Търсене в текстове за 'Камък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 289 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба.
Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му. Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун. Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
към текста >>

Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде.
Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
Завърна ли се от разходката си? Г-жа Казакова идва във Варна през миналия месец180 . Поменах и за обещаните 20 лв. Вам и тя обеща да ги внесе на Ваша сметка181. Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Никола Ватев, Варна

Те са камък на препъване.
Как мислите може ли на негласен инструмент да се свири добре? И с мътна вода да се изпират бели дрехи? Приложи душата си да търсиш Истината. И сърцето си Божията Любов и умът си Господнята Мъдрост. Пази се от похвали. Те са камък на препъване. Научи се да обичаш всички хора без разлика. Аз виждам всичко и желая ти да не даваш място да изкушавате Духът ми. Защото всякой стои или пада според живота си. Ако вие се подвизавате Виделината ще дойде постепенно в душата ви. Чистота на сърцето това е потребно на тебе и на всички.
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.

Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути.
Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има почва.За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява. И понеже основата на мозъка съответства на низшите сфери, то не може да се слиза под низшите сфери на тялото. Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути. И затова основа на Знанието е Истината. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание? Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина.
към текста >>

6. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август

Камъка трябва да отмахнете от гроба.
На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът. И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога.Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите. Истинската молитва е, когато душата и умът се слеят, чисто, ясно, просто се иска нещо, без колебание и съмнение. На такава молитва се отговаря.Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи. Ние сме Го затворили и Го викаме, но Той не ни чува. Камъка трябва да отмахнете от гроба. Това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас, до вас, остава да Го видите. А че имате карма - оставете това. Под карма се разбира нужда и индийската карма казва, че, искаш-не искаш, трябва да работиш и после иди където искаш, а това вече е неволя.За тази година направете следния опит. По два начина може да се молите: „Дай ми, Господи, това и това", а пък други - „Дай ми, Господи, това, което намериш за добре", но когато Господ им даде това, което Той иска, те почват да казват, че това не са искали.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя.
Ний знаем всичките възможности. Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред. Съвременните хора ще трябва добре да си научат урока. Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Прочее, вие имате прашката на Давида, което е вашият ум и вашето сърце, и камъкът на прашката, който е Христос.
Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие. Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво рискувате и захващате борбата не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа; и със силата на Духа, с ножа на Голиата отряза главата му. Прочее, вие имате прашката на Давида, което е вашият ум и вашето сърце, и камъкът на прашката, който е Христос. Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце.
към текста >>

А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.
Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. (I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята.
към текста >>

Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате.
(I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали.
към текста >>

Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея.
Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

И да стане човек добър, то е равносилно с думата человек, който знае да гради на камък.
Това е Волята на Небето. За възлизането се изисква по-голяма сила. За силата, която гради, се изисква повече време и усилие. Всеки може да събаря, но не всеки може да гради. Именно в това е различието на тия два процеса в природата. И да стане човек добър, то е равносилно с думата человек, който знае да гради на камък. Там, гдето има градене, има интелигентност, има математически и геометрически отношения, а това са методи на Вечния Дух. Затова е казано, когато человеците на земята дойдат в съгласие с Разумната Воля на Господа, с Неговите основни Закони, Той ще ги научи да градят и тогава именно те ще добият безсмъртието като награда. Ще бъдат научени от Господа, казва Словото. Казва Христос, които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят, т.е. които придобият разумението на законите на Неговото Слово.
към текста >>

10. Учителя - Слово за 1913 година, София

Човек за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага.И в български език има поговорка, че „с един камък къща не става".
на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година София, 11 август 1913 година, неделяЗа прочит цялото Послание Юдино. Текст 20 стих: „Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Светим."Прочетете това послание всички, защото то е интересно. В 20 стих има думата „назидавайте', а това значи да съграждаш, което е равносилно с градеж, също както за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага.И в български език има поговорка, че „с един камък къща не става". И ако човек мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава, да. Но един ученик може да работи със своя учител само когато има постоянни съобщения с него.Тия ангели, които са напуснали едно време Небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у вас се зароди една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви казват: „Чакайте де, остарейте, поправете положението си и тогава с успех ще сторите това." Вие често пъти веднага възприемате техните внушения и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който решил редовно да се черкува, среща го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само на старите хора Обаче като остарял, този младеж тръгнал на черква и дяволът му казал: „Сега вече си стар, седи у дома си, па си почивай, тая работа е за младите."Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклонят хората от пътя Господен? Това е много ясно, като знаете, че когато имате добър слуга, вие искате да го задържите у вас. Защо?
към текста >>

Камък на камък няма да остане от тях, дотолкоз е злото, което иде за нечестивия свят.
Още 20, 30, 40, най-много до 50 години. Ако речем, че всички тия години вие добрувате, то душите ви где ще са? Когато и след изминаването на 50-те години вие остареете, тялото рухне, силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте. Тия големи и солидни здания виждате ли ги? Камък на камък няма да остане от тях, дотолкоз е злото, което иде за нечестивия свят. Но всичко това за вас е урок, който трябва да разберете, проумеете и схванете и да сте готови да посрещнете Господа на Истината. Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате още да останете в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида при своето предназначение. Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото, казвам ви, и разбирайте го добре, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са въпроси посторонни.
към текста >>

11. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Камъкът на пътя не е турен, да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем.
Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си. Когато мислиш за злото, култивираш го. Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка заран жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, така и мъжът - за жената. И така, с пеене те ще изпъдят всичко лошо от себе си. Мъжът е Господ вкъщи. Камъкът на пътя не е турен, да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. Ние сме си виновни за всичките си страдания. Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да се не осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си. Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в небето.
към текста >>

12. Снимка на Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год

Учителят Петър Дънов седнал на камък, а на коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6.
Отляво надясно: 1. Русчев полегнал на лявата си страна с шапка на главата. 2. Дядо Благо - Стоян Русев. 3. Иван Грозев - гимназиален учител. 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, стоешком. 5. Учителят Петър Дънов седнал на камък, а на коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6. Син на Русчев, застанал прав, юноша с ученическа шапка. 7. Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада. 9. Тодор Стоименов, пред него лежи сламена шапка. 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа е Любомир Лулчев, в чин подполковник и с орден за храброст.
към текста >>

13. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6.
На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2. Дядо Благо (Стоян Стойнов Русев); 3. Иван Грозев - гимназиален учител; 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък.
Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже112 идат страдания и от нея Англия е, която ще се възползува.А нас ще ни ползува в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкова се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, тоест като мислим за Него, да се ползуваме от Него, също както се обръщаме и мислим в Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползуваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господ за нас и строг, и благ.И трябва да знаете, че вие вече ликвидирате със старата карма. Казвам ви: сега, в новата епоха, не правете старите погрешки, защото щом направите старите погрешки, непременно ще се намерите в числото 13. Истина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще слезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всички хора, които страдат по Земята.Сега именно живеем в едно от най-неблагоприятните времена от чисто физическо гледище. Всичките идилии рухват. Някой си мисли да прави това-онова.
към текста >>

15. Димитър Голов завършва земния си път.

Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички.
Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях.“ (11,12) В една беседа Учителя споменава друга случка с Голов: „Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: „Един ден гледам събрали се на едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз. По едно време цялата тълпа се разбунтува. Дойдоха стражари да утешават, но хората от тълпата взеха камъни да хвърлят към стражарите. Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички. Казах си: „Тази работа не е за мене.“ Като ще хвърляш камък да удариш стражарите, то не са един, не са двама, те са много стражари.“ (13) Какво е мнението на Димитър Голов за Учителя можем да прочетем от неговите показания цитирани в сп. „Духовна култура“. Разпитаният Д. Голов, казва: „Личността на г. П.
към текста >>

Казах си: „Тази работа не е за мене.“ Като ще хвърляш камък да удариш стражарите, то не са един, не са двама, те са много стражари.“ (13)
В една беседа Учителя споменава друга случка с Голов: „Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: „Един ден гледам събрали се на едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз. По едно време цялата тълпа се разбунтува. Дойдоха стражари да утешават, но хората от тълпата взеха камъни да хвърлят към стражарите. Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички. Казах си: „Тази работа не е за мене.“ Като ще хвърляш камък да удариш стражарите, то не са един, не са двама, те са много стражари.“ (13) Какво е мнението на Димитър Голов за Учителя можем да прочетем от неговите показания цитирани в сп. „Духовна култура“. Разпитаният Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години.
към текста >>

Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък.
Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори.
към текста >>

16. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца.
Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя - ще има Мир и между човеците. Казано е: "Мир има в мене. Духът на Бога моего си почива в мене от своите дела." Божият Мир е около нас. Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца. Песента на птичките е хваление на Господа. Господи, неизказан и хубав е твоят мир. Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува - това е музика и говор. Небето лазурносиньо се усмихва снизходително.
към текста >>

17. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен.
Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите.
към текста >>

И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите.
Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас.
към текста >>

18. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

После вдигна глава и продума: Който счита себе си по-чист от нея, пръв да хвърли камък върху нея.
Жестока, братоубийствена беше присъдата на повинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече. Подобно нещо е станало преди две хиляди години във времето на Христа. Евреите доведоха при Христа една блудница и казаха Му: Според Мойсеевия закон такива ние убиваме с камъни. Ти какво ще кажеш? Наведе се Христос и пишеше на земята. После вдигна глава и продума: Който счита себе си по-чист от нея, пръв да хвърли камък върху нея. Те се спогледаха помежду си, и един след друг напуснаха мястото. Жената остана сама. Тогава Христос се обърна към нея и я запита: Жено, осъди ли те някой? - Никой, Господи. - Нито аз те осъждам.
към текста >>

19. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага.
Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения.
към текста >>

Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля.
Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници. Напред на върха един човек, а отзад двама души. Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре. Никой няма право да се отклонява. Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля. Като мине определено време, няколко минути, този който е на върха на триъгълника слезе в другият ъгъл на триъгълника. А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала".
към текста >>

Ако е камък, камъка ще прескочи.
Е.А.: Ама то задача беше. Всеки носеше свещ. Със свещ ходехме. Един път пък каза, както се наредихме на една редица и каза: „Всеки ще върви право напред, каквото и препятствие да има ще върви напред, няма да се отбива, ще го преодолява". Значи, ако е храст, през храста ще мине. Ако е камък, камъка ще прескочи. Така беше задачата. И се качвахме някога така под Вълчата скала, така му казвахме Вълчата скала. Аз и така го знам, сега знаят ли го така не зная, но там сме се качвали. В.К.: Веднъж ми разказвахте за счупената стомна. Е.А.: Учителят през 1932 год.
към текста >>

Имаше един камък.
Аз заварих борове. Кой ги сади? Е.А.: А боровете са много млади, след Учителя са садени. Ето тука беше мястото. Тука сядаше Учителят. Имаше един камък. Голям камък, голяма скала. Да, ей тука. Седне и се облегне гърба на камъка. Почине си. То си беше Негово място.
към текста >>

Голям камък, голяма скала.
Кой ги сади? Е.А.: А боровете са много млади, след Учителя са садени. Ето тука беше мястото. Тука сядаше Учителят. Имаше един камък. Голям камък, голяма скала. Да, ей тука. Седне и се облегне гърба на камъка. Почине си. То си беше Негово място. После му постилахме одеало да поседне.
към текста >>

Седне и се облегне гърба на камъка.
Ето тука беше мястото. Тука сядаше Учителят. Имаше един камък. Голям камък, голяма скала. Да, ей тука. Седне и се облегне гърба на камъка. Почине си. То си беше Негово място. После му постилахме одеало да поседне. В.К.: Тука една снимка зимно време, сняг. Е.А.: О да, ходили сме и в сняг.
към текста >>

20. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.
Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите.
към текста >>

21. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство.
Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Дръжте тази мисъл в себе си: “Моята душа е чиста! ” И не се обезсърчавайте.В класовете се дават теми, упражнения и задачи, чрез които знанието се прилага и подлага на опит. Вековни заблуждения вървят като сенки подир човешките души, помрачават взора им, отнемат силите им, спъват ги в пътя им. Много Любов трябва за тази работа – Любовта на Бога. Много Светлина е нужна за тази работа над душите – Мъдростта на Бога.
към текста >>

22. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък.
Може ли житното зърно да се измени? Ние сега вярваме, че на младини религиозният човек е бил жито, а сега станал ечемик. Турците казват: И да видиш, не вярвай. Един брат запитва, ами духовното раждане как става? Циреят трябва да те накара да родиш. Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? Тук в сметта има нещо ценно. Ние сме изгубили много неща ценни. Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна.
към текста >>

Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси.
Циреят трябва да те накара да родиш. Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? Тук в сметта има нещо ценно. Ние сме изгубили много неща ценни. Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие.
към текста >>

23. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето.
На събора в Търново - 1922 год. Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана. Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите. Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето. В.К.: Успявахте ли нощно време да поспивате? Е.А.: О-о, разбира се.Когато нямаше дъжд, а даже и под дъжд като беше малко, аз съм спала. Свия се така край огъня, той ме грее и хубавичко топли. Ако ми стане студено обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала. После на планината по-лесно се наспива човек, щото е много чист въздуха.
към текста >>

След една такава беседа Учителят каза: „Всеки един от вас да си избере един камък, който да го полее десет пъти.
И е държал много беседи. Един път държа „Малкият стрък", ако Ви е попаднала беседата, тогава на всички ни даде по едно стръкче тревичка. Времето не беше много лошо, беше облачно само, а пък и тогава държеше беседи и ние разбира се пишехме. И всички беседи са държани така,на открито: Ние пишехме с молив „Хартмурт". Тогава нямаше химикалки.Въобще докато беше Учителя само с молив съм писала. След една такава беседа Учителят каза: „Всеки един от вас да си избере един камък, който да го полее десет пъти. То беше символично, за едно поливане вътрешно в човека. И всички ние повечето от нас си избрахме камъни около езерото така и направихме задачата за половин до един час. Който е избрал по-далече,повечко време ще му вземе и поливахме. Но двама братя решили на Мусала камък да поливат. И сега трябваше от „Окото" да вземат вода и десет пъти да се качат горе и да слязат.
към текста >>

