НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
149
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен
самостоятелен
концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен
самостоятелен
концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
към текста >>
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята
значимост
като светило.
Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята
значимост
като светило.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
към текста >>
2.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше
мостри
, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.
През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.
Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше
мостри
, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.
Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.
към текста >>
3.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всички нейни колонии получиха
независимост
и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров.
Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия. Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна.
Всички нейни колонии получиха
независимост
и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров.
Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото. Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя. Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя. Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя.
към текста >>
4.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Полека-полека започваха да си прокарват
самостоятелно
осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи.
Аз втори път в ада не влизам." Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя. Всички посърнаха. Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени.
Полека-полека започваха да си прокарват
самостоятелно
осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи.
Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя!
към текста >>
5.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна
зависимост
между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна
зависимост
между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона.
към текста >>
6.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или
самостоятелно
, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
"Музиканти и съдби человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или
самостоятелно
, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
към текста >>
7.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият
мост
между нас и Учителя и между Учителя и света.
Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София.
Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият
мост
между нас и Учителя и между Учителя и света.
Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова.
към текста >>
В
зависимост
от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката.
Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия.
В
зависимост
от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката.
Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше. Понякога ставаше веднага, а понякога това беше труден процес, отнемащ часове, дори и дни. Учителят обичаше да казва: "Песента си замина". Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи.
към текста >>
8.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И в
зависимост
от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения.
И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини.
И в
зависимост
от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения.
А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика.
към текста >>
9.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всеки един щеше да определи
самостоятелно
на чия страна да застане.
Ако се беше осъществил моят план, нямаше да има след това никакви приказки, защото всички приятели, които щяха да минат през моя дом, щяха да научат за оригинала, да го видят, да го пипнат. А всички изгревяни бяха музикално грамотни и четяха нотен текст свободно. Тогава те трябваше да избират и да се определят на коя страна ще застанат - на страната на оригинала или на страната на Кирил Икономов. Но Борис ми попречи и всички тези приятели не можаха да дойдат, отне им се възможността да се доберат до Истината, поради което бяха заблудени от другите, застанаха на страната на Кирил Икономов и се обявиха против мен. Но ако бяха минали през моя дом и бяха видели оригинала, те трябваше да се определят.
Всеки един щеше да определи
самостоятелно
на чия страна да застане.
Ето това исках. Всеки да види оригинала и след това да се определи. А дали ще бъде на моя страна или срещу мен - за мен това нямаше никакво значение. Но Борис ми попречи, а и попречи на онези приятели да видят Истината и да се определят. Това беше една груба, фатална грешка за него и за мен.
към текста >>
10.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Друг път сядахме на прави редици, в
зависимост
от условията и от случая.
Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг.
Друг път сядахме на прави редици, в
зависимост
от условията и от случая.
Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител. Ето, тази страна беше сега България.
към текста >>
11.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански
мостик
с каюта.
На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога.
Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански
мостик
с каюта.
Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.
към текста >>
12.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една
необходимост
, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят.
"Спиритизмът и Школата на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години.
Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една
необходимост
, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят.
Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София.
към текста >>
13.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един
мост
между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя.
Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един
мост
между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя.
Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство.
към текста >>
14.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли
мост
на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас.
То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли
мост
на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас.
Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек.
към текста >>
15.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в
зависимост
от това доколко тя е отворена.
Дойде само един брат и каза: "Аз съм изпратен при вас за работа от Учителя и от утре започваме." Аз бях смаяна, но след време този брат свърши онова, което аз не можах да свърша. Това бе награда от Учителя - че аз отстоях до края за Делото Му. "Проучвайте беседите". Беше едно от последните Му завещания към учениците от Школата. С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно.
Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в
зависимост
от това доколко тя е отворена.
Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем. Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах.
към текста >>
16.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В Азия Русия ще бъде ангажирана с война в самата Азия." Наистина , Индия , Канада и Австрали я получих а
независимост
след войната .
Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт . От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт . "Индия, Канада, Австралия ще се освободят след войната.
В Азия Русия ще бъде ангажирана с война в самата Азия." Наистина , Индия , Канада и Австрали я получих а
независимост
след войната .
А Руси я бе заангажиран а с войната в Корея през 1951-1952 година , по-късно - във Виетнам, а след това - в Афганистан : бележка на редактора) . Вероятно тя щ е с е ангажира и на друг и места . Разговор с Учител я в село Мърчаево , 1 7 юл и 194 4 година , понеделник "Когато хората на земята се обичат, отварят се вратите на Ада и душите се освобождават. Когато те обича един човек, той е едно езеро - в него ти се окъпваш и ще се очистиш в живота. Всеки на свой ред ще влезе в това езеро да се изкъпе." "Ангелите работят по Любов, те сами се досещат каква е Волята на Бога и я изпълняват веднага.
към текста >>
17.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата
необходимост
, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота.
След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност.
Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата
необходимост
, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота.
Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село.
към текста >>
18.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Предвождани от Учителя, направихме
мостчета
и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера.
Идваха братя и сестри от цяла България, а впоследствие - и от чужбина. Стана необходимо построяването на голяма кухня, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички. Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това.
Предвождани от Учителя, направихме
мостчета
и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера.
Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен. Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха.
към текста >>
19.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде
мост
между нас и тях.
Неговата вода беше лековита. Учителят обичаше да пие от нея. Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Често, седнали на пейките до масите пред салона, се събирахме около Учителя и водехме разговори.
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде
мост
между нас и тях.
Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя.
към текста >>
20.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим
мостчета
, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове.
Как можа с една гъба да нахрани всички ни. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.
Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим
мостчета
, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове.
Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее.
към текста >>
21.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Давахме и
самостоятелни
концерти.
Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение. В концертните изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов. Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров.
Давахме и
самостоятелни
концерти.
Не се смущавахме от Учителя. Имахме Неговото одобрение и подкрепа. Даже след един концерт каза: "Имаше присъствие! " Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път".
към текста >>
22.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на
необходимостта
и сме подвластни нему, макар че сме в Школата на Учителя.
Аз му викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той не казва нищо, Той е дошъл по закона на Свободата - тя е в Него и извън Него.
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на
необходимостта
и сме подвластни нему, макар че сме в Школата на Учителя.
Защо ли? Защото сме човеци пред лицето на Учителя, пред нозете на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност.
към текста >>
23.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние ще наведем глави и ще поставим гърбовете си да минете през нас и ние да ви бъдем
мост
.
Това ще го проверите. Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия. Различните поколения представляват стъпала на онзи път, по който върви ученикът на Школата. Ако искате да вървите по този път, трябва да преминете през нашите опитности, знания и патила. Трябва да преминете през нас, друг път нямате.
Ние ще наведем глави и ще поставим гърбовете си да минете през нас и ние да ви бъдем
мост
.
Ние ще бъдем в Невидимия свят, но ще минете през нас само, ако вървите в пътя на Школата, ако изпълнявате Волята на Учителя и на Бога. Това ще го намерите в Неговото Слово. А дали ние сме свършили както трябва нашата работа, това ще го откриете сами - дали сме изпълнили това, което го има написано в Словото на Учителя. Школата на Бялото Братство е Школа на Всемировия Учител. Тя не се побира в някакво малко партийно клубче или малко салонче, или в някакво малко и голямо събрание от последователи на Учителя.
към текста >>
24.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Зависимостта
между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3.
Тези упражнения Той нарече "Паневритмия". За нея Учителят каза: "Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за паневритмични упражнения, това е подготовка за Паневритмията". Паневритмият а се основав а на: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2.
Зависимостта
между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3.
Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата.
към текста >>
25.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За представител пред властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде
мост
между Братството и властта.
Значи ние, учениците от Школата, бяхме при нозете на Великия Учител и слушахме, и нищо не изпълнявахме! Велико беше нашето непослушание! И всеки правеше това, което му изнасяше. Учителят много добре знаеше как стоят нещата, макар че видимо не се намесваше в политиката на страната. Мина известно време и след като тези двама приятели не изпълниха поръчението на Учителя, партийната група продължи да умува кой де бъде излъчен от нейните редици като представител пред властта.
Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За представител пред властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде
мост
между Братството и властта.
Най-подходящ е брат Никола Антов". Тези думи бяха донесени и разнесени на "Изгрева". Тогава Никола Антов отиде в Мърчаево и има среща с Учителя. Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта.
към текста >>
26.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната
зависимост
.
Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави.
Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната
зависимост
.
А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура. Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди.
към текста >>
27.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Исус Христос дойде на земята, за да направи
мост
между Небето и земята, за да има съобщение.
Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа.
Исус Христос дойде на земята, за да направи
мост
между Небето и земята, за да има съобщение.
Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши. Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си.
към текста >>
Исус Христос дойде на земята, за да прокара
мост
и съобщение между Небето и земята.
Светлината в умовете ни, това е Виделината в душите ни, това е Славата за човешкия дух. Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви. Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни. Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея.
Исус Христос дойде на земята, за да прокара
мост
и съобщение между Небето и земята.
Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята.
към текста >>
Чрез този
мост
и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как?
Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви. Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни. Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята.
Чрез този
мост
и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как?
Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа.
към текста >>
28.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
Участвува активно и е водител на борбите за църковна
независимост
във Варненския край.
Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год.
Участвува активно и е водител на борбите за църковна
независимост
във Варненския край.
В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год. се ражда в дома му третото по ред дете, онзи младенец, за който е казано в Знамението, че ще се роди „Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 год.
към текста >>
А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна
независимост
в целия Варненски край.
А на 12 юли 1864 год. се ражда в дома му третото по ред дете, онзи младенец, за който е казано в Знамението, че ще се роди „Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 год. чрез Султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават право да се черкуват на български и да учат на българско четмо и писмо.
А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна
независимост
в целия Варненски край.
Така още едно Знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание.
към текста >>
29.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ставаме в 3-4 часа през нощта в
зависимост
от задачите, които ни предстоят.
Общият Окултен Клас се събираше в сряда в 5 ч. сутринта. Те преминаха през няколко салона и накрая решиха да си построят салон на ул. „Оборище" 14 и с общи усилия той беше простроен, като Общия и Младежкия Клас се прехвърлиха там. През 1927 г., след построяването на салона на „Изгрева" и устройване на селището, Общия Окултен Клас се провеждаше на Изгрева. Ранното сутринно ставане е наша традиция.
Ставаме в 3-4 часа през нощта в
зависимост
от задачите, които ни предстоят.
В 5 часа и във времето, когато наближава изгрева на слънцето ние сме на крак и го очакваме всички строени на поляната в редици. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме клас в сряда за Общия Клас, ние се събираме точно в пет часа в салона и Учителят идва и застава точно в пет часа без една минута на катедрата. Той държи своята беседа и след това отива на поляната, където правим нашите шест упражнения и после играем Паневритмия. Тогава не чакаме изгрева на слънцето, защото сме в клас.
към текста >>
30.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до
моста
в Хаджи шура.
Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата. Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем.
Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до
моста
в Хаджи шура.
Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много.
към текста >>
31.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Създадох обстановка: една хубава
самостоятелна
стая с удобства за писане и натоварих Елена Андреева да препише всички първи копия, които те ми предадоха и да ги препише в четири екземпляра.
А това водеше понякога и до конфликти. И аз като ги взех тези първи копия, първата ми задача беше да се грижа за тях, да ги пазя и да ги съхраня. Разбрах веднага, че едно копие може винаги да бъде загубено. Затова аз организирах веднага преписването на това първо копие след заминаването на Учителя. Когато съобщих на стенографите това мое решение, те се успокоиха и разбраха, че работата все пак ще преминава през техните ръце.
Създадох обстановка: една хубава
самостоятелна
стая с удобства за писане и натоварих Елена Андреева да препише всички първи копия, които те ми предадоха и да ги препише в четири екземпляра.
Значи освен оригинала, който имахме тя ги преписа в още четири екземпляра и плюс оригинала ставаха пет. Тогава аз разпределих тези четири копия в провинцията на верни приятели, които само аз познавах и които отговаряха пред мен, а не пред Братския и Просветен съвет, който имаше тогава. Тези приятели удържаха на думата си и ги запазиха въпреки гоненията, обиските и съдебния процес. До 1980 г. А след това дойде големия погром, за който ще разкажа в отделна глава.
към текста >>
32.
90. НАРЯДИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало
самостоятелна
работа на ученика.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд. С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за месеци и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат.
Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало
самостоятелна
работа на ученика.
По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година.
към текста >>
33.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Намира малки духовни групи, които работят
самостоятелно
, някои са спиритически групи, други религиозни групи, които се подвизават като верующи хора.
С туй започва Неговата проповед пред българския народ. Тази сказка я имаме записана лично от Учителя собственоръчно, защото Той я изпраща после на Пеню Киров, да му каже каква сказка е държал, какви мисли и идеи е развил пред народа. Разбира се сказката се посреща с въодушевление. И от тогава Петър Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология, хиромантия, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа. Така Той пробва идеята на учението и вижда как народа реагира на него при тези Му пътувания по градове и села.
Намира малки духовни групи, които работят
самостоятелно
, някои са спиритически групи, други религиозни групи, които се подвизават като верующи хора.
Всички тези групи Учителят ги посещава, поставя ги във връзка едни с други, обединява ги и полека лека започва да се оформя Братството в България. Така се запознават след време с Айтоската група на Георги Куртев. Те Го приемат с отворени обятия и разбират, че в духовните работи трябва да има ръководител. Той ги упътва в духовния им път. Не може така блуждаещо да се работи.
към текста >>
34.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в
зависимост
дали е развит.
Изначало главно това бяха сказки по френология, наука за черепа. В тези сказки Той демонстрираше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности и всичко. Учителят на някои хора измерваше главите и им правеше френологични карти. Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Тогава Учителят на тези центрове в тази отпечатана карта слагаше оценка, както се слага на един ученик.
Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в
зависимост
дали е развит.
Ако е много добре развит слага отлична оценка. Ако не е развит, тури му 2.Ако никак го няма сложи му единица. По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и възможност за работа в живота. Тъй че даваше упътвания този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение.
към текста >>
35.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната
независимост
, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната
независимост
, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
Учителят обичаше да ходи при баща си. Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата. Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе.
към текста >>
36.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По онова време сестра Мария изнасяше концерти
самостоятелно
във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София.
Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга.
По онова време сестра Мария изнасяше концерти
самостоятелно
във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София.
Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи. При Учителя дойде като готова музикантка. Тя завърши музикалната академия с хубав успех.
към текста >>
37.
158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Толев си водеше записки и в
зависимост
от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса.
Редакторът на това списание беше Иван Толев. Той по професия беше адвокат и бе с големи амбиции за това списание. Боян Боев му сътрудничеше и написа много статии в него. Той посещаваше Учителят, често се срещаше с Него и си водеше бележки. В голяма част от броевете на това списание уводните статии бяха написани от Иван Толев, но те бяха по идеи на Учителя или пък той преразказваше разговора с Учителя по набелязаната тема.
Толев си водеше записки и в
зависимост
от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса.
А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга точка. Така че тези уводни статии са били много интересни за онова време. Жена му също идваше с него и се числяха, че са от Братството. Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа.
към текста >>
38.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов
мост
и отново започват нападки и донесения срещу Него.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов
мост
и отново започват нападки и донесения срещу Него.
Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града.
към текста >>
Начо Петров веднага отива на Лъвов
мост
в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя.
Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града.
Начо Петров веднага отива на Лъвов
мост
в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя.
Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят. Полицаят изважда връзката ключове, отключват и вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправда, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично Директора на полицията. Брат Начо Петров вече се досетил каква е причината и казва на полицая: „Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
към текста >>
39.
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази сграда на „Лъвов
мост
" бе изградена с помощите и средствата на комунистическата партия и беше определена като работнически дом.
" А Методи го съветва: ..За Бога, вслушайте се в думите Му и запомнете какво Ви казва". След няколко месеца на следователя му беше направена засада от комунисти и беше убит. Убиха го като възмездие на своите другари изгорени в огнената пещ на Обществената безопасност. Казваше се Сираков, ако не се лъжа. А сега няколко интересни съвпадения.
Тази сграда на „Лъвов
мост
" бе изградена с помощите и средствата на комунистическата партия и беше определена като работнически дом.
След като бе разтурена комунистическата партия, сградата бе взета и в нея се поместваше Дирекцията на полицията. Значи онези, които построиха сградата бяха изгаряни в подземията на същата сграда. След това дойде един период до 1944 г. когато тази пещ работеше и изгаряше избити противници на властта. След 9.IX.
към текста >>
Ето тези съвпадения са много чудни, защото там е Лъвовият
мост
и пред Обществената безопасност са клекнали два големи лъва изваяни от бронз, които пазят града.
След 9.IX. 1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност. Та в нея всички, които бяха вършили преди това беззакония и издевателства бяха вкарани в същата сграда, за да отговарят. А.дали тази пещ работеше тогава, това знаят само комунистите по онова време. Вие как смятате, работела ли е пак огнената пещ?
