Търсене в текстове за 'Граница'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата!
Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си. После облича отново сакото и казва: "Така е добре. Сега всеки да си гледа работата! " Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва. Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза. На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата! Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай. След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката. По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост. Ние слушахме в захлас.
към текста >>

По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост.
Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза. На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата! Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай. След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката. По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост. Ние слушахме в захлас. Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история. Учителят я беше нахлузил, за да могат те да поддържат с Него постоянна връзка, за да им помогне. Този метод Учителят го бе използувал и с други братя по различен начин. Савка имаше връзка с латвийците.
към текста >>

2. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Ти попадна на границата между тези две Школи, където се сблъскват техните силови полета.
Учителят мълчи, а брат Тодор Попов заминава за Ямбол, но главоболието му се усилва, става нетърпимо. Накрая отново отива при Учителя и споделя с Него, че трябва да напусне и университета, както и Окултната Школа поради заболяването си. Учителят го изглежда строго и казва: "Ти си член на теософското общество, а в същото време членуваш и в Окултната Школа, която Аз съм отворил. Така не може. Ще членуваш или само там, или само тук. Ти попадна на границата между тези две Школи, където се сблъскват техните силови полета. Това е причината за твоето главоболие. Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш. Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание. Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си. Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават.
към текста >>

3. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа.
Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците. Методи предава това на Багрянов и другите и те послушват съвета Му. След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие? А за това си има една голяма причина. А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа. Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България. Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски. А България отново щеше да бъде окупирана, както навремето, когато съюзниците й, по време на Балканската война, след грешката на Фердинанд я окупираха. Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие червеното знаме над Райхстага. А какво се случи по- нататък?
към текста >>

4. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия.
Защото по стар стил 9 септември се равняваше на 22 септември - началото на есенното равноденствие и начало на учебната година на Школата. Но новата власт забрани събора. А той трябваше да стане на 9 септември. Тогава, точно на 22 срещу 23 септември 1923 година, избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, като участвуваха и много земеделци, които бяха свалени от власт няколко месеца преди това. Въстанието бе жестоко потушено от правителството на Александър Цанков и бяха избити хиляди българи. И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия. Ако беше допуснат съборът на Братството на 9 септември, нямаше да се случат тези събития от 1923 година. Какво стана по-нататък? Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт. Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 година. Всички те бяха хванати и без съд и със съд бяха избити.
към текста >>

5. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

На 18 октомври българските войски преминават границата.
И България имаше всички условия да се обедини. Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир.
към текста >>

Турция напредва и идва чак до старата си граница.
Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра.
към текста >>

6. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Турция си запазва старата граница.
На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура. Той занесе там своите идеи и неговото присъствие се оказа пагубно за Германия.
към текста >>

7. 9_05 Кой бе Учителят?

"Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта.
Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Затова ние, учениците на Школата, а след нас и хората в този народ и човеците на земята, трябваше да дадем заслужената цена на нашия Учител, защото Бог Го изпрати на земята. За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години.
към текста >>

8. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него.
към фил. гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий. Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека. А това е връзката между видимия и Невидимия Свят. Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях. Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него. Христовият Дух е навсякъде в цялата природа. Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в Битието - това наричаме Христос. През всичките векове - вчера, днес и утре- той е един и същий - Дух Вечен! Христос е най-силното проявление на Божията Любов, Божият Мъдрост и Божията Истина.
към текста >>

Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението.
Христовият Дух, носи вътрешната свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята. Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас.
към текста >>

Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство.
ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му. Божественият принцип е Вечен огън. Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство. Неговата Слава е утвърдена на Небето до века. Славата му е над Небето и над земята. Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия.
към текста >>

9. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят.
Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония.
към текста >>

10. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е.
Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
към текста >>

11. 104. НАЧАЛОТО

Нашите сетива не са граница.
И човек може да влезе във връзка със съществата, които живеят там. Спиритизмът бе едно силно течение срещу материализма през това време. То е друг полюс. Материализмът отрича невидимия свят, че извън сетивния свят друга реалност няма. А това не е така. Нашите сетива не са граница. Зад тях има .още сетивен живот, който ние не познаваме, нямаме органи за него. И така първите приятели се занимаваха със спиритизъм. Отначало Учителят ги насочва в правилна посока. Как да се ориентират, как да познават съществата, които се явяват чрез медиумите, как да се влиза във връзка тях и как да се справят с мъчнотиите, които се явяват в тази област. Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна.
към текста >>

12. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

През това време идва Учителят, а Иларионов служел някъде към сръбската граница към Цариброд.
Той там живееше в тяхната къща и там приемаше посетители. Когато братята купиха лозята и почнаха да ги обзавеждат тези лозя за място на събора, то Учителят даваше нареждане как да стане това. Елена Иларионова беше учителка, чудесна сестра, будна и предана. Константин Иларионов беше военен. Като военен той заболя тежко и безнадеждно бе да бъде излекуван. През това време идва Учителят, а Иларионов служел някъде към сръбската граница към Цариброд. Като разправя Елена на Учителя, Той пожелава да отиде при него. Живее известно време при него и го лекува. За две седмици Учителят излекувал Иларионов по Негови напътствия и по Негов начин. Той се излекувал от неизлечимата си болест. Тогава предприемат една екскурзия с Учителя.
към текста >>

13. 134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ

После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата.
Второ - да отида и да бъда в чужбина. Трето - да съм богат. Учителят му каза: „Добре". Минаха години. И така стана, че му дадоха апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата. И така се случи, че замина там и стана богат и заможен. За неговите познати това бе човек роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя.
към текста >>

14. 55. ВЪЛЦИТЕ

55. ВЪЛЦИТЕ Брат Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата.
55. ВЪЛЦИТЕ Брат Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата. Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат. Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана. От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие.
към текста >>

Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана.
55. ВЪЛЦИТЕ Брат Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата. Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат. Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана. От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие. Да ги избивам ли? " Учителят му казва: „Няма да убиваш!
към текста >>

15. 58. ВЯРАТА

58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана.
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава.
към текста >>

16. 128. МИР ВАМ

128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата.
128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него.
към текста >>

Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата.
128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи.
към текста >>

17. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

Тук се намираме на границата между два свята.
Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ. Само синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. „МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата между два свята. Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност. МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии. „и нахрани пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича.
към текста >>

18. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

При тази среща на Методи Константинов с Учителя, Учителят бе казал още нещо: „На границата - югославската.
А той беше много затворен човек и човек трудно можеше да изкопчи нещо от него. Беше лежал в затвора както при цар Борис, така и при комунистите. Аз не можах да се добера до тези спомени. Вероятно накрая след като ги е написал то милицията ги е прибрала от него. Затова ще ги търсите там в техния архив. При тази среща на Методи Константинов с Учителя, Учителят бе казал още нещо: „На границата - югославската. (Учителят замълчава малко и казал) „От София нищо няма да стане". Това бе загадка, но после се разбули тази загадка. Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие. Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство.
към текста >>

Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие.
Затова ще ги търсите там в техния архив. При тази среща на Методи Константинов с Учителя, Учителят бе казал още нещо: „На границата - югославската. (Учителят замълчава малко и казал) „От София нищо няма да стане". Това бе загадка, но после се разбули тази загадка. Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие. Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство. А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая. Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие. А думите на Учителя: „От София нищо няма да стане" се сбъднаха.
към текста >>

19. 87. РАНИЦАТА

Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва.
Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд. На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници. „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата. Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая. Забранено е лист българска литература да се пренася в Цариброд. Сърбите се стремят да асимилират това население.
към текста >>

Раницата на Учителя преминава през границата.
Служителката изглежда раницата, поглежда я и казва: „Иди код матер! " А това е сръбска псувня и означава: „Иди на майната си! " И я изгонва. Олга взима раницата и я занася у дома. Там я посрещат българите ожаднели за българско четмо и писмо. Раницата на Учителя преминава през границата. Така Словото на Учителя ще премине по същия начин по целия свят.
към текста >>

20. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни.
Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията. На стари години отново се върна към този занаят.
към текста >>

21. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Без мен те бяха на границата на провала.
Аз бях техният домашен лекар, продължавахме да работим и накрая те решиха да ме оставят за техен приемник. Аз само вършех моята работа целенасочено и по план. Без моя труд те нямаше да имат историческа проекция и следа в историята на Братството. А сега я имат. Това дължат на мен. Без мен те бяха на границата на провала. Аз ги спасих от отклонеието им от Школата, защото до този момент не бяха написали нито ред за Учителя и Школата Му. През 1986 г. бях се завърнал от работа в чужбина. Посетих Борис Николов. Той беше вече 86-годишен.
към текста >>

22. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство.
Бил хванат, че прехвърлял политически противници на властта срещу пари и подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил при него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе! " Така се разделили. След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник.
към текста >>

Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих!
Нали ти казах, че ще дойдеш при мене! " Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството на дядо Влайчо и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш." „Ще ти кажа: „Ако речеш да бягаш ще те разстрелят като псе! " Така се разделили. След време следователя бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива разстрелян като псе при опита за бягство. Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник. Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. Ще загинат стотици хора.
към текста >>

23. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3.
Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3. През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води! 5. През есента на 863г.
към текста >>

24. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница.
Ние, българите, не бяхме директно засегнати. Бомбардировки още нямаше. Нашето поколение косвено участваше в международната кървава арена чрез поредица от мобилизации. Пазехме границите, или бяхме като окупатори в завзети територии. Случи се така, че двамата с д-р Илия Стратев - добри лични приятели, се завърнахме почти едновременно от запаса. Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница. На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща. Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали. Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем.
към текста >>

25. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

Предстоеше да заминем за турската граница, да заемем позиции за евентуално нахлуване в Турция.
88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ Беше 22 март 1941 година. Няколко дни преди този ден бях мобилизиран. Предстоеше да заминем за турската граница, да заемем позиции за евентуално нахлуване в Турция. До нас, обикновените и прости войници, не бе стигнало решението на генералния щаб за плана на нашите дивизии. Не беше ни обяснено защо бяхме облечени във военни униформи, и защо щяхме да се бием срещу турската армия. Не знаехме нищо. По този начин ни бяха спесте- 6. Трета бомбардировка над София - 10 декември 1943 година, петък -105 бомби. 7.
към текста >>

26. ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ

Тъй като моята част бе дълго задържана като резерва, чак на 24 март 1941 година потеглихме към турската граница.
За нас вещите имат значение на вложената мисъл и идея, когато те се поднасят. Тук Школата на Учителя изигра великолепно ролята си. Мощният поток от добри мисли и пожелания бяха онази защитна дреха, която може да изведе всекиго невредим в идеята за доброто. В съдбите на мнозина приятели по време на Балканската и Европейска-та война, Учителят взе дейно участие и възрастните приятели бяха свързани с най-невероятни избавления от смъртта. В моят пакет, бях приятно изненадан да видя, че има една бяла вълнена шапка, оплетена от дебела вълна, топъл шал, чорапи и една риза със сини раета. Тъй като моята част бе дълго задържана като резерва, чак на 24 март 1941 година потеглихме към турската граница. С нас пътуваха и войнишките подаръци. С нас пътуваха добрите мисли и пожелания на онези женски ръце, които бяха изплели и ушили подаръците. Това беше нашата защитна броня. Така се случи, че ние бяхме изпратени на турската граница, но не взехме участие в очакваните бойни действия, защото този, който движеше съдбините на света, не позволи да се отвори фронт между България и Турция. Учителят бе този, който нареди на сестрите да изплетат подаръци за мобилизираните войници.
към текста >>

