НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
391
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали
дъжд
или град, да не може да ги очука.
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци.
Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали
дъжд
или град, да не може да ги очука.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
към текста >>
Задухал силен вятър, започнала буря, пороен
дъжд
и градушка.
Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци.
Задухал силен вятър, започнала буря, пороен
дъжд
и градушка.
Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Както пролетното слънце и както пролетният
дъжд
действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас.
Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
Както пролетното слънце и както пролетният
дъжд
действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас.
И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде. Но този живот е сам Господ на Живота. Негова Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е Животът – това Господ казва и трябва в Неговите думи да вярваш.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар
, 27.11.1900 г.
Днес може да е бурно или облачно, или
дъждовно
, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно.
Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата.
Днес може да е бурно или облачно, или
дъждовно
, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно.
Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
към текста >>
5.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
към текста >>
6.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
към текста >>
7.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
към текста >>
8.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
По едно време заваля проливен
дъжд
и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
към текста >>
9.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
И ние стояхме както при хубаво време, така и при
дъжд
и сняг.
„Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея. Всички други стояха в коридора, а други вън на плочите на двора, пред прозореца, до който Учителят говореше Словото Си. Тези, които бяха вътре бяха по-малко от тези, които бяхме вън, на двора.
И ние стояхме както при хубаво време, така и при
дъжд
и сняг.
Аз съм слушала много беседи там и при лошо време. Но така ми беше интересно Словото на Учителя та това не ни смущаваше. В.К.: Тогава стенографираше ли някой? Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 9.01.1905 г.
Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния
дъжд
.
Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината. В тоя свят на общо противоречие потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата. Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни.
Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния
дъжд
.
Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това. Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае? Да участвува в общата хармония на цялото създание, да споделя всичко, не е ли това най-голямото придобиване. Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него? И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, който е на Небето.
към текста >>
11.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и
дъждовно
време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници.
Има в нашия български народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било. Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.” Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на характера – за развитие на смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти на 6-7 до 12 км.
път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и
дъждовно
време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници.
Всички тези упражнения са били успешно, завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са били и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване на упражнението, вяра непоколебима в себе си и спазване на различни правила за такива случаи (давани от Учителя). Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат. ЖИЛИЩЕ – САЛОН – ШКОЛЕН – МОЛИТВЕН ДОМ
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с
дъжд
и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало.
Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим.Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците. Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно.
В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с
дъжд
и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало.
Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
към текста >>
Илия се помоли и нямаше
дъжд
три години; помоли се и дойде
дъжд
.
Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна. Да се предизвика глад, е много лесно нещо. Една Верига може да предизвика и плодородие, и глад.
Илия се помоли и нямаше
дъжд
три години; помоли се и дойде
дъжд
.
Илия беше само [дух] на Правдата, а Елисей имаше двоен дух, като искаше Правдата и Любовта, и затова го виждаме, че беше благ.Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват.10,40 ч. сутринта Поздравлява ви Доктора Отгоре. Той казва: „Бих желал да съм с вас. Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.11.1907 г.
Вярвам да сте имали вече изобилно
дъжд
за лозето.
1907 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото.
Вярвам да сте имали вече изобилно
дъжд
за лозето.
Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
към текста >>
14.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
Той е носител на
дъждовните
капки - слуги на небесните разпореждания.
Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба.
Той е носител на
дъждовните
капки - слуги на небесните разпореждания.
Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието.
към текста >>
15.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
участва в
дъждовната
и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите.
В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г.
участва в
дъждовната
и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите.
Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България.
към текста >>
16.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Задига и донася облаците, напоява земята с
дъжд
и влага и изважда всеки стрък изпод земята.
Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век да те славим. Господи, Който си неизменен, закрепи нашите братя и сестри, за да пребъдем всичките в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците.Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден. Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсва Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживоторява всичката Земя.
Задига и донася облаците, напоява земята с
дъжд
и влага и изважда всеки стрък изпод земята.
Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.Велики са Твоите наредби. Всичките ние, Твои чада, идем днес да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко хубави са тия облекла, в които си ни обгърнал. Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин."Дадена чрез г-н Дънов.
към текста >>
17.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1910 г.
Па и в Писанието не е ли казано, че
дъжд
се изпраща на грешните и праведните?
Може, наистина, да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените. Обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да се поотнесе нещо, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите, светските хора служат за нас.
Па и в Писанието не е ли казано, че
дъжд
се изпраща на грешните и праведните?
Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа. И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта. Като дойдете до любовта, ще се научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
След това настана
дъжд
, придружен с гръмотевици.3 Нoliness реорlе (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.)
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа.
След това настана
дъжд
, придружен с гръмотевици.3 Нoliness реорlе (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.)
* Прение (арх.) - спор (Бел.ред.) ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 12 АВГУСТ, ПЕТЪК Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
(Целият ден днес е облачно и
дъждовито
, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя
дъжд
казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият.
И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата.
(Целият ден днес е облачно и
дъждовито
, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя
дъжд
казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият.
Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна.
към текста >>
(Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен
дъжд
навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така.
Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действуваме, като се молим Господ да работи.
(Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен
дъжд
навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така.
Тези гръмотевици от Горе тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен. „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвувате живота си за Мене, всичко ще направя за вас.“ В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ. Да, ние можем да сме проводници на силата Божия.
към текста >>
— закусихме, а като престана
дъждът
към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.
Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
— закусихме, а като престана
дъждът
към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.
Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
към текста >>
Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов
дъжд
почна.
Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.
Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов
дъжд
почна.
Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 20.04.1912 г.
Има облачни,
дъждовни
и бурни.
Стойчева, Съвършената любов изпъжда всеки страх. Какво казва Христос, Великият Учител? Който иде при Мен, Аз нема да го изпъдя. Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, да се смути то за тази промяна? Дните през пролетните дни не са всички все ясни и засмени.
Има облачни,
дъждовни
и бурни.
Така е Господ наредил. Гдето има скръб, има и радост, а гдето нема радост, има скръб. Разбирайте добре живота. Разбирайте добре своите стремежи. Изваждайте поучение от всичко.
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
А към 9 часа вечерта днес заваля
дъжд
, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже
дъждовно
време.
Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта.
А към 9 часа вечерта днес заваля
дъжд
, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже
дъждовно
време.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, СРЯДА СВЕТА БОГОРОДИЦА Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Времето намръщено и
дъждовито
.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВ , 16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Днес заседанието се започна в 10 часа сутринта.
Времето намръщено и
дъждовито
.
В заседателната стая влязохме наредени по датата на повикването. След молба с „Добрата молитва“ и изпяване „Тебе поем“ г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: „Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на земята.“ По нататък г-н Дънов каза: — За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото.
към текста >>
ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля
дъжд
, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.
„Дяволът е, който хвали! “— казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят. Но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота — как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.Изпяхме „Достойно ест“ и „С нами Бог“ и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в шест часа.
ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля
дъжд
, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.
Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи: — Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава.След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? — И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип.
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля
дъжд
, от който се опазихме в купената обща къща.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля
дъжд
, от който се опазихме в купената обща къща.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 15.09.1912 г.
Влагата, ветровете, гръмовете,
дъждовете
, прахът в атмосферата да ви не плаши.
Материалът по цветовете е даден под печат. Като се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете във вашата спестовна книжка. Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда.
Влагата, ветровете, гръмовете,
дъждовете
, прахът в атмосферата да ви не плаши.
Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в человешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите.
към текста >>
25.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Околните турци от тридесет и девет села се събират и се молят за
дъжд
– и завалява
дъжд
.
Питате: „Какво да правим? “ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? – През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша.
Околните турци от тридесет и девет села се събират и се молят за
дъжд
– и завалява
дъжд
.
Българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим, то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата.
към текста >>
Българите си казват: „Бог, като праща на тях
дъжд
, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад.
“ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? – През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша. Околните турци от тридесет и девет села се събират и се молят за дъжд – и завалява дъжд.
Българите си казват: „Бог, като праща на тях
дъжд
, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад.
Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим, то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода.
към текста >>
26.
Учителя се качва на Бузлуджа с група последователи
, 14.06.1914 г.
Имаше
дъжд
, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си.
Имаше
дъжд
, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда.
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък
, 16.06.1914 г.
Имаше
дъжд
, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си.
Имаше
дъжд
, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда.
към текста >>
28.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
При все това през нощта между 3 и 4 август зароси
дъжд
.Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо?
Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме на 4 август, вторник. На жените, участвуващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, в понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше начумерено, но към 12 часа около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
При все това през нощта между 3 и 4 август зароси
дъжд
.Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо?
И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд.
към текста >>
Като чели предвещават
дъжд
.
При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъжд.Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла.
Като чели предвещават
дъжд
.
Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К.
към текста >>
Дъждът
обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с
дъжда
обвзе изток, север и югоизток.
4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля.
Дъждът
обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с
дъжда
обвзе изток, север и югоизток.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция.
към текста >>
Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло
дъжд
и се образуваха две дъги от север към юг.
Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината. Друг един случай отпреди петнадесет години.
Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло
дъжд
и се образуваха две дъги от север към юг.
Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак? " - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни.Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни. Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един подем на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление.
към текста >>
29.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 6 август
, 6.08.1915 г.
Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа –
дъжд
и студено.
Протокол - 6 август Протоколите се записват от Димитър Голев ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ТЪРНОВО, 1914 г. - 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа –
дъжд
и студено.
След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата и гостите, не се допуснаха. На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание.
към текста >>
30.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен
дъжд
върху цветята, които дни и месеци го очакват.
След молитвата се изпя общо една песен, непозната за мене. После всички седнаха на местата си и Учителят започна да чете нещо от Евангелието - може би само една глава. Преди да затвори Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема на беседата. Какво става с мене? Учителят говори, тихо, спокойно, но убедително.
Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен
дъжд
върху цветята, които дни и месеци го очакват.
Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни капки. В първите минути на беседата росни капки оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една. Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен дъжд, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен свят. Физически, с ушите си, всичко чувах, но вътре в мене нещо усилено работеше и поставяше всяка дума на своето място като в калъп, приготвен тъкмо за това Слово, и за мен самата незнайно кога и от кои времена очаквано. Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта.
към текста >>
Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен
дъжд
, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен свят.
Какво става с мене? Учителят говори, тихо, спокойно, но убедително. Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен дъжд върху цветята, които дни и месеци го очакват. Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни капки. В първите минути на беседата росни капки оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една.
Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен
дъжд
, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен свят.
Физически, с ушите си, всичко чувах, но вътре в мене нещо усилено работеше и поставяше всяка дума на своето място като в калъп, приготвен тъкмо за това Слово, и за мен самата незнайно кога и от кои времена очаквано. Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта. Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира. Не усетих как се свърши беседата. Гледам, всички станали пак прави и пеят.
към текста >>
31.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 22.01.1917 г.
След тая буря ще дойде прохладния път и небесния
дъжд
, който ще ороси земята и тя ще даде своя плод.
Любез. М. Сотиров, Вяра непреодолима в пътищата Божий. Всичко ще се завърши тъй както от Горе е решено. Три народа ще благослови Бог и блажени, които имат Неговото благоволение. Бъдещето, което иде е велико и славно.
След тая буря ще дойде прохладния път и небесния
дъжд
, който ще ороси земята и тя ще даде своя плод.
Ти сега минаваш през изпита на посвещението, който води в пътя на Безсмъртието. Аз ще бъда с вас. Ваш В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов
към текста >>
32.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Само когато
дъждът
пада, семето се благославя.
В. В. Ж. К. В. О. П. К. ДъновВарна, 21.I.1918 г. До всички приятели малки и големи и на добрите ученици. Само когато слънцето грее живота има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва.
Само когато
дъждът
пада, семето се благославя.
Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във Вас. Носете дрехата на Правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 28.09.1917 г.
Плачът е потребен както
дъждът
за посевите, ако го има, ако не - той служи на бурените.
Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота. Нима онзи, който греши, не знае своя грях? Нима той не страда и не се самоосъжда? Не съдете - казва Господ. Аз казвам: помагайте на Господа да осъществи вечното Благо.
Плачът е потребен както
дъждът
за посевите, ако го има, ако не - той служи на бурените.
Хубаво е човек да полива сутрин или привечер своята градина - но не и на обед. Не съм против плача, но навреме да е, да принесе благословение. Господ Бог Мой да ви учи всички на това, което е благородно и възвишено в живота. Само тогава ще бъдете щастливи и весели. За мен думите: Вяра, Надежда, Любов, Чистота, Святост, Милосърдие, Правда и всички други имат особено значение.
към текста >>
34.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 21.01.1918 г.
Само когато
дъждът
пада, семето се благославя.
Варна, 21. I. 1918 г. До всички приятели малки и големи и на добрите ученици. Само когато слънцето грее, животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва.
Само когато
дъждът
пада, семето се благославя.
Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вас. Носете дрехата на Правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта.
към текста >>
35.
Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'
, 26.09.1918 г.
А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и
дъжд
.
Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си.
А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и
дъжд
.
Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш.
към текста >>
36.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен
дъжд
, продължил цялата нощ.
ИЗГРЕВЪТ 4. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА 5. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА 6. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА 4. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА
Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен
дъжд
, продължил цялата нощ.
Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях, виждайки проливния дъжд, се били по разколебали. Нямали да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим? " Дъждът се леел като из ведро.
към текста >>
Някои от тях, виждайки проливния
дъжд
, се били по разколебали.
ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА 6. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА 4. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд, продължил цялата нощ. Братският салон бил пълен с гости.
Някои от тях, виждайки проливния
дъжд
, се били по разколебали.
Нямали да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим? " Дъждът се леел като из ведро. Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се на върха? " - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме?
към текста >>
"
Дъждът
се леел като из ведро.
Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд, продължил цялата нощ. Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях, виждайки проливния дъжд, се били по разколебали. Нямали да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим?
"
Дъждът
се леел като из ведро.
Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се на върха? " - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме? " - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм.
към текста >>
Като слушал как плющи
дъждът
, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм.
" Дъждът се леел като из ведро. Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се на върха? " - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме? " - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща.
Като слушал как плющи
дъждът
, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм.
Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден. Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли? " - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю!
към текста >>
" А
дъждът
продължавал да вали, все тъй проливен.
Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден. Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли? " - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю!
" А
дъждът
продължавал да вали, все тъй проливен.
„Виж небето на север, Георге! " Георги излиза навън, проверява. „Цялото е обложено с облаци! " Учителят се върнал назад в стаята си. Същият миг мълния разкъсала нощния мрак.
към текста >>
Дъждът
продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком.
Отново гръмотевици и светкавици раздират небето. Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето? " Отново брат Куртев проверява. „Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него. " - „Добре, тръгваме" - казал Учителят.
Дъждът
продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком.
Учителят си запретнал крачолите на панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха. 02 - 04. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА Изгревът - Том 10 5. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА
към текста >>
Докато излязат извън града, минало половин час и ето,
дъждът
спрял.
5. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА Братята и сестрите, чакащи в салона, като видели, че Учителят и брат Куртев тръгват, и те поели пътя след тях. Място за колебание няма. Небето изпитвало вярата на учениците. Силна вяра не се смущава.
Докато излязат извън града, минало половин час и ето,
дъждът
спрял.
Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока.
към текста >>
Пътуващите в
дъжд
, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца.
Силна вяра не се смущава. Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха.
Пътуващите в
дъжд
, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца.
С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев.
към текста >>
С приближаване на утрото небето се пояснило и
дъждът
минал в източна посока.
Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца.
С приближаване на утрото небето се пояснило и
дъждът
минал в източна посока.
Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев. Всеки се силел да стигне по- скоро върха.
към текста >>
Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в
дъжд
и кал.
Всеки от тях хвалел стоката си и чакал купувачи. Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат.
Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в
дъжд
и кал.
„Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им.
към текста >>
37.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Има облачни,
дъждовни
, бурни...Разбирайте добре живота.
Когато тая Любов започне да действа в своята пълнота, тя ще роди исканите плодове.” Грижата на Учителя към учениците му е постоянна. Той пише следното на Величка Стойчева: “Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, той да се смути от тези промени? Дните през пролетта не са все ясни и засмени.
Има облачни,
дъждовни
, бурни...Разбирайте добре живота.
Изваждайте поучения от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа. Бъдете здрави и весели, за да работите за Тогова, Който ви е пратил на земята.” В др.
към текста >>
38.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г.
към текста >>
39.
Учителя спира разразила се буря, Търново
, 15.08.1921 г.
Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен
дъжд
, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора.
През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи.
Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен
дъжд
, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора.
Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката.
към текста >>
Едри
дъждовни
капки заудряха по покрива – предвестници на пороен
дъжд
.
Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Едри
дъждовни
капки заудряха по покрива – предвестници на пороен
дъжд
.
В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
към текста >>
Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана,
дъждът
пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана,
дъждът
пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
към текста >>
В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен
дъжд
, че нямахме време да слезем от покрива.
– Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива.
В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен
дъжд
, че нямахме време да слезем от покрива.
Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече: – Това се казва герой. Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай. На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души.
към текста >>
40.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
В Божествения свят плюнка не хваща, тя даже не може да падне там, понеже има постоянно
дъждове
, та я измиват.
Ти макар че не го изказваш, но то е мисълта. Отвън не го изказваме, но в себе си го таим. А онзи, който е влязъл в Божествения живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. И казва един писател: Онзи, който хули Бога, мяза на комар, който плюе на Монблан, какво ще остави върху него? Когато ние влезнем в Божествения свят, и някой ни каже нещо, то е като плюнката на комара, даже може да не забележите дали комарът е плюл или не.
В Божествения свят плюнка не хваща, тя даже не може да падне там, понеже има постоянно
дъждове
, та я измиват.
Та ние сме дошли до положението според окултната наука, да приложим правилата в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдащ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдащето състояние. Това, което сега извършиш, за самия себе си ще го извършиш. И трябва да знаеш как да го извършиш.
към текста >>
41.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
„Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе
дъжд
, студ, влага.
1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1]
„Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе
дъжд
, студ, влага.
А раниците ни са вече готови за път. Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци. Пътят е вече доста разкалян. Влага прониква до костите.
към текста >>
Дъжд
ли, бури ли?
Още не достигнали до нас, чува се из мрака, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот". Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж песни, една, две, три. С нас е Той - Учителят. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи.
Дъжд
ли, бури ли?
Нека, ако ще и потоп да стане - щом сме с Него, не ни е страх. Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците, блесна по някоя звездица. А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме. Внезапно дъждът се пресече в мек пухкав сняг.
към текста >>
Внезапно
дъждът
се пресече в мек пухкав сняг.
Дъжд ли, бури ли? Нека, ако ще и потоп да стане - щом сме с Него, не ни е страх. Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците, блесна по някоя звездица. А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме.
Внезапно
дъждът
се пресече в мек пухкав сняг.
Бързо напластява земята. Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас". Но ние знаем где е тя.
към текста >>
Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе
дъжд
, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
[1] Олга Славчева е описала всички екскурзии с Учителя. Те ще бъдат публикувани в един отделен том на „Изгревът" обхващащ целия неин материал. Изгревът - Том 1518. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе
дъжд
, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
към текста >>
Дъжд
ли, буря ли?
Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот! ” Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж-песни-една, две, три. С нас е Той-Учителя. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи.
Дъжд
ли, буря ли?
Нека! Ако ще и потоп - щом сме с Него не ни е страх! Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците и блесне по някоя звездичка. А въздухът свеж, свеж -приятно и леко се диша.Тръгваме.
към текста >>
Внезапно
дъждът
се превърна в мек пухкав сняг.
Нека! Ако ще и потоп - щом сме с Него не ни е страх! Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците и блесне по някоя звездичка. А въздухът свеж, свеж -приятно и леко се диша.Тръгваме.
Внезапно
дъждът
се превърна в мек пухкав сняг.
Бързо напосла земята. Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими. Хруп. Хруп. Хруп. Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас!
към текста >>
42.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Дребен
дъжд
вали, развяван от ветровете.
1. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша] В 5 ч. на сборния пункт.Нека си е сиво небето, нека се чумерят облаците.
Дребен
дъжд
вали, развяван от ветровете.
Пътят е доста разкалян. Витоша е смръщила вежди - не ще гости. Но, питаме ли я. Когато й се изтърсим на главата ще не ще, виж, развеселила се, разиграла се заедно с нас.Вали. Нека си вали!
към текста >>
Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се
дъжд
и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото.
Нека си вали! Буря вее, студено е, нека си е. Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига.
Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се
дъжд
и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото.
Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка печка и - почваме песните. Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач. Този път екнаха повече от 200 гърла. Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели! Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости.
към текста >>
”Небето преби
дъжда
в снежец, падащ на големи пухкави валма.
Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв. Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре. Лицето на планината се поразведрило малко. През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...!
”Небето преби
дъжда
в снежец, падащ на големи пухкави валма.
Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха. Лъх на пролет. Из под храстите нежна теменужка е подала роено личице. Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх. Ето я и игликата.
към текста >>
43.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Ситен
дъжд
прониква до костите. Облачно.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден 1. 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] На път.
Ситен
дъжд
прониква до костите. Облачно.
Витоша в мъгли. Ето ни вече по стръмното - Зеленка, или „Вади душа”, както му казват туристите. Дрехите ни съвсем мокри - залепнали по нас. Но, грижа ли ни е нас от това! Нали сме с Него - светлия Учител!
към текста >>
Дъждът
все вали и вали.
Като че ли цялата природа скърби по нещо и - Той и ний.Каква тайна е в Неговия поглед! Как високо се издига Той над нас, с ръста на духовен гигант, което придава величава окраска и на тялото му. Около Него - светлина. Погледне ли те - лъхне те неземна топлина, що сгрява и всички най-изстинали кътчета на душата... Той ни води. Така вглъбени по Него, неусетно изкачваме задъхващата стръмнина.
Дъждът
все вали и вали.
Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е. Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи.
към текста >>
Може би това не са
дъждовни
капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е.
Как високо се издига Той над нас, с ръста на духовен гигант, което придава величава окраска и на тялото му. Около Него - светлина. Погледне ли те - лъхне те неземна топлина, що сгрява и всички най-изстинали кътчета на душата... Той ни води. Така вглъбени по Него, неусетно изкачваме задъхващата стръмнина. Дъждът все вали и вали.
Може би това не са
дъждовни
капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е.
Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи. Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя.
към текста >>
А те не са малко: игликата не се бои от
дъжда
, а вредом е окичила храсти и полянки.
Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи. Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя.
А те не са малко: игликата не се бои от
дъжда
, а вредом е окичила храсти и полянки.
Синчецът и незабравката, оросени от дъжда, упорито продължават своята изложба всред мрачния дъжделив ден. Кукувичката самоуверено наднича из тревата, не иска да знае от пролетния дъжд. А колко още безименни бели цветенца, поръсили навред полета и ливади като бели снежинки, нестопени от слънцето! Тук-таме се подава и копривата. Шипка е напъпила розови цветове и чака само една, едничка усмивка от слънцето.Чува се песента на славея.
към текста >>
Синчецът и незабравката, оросени от
дъжда
, упорито продължават своята изложба всред мрачния
дъжделив
ден.
Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи. Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя. А те не са малко: игликата не се бои от дъжда, а вредом е окичила храсти и полянки.
Синчецът и незабравката, оросени от
дъжда
, упорито продължават своята изложба всред мрачния
дъжделив
ден.
Кукувичката самоуверено наднича из тревата, не иска да знае от пролетния дъжд. А колко още безименни бели цветенца, поръсили навред полета и ливади като бели снежинки, нестопени от слънцето! Тук-таме се подава и копривата. Шипка е напъпила розови цветове и чака само една, едничка усмивка от слънцето.Чува се песента на славея. Скрит е негде той, но гласът му се издига чевръсто и силно в приятната хладина от изобилната пролетна влага.
към текста >>
Кукувичката самоуверено наднича из тревата, не иска да знае от пролетния
дъжд
.
Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи. Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя. А те не са малко: игликата не се бои от дъжда, а вредом е окичила храсти и полянки. Синчецът и незабравката, оросени от дъжда, упорито продължават своята изложба всред мрачния дъжделив ден.
Кукувичката самоуверено наднича из тревата, не иска да знае от пролетния
дъжд
.
А колко още безименни бели цветенца, поръсили навред полета и ливади като бели снежинки, нестопени от слънцето! Тук-таме се подава и копривата. Шипка е напъпила розови цветове и чака само една, едничка усмивка от слънцето.Чува се песента на славея. Скрит е негде той, но гласът му се издига чевръсто и силно в приятната хладина от изобилната пролетна влага. Измежду храсти и камънаци бързо тече буен планински поток.
към текста >>
Сълзите ни се сливат с
дъждовните
капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън.
За миг Го обиколихме мълчаливо. С какъв тъжен поглед ни изгледа Той всички до един! Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка. С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си. Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и молят Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му.
Сълзите ни се сливат с
дъждовните
капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън.
Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от дрехите ни и завчас ни изсуши. Пламъците на буйния огън се превиваха от смях пред толкоз мокри гости. Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри. Милваше ни топла грейка.Дъждът спря.
към текста >>
Милваше ни топла грейка.
Дъждът
спря.
Сълзите ни се сливат с дъждовните капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън. Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от дрехите ни и завчас ни изсуши. Пламъците на буйния огън се превиваха от смях пред толкоз мокри гости. Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри.
Милваше ни топла грейка.
Дъждът
спря.
Тихо е навред. Изказаните думи на Учителя сякаш природата ги грабва, превръща ги в мълчалива проповед, която се влива в душата с вечна сила.Пак го следваме по нанагорния път. Мъглите още по-гъсто ни притискат. Не може да се различи човек от човека. Колко път сме извървели - не знаем.
към текста >>
Вятърът над нас раздухва облаците, но ситния
дъждец
отново окъпа главите ни.Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите на природата.Мъглите се разпръскват.
Огромна поляна; прилича на Свещено Преддверие. Нареждаме се в кръг и по два лакти разстояние един от друг. Всички на колене, всички на молитва. Безмълвие и красота. Всеки от нас е облечен с бяла светлина, която гъстата мъгла му дава.
Вятърът над нас раздухва облаците, но ситния
дъждец
отново окъпа главите ни.Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите на природата.Мъглите се разпръскват.
Тайнствената молитвена картина е пред очите ни. Защо всеки един е вдигнал нагоре ръка? Приветствие ли е това към Извора на живота или сливане с Вечността? Клепките Му са притворени. Лицето Му диша Тайна и неземна Красота.
към текста >>
Телата ни зъзнат от
дъждовната
влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си.
Приветствие ли е това към Извора на живота или сливане с Вечността? Клепките Му са притворени. Лицето Му диша Тайна и неземна Красота. За какво се молеше Той? Ръцете ни са вкочанени от студ.
Телата ни зъзнат от
дъждовната
влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си.
А може би това е Неговата Любов към нас, тия, които търсим Истината и Живота.Още по-нагоре, още по-нависоко. Като че ли Го обгръща бяло сияние. Като че ли сме пътници към небето. Природата непрекъснато пее своите химни. Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки.
към текста >>
Сълзи
дъждът
върху челата ни като бисерна диадема.
Като че ли Го обгръща бяло сияние. Като че ли сме пътници към небето. Природата непрекъснато пее своите химни. Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки. Мълчание и красота.