Ето тези съвпадения са много чудни, защото там е Лъвовият
мост
и пред Обществената безопасност са клекнали два големи лъва изваяни от бронз, които пазят града.
Тогава по това време там е бил входа на град София. Днес още съществуват както сградата, така и лъвовете. Те още изпълняват онова, за което са били построени. Да пазят града и държавата.
към текста >>
40.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят получи една
самостоятелна
малка стаичка и там живееше.
Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо. Учителят погледна и каза: „Хубаво! " Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството.
Учителят получи една
самостоятелна
малка стаичка и там живееше.
Темелко остави целият си дом на Братството. Общо се хранехме. Имаше стол там. Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните. Брат Боян бе в един плевник.
към текста >>
41.
20.Лудият кон
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Наближават големия завой при
моста
, който е почти на 90 градуса.
Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред. Дърпа брата юздата, но тя не действува. А конят взема все по-голяма скорост, разгорещява се. В това време насред пътя една жена се спряла и връзва обувката си. Конят както се е засилил, прескача жената, тя изпищява, а конят още по-лудо тича нататък.
Наближават големия завой при
моста
, който е почти на 90 градуса.
Вижда братът, че при тази скорост на коня няма да могат да вземат завоя и ще се хвърлят в пропастта. Братът затваря очи и извиква: „Учителю, загивам! ". Разправяше ми по-късно брат Гръблев: „Усетих, че една мощна сила ни хвана, мен и конят и ни пови на завоя. Една сила от светлина, блясък, която ме ослепи. Като отворих очите си, конят си тича направо към казармата.
към текста >>
42.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на
независимостта
на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите".
Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари". „Русия е господарка. Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. "Благословена Русия!
Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на
независимостта
на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите".
Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща. Тогава той е на около 80г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г.
към текста >>
43.
04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на
независимостта
на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г.
след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на
независимостта
на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо.
към текста >>
Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна
независимост
, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество.
д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава.
Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна
независимост
, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество.
Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
44.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така запазихме своята
независимост
.
А на следващия ден излиза от печат една книжка от един владика насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква. А след него други дойдоха и те носеха амвона на хулите на църквата и обществото срещу Учителя. Тодор Стоименов беше привърженик на законността при всяка една власт. Беше онзи, който искаше да се направи устав на Бялото Братство, който устав бе направен, но за наше щастие или нещастие не се одобри от властта. И добре стана така, защото щяхме да попаднем в клопката на организацията и всяка една власт можеше спокойно чрез нейни хора да управлява всяка една организация.
Така запазихме своята
независимост
.
Ние трябваше да останем като Школа. След време външната проекция на Школата бе унищожена с изземването на Изгрева, но ние трябваше да запазим в себе си Вътрешната Школа сътворена от Учителя. Тодорчо беше много слаб и деликатен с обноските си. Представляваше тип на англичанин и на английски лорд. Това се вижда от неговата фотография.
към текста >>
45.
32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А Учителят с голяма любов и с голямо търпение изнесе нашите грешки стигащи понякога до
нетърпимост
.
Който познава Панев-ритмията и е чел за нея знае, че Паневритмията това е общение на човешките души в света на Мъдростта, която е създадена от Виделината. А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова. Нали за това Учителят спря приятелите да не я закачат, защото щяла да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни. Какви ли не истории имаше по наше време? И винаги зад нея стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик.
А Учителят с голяма любов и с голямо търпение изнесе нашите грешки стигащи понякога до
нетърпимост
.
Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на нетърпимостта и прави човека свободен от вътре и от вън. А Свободата е вътрешно качество на Духа!
към текста >>
Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на
нетърпимостта
и прави човека свободен от вътре и от вън.
А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова. Нали за това Учителят спря приятелите да не я закачат, защото щяла да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни. Какви ли не истории имаше по наше време? И винаги зад нея стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик. А Учителят с голяма любов и с голямо търпение изнесе нашите грешки стигащи понякога до нетърпимост.
Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на
нетърпимостта
и прави човека свободен от вътре и от вън.
А Свободата е вътрешно качество на Духа!
към текста >>
46.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Комендантът им дава двама войника да ги придружават до
моста
на реката, долу да ги преведат през
моста
, като кажат паролата, защото
мостът
се охранява, и да ги заведат на шосето за Демир-Хисар.
След малко се вижда светлинка, портата се разтваря се и пред тях застава войник с фенер: „Кои сте? " „Войници сме, загубихме пътя." Влизат в двора -наоколо ниски постройки, в една от тях свети. Питат: „Къде се намираме? " „Тук е военното комендантство на областта. Комендантът още не си е легнал." Докладват на коменданта за задачата, която им е дадена.
Комендантът им дава двама войника да ги придружават до
моста
на реката, долу да ги преведат през
моста
, като кажат паролата, защото
мостът
се охранява, и да ги заведат на шосето за Демир-Хисар.
Войниците ги завеждат до шосето. Тук вече пътят не може да се загуби, пък започва и да се развиделява, дъждът спира. Прощават се с войниците и препускат по шосето. Точно при изгрева на слънцето пристигат на гарата на Демир-Хисар. Гледат, фелдфебела и няколко войника товарят във вагоните имущество и храни.
към текста >>
47.
64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Живееше
самостоятелно
в разрез с обществените норми върху живота.
Когато портрета е бил готов приятелите го виждат и питат Учителя защо е нарисуван със затворени очи. А Той им отговаря: „Не искам да виждам ужасите, които идват върху светът! И затова си затворих очите! " Така остана портрета Му, нарисуван със спуснати клепачи. Борис Георгиев беше своеобразен, свободен художник.
Живееше
самостоятелно
в разрез с обществените норми върху живота.
Беше беден, но честен. Ние сме свидетели, че той премина интересен живот с подходящо и неповторимо творчество на един окултен ученик от Школата на Бялото Братство.
към текста >>
48.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на владиката Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна
независимост
.
И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя с Учителя това нещо. „Е, както той не иска да има взимане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя. Тя е много интересна за всички.
Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на владиката Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна
независимост
.
Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо. Обаче след този случай изведнъж всички го забравят и завесата на забравата пада върху него. Умира сам, изоставен от всички. Тогава се питаха: Защо това се случи? Ние знаехме причината.
към текста >>
49.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Има едно
мостче
прехвърлено върху реката на Царска Бистрица.
Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори. Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината. Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката.
Има едно
мостче
прехвърлено върху реката на Царска Бистрица.
И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора. Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога. Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал. По какво се познава?
към текста >>
50.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като вървим и като се мине
мостчето
при рекичката има полянки.
Понякога там дочаквахме основната група, която трябваше да дойде. Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре. От скалата нагоре има разклонение. Едната пътека е за хижа Ястребец, а другата е за река Царска Бистрица, където имаше прекрасно изворче. От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода.
Като вървим и като се мине
мостчето
при рекичката има полянки.
На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре.
към текста >>
Това
мостче
днес е отбелязано в картата като Велчово
мостче
.
На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре.
Това
мостче
днес е отбелязано в картата като Велчово
мостче
.
До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук!
към текста >>
Край
мостчето
сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала.
Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете.
Край
мостчето
сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала.
Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта.
към текста >>
Това е една чудна поляна непосредствено след
мостчето
.
До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук!
Това е една чудна поляна непосредствено след
мостчето
.
На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно. Като тръгнем нагоре от мостчето гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти. След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката.
към текста >>
Като тръгнем нагоре от
мостчето
гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти.
Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно.
Като тръгнем нагоре от
мостчето
гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти.
След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката. На тази полянка бивало е случай да пренощува цялата група на открито с Учителя. Нямаше още тогава хижа на Мусала. След като излезем след клековете излизахме на високата поляна. Това е преди да излезем на първото езеро.
към текста >>
51.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото
мостче
.
Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя.
По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото
мостче
.
Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя.
към текста >>
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем
самостоятелно
и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала.
и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем
самостоятелно
и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала.
При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала.
към текста >>
52.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По-късно Учителят нареди да се направи един
мост
за по-лесно преминаване на хората и добитъка.
Всички тъгуваха от раздялата. Понякога и Учителят присъствуваше на изпращането. Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем. От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните. Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока.
По-късно Учителят нареди да се направи един
мост
за по-лесно преминаване на хората и добитъка.
Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане. Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата. Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена.
към текста >>
Този
мост
стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане.
Понякога и Учителят присъствуваше на изпращането. Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем. От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните. Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка.
