит Макарий от Хилендарски манастир при обещание, че ще получава 2500 гроша месечно и че ще стане български патриарх; поп Тодор, комуто били обещани 1000 гроша месечина; простодушният старец Йосиф, игумен на Габровския манастир; неговият дякон Висарион, който бил излъган от Никола Е.
Сапунов
.
Като посочва кои са ръководителите на унията, протестът иска да изтъкне несериозността на извършеното дело. Той бил подписан от Илариона, от Авксентия, от представителите на търговското съсловие и еснафите.266 На Нова година (1861) в българската църква в Цариград Т. Бурмов произнесъл голямо полемично слово срещу унията. Това слово е добре стъкмено и достъпно за слушателите, между тях и хора по-простички. То излага важността на църковния въпрос и отрицателното значение на унията.
към текста >>
Сапунов
и М.
След като награбил много пари чрез разбойничество, построил Соколския манастир край Габрово.268 Срещу архимандрита Макария било писано, че Хилендарското братство, към което се числял, го изхвърлило от средата си.269 Застаналите начело на унията били представени като користолюбиви, някои от тях (Макарий) като пияници, всички като прости и глупави.270 Но разбира се, във всички случаи главният удар се е насочвал срещу Цанкова, най-силното обвинение срещу когото е било, че бил подкупник и оръдие на йезуитите.271 Срещу самите униати не били щадени укорни прозвища, като вероотсъпници, павликяни, папищаши, еретици, подкупници.272 Понеже за новата българоуниатска общност са били събирани средства и в Париж, а са били изпратени и от Рим - нещо, с което в. „България“ обичал да се похвалва, а и в. „Курие д’Ориан“ бе писал, че папа Пий IX изпратил на униатите 1000 римски скуди, равни на 28 000 гроша,273 обвинението в корист и подкупничество не слизало от колоните на противоуниатските български вестници. За Цанкова се пишело, че е подкупен с 2000 гроша на месец, че с пари са били привлечени и двамата известни учители Васил Манчов и Васил Чолаков.274 Раковски злъчно бе нападнал Цанкова като предател и като „познат подкупник”.275 Обвинението в подкупничество и корист, поддържано и по-късно, е почивало на някои сведения, известни на всички цариградски българи: че на свещенослужителите униати били дадени големи заплати, че Цанков получавал немалка субсидия за в. „България“, че и миряните униатски водачи били облагодетелствувани, например Н.
Сапунов
и М.
Иванов заедно със семействата си били настанени да живеят в униатския дом, дето живеели и свещенослужителите, че на някои униатски дейци децата били изпратени да се учат в чужбина: тъй синът на Никола Сапунов, Славе Сапунов (известният Светослав Миларов), още на 10-11 годишна възраст бил изпратен да се учи в Загреб,276 други били изпратени в Рим и другаде. Отново била засилена кампанията против в. „България“ и против получаването му в българските епархии. Вестникът бил наричан „Латинска България”, а не само „Латиния”, както по-преди.277 Отново зачестили отказите в българските градове да се получава в. България.278 Протестът на българите е бил насочен и срещу френския католически вестник в Цариград „Курие д’Ориан“, задето бе публикувал лъжливи дописки и злепоставял българите пред Портата, твърдейки, че тяхното искане за независима църква било руско внушение и че дейците за църковна независимост били опасни за турската държава.
към текста >>
Иванов заедно със семействата си били настанени да живеят в униатския дом, дето живеели и свещенослужителите, че на някои униатски дейци децата били изпратени да се учат в чужбина: тъй синът на Никола
Сапунов
, Славе
Сапунов
(известният Светослав Миларов), още на 10-11 годишна възраст бил изпратен да се учи в Загреб,276 други били изпратени в Рим и другаде.
„България“ обичал да се похвалва, а и в. „Курие д’Ориан“ бе писал, че папа Пий IX изпратил на униатите 1000 римски скуди, равни на 28 000 гроша,273 обвинението в корист и подкупничество не слизало от колоните на противоуниатските български вестници. За Цанкова се пишело, че е подкупен с 2000 гроша на месец, че с пари са били привлечени и двамата известни учители Васил Манчов и Васил Чолаков.274 Раковски злъчно бе нападнал Цанкова като предател и като „познат подкупник”.275 Обвинението в подкупничество и корист, поддържано и по-късно, е почивало на някои сведения, известни на всички цариградски българи: че на свещенослужителите униати били дадени големи заплати, че Цанков получавал немалка субсидия за в. „България“, че и миряните униатски водачи били облагодетелствувани, например Н. Сапунов и М.
Иванов заедно със семействата си били настанени да живеят в униатския дом, дето живеели и свещенослужителите, че на някои униатски дейци децата били изпратени да се учат в чужбина: тъй синът на Никола
Сапунов
, Славе
Сапунов
(известният Светослав Миларов), още на 10-11 годишна възраст бил изпратен да се учи в Загреб,276 други били изпратени в Рим и другаде.
Отново била засилена кампанията против в. „България“ и против получаването му в българските епархии. Вестникът бил наричан „Латинска България”, а не само „Латиния”, както по-преди.277 Отново зачестили отказите в българските градове да се получава в. България.278 Протестът на българите е бил насочен и срещу френския католически вестник в Цариград „Курие д’Ориан“, задето бе публикувал лъжливи дописки и злепоставял българите пред Портата, твърдейки, че тяхното искане за независима църква било руско внушение и че дейците за църковна независимост били опасни за турската държава. Това било преценено като низък начин да се клевети цял един народ, а такова безчестие не подобавало на френското име на вестника.279 Не по-слабо е било огорчението срещу поляците емигранти, и особено срещу свещениците.