Сълзи
дъждът
върху челата ни като бисерна диадема.
Мълчи сърцето, немее умът пред великата красота на природата.Облаци като гигантски духове се носят над земята. Ние вървим всред тях, водени от Него, върху главата на когото играе невидимо слънчево сияние. Наметалото Му като че ли се слива с бегливите лъчи на слънцето и го обвива в светлина. Отново огромен кръг. Той стои от единия му край.
към текста >>
44.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли
дъжд
, вятър, сняг?
ли, 1926 год. ли я направиха. В.К.: В кои дни отивахте? Е.А.: На Петровден. Обикновено след Петровден тръгвахме за Рила.
В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли
дъжд
, вятър, сняг?
На събора в Търново - 1922 год. Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана. Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите.
към текста >>
Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при
дъжд
, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана.
В.К.: В кои дни отивахте? Е.А.: На Петровден. Обикновено след Петровден тръгвахме за Рила. В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли дъжд, вятър, сняг? На събора в Търново - 1922 год.
Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при
дъжд
, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана.
Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите. Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето. В.К.: Успявахте ли нощно време да поспивате?
към текста >>
Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля
дъжд
и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите.
В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли дъжд, вятър, сняг? На събора в Търново - 1922 год. Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана. Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме.
Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля
дъжд
и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите.
Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето. В.К.: Успявахте ли нощно време да поспивате? Е.А.: О-о, разбира се.Когато нямаше дъжд, а даже и под дъжд като беше малко, аз съм спала. Свия се така край огъня, той ме грее и хубавичко топли. Ако ми стане студено обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала.
към текста >>
Е.А.: О-о, разбира се.Когато нямаше
дъжд
, а даже и под
дъжд
като беше малко, аз съм спала.
Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите. Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето. В.К.: Успявахте ли нощно време да поспивате?
Е.А.: О-о, разбира се.Когато нямаше
дъжд
, а даже и под
дъжд
като беше малко, аз съм спала.
Свия се така край огъня, той ме грее и хубавичко топли. Ако ми стане студено обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала. После на планината по-лесно се наспива човек, щото е много чист въздуха. Оттук отивахме сутрин, но не всеки ден на Мусала. Когато решим да отидем ставахме към два часа, защото горите тогава бяха големи и бавно се движехме нагоре, за да стигнем към 4 и половина5 часа горе.
към текста >>
45.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен
дъжд
, която възпрепятства провеждането на диспута.
Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот".
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен
дъжд
, която възпрепятства провеждането на диспута.
Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот".
към текста >>
46.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали
дъжд
.
Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали
дъжд
.
Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха.
към текста >>
Започна да вали едър
дъжд
, примесен с градушка, която престана, но
дъждът
се изливаше като из ведро върху земята.
Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха. Дърветата превиваха върховете си до земята.
Започна да вали едър
дъжд
, примесен с градушка, която престана, но
дъждът
се изливаше като из ведро върху земята.
Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед.
към текста >>
След като силният
дъжд
престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед.
След като силният
дъжд
престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон.
към текста >>
След като всичко стихна и
дъждът
спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед. След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
След като всичко стихна и
дъждът
спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора.
към текста >>
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали
дъжд
.
Народът бавно напущаше двора, като продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, навалицата се разпръсна в разни страни и само след пет минути всичко утихна. Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обеда, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя и сестри да направят улеи около тях.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали
дъжд
.
Небето беше съвършено ясно. Но въпреки това всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути направихме улеите, а погледите ни бяха обърнати все нагоре към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяваха облаци великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря.
към текста >>
Започна да вали едър
дъжд
, примесен с градушка, която престана, но
дъждът
се изливаше като из ведро.
Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяваха облаци великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря. Прах, пясък и листа се размесиха във въздуха. Дърветата запревиваха върховете си до земята.
Започна да вали едър
дъжд
, примесен с градушка, която престана, но
дъждът
се изливаше като из ведро.
Облаците потъмняха и забулиха напълно Търново. Всичко плувна във вода. Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда". Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед.
към текста >>
След като всичко стихна и
дъждът
спря, Учителя слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.
Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда". Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед. По-късно само слабо ръмеше и от града се върнаха братята, които бяха останали там. Те разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището.
След като всичко стихна и
дъждът
спря, Учителя слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.
След това пяхме песента "фир-фюр-фен" - величествена мелодия от един висш неземен свят. На другия ден, 20 август, още сутринта мъже и жени от всяка възраст, цял ден прииждаха и всеки искаше да види Учителя. А владиците се изгубиха и се отказаха от всякакъв диспут. Престанаха да търсят истината, като се задоволиха да говорят само отдалеч нелепости за Учителя. Съборът продължи до края на същия месец.
към текста >>
47.
(19-25) Сформиране на Школи на Бялото Братство в провициалните градове на България
, 19.08.1922 г.
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен
дъжд
, която възпрепятства провеждането на диспута.
Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот".
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен
дъжд
, която възпрепятства провеждането на диспута.
Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот".
към текста >>
48.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 23.02.1923 г.
Проливен
дъжд
от вечерта предупреди страхливците да си останат у дома.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици Спомени на Олга Славчева 2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
Проливен
дъжд
от вечерта предупреди страхливците да си останат у дома.
Но чудо! Когато се огледахме на сборното място, числото на тия що се отрекоха да дойдат се удвоило и утроило! Изгазваме софийската кал и навлизаме по Драгалевското шосе. Крайпътните вадички съвсем размразени, сега свободно си течат и весело гонят своите кристални води. Преваляваме селото.
към текста >>
49.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Сега вече сме облечени по лятно му - алени, бели, сини блузи, сламени шапки, или гологлави, ние сме сигурни, че няма да ни се случи мартенска шега - па и да ни се случи малко
дъждец
, не е голяма работа - сега е топло.
Погрешно Данте вкарва грешните в сърцето на земята, за да ги пречисти. Горе, горе на планината е тяхното място! Няма защо и богомолците да се вкарват в опушените с тамян свърталища, а там, там на планината, човек да види нищожеството на своята гордост и честолюбие и смирено да простре ръце всред тая божествена хармония.Наближаваме величествения храм на природата. От Витоша изкачат човекоподобни мъгли, що танцуващи преминават по нея и изчезват някъде, като някакви видения. Планински феи, отиващи на свиждане.Тайнствената колона от движещи се триъгълници опасва Витоша като жива верига.
Сега вече сме облечени по лятно му - алени, бели, сини блузи, сламени шапки, или гологлави, ние сме сигурни, че няма да ни се случи мартенска шега - па и да ни се случи малко
дъждец
, не е голяма работа - сега е топло.
Планината е особено приветлива днес. Ето я, изпрати към нас лек ветрец да ни освежи и помилва. Незабравките с новите си премени и те ни казват: „Добре дошли”. Въздухът е напоен с топли слънчеви лъчи и неизразима свежест и приятност.Движим се леко, почти безшумно. Учителят ту предвожда колоната, ту отстрани следи общия й вървеж.
към текста >>
Доведе и
дъждовните
капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела.
Над нас небето опна своята звездна плащаница. Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете весело пращят и издават приятна грейка. Наобиколихме го. Чуват се песни. Всички подемаме; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас.
Доведе и
дъждовните
капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела.
Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли. Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем. Умори се вятърът и бурята, но не и ние.
към текста >>
Дъждът
плиска, плиска.
Наобиколихме го. Чуват се песни. Всички подемаме; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас. Доведе и дъждовните капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела. Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли.
Дъждът
плиска, плиска.
Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем. Умори се вятърът и бурята, но не и ние. Престана дъжда, вятърът се утиши. Звездите смрачени за миг, пак се показаха.Някои задрямаха край огнището. Полунощ.
към текста >>
Престана
дъжда
, вятърът се утиши.
Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли. Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем. Умори се вятърът и бурята, но не и ние.
Престана
дъжда
, вятърът се утиши.
Звездите смрачени за миг, пак се показаха.Някои задрямаха край огнището. Полунощ. Даде се знак за тръгване. - Къде, питаха някои. С Него, щом сме, иска ли питане, Той знае.Нареждаме се по познатия геометричен начин. Предвожда ни огромен ацетиленов фенер.
към текста >>
50.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Развихрилата се с гръм, светкавици и
дъжд
буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
Развихрилата се с гръм, светкавици и
дъжд
буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
към текста >>
51.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой
дъжд
...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски.
Нима това е разрешение на тая проблема? Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува.
Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой
дъжд
...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски.
Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце.
към текста >>
Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от
дъжда
, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец.
Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери. Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета. Но може би, само тази, която така обичливо ги кичи да разгръща и чете в тях, да прелиства каменните папируси, да разумява хилядолетните скрижали.Това са величествените паметници на времето.
Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от
дъжда
, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец.
Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак
към текста >>
Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат
дъждовете
и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина!
Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота.
Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат
дъждовете
и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина!
Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини. Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет! Високи върхове, Прекланяме пред вас чела И наш’те волни духове
към текста >>
52.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
(Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали
дъжд
си оставят леглата и правят бани.Всяка дума има енергия.
Това ще го опитате всички. Някой път ще дойдат тези тежести в сърцето ти. От черната ложа идат и ви кажат: „Изповед на вас не ви трябва. И без баня може". Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им?
(Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали
дъжд
си оставят леглата и правят бани.Всяка дума има енергия.
Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример. Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си. След това отива на нивата не може да пее.
към текста >>
Дъждът
от метеори, това са изгорели планети, които са изгубили пътя си.
Трябва да слушаш не хората, а живата природа. Бога, значи трябва да слушаш, а не хората. Ако ти говори човек, добре, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш. Но природата трябва да се слуша. Ако не слушаш ще бъдеш като едно животно, което си е изгубило пътя и ще се загуби някъде.
Дъждът
от метеори, това са изгорели планети, които са изгубили пътя си.
Всички те са осъдени на смърт. Те се обръщат на прах и падат навсякъде в пространството, и изчезват. На онези, които не слушат такава е заплатата. Някои от тях се покайват, някои се разсипват. Ако слушате природата във вашия ум ще има стабилност, ще знаете, че това е така, а не другояче.Вие ликвидирате кармата си, знайте, че вие сте в последната фаза на вашата карма.
към текста >>
53.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с
дъжд
и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал.
Спомен на Борис Николов "Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съвет по случа й Празника на пролетта - 1970 година "Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил.
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с
дъжд
и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал.
Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето.
към текста >>
54.
Учителя дава песента (упражнение) 'Ходи-ходи'
, 23.04.1924 г.
Капките
дъждовни
също тъй поднасятизобилна влага – струя на живота.
Учителя дава упражнението "Ходи-ходи" в беседата "Точилото и ножът" от Общ Окултен клас провеждан всяка сряда в продължение на 22 години. Текстът на втори куплет е от Стоянка Илиева. Ходи, ходи Ходи, ходи, ходи, за водата ходисутринната роса, през речица бистра, по пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, 2за цветенца мили – нейните дечица.
Капките
дъждовни
също тъй поднасятизобилна влага – струя на живота.
Никнат семенцата, пъпки се разтварят, плодове узряват. 2Всичко се събужда – мощна е водата. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Прикачени файлове p2006-67.pdf 113,28K
към текста >>
55.
Учителя присъства на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли
, 6.07.1924 г.
Те ще започнат приготовление, проветряване - значи ще има вятър; после миене - значи ще вали
дъжд
.
Това ще им пишете. Пък, когато дойде времето, каквото и да е, ние ще идем. Ще кажем - ще го направим. Буря, каквото и да е - ще бъде. От човешко гледище, ако кажем, че ще идем на екскурзия, в силите на природата ще се яви една реакция.
Те ще започнат приготовление, проветряване - значи ще има вятър; после миене - значи ще вали
дъжд
.
И друго: нашият календар не съвпада с техния. Та, може би, когато ние тръгнем на път, тогава те да чистят. Но вие ще представите събора в неговата най-скромна форма, няма да ги подмамвате, да кажете 100% ще има печалба. Ще им кажете: може да е 1%, най-много до 5% ще имаме резултати. Това са хората, които с малко се задоволяват и те са работните хора.
към текста >>
56.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Почна да ръми ситен
дъжд
, който после престана.
Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
Почна да ръми ситен
дъжд
, който после престана.
Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
към текста >>
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и
дъжда
все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и
дъжда
все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала.
към текста >>
57.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Почна да ръми ситен
дъжд
, който после престана.
Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
Почна да ръми ситен
дъжд
, който после престана.
Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
към текста >>
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и
дъжда
все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и
дъжда
все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала.
към текста >>
58.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Почна да ръми ситен
дъжд
, който после престана.
Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
Почна да ръми ситен
дъжд
, който после престана.
Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
към текста >>
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и
дъжда
все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и
дъжда
все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала.
към текста >>
59.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Под изобилния
дъжд
слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си.
Под изобилния
дъжд
слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
към текста >>
Я кажи окъпа ли и тебе
дъжда
?
Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей!
Я кажи окъпа ли и тебе
дъжда
?
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката.
към текста >>
Студен вятър докара
дъжд
, дребен, тих, непрекъсващ.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли.
Студен вятър докара
дъжд
, дребен, тих, непрекъсващ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
към текста >>
Дъждът
пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Дъждът
пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
към текста >>
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от
дъжда
по всички правила, сериозни и навъсени.
Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от
дъжда
по всички правила, сериозни и навъсени.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
към текста >>
Но
дъждът
не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
Но
дъждът
не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
към текста >>
От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов
дъжд
обилно ни залива.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести.
От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов
дъжд
обилно ни залива.
Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва!
към текста >>
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати
дъжда
, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва! На Молитва! - се обаждат тук-таме кротки и сериозни гласове. - На Молитва!