Този
мост
стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане.
Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата. Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове.
към текста >>
Върху този
мост
работихме всички няколко дена.
Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане. Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата.
Върху този
мост
работихме всички няколко дена.
Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни? Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме. Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане.
към текста >>
Когато го завършихме той остана един хубав
мост
за вечни времена.
По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане. Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата. Върху този мост работихме всички няколко дена.
Когато го завършихме той остана един хубав
мост
за вечни времена.
Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни? Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме. Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката.
към текста >>
Моста
го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри.
Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни? Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме. Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката.
Моста
го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри.
През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа. Водата преминаваше през моста между камъните и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината. Но водопадите не се вливат в първото езеро, а минават близо до него и отиват нататък към Говедарската долина.
към текста >>
Водата преминаваше през
моста
между камъните и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината.
Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката. Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри. През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа.
Водата преминаваше през
моста
между камъните и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината.
Но водопадите не се вливат в първото езеро, а минават близо до него и отиват нататък към Говедарската долина.
към текста >>
53.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мостчетата
не можеха да издържат тежестта обаче този човек беше много усърден, беше обикнал Учителя и Братството и изкарваше с удоволствие багажа до където можеше да стигне колата.
Аз не съм виждал досега такъв голям рейс мощен и силен. Дори автобуса можеше да побере до 80 души удобно и хубаво настанени. На покрива му можеше също да се сложи багаж. Тогава всички, които отиваха на Рила, този частен рейс ги изкарваше до Говедарци заедно с багажа им. Пътя до Говедарци беше хубав, но от там беше горски път до Гюлечица, който не бе много удобен за такава голяма и мощна кола.
Мостчетата
не можеха да издържат тежестта обаче този човек беше много усърден, беше обикнал Учителя и Братството и изкарваше с удоволствие багажа до където можеше да стигне колата.
Тя излизаше над горите на село Говедарци. Беше известен шофьор, беше се сприятелил с нас и когато отивахме в Самоков да го търсим, винаги ни поканваше у тях на гости. Той стоварваше багажа до гората. Там идваха власите с конете, а те бяха овчари в планината и пасеха овцете по високите пасища. Имаха по 10-20 коня.
към текста >>
54.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По този начин България щеше да се заличи като
самостоятелна
държава и щеше да влезне в състава на СССР.
Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено. Как така? Ето как. През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република.
По този начин България щеше да се заличи като
самостоятелна
държава и щеше да влезне в състава на СССР.
Но това не стана понеже руснаците поради стратегически съображения отказаха на българските комунисти това предложение. Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка. Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава. Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава? Помислете и си отговорете сами!
към текста >>
55.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но и скалите тука бяха една основна
необходимост
, за да се почувства силата на природата.
Така се пазеха те от неприятелите си. Наистина тука имаше кътчета, които те привличат, канят и казват: „Заповядай, почини си, помисли! " И ако ти е отворена душата можеш да разговаряш с съществата, които живеят тук. При една екскурзия Учителят се загледа в този свят на чудновати форми с тези удобни поляни, заветни, закътани, че можеш да прекараш в самота, а и някоя малка група може да проведе съкровени разговори. Учителят посочи с ръка: „Вижте колко салони имате тук, за всекиго едного по един салон." От тогава приятелите нарекоха това място „Салоните".
Но и скалите тука бяха една основна
необходимост
, за да се почувства силата на природата.
На тези чудесни скали аз изсякох с длето и чук формули, които Учителят е дал. На една от скалите изсякох: „Мирът Божий превъзхожда всяко знание". Над тази формула човек има дълго да мисли. Тя разкрива един дълбок живот, който е скрит в цялата природа и, който особено силно се чувствува тук. Друго правило за ученика изрязано в скалите гласи: „Без страх и без тъмнина с обич и виделина".
към текста >>
56.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който
самостоятелно
събираше материали.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който
самостоятелно
събираше материали.
Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г.
към текста >>
57.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дойде 1957/58 г., започна се финансовата ревизия на Братството, след това дойдоха следователите, излезнаха онези прословути 176 жълтици, скрити от мене в една от морените на Златните
мостове
на Витоша и дойде време някой да издаде на следователите тайната за личните вещи на Учителя.
Той я беше допуснал до себе Си за онази работа, която трябваше да извършва. По-късно братята се разпитаха кой прибра тези неща. Разбра се, че са у Савка и всички се успокоиха. После ми ги предадоха лично на мен и аз ги прибрах. И понеже нямаше къде да ги държа аз ги предадох на Петър Филипов, който ги пази доста години.
Дойде 1957/58 г., започна се финансовата ревизия на Братството, след това дойдоха следователите, излезнаха онези прословути 176 жълтици, скрити от мене в една от морените на Златните
мостове
на Витоша и дойде време някой да издаде на следователите тайната за личните вещи на Учителя.
Когато ги бяха предали на мен за съхранение не се страхуваха от мене, а сега се страхуваха да не би да ги открадна, защото за скритите от мен жълтици се приемаше, че аз съм ги укрил за себе си. А при положение, че имаше протокол, опис за всичко това, тогава обвиненията към мен отпаднаха за лично присвояване. Но ме наклеветиха не чужди, а свои и дойде следователя у дома и ми каза подробно какво знаят за тях. Разбрах че някой от тези доверени „братя" точно ги бе информирал. Аз не отрекох.
към текста >>
58.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в
самостоятелна
килия и да няма никой при мене.
„Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници. Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия. „Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха.
Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в
самостоятелна
килия и да няма никой при мене.
Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят. А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато. А това е първостепенна задача на човека. Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски.
към текста >>
59.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но аз отказах и поисках
самостоятелна
стая - килия.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща килия, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви.
Но аз отказах и поисках
самостоятелна
стая - килия.
Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха. Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите.
към текста >>
Казах им, че ако не ми дадат
самостоятелна
килия няма да работя.
41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК След процеса, след като получих присъдата управата на затвора искаше да ме сложи в обща килия, където бяха други политически затворници по религиозни мотиви. Но аз отказах и поисках самостоятелна стая - килия. Управата на затвора се учуди на това, защото затворниците трудно издържаха сами и търсеха да имат контакт с други човешки същества. Самотата ги смазваше. Те отначало ми отказаха.
Казах им, че ако не ми дадат
самостоятелна
килия няма да работя.
А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв. В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен.
към текста >>
В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях
самостоятелен
.
Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв.
В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях
самостоятелен
.
Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в самостоятелни килии. Беше ги страх от самотата и не можеха да се справят с нея. Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата.
към текста >>
Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в
самостоятелни
килии.
А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв. В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен.
Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в
самостоятелни
килии.
Беше ги страх от самотата и не можеха да се справят с нея. Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата. Така си обясняваха, но нещата бяха от друг порядък.
към текста >>
Ето, какво представлява цената на самотата и цената на
самостоятелната
килия, която избрах по мое собствено желание.
Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата. Така си обясняваха, но нещата бяха от друг порядък. Истината бе, че всички бяхме подложени и трябваше да изтърпиме на силите адови и на преизподнята, на пъкъла.
Ето, какво представлява цената на самотата и цената на
самостоятелната
килия, която избрах по мое собствено желание.
към текста >>
60.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя
мостри
и тук да открият завод за плочи.
Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството. Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших.
После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя
мостри
и тук да открият завод за плочи.
Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури. От тях имаше бели, розови и с различни краски. Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше.
към текста >>
Направих им към 200
мостри
, различни плочки от мрамор.
Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи.
Направих им към 200
мостри
, различни плочки от мрамор.
Те бяха с различни цветове и фигури. От тях имаше бели, розови и с различни краски. Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше. Изпращах редовно мостри на началника на затвора.
към текста >>
Изпращах редовно
мостри
на началника на затвора.
Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури. От тях имаше бели, розови и с различни краски. Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше.
Изпращах редовно
мостри
на началника на затвора.
Той ги хареса. И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците. Обаче софиянци го взеха. А за откриването на този завод аз имам заслуга. Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя.
към текста >>
61.
61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мостът
на Дружбата в гр.
Благодаря на всички. Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят. Ето какво: 1. Културния дом в Русе. 2. Гара Русе-Юг. 3.
Мостът
на Дружбата в гр.
Русе. 4. Държавния университет в София. 5. Резиденция Лозенец. 6. Жилищните блокове на ул. „Стамболийски". 7.
към текста >>
62.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
У вас няма
търпимост
и свобода.
Учителят е с нас. Бялото Братство е с нас. Цялото Небе е с нас. 12. На комунистите казвам: „Ние не сме против строя, който искате да турите и с нищо не ви противодействаме. Но вие ни гоните поради вярата ни.
