Търсене в текстове за 'Дъжд'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 197 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.
Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
към текста >>

2. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд.
Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20. На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад. Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81 в непроницаемата тъмнина. Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе. 30. Днес имаше голям дъжд.
към текста >>

30. Днес имаше голям дъжд.
През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81 в непроницаемата тъмнина. Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе. 30. Днес имаше голям дъжд. Господ бе застанал в своето светилище. Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят. Тъзи мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир с. 82
към текста >>

3. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен.
Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъги. Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд. Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в него.
към текста >>

30. Днес имаше голям пороен дъжд.
Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд. Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септември. Господ е скрил лицето си от нас.
към текста >>

4. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.
Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49. Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си". И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля".
към текста >>

5. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух.
Което человек сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действа, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която само един Господ знае, защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух. Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: „Като чуеш гласа му, ще оживееш". И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва. Но този живот е сам Господ на живота. Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми. Това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
към текста >>

6. 13.Червено тефтерче

Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да дава. Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро. Ще направя целия свят да потрепери от словото ми.
към текста >>

И вие, чада, синове, радвайте се и веселете се в Господа Бога вашего, защото ви даде есенен дъжд и време.
Rom.VIII 28; Yes.XI; 16.Psalm 119; 13. 133/4 Изкупител. Да говорите на узниците: излезте на онези, които са в тъмнината открийте се (Исайя 49:9). Възови към мене и ще ти отговоря и ще ти покажа големи и тайни неща, които не знаеш (Иеремия 33:3). 13A И вие, чада, синове, радвайте се и веселете се в Господа Бога вашего, защото ви даде есенен дъжд и време. (Иоил 2:23). (Притчи 1:16). Никаква повреда не ще се случи на праведник. 29A октомври 9, 1897, четвъртък
към текста >>

Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми. Тем ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен. Стенанието на душата ти е влязло пред престола ми.
към текста >>

7. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно.
Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде.
към текста >>

8. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно.
Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде.
към текста >>

9. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
към текста >>

10. №74 (Пеню Киров)

С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124 прекарах едно премеждие.
гр. София, 29 октомврий 1903 г. [до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Аз пристигнах в този град на 26-и и снощи се срещнахме с г-н Голов122 в дома му, където имаше някои съобщения. От него се известих, че сте си били във Варна, затова бързам да Ви пиша, докато имам време да постоя тук. С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124 прекарах едно премеждие. Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг. Турчинът талигар изхвръкна като птичка от талигата още изначало, но аз докато разбера, не остана време и да мисля и конете – тук и там, докато най-после през един мост и малко на косъм остана да се катурне талигата, аз и конете и всичко да стане на парчета. В Айтос пристигнахме много късно. На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми. Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни.
към текста >>

11. №102 (Пеню Киров)

То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал.
Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят. Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал.
към текста >>

12. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, – тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата.
към текста >>

13. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал.
Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят.
към текста >>

14. 39 ПИСМО

Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно със слънце и приятно.
Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвай се, че твоят Дух се повече приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни: те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта - те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е по нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде.
към текста >>

15. 114 ПИСМО

Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд.
Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината. В тоя свят на общо противоречие потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата. Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това. Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае? Да участвува в общата хармония на цялото създание, да споделя всичко, не е ли това най-голямото придобиване. Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него? И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, който е на Небето.
към текста >>

16. 153 ПИСМО

Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето.
1907 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
към текста >>

17. 167 ПИСМО

Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши.
Материалът по цветовете е даден под печат. Като се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете във вашата спестовна книжка. Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда. Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши. Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в человешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите.
към текста >>

18. 184 ПИСМО

Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани. Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда.
към текста >>

19. 283 ПИСМО

Само когато дъждът пада, семето се благославя.
Варна, 21. I. 1918 г. До всички приятели малки и големи и на добрите ученици. Само когато слънцето грее, животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, семето се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вас. Носете дрехата на Правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта.
към текста >>

20. Сегашното положение на човечеството

Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота.
Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв.
към текста >>

21. 50–100

И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд.
През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82 Съотношение. Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд. Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. 83 Свещени неща. Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света.
към текста >>

22. 350–400

Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината. 385 Досетливост. Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш. Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите. 386 Досетливост. Любовта носи досетливост!
към текста >>

23. Светът на великите души

Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
Излизай оттам, отдето те пъдят. Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе. Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си.
към текста >>

За физическия свят: Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове.
За да владее човек своите постъпки, те трябва да бъдат прави. Някои изречения се виждат трудни за разбиране, но като се размишлява върху тях, Разумната природа ще ни помогне да ги разберем, ще внесе светлина в нашето съзнание. Така ще намерим големи съкровища и в най-простите наглед изречения. Следните примери служат за пояснение, как трябва да се чете тая книга: „Не се мий на река, която глава няма.“ За физическия свят: Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове. Тоя порой няма глава, т.е. извор. Водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание.
към текста >>

24. МОЛИТВА - ХВАЛА

В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал.
Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред человеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал!
към текста >>

25. ЖИВ Е КОЙТО ВИ ОБИЧА

Само когато дъждът пада, сеното се благославя.
ЖИВ Е КОЙТО ВИ ОБИЧА До всички приятели, малки и големи, и на добрите ученици Само когато Слънцето грее, Животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, сеното се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на Добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън, и вътре във вази. Носете дрехите на Правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта.
към текста >>

26. МОЛИТВА ЗА ДЪЖД

МОЛИТВА ЗА ДЪЖД
МОЛИТВА ЗА ДЪЖД Господи, Ако е Волята Твоя, според Твоята Любов, прости съгрешенията на цялото човечество и дай дъжд по лицето на цялата Земя! Амин.
към текста >>

Ако е Волята Твоя, според Твоята Любов, прости съгрешенията на цялото човечество и дай дъжд по лицето на цялата Земя!
МОЛИТВА ЗА ДЪЖД Господи, Ако е Волята Твоя, според Твоята Любов, прости съгрешенията на цялото човечество и дай дъжд по лицето на цялата Земя! Амин.
към текста >>

27. Хвала

В Твоето име оживотворява всичката земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал.
Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците. Благий Боже, който си ни дал живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твоите чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал!
към текста >>

28. Жив е, който ви обича

Само когато дъждът пада, сеното се благославя.
Жив е, който ви обича До всички приятели, малки и големи, и на добрите ученици Само когато слънцето грее, животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, сеното се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън, и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с любовта.
към текста >>

29. Молитва за дъжд

Молитва за дъжд
Молитва за дъжд Господи, ако е волята Твоя, според Твоята любов, прости съгрешенията на цялото човечество и дай дъжд по лицето на цялата земя! Амин.
към текста >>

Господи, ако е волята Твоя, според Твоята любов, прости съгрешенията на цялото човечество и дай дъжд по лицето на цялата земя!
Молитва за дъжд Господи, ако е волята Твоя, според Твоята любов, прости съгрешенията на цялото човечество и дай дъжд по лицето на цялата земя! Амин.
към текста >>

30. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите).
През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето! За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия.
към текста >>

31. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Когато били изклани вече много затворници, настанало едно много бурно време със силен дъжд-град и много светкавици и гърмежи.
Тая същата участ била постигнала и дяда Георги. Докато отишъл дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена. Отец Михаил бил откаран и заедно с други хвърлен в морето. За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други; той отдавал това на Божието провидение. Затворниците били закарани до село Копаран (Анхиалско), гдето бил разположен пашата на лагер. Когато били изклани вече много затворници, настанало едно много бурно време със силен дъжд-град и много светкавици и гърмежи. Бурята дигнала палатката на пашата, който, силно уплашен, извикал: „Харизвам душите на останалите християни" (Баашладъм калан християнларън джянларънъ). И така, отпуснали останалите затворници, между които е бил и дядо Георги. В Руско-турската война през 1828-1829 г. Атанас бил преводчик на русите, с които е ходил до Одрин. Баща му се заселил тогава в село Николаевка (Хадърча).
към текста >>

32. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало.
Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на живота Си пред че-ловеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и человека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние Твои чада днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са тия облекла, в които Си ни обгърнал!
към текста >>

Илия се помоли и нямаше дъжд три години; помоли се и дойде дъжд.
Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна. Да се предизвика глад е много лесно нещо. Една Верига може да предизвика и плодородие, и глад. Илия се помоли и нямаше дъжд три години; помоли се и дойде дъжд. Илия беше само [дух] на Правдата, а Елисей имаше двоен дух, като искаше Правдата и Любовта, и затова го виждаме, че беше благ. Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват. (10 ч. и 40 мин. сутринта).
към текста >>

33. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания.
Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа; и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането - за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивос-тта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
към текста >>

34. ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'

Само когато дъждът пада, сеното се благославя.
Подпис Варна, 21 януари 1918 г. До всички приятели малки и големи и на добрите ученици. Само когато Слънцето грее, Животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, сеното се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на Добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън, и вътре във вази. Носете дрехите на Правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта.
към текста >>

35. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало.
Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим. Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците. Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
към текста >>

Илия се помоли и нямаше дъжд три години; помоли се и дойде дъжд.
Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна. Да се предизвика глад, е много лесно нещо. Една Верига може да предизвика и плодородие, и глад. Илия се помоли и нямаше дъжд три години; помоли се и дойде дъжд. Илия беше само [дух] на Правдата, а Елисей имаше двоен дух, като искаше Правдата и Любовта, и затова го виждаме, че беше благ. Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват. 10,40 ч. сутринта Поздравлява ви Доктора Отгоре.
към текста >>

36. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания.
Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете. Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя.
И най-после В. Узунов прочете от Малахия 3 гл., 15 стих и думите: Новия Завет. Преди срещата. Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник 107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът. Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата. И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме.
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Па и в Писанието нали е казано: „Дъждът се изпраща на грешни и на праведни."117
Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползват хората в тях, така е и с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът ще расте. Може наистина да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените, обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да отнесе нещо от нея, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите светски хора служат за нас. Па и в Писанието нали е казано: „Дъждът се изпраща на грешни и на праведни."117 Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център - също, както когато правим къща, търсим да положим основа. И първото нещо на човека е да има една основа, а то е Добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява. Та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху Добродетелта. Като дойдете до Любовта, ще се научите, че трябва да слугувате.
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

След това настана дъжд, придружен с гръмотевици.
Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 2-4 ч. подир обед западният небосклон започна да се затъмнява, първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 ч. всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици. 13 август, събота В 9 ч. сутринта всички се настанихме по местата си. След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна: Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни.184 "Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на Свободата, която е изгубила; следователно Свободата е цел.
към текста >>

(Целия ден бе облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза.
И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със Същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целия ден бе облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза. Защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и Волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определено, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има двеста хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа.
към текста >>

(Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше и преваляваше ситен дъжд навън.) Ето нС, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така.
Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действат колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действаме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше и преваляваше ситен дъжд навън.) Ето нС, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици Отгоре тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен: „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас." В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ. Да, ние можем да сме проводници на Силата Божия - Бог ще бъде Силата, а ние проводниците. По отношение на шегите между вас, ще кажа да държите правилото: каквото не искате да ви правят хората, не го правете и вие тям.
към текста >>

- закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.
Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа. А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. - закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява. 15 август, понеделник, Св. Богородица
към текста >>

Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна.
А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. - закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява. 15 август, понеделник, Св. Богородица В 9,25 ч.
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.
Ако страдаме в живота си, то е, защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме„Грешна душо" 251, към 8 ч. вечерта се разотидохме за до утре, 10 ч. сутринта. А към 9 ч. вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. 16 август, четвъртък Днес заседанието се започна в 10 ч. сутринта. Времето - намръщено и дъждовито. В заседателната стая влязохме наредени по датата на повикването. След молба с „Добрата молитва" и изпяване „Тебе поем" г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза:
към текста >>

Времето - намръщено и дъждовито.
вечерта се разотидохме за до утре, 10 ч. сутринта. А към 9 ч. вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. 16 август, четвъртък Днес заседанието се започна в 10 ч. сутринта. Времето - намръщено и дъждовито. В заседателната стая влязохме наредени по датата на повикването. След молба с „Добрата молитва" и изпяване „Тебе поем" г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на Земята. По нататък г-н Дънов каза: За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат.
към текста >>

Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.
Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от човеци, а от Бога. А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на Живота - как именно трябва да живеем. И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нами Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч. Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 ч. подкачихме събранието с „Добрата молитва" и с песните „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя". Г-н Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете"258, продължи: Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:
към текста >>

На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в 11,30 ч. всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X.
Христос ви е свързал тук, учи ви, говори ви, и вие пак питате как да Го познаете. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, може да е Антихрист. Обаче Антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Преди години336 бях в едно варненско село. Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X. Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X. Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл.
към текста >>

42. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец.
Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, гдето трябва да сме за 4 август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 ч. около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 август, вторник Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла.
към текста >>

Като че ли предвещава дъжд.
Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 август, вторник Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
към текста >>

Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др.
към текста >>

следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг.
Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години. Един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 ч. следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата [му]: -Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: -Буквата X.
към текста >>

- дъжд и студено.
преди обед. В 5,30 ч. след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях г-н Дънов говори отделно от мъжете. 6 август, четвъртък Времето днес: сутринта - облачно, а към 11 ч. - дъжд и студено. Следобед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата, и гостите не се допуснаха. На събраните г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание.
към текста >>

43. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

117 Перифраза на Матея 5:45: Защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните.
114 Начина и гласа – в протокола на П. Гумнеров: тона и гласа. 115 „Благословен грядий во име Господне“ – православно богослужебно песнопение. 116 Униние и тъга на духа те обладава – в протокола на П. Гумнеров: униние и тъга на душата преобладава. 117 Перифраза на Матея 5:45: Защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. 118 Перифраза на Матея 26:11: Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате. 119 Сега ви събират – в протокола на П. Гумнеров: сега ви събуждат. 120 „Ангел вопияше“ и „Свят, свят, свят Господ Саваот“ – църковни православни песнопения, популярни в началото на XX век. 121 Към 5 като се прибави 2 – в протокола на Д.
към текста >>

44. Писма до Мария Казакова - 1905

Неговото благословение е дошло отгоре, както пролетния дъжд.
Вярата е потребна за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служението. Господ е показал своето благоволение към всички ви. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви. Неговото благословение е дошло отгоре, както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е окръжил отвсякъде. И какво по-добро може да очаква человек от това! Да ходи в Неговия път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата Душа желае? Да участвува в общата хармония на цялото създание, да споделя всичко, не е ли това най-голямата привилегия (най-голямото придобивание)? Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него?
към текста >>

45. Писма до семейство Иларионови - 1907

Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви.
* * * София, 9.XI.1907 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето писмо. По въпроса Петко ще ви пише, кога се насрочи делото ви. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата.
към текста >>

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Па и в Писанието не е ли казано, че дъжд се изпраща на грешните и праведните?
Може, наистина, да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените. Обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да се поотнесе нещо, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите, светските хора служат за нас. Па и в Писанието не е ли казано, че дъжд се изпраща на грешните и праведните? Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа. И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта. Като дойдете до любовта, ще се научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното.
към текста >>

47. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

След това настана дъжд, придружен с гръмотевици.
Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици. 3 Нoliness реор1е (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.) * Прение (арх.) - спор (Бел.ред.)
към текста >>

48. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

(Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият.
И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна.
към текста >>

(Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен дъжд навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така.
Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действуваме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен дъжд навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици от Горе тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен. „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвувате живота си за Мене, всичко ще направя за вас.“ В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ. Да, ние можем да сме проводници на силата Божия.
към текста >>

— закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.
Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>

Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна.
Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>

49. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши.
Материалът по цветовете е даден под печат. Когато се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам Ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете Във вашата спестовна книжка. Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда. Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши. Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в човешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите.
към текста >>

50. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.
Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.
към текста >>

51. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента.
към текста >>

52. 1914_2 Писма до семейство Иларионови

Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни, нeoчукани.
Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкaчвaнeтo, и слизането. Но тaкa трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разглеждах нaвcякъде - и към Южна, и към Северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо кaтo охлюв в чepупкaтa си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни, нeoчукани. Днеска сме долу. Bcички си почиват от умората. Трябваше и вас да кaчa, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхме да оставим вашите кpъвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все–тaки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда.
към текста >>

53. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X".
Христос ви е свързал тук, учи ви, говори ви, и вие пак питате, как да Го познаете. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, може да е антихрист. Обаче антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества, аз не виждам, как можете да видите и познаете Христа. Тази година бях в едно Варненско село, беше един ден много ясен. Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X". Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х". Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл.
към текста >>

54. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец.
Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла.
към текста >>

Като че ли предвещава дъжд.
Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр.
към текста >>

Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция.
към текста >>

Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг.
Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: "Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата: – Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: – Буквата X
към текста >>

Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено.
Беседата се завърши в 11.30 часа преди обед. В 5.30 часа след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях Г-н Дънов говори отделно от мъжете. * антикаджия(диал.) - Вехтошар, aнтиквap (бел. ред.) ** Драхма (гр.)- гръцка монета (бел. peд.) 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено. След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата и гостите, не се допуснаха. На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание.
към текста >>

55. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз.
Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред — лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой.
към текста >>

56. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора.
През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката.
към текста >>

Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд.
Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
към текста >>

Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
към текста >>

В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива.
– Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече: – Това се казва герой. Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай. На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души.
към текста >>

57. 1921_4 Спомени на Николай Дойнов

По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките.
Много неочаквано се бях озовал на събора, ръководен от Учителя през месец август в гр. В.Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал.
към текста >>

Горният имаше една стая, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време.
Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя беше на два етажа. Горният имаше една стая, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време. При хубаво време беседите се държаха навън. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените беше нарисувана картина с образа на Христа.
към текста >>

58. 1922_1 1922 година

По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута.
Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот". По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута. Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот".
към текста >>

59. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд.
Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха.
към текста >>

Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята.
Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха. Дърветата превиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята. Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед.
към текста >>

След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед. След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан.
към текста >>

След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.
Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед. След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон.
към текста >>

60. 1923_3 Спомени на Петър Камбуров

Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда.
Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята, цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах подробно случая. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? " Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност."
към текста >>

61. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

На връщане излезе буря с дъжд.
мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници. На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда! " След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд. По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева.
към текста >>

Спрете, моля ви, дъжда!
Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници. На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда! " След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд. По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим. След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.
към текста >>

" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.
Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници. На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда! " След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд. По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим. След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството. Един ден мама переше.
към текста >>

62. УЧИТЕЛЯТ

Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
към текста >>

Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка.
Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.
към текста >>

63. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ.
Ние не сме го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ. Той даде подтик на туризма като явление у нас. Масовото ходене по планините ние го дадохме. Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на Витоша, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя. Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново.
към текста >>

65. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Напразиха едно навесче с платно, за да Го предпазва от слънце и дъжд.
А да се хранят толкова човека няколко дни не беше лесна работа. Бе построена стаичка за продуктите. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете - казани с чай и с гозба, а около тях дежурните сновяха насам- натам. Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една поставка, на която сложиха стол и катедра, от която Учителят да държи беседите. Напразиха едно навесче с платно, за да Го предпазва от слънце и дъжд. Наоколо някои седяха на земята, други стояха прави и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
към текста >>

66. УЧЕНИЦИ

Времето било есенно, ръми дъждец, кално.
Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил. Времето било есенно, ръми дъждец, кално. Народът се връща след събранието, в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето - хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечетление, приближил се до него и го попитал: "Ти къде така ходиш?
към текста >>

След това я изнасяхме на слънце да изсъхне, а парафинът вече е импрегнирал американа и не може да пропусне дъжд.
Те донесоха на Учителя една модерна палатка с всички удобства и приспособления, които може човешкият ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние сами си ги правехме. Купувахме американ, шиехме ги и накрая американа го импрегнирахме хубаво с парафин. Това беше наша рецепта. Купувахме твърд парафин, разтопявахме го в една тенджера, добавяхме бензин, но настрани от огъня, в съотношение две части бензин, една част парафин и в тази течност потапяхме палатката. След това я изнасяхме на слънце да изсъхне, а парафинът вече е импрегнирал американа и не може да пропусне дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сестрите я бяха ушили, а братята бяха подготвили колчета и въжета за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър.
към текста >>

Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър.
След това я изнасяхме на слънце да изсъхне, а парафинът вече е импрегнирал американа и не може да пропусне дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сестрите я бяха ушили, а братята бяха подготвили колчета и въжета за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни. Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза.
към текста >>

67. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен.
Малко по-късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговският капитал по- късно го ликвидираха. Стана нужда да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота и да се излее във формите за блокчета. Запалих огнището с кокс и започнах да пълня поставения съд с алуминиеви отпадъци. Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала, без да знае нито той, нито аз, че в химикала, оставен на открито, е попаднала вода. Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен. Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата.
към текста >>

68. РАДИ ТАНЧЕВ

Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ.
Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Събра банкнотите и ги прибра в една щайга. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева.
към текста >>

69. МИХАИЛ ИВАНОВ

Михаил по едно време с висок глас каза: "Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове".
Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да философства. Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христов са били порицани по време на първите събори от Учителя в Търново, затова нямах никакво доверие в тях. Михаил по едно време с висок глас каза: "Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове". Ние го слушаме и мълчим. После го поканихме на трапезата ни. Ядохме всички, той също, защото беше гладен, а си бил взел малко храна. Времето бе хубаво, слънчево. По едно време спря едно облаче над нас и за минути то се увеличи и затъмни слънцето и след кратко време закри небето.
към текста >>

Изля се проливен дъжд и ни окъпа.
Ние го слушаме и мълчим. После го поканихме на трапезата ни. Ядохме всички, той също, защото беше гладен, а си бил взел малко храна. Времето бе хубаво, слънчево. По едно време спря едно облаче над нас и за минути то се увеличи и затъмни слънцето и след кратко време закри небето. Изля се проливен дъжд и ни окъпа. Жена ми се обърна към него: "Брат Михаил, спри дъжда! Нали можеш? " А той със самочувствие отговори: "Аз го извиках със сила и с това се изразходвах, та сега още нямам и не ми остана сила, с която да го спра да вали. И затова ще вали до довечера". Ние се захласнахме от смях.
към текста >>

Жена ми се обърна към него: "Брат Михаил, спри дъжда!
После го поканихме на трапезата ни. Ядохме всички, той също, защото беше гладен, а си бил взел малко храна. Времето бе хубаво, слънчево. По едно време спря едно облаче над нас и за минути то се увеличи и затъмни слънцето и след кратко време закри небето. Изля се проливен дъжд и ни окъпа. Жена ми се обърна към него: "Брат Михаил, спри дъжда! Нали можеш? " А той със самочувствие отговори: "Аз го извиках със сила и с това се изразходвах, та сега още нямам и не ми остана сила, с която да го спра да вали. И затова ще вали до довечера". Ние се захласнахме от смях. Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях.
към текста >>

Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях.
Жена ми се обърна към него: "Брат Михаил, спри дъжда! Нали можеш? " А той със самочувствие отговори: "Аз го извиках със сила и с това се изразходвах, та сега още нямам и не ми остана сила, с която да го спра да вали. И затова ще вали до довечера". Ние се захласнахме от смях. Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях. На Изгрева разказахме всичко на Учителя. Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи. Симеон Арнаудов На 13 юли 1925 г. на екскурзия на Братството с Учителя на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов.
към текста >>

70. ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ

Като ни започна един дъжд от Мърчаево до Княжево, всичко измокри по нас.
Една вечер, събота, се събираме у кръчмата да пием и Симеон каза: "Сега няма да пием тая вечер. Утре ви чакам в три часа през нощта горе при черквата и че идеме у София". И ние на определеното време събрахме се при черквата и тръгнахме. Тогава нямаше превозни средства. До Княжево се ходеше пеша. Като ни започна един дъжд от Мърчаево до Княжево, всичко измокри по нас. По едно време му викаме: "Абе, Симеоне, какво да правим, защо ще ни водиш у София, малко ли са кръчми в Мърчаево? " А той пак казва: "Бъдете спокойни, ще идеме сега у София". Качихме се на трамвая в Княжево, та на ул. "Опълческа" 66. Влязохме в един двор и насреща някаква малка къща ниско в земята.
към текста >>

Мокри отидохме, мокри се върнахме, защото пак валя дъжд, но никой не се разболя.
Събра се народ, напълни се салона, почнаха да пеят. По едно време току дойде Учителят. Всички станаха на крак, изкараха молитвите и Учителят започна беседа. Най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа Учителят. Като свърши беседата, всички започнаха да си излизат и ние си излезнахме. Мокри отидохме, мокри се върнахме, защото пак валя дъжд, но никой не се разболя. Пак се качихме на трамвая и слезнахме в Княжево. И почнахме пак пеша нагоре. Ама брат Симеон каза: "Който има цигари, да ги хвърли. Няма да влизаме вече в кръчма. Ще дохождаме и ще слушаме този човек.
към текста >>

71. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Валеше хубав, ситен дъжд.
Благодарих й и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Наталия Накова Живеехме с брат ми на Изгрева. Къщата му беше точно под поляната, на която играехме Паневритмия. Беше 15 май. Валеше хубав, ситен дъжд. Аз излязох на поляната да потичам на дъжда. И кой мислите се зададе откъм източната страна на поляната? - Учителят. И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе.
към текста >>

Аз излязох на поляната да потичам на дъжда.
Наталия Накова Живеехме с брат ми на Изгрева. Къщата му беше точно под поляната, на която играехме Паневритмия. Беше 15 май. Валеше хубав, ситен дъжд. Аз излязох на поляната да потичам на дъжда. И кой мислите се зададе откъм източната страна на поляната? - Учителят. И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе. Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение!
към текста >>

И Той излизаше да се разходи по дъжда.
Беше 15 май. Валеше хубав, ситен дъжд. Аз излязох на поляната да потичам на дъжда. И кой мислите се зададе откъм източната страна на поляната? - Учителят. И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе. Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Надежда Георгиева
към текста >>

Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение!
Аз излязох на поляната да потичам на дъжда. И кой мислите се зададе откъм източната страна на поляната? - Учителят. И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе. Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Надежда Георгиева По време на една екскурзия до Бивака на Витоша денят бил много горещ и сух. След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат.
към текста >>

Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот.
- Учителят. И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе. Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Надежда Георгиева По време на една екскурзия до Бивака на Витоша денят бил много горещ и сух. След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат. Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели.
към текста >>

Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд.
След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат. Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода.
към текста >>

Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева.
Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят
към текста >>

Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня.
Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят Записки от беседите на Учителя
към текста >>

Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение.
Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Вторият начин за лекуване с вода е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет - шест дни без да приема абсолютно никаква храна и вода. Тогава порите на тялото силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха. При температура и неразположение, ще пиете гореща вода, докато се изпотите няколко пъти, като на всяко изпотяване се преобличате. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода, ще се излекувате.
към текста >>

Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани.
Вторият начин за лекуване с вода е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет - шест дни без да приема абсолютно никаква храна и вода. Тогава порите на тялото силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха. При температура и неразположение, ще пиете гореща вода, докато се изпотите няколко пъти, като на всяко изпотяване се преобличате. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода, ще се излекувате. За да не изпадате в мрачни състояния, трябва да подобрите дихателната си система и черния дроб.
към текста >>

72. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг.
Когато човек споменава думата "Ел", споменава името Божие, без да иска. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА От 1922 г. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала. В 1922г. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище на Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме 4-5 дни край огньовете.
към текста >>

Понякога духаха ветрове, случваха се и мъгли, дъжд и сняг, но никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх.
Действително, изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше Слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тук сме прекарали незабравими часове. На това място сме живели хубав братски живот, възвишен и свободен. Учителят обичаше да идва тук, независимо от времето. Понякога духаха ветрове, случваха се и мъгли, дъжд и сняг, но никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх. В студено време Слънцето бързо ни стопляше. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия. Това са формули, които Учителят ни е дал.
към текста >>

73. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

Дъждът в планината през месец юли е голямо благословение.
Потърси ги! Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие. Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства. Дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на 100 обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден. Вие можете да миете ръцете си по 5-6-10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение.
към текста >>

Такава дъждовна баня се равнява на 100 обикновени бани.
Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие. Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства. Дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на 100 обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден. Вие можете да миете ръцете си по 5-6-10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение. Човек, който е дошъл на Мусала, му се продължава живота с една година.
към текста >>

Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм.
Тя го учи на безкористие. Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства. Дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на 100 обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден. Вие можете да миете ръцете си по 5-6-10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение. Човек, който е дошъл на Мусала, му се продължава живота с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

74. ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО

Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици.
Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение. Вие, като дойдете на Рила, не се спирате, непрекъснато ходите на едно езеро, на друго езеро и енергията, която я приемате, изразходвате в движение. Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да живеете добре, да не опетнявате Природата, която е част от цялото Битие. Сега, като сте дошли на планината, трябва да се учите. Планината иска от вас чиста мисъл. Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици. Планината не търпи нечисти мисли и чувства. Тя не търпи никакъв нечист живот. Лошият живот на хората, които посещават планините, разваля времето. Щом времето се развали, те напускат планината. По този начин тя се освобождава от тях.
към текста >>

Ако нарушите чистотата й, тя ще ви изпъди с дъжд, сняг, гръмотевици.
Планината е единственото място, дето хората могат да научат какво нещо е чистотата. Ако искате да познаете доколко даден човек е чист, ще го видите на планината. Ако пази чистота на планината, може да се каже, че е чист. Като дохождате на планината, всеки трябва да си носи лопатка, да заравя боклуците и нечистотиите си. Планината не обича нечисти хора. Ако нарушите чистотата й, тя ще ви изпъди с дъжд, сняг, гръмотевици. Навсякъде можете да се разхождате, но ще пазите реда и порядъка, който съществува в Природата. Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат.
към текста >>

75. ПОСТ

От екскурзиите ние се научихме да не се страхуваме от дъжда, от вятъра и т.н.
Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един възпитателен метод, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Това беше възпитателната страна. По този начин, с такива упражнения, Учителят ни отучи от много неща. От екскурзиите ние се научихме да не се страхуваме от дъжда, от вятъра и т.н. Той приложи една система, за да ни отучи от някои наши стари навици и предразсъдъци. Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни. "А, не!
към текста >>