към текста >>
1894, „Двете касти и власти” от Славе
Сапунов
, с. 891.
36, 29 май 1861 275) Дунавски лебед, I, бр. 22, 21 февр. 1861. 276) Българска сбирка, г. I, кн. II, 1 ноем.
1894, „Двете касти и власти” от Славе
Сапунов
, с. 891.
277) Цариградски вестник, XI, бр. 17, 22 апр. 1861. 278) Там, бр. 3, 14 ян. 1861; бр.
към текста >>
93.
3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния
,
,
ТОМ 35
... Миларов (
Сапунов
), Светослав Николов.
3.8. БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ В РУМЪНИЯ И ТУРСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ В ПЕРИОДА 1800-1878 ГОДИНА Кратки биографични данни 3.8.1. БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТИ В РУМЪНИЯ (1800-1878 г.) В: Сюпюр, Елена Сава. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век. София: БАН, 1982, с. 171-172, 195.
... Миларов (
Сапунов
), Светослав Николов.
Роден 1850 г. в Габрово, починал 1892 г. в София. Син на търговец от Габрово. Основно образование получава в родния си град.
към текста >>
94.
5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).
,
,
ТОМ 35
При едно пристигане в пристанището на Цариград той бил посрещнат от своя приятел Светослав
Сапунов
, по-късно известен като Светослав Миларов.
За тази си постъпка от букурещката емиграция той бил наречен по името на героя на Раковски от „Горски пътник” - Гълъб войвода - т. е. като гълъб се вмъкнал в двореца. След всичко това той продължил да изпълнява куриерската си служба главно при Каравелов. Пренасял в. „Свобода” и „Дунавска зора”, предавал и приемал писма за Браила и Цариград.
При едно пристигане в пристанището на Цариград той бил посрещнат от своя приятел Светослав
Сапунов
, по-късно известен като Светослав Миларов.
Двамата приятели излизат на брега, но турската полиция ги залавя и отвежда в затвора. Скоро Миларов бил освободен, а Гълъб войвода задържан, защото в него намерили броеве от в. „Свобода” на Каравелов, писма и фотографически картички с ликовете на нашите войводи Ст. Караджата, X. Димитър, Раковски и др.
към текста >>
Миларов под името
Сапунов
посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент.
В затвора на Диарбекирската крепост той се срещнал със Стоян Заимов и изказал болката си и причината на залавянето му. Пред Заимова той признал, че веднаж при разходка в Цариград казал на Миларова как се вмъкнал в двореца на падишаха. Миларов предал това на българския шпионин и чиновник в Черния кабинет на Али-паша - Христо Арнаудов. Така Гълъб войвода бил заловен, а на Миларова обещали стипендия и впоследствие дали държавни служба. Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен Каравелов.
Миларов под името
Сапунов
посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент.
След неколкодневно гостуване у Каравелова той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията. Възмутен, Каравелов го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали. Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г. II, бр.
към текста >>
Семейството му са безпокоеше и не знаеше що и да мисли; но когато часът изби 5 по турски, то той влезе в стаята заедно със Светослава
Сапунова
.
Който рече, че аз (Арнаудов) съм честен човек, той е клеветник”. И наистина секи един човек иска да яде, когато е гладен; но той не е длъжен да помни що е ял вчера и завчера, т. е. хората мислят не що са направили вчера, а що искат да направят утре, следователно и Арнаудов не мисли вече кого е предал, а кого още той ще да предаде. Нека читателите ви ма извинат, че желая да са пораспространа малко за тоя калпазанин. В 1869 г., през Ноемврия, Арнаудов закъсня през вечерта да си дойде в къщи.
Семейството му са безпокоеше и не знаеше що и да мисли; но когато часът изби 5 по турски, то той влезе в стаята заедно със Светослава
Сапунова
.
Преди да го попитаме де е бил и що е правил, той каза на жена си и мене (аз случайно са намерих в къщата му) тия думи: „Щехме да я извършиме. Намерих се аз случайно тая вечер на Галата часът по един; а пред очите ми са изправиха няколко заптиета, които караха двама хора. Из любопитство, аз са приближих да вида кого карат, и зачудих са като видях, че единът от тях е нашият хубостник (Сапунов); а другият Гълъб войвода. Аз тутакси са затекох в полицейското отделение в Пера и измолих от бейят Сапунова; а Гълъба не можах, защото тоя човек е много виновен, и отдавна вече го търси правителството”. Нека сега из тия Арнаудови думи секи българин разбере, що е Арнаудов: а аз да продължа разказът си.
към текста >>
Из любопитство, аз са приближих да вида кого карат, и зачудих са като видях, че единът от тях е нашият хубостник (
Сапунов
); а другият Гълъб войвода.
