Търсене в текстове за 'Рафаил'

на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.

на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
към текста >>

сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.).

сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.).
Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
към текста >>

Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.

Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна. Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.
към текста >>

Ето що казва Рафаил, пратеник Божий, от 18-и миналий [месец]: „Ще пишете вий, Пеню, на Дънова и Колесникова, ще привключите Колесниковото писмо в Дъновото и Дънов непременно ще пита и пише, гдето трябва“.

Ето що казва Рафаил, пратеник Божий, от 18-и миналий [месец]: „Ще пишете вий, Пеню, на Дънова и Колесникова, ще привключите Колесниковото писмо в Дъновото и Дънов непременно ще пита и пише, гдето трябва“.
Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и предпазливостта на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните условия. Види ми се доста разумен приготвен план и от двете страни, понеже ще имат в противен случай за пред света свидетели. Моля, когато имаш възможност, повърни Колесниковото писмо бр. Тодору, понеже го иска. Това въпросно писмо ний изпратихме по настояване Отгоре. Ето що казва Рафаил, пратеник Божий, от 18-и миналий [месец]: „Ще пишете вий, Пеню, на Дънова и Колесникова, ще привключите Колесниковото писмо в Дъновото и Дънов непременно ще пита и пише, гдето трябва“. И туй именно аз извърших. Мен ми е открито тяхното дело, но казвам, че те самите спъват вървежа му, понеже не са чисти сърцата им. Пълни са с тъмнина. Аз процитирах няколко стиха от Словото Колесникову, в които той, като вижда открити сърдечните си помишления, не ми и отговори. Жив Господ, всекиму по сърцето му ще даде.
към текста >>

заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещият епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков заминават с параход за Италия.

заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещият епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков заминават с параход за Италия.
става градски лекар в Стара Загора. Между 1859 г. и 1861 г. е на свободна практика в Цариград. На 15 март 1861 г. заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещият епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков заминават с параход за Италия. На 22 март пристигат в Рим, а на 26 март са приети на аудиенция при Негово светейшество папа Пий ІХ за да възобнови българската народна и каноническа йерархия. Награден е със златен Ватикански медал. Между 1861 г. и 1863 г. е назначен за околийски лекар в Болград, Бесарабия.
към текста >>

Заедно с Лулчев са осъдени на смърт още седем от царските съветници – архитект Йордан Севов, Светослав Помянов, Павел Груев, д-р Георги Ханджиев, генерал Рафаил Жечев, Димитър Генчев и д-р Петър Костов, а Станислав Балан и Петър Морфов са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор.

Заедно с Лулчев са осъдени на смърт още седем от царските съветници – архитект Йордан Севов, Светослав Помянов, Павел Груев, д-р Георги Ханджиев, генерал Рафаил Жечев, Димитър Генчев и д-р Петър Костов, а Станислав Балан и Петър Морфов са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор.
Отказва предложената му възможност да избяга. Присъдата е произнесена на 1 февруари 1945 г. в 16 часа, без право на обжалване, съгласно чл. 10 на Наредбата-закон. На смърт са осъдени 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Заедно с Лулчев са осъдени на смърт още седем от царските съветници – архитект Йордан Севов, Светослав Помянов, Павел Груев, д-р Георги Ханджиев, генерал Рафаил Жечев, Димитър Генчев и д-р Петър Костов, а Станислав Балан и Петър Морфов са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор. Лулчев е разстрелян и заровен заедно с другите осъдени няколко часа по-късно в една бомбена яма на Софийските централни гробища, като следите след това са заличени. * * * Подробно за Любомир Лулчев може да се прочете в темата: 1886_10_18 (нов стил) Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя За съда и последните дни на Л.Лулчев може да се прочете в Изгревът - Том 21 по следните линкове:
към текста >>