Търсене в текстове за 'Гръцки'

149. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 34

4. Търси се певица за класически гръцки опери

150. 4. Търси се певица за класически гръцки опери

ТОМ 34

4. ТЪРСИ СЕ ПЕВИЦА ЗА КЛАСИЧЕСКИ ГРЪЦКИ ОПЕРИ

Но в този театър се изнасят само стари класически гръцки опери: „Ефигения в Таврида”, „Ефигения в Таврида” - гръцки, класически.

151. 271. Защо не се направи магнетофонен запис на гласа на Лилиана?

ТОМ 34

262) Мария Калас (гръцки: Μαρία Κάλλας), с истинско име - Мария Анна София Кекилия Калогеропулу, 1923-1977, оперна певица, сопран

152. Съдържание

ТОМ 35

6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

153. Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35

ТОМ 35

„Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх.

154. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

По собствените бележки на д-р Миркович, в Сливен той се учил по гръцки до 1846 г.

Доколкото се знае, тогава там е бил учител видният грък Цукала, а също и българинът Димитър Кешиша, който също е преподавал на гръцки.

155. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

възраст, баща ми имаше един работник на име Божил, който знаеше да чете гръцки, но да хортува не.

При него изучих октоиха и псалтира, но наслука ми даде есоби, като ми го превеждаше от гръцки на български.

156. 1.7. План за автобиография (23.08.1898). Миркович, Георги Вълков. 

ТОМ 35

в България на гръцки, от 1847 год.

157. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Каквито мерки бяха взели за мъжкия пол, ако бяха ги приложили и за женскиа, като поставят на свои разноски по една учителка за гръцки език във всеки град, то до сега нищо не щеше да остане от българизма.

Знае се, че Пловдив минаваше за гръцки град, макар сега да е известно, че основното му население е повече българско.

Всички нея учиха и нея знаяха, а писмеността беше български думи с гръцки букви.

Този последния беше до толкова фанатик, щото, докогато следваше да преподава гръцки, той не възприе да изучи азбуката, та като превеждаше от гръцки на български, пишеше превода с български думи, а с гръцки букви.

Четенето в черква по гръцки и гръцкиа език в училищата не се изхвърлиха, освен когато отвред гръцизма захвана да се прогонва - в 1860 година.

158. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

ТОМ 35

Гръцките хули против българския народ, горчивите гръцки присмехи към българската неспособност и препятствията, които Патриаршията отвсякъде издига против българските домогвания да си имаме свои владици, ме ядосват до полуда и ме тласкат към унията с необикновена сила.

159. 2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.

ТОМ 35

Иларион Макариополски, на тържествената Великденска литургия в дървения български храм „Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх, а на негово изрича „всякое епископство православних“, което се произнася само от предстоятел (патриарх, епископ или митрополит, или недогматично: ръководител, глава) на автокефална църква.

160. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

Хаджи Мина Пашев държал пред всички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че задно с Брюнони ще изпълнят изказаните им желания и, нещо повече, ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да се черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им.

Един католишки поп тоже изказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство.

От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от подписавшите акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия!

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!

Преводач от гръцки, руски, френски, турски и румънски езици.

161. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

Виждаше ся твърде явно, че благоприятният изглед на черковния ни въпрос до тогава, да ся е длъжал на отсъствието от Цариград на великия везир, нъ след завръщанието му, особено след публикуването на рапорта му до султана в края на ноемврия 1860 год., на който рапорт заключението беше, че при новия патриарх и с новите наредби злоупотребленията на патриаршията и на гръцките владици ще ся премахнат и сичките недоразумения между Гърци и Българи ще ся изгладят, целия гръцки сонм, духовници миряни, от една страна, а от друга, влиятелните Поляци-потурнаци от Йезуитската пропаганда, имеющи в помощ Драгана Цанкова с органа му в.

Хаджи Мина Пашов държал пред сички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че заедно с Брюнони ще испълнят исказаните им желания и нещо повече: ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да ся черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им.

Тогава сички навлезли в съборната католишка църква; испяло се по латински славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици; един католишки поп тоже исказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство.

От по-нататъшния разговор Христу забележи, че у троицата ся е съзирало неволно едно самопризнание, че сичко станало много набързо, без подробно и всестранно усведомление на участвующите привърженици на унията, защото биле известни, че много от подписващите акта за съединението, духовни и мирски, ся отметнали и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия!

