Търсене в текстове за 'Камък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 169 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.
Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети.
към текста >>

Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.
”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда.
към текста >>

От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.
[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
към текста >>

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
към текста >>

Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света?
Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли. Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това. Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини. Може би ще се намери друг да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината. Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили.
към текста >>

6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
към текста >>

В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала.
1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло?
към текста >>

Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща?
” Но защо едно „его” върши зло, а друго – добро? Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно. 6. Може би ще се намери някой друг да изкаже най-общото определение, че грехът е причина за всичко това. Но грехът сам по себе си е последица от някакви предходни причини.[127] 7. Трети може би ще каже, че падението и изгонването на Адам от Едемския рай е причината за всички беди. Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща? И нима от изяждането на една ябълка могат да произлязат толкова злини в света? Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. 8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става.
Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива?
към текста >>

Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив.
А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива?
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде.
Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
към текста >>

6. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран.
Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. 2 август.
към текста >>

7. 13.Червено тефтерче

Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде.
Какъв е този вопъл, който се донася от земята до мене? Жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого сте се въоръжили и против кого вдигате бран с измишленията на сърцето? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив съм аз, и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе във век. Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде. Ето, подемам се в бран против земните царе и против войските им. Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми. Те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна ми да чакам за вашето покаяние.
към текста >>

8. №60 (Пеню Киров)

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

9. №103 (Петър Дънов)

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
Завърна ли се от разходката си? Г-жа Казакова идва във Варна през миналия месец180 . Поменах и за обещаните 20 лв. Вам и тя обеща да ги внесе на Ваша сметка181. Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

10. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

11. 77 ПИСМО

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
Завърна ли се от разходката си? Г-жа Казакова идва във Варна през миналия месец. Поменах й за обещаните 20 лв. вам и тя обеща да ги внесе на ваша сметка. Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

12. 239 ПИСМО

Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя.
Ний знаем всичките възможности. Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред. Съвременните хора ще трябва добре да си научат урока. Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни.
към текста >>

13. 249 ПИСМО

И да стане човек добър, то е равносилно с думата человек, който знае да гради на камък.
Това е Волята на Небето. За възлизането се изисква по-голяма сила. За силата, която гради, се изисква повече време и усилие. Всеки може да събаря, но не всеки може да гради. Именно в това е различието на тия два процеса в природата. И да стане човек добър, то е равносилно с думата человек, който знае да гради на камък. Там, гдето има градене, има интелигентност, има математически и геометрически отношения, а това са методи на Вечния Дух. Затова е казано, когато человеците на земята дойдат в съгласие с Разумната Воля на Господа, с Неговите основни Закони, Той ще ги научи да градят и тогава именно те ще добият безсмъртието като награда. Ще бъдат научени от Господа, казва Словото. Казва Христос, които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят, т.е. които придобият разумението на законите на Неговото Слово.
към текста >>

14. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож?
И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.
към текста >>

15. ***

И ще станеш камък жив в Моя Храм.
Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се запали и превърне в пламъци, които ще осветят света. Елате всички на празника на душата! И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота. И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм. И ще побеждаваш с меча, който излиза из устата ти. И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира. Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата!
към текста >>

16. Светът на великите души

ПРОБНИЯТ КАМЪК
- За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети любовта. Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели. Истинският приятел трябва да бъде красив, благороден и добър. ПРОБНИЯТ КАМЪК Ходи в светлия път на живота, де огън гори, де вода тече, де въздух лъха, де трева никне, де цвят цъфти, де риба плува, де птица хвърка, де човек мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари. Отваряй очите-си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато истината говори. Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае. Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.
към текста >>

Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели на човека са. Вслушвай се в наставленията надуха си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва.
към текста >>

Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои.
Вслушвай се в наставленията надуха си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва. Когато простият царува, прах се дига.
към текста >>

17. ПСАЛОМ 91

да не би да препънеш о камък ногата си.
10. няма да ти ся случи никакво зло, и язва няма да ся приближи при жилището ти. 11. Защото ще заповяда на Ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища. 12. На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си. 13. Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя. (Отец чрез Ангела към Давиду и към човека: ) 14. Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя:
към текста >>

18. ПСАЛОМ 27 - Вторник

Ще ме възвиши на камък.
във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа, и да Го диря в храма Му. 5. Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията Си; Ще ме прикрие в скришното на шатрата Си; Ще ме възвиши на камък. 6. И сега главата ми ще ся възвиши над враговете ми, които ме окружават и ще пожертвувам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу.
към текста >>

19. ФОРМУЛИ - Всички

Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте:
Както изгрява Слънцето на Земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на Любовта, Мъдростта и Истината и да възрастнат всички добродетели в мен. Обърни се към Слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили. Благословен Господ Бог Наш, Който е изпратил Слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. Формула 201 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте: Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората. Формула 202 Сутрин направи 20 вдишки и 20 пъти кажи: Господи, вярвам В Тебе ! Повдигай субективния си ум по-горе от обективния. През лявата ноздра се приема магнетичното (слънчево•] течение, което има връзка със слънчевия възел, а пре; дясната се приема електрическото (лунно) течение, коепи.
към текста >>

20. ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'

Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте:
Както изгрява Слънцето на Земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на Любовта, Мъдростта и Истината и да възрастнат всички добродетели в мен. Обърни се към Слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили. Благословен Господ Бог Наш, Който е изпратил Слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. Формула 201 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте: Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората. Формула 202 Сутрин направи 20 вдишки и 20 пъти кажи: Господи, вярвам В Тебе ! Повдигай субективния си ум по-горе от обективния. През лявата ноздра се приема магнетичното (слънчево•] течение, което има връзка със слънчевия възел, а пре; дясната се приема електрическото (лунно) течение, коепи.
към текста >>

21. Псалом 91

12 На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си.
7 Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи. 8 Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите. 9 Понеже ти си направил Господа моето упование, 10 Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти. 11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всите твои пътища. 12 На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си. 13 Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя. (Отец чрез ангела към Давид и към човека) 14 Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна името Ми. 15 Ще Ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя. 16 Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.
към текста >>

22. Псалом 27

ще ме прикрие в скришното на шатрата Си, ще ме възвиши на камък.
3 И ако се опълчи против мене войнство, сърцето ми няма да се уплаши; и ако се дигне връх мене бран, и тогаз ще съм уверен. 4 Едно просих от Господа, това ще търся: да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа, и да Го диря в храма Му. 5 Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията Си, ще ме прикрие в скришното на шатрата Си, ще ме възвиши на камък. 6 И сега главата ми ще се възвиши над враговете ми, които ме окръжават, и ще пожертвам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу. 7 Чуй, Господи, гласа ми, с който викам, и помилуй ме, и послушай ме. 8 Рекъл си: Потърсете лицето Ми.
към текста >>

23. Формули 203 - 219 Създание ново

Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък съответно на всеки пръст и казвайте:
Сутрин, когато изгрява слънцето, кажи си: Както изгрява слънцето на земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на любовта, мъдростта и истината и да възрастнат всички добродетели в мен. Обърни се към слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили Благословен Господ Бог наш, който е изпратил слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. формула 218 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък съответно на всеки пръст и казвайте: Искам да дам ход на Божественото в себе си, палец да бъда благороден, показалец справедлив, среден музикален, със стремеж към красивото безимен и да се отнасям добре към хората. кутре
към текста >>

24. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

Господ е вътре в нас, но камъкът трябва да се махне от гроба.
Бдение Като се съберете в името на Господа, направете едночасово бдение. То ще се състои в размишление, изповед, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа. Истинска молитва е тази, в която душата и умът се сливат заедно, на такава именно молитва се отговаря. Не само да призовем Господа, а да Го развържем и събудим в себе си. Господ е вътре в нас, но камъкът трябва да се махне от гроба. Вие трябва да имате един център -съсредоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога. формула 404 Господи, научи ме да обичам хората, както Ти ги обичаш, да ги разбирам, както Ти ги разбираш, да ги виждам, както Ти ги виждаш. формула 405 Искаш ли да имаш успех в живота, кажи в себе си и прилагай следните правила:
към текста >>

25. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък.
Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък. Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил". В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му. Над гроба се издига скромен железен кръст.
към текста >>

