НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
193
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но се оказа, че времето бе много лошо,
дъждовно
и мъгливо.
"Чистотата на идеите" Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели.
Но се оказа, че времето бе много лошо,
дъждовно
и мъгливо.
Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица. Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището.
към текста >>
Горе
дъждът
се бе превърнал в скреж и суграшица.
"Чистотата на идеите" Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо. Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица.
Горе
дъждът
се бе превърнал в скреж и суграшица.
Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко.
към текста >>
2.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През цялото време ръмеше
дъжд
, беше студено и се бях измокрил до кости.
"Общение на човешките души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината.
През цялото време ръмеше
дъжд
, беше студено и се бях измокрил до кости.
Реших да сляза през село Бистрица. Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат.
към текста >>
По целия път ръмеше
дъжд
.
Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня. Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново! " Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София. Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева".
По целия път ръмеше
дъжд
.
Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата. А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове. Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му. Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд.
към текста >>
Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше
дъжд
.
По целия път ръмеше дъжд. Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата. А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове. Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му.
Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше
дъжд
.
След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам. Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя. Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай. Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия. Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание.
към текста >>
3.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен
дъжд
, който разколебал всички приятели, дошли за празника.
Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали.
И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен
дъжд
, който разколебал всички приятели, дошли за празника.
В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли?
към текста >>
В определения час брат Георги станал, излязъл в
дъжда
и обиколил братята.
На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника.
В определения час брат Георги станал, излязъл в
дъжда
и обиколил братята.
Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята.
към текста >>
И наистина, поройният
дъжд
престанал и ивица светли звезди блестели на небето.
Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти.
И наистина, поройният
дъжд
престанал и ивица светли звезди блестели на небето.
Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени.
към текста >>
Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в
дъждовната
нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.
Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда.
Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в
дъждовната
нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи.
Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: "Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност.
към текста >>
4.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от
дъжд
, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора.
Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото.
Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от
дъжд
, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора.
Прочетете тази книга. Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре. А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят.
към текста >>
5.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Както растяха под въздействието на слънцето и
дъжда
посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели.
Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години. Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива. В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше.
Както растяха под въздействието на слънцето и
дъжда
посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели.
Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство.
към текста >>
6.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и
дъждове
и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави.
По този начин те вкараха в полето на Бялото Братство силите от Черната ложа. И което беше най-важното, те бяха предварително предупредени да не правят това, защото е нарушение на закони от Словото на Всемировия Учител. Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга. Но те си проведоха своето мероприятие, защото бяха подчинени на други сили, които ги управляваха. Какво се случи по-нататък?
Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и
дъждове
и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави.
Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие. Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост.
към текста >>
7.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След малко ливна проливен
дъжд
.
Когато беседата свърши, те като че ли се пробудиха и поискаха да се съберем отново в два часа след обед, за да изкажат своето отрицателно мнение към Учителя чрез диспут. Учителят тогава каза категорично: "Не ще се състои! " Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината. Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево. Не се мина много време и като по чудо изникнаха тъмни облаци.
След малко ливна проливен
дъжд
.
Беше наближило два часа. Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града. Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя. Това раздвижи целия град и всички коментираха случилото се като Божия поличба. А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен дъжд.
към текста >>
Буря от
дъжд
и гръмотевици се изсипа над града.
" Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината. Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево. Не се мина много време и като по чудо изникнаха тъмни облаци. След малко ливна проливен дъжд. Беше наближило два часа.
Буря от
дъжд
и гръмотевици се изсипа над града.
Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя. Това раздвижи целия град и всички коментираха случилото се като Божия поличба. А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен дъжд. Ние седяхме вътре, пеехме песни и славехме Бога и Господа на Силите за Неговите чудни дела и преизобилни блага, с които ни даряваше. Моята мечта се сбъдна.
към текста >>
А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен
дъжд
.
След малко ливна проливен дъжд. Беше наближило два часа. Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града. Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя. Това раздвижи целия град и всички коментираха случилото се като Божия поличба.
А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен
дъжд
.
Ние седяхме вътре, пеехме песни и славехме Бога и Господа на Силите за Неговите чудни дела и преизобилни блага, с които ни даряваше. Моята мечта се сбъдна. Аз дойдох на събора и успях да съзра Високия Идеал, изразен чрез Слово, песен и чрез Делата Господни. Пред мен остана задачата да се добера чрез моя живот до Високия Идеал. Словото и песните на Учителя сочеха пътя.
към текста >>
8.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И ние тръгнахме, но започна да ръми
дъждец
и когато наближихме Мусаленската хижичка, падна гъста мъгла - нищо не се виждаше.
Още в тъмни зори запявахме. С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала. Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай. Камионът, с който аз пътувах, закъсня много поради повреда в мотора му. Групите бяха потеглили вече нагоре.
И ние тръгнахме, но започна да ръми
дъждец
и когато наближихме Мусаленската хижичка, падна гъста мъгла - нищо не се виждаше.
Чуваха се някъде далече гласове. Очертанията на пътеките се губеха, пък и ние не ги знаехме. Тогава аз и приятелката ми Стефанка Марчева, с която бяхме съученички в Музикалната академия, се спряхме да се помолим. И стана чудо. Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него.
към текста >>
Дъждът
беше спрял, но всички бяха мокри.
Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него. Започнахме да викаме. Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях.
Дъждът
беше спрял, но всички бяха мокри.
Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата.
към текста >>
9.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от
дъжд
, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той.
Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от
дъжд
, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори. Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни.
към текста >>
10.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с
дъжд
и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал.
"Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил.
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с
дъжд
и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал.
Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва.
към текста >>
11.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и
дъжд
.
Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си.
А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и
дъжд
.
Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш.
към текста >>
12.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Развихрилата се с гръм, светкавици и
дъжд
буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
Развихрилата се с гръм, светкавици и
дъжд
буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
към текста >>
13.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Както пролетното слънце и както пролетния
дъжд
действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.
Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
Както пролетното слънце и както пролетния
дъжд
действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.
И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
към текста >>
14.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек,
дъжд
и мраз.
Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща, може би преди хиляда години направена. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде.
Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек,
дъжд
и мраз.
Влезнахме в един двор обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой.
към текста >>
15.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ръмеше
дъжд
, хладен, пролетен и се смрачаваше.
Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на душата си и с общи усилия да изградим новия си живот. Така смятахме тогава. А сега като разказвам се усмихвам на нашата наивност и на големият ни младежки жар. На гарата в гр. Карнобат ни чакаше Жечо с колата теглена от кончетата.
Ръмеше
дъжд
, хладен, пролетен и се смрачаваше.
А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат. Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.
към текста >>
16.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
После излязоха на двора и имаше молебен за
дъжд
, а пред кръчмата народ много.
Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите.
После излязоха на двора и имаше молебен за
дъжд
, а пред кръчмата народ много.
Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?!
към текста >>
Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за
дъжд
.
Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много.
Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за
дъжд
.
След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия.
към текста >>
Чакаме
дъжд
та тогава ще ги сеем.
Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамуле. Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти.
Чакаме
дъжд
та тогава ще ги сеем.
Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта - хе там в дерето ечемика дето беше, в нашата нива има извор. Извори имаше когато беше десятък през времето на Радославовото управление нещо преди 20 година и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна.
към текста >>
17.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха
дъждовни
дни и невероятни есенни
дъждове
.
След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап. Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с жито, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места. Затова тук спяхме увити с одеала между боровете. но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла за шестима младежи.
Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха
дъждовни
дни и невероятни есенни
дъждове
.
Нямате представа какви дъждове бяха. Вали, вали и всичко подгизна. Отначало бяхме доволни от палатката, но след време по поляната на Изгрева имаше 20 см вода, която не може да се оттече. И в нашата палатка също вода до колене. Ние турихме едно дебело дърво при входа.
към текста >>
Нямате представа какви
дъждове
бяха.
Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап. Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с жито, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места. Затова тук спяхме увити с одеала между боровете. но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла за шестима младежи. Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха дъждовни дни и невероятни есенни дъждове.
Нямате представа какви
дъждове
бяха.
Вали, вали и всичко подгизна. Отначало бяхме доволни от палатката, но след време по поляната на Изгрева имаше 20 см вода, която не може да се оттече. И в нашата палатка също вода до колене. Ние турихме едно дебело дърво при входа. Вървим по него и от него всеки се хвърля на леглото си.
към текста >>
18.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали
дъжд
.
А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам. Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една рамка и една поставка, на която сложиха един стол, за да седне Учителят и една катедра, от която да може да държи Учителя своята беседа.
Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали
дъжд
.
Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха на земята и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
към текста >>
19.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при
дъжд
, при студ и пек.
Ние не сме Го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот.
Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при
дъжд
, при студ и пек.
Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка.
към текста >>
20.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете,
дъжд
, студ.
Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък.
Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете,
дъжд
, студ.
Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша. Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша. Отиди с тях." Той я насочи към нас.
към текста >>
21.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и
дъжд
, но не съм имал случай тя да ми се оплаче.
Не се уплаши от никого. После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе безстрашен човек. Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия.
Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и
дъжд
, но не съм имал случай тя да ми се оплаче.
Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех.
към текста >>
22.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С Мария пропътувахме из планините много години в
дъжд
и в пек.
И Той каза само една дума като вървеше пред мен: „Олтарят". Тъй го нарече. „Олтар, светилището на Марица." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея". Това бе го казал Учителят в друг един разговор. Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София.
С Мария пропътувахме из планините много години в
дъжд
и в пек.
Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай. Мария върви й се усмихва. „Брат Борис на дъното на морето може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително. Горе спряхме мокри до кости.
към текста >>
Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато
дъжд
и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай.
„Олтар, светилището на Марица." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея". Това бе го казал Учителят в друг един разговор. Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София. С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение.
Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато
дъжд
и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай.
Мария върви й се усмихва. „Брат Борис на дъното на морето може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително. Горе спряхме мокри до кости. Аз извадих раницата, вътре имаше малко шише с бензин за такива случаи, а кибрита бе увит в мушама. Всичко това го бе стъкмила Мария преди да тръгнем.
към текста >>
23.
144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Направихме покрив да не я вали
дъжд
и започнахме да печем в нея хляб.
Отначало изплетохме от върбови клонки свода на фурната. Направихме я голяма. После измазахме отвън с кал тази полусфера. Отвътре накладохме огън. Върбовите клонки горяха, а глината се опече, направи се спойката и тя бе готова.
Направихме покрив да не я вали
дъжд
и започнахме да печем в нея хляб.
Омесваха го сестрите, оставяха го да втаса, а през това време са запалени дърва във фурната, които горят и трябва да затоплят фурната. После се изважда жарта, измита се, забърсва се с мокър парцал и с дървена лопата се поставят хлябовете. Отворът на фурната се затваря и се чака 45 минути. Хлябът бе мек, пресен и бяхме доволни, че е от нашата фурна. Всеки си месеше хляб, поставяше го в някаква тава и в определения час и ден донасяха и се поставяха във фурната да се пекат.
към текста >>
24.
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това облаци, буря, ветрове,
дъждове
, които ние наблюдаваме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движеха и управляваха света.
Бях потопен в този свят и без да искам ми показаха какви сили действуват в него. Беше невероятно преживяване. След известно време невидимата завеса се спусна и този свят бе закрит за очите ми. Но този свят съществуваше и съществува. Много по-късно, години след това, когато ме атакуваха моите неприятели, когато бях в утеснение на духа, отново ми се откри тази картина на този могъщ, необятен свят.
Това облаци, буря, ветрове,
дъждове
, които ние наблюдаваме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движеха и управляваха света.