Така се случи, че ние бяхме изпратени на турската граница, но не взехме участие в очакваните бойни действия, защото този, който движеше съдбините на света, не позволи да се отвори фронт между България и Турция.
В моят пакет, бях приятно изненадан да видя, че има една бяла вълнена шапка, оплетена от дебела вълна, топъл шал, чорапи и една риза със сини раета. Тъй като моята част бе дълго задържана като резерва, чак на 24 март 1941 година потеглихме към турската граница. С нас пътуваха и войнишките подаръци. С нас пътуваха добрите мисли и пожелания на онези женски ръце, които бяха изплели и ушили подаръците. Това беше нашата защитна броня. Така се случи, че ние бяхме изпратени на турската граница, но не взехме участие в очакваните бойни действия, защото този, който движеше съдбините на света, не позволи да се отвори фронт между България и Турция. Учителят бе този, който нареди на сестрите да изплетат подаръци за мобилизираните войници. С тези подаръци, изпратени към войските, замина и благословението на Учителя. Ние, учениците от Братството, които бяхме мо- билизирани, успяхме да оценим по достойнство цената на войнишките подаръци. В тях ние виждахме невидимата ръка на Учителя, която ни съдействше и помагаше. За другите войници тези подаръци също бяха скъпи, защото им напомняха, че те бяха изпратени от хора, които мислеха за тях и които пишеха в писмата, съпровождащи подаръците, пожелание, да се върнат всички живи и здрави.
към текста >>

27. ІІІ.102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН

Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала.
102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН Българската песен и музика, били те бавни и тъжни, или весели и игриви, се отличават с неправилния ритмус. Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала. Тогава минорната гама и повтарящите се кратки мотиви звучат много тъжно. В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури.
към текста >>

28. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Още не бе определен граничният сектор на турската граница, който трябваше да се охранява.
Но кой е денят на неговото възвръщане? " Учителят замълча. По - сетне още няколко пъти говорихме за този мотив, но той все не идваше. Минаха няколко години. Бях мобилизиран, задържаха ни в казармата. Още не бе определен граничният сектор на турската граница, който трябваше да се охранява. На петия ден от пристигането ни на границата, командирът ме повика и показа една пощенска картичка, адресирана до мен. Подаде ми картичката. Прочитам следния текст: „Поискай отпуск. Ела.По спешност трябваш на баща ни. Важно събитие.
към текста >>

На петия ден от пристигането ни на границата, командирът ме повика и показа една пощенска картичка, адресирана до мен.
" Учителят замълча. По - сетне още няколко пъти говорихме за този мотив, но той все не идваше. Минаха няколко години. Бях мобилизиран, задържаха ни в казармата. Още не бе определен граничният сектор на турската граница, който трябваше да се охранява. На петия ден от пристигането ни на границата, командирът ме повика и показа една пощенска картичка, адресирана до мен. Подаде ми картичката. Прочитам следния текст: „Поискай отпуск. Ела.По спешност трябваш на баща ни. Важно събитие. Подпис - твоята сестра." Командирът беше прочел и проверил отворената картичка.
към текста >>

29. 3.23. Болшевиките и България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Разбира се преди да започне II-та Световна война, той със своя артилерийски полк е на турската граница.
23. Болшевиките и България Сега ще ви разкажа за един наш брат Тодор Бошков. Той е от едно село Карловско и беше военен и се пенсионира като полковник от артилерията. Разбира се преди да започне II-та Световна война, той със своя артилерийски полк е на турската граница. Тогава често пъти, когато е идвал в София, винаги е посещавал Изгрева, да види Учителя. И при едно такова посещение Учителят го пита: „Какво правите, Вие, там на границата? " „Охраняваме я, Учителю, така стоим на пост там". Учителят му казал: „Няма опасност от турска страна, няма опасност от турска страна. Няма опасност".
към текста >>

И при едно такова посещение Учителят го пита: „Какво правите, Вие, там на границата?
23. Болшевиките и България Сега ще ви разкажа за един наш брат Тодор Бошков. Той е от едно село Карловско и беше военен и се пенсионира като полковник от артилерията. Разбира се преди да започне II-та Световна война, той със своя артилерийски полк е на турската граница. Тогава често пъти, когато е идвал в София, винаги е посещавал Изгрева, да види Учителя. И при едно такова посещение Учителят го пита: „Какво правите, Вие, там на границата? " „Охраняваме я, Учителю, така стоим на пост там". Учителят му казал: „Няма опасност от турска страна, няма опасност от турска страна. Няма опасност". Тодор Бошков пита Учителя: „Какво ще кажете Вие, Учителю? " А това беше късно след 1939 г.
към текста >>

30. 3.24. Пистолетът

НЕСТОР ИЛИЕВ

„При едно от посещенията ми от турската граница в София, разбира се следващия ден имаше беседа на Изгрева.
24. Пистолетът Ще продължа да разказвам за брат Тодор Бошков. Той лично ми разказваше следния случай. „При едно от посещенията ми от турската граница в София, разбира се следващия ден имаше беседа на Изгрева. А беседите започваха в 5 часа сутринта. Но понеже у нас имаше немски войници, немски поделения и бяха настанени в бараки близо до Изгрева, Диана бад. Там често, когато са идвали през градината, през Борисовата градина, са бивали убивани, сигурно от някои комунисти и противници на германците. Аз това не знаех и си мислех - сутринта, преди да тръгна за Изгрева на беседа, дали да взема пистолет, или не. Облечен в цивилни дрехи пристигнах на Изгрева, но аз съм взел пистолет и влизам в салона." Той, Божков, си имаше едно място - с влизането в салона, вляво, в ъгъла; той беше нисичък, незабелязан така.
към текста >>

31. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

„Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството!
Правителството реши, че е за Мира, а пък аз, по убеждение съм именно за мир, против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." „Така ли? " „Да, рекох, така. Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството! " „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда. И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш. За мир на всяка цена. Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как? ", каза „кой ти дава това право?
към текста >>

32. 4.06. Силата на идеите и силата на вярата

ИЛИЯ УЗУНОВ

Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия.
6. Силата на идеите и силата на вярата Имах един познат. Казваше се Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се махне от преследването на полицията. Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ.
към текста >>

Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си.
6. Силата на идеите и силата на вярата Имах един познат. Казваше се Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се махне от преследването на полицията. Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива при Него и Му разказва всичко. Учителят му казва: „Няма да се отказваш от идеите си.
към текста >>

Търси нови пътища да мине границата и да се махне от преследването на полицията.
Казваше се Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като иска да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се махне от преследването на полицията. Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива при Него и Му разказва всичко. Учителят му казва: „Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " „Но има охрана", отвърнал той.
към текста >>

Премини границата!
После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се махне от преследването на полицията. Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива при Него и Му разказва всичко. Учителят му казва: „Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " „Но има охрана", отвърнал той. „Аз ти гарантирам преминаването на границата! " - отсякъл Учителят. Отишъл си от Учителя с вяра и уверен, че неговият път е отворен. Хванал влака, качил се като обикновен пътник до Драгоман, като седнал в същото купе на същия влак, който заминавал за Югославия.
към текста >>

„Аз ти гарантирам преминаването на границата!
Но понеже бивал и чувал за Петър Дънов много неща от много хора, както и от свои близки, и решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива при Него и Му разказва всичко. Учителят му казва: „Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " „Но има охрана", отвърнал той. „Аз ти гарантирам преминаването на границата! " - отсякъл Учителят. Отишъл си от Учителя с вяра и уверен, че неговият път е отворен. Хванал влака, качил се като обикновен пътник до Драгоман, като седнал в същото купе на същия влак, който заминавал за Югославия. Той разказваше: „Никой не дойде да ми провери нито билет, нито паспорт, които аз нямах. Седях си спокойно в купето.
към текста >>

Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IХ.44 г.
" - отсякъл Учителят. Отишъл си от Учителя с вяра и уверен, че неговият път е отворен. Хванал влака, качил се като обикновен пътник до Драгоман, като седнал в същото купе на същия влак, който заминавал за Югославия. Той разказваше: „Никой не дойде да ми провери нито билет, нито паспорт, които аз нямах. Седях си спокойно в купето. Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IХ.44 г. Разказа ми още какво му е казал Учителят: „Вашите идеи са хубави, но методът за тяхното постигане ви е погрешен. Вие искате насила да накарате хората да мислят като вас." Такава сходна мисъл на Учителя бяхме чули и други път. А ние това го проверихме, 45 години, след като комунистите дойдоха на власт. С тези техни погрешни методи, за които бе казал Учителят, се роди тяхното насилие и ние бяхме свидетели на една епоха от насилие и беззаконие. Но преминахме тази злочеста епоха.
към текста >>

Той беше познал силата на идеите и имаше една реална опитност за силата на вярата чрез онова преминаване през границата на времето - без билет и без паспорт.
С тези техни погрешни методи, за които бе казал Учителят, се роди тяхното насилие и ние бяхме свидетели на една епоха от насилие и беззаконие. Но преминахме тази злочеста епоха. Когато бяхме подложени на най-големите гонения, този приятел, Обретен Недев, не се уплаши да каже тази своя опитност с Учителя. Това му правеше чест. Той беше идеен човек и беше останал като такъв. Той беше познал силата на идеите и имаше една реална опитност за силата на вярата чрез онова преминаване през границата на времето - без билет и без паспорт. Такива хора, опознали силата на идеите и силата на вярата, знаеха своя път. Този път бе осветен от техните идеи и постлан от техните дела. Затова, след 45 години ние можем да проверим думите на Учителя за силата на идеите и за силата на техните погрешни методи на действие. Тези погрешни методи на действие разрушиха и „Изгрева", и посегнаха срещу Словото на Учителя, като Го унищожаваха чрез обиски, претопяване и горене. По този случай Учителят навремето бе казал, че има грешка в израза: "всяка власт е от Бога!
към текста >>

33. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Тогава слага вуйчо ми и майка ми в два коша, мята ги върху един кон, качва се върху него и така преминава границата при Крива Паланка, и дохожда в Кюстендил.
По това време двете й дъщери Стояна и Сара, както и майка им, били в стаята. Турчинът стреля през прозореца с пушка, улучва я в главата и убива Стоянка, която е трябвало да бъде втората жена на турчина. Почнал да изтича мозъкът от главата й. А майка ми била 4-5 годишна, помислила, че тече сапун, хванала с ръчичка и започнала да размазва мозъка и викала: „Мамо, сапун, мамо сапун." Погребали убитата дъщеря. Тогава баба ми се уплашила, че искат да по-турчват и другата дъщеря, и тя решила да бяга. Тогава слага вуйчо ми и майка ми в два коша, мята ги върху един кон, качва се върху него и така преминава границата при Крива Паланка, и дохожда в Кюстендил. Тогава се е пътувало така. На коня му се слага самар, а от двете страни на самара се слагат два коша и в тях се слага багаж. По този начин са пристигнали в България, понеже Македония е била турска. Баща ми е от град Прилеп. Като момче на десет години, заедно с други връстници, се били с турчетата от турската махала.
към текста >>

34. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тогава за старите приятели Учителят казва: „Честността на българите е границата до един милион.
Една чужда фирма го привлякла да бъде неин представител и му определила една скромна сума, според тях. А тя не е била малка за българските условия. Но той отказва. После същата фирма увеличава 5-6 пъти възнаграждението му и той се съгласява. Значи е бил честен до една сума, а оттам нагоре той има вече нови съображения. Тогава за старите приятели Учителят казва: „Честността на българите е границата до един милион. Над тази граница те забравят честността и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение. Кирил Паскалев. „Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр.
към текста >>