26. Втора част СЛОВОТО

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
към текста >>

27. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути.
Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ. *Подкачам (арх.) - започвам, начевам (бел. ред.) **Лествица (арх.) - стълба, стълбица (бел. ред.) Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на человека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява. И понеже основата на мозъка съответства на низшите сфери, то не може да се слиза под низшите сфери на тялото. Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути. И затова основа на знанието е Истината. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума. Но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има неговото желание?
към текста >>

28. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Камъкът трябва да се отмахне от гроба.
Но как ще Го опитаме? -Не само да Го призовем, а да Го развържем и събудим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме „Господи, Господи! ", но Той не ни чува. На всякой от вас остава да развърже Господа, защото сте Го завързали. Камъкът трябва да се отмахне от гроба. Това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас заедно и да видим как ще го разберете. А че имате карма, оставете това. Под думата „карма" се разбира „нужда". Индийската карма казва: искаш-не искаш, трябва да работиш, а после иди където искаш; а това вече е неволя.
към текста >>

29. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Учителя не си отмъщава, а това е естествена последица от човешката постъпка: хвърляш един камък - той пада на земята.
X да пази реда на тамошния събор. Някакви се сбили, той отишъл да ги разтървава, един от тях забил ножа си в гърба му и го убил на място. — Брей, интересна работа, Гръблев - продължи по телефона адютантът. - Ти каза, че може да му се случи нещо, и виж какво стана! Аз мисля, че всичко това е станало по силата на Възмездието. Учителя не си отмъщава, а това е естествена последица от човешката постъпка: хвърляш един камък - той пада на земята. В случая Учителя може да се сравни с канара, о която се блъска една бутилка; много естествено, бутилката ще се счупи. Или когато една пеперуда лети над пламъка на свещ; много естествено е, че ще си изгори крилцата. Делото на Учителя е Божие дело и не може да се спре. На другия ден след инцидента на Ташла-тепе следобед ме срещна адютантът на началника на гарнизона. Казах му, че искам да вляза направо при началника, без да му докладва.
към текста >>

30. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути.
И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ. Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява. И понеже основата на мозъка съответства на низшите сфери, то не може да се слиза под низшите сфери на тялото. Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути. И затова основа на Знанието е Истината. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание? Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина.
към текста >>

31. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Камъкът трябва да се отмахне от гроба – това можете да го направите.
Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме? Не само да Го призовем, а да Го развържем и събудим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме: „Господи, Господи! “, но Той не ни чува. На всякой от вас остава да развърже Господа, защото сте Го завързали. Камъкът трябва да се отмахне от гроба – това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас заедно и да видим как ще Го разберете. А че имате карма, оставете това. Под думата карма се разбира нужда. Индийската карма казва: „Искаш, не искаш, трябва да работиш, а после иди където искаш“ – а това вече е неволя. За тази година направете следующия опит.
към текста >>

32. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Прочее, вие трябва да имате 168 прашката на Давида, която е вашият ум и вашето сърце, и камъкът в прашката, който е Христос.
И всичко това нещо е проста истина. Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола - него само Господ може да бие. Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво ще се разкайвате и [че] захващате борба не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа, и със силата на Духа (ножа на Голиата) отряза главата му. Прочее, вие трябва да имате 168 прашката на Давида, която е вашият ум и вашето сърце, и камъкът в прашката, който е Христос. Ножът обаче не ви трябва - Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я, можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.169
към текста >>

А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.169
Прочее, вие трябва да имате 168 прашката на Давида, която е вашият ум и вашето сърце, и камъкът в прашката, който е Христос. Ножът обаче не ви трябва - Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я, можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.169 Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле - Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята сила или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание.
към текста >>

Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате.
Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.169 Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле - Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята сила или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея.
към текста >>

Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея.
Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея. Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на Вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? " На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат отпред очите ви.
към текста >>

33. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете.
Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат - връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо П. Тихчев: Слава на Господа, това е така, опитал съм го!
към текста >>

Обичаш ли Господа, готов е Той да даде всичко за теб; не обичаш ли Го, затваря се като камък.
За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене. Защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха, и същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е Той да даде всичко за теб; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господа за нас и строг, и благ. И трябва да знаете, че вие вече ликвидирате със старата карма. Казвам ви: сега, в Новата епоха, не правете старите погрешки, защото щом направите старите погрешки, непременно ще се намерите в числото 13. Наистина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще слезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всичките хора, които страдат по Земята. Сега именно живеем едно от най-неблагоприятните времена от чисто физическо гледище - всичките идилии рухват.
към текста >>

34. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Прочее, вие имате прашката на Давида, което е вашият ум и вашето сърце, и камъкът на прашката, който е Христос.
Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие. Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво рискувате и захващате борбата не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа; и със силата на Духа, с ножа на Голиата отряза главата му. Прочее, вие имате прашката на Давида, което е вашият ум и вашето сърце, и камъкът на прашката, който е Христос. Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце.
към текста >>

А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.
Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. (I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята.
към текста >>

Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате.
(I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали.
към текста >>

Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея.
Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви.
към текста >>

35. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете.
Връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са ей сега тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
към текста >>

36. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък.
След Сърбия иде ред на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва. А нас ще ни ползва – в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкоз се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему; т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова, ние можем да направим Господа за нас и строг, и благ. И трябва да знаете, че вие вече ликвидирате със старата карма. Казвам ви: сега, в новата епоха, не правете старите погрешки, защото, щом направите старите погрешки, непременно ще се намерите в числото 13. Истина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще слезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всичките хора, които страдат по земята. Сега именно, живеем едно от най-неблагоприятните времена, от чисто физическо гледище.
към текста >>

37. 1920_2 Спомени на Борис Николов

После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво.
Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне.
към текста >>

Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах.
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние.
към текста >>

Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних.
към текста >>

Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние.
Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителя бе казал, че онези, които са десничари, трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези, които са левичари, да се хранят с дясната си ръка. Оттогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на станалите хора.
към текста >>

38. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

И тъй, ще вложите Любовта като един алхимически камък в себе си, и за него само ще мислите.
" Онези, които мислят така — „какво ли става с тези пари", ние не искаме от тях нито пет пари. Влезе ли в тях най-малкото съмнение, да си задържат парите. Онези, които не мислят така, да си оставят парите. Който се съмнява, нека нищо не дава, ние ще му дадем всичко без пари, ще го нахраним, ще му платим, дето е стоял. (269-270 стр.) И тъй, ще вложите Любовта като един алхимически камък в себе си, и за него само ще мислите. Аз говоря за Любовта като един велик принцип, който ще премахне всички мъчнотии, ще разреши всички въпроси. Защо? – Защото тя внася хармония. Аз като ви говоря сега, в този момент между вас няма още хармония. Туй се дължи отчасти на атмосферните промени, които стават в нас. (176 стр.)
към текста >>

39. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
към текста >>

40. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов!
и „Наряд и упътвания от Учителя", издание на Просветния фонд, 1925 г. Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.) Ако вие искате да си съставите понятие за Белите Братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образа на Христа. Христос, обаче, ни е показал само едната страна на Своя образ.
към текста >>

Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание.
Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.) Ако вие искате да си съставите понятие за Белите Братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образа на Христа. Христос, обаче, ни е показал само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижението, в носенето скръб и страдание, в изкуплението на човечеството.
към текста >>

И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява.
Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.) Ако вие искате да си съставите понятие за Белите Братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образа на Христа. Христос, обаче, ни е показал само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижението, в носенето скръб и страдание, в изкуплението на човечеството. Ние не сме видели Христа в Неговата Любов.
към текста >>

Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб?
Та, през тази година, вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели, с хиляди години, заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста, или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона.
към текста >>

Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение.
Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста, или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни.
към текста >>

41. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Присъдите се изпълнявали веднага – с камък на врата осъдените намирали гибелта си в Черно море.
В скоро време младежът Атанас усвоил говоримо и писмено и третия език. Настанали размирни години и младият Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820-1821 г., по време на гръцката завера, турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези от селата Гулица и Еркеч.(II) Заподозрени като замесени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги и много други селски първенци от Гулица. Вързани, те били закарани в Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени пред съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали веднага – с камък на врата осъдените намирали гибелта си в Черно море. Осъдените били отведени на пристанищния пристан. Първа била изпълнена присъдата срещу отца Михаила и някои други свещеници, които били изпратени в бездните на морето. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствал лично на лобното място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените от втората група да бъдат качени на лодката и откарани навътре в морето, изневиделица връхлетяла страшна буря, която така изплашила пашата, че в изстъпление на ужас той извикал: “Баашладъм халал християнларън джянларън” (подарявам душите на останалите християни).
към текста >>

42. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре.
Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава. Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него.
към текста >>

43. УЧЕНИЦИ

По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището".
Ще запитате: пък каква е тази школа? Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете! " Разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени. Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо.
към текста >>

На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме.
Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете! " Разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени. Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя.
към текста >>

Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано.
Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място".
към текста >>

Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място".
Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място". Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
към текста >>

44. ИГНАТ КОТАРОВ

Той се спря, седна на един камък и се замисли.
Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, накрая - както ми падне. Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи "Ти луда ли си? " Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят: "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Той се спря, седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри разбраха каква била работата и ми казаха: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат." Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката. Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер.
към текста >>

45. РАДИ ТАНЧЕВ

Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява.
към текста >>

46. ГЕОРГИ РАДЕВ

Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно.
към текста >>

47. ЖЕНИТБА

Какъвто камък да хвърлите в нея, да не се размътва...Благородството и търпението са качества, свойствени на жената.
След това да започне да му разправя весели неща и го прегърне и най-после да седнат да се хранят. Която жена е изпълнила този съвет, и тя, и мъжът й са останали доволни. Ако мъжът понякога се проявява грубо, простено му е, но ако лъже, не му се прощава. Жената трябва да има благородно, отзивчиво сърце, което никога да не се обижда. Тя трябва да бъде дълбока вода - море или океан. Какъвто камък да хвърлите в нея, да не се размътва...Благородството и търпението са качества, свойствени на жената. Семейство, в което мъжът не пребъдва в Божиите заповеди, а жената не пребъдва в заповедите на мъжа си, е осъдено на смърт. Ако мъжът не пребъдва в Божиите заповеди и не изпълнява волята Му, и жената е свободна да не изпълнява заповедите на мъжа си. Обаче, ако мъжът изпълнява Божията Воля и пребъдва в Неговите заповеди, а жената не пребъдва в любовта на мъжа си, отговорността пада върху нея. Това е проповядвал Христос на Своите ученици. Когато някой сънува, че ще го женят, че го правят на булка или ще го женят за булка, това е образен език на Небето и означава, че този човек ще премине в скоро време през вратата на смъртта.
към текста >>

48. НЕПОСЛУШАНИЕ

Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя.
Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
към текста >>

49. МУЗИКА

Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък.
Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си.
към текста >>

50. ХИГИЕНА

Като съберете повече, занесете ги на Витоша и там на някой чист камък, ги изгорете.
- На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора или на нечисти места. Не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка. Като съберете повече, занесете ги на Витоша и там на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви. Закон е: Нямаш право да плюеш и да се секнеш на земята. Тя е твоя майка, ще я пазиш чиста. Нямаш право да тропаш и да риташ на земята. Ти вървиш и плюеш до себе си.
към текста >>

51. СЛЪНЦЕ

Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става.
Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л. К. Гешева, Земният живот е велико училище. В него всяка душа влязла има да научи много уроци и да придобие ценни опитности, които са потребни за повдигане. Господ в Своя промисъл има всички предвид.
към текста >>

52. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше.
Това са формули, които Учителят ни е дал. Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство. Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите вдъхновяват. Вижда се билото на Балкана, Мусала, а при ясно време и Белмекен. Наблюдава се цяла верига от върхове и била.
към текста >>

Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала, може да види само онзи, който внимателно и полека е излязъл по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек, докато излезе горе на просторната поляна на самото било.
С кирки копаехме прагове и слагахме каменни стъпала. На други места укрепвахме земята с колове и правехме естествени стъпала. Пътеката минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, в началото удобна за почивка и наслада на окото. Тази пътека стана любима. По нея излизахме към Езерото на Чистотата с Учителя, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията. Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала, може да види само онзи, който внимателно и полека е излязъл по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек, докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една пътека по тревите, човек излиза на голямата поляна. Оттук може да се съзерцава Езерото на Чистотата, неговата отворена и светла долина, огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тук по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не бе пострадал, макар че се срещаха до самите ни палатки.
към текста >>

53. ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО

Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява.
Едно трябва да знаете: само онзи получава от Природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? - Не само, че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имате тогава, ще имат ясно очертани контури. Запример, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове. Това е задача, която Природата им възлага.
към текста >>

54. ПОСТ

Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка.
За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък.
към текста >>

Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък.
Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята. Това е дълга разходка, за която са нужни 45-50 години. Това наричат хората отиване до Небето и връщане на Земята. Така го наричам и аз. Обаче източните народи го наричат "прераждане".
към текста >>

За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята.
На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята. Това е дълга разходка, за която са нужни 45-50 години. Това наричат хората отиване до Небето и връщане на Земята. Така го наричам и аз. Обаче източните народи го наричат "прераждане". - Защо умира човек?
към текста >>

- Защото се е развалил камъкът му.
Това е дълга разходка, за която са нужни 45-50 години. Това наричат хората отиване до Небето и връщане на Земята. Така го наричам и аз. Обаче източните народи го наричат "прераждане". - Защо умира човек? - Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора е 2 000-2 500 години. Мойсей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката на стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон.
към текста >>

За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора е 2 000-2 500 години.
Така го наричам и аз. Обаче източните народи го наричат "прераждане". - Защо умира човек? - Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора е 2 000-2 500 години. Мойсей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката на стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава празнуват света неделя! Стомахът казва: "Никаква света неделя!
към текста >>

55. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово.
Майка има някое непослушно дете, момче или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво представлява законът на великото самопожертвувание. Дайте на престъпника да яде от това живо жито - той да дъвче житото и житото да го дъвче и като влезе в него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? - Научих. - Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие. Житният режим е един добър педагогически метод за превъзпитание и пречистване на хората и подготвянето им за новия живот, който идва на Земята - за постигане на великите идеали на човечеството.
към текста >>

56. ЯСНОВИДСТВО

Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж.
Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях.
към текста >>

Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа.
За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех.
към текста >>

Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена.
Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него!
към текста >>

Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена.
Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го!
към текста >>

Това е един светъл дух, вграден в камъка.
Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го! Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък". Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме.
към текста >>

Това е скъпоценен камък".
Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го! Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък". Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи.
към текста >>

Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.
Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го! Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък". Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото.
към текста >>

57. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък.
Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново. След като изкачихме стръмната урва, стигнахме до една поляна. На горния край на поляната имашe една скала, наподобяваща гърба на легнал слон. Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели. Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за да могат и те да си отдъхнат. Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък. Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя. Когато станахме да продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки. Моето лумбаго бе останало на камъка, на който почивах. Много се зарадвах, че дойдох на тази екскурзия, за да се върна здрава. Как бе станало това, не зная, това лумбаго бе ме мъчило много години.
към текста >>

Моето лумбаго бе останало на камъка, на който почивах.
Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели. Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за да могат и те да си отдъхнат. Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък. Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя. Когато станахме да продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки. Моето лумбаго бе останало на камъка, на който почивах. Много се зарадвах, че дойдох на тази екскурзия, за да се върна здрава. Как бе станало това, не зная, това лумбаго бе ме мъчило много години. Разказала: Ал. Н. Майката на Стоян се оплаквала, че е болна, но не знаела от какво. Ту болки в гръдния кош, ту болки в стомашната област.
към текста >>

58. ЧУДОТВОРСТВО

Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг - желязото да го превърнат в злато.
Ако беше друг, щеше да се обади. Значи, Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух и за други такива случаи и на някой ум се вижда това нещо невероятно. Та затуй го разказвам, да потвърдя това. Йорданка Колева В миналите векове хората са търсили да намерят еликсира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни. Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг - желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди и веднъж на поляната запитах Учителя: "Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? " - "Когато дойде време да говорим за алхимията, ще ти кажа моето мнение по този въпрос." Мина известно време и ето, ние сме събрани в Общия клас в сряда, в 5 часа сутринта.
към текста >>