Тогава разбрах, че аз също съм войн и съм представител тук на този могъщ свят, макар че бях ученик на Бялото Братство. Само така се съхраних и запазих по времето на процеса срещу Братството и последващият затвор от 12 години, които излежах чрез 4-годишна работа. Сили са това. Сила и Мощ!
към текста >>
25.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в
дъждове
, Учителят държеше своите бе-седи.
„Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше. Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше. Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави.
Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в
дъждове
, Учителят държеше своите бе-седи.
Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата.
към текста >>
26.
2. КОЛИБАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ако завали един
дъжд
какво ще стане сега?
Но и Учителят идваше десетина дни по-рано с още братя и сестри, да наглежда и да помага в работата. Като привършихме всичко оставаха още два или три дни до събора. Събрахме се да направим последен преглед на извършеното. Тогава брата, който се грижеше за вилите се удари по челото. „Учителю, ние измазахме, боядисахме, наредихме вилата, но аз съм забравил, че покрива тече.
Ако завали един
дъжд
какво ще стане сега?
" Учителят огледа всички ни и каза: „Има ли някой от вас, който знае да реди керемиди? ". Всички мълчаха. Повечето бяха чиновници. Не бяха дошли още братята от селата, майстори изкусни и силни. Тогава ние, няколко младежи се обадихме: „Учителю, ние ще наредим керемидите!
към текста >>
Загърме, затреще, идваше проливен
дъжд
.
" Учителят се усмихна и каза: „Хубаво! " Работата почна веднага. Направи се стълба, качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе. Помощници много, ентусиазъм голям, работата вървеше спорно. Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак.
Загърме, затреще, идваше проливен
дъжд
.
Какво да се прави? Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата?
към текста >>
Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен
дъжд
".
Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърме, затреще, идваше проливен дъжд. Какво да се прави? Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата.
Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен
дъжд
".
Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм.
към текста >>
Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и
дъждът
се изля нататък към Арбанаси.
Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас.
Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и
дъждът
се изля нататък към Арбанаси.
Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем.
към текста >>
Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря,
дъжд
, светкавици и гръм.
" Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме.
Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря,
дъжд
, светкавици и гръм.
Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат!
към текста >>
Дъждът
се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата.
" Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм.
Дъждът
се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата.
Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат! Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си.
към текста >>
27.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА
,
,
ТОМ 2
Времето ветровито, облачно, като че всеки момент може да завали
дъжд
. Тръгват.
Братът се чуди: „Как ще бъде това, аз едва стоя на краката си." Но сестрите свалят неговата лека раничка и му турят голямата, обща раница. Братът се огъва - но си казва: „Пред Учителя може ли да се покажа слаб? " Стяга се, опира се на бастуна и тръгва. Тогава нямаше рейсове, а се ходеше пешком до Симеоново, пет километра. А от там нагоре още толкова.
Времето ветровито, облачно, като че всеки момент може да завали
дъжд
. Тръгват.
Учителят напред, сестрите след Него, брата с раницата най-отзад. Който е вървял с Учителя знае, че Учителят вървеше леко, бързо, спорно и младежи даже се затрудняваха да вървят с Него. Върви Учителя напред и не се обръща. След Него са сестрите. Най-отзад братът крета със сетни сили.
към текста >>
28.
17. СРЕЩА С ХРИСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А времето е есенно, ръми
дъждец
, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню.
17. Среща с Христа В онези години, Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки, туряше основанията на Братството и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас естествено, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставаше в квартирата на брат Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че тази вечер, когато била определена братската вечеря имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание.
А времето е есенно, ръми
дъждец
, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню.
По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето. Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш?
към текста >>
29.
32. МАЛКИТЕ СЛУЧАИ НА ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ала след половин час се излива такъв пороен
дъжд
, че водата щяла да ги издави по пътя.
По едно време се задава една каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканва да се качат и те се качват. Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: „Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза. „Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим! " И тръгват.
Ала след половин час се излива такъв пороен
дъжд
, че водата щяла да ги издави по пътя.
Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк? " А Учителят добавя: „Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги чуват." Друг път във Варна Учителя като се разхожда минава край един бостан. Казва на бостанджията: „Тази вечер да те няма тука! " Бостанджията е недоволен: „Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." Учителят му отговаря: „Тогава остани." След няколко дни Учителят пак минава от там.
към текста >>
30.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ Късна есен,
дъждовно
, мокро, студено.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ Късна есен,
дъждовно
, мокро, студено.
Връщам се от работа в събота. Тъкмо сме получили заплатата си. Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек. Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност.
към текста >>
31.
58. ВЯРАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Месеци
дъжд
не вали.
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма.
Месеци
дъжд
не вали.
Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията.
към текста >>
Събира се народа, прави молебствия за
дъжд
, колят курбани, отговор няма.
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали.
Събира се народа, прави молебствия за
дъжд
, колят курбани, отговор няма.
Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд!
към текста >>
„Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали
дъжд
", казва делегацията.
Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев.
„Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали
дъжд
", казва делегацията.
А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд! " Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят!
към текста >>
А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш
дъжд
!
Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията.
А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш
дъжд
!
" Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят! " Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев.
към текста >>
Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали
дъжд
в петък".
" Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят! " Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни.
Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали
дъжд
в петък".
Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти!
към текста >>
Денят, когато беше определена срещата и молитвата за
дъжд
пристига и брат Гръблев на мястото.
Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят! " Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък".
Денят, когато беше определена срещата и молитвата за
дъжд
пристига и брат Гръблев на мястото.
И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много.
към текста >>
Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва
дъжд
като из ведро.
Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него.
Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва
дъжд
като из ведро.
Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много. За тях той беше Божий човек, чийто молитви се чуват и изпълняват.
към текста >>
32.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки
дъжд
почнаха да падат.
Никакво спиране, никаква закуска. Спускахме се вече по стръмните склонове след хижата, тук пътеката е най-трудна, стръмна, каменлива, товара голям, муленцата слаби, почти на ръце ги снехме по склона. Но минахме благополучно. Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях.
Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки
дъжд
почнаха да падат.
А горе в планината всичко вреше. Виждаше се дъжда как се излива на потоци. Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде. „Тръгваме веднага! " Първата кола потегли.
към текста >>
Виждаше се
дъжда
как се излива на потоци.
Но минахме благополучно. Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях. Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки дъжд почнаха да падат. А горе в планината всичко вреше.
Виждаше се
дъжда
как се излива на потоци.
Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде. „Тръгваме веднага! " Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна. Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело мляко от селяните.
към текста >>
Пристигнахме в селото в
дъжд
, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде.
Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях. Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки дъжд почнаха да падат. А горе в планината всичко вреше. Виждаше се дъжда как се излива на потоци.
Пристигнахме в селото в
дъжд
, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде.
„Тръгваме веднага! " Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна. Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело мляко от селяните. А дъждът се уплътни, то не беше вече дъжд, а водопади.
към текста >>
А
дъждът
се уплътни, то не беше вече
дъжд
, а водопади.
Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде. „Тръгваме веднага! " Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна. Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело мляко от селяните.
А
дъждът
се уплътни, то не беше вече
дъжд
, а водопади.
По шосето потекоха реки, колите хвърчаха, навлизахме във водната стихия, а тя се усилваше. А горе в планината беше страшно да се гледа. Когато достигнахме най-ниската част на пътя, при селото Долна диканя, реката беше придошла, но освен това отгоре се задаваше водна стихия като стена висока два метра . Втората кола се възземаше вече по отсрещния склон, когато пороят я удари отзад. Още малко и щеше да я отвлече, но мощната фордова кола се измъкна и пое високият насрещен склон.
към текста >>
33.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно,
дъждовно
, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно.
Какво ще придобие човек ако се бори с Господа? В първите дни от живота на Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идваше, те винаги се събираха на Братски вечери. Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото.
Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно,
дъждовно
, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно.
Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори. „Къде така отиваш? " „Ходя, тъй където ме Бог изпрати". Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека. Гледа - краката му мокри, цървулите скъсани.
към текста >>
34.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено,
дъждовно
и дядо Благо се простудява.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено,
дъждовно
и дядо Благо се простудява.
Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява. Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя.
към текста >>
Как е бил облечен не се знае, но
дъждът
го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява.
Как е бил облечен не се знае, но
дъждът
го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява.
Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа".
към текста >>
35.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но вечерта се изсипал пороен
дъжд
, продължил цяла нощ.
През 1920 г. Учителят е бил в Айтос и отседнал в дома на брат Габровски. При Георги Куртев не е имало място поради многолюдното му семейство. Били решили на следващия ден - Петровден да отидат на връх Караманица на екскурзия. Трябвало да станат в три часа през нощта и да тръгнат пеш, за да бъдат при изгрев слънце там, на върха.
Но вечерта се изсипал пороен
дъжд
, продължил цяла нощ.
Георги Куртев се измъчвал от това, че дъжда всичко ще провали. Но в уреченото време брат Георги става, запалва фенера и тръгва, за да отиде при Учителя. Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи". Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге? " Учителят влиза в стаята си и престоява известно време.
към текста >>
Георги Куртев се измъчвал от това, че
дъжда
всичко ще провали.
Учителят е бил в Айтос и отседнал в дома на брат Габровски. При Георги Куртев не е имало място поради многолюдното му семейство. Били решили на следващия ден - Петровден да отидат на връх Караманица на екскурзия. Трябвало да станат в три часа през нощта и да тръгнат пеш, за да бъдат при изгрев слънце там, на върха. Но вечерта се изсипал пороен дъжд, продължил цяла нощ.
Георги Куртев се измъчвал от това, че
дъжда
всичко ще провали.
Но в уреченото време брат Георги става, запалва фенера и тръгва, за да отиде при Учителя. Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи". Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге? " Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват.
към текста >>
" Излиза Той, поглежда към небето,
дъждът
вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици.
Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи". Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге? " Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват. Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж има ли едно прозорче в облаците на изток?
" Излиза Той, поглежда към небето,
дъждът
вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици.
„Георге, иди и виж, има ли звезди на небето? " Георги отива, поглежда небето и се връща. „Няма Учителю". Учителят отново влиза в стаята си, навън се чуват отново гръм и светкавици. Излиза и помолва Георги да види, дали този път се е появила някоя звезда.
към текста >>
Учителят и брат Георги тръгват в
дъжда
, а той още вали.
Учителят отново влиза в стаята си, навън се чуват отново гръм и светкавици. Излиза и помолва Георги да види, дали този път се е появила някоя звезда. Георги се връща и се усмихва. „Има Учителю! " Накрая излизат с Георги, който носи фенера, а Учителят се навежда и запретва крачолите на панталона си.
Учителят и брат Георги тръгват в
дъжда
, а той още вали.
Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх. Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв дъжд не ходя! " Но двамата тръгват нагор&.гр дъжда, който постепенно започва да ръми. По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра.
към текста >>
Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв
дъжд
не ходя!
Георги се връща и се усмихва. „Има Учителю! " Накрая излизат с Георги, който носи фенера, а Учителят се навежда и запретва крачолите на панталона си. Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх.
Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв
дъжд
не ходя!
" Но двамата тръгват нагор&.гр дъжда, който постепенно започва да ръми. По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време? " - пита брат Георги.
към текста >>
" Но двамата тръгват нагор&.гр
дъжда
, който постепенно започва да ръми.
„Има Учителю! " Накрая излизат с Георги, който носи фенера, а Учителят се навежда и запретва крачолите на панталона си. Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх. Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв дъжд не ходя!
" Но двамата тръгват нагор&.гр
дъжда
, който постепенно започва да ръми.
По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време? " - пита брат Георги. „На върха отиваме!
към текста >>
" „Ами много
дъжд
".
По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време? " - пита брат Георги. „На върха отиваме!
" „Ами много
дъжд
".