76. ЯСНОВИДСТВО

Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. Отива при Учителя на ул. "Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Мария Тодорова Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия.
към текста >>

Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си.
" - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г.
към текста >>

"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят.
Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева.
към текста >>

Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал.
Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя.
към текста >>

Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам.
към текста >>

Било е един летен ден, топъл, но дъждовен.
Той ме прегръща и се раз- целувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната. Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал. Атанас Минчев Иван Антонов бил журналист и си пишел статиите в бараката. Било е един летен ден, топъл, но дъждовен. Валял пороен дъжд. А той е вътре в стаята си. Седнал там и пише нещо за вестника. Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса. Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли си Божия човек?
към текста >>

Валял пороен дъжд.
Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната. Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал. Атанас Минчев Иван Антонов бил журналист и си пишел статиите в бараката. Било е един летен ден, топъл, но дъждовен. Валял пороен дъжд. А той е вътре в стаята си. Седнал там и пише нещо за вестника. Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса. Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли си Божия човек? " Бай Иван разбира, че се отнася за Учителя.
към текста >>

Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса.
Иван Антонов бил журналист и си пишел статиите в бараката. Било е един летен ден, топъл, но дъждовен. Валял пороен дъжд. А той е вътре в стаята си. Седнал там и пише нещо за вестника. Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса. Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли си Божия човек? " Бай Иван разбира, че се отнася за Учителя. Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори.
към текста >>

След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри.
Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене". Завежда я. Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи. Учителят й вика: "Стани, сестра". Тя обаче не става, коленичила и мълчи.
към текста >>

Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря.
Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно. Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта.
към текста >>

А горе на езерата се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд.
Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков. Те дойдоха, натоварихме багажа и потеглихме. А горе на езерата се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд. Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше река, намерихме брод и трябваше да преминем. Точно когато колите навлизаха в коритото на рекичката, от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучаща и носеща цялата стихия отгоре. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза.
към текста >>

Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше.
Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков. Те дойдоха, натоварихме багажа и потеглихме. А горе на езерата се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд. Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше река, намерихме брод и трябваше да преминем. Точно когато колите навлизаха в коритото на рекичката, от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучаща и носеща цялата стихия отгоре. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше.
към текста >>

77. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги завлече по пътя.
Във времето, когато Учителят пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат. По едно време се задава каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканил да се качат. Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: "Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза: "Е, ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги завлече по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят пита: "Абе ти защо не каза, че си пророк? " Учителят добавя: "Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги слушат." Друг път край Варна Учителят като се разхожда, минава край един бостан. Казва на бостанджията: "Тази вечер да те няма тука!
към текста >>

Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и покривът на брата прокапал.
имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер. Цветана Щилянова Учителят бил на гости в едно село у наш приятел. Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: "Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи! Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и покривът на брата прокапал. Той трябвало да се качи на покрива да поправи, каквото може. Горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака. Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Влад Пашов През 1902 г.
към текста >>

78. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Като стигнахме на Мусала, там валя цяла нощ дъжд и сняг.
Затова реших да се моля. Молих се три дена и три нощи да ми спре кръвотечението. Но точно сутринта, когато да тръгвам, кръвотечението пак се появи. Но аз реших, каквото и да става с мене, ще отида. И отидох. Като стигнахме на Мусала, там валя цяла нощ дъжд и сняг. Бях мокра. На върха се качих с един скъсан сандал. На другия ден бях пак мокра, но по чудо кръвотечението спря. Бях добре. Но като се върнах, по неизвестни причини, краката ми се подуха.
към текста >>

Изведнъж Учителят става и казал: "Бързо, бързо, тръгваме веднага, идва дъжд, идва буря".
Таман сварява чая, изпиват го и той решава, че вече ще почива. Но в тоя момент задухал силен вятър, хвръква шапката на Учителя. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Търчи брат Неделчо подир шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: "Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна". Изведнъж Учителят става и казал: "Бързо, бързо, тръгваме веднага, идва дъжд, идва буря". Неделчо, още запъхтян, грабва багажа и хукват надолу, че идва буря. Учителят търчи, те след Него. Стига Неделчо вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга и заспива. На сутринта като се събужда - никакви болки в стомаха, оздравял напълно.
към текста >>

79. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Една хубава сутрин след дъждовна нощ, ние всички, летуващи на Рила, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце.
Разказах й случая, на който бях свидетелка. Тя каза, че когато си отишъл, човекът намерил жена си по-добре и след няколко дни оздравяла съвършено. Оттогава влезли в Братството. Това бяха брат и сестра Йотови. Наталия Чакова Една хубава сутрин след дъждовна нощ, ние всички, летуващи на Рила, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но много бавно, понеже боледувах от плеврит, болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва. Знаех, че Учителят казва: "Болният трябва да си услужва сам. Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще си помогне по- лесно и по-бързо да оздравее.
към текста >>

80. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

" Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него.
Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си мъка. Отидох и Му разказах всичко. Той помълча малко и каза: "Рекох, ще се нареди! " Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг. "Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." Като ми каза това, аз вече се успокоих. Минаха две седмици, в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време пушеха. В машинното отделение буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ. Като бършат, хвърлят парцала в коша с боклука.
към текста >>

81. РАДОСТ И СКРЪБ

На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои.
Мъчениците пяха, когато ги горяха. Любовта е по-силна от страданията на плътта. От страданията човек може да се освободи чрез Чистота. "Само чистите по сърце ще видят Бога." Щом влезеш в Любовта, страданията се превръщат в радост. При страдания най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои. Когато навикне човек да страда, не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда, отвътре той се пречиства и после става по-лек. Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци.
към текста >>

82. ТЪРПЕНИЕ

Като изтърпиш вятъра, след това ще дойде дъжда, който ще те намокри, но пак ще бъдеш търпелив.
Казвам, търпелив човек е онзи, който изслушва всички; а добър човек е онзи, който не се възмущава от злото. Търпеливият изслушва всички. Вятърът бучи, духа, шапката ти дига, космите ти в очите ти хвърля, но преспокойно го изтърпи. Знай в душата си, че този вятър има една отлична служба. Бъди търпелив час, два, три, четири, да не се интересуваш. Като изтърпиш вятъра, след това ще дойде дъжда, който ще те намокри, но пак ще бъдеш търпелив. След това ще дойде третото положение - ще имаш скъсани дрехи, ще гледаш наоколо си хора, облечени с хубави, нови дрехи, но ще бъдеш търпелив. Не са ти дали ядене, пак ще бъдеш търпелив. Изобщо, ще бъдеш търпелив, докато ти се даде туй, което искаш. Та казвам сега на вас: две неща са ви необходими - търпение и добро. Търпение да издържаш на всички противоречия, да изслушваш всички: а добро - да не се възмущаваш от зло.
към текста >>

83. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

къде се намира къщата на Темелко, а те по това време разговарят и то разпалено: "Откакто дойдоха тия дъновисти у село, ама не падна нито една капка дъжд, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали - валеше, когато трябваше да духа - духаше, а сега ни дъжд, ни ветер".
След тази наша опитност прекарахме целия ден сред снеговете, огрявани от слънцето при тихо време. Мнозина от нас се разсъблякоха и се топлеха и приличаха на слънцето. Борис Николов Един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети в Мърчаево Учителя. Стигнал селото и се приближил до едни селяни, за да попита къде се намира къщата на Темелко, а те по това време разговарят и то разпалено: "Откакто дойдоха тия дъновисти у село, ама не падна нито една капка дъжд, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали - валеше, когато трябваше да духа - духаше, а сега ни дъжд, ни ветер". Като ги изслушал нашият брат Никола, разбрал, че от тях нищо няма да научи. После решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия. Той започнал да се изкачва по билата, стигнал нависоко, но не намерил Братството. Накрая се върнал отново в селото и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш, или какво?
към текста >>