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати
дъжда
, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
към текста >>
В бурната, мъглива и
дъждовна
нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час.
В бурната, мъглива и
дъждовна
нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват.
към текста >>
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...
Дъждът
престана.
Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър.
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...
Дъждът
престана.
Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава.
към текста >>
Няма следа от мъгли, студ и
дъжд
.
Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се.
Няма следа от мъгли, студ и
дъжд
.
Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето.
към текста >>
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г.
към текста >>
60.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Под изобилния
дъжд
слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си.
Под изобилния
дъжд
слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
към текста >>
Я кажи окъпа ли и тебе
дъжда
?
Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей!
Я кажи окъпа ли и тебе
дъжда
?
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката.
към текста >>
Студен вятър докара
дъжд
, дребен, тих, непрекъсващ.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли.
Студен вятър докара
дъжд
, дребен, тих, непрекъсващ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
към текста >>
Дъждът
пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Дъждът
пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
към текста >>
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от
дъжда
по всички правила, сериозни и навъсени.
Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от
дъжда
по всички правила, сериозни и навъсени.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
към текста >>
Но
дъждът
не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
Но
дъждът
не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
към текста >>
От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов
дъжд
обилно ни залива.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести.
От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов
дъжд
обилно ни залива.
Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва!
към текста >>
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати
дъжда
, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва! На Молитва! - се обаждат тук-таме кротки и сериозни гласове. - На Молитва!
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати
дъжда
, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
към текста >>
В бурната, мъглива и
дъждовна
нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час.
В бурната, мъглива и
дъждовна
нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват.
към текста >>
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...
Дъждът
престана.
Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър.
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...
Дъждът
престана.
Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава.
към текста >>
Няма следа от мъгли, студ и
дъжд
.
Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се.
Няма следа от мъгли, студ и
дъжд
.
Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето.
към текста >>
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г.
към текста >>
61.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Под изобилния
дъжд
слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си.
Под изобилния
дъжд
слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
към текста >>
Я кажи окъпа ли и тебе
дъжда
?
Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей!
Я кажи окъпа ли и тебе
дъжда
?
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката.
към текста >>
Студен вятър докара
дъжд
, дребен, тих, непрекъсващ.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли.
Студен вятър докара
дъжд
, дребен, тих, непрекъсващ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
към текста >>
Дъждът
пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Дъждът
пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
към текста >>
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от
дъжда
по всички правила, сериозни и навъсени.
Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от
дъжда
по всички правила, сериозни и навъсени.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
към текста >>
Но
дъждът
не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
Но
дъждът
не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
към текста >>
От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов
дъжд
обилно ни залива.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести.
От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов
дъжд
обилно ни залива.
Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва!
към текста >>
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати
дъжда
, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва! На Молитва! - се обаждат тук-таме кротки и сериозни гласове. - На Молитва!
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати
дъжда
, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
към текста >>
В бурната, мъглива и
дъждовна
нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час.
В бурната, мъглива и
дъждовна
нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват.
към текста >>
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...
Дъждът
престана.
Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър.
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...
Дъждът
престана.
Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава.
към текста >>
Няма следа от мъгли, студ и
дъжд
.
Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се.
Няма следа от мъгли, студ и
дъжд
.
Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето.
към текста >>
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г.
към текста >>
62.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Под изобилния
дъжд
слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] (Не отделни групи, а всички - с Него)Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си.
Под изобилния
дъжд
слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний.
Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
към текста >>
Я кажи окъпа ли и тебе
дъжда
?
Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей!
Я кажи окъпа ли и тебе
дъжда
?
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката.
към текста >>
Студен вятър докара
дъжд
, дребен, тих, непрекъсващ.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли.
Студен вятър докара
дъжд
, дребен, тих, непрекъсващ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
към текста >>
Дъждът
пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Дъждът
пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
към текста >>
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от
дъжда
по всички правила, сериозни и навъсени.
Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от
дъжда
по всички правила, сериозни и навъсени.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
към текста >>
Но
дъждът
не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
Но
дъждът
не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
към текста >>
От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов
дъжд
обилно ни залива.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести.
От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов
дъжд
обилно ни залива.
Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва!
към текста >>
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати
дъжда
, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва! На Молитва! - се обаждат тук-таме кротки и сериозни гласове. - На Молитва!
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати
дъжда
, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
към текста >>
В бурната, мъглива и
дъждовна
нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.Среднощен час.
В бурната, мъглива и
дъждовна
нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват.
към текста >>
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...
Дъждът
престана.
Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър.
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...
Дъждът
престана.
Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава.
към текста >>
Няма следа от мъгли, студ и
дъжд
.
Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се.
Няма следа от мъгли, студ и
дъжд
.
Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето.
към текста >>
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на
дъжд
и на сняг.
Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г.
към текста >>
63.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
На един брат дадох едно старо палто при
дъжд
.
Това е постоянна борба на духа с материята, тя съществува и духа трябва да се повдигне. Възгледите на хората се различават. Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен характер и се явяват противоречията в живота.В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото. Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да се благославяло. Аз не обичам да давам стари дрехи.
На един брат дадох едно старо палто при
дъжд
.
Той не ми го повърна. Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи. Това непослушание завлече неговите дрехи. Моите скрито взети сандали, завлякоха му новите дрехи комплект посред бял ден от палатката в „Баучер". Това не е толкова неморално, че ги е взел, но непослушанието му.Ако ли дадете обещание, трябва да го изпълните заради Бога, да не се охули името му, името Божие.
към текста >>
64.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
32 - „Даде им град вместо
дъжд
и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години.
Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш - това е праведния, а който слиза надолу - това е грешния. Кое е по добро: да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в (живота) света.Ст.
32 - „Даде им град вместо
дъжд
и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години.
Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята; конника - в коня; търговеца в кесията и т.н. Бута все в слабите места, за да оправи хората. Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по душа.Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя. Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата - праведните ще управляват.Този псалом засега и политически работи. Сега ще прочетем и 125 псалом.
към текста >>
Време: добро, облачно,
дъжд
, хубаво, вятър, буря и т.
В третите 3 месеца - 3-та серия. В четвъртите 3 месеца - 4-та серия.Което намерите, което ви обърне внимание, от всяка беседа най-важното, ще написвате в една тетрадка, тъй чистичко, хубаво, красиво. Всеки ден ще се чете. Начало новолунието сега - от сряда, 10 того. В специална тетрадка (отделна от тая за извадките от беседите) ще отбелязвате времето: сутрин, обед, вечер - всеки ден когато сте чели.
Време: добро, облачно,
дъжд
, хубаво, вятър, буря и т.
н., с една-две думи. Когато четете беседата и ви дойде нещо в ума - някой проект или мисъл - ще отбележите в тетрадката с извадките от беседите.Ще изпълните точно закона за десятъка. Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа. Това само Бог може да стори.
към текста >>
Работите двама, орете, сеете, завършите вашата работа, но после ви трябва
дъжд
.
Когато четете беседата и ви дойде нещо в ума - някой проект или мисъл - ще отбележите в тетрадката с извадките от беседите.Ще изпълните точно закона за десятъка. Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа. Това само Бог може да стори. Вие служете на Господа, а оставете и той ще оправи вашите работи!
Работите двама, орете, сеете, завършите вашата работа, но после ви трябва
дъжд
.
Можете да работите колкото искате, но ако другият фактор, Господ, не вземе участие, труда ви е загубен. Търговец сте - също. Ако спазвате правилото, аз ще ви помогна, но ако не го спазвате, благословение няма да имате. Абсолютно искрени, чисти. Извинения не приемаме.
към текста >>
Ония дето ходиха на манастиря,
дъжда
ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия. Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни.
Ония дето ходиха на манастиря,
дъжда
ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически характер.Работата иска абсолютна чистота. Да се не разколебаете. То е много опасно разколебанието. Без разколебание - Бог присъствува, с разколебание - Бог отсъствува! Имате пример, Петровден, екскурзията на Мусала, как с молитва се оправи времето.В България всички добри хора трябва да си насочат мислите към един център, към Бога.
към текста >>
65.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.
След третия младежки събор, част от участниците заедно с Учителя отиват на екскурзия до Рила - Мусала. За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Ангел Вълков. При Вълков има леко объркване на датите, но екскурзията е ясно описана. 1. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]Спомени на Олга Славчева Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.
2. Първите събори за новодошлитеАнгел Вълков 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория!
към текста >>
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици. 2. Първите събори за новодошлитеАнгел Вълков 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
към текста >>
Дъжд
вали.
Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд
вали.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
към текста >>
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
към текста >>
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен
дъжд
. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен
дъжд
. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>
Дрехите ни напоени от
дъжда
се вдървяват от лед. Тишина.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от
дъжда
се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци
дъжд
и струи жълто бяла мълния.
На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка!
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци
дъжд
и струи жълто бяла мълния.
За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг.
към текста >>
”
Дъждът
се пресича в сняг.
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии!
”
Дъждът
се пресича в сняг.
Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг. Я чакай да пипна! А, че това е същински сняг и то през юлий! Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай! - казва другарката ми: И тя показва ръката си.
към текста >>
Пред очите ми е само този огнен
дъжд
на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
Пред очите ми е само този огнен
дъжд
на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря.
към текста >>
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния
дъждец
, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят.
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния
дъждец
, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи.
към текста >>
Не се свършват, макар че
дъжда
отново почва да ни кръщава.
Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват.
Не се свършват, макар че
дъжда
отново почва да ни кръщава.
Към 9 ч. сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане! Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя.
към текста >>
Времето беше хубаво,
дъжд
не валя през цялото време, затова бяхме много добре.
Там пренощувахме и на другия ден аз и една група се отправихме за домовете си. Същата година -1925 на 19.август (Преображение) имаше общ събор в Търново. Бяхме поканени всички, от цяла България. Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива. Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи.
Времето беше хубаво,
дъжд
не валя през цялото време, затова бяхме много добре.
Величествена гледка представляваше съборът. Там се събраха около 1200 души. Сутрин рано в зори всички бяхме на крака. Сестрите в бели забрадки на една страна, а братята до тях на друга страна и всички изпълнявахме задружно гимнастики, които Учителят беше дал. През това време имаше дежурни братя и сестри, които приготвяха вода за чай.
към текста >>
66.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Дъжд
вали.
Втори ден - 11 юли След третия младежки събор, част от участниците заедно с Учителя отиват на екскурзия до Рила - Мусала. За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]Спомени на Олга Славчева На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд
вали.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
към текста >>
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]Спомени на Олга Славчева На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]
към текста >>
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
към текста >>
Дъжд
вали.
Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд
вали.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
към текста >>
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
към текста >>
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен
дъжд
. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен
дъжд
. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>
Дрехите ни напоени от
дъжда
се вдървяват от лед. Тишина.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от
дъжда
се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци
дъжд
и струи жълто бяла мълния.
На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка!
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци
дъжд
и струи жълто бяла мълния.
За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг.
към текста >>
”
Дъждът
се пресича в сняг.
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии!
”
Дъждът
се пресича в сняг.
Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг. Я чакай да пипна! А, че това е същински сняг и то през юлий! Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай! - казва другарката ми: И тя показва ръката си.
към текста >>
Пред очите ми е само този огнен
дъжд
на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
Пред очите ми е само този огнен
дъжд
на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря.
към текста >>
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния
дъждец
, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят.
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния
дъждец
, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи.
към текста >>
Не се свършват, макар че
дъжда
отново почва да ни кръщава.
Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват.
Не се свършват, макар че
дъжда
отново почва да ни кръщава.
Към 9 ч. сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане! Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя.
към текста >>
67.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
към текста >>
Дъжд
вали.
Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд
вали.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
към текста >>
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
към текста >>
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен
дъжд
. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен
дъжд
. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>
Дрехите ни напоени от
дъжда
се вдървяват от лед. Тишина.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от
дъжда
се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци
дъжд
и струи жълто бяла мълния.
На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка!
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци
дъжд
и струи жълто бяла мълния.
За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг.
към текста >>
”
Дъждът
се пресича в сняг.
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии!
”
Дъждът
се пресича в сняг.
Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг. Я чакай да пипна! А, че това е същински сняг и то през юлий! Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай! - казва другарката ми: И тя показва ръката си.
към текста >>
Пред очите ми е само този огнен
дъжд
на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
Пред очите ми е само този огнен
дъжд
на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря.
към текста >>
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния
дъждец
, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят.
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния
дъждец
, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи.
към текста >>
Не се свършват, макар че
дъжда
отново почва да ни кръщава.
Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват.
Не се свършват, макар че
дъжда
отново почва да ни кръщава.
Към 9 ч. сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане! Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя.
към текста >>
68.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
И 3-4-5 дни все вали
дъжд
и ни мокри.
От сега - на Бога. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава.
И 3-4-5 дни все вали
дъжд
и ни мокри.
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес.
към текста >>
Седмица вали
дъжд
.
Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
Седмица вали
дъжд
.
При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък".
към текста >>
Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на
дъжда
и на мъглите горе в планината.
След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете.
Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на
дъжда
и на мъглите горе в планината.
Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше.
към текста >>
В тези години обикновено времето беше много лошо - мъгли,
дъждове
и студове.
Беседата „Малкият стрък" е държана от Учителя на 13 юли 1925 г. и е напечатана в томчето „Петимата братя", стр. 214. През 1922 г., 1924 г. и 1925 г. излизахме редовно на Мусала.
В тези години обикновено времето беше много лошо - мъгли,
дъждове
и студове.
Но понякога времето беше и хубаво. Туй лошото време беше изпитание за учениците. Учителят ни обучаваше да не се плашим от природата както и да не се страхуваме от лошото време. Затуй времето бе лошо и ние издържахме. Но имахме и хубави години.
