НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
162
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към
самостоятелност
.
Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г.
/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към
самостоятелност
.
На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
към текста >>
в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на
самостоятелна
община, присъединена към Българската църква.
Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г. /обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г.
в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на
самостоятелна
община, присъединена към Българската църква.
Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по
необходимост
и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.
И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по
необходимост
и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.
Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ".
към текста >>
взема дейно участие в борбата за църковна
независимост
.
По това време в селото поп е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата. През 1857-1859 г. Константин се установява във Варна. През 1859 г. за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г.
взема дейно участие в борбата за църковна
независимост
.
След идването на руския вицеконсул Александър Рачински във Варна се чувства раздвижване на тягостната атмосфера. Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка зависимост. Рачински идва в края на 1859 г. Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с борбите на българския народ. Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К.
към текста >>
Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка
зависимост
.
Константин се установява във Варна. През 1859 г. за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г. взема дейно участие в борбата за църковна независимост. След идването на руския вицеконсул Александър Рачински във Варна се чувства раздвижване на тягостната атмосфера.
Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка
зависимост
.
Рачински идва в края на 1859 г. Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с борбите на българския народ. Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К. Дъновски и с други видни български патриоти. С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна
независимост
.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя Учителя Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден), в село Хадърча, днес Николаевка, област Варна. Той е 3-то дете на свещеника Константин Дъновски и на Добра Георгиева.
Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна
независимост
.
Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна. За раждането на Петър Дънов, бъдещия Учител и за ранното му детство, може да се прочете в: 1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство, от книгата "Младия Петър Дънов" 2. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски3.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата
приложимост
„във всички взаимоотношения на живота".
Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72). Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя". В началото на втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие.
Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата
приложимост
„във всички взаимоотношения на живота".
На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие". Трето - Божественият дух на християнството прониква в дълбините на човешката душа и дава живот на човешкия дух. Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот". Тази втора част би заслужавала да се разработи повече, тъй като готите, а чрез тях и всички германски племена, споменати в есето, с изключение на франките, са били приобщени към арианското християнство. Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването на тази т.нар.
към текста >>
5.
Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'
, 1896 г.
Това е книга, която разглежда въпроси с общочовешка
значимост
и е предназначена за широк кръг читатели.
Учителя издава книгата "Науката и възпитанието" Първото издание на "Науката и възпитанието" е издадена във Варна, Печатница на К. Николов, 1896, 80 с.
Това е книга, която разглежда въпроси с общочовешка
значимост
и е предназначена за широк кръг читатели.
Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (1900-1944), ученик на Учителя излиза през 1949 г., Печатница „Житно зърно”.
към текста >>
6.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Водител е на борбите за църковна
независимост
във Варненския край.
е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г. в долния етаж на българското училище, построено в 1862г.
Водител е на борбите за църковна
независимост
във Варненския край.
Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума.
към текста >>
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната
независимост
, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната
независимост
, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
към текста >>
Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна
независимост
в целия Варненски край.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо.
Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна
независимост
в целия Варненски край.
Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание.
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на
независимостта
на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**.
С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.” През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум.
По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на
независимостта
на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**.
Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров. На 16 юни 1900 г. той му пише:
към текста >>
8.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Девня, при
моста
на жп линията за Варна.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
Девня, при
моста
на жп линията за Варна.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г.
към текста >>
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална
независимост
.
Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална
независимост
.
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
към текста >>
9.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Девня, при
моста
на жп линията за Варна.
Биография - Тодор Стоименов Откъс от биографията, в която се споменава за това събитие: На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
Девня, при
моста
на жп линията за Варна.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г.
към текста >>
Девня, при
моста
на жп линията за Варна.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
Девня, при
моста
на жп линията за Варна.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г.
към текста >>
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална
независимост
.
Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална
независимост
.
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по
необходимост
става едно отклонение от симетрията на развитието.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по
необходимост
става едно отклонение от симетрията на развитието.
Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления. Текстове и документи от Учителя „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>
12.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>
13.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>
14.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>
15.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда
мостът
, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>
16.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...
, 02.1902 г.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия
мост
- една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия
мост
- една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина.
към текста >>
17.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
С правда ще се утвърдиш.“ На
самостоятелен
ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
– Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си?
С правда ще се утвърдиш.“ На
самостоятелен
ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
към текста >>
18.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
С правда ще се утвърдиш.“ На
самостоятелен
ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
– Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си?
С правда ще се утвърдиш.“ На
самостоятелен
ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
С правда ще се утвърдиш.“ На
самостоятелен
ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
– Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си?
С правда ще се утвърдиш.“ На
самостоятелен
ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 29.01.1904 г.
Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и
самостоятелен
пред Господа и да се обръща за помощ към Него.
Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя.
Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и
самостоятелен
пред Господа и да се обръща за помощ към Него.
Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 10.09.1904 г.
Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са
необходимости
.
1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер.
Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са
необходимости
.
Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст.
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
, 14.08.1906 г.
Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния
мост
не ставай, за хляб не се продавай".Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си.
Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния
мост
не ставай, за хляб не се продавай".Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов - бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз.
към текста >>
23.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при
моста
на жп.
6. На 19-годишна възраст, 1887 г. бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба през 1890 г. 7. На 27-годишна възраст, 1895 г. встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа – дух-скиталец, който молел за помощ. 8. На 32-годишна възраст, 1900 г, на 23 юли, неделя, 5 ч.
сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при
моста
на жп.
линия край гр. Варна – от Учителя, наречен г-н Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, 1903-1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина.
към текста >>
24.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 18 август - неделя.
, 18.08.1907 г.
Постенето е една
необходимост
за уякчаване на волята.