До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка.
Това било отговора на писмото, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз". Стефка Няголова До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст - с показалеца на дясната ръка, го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. "Хайде, поклатете го и вие с един пръст, да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>

59. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

Обичаш ли Господа, готов е даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък.
- Защо? - Защото е зает, не може да се занимава с тебе. Някога ще чакаш отговор месеци и години - зависи какво искаш и как искаш. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и да прилагаме мислите си в служба Нему, т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господ за нас и строг, и благ. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и въздържание към вашия дух, за да станете наследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Каквото да правим, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл или едно лошо чувство по отношение на нас.
към текста >>

60. НОВОТО УЧЕНИЕ

Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора. Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата, но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква?
към текста >>

61. РАДОСТ И СКРЪБ

Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб."
От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно. Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост. Ако носите сребърен пръстен, ще страдате по-малко. Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва. Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си! Повече от 10 минути да не се плаче.
към текста >>

62. ЛЮБОВ

И камък да обикнете, ще ви разбере.
Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е Любовта. Каквото направи той, намираш добро в това - това е Любов. Невъзможно е да обичаш някого, и той да не те обича. Това е закон. Любовта любов ражда. И камък да обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което като обикнете, да не разбере Любовта. Дето е Любовта, там е изобилието. Трима души да направят следния опит: Един от тях да посее 100 дка с жито, вторият да посее 10 дка, а третият - 1 дка. Ако последният вложи в работата си любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте дка, работени без любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с любов.
към текста >>

63. КРИТИКА

Дойде ли ви на ума да кажете за някого, че е малко дърдорко, кажете си: "Той е отличен брат." Това значи, че сте взели един камък, с който се полировате.
Ако вие не дойдете до това състояние, да си въздействате сами, да се научите да владеете вашия ум, вашето сърце, няма да имате никакви резултати. Завладейте вашите мисли, вашите чувства в най-малките им проявления! Ако вие не можете да обуздавате коня си още когато е малък, то като придобие големи сили, той ще ви повали. Ако сте слаби да обуздавате вашите най-малки подтици, как ще обуздавате големите? Следователно, човек се изпитва и проверява при най-малкото зло, а не при голямото. Дойде ли ви на ума да кажете за някого, че е малко дърдорко, кажете си: "Той е отличен брат." Това значи, че сте взели един камък, с който се полировате. Прекарате ли го десет пъти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майстор, който прави хубава мраморна чешма. Като погледнете тази чешма, отдалече лъщи тя. Вие ще кажете: "Учителю, за всичко говорете, но за полировка недейте ни говори! " Наистина, лошо нещо е да те полироват другите хора. Кажете ли добро за някого, вие себе си полировате, И тъй, най-опасното нещо е да полироваш другите.
към текста >>

64. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Неговата Истина е щит и всеоръжие.Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене,От мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина.Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите.Понеже ти си направил Господа, моето упование, Вишнаго, свое прибежище,Няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи до жилището ти,Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във вейте твои пътища.На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си.Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя.Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя.
(3) Също, както I. (3). (4) При произнасяне на първия израз, до думата "мъртвите" се прави пълен поклон, както при 1.(4). След това се става и при свободна поза двете ръце се вдигат с дланите напред. При това положение се казва (5) до края на молитвата. ПСАЛОМ 91Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея.Защото Той ще те избави от сетта на ловеца и от губителен мор.С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие.Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене,От мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина.Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите.Понеже ти си направил Господа, моето упование, Вишнаго, свое прибежище,Няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи до жилището ти,Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във вейте твои пътища.На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си.Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя.Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.Ще Ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя.Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин ФОРМУЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Свещената формула Щом дойдеш до едно противоречие в себе си, една невъзможност за тебе, ще кажеш: "У Бога всичко е възможно.
към текста >>

После, след справката, я слагаше леко на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила.
После листчето Му служеше за справка, когато трябваше да говори за съответния стих и да го цитира. Той носеше винаги Библия със себе си на беседата. Тя лежеше на катедрата. Когато четеше, си служеше с лупа. А когато бяхме на планината, тя лежеше на коленете Му. После, след справката, я слагаше леко на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила. Ето десетте най-важни стиха от Евангелието на Йоана, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които лично е опитал силата им. Гл. 14, ст. 15: "Ако имате Любов към Мене, опазете Моите заповеди." Гл. 11, ст. 42: "И Аз знаех, че винаги Ме слушаш, но за предстоящия народ рекох това, за да повярват, че Ти си Ме проводил."
към текста >>

65. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Някой дърво ще накълца, някой камък ще хвърли.
Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека. У българина има разрушителна енергия. Той е активен. У българина има един елемент, който руши. Българинът, където и да спре, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе масата да я прободе. Някой дърво ще накълца, някой камък ще хвърли. Излезте из българските гори, ще видите как са накълцани дърветата. Това е човек на действието. Не му дохожда наум, че това дърво ще страда. Или ще напише името си, ще го вреже. Аз съм виждал дървета, изписани отгоре до долу.
към текста >>

66. МАТЕРИАЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ

Днес хората пръскат лозите със син камък. Защо?
От тези съчетания зависи благополучието или плодородието на дадена страна. И тогава някой пита: Защо трябва да бъдем добри? - За да не гладуваме! - Защо не трябва да бъдем лоши? - За да не си създадем нещастия. Днес хората пръскат лозите със син камък. Защо? - Защото са лоши. Но за да не се пръска гроздето, както аз казвам, хората трябва да станат добри. С вашата добра мисъл вие ще отстраните всички ония паразити, които нападат дървото. Всички съвременни земеделци посяват повече, отколкото трябва. Земята трябва от време на време да си почива.
към текста >>

67. ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО

След като е удрял няколко години върху камъка, той се е изтъркал и унищожил.
За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация. Народите и обществата си служат със закона на насилието, както във физическо, така и в психическо отношение. Насилието унищожава хората, но не ги променя. Насилието е подобно на чук или брадва. Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъка, той се е изтъркал и унищожил. Така постъпват всички насилници и тирани. По този начин се самоунищожават. Днес хората повдигат въпроса: "Трябва ли да се налага смъртно наказание? " - Според законите на живата Природа, смъртното наказание не се позволява. Докато хората се бият и наказват, те вървят в разрез със законите на живата Природа.
към текста >>

68. СВОБОДА И РОБСТВО

Не, има едно вътрешно робство, за което хората още не са намерили този пробен камък, който турците наричат "мехенкташ".
СВОБОДА И РОБСТВО Виждам - носят някой герой, подигат му паметник и пишат за него: "Тук лежи еди-кой си герой, въздигнал българския народ." Какво направил за него? - Освободил го от турско робство. Ами вижте в историята колко пъти освобождаваха евреите ту от римско робство, ту от египтяните, но освободиха ли се като народ? Не, има едно вътрешно робство, за което хората още не са намерили този пробен камък, който турците наричат "мехенкташ". Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора - те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение до известна възраст детето е свободно.
към текста >>

69. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Тримата представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка.
Еврейската община в София бе предусетила как ще се развият нещата. Съветът на синагогата и управата на еврейската община вземат решение, което озадачи всички ни. Идват трима техни представители на Изгрева, търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват символи при тяхното богослужение в София. Тази синагога е най-голямата от всички в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител! Тримата представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място, но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя! " Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази. Даването на диамантите представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля.
към текста >>

70. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
Казваха се "ракети". Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те, трима души, заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме още няколко часа и следобед слязохме в Чам Кория. В уречения час колата дойде и ни откара в София. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Борис Николов Бяхме на Рила. Цар Борис III беше дошъл на Първото езеро и се беше скрил в клековете при реката, където водата се влива в езерото. Беше дошъл инкогнито. Изпрати своя приближен Свилен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на Второто езеро.
към текста >>

71. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят!
бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата. Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят! " После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата! " Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът! " Ние смятахме, че Учителят, поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят и коя ще бъде царицата.
към текста >>

" После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата!
Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата. Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят! " После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата! " Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът! " Ние смятахме, че Учителят, поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят и коя ще бъде царицата. Така че, ние присъствахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път.
към текста >>

72. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

А отгоре, по шосето, вървял селянин със своите волове и им говорел: "Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов!
Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Имаше и друг случай. Над двора на Темелко има стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при "Извора на доброто" с приятели. А отгоре, по шосето, вървял селянин със своите волове и им говорел: "Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минал месец, месец и половина, един камион го прегазил и той останал инвалид за цял живот. За богохулство има Божи гняв. Гневът Господен възстановява Божията Правда. Георги Събев
към текста >>

73. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта или вземи чук и начукай камъка, влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат Учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора. Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта или вземи чук и начукай камъка, влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата, но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква?
към текста >>

74. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Неговите кости се деформират, стават чупливи, те се покриват с възли отвън и се разлагат отвътре, а след това се чупят на две като камък, падащ в пропаст.
Така съблазнява той всеки, призовавайки към това, към което е по-склонно неговото сърце. И в този ден, в който синовете човешки станат напълно роби на цялата тази суетност и на всичката тази мерзост, тогава той отнема като заплата за наслажденията от синовете човешки всичко, с което щедро ги е дарила Земната им Майка. Той ги лишава от дишането, от кръвта, костите, плътта, вътрешностите, очите и ушите. Дишането на сина човешки става късо, прекъсвано и болезнено, а дъхът му става зловонен като на нечистите животни. Кръвта му става гъста и зловонна като водите на застояло блато, тя се съсирва и намалява и потъмнява като черна нощ. Неговите кости се деформират, стават чупливи, те се покриват с възли отвън и се разлагат отвътре, а след това се чупят на две като камък, падащ в пропаст. Неговата кожа става мазна и подута, тя се разлага и гноясва и се покрива с отвратителни струпеи и израстъци. Неговите вътрешности се напълват с отвратителни нечистотии, образуващи гниещи, зловонни потоци, в които се гнездят безчислено множество гнусни червеи. Очите му гаснат, докато не се възцари в тях дълбоката нощ; ушите му ги обхваща гробна глухота. И накрая, заблудилият се син изгубва живота си, защото не е зачитал законите на своята Майка и е вършил грях след грях. Затова всички дарове на неговата Майка-Земя се отнемат от него: дишане, кръв, кости, кожа, вътрешности, очи и уши, а на края и самият живот, с който Майката-Земя е наградила неговото тяло.
към текста >>

75. ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН

Казано е: "Камък върху камък няма да остане!
Този огън ще бъде, който носи Новия живот. Ония хора, които са готови за Новия живот, ще живеят. Онези, които не са готови, ще изгубят условията на живот. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията ча Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: "Камък върху камък няма да остане! " Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде помете- но, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. И тъй, всички хора по лицето на Земята трябва да бъдат готови да не ги изненада някоя вечер Божията тояга, т.е. Великият Божи закон. Животът на Земята е изложен на големи промени.
към текста >>

76. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

Когато минавали по улиците "Дондуков" и "Търговска", Учителят като погледнал високите сгради, казал: "Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил.
няколко братя намислили да правят комуна. Отишли при Учителя и Му изложили идеята си. Той ги изслушал и им казал да останат за неделната беседа. Когато наближило време за беседата, те наели файтон и тръгнали за братския салон на ул. "Оборище" 14. Когато минавали по улиците "Дондуков" и "Търговска", Учителят като погледнал високите сгради, казал: "Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил. Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато правителството на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка. Това беше през 1943 г., когато американските самолети бомбардираха София. При разговор с Ирина Кисьова през 1931 г. Учителят казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете - марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците те да го отгледат.
към текста >>

Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив.
- Един поп пътувал с талига. Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попът изхвръкнал от нея. Но случило се, че главата му се ударила в една къртичина, на меко. Така попът не пострадал - само малко се натъртил. Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив. Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност. Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин, полковници, които бяха командири на полкове, как ще свърши войната. Но те бяха бойни офицери, знаеха какво значи военна тайна, знаеха какво значи и Божия тайна. Опазиха я, а после след войната разказваха, дори привеждаха и доказателства за това какво е казал Учителят.
към текста >>

77. ШЕСТАТА РАСА

А камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина.
ШЕСТАТА РАСА Записки от беседите на Учителя В съня на Навуходоносора, който бил изтълкуван от Данаила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо. Това е именно днешната култура на петата раса. А камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина. Този камък е Шестата раса. Този камък удря и събаря статуята. Този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая.
към текста >>

Този камък е Шестата раса.
ШЕСТАТА РАСА Записки от беседите на Учителя В съня на Навуходоносора, който бил изтълкуван от Данаила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо. Това е именно днешната култура на петата раса. А камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина. Този камък е Шестата раса. Този камък удря и събаря статуята. Този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще турят ред и порядък на Земята.
към текста >>

Този камък удря и събаря статуята.
Записки от беседите на Учителя В съня на Навуходоносора, който бил изтълкуван от Данаила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо. Това е именно днешната култура на петата раса. А камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина. Този камък е Шестата раса. Този камък удря и събаря статуята. Този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще турят ред и порядък на Земята. Светът представлява образа със златната глава, която царят видя.
към текста >>

Този камък е вълната на Любовта, която иде днес.
В съня на Навуходоносора, който бил изтълкуван от Данаила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо. Това е именно днешната култура на петата раса. А камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина. Този камък е Шестата раса. Този камък удря и събаря статуята. Този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще турят ред и порядък на Земята. Светът представлява образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на Земята.
към текста >>

Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство.
Това е именно днешната култура на петата раса. А камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина. Този камък е Шестата раса. Този камък удря и събаря статуята. Този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще турят ред и порядък на Земята. Светът представлява образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на Земята. Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на Земята ще остане само онова, което той ще донесе.
към текста >>

Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на Земята.
Този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще турят ред и порядък на Земята. Светът представлява образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на Земята. Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на Земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е Новото, което трябва да приемете. Това, което пророкът описва, се отнася за сегашното време. Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света.
към текста >>

Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на Земята ще остане само онова, което той ще донесе.
Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще турят ред и порядък на Земята. Светът представлява образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на Земята. Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на Земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е Новото, което трябва да приемете. Това, което пророкът описва, се отнася за сегашното време. Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света. Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята, се дължат на идването на една Нова епоха.
към текста >>

78. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Понеже се занимавам с камъни, с мозайки, направих от цимент един объл камък, като в него пъхнах металическата кутия с жълтиците, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Манол искаше да ми го предаде, за да го пазя, защото съм по-млад. Съгласих се, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предаде на мен. Така и направихме. В бараката на Тодор Стоименов се събрахме Манол Иванов и Жечо Панайотов и там ми се връчиха жълтиците. Аз ги прибрах като взех описа им и един екземпляр от протокола за предаване. Понеже се занимавам с камъни, с мозайки, направих от цимент един объл камък, като в него пъхнах металическата кутия с жълтиците, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментирано и представляваше един голям объл камък, който занесох с раница на Витоша и го сложих сред другите камъни при морените, близо до хижа "Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросния камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците.
към текста >>

Всичко беше зациментирано и представляваше един голям объл камък, който занесох с раница на Витоша и го сложих сред другите камъни при морените, близо до хижа "Алеко".
Съгласих се, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предаде на мен. Така и направихме. В бараката на Тодор Стоименов се събрахме Манол Иванов и Жечо Панайотов и там ми се връчиха жълтиците. Аз ги прибрах като взех описа им и един екземпляр от протокола за предаване. Понеже се занимавам с камъни, с мозайки, направих от цимент един объл камък, като в него пъхнах металическата кутия с жълтиците, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментирано и представляваше един голям объл камък, който занесох с раница на Витоша и го сложих сред другите камъни при морените, близо до хижа "Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросния камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов.
към текста >>

Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросния камък.
Така и направихме. В бараката на Тодор Стоименов се събрахме Манол Иванов и Жечо Панайотов и там ми се връчиха жълтиците. Аз ги прибрах като взех описа им и един екземпляр от протокола за предаване. Понеже се занимавам с камъни, с мозайки, направих от цимент един объл камък, като в него пъхнах металическата кутия с жълтиците, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментирано и представляваше един голям объл камък, който занесох с раница на Витоша и го сложих сред другите камъни при морените, близо до хижа "Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросния камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов. Когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова, ме наклевети, че жълтиците са при мен и съм злоупотребил с тях.
към текста >>

Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка.
Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов. Когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова, ме наклевети, че жълтиците са при мен и съм злоупотребил с тях. Дойде милиция у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те са ми предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, касетката с жълтиците, вътре имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал подписите в описа, когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. По-късно описът с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А според закона, финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите.
към текста >>

79. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

Този закон е пробният камък за учениците.
Неделните беседи, в които Учителят разяснява Закона за Хляба, не излязоха на бял свят. Как ще стане България първата страна, в която хлябът се дава даром, когато в нея няма ученици, които да спазват този закон?! Как учениците ще го предадат на българския народ, когато те самите не са го приложили?! Тези ученици, които купуват и продават хляба, не са проводници на Новите идеи и не могат да въведат Паневритмията в училищата, нито са в състояние да създадат училища, където да се възпитават младите хора.Първото условие за учениците на Новото Учение е да спазват Закона за хляба. (Да не купуват и продават хляба, брашното и житото с пари.) Този закон е пробният камък за учениците. Ако искаш да разбереш какво е нивото на един ученик или на една школа, виж дали спазват Закона за хляба! Това е първият и най-важен закон не само за последователите на Новото Учение, но за всички ученици от всички учения, за всички духовни школи и за всички хора по лицето на Земята. Думите на Учителя ни напомнят за това: "Когато Бог създаде хляба, забрани на хората да го продават."Ученикът трябва да владее един занаят. Развиването на умение и сръчност е едно задължително условие за всеки ученик. В някои източни школи изискват от своите ученици да могат 5-6 пъти по-бързо да извършват определена работа, отколкото може да я свърши един обикновен човек.
към текста >>

80. ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

Този закон е пробният камък за учениците.
Неделните беседи, в които Учителят разяснява Закона за Хляба, не излязоха на бял свят. Как ще стане България първата страна, в която хлябът се дава даром, когато в нея няма ученици, които да спазват този закон?! Как учениците ще го предадат на българския народ, когато те самите не са го приложили?! Тези ученици, които купуват и продават хляба, не са проводници на Новите идеи и не могат да въведат Паневритмията в училищата, нито са в състояние да създадат училища, където да се възпитават младите хора.Първото условие за учениците на Новото Учение е да спазват Закона за хляба. (Да не купуват и продават хляба, брашното и житото с пари.) Този закон е пробният камък за учениците. Ако искаш да разбереш какво е нивото на един ученик или на една школа, виж дали спазват Закона за хляба! Това е първият и най-важен закон не само за последователите на Новото Учение, но за всички ученици от всички учения, за всички духовни школи и за всички хора по лицето на Земята. Думите на Учителя ни напомнят за това: "Когато Бог създаде хляба, забрани на хората да го продават."Ученикът трябва да владее един занаят. Развиването на умение и сръчност е едно задължително условие за всеки ученик. В някои източни школи изискват от своите ученици да могат 5-6 пъти по-бързо да извършват определена работа, отколкото може да я свърши един обикновен човек.
към текста >>

81. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство.
Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Дръжте тази мисъл в себе си: “Моята душа е чиста! ” И не се обезсърчавайте. В класовете се дават теми, упражнения и задачи, чрез които знанието се прилага и подлага на опит. Вековни заблуждения вървят като сенки подир човешките души, помрачават взора им, отнемат силите им, спъват ги в пътя им. Много Любов трябва за тази работа – Любовта на Бога.
към текста >>

82. МУСАЛА

Учителя приседна на един камък край езерото.
Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала. Въпреки времето ние пак възлязохме на върха. След като се върнахме, Учителя говори за малкия стрък. Мъглите висяха ниско над езерото. Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото. Ние всички се събрахме около Него. И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение.
към текста >>

83. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Всеки камък помни това и всеки храст няма да го забрави никога.
Слънцето беше с нас, Светлината беше с нас, Животът беше с нас. Когато отидете при Седемте рилски езера, потърсете Молитвения връх. Това е свещено място на Земята. Ако намерите малката пътечка, която води дотам, не забравяйте, че по нея са вървели светите стъпки на нашия обичан Учител. Много пъти на ранина, когато на изток зората трепти с жива светлина, с тихи, отмерени стъпки нашият обичан Учител е минавал оттук. Всеки камък помни това и всеки храст няма да го забрави никога. Горе, на върха, ако душата ти чува шепота на скалите, те още пазят чудните Слова, изречени тук, и песните, и молитвите на учениците. Ти пак ще видиш изгрева на Слънцето, пак ще те погледне вечното Божие око и ще те благослови. Сиянието на чуден живот ще те обгърне и ще изпиташ непознато блаженство. Знай, че тук е свещено място. Тук е горяла къпината, която гори и не изгаря.
към текста >>

Има една стълба със седемдесет и две стъпала, просто наредени, от недялан камък.
Слизай там, гдето водата слиза. Работи там, гдето Духът работи. Любовта живее. Мъдростта свети. Истината носи бъднините. Има една стълба със седемдесет и две стъпала, просто наредени, от недялан камък. Може някои от тях да са разместени, когато ти дойдеш тук. Тези стъпала извеждат на малка полянка, заобиколена със зелени клекове, с гледка към долината на езерата и върховете. Нашият Учител живееше тук. Ще намерите може би още следи от малката му палатка. На тази полянка сме слушали Словото Му много пъти, пили сме от нектара на безсмъртието.
към текста >>

Тук е големият кръгъл камък, който се опира само на една точка.
отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор. Тази чешма е щастлива. Тя е била свидетел на красиви неща. Всички скали наоколо са живи, душа има в тях. Тук е големият кръгъл камък, който се опира само на една точка. Учителя обичаше да го поклаща с пръст, макар и да тежи хиляди килограми. Ако вървите нагоре по долината, красотата ще изпълни душата ви, както ароматът изпълва току-що цъфналия цвят. Пътеката върви край езерния поток. Цветята край него са свежи и тревите сочни. Ако я следвате, тя ще ви заведе при всичките езера.
към текста >>

84. БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ

При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание.
към текста >>

85. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Например върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност.
Престане ли човек да мисли, че Бог е Любов, връзката му с Него се скъсва. Законът гласи: Бог винаги обича човека, а човек възприема Любовта Му чрез Обичта, която има към Него. Ето защо измени ли отношенията си към Бога, човек сам си поставя препятствия за великата Божия Любов! Бог обича еднакво всички, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават това и възприемат Любовта Му, а хората не всякога я съзнават. Например върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност. Обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по неговата повърхност. Който има твърдостта на камъка, не може съзнателно да приема Божията Любов. Какво трябва да правите тогава? Станете меки!
към текста >>

Обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича.
Законът гласи: Бог винаги обича човека, а човек възприема Любовта Му чрез Обичта, която има към Него. Ето защо измени ли отношенията си към Бога, човек сам си поставя препятствия за великата Божия Любов! Бог обича еднакво всички, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават това и възприемат Любовта Му, а хората не всякога я съзнават. Например върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност. Обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по неговата повърхност. Който има твърдостта на камъка, не може съзнателно да приема Божията Любов. Какво трябва да правите тогава? Станете меки! Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център.
към текста >>

Който има твърдостта на камъка, не може съзнателно да приема Божията Любов.
Бог обича еднакво всички, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават това и възприемат Любовта Му, а хората не всякога я съзнават. Например върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност. Обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по неговата повърхност. Който има твърдостта на камъка, не може съзнателно да приема Божията Любов. Какво трябва да правите тогава? Станете меки! Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център. Той вече влиза в пътя на творчеството и възхода. Тогава човек е във връзка с Целокупния живот и енергиите на Цялото, творческите и строителни сили на целия Всемир се вливат в него.
към текста >>

86. ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

А лошият човек е груб, прост камък.
Той е съчетание на Добродетели. Само онзи може да се нарече човек и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа. Добрият човек представлява красива статуя, изработена от виден скулптор. А лошият човек е груб, прост камък. За незнаещия този камък нищо не струва, обаче за онзи, който знае – скулпторът, този камък е условие за изработване на една красива статуя. Всяко същество разбира езика на Любовта. Една ученичка на Учителя от Рига, Латвия, през 1937 г. искаше да държи сказка там пред затворниците и помоли Учителя да й даде тема. Той й даде следната тема: Значението на разумните страдания за човека.
към текста >>

За незнаещия този камък нищо не струва, обаче за онзи, който знае – скулпторът, този камък е условие за изработване на една красива статуя.
Само онзи може да се нарече човек и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа. Добрият човек представлява красива статуя, изработена от виден скулптор. А лошият човек е груб, прост камък. За незнаещия този камък нищо не струва, обаче за онзи, който знае – скулпторът, този камък е условие за изработване на една красива статуя. Всяко същество разбира езика на Любовта. Една ученичка на Учителя от Рига, Латвия, през 1937 г. искаше да държи сказка там пред затворниците и помоли Учителя да й даде тема. Той й даде следната тема: Значението на разумните страдания за човека. Сказката е имала голям успех.
към текста >>

87. ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА

Любовта е алхимическият камък, жизненият еликсир.
Любовта е хляб, който слиза от Небето. Тя носи растеж на всички възходящи сили в човека. По този начин през него протича изобилен Живот. Силите на Живата Природа, с които човек се свързва при Любовта, преорганизират неговото естество. Учителя казва: Любовта е алхимическият камък, жизненият еликсир. Тя регулира всички процеси на човешкия организъм. Тя е магическата сила, която прави чудеса. Единствената Сила, която може да преустрои цялото естество на човека – това е Любовта. Божествената Любов носи в себе си силите на растежа. При нея всичко в света възраства, цъфти, връзва и зрее.
към текста >>

88. ЛЮБОВТА ПРЕВРЪЩА НЕДЪЗИТЕ В СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ

Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на Любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък.
Любещият не може да прави престъпления, защото живее в Бога, а пред Неговото лице никакво престъпление не може да се извърши. Приложете Любовта, за да се освободите от старите навици на критика и осъждане. Всички мисли, чувства, желания и действия, които мъчат съвременния човек, Любовта превръща в нещо хубаво. Учителя казва: Едно качество има Любовта, което другите сили в света нямат. Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на Любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък. Тази Любов не е за обикновените хора. Тя е само за онези, които се стремят към Новия живот. Любовта е начало на Добродетелите. Всички те са плод на Любовта. Когато влезе в Живота на човека, Любовта подхранва и най-малките Добродетели.
към текста >>

89. СТРАДАНИЕТО

Каквото представляват ударите с чука на скулптора върху камъка, такова нещо представляват страданията за човека.
Сега, без да го питат, човек сам казва: “Ще любя.” Омекнал е вече. Когато говорим за Любовта, не се разбира едно учение на мир и спокойствие. Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света. Който не е страдал, не може да опита този Божествен принцип. За да придобие известно благо, човек ще мине през мъчнотии, страдания. Каквото представляват ударите с чука на скулптора върху камъка, такова нещо представляват страданията за човека. Великият Скулптор удря с чук, за да отстрани всичко отрицателно. Страданията каляват нервната система, за да може да издържи силните трептения на Любовта. Само този може да издържи Любовта, който е минал през големи страдания и разбира Живота. Чрез болестите изгарят физическите и духовни нечистотии в човека. Колкото страданието се увеличава, толкова се увеличава и Любовта.
към текста >>

90. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него. Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония. При съпоставяне на Любовта и Мъдростта можем да кажем: С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота. Да любиш – това е начало на Новия живот. Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш – това значи да съградиш в душата си светилище, в което Бог да обитава. Вън от Любовта Живот не съществува. Вън от Любовта църква не съществува. Вън от Любовта никакви семейства, общества и народи не съществуват. Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божествената Любов.
към текста >>

Да помогнеш на една мравка, да преместиш един камък, да полееш едно цвете в името на Любовта към Бога – това е Любов!
Тя осмисля науката, познанията, изкуството, всичко! Щом любиш, ти си готов да станеш слуга. Щом не любиш, ти ще искаш да станеш господар. Отначало докрай Животът на човека трябва да бъде жертва. Жертвата е закон за проявлението на Любовта. Да помогнеш на една мравка, да преместиш един камък, да полееш едно цвете в името на Любовта към Бога – това е Любов! Направете едно дело, в което да вложите всичката си Любов, всичкото си Знание, всичката си Сила. Ако ще умре някой, да умре за тази Велика Любов. И като ви питат на Небето: “Защо умряхте? ”, да кажете: “Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на Земята.” Да страдаш за Великото, за Любовта, това значи да осмислиш Живота си.
към текста >>

91. ЛЮБОВ КЪМ ЗНАНИЕТО

Пробният камък в Любовта е учението!
Учителя казва: Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма Любов. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учи. За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш. Пробният камък в Любовта е учението! Затова се казва: “Началото на Мъдростта е Любов към Бога.” Учителя казва: Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем Бога и Възвишените същества,за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да почнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път – пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целият свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея.
към текста >>

92. ОПИТИ

В тревата, цветето, камъка са написани великите закони на Божията Мъдрост.
Учителя казва: Аз черпя своите принципи от една много голяма Книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и прочее. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче. В тревата, цветето, камъка са написани великите закони на Божията Мъдрост. Великото Знание, великата Мъдрост съществува. Напредналите Същества са я запазили. При получаването на това знание човек не е пасивен, а активен. Всяко Знание, за да бъде живо в човека, трябва да се усвои с участието на самия човек. Той трябва да прави сам усилия да го добие.
към текста >>

93. НОВАТА ВЪЛНА

Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил.
Всички издигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителя на учителите, както са работили някога, и днес работят. В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона.
към текста >>

А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя.
В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата. Този подтик, който е изпратен от разумните сили на Природата, след разрушението на днешните форми на Живота ще изгради нова култура, която ще изпълни цялата Земя.
към текста >>

Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата.
Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата. Този подтик, който е изпратен от разумните сили на Природата, след разрушението на днешните форми на Живота ще изгради нова култура, която ще изпълни цялата Земя. Учителя разглежда на едно място видението на пророк Йезекиил: Йезекиил видял поле, пълно с кости, които били сухи. Той видял как тези кости започват да се събират кост с кост и сетне започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. И когато пророкът казал: “Да дойде Духът!
към текста >>

Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък.
Бог е готов да благослови когото и да е, стига да спазва Неговите закони. Тези жизнени вълни идат периодически. Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва. Учителя дава следната картина: Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък. Ще се образуват множество вълни, кръгове. Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център! Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид.
към текста >>

Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха.
Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва. Учителя дава следната картина: Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък. Ще се образуват множество вълни, кръгове. Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център! Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид. А крайните, външни вълни имат и чужди, външни примеси към жизнената ядка на първоначалния подтик. Днес във всички области на Живота се чувства новият подтик.
към текста >>

94. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре.
Наел най- добрите учители да я учат. Тя посещавала и школата на Сенека. Запознала се с гръцката култура. Онорций забелязал, че с постъпването й в училището лицето й почнало да се изменя и към шестнадесетата си годишна възраст тя станала една от най-красивите римлянки. И не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Онорций си поставил задача да я възпита да употребява тази сила за добро. Забелязал, че в това момиченце всичките думи били отмерени, избрани. Никога не чул да излезе от устата й лоша дума. Думите й били избрани като най-хубави бисери. При това се отличавала с голяма чистота и грациозност.
към текста >>

95. ЧИСТОТАТА

Иначе ще се препънете о някой камък.
Цялата планина е пълна с очи. Където минавате, те ви гледат. Ако искате да се ползвате от условията тук, по три пъти на ден трябва да си миете краката до коленете. Тук, на планината, трябва да вървите внимателно. Като вървите по път, който не е направен, не гледайте настрани, не гледайте нагоре, а – надолу. Иначе ще се препънете о някой камък. Днешният ден е хубав. Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля. Природата обича да нямате никакви тревоги и грижи, когато отидете всред нея. Потребно ª е, най-малко една седмица, за да ви освободи от всички тези неща и после да влее във вас от своето съдържание. Когато отивате всред Природата, считайте, че това са форми, в които Бог се проявява.
към текста >>

