НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
132
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите
пръсти
, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите
пръсти
, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
към текста >>
Пръстите
на дясната Му ръка леко опипваха струните.
В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
Пръстите
на дясната Му ръка леко опипваха струните.
Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме.
към текста >>
Пръстите
на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши.
Пръстите
на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
2.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини
пръсти
, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини
пръсти
, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
към текста >>
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с
пръсти
, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с
пръсти
, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички
пръсти
на двете ръце.
Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички
пръсти
на двете ръце.
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
към текста >>
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните
пръсти
.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните
пръсти
.
Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.
към текста >>
3.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с
пръсти
по масата.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с
пръсти
по масата.
Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с
пръстите
Си.
Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем.
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с
пръстите
Си.
Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта.
към текста >>
4.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с
пръстите
си удря по клавишите.
Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.
Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с
пръстите
си удря по клавишите.
Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената!
към текста >>
5.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на
пръстите
, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.
Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на
пръстите
, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.
Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка. Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
към текста >>
6.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки
пръсти
.
Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй.
Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки
пръсти
.
Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум.
към текста >>
Всички
пръсти
са слабо отдалечени един от друг.
Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти.
Всички
пръсти
са слабо отдалечени един от друг.
(До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане".
към текста >>
(До този момент
пръстите
на всяка ръка са били допрени един до друг).
Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.
(До този момент
пръстите
на всяка ръка са били допрени един до друг).
Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом.
към текста >>
7.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с
пръстите
струните, изпя "Песента на странника".
Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре. Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце.
На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с
пръстите
струните, изпя "Песента на странника".
Това беше молитва. Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това. "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.
към текста >>
8.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от
пръстите
върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и
пръстите
се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.
Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал.
През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от
пръстите
върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и
пръстите
се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.
И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно.
към текста >>
Пръстите
на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.
Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.
Пръстите
на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.
Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи.
към текста >>
9.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на
пръсти
.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти.
Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на
пръсти
.
Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града.
към текста >>
10.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" И той вдига дясната ръка над главата си, разперва
пръсти
и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум.
Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо?
" И той вдига дясната ръка над главата си, разперва
пръсти
и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум.
После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт". Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря? " "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин! " И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен.
към текста >>
11.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Асен е изчистил печката, без да си е изцапал
пръстите
, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час.
Асен е изчистил печката, без да си е изцапал
пръстите
, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно.
към текста >>
12.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тоновете, които излизаха от Неговите
пръсти
бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял.
Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Тоновете, които излизаха от Неговите
пръсти
бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял.
Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение.
към текста >>
13.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А какви "квинти" излизаха под
пръстите
ми.
А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми. Ето ви един велик пример за още по-велико непослушание на ученика към Учителя. Ето докъде ме доведе непослушанието. Провал се казва това. Признавам, че това бе моя груба грешка.
А какви "квинти" излизаха под
пръстите
ми.
Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не го запиша това. За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине. Аз знам това, но тогава, когато се родя, няма да знам защо трябва да плащам и за какво.
към текста >>
14.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това вдъхновение, което получих от Духа, го изразих чрез музика и хармония и то излизаше под моите
пръсти
на пианото или на хармониума.
Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго. Но всички, при всички случаи заплащат с най-ценното, което имат и което изработват у себе си. Или по-точно, заплащат с онова, с онези плодове, които са сътворени от присъствието на Духа. Аз също платих.
Това вдъхновение, което получих от Духа, го изразих чрез музика и хармония и то излизаше под моите
пръсти
на пианото или на хармониума.
Но не го записах и то отлетя. Сега то не може да се върне, точно онова в онзи момент от онази дивна епоха. Сега има друго време. То не е същото време, което бе при Учителя. Но Словото е живо, то сътворява форми и живот.
към текста >>
15.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и
пръстите
ми сами по пианото.
Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините.
Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и
пръстите
ми сами по пианото.
Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика.
към текста >>
Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през
пръстите
ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано.
Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през
пръстите
ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода.
към текста >>
16.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Опънаха я до Неговата палатка, която бе ушита от обикновен брезент, преминала под
пръстите
на стенографката Елена Андреева и на други сестри.
Но когато дойдоха времена да се определим, ние застанахме зад думите на Учителя. А вие след нас как ще се определите - това си е ваша работа. Ние сме длъжни да ви разкажем как стоят нещата. А вие ще си решите сами! През 1939 година една френска група ни гостува и беше с нас на Рила, на Седемте езера, французите подариха на Учителя една разкошна палатка.
Опънаха я до Неговата палатка, която бе ушита от обикновен брезент, преминала под
пръстите
на стенографката Елена Андреева и на други сестри.
Учителят не пожела да влезне в палатката на французите, дори не пожела и да надзърне в нея. А тя беше вътре цялата окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Много пъти настояваха някои братя и сестри Учителят да се премести в тази палатка. Накрая Той не издържа на поканите и каза дословно: "Аз не съм дошъл на земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ.
към текста >>
17.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено,
пръстите
се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията.
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено,
пръстите
се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва.
към текста >>
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и
пръстите
ми бяха изтръпнали от студа.
Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и
пръстите
ми бяха изтръпнали от студа.
Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя.
към текста >>
18.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите
пръсти
на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си.
Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава - да види какви подобрения могат да се направят, Това се отнася и за тези, които свирят." Понякога, на 22 март - деня на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви. Но понякога бяха мразовити и снежни. Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал.
Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите
пръсти
на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си.
Тогава казах: "Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча." "Не! - каза Учителят. - По-добре е живо свирене". Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите.
към текста >>
19.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Под моите
пръсти
потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
" Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла.
Под моите
пръсти
потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>
"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И
пръстите
странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И
пръстите
странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Димитрина Антонова
към текста >>
20.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Пръстите
на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид.
Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит.
Пръстите
на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид.
За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите.
към текста >>
21.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ами ако вие сте много малко останали и се броите на
пръсти
, необходим ли ви е салон, имоти и богатство.
Затова се казва: "Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Ето това е Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа. Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа. Формите за всяко едно поколение са различни.
Ами ако вие сте много малко останали и се броите на
пръсти
, необходим ли ви е салон, имоти и богатство.
Ами ако останалите от Братството са прелетели като ято птици и вече са преродени в други страни или там, където трябва да се преродим, за да направим втория център на Всемирното Велико Бяло Братство? Този втори център ще бъде Русия и Учителят посочи мястото, където ще бъде. Това е за онези, които ще дойдат след нас и на които ще предадем Словото на Учителя. Въпреки всичко, ние опазихме Словото и ви Го предаваме, за да работите с Него и да го прехвърлите на друго поколение през следващите векове. А това, което ви разказах за Третия интернационал - това са сили, които лично Учителят допусна, за да свършат една работа на земята.
към текста >>
22.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
При играта се стъпва първо на
пръстите
, а после на петите.
А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса.
При играта се стъпва първо на
пръстите
, а после на петите.
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН. Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата. Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев.
към текста >>
23.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи
пръсти
.
Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони.
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи
пръсти
.
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това!
към текста >>
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и
пръсти
ще записват песента.
Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти.
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и
пръсти
ще записват песента.
Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си.
към текста >>
24.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите
пръсти
бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот.
Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края. Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева". Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала.
Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите
пръсти
бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот.
Затова работете с волята си да ги продължите в този живот". Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща". Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери.
към текста >>
Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги
пръстите
, щях да постигна много неща".
Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева". Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот".
Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги
пръстите
, щях да постигна много неща".
Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно.
към текста >>
Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на
пръстите
си с няколко милиметра, но тя не направи това.
Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот". Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща".
Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на
пръстите
си с няколко милиметра, но тя не направи това.
Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше.
към текста >>
25.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха
пръстите
ми, беше този канцеларски плик.
Търсили един плик, за да намерят документите на радиото и да платят таксата му. Тогава всяка една такса за радио се плащаше в края на годината - предварително за следващата година. Отидох при Учителя и Му казах, че Савка не е намерила въпросния плик с документи. Попитах Го какъв е този плик. Той отговори: "Канцеларски формат".
Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха
пръстите
ми, беше този канцеларски плик.
Отворих го и видях, че документите за радиото са там. Учителят седеше в килерчето до печката. Обърнах се и Му подадох плика. "Този ли е, Учителю? " "Този е." Учителят ли не го бе намерил този плик, други ли не го бяха намерили - това не зная.
към текста >>
26.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Те излязоха, написани от моите
пръсти
на пишеща машина.
Ето това повече боли от всичко друго. Ние ви оставяме Словото на Учителя. Това не е малко за вас, следващите поколения. Аз също имам своя дял в това Дело за съхранение на Словото на Учителя. Аз бях тази стенографка, която дешифрира стенограмите на останалите непечатани беседи и ги предаде за съхранение в четири екземпляра.