У вас няма
търпимост
и свобода.
Което говорите е хубаво, но не го изпълнявате. Ние не съдим за човека по приказките, а по делата му. 13. Когато видиш Божията ръка да действува даже и във враговете ти, приветствувай и благодари. Много институти и организации са се създавали за благото на човека. Но всички те са се израждали и са се обръщали против него.
към текста >>
Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и
примиримост
.
И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25.
Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и
примиримост
.
Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме.
към текста >>
Историческата
необходимост
, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване.
Тези противоречия се примиряват само в живота на Цялото. 38. Ученикът може да мине през всички положения. Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39.
Историческата
необходимост
, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване.
Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40.
към текста >>
С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за
веротърпимост
, правда и свобода - не говори истината." 70.
Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира. Той работи и мисли. Може ли да се каже тогава, че той е в затвора? Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право.
С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за
веротърпимост
, правда и свобода - не говори истината." 70.
Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим. Ние сме противоположното на тях, другия полюс. Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп. В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите. 71. Злото е Сила, която е взела погрешна посока.
към текста >>
63.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те ще бъдат като
мост
между Европа и Азия.
Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и Славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на Славянството да заеме своето място в света. Българите са пионери между Славяните. Славяните ще бъдат обединени.
Те ще бъдат като
мост
между Европа и Азия.
Всички Славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на Славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички." Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е ПОБРАТИМЯВАНЕТО на всички народи. Идеята за Братството иде.
към текста >>
64.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше
независимостта
си.
И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли я от азбуката, българите ще изгубят свободата си. През 1945 година се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата "е".
Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше
независимостта
си.
Но накрая остана да съществува като държава поради съвсем други причини. И понеже този небесен знак го има само в азбуката кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил".
към текста >>
65.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Изговаря се двояко като "я" или като „е" в
зависимост
от фонетичните условия.
Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва.
Изговаря се двояко като "я" или като „е" в
зависимост
от фонетичните условия.
Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г.
към текста >>
България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална
зависимост
и държавност.
Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития.
България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална
зависимост
и държавност.
Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов.
към текста >>
66.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово
мостче
".
Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки.
Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово
мостче
".
Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо. След това всички заедно ще отидем до хижа Мусала. Там ще нощуваме и към полунощ ще тръгнем за върха. А после ще сторим това, което се нареди... Както изложи плана на екскурзията, УЧИТЕЛЯТ спря погледа си на мен и каза: - Ще можеш ли сам да се справиш с Паневритмията и с другите песни?
към текста >>
А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово
мостче
".
Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път.
А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово
мостче
".
Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната.
към текста >>
Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото
мосте
".
Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката.
Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото
мосте
".
По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота".
към текста >>
Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото
мосте
", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е.
Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня. Тревожната новина се отрази на пребиваването ни на върха.
Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото
мосте
", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е.
един ден по-рано. Затруднението ми не бе малко, защото вслучай, че на 23 няма автобуса, трябва да се обмисли пренощуването в Боровец на значително голямата група приятели, които бяха вече пристигнали още на 21 вечерта. В духа на единството - старателно поддържано в нашия общ братски живот, задачата за евентуалното пренощуване в Боровец, а и завръщането, трябваше да се реши благоприятно за всички. А ето, че при това затруднено положение, нито можеше да се гарантира общ превоз, нито общо нощуване. Тези мисли заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента на разрешаването на задачата.
към текста >>
" Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото
мосте
".
Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница!
" Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото
мосте
".
Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна.
към текста >>
67.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В такива случаи душата е загърната с мантията на
неузнаваемостта
.
Незримите ръководители на преражданията знаят много добре кога, къде и доколко трябва да се изяви душата. Понякога тя слиза забулена и за околната среда остава непозната. Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание. Видно е, че не всякога условията и възможностите са благоприятни. А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена.
В такива случаи душата е загърната с мантията на
неузнаваемостта
.
На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната. Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви. Ученикът Аверуни дава израз на богата душевност и заслужено узнава от УЧИТЕЛЯ името на своята душа - Амриха! Един ден настъпва нов момент във внимателните стъпки на ученика Аверуни. УЧИТЕЛЯТ открива още едно име - Илрах!
към текста >>
Обедите станаха жизнена
необходимост
, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството.
Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл.
Обедите станаха жизнена
необходимост
, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството.
Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието.
към текста >>
68.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се
мостове
от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата.
Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи.
Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се
мостове
от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата.
Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа.
към текста >>
То се налага по пътя на една жизнена
необходимост
, приета с любов и обич.
Последните санскритски песни на Учителя се изпълняват в полуглас, за да премине в шепот, когато се произнесат общите молитви. Динамиката на деня стихва. Огънят на кладата угасва. Настъпващата нощ зове душите в близки и далечни светове на безмълвието, където съзнанията продължават да градят бъднини. Мълчанието на настъпващата нощ е властно.
То се налага по пътя на една жизнена
необходимост
, приета с любов и обич.
Лагерът заспива. Приспан от единствената песен на вечерния полъх, веселото шумолене на поточета и водопади, или от неритмичния плясък на палатъчните платна, които се разиграват от най-малкия ветрец. Слънчевият ден е преминал в звездна нощ, прелюд към бъдното утро.
към текста >>
69.
І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
... От опит знаехме, че за да подчертае
необходимостта
от по-голяма близост, за да поиска с такава бащинска топлота, почти синовно общуване, УЧИТЕЛЯТ имаше повод - може би не само един, а много.
Вие по-лесно ще ме познаете. По-трудно аз ще ви позная, защото още не сте собственици на съдбата си, не вървите винаги по вашата собствена пътека, не винаги давате израз на собствените мисли и чувства, ставате проводници на родови духове и други невидими същества. Аз трябва да различавам тяхното присъствие и затова е трудна задачата ми. В такива случаи помагам не само на вас, но и на онези обитатели, които живеят, макар и временно, във вас. - Вие елате с мен в домът ми, елате с мен, да възлезем по планинските пътеки, елате и опитайте моето бреме и, ако ви хареса, тръгнете с мен.
... От опит знаехме, че за да подчертае
необходимостта
от по-голяма близост, за да поиска с такава бащинска топлота, почти синовно общуване, УЧИТЕЛЯТ имаше повод - може би не само един, а много.
към текста >>
70.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до
моста
.
Бързо крача и непрестанно мисля за бащинската грижа на УЧИТЕЛЯ. През деня бе посрещнал почти всички гости, бе разговарял с тях. Но между гостите не бе забелязал Олга. А знаеше, че тя ще дойде, че пътува, и че вече е пристигнала. А пътят от гарата до Изгрева не е кратък.
Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до
моста
.
УЧИТЕЛЯТ искаше да посрещне и Олга, да се увери, че е настанена и тогава да се прибере и подготви за следващия ден. Така си мислех и неусетно преминах половината от пътя. Вглеждах се внимателно и още не бях открил фигурата на Олга. Малко след превала, нейде към кантона, забелязах бяла фигура. Не се поколебах, това бе Олга.
към текста >>
71.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената
необходимост
на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената
необходимост
на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>
72.
І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за
необходимост
от място и среда за духовната дейност на школата.
Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня. За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето!
Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за
необходимост
от място и среда за духовната дейност на школата.
Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото. Опитите на така наречените "братски комуни" бяха първа стъпка и приятелите се увериха, че е назрял момента да имат свои места и свой дом за учение и работа.
към текста >>
Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в
необходимостта
от място за учение и работа.
Те нямаха още отношение към живата природа. Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души. Я ми кажи, слънцето изкачва ли се набързо до зенита? Трябваше да спазя този природен закон. И за човешкото съзнание има зазоряване, изгрев, възходящ път към зенит - творчески момент, който оформява процесите в пробудената душа.
Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в
необходимостта
от място за учение и работа.
По-сетне и процеса на учението бе изучен и оформен. Учението не се заключава само в кабинетни занимания, риторични и патетични изказвания, или спорове и всевъзможни разяснения. Учи се не само в клас, но извън класът. Поначало човек учи. Изучава себе си.
към текста >>
Още по-голяма работа е
поносимостта
на свои и чужди страдания.
Изучава живота вътре в себе си и извън, в пространството на природата. Открие ли закономерности в живота вътре и извън себе си - човек стъпва на по-горно стъпало. Така е и с работата. Тя не е само трудово напрежение. Работата е и преживяванията на радости и скърби.
Още по-голяма работа е
поносимостта
на свои и чужди страдания.