към текста >>
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя. Изгревът - Том 3 7. МАЛКИЯТ СТРЪКБОРИС НИКОЛОВ 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни
дъждове
, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
към текста >>
Дъжд
вали.
Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
Дъжд
вали.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
към текста >>
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света.
Повечето си оставаме отвън на
дъжда
заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
към текста >>
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен
дъжд
. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен
дъжд
. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>
Дрехите ни напоени от
дъжда
се вдървяват от лед. Тишина.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от
дъжда
се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци
дъжд
и струи жълто бяла мълния.
На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка!
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци
дъжд
и струи жълто бяла мълния.
За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг.
към текста >>
”
Дъждът
се пресича в сняг.
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии!
”
Дъждът
се пресича в сняг.
Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг. Я чакай да пипна! А, че това е същински сняг и то през юлий! Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай! - казва другарката ми: И тя показва ръката си.
към текста >>
Пред очите ми е само този огнен
дъжд
на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
Пред очите ми е само този огнен
дъжд
на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря.
към текста >>
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния
дъждец
, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят.
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния
дъждец
, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи.
към текста >>
Не се свършват, макар че
дъжда
отново почва да ни кръщава.
Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват.
Не се свършват, макар че
дъжда
отново почва да ни кръщава.
Към 9 ч. сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане! Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя.
към текста >>
69.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.
, 23.08.1925 г.
Времето беше хубаво,
дъжд
не валя през цялото време, затова бяхме много добре.
Там пренощувахме и на другия ден аз и една група се отправихме за домовете си. Същата година -1925 на 19.август (Преображение) имаше общ събор в Търново. Бяхме поканени всички, от цяла България. Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива. Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи.
Времето беше хубаво,
дъжд
не валя през цялото време, затова бяхме много добре.
Величествена гледка представляваше съборът. Там се събраха около 1200 души. Сутрин рано в зори всички бяхме на крака. Сестрите в бели забрадки на една страна, а братята до тях на друга страна и всички изпълнявахме задружно гимнастики, които Учителят беше дал. През това време имаше дежурни братя и сестри, които приготвяха вода за чай.
към текста >>
70.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
В навечерието валя проливен
дъжд
, толкова, че улиците се разкаляха, нагизна земята, лъснаха се мътни локви по пътища и дворове.
Екскурзията е описана в спомените на Олга Славчева. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша] От вчера, па и завчера, вече се говореше, че на този ден ще посетим Витоша.
В навечерието валя проливен
дъжд
, толкова, че улиците се разкаляха, нагизна земята, лъснаха се мътни локви по пътища и дворове.
После задуха студен вятър. Витоша се не види от гъсти черни облаци и мъгли. Но тия прегради са нищо за нас, ние знаем, че зад тях се крие обичната планина. Обличаме се здравата, разбира се, с нея шега не бива, па и ноемврий е.Сборен пункт чак в Драгалевци. Дочакваме се тук.
към текста >>
71.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Макар, че понякога тя ни брули с град,
дъжд
, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят.
[бивака Ел-Ше-дар] И миналата година на този ден бяхме горе. О, колко се радвам, че ще идем на Витоша! Та кой не иска да забогатее, кой? Кой не иска да пие небесна амброзия, която дава стократни сили и окриля духа!
Макар, че понякога тя ни брули с град,
дъжд
, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят.
Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой. Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл. Снегът омекнал под нозете ни. Небето ясно - чисто. Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице.
към текста >>
72.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Рошавите облаци се събират по-нагъсто и заръсват
дъжд
.
Бихме ли могли ние сами да налучкаме тия Врата към планинското сърце и подобно днес да се насладим от това неземно щастие! Каква е тази магическа пръчица, що Той има, кой му я даде и на каква цена? - Отвори се Сезам! Много пъти запъхтени сме почивали тук, но Сезам мълчи и не открехва своите отвеки заключени двери.- Отвори се, Сезам! Тя днес се отвори, но кой й повели?
Рошавите облаци се събират по-нагъсто и заръсват
дъжд
.
Задуха вятър. Капките се обръщат в град. След миг- слънцето пак изгря и подобно дим изчезнаха плачливите облаци.Връщаме се. На огнището заварваме достатъчно вряла вода за чай. Пием, пеем и се веселим.
към текста >>
Придружава ни ситен
дъжд
.
Капките се обръщат в град. След миг- слънцето пак изгря и подобно дим изчезнаха плачливите облаци.Връщаме се. На огнището заварваме достатъчно вряла вода за чай. Пием, пеем и се веселим. От всички кътища на планината ечи песен.Слизаме.
Придружава ни ситен
дъжд
.
Измокри ни до кости. Но кого е еня - песните стават по-ритмични и по-бодри. В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад. Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение.
към текста >>
Неговите сълзи - росен
дъждец
и моите сълзи, стават много сълзи.
Има сълзи и сълзи. Някои престават да течат при хубава гледка, при зрял плод, при сладка дума, но някои не, никак не престават от нищо. Нито нощта ги успокоява, нито утрото ги разведрява.Така тръгвам към Витоша. В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг. Небето се нахмурило и то като мене.
Неговите сълзи - росен
дъждец
и моите сълзи, стават много сълзи.
Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”. По пътя съвсем се разсъмна. Полупразната басмена торбица нанизана на ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка.Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя, живот.
към текста >>
Дъждът
не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят.
Някои престават да течат при хубава гледка, при зрял плод, при сладка дума, но някои не, никак не престават от нищо. Нито нощта ги успокоява, нито утрото ги разведрява.Така тръгвам към Витоша. В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг. Небето се нахмурило и то като мене. Неговите сълзи - росен дъждец и моите сълзи, стават много сълзи.
Дъждът
не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят.
Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”. По пътя съвсем се разсъмна. Полупразната басмена торбица нанизана на ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка.Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя, живот. Сякаш природата разгърнала майчински ръце и ме прегръща и гали, гали...Ето ме на Ел-ше-дар.
към текста >>
Дъждът
все ромони.
Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”. По пътя съвсем се разсъмна. Полупразната басмена торбица нанизана на ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка.Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя, живот. Сякаш природата разгърнала майчински ръце и ме прегръща и гали, гали...Ето ме на Ел-ше-дар.
Дъждът
все ромони.
Доле в колибата пуши. Влизам вътре, пълно с хора - обиколили огъня. Учителят е там - погледна ме особено. До него седи художницата Цветана Гатева. Тя веднага скочи и ми отстъпи местото си... Сядам.
към текста >>
Може би там те станаха целебни и тайно се превърнаха в брилянти и скрито ги остави в духовната ми съкровищница.
Дъждът
престана.
Той простря ръка и ги взе; залъче по залъче той ги изяде - моята мъка, моят хлебец и крушка. Той друго не яде през деня; не. Моята мъка се вдигна високо, изчезна, разпръсна се, както невидимо се разпилява облак от небето. Къде отиде скръбта? Кой прибра сълзите ми в скъпоценна кутийка и не ми ги върна вече?
Може би там те станаха целебни и тайно се превърнаха в брилянти и скрито ги остави в духовната ми съкровищница.
Дъждът
престана.
На голямата роена поляна правим окръжност. Той ни ръководи - правим гимнастически упражнения. Затоплихме се. Бузите заруменяват...Той, Великият направи това. Без думи, без разпит, без обещания.
към текста >>
73.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Чумери се небето, свъсило вежди, капе
дъжд
- готви се да гръмне и тресне, готви се порой да излее.
Ветрец разлюлява горските клони и нежна песен им нашепва. Изворите бликат, птичките пеят, шумолят нежните клончета и слънцето ♦ всичко облива с обич. Глухарчета, жълтурчета - хванали се ръка за ръка и танцуват из ливадите.Но, природата си има свои изненади. Изведнъж се смрачава небето. Гъсти мъгли като космати чудовища излизат из скалите, вихрено се понасят, пресрещат се, сгъстяват се в тесни редици и връхлитат към нас. Облаци.
Чумери се небето, свъсило вежди, капе
дъжд
- готви се да гръмне и тресне, готви се порой да излее.
Всички чакаме. Не закъснява първият удар. Страшен гръм разтърсва небето и земята. Молния разцепи въздуха и почва да вали проливен дъжд. Слънцето се скрива в тъмни бездни - в дън земя, като че не е и било.Никой не бяга, никой не търси заслон. Напротив.
към текста >>
Молния разцепи въздуха и почва да вали проливен
дъжд
.
Гъсти мъгли като космати чудовища излизат из скалите, вихрено се понасят, пресрещат се, сгъстяват се в тесни редици и връхлитат към нас. Облаци. Чумери се небето, свъсило вежди, капе дъжд - готви се да гръмне и тресне, готви се порой да излее. Всички чакаме. Не закъснява първият удар. Страшен гръм разтърсва небето и земята.
Молния разцепи въздуха и почва да вали проливен
дъжд
.
Слънцето се скрива в тъмни бездни - в дън земя, като че не е и било.Никой не бяга, никой не търси заслон. Напротив. „Майският дъжд е цяла благодат, казва Учителят - трябва да платите, казва, за такава чест.”До кости сме мокри. Излива се на потоци дъжд от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе...Изведнъж престана. Раздигаха се мъгли. Блесна слънцето.
към текста >>
„Майският
дъжд
е цяла благодат, казва Учителят - трябва да платите, казва, за такава чест.”До кости сме мокри.
Всички чакаме. Не закъснява първият удар. Страшен гръм разтърсва небето и земята. Молния разцепи въздуха и почва да вали проливен дъжд. Слънцето се скрива в тъмни бездни - в дън земя, като че не е и било.Никой не бяга, никой не търси заслон. Напротив.
„Майският
дъжд
е цяла благодат, казва Учителят - трябва да платите, казва, за такава чест.”До кости сме мокри.
Излива се на потоци дъжд от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе...Изведнъж престана. Раздигаха се мъгли. Блесна слънцето. Завчас изсуши дрехите по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва. Вдигна се пара от нас; стана ни дваж по-хубаво.
към текста >>
Излива се на потоци
дъжд
от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе...Изведнъж престана.
Не закъснява първият удар. Страшен гръм разтърсва небето и земята. Молния разцепи въздуха и почва да вали проливен дъжд. Слънцето се скрива в тъмни бездни - в дън земя, като че не е и било.Никой не бяга, никой не търси заслон. Напротив. „Майският дъжд е цяла благодат, казва Учителят - трябва да платите, казва, за такава чест.”До кости сме мокри.
Излива се на потоци
дъжд
от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе...Изведнъж престана.
Раздигаха се мъгли. Блесна слънцето. Завчас изсуши дрехите по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва. Вдигна се пара от нас; стана ни дваж по-хубаво. Всичко заблестява с още по-голяма красота и свежест след това.Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм.Изкачваме се на самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания на прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме.
към текста >>
Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен
дъжд
.
Слънцето пък сега, се чуди как да ни зарадва. След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава. Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас. Тъмни гиганти по нечий магически знак се събират и заканително си шушнат. Закапват редки едри капки.
Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен
дъжд
.
Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души.
към текста >>
Дрехите увиснали тежки от
дъжда
; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели.
Закапват редки едри капки. Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен дъжд. Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода.
Дрехите увиснали тежки от
дъжда
; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели.
Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда. Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим.
към текста >>
Отиде си
дъжда
.
Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души.
Отиде си
дъжда
.
Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме.
към текста >>
Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре,
дъждо
.
Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда. Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост!
Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре,
дъждо
.
Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна.
към текста >>
Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на
дъжда
, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа.
Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме.
Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на
дъжда
, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа.
То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша. Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.18.
към текста >>
То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният
дъжд
се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от
дъжда
гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна.
Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа.
То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният
дъжд
се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от
дъжда
гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна.
Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша. Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
към текста >>
74.
Учителя присъства на събиране на духовната група от ученици на Изгрева
, 4.07.1926 г.
Сега малцина от вас има, които могат да предсказват какво ще бъде времето идната неделя: слънчево или
дъждовно
.
Някой път времето е хубаво; аз се екипирам хубаво. Не искам да изменя реда на нещата в Природата, ще изразходвам много енергия. Знам, че ще е студено, и вземам вълнени чорапи. Всичко това аз го знам, но не се противопоставям. Всичко е за добро.
Сега малцина от вас има, които могат да предсказват какво ще бъде времето идната неделя: слънчево или
дъждовно
.
Ако нашата мисъл е интензивна, ако всички, които отиват на Мусалла, насочват мисълта си, можем да отбием едно отрицателно течение. Но работа се иска, колективен труд се иска. А пък ако един мисли едно, а друг – друго, освен че няма да се оправи времето, но ще се влоши. Станете сега! Ще произнесем тихо:
към текста >>
Времето в началото на събранието беше
дъждовно
, но стана смяна.
Ще произнесем тихо: “В безграничната Божия Любов има радост и веселие за всички души“. Три пъти тихо произнесохме тази формула полугласно. Учителя беше обърнат на юг, а ние – към него. Часът е 6.30 .
Времето в началото на събранието беше
дъждовно
, но стана смяна.
Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 73. Спирайте се върху общите принципи
към текста >>
75.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
До вчера
дъжд
, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Първи ден - 10 юли За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Конкретно за първия ден: Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
До вчера
дъжд
, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара. ... Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме.
към текста >>
До вчера
дъжд
, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
До вчера
дъжд
, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна.
към текста >>
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от
дъжда
реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от
дъжда
реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език.
към текста >>
От силните
дъждове
посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните
дъждове
посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
към текста >>
Заросява
дъжд
.
Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Заросява
дъжд
.
Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара.
към текста >>
Милите
дъждовни
капки!
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Милите
дъждовни
капки!
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини.
към текста >>
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от
дъжда
, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от
дъжда
, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
към текста >>
Учителят казва, че този
дъжд
е много полезен.
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи!