Нека читателите ви ма извинат, че желая да са пораспространа малко за тоя калпазанин. В 1869 г., през Ноемврия, Арнаудов закъсня през вечерта да си дойде в къщи. Семейството му са безпокоеше и не знаеше що и да мисли; но когато часът изби 5 по турски, то той влезе в стаята заедно със Светослава Сапунова. Преди да го попитаме де е бил и що е правил, той каза на жена си и мене (аз случайно са намерих в къщата му) тия думи: „Щехме да я извършиме. Намерих се аз случайно тая вечер на Галата часът по един; а пред очите ми са изправиха няколко заптиета, които караха двама хора.
Из любопитство, аз са приближих да вида кого карат, и зачудих са като видях, че единът от тях е нашият хубостник (
Сапунов
); а другият Гълъб войвода.
Аз тутакси са затекох в полицейското отделение в Пера и измолих от бейят Сапунова; а Гълъба не можах, защото тоя човек е много виновен, и отдавна вече го търси правителството”. Нека сега из тия Арнаудови думи секи българин разбере, що е Арнаудов: а аз да продължа разказът си. Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав Сапунов ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен! Още и това. Сапунов бил пустен от полицейският комисарин без позволение на министрът!
към текста >>
Аз тутакси са затекох в полицейското отделение в Пера и измолих от бейят
Сапунова
; а Гълъба не можах, защото тоя човек е много виновен, и отдавна вече го търси правителството”.
В 1869 г., през Ноемврия, Арнаудов закъсня през вечерта да си дойде в къщи. Семейството му са безпокоеше и не знаеше що и да мисли; но когато часът изби 5 по турски, то той влезе в стаята заедно със Светослава Сапунова. Преди да го попитаме де е бил и що е правил, той каза на жена си и мене (аз случайно са намерих в къщата му) тия думи: „Щехме да я извършиме. Намерих се аз случайно тая вечер на Галата часът по един; а пред очите ми са изправиха няколко заптиета, които караха двама хора. Из любопитство, аз са приближих да вида кого карат, и зачудих са като видях, че единът от тях е нашият хубостник (Сапунов); а другият Гълъб войвода.
Аз тутакси са затекох в полицейското отделение в Пера и измолих от бейят
Сапунова
; а Гълъба не можах, защото тоя човек е много виновен, и отдавна вече го търси правителството”.
Нека сега из тия Арнаудови думи секи българин разбере, що е Арнаудов: а аз да продължа разказът си. Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав Сапунов ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен! Още и това. Сапунов бил пустен от полицейският комисарин без позволение на министрът! Чуете ли и видите ли сега?
към текста >>
Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав
Сапунов
ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен!
Преди да го попитаме де е бил и що е правил, той каза на жена си и мене (аз случайно са намерих в къщата му) тия думи: „Щехме да я извършиме. Намерих се аз случайно тая вечер на Галата часът по един; а пред очите ми са изправиха няколко заптиета, които караха двама хора. Из любопитство, аз са приближих да вида кого карат, и зачудих са като видях, че единът от тях е нашият хубостник (Сапунов); а другият Гълъб войвода. Аз тутакси са затекох в полицейското отделение в Пера и измолих от бейят Сапунова; а Гълъба не можах, защото тоя човек е много виновен, и отдавна вече го търси правителството”. Нека сега из тия Арнаудови думи секи българин разбере, що е Арнаудов: а аз да продължа разказът си.
Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав
Сапунов
ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен!
Още и това. Сапунов бил пустен от полицейският комисарин без позволение на министрът! Чуете ли и видите ли сега? Ако се намират подобни примери в турската стара и нова история, то ние молим Арнаудова да ни ги яви. Аз зная из достоверен източник, че когато Арнаудов дошел в полицията, то рекъл на полицейският комисарин за Сапунова тия думи: „той е из нашите” и Сапунов бил изведнаж освободен.
към текста >>
Сапунов
бил пустен от полицейският комисарин без позволение на министрът!
Из любопитство, аз са приближих да вида кого карат, и зачудих са като видях, че единът от тях е нашият хубостник (Сапунов); а другият Гълъб войвода. Аз тутакси са затекох в полицейското отделение в Пера и измолих от бейят Сапунова; а Гълъба не можах, защото тоя човек е много виновен, и отдавна вече го търси правителството”. Нека сега из тия Арнаудови думи секи българин разбере, що е Арнаудов: а аз да продължа разказът си. Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав Сапунов ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен! Още и това.
Сапунов
бил пустен от полицейският комисарин без позволение на министрът!
Чуете ли и видите ли сега? Ако се намират подобни примери в турската стара и нова история, то ние молим Арнаудова да ни ги яви. Аз зная из достоверен източник, че когато Арнаудов дошел в полицията, то рекъл на полицейският комисарин за Сапунова тия думи: „той е из нашите” и Сапунов бил изведнаж освободен. Да се питаме сега, защо Манчевич из Свищов е изпроводен в заточение? Защо Мидхат-паша обеси Атанаса бакалинът?
към текста >>
Аз зная из достоверен източник, че когато Арнаудов дошел в полицията, то рекъл на полицейският комисарин за
Сапунова
тия думи: „той е из нашите” и
Сапунов
бил изведнаж освободен.
Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав Сапунов ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен! Още и това. Сапунов бил пустен от полицейският комисарин без позволение на министрът! Чуете ли и видите ли сега? Ако се намират подобни примери в турската стара и нова история, то ние молим Арнаудова да ни ги яви.