„Дъжд, не дъжд, отиваме. Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха! " И бабите не искат да чуят и знаят за дъжда. Като вървят нагоре дъждът изведнъж спира. Тръгват към Караманица, която после наричат Петровия връх.
към текста >>
„
Дъжд
, не
дъжд
, отиваме.
А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време? " - пита брат Георги. „На върха отиваме! " „Ами много дъжд".
„
Дъжд
, не
дъжд
, отиваме.
Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха! " И бабите не искат да чуят и знаят за дъжда. Като вървят нагоре дъждът изведнъж спира. Тръгват към Караманица, която после наричат Петровия връх. Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер.
към текста >>
" И бабите не искат да чуят и знаят за
дъжда
.
" - пита брат Георги. „На върха отиваме! " „Ами много дъжд". „Дъжд, не дъжд, отиваме. Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха!
" И бабите не искат да чуят и знаят за
дъжда
.
Като вървят нагоре дъждът изведнъж спира. Тръгват към Караманица, която после наричат Петровия връх. Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер. Учителят се усмихва. А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата.
към текста >>
Като вървят нагоре
дъждът
изведнъж спира.
„На върха отиваме! " „Ами много дъжд". „Дъжд, не дъжд, отиваме. Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха! " И бабите не искат да чуят и знаят за дъжда.
Като вървят нагоре
дъждът
изведнъж спира.
Тръгват към Караманица, която после наричат Петровия връх. Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер. Учителят се усмихва. А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника.
към текста >>
Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при
дъждове
.
Затова не съм ходил често на тази градина, но съм посещавал дома на Георги Куртев и на дъщеря му Надка Куртева. В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлек" - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му.
Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при
дъждове
.
Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята. Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име. На самия връх, приличащ на купа сено - там се намираха нашите приятели. Там беше братско стопанство. Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката.
към текста >>
Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при
дъжд
!
Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката. Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода. Тя минава през жълта уранова руда - така нареченият минерал „торбулит", която е най-хубавата уранова руда. Та аз я каптирах. Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече.
Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при
дъжд
!
Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана.
към текста >>
36.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от
дъжд
, нито от порой да се смесва с тази вода от извора.
Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби. Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица. Излиза, че освен воденичаря и селото е засегнато. Попът също воюва срещу нас, защото не му се пълни църквата, защото към 100 души от селото пълнят братския салон и не стъпват в църква.
Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от
дъжд
, нито от порой да се смесва с тази вода от извора.
Това го постигнахме с големи усилия, воля и с много сръчност. И така каптирахме водата. Издигнахме на два метра зид от тежки камъни. Получи се един голям трап, дълъг 6 м, широк 4 м и висок към 3 м. От главата на самия извор изтичаше вода, която напълни този трап и се получи басейн.
към текста >>
37.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тежки облаци виснат, ръми
дъждец
- всичко е проникнато от влага.
Подофицерът казва: „Да му дадем другар, като са двама, по могат да се пазят. Да им дадем и коне, как ще стигнат за една нощ до Демир-Хисар? Пътят не познават, гърците са враждебни, нощта е тъмна". Дават другар на Стефан, дават им и коне - тръгват, изпращани със съчувствие от всички. Вече се мръква съвсем.
Тежки облаци виснат, ръми
дъждец
- всичко е проникнато от влага.
Вървят кончетата, цапат из локвите, а небето тъмно, нито една звездичка. Тъмнината се сгъстява - непрогледна, в окото ти да бръкнат, няма да видиш. Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец, дърветата шумят, още не облистени напълно. Прецапват вода, достигат до някаква воденичка, обикалят я един-два пъти жива душа няма. Изгубват посоката и застават в тъмната нощ, без да знаят накъде да се движат.
към текста >>
Стефан спира кончето, отпуска юздата, притваря очи, вглъбява се в себе си, и казва полугласно: „Учителю, намирам се в непозната местност - тъма искрометна, нищо не се вижда, вали
дъжд
, загубихме пътя, не знаем посоката.
Вървят кончетата, цапат из локвите, а небето тъмно, нито една звездичка. Тъмнината се сгъстява - непрогледна, в окото ти да бръкнат, няма да видиш. Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец, дърветата шумят, още не облистени напълно. Прецапват вода, достигат до някаква воденичка, обикалят я един-два пъти жива душа няма. Изгубват посоката и застават в тъмната нощ, без да знаят накъде да се движат.
Стефан спира кончето, отпуска юздата, притваря очи, вглъбява се в себе си, и казва полугласно: „Учителю, намирам се в непозната местност - тъма искрометна, нищо не се вижда, вали
дъжд
, загубихме пътя, не знаем посоката.
Изпратен съм със задача на разсъмване да достигна Демир-Хисар, помогни ми." След няколко минути, отпуснал юздата, кончето пристъпва от крак на крак, клати глава насам, нататък и по едно време тръгва. Върви, върви, върви, цапа из бари и локви, пресича рекички и потоци, изкачва се все по-нагоре и по-нагоре. По едно време копитата започват да удрят в каманъци - калдаръм. Провиждат се и къщурки в тъмнината, но никъде светлинка. Стигат до високи зидове.
към текста >>
Тук вече пътят не може да се загуби, пък започва и да се развиделява,
дъждът
спира.
Питат: „Къде се намираме? " „Тук е военното комендантство на областта. Комендантът още не си е легнал." Докладват на коменданта за задачата, която им е дадена. Комендантът им дава двама войника да ги придружават до моста на реката, долу да ги преведат през моста , като кажат паролата, защото мостът се охранява, и да ги заведат на шосето за Демир-Хисар. Войниците ги завеждат до шосето.
Тук вече пътят не може да се загуби, пък започва и да се развиделява,
дъждът
спира.
Прощават се с войниците и препускат по шосето. Точно при изгрева на слънцето пристигат на гарата на Демир-Хисар. Гледат, фелдфебела и няколко войника товарят във вагоните имущество и храни. Като ги виждат, зарадват се много. Кончето, на което Стефан язди, е на фелдфебела.
към текста >>
38.
63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Валеше проливен
дъжд
.
Днес ние си припомняме пътя, който извървяхме с него - живота, работата, учението - път на растене и разширение, път на освобождение от ограничения, заблуждения и предразсъдъци, път на радост и светъл мир. Този път е свещен за нас. Какво отношение имаше Учителя към „Малките братя" с каква любов вникваше в живота им, с каква бащинска грижа им помагаше. Той сам се наричаше - „Братът на,: най-малките". Ще ви приведем един малък пример от живота ни с Учителя: Беше летен ден.
Валеше проливен
дъжд
.
На Изгрева идва селянка боса, цялата измокрена. Влиза в къщичката на един от братята - Иван Антонов. Той я пита: „Къде така в този дъжд? " - „Търся човекът, който всичко знае." - „Кой те изпрати? " - „Лекарите от психиатрията, от болницата.
към текста >>
Той я пита: „Къде така в този
дъжд
?
Той сам се наричаше - „Братът на,: най-малките". Ще ви приведем един малък пример от живота ни с Учителя: Беше летен ден. Валеше проливен дъжд. На Изгрева идва селянка боса, цялата измокрена. Влиза в къщичката на един от братята - Иван Антонов.
Той я пита: „Къде така в този
дъжд
?
" - „Търся човекът, който всичко знае." - „Кой те изпрати? " - „Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. А за това тук лек за тебе няма. Иди там горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда брата, че лекарите са искали да се пошегуват.
към текста >>
39.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на
дъжда
, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля.
Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач. Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този роман са истински".
Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на
дъжда
, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля.
Накрая той пожела да излезе от града като ми каза: „Нямам въздух и не мога да дишам! " Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово. Та държавната печатница, в която работеше Неделчо Попов там имаше летовище. Отделни бараки, които ние използвахме. То беше далечно летовище за софиянци и стоеше празно.
към текста >>
40.
78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек,
дъжд
и студ.
Така ги прибра. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха повече продукти от ръцете му. След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради. След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради.
Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек,
дъжд
и студ.
Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева.
към текста >>
41.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дъждовната
капка се върна в океана, от който е излязла.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА Братя и сестри, Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот.
Дъждовната
капка се върна в океана, от който е излязла.
Трябва ли да скърби тя за това? Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха.
към текста >>
Слънцето я грее,
дъждовете
я поливат, вятъра разклаща клонките й.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА Братя и сестри, Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот. Дъждовната капка се върна в океана, от който е излязла. Трябва ли да скърби тя за това? Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво.
Слънцето я грее,
дъждовете
я поливат, вятъра разклаща клонките й.
Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка.
към текста >>
42.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дъждец
един ситен, но тъй напоителен, че не ти остави сухо място по тебе.
Спяхме на поляната. Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта. Нощите бяха студени. При това времето много често биваше лошо. Паднат мъгли, а от небето ръми.
Дъждец
един ситен, но тъй напоителен, че не ти остави сухо място по тебе.
А ние тогава нямахме хубави екипи. Само някой бризент останал от войната и това бе голяма привилегия. Така при най-скромна обстановка ние изкарвахме по 6-7 дни край езерата. На местото на тази хижа през 1928 г. е бил нашият лагер.
към текста >>
43.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И 3-4-5 дни все вали
дъжд
и ни мокри.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава.
И 3-4-5 дни все вали
дъжд
и ни мокри.
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес.
към текста >>
Седмица вали
дъжд
.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
Седмица вали
дъжд
.
При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък".
към текста >>
Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на
дъжда
и на мъглите горе в планината.
След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете.
Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на
дъжда
и на мъглите горе в планината.
Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше.
към текста >>
В тези години обикновено времето беше много лошо - мъгли,
дъждове
и студове.
Беседата „Малкият стрък" е държана от Учителя на 13 юли 1925 г. и е напечатана в томчето „Петимата братя", стр. 214. През 1922 г., 1924 г. и 1925 г. излизахме редовно на Мусала.
В тези години обикновено времето беше много лошо - мъгли,
дъждове
и студове.
Но понякога времето беше и хубаво. Туй лошото време беше изпитание за учениците. Учителят ни обучаваше да не се плашим от природата както и да не се страхуваме от лошото време. Затуй времето бе лошо и ние издържахме. Но имахме и хубави години.
към текста >>
44.
8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха
дъждове
, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи.
Няколко пъти Той ни е извеждал на него. А до него пътеки няма. Излиза се направо по тревистият склон. Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх".
Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха
дъждове
, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи.
Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен.
към текста >>
Вървя в мъгли, вали ме
дъждец
и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал.
Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала.
Вървя в мъгли, вали ме
дъждец
и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал.
От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние. Така съм заспал, че минава час, два, три и когато се събуждам, събуждам се от една много приятна топлинка. Отварям очите си и над мене слънце. Облаците са се отдръпнали наоколо.
към текста >>
45.
12. МЪГЛИ И МОЛИТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При едно лошо време, когато имаше само мъгли и ръмеше
дъжд
ние също правехме молитви, за да се оправи времето.
Един път имаше мъгла гъста като бяло мляко при изкачването на връх Мусала. Някой Му се оплака. А Той каза: „Ако ви е силна молитвата и Небето ви я приеме ще се оправи времето". Спряхме се, казахме си молитвата с голямо усърдие и изведнъж мъглата се разстла надолу и се показа слънцето. Това беше голямо преживяване за нас.
При едно лошо време, когато имаше само мъгли и ръмеше
дъжд
ние също правехме молитви, за да се оправи времето.
Молитвата ни бе послушана, а мъглите ще се отнесат, ще се разнищят и слънцето ще огрее. Имали сме такива опитности не един път. Тръгнем на път, а времето от лошо по-лошо. Вървим и търпим и понасяме лошото време. Но понякога се помолим за хубаво време и тогава Невидимия свят е бил винаги отзивчив към нашите молитви.