Учителят казва, че този
дъжд
е много полезен.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
към текста >>
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен
дъжд
, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен
дъжд
, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
към текста >>
Въпреки проливния
дъжд
Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели.
Въпреки проливния
дъжд
Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц. Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем.
към текста >>
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си,
дъждо
!
Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си,
дъждо
!
Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
към текста >>
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.
Дъждът
пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара.
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.
Дъждът
пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. Тъй е приятно! Неизразимо приятна е тази водна баня!
към текста >>
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с
дъжда
и падат върху цветята.
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с
дъжда
и падат върху цветята.
Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд.
към текста >>
Няма облаци, няма мъгли - няма
дъжд
.
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно.
Няма облаци, няма мъгли - няма
дъжд
.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София!
към текста >>
Провисналите ни от
дъжда
дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление.
Провисналите ни от
дъжда
дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
към текста >>
76.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Заросява
дъжд
.
Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Заросява
дъжд
.
Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие. ...
към текста >>
Милите
дъждовни
капки!
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Милите
дъждовни
капки!
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
към текста >>
До вчера
дъжд
, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
До вчера
дъжд
, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна.
към текста >>
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от
дъжда
реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от
дъжда
реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език.
към текста >>
От силните
дъждове
посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните
дъждове
посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
към текста >>
Заросява
дъжд
.
Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Заросява
дъжд
.
Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара.
към текста >>
Милите
дъждовни
капки!
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Милите
дъждовни
капки!
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини.
към текста >>
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от
дъжда
, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от
дъжда
, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
към текста >>
Учителят казва, че този
дъжд
е много полезен.
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи!
Учителят казва, че този
дъжд
е много полезен.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
към текста >>
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен
дъжд
, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен
дъжд
, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
към текста >>
Въпреки проливния
дъжд
Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели.
Въпреки проливния
дъжд
Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц. Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем.
към текста >>
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си,
дъждо
!
Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си,
дъждо
!
Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
към текста >>
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.
Дъждът
пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара.
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.
Дъждът
пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. Тъй е приятно! Неизразимо приятна е тази водна баня!
към текста >>
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с
дъжда
и падат върху цветята.
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с
дъжда
и падат върху цветята.
Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд.
към текста >>
Няма облаци, няма мъгли - няма
дъжд
.
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно.
Няма облаци, няма мъгли - няма
дъжд
.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София!
към текста >>
Провисналите ни от
дъжда
дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление.
Провисналите ни от
дъжда
дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
към текста >>
77.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.
Дъждът
пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак. ...
Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.
Дъждът
пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. ... С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
към текста >>
До вчера
дъжд
, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
До вчера
дъжд
, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна.
към текста >>
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от
дъжда
реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от
дъжда
реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език.
към текста >>
От силните
дъждове
посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните
дъждове
посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
към текста >>
Заросява
дъжд
.
Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Заросява
дъжд
.
Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара.
към текста >>
Милите
дъждовни
капки!
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Милите
дъждовни
капки!
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини.
към текста >>
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от
дъжда
, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от
дъжда
, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
към текста >>
Учителят казва, че този
дъжд
е много полезен.
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи!
Учителят казва, че този
дъжд
е много полезен.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
към текста >>
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен
дъжд
, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”.
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен
дъжд
, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
към текста >>
Въпреки проливния
дъжд
Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво! Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели.
Въпреки проливния
дъжд
Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц. Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо! Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем.
към текста >>
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си,
дъждо
!
Но що ни е грижа! Ние си пеем и така устояваме на природните стихии. Никога друг път като че ли не сме се чувствували тъй бодри и весели. Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения. В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра на тайнствен магически танц.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си,
дъждо
!
Вече не ни е страх от тебе! И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
към текста >>
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.
Дъждът
пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара.
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.
Дъждът
пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. Тъй е приятно! Неизразимо приятна е тази водна баня!
към текста >>
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с
дъжда
и падат върху цветята.
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с
дъжда
и падат върху цветята.
Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд.
към текста >>
Няма облаци, няма мъгли - няма
дъжд
.
Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно.
Няма облаци, няма мъгли - няма
дъжд
.
Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София!
към текста >>
Провисналите ни от
дъжда
дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление.
Провисналите ни от
дъжда
дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
към текста >>
78.
Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'
, 08.1926 г.
Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали
дъжд
.
А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам. Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една рамка и една поставка, на която сложиха един стол, за да седне Учителят и една катедра, от която да може да държи Учителя своята беседа.
Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали
дъжд
.
Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха на земята и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
към текста >>
79.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали
дъжд
.
А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам. Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една рамка и една поставка, на която сложиха един стол, за да седне Учителят и една катедра, от която да може да държи Учителя своята беседа.
Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали
дъжд
.
Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха на земята и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
към текста >>
Времето било лошо, непрекъснато валяло
дъжд
и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена. През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му.
Времето било лошо, непрекъснато валяло
дъжд
и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
От 23 август до 29 август 1925 г. съборът бе в Търново. През 1926 г. съборът се е състоял свободно от 22 до 29 август, но не е имало много хора, защото още не е било уредено на Изгрева. Той се е състоял на поляната.
към текста >>
Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя
дъжд
и сняг.
Като се събрахме всички дойде принц Кирил да се извини за катастрофата. Тя била станала поради пиянство на някого от компанията му. Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста. Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано.
Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя
дъжд
и сняг.
Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата.
към текста >>
През това време имаше
дъжд
, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата.
През това време имаше
дъжд
, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага. През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
към текста >>
80.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Природата грабна китка босилек, топна я в
дъждовните
облаци и напръска земята.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
Природата грабна китка босилек, топна я в
дъждовните
облаци и напръска земята.
Още към Витоша вече сме мокри до кости и нозете ни гмичкат във вода. Но, ще се върви; това е нейното благословение. Напразно издигаме поглед към небето да зърнем поне една звездичка. То е тъмно и мрачно, и мъгли гъсто ни притискат с мокро крило.Четири часа е, а до съмване има още време. Нищо се не види от мъгли и дъжд.
към текста >>
Нищо се не види от мъгли и
дъжд
.
Природата грабна китка босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята. Още към Витоша вече сме мокри до кости и нозете ни гмичкат във вода. Но, ще се върви; това е нейното благословение. Напразно издигаме поглед към небето да зърнем поне една звездичка. То е тъмно и мрачно, и мъгли гъсто ни притискат с мокро крило.Четири часа е, а до съмване има още време.
Нищо се не види от мъгли и
дъжд
.
Стотина на брой ние се точим към планината с невесели чувства. Сега ли намери да вали? Да бе почакало да се качим поне, че да прави каквото иска, пък то още от вратата ни почна.Напразно и към изток взираме поглед да се появи златна черта и раздели денят от нощта; напразно към върха поглеждаме да съзрем поне върху него розови следи, макар и от далечен, и скрит зад облаци изгрев. Невесели крачим напред, настръхнали от студ. Учителят е с нас.
към текста >>
Дъждът
се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде.
Кокетен е Априлий, знае, че иде вече пролет, но пак си купил нов снежен калпак. Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене.
Дъждът
се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде.
Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките.
към текста >>
Вятърът преби
дъждовните
капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали.
Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене. Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде.
Вятърът преби
дъждовните
капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали.
Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките. Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега?
към текста >>
Учителят видя изсмуканите ни от
дъжда
лица, синкавата ни бледност и по този начин ни извади от пагубното вцепенение.
Дори нейното мълчание бива много по-красноречива песен. Дори и общата песен, ръководена от диригент се издигна мощна, а след туй спотаи, обхваната от мишците на величествения и необхватен планински простор.- Гимнастика! , изкомандва Учителят. Свити до огнището станахме да се наредим. Първом се дават маршировки напред и назад, съпроводени с движения на ръцете горе, доле, вляво, вдясно.
Учителят видя изсмуканите ни от
дъжда
лица, синкавата ни бледност и по този начин ни извади от пагубното вцепенение.
И чудо! Тъй се затоплихме, тъй окрилени се чувствуваме, че липсата на слънце сега почти не се почувствува. На всичко отгоре и слънцето няколко пъти провря глава през облаците и ласкаво се усмихна, като че искаше да каже: - Опитайте сами, все аз ли да ви топля? По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете.Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни. Понякога протяга ръце към запалените главни и ги потрива от приятната топлина.
към текста >>
Няма вятър, нито
дъжд
.
Мъглите се стопяват. Селото и градът вече добре се провиждат. Не само късчета, но цели огромни пространства от синя коприна се разкриха над нас; ето и цели светлосини разгънати бали, тук там изпъстрени с бели облачни цветя.Ех, това се казва Благовещение, а не туй тази сутрин! Стягаме се за път. Раницата почти празна е вече на гърба и гегата в ръката.
Няма вятър, нито
дъжд
.
Има само слънце, небе и сняг. Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома. Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила.Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли.Слизаме.
към текста >>
81.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Ако тоя свещеник е благочестив и се моли три пъти на ден заради хората, то с неговите молитви
дъжда
навреме ще дойде.
средства, а и всеки трябва да даде пример на ръководство, за да се подкрепи главния ръководител. Кой е по-усърден? Един католически свещенник ли, който се моли три пъти на ден или онзи человек, който излиза сутрин и след два часа се върне, на обед пак излезе и след време се върне, и вечер същото прави - каква е разликата между двамата? Тоя човек, Иван да кажем, е ходил три пъти да оре на нивите на три вдовици. Каква е разликата?
Ако тоя свещеник е благочестив и се моли три пъти на ден заради хората, то с неговите молитви
дъжда
навреме ще дойде.
И всичко Бог дава общо на хората, и онзи човек също какво добро е направил? - Вдовиците знаят.Та казвам, и вие жертва ще правите от усилията на духът, който имате в себе си. Не да бъдете видян от хората, а само от Бога. Ако един ръководител има две спирачки, как ще върви? Казвам му: Дигни спирачката!
към текста >>
И като се назначи у нас една екскурзия отменение вече не може да има:
дъжд
, вятър, нищо не трябва да пречи - слабите ще се раздрусат.
Ние не говорим за техните телеса, те не ни интересуват.В тайно работите ще вървят по-добре, отколкото открито и шумно да се работи. Вие се боите, че някои страдат - без смущение на духа ви - това е волята Божия.В материалния живот, как се поддържа горението - натрупате дърва повече. И в умствения свят имате много мисли, но една трябва да бъде съществената, а другите нека стоят в резерв. С тая, едната мисъл само ще изпълните волята Божия. Учен човек е този, който изпълнява волята Божия.
И като се назначи у нас една екскурзия отменение вече не може да има:
дъжд
, вятър, нищо не трябва да пречи - слабите ще се раздрусат.
И селяните около ни се чудят, че никой не се е разболял, чудят се на тая ни смелост. Досега от екскурзии не сме имали нито болен. Природата към слабите, страхливите е взискателна, а към смелите е нежна, мила и им дава съдействието си за добър резултат. Та и вие сега каквото решите, изпълнете го. Бог прати Мойсей при фараона, но ожесточи сърцето му.
към текста >>
82.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен
дъжд
.Почиваме на „Зеленка”.
Цялата долина се къпе в море от розова светлина. Ония немирници облаци, наистина ни лишиха от красивия изгрев, но то богато възнагради погледа ни, като изскочи над тях и волно се понесе по начертания си път.Далече, високо са още нестопените снегове. Но до там ние няма да отидем сега, а до нашата мила гостна, при чешмичката, която вече пее всред природата, а не както преди разплакана пълзи навред по земята и не знае своя път. Но Този, който и нас създанията Божии така направлява, помогна и ней, събра водите й и в чучур ги вкара, жадни да пои, песни да пее и прославена да бъде. Наоколо и млада горица, а по-надоле са сухите дърва, които събираме за нашето огнище.На всички ни лицата озарени; като че ли сме получили някое голямо наследство и сега всинца се радваме, че сме станали богати изведнъж.
Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен
дъжд
.Почиваме на „Зеленка”.
Небето се заоблачи сякаш още не искаше да ни се усмихне. Учителят помоли поканените поети да четат своите слънчеви поеми. Значи дойде уречения час, Боже, какво ще стане сега? Сърцето ми трепери, просто ще се пръсне от вълнение.Пръв почна дядо Благо. Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето.
към текста >>
Слънцето не мръдна отгоре, като хвърляше радостни пръски, които не приличаха на никакъв
дъжд
, а някакви шеги.Колко време четох, не зная.
Аз заставам накрая и жално гледам наоколо. Сега Той ще почне да говори. Ето, отваря уста, усмихнато казва: - Но ето слънцето вече грее, а где е ....Смъртно заби сърцето ми, като чух името си. Трябва да съм побледняла. Може би щях да припадна от изненада и срам, защото макар и готова, аз се срамувам да „отварям” устата си пред такива познати, известни творци като признатата поетеса.Но, машинално измъквам прегънатата вече тетрадка и под отправения поглед на 200 души, почвам да чета.
Слънцето не мръдна отгоре, като хвърляше радостни пръски, които не приличаха на никакъв
дъжд
, а някакви шеги.Колко време четох, не зная.
Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака. Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице.
към текста >>
И ти, пътниче през вековете, ако нявга ти се случи да я прочетеш, спомни си за мен добро и кажи: „Боже, дай мир и радост на душата й”.Слизаме.Върху нас се изля проливен
дъжд
.
„Вълшебно” -викат. Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо.О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги. Колко страшно, чудно ми стана. Асавита - Духът на Емануила.
И ти, пътниче през вековете, ако нявга ти се случи да я прочетеш, спомни си за мен добро и кажи: „Боже, дай мир и радост на душата й”.Слизаме.Върху нас се изля проливен
дъжд
.