Аз зная из достоверен източник, че когато Арнаудов дошел в полицията, то рекъл на полицейският комисарин за
Сапунова
тия думи: „той е из нашите” и
Сапунов
бил изведнаж освободен.
Да се питаме сега, защо Манчевич из Свищов е изпроводен в заточение? Защо Мидхат-паша обеси Атанаса бакалинът? Но да не ходиме по провинциите, а да видиме що става в Цариград. Кажете ми, защо после затварянето на Гълъба бяха затворени още Кърпачов, Георги тютюнджията и Христо баджият? Не за това ли, че един из тях отишал в темницата да посети Гълъба: а другият за това, че Гълъб му писал и молил го за малко пари?
към текста >>
Когато
Сапунов
отиде в Букурещ, то Арнаудов и г. Н.
За тия три невинни жертви нали гарантира в онова време сичкия абаджийски еснаф; а полицията им отговори, че това не е тяхна работа? Защо Арнаудовата гаранция да струва повече от гаранцията на цял еснаф? А ето защо. Светослав беше способно момче; а на Арнаудова и на ... (нека се черви който е) трябваше един такъв човек, за да го изпроводат във Влашко и, Сърбия, за да пише за комитетските работи, щото Арнаудов и Н. да извлекават полза от неговите писма.
Когато
Сапунов
отиде в Букурещ, то Арнаудов и г. Н.
разпръснаха по Цариград слухове, че турската полиция подозрявала Сапунова и за това той бил принуден да бяга из Цариград и да иде в Загреб, да свърши науките си. Какво стана после това, то го знаете и вие, и читателите ви385. Когато Сапунов се върна из Белиград, то, за заслугите му, го хвърлиха в дрънкалникът при Гълъба; а Арнаудову броиха няколкостотин лири за верността му, и още му се обещаха да го направят член в полицейският съвет с 3,500 гроша месечно. И така Арнаудов разбогате, но наместо да плати дългът си на своите „ближни”, той захвана да превожда на български турските закони, за да просвети с тях народът си. Но да дойдеме пак на думата си.
към текста >>
разпръснаха по Цариград слухове, че турската полиция подозрявала
Сапунова
и за това той бил принуден да бяга из Цариград и да иде в Загреб, да свърши науките си.
Защо Арнаудовата гаранция да струва повече от гаранцията на цял еснаф? А ето защо. Светослав беше способно момче; а на Арнаудова и на ... (нека се черви който е) трябваше един такъв човек, за да го изпроводат във Влашко и, Сърбия, за да пише за комитетските работи, щото Арнаудов и Н. да извлекават полза от неговите писма. Когато Сапунов отиде в Букурещ, то Арнаудов и г. Н.
разпръснаха по Цариград слухове, че турската полиция подозрявала
Сапунова
и за това той бил принуден да бяга из Цариград и да иде в Загреб, да свърши науките си.
Какво стана после това, то го знаете и вие, и читателите ви385. Когато Сапунов се върна из Белиград, то, за заслугите му, го хвърлиха в дрънкалникът при Гълъба; а Арнаудову броиха няколкостотин лири за верността му, и още му се обещаха да го направят член в полицейският съвет с 3,500 гроша месечно. И така Арнаудов разбогате, но наместо да плати дългът си на своите „ближни”, той захвана да превожда на български турските закони, за да просвети с тях народът си. Но да дойдеме пак на думата си. Арнаудов предаде Гълъба, за да рекомендува себе си пред тогавашния полицейски министр Хюсни паша; а после предаде Сапунова, за да земе и неговата част от наградите.
към текста >>
Когато
Сапунов
се върна из Белиград, то, за заслугите му, го хвърлиха в дрънкалникът при Гълъба; а Арнаудову броиха няколкостотин лири за верността му, и още му се обещаха да го направят член в полицейският съвет с 3,500 гроша месечно.
Светослав беше способно момче; а на Арнаудова и на ... (нека се черви който е) трябваше един такъв човек, за да го изпроводат във Влашко и, Сърбия, за да пише за комитетските работи, щото Арнаудов и Н. да извлекават полза от неговите писма. Когато Сапунов отиде в Букурещ, то Арнаудов и г. Н. разпръснаха по Цариград слухове, че турската полиция подозрявала Сапунова и за това той бил принуден да бяга из Цариград и да иде в Загреб, да свърши науките си. Какво стана после това, то го знаете и вие, и читателите ви385.
Когато
Сапунов
се върна из Белиград, то, за заслугите му, го хвърлиха в дрънкалникът при Гълъба; а Арнаудову броиха няколкостотин лири за верността му, и още му се обещаха да го направят член в полицейският съвет с 3,500 гроша месечно.
И така Арнаудов разбогате, но наместо да плати дългът си на своите „ближни”, той захвана да превожда на български турските закони, за да просвети с тях народът си. Но да дойдеме пак на думата си. Арнаудов предаде Гълъба, за да рекомендува себе си пред тогавашния полицейски министр Хюсни паша; а после предаде Сапунова, за да земе и неговата част от наградите. А сега? - Сега е ред да бъде затворен и устабашията386.
към текста >>
Арнаудов предаде Гълъба, за да рекомендува себе си пред тогавашния полицейски министр Хюсни паша; а после предаде
Сапунова
, за да земе и неговата част от наградите.