96. ПЛАНИНАТA

Господ е турил всеки камък на мястото му.
В душите ни възникваха много въпроси и мълчаливо очакваха отговор. Като посочи чудната гледка, Учителят каза: Всички тези форми са направени от други същества и сега вие се ползвате. Тези форми тук са работени в течение на милиони години. Това е за онзи, който разбира. Господ е турил всеки камък на мястото му. Колко същества и колко време са работили, за да направят нещо подобно на тая гледка, която виждаме! Не са работили хора, а високо интелигентни същества, които не са грешили. Като гледам тези места, виждам колко труд са употребили ангелите тук. Напредналите същества са работили тук по един велик план. Това е грандиозен строеж!
към текста >>

97. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

Тя изтича от две ръце, издялани от камък.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА * На горния край на езерото Елбур имаше чешма, която наричаме „Ръцете, които дават.“ Водната струя е кристално чиста. Тя изтича от две ръце, издялани от камък. Чешмата има форма на полегнала котва. Изградена е от бял млечен кварц. Късовете са подбрани и наредени грижливо. Някои от тях са донесени от твърде далеч. Водата извира в подножието на голяма скала, оттам в открито корито тече до самите ръце.
към текста >>

98. ЗАКОНИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО

Вие се качвате на някой камък и си давате мнението, че този камък не е на мястото си.
След това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа. Сега вие сте дошли на планината. Каква е вашата идея за планината? Планината е голям аристократ. Ако не спазвате нейните правила, тя казва на своите служители да ви изпратят, от дето сте дошли. Вие се качвате на някой камък и си давате мнението, че този камък не е на мястото си. Вие не знаете защо е създадена тази планина. Ако измените плоскостите на планините, ще изместите целия бит на българите. Всяка една плоскост, всяко едно сечение тук има отражение върху съзнанието на хората. Някой камък искате да го търкаляте. Спрете се и вижте в себе си дали трябва да го търкаляте или не.
към текста >>

Някой камък искате да го търкаляте.
Ако не спазвате нейните правила, тя казва на своите служители да ви изпратят, от дето сте дошли. Вие се качвате на някой камък и си давате мнението, че този камък не е на мястото си. Вие не знаете защо е създадена тази планина. Ако измените плоскостите на планините, ще изместите целия бит на българите. Всяка една плоскост, всяко едно сечение тук има отражение върху съзнанието на хората. Някой камък искате да го търкаляте. Спрете се и вижте в себе си дали трябва да го търкаляте или не. Ако го търколите, когато не трябва, ще ви сполети нещо лошо. Аз не искам сега да вземете буквата на нещата. Онези, които са работили тези скали тук, не са били глупави, те са били много умни. Тези същества правят сега едно преустройство на планината.
към текста >>

Всеки камък ви предава нещо от своята механична сила.
Аз не искам сега да вземете буквата на нещата. Онези, които са работили тези скали тук, не са били глупави, те са били много умни. Тези същества правят сега едно преустройство на планината. Планините са направени за доброто на хората. Без планините вие не можете да бъдете здрави. Всеки камък ви предава нещо от своята механична сила. Най-напред пазете разположението си, гледайте да имате разположение на духа. Сега на връщане ще вземем оттук по две плочи и ще ги занесем на лагера. Вие сте дошли тук на планината, за да се тонизира вашето здраве. Човек, като помага на другите, помага и на себе си; като прави добро, помага на себе си. Желая да се подмладите всички.
към текста >>

99. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

Един живот се изразява безгласно чрез камъка, водата, въздуха, светлината, чрез формите, багрите, аромата, чрез движение и неподвижност, всичко съчетано в съвършена хармония, живият център на която са пак човешките души, обединени чрез вечната хармония с Единия.
Картината на един велик художник не се състои само от платно и бои; смисълът е в съчетанието, в хармонията, в красотата, в идеята. Човешката душа обича този език. Тя го чувства, съзнава и превежда. Тя възприема силите, които струят през тези форми, тя се храни от тях. Мълчанието е говор. Един живот се изразява безгласно чрез камъка, водата, въздуха, светлината, чрез формите, багрите, аромата, чрез движение и неподвижност, всичко съчетано в съвършена хармония, живият център на която са пак човешките души, обединени чрез вечната хармония с Единия. Когато съзерцавате картината на един художник или слушате музиката на някой музикант, това е разговор – общение с Него. Езикът на Вечния е могъщ, силен, той е и слово, и звук, и багра, и движение, и неподвижност. Човек приема Словото на Вечния като храната, водата и светлината. То храни, възраства и укрепява всички същества. То разкрива на човека живота в неговата пълнота.
към текста >>

100. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

Учителят беше седнал на обичното си място – на камъка.
През нощта беше валял дъжд. Въздухът беше пресен, измит, хранителен. От долините идеше шумът на води. Той възхождаше нагоре като глас на голямо множество. На Молитвения връх цареше дълбоко мълчание. Учителят беше седнал на обичното си място – на камъка. Присъствието на всички повече се чувстваше. След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията. Над езерните води се носеха пари, от ниско натегналите облаци се спущаха светли мъгли, които вземаха странни, променливи форми. Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото. От време на време тежките завеси от облаци се отдръпваха и откриваха върховете.
към текста >>

Камъкът лекува.
Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това . Когато човек прави екскурзия, по-добре е да не се връща по същия път, а да направи кръг. Ако мине по същия път, няма нищо, но по-хубаво е като направи кръг. Но да се върнем към енергиите на планините. Камъкът лекува. Да седнем към обед на един камък, огрят от слънцето; Това действа лечебно. По-добър съгревающ компрес от този няма. Камъните поглъщат топлината, преработват я и като седнете на тях, дават тази енергия на вас. Когато камъкът е студен, тегли човека и вреди. Вие гледайте да избирате тези места, дето е действало слънцето.
към текста >>

Да седнем към обед на един камък, огрят от слънцето; Това действа лечебно.
Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това . Когато човек прави екскурзия, по-добре е да не се връща по същия път, а да направи кръг. Ако мине по същия път, няма нищо, но по-хубаво е като направи кръг. Но да се върнем към енергиите на планините. Камъкът лекува. Да седнем към обед на един камък, огрят от слънцето; Това действа лечебно. По-добър съгревающ компрес от този няма. Камъните поглъщат топлината, преработват я и като седнете на тях, дават тази енергия на вас. Когато камъкът е студен, тегли човека и вреди. Вие гледайте да избирате тези места, дето е действало слънцето. Хубаво е сега да използваме магнетичните камъни.
към текста >>

Когато камъкът е студен, тегли човека и вреди.
Но да се върнем към енергиите на планините. Камъкът лекува. Да седнем към обед на един камък, огрят от слънцето; Това действа лечебно. По-добър съгревающ компрес от този няма. Камъните поглъщат топлината, преработват я и като седнете на тях, дават тази енергия на вас. Когато камъкът е студен, тегли човека и вреди. Вие гледайте да избирате тези места, дето е действало слънцето. Хубаво е сега да използваме магнетичните камъни. Те са тези, които са изложени на изток и на юг – изобщо на слънце. Те изобщо са заоблени. Да не са разцепени, остри.
към текста >>

Този камък е от 100 милиона години.
Те са тези, които са изложени на изток и на юг – изобщо на слънце. Те изобщо са заоблени. Да не са разцепени, остри. Ако искаме да използваме енергиите на скалите, трябва да избираме такива скали, чиято сила на сцепление е много голяма. Учителят показа един къс кварц и ни каза: Този камък е от 100 милиона години. Преди сто милиона години той е почнал да се сгъстява. Колко много слънчева енергия има набрана в този камък! Но планината има и друго по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на Природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно.
към текста >>

Колко много слънчева енергия има набрана в този камък!
Да не са разцепени, остри. Ако искаме да използваме енергиите на скалите, трябва да избираме такива скали, чиято сила на сцепление е много голяма. Учителят показа един къс кварц и ни каза: Този камък е от 100 милиона години. Преди сто милиона години той е почнал да се сгъстява. Колко много слънчева енергия има набрана в този камък! Но планината има и друго по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на Природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно. Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41295909881592