Разплитането на кармичните възли е тежък работен процес. Няма човек, който да се похвали, че е изолиран от работния процес на живота. Няма и не може да има на земята същества, освободени от потока на големите и малки страдания. На земята никой не е със скръстени ръце, няма само зрители и безучастни наблюдатели. До един, всеки жител на тази планета е съработник в огромния процес на духовно възраждане - неизбежен работен процес.
към текста >>
73.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра
проводимост
.
Децата поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните. Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия. Както виждате, въпросът с тайната на нестинарските игри е много сложен. Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена.
Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра
проводимост
.
Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически. Не е лесно и просто да се даде ход на известни природни сили от по-висок разряд. Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят. Следователно, изолацията на високите температури и предпазването на тялото от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове. Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост.
към текста >>
Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята
проводимост
.
Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост. Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически. Не е лесно и просто да се даде ход на известни природни сили от по-висок разряд. Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят. Следователно, изолацията на високите температури и предпазването на тялото от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове.
Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята
проводимост
.
Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц. Братът не почака втора покана. Седна на пианото и засвири с пълна сила игрив хороводен мотив, който по-сетне назова - Огненият танц на нестинарите!
към текста >>
74.
І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Значимостта
се определя от доминантата на времето.
15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК Всяко съвремие може да бъде богато и значимо, а може да бъде обикновено и безлично.
Значимостта
се определя от доминантата на времето.
За онзи, който разбира развитието на живота не е трудно да я търси и да я открие. А когато я намери, той дава оценка. Така историците търсят и откриват „златният век" на един народ. Отбележат ли изключителни достижения, те с право считат това време за фар на много времена. Естествено „златният век" е благовремие с определен почерк.
към текста >>
75.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Видимостта
бе прекрасна.
Пътувах в товарна композиция. Откритият вагон, натоварен с аварийни камиони, беше отлично място за оглеждане на редуващите се изгледи. Призори влакът напусна Югославската територия и ние се озовахме в България. Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата.
Видимостта
бе прекрасна.
В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена.
към текста >>
76.
ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той проговори: - Ако това би било открито на човечеството, ако биха знаели за тържеството на Божествения Дух, Който се изявява на
седмострунната
арфа - тези езера, целият циркус и платото на Бъбрека не биха могли да приютят големите множества!...
Единство и хармония. Великото и малкото бяха в едно. Ръката Господня и ръката на ученика се сливаха в тайнството на великото посвещение. Слънчева страница на Божествената Любов! Последният акорд на песента отзвуча.
Той проговори: - Ако това би било открито на човечеството, ако биха знаели за тържеството на Божествения Дух, Който се изявява на
седмострунната
арфа - тези езера, целият циркус и платото на Бъбрека не биха могли да приютят големите множества!...
Но, тогава не би могло да се работи, както сега... а и Вие не бихте били тъй близо до мен. Планът на небето е такъв. Чудни отговори. Вдигнати завеси. Божествено настояще.
към текста >>
77.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Необходимост
, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух.
УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата.
Необходимост
, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух.
Без прераждането е немислима кармичната развръзка. Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел. Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието.
към текста >>
78.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Хармонията на класа е жизнена
необходимост
... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа.
31. БИБЛИЯТА Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума. Една близост, която дава много. Паметни са часовете, в които трябваше да изпълняваме с органиста Мария Тодорова песните, мантрите и мелодиите - прелюд към всяка лекция. Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират.
Хармонията на класа е жизнена
необходимост
... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа.
А всяка изпята песен освежава душата. Всяка песен, изпята с вдъхновение, окриля духа. Само в такава аура съзнанието разбира словото. Ученикът расте. Това радва УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
79.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Допълнителните обяснения винаги са били ценна
необходимост
.
32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА Разговорите с УЧИТЕЛЯ, около топлата бумтяща печка в големия салон, след лекция и гимнастическите упражнения, винаги са били развръзка на много въпроси, повдигнати в клас, или при прочит на книги.
Допълнителните обяснения винаги са били ценна
необходимост
.
А понякога, не само ние поставяхме въпроси, но и Той ни запитваше за онова, което сме научили и разбрали. Ние не всякога отговаряхме както трябва, защото нито имахме познания, нито имаше откъде да се почерпят информации. А когато ни запитваше за току-що изнесената от Него лекция, поискваше да предадем основната мисъл и да споделим впечатленията си, ние отговаряхме не така, както трябва, защото едни от нас не запаметяваха точно и разбрано, а други предаваха със свои думи запаметеното, а имаше приятели добри стенографи, които прочитаха записаното и така отговорът бе достатъчно пълен. Не скривам, че имаше и сравнително добре подготвени в окултизма и религиозната тематика, те обикновено се въздържаха от отговори, но когато отговаряха, трябваше да разберат, че прочетеното в окултната литература е крайно едностранчиво и неосведомено, а пояснението на УЧИТЕЛЯ твърде различно, но истинно. Подобен зимен ден ни събра наново в салона.
към текста >>
80.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Богата е
видимостта
на днешния ден.
А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам. УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за Луната. - Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва. Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък.
Богата е
видимостта
на днешния ден.
Наричам я "лунна видимост". Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо. Ако отидете на Луната, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам. Там видимостта е абсолютна, а тук на земята - относителна. При нас въздухът има определена роля с много задачи.
към текста >>
Наричам я "лунна
видимост
".
Останах да слушам. УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за Луната. - Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва. Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък. Богата е видимостта на днешния ден.
Наричам я "лунна
видимост
".
Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо. Ако отидете на Луната, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам. Там видимостта е абсолютна, а тук на земята - относителна. При нас въздухът има определена роля с много задачи. Въздухът пренася звука и ние се чуваме.
към текста >>
Там
видимостта
е абсолютна, а тук на земята - относителна.
Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък. Богата е видимостта на днешния ден. Наричам я "лунна видимост". Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо. Ако отидете на Луната, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам.
Там
видимостта
е абсолютна, а тук на земята - относителна.
При нас въздухът има определена роля с много задачи. Въздухът пренася звука и ние се чуваме. Но на Луната подобен разговор не може да се води. Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът. С една реч, там нито може да се говори, нито има кой да ни чуе.
към текста >>
81.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен
самостоятелен
концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен
самостоятелен
концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята
значимост
като светило.
Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята
значимост
като светило.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
към текста >>
82.
ІІІ.69. ПРОБУДЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЗНАНИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Те блещукат, или светят, в
зависимост
от светлината си." Ние спряхме и се гледаме.
Трябваше да слезем в село Симеоново. Беше хубава лятна вечер. Долу града светеше със запалените си електрически крушки от уличното осветление и мъждукаха с малките си светлинки прозорците на софийските къщи. Една сестра възкликна: „Вижте, Учителю, каква хубава картина. Долу града блещука като светулки." Той се спря, загледа се и каза: „Ето така представляват пробудените Човешки съзнания, погледнато от Невидимия свят.
Те блещукат, или светят, в
зависимост
от светлината си." Ние спряхме и се гледаме.
„Ама така ли изглеждат нашите глави, Учителю? " „Така изглеждат не главите ви, а светлината от вашето съзнание. Но само когато човек се пробуди за Бога, може съзнанието му да отделя светлина. И по степента на светлината, която той отделя от съзнанието си, може да се съди за неговото духовно развитие и за силата на ума му." Ние сме застанали и гледаме долу ту големите лампи на уличното осветление, които светят, ту онези светлинки, които едва блещукат. Правим сравнение.
към текста >>
83.
ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
" „Не мога
самостоятелно
.
Всички пяхме с вдъхновение. Пеех и аз. Тази песен подсказва за хубава басова линия. Аз сполучливо я импровизирах. След последния акорд Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше?
" „Не мога
самостоятелно
.
В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента. Този момент споделям, за да се види как се музицираше. Някои от вас може да направи този опит и да изпълни по същия начин тази песен.
към текста >>
84.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Именно това налага
необходимостта
от ползването на магнетофонни записи.
Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия. През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи. Това е едно улеснение за пожелалите да играят паневритмичните упражнения. За отбелязване е, магнетофонният запис е по-практичен за целта, отколкото изпълнението на двама или трима цигулари, които трудно могат да се явяват през целия сезон. Ако от музикантите отсъства някой, качеството на изпълнението значително се влошава, което от своя страна се отразява и на кръга от играещите.
Именно това налага
необходимостта
от ползването на магнетофонни записи.
Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм.
към текста >>
Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ
необходимостта
, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас.
Но и при най-доброто съчетание от изпълнители подобен запис ще звучи бледо и незадоволително. На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп.
Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ
необходимостта
, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас.
Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно.
към текста >>
Неотменна
необходимост
при всички случаи е справката със зафиксираните темпа.
Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма. От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция. Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден. Изводът от въпросния опит засяга всички изпълнители на Паневритмията, било на „живо", било при магнетофонен запис.
Неотменна
необходимост
при всички случаи е справката със зафиксираните темпа.
Още няколко думи по отношение на бъдещите магнетофонни записи. Освен споделените по-горе изисквания да се има предвид, че не са за предпочитане нито „случайни записи", нито „случайни хрумвания" на неподготвени инструменталисти. Паневритмията е свещен предмет от висок разред в Школата на Учителя и всички ученици и привърженици трябва да се отнасят сериозно и задълбочено към нейните музикални мотиви и ритмични движения. Не са за препоръка записите с недобри и некачествени магнетофони, които много често имат ограничен обхват на звуци. Едни от тях не долавят добре ниските тонове, а други не се справят с по-високите, а трети имат недобра центровка и са с лоши оборотни възможности.
към текста >>
85.
3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Признава се на територията на Рим град Ватикан за
самостоятелна
държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия.
"Доволни ли сте? " - казва владиката Стефан на присъстващите. Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия.
Признава се на територията на Рим град Ватикан за
самостоятелна
държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия.
Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г. за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий.
към текста >>
86.
4.25. Опасни истини
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Това беше
необходимост
за нашия път и ние осъзнавахме това.
Ние знаехме от опит, че Учителят понякога казва много строги и силни думи. Тогава се обръщаше към стенографите и казваше: „Да не се записва това! " И те не го записваха. Слушахме и го запомняхме. Беше опасно да се слуша, а камо ли, да се записва.
Това беше
необходимост
за нашия път и ние осъзнавахме това.
Имаше екскурзия на Мусала и там, високо в планината, Учителят казваше неща, на които не позволяваше да се записват. Това бяха Истини от един друг свят, високо стоящ над нас и идеите на този свят, ако се записваха, то се омърсяваха от нашите съзнания и се получаваше дисхармония в този свят. Затова Учителят спазваше чистотата на тези светове и съхраняваше нашите души да не се опетнят от несъвършенството на възприемането на светлината в нашето съзнание. А тази светлина идваше от идеите на този високо организиран свят. Затова Учителят пазеше чистотата на онзи висок идеен свят, така и пазеше нашите съзнания - да не опорочим тези идеи с нашето несъвършенство.
към текста >>
87.
4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
А Той огорчен каза: „Една Паневритмия не искаха да приложат." И махна с ръка с такова голямо огорчение и в жеста Му имаше
решимост
, че се сбогува с нещо, и че се отърсва от нещо.
Така, както може да се случи само в България. Тук винаги нещата протичат по един и същ начин. Сваля се една Божествена идея, започва да се реализира със съгласието на Учителя, след това се намесват сили, противни на Делото на Учителя, накрая намират свои проводници и служители, и всичко се проваля по средата. И накрая остава едно голямо нищо. Като разбрах всичко това, аз отивам при Учителя и Му съобщавам за провала.
А Той огорчен каза: „Една Паневритмия не искаха да приложат." И махна с ръка с такова голямо огорчение и в жеста Му имаше
решимост
, че се сбогува с нещо, и че се отърсва от нещо.
Какво беше това нещо, вие можете да го проучите от разказите на онези, които взеха участие в несполучливият опит, да се приложи Паневритмията. Онези, които попречиха, макар че бяха служители на други сили, те произлизаха от този народ и затова този народ ще носи последствията си за това, че се противопостави за прилагане на Паневритмията в българските училища. Един от тези, които не приложи и попречи да се приложи в училищата Паневритмията, бе Борис Цолов. Той имаше голям пост и имаше власт и беше обещал да я приложи. Но не удържа на обещанието си.
към текста >>
88.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Там видяхме, че беше разрушен
моста
на река Нишава, за да се попречи на влаковете да минават и да се движат към Македония.
А там са нахвърлени избити български войници от сръбските партизани, натоварени във влака, за да ги донесат в София и тук да ги погребват. Брат ми, като видя всичко това, каза: „Втасахме я сега." Нямаше как, качихме се на влака. Той беше пълен с войници. Само един вагон беше определен за граждани. Стигнахме до Цариброд.
Там видяхме, че беше разрушен
моста
на река Нишава, за да се попречи на влаковете да минават и да се движат към Македония.
Слязохме от влака. Гледаме - широка река. Бяха сложили камъни, а върху камъните дъски и по тях трябваше да се премине от единия край на реката до другия. Аз държах в едната си ръка куфарче, а в другата - чанта. Седя и се чудя: „Боже, как ще премина сега тази река?
към текста >>
89.
5.40. Закон за изобилието
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Имаше една местност, която наричаха Божият
мост
.
40. Закон за изобилието Отидохме с учениците в съседно село на екскурзия.
Имаше една местност, която наричаха Божият
мост
.
Това беше една тънка ивица земя над една пропаст. Аз съм с моя клас. През време на почивката аз чета беседа от Учителя. А две ученички стоят отстрани на пост, но едновременно слушат беседата. Като седнахме на обяд, дойде при нас едно момче, ученик от друга паралелка.
към текста >>
90.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
По характер беше много чувствителна, крайно
самостоятелна
, упорита, с изискана интелигентност.
Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа. Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език. Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици.
По характер беше много чувствителна, крайно
самостоятелна
, упорита, с изискана интелигентност.
Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен.
към текста >>
Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само
необходимост
, но и една велика загадка.
Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен.
Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само
необходимост
, но и една велика загадка.
Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа. Винаги Учителят пред мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина. Тя отиде в Холандия с една много голяма задача, с едно поръчение от Учителя и носеше писмо от Него.
към текста >>
То търсеше онази функционална
зависимост
между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота.
Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
То търсеше онази функционална
зависимост
между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота.
Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя.
към текста >>
91.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа
зависимост
, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал.
Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя.
Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа
зависимост
, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал.
Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния свят. Този двоен изпит, от една страна - към вътрешния живот на школата - и към външното обществено мнение, даде своите отражения. Наистина на другия ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му". След тази реплика всички се разотидоха, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши. Това беше Неговият мълчалив отговор.
към текста >>
92.
6.21. Пътят на посвещението
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той стана един
мост
и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения.
Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор. Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България. Гръблашев написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях. Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите.
Той стана един
мост
и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения.
Розенкройцерите работят повече в скрит кръг. Тази окултна литература, която западните окултисти са написали именно под знака на самосъзнанието, т. е. за лично издигане и благоденствие - упражни силно влияние върху Михаил, който почти беше обсебил всички преводи на нейния съпруг. Освен това, тя имаше една дъщеря, която изразяваше типа на астралната жена - висока, стройна, с големи очи и изразително лице, с изящно изваяни ръце. Учителят още отначало ме предупреди да бъда внимателен, защото астралната жена е като змия, която може да изсмучи жизнените сокове на човека.
към текста >>
93.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят, търсейки нови езикови форми, които не само да не напомнят вековните религиозни заблуждения, но същевременно и да изразят тази велика функционална планетна, Слънчева и Космична
зависимост
, между обществените и природни явления на нашата малка планета.
Действително, за в бъдеще, при новите разбирания на човечеството, народите, обществата, хората и всички живи форми са под ръководството на тяхното развитие, на тези мощни сили. Тези мощни сили няма да бъдат вече обличани в остарелите религиозни форми, но те ще бъдат схванати като космични сили, които са въплътени в огромните слънчеви системи в нашия космос. Същевременно те имат своите проекции в човешкото общество, изразени като качество, интелектуални способности и волеви сили. Тези сили вън и вътре се регулират от законите на Живата Разумна Природа, а законите се направляват от принципите в Битието. Всички тези въпроси ще бъдат предмет на новата наука, която ще бъде разработена в предстоящата култура.
Учителят, търсейки нови езикови форми, които не само да не напомнят вековните религиозни заблуждения, но същевременно и да изразят тази велика функционална планетна, Слънчева и Космична
зависимост
, между обществените и природни явления на нашата малка планета.
И по-нататък Учителят продължава: „Всички тия братя, които работят, са от 7 йерархии, от 7 категории. Едни от тях принадлежат на Любовта. Наричат се „Братя на Любовта". Други - на мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта". Те принадлежат на науката и изкуството.
към текста >>
Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална
зависимост
между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос.
Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание.
Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална
зависимост
между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос.
Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните. Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор. Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1. Материята е кондензирана механическа енергия. 2.