разпръснаха по Цариград слухове, че турската полиция подозрявала Сапунова и за това той бил принуден да бяга из Цариград и да иде в Загреб, да свърши науките си. Какво стана после това, то го знаете и вие, и читателите ви385. Когато Сапунов се върна из Белиград, то, за заслугите му, го хвърлиха в дрънкалникът при Гълъба; а Арнаудову броиха няколкостотин лири за верността му, и още му се обещаха да го направят член в полицейският съвет с 3,500 гроша месечно. И така Арнаудов разбогате, но наместо да плати дългът си на своите „ближни”, той захвана да превожда на български турските закони, за да просвети с тях народът си. Но да дойдеме пак на думата си.
Арнаудов предаде Гълъба, за да рекомендува себе си пред тогавашния полицейски министр Хюсни паша; а после предаде
Сапунова
, за да земе и неговата част от наградите.
А сега? - Сега е ред да бъде затворен и устабашията386. Преди 20 деня докараха от каде Берковица още четворица, които уж биле намесени в Мирковичовата работа387. По Цариград търсат още Николаиди ефенди, който беше в Букурещ заедно с Шнайдера; така също изпъдиха вече и Шнайдера из канцеларията на тайната полиция. Ляност или Леаност е така също изпъден; но защото е чужд поданик, то и остана цял и неповредим.
към текста >>
р. - [Каравелов.] 385) Когато
Сапунов
дойде в Букурещ, той ни донесе две писма, из които едното беше от С.; а другото от Д., в които ни рекомендуваха
Сапунова
като добър патриотин и умен човек.
писател, 1989, с. 256-259. 384) Потърпи малко, любезни приятелю, почакай малко, - сичко ще да бъде! Стига само ти да кажеш хайде, и ние сме готови да та удовлетвориме. Гнуснави измете! Имаш още уста да говориш!
р. - [Каравелов.] 385) Когато
Сапунов
дойде в Букурещ, той ни донесе две писма, из които едното беше от С.; а другото от Д., в които ни рекомендуваха
Сапунова
като добър патриотин и умен човек.
После вече ние узнахме, че писмото от Д. е фалшиво. В това писмо Д. (а може и Арнаудов или сам Сапунов) ни пишеха: „Поговорете със Сапунова и гледайте да приемете неговите предложения. Ние знаеме, че българските редакции са бедни и не могат без помощ: а нам е необходим един революционен вестник (??!)”.
към текста >>
(а може и Арнаудов или сам
Сапунов
) ни пишеха: „Поговорете със
Сапунова
и гледайте да приемете неговите предложения.
Имаш още уста да говориш! р. - [Каравелов.] 385) Когато Сапунов дойде в Букурещ, той ни донесе две писма, из които едното беше от С.; а другото от Д., в които ни рекомендуваха Сапунова като добър патриотин и умен човек. После вече ние узнахме, че писмото от Д. е фалшиво. В това писмо Д.
(а може и Арнаудов или сам
Сапунов
) ни пишеха: „Поговорете със
Сапунова
и гледайте да приемете неговите предложения.
Ние знаеме, че българските редакции са бедни и не могат без помощ: а нам е необходим един революционен вестник (??!)”. Сапунов ни предложи следующето: 1. в. „Свобода” да престане и да се издава „Революционер”; 2. в „Революционер” да се псува Сърбия и Русия; 3. да се говори сичко против турското правителство, само Али-паша да се не закача; 4.
към текста >>
Сапунов
ни предложи следующето: 1. в.
После вече ние узнахме, че писмото от Д. е фалшиво. В това писмо Д. (а може и Арнаудов или сам Сапунов) ни пишеха: „Поговорете със Сапунова и гледайте да приемете неговите предложения. Ние знаеме, че българските редакции са бедни и не могат без помощ: а нам е необходим един революционен вестник (??!)”.
Сапунов
ни предложи следующето: 1. в.
„Свобода” да престане и да се издава „Революционер”; 2. в „Революционер” да се псува Сърбия и Русия; 3. да се говори сичко против турското правителство, само Али-паша да се не закача; 4. новият вестник да се издава тогава, когато окончателно се споразумеем с X. Арнаудова. За сичкото това Сапунов от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно.
към текста >>
За сичкото това
Сапунов
от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно.
Сапунов ни предложи следующето: 1. в. „Свобода” да престане и да се издава „Революционер”; 2. в „Революционер” да се псува Сърбия и Русия; 3. да се говори сичко против турското правителство, само Али-паша да се не закача; 4. новият вестник да се издава тогава, когато окончателно се споразумеем с X. Арнаудова.
За сичкото това
Сапунов
от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно.
Нашите читатели вече знаят продължението на тая комедия. Нека Арнаудов види сега из какви източници вадиме своите за него заключения. - [Каравелов.] 386) Ние се надеяхме, че Арнаудов ще да се поправи; но сега вече видиме, че нашите очаквания са напразни. Надеяме се твърде скоро да свършиме с тая помия сметките си. р. - [Каравелов.] 387) Нека говори кой щото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо. р.
към текста >>
95.
6.3.8. Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма.
,
,
ТОМ 35
Сапунова
“, обдържанието й бе: „Мужици!
По туй време! Цанков ви чака часа до 41/2 и като не може повече, стана и отиде сам, като ми връчи настоящето писъмце. Едно парче тютюн-кехада, запечатана с чириш се връчи на тримата ни нощни пътници, с надпис „До Г-да М. Иванова, Д. Мирковича и Н.