А те не знаят дори откъде им идват облаците, които носят дъжд.
Накрая се върнал отново в селото и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш, или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото, така му се дощяло да излезе нависоко, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: "Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото в това село. Та лошотията си е у тях и аз, откакто съм тук, няма ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила в това село нагоре към небето. А те не знаят дори откъде им идват облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София. Излизайки от селото, се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд.
към текста >>

Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд.
Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш, или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото, така му се дощяло да излезе нависоко, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: "Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото в това село. Та лошотията си е у тях и аз, откакто съм тук, няма ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила в това село нагоре към небето. А те не знаят дори откъде им идват облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София. Излизайки от селото, се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд. Дъждът го застигнал и целия го измокрил.
към текста >>

Излизайки от селото, се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд.
А те не знаят дори откъде им идват облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София. Излизайки от селото, се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд. Дъждът го застигнал и целия го измокрил. Стигнал до Княжево, оттам до София и се прибрал в Русе. Там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: "Видях шопите, дето дъжд не им пада с месеци, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен.
към текста >>

Дъждът го застигнал и целия го измокрил.
Ей там от онова дере им идват облаците, дето носят дъжд, но те това не знаят." Тогава Учителят помолил да се съберат всички около Него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София. Излизайки от селото, се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд. Дъждът го застигнал и целия го измокрил. Стигнал до Княжево, оттам до София и се прибрал в Русе. Там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: "Видях шопите, дето дъжд не им пада с месеци, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина".
към текста >>

А той отговорил: "Видях шопите, дето дъжд не им пада с месеци, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд.
След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София. Излизайки от селото, се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд. Дъждът го застигнал и целия го измокрил. Стигнал до Княжево, оттам до София и се прибрал в Русе. Там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: "Видях шопите, дето дъжд не им пада с месеци, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Мария Тодорова Брат Иван е заможен селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си, а за себе си оставя една овощна градина десет декара, образцово засадена с най-хубави сортове.
към текста >>

84. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Ще се качим през облачно време, ще се качим при дъжд, ще се качим при сняг, ще се качим и при буря.
Правете опити и тогава приемайте нещата". Наталия Накова Учителят, когато бяхме в Търново на събора през 1922 г., каза: "Ще ви заведа на Мусала". Той беше ходил с една малка група, само братя, през 1921 г. "Ще се качим на Мусала при слънчево време. Ще се качим през облачно време, ще се качим при дъжд, ще се качим при сняг, ще се качим и при буря. При всякакво време". За да се освободим от страха. И ние се качихме през 1922 г. на Мусала - към 400 души бяхме, от цяла България дойдоха. Ходихме от 1922 г.
към текста >>

85. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Времето било на дъжд.
Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя, нещата бяха ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя и ние видяхме с очите си как тези три желания станаха реалност. Борис Николов Учителят пътувал с файтон от град Казанлък до някакво село. С Него пътувала и една сестра. Времето било на дъжд. Светкавици и гръм се надпреварвали. Небето било навъсено, което създало мрачно настроение. При всеки гръм сестрата трепвала. Учителят я попитал: "Изглежда, вие се страхувате от гърма? " - "Да, Учителю, много се страхувам." - "Е, като е тъй, рекох, няма да гърми." И наистина, след малко небето се прояснило и Слънцето пак огряло на чистото небе.
към текста >>

Ако завали един дъжд, какво ще стане сега?
Братята, които се грижеха за вилите, бяха приготвили почти всичко. Но и Учителят идваше десетина дни по-рано с още братя и сестри да наглежда и да помага в работата. Като привършихме всичко, оставаха още два или три дни до началото на събора. Събрахме се да направим последен преглед на извършеното. Тогава братът, който се грижеше за вилите, се удари по челото: "Учителю, ние измазахме, боядисахме, наредихме вилата, но аз забравих, че покривът тече. Ако завали един дъжд, какво ще стане сега? " Учителят огледа всички ни и попита: "Има ли някой от вас, който знае да реди керемиди? " Всички замълчаха. Повечето бяха чиновници. Не бяха дошли още братята от селата, майстори изкусни и силни. Тогава няколко младежи се обадихме: "Учителю, ние ще редим керемидите!
към текста >>

Загърмя, затрещя, идеше проливен дъжд!
" Учителят се усмихна и каза: "Хубаво! " Работата почна веднага. Качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе. Помощници много, ентусиазъм голям, работата вървеше спорно. Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърмя, затрещя, идеше проливен дъжд! Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд! " Той запита: "Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: "Два часа." Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака.
към текста >>

Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд!
Помощници много, ентусиазъм голям, работата вървеше спорно. Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърмя, затрещя, идеше проливен дъжд! Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд! " Той запита: "Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: "Два часа." Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака. Първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Един от братята извика: "Учителю, Вие спряхте бурята!
към текста >>

Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд! " Той запита: "Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: "Два часа." Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака. Първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Един от братята извика: "Учителю, Вие спряхте бурята! " - "Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсро- само с два часа." И като се обърна към мен, добави: "Бързайте да завършите защото след два часа бурята пак ще дойде! " Работата кипна с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме.
към текста >>

Слагахме вече последния ред капаци, когато се зададе отново облак, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм.
Един от братята извика: "Учителю, Вие спряхте бурята! " - "Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсро- само с два часа." И като се обърна към мен, добави: "Бързайте да завършите защото след два часа бурята пак ще дойде! " Работата кипна с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последния ред капаци, когато се зададе отново облак, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние вече бяхме покрили вилата. Само нас измокри до кости, докато приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с пес- ни. Учителят каза: "Дайте им да се преоблекат!
към текста >>

Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние вече бяхме покрили вилата.
" - "Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсро- само с два часа." И като се обърна към мен, добави: "Бързайте да завършите защото след два часа бурята пак ще дойде! " Работата кипна с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последния ред капаци, когато се зададе отново облак, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние вече бяхме покрили вилата. Само нас измокри до кости, докато приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с пес- ни. Учителят каза: "Дайте им да се преоблекат! Направете чай да пият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си.
към текста >>

И с бурята - дъжд.
Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гореше хубав огън. Братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък, не искахме да я чистим, затова напращаме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след това дойде буря. И с бурята - дъжд. дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орех. Натрупа 15 см лед. Ние се бяхме скрили под платната. Уплашени се бяхме сгушили, а Учителят беше в палатката Си. Неговата палатка бе от брезент - яка палатка.
към текста >>

дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орех.
Отпред гореше хубав огън. Братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък, не искахме да я чистим, затова напращаме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след това дойде буря. И с бурята - дъжд. дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орех. Натрупа 15 см лед. Ние се бяхме скрили под платната. Уплашени се бяхме сгушили, а Учителят беше в палатката Си. Неговата палатка бе от брезент - яка палатка. А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би да разкъса нашето платно, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе.
към текста >>

"Опълченска" 66 от прозорчето на стаичката си, а приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и в дъжд.
Тя взе милиони жертви. Българските войници са в окопите няколко години. Жените по селата орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на ул. "Опълченска" 66 от прозорчето на стаичката си, а приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и в дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя влиза заедно с тях и слуша една беседа на Учителя. След беседата, тя отива при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да Те нарека: Господин докторе ли, Господин професоре ли, Господин Учителю ли, Господ ли да Те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш.
към текста >>