През него ден няма да се яде нищо готвено. Никого да не задължавате да ви готви през този ден, но ако има нещо сготвено през този ден, без да сте искали вие, можете да ядете, стига да бъде растителна храна. И като не задължавате никого да ви слугува, Господ ще ви помага, когато, ако ви слугуват хората, лишавате се от помощта на Небето.В 3,30 ч. подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов се обърна към Анастасия д-р Железкова, на която пред всинца каза:Всички неща, които ви спъват, да ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас.
Постенето е една
необходимост
за уякчаване на волята.
Това, което се иска от вас, е за ваше добро – умствено, физическо и духовно.Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави:Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последният петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и стоплено вино, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай. Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив – това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло.И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година.
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Противоположностите на живота да ви не смущават, те са една
необходимост
в настоящия развой на природата.
Те са основните тонове на живота. Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща. Наблюдавайте, опитвайте и сравнявайте - това са първите правила, без които Истината не може да се разбере. Черпете знание и Мъдрост от всичко. Вървете полека от простите проявления на природата към сложните.
Противоположностите на живота да ви не смущават, те са една
необходимост
в настоящия развой на природата.
Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата. Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята.
към текста >>
26.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и
необходимостта
да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин.
(Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му. Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея.
Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и
необходимостта
да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин.
Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир. Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне живота на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в живота на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен.
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 21.03.1911 г.
Първата
необходимост
е преобразованието на сърцето.
При развитието на душата трябва да се урегулират двата полюса на човешкото Битие. Това са сърцето и умът. Сърцето трябва да стане чисто, а умът светъл. Само тогава животът може да добие своя вътрешен смисъл. Всички добри и лоши зародиши се гнездят в сърцето и от там започват своето нашествие в държавата на человека.
Първата
необходимост
е преобразованието на сърцето.
Добрите чувства, светлите мисли това са носители на человешкото спасение. Те са вестители на Божията благост и милост към онези, които го търсят с всичката си душа. Когато ме потърсите с всичкото си сърдце, ще ме намерите, казва пророкът. И казва Господ, ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото попросите, ще ви бъде. Животът е едно велико училище и всичките неща в тоя свят са принадлежности на това училище, в което служат за упътвание на учащите ся в него.
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 21.06.1911 г.
Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна
необходимост
за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото.
Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора.
Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна
необходимост
за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото.
Ваш верен П. К. Дънов Адресът: К. Иларионов (запасен капитан) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>
29.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Но и ако стане
мост
на всекиго, тогава пак
— Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място. Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка. А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. — В любовта няма врагове.
Но и ако стане
мост
на всекиго, тогава пак
човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото на другите. Гдето любовта царува, там дяволът не идва, а любовта липсва ли, дяволът я замества. — Важният въпрос е дали ние можем да бъдем жетвари и да помагаме един на друг.
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1914 г.
Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам
необходимост
.Молихме се с „Добрата молитва" на колене, изпяхме „Тебе поем" и в 11 и половина часа събранието се преустанови за З и половина подир обед.В 3 часа насядахме в салона около масите и Учителят ни продиктува следната Лозинка:Първо: За прославлението и осветлението името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и вярващите и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който издига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят.Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.Трето: За изпълнение волята на Господа Бога нашего на Земята както е горе на Небето между светлите ангелски ликове и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички едно тяло и един дух и да се въдвори ред и съзвучие и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и на Неговите дела и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си.
Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате. Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете къде искате да бъдете; где иска именно вашата майка да ви тури. Искам да се освободите от всички лоши привички и като узнаете отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна.Днес ще се започне нашето бдение от 5 часа до 7, а утре от 12-ого, вторник, от 5 часа сутринта до 9 - по трима. Който иска да пита нещо, да запише въпроса си и го даде. Аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава.
Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам
необходимост
.Молихме се с „Добрата молитва" на колене, изпяхме „Тебе поем" и в 11 и половина часа събранието се преустанови за З и половина подир обед.В 3 часа насядахме в салона около масите и Учителят ни продиктува следната Лозинка:Първо: За прославлението и осветлението името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и вярващите и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който издига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят.Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.Трето: За изпълнение волята на Господа Бога нашего на Земята както е горе на Небето между светлите ангелски ликове и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички едно тяло и един дух и да се въдвори ред и съзвучие и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и на Неговите дела и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си.
Да се даде живот, здраве и дългоденствие на всички, които Нему уповават и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости, да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име, да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот, да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота. Да изцели всички наши страдащи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях заедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето.Амин.- Тези са основните точки, върху които можем да градим. Всеки ден и час, който вие ще си изберете, но предпочитателно е сутрин, ще четете тази „Лозинка", било само първата й част, било втората, било само третата, па било и трите наедно. Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората - на обед и третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата.
към текста >>
31.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една
необходимост
за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една
необходимост
за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
към текста >>
32.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Това се явява една
необходимост
за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна.
Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас.
Това се явява една
необходимост
за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна.
А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Христо Тончев, София
, 2.06.1915 г.
В случай, че стане мобилизация, приятелите ще се съобразят с
необходимостта
на условията.
София, 2. VI. 1915 г. Люб. Хр. Тончев, Получих вашето писмо. Ний ще дадем упътване.
В случай, че стане мобилизация, приятелите ще се съобразят с
необходимостта
на условията.
Духовно ще изпълняват наряда, без да прибягват до буквата на нещата. Госпожата ви може да се ползва от вашата книжка засега. Прочетете 133 псалом и всичко ще се уреди. Има известни съвпадения в живота, които съдействуват за добро. Положителната и разумна вяра всякога дава мир и спокойствие на душата.
към текста >>
34.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Първата или втората година трябва да започне
самостоятелно
да работи.