Над тази граница те забравят честността и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение.
А тя не е била малка за българските условия. Но той отказва. После същата фирма увеличава 5-6 пъти възнаграждението му и той се съгласява. Значи е бил честен до една сума, а оттам нагоре той има вече нови съображения. Тогава за старите приятели Учителят казва: „Честността на българите е границата до един милион. Над тази граница те забравят честността и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение. Кирил Паскалев. „Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик.
към текста >>

35. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Действително тя изразява състоянието на двадесетото столетие, което се явява като граница между две епохи.
Отново стои тарторът на тарторите на същата скала - окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му. Христос отново минава през същата скала край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа. Тези, които изпратих между народите и мен излъгаха". Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят". Тази легенда крие една велика тайна. Действително тя изразява състоянието на двадесетото столетие, което се явява като граница между две епохи. Ние виждаме какви дълбоки раздвижвания има във всички области на живота. Налице са големи международни конфликти, остри социални противоречия, голяма духовна нищета, войни и разрушения, военни разточителства. Първата световна война беше развръзката на националната карма. Втората световна война откри големите язви на социалната карма. Тук няма да се спираме на разните материални и културни разрушения, които настъпиха в народите.
към текста >>

36. 6.71. БЕРТОЛИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Запознава го Боян със случая и той изпраща пакета през границата.
Книгата бе изпратена от Франция на някого тук и този някой от тук я бе предал на следствието тук и на прокурора. По този начин тя не достигна при нас. Боян искаше да изпратим нещо до Париж чрез Бертоли. Но тогава беше започнала цензура и Боян реши да освободи Бертоли от евентуални неприятности. Имаше един приятел, който работеше в Министерството на финансите. Запознава го Боян със случая и той изпраща пакета през границата. И после Бертоли проявява наивност и вместо да изпрати договора за книгата до Боян, то го изпраща до този човек до ново подписване, защото бил изтекъл срока на договора. Държавна сигурност хваща този човек и го разпитва. Той не казва нищо при разпита. Казва само една дума: „Точка". Но от голям тормоз след три дни се парализира и след три дни почина.
към текста >>

37. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години.
той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя.
към текста >>

38. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години.
той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя.
към текста >>

39. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата.
Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена. Поглежда виновно Учителя, а той прихва да се смее. За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя. А друг начин нямало. Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата. Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата. Освен ние и други същества живееха около нас и те имаха право да бъдат зачетени. Затова на времето старите българи преди да пият от чашата отливаха от нея малко на земята, на място, за да могат да полеят за онези, които са жадни както на земята, така и на небето. Това е символика, ще я намерите в Словото на Учителя. На същата екскурзия се случва също по-странен случай. Савка не се отказа, намира друга чаша, постила бяла кърпа пред Учителя и подрежда каквото трябва за закуска.
към текста >>

40. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Те успяха да прекосят границата, макар че беше почнала вече войната.
По-надолу ме пресрещна Георги Радев и се върнахме в лагера. След това отидох и благодарих на Учителя за помощта му. През 1939 г. аз си тръгнах по-рано за Латвия, защото ми свършваше годишната отпуска. А другите, които останаха на тях Учителят им беше дал да изговарят непрекъснато 91 псалом. Те успяха да прекосят границата, макар че беше почнала вече войната. Те пристигнаха невредими в Латвия, а онези, които пътували също с тях и които не са били от Братството то техния багаж се беше загубил по пътя. Така братската група посетила Рила и срещнала се с Учителя всички се върнаха живи и здрави в Латвия. Връщайки се в Рига аз бях написал няколко статии, които изпратих в България и те бяха публикувани както следва: 1. Вестник „Братство", бр. 178, от 24.01.1937 г.
към текста >>

41. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

Те могат да стигнат до една граница във връзка с познанието за Словото на Учителя и Неговата Школа.
Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ. Минаха 30 години от тогава и ние видяхме какво означава това мнение на Учителя за САЩ. Няколко приятели правеха опити да издадат на английски език някои неща от Учителя. Издадоха ги, но нямаше интерес и там не можа да се създаде общество. Вие също ще проверите, че думите на Учителя остават неизменни и затова не уповавайте на чужденци. Те могат да стигнат до една граница във връзка с познанието за Словото на Учителя и Неговата Школа. Това е историята за „добрия човек", който говори добри неща и прави също така „добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек".
към текста >>

42. 231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ

Методи работел като учител към Българо-Турската граница.
Пътувал е много по цяла България. Веднъж споделил с Учителя за своето увлечение, че пее много църковни песнопения. Учителят му казал: „Е, ти сега преповтаряш онова, което си бил. Пееш предишните си песни, които си знаел. Сега е важно не да пееш за Бога, а да служиш на Бога". Методи работел като учител към Българо-Турската граница. Били насрочени маневри на войските и са смятали, че ще влезнат българските войски в Турция ще се започне нов фронт. Населението било уплашено и Методи написал писмо на Учителя чрез Боян Боев. След една седмица се получава писмо от брат Боян. Там били написани само два реда: „Само пушилки за деца. Няма да има война".
към текста >>

43. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна.
237. ОБУЩА ЗА ПАША В отношенията ни между нас най-приближените на Учителя имаше непрекъснато сблъсъци и недоразумения. Това се дължеше на нашите състояния, които бяха плод на разклонените човешки чувства, които взимаха връх или пък резултат на мисли недосегаеми да се приемат в главите ни и там да се обработят така както трябва. Макар че бяхме ученички близко кръжащи до Учителя между нас се случваха често тези сблъсъци. Така Савка и Паша бяха направили нещо нередно по отношение на мен, за което отидох при Учителя, за да му се оплаквам от тях. Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна. Оплаках му се и той ме изслуша внимателно. След като свърших с оплакванията си по техен адрес той вдигна пръст и го сложи до устата ми и каза: „Пст, никой да не те чуе". Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата. Учителят беше си вдигнал пръста и искаше да изрече точно това: да спреш, да мълчиш, да не правиш бели и никой да не те чуе. Това беше точният превод на неговият жест с пръста.
към текста >>

44. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Знаеха и зад граница.
Всички плачеха - тихо, мълчаливо, но плачат и мъже, и жени, и наши, и чужди, непознати хора, които не бях виждала никога. Извървя се невъобразимо много народ, тихичко, незабележимо, . непринудено. Никой не ги покани, никой не ги накара, никой не ги насили. Нещо повече. По радиото даже не приели да съобщят за Неговото заминаване, но съобщението се разнесло със светкавична бързина и без радио, от уста на уста, от човек, на човек... Няколко телеграми и провинцията и България знаеше. Знаеха и зад граница. Но границата беше затворена и от там никой не можа да дойде. И по етера... Как по етера? Ето как: На 27.ХН.1944 г. сутринта, когато си е заминал Учителят в ранни зори, аз сънувах сън. Отивам на Изгрева, приближавам стаята Му - затворено, пердетата спуснати.
към текста >>

Но границата беше затворена и от там никой не можа да дойде.
Извървя се невъобразимо много народ, тихичко, незабележимо, . непринудено. Никой не ги покани, никой не ги накара, никой не ги насили. Нещо повече. По радиото даже не приели да съобщят за Неговото заминаване, но съобщението се разнесло със светкавична бързина и без радио, от уста на уста, от човек, на човек... Няколко телеграми и провинцията и България знаеше. Знаеха и зад граница. Но границата беше затворена и от там никой не можа да дойде. И по етера... Как по етера? Ето как: На 27.ХН.1944 г. сутринта, когато си е заминал Учителят в ранни зори, аз сънувах сън. Отивам на Изгрева, приближавам стаята Му - затворено, пердетата спуснати. Няколко сестри ме срещат и казват: „Учителят замина за Мърчаево".
към текста >>

45. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

При срещата ми с Учителя, той ми каза: „Трябва да излизаш нощем и обикаляш по границата.
3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ През месец ноември 1922 година бях в София. При срещата ми с Учителя, той ми каза: „Трябва да излизаш нощем и обикаляш по границата. Но ще бъдеш без оръжие и без кон. Така съвсем сам. Ще уповаваш само на Бога". Казах му: „Учителю, много вълци има, ще ме изядат". Отговори ми: „Няма да те изядат".
към текста >>

46. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят.
След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие. Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд. Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят. Коленичих и почнах да се моля. Четох Добрата молитва, 91 псалм, Отче наш, казах формули и едновременно се обръщах'към Бога и Учителя: „Господи, Учителю, аз не го казах за моя слава и не за някакви материални облаги, защото сега ако съм тук, утре ме няма, ще се махна от тук и т.н..." Така се разправях, като че ли са при мен. Дълго се молех коленичил, докато почувствувах една радост, което значи, че молбата ми е приета. Скочих и погледнах часовника си - беше 10 ч. сутринта. Изминали бяха 6 часа!
към текста >>

47. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап.
Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд". Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек. След пенсионирането си в 1942 г. си отворил обущарска кърпачница на 149 ул. „Владимир Поптомов" и никога не е смятал, че е унижение от полковник да станеш кърпач. Капитан Никола Христов Гръблев починал в София на 23.май 1968г.
към текста >>

48. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Тотев голяма кама за отбрана от близо, потури, салтамарка и калпак за по-незабелязано преминаване на сръбската граница по установен план, през специален канал.
В съща та нощ на предупреждението ми, към 10 часа вечерта на определеното място ми бе предаден от Ив. Георгиев въпросния П. Тотев, когото заведох в дома на Ст. Гагов. , Направихме план за евентуално отстъпление ако по някоя случайност се наложи. На другата вечер занесох на въпросния П. Тотев голяма кама за отбрана от близо, потури, салтамарка и калпак за по-незабелязано преминаване на сръбската граница по установен план, през специален канал. След няколко дни Тотев бе предаден на специален човек за преминаване на границата, което мина благополучно. 151 Същия месец, на шести април .1925 г. арестуваха и мен. Заранта, придружен от двама агенти бях на гарата за Бургас. Денят бе слънчев, топъл, приятен.
към текста >>

След няколко дни Тотев бе предаден на специален човек за преминаване на границата, което мина благополучно.
Георгиев въпросния П. Тотев, когото заведох в дома на Ст. Гагов. , Направихме план за евентуално отстъпление ако по някоя случайност се наложи. На другата вечер занесох на въпросния П. Тотев голяма кама за отбрана от близо, потури, салтамарка и калпак за по-незабелязано преминаване на сръбската граница по установен план, през специален канал. След няколко дни Тотев бе предаден на специален човек за преминаване на границата, което мина благополучно. 151 Същия месец, на шести април .1925 г. арестуваха и мен. Заранта, придружен от двама агенти бях на гарата за Бургас. Денят бе слънчев, топъл, приятен. Слушайки ритмичното тракане на колелата на влака неволно си задавах не веднъж въпроса: Какво ли ме очаква от днес нататък?...
към текста >>