86. ДУХОВЕНСТВОТО

Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и по различно време - и в дъжд, и сняг, и кал.
Ще им кажа: "Братко, само тук, на тоя чист въздух, колко сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси за Бога." Ще кажете: "Той иска да излага владиците." - Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили. Ако аз не живея добър, честен живот, сам съм се изложил. Няма нищо скрито-покрито." "Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме за Новия живот. Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и по различно време - и в дъжд, и сняг, и кал. Никой досега не се е разболял, не сме имали и нещастен случай. Това показва, че тези хора са калени и дисциплинирани." Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами, ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди 2000 години евреите, като отхвърлиха Учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме.
към текста >>

" Това съобщение постави всички в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно.
Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, хората се раздвижиха по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна. След обяд към един часа, брат Петко Епитропов слезе от вилата, в която беше Учителят и каза: "Всички братя да направят улеи около палатките си! " Това съобщение постави всички в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се захванаха на работа и за 10-15 минути направихме улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час! От всички страни на небесния свод се появиха облаци като великани, които бързо се струпаха над града, Вятърът започна отначало да подухва леко и после се разрази страшна, тъмна буря. Прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, а дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро.
към текста >>

Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро.
" Това съобщение постави всички в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се захванаха на работа и за 10-15 минути направихме улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час! От всички страни на небесния свод се появиха облаци като великани, които бързо се струпаха над града, Вятърът започна отначало да подухва леко и после се разрази страшна, тъмна буря. Прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, а дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в Природата. Така за 2 часа и 5 минути бяхме арестувани в палатките - точно до 4 часа.
към текста >>

След като всичко стихна и дъждът спря, Учителят слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог иска да направи.
Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в Природата. Така за 2 часа и 5 минути бяхме арестувани в палатките - точно до 4 часа. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителят слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог иска да направи. След това даде песента "Фир, Фюр, Фен". На другия ден, 20 август, още от сутринта, прииждаха хора от всякаква възраст и искаха да видят Учителя. А владиците се изгубиха и отказаха от всякакъв диспут, престанаха да търсят "истината", като се задоволиха само да говорят нелепости за Учителя. Съборът продължи до края на същия месец. Имам много спомени от този събор, които са ценни за мене и ме окрилят през целия ми живот.
към текста >>

87. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Към обяд се задала буря и дъжд.
Грабна портрета на Учителя, който бе закачен на стената в хола и отиде към балкона, за да го хвърли навън, та тоя портрет да не го виждам. Аз припищях: "Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял." Измъкнах портрета от ръцете му и го прибрах. Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача." Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "Момчето ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам." След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задала буря и дъжд. Застанали под едно дърво. А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен. Изведнъж се чува трясък, пада гръм и го убива на място. След няколко дни дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя, го ударил гръм и го убил на място. Радка Левордашка
към текста >>

А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен.
Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача." Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "Момчето ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам." След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задала буря и дъжд. Застанали под едно дърво. А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен. Изведнъж се чува трясък, пада гръм и го убива на място. След няколко дни дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя, го ударил гръм и го убил на място. Радка Левордашка През 1922 и 1923 г. църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката.
към текста >>

88. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Що се касае до тревата, която расте след дъжда, хранете се с нея в течение на месец Тибет (декември), за да очистите вашата кръв от всички заши грехове.
В течение на месец Тамуз (юли) се хранете с кисели плодове (френско грозде, кисело грозде), за да отслабне тялото ви и да бъде изгонен сатаната от него. В течение на месец Елюл (септември) събирайте грозде и пийте неговия сок. В течение на месец Маркешвана (октомври) събирайте сладко грозде, изсушено от Ангела на Слънцето, за да укрепи той вашето тяло, тъй като в него обитават ангелите на Господа. Вие трябва да ядете смокини, богати на сок, в течение на месец Аб (август), а през месец Шебат (януари), когато остане излишък от това, което сте събрали, позволете на Ангела на Слънцето да изсуши тези плодове за вас. Хранете се със сушени смокини и бадемови ядки в течение на всички тези месеци, когато дърветата не плодоносят. Що се касае до тревата, която расте след дъжда, хранете се с нея в течение на месец Тибет (декември), за да очистите вашата кръв от всички заши грехове. И в течение на същия този месец започнете да пиете млякото на вашите животни, тъй като Господ е насадил тревата на полето за всички животни, за да попълват те със своето мляко храната на човека. Защото истина ви казвам: блажени са тези, които ядат само храна от трапезата на Господа и избягват всички мерзости на сатаната. Не употребявайте нечиста храна, докарана от далечни страни, а само тази, която ви дават вашите дървета, защото вашият Бог знае добре времето и мястото на храната, която ви е нужна. И Той дава храна на всички народи, на всички държави това, което е най-добро за всеки от тях. Не се хранете така, както правят езичниците, които напълват бързо своя стомах с всякакви мерзости на сатаната.
към текста >>

89. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Ако има суша и се помолите за дъжд в Името на Господа, дъждът ще дойде, а с него заедно и плодородието.
Велико благо очаква човечеството. Желая всички българи да слушат какво им говори Господ и да бъдат носители на Неговото Слово. За да проверите дали Бог е между вас, съберете се около един крайно беден човек и се помолете за него. Той се нуждае от хляб. Ако хлябът му дойде на крака, значи Бог работи и тук. Ако има суша и се помолите за дъжд в Името на Господа, дъждът ще дойде, а с него заедно и плодородието. Сегашните хора философстват, за всичко мислят, но забравят Бога. Когато Син Человечески дойде на Земята, хората ще виждат. Бог ще напише закона си в сърцата им. Те няма да питат има ли Бог, няма ли Бог, но ще Го познават. Човек ще живее до дълбока старост.
към текста >>

90. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Днес е бурно и облачно или дъждовно, или пък ясно, със слънце и приятно.
Радвайте се, че вашият Дух се приближава до Бога. Оставете се напълно Той да ви ръководи. Временните промени в живота са преходни. Те са както годишните времена. В живота не става това, което става и в Природата. Днес е бурно и облачно или дъждовно, или пък ясно, със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта – те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден. Зорницата, която е на нашия хоризонт, го доказва. Той е славен ден, блажен ден на Живота. Ние сме пришълци и странници на този свят.
към текста >>

91. ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО

Понякога валеше дъжд.
Обаче скоро тя стана тясна, тъй като посетителите се увеличаваха непрестанно. Тогава Учителя говореше при отворения прозорец. Така можеха да слушат и тези, които са в стаята, и онези, които заставаха на двора и в градината. В скоро време малкият двор и градинката се изпълниха с народ. Тук всяко време беше добро. Понякога валеше дъжд. Никой не се смущаваше от това. Понякога през зимата термометърът показваше 10-15 градуса под нулата; всички слушаха търпеливо и с внимание. Когато пък Слънцето грееше, лицата и душите заливаше светлина. Днес на хората се проповядва Божественото учение. То е Христовото учение.
към текста >>

92. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Ала има моменти, когато то преминава като буря, с мълнии, гръм и дъжд, отнася и разпилява старите форми на греха, раздвижва душната, застояла атмосфера на съмнението, измива и отнася отровите на злото в човешката душа, които я сковават; раздвижва всичко и пречиства.
Има хора на Духа, има хора на материята. Духът е творецът, Той носи бъдещето. Душата е неговата възлюблена – Божията дъщеря. Умът и сърцето са техните отлични служители. Има моменти, когато Словото на Учителя е като слънчев ден. Ала има моменти, когато то преминава като буря, с мълнии, гръм и дъжд, отнася и разпилява старите форми на греха, раздвижва душната, застояла атмосфера на съмнението, измива и отнася отровите на злото в човешката душа, които я сковават; раздвижва всичко и пречиства. Човек се чувства след това свеж и обновен и поглежда живота с надежда. Слънцето огрява и всяко нещо намира своето място във великия Божествен ред. Тогава човек се чувства в хармония с Целокупния живот. В беседите Си Учителя често говори за живия Бог. Защото, когато говорят за Бога, хората най-често разбират кумирите, които те са си създали.
към текста >>