Но двама братя решили на Мусала камък да поливат.
Тогава нямаше химикалки.Въобще докато беше Учителя само с молив съм писала. След една такава беседа Учителят каза: „Всеки един от вас да си избере един камък, който да го полее десет пъти. То беше символично, за едно поливане вътрешно в човека. И всички ние повечето от нас си избрахме камъни около езерото така и направихме задачата за половин до един час. Който е избрал по-далече,повечко време ще му вземе и поливахме. Но двама братя решили на Мусала камък да поливат. И сега трябваше от „Окото" да вземат вода и десет пъти да се качат горе и да слязат. Тази задача беше долу около първото езеро. Това беше Пеню Ганев и Михаил от Лом. Те яки, но не са си взели достатъчно храна, вода нямат, защото слънчев ден беше, прекрасен слънчев ден беше. А това нее малко път.
към текста >>

Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.
Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите.
към текста >>

24. Учителя организира екскурзия до връх Мусала

Стани, вдигни камъка, на който си седнал, и започни да копаеш.
Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик.Тук са изнесени лекциите на общия окултен клас:„Акустика на съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали? " и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания.Ние слушахме думите на Учителя: „Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива. Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдеще благо."„Всички на работа! Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство. Стани, вдигни камъка, на който си седнал, и започни да копаеш. Извади оттам богатството и започни съзнателно да работиш. Във всеки човек е скрито голямо богатство - неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! Турете старите методи настрана и приложете новите.
към текста >>

25. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
към текста >>

26. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св.
Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно.
към текста >>

Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък.
Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила. Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния гръб на планината.Колко е хубаво! Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя. Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък. Кой може да ги прочете? Скали натрупани една върху друга равно изрязани като гигантска библиотека. Кой може да знае какви скрижали крият те, какви чудни съчинения на човеците гиганти. Величествени библиотеки с огромни каменни папируси - летописи на природата, която отбелязва миналото и чертае бъдещето? Стоим върху тия вълшебни скали и духът се носи волно по тия тайнствени места, където въпреки всичко пак душата му се радва и възхищава.Връщаме се.
към текста >>

27. Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.

По нареждане на Учителя всеки застана на един камък.
Беше доста студено, имаше и вятър. В пет часа стигнахме на самия връх. Височина 2520 м 5ч. и 40 мин. Изгря слънцето във великолепна картина. По нареждане на Учителя всеки застана на един камък. Молитва"Изгрява слънцето" (песен малко преди изгрева) "Благословен Господ Бог наш" Добрата молитва Молитвата на Братството Отче наш"Благославяй, душе моя, Господа"
към текста >>

28. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Този камък като го пипнеш, от него хляб можеш да изкараш, вода можеш да изкараш.
Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място. А при сегашното разбирание не е така. Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите. Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх. Този камък като го пипнеш, от него хляб можеш да изкараш, вода можеш да изкараш. Но трябва да знаеш законите. Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх? Той е по-умен. Има си една малка фабрика и постоянно произвежда това. Знание трябва.
към текста >>

Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх?
Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите. Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх. Този камък като го пипнеш, от него хляб можеш да изкараш, вода можеш да изкараш. Но трябва да знаеш законите. Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх? Той е по-умен. Има си една малка фабрика и постоянно произвежда това. Знание трябва. Сега може би и вие, понеже от памтивека сте възпитавани тъй, очаквате спасението да дойде по един чуден начин. Не, онзи, който влезе в Божия път, у него трябва да започне да се развива неговата интелигентност, след туй трябва да се развие неговото сърце.
към текста >>

Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот.
Да. Втори факт. Казват. "Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята неблагодарност. Изборът не е мой, аз правя, каквото ми кажат. Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така. Този свят е на Бога. Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот. Сега, като се четеше тази беседа, имаше у две сестри, аз няма да ги кажа, имаше един лош дух, правеше си план, и той слушаше тук. И когато лошите хора искат да направят нещо лошо, пак ще иде един Бял Брат да слуша. Не може да му забраним И той трябва да слуша. Те са делегати. В небето недостатъците ги схващат още щом са в нас, но след като се кажат, по-лесно е да се изправят.
към текста >>

29. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим на върха на писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря.
Турят една панделка. Но там има и други хора, те казват: „И от другата страна ако турим още една панделка, ще стане още по-хубава.“ И тя каже: „И на мен ми се струва, че учителят ще бъде доволен.“ Мислите ли, че тази шапка стана по-ценна? – Не, тя изгуби своята цена. И да ви докажа защо изгуби своята цена. Представете си, че моят учител ми дава едно красиво перо, с което може да се пише отлично. Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим на върха на писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря. Аз пиша. Дойде друг, казва: „И аз имам един диамант като паче яйце – да го турим отгоре, още по-хубава ще стане.“ Тури го. Питам: този писател ще може ли да пише хубаво с тези скъпоценни камъни? – Не. Това са глупавите идеали на съвременното човечество.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас.
Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.- Какво мислиш сега?
към текста >>

31. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас.
Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.- Какво мислиш сега?
към текста >>

32. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас.
Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.- Какво мислиш сега?
към текста >>

33. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас.
Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.- Какво мислиш сега?
към текста >>

34. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Човек от камъка не може да извади храна, но мъха може.
Извинения не приемаме. За нас важи свършванието на работата, а не времето кога си дошъл и си започнал работата - може и сутрин, и обед, и вечер. Един час ще ви заеме тази работа на ден, ако имате Божествено разположение. Целия ден ще работите, ако имате човешко разположение.Десятъкът се състои в брутото печалба. Искаме да опитаме едно правило. Човек от камъка не може да извади храна, но мъха може. Той чопли и сега той знае повече от вас. Затова знанията трябват. Ние не сме за външното. Спокойствие трябва и ще видите как всичко ще се уреди.Сумата,която ще се събере у вас,идната година,като се събереме,ако даде Бог,ще видиме за какво може да се употреби,за най-полезната работа.Много работа няма да ви дам. Това ще ви е достатъчно.
към текста >>

35. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък.
Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. 2. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛАБОРИС НИКОЛОВ
към текста >>

Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка.
Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. 2. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛАБОРИС НИКОЛОВ 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ 4. 26 февруари 1927 г.
към текста >>

Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък.
Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя.
към текста >>

Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка.
Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници.
към текста >>

Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят не можа да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване на България във войната на Източния фронт за изпращане на български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои.
към текста >>

При този камък през следващите години винаги спирахме.
Видяхме събития на човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха. А това не е малко да се види в един човешки живот. Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила.
към текста >>

Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока.
Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка. Изгревът - Том 33.
към текста >>

Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него.
Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка. Изгревът - Том 33. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА БОРИС НИКОЛОВ
към текста >>

36. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък.
Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя.
към текста >>

Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка.
Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници.
към текста >>

Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят не можа да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване на България във войната на Източния фронт за изпращане на български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои.
към текста >>

При този камък през следващите години винаги спирахме.
Видяхме събития на човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха. А това не е малко да се види в един човешки живот. Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила.
към текста >>

Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока.
Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка. Изгревът - Том 33.
към текста >>

Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него.
Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка. Изгревът - Том 33. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА БОРИС НИКОЛОВ
към текста >>

37. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа.
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък". Идеята на тази беседа е: „Служение на Бога". След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук.
към текста >>

38. Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.

