Търсене в текстове за 'Рафаил'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. II.02.09. Общ събор и законник за българското духовенство

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

(Печат на Общината) На същия 15 август били издадени подобни приходски писма на поп Рафаила за селата Саталмъш, Карапча, Караманлий, Дуран-Колак, Саръ-Мусал, Керимет, Калайджи Дере, Калакчий, Аканджий, Папукчий, Мангаля и Кашлите в Добруджа, с всичко 223 венчила; на поп Пеньо от Балчик за селата Балчик, Гявур-Коюсу, Ала Клисе и Гичлери с всичко 215 венчила; на поп Николая за селото Юшенлий със 107 венчила (на 20 септември 1866 г.).
Защото Той, като ваш посредник, ще служи в църквата и ся моли Все-вушнему Богу за прощение греховете на всях вас. Варна 1866 г. Август 15. Издадено от Варненско българско духовенство и общество. № 10". (Печат на Общината) На същия 15 август били издадени подобни приходски писма на поп Рафаила за селата Саталмъш, Карапча, Караманлий, Дуран-Колак, Саръ-Мусал, Керимет, Калайджи Дере, Калакчий, Аканджий, Папукчий, Мангаля и Кашлите в Добруджа, с всичко 223 венчила; на поп Пеньо от Балчик за селата Балчик, Гявур-Коюсу, Ала Клисе и Гичлери с всичко 215 венчила; на поп Николая за селото Юшенлий със 107 венчила (на 20 септември 1866 г.). На 23 август същата година Варненската главна община дава пандахуси за събиране милостиня в епархията на поп Атанас и на поп Петра. Варненската община дава препоръчителни писма и на представители на села за събиране на помощи в Одеса, Румъния и др., или вътре в епархията. Базирайки се на Законника, тя събира даждията от селата и свещениците, спогажда и потъкмява спорещи, издава вули и кръщелни свидетелства и пр. Предстояте-лят на Варненската църква иконом Константин Дъновски. освещавал църкви по селата на епархията.
към текста >>

2. II.02.10. Девическо училище във Варна

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

в Хасъмбегли „ Рафаил В.
Димитров в Тестеджий Ганчо К. в Капаклий Яни Кир. в Черковна Катилий Ст. в Кюпеклий Мирчо В. в Аврен Павли Д. в Хасъмбегли „ Рафаил В. в Ясътепе Димитър в Кривня Атанас X. в Козлуджа „ Никола Дим. в Султанлари Дух. Партений Хилиндар Захарий Хр. В Гебедже „ Лазар от Еникъой Петър от Балчик Стефан Пе.
към текста >>

В Караманлий Рафаил Иконом в Сатълмъж Отец Йосиф в Геленджик Поп Никола в Юшенлий Иван в Казалджилари Димо Н.
в Козлуджа „ Никола Дим. в Султанлари Дух. Партений Хилиндар Захарий Хр. В Гебедже „ Лазар от Еникъой Петър от Балчик Стефан Пе. В Гаргалък Первопоп Теодосий в Шабла Поп Радуш К. В Караманлий Рафаил Иконом в Сатълмъж Отец Йосиф в Геленджик Поп Никола в Юшенлий Иван в Казалджилари Димо Н. в Караач х. Поп Никифор в Пазарджик Поп Стефан в Пазарджик Иван в Пазарджик Стефан Г. в Асарджик Кост. Куманский в Девня Димо Д. в Кривна Атанас в Равна Захарий в Дерекъой Иван Д.
към текста >>

3. VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

Копривщица, 65-годишен; Рафаил Жечев Кънев, генерал о. з.
Търговище, 53- годишен; Любомир Христов Лулчев от гр. Кнежа, 53-годишен; Светослав Константинов Помянов от гр. София, 57-годишен; д-р Георги Димитров Ханджиев от гр. Пловдив, 49-годишен; д-р Петър Костов Петров от гр. Свищов, 51 -годишен; Павел Симеонов Груев от гр. Копривщица, 65-годишен; Рафаил Жечев Кънев, генерал о. з. от гр. Котел, 53-годишен; Димитър Георгиев Генчев от гр. Видин, 52-годишен; Петър Богданов Морфов от гр. София, 34-годишен и Станислав Александров Балан от гр. София, 47-годишен; за виновни като съветници на покойния цар и на регентите в разни времена от 1 януари 1941 г.
към текста >>

4. 3. СПИСЪК НА БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ ОТ ГР. БУРГАС ПО РЕДА НА ПОВИКВАНЕТО ИМ НА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

Венда Рафаилова 1920 30.
Цеко Червенаков 1920 25. Любомир Чеглайски 1920 26. Нико Апостол еад ис 1920 27. Мария Джиджева 1920 28. Мария Кънева 1920 29. Венда Рафаилова 1920 30. Параскева Крустова 1920 31. Мария Кожухарова 1920 32. Тодорка Пренерова 1920 33. Елена Хаджипетрова 1920 34. Мара Петрова 1920 35.
към текста >>

5. Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35

ТОМ 35

XVI Рафаил Попов (светско име: Райно Добрев Попов) (1830-1876) - участник в борбата за независима национална църква.
Разпалено коментира през 1868 г. Устава за наредбата на Сливенските училища предложен от д-р Г. Миркович. XIV Михаил (Мйхал) Чайковски (1804-1886) - известен още като Мехмед Садък паша, Садък паша, Садък паша-Чайковски, Чайка Чайковски - журналист, офицер, османски паша. Подкрепил идеята и опита за осъществяването на Проекта за устройство и наредба на вилаетски български училища (Вилаетския проект) XV Мидхат паша (1822-1883) - Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис. Взаимствал идеята на Виалетския проект на д-р Георги Миркович. XVI Рафаил Попов (светско име: Райно Добрев Попов) (1830-1876) - участник в борбата за независима национална църква. На 3 април 1860 г., като дякон на Иларион Макариополски присъства на тържествената Великденска литургия в Цариград, на първия опит за църковна независимост - не се споменава името на гръцкия патриарх. XVII Иларион Макариополски, митрополит Търновски (1812-1875) - предводител на черковно-националната борба. На 3 април 1860 г., на тържествената Великденска литургия в дървения български храм „Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Този ден, известен като Българския Великден, е първият опит за църковна независимост - публично отхвърляне властта на гръцкия патриарх. XVIII Папа Пий IX (1792-1878) - приел българската делегация от Драган Цанков, дякон Рафаил Попов, д-р Г.
към текста >>

XVIII Папа Пий IX (1792-1878) - приел българската делегация от Драган Цанков, дякон Рафаил Попов, д-р Г.
XVI Рафаил Попов (светско име: Райно Добрев Попов) (1830-1876) - участник в борбата за независима национална църква. На 3 април 1860 г., като дякон на Иларион Макариополски присъства на тържествената Великденска литургия в Цариград, на първия опит за църковна независимост - не се споменава името на гръцкия патриарх. XVII Иларион Макариополски, митрополит Търновски (1812-1875) - предводител на черковно-националната борба. На 3 април 1860 г., на тържествената Великденска литургия в дървения български храм „Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Този ден, известен като Българския Великден, е първият опит за църковна независимост - публично отхвърляне властта на гръцкия патриарх. XVIII Папа Пий IX (1792-1878) - приел българската делегация от Драган Цанков, дякон Рафаил Попов, д-р Г. Миркович и Боре през април 1860 г. и ръкоположил архимандрит Йосиф Соколски за глава на Унията - архиерей на съединените Българи или на Българската униатска църква. XIX Икона, подарена от папа Пий IX на д-р Георги Миркович като делегат на българските униати в Рим -1861 година XX Йосиф Соколски (светско име Тодор Петровчич) (1786-1879) - източнокатолически архиепископ, архиерей на съединените Българи или на Българската униатска църква. XXI Йосиф Соколски (1786-1879) - източнокатолически архиепископ на Българската униатска църква. XXII Соколския манастир “Успение Богородично”, Габровско - построен през 1833 г.
към текста >>

6. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

ТОМ 35

Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек.
Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с. Сътрудничи на вестник България на Драган Цанков (1860-1861) 1861 година Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи. На 14 април Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски език. Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек. След завръщането си заема поста околийски лекар в Болград, град в Украйна, Одеска област (1961-1964). Награди: Грамота и орден от Папа Пий IX, подпечатана с пръстена на папа Пий IX - отличие за рицар на ордена Пий, трета степен (16.04.). 1863 година Събира дарения за издаване на Френско-български речник в Болград. 1864 година Заминава за Браила и работи като частно практикуващ лекар (1864-1866) Заема поста на директор на Болградската българска гимназия (30 януари - 12 август 1864 г.) Приема поканата за директор след смъртта на известния просветен деец Димитър Стефанов Мутев. Освободен от директорския пост от Просветното молдавско министерство поради открито толериране на революционните настроения сред учениците.
към текста >>

7. 1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

ТОМ 35

Останалите членове на депутацията са били: Д-р Цанков, Боре и Рафаил Дякона (от Стрелча).
Събрал е около 600 минца помощи и отива в Цариград през 1859 г. - тъкмо в разгара на черковното ни движение. От тук нататък ние го виждаме и на политическото, революционно поле. Воден от идеала да види България независима от фанариотското духовенство и от съображения да се сплаши последнето, щото по-скоро да се реши въпроса за автономното ни черковно управление, Д-р Миркович прегръща идеята за „уния” с папата. Работил е с Драган Цанков начело, и е бил един от членовете на българската депутация до папа Пий IX в Рим, дето са водили и Йосиф Соколски да бъде ръкоположен за глава на бъдащата ни униатска черква. Останалите членове на депутацията са били: Д-р Цанков, Боре и Рафаил Дякона (от Стрелча). Д-р Миркович притежава медал от папата по тоя случай, но и до смъртта си се червеше от поведението на Йосифа пред папата и кардиналите. Псувните му, разправяше Д-р Миркович, не са за изказване. Йосиф е бил тип на Бай Ганю от най-циничен калибър.38 В 1861 г. през лятото, след като униатското движение изиграва ролята си, Д-р Миркович заминава за Влашко, дето го повикват за директор на Белградската ни гимназия, след смъртта на известния Дим. Мутев. Там остава до 1864 г., до което време е бил и градски лекар, а след тая година заминава за Браила и остава там по народните ни работи до 1866 г., като същевременно е практикувал и професията си.
към текста >>

8. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

Цанков, Боре, Йосиф Соколски, дяконът Рафаил, д-р Миркович отива в Рим при папа Пий IX, който ръкоположил за глава на Унията дядо Йосиф.
припознаването на папата за глава на българската черква.” Както Миркович, тъй и Цанков са считали черковния въпрос по-скоро за политически. Отчаяни от упорството на гръцката патриаршия, от колебливото държание на турското правителство и от опозицията на Русия, униатското движение се явява като една решителна маневра, чрез подкрепата на силна Франция, да се ускори разрешаването за българската черковна независимост. „Ако днес имаме самостоятелна черква, пише по-нататък в брошурата д-р Миркович, то трябва да се благодари на униатите с Д. Цанкова на чело, които с вестник „България” и подкрепени от силните деня, французите, с дързостни статии стреснаха българина от летаргията му и чрез успеха на Унията принудиха и най-противните дипломати да му признаят черковните правдини.” Ето с какви възгледи и помисли докторът и неговият другар са се движили при учредяването на Унията. Начело с Др. Цанков, Боре, Йосиф Соколски, дяконът Рафаил, д-р Миркович отива в Рим при папа Пий IX, който ръкоположил за глава на Унията дядо Йосиф. Впечатленията от невъзпитаността на тоя последния и неговите обноски в Рим са лоши. В 1860 г. Миркович отива във Влашко и става директор на българската гимназия в Болград (Бесарабия) на мястото на поминалия се Д. Мутев. Изпълнявал е едновременно и длъжността градски лекар. Има отпечатано „Слово въз нуждата на учението и възпитанието”, изложено от д-р Мирковича, директорът на българското централно училище и изречено от ученика Д.
към текста >>

9. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

След една година баща ми ме даде на учител някой си поп Рафаил, човек нисичък и хром с единият си крак, но доста учен.
Според това както казваха родителите ми аз съм се родил на 20 юлий 1817 год. Като достигнах възраст на 6 или 7 год. възраст, баща ми имаше един работник на име Божил, който знаеше да чете гръцки, но да хортува не. Баща ми купи ми гръцка филадра и ме тури при него да ми показва и ме учи да чета. И тъй в разстояние на една година аз се запознах с гръцката азбука и бях почнал да сричам, без да проумявам думите какво значат. След една година баща ми ме даде на учител някой си поп Рафаил, човек нисичък и хром с единият си крак, но доста учен. При него изучих октоиха и псалтира, но наслука ми даде есоби, като ми го превеждаше от гръцки на български. След 2 години стоене при него, дойде някой си учител Стоянчу в града ни, който се похваляваше като по-учен, та баща ми ме премести при него, за да се уча на гречески. Но той твърде малко време учителствува и остана в града ни, и по тази причина баща ми ме даде на учителят Димитър, при когото следвах да се уча пак на гречески, около 3 години. И след това баща ми пожела да ме даде в общинското училище в което учеше някой си тукашен гражданин на име Николаки (с. 388), за когото почна да се казва, че бил от благородна фамилия, каквито по него време се назувяваха Громкувци и се показваха, че са от гръцко произхождение.
към текста >>

10. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

- В Рим, от папата Пиа IX, дето щеше да бъде придружен от дякона си Рафаила, от лазариста калугерин Боре, от Д.
Поведението му беше истинско духовническо: сутрина и вечер той редовно се молеше и ходеше в черква, често обикаляше болниците да наглежда болните, когато имаше наши да лежат, и въобще с всичките си обноски се препоръчваше за духовен началник, макар по умственото си развитие да стоеше много долу. Макарий, който щеше да бъде като негов помощник и съветник, беше человек около 40 годишен, с висок бой и прилично лице, брада дълга и представителна, с по-отлично умствено развитие. При всичко, че наглед той по приличаше да бъде владика, отколкото дядо Йосиф, но по причина, че показа в поведението си признаци такива, които не подобаваха на едно духовно лице, той не можеше да бъде приет. Предпочете се, следователно простотиата от безнравствеността. Дядо Йосиф се реши да бъде ръкоположен за владика - и то де? - В Рим, от папата Пиа IX, дето щеше да бъде придружен от дякона си Рафаила, от лазариста калугерин Боре, от Д. Цанкова и от мене. Депутацията беше доволно порядъчна, само че много разнообразна в състава си. Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо Йосиф беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран. Като дядо Йосиф не знаеше освен български, необходимо беше да се придружава, ако не от двама ни, то поне от едногото, за да му посредничи и помага, когато нуждата се окажеше да отиде при някой кардинал или при някоя знаменита личност. Нищо по-трудно от да имаш да управляваш в подобни случаи невеж и прост человек, който, лишен от всякакво подобно понятие, мисли се обаче за знающ и не иска да слуша.
към текста >>

Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо Йосиф беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран.
Предпочете се, следователно простотиата от безнравствеността. Дядо Йосиф се реши да бъде ръкоположен за владика - и то де? - В Рим, от папата Пиа IX, дето щеше да бъде придружен от дякона си Рафаила, от лазариста калугерин Боре, от Д. Цанкова и от мене. Депутацията беше доволно порядъчна, само че много разнообразна в състава си. Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо Йосиф беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран. Като дядо Йосиф не знаеше освен български, необходимо беше да се придружава, ако не от двама ни, то поне от едногото, за да му посредничи и помага, когато нуждата се окажеше да отиде при някой кардинал или при някоя знаменита личност. Нищо по-трудно от да имаш да управляваш в подобни случаи невеж и прост человек, който, лишен от всякакво подобно понятие, мисли се обаче за знающ и не иска да слуша. То беше за нас просто едно наказание; но нямаше що да се стори: уловихме се на хорото, трябваше да го играеме. Историата на това наше пътешествие е пълна с извънредни и оригинални работи, които ний изоставяме за сега. Като какъв край може да вземе една работа, става явно от хората, които се заемат да я карат и управляват.
към текста >>

11. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

ТОМ 35

Дякон Рафаил беше преминал към униатите от гняв към дяда Авксентия, защото този последният го обвинил в открадвание на някакви си пари.
Екзарха, той се оттегли от униатската черква и я напусти, както се напуска всеки подслон в бурно време. Поп Тодоро всеки познава и всеки може да съди за неговата привязаност към унията. Той седеше повече за месечината, която тука се плащаше всеки месец редовно из вписаните от пропагандата суми. Троянският иконом, както и друг един свещеник из Стара Загора, търсят в униатството безнаказаност. И двамата бяха виновати, и двамата подлежаха на наказание и аргос, и двамата избегнаха наказанието чрез прегръщанието на унията. Дякон Рафаил беше преминал към униатите от гняв към дяда Авксентия, защото този последният го обвинил в открадвание на някакви си пари. Това е засега съставът на духовенството, което стои начело на униатското общество. Че тоя състав николко не съзнава своето назначение и не се грижи ни най-малко за успеха на делото и за доброто състояние на работите, за това не ще и дума. Всичката грижа на тези духовни лица е да си получат месечината и да си прекарат времето колкото се може по-весело и леко. Никакво сериозно занятие, никакъв труд не ги занимават. Всичкият им труд състои в убиванието на времето.
към текста >>

Предишният безпорядък се продължи и нам, на Рафаила и на мен, не остана, освен да се оттеглим в най-далечните кюшета на къщата и да си четем уроците.
При вечерните кефове техните песни се чуват чак на Юскюдар. За това ми приказват униатите от еснафите в Юскюдар. Срамно е това положение за всинца ни и обезпокоително за онези, които живеят в същото здание. Никакво спокойствие тука не е възможно, никакво занятие не е мислимо при таквизи шумове и викове. За да се тури една граница на тоя голям безпорядък, аз приготвих със съгласието на съвета един правилник за начина, по който ще живеят духовните лица в оградата на черквата, ако искат да живеят тука; но духовенството единодушно отблъсна тоя правилник. Предишният безпорядък се продължи и нам, на Рафаила и на мен, не остана, освен да се оттеглим в най-далечните кюшета на къщата и да си четем уроците. Още по-преди аз бях се запознал с някои от лазаристите в Сан Бенедетто. За да не си губя свободните часове, аз молих патер Фавериала да ме учи французки. Той прие и аз го посещавам сега всеки ден. Той ми посвещава всеки ден по един час и прави това не с неудоволствие. Отношенията на учениците от униатското училище към учениците от фенерското българско училище и обратно стават от ден на ден по-лоши и по-неприятелски.
към текста >>

Престъпният загорски поп, дякон Рафаил, гръцкият владика Неаполеос и още един цинцаромакедонски дякон остават.
Поп Димитър се готви да си иде дома. Той ходи при А. Екзарха да му изпроси от Патриаршията разрешение да си иде в Балчик. Поп Тодор изведнъж ще иде в черквата на Фенер, а троянският иконом не ще представи мъчнотии за своето оттегляние. Всичко това е добро и разрушително за унията, но гнездото все пак остава. Престъпният загорски поп, дякон Рафаил, гръцкият владика Неаполеос и още един цинцаромакедонски дякон остават. Те не щат да чуят за оттегляние, защото нямат къде да идат или се боят от наказание. Наистина, значението на тези лица в делото на унията е твърде слабо, но все пак ще послужат за закрепление на това гнездо, което трябва да се съсипе наведнъж и завсегда. Няма що да се прави, ще се действува в пределите на възможното. От утре разтурванието ще се начене и на мърданията по градищата и каазите в полза или в противодействие на унията ще_ се тури край; защото с оттеглянието на духовенството с архиепископа Йосифа начело всеки ще се стресне и замисли. Дейците в полза на унията ще загубят кредит и кураж и ще притихнат за дълго време, ако не завсегда.
към текста >>

Аз имах обяснения с Цанкова, Мирковича, Манола, Рафаила и други униатски водачи вкуп и малко остана да пострадам от ръцете им.
Дядо Йосиф побягна със Славейкова в Русия, архимандрит Макарий премина на Фенер, поп Тодор побягна, поп Димитър замина за Балчик, аз напуснах униатския дом. Подир този удар аз не вярвам вече, че унията ще може да се съвземе и да направи прогрес. Тя ще се влече като пребито куче, догдето съвсем изчезне при едно важно улучшение на народните съдбини. Всичкото й значение занапред ще се ограничи в ролята на плашило срещу Патриаршията и нейното сляпо упорство. Аз напуснах униатския дом завчера, но не без гюрултия. Аз имах обяснения с Цанкова, Мирковича, Манола, Рафаила и други униатски водачи вкуп и малко остана да пострадам от ръцете им. Като ми приписваха по-голямата част от това, което стана в последните дни с униатското духовенство, тези хора люто ми се сърдеха и искаха да си отмъстят. Те ме заплашваха да ме хвърлят от прозореца долу (бяхме на четвъртия етаж), но не се опитаха да го направят. Аз бях се приготвил да се защищавам с един стол в ръцете. Впрочем не вярвах и не вярвам досега, че у Цанкова е имало мисълта да направи таквози нещо. Той е доста умен, за да разбира вредата от подобно нещо и за него лично, и за самата работа.
към текста >>

12. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

Драган Цанков, д-р Георги Миркович, Рафаил Попов и Евгений Боре отива в Рим.
За придружаване на Йосиф Соколски до Рим се сформира делегация. Предвиден в нейния състав, Евгений Боре отначало отказва. Отнасяйки се резервирано към българското униатско движение поради ярко изразения му светски елемент, той предпочита да се въздържи от този представителен акт, но получава нареждане от ръководителя на ордена на лазаристите Етиен да участвува. Така през пролетта на 1861 г. делегацията в състав Йосиф Соколски. Драган Цанков, д-р Георги Миркович, Рафаил Попов и Евгений Боре отива в Рим. Там след аудиенция при папата Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено за архиепископ на българска униатска църква (14 април 1861 г.). Когато делегацията се завръща в Цариград, той наскоро е утвърден със султански берат. Обявяването на Йосиф Соколски за миллет баши създава престиж на българска униатска община, доказва официално наличността на българи в Османската империя. Но макар и въодушевен, изпълнен с надежди от тези първи успехи, Цанков далеч не счита, че трябва да предостави на времето очакваната протекция над българския народ. Сега от свое име и от името на Й.
към текста >>

Дори ръкоположеният по-късно епископ Рафаил приема унията от честолюбиви съображения, виждайки за себе си добри перспективи.
Движението за приобщаване към главенството на Римската църква обаче само външно изглеждало монолитно. В същност от първия ден на унията между нейните привърженици започват дезертирания, още повече, че част от последователите й се включват в движението поради чисто лични интереси. Това особено се отнася до свещениците, привлечени от миражите за бърз просперитет. Мнозина от тях с пропадането на възможността да получат висок сан се отказват незабавно от унията. След избора на Йосиф Соколки за архиепископ почувствувалият се пренебрегнат Макарий твърде скоро се връща към православието. Дори ръкоположеният по-късно епископ Рафаил приема унията от честолюбиви съображения, виждайки за себе си добри перспективи. Същевременно нараства недоверието сред лазаристите и полската емиграция, че българите се обявяват за униати само за да ползуват протекцията на Франция. Независимо от очертаващото се разминаване с целите на католическата пропаганда Цанков вижда, че в своето огромно болшинство българският народ остава равнодушен към униатската агитация. Ето защо въпреки първоначалния успех не се самоуспокоява. Упорито се стреми към привличането на всепризнатия български духовен глава -Иларион Макариополски, за да възглави униатската църква, да обедини духовно българите. Но усилията му отиват напразно.
към текста >>

13. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби.
Първите насиляли Илариона да подпише и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно. На това се чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, но той постоянствува да отказва. Вторите пък убеждавали Макария, Йосифа и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос трая до обяд, до когато Иларион се оттегли в стаята си. Тълпата се разпръсна. Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христо Найденова. Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова; щяха да се върнат тая сутрина за църква, но още ги няма, завърши Найденов разказа си. И двамата смаяни, недоумяваха: дали двамата владици са задържани негде от правителството, или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол?
към текста >>

14. 2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

- в Рим, от папата Пия IX, дето щеше да бъде придружен от дякона си Рафаила, от лазариста калугерин Боре, от Д.
Дядо Йосиф, старец около 75 годишна възраст, среден бой, беше человек скромен и наглед невинен, но твърде прост. Макарий, беше человек около 40 годишен, с висок бой и прилично лице, брада дълга и представителна, с по-отлично умствено развитие. При всичко, че наглед той по-приличаше да бъде владика, отколкото дядо Йосиф, но по причина, че показа в поведението си признаци такива, които не подобаваха на едно духовно лице, той не можеше да бъде приет. Предпочете се, следователно простотията от безнравствеността. Дядо Йосиф се реши да бъде ръкоположен за владика - и то де? - в Рим, от папата Пия IX, дето щеше да бъде придружен от дякона си Рафаила, от лазариста калугерин Боре, от Д. Цанкова и от мене. Депутацията беше доволно порядъчна, само че много разнообразна в състава си. Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо Йосиф беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран. Като дядо Йосиф не знаеше освен български, необходимо беше да се придружава, ако не от двама ни, то поне от едного, за да му посредничи и помага, когато нуждата се окажеше да отиде при някой кардинал или при някоя знаменита личност. Като какъв край може да вземе една работа, става явно от хората, които се заемат да я карат и управляват.” Униятската депутация заминава за Рим.
към текста >>

Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо Йосиф беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран.
Предпочете се, следователно простотията от безнравствеността. Дядо Йосиф се реши да бъде ръкоположен за владика - и то де? - в Рим, от папата Пия IX, дето щеше да бъде придружен от дякона си Рафаила, от лазариста калугерин Боре, от Д. Цанкова и от мене. Депутацията беше доволно порядъчна, само че много разнообразна в състава си. Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо Йосиф беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран. Като дядо Йосиф не знаеше освен български, необходимо беше да се придружава, ако не от двама ни, то поне от едного, за да му посредничи и помага, когато нуждата се окажеше да отиде при някой кардинал или при някоя знаменита личност. Като какъв край може да вземе една работа, става явно от хората, които се заемат да я карат и управляват.” Униятската депутация заминава за Рим. - И тъй депутацията за Рим тръгна на 15 март 1861 год. Как е пътувала, как е била посрещната в папския дворец, как са погледнали папата и кардиналите му на невежеството и на простотата на дядо Йосифа, как и с каква титла е бил ръкоположен игуменът на Габровския мънастир, каква реч е държал, какви шеги и смехурии е правил при банкети и при срещи с княгини, дукеси, баронеси, маркизи и др. както сам той расправяше, а и придружаващите го Цанков и Миркович потвърждаваха след завръщането си, оставяме на последните двама да опишат с надлежната искренност и истина, както впрочем те сами обещават, а ний да проследим събитията в Цариград.
към текста >>