93. ЕЛ-ШАДАЙ

Дали вали дъжд, или е люта зима, ние отиваме.
Второто правило за планината гласи: щом си изпотен, веднага се преоблечи. Горещите води и стръмните пътеки извършват своето. Това пречиства, обновява и закалява организма. Ние правим нашите екскурзии при всяко време. Когато Учителя определи ден за екскурзия, нищо не ни спира. Дали вали дъжд, или е люта зима, ние отиваме. Така ние се научихме да не се боим от времето. Станахме приятели на стихиите. Те ни станаха обични. Ние сме прекарвали на планината при всяко време, което плаши хората, и тогава те гледаха подозрително и недоверчиво на нас. Те нямаха още навик да ходят на планината.
към текста >>

94. МУСАЛА

Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях.
Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно. Хладните нощи прекарвахме край огньовете. И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях. Понякога изпитите бяха трудни там, горе в планината. Учителя понасяше всичко с нас. Всякога намираше нещо хубаво и в най-трудните условия и ги осмисляше. За Него всички условия бяха добри. Той ни научи да намираме доброто в тях и да се ползваме от него.
към текста >>

Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала.
И тогава ние приемаме даровете ¢ с благодарно сърце. Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен! ” Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък. Запазете словата ¢ в душата си. Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала. Въпреки времето ние пак възлязохме на върха. След като се върнахме, Учителя говори за малкия стрък. Мъглите висяха ниско над езерото. Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото.
към текста >>

Може да попитате сега защо седим на този дъжд.
Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото. Ние всички се събрахме около Него. И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг? Това беше езикът на Небето.
към текста >>

Дъждът за нас е предметно обучение.
Учителя приседна на един камък край езерото. Ние всички се събрахме около Него. И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг? Това беше езикът на Небето. Господ казва: “Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, ще дойде Моето благословение над тях.” Красиво е да вършите това, което Бог иска, да бъдете винаги добри.
към текста >>

Когато нивата е посята, дъждът е благословение.
Ние всички се събрахме около Него. И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг? Това беше езикът на Небето. Господ казва: “Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, ще дойде Моето благословение над тях.” Красиво е да вършите това, което Бог иска, да бъдете винаги добри. Мнозина от вас сте оставили вашите Добродетели непроявени, т.е.
към текста >>

Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие.
И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг? Това беше езикът на Небето. Господ казва: “Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, ще дойде Моето благословение над тях.” Красиво е да вършите това, което Бог иска, да бъдете винаги добри. Мнозина от вас сте оставили вашите Добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви.
към текста >>

Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг?
Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг? Това беше езикът на Небето. Господ казва: “Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, ще дойде Моето благословение над тях.” Красиво е да вършите това, което Бог иска, да бъдете винаги добри. Мнозина от вас сте оставили вашите Добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Защо ви доведох на Мусала?
към текста >>

95. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
Всички растения, цветя, буболечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта. Учителя беше досетлив и внимателен към всички. Често пъти долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже, и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. Той изпълняваше в съвършенство свещеното правило: Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш. Това е досетливост – да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите. Учителя влизаше в положението на всяко същество, разбираше го и му помагаше с Обич. Към всекиго Той имаше специфично отношение – особено държание. Обаче Той никому не даваше предпочитание, никого не изтъкваше, никого не хвалеше.
към текста >>

Само няколко часа след това се разрази голяма буря и такъв проливен дъжд, че реките излязоха от леглата си и едва не ни отнесоха с колите.
Той предвиждаше онова, което имаше да стане, и вземаше мерки навреме. В такива случаи Той действаше бързо и решително. Нямаше време за обяснения. Веднъж в Рила нареди да се дигне лагерът и да слизаме веднага. Всичко се извърши с най-голямата възможна бързина. Само няколко часа след това се разрази голяма буря и такъв проливен дъжд, че реките излязоха от леглата си и едва не ни отнесоха с колите. В такива случаи трябва само да се действа. Учителя ни учеше да виждаме във всичко, което става около нас, любещата ръка на Бога. Учителя беше отличен педагог. Никога не даваше нещо преждевременно; подготвяше грижливо условията, преди да внесе една нова мисъл, една нова идея. Той подготвяше условията, както градинарят обработва земята грижливо, преди да посее семенцата.
към текста >>

96. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Наскоро беше валял дъжд.
Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто и скромно. Създаде го незабелязано, почна го като че случайно. Едно топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя на поляната. Наскоро беше валял дъжд. Въздухът беше свеж и влажен, наситен с онзи сладостен дъх на боровете, който му придаваше вкус на горски мед. В тревите щурчетата се обаждаха вече. Слънцето се спускаше към горите. Часовете и минутите минаваха край Учителя като пратеници от далечна страна, натоварени със скъпи дарове. Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон.
към текста >>

97. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Валеше дъжд.
От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него.
към текста >>

Бягащите към север облаци, дъждът бяха в мене.
Аз станах всичко. Вълните – това бях аз. Виолетовите планини – това бях аз. Те бяха едно с мен. Аз бях едно и с вятъра, който духаше. Бягащите към север облаци, дъждът бяха в мене. Всичко бях аз! В същото време почувствах необикновена свобода, радост и разширение! След малко това състояние изчезна, но преживяването беше толкова силно, че аз очаквах то да се върне. Но то не се върна. Две години след това жълтите вълни на Финландския залив и зеленикавото небе ми дадоха същото преживяване.”
към текста >>

98. ЛЮБОВ КЪМ ВРАГА. МИЛОСТТА

Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънце, дъжд и вятър за добрите и за лошите.
Христос казва: “Направете си приятели от неправдата.” С други думи казано, простете на онези, които ви дължат или които са ви причинили някаква пакост. Любовта никога не отмъщава. Любовта към врага, това е пътят на великите хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат методи, по които проявяват Любовта към враговете си. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънце, дъжд и вятър за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико качество за човека от това да люби враговете си, да е готов да прощава. Това е качество на великия човек. Първо човек трябва да възлюби Бога, после – ближния си и най-после – своя враг. Който не люби Бога и ближния си, не може да люби врага си.
към текста >>

99. БЛАГОДАРНОСТ

За всичко, каквото му е дала Разумната Природа – за всички светли мисли и чувства, за звездите, Слънцето, вятъра, дъжда, облаците и прочее.
Когато ви обичат и когато ви мразят, и в двата случая благодарете на Бога. Тогава вие сте здрав човек. И при най- неблагоприятните условия да си благодарен, че живееш. Първото нещо за съзнателния човек е да бъде благодарен. За какво? За всичко, каквото му е дала Разумната Природа – за всички светли мисли и чувства, за звездите, Слънцето, вятъра, дъжда, облаците и прочее. Така ще станете способни да издържите мощните трептения на Любовта и да я приемете. У ч и т е л я Друг път, пак при Седемте рилски езера се повдигна същият въпрос. И тогава Учителя каза: Ето друг метод за придобиване на Любовта: благодари на Великата разумност в света и за най-малкото, което получаваш.
към текста >>

100. ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота.
Живее само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Христос е казал: “Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето, и живата вода, която извира от човешките сърца.” Добрите мисли и добрите чувства са водата на Живота – живата вода. Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб. Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил.
към текста >>

Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем.
Христос е казал: “Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето, и живата вода, която извира от човешките сърца.” Добрите мисли и добрите чувства са водата на Живота – живата вода. Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб. Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил. Доброто е Сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага.
към текста >>

Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици.
Добрите мисли и добрите чувства са водата на Живота – живата вода. Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб. Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил. Доброто е Сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага. Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19932103157043