Те излязоха, написани от моите
пръсти
на пишеща машина.
Работих десет години, дешифрирах стенограмите и подготвих беседи за петдесет тома, които трябва да се отпечатат. Аз изпълних моя дълг към Школата, а вие трябва да изпълните своя дълг към Школата. Говоря за дълга на Ученика! Накрая, ще завърша с един цитат от беседа на Учителя, за да видите, да се убедите, да разберете, че всичко, което ви разказах е верно и точно. В 33 школна лекция на общия окултен клас, IV година, "Несъвместими отношения", произнесена на 22 юли 1925 година, на стр.
към текста >>
27.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Пръстите
на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника.
Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва.
Пръстите
на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника.
И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.
към текста >>
28.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните
пръсти
като машинописен текст.
Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева.
Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните
пръсти
като машинописен текст.
Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева. Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен.
към текста >>
29.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през
пръстите
.
Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя.
И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през
пръстите
.
„Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя.
към текста >>
А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги
пръсти
и съм висок на ръст и бях изключително як.
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах.
А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги
пръсти
и съм висок на ръст и бях изключително як.
Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар.
към текста >>
30.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок
пръстите
ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.
Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв. Взимах уроци при проф. Стефанов.
Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок
пръстите
ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.
Пък аз не съм по малките работи. На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса. Но с малки работи не мога да се занимавам. флейтата продадох в последствие и с парите трябваше да издадем песнопойката на Мария Тодорова за песните на Учителя. Асистент по ботаника не станах.
към текста >>
31.
46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бях с много широки
пръсти
и през тях минаваха много пари.
Намерих подходящо място и сложих тази половин турска керемида. После слезнах на земята. Дадоха ми да пия чай. Учителят ме погледна строго. Разбрах че това беше урок по пестеливост, защото аз бях много щедър, стигащ до разточителство.
Бях с много широки
пръсти
и през тях минаваха много пари.
И ги давах за неща, за които после виждах, че съм сгрешил. Дългите ми пръсти на ръката, както и широките ми пръсти останаха до края на живота. Не можах да се променя. Останах си щедър и разточителен, по някой път по-малко, а други пъти повече. Зависеше от случая и от обстоятелствата.
към текста >>
Дългите ми
пръсти
на ръката, както и широките ми
пръсти
останаха до края на живота.
Дадоха ми да пия чай. Учителят ме погледна строго. Разбрах че това беше урок по пестеливост, защото аз бях много щедър, стигащ до разточителство. Бях с много широки пръсти и през тях минаваха много пари. И ги давах за неща, за които после виждах, че съм сгрешил.
Дългите ми
пръсти
на ръката, както и широките ми
пръсти
останаха до края на живота.
Не можах да се променя. Останах си щедър и разточителен, по някой път по-малко, а други пъти повече. Зависеше от случая и от обстоятелствата. Но урока по пестеливост трябва да го разкажа, защото това е урок от Учителя към ученика. Днес съм тук, но утре ме няма, а урока по пестеливост, предаден от Учителя трябва да остане, защото той е предаден за ученика от Школата.
към текста >>
32.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Навеждаш се и с едната ръка масажираш
пръстите
си ту на единия, ту на другия крак.
Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня.
Навеждаш се и с едната ръка масажираш
пръстите
си ту на единия, ту на другия крак.
Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри.
към текста >>
33.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като
пръстите
на една ръка.
Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г.
тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като
пръстите
на една ръка.
В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено.
към текста >>
34.
94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Нека да потопи
пръстите
си три пъти във водата.
94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН Един метод даден от Учителя при една екскурзия на Витоша: „Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света.
Нека да потопи
пръстите
си три пъти във водата.
Изпийте тази вода. Ще се излекувате." Ако човек не може сам да се закачи към Първоизточника на живота, трябва да потърси чист посредник, чрез който да потече към него Божествения извор. Това вече е благословение
към текста >>
35.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите
пръсти
и комар не пускаше да мине, камо ли пари.
Даваше му ги с голяма неохота. Дори веднъж Учителят се оплака от него: „За пръв път срещам такъв скръжав и стиснат човек". Това беше вярно. Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб. Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него.
И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите
пръсти
и комар не пускаше да мине, камо ли пари.
Беше пестелив. Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше становището на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата. А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него. Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и пръстите ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно. Аз бях негова противоположност за хубаво и лошо.
към текста >>
Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и
пръстите
ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно.
Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него. И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари. Беше пестелив. Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше становището на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата. А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него.
Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и
пръстите
ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно.
Аз бях негова противоположност за хубаво и лошо. След заминаването на Учителя започнаха редовно да се събират ръководителите на Братството от градовете, а те бяха много на брой. Към тях се присъединиха някои дейни приятели от София и провинцията. После се разбра, че трябва да се избере по-малък съвет, за да се работи добре. Така се дойде до идеята за избиране на Братски Съвет от седем човека, чийто председател бе Тодор Стоименов.
към текста >>
36.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като се върнахме в София голям труд се положи, да му се стоплят
пръстите
.
Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение. На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса. Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас. Тогава му измръзнаха ръцете.
Като се върнахме в София голям труд се положи, да му се стоплят
пръстите
.
Няколко седмици не можеше да ги движи. Това беше последната му зимна екскурзия. След заминаването на Учителя бе създаден седемчленен Братски съвет. Боян Боев и аз влизахме в състава му. Но още от самото начало работата на този Братски съвет протичаше с много разправии, караници и скандали.
към текста >>
37.
65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" А той: „За пръв път виждам такива живи ръце и
пръсти
, които говорят." След време исках да ги откупим, за да ги прибереме, но художникът отказа: „Те са ми жив талисман.
Но имаше един учител по рисуване в една от софийските гимназии, който седеше на столче и нарисува ръцете на Учителя. Така умело и така професионално със всички гънки, жили, вени, тъкани, че беше нещо повече от фотография. Не бях виждал такова нещо. След като нарисува ръцете на Учителя, той си прибра скиците. Аз се приближих към него и запитах: „Защо ги нарисува?
" А той: „За пръв път виждам такива живи ръце и
пръсти
, които говорят." След време исках да ги откупим, за да ги прибереме, но художникът отказа: „Те са ми жив талисман.
Те са ми спомен от г-н Дънов." За него Учителят бе г-н Дънов, но той Му нарисува ръцете, защото Го бе схванал по Дух и тези скици са още живи пред очите ми. А това е важното - да схванеш нещата по дух и да се добереш до Духа. Неговото изкуство като художник потвърждава именно това. Този художник се казваше Герасимов. Затова вие трябва да издирите този учител-художник и да откупите скиците от неговите наследници.
към текста >>
38.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на
пръстите
си.
На този лагер сме прекарвали много хубави дни. Хубавият братски живот там се разгърна във всичката си пълнота. На тези поляни излезнахме една зима. Снегът беше дълбок до колене. Бе паднал нов сняг.
И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на
пръстите
си.
Все пак излезнахме на поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си. По едно време Учителят взе трима млади, силни хора. И аз бях между тях. И тръгна през снеговете. Той върви напред, разбива партината, а ние след Него.
към текста >>
39.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По тях личат още
пръстите
от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре.
Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми.
По тях личат още
пръстите
от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре.
Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят. От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония.
към текста >>
40.
16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ II И ТОМ III
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
През нейните ръце и
пръсти
премина целия този материал на пишеща машина.
16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни. Без нейна помощ аз не бих могъл да се справя.
През нейните ръце и
пръсти
премина целия този материал на пишеща машина.
Да се привлекат други лица от братските среди бе невъзможно. Бяха правени различни опити, но онези, които се явяваха не можеха да издържат, защото тутакси се обявяваха срещу съдържанието на материала. Причината бе, че чрез тях се опитваха да противодействат Сили, които не желаеха този материал да излезе наяве и под печат. Затова предпечатната подготовка бе дадена да се извърши от фирма и професионалист. Те се оказаха по-добри служители на Учителя.
към текста >>
41.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на кожата, опипа добре оформените дълги
пръсти
, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на
пръстите
- място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува.
И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта. На пейката все още бяхме тримата. Пръв проговори УЧИТЕЛЯТ. Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към доктора: - Дай да погледна твоята лекарска ръка! Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот!
УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на кожата, опипа добре оформените дълги
пръсти
, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на
пръстите
- място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува.
Всяко докосване до болен ще бъде стъпка и към здраве. От ръката ти изтича жизнен флуид, който може да постави в ред демагнетизирания, но при едно условие, че не е изразходвана безвъзвратно тази ценна за здравето енергия. Това искам да запомниш добре, за да не преживееш разочарование при неуспешно лекуване. В твоята аура има условия да се втичат енергиите на здравето и да изтичат към пациента. Изтичането и втичането у тебе е уравновесено.