49. 2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Разказва брат Христо Касев, как след това пътували няколко дни по гори и планини, без пътеки, докато стигнали гладни и окъсани българската граница и най-сетне щастливо преминали в България.
Мнозина от тях са имали чудни преживявания, в които са видели ръководството и покровителството на Божия Дух. Така например брат Георги Куртев от Айтос и още няколко души обслужвали един лазарет само за холерно болни. Същата служба на друг сектор изпълнявал и баща ми, който прекарал цялата война без да вземе един хинин. Брат Христо Касев от село Секирчево, Казанлъшко бил пленен от сърбите и имало заповед да разстрелят пленниците. Но той отправил молитвата си към Учителя и когато ги отвели на определеното място, дето преди тази група са разстреляли други групи, неочаквано за всички, старшината - сърбин наредил всички от тази група (8-10 души) да се пуснат на свобода. Разказва брат Христо Касев, как след това пътували няколко дни по гори и планини, без пътеки, докато стигнали гладни и окъсани българската граница и най-сетне щастливо преминали в България. Подобни и ред други преживявания са имали и много наши братя на фронта, дето са видели Славата Божия. Може би, много братя и сестри си задават въпроса - служил ли е Учителят войник и защо не е бил на фронта? Този е, наистина интересен и много важен въпрос, който много малко наши приятели знаят. Аз обаче, лично научих от брат Петко Гумнеров как Учителят се е освободил от военна служба. Учителят получава призовка да се яви в определен ден и час на военен преглед пред наборна комисия.
към текста >>

50. МАРИН КАМБУРОВ

Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница.
Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната. Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово. Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш". Та той пращаше пари, петмез, с какво ли не помагаше. Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница. Учителят предвиждаше накъде ще отиде работата, но оставяше да си направим опита. Ние направихме опита и се свърши цялата работа. Бати отиде после да работи в Захарната фабрика,но аз останах да работя земеделие. Не можех да оставя работата. Всички тия работи ние общо с брат ми ги преживяхме.
към текста >>

51. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Цанка Екимова

Че и някои мои работи минаха границата и заминаха за чужбина.
Бяха свикнали на моята хубава кухня. След време скришом от жените си ми се доверяваха, че аз съм готвела по-хубаво. Аз поех издръжката на всички нужди на домакинството и не търсех пари от мъжа си. Той изведнъж млъкна, защото бе фабрикант, търговец и габровец и си направи добре сметката: Хем жена му ще бъде заета с работа и няма да ходи насам-натам и хем ще му носи пари, хем няма да се харчи за издръжка на дома си. Заредиха се поръчки не само от Габрово, но и от други градове. Че и някои мои работи минаха границата и заминаха за чужбина. Аз сама рисувах моделите си за декоративни възглавници, кувертюри и покривки за детски колички, релеф върху креп-сатен, кадифе, плюш и пр. Можех да издам цял журнал с мои оригинални разработени идеи. По чуден път долавях от пространството различните модни течения и модели, възприемах някъде от далече моделите, те слизаха от високо в мене и аз ги разработвах. Така веднъж една моя позната получи журнал от чужбина и за моя голяма изненада в него имаше идеи, които аз бях доловила и разработила преди година и те бяха вече избродирани и седяха в домовете на богатите стопанки в Габрово. Този журнал мина през всички в Габрово.
към текста >>

52. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Сега на „Изгрева" садят лози, една дълга редица край южната граница на голямата полянка.
Дафинка се явила на сън на една сестра и й казала, че е много доволна от голямото и живо участие, което взели братята и сестрите. Вчера имаше беседа на Изгрева в памет на с. Дафинка. Присъствуваха много души. Аз не можах да отида. Една сестра видяла да присъствуват там и с. Дафинка. Сега на „Изгрева" садят лози, една дълга редица край южната граница на голямата полянка. И лекциите на младежкия клас се държат в града. С поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Получихте ли писмото ми с биографичните бележки за Сент-Ив Д'Алвейдр. София, 11.ХI.1927 г.
към текста >>

53. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Ти като страдаш, ще дойдеш до една граница извън тялото и ще влезеш в Любовта.
Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта. Защо ти е Любовта, за да се освободиш от страданията. Като добиеш Любовта, ще отидеш да помагаш на другите. Има мъчнотии, които разрешения в никои книги не можеш да намериш. Ти като страдаш, ще дойдеш до една граница извън тялото и ще влезеш в Любовта. Мъчениците пяха, когато ги горяха. Любовта е по-силна от страданията на плътта.
към текста >>

54. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Бях запас на турската граница.
И ето той сега даваше своите плодове. Наистина човек има връзки и създава взаимоотношения от миналото си. Но за да ти съдействуват тези хора днес и за да ти помагат днес, означава, че тия връзки си ги изработил много добре и правилно си ги разрешил. А най-важното е, че днес трябва да възстановиш тази връзка посредством центъра на надеждата. Трети случай: Това беше през 1941 г. Бях запас на турската граница. И там където работех ми плащаха заплата. Добре, ама ние бяхме в движение и записът от парите не можеше да ме настигне и чак в София ме настигна. Получих си парите, поглеждам ги и си казвам, че тия пари така не случайно ме преследват и затова ще си купя билет от лотарията с тях. Не знам защо, но купих само четвъртинка билет от лотарията. Можех да купя цял, можех да купя десет и сто билета.
към текста >>

55. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

После като дойде неделен ден понеже си купили имот и си направиха вила до границата - Годеч където е.
Докато си пренесат багажа, то отишло в София, в Кремиковци. А вуйчо ми преди да почине казал на вуйна ми: „Ти там при Колю да седиш! " И вуйна идва тука при сина си. А на Колю му дали квартира в София в „Дружба". Но той в Кремиковци, по цяла неделя не се връща. После като дойде неделен ден понеже си купили имот и си направиха вила до границата - Годеч където е. И там отива с колата, а вуйна ми никога не го видя, не може да го види. Най-после вуйна отиде на село. Но преди това отиде при братовчедка ми в Русе и й казала: „Закарай ме на село в Цар Асен, отивам там да умра! " Отива там и за четири дни умира, все тъй разделена от детето. Сбъдна се казаното от Учителя.
към текста >>

56. 1. КЕМАЛ АТАТЮРК

Олга Байрамова

Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години.
Бащата на Олга е бивш офицер и добър познайник на Петър Димков. Братът на съпруга й Дочо се наричал Желю. Той бил много добър човек и тя обичала да разговаря с него, когато им идвал на гости в София. Желю живеел обаче в Нова Загора. Веднъж той й разказал едно свое преживяване. Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години. Но едно време границата не е била охранявана както сега. Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият. Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция.
към текста >>

Но едно време границата не е била охранявана както сега.
Братът на съпруга й Дочо се наричал Желю. Той бил много добър човек и тя обичала да разговаря с него, когато им идвал на гости в София. Желю живеел обаче в Нова Загора. Веднъж той й разказал едно свое преживяване. Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години. Но едно време границата не е била охранявана както сега. Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият. Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого.
към текста >>

Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият.
Той бил много добър човек и тя обичала да разговаря с него, когато им идвал на гости в София. Желю живеел обаче в Нова Загора. Веднъж той й разказал едно свое преживяване. Същият Желю Байрамов бил офицер на турската граница преди години. Но едно време границата не е била охранявана както сега. Та когато Желю бил на границата един път, един турски офицер тичешком преминал през границата и дошъл в палатката им като ги помолил да го крият. Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката.
към текста >>

Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му.
Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката. Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница.
към текста >>

Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас.
Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката. Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница. А той се оказал Кемал Ататюрк. И така Желю Байрамов бил поканен от Кемал Ататюрк да му отиде на гости в Цариград.
към текста >>

Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница.
Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел отговорността за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му. Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница. А той се оказал Кемал Ататюрк. И така Желю Байрамов бил поканен от Кемал Ататюрк да му отиде на гости в Цариград. Разбира се, как може да се откаже такава любезна покана. Заминал Желю за Цариград. Там бил посрещнат с най-големи почести.
към текста >>

57. 1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД

Паню Балдъров

Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя, да Му разкаже случилото се с него.
Отворил вратата, погледнал, застанал мирно, поздравил и продължил. Брат Стоименов се учудил какво става и си рекъл, това мина, но нали ще минат митничарите, те ще бъдат няколко, как ще бъде? Не след дълго минават и те. Спрели на вратата, застанали мирно, поздравили и отминали. Брат Стоименов не можел да си обясни как ставали тия работи, но фактът бил налице. Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя, да Му разкаже случилото се с него. А какво било учудването му, когато Учителят го посрещнал на вратата с думите: „Тодорчо, как мина пътуването? "
към текста >>

58. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

на сръбската граница.
Брат Симеон разказваше и други случаи, други негови видения, за които не мога да си спомня. Годините са изтрили вече всичко от съзнанието ми. Друг от братята Маркови - Рашко разказвал на една сестра Марийка Костадинова, която го посетила, когато бил болен към края на живота му. Той беше известно време в болница, а после лежеше вкъщи. В разговора си с нея той й разказал една своя опитност, която имал през земеделско време 1919 - 1923 г. на сръбската граница. Той бил подофицер тогава и поделението му се намирало на едно място, при което не можели да знаят от къде ще ги нападнат и къде трябва да застанат. Тогава брат Рашко се отделил на страна от войниците, а това било по вечеря и се молел за помощ към света Богородица. Той не познавал още Учителя. Положението било критично и той се молел най-горещо, от сърце... и, о чудо! Явила му се света Богородица и му посочила мястото, където да застанат.
към текста >>

59. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души.
Така мислеха германците. Божественото начало предвижда всичко. Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините. В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин. В Германия идва едно просветление и ще дойде. Новата власт по Бога е възложено да приобщи всички. Библията - послание Яково гл.5 „Елате богати, плачете и работете“. Това ще се случи.
към текста >>

60. 23. Границата е свободна

Георги Йорданов Добрев

23. ГРАНИЦАТА Е СВОБОДНА Г.Д.: Един комунист, идеен човек, млад човек, който бил на някаква ка- сиерска длъжност и обвинили го, че е злоупотребил с някаква сума.
23. ГРАНИЦАТА Е СВОБОДНА Г.Д.: Един комунист, идеен човек, млад човек, който бил на някаква ка- сиерска длъжност и обвинили го, че е злоупотребил с някаква сума. Добре, ама той идва и казва на Учителя: „Не съм виновен, нищо не съм злоупотребил, но обвиняват ме, ще ме убият“. Учителят му казва: „Ами щом е така, нищо не ти остава освен да минеш границата“. „Ами как ще мина границата когато сега идвам от там, войниците са един до друг, птиче не може да прехвръкне. Как ще мина границата? “ Учителят се замислил.
към текста >>

Учителят му казва: „Ами щом е така, нищо не ти остава освен да минеш границата“.
23. ГРАНИЦАТА Е СВОБОДНА Г.Д.: Един комунист, идеен човек, млад човек, който бил на някаква ка- сиерска длъжност и обвинили го, че е злоупотребил с някаква сума. Добре, ама той идва и казва на Учителя: „Не съм виновен, нищо не съм злоупотребил, но обвиняват ме, ще ме убият“. Учителят му казва: „Ами щом е така, нищо не ти остава освен да минеш границата“. „Ами как ще мина границата когато сега идвам от там, войниците са един до друг, птиче не може да прехвръкне. Как ще мина границата? “ Учителят се замислил. Това било по обяд. Казал: „Хайде, остани да обядваме и след обед ще заминеш за там.
към текста >>

„Ами как ще мина границата когато сега идвам от там, войниците са един до друг, птиче не може да прехвръкне.
23. ГРАНИЦАТА Е СВОБОДНА Г.Д.: Един комунист, идеен човек, млад човек, който бил на някаква ка- сиерска длъжност и обвинили го, че е злоупотребил с някаква сума. Добре, ама той идва и казва на Учителя: „Не съм виновен, нищо не съм злоупотребил, но обвиняват ме, ще ме убият“. Учителят му казва: „Ами щом е така, нищо не ти остава освен да минеш границата“. „Ами как ще мина границата когато сега идвам от там, войниците са един до друг, птиче не може да прехвръкне. Как ще мина границата? “ Учителят се замислил. Това било по обяд. Казал: „Хайде, остани да обядваме и след обед ще заминеш за там. Сега иди, повтори и ще минеш спокойно“.
към текста >>