Някой казва: „Аз не искам да слугувам на еди-кого си." И при все това слугува. Тъй че слугуването не е в наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитност. И духовният живот, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити, те очакват. Едно дете може да чака от майка си от 3 до 9 месеца, но на 2 години като стане, малкото дете не е паразит.
Първата или втората година трябва да започне
самостоятелно
да работи.
И в духовния живот е същото.Трудолюбие се иска от вас. И когато работим по този път, да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той не отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички тук, които присъствувате, сте изложени на големи опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, призовават името Божие.
към текста >>
35.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една
необходимост
, по един дълг в мене.
Първата мисъл е да измените вашата форма и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. Ама ще кажете: „Това тяло е изгнило." То ще ви трябва за бъдеще. Вие сега създавате това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми.Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази среща произтича от мене, тя произтича от Бога. от невидимия свят.
Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една
необходимост
, по един дълг в мене.
И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвала за мене, а е един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползуват, поне да се ползува Бог и аз. И то е една печалба. Трябва да работим за славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа.
към текста >>
36.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Ние сме имали вече един отлив и сега по
необходимост
на закона ще имаме прилив.
Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете ги в затвора." Обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати.Сега Христос не може да бъде разпнат. Знаете ли защо? В 24 часа два отлива не може да станат. Може да стане един отлив и след това ще настане прилив.
Ние сме имали вече един отлив и сега по
необходимост
на закона ще имаме прилив.
Няма никоя сила, която може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък на нещата в умовете и сърцата на всички хора и ще ги преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която ще тури малко вода и ще замаже къщата.Сега засега се образува тази каша от вар. Сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба на духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слее и ще се посее Божествен зародиш за нова култура.
към текста >>
Тези закони вече идват по тази
необходимост
, че два пъти не може да се разпъва Христос.
Ще бъдете живи да видите туй. (Всички се обаждат: - Амин.) Ще го видите, дали от тоз свят или от другия, светът е един (Смях.) Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата светлина.Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива мудни работи и ум. Ще приличат на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно.
Тези закони вече идват по тази
необходимост
, че два пъти не може да се разпъва Христос.
Веднъж разпнат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар, да ни слушат. Око за око, зъб за зъб - за тях е туй, а за нас друго - любов за любов.
към текста >>
37.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Неговата книжарница станала една
необходимост
за тях.
От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя.
Неговата книжарница станала една
необходимост
за тях.
Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа.
към текста >>
38.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за
самостойното
съществуване на душата.
И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос.
И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за
самостойното
съществуване на душата.
Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване.
към текста >>
В
зависимост
оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава.
Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
В
зависимост
оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава.
Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
към текста >>
Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като
самостоятелен
работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за
самостойното
съществуване на душата).
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога!
Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като
самостоятелен
работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за
самостойното
съществуване на душата).
15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр. 6 (12.IV.1926 г.), стр. 1-2 ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО (Отговор на атеистичните изявления на г-на Ст. Консулова)
към текста >>
Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като
самостоятелен
работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството.
И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога!
Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като
самостоятелен
работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството.
II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо.
към текста >>
То се различава от всичките части на всемира, от всичките сили на природата, със своята самовластна и
самостоятелна
духовност.
Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество. То обладава ум, разум, разсъдък, дух. То обладава една мисляща и чувствуваща мощ, една самоуправляваща се сила.
То се различава от всичките части на всемира, от всичките сили на природата, със своята самовластна и
самостоятелна
духовност.
Има ли някаква аналогия между закона на движението - както го виждаме в природата - и законите на мисълта и чувството у човека? Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност.
към текста >>
Наопаки, между дух и движение има пълна
несъвместимост
, пълна противоположност.
То се различава от всичките части на всемира, от всичките сили на природата, със своята самовластна и самостоятелна духовност. Има ли някаква аналогия между закона на движението - както го виждаме в природата - и законите на мисълта и чувството у човека? Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не!
Наопаки, между дух и движение има пълна
несъвместимост
, пълна противоположност.
Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново.
към текста >>
А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и
самостоятелна
във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна.
А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и
самостоятелна
във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец.
към текста >>
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за
самостойно
съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане", която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това.
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за
самостойно
съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
към текста >>
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за
самостойно
съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа.
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за
самостойно
съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г.
към текста >>
Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя
самостоятелна
и мъдра държава.
Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна. Тя отваря широки врата за ужасен болшевизъм в България. И ако се ограничават неразумните деяния на наши българи, уместно ли е чужденец да се гаври с най-светите чувства на народа и да подкопава основите, върху които почива правилният и траен напредък на този народ?!
Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя
самостоятелна
и мъдра държава.
Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина.
към текста >>
тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за
необходимостта
от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год.
Ill, кн. 1): „целото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! - моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8)
тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за
необходимостта
от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год.
Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс.
към текста >>
39.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 3.05.1919 г.
И живите хора в миниатюрна форма се стараят да подражават Нему по
необходимост
.
Л. М. Сотиров, Писмата ви имаме на ръка. Завършването на добрите неща изисква време за тяхното осъществяване. За да придобие настоящия свят сегашната си физиономия са били потребни милиони векове. Търпението е велико качество на Бога.
И живите хора в миниатюрна форма се стараят да подражават Нему по
необходимост
.
Иде времето за добрите неща, за Любовта отгоре, за обичта отдолу и Духът отвътре навън и вън навътре. Така се обновява човек в тоя временен живот. Господ ще доведе всичко до добрия край. В Неговото Царство ще престанат всички противоречия. В. В.
към текста >>
40.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Много неща да виждаш; отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използуваш разумно и когато крайната
необходимост
ги изисква.
