Търсене в текстове за 'Камък'

Галилей Величков (1911-1985)

Запъти се към чешмичката и камъка до нея.
Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте! " - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов". Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни.
към текста >>

2. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село.
Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше. Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме.
към текста >>

3. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Той се спря, па седна на един камък и се замисли.
Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи: "Ти луда ли си? " Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят. "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Той се спря, па седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри дойдоха при мен и разбраха каква била работата. Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат". Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и- ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката.
към текста >>

4. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Това беше длетото на Духа, който дълбае по гранитен камък.
" Но аз и това не направих. Бях по едно време разработила четиридесетминутна пиеса, бях я изсвирила на Учителя и Той ми каза: "Главата ти е малка за възможностите, с които разполагаш". Но аз и това не записах. След това всичко се загуби от съзнанието ми. Но песните на Учителя бяха издълбани с длето и не се заличиха до днес. Това беше длетото на Духа, който дълбае по гранитен камък. Учителят беше дал песента "Аум". Това е старинна песен. Нейният текст е на санскритски - още по-старинен език. Там е написана думата "Аумен". Това е съчетание на две срички "Ау-" и "-мен", но понеже е написана на латиница, приятелите я четат като "аумен".
към текста >>

5. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

" Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък.
През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат. Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество.
към текста >>

6. 3_74 Политически събития

Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят".
Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата.
към текста >>

После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата".
Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път.
към текста >>

7. 5_15 Първият закон

Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна.
Снеговете са големи - преспи, виелици. Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам. Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна. Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена.
към текста >>

8. 5_20 Мирът иде вече!

Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца.
Мирът не е между човек и човек. Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя - ще има Мир и между човеците. Казано е: "Мир има в мене. Духът на Бога моего си почива в мене от своите дела." Божият Мир е около нас. Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца. Песента на птичките е хваление на Господа. Господи, неизказан и хубав е твоят мир. Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува - това е музика и говор. Небето лазурносиньо се усмихва снизходително.
към текста >>

9. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза.
Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза. Така Учителят разреши този въпрос пред нас горе на Рила. Какво стана по-нататък. Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза. Тя идва от клона на Бурбонската династия, която е владяла векове наред италианското херцогство Парма. Борбите за обединението на Италия довеждат до премахването на местните династии.
към текста >>

10. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка.
"Не наливайте вода в чужда воденица" Бяхме младежи и по цяло лято се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан. А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка. Така се мелеше житото и ставаше на брашно. Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека. Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата.
към текста >>

Воденичните камъни представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба.
Какъв е изводът? Не наливайте от живата водата на Словото на Учителя в чужди воденици. Ние сме Школа. Ние си имаме собствена воденица. Водата, която движи воденичните камъни на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител. Воденичните камъни представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба. Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота.
към текста >>

Вие се мелите между тези два воденични камъка.
Не наливайте от живата водата на Словото на Учителя в чужди воденици. Ние сме Школа. Ние си имаме собствена воденица. Водата, която движи воденичните камъни на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител. Воденичните камъни представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба. Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов.
към текста >>

Ние имаме Живата вода на Словото и всеки един от вас може да задвижи тези два воденични камъка в себе си и да мели онези житни зърна, които ще получи от Словото на Учителя.
Вие ще го опитате и ще разберете цената на отклонението. Ще ви ограбят, ще ви изсмучат, ще ви изпият и вие ще останете като мидени черупки непотребни и изхвърлени на брега на морето. Запомнете това! Ако искате да работите за Школата, ние си имаме воденица. Школата има методи, има знания, има опит. Ние имаме Живата вода на Словото и всеки един от вас може да задвижи тези два воденични камъка в себе си и да мели онези житни зърна, които ще получи от Словото на Учителя. Това е методът. Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела. Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами? Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила? Кой ви пречи да общувате по този начин?
към текста >>

11. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка.
Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място. Но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя! " Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази.
към текста >>

12. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Донесоха три големи камъка.
По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". Започнаха да го правят и го направиха. Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни. Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг". Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът. Братята ги сложиха.
към текста >>

Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук.
Започнаха да го правят и го направиха. Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни. Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг". Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът. Братята ги сложиха. Накрая, така и стана.
към текста >>

Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът".
Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг". Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът. Братята ги сложиха. Накрая, така и стана. Като се върнахме в София след това, разбрахме, че нашият цар се оженил, довел си царица от Италия, а след време се роди и престолонаследникът. От мрамор бяха изсечени две изкусно направени ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше водата.
към текста >>

На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше.
Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му.
към текста >>

13. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина.
Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала. През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето.
към текста >>

А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка.
През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място.
към текста >>

14. 8_13 Построяване на Изгрева

Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и видят за пръв път Учителя.
Ние правехме общежитие, където щяхме да живеем. Имахме Учител, Който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да се пита. Освен че не се пита, а и онова, което Учителят бе принуден да каже за устройството на "Изгрева" не се изпълни. Всеки се цвъкна и се устрои там, където си искаше. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, които се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото,: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
към текста >>

15. 3. ОПАСНАТА ИГРА

Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка.
Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>

Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>

16. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво.
Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне.
към текста >>

Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах.
Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние.
към текста >>

Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних.
към текста >>

Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние.
Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителят бе казал, че онези които са десничари трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези които са леви-чари да се хранят с дясната си ръка. От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора.
към текста >>

17. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите ни в хармония.
Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите ни в хармония. След Коледа преставех нов помощник-слуга на име Йордан, кротък и смирен. Надея се с помощта Господня да дочакаме определеното време. Второто ти писмо заедно с беседата от 16 т. г. го получих на 22.3наеш ли, брате, колко ни помогнахте с тая беседа! Ти добре правиш, че помниш само доброто в Ачларе, а пред моите очи се превързва броеница, в която виждам престъпленията си, които съм извършил.
към текста >>

18. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Разбира се има опасност да се дойде до едно вкаменяване на една жива идея, която трябва да се приложи чрез човешкия живот, а не да се изкове в камък и да остане като идол на хората.
Единствено аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си ги прерисуваха и също си направиха такива. Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг както и размерите и цветовете с които са нарисувани. Бертоли се заинтересува дали не може да изработи на отливка някои от тези чертежи и да останат като емблема на Братството. Като италианец той бе практичен човек искаше всяка една идея да има изображение и по този начин да се увековечи. Разбира се има опасност да се дойде до едно вкаменяване на една жива идея, която трябва да се приложи чрез човешкия живот, а не да се изкове в камък и да остане като идол на хората. Бертоли сподели с Учителя своята идея, че иска да изработи една емблема на Бялото Братство и Учителят одобри неговата идея. Тогава Учителят му даде чертеж и Бертоли я изработи от цимент и я постави на входната част на приемната. Там тя стоя през всичкото време на Школата. Когато разрушиха салона една сестра прибра емблемата и тя стои в стаята й, но никой не знае днес, че това е оригиналната емблема. Коя е тази сестра, аз не казвам, за да може един млад брат, който знае нейната история да я прибере и съхрани за следващото поколение.
към текста >>

19. 170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ

Ще бъде ли унищожена и срутена София на камък върху камък?
170. СИЛАТА НА ПСАЛМИТЕ Градът София беше бомбардиран няколко пъти. По-голямата част от населението беше евакуирано. Нашите приятели още стояха по домовете си, четяха молитви и непрекъснато сновяха от града до Изгрева, за да научат някакви новини за развоя на следващите събития. Ще бъде ли унищожена и срутена София на камък върху камък? Това бяха обикновените въпроси, които всеки сам си задаваше. Но за тях никой нямаше отговор. И нямаше от къде да се получи. Обикновено Учителят мълчеше и не отговаряше на тези зададени Му въпроси. Един ден брат Борис Дряновски след една бомбардировка есента на 1943 г.
към текста >>

20. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Излизат най-после височината и сядат да си починат до „Камъка на съкровищата".
От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат. Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе. Излизат от гората. Започват най-стръмния баир, голият, тук-там по някое храстче, а вятърът все по- се усилва и по- се усилва. Всички вървят приведени до земята. Излизат най-после височината и сядат да си починат до „Камъка на съкровищата". Тъй го е нарекъл Учителят. Най-после пристига и братът с раницата. Тръшва се на земята и сяда до раницата, едва дъх си поема. В това време силен порив на вятъра, грабва шапката на Учителя и я понася надолу. Кой ще тича за панамата, сестрите ли?
към текста >>

21. 16. КОГАТО ТОЙ ПРИСЪСТВУВА

Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък.
16. Когато той присъствува Рила, езерата. Отива една сестра на чешмичката „Ръцете, които дават" рано сутринта да си налее вода и да се измие. За голяма своя изненада сварва Учителя там. Чисти извора, измива камъните, подрежда, размества камънчетата и при това Учителят е много сериозен. Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди камъните. Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък. Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани! Те бяха замислили по-лошо за тебе, но благодари, че с това се отърва! " Сега сестрата разбра защо Учителят редеше камъчетата, чистеше чешмата и присъстваше точно в това време и на това място.
към текста >>

22. 52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?