И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска.
Вие излезете от гостилницата му и почнете да хвалите неговите гозби. Така той постига целта си - втори път като отидеш при него той ще ви каже: „Ще си платите за яденето." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите. А когато бъдете във второто положение вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не си забогатял от бижутера и не си се наял при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък. Следователно изводът ви е: Ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му.
към текста >>

Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък.
Така той постига целта си - втори път като отидеш при него той ще ви каже: „Ще си платите за яденето." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите. А когато бъдете във второто положение вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не си забогатял от бижутера и не си се наял при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък. Следователно изводът ви е: Ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй сега вие сте в дюкяна на бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди".
към текста >>

39. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой.
И миналата година на този ден бяхме горе. О, колко се радвам, че ще идем на Витоша! Та кой не иска да забогатее, кой? Кой не иска да пие небесна амброзия, която дава стократни сили и окриля духа! Макар, че понякога тя ни брули с град, дъжд, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят. Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой. Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл. Снегът омекнал под нозете ни. Небето ясно - чисто. Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице. Витоша, в сутрешния здрач, едвам се вижда - като някакво мрачно видение.Настигаме се тълпи и се отминаваме.
към текста >>

40. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

"... Ако сте готови да служите на Бога, Бог ще устрои живота ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък".
За да се очисти Любовта, трябва да се освободим от всички еротични понятия, представи и чувства. Светът е пълен с най-нечисти образи. Който люби, не губи, който не люби, дваж губи. Във всеки момент трябва да знаете следното: дали вашата воля изпълнявате, или Волята Божия. - „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно! "... Ако сте готови да служите на Бога, Бог ще устрои живота ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък". Инак ще падате и ще ставате и ще ви убеждават, че опитност трябва. Любовта е закон, който действува без закон. В Иеремия, там където се говори за Моава, за моа-витяните, че си стрижели брадите и били с плешиви глави, всъщност се говори за днешната епоха. Нали днес си стрижат брадите и на много хора главите са плешиви? Също така, дето се казва, че Бог е излял Духа Си върху тия, които си стрижат брадите, се отнася пак за днешната епоха, значи тази материалистична епоха ще се замести с друга, духовна, в която Бог ще се прояви.
към текста >>

41. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна почивка.
Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето. Далеч по планинския хребет се белее стадо овце. Тиха свирна на кавал, като че ли го в люлка люлее.Нашата гостна е чудно хубава сега. Гранките отпуснали свилена шума веселят окото и въздуха. Камъните измити от снега - блещят. Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна почивка. Бубулечки лазнали навред, облечени в разни костюми. Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето.
към текста >>

Вместо да кажа Мара Белчева поради плача едвам изговарям: Вара Велчева; (а тази същата Мара... но да спи зло под камък).
Всички ме гледат с очудване, съчувствие и казват: „Очите ти подути, сякаш сливи.” Огънят пръска искри, гори полекичка, няма комин да тегли а пушека през вратата излиза. Приличам на зле окълвано пиленце, но чини ме се, че съм на сигурно място.По едно време Той се обръща към мене (бях от дясно му) и ме пита: „Кой е най-големия български поет? ” - Вазов, отговарям, и Славейков. „Ами коя е най-голямата българска поетеса? ”, продължава той. Вместо да кажа Мара Белчева поради плача едвам изговарям: Вара Велчева; (а тази същата Мара... но да спи зло под камък). Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри. Тогава Учителя ме погледна, като ме запита; „Имаш ли нещо за ядене? ” И кротко, чудно благо с очи на грижовна майка, на любящ брат и верен приятел ме погледна Той. Може би също тъй, както Христос запита учениците си: „Имате ли нещо за ядене? ”. „Ивав”, отвръщам с надебелени устни.
към текста >>

42. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка.
Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден. Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни дрехи. В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук! Ние помръзналите налягахме как да е край едно огнище. Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка. После нещо ме ритна по гърба, цяла отскочих. Притиснати сънени люде се бранеха кой как можеше. По едно време се отвориха до мене две черни очици на широко бледо личице. Това бе кака Мария. Усмихна ми се ласкаво, погали ръцете ми и каза: „Дъще, студено ли ти е?
към текста >>

43. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно.
Ние говорим за Любовта - нищо повече! - каза Учителя. - Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертва-П\п, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А които иска да учи Любовта, да дойде при нас! Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина.
към текста >>

Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък!
- Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертва-П\п, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А които иска да учи Любовта, да дойде при нас! Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството.
към текста >>

Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си.
Който иска да изучи доброто, злото, жертва-П\п, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А които иска да учи Любовта, да дойде при нас! Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето.
към текста >>

Когато човек не свети, той е обикновен камък.
Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето. Можеш да я почувствуваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота. Любовта осмисля нещата.
към текста >>

44. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Всеки камък, всяка долчинка и хълмче ме зове: „Ела при нас, ела да те здрависаме”.
Не ги ли чака ново бедствие? В природата няма тревога. Всичко е тихо и спокойно. Тя очаква пролетта с цветя и песни. Тя не се страхува от нищо. Всеки камък, всяка долчинка и хълмче ме зове: „Ела при нас, ела да те здрависаме”. Птичка извила кръшен глас и тя: „Постой, послушай ме, аз за тебе пея сега! ” Изворчето ми кима да го приближа. Червеното ухо, цъфнало на сухо клонче, ме мами към себе си. Неусетно ставам пленница на планината и не зная на къде да вървя...Когато пристигам на Ели Шедар, отдавна всички са вече закусили и забравили за трудния път. Пристигам последна, съвсем последна, като че ли капнала от небето.
към текста >>

45. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската.
Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската. Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя. И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите на къдрокоси дечица. А въздухът, Господи, неописуема сладост, неоценима благодат и свежест. Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре...Наистина днес Витоша е царствена. Гледай как е извисила глава, сякаш тайнствен сфинкс, що крие в недрата си щастието на всички живи създания.
към текста >>

Виж как тихо на камъка си седи.
От Него се излъчват прелестите на рая, благото на небето. Как стана тъй, че нам се падна това щастие да сме с Него? Щастливи деца, избраници някакви, не зная какви и за що. Той ли ни потърси, или ние Него? Той ли ни намери, или ние Него? Виж как тихо на камъка си седи. Притваря клепачи, като че вглъбен в себе си. Не вика, не жестикулира, но всяко негово най-малко движение е красота и сила.Нещо ще стане в света. Такива велики Учители винаги чертаят началото на Нова Епоха. Човечество, вземи под чест! Идва Новото в света!
към текста >>

46. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват.
На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва.
към текста >>

47. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват.
На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва.
към текста >>

48. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
към текста >>

49. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
към текста >>

50. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Трети ден Тази екскурзия е описана от Боян Боев: 1. В училището на планината На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала..... На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. В УЧИЛИЩЕТО НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 9 юни 1953 г. Любезни брат,
към текста >>