Много изкуства има в света: художество, музика, поезия и ред други. Картините на художника всеки вижда, но малцина ги разбират. Произведенията на музиката всеки вижда, но малцина ги разбират. Стихотворенията на поета всеки слуша, но малцина ги разбират. Обаче има едно велико изкуство, което малцина разбират, а още по- малцина виждат, а именно: много знания да имаш, големи знания да имаш, свръхзнания, но да знаеш да мълчиш и да знаеш кога и как да ги изявиш.
Много неща да виждаш; отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използуваш разумно и когато крайната
необходимост
ги изисква.
Много неща да чуваш, но да знаеш кога и как да ги предадеш. Да познаваш силите на природата - топлина, светлина и електричество, да ги носиш в себе си, но да знаеш кога, как и доколко да си служиш с тях. Щастлив е онзи, който е прозрял, дори в минимална степен, това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство. При срещите на съборите в град Велико Търново, а именно през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето братство.
към текста >>
41.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
Учителят беше дал методи за
самостоятелна
работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция.
Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още. И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси. А защо ги заблудиха? Защото всички очакваха, че познанието за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство. Това бе една голяма заблуда.
Учителят беше дал методи за
самостоятелна
работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция.
Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години. Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново. Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им.
към текста >>
42.
Учителя спира разразила се буря, Търново
, 15.08.1921 г.
Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото
мостче
, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите.
Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото
мостче
, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа.
към текста >>
43.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Тази
необходимост
ние я създадохме, престъпили сме закона.
Сега физическите нужди ни налагат да работим. Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо учение. Да работиш не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия. И по този начин, земята е пълна само с гробища и кости.
Тази
необходимост
ние я създадохме, престъпили сме закона.
Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка. Е, хубаво, ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? Пак в рая ще бъдем. Човешкият дух пак може да се върне в първоначалното си положение. Борбата е започнала извън рая.
към текста >>
44.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Като вървим и като се мине
мостчето
при рекичката има полянки.
Понякога там дочаквахме основната група, която трябваше да дойде. Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре. От скалата нагоре има разклонение. Едната пътека е за хижа Ястребец, а другата е за река Царска Бистрица, където имаше прекрасно изворче. От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода.
Като вървим и като се мине
мостчето
при рекичката има полянки.
На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре.
към текста >>
Това
мостче
днес е отбелязано в картата като Велчово
мостче
.
На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре.
Това
мостче
днес е отбелязано в картата като Велчово
мостче
.
До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук!
към текста >>
Край
мостчето
сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала.
Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете.
Край
мостчето
сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала.
Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта.
към текста >>
Това е една чудна поляна непосредствено след
мостчето
.
До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук!
Това е една чудна поляна непосредствено след
мостчето
.
На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно. Като тръгнем нагоре от мостчето гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти. След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката.
към текста >>
Като тръгнем нагоре от
мостчето
гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти.
Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно.
Като тръгнем нагоре от
мостчето
гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти.
След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката. На тази полянка бивало е случай да пренощува цялата група на открито с Учителя. Нямаше още тогава хижа на Мусала. След като излезем след клековете излизахме на високата поляна. Това е преди да излезем на първото езеро.
към текста >>
45.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на
непогрешимост
и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава.
А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на
непогрешимост
и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>
Наред с пропагандирането на чисто идейна
несъвместимост
между православното християнство и учението на П.
Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна
несъвместимост
между православното християнство и учението на П.
Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя.
към текста >>
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и
невъзмутимост
на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството.
Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и
невъзмутимост
на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
към текста >>
46.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Така той се отделил от цялото и поискал да живее един
самостоятелен
живот.
Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12) Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29) И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него.
Така той се отделил от цялото и поискал да живее един
самостоятелен
живот.
И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога.
към текста >>
Хоризонталната линия в тази буква представлява
мост
, който съединява два бряга, но този
мост
може да се разруши.
След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем. Буквата „Н" изразява закон на противоречие.
Хоризонталната линия в тази буква представлява
мост
, който съединява два бряга, но този
мост
може да се разруши.
Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях. И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът?
към текста >>
47.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на
непогрешимост
и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава.
А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на
непогрешимост
и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>
Наред с пропагандирането на чисто идейна
несъвместимост
между православното християнство и учението на П.
Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна
несъвместимост
между православното християнство и учението на П.
Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя.
към текста >>
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и
невъзмутимост
на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството.
Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и
невъзмутимост
на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
към текста >>
48.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една
необходимост
за тебе.
Бог е промислил за всинца ни. Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим.
И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една
необходимост
за тебе.
Като сложиш ядене на сина си той ще го яде. Някои казват: „Да учим хората как да любят". Любенето е ядене. Всяка дума, която е излязла от Бога знае да люби. Неудоволствието, което вие усещате от какво произтича?
към текста >>
49.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Противоречията се явяват като една
необходимост
, като една потребност.
Друго бъблене буди друга идея. Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.4. Окултният закон за противоречиятаБеседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братяТайна молитва.Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота на ученика.
Противоречията се явяват като една
необходимост
, като една потребност.
Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии. Едно малко обяснение: Да кажем, че решите да следвате в университета в София или отивате в странство. Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница. После ще трябва да се съобразявате със средствата.
към текста >>
50.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия
мост
.
(предполага се, че датата е сбъркана? Би трябвало да бъде - 11(10?) - 13(14?) август?) 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла!
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия
мост
.
Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора.
към текста >>
Не викай никого,
самостоятелно
ще се миеш.