Сапунова
“, обдържанието й бе: „Мужици!
Чаках ви, не додохте, аз отивам и побързайте па да додите. Ваше мекере...... Цанков“ И тримата се начумериха и усмихнаха зад мустак и с ,да направиме барем по едно цигаро“ дръпнаха към къщата на армено-католишкия патрик, измокрени и измръзнали до сърце. Десет минути от часа минаха, не минаха, между им зе място извънредно едно движение с грозно телесно потръскване; след малко же чу се глас: - Тук е! Една голяма врата се отвори и с едно Заповядайте, пътниците ни се умъкнаха. Цанков и едно младо армено-католищко попче се представиха напред им и рекли недорекли Добра вечер, Цанков направи илам тактире си .... Без да му отговорят завлякоха се сичките в една стая.
към текста >>
Манол, Миркович и
Сапунов
се изтърсиха в стаята, и предвождани от хубосника Цанков, простряха след две минути дългите си вратове да целуват обущата на Хасуна.
Цанков и едно младо армено-католищко попче се представиха напред им и рекли недорекли Добра вечер, Цанков направи илам тактире си .... Без да му отговорят завлякоха се сичките в една стая. Противоположен към към северо-запад се намираше един дървен дом с 5 стаи и салон. В едната от тия стаи, в по-голямата, гореше една восъчна свещ , която наближаваше да прегори. На стената висяха два кръста, разпятие Христово и един портрет на безмустачен и с малко тасче на глава, човек, който трябваше да бъде някой иезуитски .... (папа ....). Тишина голяма владееше и от час на час свещта пращеше придружена с хархоренето на един пъстробрадат задрямал мъж, издаваше една страшна ... Между това наближи часа да отстпи тихото царуването си..., звънецът гръмко притърщя и стайната врата скръцна.
Манол, Миркович и
Сапунов
се изтърсиха в стаята, и предвождани от хубосника Цанков, простряха след две минути дългите си вратове да целуват обущата на Хасуна.
Пъстробрадатият мъж, сънлив и гурелив .... Що търсите? .... Кои сте .... Ух ...ааа... О! любезни чада простете... Поразсъни се и разграчи се: „Седнете, седнете. Таман аз сън с вас имах, в провидение... Приканието им им сполучи да разбуди добре Хасуна. Хасун Е, как сте?
към текста >>
Сапунова
и другите както знайте са готови от се сърце.
О, сега ми иде на ума по времето на вашето влизане (!) в правата вяра, аз бях дякон ... Между това пресече се разговора. Мелкон ахчар и ... се умълчаха и раздадоха чибуците и кафето ... След това врата се силно затръшна. Хасун към слугата: Затвори добре де! Слугата: На заповедите ви Хасун Прочее сега вече сме свободни и казвайте Манол Казаното е казано и решението решено. Поп Тодор е цял мой, дядо Йосиф на Н.
Сапунова
и другите както знайте са готови от се сърце.
Това до тук е наша грижа. Работата е за по-нататък, сиреч трябва да се предначертае пътя, както и на г. Боре рекох за каква дипломатика ще се играй, като доде време да им се обяви, че ще минуват обреди, догми и пр. защото те сега, едно че не сме ги надъхали, как сами що бъдат чорбаджии и патрици, а друго ревността, за да станат владици ще изправи всичко, т.е. ще се закълнат и пр., но утре, в други ден ...какви ще ги вършим?
към текста >>
96.
6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.
,
,
ТОМ 35
Арона), грък (Николаиди ефенди) или българин (
Сапунова
) в Ромъния и приказва им да му напишат такова едно писмо: „Членовете на комитетът се събраха в сряда вечерта и разговаряха се отдека да земат средства, за да купят пушки и барут.
- „Той тряба да работи с русите и сърбите”, или „Той тряба да работи с комитетът, защото неговият побратим живее в Букурещ”. -„Кажете на полицията да го хвърли в кюрекът”, говори Али паша и Петър гние в темницата и сам не знае защо. И така, шпионството е станало в сегашно време най-модният занаят; сяко лице, което иска или пари, или знатност, то се препоръчва пред правителството с шпионство и лъже безмозъчните глави, зима им лирите, затваря невинни хора и открива ония комитети, които са съставени само в неговата глава. Да земем Арнаудова. Арнаудов изпраща някой чафутин (напр.
Арона), грък (Николаиди ефенди) или българин (
Сапунова
) в Ромъния и приказва им да му напишат такова едно писмо: „Членовете на комитетът се събраха в сряда вечерта и разговаряха се отдека да земат средства, за да купят пушки и барут.
Един богат българин Н. обеща се да даде 10 000 жълтици. Аз се възползувах от вашите съвети и успях да посея раздори между членовете. Пари трябат. Комитетът се преписва с Мацини и с Гарибалди, но досега аз не можах да разузная съдържанието на писмата им.
към текста >>
Без пари се нищо не може." Писмото е подписано от
Сапунова
.
обеща се да даде 10 000 жълтици. Аз се възползувах от вашите съвети и успях да посея раздори между членовете. Пари трябат. Комитетът се преписва с Мацини и с Гарибалди, но досега аз не можах да разузная съдържанието на писмата им. Един млад, но беден българин ми се обеща да открадне Гарибалдевите писма и да ми ги даде, да им зема копията; но тоя българин иска пари.