към текста >>
42.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Слухът му изневеряваше и
пръстите
не спазваха интервалите с необходимата точност.
Този неделен ден, през който Игнат прояви дързостта си, бе привлякал голямото мнозинство от приятели на Словото. УЧИТЕЛЯТ в беседата си заяви, че може да съдейства на онази душа, която обича музиката и е музикална. За кратко време от шест месеца, той, цигуларят, може да стане знаменитост! Изглежда, че тези възможности допаднаха на Игнат, който упорито се занимаваше с цигулката си, но без резултат. Свиреше неритмично и нечисто.
Слухът му изневеряваше и
пръстите
не спазваха интервалите с необходимата точност.
Свиренето му бе за присмех. Игнат не разбираше недостатъците на музикалната си природа. Той не приемаше бележките за нечистото свирене, понеже не го чуваше. Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал!
към текста >>
43.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Пръстите
Му леко опипваха струните.
Странно! А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти!
Пръстите
Му леко опипваха струните.
УЧИТЕЛЯТ настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред.
към текста >>
44.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
- Позволено е на този, който бърка в меда, да си оближе
пръстите
- каза УЧИТЕЛЯ и се прибра в горницата.
Смутен от извършения без позволение препис на Неговите лични бележки, целувам ръката Му и казвам: - Но аз направих една погрешка! - Каква? - Без позволение, цяла нощ съм преписвал личните Ви бележки. Не съм Ви питал. Моля да ме извините!
- Позволено е на този, който бърка в меда, да си оближе
пръстите
- каза УЧИТЕЛЯ и се прибра в горницата.
Позволявам си да споделя с всички онези, които прочетат тези редове, текста, изписан собственоръчно от УЧИТЕЛЯ, в библията Му между старият и новият завет. „Всички думи Господни са верни и истинни и блажен е всеки, който ги възприема и тази, неговата душа, не ще бъде в лишение, защото сам Господ ще присъства в неговата душа. Това, което Господ е казал, то е за наше спасение. Неговото слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята истина.
към текста >>
45.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини
пръсти
, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини
пръсти
, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите.
На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
към текста >>
На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с
пръсти
, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите.
На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с
пръсти
, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите.
Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>
Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички
пръсти
на двете ръце.
Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него.
Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички
пръсти
на двете ръце.
Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
към текста >>
Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните
пръсти
.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.
Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните
пръсти
.
Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната.
към текста >>
46.
ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с
пръсти
по масата.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с
пръсти
по масата.
Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на УЧИТЕЛЯ. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с
пръстите
си.
Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. УЧИТЕЛЯТ забеляза, че ние не успяхме да „хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих, още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем.
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с
пръстите
си.
Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята, точно да записваме дадените мотиви. Поисках УЧИТЕЛЯТ да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта.
към текста >>
47.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите
пръсти
, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари.
Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост.
А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите
пръсти
, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари.
Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
към текста >>
Пръстите
на дясната Му ръка леко опипваха струните.
В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концерта бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. От рано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, УЧИТЕЛЯТ слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудния син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
Пръстите
на дясната Му ръка леко опипваха струните.
Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме.
към текста >>
Пръстите
на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
„Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши.
Пръстите
на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
48.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на
пръсти
и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие.
Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество.
Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на
пръсти
и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие.
В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
към текста >>
49.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но
пръстите
отказват да я задържат и тя пада на земята.
Погледът Му става по-топъл и мил. Савка отбелязва в бележника си: Днес, повече искри на надежда. Към 25-я ден движението не е тъй сковано. Стъпките са по-спокойни и отмерени. В бележника четем, че тя предлага на Учителя тефтерчето си, за да отбележи една свещена мисъл.
Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но
пръстите
отказват да я задържат и тя пада на земята.
На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката.
към текста >>
50.
ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
" Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век,
пръстите
ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент.
Учителят е говорил много за цигулката. Той имаше хубави инструменти. Веднъж ме покани в стаята си и ми посочи една стара цигулка от миналия век, на която е свирил, когато е бил в Америка, а и след това. Учителят я взе в ръцете си, настрои я и свири един непознат за мене мотив и ми каза: „Искаш ли я? Ако ти харесва, вземи я!
" Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век,
пръстите
ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент.
„Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка". Тогава отиде и отвори капака на една кутия, взе една цигулка и ми я показа. „Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса. Задържах я. Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима грешка, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години.
към текста >>
51.
ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Пръстите
на дясната ръка докосваха струните, а с лявата ръка притягаше ключовете.
Беше полунощ, когато отидох да спя в една от братските стаи, която бе пригодена за гости. Сутринта, точно в 5 часа, вратата на салона се отвори и Учителят с цигулка в ръка се отправи към катедрата. Прочетени бяха утринните молитви. Той слезе от катедрата и отвори кутията с цигулката. Почна да я настройва.
Пръстите
на дясната ръка докосваха струните, а с лявата ръка притягаше ключовете.
Квинтите бяха чисти. Опита ги с лък. Цигулката бе готова. Той засвири. Изпълнението и съдържанието на свиренето не подлежи на описание, а още по-малко, за нотен запис.
към текста >>
Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните
пръсти
на Учителя.
Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор, или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля. От светове в светове преминаваше пътят на блудния син.
Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните
пръсти
на Учителя.
Няколко тържествени акорда и разказа завърши. Тишина. Диханието на голямото мнозинство бе спряло. Учителят не продума. Прибра цигулката Си. Качи се на катедрата.
към текста >>
52.
3.26. Писателят и наградата
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" Учителят взема книжката, без да прочете нито един ред, а само взема така книжката, че с
пръстите
не я прелиства, а - как да се изразя - когато се вземе една книжка и само от първия лист до последния с
пръстите
горе в десния край - така я прекарва.
Разбира се, в повечето - почти в цялата негова писателска дейност, интерпретираше и със свои думи за учението, за Учителя, за Словото. Един ден, 1941 г., му излезна от печат негова книжка, която по-късно бе наградена от писателския съюз. И той взима една от книжките, напечатана и носи на Изгрева, и подарява на Учителя. И Учителят бил пред салона долу, взема книжката, като Георги Му казва: „Учителю, това е моя книжка. Напечатали тази книжка, заповядайте, за Вас!
" Учителят взема книжката, без да прочете нито един ред, а само взема така книжката, че с
пръстите
не я прелиства, а - как да се изразя - когато се вземе една книжка и само от първия лист до последния с
пръстите
горе в десния край - така я прекарва.
И така, затворена книжката, казва на Георги: „Все такива книжки трябва да се пишат! " Георги се слисал, смаял се от обстоятелството, че Учителят не е прочел нито един ред, не отворил нито една страничка, да види, да прочете. А той по този начин разбрал, че Той знае какво пише, без да я прочете. И така, след този случай, той получи награда за същата книга. Благословението идва, когато човек преди това е направил път в себе си, - път чрез Светлина и Чистота
към текста >>
53.
4.05. Друг път няма
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
" Така завърши беседата на Учителя, като стоеше прав, с десния крак напред, с вдигната дясна ръка и с длан, сочейки напред, и с показалец и
пръсти
напред и нагоре.
Слушаме и записваме в тетрадките си. Накрая на беседата Учителят стана прав, остави Библията на катедрата и каза: „Е, рекох, този е пътят. Няма друг път. Пребродил съм цялата Вселена. Друг път няма и няма!
" Така завърши беседата на Учителя, като стоеше прав, с десния крак напред, с вдигната дясна ръка и с длан, сочейки напред, и с показалец и
пръсти
напред и нагоре.
Това беше необичайна беседа в един необикновен ден. Кой бе този път? Този път бе пътят на човешката душа и човешкият дух, слезнали на земята чрез Мировата Любов на Бога. Това е пътят на човешката душа и човешкият дух, които трябва да възлязат от земята чрез Космическата Любов на Бога. Този път е показан и го има в Словото на Учителя.
към текста >>
54.
5.26. Пръстът на балерината
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Един от
пръстите
на дясната ми ръка ме болеше.
26. Пръстът на балерината Бях ученичка в осми клас.
Един от
пръстите
на дясната ми ръка ме болеше.
Беше се инфектирал. Бях изрязала с ножичката кожичката около нокътя и бе станала инфекция. Пръстът се поду и китката отече. Страхотни болки. Отиваме майка ми, брат ми и аз при Учителя.
към текста >>
55.
5.27. Лечение за Славата Божия
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
От рамото, та до
пръстите
.
" „Има, чакай да потърся." Потърсих в аптечката на училището, но нямаше нищо. „Защо ти е? " „Татко го боли ръката." Казах й, че у дома имам спирт, взех го и отидох у тях, за да видя какво става. Там виждам човек, дълъг два метра, грамаден, легнал и е в безсъзнание. Ръката му е подута от горе до долу.