Даже аз ви препоръчвам като ученици даже и на баня да не ходите. Аз ще ви препоръчам един метод за миене. Стоплете си вода на Слънцето, полейте се, измийте се в къщи сами. Нека баняджиите да не печелят от вас. Няма да казвате, че Учителят ни каза да не ходим на баня, но ще кажете: Учителят ни заповяда всеки от нас да си направи специална баня за себе си.
Не викай никого,
самостоятелно
ще се миеш.
Второ правило. Падне някой от учениците, и вие му помагате. Не тичайте да му помагате. Ако той ви вика, то е друг въпрос, но, иначе, оставете го. Ще спазвате три правила: На баня няма да ходите, а в къщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1,2,3.
към текста >>
51.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия
мост
.
(предполага се, че датата е сбъркана? Би трябвало да бъде - 11(10?) - 13(14?) август?) 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла!
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия
мост
.
Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора.
към текста >>
52.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия
мост
.
(предполага се, че датата е сбъркана? Би трябвало да бъде - 11(10?) - 13(14?) август?) 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла!
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия
мост
.
Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора.
към текста >>
53.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия
мост
.
(предполага се, че датата е сбъркана? Би трябвало да бъде - 11(10?) - 13(14?) август?) 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла!
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия
мост
.
Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора.
към текста >>
54.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните
необходимости
в живота.
Те трябва да почнат оттам отгдето са почнали всичките, а сега искат от веднъж да станат богати, учени. Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение на труда. След като работи получава плода. На всичко трябва да се даде духовен характер.
Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните
необходимости
в живота.
За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът? - Нали водата! Само със силата на Любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес, сила.
към текста >>
55.
( - есента на 1924) Под ръководството на Учителя се образува духовна група от 16 човека за проучване на бес...
, 10.1924 г.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок. Като наближихме канарата, се виждаха само върховете на елите, т. е. снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет.
към текста >>
После хвърлят овцете от
моста
в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода. Екскурзията е едно средство да се опознавате. Например във време на екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр. Често овчарите подпушват реката, за да стане два метра дълбока.
После хвърлят овцете от
моста
в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Щом овчарят почне да къпе овцете, той мисли скоро да ги стриже. Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“. Философия е това. Човек трябва да бъде търпелив. В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи.
към текста >>
56.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото
мостче
.
Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя.
По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото
мостче
.
Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя.
към текста >>
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем
самостоятелно
и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала.
и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем
самостоятелно
и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала.
При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала.
към текста >>
Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до
мостчето
, което преминава над рекичката.
И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас.Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека.
Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до
мостчето
, което преминава над рекичката.
По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата.
към текста >>
57.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото
мостче
.
Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя.
По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото
мостче
.
Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения. Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя.
към текста >>
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем
самостоятелно
и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала.
и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем
самостоятелно
и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала.
При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала.
към текста >>
Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до
мостчето
, което преминава над рекичката.
И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас.Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека.
Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до
мостчето
, което преминава над рекичката.
По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата.
към текста >>
58.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
сме на Орловия
мост
, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
сме на Орловия
мост
, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
към текста >>
59.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
сме на Орловия
мост
, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
сме на Орловия
мост
, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
към текста >>
60.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
сме на Орловия
мост
, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
сме на Орловия
мост
, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
към текста >>
61.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
сме на Орловия
мост
, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
сме на Орловия
мост
, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
към текста >>
62.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 19 февруари
, 19.02.1926 г.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок. Като наближихме канарата, се виждаха само върховете на елите, т. е. снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет.
към текста >>
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок. Като наближихме канарата, се виждаха само върховете на елите, т. е. снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет.
към текста >>
После хвърлят овцете от
моста
в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода. Екскурзията е едно средство да се опознавате. Например във време на екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр. Често овчарите подпушват реката, за да стане два метра дълбока.
После хвърлят овцете от
моста
в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Щом овчарят почне да къпе овцете, той мисли скоро да ги стриже. Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“. Философия е това. Човек трябва да бъде търпелив. В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи.
към текста >>
63.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 20 февруари
, 20.02.1926 г.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок. Като наближихме канарата, се виждаха само върховете на елите, т. е. снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет.
към текста >>
После хвърлят овцете от
моста
в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода. Екскурзията е едно средство да се опознавате. Например във време на екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр. Често овчарите подпушват реката, за да стане два метра дълбока.
После хвърлят овцете от
моста
в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Щом овчарят почне да къпе овцете, той мисли скоро да ги стриже. Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“. Философия е това. Човек трябва да бъде търпелив. В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи.
към текста >>
64.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 21 февруари
, 21.02.1926 г.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок. Като наближихме канарата, се виждаха само върховете на елите, т. е. снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до
моста
, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет.
към текста >>
После хвърлят овцете от
моста
в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода. Екскурзията е едно средство да се опознавате. Например във време на екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр. Често овчарите подпушват реката, за да стане два метра дълбока.
После хвърлят овцете от
моста
в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Щом овчарят почне да къпе овцете, той мисли скоро да ги стриже. Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“. Философия е това. Човек трябва да бъде търпелив. В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи.
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Градът се губи в бяла
непроницаемост
, под която, като че ли си почива.
Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко. Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски. Шапки отдавна не носим вече, кожусите също забравихме де са и защо служат... Слънцето еднакво ласкаво и топло грее както над нашите глави, тъй също и на тия тук сиви бели воловце, изкарани на паша. Далече в долината блещи диамантена лента на течаща река.
Градът се губи в бяла
непроницаемост
, под която, като че ли си почива.
Само златните кубета на два каменни храма блещят над тази белота. Въздухът е същинска благодат. Въздухът „там” доле и тук горе са две различни неща. Доле, той служи само за дишане, а тук освен за това, но и носи блаженство, пълно щастие.С нас припкат деца. Но тук, няма старо и младо - всичко се е подмладило, всичко живо грее от радост.
