Търсене в текстове за 'Гръцки'

230. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 34

4. Търси се певица за класически гръцки опери

231. 4. Търси се певица за класически гръцки опери

ТОМ 34

4. ТЪРСИ СЕ ПЕВИЦА ЗА КЛАСИЧЕСКИ ГРЪЦКИ ОПЕРИ

Но в този театър се изнасят само стари класически гръцки опери: „Ефигения в Таврида”, „Ефигения в Таврида” - гръцки, класически.

232. 64. Школата на Орфей

ТОМ 34

100) Бакх, Бакхус, Дионисий (латински: Bacchus, старогръцки: Διονύσιος) - божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра в религията и митологията у древните гърци и римляни

233. 212. Композиторът и певецът Христо. Песните „Да се прослави Бог в Бялото Братство” и „Песен за живота”

ТОМ 34

„И ще го пееш маестозо, стегнато, а не размито, раз-влачено, като гръцките - каза - черкви пеят гърците, както пеят.

234. 271. Защо не се направи магнетофонен запис на гласа на Лилиана?

ТОМ 34

262) Мария Калас (гръцки: Μαρία Κάλλας), с истинско име - Мария Анна София Кекилия Калогеропулу, 1923-1977, оперна певица, сопран

235. Съдържание

ТОМ 35

2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.

2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби.

2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията.

6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

236. Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35

ТОМ 35

църковна независимост - не се споменава името на гръцкия патриарх.

„Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх.

независимост - публично отхвърляне властта на гръцкия патриарх.

237. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

По собствените бележки на д-р Миркович, в Сливен той се учил по гръцки до 1846 г.

Доколкото се знае, тогава там е бил учител видният грък Цукала, а също и българинът Димитър Кешиша, който също е преподавал на гръцки.

238. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

възраст, баща ми имаше един работник на име Божил, който знаеше да чете гръцки, но да хортува не.

При него изучих октоиха и псалтира, но наслука ми даде есоби, като ми го превеждаше от гръцки на български.

239. 1.7. План за автобиография (23.08.1898). Миркович, Георги Вълков. 

ТОМ 35

в България на гръцки, от 1847 год.

240. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

Георги учи в родния си град при тогавашния учител Кешиша, а по-късно и при гръцкия учител Цукала - отявлен гръкофил и българомразец, изпитвайки на гърба си побоища и унижения.

241. 2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО

ТОМ 35

2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.

2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби.

2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията.

242. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Прост и невеж, смазан от рабски страх, Българина е гледал на тогавашните си пастири - гръцките владици - като на светци.

Възползовани от това невежествено състояние на българите, гръцките владици ги не само стрижаха, като овчарско стадо, но още ги и злоупотребяваха във всяко едно отношение, както можаха и както знаяха.

Те сполучиха почти навред из градищата да въведат в черквите гръцкиа език вместо българскиа.

Тъй, гръцките владици, като ни събличаха материално от една страна, бяха ни завладели и морално от друга, и навярно биха ни съвършено унищожили като съзнателна народност, ако не бяха толкова сребролюбци.

Каквито мерки бяха взели за мъжкия пол, ако бяха ги приложили и за женскиа, като поставят на свои разноски по една учителка за гръцки език във всеки град, то до сега нищо не щеше да остане от българизма.

Знае се, че Пловдив минаваше за гръцки град, макар сега да е известно, че основното му население е повече българско.

Всички нея учиха и нея знаяха, а писмеността беше български думи с гръцки букви.

Когато Чинтулов начена да учителствува, той се считаше, ако не по-долен, то никак не по-горен от гръцкиа учител, който беше също сливенец, на име Яни Сотиров.

Този последния беше до толкова фанатик, щото, докогато следваше да преподава гръцки, той не възприе да изучи азбуката, та като превеждаше от гръцки на български, пишеше превода с български думи, а с гръцки букви.

Четенето в черква по гръцки и гръцкиа език в училищата не се изхвърлиха, освен когато отвред гръцизма захвана да се прогонва - в 1860 година.

Колкото да не бяха привикнали да слушат укори и нападки против духовните си началници, българите скоро се съвзеха и видяха безумността на сляпото си придържане о гръцките владици, що и захванаха да гледат като първи врагове на народността ни.

Колкото из Българиа настроението против гръцките владици се усилваше, толкова и в Цариград постъпките пред Високата Порта отиваха по-успешно и по-основателно.

От като се изхвърли името на гръцкиа патрик из българските черкви, Владиците българи, Иларион и Авксентий, следваха да си черкуват свободно, без гръцката патриаршиа да може да им пречи чрез влиянието си пред Портата, както това ставаше друг път.

Подир дълговременно колебание в дипломатическите си разисквания тя реши най-после да се произнесе по следующия начин, що и съобщи на определените за тая цел български представители: „Кажете на вашиа владика Илариона да отиде да целуне ръка на гръцкиа патриарх и гледайте да се примирите.”

Това се доказва още и от следующето: Не много подир отказа, гръцкиа владика от Балчик изпраща със заптие един български поп, на име Димитър, до патриаршиата.