Това беше страхотна баня, която мокри до мозъка на костите ни заведе у дома. Там преоблечени и стоплени с чай ние носим насладата в душите си от чудния пролетен ден. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>
83.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Светкавици разлени в пожар, или змийски извити се леят отгоре, последвани от оглушителни, замайващи гръмотевици и проливен
дъжд
.
Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях.Снощи бе ужас. Небето се бунтуваше с небивал гняв. Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере. Сетне страшно зафучи и с двойна сила замята се и завей, сякаш земята на въздуха иска да вдигне. Мълния, гръм, трясък.
Светкавици разлени в пожар, или змийски извити се леят отгоре, последвани от оглушителни, замайващи гръмотевици и проливен
дъжд
.
Като че ли гигантско чудовище с огнедишаща димяща уста, отворило грозна паст с рев налита горката земя и иска да я глътне... Но, види се, този страшен гигант, сам получил някои невидими бодвания по хълбоците, та след като рева и блъска след няколко часа утихна, изчезна, като че ли никога не е бил.Когато подир среднощ - в 3 часа тръгнахме, небето се тъй изведрило, тъй мило ни се усмихва, сякаш да заличи снощната си дивотия. Нито следа от облак и мъгла. Звездите сияеха с празничен блясък.След снощната стихия, мислехме си, че едва ли десетина, и то най-смелите, ще тръгнат, а то какво излезе? А сега след казаната десеторка, смело може да се постави още една нула. Удивителни смелчаци.
към текста >>
Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от
дъждовете
камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма
дъжд
.
Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях.
Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от
дъждовете
камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма
дъжд
.
Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си. Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден,
към текста >>
Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на
дъжда
.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист.
Колко вкусен и ароматичен. Но този път не бе заровен в хартия, а в нова пръстена тенджера. Няколко капки лимонов сок и дървено масло я направиха още по-вкусна.Връщане - през Симеоново. Пред нас е града - огромен човешки мравуняк, който върху главите на хиляди агънца празнуваше своя празник.Небето не забрави да ни окъпе. Това е неговото тържествено чествуване.
Но събрани около милия Учител, пълни с толкоз красиви образи и преживелици в планината, не обърнахме внимание на
дъжда
.Сега у дома, пълни с блянове за Витоша, драговолно се отдаваме на съня, който е здрав, дълбок и чист.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]
към текста >>
84.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
И при
дъжд
и при буря, и при всяко време бяхме там..Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год.
В.К.: Кой бе този, който откри 7-те Рилски езера и започнахте да ходите там? Е.А.: От 1922 год. до 1929 год. ходехме на Мусала и там прекарвахме пак така без палатки, без нищо. Само с една раница и дрехите на гърба, и при различни времена.
И при
дъжд
и при буря, и при всяко време бяхме там..Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год.
И тогава брат Симеонов казва на Учителя: „Учителю, ще Ви заведа на езерата, ще Ви харесат. И тогава Учителят се съгласи и отидохме на езерата. И така ни заведе всички през 1929 год. на 7-те Рилски езера. Заедно с построяването на салона 1927 год.
към текста >>
При слънце, при
дъжд
, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг.
Ето, първият повод беше това, Пентаграма. Но тогава се опита да го даде, а после остана последен. От 1922 год. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала, В 1922 год. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време.
При слънце, при
дъжд
, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг.
Беше още същата година, когато братството летува в Горското училище в Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Тогава всички бяхме само с раници на гръб, почти без какъвто и да е екип. Прекарахме около 4-5 дни край огньове. Лагерът ни беше при най-долното езеро под Мусала и цялата нощ прекарахме край огъня.
към текста >>
Някога отивахме при
дъжд
, при вятър, при буря.
Кои насядали, кои налягали, само с дрехите на гърба си. При същите условия беше и Учителя. И Той прекарваше нощите, но Той не лягаше до огъня, а далеч настрана. Следващите години пак всяко лято отивахме на Мусала. Само, че времето се менеше.
Някога отивахме при
дъжд
, при вятър, при буря.
Качвали сме се и при сняг. Изпълни се определената програма. По този начин Учителят успя да ни освободи от страха, от лошото време. Ние прекарахме 5-6 дни на открито, само край огъня и трябваше да спазваме правилото да пием гореща вода. Всеки, който се страхуваше беше свободен да се върне.
към текста >>
85.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
И тя, като че ги викаше, защото на главата си тъмен облак е накачулила -бойния си шлем, а това е знак, че войната е обявена.За миг ведрото синьо небе изчезна и на негово място ни притисна мрачен връшник от
дъждоносни
облаци.Тръгваме от пладне.
Петровден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша] Тази екскурзия мога да я нарека „Буря”. От към Люлин - облаци, подобно вихрушка от бързоноги коне връхлетяла Витоша отвред.
И тя, като че ги викаше, защото на главата си тъмен облак е накачулила -бойния си шлем, а това е знак, че войната е обявена.За миг ведрото синьо небе изчезна и на негово място ни притисна мрачен връшник от
дъждоносни
облаци.Тръгваме от пладне.
Ще нощуваме горе, горко ни! Ето ти празна кермиджийска каруца към Драгалевци. Качваме се вътре неколцина, приветливо приети от младото кермиджийче. Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред. Когато от съжаление искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са!
към текста >>
В каручката се возехме само четирма души; покрай нас профучаха няколко автомобила с наши хора, а и пешеходци не малко минаха край нас.
Дъждът
ни заплиска още по шосето.
Ето ти празна кермиджийска каруца към Драгалевци. Качваме се вътре неколцина, приветливо приети от младото кермиджийче. Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред. Когато от съжаление искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са! ” Взимаме думите му за истина и весело запяхме, зер, нозете ни си почиваха.
В каручката се возехме само четирма души; покрай нас профучаха няколко автомобила с наши хора, а и пешеходци не малко минаха край нас.
Дъждът
ни заплиска още по шосето.
Тънките ни рокли залепнаха по нас, чадъри и мушами нямахме никакви. ,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха дрехите по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе! Мътилката се оттегли и от небето, като че и не била. Небето пак ни загледа с лазурно чисти очи, като че се извиняваше за неочакваната баня. Колко весело ни бе в каруцата!
към текста >>
,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този
дъжд
и бързо изсъхнаха дрехите по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе!
Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред. Когато от съжаление искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са! ” Взимаме думите му за истина и весело запяхме, зер, нозете ни си почиваха. В каручката се возехме само четирма души; покрай нас профучаха няколко автомобила с наши хора, а и пешеходци не малко минаха край нас.Дъждът ни заплиска още по шосето. Тънките ни рокли залепнаха по нас, чадъри и мушами нямахме никакви.
,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този
дъжд
и бързо изсъхнаха дрехите по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе!
Мътилката се оттегли и от небето, като че и не била. Небето пак ни загледа с лазурно чисти очи, като че се извиняваше за неочакваната баня. Колко весело ни бе в каруцата! Чувствувахме се особено важни, така возени да оглеждаме околността и да й се радваме. Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София.
към текста >>
Бързо се движеха облаците, което показваше, че
дъжд
няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна.
Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа. Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове.
Бързо се движеха облаците, което показваше, че
дъжд
няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна.
За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя. Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество. Но това се отнасяше само до мене. Лицата на другите показваха друго преживяване. Малко по-героично от моето...Дремещи останахме някои да „пазим” раниците, а другите, заедно с Водача изчезнаха в тъмнината.Неусетно съм заспала.
към текста >>
86.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много
дъжд
да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва.
Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи.
Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много
дъжд
да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва.
Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие. Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна.
към текста >>
Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и
дъжда
.
Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората.
Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и
дъжда
.
Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват.
към текста >>
Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.
Дъждът
се усилва.
Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда.
Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.
Дъждът
се усилва.
Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета.
към текста >>
Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.
Дъждът
на пресекулки ни проследи по целия път.
Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе.
Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.
Дъждът
на пресекулки ни проследи по целия път.
Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо.
към текста >>
Над нас в
дъжд
потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива.
Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека.
Над нас в
дъжд
потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива.
Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище.
към текста >>
Пак
дъжд
, обилно плискащ
дъжд
, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата.
Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо.
Пак
дъжд
, обилно плискащ
дъжд
, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата.
Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха. Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух.Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове. Мокрият клек най-първо се опираше, но после пламна с всички сили и разля животворна грейка.
към текста >>
То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с
дъжд
и озарявани от неговите пламъци.
Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее.
То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с
дъжд
и озарявани от неговите пламъци.
Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън.
към текста >>
Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в
дъжд
.
Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове.
Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в
дъжд
.
Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре.
към текста >>
Дъждът
сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг.
Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме.
Дъждът
сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг.
За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре. Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната.
към текста >>
Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на
дъжда
, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем.
Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре.
Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на
дъжда
, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем.
Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната. Набраният студ изчезва. Лицата се сгорещяват. От устата дъхът на бяла пара се носи из въздуха. Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха дъжда в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла хубост, която зимно време е непристъпна.
към текста >>
Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха
дъжда
в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла хубост, която зимно време е непристъпна.
Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната. Набраният студ изчезва. Лицата се сгорещяват. От устата дъхът на бяла пара се носи из въздуха.
Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха
дъжда
в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла хубост, която зимно време е непристъпна.
Пътниците, тъй извиващи, приличаха на скъпа огърлица около бялата мощна шия на Рила.Езерата, ту се мярват, ту изчезват под мъгли облаци. Вървим бавно - един зад друг. От страни - пропасти. Ето го и „Божието Око” - онова самотно красиво езеро, почти под Мусалла. Тъй го нарече Учителя преди години, тъй си му и остана името.
към текста >>
Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в
дъжд
.
Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват. Нехаят ни от влага, ни от студ. Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог.Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво!
Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в
дъжд
.
Стопи се всичкия сняг и почваме да слизаме по мътни пороища. Колко радостни се чувствувахме от тая нова баня! Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното съкровище.Хижата! Но защо ни е тя? Ние се готвим за път.
към текста >>
Казват, че големи благотворни
дъждове
са паднали по цялата страна.
Но защо ни е тя? Ние се готвим за път. Сега, наистина слизаме направо по реки и порои. Такава свежест по цялата природа! С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.Срещаме туристи.
Казват, че големи благотворни
дъждове
са паднали по цялата страна.
Сега цялата природа и доле ще се обнови -тревички, цветя, птички. Сега ще се съединят огромните земни пукнатини, що сушата отвори. Сега пак гойни стада на паша ще излязат.- Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва! Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци!
към текста >>
Ние се качихме тук да повикаме
дъжда
.
С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.Срещаме туристи. Казват, че големи благотворни дъждове са паднали по цялата страна. Сега цялата природа и доле ще се обнови -тревички, цветя, птички. Сега ще се съединят огромните земни пукнатини, що сушата отвори. Сега пак гойни стада на паша ще излязат.- Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва!
Ние се качихме тук да повикаме
дъжда
.
Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък. Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша.
към текста >>
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха
дъжда
- казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и
дъжд
докарват.Но кой ги слуша.
Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък.
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха
дъжда
- казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и
дъжд
докарват.Но кой ги слуша.
Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар.
към текста >>
Дъждът
секна.
След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар. Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри дрехи и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат. Кой наметнат със скъсано платнище, кой с мокър шал, тежки от вода одеяла.
Дъждът
секна.
Небето се разведри. Млад месечко изви рогче и звездите ласкаво се показаха. С песни и викове потегляме за нашата София. Ето я Панчаревската юзина, селище с хиляди лампи. Седнали един до друг, за да се топлим, ние пеем и викаме до Бога.
към текста >>
87.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много
дъжд
да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва.
Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи.
Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много
дъжд
да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва.
Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие. Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна.
към текста >>
Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и
дъжда
.
Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората.
Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и
дъжда
.
Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват.
към текста >>
Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.
Дъждът
се усилва.
Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда.
Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.
Дъждът
се усилва.
Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета.
към текста >>
Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.
Дъждът
на пресекулки ни проследи по целия път.
Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе.
Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.
Дъждът
на пресекулки ни проследи по целия път.
Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо.
към текста >>
Над нас в
дъжд
потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива.
Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека.
Над нас в
дъжд
потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива.
Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище.
към текста >>
Пак
дъжд
, обилно плискащ
дъжд
, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата.
Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо.
Пак
дъжд
, обилно плискащ
дъжд
, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата.
Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха. Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух.Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове. Мокрият клек най-първо се опираше, но после пламна с всички сили и разля животворна грейка.
към текста >>
То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с
дъжд
и озарявани от неговите пламъци.
Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее.
То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с
дъжд
и озарявани от неговите пламъци.
Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън.
към текста >>
Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в
дъжд
.
Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове.
Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в
дъжд
.
Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре.
към текста >>
Дъждът
сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг.
Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме.
Дъждът
сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг.
За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре. Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната.
към текста >>
Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на
дъжда
, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем.
Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре.
Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на
дъжда
, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем.
Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната. Набраният студ изчезва. Лицата се сгорещяват. От устата дъхът на бяла пара се носи из въздуха. Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха дъжда в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла хубост, която зимно време е непристъпна.
към текста >>
Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха
дъжда
в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла хубост, която зимно време е непристъпна.
Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната. Набраният студ изчезва. Лицата се сгорещяват. От устата дъхът на бяла пара се носи из въздуха.
Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха
дъжда
в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла хубост, която зимно време е непристъпна.
Пътниците, тъй извиващи, приличаха на скъпа огърлица около бялата мощна шия на Рила.Езерата, ту се мярват, ту изчезват под мъгли облаци. Вървим бавно - един зад друг. От страни - пропасти. Ето го и „Божието Око” - онова самотно красиво езеро, почти под Мусалла. Тъй го нарече Учителя преди години, тъй си му и остана името.
към текста >>
Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в
дъжд
.
Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват. Нехаят ни от влага, ни от студ. Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог.Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво!
Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в
дъжд
.