към текста >>
66.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма
непроницаемост
.Хижата под Мусалла се провижда.
Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма
непроницаемост
.Хижата под Мусалла се провижда.
Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове.
към текста >>
Спираме на Орловия
мост
.
Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас.
Спираме на Орловия
мост
.
Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
към текста >>
67.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма
непроницаемост
.Хижата под Мусалла се провижда.
Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма
непроницаемост
.Хижата под Мусалла се провижда.
Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове.
към текста >>
Спираме на Орловия
мост
.
Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас.
Спираме на Орловия
мост
.
Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
към текста >>
68.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма
непроницаемост
.Хижата под Мусалла се провижда.
Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма
непроницаемост
.Хижата под Мусалла се провижда.
Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове.
към текста >>
Спираме на Орловия
мост
.
Нашата песен ехти всред царствената природна тишина. Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади. Те пригласят и на „Аум”, на „Махар Бену”, на „Венир Бенир”. Всички тия песни, тия каменни рицари застанали на стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие на земята...Но изчезва чудната картина на величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите на майката природа.Среднощ. София блестяща е пред нас.
Спираме на Орловия
мост
.
Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове на Рила. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
към текста >>
69.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и
непримиримост
.
Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил така. Има вече турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла.
За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и
непримиримост
.
Сега пак правят приготовление за нова война. Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил, въпросът е решен, има си програма. И като се натисне бутонът, всичко е свършено.
към текста >>
70.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Това състояние е една
необходимост
за растене.Сега друг пример ще ви преведа: както един допотопен човек като един таралеж, който си е турил бодли, как ще прегърнете един ваш приятел?
Жената е сърцето на човек. Някъде мъжът е недоволен - това е умът. Докато твоят ум и твоето сърце не дойдат в хармония ти не можеш да изпълниш Божията воля. Как ще посрещнете един дошъл гост, ако мъжът и жената в една къща са скарани? И у нас, ако умът и сърцето не са хармонични как ще посрещнете Господа като ви дойде на гости?
Това състояние е една
необходимост
за растене.Сега друг пример ще ви преведа: както един допотопен човек като един таралеж, който си е турил бодли, как ще прегърнете един ваш приятел?
Може ли да направите това? Ще бягат от вас, но и той се чуди защо бягат и от него. На тоя ваш приятел ще кажете да си промени таралежовото облекло в меко, не бодливо. От мое гледище всичко, което става е от добро. Небето ще го обърне в добро.
към текста >>
Трябва да ни преведете през
моста
, наводнение има.Учителят: Ще чакате да премине наводнението, но ще ви пренесеме, това ще стане.
Пишат вестниците - това не трябва да ни интересува. Разликата е там, че като пишат лошо, неприятно ние, а като пишат добро - разположени сме. Сега вие какво искате? Брат Пан. Ковачев: Положението е такова, че нито назад нито напред.
Трябва да ни преведете през
моста
, наводнение има.Учителят: Ще чакате да премине наводнението, но ще ви пренесеме, това ще стане.
Примери имаме много от наши приятели оздравели от сериозно боледувание. Гърдоболните хора най-лесно се лекуват като работят в горите, в лозята. Тя е психична болест, която мъчно се лекува - трябва урегулирвание на чувствата. Иска се режим спартански. То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са.
към текста >>
71.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна
зависимост
между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна
зависимост
между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона.
към текста >>
Учителят виждаше нещата и говореше с алюзии, за да има човек
самостоятелна
мисъл.
Тогава трамвая обикаляше около черквата. Огледа трамвая и каза: „Този трамвай и туй електричество, което се върти около тази черква, не е за хубаво." Много пъти го е казвал и си го записах. Когато стана атентата в „Св. Неделя" през 1925 г. и същата черква хвръкна във въздуха, това никак не ме изненада.
Учителят виждаше нещата и говореше с алюзии, за да има човек
самостоятелна
мисъл.
Учителят каза веднъж така: „Пътят към Бога ще го направят учените хора." Значи не духовните хора, не разните там окултисти и тем подобни, дори не и света, а ще го проправят учените хора. Зад салона на Изгрева, противниците на Учителя лепнаха една бирария - кръчма. Най-напред беше на един югославянин, а после някакви българи я купиха. Трябваше да се яви светът на контрастите. Винаги при голямото Добро идва и голямото Зло.
към текста >>
72.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна
зависимост
между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад. 3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна
зависимост
между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона.
към текста >>
73.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна
зависимост
между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад. 3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна
зависимост
между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона.
към текста >>
74.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и
непримиримост
.
Всички философствания, Всички науки трябва да се изменят. Бог е решил това. Има Вече турен план. Човечеството не може да живее В тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо!
За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и
непримиримост
.
Сега пак правят приготовления за нова Война. Германия за петте милиарда, които Взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил.
към текста >>
75.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до
неузнаваемост
.
Нищо по-омайно от пролетно, от пролетно ранно утро. На изток зората къпе хоризонта с розови лъчи, които дават нежни отблясъци върху планинските върхове. Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките!
Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до
неузнаваемост
.
Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат.
към текста >>
76.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили
мост
и останалите маймуни минали по гърба им.
Много на крива посока сте. Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи. Трябва сдружаване за съвместна работа. Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна на маймуна подавали плодовете. Така обрали целия бостан.
После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили
мост
и останалите маймуни минали по гърба им.
Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 47. Но ви избрах от света
към текста >>
77.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана. След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там запалихме огън. Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
към текста >>
78.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана. След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там запалихме огън. Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
към текста >>
79.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана. След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там запалихме огън. Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
към текста >>
80.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана. След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там запалихме огън. Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
към текста >>
81.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Тази екскурзия е описана от Боян Боев: 1. В училището на планината На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана. След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там запалихме огън. .... Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София... Бележка: Заглавието на лекцията, според изданията е "Единство и общност" В УЧИЛИЩЕТО НА ПЛАНИНАТА
към текста >>
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При
моста
, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“*, която още не е напечатана. След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се на
моста
между Боровец и Мусала.
Там запалихме огън. Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
към текста >>
82.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
След като минахме
моста
и вече навлизахме в града, от една пряка улица изневиделица изскочи един камион и пресече пътя на автобуса.
Но една настойчива мисъл в мене ми казва да се моля. Аз послушах това внушение и през целия път се молих. Ето, навлизаме вече в Бургас. Слава Богу, до тоя момент нищо не се случи. Но в един момент стана нещо особено.
След като минахме
моста
и вече навлизахме в града, от една пряка улица изневиделица изскочи един камион и пресече пътя на автобуса.
Шофьорът закова автобуса на място, катастрофата, която имаше да стане, беше избегната. Чак тогава разбрах защо ми се казваше: Моли се! " Това ми разказа Костадин Спасов от Бургас. Сега ще ви разкажа за смъртта на един бръмбар. „През 1928 година синодът забрани събора ни в София.
към текста >>
83.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Но, тук-таме някое малко фенерче светне и освети за миг някое
мостче
, локва или валога.Сякаш засрамени, облаците се разкъсаха и се оттеглят нанякъде.
Тръгнахме едновременно, рано, това е то! На „Изгрев” някаква камбанка зазвъня още в 3 часа, преди зори; завари ни ококорени, всички почти готови за път.Няма нито луна, нито звезди. Гъсти облаци закриват небесното чело. Вчера Учителевият барометър се качи, тъй че, днес очакваме хубаво време, въпреки всичко. Пътуваме като сенки - не можеш да различиш в мрачината кой е до тебе; тъмно като в рог.
Но, тук-таме някое малко фенерче светне и освети за миг някое
мостче
, локва или валога.Сякаш засрамени, облаците се разкъсаха и се оттеглят нанякъде.
Над нас блесна звездният океан. Орион замрежен над мъгла ни гледа отдалече с тихи очи. А Сириус, подобно прекрасна синя птица, трепка с тюркоазените си криле към нас, сякаш да ни поведе по своя път. Като че ли той пее, нещо разказва, шепне, доверява. Може да се гледа с часове в него, без да омръзва, без ни миг да губи красотата си.
към текста >>
84.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят
мост
и останалите минават по гърбовете им.
Ние работим по друг начин, не както светът работи. * Нужно е коопериране в работата! Някой плантатор посее голям бостан. Стотина маймуни се наредят, подават от маймуна на маймуна плодовете и съберат целия бостан.
Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят
мост
и останалите минават по гърбовете им.
Екскурзия на 4 юни 1929 година Боян Боев - "Разговори на Ел шадай"
към текста >>
85.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>
86.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>
87.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>
88.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>
89.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса.
На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на
мостчето
, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
към текста >>
90.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки,
мостове
над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори.
Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества.
Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки,
мостове
над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори.
Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо.
към текста >>
И човекът само при крайна
необходимост
може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб.
Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят.
И човекът само при крайна
необходимост
може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб.
Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята.
към текста >>
На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна
самостоятелна
дъсчена къщичка, където живееше.
Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина.
На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна
самостоятелна
дъсчена къщичка, където живееше.
В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя.
към текста >>
И Учителят каза да седнем, помоли братята да почистят изворчето и сложиха една чучурка, и стана една чешмичка, „Да се види - каза - че тук Бялото Братство е минавало." Правехме между тези езера - от едното до другото, дето се вливат, ако помните едни камъни имаше като
мостове
.
Вече ме поканват с тях да излизам до 7-то езеро чак и нагоре до връх Дамга са ходили. В.К.: Отивате на Дамга на върха. Надка: Да. И като отиваме на езерото, на петото езеро ще играем Паневритмия. Но на една могилка така, една височинка едно изворче.
И Учителят каза да седнем, помоли братята да почистят изворчето и сложиха една чучурка, и стана една чешмичка, „Да се види - каза - че тук Бялото Братство е минавало." Правехме между тези езера - от едното до другото, дето се вливат, ако помните едни камъни имаше като
мостове
.
Ние ги правихме първата година още, носехме камъните. Слагахме камъни там, където се изливаше водата от едното до другото. От първото до второто, от второто до третото - всички камънаци там като мост, за да може да се минава. И след това, като вече на Дамга чешмичката направиха, Учителят изважда една кесия с кайсии и колкото хора има, на всички дава, а мен ме подминава. Пък все ме викаше до него близко да сядам.
към текста >>
От първото до второто, от второто до третото - всички камънаци там като
мост
, за да може да се минава.
И като отиваме на езерото, на петото езеро ще играем Паневритмия. Но на една могилка така, една височинка едно изворче. И Учителят каза да седнем, помоли братята да почистят изворчето и сложиха една чучурка, и стана една чешмичка, „Да се види - каза - че тук Бялото Братство е минавало." Правехме между тези езера - от едното до другото, дето се вливат, ако помните едни камъни имаше като мостове. Ние ги правихме първата година още, носехме камъните. Слагахме камъни там, където се изливаше водата от едното до другото.
От първото до второто, от второто до третото - всички камънаци там като
мост
, за да може да се минава.