към текста >>
46.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Понякога валеше
дъжд
.
После се построиха хижите. Така минаваха годините. Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога. Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето.
Понякога валеше
дъжд
.
Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас.
към текста >>
Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу
дъжд
, удобни обувки.
Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим.
Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу
дъжд
, удобни обувки.
Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила.
към текста >>
47.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И с бурята
дъжд
и
дъждът
премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи.
Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън. А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря.
И с бурята
дъжд
и
дъждът
премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи.
Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си. Огънят бе затрупан от големия лед. Градушката все се усилва. Аз тогава надникнах какво прави Учителят в палатката.
към текста >>
48.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и
дъжд
.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди.
А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и
дъжд
.
Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда.
към текста >>
При лошо време и в
дъжд
, които се измокреха тука можеха да се изсушат и стоплят.
Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме. После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви. Получи се една доста солидна сграда, в която сестрите можеха да работят, да готвят каквото и да е времето навън. Дърва също се складираха тука и се пазеха на сухо. Така нашата кухня влезе в общия братски живот и ни вършеше много добра работа.
При лошо време и в
дъжд
, които се измокреха тука можеха да се изсушат и стоплят.
А понякога преспиваха между казаните. Обикновено труда се разпределяше естествено без някакви нареждания и правила. Братята поемаха естествено онази работа, която им беше присъща. Те ще донесат дърва, ще ги насекат, ще отидат за вода, ще наглеждат казаните, а сестрите готвеха. Тъй непринудено се разпределяше труда и така простичко, че никому нищо не тежеше, а напротив винаги имаше доброволци и общия братски живот вървеше много добре.
към текста >>
49.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бяха валели
дъждове
и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията.
Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено. Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите. Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова. Значи камъните, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала. Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България.
Бяха валели
дъждове
и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията.
Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне? Освен това почвата отдолу под него е мокра. Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат.
към текста >>
50.
35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече
дъжд
.
Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние си ги правехме сами. Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин. Това беше една наша рецепта. Купуваме твърд парафин, разтопяваме го в една тенджера, после добавяме бензин, но настрани от огъня в следното съотношение: две части бензин, една част парафин и в тая течност потапяме палатката.
След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече
дъжд
.
Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра.
към текста >>
Това беше приспособление срещу бурята,
дъждовете
и вятъра.
След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад.
Това беше приспособление срещу бурята,
дъждовете
и вятъра.
Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа.
към текста >>
51.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и
дъжд
, че и сняг.
Действително изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави. На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето.
Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и
дъжд
, че и сняг.
Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
към текста >>
52.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен
дъждец
.
В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя. Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак.
След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен
дъждец
.
А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет. Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали, защото сме издали книга скришом от тях. Те не приеха дара от нас, въпреки че беше книга за Учителя. Яви се ураган сътворен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко.
към текста >>
53.
11. ДАР ЗА УЧЕНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От времето и
дъждовете
отвън мазилката беше паднала.
11. ДАР ЗА УЧЕНИКА Приемната на Учителя имаше едно малко антренце.
От времето и
дъждовете
отвън мазилката беше паднала.
Учителят ме помоли да измажа падналата мазилка. Измазах, но привечер хвана голям студ. Казвам на Учителя: „Учителю, има опасност да замръзне. Закъсняхме с мазилката. Трябваше през лятото да я направим." Учителят се усмихна и каза: „Ако си работил с любов, няма да замръзне." И наистина антренцето не замръзна, макар че водата навънка замръзна.
към текста >>
54.
63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дъжд
, кал, сняг и разорение.
Ние проверихме всичко това. ПОСЛЕПИС В лето 1970 г., месец юли, ден 29 на Изгрева започват да копаят багерите за новите строежи. На 8 фувруари 1971 г. Изгревът изчезва. Всичко е разорено.
Дъжд
, кал, сняг и разорение.
На 15 април 1971 г. лешниците са поразени. Вратите на салона са извадени. Стои само трапезарията. Салонът започна да се разрушава юли 1971 г.
към текста >>
55.
X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„И ще дойда със съдба против него" и „
дъжд
на потоп и камене на градушка огън и жупел" (стих 22).
Израил днес се разбира, че това са Славяните. 6. „То ще бъде в последните дни и ще те докарам против земята си, за да ме познаят народите, когато се осветя в тебе, Гоге, пред очите им." (стих 16). Последните дни, това е краят на стараха епоха, за да може да започне Новата епоха. 7. „Но в онзи ден, деня, в която Гог дойде против израилевата земя, гневът ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова." (стих 18). „Онзи ден", това е началото на Новата епоха. 8.
„И ще дойда със съдба против него" и „
дъжд
на потоп и камене на градушка огън и жупел" (стих 22).
Това са бомбардировките над градовете в Европа и над София по време на Втората световна война. 9. „И ще се възвелича и осветя и ще стана познат пред очите на много народи и ще познаят, че Аз съм Господ." (стих 23) Избраният народ, юдиното племе, това са Славянството и по-точно българския народ, който трябва да познае кой е Господ в тази земя. 10. Иезекил 39 глава, стих 6.„И ще проводя огън върху Магога и между онези, които живеят в островите в безопасност. И ще познаят, че Аз съм Господ." това се случи и САЩ през 1945 г. хвърли две атомни бомби върху Япония. 11.
към текста >>
56.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Молитва за
дъжд
40.
Кучето 35. Другото куче 36. Помен за сестра Динова 37. Михаил Иванов 38. Кръстю Христов 39.
Молитва за
дъжд
40.
Закон за изобилието 41. Ученички на Изгрева 42. На разпятие заради Христа 43. Кръстницата 44. Времена и школа за мълчание 45.
към текста >>
57.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
не е паднала капка
дъжд
.
5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6. Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г.
не е паднала капка
дъжд
.
Нападат скакалци и унищожават реколтата. Настъпва глад и мор по човеците и добитъка. През месец август започват земетръси, които траят 40 дни. Божията поличба и ръка Господня със своят меч виси над българските земи и над хан Борис. 7. Хан Борис вижда, че Божий знак и Божията ръка се намесва и той е принуден да сключи мир през 863 г.
към текста >>
58.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА Рила бе окъпана от тих и спокоен
дъжд
.
ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ Част I 1.
И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА Рила бе окъпана от тих и спокоен
дъжд
.
Челата на върховете ту се забулваха, ту се откриваха, за да ни покажат снежните преспи, белнали се между скалите. А по езерата се носеха успокоени мъгли, все още напомнящи за утринната прохлада. Чудесна утрин! Около нас буйната и силна алпийска трева бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните капки. Росата днес е изобилна.
към текста >>
59.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени
дъждовни
превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството.
Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени
дъждовни
превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места.
към текста >>
60.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всяка
дъждовна
капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.
За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството.
Всяка
дъждовна
капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.
На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание.
към текста >>
61.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но случваха се студени,
дъждовни
и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача.
Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за вечеря да напълнят чайници и термоси с топла вода. А това значи, че за денонощие бе необходима изворна вода около два тона. Всеки, който е дежурил в общата кухня знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода. Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и разположение, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена. Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия.
Но случваха се студени,
дъждовни
и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача.
В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
62.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако
дъждовните
капки се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи.
Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа.
Ако
дъждовните
капки се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи.
Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите. Всякога Словото на Учителя бе предхождано от прочет на стихове, или цяла глава от Свещеното Писание. А за да продължи след това мисълта на Христа, иде друг от авторите на прочетения текст в чудна беседа, произнесена с магнетичния тембър на Неговия спокоен и милващ глас. Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието.
към текста >>
63.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Валялият
дъжд
беше окъпал атмосферата.
18. БЪЛГАРИЯ Връщах се от фронта. Пътувах в товарна композиция. Откритият вагон, натоварен с аварийни камиони, беше отлично място за оглеждане на редуващите се изгледи. Призори влакът напусна Югославската територия и ние се озовахме в България. Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман.
Валялият
дъжд
беше окъпал атмосферата.
Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека.
към текста >>
64.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна
дъждовна
буря.
33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна
дъждовна
буря.
Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест.
към текста >>
Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно
дъжд
.
33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря.
Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно
дъжд
.
Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро.
към текста >>
Обилният
дъжд
е желан.
33. ЛУНАТА Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря. Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува.
Обилният
дъжд
е желан.
Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден.
към текста >>
Доволна от окъпания от обилния
дъжд
въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък.
А Луната бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща. А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам. УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за Луната. - Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва.
Доволна от окъпания от обилния
дъжд
въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък.
Богата е видимостта на днешния ден. Наричам я "лунна видимост". Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо. Ако отидете на Луната, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам. Там видимостта е абсолютна, а тук на земята - относителна.
към текста >>
65.
ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Валеше
дъжд
.
48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА Нашата военна част пътуваше и трябваше да преспи някъде.
Валеше
дъжд
.
Отседнахме в края на селото. Намерихме изостанала плевня, без да има вътре някакво сено. Налягахме вътре, а навън валеше дъжд. Едни спяха, други дремеха. Дъждът продължаваше - продължаваше вече доста време.
към текста >>
Налягахме вътре, а навън валеше
дъжд
.
48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА Нашата военна част пътуваше и трябваше да преспи някъде. Валеше дъжд. Отседнахме в края на селото. Намерихме изостанала плевня, без да има вътре някакво сено.
Налягахме вътре, а навън валеше
дъжд
.
Едни спяха, други дремеха. Дъждът продължаваше - продължаваше вече доста време. По едно време войниците се разшаваха и започнаха приказки. Войнишки приказки, какво ли нямаше в тях. Всичко беше събрано в един кюп.
към текста >>
Дъждът
продължаваше - продължаваше вече доста време.
Валеше дъжд. Отседнахме в края на селото. Намерихме изостанала плевня, без да има вътре някакво сено. Налягахме вътре, а навън валеше дъжд. Едни спяха, други дремеха.
Дъждът
продължаваше - продължаваше вече доста време.
По едно време войниците се разшаваха и започнаха приказки. Войнишки приказки, какво ли нямаше в тях. Всичко беше събрано в един кюп. Аз реших да използвам моите окултни познания по хиромантия и започнах да им гледам на ръце. Един след друг те ми подаваха ръцете си.
към текста >>
66.
ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Бялото платно попиваше всичко и когато бензина се изпаряваше, парафина оставаше импрегнирал платното и така предпазваше от
дъжда
.
Обикновено всеки сам имаше своя палатка. Понякога сестрите се групираха по две в палатки, но ако техните палатки бяха широки. Бяха се научили да ги ушиват от бяло платно - американ, като ги импрегнираха с парафин и бензин. Взимаха два килограма твърд парафин, разтопяваха го в съд и го смесваха с бензин. После натопяваха ушитата палатка в този разтвор.
Бялото платно попиваше всичко и когато бензина се изпаряваше, парафина оставаше импрегнирал платното и така предпазваше от
дъжда
.
Правеха и още един покрив и ставаше палатката с двоен покрив. Такава палатка предпазваше от бурите и дъждовете. Понякога семейните приятели също идваха със своите големи палатки. Идваха съпрузите с децата си. Но имаше едно правило, което се спазваше от всички.
към текста >>
Такава палатка предпазваше от бурите и
дъждовете
.
Бяха се научили да ги ушиват от бяло платно - американ, като ги импрегнираха с парафин и бензин. Взимаха два килограма твърд парафин, разтопяваха го в съд и го смесваха с бензин. После натопяваха ушитата палатка в този разтвор. Бялото платно попиваше всичко и когато бензина се изпаряваше, парафина оставаше импрегнирал платното и така предпазваше от дъжда. Правеха и още един покрив и ставаше палатката с двоен покрив.