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
към текста >>

51. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
към текста >>

52. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост. Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е.
към текста >>

На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха. Като дойдохме пак до рекичката, която излиза от Окото, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него. Следния ден, 17 юли, прекарахме на нашия стан при Долните мусаленски езера. На 18 юли пак се изкачихме на Мусала. Лекцията беше на тема “Вътрешното спокойствие“*, която още не е напечатана.
към текста >>

53. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов!
Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот. За Богохулство има Божий гняв. Гневът Господен възстановява Божията правда. Изгревът - Том 10
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Как ярко свети скъпоценния камък!
Като че неземен венец свети над раменете му.Бронзово лице. Две кротки очи, дълбоко в душата гледат, като че не гледат, виждат, като че не виждат, казват, като че не казват...Говори Той: Едни се смеят, други се очудват, а трети застават в дълбока размисъл... Кой му изтъка този абен костюм и ризата му накичи с голям брилянт? Кой? - Майката природа. Около врата му ослепително бяло шалче от лен. Как ярко свети скъпоценния камък! Може би, за пръв път от своето раждане из недрата на земните глъбини е накичило достойна гръд. В плетени бели терлици почиват нежните му изморени нозе. Те приличат на два бели гълъба; тъй бели и чисти, като че ли ще полетят...Чуват се песни. От канарата я подемат мощни гласове, хълмове и долини я подемат и разнасят навред. Като че ли и самото небе ни приглася, грабва ги и ги разлива чак дори до Бога.Прелестен ден.
към текста >>

Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения.
Стадо със своя пастир, далеч от хищници, вълци, мечки, лъвове, грабители. Не, не! Те всички може би са тук. Но вълкът е станал на куче, лъвът нарамил уморени овце кротко ги носи да не ги увреди, мечката голяма и рунтава лежала всред стадото като голяма овца, безобидно се оставя да я газят овците... Кой държи маслиновото клонче? О, Исай, вдъхновени древни певче, твоите предричания се сбъдват; моите очи за миг съзрели това се затварят над прималялото от щастие и блаженство сърце.Очите ми са пророчески. Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения. Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна.Картина.Той се обръща към една девица. Нещо усмихнато й казва? - Сега ли, трепетна запитва тя.- Сега, казва Той.Всички са в очакване. Що ли ще стане? Развълнувана тя припва, покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар.
към текста >>

Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна.Картина.Той се обръща към една девица.
Не, не! Те всички може би са тук. Но вълкът е станал на куче, лъвът нарамил уморени овце кротко ги носи да не ги увреди, мечката голяма и рунтава лежала всред стадото като голяма овца, безобидно се оставя да я газят овците... Кой държи маслиновото клонче? О, Исай, вдъхновени древни певче, твоите предричания се сбъдват; моите очи за миг съзрели това се затварят над прималялото от щастие и блаженство сърце.Очите ми са пророчески. Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения. Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна.Картина.Той се обръща към една девица. Нещо усмихнато й казва? - Сега ли, трепетна запитва тя.- Сега, казва Той.Всички са в очакване. Що ли ще стане? Развълнувана тя припва, покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар. Крепко снема кошница, висока тежка камара, покрита с бяла кърпа.
към текста >>

55. Учителя е на Витоша с учениците - 24 май 1929

" Казвам му: Я вдигни със своята мисъл този камък!
Страхът е животинско състояние, и или Нисшите животни се страхуват. Но един светия никога не се страхува, той е безстрашен. Най-първо по това се отличава той. Сред нас трябва да се образува една ядка, една група от братя и сестри, които да бъдат образец на търпение. Някой казва: „Аз мога да разруша света! " Казвам му: Я вдигни със своята мисъл този камък! - „Не мога". - Не се заблуждавай, лъжливи духове си играят с теб. Бог управлява света. Бог не е оставил света на този или онзи!... Имаш на ръката си една луничка - ако можеш да я отстраниш с мисълта си, ти си гениален.
към текста >>

Камъкът не можеш да вдигнеш с мисълта си.
Имаш на ръката си една луничка - ако можеш да я отстраниш с мисълта си, ти си гениален. У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи. Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. Който много говори за себе си, губи. Камъкът не можеш да вдигнеш с мисълта си. Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка. Това е възможен процес. Могат да се развият духовни сили в човека. От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване.
към текста >>

Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка.
У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи. Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. Който много говори за себе си, губи. Камъкът не можеш да вдигнеш с мисълта си. Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка. Това е възможен процес. Могат да се развият духовни сили в човека. От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване. Тя действа благотворно.
към текста >>

56. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Като на столче сядам върху един камък и се любувам.
Като че ли, чрез мъглите то диша. Като страхотни змейове из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят. Сякаш ни посочват красотата на своите скривалища, подобни първобитни дворци на прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека. Какво ли се крие из тия пещерни недра? Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат на спящото човечество? Като на столче сядам върху един камък и се любувам. Цялата околност е приказно снежно бяла. Пътниците приличат на тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче.Леденото око. Действително то цялото е обковано в лед. Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода.Юлий е. И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
към текста >>

Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
към текста >>

Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите.
към текста >>

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

57. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Като на столче сядам върху един камък и се любувам.
Като че ли, чрез мъглите то диша. Като страхотни змейове из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят. Сякаш ни посочват красотата на своите скривалища, подобни първобитни дворци на прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека. Какво ли се крие из тия пещерни недра? Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат на спящото човечество? Като на столче сядам върху един камък и се любувам. Цялата околност е приказно снежно бяла. Пътниците приличат на тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче.Леденото око. Действително то цялото е обковано в лед. Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода.Юлий е. И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
към текста >>

Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
към текста >>

Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите.
към текста >>

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

58. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Като на столче сядам върху един камък и се любувам.
Като че ли, чрез мъглите то диша. Като страхотни змейове из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят. Сякаш ни посочват красотата на своите скривалища, подобни първобитни дворци на прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека. Какво ли се крие из тия пещерни недра? Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат на спящото човечество? Като на столче сядам върху един камък и се любувам. Цялата околност е приказно снежно бяла. Пътниците приличат на тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче.Леденото око. Действително то цялото е обковано в лед. Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода.Юлий е. И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
към текста >>

Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
към текста >>

Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите.
към текста >>

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

59. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
1. Спомен на Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила] От спомените на Олга Славчева за втория ден: Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. ....До вечерта се шегувахме за поливачите. Двама братя се престарали.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
2. Писмо на Боян Боев: Свещените истини За 11 юли в писмото на Б.Боев: На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Спомен на Олга Славчева 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила] Сядам да запиша видяното и чутото от Рилската екскурзия. Но, Боже мой, дали ще мога? Може ли да се опише земния рай?
към текста >>

Като на столче сядам върху един камък и се любувам.
Като че ли, чрез мъглите то диша. Като страхотни змейове из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят. Сякаш ни посочват красотата на своите скривалища, подобни първобитни дворци на прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека. Какво ли се крие из тия пещерни недра? Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат на спящото човечество? Като на столче сядам върху един камък и се любувам. Цялата околност е приказно снежно бяла. Пътниците приличат на тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче.Леденото око. Действително то цялото е обковано в лед. Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода.Юлий е. И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
към текста >>

Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
към текста >>

Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите.
към текста >>

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

60. Учителя изнася лекция на екскурзията до Мусала пред МОК. 12 юли

Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата.
Учителя изнася лекция на екскурзията до Мусала пред МОК. 12 юли 1. Специфичната светлина и топлина 12 юли 1929 г., Младежки Окултен Клас, Рила, Мусала Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд.
към текста >>

Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него.
12 юли 1. Специфичната светлина и топлина 12 юли 1929 г., Младежки Окултен Клас, Рила, Мусала Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата. 40. Лекция от Учителя, държана на 12 юли 1929г.
към текста >>

61. Учителя дава упражнение в лекция пред МОК - Мусала. 12 юли

Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата.
Учителя дава упражнение в лекция пред МОК - Мусала. 12 юли 1. Специфичната светлина и топлина 12 юли 1929 г., Младежки Окултен Клас, Рила, Мусала Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд.
към текста >>

Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него.
Мусала. 12 юли 1. Специфичната светлина и топлина 12 юли 1929 г., Младежки Окултен Клас, Рила, Мусала Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към текста >>

62. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Като на столче сядам върху един камък и се любувам.
Като че ли, чрез мъглите то диша. Като страхотни змейове из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят. Сякаш ни посочват красотата на своите скривалища, подобни първобитни дворци на прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека. Какво ли се крие из тия пещерни недра? Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат на спящото човечество? Като на столче сядам върху един камък и се любувам. Цялата околност е приказно снежно бяла. Пътниците приличат на тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче.Леденото око. Действително то цялото е обковано в лед. Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода.Юлий е. И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
към текста >>

Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
към текста >>

Моят камък е хубав, с конусовиден купол.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък. Това внесе такова оживление! Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика. Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги. Той лъсва на слънцето, сякаш освежен и благодарен. Моят камък е хубав, с конусовиден купол. Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се. И тук имам да изиграя нежелателна роля. Чий бе този двойник? На кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?! До вечерта се шегувахме за поливачите.
към текста >>

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

63. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

64. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

65. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

66. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва.
към текста >>

67. София - Учителя изнася лекция пред ООК

Пробният камък, 14 август 1929 г., Общ Окултен Клас, София
София - Учителя изнася лекция пред ООК Учителя е в София и изнася лекция пред ООК Пробният камък, 14 август 1929 г., Общ Окултен Клас, София
към текста >>

68. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
„Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! " Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! ” и „Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството!
към текста >>

Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата.
С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”.
към текста >>

И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят.
Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там.
към текста >>

Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”.
Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване.
към текста >>

Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”.
Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие.
към текста >>

Надка: Това: да медитирам на уединение, в такъв дух, да се моля и там да сядам на един камък, близо до езерото имаше, там да медитирам, еди-къде си ще отиваш да се измиваш на рекичката.
„Изправи се." Изправих се. „Я виж какъв хубав турист имаме- болна била." Това беше. Заминахме. Първата година на лагера на Рила не ми даде да излизам на екскурзии. Даде ми нареждане как да работя, как да медитирам, така ми даде задача и наставления. В.К.: Какви точки бяха, можели да ни ги кажете? Надка: Това: да медитирам на уединение, в такъв дух, да се моля и там да сядам на един камък, близо до езерото имаше, там да медитирам, еди-къде си ще отиваш да се измиваш на рекичката. Каза ми: „Много от сестрите в София знаят много и много приказват, няма да ги слушаш. Може би ще те обиждат, че не идваш с нас. Мен ще слушаш само." И аз продължавах този режим. „Шапка на главата си няма да сложиш, нито забрадка." И брат Боев, и той не слагаше. На цигани се обърнахме, за 12 дни изгоряхме на планината, на циганка станах, напука ми се лицето просто.
към текста >>

69. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя.
Те приличаха на красиви кичести звънчета, от които запалена свещ осветяваше отвътре.Музика, песни, въпреки дъжда. Дъждът престана по едно време.Симеонов чете „Рибарят и душата му” от Оскар Уайлд. Свириха „Славянски .танци" от Дворжак и ноктюрно от Шопена. После всичко се приютява за сън. Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.Влага, студ, дъжд и следващата нощ. Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца. Това, което губим през нощта, печелим го сутрин по канарите, очакващи изгрев слънце.Уединявам се до Бъбрека.
към текста >>

70. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя.
Те приличаха на красиви кичести звънчета, от които запалена свещ осветяваше отвътре.Музика, песни, въпреки дъжда. Дъждът престана по едно време.Симеонов чете „Рибарят и душата му” от Оскар Уайлд. Свириха „Славянски .танци" от Дворжак и ноктюрно от Шопена. После всичко се приютява за сън. Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.Влага, студ, дъжд и следващата нощ. Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца. Това, което губим през нощта, печелим го сутрин по канарите, очакващи изгрев слънце.Уединявам се до Бъбрека.
към текста >>

71. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати.
Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове. Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали. Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам. Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати. Колко е хубаво! Ако ги изчопля, ще мога да си направя цяла огърлица. Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар.
към текста >>

Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати.
Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове. Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали. Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам. Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати. Колко е хубаво! Ако ги изчопля, ще мога да си направя цяла огърлица. Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар.
към текста >>

72. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите:Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например:„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ и „Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството!
към текста >>

73. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце.Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява.Даде ни 5 минути размишление:1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък.2) За най-красивото растение (дърво).3) За най-красивото животно.4) За най-красивия човек.Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща.
После запяваме всички, като повтаряме много от забравените песни. Огньовете горят с весело пращене. Братята донасят дърва и ги трупат на камари. На огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи. Всичко това е за нас. Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце.Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява.Даде ни 5 минути размишление:1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък.2) За най-красивото растение (дърво).3) За най-красивото животно.4) За най-красивия човек.Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща. Брилянт е най-скъпоценния камък. Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото животно. Но човек? Дали не Христос, или Йоан, ученикът му, или пък Учителя! Не, но онова дивно същество, що 1923 година видях да излиза от Маришките езера и ме поздрави.
към текста >>

Брилянт е най-скъпоценния камък.
Огньовете горят с весело пращене. Братята донасят дърва и ги трупат на камари. На огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи. Всичко това е за нас. Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце.Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява.Даде ни 5 минути размишление:1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък.2) За най-красивото растение (дърво).3) За най-красивото животно.4) За най-красивия човек.Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща. Брилянт е най-скъпоценния камък. Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото животно. Но човек? Дали не Христос, или Йоан, ученикът му, или пък Учителя! Не, но онова дивно същество, що 1923 година видях да излиза от Маришките езера и ме поздрави. Това се казва красота; то обаче бе нематериално.
към текста >>

74. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Песента им се носи далеко, далеко.Учителят седи върху голям камък.
Поне тук да подремна. Тъй ще те слушам как пееш, мили мой, как приятно ромониш. Край мен почиват и други. Всеки полегнал по цветния губер и се унася в приятна дрямка.Певци неуморно пеят от скалата. Те пеят за слънцето, за росата, за извори и цветя, за треви и поточета. Песента им се носи далеко, далеко.Учителят седи върху голям камък. Задълбочен в някаква книга на чужд език. Цялото му внимание е съсредоточено там. Мисля, че това са Тагоровите поеми на английски. Слънцето го облива.Шубраките се развили, пуснали свилени листенца, хвърлят гъста сянка. Нежно зелените листенца като зелени пеперуди излитат от пухкавите пашкулчета на роговата обвивка на пъпките.Слънцето е в своя зенит.
към текста >>

75. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

76. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

77. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

78. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

79. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

80. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

Всеки поставен камък е грижливо опитан от Учителя и ако се окаже, че се клати, Той веднага го изважда, прави му удобно леговище, подпира го с други плочки, стъпва на него и чак тогава минава на друг.
2.Спомени от Олга Славчева 24 юли [1930 г.]Работим трудова. Пътят по езерното крайбрежие е недостъпен от тресавища и потоци. Но камъни дал Господ, ръце не липсват, па и воля за работа е на лице. В скоро време се опна удобен път по който може и дете да припка, по който може и в тъмна нощ да вървиш, без да се спънеш, особено за натоварените коне. Всеки поставен камък е грижливо опитан от Учителя и ако се окаже, че се клати, Той веднага го изважда, прави му удобно леговище, подпира го с други плочки, стъпва на него и чак тогава минава на друг. Такъв удобен мост направихме и над потока, що пада надоле от нашето езеро и разделя двата бивака. О, не малко работа падна и тука, не малко „невъзможни” работи станаха възможни, само при единия поглед на Учителя. (За плочата от езерото.)Вечер и от двата бивака горят буйни огньове. Тази вечер Симеон е намислил нещо. Събра ни той на новия мост и ни накара да запеем.
към текста >>

81. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд.
Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля.
към текста >>

Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре.
Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения.
към текста >>

Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т.
Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/. Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 166-168, N30;T. VI, с. 107-108; т. VII, с.
към текста >>

Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника".
към текста >>

Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък.
Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични.
към текста >>

До него сложиха по-малък камък.
Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични. В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса.
към текста >>

След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър.
Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
към текста >>

Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
към текста >>

Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури.
Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
към текста >>

До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>

Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил.
Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Както с Учителя, така и поединично. Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил. Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на човека-философ. Снимка за сравнение и поука. Изгревът - Том 3 Глава: 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"
към текста >>

82. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

Най-после, при множество радостни погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата...БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ:За откриването и построяването на извора „Ръцете” на 7-те рилски езера при 2-то езеро виж в:1.
След това сме при Белия извор. На бързо скована тарга, братя донасят един голям къс млечно бял кварц. Отдалече е донесен на тарга от 12 души той. През много стръмни и опасни места са минали носачите му, докато го донесат. Дори по мочурища са газили; цели увърдаляни в кал, едвам са го измъкнали от едно тресавище. Най-после, при множество радостни погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата...БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ:За откриването и построяването на извора „Ръцете” на 7-те рилски езера при 2-то езеро виж в:1. „Изгревът т. I, с. 556-558 - текст от Елена Андреева.2. „Изгревът т. Ill, с.
към текста >>

83. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

84. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

85. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

86. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

87. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

88. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Спомени от Теофана Савова "Летопис на изгрева - Том 2" - глава "Животът". 2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. 1.Спомени от Теофана Савова
към текста >>

И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо! А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!
към текста >>

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
към текста >>

Камъкът мина покрай тях.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
към текста >>

Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях. Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев.
към текста >>

Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
към текста >>

Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък.
Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно. Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта. "Летопис на изгрева - Том 2"
към текста >>

89. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август

Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината.
Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли?
към текста >>

90. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август

Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Теофана Савова: Спомени от Теофана Савова "Летопис на изгрева - Том 2" - глава "При Ръцете, които дават". 4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено. Спомени от Теофана Савова ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" (2230 м надморска височина) Величествена Рила! Низ от разнообразни картини се редуват пред погледа.
към текста >>

Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината.
Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли?
към текста >>

91. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август

Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината.
Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли?
към текста >>

92. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи.
Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда.
към текста >>

Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък.
В този Балкански полуостров има много души, които са изостанали в пътя на своето развитие, закъснели души. И в никоя друга страна няма толкова закъснели души. И в следствие на това, че са закъснели в тях има напор да минат напред и затова са такива лоши. Ние със своята мисъл трябва да ги упътим. На всички тези хора трябва да се даде светлина.Аз бих желал всеки от вас да си напише на едно листче най-малкото каквото иска да постигне през тази година. Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък. Не големи мисли, но най-малката мисъл, която искате да реализирате през тази година. Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира. Ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират.Новият живот няма да го смесвате с вашия стар живот. Сега имате възможност да направиме най-малкия опит и той ще внесе известна светлина и поне известно подобрение. Най малко ще внесе у вас едно самодоволствие или една вътрешна храна, една вътрешна самоувереност ще дойде.
към текста >>

93. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък.
В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи.
към текста >>

94. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Почивам върху един камък.
Блаженство изпълва гърдите ми, очите ми се наливат от щастливи сълзи.Колко път съм изминала! Где бях - малка мушичка, где съм сега... Но тъжен спомен помрачава радостта ми; тук го намерих аз помръзнало и голичко и го отнех от неговата майка. Обградих го с много нежни грижи: топлих го върху гърдите си, поих го с устните си, давах му медни трохи и невинни мушици, но то умря. Бавя се, сякаш да видя майка му и поискам прошка от нея - уви, няма никой, няма никой.„Комините” остават зад мене. Те сега са врязани в бляскавия лазур, още не запушили... Завой след завой, гледка подир гледка. Почивам върху един камък. Профучава автомобил, отдето любопитни, сякаш съжалително ме гледат. Чистички, пременени, нито ах и ох, горе на някоя поляна ще изядат печеното агне, ще изпият руйното вино и пак ще се качат на колата си. Да им е честито! Ето го и Ел Шедар. Високо се издигат пушеците му.
към текста >>

95. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Сякаш гълтам по един скъпоценен камък.
Сега тя е тъмнозелена, корава и сочна. По листете и роса. Навярно снощи тук е валяло и дъждец, защото пътят е доста влажен. Стоят едри капките по атлазените листи, като едри брилянти отразяват блясъка на слънцето. Докосвам устните си до някои и пия... Сякаш поемам същински еликсир. Сякаш гълтам по един скъпоценен камък. Жадна съм. Така изреждам доста листи, от които лицето ми се мокри и гърлото уталожва.Отсреща ми фучи мотоциклет. Как се е засилил! Едвам ме погледна и като стрела прифуча край мене. Я, това е принц Кирил!
към текста >>

96. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо.
Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни. Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо. Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея.
към текста >>