към текста >>
94.
6.25. Змията ментора
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Този човек, който искаше за отечеството си свобода и
независимост
от Англия, играеше колосална роля не само със своя живот, не само със своите аскетически и монашески тежнения, но беше истински борец.
Понеже в Школата на Учителя влизаха хора от разни култури, различни индивидуалности, по различни начини устроени, носещи в себе си представи от различни Школи, затова всичко трябва да се приема с резерви, критичност и предпазливост. Иначе можем да завещаем на поколенията неща, които нямат нито правдивост, нито автентичност. Георги Радев преведе и автобиографията на Ганди. Учителят за Ганди имаше високо мнение. Този човек, който беше не само висок идеалист, но и практически живееше със своите идеали.
Този човек, който искаше за отечеството си свобода и
независимост
от Англия, играеше колосална роля не само със своя живот, не само със своите аскетически и монашески тежнения, но беше истински борец.
Той беше мъченик на една голяма идея за освобождаването на Индия. Тази книга навремето изигра своята роля. Учителят каза за Ганди така: „Ако имах още един ученик като Ганди, бих обърнал света."
към текста >>
95.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят виждаше нещата и говореше с алюзии, за да има човек
самостоятелна
мисъл.
Тогава трамвая обикаляше около черквата. Огледа трамвая и каза: „Този трамвай и туй електричество, което се върти около тази черква, не е за хубаво." Много пъти го е казвал и си го записах. Когато стана атентата в „Св. Неделя" през 1925 г. и същата черква хвръкна във въздуха, това никак не ме изненада.
Учителят виждаше нещата и говореше с алюзии, за да има човек
самостоятелна
мисъл.
Учителят каза веднъж така: „Пътят към Бога ще го направят учените хора." Значи не духовните хора, не разните там окултисти и тем подобни, дори не и света, а ще го проправят учените хора. Зад салона на Изгрева, противниците на Учителя лепнаха една бирария - кръчма. Най-напред беше на един югославянин, а после някакви българи я купиха. Трябваше да се яви светът на контрастите. Винаги при голямото Добро идва и голямото Зло.
към текста >>
96.
6.33. Третият приятел
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той искаше да направи онази висша хармония, да хвърли онзи идеен
мост
, между мистичното съзнание и съзнанието на окултиста.
Наистина тези трима мои приятели, чрез които Учителят чертаеше трите велики творчески вълни в школата, представляваха три колективни течения, или фигуративно казано - животът на трима адепти. Първият -Георги Марков, даваше израз на онази поетичност и мистичност, свързани с дълбочините на Звездното небе. Той беше олицетворение на онзи копнеж за нов живот, за един свят, където любовта, хармонията и красотата ще царуват. Напротив, вторият ми приятел - Георги Радев имаше чертите на онзи адепт, който чрез силата на своя ум искаше да проникне във формите на живота, да разбере законите в светлината на великата Мъдрост на Учителя. Докато третият - Кузман Кузманов, носеше съзнанието на онзи, който има силно повишено социално чувство и трезвен реалистичен поглед за нещата, той непрекъснато търсеше връзката между мистичния Ориент и рационалистичния Запад.
Той искаше да направи онази висша хармония, да хвърли онзи идеен
мост
, между мистичното съзнание и съзнанието на окултиста.
Той искаше да види Звездното Небе, изразено в народите, в обществата и човеците. Той знаеше, от Учителя, че на земята слизат три вида души: едните, които идват на земята за изкупление и техният път е пътя на Любовта. Вторите идват за усъвършенстване, те следват пътя на Мъдростта и третата верига души, които идват да помагат на човечеството, тези души следват пътя на Истината. Съзнанието на Кузман Кузманов беше разрешило задачите на сърцето и задачите на ума, но сега идва най-трудната задача - да се хармонизират качествата и добродетелите на сърцето със способностите на ума. Това ще рече, душата да дойде до онзи мистичен брак, при който ще протекат разумните сили на волята; в тази хармония именно ще се прояви Учителят чрез своята пълнота.
към текста >>
97.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална
зависимост
между планетите, слънцата и слънчевите системи.
Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос.
До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална
зависимост
между планетите, слънцата и слънчевите системи.
Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност.
към текста >>
Кузман, по пътя на философското мислене, схвана дълбоката мисъл, че Учителят иде да хвърли
мост
между двете философски, самоотричащи се схващания - от една страна идеализма, а от друга - материализма.
Какви бяха ръкописите на Кузман? Те бяха едни тефтерчета. Той беше много надарен и като художник и обичаше да рисува. Същевременно идеите, които му минаваха през главата той само ги отбелязваше. Той беше написал една голяма работа: „Връзката между Ориента и Запада".
Кузман, по пътя на философското мислене, схвана дълбоката мисъл, че Учителят иде да хвърли
мост
между двете философски, самоотричащи се схващания - от една страна идеализма, а от друга - материализма.
Тези две схващания са стари, колкото е стар света. Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат. Тези допирни точки в най-широки линии се хармонизират. Материализмът дойде до една идея, че материята е безгранична и непрекъснато преминава от едно състояние в друго. Школата на идеалистите също така приема, че Духът е безграничен.
към текста >>
Следователно идеята, която Учителят хвърля като
мост
между тези две противоположности - е Космичното начало, което има за атрибут безкрайността.
Тези две схващания са стари, колкото е стар света. Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат. Тези допирни точки в най-широки линии се хармонизират. Материализмът дойде до една идея, че материята е безгранична и непрекъснато преминава от едно състояние в друго. Школата на идеалистите също така приема, че Духът е безграничен.
Следователно идеята, която Учителят хвърля като
мост
между тези две противоположности - е Космичното начало, което има за атрибут безкрайността.
Само този мост може да създаде условие за така желания мир между народите в цялото човечество. Действително за първи път в човешката история така могъщо израства в международните отношения тази мощна идея - Мирът, която може да бъде стимул и гаранция за обединяване на всичките народи в едно цяло. Това обединение ще създаде условие за идването на новата култура, която от себе си ще създаде необходимите условия за раждане на новата раса - расата на учениците, расата на синовете Божии. В този миниатюр Учителят търпеливо изработваше чертите на новия човек, който ще има вътре в себе си тази велика хармония между неговото емоционално, интелектуално и волево съзнание. Този човек ще бъде отражение на тази космична пълнота, която Учителят донесе на човечеството.
към текста >>
Само този
мост
може да създаде условие за така желания мир между народите в цялото човечество.
Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат. Тези допирни точки в най-широки линии се хармонизират. Материализмът дойде до една идея, че материята е безгранична и непрекъснато преминава от едно състояние в друго. Школата на идеалистите също така приема, че Духът е безграничен. Следователно идеята, която Учителят хвърля като мост между тези две противоположности - е Космичното начало, което има за атрибут безкрайността.
Само този
мост
може да създаде условие за така желания мир между народите в цялото човечество.
Действително за първи път в човешката история така могъщо израства в международните отношения тази мощна идея - Мирът, която може да бъде стимул и гаранция за обединяване на всичките народи в едно цяло. Това обединение ще създаде условие за идването на новата култура, която от себе си ще създаде необходимите условия за раждане на новата раса - расата на учениците, расата на синовете Божии. В този миниатюр Учителят търпеливо изработваше чертите на новия човек, който ще има вътре в себе си тази велика хармония между неговото емоционално, интелектуално и волево съзнание. Този човек ще бъде отражение на тази космична пълнота, която Учителят донесе на човечеството.
към текста >>
98.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя получи своята
независимост
след 1945 г.
Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина". Учителят имаше особено разположение към Блаватска. Виждаше в нейно лице един смел човек, един пионер, който действително слага началото на едно движение в най-материалния век. Впоследствие аз влезнах във връзка с Рене Генон, един виден западен окултист и той бе написал, че причина за издигането на Кришна Мурти и опитите на теософите да го направят Христос е един политически акт на „Интелижанс сервиз", на английските тайни служби, за да могат по пътя на мистиката да държат индийския народ в робство, като им създадат един Миров Учител. Тогава Индия бе английска колония.
Тя получи своята
независимост
след 1945 г.
Теософията в България. Теософите у нас бяха интелигентни хора, със знание. Но по отношение на Учителя не бяха ориентирани и не взеха правилно решение към Него. Отхвърлиха го. Не можаха да оценят Учителя.
към текста >>
99.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна
необходимост
, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо.
Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна
необходимост
, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>
100.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма
необходимост
за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство.
По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше.
Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма
необходимост
за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство.
Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г.
към текста >>
НАГОРЕ