От рамото, та до
пръстите
.
Жените в черни забрадки плачат около него. Разбрах, че си набол ръката и станала инфекция. Ходил в Брезник в болницата и искали да му отрежат ръката. Не се съгласил. Казали му, че така той ще умре.
към текста >>
56.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и
пръстите
, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?
Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя.
А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и
пръстите
, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?
" Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички.
към текста >>
Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените
пръсти
в супата.
Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете.
Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените
пръсти
в супата.
Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася.
към текста >>
57.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Според нея за формиране на долните части на
пръстите
, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране.
Силните вибрации на този праничен ток, който Той изпрати към нея, й вляха такава жизнена енергия, че тя, възрастната сестра, пожела, за голяма изненада на всички, сама да се качи на коня. Аз може би бях единственият свидетел на този акт, извършен от Учителя. Когато обаче пристигнахме в село Говедарци, в полите на Рила, където щяхме да вземем автобуса за София, тя отново изпадна в същото болестно състояние, в което беше на Рила. Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство. За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия.
Според нея за формиране на долните части на
пръстите
, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране.
Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания.
към текста >>
58.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всичките мои трудове излезнаха под нейните
пръсти
.
Аз разказах за нея. Тя, от една работничка, завърши музикална академия и стана след това гимназиална учителка по пеене. Разбира се аз бях онзи благодетел, който я издържаше. Но дойде време тя да се отблагодари. Тя се научи да пише на пишеща машина и аз й диктувах на „прима виста" моите трудове.
Всичките мои трудове излезнаха под нейните
пръсти
.
То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм. В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше. Втората сътрудничка е Цанка Екимова.
към текста >>
59.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Аз бях в онзи етап, когато музиката, излизаща от
пръстите
ми се разливаше не само като музика, а като едно музикално откровение на великите композитори.
Приех поканата, отидох у тях облечена подходящо и им свирих Шопен и други неща. Останаха доволни. Запозна ме с рождения си брат, който беше пианист и най-добрият изпълнител на Шопен в София. Неговата оценка за мен беше много ласкава, така че всички я чуха и трябваше да се съобразяват с нея. Това отвори вратите към други семейства от висшето общество.
Аз бях в онзи етап, когато музиката, излизаща от
пръстите
ми се разливаше не само като музика, а като едно музикално откровение на великите композитори.
Бях в едно и също музикално съзвучие с тяхното творчество и чувствах тяхното присъствие като композитори. Това предполагаше невероятно изпълнение и още по-необикновено изживяване от една такава музика. Аз вървях по родова линия на баща ми и приличах повече на него, а малкия ми брат Владо вървеше по линията на майка ми. Тя го обичаше много, беше момче и приличаше досущ на нея. Съпругата на брат ми Станислав беше немкиня и се казваше Рихи.
към текста >>
60.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ
,
,
ТОМ 5
Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на
пръсти
и то особено жените.
А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София.
Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на
пръсти
и то особено жените.
Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на едно богато семейство на дъщерите им. Но откъде научиха, как научиха, кой им каза, не можах да разбера, но след два урока те ме извикаха най-официално и ме попитаха вярно ли е това, което се говори, че аз съм дъновистка.
към текста >>
61.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ
,
,
ТОМ 5
И така отивах, когато похлопвах с
пръсти
на вратата му.
А тук в Школата всяка опитност на ученика бе един реализиран окултен закон от Словото на Учителя. А тук преминаха през него хиляди българи. Това отклонение го направих, за да не смятате, че аз не съм имала друга работа и всеки ден вися и тропам пред вратата на Учителя. Тропала съм, когато съм имала нужда, вътрешна нужда и нещо което съм търсила, за да получа от този Божествен извор, който излизаше от Учителя. Аз така го възприемах.
И така отивах, когато похлопвах с
пръсти
на вратата му.
Един ден отидох при него и пристъпих първите стъпала и реших да похлопам както при други случаи. Но Учителят не беше горе в стаята си, а беше долу в приемната. Аз застанах там и зачуках. Учителят излезна от вратата и не ме погледна, мина покрай мене и не ме поздрави. Друг път ме погледне, поздравява ме, а понякога ми е разрешавал някой проблем дори с поглед - в него прочитах разрешението на задачата.
към текста >>
62.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Аз свирех на пиано и музиката слизаше от небето и влизаше в мен и чрез
пръстите
ми по клавишите на пианото се източваше музика, която радваше другите.
" Аз му обясних. По-късно брат Епитропов сподели с мене, че Учителят му направил забележка, понеже той ме е спрял да отида на събора, казал му: „Ако един подтик у човека е Божествен той не се спира, а му се дава направление". По време на тази подготовка като частна ученичка бях в състояние на външно и вътрешно блаженство. Всичко около мен се движеше като на киноекран в светли краски. Живота в мен се отразяваше в една чудесна хармония от звуци и цветове.
Аз свирех на пиано и музиката слизаше от небето и влизаше в мен и чрез
пръстите
ми по клавишите на пианото се източваше музика, която радваше другите.
Такова състояние, което изпитваше душата ми ама никога, никога не се повтори. Във връзка с това мое изживяване той каза: „Аз на всички ще покажа какво нещо е Божията любов". Измина този период на блаженство и Учителят ме извиква и ми казва: „Беше време, когато дяволът искаше да ти вземе глава, а сега дяволът нищо не може да ти направи". Аз изтръпнах, защото смятах, че Школата това е рай и блаженство за човешката душа. Но дойде и онзи момент, когато на всеки ученик след като му мине време на Учението и след като се изпита му се дава свидетелство за завършване и се праща да върви по своя път в живота.
към текста >>
63.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между
пръстите
и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност.
Ще си кажете как е възможно една млада жена да съхранява млад, левент мъж с много голяма сила. Да, той беше много силен, с висок ръст, големи ръце, с големи обувки -45 номер, целият беше като исполин. Хване нещо, което други трима души не могат да го поместят, а той го премести сам. Това му беше физическата сила. Имаше и вътрешна сила, не по-малка от външната.
Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между
пръстите
и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност.
Но забележете, че някои се бяха присламчили към него, за да го използват най-нахално и безогледно, та на мен ми се падна този пост като войник да охранявам девата. Жена да охранява мъж понеже отвътре е дева. Как ви се струва това? Смешно ли е? Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете.
към текста >>
с 45 номер обувки, с ръце като вятърна мелница - дълги от по-дълги, с длани широки като лопата, а
пръсти
от дълги по-дълги.
Смешно ли е? Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете. Имаше една сестра - Анка Динова, през 1920-1925 г., когато искаше да ожени дъщеря си Сийка за Борис. Говореше непрекъснато, че аз съм откраднала Борис от дъщеря й. Първо ме направиха крадла на чужд мъж и то на мъж висок 1.90 см.
с 45 номер обувки, с ръце като вятърна мелница - дълги от по-дълги, с длани широки като лопата, а
пръсти
от дълги по-дълги.
Тогава питах Борис имал ли е нещо с тази Сийка. Отговори ми: „Нямам нищо". Аз се вторачих в него и видях, че не ме лъже. Аз винаги познавах дали ми казва истината или ми казваше мисли на други хора и никога не съм се лъгала, това беше една моя голяма придобивка от Небето, че бях сигурна от пръв поглед как стоят нещата и тази моя дарба към него продължи до края на живота ми -50 години с него. Отивам аз при Учителя, а той ми наговорва строго това, което лично Динова му бе наговорила за мен.
към текста >>
64.
72. ГОНЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в
пръстите
доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра.
Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко.
По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в
пръстите
доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра.
Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни.
към текста >>
65.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
Намирам се пред Учителя и разговаряме и изведнъж леко се навежда, посочва с
пръстите
на дясната си ръка към сакото ми на костюма, който бях облякла и каза: „Ех, ех, Марийке, тук има едно петно".
Аз мълча, мълча, после се отделих, отидох в страни и заплаках. Плачех за оценката, която ми бяха дали, плачех, че Учителят ги беше прекарал през този изпит, за да им покаже, че човек в Школата се оценява според онова, което може сам да направи и изпълни. Плаках целия ден, един път от радост, втори път от това, че тези, които не ме приемаха и отхвърлиха накрая ме признаха без да знаят и плачех затова, че Учителят ме пое и ми показа пътя в Школата. А пътят в Школата беше скрит и покрит за любопитните очи. Спомням си друг случай.
Намирам се пред Учителя и разговаряме и изведнъж леко се навежда, посочва с
пръстите
на дясната си ръка към сакото ми на костюма, който бях облякла и каза: „Ех, ех, Марийке, тук има едно петно".