Без пари се нищо не може." Писмото е подписано от
Сапунова
.
Арнаудов земе писмото, иде при Шнайдера и разкаже му съдържанието на писмото. Шнайдер, ако и да знае, че това писмо е писано по диктовката на Арнаудова, защото и той от своя страна прави същото, но зима писмото и предава го на Али паша. Али паша повелява да се преведе тоя важни документ на френски, казва на касиеринът си да даде на Шнайдера и на Арнаудова 1000 лири (Арнаудов иска 5000 защото с по-малко Сапунов не може да направи нищо) и комитетските тайни са в ръцете на Али паша. Лирите се делят така: Шнайдер зема 500, Арнаудов 400, а Сапунов 100 (и тука несправедливост) и работата върви така до нова лъжа и до ново шпионство. Но сичкото това не щеше да бъде нищо, ако тия шарлатани, шпиони на такова също шарлатанско правителство, да не бяха компрометирали съвсем невинни хора, които живеят в Турско и които не са така независими, както ромънските българи, които знаят сичките тайни и на Арнаудова, и на Шнайдера, и даже на Али паша и умеят да се ползуват от тях.
към текста >>
Али паша повелява да се преведе тоя важни документ на френски, казва на касиеринът си да даде на Шнайдера и на Арнаудова 1000 лири (Арнаудов иска 5000 защото с по-малко
Сапунов
не може да направи нищо) и комитетските тайни са в ръцете на Али паша.
Комитетът се преписва с Мацини и с Гарибалди, но досега аз не можах да разузная съдържанието на писмата им. Един млад, но беден българин ми се обеща да открадне Гарибалдевите писма и да ми ги даде, да им зема копията; но тоя българин иска пари. Без пари се нищо не може." Писмото е подписано от Сапунова. Арнаудов земе писмото, иде при Шнайдера и разкаже му съдържанието на писмото. Шнайдер, ако и да знае, че това писмо е писано по диктовката на Арнаудова, защото и той от своя страна прави същото, но зима писмото и предава го на Али паша.
Али паша повелява да се преведе тоя важни документ на френски, казва на касиеринът си да даде на Шнайдера и на Арнаудова 1000 лири (Арнаудов иска 5000 защото с по-малко
Сапунов
не може да направи нищо) и комитетските тайни са в ръцете на Али паша.
Лирите се делят така: Шнайдер зема 500, Арнаудов 400, а Сапунов 100 (и тука несправедливост) и работата върви така до нова лъжа и до ново шпионство. Но сичкото това не щеше да бъде нищо, ако тия шарлатани, шпиони на такова също шарлатанско правителство, да не бяха компрометирали съвсем невинни хора, които живеят в Турско и които не са така независими, както ромънските българи, които знаят сичките тайни и на Арнаудова, и на Шнайдера, и даже на Али паша и умеят да се ползуват от тях. Азис паша Видински, за да се препоръчи на правителството, че е по-способен от Акифа за Русчушки валия, наклеветил Д-р Мирковича, който беше негов приятел и учител. Азис паша говорил Мирковичу: „Аз зная, че ти си невинен, и затова бъди уверен, че ще да бъдеш пуснат твърде скоро. Аз писах за тебе на Али паша и чакам от него отговор.” Но Мирковича отведоха пеши в Цариград, и то с букаи на краката.
към текста >>
Лирите се делят така: Шнайдер зема 500, Арнаудов 400, а
Сапунов
100 (и тука несправедливост) и работата върви така до нова лъжа и до ново шпионство.
Един млад, но беден българин ми се обеща да открадне Гарибалдевите писма и да ми ги даде, да им зема копията; но тоя българин иска пари. Без пари се нищо не може." Писмото е подписано от Сапунова. Арнаудов земе писмото, иде при Шнайдера и разкаже му съдържанието на писмото. Шнайдер, ако и да знае, че това писмо е писано по диктовката на Арнаудова, защото и той от своя страна прави същото, но зима писмото и предава го на Али паша. Али паша повелява да се преведе тоя важни документ на френски, казва на касиеринът си да даде на Шнайдера и на Арнаудова 1000 лири (Арнаудов иска 5000 защото с по-малко Сапунов не може да направи нищо) и комитетските тайни са в ръцете на Али паша.
Лирите се делят така: Шнайдер зема 500, Арнаудов 400, а
Сапунов
100 (и тука несправедливост) и работата върви така до нова лъжа и до ново шпионство.
Но сичкото това не щеше да бъде нищо, ако тия шарлатани, шпиони на такова също шарлатанско правителство, да не бяха компрометирали съвсем невинни хора, които живеят в Турско и които не са така независими, както ромънските българи, които знаят сичките тайни и на Арнаудова, и на Шнайдера, и даже на Али паша и умеят да се ползуват от тях. Азис паша Видински, за да се препоръчи на правителството, че е по-способен от Акифа за Русчушки валия, наклеветил Д-р Мирковича, който беше негов приятел и учител. Азис паша говорил Мирковичу: „Аз зная, че ти си невинен, и затова бъди уверен, че ще да бъдеш пуснат твърде скоро. Аз писах за тебе на Али паша и чакам от него отговор.” Но Мирковича отведоха пеши в Цариград, и то с букаи на краката. Ние говорихме вече, че в тия шпионски времена (в XIX в., в който и турци, и българи захванаха да проповядват братство и сближение между Христа и Мохамеда), които възхваляват европейските вестници, са по-тежки и по-варварски от времената на Амурата и Сюлимана.