Как ще мина границата?
23. ГРАНИЦАТА Е СВОБОДНА Г.Д.: Един комунист, идеен човек, млад човек, който бил на някаква ка- сиерска длъжност и обвинили го, че е злоупотребил с някаква сума. Добре, ама той идва и казва на Учителя: „Не съм виновен, нищо не съм злоупотребил, но обвиняват ме, ще ме убият“. Учителят му казва: „Ами щом е така, нищо не ти остава освен да минеш границата“. „Ами как ще мина границата когато сега идвам от там, войниците са един до друг, птиче не може да прехвръкне. Как ще мина границата? “ Учителят се замислил. Това било по обяд. Казал: „Хайде, остани да обядваме и след обед ще заминеш за там. Сега иди, повтори и ще минеш спокойно“. А той няма търпение, не ще да обядва, тръгнал на път да отиде там.
към текста >>

61. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

Учителят се обръща с усмивка към него и му казва: „Вие, рекох, сега отстъпихте 50 км от границата“.
Веднъж пак брат Божков като е гостувал и пак е при Учителя, разговарят се по сериозни въпроси, пита Го. Добре, ама при тези разговори идва една от сестрите, която постоянно седи там, около Учителя и влиза там и се заговорва с Учителя и прекъсва разговора на брат Божков с Учителя. А брат Божков останал така, намръщил се малко, настроението му се загубило и малко така скарал се със сестрата, защо му прекъсва разговорите, което не е етично, не е редно и тъй напълно основателно направил строга забележка на сестрата. След туй сестрата си отишла. След това като с Учителя завършили разговора си брат Божков взима си сбогом с Учителя, целунал Му ръка и казва на Учителя: „Аз всякога съм готов на поста си като войник да Ви защитя, да Ви помогна където стане нужда“. Учителят се обръща с усмивка към него и му казва: „Вие, рекох, сега отстъпихте 50 км от границата“. А той е военен, редови, с дисциплина, с точност, полковник, изобщо нарушил тактиката и стратегията на военното изкуство. Но търпението на Новото Учение като ученик не е издържал. Брат Божков ще пътува с влака си в провинцията и качва се и не случайно в купето, в което влиза вижда наши двама приятели. Там един д-р Кирил Паскалев от Бургас и нашия приятел Петър Камбуров - певец и цигулар, който беше известен със своите хубави разкази, особено весели. Свиреше едно време на цигулка, на кавал, пееше.
към текста >>

62. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

аз минах границата.
Всички му викаха Колю-обущаря, понеже беше обущар на Изгрева. Аз не бях го виждал, но бяха ми разказвали за него. И така ме заведоха при него. Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше. Точно на Нова година, на Новата 1933 г. аз минах границата. Братовчед ми Колю веднага ме прие и ние спяхме в едно легло понеже нямаше тогава условия на Изгрева. Аз останах при него, помагах му това-онова. Един ден намериха ни някаква работа. Обаче аз не знаех, че тази работа ще бъде постоянна. Бях гладен, нямах грош в джоба си, а трябваше да отида на работа.
към текста >>

63. 4. Васил Бошков и смачканата оса

Драган Петков

с него отиваме на събор на границата с Югославия.
4. ВАСИЛ БОШКОВ И СМАЧКАНАТА ОСА Васил Бошков беше от моят край, от Босилеградско. През май 1936 г. с него отиваме на събор на границата с Югославия. Понеже съборът се падаше в понеделник и той бе на Свети Дух, то ние пътувахме за там в неделя. Пристигнахме там в неделя и се отбихме в едно кафене. Поръчали сме кафе и някакъв сладкиш и гледаме през прозореца какъв народ минава навън пред кафенето. По едно време една оса се движеше по прозореца. Той взе да я преследва, за да я смачка.
към текста >>

64. 20. Олга Славчева

Драган Петков

А българската книга не можеше да прехвръкне през границата, която строго се охраняваше.
20. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе родена в Цариброд. След Първата световна война това българско население остана към Сърбия. Сръбската пропаганда бе взела яростен курс към българската книжнина в този край. Учеше се и се пишеше на сръбски. А българската книга не можеше да прехвръкне през границата, която строго се охраняваше. Една година Олга решава да посети майка си, която е в Цариброд. Споделя с Учителя: „Стягай раницата, ще минаваш границата. Напълни я с беседи! “ Олга с пълната раница преминава през Митницата без митничаря да я провери. Като я видели с раница, направо я изгонили, да не им се мотае пред очите.
към текста >>

Споделя с Учителя: „Стягай раницата, ще минаваш границата.
След Първата световна война това българско население остана към Сърбия. Сръбската пропаганда бе взела яростен курс към българската книжнина в този край. Учеше се и се пишеше на сръбски. А българската книга не можеше да прехвръкне през границата, която строго се охраняваше. Една година Олга решава да посети майка си, която е в Цариброд. Споделя с Учителя: „Стягай раницата, ще минаваш границата. Напълни я с беседи! “ Олга с пълната раница преминава през Митницата без митничаря да я провери. Като я видели с раница, направо я изгонили, да не им се мотае пред очите. Така тя занася беседите на Учителя и ги подарява на българите. С умиление тя си спомняше и разказваше тази случка.
към текста >>

65. 12. Строгостта на закона

Боян Атанасов Златарев

Любовта преминава своята граница и те сключват брак.
12. СТРОГОСТТА НА ЗАКОНА Нашата сестра и учителка Наталия Чакова разказваше друг случай. По онова време една наша сестра се залюбва с един брат есперантист от града. Любовта преминава своята граница и те сключват брак. Дори им се ражда дете, а нейния мъж, понеже бил есперантист често пътувал по разни конгреси на есперантистите в чужбина и после се връща. На един от последните конгреси, който е бил в чужбина, след като се завръща, той бива арестуван от полицията и е обвинен, че бил шпионин на чужда държава. Започнали да го съдят и той бил осъден на смърт. А жена му по няколко часа стояла пред вратата на Учителя и се молела да бъде приета. Накрая Той я приел, тя изплакала молбата си, а Учителят й казал: „Предателството се наказва много строго както горе, така и долу на земята.
към текста >>

66. 17. Войници - вегетарианци

След това мина някое време и сръбския крал щеше да идва в България и наредиха нашия полк да бъде охрана от границата до София.
За мое голямо учудване той ми поиска извинение. Каза: „Гради, извинявай, аз не съм те познавал“. Викам: „Няма нищо, г-н фелдфебел“. Та на всичко отгоре, той поиска извинение. Аз изобщо не го съдех, но той беше много предан към изискванията си. След това мина някое време и сръбския крал щеше да идва в България и наредиха нашия полк да бъде охрана от границата до София. Добре, но аз помолих моя ротен командир Борис Великов, понеже имах зачислена пушка, обаче гледах да не взимам пушка и викам: „Г-н поручик, много ще ви моля, ей тука в конюшнята има да се прави калдаръм на конете, вместо да лентяйствувам, да посрещам и изпращам сръбския крал, да направя някои конюшни с калдаръм, конете да не спят в калта“. Той се съгласи и ме прати при домакина, та Господ светлина да му дава на моя поручик Борис Великов, той ме освободи от тая задача.
към текста >>

67. 31. Годеница

Мина известно време и мене ме мобилизираха на турската граница.
Значи, първия път като щяхме да се годим, Учителят ми каза:“ Тя любовта ги годи, любовта ги жени“. Втория път ми каза: „Тя трябва да дойде от Русе тука“. Третия път като видял снимката, която направи д-р Жеков, на която бяхме ухилени и двамата, весели, казал: „Вземах те, но кога ще те върна? “ И накрая ми каза: „Рекох, много добре си изигра ролята! “ Значи, Учителят вижда през пространството и нищо не може да Му избегне, което потвърждава, че не е човек, а Учител, за което ние Го ценим и уважаваме. Мина известно време и мене ме мобилизираха на турската граница. А като съм бил мобилизиран някой път са ставали престрелки. Знаех това от опит, защото 1940 г. бях запас, 1941 г., 1942 г. пак. Това ми беше трети запас. Помислих си, чакай да отида да си взема довиждане с Елена, защото всичко може да се случи.
към текста >>

68. 35. Мобилизацията

Така и тоя път като ме мобилизираха ни пратиха отново на турската граница.
Всички се качиха във вагона както и аз от София за Свиленград. В Свиленград бях доста дни цивилен както през 1934 г. докато ме облекат, близо един месец. След това ме облякоха и така служех. На няколко пъти ме арестуваха, понеже ходя цивилен, като съмнително лице. Така и тоя път като ме мобилизираха ни пратиха отново на турската граница. Качихме се на влака от гара Сердика, 6-ти пех. полк и потеглихме за Свиленград. Влакът се отправи според посоката, която му дадоха край гара Семинария, после минахме покрай Изгрева. Аз седя на конския вагон и казвам на войниците ,че живея там на Изгрев, даже им показах бараката, в която живея. Оттам за Свиленград.
към текста >>

Отидохме да копаем окопи близо до турската граница,цялата рота.
полк и потеглихме за Свиленград. Влакът се отправи според посоката, която му дадоха край гара Семинария, после минахме покрай Изгрева. Аз седя на конския вагон и казвам на войниците ,че живея там на Изгрев, даже им показах бараката, в която живея. Оттам за Свиленград. Като пристигнахме след известно време аз бях най-напред цивилен както обикновено. Отидохме да копаем окопи близо до турската граница,цялата рота. Един войник копаеше, а аз хвърлях пръстта. По едно време той докато да си отпочине, научил че съм от Бялото Братство и че живея на Изгрева, започна да разправя на войниците: „Познавате ли белите братя-дъновистите. Те стават сутрин рано лятно време, кланят се на слънцето, събличат се голи мъже, жени и играят“. Аз го слушах така, понеже имаше много войници и началници и си казах, нека да се доизкаже. Като свърши му казвам: „Ти лично видял ли си това нещо?
към текста >>

Но преди да отидем на турската граница бяхме в село Момково.
Всеки момент може да дойде някой куршум от някъде“. А той, горкия, разтрепери се, вижда, че аз не се шегувам. Мога като нищо да го тупна по главата. Викам му: „Като не си видял няма да разправяш глупости. Аз съм от толкова години в братството, такова нещо не съм видял, а ти ще разправяш врели-некипели“. Но преди да отидем на турската граница бяхме в село Момково. Там бяхме по квартири. Обикновено най-напред ни пращаха на учение, а на мене много не ми се ходеше на учение. А пък канцеларията на полка беше в училището. Гледам клозетите им са в много лошо състояние. Дъските разковани, мирише и т.н.
към текста >>