Но с един такъв тон, с една такава загриженост, като че ли за него това беше най-важното в момента и най-важното в моят живот. Аз поглеждам пръста му и забелязвам едно малко петънце на дрехата, което го нямаше преди да тръгна за Изгрева, вероятно го бях получила по пътя. Не обърнах внимание от какво, но то беше едно малко, едвам забележимо петънце. Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на характера ми. Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре".
към текста >>
66.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и
пръстите
ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите.
Така бях спряна отвътре, за да не се отклоня по други пътища. В този период на моето музикално извисяване наблюдавах как всички замираха и ме слушаха. Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко момиче, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено. Беше фантастично, но чувствувах, че у мен беше слезнала от горе от висините някаква музикална река, която течеше през мен и се разливаше над останалите. Всички замираха да ме слушат, но след като беше спрян и завъртян този кран над мен музикалното вдъхновение пресекна и аз изгубих дарбата си да изпълнявам с вдъхновение.
По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и
пръстите
ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите.
За мен всичко бе едно. Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя. До този момент аз бях подготвила няколко концерта във военния клуб - това бе единствената тогава концертна зала. Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството. След сполучливите концерти ми предложиха да ме изпратят да уча в чужбина, във Виена.
към текста >>
67.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
Аз отначало ги броях на
пръсти
, после се изморих и казах колкото и да бъдат ще чакам не само до съмване, но и до разсъмване.
Това започна от сутринта от осем часа та чак до вечерта, когато се стъмни - аз седя на пейката и се пържа на изпит - ни вода, ни хлеб, а се пържа на огън отвън и отвътре. Аз не можах да го питам за моя главен въпрос, за който бях дошла. Пред мен Учителят предпочиташе други братя и сестри с по-маловажни въпроси от моят. Аз мълчах и стоях. Най-накрая Учителят ме изслуша, но може би ме върна най-малко двайсет и пет пъти за целия ден.
Аз отначало ги броях на
пръсти
, после се изморих и казах колкото и да бъдат ще чакам не само до съмване, но и до разсъмване.
Ще чакам ден и нощ. Беше се вече стъмнило и Учителят ме извика с пръст и ме изслуша като ми даде напътствия по моят главен въпрос, за който бях отишла при него. Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен. А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото.
към текста >>
68.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Тогава студентите бяха малко, брояхме се на
пръсти
и се познавахме.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия. Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите.
Тогава студентите бяха малко, брояхме се на
пръсти
и се познавахме.
Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език.
към текста >>
69.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
" Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с
пръстите
си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка.
Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон?
" Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с
пръстите
си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка.
До този момент нищо не бях искала от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него. Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето тяло. За завивка през зимата старите сестри бяха направили едни корави, тежки, натъпкани юргани. Бяха се постарали да ги направят по-плътни с пълнеж от вълна, но така бяха я натъпкали, че бяха станали много корави, а да не говорим, че бяха от тежки, по-тежки. И с тези тежки юргани трябваше да се завива.
към текста >>
Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на
пръстите
му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо.
Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо. Разбира се, че петното тук беше образен символ но зад него той прозря моят бъдещ живот. Не случайно по-късно той ми каза „Рекох, Бог може да съизволи да бъдеш петнена, чернена, хулена, гонена, но всичко с радост да издържиш". Да, това петно по моята рокля бе началото на моето опетняване. От тук се почна.
Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на
пръстите
му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо.
Вероятно и на мен в този момент и миг пред Учи|еля бе ми сложена невидимата дамга и моят път бе предопределен. И още до днес звучат думите му в мен: Марийке, едно леке". Искаше да покаже, че то е нещо от вън, дошло от вън, наметнато от вън с цел да ме окаля и опетни и че го нося, но по това петно ще съдят за моята външност в бъдеще. Връщайки се у дома аз положих доста усилия да го изчистя и да го премахна, а с годините след това всички петна, лекета, мръсотии, които ги лепяха върху мен аз полагах също така много усилия да ги чистя, защото виждах пръста на Учителя насочен към всяка една лепната мръсотия върху мен и чувах думите му: „Марийке, едно леке". И аз ги чистех и ги махах.
към текста >>
70.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Честните безкористни хора се брояха на
пръсти
на Изгрева.
А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава. Веднъж аз трябваше да занеса един билет в полицейския участък да го заверявам, за да ми послужи за пропуск по онези полицейски години. Чудех се на кого да възложа тази работа, защото не бе уместно жена да се вре по разни полицейски участъци. Споделих с Учителя: „Ще възложиш на брат Боян Баев". Аз го погледнах недоверчиво, а той продължи: „Той ще ти свърши безкористно работата".
Честните безкористни хора се брояха на
пръсти
на Изгрева.
Когато преглеждах и разглеждах по молба на Учителя лицата от Младежкия окултен клас само две лица намирах, че са братя, а другите бяха мъже. За сестрите - там всички бяха жени - няма какво да се замазват нещата, бяха жени, наричайки себе си сестри. Учителят ме попита: „Кои признаваш за братя? " Аз отговорих: „Само двама - Боян Боев и Борис Николов". И така беше, само тези двамата имаха братски отношения към другите, а останалите бяха мъже и жени, но се назоваваха с имена: братя и сестри.
към текста >>
71.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с
пръсти
, че дърпани и т.н.
Да, думи, но за да стане Слово трябва в тях да протече Силата на Духа и да се задвижи и да ги превърне на живот. В онези години случаят ме завари да седя при Учителя и да разговаряме. По едно време се задават от далечината Катя Зяпкова и Митко Сотиров. Задават се, приближават се полека-лека, вървят заедно и носят някаква бахча завита и обвиваща нещо кръгло. Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки.
Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с
пръсти
, че дърпани и т.н.
Ставаха за чудо и приказ, ядеш, а то ти се топи в устата. Та като вървяха с тази баница в онази тепсия тези приятели пристъпваха важно-важно, като че ли отиват някъде на бохчалък. А да отидеш някъде на бохчалък това се правеше когато се отиваше на годеж и когато се носеха подаръци. Когато се носеше такава тепсия с баница, завита с бохча се ходеше на бохчалък, т.е. отиваше се някъде на някаква специална работа, която трябваше да бъде я за пазарлък за нещо, я за купувана на нещо, я за сватос-ване и искане на мома или пък за канене на кумове за сватбата, или за нещо такова.
към текста >>
72.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между
пръстите
мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна.
Учителят си отдъхна и се успокои. Аз исках да се освободя да не би това бе-зучастие от моя страна да ми довлече някоя беля и ново изпитание затова споделих с Учителя. А той си отдъхна като видя, че не съм пристъпила закона. По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката.
Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между
пръстите
мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна.
Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила". По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите на акули. Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала.
към текста >>
73.
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ
,
,
ТОМ 5
А като сготвя всички си облизваха
пръстите
.
Това беше свързано с голямата война, която му беше отворило духовенството и църквата. На събора в Търново веднъж ме поставиха дежурна, сготвих ядене, поднесох го на Учителя и на приятелите. А на мен ми вървеше много да готвя. Спореше ми и ми идваше отръки. Майка ми, която ме готвеше да стана светска дама и която имаше къщна прислужница, която й помагаше в готвенето винаги с почуда ме оглеждаше когато се наканя и аз да сготвя нещо.
А като сготвя всички си облизваха
пръстите
.
То не беше само до това какво ще готвиш, с какво ще готвиш, но как го готвиш и с какво умение го правиш и най-важното какво влагаш в него от себе си. И каквото от теб излиза, то влиза в храната като енергия, като флуиди, като аура, като движение и като състояние. Ето това прави една сготвена храна добра и прочува готвача. На Търново разлях с черпака храната, всички си взеха блюдата и засърбаха. Учителят сръбна с лъжицата два-три пъти пък се спря, изправи се от стола си, огледа ме и каза: „Всяка паница струва по сто лева".
към текста >>
74.
152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Когато намериш някой скъпоценен камък обвит с кал, няма ли да си нацапаш
пръстите
от калта, но заради скъпоценния камък,който струва милиони ще се оцапаш.
" „Когато се обръщам и включвам цялото говоря на „ти". Когато разбирам частта, говоря на „вие". „Вие като се доближавате до нас се цапате. После чистите ли се? " „После се чистя.
Когато намериш някой скъпоценен камък обвит с кал, няма ли да си нацапаш
пръстите
от калта, но заради скъпоценния камък,който струва милиони ще се оцапаш.
Ще вземеш за пет пари кал, а ще спечелиш скъпоценния камък, който струва милиони. А след това калта ще я отмиеш и диаманта ще блесне." „Учителю, аз научила ли съм си уроците? " „Някои уроци си научила, някои още не си, а други още не са дошли при теб. И те ще дойдат. Еволюцията е непреривна."
към текста >>
75.
208. ДЯДО БЛАГО
,
,
ТОМ 5
Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти
пръстите
и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха.
Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник.
Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти
пръстите
и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха.
Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата.
към текста >>
76.
209. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 5
Аз кимвам с глава, че съм разбрала и запомнила, а той ще си вдигне двете ръце над главата с разперени
пръсти
, с дланите навътре и размахва ръцете си над главата и каже: „Ужас, ужас, ужас".
Така се създаде един много добър вътрешен контакт между нас за обща работа. Започнахме да дружим по-често и разговаряхме и обсъждахме неща, които се отнасяха за Школата на Учителя и неговото Слово. Борис след заминаването на Учителя и след заминаването от този свят на Тодор Стоименов беше поставен за ръководител на Братството и често Братския съвет трябваше да заседава с часове по текущи въпроси, засягащи Изгрева. Разискванията бяха бурни, с пререкания, преминаващи в караници и непрекъснати разправии. При такива случаи Боян Боев ще дойде при мен и ще каже: „Марийке, кажи на Борис, че довечера Братския съвет ще има заседание".
Аз кимвам с глава, че съм разбрала и запомнила, а той ще си вдигне двете ръце над главата с разперени
пръсти
, с дланите навътре и размахва ръцете си над главата и каже: „Ужас, ужас, ужас".
Винаги след като ми съобщаваше повтаряше тези думи многократно. Аз съобщавах на Борис, който се връщаше късно след обяд от работа, по-хапваше нещо и заминаваше на тези поредни Братски съвети и се връщаше късно вечерта изморен и изтощен от бурните разисквания и пререкания. По това време аз поех задължението да нося храна на брат Боян. Борис понеже страдаше от язва всички храни, които се готвеха у дома бяха предварително пасирани, така че той да може да ги поеме. А да се подготвят пасирани супи и гозби беше една много трудоемка работа и приготовляването на такива ястия изискваше много време както на моята къщна помощница Станка, така и на мен.
към текста >>
77.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Вие някой път си туряте
пръстите
през любовта и я гледате през дупчиците между
пръстите
.
Някой казва: Умирам за любовта! Човек, който умира за любовта не знае каква любов има. Христос, който се пожертвува от Любов, умре ли? Не! значи няма смърт при любовта!
Вие някой път си туряте
пръстите
през любовта и я гледате през дупчиците между
пръстите
.
Вие се учете от тия, които се обичат и след време и от вас ще се учат. Светът е едно велико училище. Любовта е един велик капитал. Някой път вие се считате излъгани. Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне.
към текста >>
78.
228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ
,
,
ТОМ 5
А тези бижута знаете не случайно се окачват по
пръстите
, по ушите, по вратовете именно за това да обърнат нечие внимание.
Та селяните понякога убият някоя гарга и я увесят на някой кол и го побият на полето, за да покажат на другите гарги, че тях ги очаква същото. Та Учителят се отклони в беседата и това не беше случайно, искаше на някой в салона, който носеше бижута и накити да му покаже състоянието на бижутерските духове с какви мисли и, неща се занимават. А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута. И тези, които идваха в салона предварително те ги сваляха у дома и така пристигаха без тях. Причината бе, че със себе и и с тези бижута те носеха чужди влияния от света, а от друга страна присъст-вуващите в салона се заглеждаха по златните пръстени, по вратовете и ушите на сестрите, отклоняваха си вниманието и се създаваше съвсем друга обстановка.
А тези бижута знаете не случайно се окачват по
пръстите
, по ушите, по вратовете именно за това да обърнат нечие внимание.
Ето защо Учителят бе забранил да се влиза с бижута в салона на Изгрева. И накрая дойдохме до онази стара притча от времето на Христа, че човек трябва да събира такова богатство, което нито молец го яде, нито крадец го краде. А това е духовното богатство. То се постига чрез работа върху Словото на Учителя и чрез прилагането му в човешкия живот на земята. Това е пътят на ученика.
към текста >>
79.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез
пръстите
й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово.
Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни. На ученика му е позволено ревността само към Бога. Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна близост с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист. Та така тук бяха замесени и трите първи ученички на Учителя. Савка Керемидчиева, която бе вярна ученичка и имаше своето място и своята задача до Учителя.
Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез
пръстите
й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово.
Да, Словото на Учителя премина през нейните пръсти и през нейната пишеща машина. Марийка Тодорова - това бях аз и за себе си какво да говоря и да казва - за мен ще говорят моите опитности и чрез тях ще съдите през какъв път съм минала, какво съм постигнала и какво не съм. Та трите тогава в един период воювахме помежду си за надмощие една над друга със средства, които не са позволени на една ученичка, а що се отнася до най-приближените ученички на Учителя това тяхно поведение бе несъвместимо със Словото и с Школата. Тогава Учителят ни извика трите и без да обяснява защо и как ни даде една простичка задача. Но предупреждавам ви предварително да не се смеете, а може само да се усмихнете, защото после ще изтръпнете от обрата в самите себе си.
към текста >>
Да, Словото на Учителя премина през нейните
пръсти
и през нейната пишеща машина.
На ученика му е позволено ревността само към Бога. Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна близост с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист. Та така тук бяха замесени и трите първи ученички на Учителя. Савка Керемидчиева, която бе вярна ученичка и имаше своето място и своята задача до Учителя. Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез пръстите й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово.
Да, Словото на Учителя премина през нейните
пръсти
и през нейната пишеща машина.
Марийка Тодорова - това бях аз и за себе си какво да говоря и да казва - за мен ще говорят моите опитности и чрез тях ще съдите през какъв път съм минала, какво съм постигнала и какво не съм. Та трите тогава в един период воювахме помежду си за надмощие една над друга със средства, които не са позволени на една ученичка, а що се отнася до най-приближените ученички на Учителя това тяхно поведение бе несъвместимо със Словото и с Школата. Тогава Учителят ни извика трите и без да обяснява защо и как ни даде една простичка задача. Но предупреждавам ви предварително да не се смеете, а може само да се усмихнете, защото после ще изтръпнете от обрата в самите себе си. Задачата дадена от Учителя се състоеше в това, че трябваше да отидем на пазара, да си вземем и закупим всяка една от нас по половин килограм череши и след това да отидем на Изгрева и трите да седнем и да ги изядем заедно.
към текста >>
80.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Аз и другарката ми - дъщеря на хазайката - учехме до масата със запушени с
пръсти
уши.
Дните протичаха бавно и мъчително; нощите, особено дългите зимни нощи - още по-бавно. Нямаше осветление, нямаше веселите събирания, гостувания, вечеринки от миналите години. Всички лягаха рано и будуваха дълго в леглото, размишлявайки за войната и „какво ли има още да стане". Живеех във всекидневната стая на семейство Антонови. През деня хазайката ми се посещаваше от съседките и разговаряха за какво ли не, но най-вече разговорът се въртеше около войната, немотията, ранените.
Аз и другарката ми - дъщеря на хазайката - учехме до масата със запушени с
пръсти
уши.
Един мартенски ден, помня го, като да бе вчера, учех урок по история. Колкото и да ме беше увлякъл интересният урок, до ухото ми достигна тихият глас на съседката ни-гостенка: „Казва се д-р Дънов, д р Дънов. Учен, много учен човек! " В душата ми трепна нещо. Какво особено име!
към текста >>
81.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА
,
,
ТОМ 6
Има и други десетки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с
пръстите
и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословно-I състояние на човека.
" Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести. В една беседа се казва: „Ако правите дихателните упражнения 3-4 пъти на ден, по 19 вдишки, ще оздравеете от каквато и болест да сте болни." Има няколко цели беседи върху дълбокото дишане. Паневритмията и шестте гимнастически упражнения, които правим 70 сутрин са също метод за поддържане здравето на човека.
Има и други десетки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с
пръстите
и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословно-I състояние на човека.
Екскурзиите също са метод препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за многото лежане при боледуване. „Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може. Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват", казва в една беседа.
към текста >>
82.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и
пръсти
, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост.
Ще я настелем с бели плочки и ще я украсим с бели дребни камъчета. Приказка! Наистина, че е приказка! На чело стоят два големи камъка с особено красиви форми. По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж.
А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и
пръсти
, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост.
В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв.
към текста >>
83.
9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Даде ми ги и докато опитвах струните с
пръсти
, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и той с цигулка и лък в ръка.
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: „Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече; „Ела, сестра, горе да дам и донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
Даде ми ги и докато опитвах струните с
пръсти
, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и той с цигулка и лък в ръка.
„Ела, казва -сега да свирим заедно". Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български народни хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на „Идилията" - Учителят изсвири първият пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата.
към текста >>
84.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от
пръстите
ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата!
Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета. Учителят казал на мама и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят". Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати.
Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от
пръстите
ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата!
Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се1 изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата! И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава!