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!

162. 2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.

ТОМ 35

Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св.

163. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Види ся чи благоразумни Българи са ги съкрили да отбягнат священий гръцки калугерски огън!...

(Следват извадки от съчиненията на новите гръцки историци Йон.

За съзаклятниците Българи и самите гръцки историци описват няколко си, нъ за постраданието им нити реч спомянуват!

Да би же узнали и делом тия гръцки напрягания нашите читатели, обнародоваме тук няколко си от званичните им дела (актове), кои са вършили в 1843.

164. 2.10.13. Писмо от Тодор Николов Шишков, 30.08.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Автор на учебници, преводач от гръцки и френски език.

165. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

„Крепки в светата вяра на отците си, вие не обърнахте внимание нито на интригите на речените гръцки архиереи, нито на злобните укори върху светото учение на нашата източна черква и лъжливите обещания на папските проповедници - йезуитите.”

166. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Прозелитизъм (от прозелит, на латински: proselytus „обратен“, на гръцки: ттрооцАиюд „обратен, намерил своето място“) е течение в религията, което се стреми да разпострани и разпростре своето учение и да привлече, т.е.

167. 2.12.2. Учредяване на Българската екзархия

ТОМ 35

Висшият гръцки клир, подтикван от Гръцкото кралство, се противопоставил категорично на отделянето на българите в самостоятелна църква.

168. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

Тази мисъл Боре доразвива в един доклад, където констатира, че в Турция има една силна опозиция от гръцки схизматици и арменци, които държат за Русия.

169. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

На този отговор върху патриаршеското окръжно послание се приготви от страна на патриаршията едно дълго опровержение, което се напечата на гръцки и български под насловие: „ЛаЛа ка!

За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква.

13) Званичните църковни книжа, които ще се испратят до митрополитите и епископите на чисто българските епархии, ще се пишат по гръцки и по български.

170. 2.15.1.6. Тодор Бурмов.

ТОМ 35

Бурмов пише въз основа главно на домашни и на гръцки извори.

171. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

Един гръцки владика излизал в епархията си с цела свита около 20-30 души: сеизи, готвачи, слуги и др., и със сребърни юзди на коня си.

Богусложението в градовете почнало да се извършва на гръцки, българският език в общините се заменил с гръцки.

гръцкият владика в София Йоаким като се научил, че в църквата на селото Църковна, Берковска околия имало древни български ръкописи и изображения, накарал селяните да ги заровят; същото направил шуменският гръцки владика с древните български ръкописи в 1840 г.

В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки.

Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него.

Който не знаял гръцки език, не се считал за благороден човек.

На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки език и гръцки дух.

Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и език.

Заможните и богати българи не само говорили и се учили на гръцки, но са мислили и работели като гърци.

Повечето български търговци в България и вън от нея в Букурещ, Одеса, Браила, Темишвар говорили в къщите си гръцки и се считали за потомци на Перикла.

Училищният въпрос отворил очите на народа, грозната и отвратителна истина застала пред него и му казала: „Ето един грък, с висок чин, със свещеническа одежда, тъпче 100 - 200,000 българи в епархията си, като налага на децата гръцки език, клевети ви пред турската власт, вследствие на което много българи са преследвани, заточени, затваряни и то само затова, защото децата ви искат да учат български и да запазят народността си.

Гръцките владици протестирали, турските власти затваряли, заточавали, преследвали, но не можало нищо да спре българите за да не пращат децата си в гръцки училища.

172. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Подобни младежи правеха всичко възможно да превърнат своите съграждани българи в гърци, както това вършеха фанариотите, или пък доброволно отиваха като в заточение в някой гръцки град, защото мислеха, че е загубено времето да живеят между хора, които не са гърци.

Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки език.

Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки език, отколкото езика на своите родители, на който език като младенци са сукали майчиното си мляко.

Помежду си се наричаха така, че на имената слагаха гръцки окончания.

Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки език.

Също посредством Владиците онези гръцки градове, които се занимават със строеж или ремонт на църкви и училища, получават големи и богати помощи от българите.

Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в свещенодействията, който език народът не знае.

В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки.

Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост.

Щом стъпи на търновския архиерейски трон, без да изброявам другите обикновени злини на този гръцки архиерей, Панарет за дълго време забрани богослужението в църквата „Св.