69. 36. Първата фаза на Отечествената война

Минаха няколко дни и дойдоха две каруци, вдигнаха ми багажа и оттам тръгнахме през границата.
Тя влезе във воденицата и войника като бяга, не можа да забележи тя къде отиде и като дойде при мене, аз мръднах настрани да го посрещна. Той викна: „Тука имаше една жена, къде отиде? “ „Ей тука по дола надолу“, му отговорих. И той хукна да я гони надалеч по реката и аз й викам: „Девойче, излез, той отиде надолу да те търси“. И тя си отиде, защото имаше там колиби, къщи и тя се скри. Минаха няколко дни и дойдоха две каруци, вдигнаха ми багажа и оттам тръгнахме през границата. Стигнахме Крила Паланка и отседнахме в местността Стамболова махала. Там имаше много палатки и всички ранени войници ги докарваха с линейки. Аз имах голяма палатка, в която държах багажа, но нямаше кой да носи пощата и аз отивах с торбата в Крила паланка пусках пощата и се връщах. Един ден гледам - погребение. С катафалката, с попа, народ се събрал от града и на другия ден какво научихме.
към текста >>

Считам, че тук е мястото да ви разкажа един случай, който съм чувал или чел в някоя беседа, но който е от Учителя: Това е било когато французи и българи са воювали на сръбската граница.
Аз слязох веднага, откачих палдъмите на конете и гледам идва втория самолет. И за всички може би е лъжа, но за мен истина, турих каската и започнах да чета 91.Псалом. Колко пъти съм го започвал и докъде съм стигал не знам, обаче като мина самолета, пред очите ми от куршумите светлината изглеждаше като че ме нападат оси или пчели. В това време хвърляха и бомби. Но мога да кажа смело, че не ме хвана куршум нито по каската, нито по тялото. Считам, че тук е мястото да ви разкажа един случай, който съм чувал или чел в някоя беседа, но който е от Учителя: Това е било когато французи и българи са воювали на сръбската граница. Един французки войник бил натоварен да убие българския войник, който бил на пост. Но това било през нощта, а през нощта е най-тихо и французина като се навел, нали по земята звукът се предава много добре, чул че българинът пее някаква молитвена песен. Това го накарало да се позамисли и като мислил така, решил да не убива българина. Минава време и войната свършила. Същият тоя българин пътувал веднъж по море.
към текста >>

Аз бях натоварен да те убия когато бях на фронта на сръбската граница!
Същият тоя българин пътувал веднъж по море. Но излязла силна буря и кораба бил в опасност и можело да загине с всичко, което е на него. Тогава българина призовал всички пътници на молитва и започнал сам да пее 91.Псалм. Не минало много време, бурята утихнала постепенно и кораба излязъл от опасност. Тогава един французин се приближил до българина и му казал: „Тая песен ти спаси живота! Аз бях натоварен да те убия когато бях на фронта на сръбската граница! “ Всеки човек има поне една опитност, в която е чувствал пръста на провидението, но ние хората сме свикнали да отдаваме всичко на случайността. Забравих да ви кажа за Куманово. Точно по Димитровден, цяла вечер артилерията не спря. Гърмяха, правиха, струваха, а то през тия дни германците чакали техните войски да излязат от Беломорието през Скопие, и те да излязат от Куманово и да се приберат към Германия. Като пристигат нашите войски в Куманово, какво да видят - всички германци се изтеглили и те събаряли само постройките.
към текста >>

В това време срещнах оня войник Витан с когото бяхме в картечна рота на турската граница и когото щях да ударя с лопатата по главата.
Като пристигат нашите войски в Куманово, какво да видят - всички германци се изтеглили и те събаряли само постройките. По това време аз кореспондирах със сестра Райна Калпакчиева. Мама беше евакуирана на село. Бях й писал писмо по него време и като се върнах от фронта тя ми разправя, че като получила писмото отишла на полянката където заварила Учителя с няколко души братя и сестри. Тя казала на Учителя това, което аз съм й писал и каза: „Аз никога през живота си не съм виждала Учителя така, да се отдели на няколко крачки и тъй да се моли и да влезе във връзка с тебе...“ След това един-два пъти се наложи да отида до Куманово откъдето можех да получа суха храна. В това време срещнах оня войник Витан с когото бяхме в картечна рота на турската граница и когото щях да ударя с лопатата по главата. Той водеше един кон. С него се видяхме на няколко пъти и се познахме, разбира се. Попитах го: „Абе ти от къде си? “ Той каза, че бил от с. Дървеница. Дори станахме приятели понеже при мене все се намираше по малко хляб и нещо друго, а той се оплакваше, че гладувал.
към текста >>

70. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Казвам на моите хора - войниците, това е било по-късно обаче, пак на фронта, но на гръцката граница.
Ами сега какво да правя и решил: „Да бягам. Ако остана в България жив, баща ти беше той бе майстора, ние носехме материала, ние през зимата коренихме дърва още не са платили чорбаджиите, защото от гората правят нива“. Тогава нямало багери. Какво ще правят четири деца? И решавам да бягам, но по-късно. Казвам на моите хора - войниците, това е било по-късно обаче, пак на фронта, но на гръцката граница. Отива, идват войниците, обаче той ги кара да емигрират, те се разплакват. Един казал, че неговата любима ще става майка и той трябва да се прибере в България. Другият казал, че баща му бил купил един чифт волове и той ще ги обучи да орат на нивата и ред други такива селски подробности. Никой не решава да емигрира. Сложил ризата си на пушката, седнал на един камък, което било знак, че се предава.
към текста >>

71. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник.
Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране! Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради! “ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение.
към текста >>

72. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата.
Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон. Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ. По онези години Вера Гюлгелиева дружеше с много хора от Изгрева и беше канена и бе й оказано голямо внимание за нейните преводи. Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата. В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с висшия Клир на Православната черква. По онези години тя беше хубава, красива жена и беше желана да бъде гостенка в различни среди. На 31. март 1997 г. във вестник „Капитал“ излезна една статия на цяла страница от Вера Гюлгелиева под надслов: „Дъновизмът ограничава личния духовен избор“, чрез която тя се обявява срещу Учението на Учителя Дънов и неговите последователи.
към текста >>

73. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае.
ДИМИТЪР ГРИВА (30.ХI.1914-24.II.1994 г.) 1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни.
към текста >>

74. 14. КАТЯ ГРИВА

Щом той може да свири един материал, който го свирят студентите, няма възрастова граница.
Д: Там е така. Имаш глас - постъпваш. Аз например, гледах когато бях в Мюнхен на командировка синът на един наш музикант, който е 12-годишен, учи висше образование - цигулар. Бащата пита: "Професоре, вие не знаете какво учи детето". "Учи висше образование", да получи, независимо, че е 12-годишен. Щом той може да свири един материал, който го свирят студентите, няма възрастова граница. Такова нещо е. Няма да го спрат и да чакат да стане 18 години, че да започне висше образование. На 17 години той вече завършва. Той сега е диригент това момче. Катя остана на Изгрева при един много хубав духовен живот, при който имаше пълна нагласа и там дойдох и аз.
към текста >>

75. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА

" "Не, току-що са се спуснали надолу към турската граница." "Всичко ще платят", казва.
аз бях в Мърчаево. Трябваше да занеса една кола. Аз всяка кола като оркестри-рах Паневритмията Му я носех в Мърчаево. Защото аз работех на Изгрева. С Него излязохме нагоре над Мърчаево към Витоша, Той ме попита, беше много сериозен Учителят, мълчалив: "Дойдоха ли руснаците в София? " "Не, току-що са се спуснали надолу към турската граница." "Всичко ще платят", казва. "Всичко ще платят." И аз се чудя какво ще плащат тия хора, та те сега идват. В: И за зло идват, така ли? Д: "За зло ще дойдат", казва Учителят. "За зло ще дойдат, но всичко ще платят." "И ще ни прекопаят канала Енос-Мидия и проливите ще останат безпредметни." В: Но досега не прокопан. Д: Не е прокопан.
към текста >>

76. 42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

И затова казва може би вие виждате, зад силното нападение на крал Милан 1885 г., когато българските младежи бяха на турската граница, една абсурдна война, за която нашия народ не беше готов.
В: Българската екзархия? Д: Българската екзархия, се очертаха границите на България като на Сан Стефанска. Поне щом Екзархията така я определя. Започва едно заседание от сърбите, при което трябва да се прави всичко възможно, това нещо да не стане, защото тя, България ще стане първа държава в Европа. Тогава сърбите се уплашват до такава степен, като че ли всякой един техен политик, като че ли трябва да дава едва ли не клетва, че първата му позиция ще бъде българските земи да не се обединят под една държава. И затова казва може би вие виждате, зад силното нападение на крал Милан 1885 г., когато българските младежи бяха на турската граница, една абсурдна война, за която нашия народ не беше готов. Крали Милан както е гледал, наблюдавал от щаба отгоре при това вижда и се чуди какво да прави, генералите не го слушат, а войниците не искат да се бият, щото те самите не знаят за какво. България се обединява. Този факт ми споменава така, че въпроса за обединението на българите е един вече и европейски въпрос. От друга страна Русия нямаше да я пуснат може би да стъпи на България, то толкова са преплетени нещата, да бъдем, да не бъдем ли, винаги ние да бъдем ощетени. Ето например нашата армия спечели войната на Балканския полуостров.
към текста >>

Те направиха въстания, смяна на правителството против германците, когато те бяха вече на турската граница и забавиха войната с месец и половина.
Щото се вижда от къде се тръгна, защото сърбите гледаха по-последователно в своята политика. Плюс това те бяха много заангажирани с Франция по масонска линия. Например, най-големият степен на масон там това го знам от Басан, в югоизточна Европа беше сръбския крал, който е по-висока по степен е бил даже от руския цар. До такава степен и те излязоха много верни на Франция и на Съглашението. Например, риска, който те поеха през И.светов-на война. Те направиха въстания, смяна на правителството против германците, когато те бяха вече на турската граница и забавиха войната с месец и половина. Те затова дадоха много жертви, даде два милиона жертви Югославия, но устояха на позициите си верни на Съглашението. И затова от сега нататък ние трябва да имаме в съзнанието си тези факти. Нашите направиха голяма грешка, Георги Димитров и кой ли не, такава наивна работа. В: Каква беше грешката на него? Д: Ами Коминтерна, те продадоха Македония.
към текста >>

77. 22. НА КРЪСТОПЪТ

Няколко пъти сте минавали границата на България.
Тази тъмна ивица на предсказанието все ще ме следва. А това предсказание бе ми дадено на 31 .УШ.1943 г., когато отидох при една гледачка-ясновидка на ул.Бенковски" 32, София. То беше младо момиче и ми каза следното: "До 18 години сте расли като незасегнати от нищо, свободна и без обременение. Имало е моменти, другите не са ви разбирали, но вашият живот е текъл свободно и сте се движили като пеперуда от цвят на цвят. Но от 18-40 години има една черна ивица, която лъкатуши във вашия живот с големи безпокойствия и сътресения. Няколко пъти сте минавали границата на България. Там сте изживели нещо с един човек, на когото сте дали извънредно много, каквото може да даде едно младо момиче в сравнение с това, което сте дали, то сте получили много малко. Ако сте дали един цял самун хляб, получили сте една хапка, такова е сравнението. По-късно срещате един човек с когото сте две половинки, но от него не сте получили също нищо. Той не е достатъчно прям и искрен, за да ви каже, че не може да се съедините. Венчило с него е невъзможно.
към текста >>

78. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария.
Имайте предвид, че той се ражда в едно много бедно семейство. Баща му е пощенски чиновник, телеграфист. Майката една обикновена домакиня. Но ако им видите портретите, това са патриархални духовно изработени личности. Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята. Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада". Много интересно.
към текста >>

На границата между Югославия и Австро-Унгария.
Майката една обикновена домакиня. Но ако им видите портретите, това са патриархални духовно изработени личности. Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята. Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада". Много интересно. Той самия като дете, така много силен ученик е бил и още като дете обичал да помага на своите съкласници. Той казва така: "Аз още като дете знаех, че много по-реален и по-цялостен е невидимия, така наречен духовен свят, отколкото физическия свят.
към текста >>