към текста >>
85.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Отървах се само с охлузване (до костите) на всички
пръсти
.
Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр. ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 хиляди лева. Един ден, като товарехме с един друг каруцар - Георги, стъпил на моята каруца така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи.
Отървах се само с охлузване (до костите) на всички
пръсти
.
Кожата и месото висяха като парцали. В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря.
към текста >>
86.
43. ЗНАМЕНИЕ ОТ НЕБЕТО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Виждам на небето, точно над нас, един продълговат бял облак, досущ приличащ на дясна ръка с разперени
пръсти
!
43. ЗНАМЕНИЕ ОТ НЕБЕТО Аз пръв излезнах от стаята, дето избрахме делегатите за погребението.
Виждам на небето, точно над нас, един продълговат бял облак, досущ приличащ на дясна ръка с разперени
пръсти
!
Тя бе така изящно оформена, че човек би помислил, че това е действително ръка или някой гениален художник я е нарисувал на небето. Веднага повиках останалите братя и сестри да излязат да видят знамението. Всички излязоха и в продължение на около 1-2 минути наблюдавахме „ръката"..., а вътре в себе си чувам един тих глас: „Не бойте се, бъдете верни и истинни! Аз съм всякога с вас!..." След около две минути ръката изчезна без да остави някаква следа. Това не беше обикновен облак, защото ако беше такъв, той щеше да се видоизменя няколко пъти и пак щеше да остане на небосклона.
към текста >>
87.
17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Онова, което излизаше под
пръстите
ми като бродерия, като извезани модели, те се спускаха отгоре от съзнанието ми, преминаваха като лъч през умът ми и ми се даваха като картини-образи.
Те оставиха материалите и ми заявиха, че само на мене могат да разчитат при този случай. Аз не бях работила такива неща и нямах представа как да започна. Цяла нощ не спах и бях в молитва, търсех помощ от небето, как да задоволя тези души и каква да бъде идеята, която да разработя за ръкоделие. По едно време, по някакъв чуден път проблесна в съзнанието ми и после дойде в умът ми оформилата се идея. Сутринта с необикновено вдъхновение започнах работата.
Онова, което излизаше под
пръстите
ми като бродерия, като извезани модели, те се спускаха отгоре от съзнанието ми, преминаваха като лъч през умът ми и ми се даваха като картини-образи.
Аз трябваше само да следя, да ги нарисувам на лист хартия и после ги прехвърлях на копринените парчета, които се оформяха като прекрасни модели. Отначало аз не осъзнах какво съм направила. Но когато жените дойдоха и ги видяха, заплакаха и трите. Аз се стреснах, дали плачат, че съм опропастила копринените им платове. Те се нахвърлиха върху мен и започнаха да ме целуват.
към текста >>
88.
22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
След това Учителят ми каза коя песен да изсвиря и под
пръстите
ми излизаше песен от Учителя.
Изваждаше примерите от моя живот и от там извеждаше и даваше законите на живота. Тази беседа бе определена за мен! Жалко, че нямаше стенографи и никой не я записа, но всичко бе запечатано в съзнанието ми и бе предназначено за душата ми. След като свърши, Учителят ме погледна и моят вътрешен глас ми каза: „Излез на пианото и свири! " Аз се качих на подиума, Учителят извади от джоба си ключа и ми го подаде и с него отключих пианото.
След това Учителят ми каза коя песен да изсвиря и под
пръстите
ми излизаше песен от Учителя.
За пръв път в живота ми аз седях на този стол и на това пиано и свирех пред Учителя след Негова беседа. Обикновено на това място седеше Мария Тодорова и тя никому не отстъпваше този стол и това място пред Учителя. Няколкото сестри, които бяха в салона и чуха тази беседа пееха заедно с Учителя песента, която аз акомпанирах. След малко и аз запях. Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей.
към текста >>
89.
36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Тя бе сътворена от човешките ръце и от моите
пръсти
бе ушита в Габрово под непрекъснатия присмех на съпругът ми.
Не се плашех, бях свикнала да пътувам сама в планината. При едно завръщане надвечер, възторжена от величието и красотата срещам Учителя сам и с въпрос на дете, Го запитах: „Толкова ли е красиво в рая както тук? " Учителят се усмихна: „Колкото и да е красиво тук, все пак тук е отъпкания човешки свят. Не може да стана сравнение". Аз смирено минах покрай Него и се запътих към палатката си.
Тя бе сътворена от човешките ръце и от моите
пръсти
бе ушита в Габрово под непрекъснатия присмех на съпругът ми.
Тя ме приютяваше сега и аз бях доволна от нея. Не можеше и да става сравнение с моя истински дом, където моята душа трябваше да бъде свободна. Но там аз бях робиня - и черна и бяла робиня, макар че бях в хубав дом. А тук в моята палатка бях истински свободна, защото бях в общение с този човешки рай сътворен от Духа на живата природа.
към текста >>
90.
38. ОПРЕДЕЛЕНОТО МЯСТО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Нали, който бърка с ръце в кацата с мед си облизва накрая
пръстите
.
Тогава Галилей и Славчо бяха изчислили всичко точно, бяха събрали пари за всички видове разноски. При влизане в автобуса бяха определили и поставили листчета кой къде трябва да седне. Всички знаехме за тази задача и наблюдавахме какво ще стане, затова изпълнявахме всичко, което те казваха. Всеки си седна на определеното място. До Учителят бе оставено свободно място и Галилей го беше определил за себе си.
Нали, който бърка с ръце в кацата с мед си облизва накрая
пръстите
.
Аз тръгнах да си търся мястото с моето име, когато чух един вътрешен глас, който ми каза: „Твоето място е запазено до Учителя". Аз без да мисля много отидох и седнах до Учителя. Учителят леко ме погледна с крайчеца на окото и не каза нищо, все едно не вижда кой е седнал до Него. Учителят седи и гледа напред и всички чакат да тръгне автобуса. Галилей накрая влиза в автобуса и казва на шофьора: „Всичко е готово, можем да тръгнем".
към текста >>
91.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Учителят започна да ми показва линии по фалангите на
пръстите
.
Учителят поглеждаше всяка една ръка и казваше по едно, две изречения, което бе най-важното за разрешаване на този приятел през този му живот на земята. Накрая аз протегнах и моята ръка. До мен беше седнала жена ми. Учителят я изгледа след това се обърна към мен и каза:" Братът има много и тежки полици да плаща". Всички Го изгледаха с изненада.
Учителят започна да ми показва линии по фалангите на
пръстите
.
Очите ми се бяха премрежили и нищо не виждах. А приятелите питаха: „Учителю, покажете ни полиците на брата, за да ги видим". И Учителят ги показваше. До мен жена ми наблюдаваше напрегнато всичко. Аз разбрах само, че имам тежка карма да изплащам.
към текста >>
92.
10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Като я натисне с
пръсти
и с кърпичката тя спираше, но отдолу течеше под кърпичката.
От вената течеше много кръв. Това трябва да се знае много добре, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника. За кръвта от разрязаната ръка на побойника беше вярно. Но вярно беше и това, което аз видях. Та аз стърчех на половин метър от Него и гледах как кървеше много от вената на Учителя.
Като я натисне с
пръсти
и с кърпичката тя спираше, но отдолу течеше под кърпичката.
А всеки знае, че една порезна рана на лицето на човек много кърви, защото там кръвоснабдяването е обилно и кръвоносните съдове са тънки. Така че беше пролята кръвта на Учителя и същата кръв се смеси с кръвта на побойника. Това беше знаменателно събитие. Кръвта на побойника и кръвта на жертвата се смесиха тук пред мене и пред всички ни. Кръвта на един българин, роден от българска майка юнашка и от юначен баща, юнак що бозал 25 години, та да стане такъв голям юнак, та чрез юначеството си да посегне върху Учителя и чрез кръвта си да се смеси с кръвта на Учителя.
към текста >>
93.
8. ПОЛИЦИТЕ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Той започна да Му показва някои линии на
пръстите
и накрая обобщи: „Братът има много полици да плаща".
8. ПОЛИЦИТЕ Веднъж около Учителя се бяха събрали приятели и стана дума за науката хиромантия, доколко тя е вярна и доколко може да тълкува миналото и да предсказва бъдещето на човека. Тогава Учителят започна да си служи с примери, като започна на всеки един от присъствуващите да му разглежда линиите на ръцете и да дава своя преценка. Дойде ред и на ръцете на Симеон Арнаудов.
Той започна да Му показва някои линии на
пръстите
и накрая обобщи: „Братът има много полици да плаща".
Аз като чух това се уплаших и избягах, да не би и на мене да каже същото. А по-късно Савка ми прочете от стенограмата си какво е казал Учителят за мен: „Тя обича хората". Тогава аз се успокоих, но то беше много контрастно с това на Симеон. Само с любов може да се изплаща полица и с много, много търпение.