Стопи се всичкия сняг и почваме да слизаме по мътни пороища. Колко радостни се чувствувахме от тая нова баня! Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното съкровище.Хижата! Но защо ни е тя? Ние се готвим за път.
към текста >>
Казват, че големи благотворни
дъждове
са паднали по цялата страна.
Но защо ни е тя? Ние се готвим за път. Сега, наистина слизаме направо по реки и порои. Такава свежест по цялата природа! С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.Срещаме туристи.
Казват, че големи благотворни
дъждове
са паднали по цялата страна.
Сега цялата природа и доле ще се обнови -тревички, цветя, птички. Сега ще се съединят огромните земни пукнатини, що сушата отвори. Сега пак гойни стада на паша ще излязат.- Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва! Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци!
към текста >>
Ние се качихме тук да повикаме
дъжда
.
С тъга обръщаме поглед към чаровната планина, която няма може би тъй скоро да видим.Срещаме туристи. Казват, че големи благотворни дъждове са паднали по цялата страна. Сега цялата природа и доле ще се обнови -тревички, цветя, птички. Сега ще се съединят огромните земни пукнатини, що сушата отвори. Сега пак гойни стада на паша ще излязат.- Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва!
Ние се качихме тук да повикаме
дъжда
.
Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък. Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша.
към текста >>
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха
дъжда
- казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и
дъжд
докарват.Но кой ги слуша.
Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък.
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха
дъжда
- казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и
дъжд
докарват.Но кой ги слуша.
Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар.
към текста >>
Дъждът
секна.
След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар. Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри дрехи и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат. Кой наметнат със скъсано платнище, кой с мокър шал, тежки от вода одеяла.
Дъждът
секна.
Небето се разведри. Млад месечко изви рогче и звездите ласкаво се показаха. С песни и викове потегляме за нашата София. Ето я Панчаревската юзина, селище с хиляди лампи. Седнали един до друг, за да се топлим, ние пеем и викаме до Бога.
към текста >>
88.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Те бързат да предварят закапващия се
дъжд
.
Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила...Настигат ни туристи за „Алеко”. Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка!
Те бързат да предварят закапващия се
дъжд
.
Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният дъжд е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме.Почва да ръси. Нека си ръси. С нас е Учителя. Тогава що ни е грижа от него? Ел Шедар.
към текста >>
Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният
дъжд
е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме.Почва да ръси.
От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила...Настигат ни туристи за „Алеко”. Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка! Те бързат да предварят закапващия се дъжд.
Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният
дъжд
е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме.Почва да ръси.
Нека си ръси. С нас е Учителя. Тогава що ни е грижа от него? Ел Шедар. Клоните му са още голи.
към текста >>
Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив живот.Вали
дъжд
не на шега.
Ние го носим със себе си. Той е у нас, в сърцето, ума и волята ни. Ние трябва от там да го пропъдим за вечни времена. Нас работа ни чака. Ние сме новите бунтовници за просвета и духовна свобода!
Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив живот.Вали
дъжд
не на шега.
Дребен, тих, напоителен. Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта.
към текста >>
Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния
дъжд
.Случих се наблизо до Учителя.
Нас работа ни чака. Ние сме новите бунтовници за просвета и духовна свобода! Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив живот.Вали дъжд не на шега. Дребен, тих, напоителен. Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода.
Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния
дъжд
.Случих се наблизо до Учителя.
Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни.
към текста >>
Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и
дъжда
, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни.
Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”.
Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и
дъжда
, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни.
Пара се вдига от мокрите ни дрехи и радост от гърдите ни. Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа. Целият ден, дъждът не спря своята тържествующа песен. Него го чакаха милиарди посеви, семенца, коренчета, тревички и цветя. Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се посрами пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път.
към текста >>
Целият ден,
дъждът
не спря своята тържествующа песен.
Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни. Пара се вдига от мокрите ни дрехи и радост от гърдите ни. Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа.
Целият ден,
дъждът
не спря своята тържествующа песен.
Него го чакаха милиарди посеви, семенца, коренчета, тревички и цветя. Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се посрами пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път. Заставаме на обща молитва. Минзухарите и кукурякът ни изпращат, сякаш се извиняват за дъжда. Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината.
към текста >>
Минзухарите и кукурякът ни изпращат, сякаш се извиняват за
дъжда
.
Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа. Целият ден, дъждът не спря своята тържествующа песен. Него го чакаха милиарди посеви, семенца, коренчета, тревички и цветя. Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се посрами пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път. Заставаме на обща молитва.
Минзухарите и кукурякът ни изпращат, сякаш се извиняват за
дъжда
.
Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината. Неусетно изгазваме Симеоновската кал.Ето вече топлото жилище - печката гори. Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка. Пламнала от милувките на дъжда и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест. Но що мога да кажа за това?
към текста >>
Пламнала от милувките на
дъжда
и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест.
Заставаме на обща молитва. Минзухарите и кукурякът ни изпращат, сякаш се извиняват за дъжда. Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината. Неусетно изгазваме Симеоновската кал.Ето вече топлото жилище - печката гори. Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка.
Пламнала от милувките на
дъжда
и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест.
Но що мога да кажа за това? Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв дъжд. Може ли някой да влезе в моето тържество, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ! Утре рано ще стана и днес решените задачи по алгебра на преподавателя си ще покажа. Знанията брат Боев ще ми да провери -нови задачи да ми предаде.
към текста >>
Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв
дъжд
.
Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината. Неусетно изгазваме Симеоновската кал.Ето вече топлото жилище - печката гори. Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка. Пламнала от милувките на дъжда и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест. Но що мога да кажа за това?
Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв
дъжд
.
Може ли някой да влезе в моето тържество, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ! Утре рано ще стана и днес решените задачи по алгебра на преподавателя си ще покажа. Знанията брат Боев ще ми да провери -нови задачи да ми предаде. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.28.
към текста >>
89.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Като че ли се сливам с околната природа и потъвам, изчезвам в нея, както росен
дъжд
в недрата на земята.
Малки бубулечици лазнали вредом. Мушички литнали из въздуха, къпят се в топлия сутрешен зефир. Свежа тревица е напослала с плюшен килим там, гдето до вчера зимата си дръпна бялата черга и остави след себе си само кал... Лястовичките бързо летят из въздуха и правят извивки към земята, сякаш искат там да слязат. Тук-таме, из белите облаци се отваря синьо небесно прозорче, което зове нагоре, нависоко... От цяла сутрин, облаците подобно огромни истукани сякаш стоят неподвижно. От време на време слънцето се показва през някой облачен процеп, за да осветли природата със златна багра и пак се скрива.За миг, сякаш забравям, че съм човек и, че трябва да стана и догоня дружината.
Като че ли се сливам с околната природа и потъвам, изчезвам в нея, както росен
дъжд
в недрата на земята.
Чии са тия златни кубета, що през облаците се издигат и шепнат чудна приказка? Какви сая тия множество сгради там доле?! Стоят ли те още по местата си след онзиденшния земетръс! Успокоиха ли се там людете доле? Осигуриха ли живота си за още някой ден?
към текста >>
90.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с
дъжд
, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с
дъжд
, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.
към текста >>
91.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
Времето било лошо, непрекъснато валяло
дъжд
и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена. През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му.
Времето било лошо, непрекъснато валяло
дъжд
и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
От 23 август до 29 август 1925 г. съборът бе в Търново. През 1926 г. съборът се е състоял свободно от 22 до 29 август, но не е имало много хора, защото още не е било уредено на Изгрева. Той се е състоял на поляната.
към текста >>
Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя
дъжд
и сняг.
Като се събрахме всички дойде принц Кирил да се извини за катастрофата. Тя била станала поради пиянство на някого от компанията му. Тогава на една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста. Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала. Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано.
Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя
дъжд
и сняг.
Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата.
към текста >>
През това време имаше
дъжд
, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата.
През това време имаше
дъжд
, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага. През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
към текста >>
92.
Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.
, 09.1928 г.
А и колкото пъти имаше възможност да завали
дъжд
, те веднага прибавяха преграда.
Спомен на Боян Боев ПОБЕДАТА Е НА НАША СТРАНА В началото на септември 1928 г. няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година. Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша.
А и колкото пъти имаше възможност да завали
дъжд
, те веднага прибавяха преграда.
С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света.
към текста >>
93.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг?
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце.
към текста >>
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно.
към текста >>
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди.
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
към текста >>
Заваля дребен
дъждец
.
Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Заваля дребен
дъждец
.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината!
към текста >>
94.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг?
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце.
към текста >>
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно.
към текста >>
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди.
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
към текста >>
Заваля дребен
дъждец
.
Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Заваля дребен
дъждец
.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината!
към текста >>
95.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди.
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
... Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.
към текста >>
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг?
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце.
към текста >>
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно.
към текста >>
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди.
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
към текста >>
Заваля дребен
дъждец
.
Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Заваля дребен
дъждец
.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината!
към текста >>
96.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг?
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце.
към текста >>
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно.
към текста >>
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди.
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
към текста >>
Заваля дребен
дъждец
.
Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Заваля дребен
дъждец
.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината!
към текста >>
97.
Учителя изнася лекция на екскурзията до Мусала пред МОК. 12 юли
, 12.07.1929 г.
Ще кажете, че
дъждът
полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Учителя изнася лекция на екскурзията до Мусала пред МОК. 12 юли 1. Специфичната светлина и топлина 12 юли 1929 г., Младежки Окултен Клас, Рила, Мусала Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата.
Ще кажете, че
дъждът
полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към текста >>
98.
Учителя дава упражнение в лекция пред МОК - Мусала. 12 юли
, 12.07.1929 г.
Ще кажете, че
дъждът
полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Учителя дава упражнение в лекция пред МОК - Мусала. 12 юли 1. Специфичната светлина и топлина 12 юли 1929 г., Младежки Окултен Клас, Рила, Мусала Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата.
Ще кажете, че
дъждът
полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към текста >>
99.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Заваля дребен
дъждец
.
Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Заваля дребен
дъждец
.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината!
към текста >>
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг?
Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от
дъждовете
е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце.
към текста >>
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в
дъждовни
дни, туристите кладат огън и се крият на завет.
Той е самотен и уединен всред тая гориста местност. Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим на чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели! Приличат на свещени дървета. Как са извисени и свършват с клони, прилични на изправени за молитва ръце. Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно.
към текста >>
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди.
Дъжд
, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
към текста >>
Заваля дребен
дъждец
.
Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Заваля дребен
дъждец
.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината!
към текста >>
100.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Като че ли изобилен
дъжд
ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен.Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка.
Натрошените камъни нагрети от августовско слънце издават адска горещина. Нищо утешително не представлява това преддверие. Голи скалисти сипеи, по които и човеци и добичета едвам напредват. И животни и хора плуват в пот. Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица.
Като че ли изобилен
дъжд
ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен.Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка.
Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и свежест.Горките добичета, колко много бой изядоха от своите стопани! Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели.
към текста >>
Пирин изглежда по-близо сега и може да се каже накъде е нейния Ел-Тепе.
Дъжд
.
Черни Искър].Седмото езеро е също тъй красиво. Изглежда плитко, защото се вижда дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, що не знае да плува и ще види, че никак не е плитко. Едно над друго, гледани езерата от върхът, изглеждат на светли кандила, грейнали под ярките лъчи в син лазурен елей.Дамка. Под нея са Урдините езера, а над тях Еленин връх. А далече, хе, в облачната вие е гурнал глава свещени Мусалла.
Пирин изглежда по-близо сега и може да се каже накъде е нейния Ел-Тепе.
Дъжд
.
Познатият Рилски студ ни лъхна. Бързо се спускаме надоле към нашия лагер. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Изгрев, 20.IХ.1960 г.
към текста >>
Между Дупница и Радомир заваля пороен
дъжд
и причини голямо наводнение при с.
Помня една подробност при връщането. Сутринта рано Учителя каза с най-голяма бързина да приготвим денковете, за да тръгнем към Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха. Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение поради късното приготвяне на денковете. Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване. После разбрахме причината.
Между Дупница и Радомир заваля пороен
дъжд
и причини голямо наводнение при с.
Долна Диканя (Градини). Ние бяхме с автомобили. Когато нашите автомобили наближиха селото водата на местната река издигна нивото си и наводни селото. Водите покриха всички улици. Едва автомобилът на Учителя и още един автомобил минаха реката.
към текста >>
Един ден заваля
дъжд
, който се превърна в сняг.
Когато нашите автомобили наближиха селото водата на местната река издигна нивото си и наводни селото. Водите покриха всички улици. Едва автомобилът на Учителя и още един автомобил минаха реката. Понеже нивото на реката се издигаше постоянно другите автомобили се върнаха в Дупница и там преспаха. Едно лято, доколкото помня през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха на склона на стария Молитвен връх.
Един ден заваля
дъжд
, който се превърна в сняг.
Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега. Той отиде зад своята палатка. Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направи едно движение с ръка и произнесе няколко думи. И като се върна пред палатката снегът веднага престана, облаците се разпръснаха и веднага се показа слънцето.
към текста >>
Вятър,
дъжд
и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха.
„Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади.
Вятър,
дъжд
и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха.
В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър.
към текста >>
И при най-силен и проливен
дъжд
, те не пропускаха.
Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания.
И при най-силен и проливен
дъжд
, те не пропускаха.
Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен.
към текста >>
В
дъжд
, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера.
Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим.
В
дъжд
, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера.
Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови.
към текста >>
Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при
дъждовно
, ветровито и мъгливо време.
Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера.
Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при
дъждовно
, ветровито и мъгливо време.
За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи.
към текста >>
Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и
дъждовни
дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи.
Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания.
Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и
дъждовни
дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи.
Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!
към текста >>
Дъждът
на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот.
Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците.
Дъждът
на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот.
При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката.
към текста >>
НАГОРЕ