И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята.
Но ако им видите портретите, това са патриархални духовно изработени личности. Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята. Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада". Много интересно. Той самия като дете, така много силен ученик е бил и още като дете обичал да помага на своите съкласници. Той казва така: "Аз още като дете знаех, че много по-реален и по-цялостен е невидимия, така наречен духовен свят, отколкото физическия свят. Аз по-мъчно се ориентирах във физическия отколкото в духовния свят.
към текста >>

79. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

по източната граница румънци са умирали от студ и глад.
През 1947 г. бяхме за един месец на обиколка в Румъния. И какво видяхме? войната преди две години свършила, а населението гладува. Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г. по източната граница румънци са умирали от студ и глад. Руските войски са иззели всичките им хранителни резерви. Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с жито или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища. За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна. При пътуването ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки. Край вагоните ни се тълпяха млади и стари и умолително викаха: "Пъйне, гтьйне", т.е.
към текста >>

80. 17. ЗА КАРМАТА НА БЪЛГАРИЯ

Били сме на границата!
Ами ако Учителят беше вътре като подсъдим и тълпата викаше: "Смърт! ", т.е. "Разпни Го! " Учителят беше говорил и е записано, че няма да позволи да бъде разпънат втори път Божият пратеник. В последните минути преди заминаването си Учителят кротко е казал, че е свършил една малка работа за Бога, и си заминал, за да спаси българския народ от голямата карма, която щеше да си навлече заради Него, понеже комунистите искаха да го арестуват и да го съдят. Били сме на границата! Комунистите разбраха, че Учителят чрез Лулчев е движил българската политика и когато дойдоха на Изгрева, видяха изложено тялото на Учителя и си отидоха. Бяха закъснели! Учителят ги изпревари и не им позволи да Го разпънат втори път! ДЕКЛАРАЦИЯ Настоящият ръкописен материал подготвен от мен, Тодор Маринчевски по молба на д-р Вергилий Кръстев, разрешавам да бъде публикуван в книгата "Изгревът", том VIII. 3.Ш.1998 г.
към текста >>

81. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

През същия двор преминава границата между Източен и Западен Берлин, т.е.
- този фон Шуленбург е прадядо на граф Фридрих Вернер фон Шуленбург, който от 1934 до 1941 г. беше германски посланик в Москва (откъдето го познавах лично и дори той ме познаваше!); същият застана начело на атентата срещу Хитлер и беше разстрелян на 20.VII.1944 г. Дворецът Радзивил бива закупен от германската държава в 1875 г. за огромната сума от 2 800 000 марки и преустроен като резиденция и канцелария на Бисмарк. В двора на двореца е построен през Втората световна война бункерът на Хитлер, където последният се самоубива заедно с някои от най-близките си съподвижници. През същия двор преминава границата между Източен и Западен Берлин, т.е. между двете Германии, а на съседния парцел, южно от него, в 1938 г. бива изградена Канцеларията на Райха - седалището на Хитлер. Останките на самия дворец, намиращи се в граничната зона, биват взривени в 1949 г. - лъвовете отстрани на портата, по спомени на очевидци, надживяват двореца с цяло десетилетие и биват отстранени едва в 1961 г. при построяването на стената и заравняването на граничната зона.
към текста >>

82. ПРОТОКОЛ

д-р Вергилий Кръстев

Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години.
Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има правото да използва трите папки в точка 2. като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма с единствената цел да се изнесе всичко което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели и нищо повече. Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползува от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя.
към текста >>

83. 10. „ПАРАХОДЪТ

А това беше, тази линия е граница на чуждото място, с което бяхме съседи.
Дотука беше „Парахода" ни. Това е дървото. Това дърво е по-насам. Тук се вижда отворена врата. Това беше вратата, а от тука беше братското място. А това беше, тази линия е граница на чуждото място, с което бяхме съседи. Сега новото, което е построено. След Учителя го построиха. Значи това е снимка след заминаването на Учителя. Сега става ясно, щото „Парахода" е тука, дотука. Това е параходът.
към текста >>

84. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Той е много млад 30-35 години, на такава възраст, когато другите са на 50-60 години и тази възрастова граница пречи на тях и е съблазън за тях.
Ние не бяхме така разбрали Учителя, идеите даже не ни бяха много ясни, не бяхме разбрали какво иска Учителят от нас. Аз много по-късно разбрах много неща, след като даже Учителят си отиде. Иначе могло е да бъде другояче. Нали човек да разбира, но като не е разбрал. В.К.: После нещо друго, по ония години Учителят е млад. Той е много млад 30-35 години, на такава възраст, когато другите са на 50-60 години и тази възрастова граница пречи на тях и е съблазън за тях. А Той е за тях млад, зелен. За тях е един Петър Дънов и нищо повече. И постепенно с годините, едните си заминават до 1920 год. Идват другите, почват вече да не слушат, всеки иска да прави каквото си иска. И виж, и през другите години на Школата пак има непослушание.
към текста >>

85. 02.Като завърших отделенията

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Най-после ме изпратиха с един роднина и само на българската граница стояхме 24 часа в карантина.
Като завърших отделенията, майка ми поиска да се върнем в село и аз отидох с нея. Когато дойде време за училище, написах едно писмо на баща си, който остана да работи в София, в което писмо исках непременно да уча. Той размисли и вместо да ме праща по пансиони в някой от градовете на Македония, решава да ме вземе при себе си. Пише на майка ми да ме изпрати в София. По това време в Турция имаше холера и трябваше да чакам близо два месеца, за да мога да пътувам, защото във всеки град имаше карантина. Най-после ме изпратиха с един роднина и само на българската граница стояхме 24 часа в карантина. Когато отидох да ме запишат в първи клас на прогимназията, бяха минали два месеца от учебната година и трябваше съветът да реши, за да ме приемат. След приемането ми, дадоха ми срок, за да настигна другарите си. Съвсем сама се подготвих по всичко. Само по френски език една ученичка от гимназията ми показа буквите и произношението им. Аз учех с голям мерак.
към текста >>

86. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Спомням си веднъж ми каза, че горната линия на челото ми, на границата дето е между челото и косата ме спасявала.
Имаше случаи и Учителят да ни направи някакви малки забележки. Спомням си веднъж дойде в „Парахода", който беше сред борова горичка и пред вратата, около нея бяха нападали борови игли и Учителят каза: „О-о, три моми, пък не са си помели двора! " Изказа го с усмивка. Такива забележки са за поддържане на будно съзнание. Разговорите, които сме водили с Учителя, случвало се е да говори за някои черти на лицето ни, на ръката ни. Спомням си веднъж ми каза, че горната линия на челото ми, на границата дето е между челото и косата ме спасявала. Друг път ми каза, че дясното ми ухо е по-хубаво от лявото. Друг път също каза, че аз вървя по бащина линия. Учителят беше казал, че в едно семейство, ако децата са момчета, те кредитират бащата. Ако са момичета, кредитират майката. И аз попитах, защо тогава моята майка си замина преди баща ми?
към текста >>

87. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане.
ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за шестата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Вярно на своя дух, списанието ще третира и занапред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът - освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. - То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: /. Общи статии („Стари и нови схващания за живота" - „Моралните противоречия на нашето време" - „Съвременното боготърсителство" и др.). II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогномия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото, като гадателни изкуства, а днес - третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи -стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V.
към текста >>

88. 07 - 12. БЕЛИЯТ ПЕТЕЛ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Брат ми служеше в гранични войски, на турската граница.
Когато дойде последният ден на отпуската, баба ми погна из двора белия петел. Брат ми, като я видя, извика: „Бабо, какво правиш? " - „Ще го заколя, сине. За тебе, да си го вземеш за из път." - „Остави петела", каза й той и издърпа петела от ръцете й. „Аз и без петел мога." Пуснатият на свобода петел побягна настрани, спря се, изпляска с криле и изкукурига, сякаш благодареше за подарения му живот. Брат ми служеше в гранични войски, на турската граница. Служеше на такова място, където всяка вечер поставяли по трима войника на пост. През нощта двама били застрелвани. И на двата пъти останалият жив беше той. Уплашил са за живота си и избягал в Турция. Братът на Димитринка бе спасил живот, а ето че и неговият живот бил пощаден.
към текста >>

89. 07 - 62. ДА СЕ ВЪРНЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Само ден, два след неговото отпътуване и границата била затворена.
Какво да правим? " - „Да се върне, рекох. Пишете му", казал Учителят. Братът получил писмото. Визата била готова и тръгва за България. Само ден, два след неговото отпътуване и границата била затворена. От горния случай се разбира каква голяма цена има послушанието. То избавя човека от много неприятности.
към текста >>

90. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

На петнадесет-годишна възраст -1 883 година за първи път е излязъл зад границата, но не е казал къде е ходил. 5.
На 8-годишна възраст бил посетен от светло същество. Това ще да е било през 1875 година. Тогава той видял това светло същество да се носи по въздуха от юг към север. 3. На дванадесет-годишна възраст, т.е. през 1880 година, е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бога - Отец. 4. На петнадесет-годишна възраст -1 883 година за първи път е излязъл зад границата, но не е казал къде е ходил. 5. На седемнадесет-годишна възраст е постъпил доброволец и учавствал в Сръбско-българската война. Бил е към град Кула. Понеже не желаел да се сражава, когато дружината е получила заповед да влезе в сражение, той се помолил и веднага заболява от дизинтерия, поради което веднага е бил изпратен на лечение в болницата в град Русе, където го заварва примирието. 6. На деветнадесет-годишна възраст, 1887 година бива удостоен и взет за редовен войник, като е служил военна служба до 1390 година. 7. На 27-годишна възраст встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа, дух-скиталец, който е молил за помощ. 8.
към текста >>

На 35-годишна възраст, през 1903 година е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от Бургас, през Анхиало/Поморие/, Месемврия /Несебър, Русе, покрай Дунава, Свищов, Видин и на юг, към Цариброд, София, южната граница, Странджа, като спрял в манастира Свети Панталеймон, при село Коджа бук, Карабунар и се връща в Бургас.
Бил е към град Кула. Понеже не желаел да се сражава, когато дружината е получила заповед да влезе в сражение, той се помолил и веднага заболява от дизинтерия, поради което веднага е бил изпратен на лечение в болницата в град Русе, където го заварва примирието. 6. На деветнадесет-годишна възраст, 1887 година бива удостоен и взет за редовен войник, като е служил военна служба до 1390 година. 7. На 27-годишна възраст встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа, дух-скиталец, който е молил за помощ. 8. На 32-годишна възраст, през 1900 година, на 23 юли, неделя, в 3 часа сутринта е бил освободен от греха, като е бил погребан с Христа-Господа, е бил облечен в Духа Христов от Учителя, наречен Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, през 1903 година е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от Бургас, през Анхиало/Поморие/, Месемврия /Несебър, Русе, покрай Дунава, Свищов, Видин и на юг, към Цариброд, София, южната граница, Странджа, като спрял в манастира Свети Панталеймон, при село Коджа бук, Карабунар и се връща в Бургас. Целият този маршрут е изминат пеш, като е бил на своя издръжка. Носел е на гръб духовна литература за продан, от която се е издържал. Така му било наредено от Небето, от Отца, което брат Пеню лично е разказвал на брат Минчо Сотиров от Бургас, чиито спомени излагаме в настоящето кратко изложение. Към 1902 или 1903 година явява му се Светият Дух и му казва: „Бог те опредили да обиколиш България и да проповядваш за Бога една или три години." Тогава брат Пеню отговаря: „Избирам три." Наредил всичко в дома си и тръгнал. Това брат Пеню лично го е разказвал на брат Боян Боев.
към текста >>