към текста >>
94.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Веднъж аз и Милка искахме да го събудим, за да излезем и започнахме да си пукаме
пръстите
над главата му.
Линчето се беше вече омъжила за Атанас Билдирев. Бяхме останали значи: баща ми, Милка и аз. Баща ми ни държеше много строго, защото бяхме вече момета. Сашка си ходеше в Статистиката на работа. Баща ми обичаше да си почива след обед и трябваше да му се пази голяма тишина.
Веднъж аз и Милка искахме да го събудим, за да излезем и започнахме да си пукаме
пръстите
над главата му.
Че той като скочи и като ни подгони, смях, но той беше излязъл вече. Вечерта Милка закъсня и се върна след 8.30 ч. А той не даваше да се прибираме след осем часа през август месец. Беше още светло, но ние трябваше да си бъдем вкъщи. Той започна да вика: „Къде е Милка?
към текста >>
95.
1. С КРОСНО НА СЪБОР
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака,
пръсти
като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява.
Войници охраняваха братството от родозащитниците, които искаха да разтурят събора. Учителят спомена за тях на 22.08.1926 г. Ще цитираме от „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г. „Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора?
И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака,
пръсти
като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява.
Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски.
към текста >>
96.
1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ
,
Колю Йорданов
,
ТОМ 6
ДЪЛГИТЕ
ПРЪСТИ
Брат Колю Йорданов е роден в с.
КОЛЮ ЙОРДАНОВ 1.
ДЪЛГИТЕ
ПРЪСТИ
Брат Колю Йорданов е роден в с.
Косарка, Дряновско сега Велико Търново. Учил е в Търново първоначално, а след това е завършил средно техническо училище в Габрово. Там работил в Габрово в един завод като ел. техник. 1928 г. служил 18 месеца като доброволец в София със заплата.
към текста >>
Брат Колю научил много песни По онова време и брат Калудов бил в София, Като го гледал така брат Калудов, че има доста дълги
пръсти
му предложил да се учи на контрабас.
се запознал с един човек, който от своя страна познавал семейство Калпакчиеви и други някои наши братя. По такъв начин влязъл във връзка с Братството. Между нашите хора, с които се запознал имало много културни хора с висше образование. Той виждал как работят те. Брат Илия Узунов му подарил една цигулка и той започнал от тогава да взема уроци по цигулка.
Брат Колю научил много песни По онова време и брат Калудов бил в София, Като го гледал така брат Калудов, че има доста дълги
пръсти
му предложил да се учи на контрабас.
Но едва започнал да свири, свирил около месец и го взели доброволец отново. Тогава той дал инструмента на друг брат. После започнал да пише резюзмета. Купил си циклостилна машина за 2000 лв, и отделно пишеща машина. Резюметата ги пращал на 300 адреса според списъка, който му дал брат Боев.
към текста >>
Дългите
пръсти
са за строго определена работа.
Тогава той дал инструмента на друг брат. После започнал да пише резюзмета. Купил си циклостилна машина за 2000 лв, и отделно пишеща машина. Резюметата ги пращал на 300 адреса според списъка, който му дал брат Боев. Започнали да му изпращат пари от провинцията и по такъв начин той изплатил циклостилната машина от тия средства.
Дългите
пръсти
са за строго определена работа.
към текста >>
97.
22. Магията
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Една вечер Марийка си ляга и почувствувала, че от
пръстите
на ръцете и краката й изтича огън.
„Направи го, нека грехът да бъде върху нас", казали тримата. Съгласил се. Предали му нещо от дрехите, дето нейната етърва успяла да открадне. И на нея направил своята магия. След това я върнали в стаята на младата булка.
Една вечер Марийка си ляга и почувствувала, че от
пръстите
на ръцете и краката й изтича огън.
Започва да се втвърдява, да не може да мърда и да говори. По едно време влиза Ангел, тя едва успяла да проговори: „Деветдесет и първи псалм". Той се уплашил и започнал да чете 91.псалм. Щом започнал да чете и постепенно тя се оправя. На никой не му минавало през главата, че това е магия направена от братята му.
към текста >>
98.
9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Нямаше музикален слух и с
пръстите
си трудно работеше по грифа на цигулката.
Той е просълзен. Аз чакам да стане и да се прегърнем както сме правили и друг път, а той седи на стола и казва: „Хванах ре-бемола, хванах ре-бемола. Три месеца го гоня да го хвана. Но накрая го хванах“. А той горкият страдаше подчертано от груба музикалност.
Нямаше музикален слух и с
пръстите
си трудно работеше по грифа на цигулката.
Така, че той бе хванал ре-бе- мола или ла-бемол, които са по-трудни за интониране и вече час го държи. Държи го и не го пуска. Не го пуска, защото ако го пусне ще го изпусне и после я го хване, я не го хване. Държи го този ре-бемол, за да може този ре-бемол да знае кой му е господаря и кой му е стъпил на врата и кой го държи да не шава ни нагоре, ни надолу. За вас това е смешно, но за другите, които го слушаха как се упражняваше беше цяло мъчение.
към текста >>
99.
12. Дъновисти
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Но и прибавяше онези вибрации, които слизаха от светлината на тяхното съзнание, влизаше в техния двойник и чрез двойника се източваше и излизаше под
пръстите
им извлечената мелодия от техните инструменти.
А всички бяха забравили, че това са деца, които ги е раждала българска майка юнашка. И още нещо. Всички бяха забравили онова, което изрече в своето Слово Учителят: „Аз ще ви направя музиканти и като музиканти ще ви изпроводя и изпратя по света, за да можете чрез музиката си да разпространявате Словото Божие! “ Та Учителят в крайна сметка ги изпрати всички тези музиканти да свирят по света. Но понеже българското съзнание бе напоено със Словото на Учителя и всеки българин, който отиваше по света и свиреше музика от класически автори, то чрез своят двойник влизаше в звука извлечен от своите инструменти в онези необикновени тонове на класическите автори.
Но и прибавяше онези вибрации, които слизаха от светлината на тяхното съзнание, влизаше в техния двойник и чрез двойника се източваше и излизаше под
пръстите
им извлечената мелодия от техните инструменти.
Всички аплодираха майсторското изпълнение на оркестъра. Усещаха, че чрез неговото изпълнение са получили нещо, от което са се нуждаели и за което са копнеели. Техните възгласи не бяха аплодисменти за изпълнението на оркестъра, а бяха благодарност от онова, което бяха получили техните души в съприкосновение с оркестъра. Това беше именно за това, което бе казал Учителят. Те носеха в съзнанието си неосъзнато влияние от Словото на Учителя.
към текста >>
100.
16. Цигулката на Учителя и Небесната хармония
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Пръстите
на лявата Му ръка така пълзяха по грифа и минаваше от позиция на позиция безпрепятствено.
Трябва да кажа, че тук Учителят специално позира за пред фотографа. Но прави и друго впечатление, което искам да споделя с вас. Освен това, това впечатление аз го имам още от времето на Учителя, когато съм гледал как Той свири. Как Учителят свиреше на цигулка? Учителят свиреше непринудено.
Пръстите
на лявата Му ръка така пълзяха по грифа и минаваше от позиция на позиция безпрепятствено.
Да кажем, че позициите са 12 примерно. Той минаваше през тях и правеше така: дъра, дъра, дъра, дъра до „магарето“ и после се върне по грифа. Нямаше никакви проблеми. А за мен това беше голям проблем да премина на позициите, макар че имам дълга ръка, дълги пръсти. Аз намирах, че той нямаше проблеми с техниката с лявата си ръка по отношение грифа на цигулката.
към текста >>
А за мен това беше голям проблем да премина на позициите, макар че имам дълга ръка, дълги
пръсти
.
Учителят свиреше непринудено. Пръстите на лявата Му ръка така пълзяха по грифа и минаваше от позиция на позиция безпрепятствено. Да кажем, че позициите са 12 примерно. Той минаваше през тях и правеше така: дъра, дъра, дъра, дъра до „магарето“ и после се върне по грифа. Нямаше никакви проблеми.
А за мен това беше голям проблем да премина на позициите, макар че имам дълга ръка, дълги
пръсти
.
Аз намирах, че той нямаше проблеми с техниката с лявата си ръка по отношение грифа на цигулката. Обаче аз Го приемах като любител-свирач-цигулар. Възприемах Го, че Той свиреше като любител, че Той задоволяваше някаква своя нужда и че няма проблеми с техниката. Аз съм слушал големи виртуози-цигулари в София - Менухин, Пшихода, Чомпи и др. Като чуя един такъв цигулар-виртуоз, тяхната музика ми звучеше дълго време в ушите.
към текста >>
НАГОРЕ