Доверието е основен камък на братския живот.
52. КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ? Доверието е основен камък на братския живот. То е здрава основа. Приятелите в Мъглиж се събираха в една стара къща, стаята беше с нисък таван, малко прозорче, тъмна даже и денем. Братя и сестри много. Няма въздух, става задушно. Тогава решават да си построят салон.
към текста >>

23. 53. БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВОЙНА С ЦЯЛ СВЯТ

Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив.
Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попа изхвръкнал от нея. Но случило се, че главата му се ударила в една къртичина, на меко. Така попа не пострадал. Само малко се натъртил. Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив. Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност." Ние доживяхме още 30 години. Всичко се изпълни точка в точка така както каза Учителя.
към текста >>

24. 70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък.
70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ Бяхме с Учителя на Ел Шадай. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели до сега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдълбочен в себе си.
към текста >>

25. 105. АЛХИМИЯТА

На другия ден взема една епруветка, поставя разтвор от син камък, взема една желязна тел, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще Ви покажа една химическа реакция.
В какво състояние беше Учителят преди един момент? Сътресението, което преживях беше толкова силно, че забравих моето състояние, излязох от затвора. Пак огря слънцето. Пак се върна живота в мен, пред това страдание на Учителя". Сестрата е учителка по химия в гимназията. На другия ден взема една епруветка, поставя разтвор от син камък, взема една желязна тел, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще Ви покажа една химическа реакция. Подобна на нея Вие направихте вчера, само че алхимическа. В епруветката имаме бакърен сулфат. А това е желязна тел, потапяме телта в епруветката, постепенно бакъра се отделя от разтвора, облепя се по телта, желязото от телта минава в разтвор, който става зелен. Това направихте и Вие с мене вчера, когато ми показахте Вашето състояние. Моето състояние ми се видя нищожно и аз се освободих от него.
към текста >>

26. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Да полееш един камък -145 12.
Изкачване на връх Мусала -139 7. Малкият стрък -140 8. Незнайния връх -141 9. Изгледи от връх Мусала -142 10. Седемте езера и Мусала -143 11. Да полееш един камък -145 12. Мъгли и молитва -145 13. Братската екскурзия и сестрата -146 14. Онеправданият рибар -146 15. Главните места за пребиваване с Учителя на Мусала -147 16. Екскурзии до Витоша и откриване на Бивака Ел Шадай -149 17.
към текста >>

27. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг.
7. ПОСВЕЩЕНИЕ „И като наближи видя града, плака за него и казваше: - Да би знаял ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти. Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава.
към текста >>

28. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

И намерихме най-сетне самия здрав камък, от където извираше водата.
Той бе правен от тухли, пясък и вар, в който имаше тухли. Значи римски строеж е имало. Значи тук е имало селище. И действително тук на един хълм имаше остатък от римско селище. Така с копане слизахме надолу повече от два метра, дори стигнахме до три метра дълбочина и все подпираме с як зид от камъни, да не може тинята да проникне. И намерихме най-сетне самия здрав камък, от където извираше водата. Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата.
към текста >>

Имаше една глава от здрав камък.
Значи тук е имало селище. И действително тук на един хълм имаше остатък от римско селище. Така с копане слизахме надолу повече от два метра, дори стигнахме до три метра дълбочина и все подпираме с як зид от камъни, да не може тинята да проникне. И намерихме най-сетне самия здрав камък, от където извираше водата. Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата. Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм. А цялото село гледа сеир отстрани.
към текста >>

Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно.
След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма. И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато. Кръчмарят разбира се е против нас. Воденичарят отдолу с воденичката е против нас. Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби. Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица. Излиза, че освен воденичаря и селото е засегнато. Попът също воюва срещу нас, защото не му се пълни църквата, защото към 100 души от селото пълнят братския салон и не стъпват в църква. Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от дъжд, нито от порой да се смесва с тази вода от извора.
към текста >>

29. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп.
към текста >>

30. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката.
Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори. Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината. Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката. Има едно мостче прехвърлено върху реката на Царска Бистрица. И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора. Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога. Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал.
към текста >>

Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога.
Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката. Има едно мостче прехвърлено върху реката на Царска Бистрица. И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора. Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога. Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал. По какво се познава? Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години.
към текста >>

Познава се по лишеите, които покриват камъка.
И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора. Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога. Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал. По какво се познава? Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години. Този камък според мене е паднал преди 50-60 години и то по време на земетресенията в България. Камъкът от към източната страна, откъм страната на реката е ограден с високи дървета. Ето тука има едно старинно огнище, което ние използвахме веднъж.
към текста >>

Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро.
До тук свършва високата гора. Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога. Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал. По какво се познава? Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години. Този камък според мене е паднал преди 50-60 години и то по време на земетресенията в България. Камъкът от към източната страна, откъм страната на реката е ограден с високи дървета. Ето тука има едно старинно огнище, което ние използвахме веднъж.
към текста >>

Този камък според мене е паднал преди 50-60 години и то по време на земетресенията в България.
Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал. По какво се познава? Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години. Този камък според мене е паднал преди 50-60 години и то по време на земетресенията в България. Камъкът от към източната страна, откъм страната на реката е ограден с високи дървета. Ето тука има едно старинно огнище, което ние използвахме веднъж.
към текста >>

Камъкът от към източната страна, откъм страната на реката е ограден с високи дървета.
По какво се познава? Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години. Този камък според мене е паднал преди 50-60 години и то по време на земетресенията в България. Камъкът от към източната страна, откъм страната на реката е ограден с високи дървета. Ето тука има едно старинно огнище, което ние използвахме веднъж.
към текста >>

31. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят не можа да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване на България във войната на Източния фронт за изпращане на български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои.
към текста >>

При този камък през следващите години винаги спирахме.
Видяхме събития на човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха. А това не е малко да се види в един човешки живот. Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила.
към текста >>

Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока.
Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка.
към текста >>

Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него.
Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка.
към текста >>

32. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта.
От лявата страна на езерото имахме няколко лагера. Бяхме големи групи. Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато. Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай. Спяхме на поляната. Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта. Нощите бяха студени. При това времето много често биваше лошо. Паднат мъгли, а от небето ръми. Дъждец един ситен, но тъй напоителен, че не ти остави сухо място по тебе. А ние тогава нямахме хубави екипи.
към текста >>

33. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа.
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък". Идеята на тази беседа е: „Служение на Бога". След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук.
към текста >>

34. 11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК

11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК Един път Учителят даде една задача.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК Един път Учителят даде една задача. Всеки един от нас да полее 10 пъти един камък, който си избере. Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък. Това 10 пъти да се направи. Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко.
към текста >>

Всеки един от нас да полее 10 пъти един камък, който си избере.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК Един път Учителят даде една задача. Всеки един от нас да полее 10 пъти един камък, който си избере. Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък. Това 10 пъти да се направи. Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко. Ние не бяхме ходили още там.
към текста >>

Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК Един път Учителят даде една задача. Всеки един от нас да полее 10 пъти един камък, който си избере. Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък. Това 10 пъти да се направи. Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко. Ние не бяхме ходили още там. И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал.
към текста >>

Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК Един път Учителят даде една задача. Всеки един от нас да полее 10 пъти един камък, който си избере. Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък. Това 10 пъти да се направи. Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко. Ние не бяхме ходили още там. И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал. Това му взе цял ден. На вечерта бе капнал от умора.
към текста >>

И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал.
Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък. Това 10 пъти да се направи. Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко. Ние не бяхме ходили още там. И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал. Това му взе цял ден. На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство.
към текста >>

Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство.
И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал. Това му взе цял ден. На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>

Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела.
На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>

Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха.
Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>

35. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага.
Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения.
към текста >>

Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля.
Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници. Напред на върха един човек, а отзад двама души. Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре. Никой няма право да се отклонява. Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля. Като мине определено време, няколко минути, този който е на върха на триъгълника слезе в другият ъгъл на триъгълника. А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала".
към текста >>

36. 27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР

27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма скала, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма скала, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна. Затова го нарекохме „Плачи камък". Тук посрещахме и приятелите, които идваха отдолу с песни. Ние пеехме отгоре, те ни ръкомахаха с ръце и това ги укрепваше, за да преодолеят по-лесно стръмнината. Този камък стана любимо място и един хубав символ на братския живот. Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме.
към текста >>

Затова го нарекохме „Плачи камък".
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма скала, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна. Затова го нарекохме „Плачи камък". Тук посрещахме и приятелите, които идваха отдолу с песни. Ние пеехме отгоре, те ни ръкомахаха с ръце и това ги укрепваше, за да преодолеят по-лесно стръмнината. Този камък стана любимо място и един хубав символ на братския живот. Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме. Колко песни се пееха, колко сълзи се лееха.
към текста >>

Този камък стана любимо място и един хубав символ на братския живот.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма скала, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна. Затова го нарекохме „Плачи камък". Тук посрещахме и приятелите, които идваха отдолу с песни. Ние пеехме отгоре, те ни ръкомахаха с ръце и това ги укрепваше, за да преодолеят по-лесно стръмнината. Този камък стана любимо място и един хубав символ на братския живот. Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме. Колко песни се пееха, колко сълзи се лееха. Всички тъгуваха от раздялата. Понякога и Учителят присъствуваше на изпращането. Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем.
към текста >>