Такава палатка предпазваше от бурите и
дъждовете
.
Понякога семейните приятели също идваха със своите големи палатки. Идваха съпрузите с децата си. Но имаше едно правило, което се спазваше от всички. Там горе на планината се изискваше пълна чистота от всички. В помисли и желания и общуване.
към текста >>
67.
ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А когато заръмяваше
дъждец
, зад нас водните капчици изписваха красива дъга.
Всяка утрин към 7-8 часа, след клас Той слизаше от Горницата, облечен в лоден, готов за път. Тези 40 дни на месец ноември и декември 1943 година бяха ту приветливи, ту строги. За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота. Имаше дни, когато огромни облачни маси слизаха стихийно от Резньовете на Витоша. Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина.
А когато заръмяваше
дъждец
, зад нас водните капчици изписваха красива дъга.
Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски.
към текста >>
68.
ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Заръмя
дъждец
.
Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината. Напорът на вятъра затрудняваше походката ни. Към Витоша тъмното небе се поразкъса. Слънцето като че ли очакваше този процеп на облаците и ни озари със светлина. А над нас бурни, кълбести облаци.
Заръмя
дъждец
.
Не беше дъждец, а облачен прашец. Мъхестият лоден на Учителя заблестя от облачния прашец. Светлината заигра по лодена и блеснаха цветовете на дъгата. С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота.
към текста >>
Не беше
дъждец
, а облачен прашец.
Напорът на вятъра затрудняваше походката ни. Към Витоша тъмното небе се поразкъса. Слънцето като че ли очакваше този процеп на облаците и ни озари със светлина. А над нас бурни, кълбести облаци. Заръмя дъждец.
Не беше
дъждец
, а облачен прашец.
Мъхестият лоден на Учителя заблестя от облачния прашец. Светлината заигра по лодена и блеснаха цветовете на дъгата. С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота. Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя.
към текста >>
Заваля, но не силен
дъжд
.
Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен. Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила.
Заваля, но не силен
дъжд
.
Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше.
към текста >>
69.
3.20. Дядо Благо и Климент Охридски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма
дъжд
или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават.
20. Дядо Благо и Климент Охридски Сега ще ви разкажа за един наш брат, наречен дядо Благо. Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията. Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева.
Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма
дъжд
или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават.
Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото. Земният живот на всекиго от нас е неразгадаема броеница от низ човешки превъплътявания. Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
към текста >>
70.
3.32. Ангели ходят по Земята
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" Както вече споменах пред други тука разкази от мен, Учителят вечерно време, при благоприятно атмосферно налягане, така, без да вали сняг или
дъжд
, слиза пред салона и наши приятели Го посещават, и така разговарят дълго.
И той разказваше следния случай: „Често пъти посещавах Учителя, щом идвам в София. И при едно такова посещение питам Учителя: „Моля Ви се, Учителю, извинете, ще ви питам какъв хляб Вие препоръчвате, че е най-добър и най-полезен? Понеже много наши приятели разправят, да ядем баят хляб, типов хляб, тричав хляб. Вие какво ще кажете, Учителю? " А Учителят му отговорил на нашия брат: „Бял хляб, топъл!
" Както вече споменах пред други тука разкази от мен, Учителят вечерно време, при благоприятно атмосферно налягане, така, без да вали сняг или
дъжд
, слиза пред салона и наши приятели Го посещават, и така разговарят дълго.
При един такъв разговор Учителят говорил за небето, за звездите, за астрологията, но споменал също, че ангели има не само на небето, но има и на земята. Нашият приятел Го пита: „Ама, Учителю, вярно? " „Да, вярно е". „Но, виждали ли сме Учителю, ангел, тука на земята? " „Разбира се сте виждали." В този момент минавал отдалече там, доста далече, минавал един наш брат - Димитър Стоянов, който по професия беше печатар.
към текста >>
71.
4.21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Точно в два часа се изля буря и проливен
дъжд
, и никой не можа да излезе от домовете си.
21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново Аз за пръв път видях Учителят на събора 1922 г. във Велико Търново. Владиците се опитаха да попречат на събора, но не успяха. Отначало всички пееха песента „Братство - Единство", а след това Учителят започна да говори и те не можаха да го апострофират, защото всички заспаха на столовете. Накрая се разбудиха, поискаха диспут в два часа следобед, но Учителят ги предупреди, че в два часа не може да има диспут.
Точно в два часа се изля буря и проливен
дъжд
, и никой не можа да излезе от домовете си.
Поповете бяха посрамени. Но те не се отказаха. През следващата година, 1923 г., те започнаха подготовката отдалеч. Поповете тръгнаха от къща на къща и събираха подписи и да правят „Петиция" до властта срещу Учителя, за да не се позволи следващия събор в Търново. Така събраха подписите на мнозинството граждани от град Велико Търново.
към текста >>
72.
5.11. Траурът на България
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
И като почна и рукна един пороен
дъжд
- не е за вярване.
Седим и говорим. Изведнъж Учителят погледна към Небето, скочи и си тръгна веднага. Беше ясно небе. Тръгна към дома на Темелко. А разстоянието между „Извора на здравето" до къщата на Темелко е някъде около 50 метра.
И като почна и рукна един пороен
дъжд
- не е за вярване.
От чисто небе изведнъж да се изсипе такъв пороен дъжд. Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина. Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният дъжд. Учителят посочи с ръка към слънцето, което залязваше към Перник.
към текста >>
От чисто небе изведнъж да се изсипе такъв пороен
дъжд
.
Изведнъж Учителят погледна към Небето, скочи и си тръгна веднага. Беше ясно небе. Тръгна към дома на Темелко. А разстоянието между „Извора на здравето" до къщата на Темелко е някъде около 50 метра. И като почна и рукна един пороен дъжд - не е за вярване.
От чисто небе изведнъж да се изсипе такъв пороен
дъжд
.
Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина. Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният дъжд. Учителят посочи с ръка към слънцето, което залязваше към Перник. Видяхме грамадно, червено слънце, което залязваше.
към текста >>
Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният
дъжд
.
А разстоянието между „Извора на здравето" до къщата на Темелко е някъде около 50 метра. И като почна и рукна един пороен дъжд - не е за вярване. От чисто небе изведнъж да се изсипе такъв пороен дъжд. Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина.
Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният
дъжд
.
Учителят посочи с ръка към слънцето, което залязваше към Перник. Видяхме грамадно, червено слънце, което залязваше. А през него минаваше един черен облак - като креп. Учителят се обърна към нас и каза: „Траурът на България! " Всички се вторачихме към слънцето и това всички видяхме, че този креп приличаше на онзи траурен креп, който се поставяше по вратите на онези домове, където имаше умрял човек.
към текста >>
След като Учителят каза тези съдбовни думи, всички които бяхме измокрени от
дъжда
влезнахме в стаята на Темелко, вечеряхме, приказвахме, пяхме песни.
Този траур продължи 45 години, до 1990 г., когато Съветската империя се саморазруши. Сега България отново трябва да възкръсне. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя. А как ще стане ли? Ще ви разкажа как ще стане.
След като Учителят каза тези съдбовни думи, всички които бяхме измокрени от
дъжда
влезнахме в стаята на Темелко, вечеряхме, приказвахме, пяхме песни.
Ние със сестра ми Люба си тръгнахме и пренощувахме в една квартира, която бяхме наели. На другият ден сестрите, които бяха около Учителя ни казаха: „Знаете ли какво каза Учителят за вас двете? Една от тези две сестри е изгоряла на времето жива заради Христа. Но коя е тя, няма да ви кажа. За да не се съблазни нито тя, нито другите да се съблазнят." Не каза.
към текста >>
73.
5.39. Молитва за дъжд
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
39. Молитва за
дъжд
Учителят си беше заминал.
39. Молитва за
дъжд
Учителят си беше заминал.
Ние навлезнахме в друга епоха, но още не бяхме проумели това. Бях назначена за учителка в гимназията в село Криводол, на 5 км от град Враца. Баща ми беше починал и аз бях много умъчнена. Една вечер сънувам, че съм умряла. Събират се сестри около мене.
към текста >>
Питам ги: „Искате ли да завали
дъжд
?
На другия ден отивам на училище, което се намира извън селото. А тази година беше сушава и всичко бе изгоряло. Последният, пети час, имаше час на класния ръководител и аз отидох при моите ученици, при моята паралелка, за която отговарях. Започнаха да се оплакват, че е суша, че всичко е изгоряло, и че иде глад, който дълго ще се помни. Разбира се, ако остане някой жив след глада.
Питам ги: „Искате ли да завали
дъжд
?
" „Искаме, другарко учителко. Но как ще завали? Вижте колко е ясно небето. От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд! " „Но ние не знаем да се молим".
към текста >>
От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали
дъжд
!
Разбира се, ако остане някой жив след глада. Питам ги: „Искате ли да завали дъжд? " „Искаме, другарко учителко. Но как ще завали? Вижте колко е ясно небето.
От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали
дъжд
!
" „Но ние не знаем да се молим". „Аз ще ви науча." И започвам с "Отче Наш", псалом 91, а учениците след мене повтарят дума по дума. Накрая казвам: „Боже, дай на тези момичета дъжд. Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава дъжд! Ето, земята изгоря." А в стаята тишина.
към текста >>
Накрая казвам: „Боже, дай на тези момичета
дъжд
.
Но как ще завали? Вижте колко е ясно небето. От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд! " „Но ние не знаем да се молим". „Аз ще ви науча." И започвам с "Отче Наш", псалом 91, а учениците след мене повтарят дума по дума.
Накрая казвам: „Боже, дай на тези момичета
дъжд
.
Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава дъжд! Ето, земята изгоря." А в стаята тишина. По едно време се отваря вратата, влиза директорът и пита - каква е тази тишина. Казах, че разговаряме за сушата. Излезнахме от час.
към текста >>
Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава
дъжд
!
Вижте колко е ясно небето. От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд! " „Но ние не знаем да се молим". „Аз ще ви науча." И започвам с "Отче Наш", псалом 91, а учениците след мене повтарят дума по дума. Накрая казвам: „Боже, дай на тези момичета дъжд.
Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава
дъжд
!
Ето, земята изгоря." А в стаята тишина. По едно време се отваря вратата, влиза директорът и пита - каква е тази тишина. Казах, че разговаряме за сушата. Излезнахме от час. Беше ударил звънецът.
към текста >>
Изсипа се
дъжд
като из ведро.
Казах, че разговаряме за сушата. Излезнахме от час. Беше ударил звънецът. Тръгнахме си за селото. Не извървяхме 100 метра и започна да вали.
Изсипа се
дъжд
като из ведро.
Пороища се стичат отвсякъде. Ученичките се стъписаха: „Сега какво искате, ученици? Да бягаме ли от дъжда! Ще обидим Бога. Нали измолихме от Него дъжд?
към текста >>
Да бягаме ли от
дъжда
!
Тръгнахме си за селото. Не извървяхме 100 метра и започна да вали. Изсипа се дъжд като из ведро. Пороища се стичат отвсякъде. Ученичките се стъписаха: „Сега какво искате, ученици?
Да бягаме ли от
дъжда
!
Ще обидим Бога. Нали измолихме от Него дъжд? Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда. Вървим така по главната улица. Вървят и пеят.
към текста >>
Нали измолихме от Него
дъжд
?
Изсипа се дъжд като из ведро. Пороища се стичат отвсякъде. Ученичките се стъписаха: „Сега какво искате, ученици? Да бягаме ли от дъжда! Ще обидим Бога.
Нали измолихме от Него
дъжд
?
Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда. Вървим така по главната улица. Вървят и пеят. Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от дъжда? Ще изстинат децата, ще се разболеят!