На снимка № 4 зад Учителя и зад камъка с пъстрата кърпа е Вичка Марашлиева, а в ляво до нея Лина Димитрова.
Втория ред от ляво горе, трета по ред е майка ми, с цветна кърпа вързана - Вичка Марашлиев и пред нея с права коса на бретон Марийка Марашлиева, 9-годишна. По средата седналия Никола Нанков, а до него в ляво изправен Васил Константинов. Точно пред мене е Георги Димитров и от дясно до него Георги Константинов. Най- долу в дясно брат Влаевски. Учителят е на 4 ред отгоре в средата. На снимка № 4 зад Учителя и зад камъка с пъстрата кърпа е Вичка Марашлиева, а в ляво до нея Лина Димитрова. В ляво горе изправен с вдигната над брадата ръка Боян Ковачев, син на Тодор Ковачев. Свири на цигулка Симеон Симеонов. На снимка № 5 най-горе в ляво е Цеко и 10-та под ред, с пъстрата кърпа на глава Вичка Марашлиева, до нея с мустаците Тодор Ковачев 11-ти и 12-ти Боян Ковачев. На 1-вия ред четвърти Петър Арабаджиев от Варна, а най-отпред сестра Янакиева, зад нея, до Учителя в бяло - сестра Балтова. Групата, която беше от Русе през 1931 г.
към текста >>

На една снимка виждаме: Лина Димитрова, Георги Димитров, Вичка Марашлиева, Друмка Константинова, Стефка Новакова, Георги Константинов, над него в дясно Велик Константинов, до него Васил Константинов, по- долу Тодор Ковачев, Йордан Новаков, Яко Бенвенисти, Георги Новаков, Марийка Марашлиева, Жана Новакова, Златка Константинова, Боян Ковачев и Стою Маркова полегнал до камъка.
Свири на цигулка Симеон Симеонов. На снимка № 5 най-горе в ляво е Цеко и 10-та под ред, с пъстрата кърпа на глава Вичка Марашлиева, до нея с мустаците Тодор Ковачев 11-ти и 12-ти Боян Ковачев. На 1-вия ред четвърти Петър Арабаджиев от Варна, а най-отпред сестра Янакиева, зад нея, до Учителя в бяло - сестра Балтова. Групата, която беше от Русе през 1931 г. беше доста голяма. На една снимка виждаме: Лина Димитрова, Георги Димитров, Вичка Марашлиева, Друмка Константинова, Стефка Новакова, Георги Константинов, над него в дясно Велик Константинов, до него Васил Константинов, по- долу Тодор Ковачев, Йордан Новаков, Яко Бенвенисти, Георги Новаков, Марийка Марашлиева, Жана Новакова, Златка Константинова, Боян Ковачев и Стою Маркова полегнал до камъка. Вероятно и другите трима да са от Русе, но не мога да ги позная. Спомням си, че ме бяха повикали малко преди да направят снимката. Описаните снимки ще бъдат отпечатани в специални албуми към документацията на поредицата от „Изгревът". Глава: 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНАМарийка Великова Марашлиева
към текста >>

Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина.
Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала. През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето.
към текста >>

А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка.
През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място.
към текста >>

Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя. Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал.
към текста >>

На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше.
Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа.Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води.
към текста >>

Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят.
Божественият лъч във всяка работа.Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води. Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа.
към текста >>

Камъкът на Учителя беше центъра на върха.
От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води. Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори.
към текста >>

Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо.
От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води. Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре.
към текста >>

97. Снимка на Учителя с ученици, Рила, шестото езеро 'Сърцето' - 1931 г.

Буча Бехар - облегнала се е с лакът до камъка 13.
Теофана Савова с тъмната жилетка 8. Дора Савова пред нея 9. Наталия Чакова 10. Иван Кисьов 11. Крум Няголов с бялата рубашка 12. Буча Бехар - облегнала се е с лакът до камъка 13. Петра Шелингозова
към текста >>

98. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа.
Разговарям се с цветята, целувам набъбналите клонки и милвам обкичените с мъх и лишеи камъни. Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре.Когато пристигам на Ели Шедар, чувам да ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а? Аз се смея, не им казвам, че като пчела съм натежала от прашец и сладък сок, който ей сегичка ще излея в килийката си - моят бележник. На огнището гори дебел пън, приличен на коледен набъдник на село. На разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи.Учителят с неколцина братя нещо подреждат около чешмичката; постилат още плочи около чучура. Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа. Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи.Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица на Ел Шедар. Сега тук е голо и пусто. Но, добър е Бог, пак ще подкара и за година, 2, 10, пак ще имаме млада буйна гора.Напостиламе пелерини, палта и слагаме глави на раниците. Колко са изгорели всички лица! Някои от закъснелите, между които съм и аз, закусваме.
към текста >>

Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи.Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица на Ел Шедар.
Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре.Когато пристигам на Ели Шедар, чувам да ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а? Аз се смея, не им казвам, че като пчела съм натежала от прашец и сладък сок, който ей сегичка ще излея в килийката си - моят бележник. На огнището гори дебел пън, приличен на коледен набъдник на село. На разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи.Учителят с неколцина братя нещо подреждат около чешмичката; постилат още плочи около чучура. Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа. Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи.Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица на Ел Шедар. Сега тук е голо и пусто. Но, добър е Бог, пак ще подкара и за година, 2, 10, пак ще имаме млада буйна гора.Напостиламе пелерини, палта и слагаме глави на раниците. Колко са изгорели всички лица! Някои от закъснелите, между които съм и аз, закусваме. Прясната питичка с маслинки и чай е много хубава на Витоша.
към текста >>

Той говори за планинския извор, който размътен с някой камък, или пръчка, почва след късо време сам да се чисти, да се бистри от средата, а след малко съвсем се обистря.
Учителят в средата. Правим плавни и красиви упражнения. С нас има старци и старици, дори 4-5 годишни деца, които не по-зле от възрастните извиваха нежните си ръчички и крачка за исканото упражнение. Как хубаво свиват юмручета и опъват слабата си детска гръд... Настъпва голямо освежаване. Учителят заговори. Той говори за планинския извор, който размътен с някой камък, или пръчка, почва след късо време сам да се чисти, да се бистри от средата, а след малко съвсем се обистря. Също тъй и ние дълго време да не задържаме у нас психически мътилки, а колкото може по-скоро да се хармонизираме. Говори още, че 3 неща ни трябва да знаем:Да знаем, че Бог ни обичаДа знаем, че ближните ни обичатДа знаем, че ние обичаме ближните си.Накачулени около него, представлявахме една рядко хубаво картина.Обядът в кръг, също даде не по-лош изглед, достоен за една мощна киноснимачка. Всеки е извадил пред себе си бяла кърпа, върху която наредил какво ли не! Халва, кюфтета от зарзават, ориз с мляко, маслини, сирене, кашкавал, мед, орехи, ябълки, лешници, бадеми. Има ли нещо у едного, то сигурно ще премине и у съседа и т.н.
към текста >>

99. Снимка на Учителя с ученици над езерото Бъбрека

Отдясно прав с жилетка е Георги Куртев, на камъка в профил е Учителя - 30.
Снимка на Учителя с ученици над езерото Бъбрека Снимка 58. С Учителят над езерото Бъбрека. Отдясно прав с жилетка е Георги Куртев, на камъка в профил е Учителя - 30. VII.1932 г.
към текста >>

100. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои.
„ Ти съзнавай..." Добрата молитва 21 гл. Матея.1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.
към текста >>

Там, дето камъкът пада, зрънцето стои.
Добрата молитва 21 гл. Матея.1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа, топлината се показва.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18172788619995