към текста >>
97.
6.12.11. Шпионите на тайното министерство.
,
,
ТОМ 35
Най-първото предателство Арнаудов направи чрез Светослав
Сапунов
, като предаде Гълъб войвода.
Тия дни сторих из един верен източник, че Арнаудов казал на Али-паша и на полицейския министър Хюсни-паша, че българите немат към неговата фамилия поверение, защото баща му бил некога си турски шпионин и сичко Габрово знаело, че той в 1856 год. предал дедовата Николова работа, а в 1862 много съдействувал, за да се открият и изловат съзаклятниците. А високите министри на султана му казали едно „аферим” и го уверили в своето благоволение като му прибавиле: „Ние ще ти дадем пари, а ти само намери способни хора и нареди ги на работа. Нека струва, щото ще, само да се открият тия инфериални съзаклятия, а ти ще бъдеш богато награжден! ” И така Арнаудов се улови по работите.
Най-първото предателство Арнаудов направи чрез Светослав
Сапунов
, като предаде Гълъб войвода.
Гълъб никога не би влязъл в ръцете на турците, ако да не беше поверил свойта тайна Сапунову, който вече беше станал орудие Арнаудово. Гълъб дохождаше три години в Цариград и ако правителството и да го търсеше строго, но не беше възможно да го улови, защото беше твърде осторожен и най-после той стана жертва на такъв един човек, когото сички считаха за патриот и за честен човек. ...
към текста >>
Гълъб никога не би влязъл в ръцете на турците, ако да не беше поверил свойта тайна
Сапунову
, който вече беше станал орудие Арнаудово.
предал дедовата Николова работа, а в 1862 много съдействувал, за да се открият и изловат съзаклятниците. А високите министри на султана му казали едно „аферим” и го уверили в своето благоволение като му прибавиле: „Ние ще ти дадем пари, а ти само намери способни хора и нареди ги на работа. Нека струва, щото ще, само да се открият тия инфериални съзаклятия, а ти ще бъдеш богато награжден! ” И така Арнаудов се улови по работите. Най-първото предателство Арнаудов направи чрез Светослав Сапунов, като предаде Гълъб войвода.
Гълъб никога не би влязъл в ръцете на турците, ако да не беше поверил свойта тайна
Сапунову
, който вече беше станал орудие Арнаудово.
Гълъб дохождаше три години в Цариград и ако правителството и да го търсеше строго, но не беше възможно да го улови, защото беше твърде осторожен и най-после той стана жертва на такъв един човек, когото сички считаха за патриот и за честен човек. ...
към текста >>
98.
6.14.2. Защо турското правителство държи д-р Миркович?
,
,
ТОМ 35
Славейков е затворен при Мирковича, при
Сапунова
и при Гълъба.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 551-552. Из Цариград являват, че г.
Славейков е затворен при Мирковича, при
Сапунова
и при Гълъба.
Това известие ни докара на умът да попитаме турското правителство защо то държи доктора Мирковича? Пишат ни, че Миркович, и до сега още не е изпитан. Такива неща могат да се вършат само в Турция. Три години държат човекът, без да му кажат, защо го държат и в какво го обвиняват! Ето ви и реформи!
към текста >>
99.
6.15. Публикации: 1873 година. 6.15.1. Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници
,
,
ТОМ 35
Ангелова-Пенкова: Орхание - Село
Сапунджиево
, от 1865 г.
Продължаващи издания 1844-1878 г. ; Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Каталози и ресурси. Електронен каталог COBISS+ [прегледан 18.02.2020] http://82.147.128.134/prd/public https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1254574564 562) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Орхание - Село
Сапунджиево
, от 1865 г.
приема статут на град под името Орхание, а от 1 декември 1934 г. - Ботевград (на името на Христо Ботев). 563) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Осиковица - село в Западна България, община Правец, Софийска област. 564) Бележка на Е.
към текста >>
100.
Речник на някои имена на селища / Е. Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Агач) - Елхово Кавакпи - Тополовград Кютая, Кютаха, Кютахия (тур.: Kütahya) - град, столица на едноименна провинция и регион в Турция Орхание - Ботевград /село
Сапунджиево
, от 1865 г.
селото е отбелязано като Видрари. Едрене - Одрин Ерзерум, Ерзурум (тур.: Erzurum)- град в източна Турция, административен център на вилает Ерзурум Ески Джумая - Търговище. От 1573 до 1934 г. наименованието на селището е Ески Джумая. Казълагач (К.
Агач) - Елхово Кавакпи - Тополовград Кютая, Кютаха, Кютахия (тур.: Kütahya) - град, столица на едноименна провинция и регион в Турция Орхание - Ботевград /село
Сапунджиево
, от 1865 г.
приема статут на град под името Орхание, а от 1 декември 1934 г. - Ботевград (на името на Христо Ботев). Осиковица - село в Западна България, община Правец, Софийска област. Призрен - град в Косово, на североизточните склонове на Шар планина, между границите на Северна Македония и Албания Русчук - Русе. Името Русчук се споменава за пръв път през 1503 г.
към текста >>
НАГОРЕ