към текста >>
Ние се молихме, а сега, да бягаме от
дъжда
, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под
дъжда
.
Пороища се стичат отвсякъде. Ученичките се стъписаха: „Сега какво искате, ученици? Да бягаме ли от дъжда! Ще обидим Бога. Нали измолихме от Него дъжд?
Ние се молихме, а сега, да бягаме от
дъжда
, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под
дъжда
.
Вървим така по главната улица. Вървят и пеят. Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от дъжда? Ще изстинат децата, ще се разболеят! " „Няма да изстинат, който иска - да бяга." Прибрахме се мокри.
към текста >>
Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от
дъжда
?
Ще обидим Бога. Нали измолихме от Него дъжд? Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда. Вървим така по главната улица. Вървят и пеят.
Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от
дъжда
?
Ще изстинат децата, ще се разболеят! " „Няма да изстинат, който иска - да бяга." Прибрахме се мокри. Като си отиват вкъщи, казват: „Майко, другарката учителка е светица. Помолихме се за дъжд и той заваля." А това е цял клас. Над 30 ученички.
към текста >>
Помолихме се за
дъжд
и той заваля." А това е цял клас.
Вървят и пеят. Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от дъжда? Ще изстинат децата, ще се разболеят! " „Няма да изстинат, който иска - да бяга." Прибрахме се мокри. Като си отиват вкъщи, казват: „Майко, другарката учителка е светица.
Помолихме се за
дъжд
и той заваля." А това е цял клас.
Над 30 ученички. Хората започнаха да ме викат, да им ходя на гости. „Елате у нас, заповядайте у нас! " И аз тръгнах от дом на дом. Започнах да чета беседи на учениците.
към текста >>
74.
6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато ходехме на Витоша
дъждове
ни брулеха, а ние, окъсани и измокрени, се гушехме около запаления огън и Учителя.
Тогава беше такава неописуема немотия. Когато отивахме на Витоша, нямахме обуща, с които да отидем. Обличахме стари, износени дрехи. Беше период, когато около Учителя кръжеха хора бедни, които имаха нужди и не бяха материално осигурени. Храната ни беше слаба.
Когато ходехме на Витоша
дъждове
ни брулеха, а ние, окъсани и измокрени, се гушехме около запаления огън и Учителя.
В един такъв момент Учителят ни каза: „Вие сте наследствени принцове на беднотията." Беше голяма мизерия. Имаше някои по-заможни, но те гледаха повече себе си. Постепенно с годините жителите на Изгрева се сдобиха с някой и друг занаят и така си изкарваха хляба. Затова много трудно се намираха пари за печат на беседите и когато се отпечатваха, трудно се намираше пласмент за книгите в нашите среди. Причината беше беднотията.
към текста >>
След време тя ще падне като
дъжд
там, където е нужно и там, където Бог съизволи.
Спря се Паневритмията от властта и се спряха летуванията на Рила. Може ли това Учение да изчезне? Представете си, че имате едно езеро, водите на което ще се изпарят при една голяма суша. Езерото изчезва, изпарява се. Водата не е изчезнала, но е отишла в пространството.
След време тя ще падне като
дъжд
там, където е нужно и там, където Бог съизволи.
Така е с Учението на Учителя - ще отиде там, където имат нужда от него. Ето тук, голяма част от тези актьори на сцената, по време на Учителя, вече ги няма. Останаха още неколцина, на които гърбовете им са още силни, за да изнесат товара. Но тези, които са останали, са с една религиозна постановка. Те са статистите в една опера, които носят декорите.
към текста >>
Тези идеи на Учителя ще отидат в пространството и ще принесат плод като летен
дъжд
.
Те са статистите в една опера, които носят декорите. А главните актьори ги няма, защото представлението е приключило. Езерото е изсушено, водата отиде в пространството, физическият Изгрев е разрушен. Но Духовният Изгрев съществува. Той е в Словото на Учителя.
Тези идеи на Учителя ще отидат в пространството и ще принесат плод като летен
дъжд
.
Посетите семена от Словото на Учителя ще възрастнат, житата ще натежат с житни класове и ще дойдат онези жетвари, които небето ще изпрати за жътвата. Но това е за едно друго поколение. Беседите на Учителя са свързани с космическия ритъм на Битието. Служителите на Лявото посвещение повдигнаха въпроса за създаване на устав и регистрация като Духовно общество. Могат ли седем хиляди и петстотин беседи на Учителя да се вмъкнат в един устав и в десетки членове и параграфи?
към текста >>
75.
7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В
дъждовните
капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път -към Бога хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила!
Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В
дъждовните
капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът. По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! - Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
76.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Молитва за
дъжд
- 345 40.
Кучето - 342 35. Другото куче - 343 36. Помен за сестра Динова - 343 37. Михаил Иванов - 343 38. Кръстю Христов - 344 39.
Молитва за
дъжд
- 345 40.
Закон за изобилието - 346 41. Ученички на Изгрева - 346 42. На разпятие заради Христа - 347 43. Кръстницата - 350 44. Времена и школа за мълчание - 351 45.
към текста >>
77.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
След няколко месеца Силите, които бяха раздвижени над Габрово от Черната Ложа, чрез декламацията на Мория докараха бури и
дъждове
и небесната стихия слезна по река Янтра, премина през града и го удави.
Почувствах облекчение. Последствията дойдоха по-късно. Вместо да се обединят последователите на Учителя, те започнаха да се разграничават от различни идеи, дошли от различни окултни среди. Дори беше изнесен концерт в Габрово на 28.IV.1991 г. и отново свириха песни на Учителя, с декламация на мисли от Мория.
След няколко месеца Силите, които бяха раздвижени над Габрово от Черната Ложа, чрез декламацията на Мория докараха бури и
дъждове
и небесната стихия слезна по река Янтра, премина през града и го удави.
Вестници и телевизия отразиха това бедствие. (По-подробно виж в „Изгревът", стр. 273-274, бележка на редактора). И което е най-важното, отново не се коригираха и си продължиха своите концерти. Какво стана по-нататък?
към текста >>
78.
ПЕСЕНТА
,
,
ТОМ 4
Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В
дъждовните
капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
ПЕСЕНТА ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила!
Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В
дъждовните
капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>
79.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Дъжд
като изневиделица и гръм от ясно небе 241.
Череши за трите съпернички 236. Мъчението – основа на бъдещата култура 237. Обуща за Паша 238. Незаменимата Паша 239. Салонът на Изгрева и Паша 240.
Дъжд
като изневиделица и гръм от ясно небе 241.
Класът на добродетелите 242. Стенографката Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни. Тереза Керемидчиева 243. Бъдещата добра карма и Божият дар 244. Ръководители на тщеславие 245.
към текста >>
80.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
Влизам у дома цялата мокра, кална - беше валяло
дъжд
, а тогава ходехме пеша до Витоша и обратно.
Тогава разбрах, че благ може да бъде само Бог. Пак по онова време при редовните си посещения при Учителя изведнъж изпитах толкова голяма близост към него, че исках да му кажа „Мамо", но се въздържах да му го кажа. Да, в негово присъствие ние чувствахме не само грижата на Бащата, но и на майката. Но нали Божия Дух дух бе и множество, и единоначалие на всичко и затова можеше да движи всекиго по своя земен път. Веднъж се връщам от Витоша, бяхме на екскурзия с Учителя и Братството.
Влизам у дома цялата мокра, кална - беше валяло
дъжд
, а тогава ходехме пеша до Витоша и обратно.
Като ме вижда майка ми, че съм цялата мокра отгоре до долу и едновременно кална като прасе, оваргаляло се в локва, развика се и ме нарече незнам какво си и ме изпъди от къщи. Аз прибрах няколко беседи от Учителя, малкото багаж под ръка и отивам на Изгрева. Само малкия ми брат Владо плаче за мен. Качвам се на Изгрева и разправям на Учителя, че са ме изпъдили от дома заради учението. Чула всичко това една от сестрите, които бяха го наобиколили изважда и ми предлага 140 лева за първо време, но аз отказах.
към текста >>
81.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Когато съм намръщен небето е облачно, значи има нужда от
дъжд
.
Можеш да бъдеш с него близък само ако действуваш по закона на Любовта, той тогава ще те слуша. Щом констатираш една погрешка трябва да си наложиш наказание и да го изпълниш. Наказанието се състои в изправяне на погрешката. Ти ще си поправиш грешката и няма да гледаш другите, че не правели това." Аз го запитах: „Не могат ли да се променят външните условия и да се намери по-добър салон? " Отговори ми: „Как ще гледате на външните ми промени?
Когато съм намръщен небето е облачно, значи има нужда от
дъжд
.
Като превали дъжда небето ще се изясни. Когато съм весел, значи има нужда от слънце. Така ще гледате на нещата. Промените идват, за да спомогнат на растението у човека. Когато дойде нещо ще си запалиш свеща, а ако нямаш свещ ще седнеш на едно място и няма да се мърдаш, защото ако мръднеш може да паднеш в някоя дупка.
към текста >>
Като превали
дъжда
небето ще се изясни.
Щом констатираш една погрешка трябва да си наложиш наказание и да го изпълниш. Наказанието се състои в изправяне на погрешката. Ти ще си поправиш грешката и няма да гледаш другите, че не правели това." Аз го запитах: „Не могат ли да се променят външните условия и да се намери по-добър салон? " Отговори ми: „Как ще гледате на външните ми промени? Когато съм намръщен небето е облачно, значи има нужда от дъжд.
Като превали
дъжда
небето ще се изясни.
Когато съм весел, значи има нужда от слънце. Така ще гледате на нещата. Промените идват, за да спомогнат на растението у човека. Когато дойде нещо ще си запалиш свеща, а ако нямаш свещ ще седнеш на едно място и няма да се мърдаш, защото ако мръднеш може да паднеш в някоя дупка. Затова ще чакаш.
към текста >>
82.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Нали една
дъждовна
капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния.
Нали една
дъждовна
капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене. Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне.
към текста >>
Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с
дъждовните
капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей.
Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на страдание човешко и мъчение на душата ми. Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях. Разбрах, че тук има нещо, което не разбирам. Отидох при Учителя и му разказах за опита си и го попитах какво следва по-нататък. „Ще събираш и поливаш, докато всичко в тебе, каквото е нечисто не се пречисти".
Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с
дъждовните
капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей.
За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност. Дали се изчистих, не зная. Човек се изчиства от едно, а се измърсява от друго, пак продължава да се чисти от второто омър-сяване и така цял живот. Но да се домогне до чистотата това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция. Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за чистотата е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето.
към текста >>
83.
28. СТРАЖАТА
,
,
ТОМ 5
Ти като се движиш по-бързо от
дъжда
, той няма да те настигне и намокри.
Но този възлюбен ако я обича трябва да отиде на нивата да й помогне да свърши работата да свърши работата заедно с нея. Тя ще хване една бразда, той друга бразда по-настрана и ще работят. Като се разоре нивата двамата от двете страни ще се срещнат. Това е истинската любов. А който пише любовни писма, за да бърка на работата, то не е любов.
Ти като се движиш по-бързо от
дъжда
, той няма да те настигне и намокри.
Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един заек ще те настигнат. Ти ще си кажеш постоянно: „Господ всичко нарежда за добро" и ще видиш работите какъв обрат ще вземат. Не че няма да дойдат мъчнотии, те ще дойдат, но всичко ще преодолееш с вяра. Тези състояния ще надделееш над тях. И да живее човек само лятно време не е хубаво, защото много ще се изсуши.
към текста >>
84.
33. ПЕЛЕРИНАТА
,
,
ТОМ 5
Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра,
дъжда
и снега.