Ямбол, който заминал зад границата и на негово място бил поканен брат Тодор, който бил най-младия от всички членове на кръжока.
На първата среща - събор, през 1900 година Учителят ги е въвел в първата подготвителна работа - предговор към онази голяма работа, която Великият разумен свят има да върши тук, на земята върху човечеството. Тогава им е говорил за онази велика култура на любовта, братството и свободата, които има да се въдворят на земята. Тогава един от учениците попитал мислено: „Ето, ние сме само трима души, събрани тук и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама са малцина за тази важна мисия." Учителят отговаря на мисълта му: „Действително, вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди, милиони." Първият кръжок в Бургас е бил основан през месец юли 1907 година под името „Спиритическо общество", което по-късно се преименува: „Общество Бяло Братство", клон Бургас, който Учителят започва да посещава и напътства. Член на кръжока е бил брат Козловски от гр. Ямбол, който заминал зад границата и на негово място бил поканен брат Тодор, който бил най-младия от всички членове на кръжока. Известно е, че Учителят от 1901 до 1910 година обикаля България да изнася сказки по френология и хиромантия по градовете. Когато е предстояло да посети гр. Айтос, той е телеграфирал на брат Георги Куртев, че Учителят ще посети Айтос, където ще изнесе сказка и че той /Стоименов/ ще го придружава, да ги посрещне на гарата. Тогава Учителят още не е бил познат като, Учител" в Айтос, а само като г-н Дънов. При втората му сказка в Айтос, след сказката бил поканен от брат Куртев да нощува у неговия дом, която покана е била приета, а брат Стоименов, който вероятно е бил служебно зает, се върнал сам в Бургас.
към текста >>

91. 09 - 27. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Благодарил и заминал за фронта на гръцката граница.
27. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Било Европейската война. Брат Героги Радев от Ямбол бил повикан в редовете на войската. Като заминавал за фронта, отбил се при Учителя в София, за да се посъветва с него какво трябва да прави. Учителят му казал: „Ще гърмиш! " Братът разбрал добре какво му било казано. Благодарил и заминал за фронта на гръцката граница. Той бил назначен за секретен пост. По едно време вижда, че цели вериги настъпват срещу тях. Постовете откриват огън, но от страна на неприятеля никой не отговаря. На следващата вечер пак виждат неприятелските колони, но брат Радев предупредил постовете да не стрелят, докато той не им се обади. В това време той се помолил на Учителя да му каже какво да прави.
към текста >>

92. 09 - 54. ВЛАК ПО МИНИРАНА ЛИНИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

След като минахме границата, навлязохме доста навътре и в това време от една височина почна да се стреля, но влакът не спря.
54. ВЛАК ПО МИНИРАНА ЛИНИЯ Това беше през последната война /1945 година/. Бях мобилизиран и пътувах за Югославия с влак. След като минахме границата, навлязохме доста навътре и в това време от една височина почна да се стреля, но влакът не спря. На близката гара пристигнахме невредими. Само след петнадесет-двадесет минути дотърчаха наши войници, които преди малко бяха стреляли, за да ни предупредят, че ж.п. линията е минирана от шумците с пироксилин. За голяма тяхна и наша изненада нашият влак мина по тази линия без каквато и да е експлозия. Тук имаше пръст небето, т.е.
към текста >>

93. 09 - 127. ОТКРАДНАТИТЕ ДОКУМЕНТИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ако можеш да ми помогнеш, аз не само че няма да ти направя зло, но мога да направя да не те преследват и занапред свободно да упражняваш дарбата си." Тогава брат Влайчо му казал: „Документите ви са откраднати от шпиони, които сега бягат с лека кола към границата." Казал и номера на колата, и цвета на колата, посочил също и в коя посока, Веднага по телефона били направени бързи разпореждания.
Негови близки го посъветвали да потърси помощта на ясновидеца от Конево - брат Влайчо. Отива той при Влайчо и му казва мъката си. „Ти не знаеш ли, че ми е забранено да гледам? Защо ме караш да нарушавам закона и да си навлека неприятност", му казал брат Влайчо. - „Не се страхувай. Ако можеш да ми помогнеш, аз не само че няма да ти направя зло, но мога да направя да не те преследват и занапред свободно да упражняваш дарбата си." Тогава брат Влайчо му казал: „Документите ви са откраднати от шпиони, които сега бягат с лека кола към границата." Казал и номера на колата, и цвета на колата, посочил също и в коя посока, Веднага по телефона били направени бързи разпореждания. Колата била задържана. Документите - намерени. Този другар удържал обещанието си. Брат Влайчо бил свободен да упражнява дарбата си. Разказала: Минка Станева.
към текста >>

94. 09 - 232. КАК ИЛАРИОНОВ БИЛ СПАСЕН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Брат Иларионов бил на сръбската граница.
232. КАК ИЛАРИОНОВ БИЛ СПАСЕН Това било към края на Европейската война. Брат Иларионов бил на сръбската граница. През деня се водило сражение с променлив успех. По едно време там, където бил Иларионов, тая войскова част била обкръжена от неприятеля. По това време Учителят бил на гости във Велико Търново, в неговия дом. Бил настанен на горния етаж. По едно време слиза бързо при сестрата и я пита как би преживяла, ако той не се върне.
към текста >>

95. 09 - 276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница.
276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница. Водеха се престрелки от двете страни. Имах предчувствие, че ще ме ранят и наистина ме раниха в главата. Когато ме превързваха, санитарите установиха, че раната ми е лека и скоро ще оздравее. След оздравяването ми един ден ни строиха, за да изберат двама за санитари. Единият от двамата избрани бях аз.
към текста >>

96. 09 - 298. ДВАТА ВРЪШНИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Бяхме на южната граница, в Македония.
298. ДВАТА ВРЪШНИКА Веднъж моят дядо /Йончо/ ми разказа следния спомен от войната: Това бе по време на Европейската война. Бяхме на южната граница, в Македония. Случи се тъй, че паднаха мъгли, заваля дъжд и ние, седем - осем души се загубихме и вече не можахме да намерим нашето поделение. Нямаше кого да питаме и кой да ни даде вярна посока. Бяхме мокри, уморени и много изгладнели. Ето насреща ни село. Влизаме в първата къща да си поискаме хляб.
към текста >>

97. 09 - 323. НЯМА ДА ИМ СТИГНЕ ВРЕМЕТО

Той не бил изненадан, когато на 8 септември същата година Съветският съюз обяви война на България и на 9 септември минаха границата.
Обмисляли се мерки, планове, решения, как по-скоро да се ликвидират враговете на държавата - комунистите. След като съвещанието приключило, началникът на гарнизона се обърнал към брат Тахчиев, за чиито убеждения бил информиран, като му казал твърдо и заканително: „След като свършим с комунистите, ще почнем с вас, дъновистите." Братът нищо не му казал. Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл краят на учебната година, братът си взел куфарчето и право на Изгрева, при Учителя. Разказал му подробно за свиканото съвещание и накрая за заканата на подполковника. Учителят, след като го изслушал, помълчал малко и казал: „Няма да им стигне времето." Братът, като чул думите на Учителя и чакал да види какво ще стане. Той не бил изненадан, когато на 8 септември същата година Съветският съюз обяви война на България и на 9 септември минаха границата. България бе окупирана от съветските войски. „Да", казал брат Тахчиев, „на преследвачите на комунизма не им стигна времето. Учителят го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 година." Не им стигна времето да преследват и дъновистите. Всеки, който вдигне ръка срещу една справедлива кауза, няма да му стигне времето, така пише в Акашиевите записки. Случка, разказана от Георги Тахчиев, София.
към текста >>

98. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

И тогава брат Сотиров каза една своя опитност: Като офицер на турската граница получих заповед от щаба на гр.
И почнаха да идват от София видни братя - брат Боев, брат Сотиров, брат Георги Куртев от Айтос и много други, имахме интересни срещи и случаи, но всичко не може да се опише. Бих показал един два случая. При една братска среща бяхме поканили все възрастни братя, около десетина човека, това ставаше все на село Козаре. Също и брат Сотиров беше дошъл и различни въпроси се разискваха и изказваха от братята. Всеки от своя опит из братския живот. И тогава брат Сотиров каза една своя опитност: Като офицер на турската граница получих заповед от щаба на гр. Бургас, че трябва в толкова часа да отида. За да отида на определеното време и час, казва, аз ще пътувам с кон. Тогава коли нямаше. Трябва да тръгна рано през нощта, ами докато отида до шосето се пътува по една козя пътека, а мрак, тъмно. Направих си молитва, качих се на коня и потеглих по козята пътека.
към текста >>

И в това време имаше от селото ни няколко човека, един от тия хора дойде при мене и ми казва, аз го познавам този човек, той ни беше командир на турската граница.
Тогава коли нямаше. Трябва да тръгна рано през нощта, ами докато отида до шосето се пътува по една козя пътека, а мрак, тъмно. Направих си молитва, качих се на коня и потеглих по козята пътека. И по едно време пред коня взе да пресвятка светлина и оформи се една светла топка и върви пред коня и така излязох на шосето и топката се изгуби вече. И така аз отидох на определения час в щаба на армията. И в това време имаше от селото ни няколко човека, един от тия хора дойде при мене и ми казва, аз го познавам този човек, той ни беше командир на турската граница. Казва се капитан Сотиров. Тогава много са случаите из братския живот, не могат всички да се опишат. И така само отчасти някои случаи. Ще посоча един много хубав пример с брат Петър Камбуров, много пъти е идвал в нашето село Козаре, че дори и селяните го познаваха. Веднъж като дойде на село и някои от евангелистите решиха да правят диспут.
към текста >>

99. 20 - 2. ЗА КАРМАТА СЕ ПЛАЩА НАВРЕМЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Подгонен от властите, бяга към българската граница и се скрива в една застава.
Лулчев отказал. „Каквото трябва да се плаща, този живот да бъде . " Баща ми, Тодор Попов, разказваше един интересен случай с Кемал Ататюрк - човекът, който установи републиканската власт в съседна Турция. Още през времето на последния турски султан, Абдул Хамид, в страната се заражда движението на младотурците, които искат да наложат известни реформи, но биват преследвани. Техен водач е бил Кемал Ататюрк, който преди това е бил служител в турското посолство в България и говорел много добре български, а бил и много интелигентен човек. Подгонен от властите, бяга към българската граница и се скрива в една застава. Началникът на заставата го приютява и го крие около месец. Бил е наш съидейник или симпатизант, но имал при себе си беседи, които Ататюрк чел и естествено бил впечатлен. Когато обстановката се успокоила, той се прибрал в Турция, благодарил на спасителя си и казал: „Аз ще взема властта и ще те поканя на гости." Военният след време наистина получава покана и отива да се съветва с Учителя. Учителят му каза: „Ще отидеш и ще му кажеш много здраве от ханъмата." Когато отишъл в Турция и предал поръката на Учителя, Ататюрк изненадан споделил, че когато започнали борбата, сънувал че една ханъмка му се явява и му казва, че ще спечели борбата, и че за този сън знае само майка му. Колко истина има в този разказ, не зная.
към текста >>

100. 23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