От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните.
Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме. Колко песни се пееха, колко сълзи се лееха. Всички тъгуваха от раздялата. Понякога и Учителят присъствуваше на изпращането. Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем. От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните. Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане. Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата.
към текста >>

Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане.
Върху този мост работихме всички няколко дена. Когато го завършихме той остана един хубав мост за вечни времена. Седи до сега и ще седи за векове. Кой ще се наеме да вдига тия тежки камъни? Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме. Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката. Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри. През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа. Водата преминаваше през моста между камъните и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината.
към текста >>

37. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника".
към текста >>

Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък.
Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични.
към текста >>

До него сложиха по-малък камък.
Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични. В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса.
към текста >>

След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър.
Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
към текста >>

Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
към текста >>

Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури.
Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
към текста >>

До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>

Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил.
Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Както с Учителя, така и поединично. Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил. Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на чо-века-философ. Снимка за сравнение и поука.
към текста >>

38. 33. СПИРАЛАТА

Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията.
Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено. Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите. Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова. Значи камъните, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала. Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България. Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията. Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне? Освен това почвата отдолу под него е мокра. Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат.
към текста >>

А камъкът голям и тежи около три тона.
Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова. Значи камъните, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала. Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България. Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията. Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне? Освен това почвата отдолу под него е мокра. Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат. Колкото повече го бутат той повече затъва надолу. Аз се чудех какво да правя.
към текста >>

Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат.
Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията. Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне? Освен това почвата отдолу под него е мокра. Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат. Колкото повече го бутат той повече затъва надолу. Аз се чудех какво да правя. Накрая се ядосах и ударих няколко пъти с лоста, за да проверя дали може да се разцепи на две половини. Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи.
към текста >>

Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две.
Колкото повече го бутат той повече затъва надолу. Аз се чудех какво да правя. Накрая се ядосах и ударих няколко пъти с лоста, за да проверя дали може да се разцепи на две половини. Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи. Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка?
към текста >>

Отидох при останалите и наблюдаваме камъка.
Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи. Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може".
към текста >>

Но с гледане камък не се мести.
Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи. Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях.
към текста >>

Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка?
Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи.
към текста >>

Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи.
Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя.
към текста >>

После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му.
Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг.
към текста >>

Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя.
Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място.
към текста >>

Камъкът завърши каменната спирала на пейките.
Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма.
към текста >>

Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията.
Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата.
към текста >>

Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място.
Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България. Как така бъдещето?
към текста >>

А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма.
Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България. Как така бъдещето? Спиралата означава еволюцията на човека, на народа в който сме се родили и в държавата, в която живеем. Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя.
към текста >>

В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България.
С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България. Как така бъдещето? Спиралата означава еволюцията на човека, на народа в който сме се родили и в държавата, в която живеем. Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя. Словото е дадено и тази държава трябва да съществува, за да може този народ да реализира Словото на Учителя в държавата наречена България. А този камък го сложихме на върха на спиралата.
към текста >>

А този камък го сложихме на върха на спиралата.
В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България. Как така бъдещето? Спиралата означава еволюцията на човека, на народа в който сме се родили и в държавата, в която живеем. Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя. Словото е дадено и тази държава трябва да съществува, за да може този народ да реализира Словото на Учителя в държавата наречена България. А този камък го сложихме на върха на спиралата. А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога. Около тази спирала се играеше Паневритмия дълги години. Този камък остана там дълго време. Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро.
към текста >>

А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога.
Как така бъдещето? Спиралата означава еволюцията на човека, на народа в който сме се родили и в държавата, в която живеем. Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя. Словото е дадено и тази държава трябва да съществува, за да може този народ да реализира Словото на Учителя в държавата наречена България. А този камък го сложихме на върха на спиралата. А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога. Около тази спирала се играеше Паневритмия дълги години. Този камък остана там дълго време. Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата.
към текста >>

Този камък остана там дълго време.
Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя. Словото е дадено и тази държава трябва да съществува, за да може този народ да реализира Словото на Учителя в държавата наречена България. А този камък го сложихме на върха на спиралата. А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога. Около тази спирала се играеше Паневритмия дълги години. Този камък остана там дълго време. Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там.
към текста >>

Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата.
А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога. Около тази спирала се играеше Паневритмия дълги години. Този камък остана там дълго време. Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не.
към текста >>

Как ще допусна да се разбие камъка?
Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен.
към текста >>

И да се разбие камъка и да се разруши България?
хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре.
към текста >>

Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята.
Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл.
към текста >>

Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка.
Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ.
към текста >>

Учителят беше вложил някаква идея в камъка.
Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ. Той каза тогава: „Докато съществува този камък ще съществува и България." Затова ние го скрихме. Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено. Как така?
към текста >>

Той каза тогава: „Докато съществува този камък ще съществува и България." Затова ние го скрихме.
Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ. Той каза тогава: „Докато съществува този камък ще съществува и България." Затова ние го скрихме. Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено. Как така? Ето как. През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република.
към текста >>

Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка.
Ето как. През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република. По този начин България щеше да се заличи като самостоятелна държава и щеше да влезне в състава на СССР. Но това не стана понеже руснаците поради стратегически съображения отказаха на българските комунисти това предложение. Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка. Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава. Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава? Помислете и си отговорете сами!
към текста >>

Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава.
През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република. По този начин България щеше да се заличи като самостоятелна държава и щеше да влезне в състава на СССР. Но това не стана понеже руснаците поради стратегически съображения отказаха на българските комунисти това предложение. Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка. Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава. Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава? Помислете и си отговорете сами!
към текста >>

39. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било.
Слагахме каменни стъпала с кирки копаехме прагове, на други места с колове укрепвахме земята и правехме естествени стъпала. Тя минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, удобна отначало между клековете където можеш да си починеш и да се радваш на природата. Така ние направихме тази пътека и тя стана любима пътека, по която излизахме към „Езерото на Чистотата" с Учителя, където на голямата поляна играехме Паневритмия под върха „Харамията". Приятелите, които търсеха навсякъде символика преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122 стъпала. Хайде сега ми кажете какво значи 122 стъпала? Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една тънка пътечка по тревите човек излиза на голямата поляна. Оттука наистина може да се съзерцава „Езерото на Чистотата", неговата отворена и светла долина огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тука по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не е пострадал от тях, макар че се срещаха до самите палатки.
към текста >>

40. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя. Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал.
към текста >>

На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше.
Божественият лъч във всяка работа. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води.
към текста >>

Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят.
Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води. Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа.
към текста >>

Камъкът на Учителя беше центъра на върха.
От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води. Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори.
към текста >>

Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо.
От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води. Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре.
към текста >>

41. 43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР

Дали ще бъде камък, храст или вода.
След като свърши Паневритмията ние се скупчихме около Учителя да Му целуваме ръка и когато се огледахме видяхме, че конете са се размесили между нас. Като че ние се намирахме между конете, а не конете между нас. Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем. Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката. Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне. Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх. От западната страна се издига онази въпросна скала и от подножието на скалата тръгва пътечка, която извежда горе над скалата където има полянка.
към текста >>

42. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото.
Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева. През лятото ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни. Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото. Ние се спогледахме с Мария. Какво ли ще значи това? Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета. Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора. Беше започнало следствието пред следователя.
към текста >>

Накрая изпъкна образа на онзи камък, който спря денка да не падне в езерото.
Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора. Беше започнало следствието пред следователя. Протоколите от финансовата ревизия бяха изпратени при следствието и прокурора. Ето така Невидимия Свят има свой език от символи, с които предупреждава човека с будно съзнание. След като ме арестуваха, отново ми се яви картината, как оня денк стремглаво се търкаляше към езерото. Накрая изпъкна образа на онзи камък, който спря денка да не падне в езерото. Трябваше да се чака това време, когато събитията щяха да ни заведат до въпросния камък, за да спре събитията. Обвиниха ме, че съм взел куфар със скъпоценности. Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов беше пакостлив дух и ме обвини като твърдеше, че Мария и Савка са били при Учителя в последните Му дни и когато тя е влязла вътре в стаята Му то тя е била изгонена от двете. Изгонили са я, защото там е имало куфар със скъпоценности. И когато Савка си е заминала през 1945 г.
към текста >>

Трябваше да се чака това време, когато събитията щяха да ни заведат до въпросния камък, за да спре събитията.
Беше започнало следствието пред следователя. Протоколите от финансовата ревизия бяха изпратени при следствието и прокурора. Ето така Невидимия Свят има свой език от символи, с които предупреждава човека с будно съзнание. След като ме арестуваха, отново ми се яви картината, как оня денк стремглаво се търкаляше към езерото. Накрая изпъкна образа на онзи камък, който спря денка да не падне в езерото. Трябваше да се чака това време, когато събитията щяха да ни заведат до въпросния камък, за да спре събитията. Обвиниха ме, че съм взел куфар със скъпоценности. Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов беше пакостлив дух и ме обвини като твърдеше, че Мария и Савка са били при Учителя в последните Му дни и когато тя е влязла вътре в стаята Му то тя е била изгонена от двете. Изгонили са я, защото там е имало куфар със скъпоценности. И когато Савка си е заминала през 1945 г. то според думите на Иванова куфарът със скъпоценности са взети от мен и Мария.
към текста >>

43. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.
1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г. с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев. Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка.
към текста >>

44. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците.
към текста >>

Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко".
Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях.
към текста >>

Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък.
Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях. През това време Никола Антов е в концлагер изпратен от властите поради негови прегрешения пред комунистическата партия.
към текста >>

Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка.
Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца. Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона.
към текста >>

45. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх.
Те идат с времето си по неизменните и вечни закони на,Битието. (27.Х11. 1959 г.) 47. Срещнах типа на стария затворник - стоик, лежал много години, посетил много затвори, живял и надживял всички мъки. Прилича на лозата, която е превъзмогнала филоксерата и не боледува повече от нея, защото е присадена на такъв корен, който е устойчив. Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора.
към текста >>

Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък.
Срещнах типа на стария затворник - стоик, лежал много години, посетил много затвори, живял и надживял всички мъки. Прилича на лозата, която е превъзмогнала филоксерата и не боледува повече от нея, защото е присадена на такъв корен, който е устойчив. Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора. Ползва се с уважението на всички и заслужено. Има широки познанства.
към текста >>

„Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други.
Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна, всред други народи. Божествените идеи, Божественият живот ще се проектира в техните умове, сърца, души и воля, там ще почне подем и творчество. Но българите ще загубят всичко. Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други. Всичко е за добро. 93. Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя. Това беше тяхното предназначение. Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат. Добре направихме.
към текста >>

46. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

После след справката я слагаше леко на катедрата или на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила.
После листчето му служеше за справка, когато трябваше да говори за съответния стих и да го цитира. Той носеше винаги Библия със себе си на беседа. Тя лежеше на катедрата Му. Когато четеше си служеше с лупа. А на планината, когато бяхме, тя лежеше на коленете Му. После след справката я слагаше леко на катедрата или на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила. Ето тук в моето тефтерче съм записал следното: Десетте най-важни стихове от Евенгелието на Йоанна, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които стихове лично е опитал Силата им. .1. Глава 14,стих 15.„Ако имате Любов към мене, опазете Моите заповеди." 2. Глава 11,стих 42.„И Аз знаех, че винаги Ме слушаш, но за предстоящият народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил." 3. Глава 12,стих 23.„А Исус им отговори и рече: дойде часът да се прослави Син человечески." 4. Глава 8,стих 29.„И този, Който Ме е проводил с Мене е: не ме е оставил Отец самичък, защото аз правя всякога що е Нему угодно." 5.
към текста >>

47. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро.
до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия.
към текста >>

Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172.
Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство.
към текста >>

48. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

В страни от бора, до голям камък подредихме огнище.
Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано. Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка. Облечен с топлия сив лоден, загърнат с белия вълнен шал, Той се облегна на бора, седна на застланото одеало и навлезе в своя необозрим и неръкотворен свят, необезпокояван дори и от нашето присъствие. Още когато движехме пешком по шосето, със Савка мълчаливо се разбрахме, че днес УЧИТЕЛЯТ предпочита преди всичко тишината. По пътя не разговаряхме. В страни от бора, до голям камък подредихме огнище. От борови съчки стъкнахме малък огън. От близкото изворче, разположено над брега на реката, слизаща от канарите на Ел Шадай (бивака) наляхме чайника. От водите на малкото изворче неведнъж сме пили. УЧИТЕЛЯТ бе нарекъл водата му - лак-сативна. Бистрите струи не са обилни, но водата е пивка, добре се приема от стомаха, дори е лековита!
към текста >>

Впоследствие нечии добри ръце каптираха изворчето, сложиха тръба, изведена под голям камък и продължиха живота му.
От борови съчки стъкнахме малък огън. От близкото изворче, разположено над брега на реката, слизаща от канарите на Ел Шадай (бивака) наляхме чайника. От водите на малкото изворче неведнъж сме пили. УЧИТЕЛЯТ бе нарекъл водата му - лак-сативна. Бистрите струи не са обилни, но водата е пивка, добре се приема от стомаха, дори е лековита! Впоследствие нечии добри ръце каптираха изворчето, сложиха тръба, изведена под голям камък и продължиха живота му. Когато приятелите научиха за пивката и лековита вода на изворчето, често отиваха при него. Малката чешмичка остана скъп спомен за годините, през които УЧИТЕЛЯТ е ползвал бистрите му струи. Огънят мъчно се разгаряше. Овлажнените от нощния скреж съчки трудно се разпалваха, а водата бавно се затопляше. Ние със Савка разменяхме често погледи, ту към УЧИТЕЛЯ, ту към огъня.
към текста >>

49. І.5. БАНЯТА

Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е?
Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>

50. І.6. ЛОДКАТА

Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък".
Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити. Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро. Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия. Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус. Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината. Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден.
към текста >>

С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри.
Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден. Въпреки наболелите рамена от тежестта на лодката, групата потегля. Несгодата и умората лесно се понасят, когато краят на страданията е видим. С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри. Последва наново отдих. Започва ново и неочаквано изпитание. Заредиха се непрекъснати запитвания за лодката, още повече, че я виждаха преполовена и мнозина не можеха да си обяснят как с подобно водно возило ще се пренася вода. Ние, носачите, имахме привилегията да мълчим - бяхме уморени. Но най-много бе притесняван от подобни въпроси Боянчо.
към текста >>

51. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч.
към текста >>

52. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането.
Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух.
към текста >>

Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия.
При една случайна среща, скулптора помолва Бати Ради да му позира. Последва подозрителен поглед и отказ. Отказът не е случаен. Бати Ради е запаметил отрицателното мнение на УЧИТЕЛЯ за паметниците и за моделите, които са превърнати в паметници. Такъв паметник не е невинна фигура. Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия. Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал. Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден. Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура. За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си.
към текста >>

53. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Един от братята се отбива встрани и грабва камък.
След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото. Замислени, всички крачат по белналото се шосе, което преминава близо до последните къщи. Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели. Един от братята се отбива встрани и грабва камък. В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето! Не разбирате ли, че то не лае от злоба! То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква. Тя ме моли за помощ.
към текста >>

54. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или кожа видимите линии.
Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии! Ще отговоря на поставения въпрос, почвайки именно от твърде удачното сравнение! - Древните не са могли да правят живопис, защото у тях не са били развити всички центрове, така както последните са оформени при европейските знаменити художници. Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или кожа видимите линии. Не са имали развито око за нюансите на цветовете. А общо известно е, че художниците виждат повече цветове, и повече нюанси, отколкото вижда обикновения човек. Древните са виждали, както виждат децата. Без изработени органи изкуство не се прави. Без изработена основа на челото с центрове за форма, за обем, за цвят, не може да има рисунка, нито живопис.
към текста >>

55. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ! Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
към текста >>

56. ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА

Той излиза, отива под дървото, поглежда го и веднага се връща обратно, влиза в Изгрева, навежда се, вдига един камък и го запраща по посока на обесения и казва: „Обесиха го духовете!
А каква може да бъде тази символика? Бесилото си е винаги бесило. Щом има бесило, някой ще се беси и този някой ще умира. На следващия ден тичешком идва брат и съобщава на Изгрева, че в гората се е обесил брат Константин Иларионов. Веднага съобщават на Учителя. Той излиза, отива под дървото, поглежда го и веднага се връща обратно, влиза в Изгрева, навежда се, вдига един камък и го запраща по посока на обесения и казва: „Обесиха го духовете! Исках да го спася, но не можах! " Ние стоим, оглеждаме се и тръпнем само пред мисълта, че това ще се разчуе и утре ще гръмнат вестниците с тази новина, че ученици на Дънов се бесят в гората. А те чакаха най-малкия повод. А едно обесване в гората означаваше разследване от полицията, след това съдебна експертиза, извикване на Учителя в полицията, даване на обяснения, полицейски протоколи и т.н. Най-малко няколко месеца това обесване ще гърми по цяла България, разтръбявано от вестници и проповедници срещу Учителя.
към текста >>

57. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината.
Е, какво ще кажете? Имах и втори "трън" в плътта. Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания. Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза. Но този път бъбречната колика беше по-голяма. От болки се изтощих. Изпращам рождената ми сестра Веска при Учителя за помощ.
към текста >>

При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето.
Това продължи десет минути. По едно време болката намаля и аз съм заспал. След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната. При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето. Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах.
към текста >>

58. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват.
Съобщават на Учителя и Той отива при нея и сяда на стола до кревата й. Тя лежи на леглото и Учителят разговаря с нея за разни обикновени неща. Едновременно Той с дясната си ръка непрекъснато си разтрива прасеца на крака, т.е. на дясната подбедрица през панталона. Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в ред и порядък етерния двойник на сестрата. Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно. Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си.
към текста >>

59. ІІІ.102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН

Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен.
Тогава минорната гама и повтарящите се кратки мотиви звучат много тъжно. В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури. Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала. Реших да влея надежда и вяра в трагичния минор. Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви. Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури. Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот.
към текста >>

60. ІІІ.112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

Споменаваше за онези сили, които се крият в тях и че човек не може безразборно да носи какъв да е скъпоценен камък.
112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ Учителят много пъти беше се спирал в беседите Си за ролята на скъпоценните камъни. Споменаваше за онези сили, които се крият в тях и че човек не може безразборно да носи какъв да е скъпоценен камък. Той трябва да носи такъв камък, който да допълва онова, което човек няма. Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината. Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне.
към текста >>