Тук всичко беше в движение, в движение бяхме всички, движехме се по колона към До извора след оздравяването. Рила, август, 1936 г. Мария (с такето) до Учителя, до нея но първия ред Николина Балтова, над нея с бялата шапка Стоянка Илиева, до ноя Боян Боев. Над Мария - Наталия Чакова. планината, а условията предразполагаха за нови събития, които се развиваха вътре в нас и около нас.
Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра,
дъжда
и снега.
Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля дъжд, задуха вятър, студено е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай. А тогава ние бяхме бедни, нямахме тези екипи спортни, които имате сега. Ние излизахме със старите си и скъсани, но закърпени дрехи, за да не ни се развалят новите в планината. Но Учителят винаги беше добре облечен, около него имаше хора, които се грижеха да се вземат някои неща, които са необходими за него по пътя, или горе на Бивака. Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината.
към текста >>
Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля
дъжд
, задуха вятър, студено е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай.
Рила, август, 1936 г. Мария (с такето) до Учителя, до нея но първия ред Николина Балтова, над нея с бялата шапка Стоянка Илиева, до ноя Боян Боев. Над Мария - Наталия Чакова. планината, а условията предразполагаха за нови събития, които се развиваха вътре в нас и около нас. Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра, дъжда и снега.
Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля
дъжд
, задуха вятър, студено е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай.
А тогава ние бяхме бедни, нямахме тези екипи спортни, които имате сега. Ние излизахме със старите си и скъсани, но закърпени дрехи, за да не ни се развалят новите в планината. Но Учителят винаги беше добре облечен, около него имаше хора, които се грижеха да се вземат някои неща, които са необходими за него по пътя, или горе на Бивака. Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината. Кой каквото имаше него обличаше.
към текста >>
И така времето се промени, застудя, заваля
дъжд
и започна да прехвърча суграшица.
Това ни предпазваше от простуди и заболяване. Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е простудил и разболял. Такива случаи нямаше. Освен това имахме и охраната от Учителя и обстановката, която се създаваше от неговото присъствие. Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития.
И така времето се промени, застудя, заваля
дъжд
и започна да прехвърча суграшица.
Онези, които имаха повече дрехи трябваше да отделят за онези, по-леко облечените. Това бе една грижа за ближния. Това бе една естествена проява на обич и грижа към нуждаещите се. Тогава някой казваха: „Учителят знае всичко, той знае от какво имаме нужда и не трябва да се безпокоим". Това мнение се ширеше много между нашите среди.
към текста >>
На тази екскурзия сте-нографката Савка Керемидчиева беше леко облечена и студеното време и
дъжда
я завари горе направо гола за планината.
Аз лично си бях изработила такъв метод и винаги питах Учителя, той ме напътстваше, после тръгвах да разрешавам задачата си и след това му докладвах независимо дали бях успяла или се бях провалила. Тогава чувах неговото мнение и започвах отначало докато не сполуча. Ето това беше метода за обучение на ученика от Учителя. А той имаше едно изискване - всичко да върви по пътя на доброволността и свободата. И ето накрая стигнахме до същата екскурзия и за този случай, който изникна изведнъж изневиделица само за един миг.
На тази екскурзия сте-нографката Савка Керемидчиева беше леко облечена и студеното време и
дъжда
я завари горе направо гола за планината.
Беше само по една рокля и една жилетка. Тя се бе свила, зъзнеше и трепереше встрани от общата група. Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая. Това тя знаеше и затова стоеше настрана, беше й неудобно и бе приела да мръзне, обаче да не се покаже пред другите, че е направила погрешка. Как се случи така, че Борис Николов я зърна, стана, приближи се до нея и я наметна със собствената си пелерина, а тя бе голяма, тя беше направена, изтъкана от чиста вълна и бе дебела един пръст и половина.
към текста >>
Тя седи под пелерината, увита е,
дъждът
не я брули, вятърът не я отнася, а Борис стои под
дъжда
, а аз гледам, гледам и нещо като ураган мина през мене и ме проряза.
Тя се бе свила, зъзнеше и трепереше встрани от общата група. Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая. Това тя знаеше и затова стоеше настрана, беше й неудобно и бе приела да мръзне, обаче да не се покаже пред другите, че е направила погрешка. Как се случи така, че Борис Николов я зърна, стана, приближи се до нея и я наметна със собствената си пелерина, а тя бе голяма, тя беше направена, изтъкана от чиста вълна и бе дебела един пръст и половина. Борис я зави като пашкул.
Тя седи под пелерината, увита е,
дъждът
не я брули, вятърът не я отнася, а Борис стои под
дъжда
, а аз гледам, гледам и нещо като ураган мина през мене и ме проряза.
Ядосах се. Аз се чудя как да се справя със себе си и със състоянието си. Та аз и Борис живеехме заедно под един покрив и бяхме приятели и тези пелерини заедно ги шихме само за такива случаи. А със Савка бяхме на нож и понякога се спречквахме, ставахме врагове, а това бяха състояния, за които вече говоря много пъти. А сега Борис, моят Борис си свали пелерината и я покри с нея.
към текста >>
Всички гледат нея, гледат
дъжда
как вали над Борис и поглеждат и се вторачват към мен.
Ядосах се. Аз се чудя как да се справя със себе си и със състоянието си. Та аз и Борис живеехме заедно под един покрив и бяхме приятели и тези пелерини заедно ги шихме само за такива случаи. А със Савка бяхме на нож и понякога се спречквахме, ставахме врагове, а това бяха състояния, за които вече говоря много пъти. А сега Борис, моят Борис си свали пелерината и я покри с нея.
Всички гледат нея, гледат
дъжда
как вали над Борис и поглеждат и се вторачват към мен.
А аз съмс пелерина. Аз мълча и цялата трепереща стоя и усещам в мене нещо странно - ревност, завист, обида и какво ли не още. Имах усещането, че Савка обсебва пелерината на Борис и след това с пелерината ще отиде и Борис при нея. Усетих се ограбена. Тогава Учителят се намеси, погледна ме, усмихна се и леко се наведе към мен: „Виждаш ли една хубава обхода?
към текста >>
Дъждът
продължаваше и вятърът духаше.
След като се трансформирах състоянието си аз развързах раницата си, взех една суха риза и пуловер, пристъпих към Борис, разтворих пелерината и му казах: „Свали си мокрите дрехи, облечи си ризата и пуловера, защото ще изстинеш". Той се преоблече под моята пелерина. След това остана под нея. А нашите пелерини тогава ги правехме дълги до земята и много, много широки, за да могат при случай в тях да се вместят двама човека и включително под тях на гърба ни да бъдат и пълните ни раници. Имахме специални кройки за тях.
Дъждът
продължаваше и вятърът духаше.
Учителят ме погледна, а Борис се беше свил на топло под пелерината и само главата му стърчеше навън. Беше го срам да се вмъкне вътре целият. Учителят се обърна към другите: „Ето ви още един пример за една хубава обхода". И оттогава тази дума „обхода" винаги я свързвам с този случай. Дотогава тази дума беше мъртва за мен, а сега е жива, защото чрез нея ми се даде един урок чрез Учителя.
към текста >>
85.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ
,
,
ТОМ 5
А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури,
дъждове
, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас.
Това бяха влияния от различните окултни течения и литература, която бе заляла България, дори и Изгрева. Учителят беше тук при българите, а онези учениците около него търсеха авторитети та чрез тях да докажат присъствието на Учителя. Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично. Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше.
А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури,
дъждове
, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас.
Времето течеше, кипеше животът у нас и ние трябваше да се справим с много неща. Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе. Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя. Понякога ставахме сутрин и се закачвахме за някаква мисъл чужда, дошла от някъде, нашето собствено небе се покриваше с облаци и губехме връзката си със слънцето, връзката с Учителя и с Бога. Това е един пример, през който пример преминаваха всички от Школата.
към текста >>
86.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след
дъжд
.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД Върху нивите, които се откупиха от селяните постепенно се размериха парцелите и започнаха да се откупват местата и да се построяват дървени бараки.
Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след
дъжд
.
Коваха се с дъски от вътре и с дъски отвън. Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски. През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме. Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища. В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас.
към текста >>
87.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Учителят погледнал пакетът и започнал да му изброява една след друга заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито
дъжд
, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Непрекъснато държал вързопа с едната си ръка. Пристигнал в София и отива при Учителя на ул. „Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: „Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързаният и опакован пакет.
Учителят погледнал пакетът и започнал да му изброява една след друга заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито
дъжд
, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Пеню стоял втрещен и изумен, а вързопът е опакован и стои там до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: „Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета.
към текста >>
88.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Учителят погледнал пакетът и започнал да му изброява една след друга заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито
дъжд
, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Непрекъснато държал вързопа с едната си ръка. Пристигнал в София и отива при Учителя на ул. „Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: „Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързаният и опакован пакет.
Учителят погледнал пакетът и започнал да му изброява една след друга заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито
дъжд
, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Пеню стоял втрещен и изумен, а вързопът е опакован и стои там до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: „Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета.
към текста >>
89.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ
,
,
ТОМ 5
Времето може да се развали: буря,
дъжд
, вятър.
За прехраната ти и затова как ще се нареди живота ти няма да мислиш, то не е твоя работа. Страхът на глупавите прекосява краката, а умните ги кара да бягат. Разумният страх от Бога кара човека да работи. Не може човек да седи в пасивно състояние, все трябва да се работи. Тези, които свършват университет все получават познания, които после ги ползват и работят с тях.
Времето може да се развали: буря,
дъжд
, вятър.
Ти ще го констатираш и няма повече да му обръщаш внимание. Ще си гледаш работата. Това е един товар, един дълг, който имаш от миналото и като го платиш ще се освободиш. Трябва да изпълни човек дълга си и после ще бъде свободен. Като помислиш за Злото, то ще рече: „А, защо ме викаш?
към текста >>
90.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
След обяд дойде буря, изсипа се
дъжд
и цяла нощ
дъждът
и вятърът биеше по палатките ни.
Отива цялата група пред тяхната палатка, извикват ги и им предават нареждането на Учителя. Те примигват, сумтят, мълчат и нищо не казват. Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада". Как са се завърнали това си беше тяхна работа.
След обяд дойде буря, изсипа се
дъжд
и цяла нощ
дъждът
и вятърът биеше по палатките ни.
Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците. Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам. Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната чистота трябваше да съответства на вътрешната ни чистота, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят.
към текста >>
Бурята отвя и
дъждът
изми мърсотията от изверженията на учениците.
Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада". Как са се завърнали това си беше тяхна работа. След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни. Осъмнахме сутринта при тихо време.
Бурята отвя и
дъждът
изми мърсотията от изверженията на учениците.
Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам. Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната чистота трябваше да съответства на вътрешната ни чистота, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят. А за да ни посетят едно единствено условие бе - чистота отвън и чистота отвътре, и светлина в умовете ни. Това е единственото условие, за да може ученикът като душа да се добере до Словото на Учителя.
към текста >>
91.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Когато има нужда от
дъжд
.
Съблазънта е дошла чрез погледа и устата. Ева е погледнала плода и след това е вкусила от него. В Бога всичко е хармония. Моите външни отношения какви са към вас? Кога се заоблачава небето?
Когато има нужда от
дъжд
.
Кога грее слънцето? Когато има нужда от него. Ако аз съм недостъпен и съм затворен това означава, че небето у мен е покрито с облаци и някъде има нужда от дъжд. Защо се сърдите, че аз не ви виждам, не ви познавам и не говоря с вас? А кога грее слънцето?
към текста >>
Ако аз съм недостъпен и съм затворен това означава, че небето у мен е покрито с облаци и някъде има нужда от
дъжд
.