15. 2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

хайдутин, и дякон Рафаил.
Иска да му се изпрати „Горски пътник“. Българска униатската делегация заминала за Рим. ... Г-не Г. С. Раковский в Белград! ... Преминалата сряда отидоха за Рим Цанков, Миркович, Боре, Йосиф габр. хайдутин, и дякон Рафаил. Самити исуити казоват, че макар Йосиф още не може да чете правилно „верую”, стига само че го имаме за орудие за да си постигнем целта.169 Утрепката я приимат тука само 2-ма заблудени х. Мина170 и Д. Т. Бракалов. По настоящем са тии 2-мата заедно с Константинов редактори и сами си исповедаха вчера, че колкото статии ся вместяват като габровската и пр., все си биле от тука техни изкуства, както ся хваляха снощи, че днес в „Курие д’Ориан” ще има от Балкапан един член относително за Вас. Тия двама синове са ся толкова заблудили, дето ако человек им слуша чапкънскити думи, ще ги оприличи на хамали.
към текста >>

16. 2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

При униатите останали поп Станчо от Сливен, дякон Рафаил и свещ.
(филолог, фак., т. XLIII, 1946-47, С., 1947, стр. 67-70. 173) На 6 юни архим. Йосиф Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса. Няколко дни след това напуска унията и Макарий заедно с поп Христо, поп Тодор, поп Димитър, поп Григор и дякон Йосиф (Т. Икономов). При униатите останали поп Станчо от Сливен, дякон Рафаил и свещ. Партений, който по-късно побягнал при гръцката патриаршия. Йосиф Соколски правил по-късно много опити да се върне в православието. За тези му усилия вж Ст. Станимиров. Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на православната черква, Сборник в чест на Васил Н. Златарски по случай 30-годишната му научна и професорска дейност, С., 1925, стр. 423—446.
към текста >>

17. 2.11.2. Тържество и проваляне на унията. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812—1875. биографични спомени и статии

ТОМ 35

Миркович, дякон Рафаил и началника на лазаристите, Боре бива изпратен за Рим.
Унията, провъзгласена през декемврий 1860 г., не може да се похвали с особени успехи. Осъдена от Илариона и съмишлениците му, осмивана и хулена от Раковски, отхвърлена от народа в голямото му множество, тя рискува да издребнее до един незначителен епизод в черковното движение. За да внесат малко движение в пропагандата и за да използуват възбуждението на духовете след низвержението на Илариона и Авксентия, католишките агенти намислят да издействуват от папата назначаването на един униатски патриарх. Изборът за тоя сан се пада на архимандрит Йосиф Соколски, игумен на Габровския мънастир и някогашен приятел на Неофита Бозвели. И на 15 март този български архиерей, придружен от Драган Цанков, Д-р Г. Миркович, дякон Рафаил и началника на лазаристите, Боре бива изпратен за Рим. Личността на Йосиф Соколски е добре позната още от мемоарите на Раковски, гдето с толкова хумор се излага историята на това униатско поклонение у папата. „Никога Рим-поп не е бил тъй смешно излъган и тъй стидно понижен, както в тойзи случай.” Един прост и почти безкнижен старец, близо 80-годишен, бива вдигнат от Балкана и заведен като важно лице във вечния град, за да бъде ръкоположен за българо-католишки патриарх от наместника на Св. Петра. Полският комитет за пропаганда поема разноските по пътуване на посолството и тръби пред цял свят, чрез европейската преса, че три и половина милиона православни българи приели вече католицизма. Героят сам едва разбира ролята си. Дошел през ноемврий 1860 г.
към текста >>

18. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

ТОМ 35

След този акт въпреки усилията за спасяване на унията с назначаването на Рафаил Попов за глава на българските униати през 1866 г.
Те, особено пловдивският вицеконсул Шампоазо, се заели да ангажират някои от известните български владици като Иларион или пък авантюристите Доротей Софийски и Хрисант Одрински да застанат начело на движението. Но надеждите на Запада и усилията на френската дипломация отишли напразно. Много скоро поради енергичната съпротива на българското духовенство начело с Иларион Макариополски, поради контрадействието на Русия и поради грешките на мисионерите униатското движение угаснало. Непоправим удар на това движение нанася „аферата Соколски”, т.е. отвеждането на примата на българските униати в Одеса през лятото на 1861 г. След този акт въпреки усилията за спасяване на унията с назначаването на Рафаил Попов за глава на българските униати през 1866 г. движението постепенно замира. Католицизмът в България претърпял през 60-те години неуспех. Отново, както и преди унията, останали само традиционните католически гнезда на павликяните в Пловдивско и Никополско. Официалната френска позиция в българо-гръцките църковни отношения се съобразявала с интересите на униатското движение. През 50-60-те г.
към текста >>

19. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

В нея влезли Боре, Рафаил Попов, Др.
След неуспеха да ангажират с унията влиятелни български водачи, през март 1861 г. Хасун и Брюнони предложили архимандрит Йосиф Соколски за глава на българската униатска църква. Изборът на мисионерите паднал върху този 72-годишен старик, тъй като той имал популярност сред българите, бил простичък и скромен, без претенциите за един такъв духовен сан - както свидетелствува Боре. Папата одобрил избора и изпратил писмо в Цариград, в което съобщил решението си да възстанови отдавна скъсаната с България връзка, като лично връчи на Соколски епископските атрибути. Българският комитет в Цариград назначил делегация, която да съпроводи Соколски до Рим. В нея влезли Боре, Рафаил Попов, Др. Цанков, д-р Миркович. Отначало Боре отказал, но след като получил нареждане в същия смисъл от ръководителя на ордена на лазаристите -Етиен се съгласява. На 27 март 1861 г. с кораба „Ефрат” делегацията се отправя за Рим. Там тя най-напред била приета от ръководителя на Конгрегацията за пропаганда на вярата - кардинал Барнабо.
към текста >>

20. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

Духовенство: Макариополский Иларион, прежде Велешский Авксентий, йеромонах Иларион, споменуемий из лъган свещенодиакон Виссарион, свещенодиакон Рафаил, свещенодиакон Алексий.
Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците. В туй законно добиване требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици. Господ да продължи на многая лета благите му дни! Цариград, 22 декемврий 1860. Духовенство: Макариополский Иларион, прежде Велешский Авксентий, йеромонах Иларион, споменуемий из лъган свещенодиакон Виссарион, свещенодиакон Рафаил, свещенодиакон Алексий. Народни представители: X. Н. X. Д. Минчоглу Търновский представител, Димитър И. Гешооглу народен представител, Хр. П. Тъпчилещов.
към текста >>

Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230.
Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович. Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230. Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец.
към текста >>

230) Диакон Рафаил се намираше в 1860 г.
между другите: „Българский вероисповеден въпрос с Фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма”), че бил разбойничил в младите си години. Ние сме имали възможността да проверим този слух у люде, които са знаели от много време и отблизо Йосифа Соколский. Те всякога са отричали, да е той правил някой вид разбойничество с каква годе цел. Може неговото ягко здравие, неговото юначество, неговото бързо ходене, неговото легко качване и слезване по горите, когато той беше даже осемдесет годишен старец, да са дали повод някому да предположи, че той при тия качества без друго ще да е бил предводител в младото си време на някоя чета разбойници. Но това предположение не се е подтвърдило с никой факт. 230) Диакон Рафаил се намираше в 1860 г. при бивший Велешский владика, Авксентий, като негов диякон. Той прие уния по причина на едно подозрение, което падна върху му, когато в началото на 1861 г. се откраднаха на Авксентия около триста лири. 231) Глед. „България” год.
към текста >>

21. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

ТОМ 35

Миркович и дякон Рафаил, а с тях бил и мисионерът Боре.
Дори в. „България“, в извънреден брой от 4 юни 1861 г., го разгласил като доказателство за възстановяване на българското патриаршество. На 15 март 1861 г. за Рим потеглила с френски кораб цяла депутация,290 която придружавала архимандрита Йосифа. В нея влизали Цанков, д-р Г. Миркович и дякон Рафаил, а с тях бил и мисионерът Боре. В Рим депутацията пристигнала на 22 март. Към българското униатско представителство във Вечния град се отнесли с голямо внимание. Кардинал-префектът на Пропагандата Барнабо представил българите на папа Пий IX. При тоя прием Йосиф Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св. апостол Петър, комуто Иисус Христос поръчал да пасе стадото; че българският народ подобно на блуден син, отпаднал от единството на църквата и се отдал на Фотиевата ерес, та стигнал до духовна нищета и глад, но сега българите с разкаяние си спомнят за своя отец и решили да се завърнат при него.291 Боре прочел латинския превод на словото.
към текста >>

352- 356, това слово произнесъл дякон Рафаил от името на Йосиф Соколски.
290) България, IV, бр. 104, 15/27 март 1861. 291) Според сп. La Civilta cattolica, Serie IV, vol. X (27.IV.1861), p. 352- 356, това слово произнесъл дякон Рафаил от името на Йосиф Соколски. Mansi, t. 45, col. 4-7. 292) Annales, t. 26 (1861), 481 сл. 293) Archivio Congreg. Orient.
към текста >>

22. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.

ТОМ 35

Само дякон Рафаил упорствувал да остане.316 * * * В униатската община бързо настъпило разложение, толкова повече, че и парите, които се получили от Рим, намалели.317 Зачестило връщането на тескеретата, макар че в тях вече се говорело само за „съединена българска църква в Галата”.318 А бягството на Йосифа Соколски паднало като гръм и ускорило процеса на оттегляне от унията.319 Напуснали унията архимандрит Макарий заедно с цяла група свещеници,320 като поп Димитър Гавриилов от Балчик, иконом х.
По тоя повод Икономов разговарял с Цанкова и с Мирковича и изработил правила, уреждащи положението на униатската църква към Рим, но тия двамата не ги одобрили; казвали, че били обширни и поставяли униатската църква в пълна независимост от Рим, а според тях достатъчен бил първоначалният акт на униата относно запазването само на източния обред. Йосиф Соколски вече бил готов да напусне унията. Искал бил да побегне в Сърбия. И Макарий чакал удобна минута да се оттегли. Поп Димитър също искал да се завърне в дома си. Само дякон Рафаил упорствувал да остане.316 * * * В униатската община бързо настъпило разложение, толкова повече, че и парите, които се получили от Рим, намалели.317 Зачестило връщането на тескеретата, макар че в тях вече се говорело само за „съединена българска църква в Галата”.318 А бягството на Йосифа Соколски паднало като гръм и ускорило процеса на оттегляне от унията.319 Напуснали унията архимандрит Макарий заедно с цяла група свещеници,320 като поп Димитър Гавриилов от Балчик, иконом х. поп Христо от Троян, поп Тодор Тошков от Видин,321 поп Григорий поп Минков и Тодор Икономов, който бе станал униатски дякон под името Йосиф.322 * * * След като Йосиф Соколски бе отстъпил от унията и бе забягнал в Русия, в страната било разпространено едно негово послание,323 в което съобщавал причините за приемането на унията и за отстъпването от нея. Той се бил съгласил да приеме унията при обещание, че няма да се иска от българите никаква жертва, т. е. изменение на вярването, обредите и обичаите на православието, че ще им се даде народна независима йерархия. Приемането на унията при такова условие било смятано като народно дело. Но скоро дошло разочарованието, тъй като дадените обещания не били удържани.
към текста >>

23. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

ТОМ 35

При това и Аали паша не ще даде берат на българския свещеник.347 Брунони и по-късно, като дава мнението си по повод на наченатия от Пропагандата информативен процес по епископското ръкоположение на Рафаил Попов, изтъква, че българоуниатите са се чувствували унижени от крайното недоверие към тях на Светия престол вследствие отстъплението на Йосиф Соколски.348 А Галабер, добре запознат с българската уния, като деен участник в хода на нейните отношения с цариградската мисия на Пропагандата, през 1864 г.
не се приема назначаването на друг униатски епископ. Брунони е бил решително против това. А според арменокатолическия примат Хасун, Аали паша щял бил дори да откаже да издаде берат за граждански началник, особено на един българин, очевидно поради бягството на Йосифа Соколски.346 На същото мнение е бил и специалният пратеник на папата в Цариград д’Апзон. Пристигнал в Цариград на 21 февруари 1863 г., той е имал една твърде възбудена беседа с Цанкова и неговите привърженици. На забележката на Цанков, че папата е обещал на българите епископ от тяхната народност, той отговорил недвусмислено, че след измяната на Йосиф Соколски папата е освободен от дадената дума. При това и Аали паша не ще даде берат на българския свещеник.347 Брунони и по-късно, като дава мнението си по повод на наченатия от Пропагандата информативен процес по епископското ръкоположение на Рафаил Попов, изтъква, че българоуниатите са се чувствували унижени от крайното недоверие към тях на Светия престол вследствие отстъплението на Йосиф Соколски.348 А Галабер, добре запознат с българската уния, като деен участник в хода на нейните отношения с цариградската мисия на Пропагандата, през 1864 г. пише за изчезването на Йосифа Соколски,349 а не за отвличане. Един от близките сътрудници на Йосифа Соколски е бил дякон Рафаил Добрев Попов. Той остана в унията, ръкоположен бе от архиепископ П. Брунони за свещеник (1861 г.), от Рим бе въздигнат в епископство (1864 г.) и бе назначен за началник на всички българоуниати. В едно свое окръжно писмо от 1865 г.
към текста >>

Един от близките сътрудници на Йосифа Соколски е бил дякон Рафаил Добрев Попов.
А според арменокатолическия примат Хасун, Аали паша щял бил дори да откаже да издаде берат за граждански началник, особено на един българин, очевидно поради бягството на Йосифа Соколски.346 На същото мнение е бил и специалният пратеник на папата в Цариград д’Апзон. Пристигнал в Цариград на 21 февруари 1863 г., той е имал една твърде възбудена беседа с Цанкова и неговите привърженици. На забележката на Цанков, че папата е обещал на българите епископ от тяхната народност, той отговорил недвусмислено, че след измяната на Йосиф Соколски папата е освободен от дадената дума. При това и Аали паша не ще даде берат на българския свещеник.347 Брунони и по-късно, като дава мнението си по повод на наченатия от Пропагандата информативен процес по епископското ръкоположение на Рафаил Попов, изтъква, че българоуниатите са се чувствували унижени от крайното недоверие към тях на Светия престол вследствие отстъплението на Йосиф Соколски.348 А Галабер, добре запознат с българската уния, като деен участник в хода на нейните отношения с цариградската мисия на Пропагандата, през 1864 г. пише за изчезването на Йосифа Соколски,349 а не за отвличане. Един от близките сътрудници на Йосифа Соколски е бил дякон Рафаил Добрев Попов. Той остана в унията, ръкоположен бе от архиепископ П. Брунони за свещеник (1861 г.), от Рим бе въздигнат в епископство (1864 г.) и бе назначен за началник на всички българоуниати. В едно свое окръжно писмо от 1865 г. (Цариград), следвайки нововъзприетото от Пропагандата становище, той говори за отвличане на Йосифа Соколски.350 Но в Дневника си (писан през март 1874 г. в Солун) той отбелязва, че Йосиф Соколски избягал от униатската църква.351 По-късно вече, вместо за отстъпление, се говори за вярност на Йосифа Соколски към католицизма352 и за отвличане.353 А на 13 февруари 1865 г.
към текста >>

24. 6.3.6. Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX.

ТОМ 35

рубрика: Сякакви неща и новини Завчера в сряда 15 марта замина за Рим с французкият параход Архимандрит Йосиф съдружен от дяконът Рафаил и двама мирски господата Драган Цанков и Доктор Миркович.
6.3.6. СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОТПЪТУВАНЕ НА ДЕЛЕГАЦИЯ ПРИ ПАПА ПИЙ IX В: България (Цариград). Г. 2, бр. 104, 15 март 1861, с. 801. рубрика: Сякакви неща и новини Завчера в сряда 15 марта замина за Рим с французкият параход Архимандрит Йосиф съдружен от дяконът Рафаил и двама мирски господата Драган Цанков и Доктор Миркович. Тая делегация ще моли Н. С. Папа Пия IX да си ръкоположи Архимандрит Йосиф Архиерей на съединените Българи земи.
към текста >>

НАГОРЕ

1.168890953064