И след това, като вече на Дамга чешмичката направиха, Учителят изважда една кесия с кайсии и колкото хора има, на всички дава, а мен ме подминава. Пък все ме викаше до него близко да сядам. И ме подминава, те започнаха: „Учителю, ами сестричката? " Защото свърши. Учителят се усмихва, мина една пауза такава, извади една хубава кутия локум, извади и вика: „Надежда, заповядай." Аз благодарих, вземах.
към текста >>
91.
Учителя е в София - събор, 1929 г. Първи ден - наряд
, 25.08.1929 г.
Четене: 10-а беседа от първа серия: „
Необходимостта
да познаваме Бога".
„Бог е Любов". „В начало бе Словото". Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата (Царят на всичките векове).
Четене: 10-а беседа от първа серия: „
Необходимостта
да познаваме Бога".
Отче наш. „Великото Славословие" (песента). Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 3 гл.
към текста >>
92.
Учителя е в София - събор, 1929 г. Втори ден - наряд
, 26.08.1929 г.
Четене: 10-а беседа от първа серия: „
Необходимостта
да познаваме Бога".
„Бог е Любов". „В начало бе Словото". Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата (Царят на всичките векове).
Четене: 10-а беседа от първа серия: „
Необходимостта
да познаваме Бога".
Отче наш. „Великото Славословие" (песента). Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 3 гл.
към текста >>
93.
Учителя е в София - събор, 1929 г. Трети ден - наряд
, 27.08.1929 г.
Четене: 10-а беседа от първа серия: „
Необходимостта
да познаваме Бога".
„Бог е Любов". „В начало бе Словото". Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата (Царят на всичките векове).
Четене: 10-а беседа от първа серия: „
Необходимостта
да познаваме Бога".
Отче наш. „Великото Славословие" (песента). Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 3 гл.
към текста >>
94.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
То вижда само сянката на нещата, променливата
видимост
, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази
видимост
.
Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят. Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало. Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание.
То вижда само сянката на нещата, променливата
видимост
, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази
видимост
.
Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата. Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие.
към текста >>
95.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Минавам
моста
към монастиря.
Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам. Подпирам се на бастуна си, като закована. Стара планина тъмна, със сребърни линии по гърба, прилича на огромно животно. София обвита в мъгла, още спи.
Минавам
моста
към монастиря.
Отдоле водата бучи и на бяла пяна се бие от камънака.По голямото шосе рой скиори. Лесът сякаш се събужда. Леските са подули клончета... Земята още е покрита с дълбок сняг. Настигам стар брат, който охка от умора. Грабвам дебелия му балтон и той развеселен закрачва по-бодро.
към текста >>
96.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Юзина,
мостове
,
мостчета
, долчинки, хълмове, а още е тъмно и още са ранни зори.
Може би те пеят за своята любима птичка, може би - хвалебна песен към Твореца, или пък излива топла сърдечна молитва. Нощната хладина далеч пропъжда всяка умора.Из нивята се чува цвъркотът на незнайна птичка. Може би е някой голям скакалец, що свири на цигулка. Настигаме се, отминаваме се. Всред множеството се белее благородната фигура на Учителя, който ходи леко и грациозно.
Юзина,
мостове
,
мостчета
, долчинки, хълмове, а още е тъмно и още са ранни зори.
От Симеоново се обажда ранобуден петел. Но гласът му остана самотен всред нощта. Не се чува ни кучешки лай, ни звън от стада.Цъфнали глогини, благоуханни шипки — като видения в нощната дрезгавина. Просъмва. Разпознаваме се по-ясно. Почваме да се шегуваме, да пеем.
към текста >>
Как взимал пътя от
моста
„Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички.
Брат Лулчев пак се заел да чете на всеуслишание „На западния фронт нищо ново”, но никой го не слуша; повечето спят. Спят до обяд.Един брат симидчия донесъл пълна кошница симиди и гърне с мед и всекиму раздава за отпразнуване оздравяването на двете му схванати нозе. КакУчителятмуказалда ходи-това било лекът, кактой бил същински труп, но решил да направи всичко, само и само да оздравее. Изпърво се търкалял, плакал, молил се. После се изправял на колене, после на патерици.
Как взимал пътя от
моста
„Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички.
Лекарите го били вече отписали - довели го до ужас, искали да му отрежат нозете. И той потърсва спасение само в смъртта. Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева). Влиза при него и с майчински думи успокоява душата му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети. Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце.
към текста >>
97.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
Направихме
мост
на реката.
А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка.
Направихме
мост
на реката.
Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
към текста >>
Работихме задружно и направихме пет
моста
, две стълби и една пътека.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа.
Работихме задружно и направихме пет
моста
, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно.
към текста >>
Моста
по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста
по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти.
към текста >>
98.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли
, 20.07.1930 г.
Направихме
мост
на реката.
А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка.
Направихме
мост
на реката.
Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
към текста >>
Работихме задружно и направихме пет
моста
, две стълби и една пътека.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа.
Работихме задружно и направихме пет
моста
, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно.
към текста >>
Моста
по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста
по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти.
към текста >>
99.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли
, 21.07.1930 г.
Направихме
мост
на реката.
А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка.
Направихме
мост
на реката.
Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
към текста >>
Работихме задружно и направихме пет
моста
, две стълби и една пътека.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа.
Работихме задружно и направихме пет
моста
, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно.
към текста >>
Моста
по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста
по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти.
към текста >>
100.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Направихме
мост
на реката.
А то е жив пламък. * Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка.
Направихме
мост
на реката.
Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
към текста >>
Работихме задружно и направихме пет
моста
, две стълби и една пътека.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа.
Работихме задружно и направихме пет
моста
, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно.
към текста >>
Моста
по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста
по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти.
към текста >>
НАГОРЕ