Моите външни отношения какви са към вас? Кога се заоблачава небето? Когато има нужда от дъжд. Кога грее слънцето? Когато има нужда от него.
Ако аз съм недостъпен и съм затворен това означава, че небето у мен е покрито с облаци и някъде има нужда от
дъжд
.
Защо се сърдите, че аз не ви виждам, не ви познавам и не говоря с вас? А кога грее слънцето? Кога ви посрещам, говоря и давам Словото си? Когато има нужда от него и когато вашите души са жадни за него. Хората може да ме излъжат, но Бог никога.
към текста >>
92.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
През твърдото преминава, пречиства се и излиза на извор, а през въздухообразното състояние качва се горе, става на облаци и после вали
дъжд
.
Положението ти е сериозно, трябва много да внимаваш. Ти или трябва да се издигнеш във въздуха високо, или трябва да слезеш надолу и да минеш през големи страдания. Само така можеш да придобиеш чистота. Водата как се пречиства? Като дойде в твърдо или въздухообразно състояние?
През твърдото преминава, пречиства се и излиза на извор, а през въздухообразното състояние качва се горе, става на облаци и после вали
дъжд
.
Когато изпаднеш в такова състояние потърси причините му къде се крият и защо се е появило. Сега човек трябва да бъде герой. Трябва да развиеш волята си и любовта си. Ти си препълнена с желания. Че се развиват в човека такива енергии, 161 11.
към текста >>
93.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Някои протестираха, че защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на
дъжд
и на буря.
Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени.
Някои протестираха, че защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на
дъжд
и на буря.
Но Учителят беше неумолим и строг: „Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно и по-бавно. Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта.
към текста >>
А горе на езера се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и
дъжд
.
Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков. Те дойдоха и натоварихме багажа и потеглихме.
А горе на езера се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и
дъжд
.
Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека, лека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше една река, намерихме брод и трябваше да преминем. Таман когато колите навлизаха в коритото на рекичката от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучеща и носеща цялата стихия от горе. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза.
към текста >>
Постепенно
дъждът
дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше.
Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков. Те дойдоха и натоварихме багажа и потеглихме. А горе на езера се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд.
Постепенно
дъждът
дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше.
Колите тръгнаха полека, лека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше една река, намерихме брод и трябваше да преминем. Таман когато колите навлизаха в коритото на рекичката от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучеща и носеща цялата стихия от горе. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше.
към текста >>
94.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
На страданията докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от
дъжд
се не бои.
Образува се една наклонена линия. Те така действуват у всички. Твоите чувства ти пречат, защото не могат да се качат в горната част на челото и да станат разумни. Ако се качат там те ще ти благоприятствуват. При страданията най-много човек да умре, нима те е страх?
На страданията докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от
дъжд
се не бои.
Като навикне човек да страда не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда от вътре той се изчиства и после става по-лек."
към текста >>
95.
106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Пък и да прегръщат и да цапат тази чешма някои хора
дъждът
като вали той накрая я измива.
Хората идват при чешмата да пият: радват й се, прегръщат я. Но същественото в чешмата ли е или във водата? Във водата. А водата може и да не бъде канализирана, може сама да си изтича по естествен път. Значи важно е през теб да мине живота, а по кой начин това е второстепенно нещо.
Пък и да прегръщат и да цапат тази чешма някои хора
дъждът
като вали той накрая я измива.
Така че не само водата в нея е чиста, но и тя от вън пак остава чиста. Ето защо човек трябва да бъде от вътре и от вън чист, за да премине в него живата вода на живота. Тя е, която управлява живота."
към текста >>
96.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
„От както дойдоха тия дъновисти у село ама не падна нито една капка
дъжд
, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали валеше, когато трябваше да духа духаше, а сега ни
дъжд
, ни ветер, ни чудо." Като ги изслушал нашия брат Никола разбрал, че от тях нищо няма да научи, после решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия.
Братството се премести там и село Мърчаево стана център на Братството в България. Онези, които трябваше да посетят Учителя на Изгрева сега трябваше да извървят пеша от София до Княжево и от Княжево до Мърчаево, а това са към 30 километра. Тогава се вървеше пеша, а по-заможните наемаха файтон и така стигаха до Учителя. Дошло време един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети Мърчаево и Учителя. След питане от тук и от там накрая стигнал селото и след това се приближил до едни селяни, за да попита къде се намира къщата на Темелко, а те по това време разговарят и то разпалено.
„От както дойдоха тия дъновисти у село ама не падна нито една капка
дъжд
, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали валеше, когато трябваше да духа духаше, а сега ни
дъжд
, ни ветер, ни чудо." Като ги изслушал нашия брат Никола разбрал, че от тях нищо няма да научи, после решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия.
Той започнал да се изкачва по билата, стигнал на високо, но не намерил Братството. Накрая се върнал отново в селото, разпитал от тук и от там и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото така му се дощяло да излезе на високо, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: „Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото у това село.
към текста >>
А те не знаят дори от къде им идва облаците, които носят
дъжд
.
Накрая се върнал отново в селото, разпитал от тук и от там и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото така му се дощяло да излезе на високо, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: „Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото у това село. Та лошотията си е у тех и аз от както съм тук нема ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила у това село нагоре към небето.
А те не знаят дори от къде им идва облаците, които носят
дъжд
.
Ей там от онова дере им идват облаците дето носят дъжд, но те това не знаят". Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро.
към текста >>
Ей там от онова дере им идват облаците дето носят
дъжд
, но те това не знаят".
Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото така му се дощяло да излезе на високо, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: „Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото у това село. Та лошотията си е у тех и аз от както съм тук нема ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила у това село нагоре към небето. А те не знаят дори от къде им идва облаците, които носят дъжд.
Ей там от онова дере им идват облаците дето носят
дъжд
, но те това не знаят".
Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро. Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил.
към текста >>
Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за
дъжд
.
" Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото така му се дощяло да излезе на високо, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: „Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото у това село. Та лошотията си е у тех и аз от както съм тук нема ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила у това село нагоре към небето. А те не знаят дори от къде им идва облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците дето носят дъжд, но те това не знаят".
Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за
дъжд
.
А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро. Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил. Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево.
към текста >>
След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен
дъжд
като из ведро.
А те не знаят дори от къде им идва облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците дето носят дъжд, но те това не знаят". Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед.
След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен
дъжд
като из ведро.
Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил. Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина".
към текста >>
Той пътувал по пътя,
дъждът
го застигнал и целият го измокрил.
Ей там от онова дере им идват облаците дето носят дъжд, но те това не знаят". Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро.
Той пътувал по пътя,
дъждът
го застигнал и целият го измокрил.
Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание.
към текста >>
А той отговорил: „Видях шопите дето
дъжд
не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за
дъжд
и какво значи проливен
дъжд
.
А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро. Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил. Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево.
А той отговорил: „Видях шопите дето
дъжд
не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за
дъжд
и какво значи проливен
дъжд
.
Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
към текста >>
97.
133. ФОРМИ И СИМВОЛИ
,
,
ТОМ 5
След няколко часа времето се развали, налетяха бури и хали,
дъжд
и гръмотевици, ние се бяхме свили в палатките и негодувахме срещу онези там долу дето трошеха скалите с динамит, за да прекарат път или пък ги рушаха заради камъните, за да ги използват за строежи.
Тук всичко беше свързано и обусловено от причини и последствия, които се движеха много бързо и бурно се отпечатваха у нас. Веднъж бяхме на Рила и се чу гръм. Огледахме се, ослушахме се, по-дигнахме глави нагоре към небето, а то времето беше тихо и без облаци. Някой от нас подхвърли; „Гръм от ясно небе". Учителят погледна към посоката, от която дойде гърма и каза: „Долу онези гърмят и рушат скалите, но те не знаят, че става сътресение в атмосферата и с това развалят и атмосферата и времето".
След няколко часа времето се развали, налетяха бури и хали,
дъжд
и гръмотевици, ние се бяхме свили в палатките и негодувахме срещу онези там долу дето трошеха скалите с динамит, за да прекарат път или пък ги рушаха заради камъните, за да ги използват за строежи.
Разрушаваха скалите и освобождаваха енергия от тях. Гърмяха с динамит, детонацията се отразяваха върху атмосферата и се променяше състоянието й. Днешното човечество навлезе в атмосферата със самолети, ракети и бомби и те смятат, че това ще мине безнаказано. Много се лъжат. И незнанието се наказва когато то води до разрушение и освобождаване на разрушителните сили на природата.
към текста >>
98.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля
дъжд
из ведро, който започна точно в два часа.
Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани. След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути.
По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля
дъжд
из ведро, който започна точно в два часа.
Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците.
към текста >>
Този
дъжд
валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците.
Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани. След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути. По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа.
Този
дъжд
валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците.
Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците. Ние в лозето бяхме в палатките си и през цялото време пеехме песни.
към текста >>
След два часа
дъждът
спря и след това Учителят държа беседа за съвършеният мъж, което означаваше, че човек трябва да се доближи до познанието на Сина Божий в съвършената пълнота, което означава един Господ - един Бог в Сила, в Слово и в Дела.
Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците. Ние в лозето бяхме в палатките си и през цялото време пеехме песни.
След два часа
дъждът
спря и след това Учителят държа беседа за съвършеният мъж, което означаваше, че човек трябва да се доближи до познанието на Сина Божий в съвършената пълнота, което означава един Господ - един Бог в Сила, в Слово и в Дела.
А познанието на Сина Божий започва с разучаването на Неговото Слово, започва чрез Любовта, защото тя е сила и е връзка, която съединява световете на Божието изявление и проявлението на Духа в неговото Битие. Любовта е тази сила, която може да въздигне човешката душа и да преведе ученика към познанието на Духа чрез изучаването Словото на Учителя. Най-интересното е, че свещениците след тези два случая замълчаха, бяха гузни и не безпокоиха събора и Учителя през цялото време. Този събор е изключителен, защото той даде началото си и от него започна Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу него от страна на свещениците.
към текста >>
99.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало
дъжд
и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите.
Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало
дъжд
и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име".
към текста >>
100.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
Ушитата палатка я потапяха в тази разтворена смес, тя попиваше, след това палатката я разпъваха, бензина се изпаряваше, а парафина импрегнираше платното и ставаше непропускаема за
дъжд
.
Това платнище беше останало на дядо Благо от войните и той разправяше през какви фронтове е минавало това военно платнище. На следващата екскурзия започнаха да носят и други приятели платнища, докато не изникна първата палатка, която я донесоха пак онези стари братя, които бяха ходили на война и бяха спали само в палатки. След като я поставиха и вместиха в нея Учителя, тогава всички я наобиколиха, гледаха я, радваха се и се удряха в челата: „Абе как не сме се сетили досега, че ние с палатки изкарахме 7 години на война! " И така бяха донесени още палатки, а след това почнаха да се шият от нашите хора и то главно от сте-нографката Елена Андреева. А дойде време да ги правят от американ, след което ги импрегнираха с една смес от разтопен твърд парафин размесен с бензин в пропорция 2:1 за парафина.
Ушитата палатка я потапяха в тази разтворена смес, тя попиваше, след това палатката я разпъваха, бензина се изпаряваше, а парафина импрегнираше платното и ставаше непропускаема за
дъжд
.
След това към палатките започнахме да слагаме и покрив с платнище. Носехме си вече завивки, посуда, храна и се научихме да лагеру-ваме в планината. Вече имахме опитности, а организацията беше безупречна. Сестрите започнаха да си правят специални тоалети за планината. Аз първа си уших панталон-голф, който свободно се спускаше.
към текста >>
НАГОРЕ