Този поп не искал под никакъв начин да припознае гръцкиа владика за свой главатар.

Прати му се известие да постъпи по два начина: „или да каже, че не припознава гръцкиа патриарх за глава, а папата; или, ако това не му се харесва, да побегне, както може, и да дойде направо в Сант-Бенедето, в Галата.” За да не му напакостят, като каже, че не припознава патриарха, поп Димитър предпочел да избегне и дойде в назначеното място.

Навред из Българиа тя беше завладяла умовете, така щото навред гръцките владици се изгонваха и не се припознаваха, Като се погребваше българскиа черковен въпрос с патриаршиата и възкръсваше на негово място Униата, то тая реакциа всред българите, придружена с възхищение, се очакваше като съвършено естествено нещо.

Тези от гръцките униатски владици, които искаха да ни помогнат в туй отношение, не бяха приети за да не компрометират наченатото дело.

Ако Българина подигна тоя деликатен въпрос, то беше от голямо принуждение и от необходимост: за да се отърве от гръцкиа ярем нямаше друго средство.

68) Бележка на Вергилий Кръстев: Униатите чрез турското правителство получават правото да издават тескерета, без вноски и без помощта на гръцките владици.

243. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

ТОМ 35

Гръцките хули против българския народ, горчивите гръцки присмехи към българската неспособност и препятствията, които Патриаршията отвсякъде издига против българските домогвания да си имаме свои владици, ме ядосват до полуда и ме тласкат към унията с необикновена сила.

Престъпният загорски поп, дякон Рафаил, гръцкият владика Неаполеос и още един цинцаромакедонски дякон остават.

244. 2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.

ТОМ 35

2.4. ОТРИЧАНЕ ОТ ГРЪЦКИЯ ПАТРИАРХ И УНИЯТА

В началото на март 1860 година в Цариград Славейков взел участие в тайното заседание, дето се взело съдбоносното решение, което учудва със своята смелост: на уречен ден в една мирна демонстрация българският народ тържествено да се отрече от гръцкия патриарх.

Оттогава името на гръцкия патриарх не се споменавало вече в черковната служба.

Иларион Макариополски, на тържествената Великденска литургия в дървения български храм „Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх, а на негово изрича „всякое епископство православних“, което се произнася само от предстоятел (патриарх, епископ или митрополит, или недогматично: ръководител, глава) на автокефална църква.

245. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

ТОМ 35

Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му.

Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка.

246. 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.

ТОМ 35

Нима от самолюбие се вмъкна той някога в олтара на църквата в Свищов, за да разкъса гръцките църковни книги?

И наистина, когато дяконът извика с тържествен глас и произнесе: Святейшему Кирилу, няколко души от това ядро го прекъснаха със забележката, че не бива повече да произнася името на гръцкия патриарх.

Тогава историческата дата трети април 1860 година, когато се изхвърли от българската църква името на гръцкия патриарх, сигурно нямаше да бъде записана.

247. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

Секи от нас е чул, видял или чел, че ний почти от една година насам ся отказахме от гръцкия патрик, който неканонически владееше над нашия народ.

Азиатският департамент се разпорежда консулите в Европейска Турция да предпазват българите от влиянието на унията, да ги ободряват и насърчават, че Русия предприема постъпки за решаване на българо-гръцкия църковен конфликт.

Геров тактично посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция.

Акцентът на страстната политическа борба, пропиваща отново неговия орган, продължава да бъде непримиримостта към гръцките владици в българските земи, за да се отърси народът от потисничеството им.

Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм.

Ето защо, макар и скептично настроен, Цанков проявява жив интерес към българо-гръцките преговори.

Така след богослужение на гръцкия епископ-униат Вениамин в българоуниатската църква (22 февруари 1863 г.) голяма група българи, носейки хлябове, се явява при П.

248. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

Хаджи Мина Пашев държал пред всички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че задно с Брюнони ще изпълнят изказаните им желания и, нещо повече, ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да се черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им.

Тогава всички навлезли в съборната католишка църква; изпяло се по латинско славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици.

Един католишки поп тоже изказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство.

От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от подписавшите акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия!

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!

Преводач от гръцки, руски, френски, турски и румънски езици.

249. 2.7.3. Христо посещава Униятската община.

ТОМ 35

Те се похвалиха, че посрещането на депутацията, със съдействието на правителството, станало много тържествено, че при официалните посещения, правителството указало на дяда Йосифа същите почести, каквито се указвали и на гръцкия патриарх и на другите вероначалници, че Наполеон Ill-й направил скъпи подаръци на българо-униятската община, че от много места из Българско, с прошение до българо-униятския патрик, българите, желаяли да приемат унията, както от Одрин, Малко-Търново, Енидже-Вардар, Казанлък и др., и искали да им се пратят попови-унияти.

250. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

Виждаше ся твърде явно, че благоприятният изглед на черковния ни въпрос до тогава, да ся е длъжал на отсъствието от Цариград на великия везир, нъ след завръщанието му, особено след публикуването на рапорта му до султана в края на ноемврия 1860 год., на който рапорт заключението беше, че при новия патриарх и с новите наредби злоупотребленията на патриаршията и на гръцките владици ще ся премахнат и сичките недоразумения между Гърци и Българи ще ся изгладят, целия гръцки сонм, духовници миряни, от една страна, а от друга, влиятелните Поляци-потурнаци от Йезуитската пропаганда, имеющи в помощ Драгана Цанкова с органа му в.

Хаджи Мина Пашов държал пред сички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че заедно с Брюнони ще испълнят исказаните им желания и нещо повече: ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да ся черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им.

Тогава сички навлезли в съборната католишка църква; испяло се по латински славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици; един католишки поп тоже исказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство.

От по-нататъшния разговор Христу забележи, че у троицата ся е съзирало неволно едно самопризнание, че сичко станало много набързо, без подробно и всестранно усведомление на участвующите привърженици на унията, защото биле известни, че много от подписващите акта за съединението, духовни и мирски, ся отметнали и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия!

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!

Сега вече очевидно стана, че Портата явно действуваше за разцеплението на народа ни, като благоприятствуваше на униатите-Българи, които и обсипваше с разни права и привилегии, а от друга страна, правеше спънки на православните Българи и охотно изпълняваше прищевките, несправедли-вите решения и беззаконните постановления на гръцкия патриарх спрямо последните.

251. 2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.

ТОМ 35

Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св.

„Нашето общо мнение и желание се заключава в следующите, какво ще бъдем конечно във Въсточната си православна вяра твърди, пък в отказванието си от гръцкия фанаерлийския Патрик, постоянни и горещи в исканието си за независима Българска народна йерархия в лицето на нашия свещенноначалник при българската църква в Цариград, без никакво изменение вери.

252. 2.8.2. Заплатата на Търновския митрополит Григория и предателството. - В: Ганчев, Стефан.

ТОМ 35

до Търновския каймакамин Али-бей молба-заявление от Свищов, с която се изтъквало, че „Царското правителство като издава, в кръга на законите, ирадета за в полза на гръцките владици, никак не е разположено да гледа да се продължават злоупотребленията, притесненията и клеветите на злонамерените гръцките владици върху незлобивия български народ, в сърцата на които (на гр.

253. 2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. - В: Табаков, Симеон Киров.

ТОМ 35

2.8.3. ИЗГОНВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ ВЛАДИКА

Частно за Сливен, отделът по тоя въпрос се разпада на две: участието на сливенци в изгонването на гръцките владици и това в униатското движени.

Черковната борба в Сливен, подклаждана и от революционното движение между народа, не престава с изгонването на гръцкия владика от града.

254. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Порта да има само тя изключително право да защитава православни християни на Възток, а гръцкий патрик да има неогранична власт над тях във вероизповедни им дела, когато се отвори път и католическим силам да имат и тии същое право върху католиков християн в Турция и издействуваха и тии да се назначи армяно-католически патрик.

255. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Русе, гдето пашата накарал българския свещеник да се подчини на гръцкия владика, но народът не позволил това и направил шумна манифестация.

Но надеждата им за покорение и еленизация могла да се смята, въпреки всички усилия, осуетена - както признавал това и гръцкият историк К. Папаригопуло.

256. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Той българогонец явно почна да гори българските стари книги и да треби от лице земи всяка българска древност и старина и тогава ся изгони българский язик от чьрквите и въведе ся гръцкий.

Проводиха ся и от Атоинская гора простаци и нехранимайковци калугери гърци, да пазят да ся не чете нигде български и да въведат в училищата гръцкий язик.

Види ся чи благоразумни Българи са ги съкрили да отбягнат священий гръцки калугерски огън!...

(Следват извадки от съчиненията на новите гръцки историци Йон.

За съзаклятниците Българи и самите гръцки историци описват няколко си, нъ за постраданието им нити реч спомянуват!

Да би же узнали и делом тия гръцки напрягания нашите читатели, обнародоваме тук няколко си от званичните им дела (актове), кои са вършили в 1843.

257. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

ТОМ 35

Но все пак ентусиазмът и постоянството на борците трябва да се поддържат неотслабно, като се обезсилват чрез печата и гръцките интриги, които забавят решението на Портата.

258. 2.10.2. Анонимна дописка, 21.11.1960 г., Цариград. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Казал ви бях, че гръцкия Патрик постоянствува и иска по-напред визита да му направят българите, та чак тогава да се състави комисията да разгледа нашата народна работа.

259. 2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Протосингелът на гръцкия владика бит от народа в Търново.

260. 2.10.13. Писмо от Тодор Николов Шишков, 30.08.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Автор на учебници, преводач от гръцки и френски език.

261. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

„Крепки в светата вяра на отците си, вие не обърнахте внимание нито на интригите на речените гръцки архиереи, нито на злобните укори върху светото учение на нашата източна черква и лъжливите обещания на папските проповедници - йезуитите.”

262. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

ТОМ 35

Но и през заключителния етап на църковното движение все още най-силно влияние имали прогръцки настроените консерватори начело с оберпрокурора на св.

От слабостите на царската дипломация се възползували западните държави Англия, Франция и Австро-Унгария, които сметнали, че българо-гръцкият църковен конфликт им предлага удобен случай да откъснат българите от руското влияние, да разширят своето въздействие сред турските християни, като използуват завоюваните позиции, за да предотвратят евентуални усложнения, които биха заплашили целостта на Османската империя.

В българо-гръцкия спор активно се месела английската дипломация.

Като използувани острите противоречия на местните общини с гръцкия владика, католическите мисионери успели да привлекат няколкостотин българи, които отправили официална молба до папата да ги приеме в лоното на римската църква, но като се запази източният обряд и българският език на богослужението.

Официалната френска позиция в българо-гръцките църковни отношения се съобразявала с интересите на униатското движение.

Ангелова-Пенкова: Прозелитизъм (от прозелит, на латински: proselytus „обратен“, на гръцки: ттрооцАиюд „обратен, намерил своето място“) е течение в религията, което се стреми да разпострани и разпростре своето учение и да привлече, т.е.

263. 2.12.2. Учредяване на Българската екзархия

ТОМ 35

Висшият гръцки клир, подтикван от Гръцкото кралство, се противопоставил категорично на отделянето на българите в самостоятелна църква.

Българите обаче, които решавали не толкова един църковен, колкото един изключително национално-политически въпрос, не се уплашили от гръцките интриги и нападки.

264. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

Като главен аргумент на тази акция с далечен прицел се използува непрекъснатото засилващият се процес за национално обособяване сред българите, който изостря българо-гръцкия църковен спор.

Тази мисъл Боре доразвива в един доклад, където констатира, че в Турция има една силна опозиция от гръцки схизматици и арменци, които държат за Русия.

Дадено било разрешение на един български свещеник да замине за Одрин, а на одринския губернатор било поръчано да позволи на католиците свободно да упражняват своята религия, като ги отдели от гръцките регистри.

Подобно желание изразил и гръцкият епископ на Одрин, Хрисант.

През февруари Геров разговаря и с Доротей, за да го отклони от намеренията му да стане униат, търси сътрудничеството на английския вицеконсул в Пловдив - Блънт, за противодействие на католиците.210 След продължителна напрегната работа, в края на февруари Геров обобщава своите наблюдения „по това в най-висша степен важно дело” и в един голям доклад уверява Азиатския департамент, че униатите не са намерили подкрепа сред българите, но прозелетичните действия на западните мисионери ще бъдат голяма опасност за в бъдеще, ако не се реши българо-гръцкия църковен спор.211

В същото време, когато Геров се опитва да спре униатството във вътрешността на България, в Цариград княз Лобанов-Ростовски пробва всички възможности да намали остротата на българо-гръцките противоречия и да ликвидира по този начин почвата за проявление на католическия прозелатизъм.

Веднага след акта за уния, той внушава на патриарха да отстъпи пред българския натиск, за да се нанесе удар на униатите, но гръцките духовници не се съгласяват.

В отговор на Лобановите и Геровите сведения за изострянето на българо-гръцките отношения и за засилване на униатството, в края на януари 1861 г.

Лобанов е в непрекъсната връзка с българските дейци и гръцките владици.

Както е посочвано от всички историци на унията и на българския църковен въпрос, това движение съдействува за развръзката на българо-гръцкия църковен конфликт.

[4.] респектирало гръцкия национализъм и

265. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

2.14. БЪЛГАРО-ГРЪЦКИТЕ ЦЪРКОВНИ БОРБИ. УНИЯТА

Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко достоен от тях да носи архиерейска митра.

Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен.

В очите на цариградското простолюдие Йосиф Соколский беше вече, според този алай, такъвзи също патриарх, както и другите патриарси, Арменский, Гръцкий и пр.

Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път.

На този отговор върху патриаршеското окръжно послание се приготви от страна на патриаршията едно дълго опровержение, което се напечата на гръцки и български под насловие: „ЛаЛа ка!

За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква.

Бурмов, в което се хвърлеше поглед върху действията и стремленията на гръцкото духовенство от гледна точка строго христиенска в паралел с действията и стремленията на Българете и се извождаше заключение, че извържението, произнесено от съборът на гръцките владици против българските, няма никакво законно основание и поради това е недействително.

13) Званичните църковни книжа, които ще се испратят до митрополитите и епископите на чисто българските епархии, ще се пишат по гръцки и по български.

Подигането на Българете против властта на гръцките владици е само една от нейните фази.

Някои от американските мисионери, членове на този съюз, които се трудеха, с помощта на един-двама Българе, над преводът на Свещеното Писание по български, бяха съобщили чрез тия Българе на владиката Илариона, не без задни, разумява се, цели, че те съжаляват, че правителството на Високата Порта препятствува на Българский народ да устрои църковното си управление, както сам разумява и го принуждава да се покорява на Гръцкий патрик и да почита за свои архипастири и духовни отци хора, които са зле наранили неговото сърце с тяхното нехристиенско обнасение и които той гледа, като свои най-върли неприятели.

Те бележат второ, че господството на гръцките владици е било всекога умразно на славенските населения.

5) Ние имаме основание да мислиме, че оплакванията на Българете са справедливи и че те проистичат от доказаното грабителство и непристойно поведение на повечето от гръцките владици.

6) Поддържането господството на гръцките владици в българските епархии, ни се чини, ще е твърде неблагоприятно за нравственото и умственото усъвършенство-ване на населенията, което ще може да се достига най-добре само с употребеньето народний език.

„Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”.

Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно.

Неколцина от страна на народът му расправиха, един след друг, че Владиците нямат никаква вина, защото те не са направили друго освен, че са испълнили желанието на народът, на който не позволява совестта да припознава гръцкий патриарх за свой духовен началник, и за това нека по-добре се накаже всичкий народ, а не само те, ако наистина Българете са осъдени да бъдат роби на гръцката патриаршия.

На това му се възрази, че ирадето е излязло, по злобата на гръцкий патрик; че на Българский народ се прави голяма несправедливост, която не ще да е добре известна на негово величество, султанът; че народът вярва, че, като се оплаче на негово величество за тая несправедливост, султанът ще бъде милостив и ще отмени заповедта си за заточението на българските владици.

266. 2.15.1.3. Петър Карапетров.

ТОМ 35

Като изхожда от вярното разбиране, че те си поставяли политически цели, съвсем неоснователно и просто измислено твърди, че униатските водачи са искали със съдействието на Наполеона III да получат от турското правителство признаване на българския народ за отделен от гръцкия, като се уреди българската униатска църква, а при удобен случай да се откажат и от папата, тъй както били сторили арменокатолиците.

267. 2.15.1.6. Тодор Бурмов.

ТОМ 35

Бурмов пише въз основа главно на домашни и на гръцки извори.

В предговора си той казва, че освен от собствените си спомени, се е възползувал от разни ръкописи и печатни документи, които своевременно е събирал, от протоколите и кореспонденцията на Екзархията; имал е пред очи българските, гръцките и някои други вестници и списания, издавани на времето в Цариград, а и други източници.

Понеже авторът не е имал на ръка други извори, освен домашните и донейде гръцките, съчинението му разглежда църковния въпрос и унията едностранно.

268. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

Гръцкото влияние чрез гръцките царкини донасяло в България пакост и разврат.

В пиесата „Светослав Тертер” се споменава, че българската слава и скръб нямали летописци, даже и великите събития минавали неотбелязани, или пък случайно отбелязани по корите на черковните ни книги и в житиетата; а историята ни била скърпена от неверните, оскъдни и изопачени сведения на гръцките историци.

В това време българските царе, като подражавали грубо и раболепно на придворния цариградски живот, величаели се с надутите титли: благородни, благоверни, Христолюбиви; даже придворните титли и длъжности са били копие и подражение на гръцките такива.

На ерменския патриарх дал почти същите права каквито на гръцкия.

Гръцката патриаршия не само се закрепила, но станала и представителка на гръцкия народ, единствения признат християнски народ, в турската империя.

Възползвани от това положение на работите, в гърците се поражда идеята, чрез погръчване народите на Балканския полуостров, да влеят нови жизнени сокове в отслабналото донегде гръцко духовно племе, да изгонят турците и да възобновят старата гръцка империя; за която цел те най-напред се обърнали към нас българите, като по-близки до тях и които по-рано сме им успорявали техните владения на Балканския полуостров, и като народ макар с по-долня култура от гръцкия, но по-млад, по-свеж и в разцвета на своите умствени и физически сили, чрез погръчванието можал да усили гръцкото племе.

Както споменах по-горе, завоевателят на Цариград Мехамед Н-й е проявил особено благоволение към гръцкия народ; неговите културни учреждения били запазени, също и църковните и граждански права.

Обаче не такова било положението на българите, особено с признаването на гръцкия патриарх с берат на султана за политически и духовен глава на всички православни християни в Балканския полуостров, българите престават да съществуват като народ.

Гръцките владици в България, обкръжени с еничери обикаляли селата и събирали владищината, като връзвали и затваряли тия, които не могли да платят и вземали каквото намирали в къщата.

Чрез гръцките владици турското правителство държало българите в повиновение и ги следило; с това то е избегвало да държи големи гарнизони в градовете и центровете и от грижата да създава политическа централизация.

В очите на гръцките владици селското население било безсловесно стадо, създадено само да се стрижи и те го стрижали постоянно до кожа и кокал.

Начело на грабителите стоял сам гръцкия патриарх, който просто търгувал с епархиите и енорийните.

Един гръцки владика излизал в епархията си с цела свита около 20-30 души: сеизи, готвачи, слуги и др., и със сребърни юзди на коня си.

Кониц казва, какъв контраст с положението на турските имами (духовници), което дохождало до нищета сравнително с разкоша на гръцките владици.

Гръцките владици посегнали върху най-святите неща на българите - църквите, училищата, езика и народността.

Богусложението в градовете почнало да се извършва на гръцки, българският език в общините се заменил с гръцки.

гръцкият владика в София Йоаким като се научил, че в църквата на селото Църковна, Берковска околия имало древни български ръкописи и изображения, накарал селяните да ги заровят; същото направил шуменският гръцки владика с древните български ръкописи в 1840 г.

През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия език в църквите.

В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки.

От общините гръцкия език станал знак на благородство.

Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него.

Който не знаял гръцки език, не се считал за благороден човек.

На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки език и гръцки дух.

Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и език.

Заможните и богати българи не само говорили и се учили на гръцки, но са мислили и работели като гърци.

Повечето български търговци в България и вън от нея в Букурещ, Одеса, Браила, Темишвар говорили в къщите си гръцки и се считали за потомци на Перикла.

Много погърчени първенци и търговци българи били членове на гръцките революционни комитети, а през гръцката революция 1821-1829 г.

Василий Априлов, най-бележитият български патриот, родолюбец и благодетел, който обезсмъртил името си със своите завещания в родния си град Габрово и като бил в Одеса, считал себе си за грък, даже бил член и касиер на гръцкия революционен комитет в Одеса.

Интелигенцията, която минала през гръцките училища и като била обладана от гръцкия дух, на първо време се двоумила, струвало й се, че това което излага Венелин в книгата си е сън, като че ли й се искало да не вярва в славното минало на българския народ, но авторът е бил увлекателен и убедителен; интелигенцията се отвръща от гърцизма, слива се с народа и се туря начело на възражданието.

Априлов дава идеята на сънародниците си в Одеса да открият в родния си град в Габрово училище и въпреки упорството на гръцкия владика в 1835 г.

Съзнанието, което тъй бързо се развило и раздвижило българите, стреснало гръцките владици, врагове на Възражданието, те се заемат с всички сили да угасят искрата на съзнанието.

В места, гдето гръцкият дух бил пуснал дълбоки корени имало и такива дейци българи, които сами почвали борбата за училищата, до гдето най-после се намесил в борбата и самия народ.

Училищният въпрос отворил очите на народа, грозната и отвратителна истина застала пред него и му казала: „Ето един грък, с висок чин, със свещеническа одежда, тъпче 100 - 200,000 българи в епархията си, като налага на децата гръцки език, клевети ви пред турската власт, вследствие на което много българи са преследвани, заточени, затваряни и то само затова, защото децата ви искат да учат български и да запазят народността си.

Вместо да искат от турската власт да затвори гръцките училища в българските градове и да ги избави от гърцизма, българите в повечето градища оттеглили децата си от училищата, затворили кесиите си; като останали без средства почнали да се затварят гръцките училища, а да се отварят български.

Гръцките владици протестирали, турските власти затваряли, заточавали, преследвали, но не можало нищо да спре българите за да не пращат децата си в гръцки училища.

269. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата.

Подобни младежи правеха всичко възможно да превърнат своите съграждани българи в гърци, както това вършеха фанариотите, или пък доброволно отиваха като в заточение в някой гръцки град, защото мислеха, че е загубено времето да живеят между хора, които не са гърци.

Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки език.

Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки език, отколкото езика на своите родители, на който език като младенци са сукали майчиното си мляко.

Помежду си се наричаха така, че на имената слагаха гръцки окончания.

Тогава нашият български народ забрави нанесените му от гръцките фанариотски владици обиди.

Това е епоха, която може да свидетелствува, че нито в Румъния, нито в България, нито в Македония и Албания можеше да се чуе нещо в църква или в училище, да се види в писмата на хората друг език освен гръцкия, разбираем от една много малка част от нашия народ.

Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки език.

Посредством Владиците издателите на гръцките книги, без значение с какво съдържание са тези книги, намират купувачи сред българите.

Също посредством Владиците онези гръцки градове, които се занимават със строеж или ремонт на църкви и училища, получават големи и богати помощи от българите.

А днес освен отделни лица и гръцките вестници в своите колони непрекъснато публикуват статии против България с различни заглавия.

Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в свещенодействията, който език народът не знае.

В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки.

Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост.

Щом стъпи на търновския архиерейски трон, без да изброявам другите обикновени злини на този гръцки архиерей, Панарет за дълго време забрани богослужението в църквата „Св.

Владиката уволни учителя по български език като ненужен и на негово място назначи сина на свой приятел от Цариград, но вече като учител по гръцки език.

Но владиката посредством шпиони научи за това съвещание и се яви преде управителя (а той беше ренегат от гръцки произход) и наклевети гражданите в това, че те устройвали събрания против властта.

Дори гръцкият вестник „Минерва” в продължение на цяла година описваше неговите пороци, доказани от достоверни свидетели и за които няма да говоря, защото са известни на всички.

Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския Манасий” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.).

Тази зараза вмъкнаха сред нас препоръчаните от владиците гръцки учители, които бяха назначени из българските епархии.

Цялата тяхна мъдрост се ограничаваше в четирите части на граматиката и с превода на малки откъси от старогръцките автори.

Гръцките вестници и най-вече тези, които излизат в Цариград и Смирна, се пълнят със статии, писани от Цукалас против българите и българските учени.

Затова и досега народът ни страда от този лош демон на гръцките учители.

270. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

ТОМ 35

3. Едва изтекла годината 1821 и патриаршията е клеветила пред Портата, че българският народ мисли да възстане против турската власт, но не ще може да изпълни това, ако му се назначат гръцки владици.

Този факт урони окончателно гръцкия авторитет пред българите и турските власти.

271. 3.6.2. Компрометираното население от гр. Сливен.

ТОМ 35

За чест на Сливен, този е първия случай, в който се чува за изгонване на гръцки владика от българи.

Гръцките владици по това време, и въобще фанариотското духовенство, много са повлияли пред чуждите представители за европейското заблуждение, че Балканския полуостров е заселен най-вече с гърци.

272. 3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.

ТОМ 35

Емиграцията ни датира още след самото идване на турците на Полуострова и то в разни посоки: в Италия, гръцките острови, М.-Азия, Трансилвания, Ромъния и Русия.

273. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

По тоя начин, чисто български села в югоизточна България до 1830 г., стават насетне турски или гръцки, особно към границата.

274. 3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.

ТОМ 35

Сам Д-р Селимински е бил учител по гръцки в Руше-де-веда, в Букурещ, Плоещ и т.

н., а братът на Маврудия - Балсамаджия, също сливенец, е занимавал по гръцки синовете на най-видните влашки боляри.

275. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

ТОМ 35

Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”.

Потомците на загиналия врачански герой променили настроението спрямо Доротея поради факта, че в негово лице те съзрели защитникът на фанариотската политика и сега те съжалявали, че са се излъгали в надеждите си какво Доротей, като българин, ще се солидаризира с българите във Вратца и епархията за борба против гръцките митрополити и епископи в България.

276. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

ТОМ 35

Чувството на любовта го накара да изучи гръцкия език, за да кореспондира устно и писмено с любезната си Клия, която се съгласила да му бъде съпруга, ако той достигне „голям меснет”.

В състава на тази комисия бил втикнат и Вели ефенди, като познавач на гръцкия език и „изкусен следовател”.

По повод арестуванието на някакви си гръцки паликарета той се спречкал с Министра на полицията, подал оставка и от началник на „черния кабинет” заел длъжността цензор на „българските книги”.

277. 5.4.2. Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. 5.4.2.1. Писмо № 1

ТОМ 35

Гръцките владици, ако и да имаха, като человеци, слабости, знаяха поне да ги прикриват пред населението и да пазят както своя престиж, тъй и този на техния главатар патриарха.

278. 5.4.2.2. Писмо №2

ТОМ 35

Той беше един от най-умните, развити и способни българи в това време, владееше доволно добре гръцкия език и турско-говоримия, притежаваше още и дар-слово доволно убедителен; качества чрез които той игра най-голямата роля между простото население във време на унията; с една дума, той притежаваше всичките свойства, дето да може да се заеме с една подобна работа и да я изведе сполучливо - стига да имаше, както той сам го каза, един или най-много двама добри и верни съучастници; но пак с патриотизма за едничек стимул, струва ми се не би се спустнал в такваз опасна игра.

Освен това откриват се още някои разписки за едни дадени пари на някоя печатница за подкрепление на един гръцки вестник „Театис”, редактиран от един член на черния кабинет на име Николаидис, стойност, която е възлизала на две хиляди лири турски”.

279. 5.5.6. Диарбекир. Писма и бележки. 5.5.6.1. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875.

ТОМ 35

На североизток вратата се нарича даг-капусу, над която има закачени железни топузи и сабля, стените са описани [с] писма, но само тука име една таблица, написана с гръцки слова; казват че великий Александър Македонски ги писал, когото наричат Скендер бей.

280. 5.5.6.3. Писмо до свещеник.

ТОМ 35

Всички гръцки народ проклет - хиниет).

281. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

ТОМ 35

6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

282. 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.

ТОМ 35

Нашите братя в Турско се стараят да се избавят от слепотата, в която ги е въвлекъл гръцкия език, а тука с пари си купуват простотата!!

Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г.

283. 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.

ТОМ 35

Наистина секи требуваше да мисли, че като се отвори това училище, сичките български ученици, които се възпитават в французките и гръцките училища у Цариград, ще се приберат в това народно заведение, даже които земат по-основателни науки от колкото у друго училище, ще излезат с една чисто народно отхрана приспособена на новият живот, в който влезува нашият народ.

284. 6.2.9. Протести срещу Униатското движение / Миркович.

ТОМ 35

Но нека си напомним само, че едногласно сме изрекли: цигане ставаме, в морето се хвърляме, гръцкият патрик века нема да припознаваме.

Ако сполучите една чорбаджийска черковна Йерархия без да са поклоните на гръцкия патрик, ние сме готови да ви се поклоним и да прогласим публично това, което вашата страст излива днес въз нас; в противен случай, ние ще ви молим да са отближите тоже публично подписите.

Тя словом и делом ви показа, че не може: Словом, тя ви каза, че трябва да се поклоните на гръцкия патрик.

285. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

ТОМ 35

Язиците които имат падежи, ги имат по необходимост, защото немат тая леснина: „Гръцкият например: досе то антропо то хриматикон iнa ма клироси тiac Mapiac - дай на человекът парите да са наплати на Мария.” Трите тук падежи, както и членът, в Гръцкият язик, земат различно окончание; когито, по нашето наречие, членът като си остава същ и окончанието се не изменява.

286. 6.5.3. Бесарабските българи.

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Сава (Стойно) Илиев Радулов (1817-1887) - учител, книжовник, преводач от руски, гръцки и френски език.

287. 6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.

ТОМ 35

Хиляда години стана откак този език се е приел с голям тържество като евангелски религиозен език за сичкото славянство вложи както Латинския за латините и Гръцки за гърците.

Ангелова-Пенкова: Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев Кисимов (1832-1905) - журналист, писател, преводач от гръцки, румънски език.

288. 6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Икосар (тур.: ikilik) - турска сребърна монета, 1/10 от сребърната меджиди, на гръцки икозар.

289. 6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.

ТОМ 35

Защо не се подчинят под тези наредби и гръцките, и арменските и еврейските училища?

290. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

9-о Гръцки език - два пъти в неделята.

291. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

ТОМ 35

Потребните часове, за туй излизат напълно като се дигне гръцкия език от помежду и като земнем един час от словестността, на която стига само два часа през неделя вместо три.

Тъй ний имаме пак 21 часа предание за секий клас през неделята, каквото и по-напред, с тази само разлика, че на някои предмети сега се дадоха по-много часове, а някои (именно Богословието и славянский език) се досущ изключиха; защото нравственото Богословие като се преподава по 2 пъти в неделята, свършва се в първата година на Ш-ия клас; а колкото за Гръцкия език мислим, че нашите училища биват и без него.

Преводач от гръцки и френски език.

292. 6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

ТОМ 35

Д-Р МИРКОВИЧ ЗАМЕСТЕН ОТ ГРЪЦКИ ЛЕКАР. РАЗМИСЛИ

Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде, но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар.

Това дело произведе връх Българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.”

293. 6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.

ТОМ 35

Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде; но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар.

Това дело произведе връх българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.”

294. 6.11. Публикации: 1869 година. 6.11.1. Отношението на Гръцката патриаршия към българския църковен въпрос.

ТОМ 35

... Гръцкият патрик е издал окръжно писмо към митрополитите по български епархии да не приемат призванието им от Цариград като незаконно.

При тия в Цариград се говори, какво Гръцкия патрик отправил писма до трите самостоятелни Черкви, до Петербурский и други Синоди за да ги прикани да се събере Вселенски събор в Цариград, в когото да се разгледа и българския черковен въпрос.

295. 6.11.2. Оставката на български владици и присъединяването им към българската църковна кауза.

ТОМ 35

[Панарет Пловдивски] се отказаха решително от службата на гръцката черква за да минат под владението на възрождаемата Българска самостоятелна черква, онищена [унищожена] хищно от гръцкия патрик Самуила.

296. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.

ТОМ 35

Ако ние често викаме против гръцките епископе, то викаме не затова, че тие са гръци, а затова, че тие са противници на нашите народни интереси, викаме за това, че тие действуват не християнски и не човечески.

Ние се плачехме от гръцките владици, а тоя не е и за пара по-добър от тех, и той е езедник и кръвопиец, каквито беха и гръците.

297. 6.12.3. Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“.

ТОМ 35

... Каква полза ще има нашият народ от нашето народно духовенство, ако това духовенство тръгне по дирите на гръцките фанариоти и ако захване така също безбожно да глоби народът и да му рови гроб, както и тие.

298. 6.12.5. Няколко думи до румънските българи.

ТОМ 35

Нима българите не решиха тоя въпрос още в онзи ден, в койро се решиха да изгонят гръцките кесиджие и да съставят свой народен синод?

299. 6.16.2. Причините за изпращане в Диарбекир. Апел за справедливост към Миркович 

ТОМ 35

Тия писма са били хвърлени у него от некакви си гръцки паликарета, които служели на владиката.

300. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

И така, немислимите унии, безцелните турски приследувания, гръцките клевети и цънцарските568 шпионства няма да произведат нищо друго освен нови борби, нова енергия и ново мъжество в сърцата на самият български народ.

Гръцките патриоти, които обичат да наричат гръцки даже и ония области, в които живеят по пет души цънцаре и по един янински билерин, излъгаха не правителството и не европейските сили, а сами себе си.

Синод, че споразумението е немислимо и че гръцките действия в последните времена са станали дотолкова безчестни, низки и подли, щото гръко-българската вражда е готова да принесе твърде важни катастрофи.

301. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова

ТОМ 35

Икосар (тур.: ikilik) - турска сребърна монета, 1/10 от сребърната меджиди, на гръцки икозар.

Прозелитизъм (от прозелит, на латински: proselytes, „обратен“, на гръцки: Προσήλυτος „обратен, намерил своето място“) е течение в религията, което се стреми да разпространи и разпростре своето учение и да привлече, т.е.

НАГОРЕ

1.3813278675079