Владиката уволни учителя по български език като ненужен и на негово място назначи сина на свой приятел от Цариград, но вече като учител по гръцки език.

Но владиката посредством шпиони научи за това съвещание и се яви преде управителя (а той беше ренегат от гръцки произход) и наклевети гражданите в това, че те устройвали събрания против властта.

Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския Манасий” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.).

Тази зараза вмъкнаха сред нас препоръчаните от владиците гръцки учители, които бяха назначени из българските епархии.

173. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

ТОМ 35

3. Едва изтекла годината 1821 и патриаршията е клеветила пред Портата, че българският народ мисли да възстане против турската власт, но не ще може да изпълни това, ако му се назначат гръцки владици.

174. 3.6.2. Компрометираното население от гр. Сливен.

ТОМ 35

За чест на Сливен, този е първия случай, в който се чува за изгонване на гръцки владика от българи.

175. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

По тоя начин, чисто български села в югоизточна България до 1830 г., стават насетне турски или гръцки, особно към границата.

176. 3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.

ТОМ 35

Сам Д-р Селимински е бил учител по гръцки в Руше-де-веда, в Букурещ, Плоещ и т.

н., а братът на Маврудия - Балсамаджия, също сливенец, е занимавал по гръцки синовете на най-видните влашки боляри.

177. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

ТОМ 35

По повод арестуванието на някакви си гръцки паликарета той се спречкал с Министра на полицията, подал оставка и от началник на „черния кабинет” заел длъжността цензор на „българските книги”.

178. 5.4.2.2. Писмо №2

ТОМ 35

Освен това откриват се още някои разписки за едни дадени пари на някоя печатница за подкрепление на един гръцки вестник „Театис”, редактиран от един член на черния кабинет на име Николаидис, стойност, която е възлизала на две хиляди лири турски”.

179. 5.5.6. Диарбекир. Писма и бележки. 5.5.6.1. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875.

ТОМ 35

На североизток вратата се нарича даг-капусу, над която има закачени железни топузи и сабля, стените са описани [с] писма, но само тука име една таблица, написана с гръцки слова; казват че великий Александър Македонски ги писал, когото наричат Скендер бей.

180. 5.5.6.3. Писмо до свещеник.

ТОМ 35

Всички гръцки народ проклет - хиниет).

181. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

ТОМ 35

6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

182. 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.

ТОМ 35

Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г.

183. 6.5.3. Бесарабските българи.

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Сава (Стойно) Илиев Радулов (1817-1887) - учител, книжовник, преводач от руски, гръцки и френски език.

184. 6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.

ТОМ 35

Хиляда години стана откак този език се е приел с голям тържество като евангелски религиозен език за сичкото славянство вложи както Латинския за латините и Гръцки за гърците.

Ангелова-Пенкова: Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев Кисимов (1832-1905) - журналист, писател, преводач от гръцки, румънски език.

185. 6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Икосар (тур.: ikilik) - турска сребърна монета, 1/10 от сребърната меджиди, на гръцки икозар.

186. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

9-о Гръцки език - два пъти в неделята.

187. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

ТОМ 35

Преводач от гръцки и френски език.

188. 6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

ТОМ 35

Д-Р МИРКОВИЧ ЗАМЕСТЕН ОТ ГРЪЦКИ ЛЕКАР. РАЗМИСЛИ

Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде, но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар.

189. 6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.

ТОМ 35

Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде; но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар.

190. 6.16.2. Причините за изпращане в Диарбекир. Апел за справедливост към Миркович 

ТОМ 35

Тия писма са били хвърлени у него от некакви си гръцки паликарета, които служели на владиката.

191. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

Гръцките патриоти, които обичат да наричат гръцки даже и ония области, в които живеят по пет души цънцаре и по един янински билерин, излъгаха не правителството и не европейските сили, а сами себе си.

192. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова

ТОМ 35

Икосар (тур.: ikilik) - турска сребърна монета, 1/10 от сребърната меджиди, на гръцки икозар.

Прозелитизъм (от прозелит, на латински: proselytes, „обратен“, на гръцки: Προσήλυτος „обратен, намерил своето място“) е течение в религията, което се стреми да разпространи и разпростре своето учение и да привлече, т.е.

НАГОРЕ

5.9168810844421