Той трябва да носи такъв камък, който да допълва онова, което човек няма.
112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ Учителят много пъти беше се спирал в беседите Си за ролята на скъпоценните камъни. Споменаваше за онези сили, които се крият в тях и че човек не може безразборно да носи какъв да е скъпоценен камък. Той трябва да носи такъв камък, който да допълва онова, което човек няма. Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината. Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му.
към текста >>

Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината.
112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ Учителят много пъти беше се спирал в беседите Си за ролята на скъпоценните камъни. Споменаваше за онези сили, които се крият в тях и че човек не може безразборно да носи какъв да е скъпоценен камък. Той трябва да носи такъв камък, който да допълва онова, което човек няма. Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината. Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък.
към текста >>

Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен.
112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ Учителят много пъти беше се спирал в беседите Си за ролята на скъпоценните камъни. Споменаваше за онези сили, които се крият в тях и че човек не може безразборно да носи какъв да е скъпоценен камък. Той трябва да носи такъв камък, който да допълва онова, което човек няма. Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината. Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък.
към текста >>

Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне.
Споменаваше за онези сили, които се крият в тях и че човек не може безразборно да носи какъв да е скъпоценен камък. Той трябва да носи такъв камък, който да допълва онова, което човек няма. Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината. Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък. Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
към текста >>

В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък.
Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината. Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък. Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
към текста >>

Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък.
Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък. Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
към текста >>

Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък. Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
към текста >>

61. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев.
41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев. Кой е Трифон Кунев? Трифон Кунев е роден в село Ъглен, Луковитска околия. Той иначе е писател, поет, наш приятел, който беше така също приятел на сестра д-р Дафина Кьорчева. Иначе, по убеждение политическо, е земеделец. След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър.
към текста >>

62. 5.17. Истинският паметник

ДРАГА МИХАЙЛОВА

„Учителю, един иска от камък да ме кове." Учителят се усмихва на израза на брат Ради и добавя: „Това е твоят най-добър ученик.
Искам да направя паметник на Патриарх Евтимий. Ти приличаш на него". Брат Ради се разсърдил и отблъснал скулптора. Дни наред скулпторът върви след брат Ради и го моли. Накрая брат Ради отива да се оплаква на Учителя. „Учителю, един иска от камък да ме кове." Учителят се усмихва на израза на брат Ради и добавя: „Това е твоят най-добър ученик. Ти си Патриарх Евтимий! Ето защо той иска сега да ти изкове образа в камък. Ще разрешиш! " Брат Ради кимва с глава, отива при скулптора, съгласява се и разрешава да му изковат образа в камъка. Ако сравните една снимка на брат Ради с изваяния образ от паметника на Патриарх Евтимий, ще видите, че има пълно покритие на образа от снимката в изваяната скулптура.
към текста >>

Ето защо той иска сега да ти изкове образа в камък.
Брат Ради се разсърдил и отблъснал скулптора. Дни наред скулпторът върви след брат Ради и го моли. Накрая брат Ради отива да се оплаква на Учителя. „Учителю, един иска от камък да ме кове." Учителят се усмихва на израза на брат Ради и добавя: „Това е твоят най-добър ученик. Ти си Патриарх Евтимий! Ето защо той иска сега да ти изкове образа в камък. Ще разрешиш! " Брат Ради кимва с глава, отива при скулптора, съгласява се и разрешава да му изковат образа в камъка. Ако сравните една снимка на брат Ради с изваяния образ от паметника на Патриарх Евтимий, ще видите, че има пълно покритие на образа от снимката в изваяната скулптура. Всеки сам издига вътре в себе си неръкотворен паметник чрез своите дела, чрез своите мисли и чрез своите чувства. Чистотата на идеите могат да се претворят в дела само от хора със светли умове, чисти сърца и праведни дела.
към текста >>

" Брат Ради кимва с глава, отива при скулптора, съгласява се и разрешава да му изковат образа в камъка.
Накрая брат Ради отива да се оплаква на Учителя. „Учителю, един иска от камък да ме кове." Учителят се усмихва на израза на брат Ради и добавя: „Това е твоят най-добър ученик. Ти си Патриарх Евтимий! Ето защо той иска сега да ти изкове образа в камък. Ще разрешиш! " Брат Ради кимва с глава, отива при скулптора, съгласява се и разрешава да му изковат образа в камъка. Ако сравните една снимка на брат Ради с изваяния образ от паметника на Патриарх Евтимий, ще видите, че има пълно покритие на образа от снимката в изваяната скулптура. Всеки сам издига вътре в себе си неръкотворен паметник чрез своите дела, чрез своите мисли и чрез своите чувства. Чистотата на идеите могат да се претворят в дела само от хора със светли умове, чисти сърца и праведни дела.
към текста >>

63. 5.24. Стопанката на бивака

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха.
към текста >>

64. 5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Преди да си замине Учителя в Мърчаево, Той каза на руснака Владо да издълбае с длето от камък две ръце, които се здрависват.
Така останах жив. Оставиха ме жив, но ми извадиха зъбите с клещи. Защо съм дошъл при тебе? Знам, че ти си смела. Има една работа, която искам да свършим заедно. Преди да си замине Учителя в Мърчаево, Той каза на руснака Владо да издълбае с длето от камък две ръце, които се здрависват. Та това да бъде дружбата между България и Съветска Русия. След като ги изчука Владо тези ръце, показаха ги на Учителя и Той нареди да ги заровят в „Извора на Доброто". Но Любомир Лулчев се възпротивил на Учителя. „Учителю, не искаме с руснаците дружба! Аз не позволявам".
към текста >>

65. 6.22. Голямото знание

Той бе седнал на един камък, а на друг е седнал Учителят.
Бе с изключителни възможности. Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил. Учителят го ценеше много. Има една снимка на Учителя с Жорж на 7-те Рилски езера, при извора „Ръцете, които дават". Той бе седнал на един камък, а на друг е седнал Учителят. А фотографът така ги е хванал на снимката, че се вижда проекцията от фигурата на Жорж, като философ на миналото, настоящето и бъдещето пред лицето на Великия Учител. Всичко се смаляваше пред лицето на Учителя. Аз най-добре чувствах разликата между двете страни на малкия и големия триъгълник - страните на интелектуалното съзнание. Актьорите бяха: самосъзнанието - в лицето на бившето обществено величие Мара Гръблашева; и в износената мантия на старото инволюционно знание, чийто актьор беше Михаил Иванов. Аз чувствах цялата обществена пустота, която, ако не беше осветена от Мъдростта на Учителя, ще рухне под натиска на общественото си противоречие.
към текста >>

66. 6.24. Пред прага на мъдростта

А на мен нищо не ми стана, въпреки мразовитата нощ, от минус 20 градуса, където камък и дърво се пукаха.
Почувствах присъствието на същества, които ме обкръжават. Това беше едно чудо за мен. Много съм мислил по тези въпроси. Споделих само с Учителя. „Невидимият свят бди над теб." Иначе, при друг случай, човек може да замръзне в тази зимна нощ и да се разболее. А на мен нищо не ми стана, въпреки мразовитата нощ, от минус 20 градуса, където камък и дърво се пукаха. Но на мен нищо не ми стана - нито замръзнах, нито пукнах, а останах жив досега. За моя изненада, първите посетители, които дойдоха на сутринта, бяха Михаил Иванов и сестра Спиридонова. Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност.
към текста >>

67. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Той ги наблюдава, но се увлича в тази маса, взима един камък и вместо да удари с него полицията, удря един студент.
Гина сама не можеше да смогне, защото непрекъснато идваха хора и оставаха на общите обеди. Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе. Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше. Петко Гумнеров беше интересна личност. Веднъж в града става размирица с някои студенти. Той ги наблюдава, но се увлича в тази маса, взима един камък и вместо да удари с него полицията, удря един студент. А той съчувства на студентите. И след туй имало такава голяма разправия, че дори студентите му нанесли побой. Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш.
към текста >>

68. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше.
към текста >>

69. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни.
Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа. Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието.
към текста >>

70. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

На мен ми падна воденичен камък от шията.
Искам да имам разрешение за печат". Усмихна се. „Това е най-лесната работа. Дайте си заявлението". След два дни той ми носи разрешението за печат, като нямаше никаква представа каква е тази книга. На мен ми падна воденичен камък от шията. И трябваше да се пази в пълна тайна. Извиквам Неделчо Попов и го завеждам на мястото, където е поставено тялото на Учителя и му казвам: „Неделчо, ти си ми верен приятел. Досега абсолютно никакво обещание не съм искал от теб. Сега ще ти поверя една тайна, но искам, при тая сестра, при която живееш - Николина Балтова, никаква дума да не продумваш. Също и с жената на Славянски, към която имаш слабост да споделяш всичко, да не говориш нищо.
към текста >>

71. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас.
Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа. Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински. А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка. През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два пъти понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително предварително подготвено резюме. Отговарях на въпросите и тогава беше времето когато Той ми обясняваше духовните закони залегнали в Библията, дадени символично и скрити за съзнанията на обикновените богомолци. По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше Библията в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа.
към текста >>

72. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука.
Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика. Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения.
към текста >>

73. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

И тази работа бе един много голям камък за препъване.
Но що се отнасяше кой каква работа има да свърши беше много неопределено за нас, защото всеки смяташе, че върши своята си работа и част от общата работа на Изгрева. А каква работа вършехме тогава при Учителя? Ние бяхме слушатели, а той се грижеше за всичко. Та дори ние много трудно се грижехме за прехраната си и пак благодарение на него имахме насъщния си хляб като всеки един от нас работеше според силите си и умението си, чрез някаква избрана от него професия. Тази работа на всеки един от нас дето никой не знаеше каква е тя, защото тя беше вътре у нас, неопределена и трудно човек се определяше в пътя. И тази работа бе един много голям камък за препъване. А що се отнася до ключа, който Учителят ни остави това бе Словото. Само онзи, който го приложи в живота си може да разреши задачата на своят път и да свърши работата си, за която е дошъл и по този начин да отключи вратата и да мине в пътя на ученичеството. Ето това е важното - да тръгнеш по пътя на ученика. Аз съм пред Учителя на разговор. „Представи си един голям кюнец с вода, който се излива в много други по-малки кюнци.
към текста >>

74. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него.
Един интересен случай от живота ни на Рила на седемте рилски езера. Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри. По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро. Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо. Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена. Тя минава през моста, после полека се запътва между камъните и тръгва към него. Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас. Да знаете колко дълго време се молих на Господа да ми се даде такъв случай, че да отида при Него, та да му благодаря за доброто, което винаги ми прави".
към текста >>

Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас.
Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо. Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена. Тя минава през моста, после полека се запътва между камъните и тръгва към него. Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас. Да знаете колко дълго време се молих на Господа да ми се даде такъв случай, че да отида при Него, та да му благодаря за доброто, което винаги ми прави". Учителят седи, слуша сериозен и пита: „Сестрата къде се е запътила? " „Ами отивам за Рилския манастир, за да запаля една свещ там в олтара на църквата, защото в последно време всички молитви, които отправям към Господа се приемат от Него и аз все получавам помощ, та за помощта рекох да запаля една свещ на Господа". Учителят седи и казва: „Е, рекох, ти вече запали тази свещ". Жената се обръща към него, поглежда го, очите й се отварят, тя вижда Учителят целият в светлина като слънце, пада на колене пред него и извиква: „Господ мой и Бог мой" и започва да целува ръце.
към текста >>

75. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят го беше кръстил „Камъкът на съкровището".
Ако човек реши с лопата да изрине снега на Витоша не може да го стори в един човешки живот. Но ако грейне слънцето то за една седмица ще стопи снега. Ето това е разликата между човешката воля и Божията Воля. Да, този пример съм го слушала много пъти и това е един от хубавите примери, за да се онагледи този закон, че човек предполага, а Бог разполага. Бяхме веднъж на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят го беше кръстил „Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме на него. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят този камък така не можах да разбера. Но други разбраха думите на Учителя дословно и когато на следващия път се изкачвахме отново на Бивака големият камък беше изместен в страни, а под мястото където бе лежал преди беше разкопано. Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено съкровище.
към текста >>

На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме на него.
Но ако грейне слънцето то за една седмица ще стопи снега. Ето това е разликата между човешката воля и Божията Воля. Да, този пример съм го слушала много пъти и това е един от хубавите примери, за да се онагледи този закон, че човек предполага, а Бог разполага. Бяхме веднъж на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят го беше кръстил „Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме на него. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят този камък така не можах да разбера. Но други разбраха думите на Учителя дословно и когато на следващия път се изкачвахме отново на Бивака големият камък беше изместен в страни, а под мястото където бе лежал преди беше разкопано. Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено съкровище. Но не бяха открили нищо.
към текста >>

Защо го кръсти Учителят този камък така не можах да разбера.
Да, този пример съм го слушала много пъти и това е един от хубавите примери, за да се онагледи този закон, че човек предполага, а Бог разполага. Бяхме веднъж на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят го беше кръстил „Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме на него. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят този камък така не можах да разбера. Но други разбраха думите на Учителя дословно и когато на следващия път се изкачвахме отново на Бивака големият камък беше изместен в страни, а под мястото където бе лежал преди беше разкопано. Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено съкровище. Но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: .,Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманя-ри".
към текста >>

Но други разбраха думите на Учителя дословно и когато на следващия път се изкачвахме отново на Бивака големият камък беше изместен в страни, а под мястото където бе лежал преди беше разкопано.
Бяхме веднъж на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят го беше кръстил „Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме на него. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят този камък така не можах да разбера. Но други разбраха думите на Учителя дословно и когато на следващия път се изкачвахме отново на Бивака големият камък беше изместен в страни, а под мястото където бе лежал преди беше разкопано. Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено съкровище. Но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: .,Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманя-ри". Ние се спогледахме, а онези иманярите си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито.
към текста >>

Учителят нареди: „Да се зарине дупката и да се постави камъка на същото място".
Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено съкровище. Но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: .,Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманя-ри". Ние се спогледахме, а онези иманярите си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: „Да се зарине дупката и да се постави камъка на същото място". И онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали така по-нагоре, на поредната почивка и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват „съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. А Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
към текста >>

76. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората.
След няколко часа дойдоха и казаха, че Константин се е обесил в гората. Казаха на Учителя, той стана, отиде бързо в гората, отиде до дървото, огледа го и каза: „Обесиха го духовете. Исках да го спася, но не можах. Онези го бяха обсебили изцяло". Това сестрите разбраха, че Учителят не е позволил той да се обеси насред поляната и затова бе казал на друга сестра: „Който иска да се беси да се беси, но вън от Изгрева - в гората". След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого.
към текста >>

Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума.
Онези го бяха обсебили изцяло". Това сестрите разбраха, че Учителят не е позволил той да се обеси насред поляната и затова бе казал на друга сестра: „Който иска да се беси да се беси, но вън от Изгрева - в гората". След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого. Ето тук разказахме за някои форми и за някои символи, които са свързани с някои явления и действия. Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората. Аз съм пред Учителя.
към текста >>

77. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

На Рила, на лагера бяхме определили един камък на честността - там се слагаха изгубените вещи.
Тук всичко е свързано. Там където присъствува Божият Дух от там започва съдбата на човека. После този случай стана достояние на всички. Немееха всички. На съборите имаше един дърво и всеки, който загубваше нещо я слагаха и заканваха на това дърво. На Рила, на лагера бяхме определили един камък на честността - там се слагаха изгубените вещи. Така че беше приятно да се виждат такива хубави постъпки и те не бяха малко. Всеки се стремеше да бъде изряден в отношенията си към другите, макар че не всеки можеше да бъде честен спрямо себе си. Но имаше един общ стремеж и това бе важното. Постепенно този стремеж след заминаването на Учителя загасна докато не се изпепели. Причините могат да бъдат намерени, поводите също, но това нищо не допринася в нашия случай.
към текста >>

78. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички.
Стигнахме до една скала, после следваше улей и урва. Трябваше да се заобиколи скалата, улея и урвата и да минем отгоре по скалите, за да видим Калинините езера. Това беше разумния път и всички очаквахме, че точно така ще се изкачим горе. Но Цанка стигна първа - нали тя водеше и беше в стихията си на водач, защото друг път такова нещо нямаше да й се удаде - да види цялото Братство след себе си включително и Учителя. Тя стигна до скалата и тръгна по улея на урвата, надолу по наклона. Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички. Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води студени и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в студената вода. Ние се сепнахме, а някои започнаха да викат и да протестират, че тук не може да се върви и че ще се пребием. Учителят дойде, погледна наоколо, скара се и каза: „Може приятелите да се издавят. Не искам да гледам никакво езеро". Седнахме горе на скалата за почивка.
към текста >>

79. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

Когато намериш някой скъпоценен камък обвит с кал, няма ли да си нацапаш пръстите от калта, но заради скъпоценния камък,който струва милиони ще се оцапаш.
" „Когато се обръщам и включвам цялото говоря на „ти". Когато разбирам частта, говоря на „вие". „Вие като се доближавате до нас се цапате. После чистите ли се? " „После се чистя. Когато намериш някой скъпоценен камък обвит с кал, няма ли да си нацапаш пръстите от калта, но заради скъпоценния камък,който струва милиони ще се оцапаш. Ще вземеш за пет пари кал, а ще спечелиш скъпоценния камък, който струва милиони. А след това калта ще я отмиеш и диаманта ще блесне." „Учителю, аз научила ли съм си уроците? " „Някои уроци си научила, някои още не си, а други още не са дошли при теб. И те ще дойдат. Еволюцията е непреривна."
към текста >>

Ще вземеш за пет пари кал, а ще спечелиш скъпоценния камък, който струва милиони.
Когато разбирам частта, говоря на „вие". „Вие като се доближавате до нас се цапате. После чистите ли се? " „После се чистя. Когато намериш някой скъпоценен камък обвит с кал, няма ли да си нацапаш пръстите от калта, но заради скъпоценния камък,който струва милиони ще се оцапаш. Ще вземеш за пет пари кал, а ще спечелиш скъпоценния камък, който струва милиони. А след това калта ще я отмиеш и диаманта ще блесне." „Учителю, аз научила ли съм си уроците? " „Някои уроци си научила, някои още не си, а други още не са дошли при теб. И те ще дойдат. Еволюцията е непреривна."
към текста >>

80. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали.
Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности. Изкачихме се на един скален масив и от скалата се отрони един голям къс и ме повлече. Аз залитнах, но успях да прехвърля тежестта си на другия крак и така да остана на скалата. А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали. След тази случка аз се прибрах в лагера, отидох при Учителя да му се похваля, че съм се отървала от премеждието и че Небето ме е спасило. Учителят стана строг и ми каза сърдито: „Една разходка е полезна за организма, когато е приятна. И втори път да не правиш това! " Беше много строг и от тогава не си позволявах такива волности, защото много пъти Учителят бе казал, че заангажираме Небето да ни охранява от нашите своеволия. И с това им се пречи да вършат друга по-важна работа.
към текста >>

81. 163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ

163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото.
163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото. Това беше първият Молитвен връх. Тогава ние с Борис Николов си слагахме палатката горе на хребета в подножието на една скала. Бяхме на 60 м над езерото и на сто метра от лагера. Тогава всички се възмущаваха, критикуваха ни, че сме се отдалечили толкова много и че сме се делили от братския живот. Критиките и упреците бяха станали толкова ожесточени, че накараха Учителя да вземе отношение към този въпрос.
към текста >>

82. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка.
Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях.
към текста >>

Останалите там останали да наблюдават как Учителят седи на камъка и как ни наблюдава докато стигнем до Симеоново.
Аз се разделих с Учителя и тръгнах. Учителят отиде на една височинка, седна на нея и с поглед ме съпровождаше 200-300 метра как слизам надолу сама. Обръщах се и виждах .как горе Учителят седи на височината с бялата шапка, гледа ме и ме следи как сама слизам, а ръководителите останаха сами в недоумение защо Учителят е отишъл на тази височина и какво има толкова да гледа надолу. Един от тях отива при Учителя, за да види Учителя какво прави там. Какво са говорили не знам, но този брат започна да тича след мен, настигна ме и ме съпровожда до Симеоново. Останалите там останали да наблюдават как Учителят седи на камъка и как ни наблюдава докато стигнем до Симеоново. После брата се върнал на Бивака и намерил Учителя още да седи на същия камък. Посрещнал го с думите: „Изпроводихте ли сестрата до Симеоново? " Тогава братът разбира, че това е един урок за тях, който им се преподаваше специално като ръководители. По-късно стенографите дешифрираха тези беседи на Учителя за ръководителите. Ако днес вие ги прочетете и ги сравните с моят разказ ще видите, че там Учителят им изнася теория, а на екскурзията им показа практически какво означава да бъдеш ръководител и да се грижиш за другите.
към текста >>

После брата се върнал на Бивака и намерил Учителя още да седи на същия камък.
Учителят отиде на една височинка, седна на нея и с поглед ме съпровождаше 200-300 метра как слизам надолу сама. Обръщах се и виждах .как горе Учителят седи на височината с бялата шапка, гледа ме и ме следи как сама слизам, а ръководителите останаха сами в недоумение защо Учителят е отишъл на тази височина и какво има толкова да гледа надолу. Един от тях отива при Учителя, за да види Учителя какво прави там. Какво са говорили не знам, но този брат започна да тича след мен, настигна ме и ме съпровожда до Симеоново. Останалите там останали да наблюдават как Учителят седи на камъка и как ни наблюдава докато стигнем до Симеоново. После брата се върнал на Бивака и намерил Учителя още да седи на същия камък. Посрещнал го с думите: „Изпроводихте ли сестрата до Симеоново? " Тогава братът разбира, че това е един урок за тях, който им се преподаваше специално като ръководители. По-късно стенографите дешифрираха тези беседи на Учителя за ръководителите. Ако днес вие ги прочетете и ги сравните с моят разказ ще видите, че там Учителят им изнася теория, а на екскурзията им показа практически какво означава да бъдеш ръководител и да се грижиш за другите. А те смятаха, че тяхната работа е да ръководят, а пък другите да се грижат за всичко останало.
към текста >>

83. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Тогава бяха започнали атаките от духовенството срещу Учителя и те търсеха под дърво и под камък всяко нещо, с което да се хвърли кал върху името и образа на Учителя.
И аз не знам защо се случи така, че ние почти нищо не знаехме за Учителя, за неговото семейство, за рода му, за детството му, за следването му в Америка както и за ранните му години. Когато аз дойдох при Учителя и около мен имаше възрастни братя и сестри, които изобщо мълчаха и не разказваха нищо. Учителят по това време беше 56-57-годишен. От началото на века в разстояние на 15-20 години около Учителя кръжаха възрастни приятели и те знаеха много неща за началните години на дейността на Учителя. Учителят беше забранил да разказват опитностите си и всичко, което знаеха около него. Тогава бяха започнали атаките от духовенството срещу Учителя и те търсеха под дърво и под камък всяко нещо, с което да се хвърли кал върху името и образа на Учителя. Другата причина бе, че възрастните приятели тогава не взеха на сериозно да проучат и да запазят онези оскъдни данни, които знаеха за рода на Учителя и за ранните му години. Те бяха влезнали в едно такова психическо поле, което бе разширило съзнанието им, бяха видели какво представлява Учението, защото Учителят в началните години се е изявявал в съвсем друга светлина. Той направо и категорично е изявил себе си и е показал на своите съвременници кой е той. И затова опитностите на първите приятели с Учителя са от категорията на чудесата. И затова всичко останало беше за тях безпредметно и без значение.
към текста >>

84. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Та дори ако си камък ще се разтопиш от умиление, та ако си човек то трябва на ангел да станеш и да захвърчиш.
Та така ти извърши Волята на Бога, отиде, купи и връчи боите, но че парите не бяха твои в този случай няма такова голямо значение. Тези пари също не бяха мои, а бяха дадени да се свърши една работа за Бога. И ние я свършихме: онзи, който даде парите, аз, който ги взех и ги предадох на теб и ти, която отиде и закупи боите. Кръга се затвори и Бог се прояви чрез Любовта си." Тръгнах си. Ама моля ви се та къде ще намерите по земята такива неща да ви се случат и в едно и също време да получите посвещение на такива мистични тайни и съкровища за човешкия дух и човешката душа. Та дори ако си камък ще се разтопиш от умиление, та ако си човек то трябва на ангел да станеш и да захвърчиш. А аз вървях по човешки, с човешки стъпки и нещо вътре в мене летеше по ангелски. Така приключи този необикновен ден. Цветана нарисува един портрет на Учителя. Образът на Учителя при нея бе в профил, той е запазен и има цветни репродукции от него. Тя бе талантлив художник и доста продуктивна.
към текста >>

85. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6.
На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2. Дядо Благо (Стоян Стойнов Русев); 3. Иван Грозев - гимназиален учител; 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев.
към текста >>

86. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Както един скулптор взема един камък и извайва една хубава статуя, така и във вас да се пази това, което Бог е вложил.
Ако има някой да е говорил за Любовта, аз съм говорил най-много. Едвам съм започнал да говоря за Любовта. Тя е най-великата наука в света. Аз желая вие да цъфнете, да узреете, като хубави плодове. Най-хубавото, което е във вас да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва една хубава статуя, така и във вас да се пази това, което Бог е вложил. Ако ме питате: Какво да правим? ще ви кажа: дишайте Любов. Навсякъде да виждате любящи същества в хората, като съзнавате, че Бог. живее в тях. Ако ние живеем за любовта и тя ще живее за нас.
към текста >>

87. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Както един скулптор взема един камък и извайва една хубава статуя, така и във вас да се пази това, което Бог е вложил.
Ако има някой да е говорил за Любовта, аз съм говорил най-много. Едвам съм започнал да говоря за Любовта. Тя е най-великата наука в света. Аз желая вие да цъфнете, да узреете, като хубави плодове. Най-хубавото, което е във вас да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва една хубава статуя, така и във вас да се пази това, което Бог е вложил. Ако ме питате: Какво да правим? ще ви кажа: дишайте Любов. Навсякъде да виждате любящи същества в хората, като съзнавате, че Бог. живее в тях. Ако ние живеем за любовта и тя ще живее за нас.
към текста >>

88. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък.
Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел Михаил". В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот.
към текста >>

89. 208. ДЯДО БЛАГО

" „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък.
Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си.
към текста >>

90. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

Удари на камък при Борис, че после се спъна и на много други камъни.
След като не можа да се справи с мен и да ме смачка и да ме отстрани от Борис, то каквото имаше да наговори по мой адрес беше разнесено по всички страни. Накрая като видяха, че няма никакъв резултат, то те се насочиха към друго място. А това беше Георги Радев. Започнаха да го ухажват, да го канят на гости, да го черпят със сладкиши само и само да го прикоткат и да го направят жених на дъщеря си Сийка. А на тази нейна дъщеря хич не й вървеше. Удари на камък при Борис, че после се спъна и на много други камъни. Беше ми жал за нея, но не и за майката. По това време на Изгрева имаше едно много фино същество, което харесваше Жорж. Беше много фино като фигура и беше много добра по сърце и по природа. Жорж също имаше симпатия към нея и те дружаха. Но само дружаха и нищо повече.
към текста >>

91. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Неделчо стоеше като изваян образ от камък.
А сега вижда и слуша. Сутринта се събудихме рано и се възкачихме на връх Мусала. Неделчо не беше спал цяла нощ и бе в едно възбудено състояние от целият разговор. Върнахме се и почивахме в хижата. Не след малко пристигна човек от връх Мусала, където по телефона от София се обадили да се съобщи на групата на хижата, че някой си Георги Радев е починал на 22.VII.1940 г. Неделчо стоеше като изваян образ от камък. Погледът му беше отправен някъде надалече търсещ духа на Жорж. Учителят се разпореди и няколко братя с Борис, придружени и от Верка Куртева заминаха за Куртово, за да го погребат. Групата около 50 човека заедно с Учителя тръгнахме да слизаме. Спряхме да преспим при мостчето под голямата скала. Там имаше поляна.
към текста >>

92. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите.
Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея. Ние бяхме пристигнали на хижа Вада, багажа бе свален от камионите и около нас сновяха конярите и завързваха пакетите и денковете с багажа, за да бъде изкачен на езерата. А Мария по това време отново започва да буйства. Тогава Учителят отиде при нея, спря се, загледа я втренчено в очите една-две минути, тя се умири и така бе качена на един от конете, който успя да я закара до второто езеро където бе лагера. Опънаха й палатка, сложиха й легло, но след няколко дни тя започна да прави каквото си иска, да буйства, да пречи и да тормози околните. Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите. Но като минах покрай нейната палатка аз реших да й помогна и да дам от онова, което аз намерих, за да получи тя благословение от Свише. След това казах на Учителя, а той ме смъмри: „Защо не си ги задържа? Те имат символично значение, тяхното намиране. Като им даде камъните ти се свърза с тях и винаги вече Черните сили ще те търсят от сега нататък до края на живота ти, за да черпят от тебе". Аз бях покрусена и изненадана, не очаквах, че едни такива дребни неща ще имат такива фатални последици за мен.
към текста >>

93. 230. ЯНАКИЕВА

Тя нищо не казва и постепенно започва да пълзи, пълзи така десетина метра, после леко се повдига, хваща се отново за тояжката, държи се за камък и часове наред пъпли нагоре като мравка.
Няма какво да прави, започва да лази, полека-полека се подпира на тояжка, върви, пада, става и отново върви. Накрая паднала и не може да се движи. Отиват и съобщават отново на Учителя. Казва: „Да върви". Отиват при лежащата Янакиева и съобщават нареждането на Учителя. Тя нищо не казва и постепенно започва да пълзи, пълзи така десетина метра, после леко се повдига, хваща се отново за тояжката, държи се за камък и часове наред пъпли нагоре като мравка. Качва се горе, престоява един ден, преспива до езерото без никаква завивка и на следващия ден се връща здрава, подпирайки се от време навреме с тояжката. Янакиева имаше много гости на Изгрева. Имаше една голяма тенджера и винаги вареше картофи, защото така се случваше, че при нея прихождаха много гости. Правеше мекици и целият Изгрев идваше и ядеше мекици. Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана.
към текста >>

94. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша.
Учителят е дал начин и методи за работа с Пентаграмата и съответни формули. Тези неща ще бъдат изнесени много по-късно, а аз тук давам описателни бележки за онези времена. Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите.
към текста >>

После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците.
Тези неща ще бъдат изнесени много по-късно, а аз тук давам описателни бележки за онези времена. Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма.
към текста >>

95. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Все едно, че съм побит камък.
Едни месиха тестото, други ги пържиха, трети ги поднесоха, четвърти ги изядоха, а аз пета гледах и се облизвах, шести недоволствуваха, че други са изяли мекиците и накрая седми подред Учителят даде закона. Ето това е вътрешната Школа. След като разбрах закона малко се успокоих. Все пак ми беше неприятен този случай не заради това, че не ядох от мекиците, а то това, че така ме възприемаха, че преминаваха покрай мене като край неодушевен предмет. Защото те бяха яли мекици, а аз като неодушевен предмет съм стояла и гледала. Все едно, че съм побит камък. Нямаше какво да правя, трябваше да си замълча, но знаех, че това няма да се спре до тук, а ще има и продължение. В Духът винаги има движение, а няма покой. А Духът беше до нас с Учителя, Който винаги се намесваше във всеки случай. Аз съм още намусена по този случай, Учителят вижда това и да урегулира правилно нещата и да бъдат поставени тези неща и тези ученички* всяка на мястото си, среща ме и ми казва: „Е, те Савка и Паша в живота си свирят „цвете мило, цвете красно", а ти свириш „Соната от Бетовен". Спряла съм, затаила съм дух и не мога да проумея в първия момент какво казва Учителят, какви са тия думи, а тук е Рила и всяко нещо казано от Учителя по друг начин звучи в ушите ни.
към текста >>

96. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче.
Погледат, послушат и продължат пътя си. Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията. Всички се разпръсваме. Едни плъпват нагоре към езерата, други се връщат. Аз обичах да се отбивам на езерото. Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче. Обичах да стоя там и да гледам как синьозеленикавата повърхност на езерото се бърчи от лекия ветрец и леки вълни се гонят една подир друга, по които са накацали някакви искрящи лодчици или корабчета -миниатюрни отблясъци от слънцето. Това беше толкова красиво и забавно. Ето една група вълни със своите малки корабчета минават край мене, като че дефилират и отминават. Виждаш ги, че се раждат там пред очите ти в езерото и изчезват някъде там по-далеч от теб, а въображението ти рисува други картини и създава приказка за някакви свръхземни същества, които плуват с тези светещи корабчета, идвайки от незнайни светове и заминавайки към други такива. Тук всичко естествено и земно придобива неземен характер.
към текста >>

На чело стоят два големи камъка с особено красиви форми.
Братята чукат с чуковете и откъртват едри отломъци, които натоварени на тарги ги понасят надолу. Сестрите пълнят раници, торби, мрежи, кърпи, кой каквото е донесъл, с по-едри и по-дребни късове и почти търчим от радост надолу. Ще я облечем цялата чешма в бяло. Ще я настелем с бели плочки и ще я украсим с бели дребни камъчета. Приказка! Наистина, че е приказка! На чело стоят два големи камъка с особено красиви форми. По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник!
към текста >>

Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв.
А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той! Колко свидно мили ни са братята, които с лостове и кирки, с неимоверни гигантски усилия отместваха големите камъни - почти канари, за да очистят мястото за него и поставяха други, за да го направят.
към текста >>

Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога.
В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той! Колко свидно мили ни са братята, които с лостове и кирки, с неимоверни гигантски усилия отместваха големите камъни - почти канари, за да очистят мястото за него и поставяха други, за да го направят. Забележителна е снимката направена без негово знание и очакване, на брат Борис Николов, който отмества най-грамадният блок сам.
към текста >>

97. 27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА

Петър Камбуров

Събуждам се и чувам, че някой чука на пътната врата с камък толкова силно, че квартала ще събуди.
Той веднага намери един галош, накара ме да събуя обувката и да стъпя на галоша върху лицевата му страна. Даде ми една превръзка, с която превързах галоша за крака и ми рече: „Ще отидеш да пазиш „Опълченска" 66". Групата отпътува. Аз се домъкнах до един трамвай и право на „Опълченска" 66. Заспал съм дълбоко и сънувам, че някъде наблизо пада мълния със силен гръм. Събуждам се и чувам, че някой чука на пътната врата с камък толкова силно, че квартала ще събуди. Изтичах полуоблечен да видя кой чука. Оказа се, че е нашият чирак Бончо. „Какво има, Бончо, че си дошъл толкова рано да чукаш на вратата? " „Бай Петро, остави се, голяма беля се случи! " „Е, кажи какво се е случило?
към текста >>

98. 41. САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА

Петър Камбуров

Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които „Овчарската идилия", „Тежък камък", „Луковитски моми" и др.
Но помолих Учителя да каже на брат Симеонов, докато братята и сестрите са още тук на поляната да разгласи. Учителят повика Симеонов, каза му и той с мощния си глас разгласи за предстоящия концерт. Вечерта салонът бе препълнен, бяха дошли и много посетители (братя и сестри) от града. Учителят беше седнал на първия ред отляво. Мобилизирах всичката си смелост и започнах. Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които „Овчарската идилия", „Тежък камък", „Луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, при които мнозина от салона придружаваха с пеене. В третата част изпълних мистични Учителеви песни - „Идилията" на Учителя и др. и накрая завърших с „Махар Бену Аба", при която всички станаха, като тихо придружаваха с пение и се завърши с „Отче наш". Целият концерт продължи около 1 час и 30 минути и по моя преценка и по изказванията на мнозина - минал доста добре. След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в „Парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри - около 7-8 души.
към текста >>

99. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха.
Боев София, 21.Х.1927 г. За с. Димитрина Любезна сестро, За напред до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.). Това ще трае докато се напечатат тазгодишните съборни беседи, които се печатат усилено. И тогаз ще има упътвания за новия наряд. Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха. Когато ципите са по- дебели, можете да ги изхвърляте, също и семките могат да се изхвърлят, ако ви причиняват тежест. Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест. Нарочен поздрав до всички. С братски поздрав: Б. Боев София, 22.Х.1927 г.
към текста >>

100. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров