Търсене в текстове за 'Граница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 58 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е.
Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар

Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.)
към текста >>

3. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Нашите сетива не са граница.
И човек може да влезе във връзка със съществата, които живеят там. Спиритизмът бе едно силно течение срещу материализма през това време. То е друг полюс. Материализмът отрича невидимия свят, че извън сетивния свят друга реалност няма. А това не е така. Нашите сетива не са граница. Зад тях има .още сетивен живот, който ние не познаваме, нямаме органи за него. И така първите приятели се занимаваха със спиритизъм. Отначало Учителят ги насочва в правилна посока. Как да се ориентират, как да познават съществата, които се явяват чрез медиумите, как да се влиза във връзка тях и как да се справят с мъчнотиите, които се явяват в тази област. Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна.
към текста >>

4. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г.
2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г. Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. С това гостуване на Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>

Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница.
Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката.
към текста >>

Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната.
към текста >>

5. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г.
2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г. Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. С това гостуване на Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>

Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница.
Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката.
към текста >>

Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната.
към текста >>

6. В Бургас се създава първата духовна група

Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
Ръководител на групата е Пеню Киров. Източници: 1. Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Извадка от горната статия: До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон.
към текста >>

Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина.
сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп. линия край гр. Варна – от Учителя, наречен г-н Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, 1903-1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина. Спрял се в манастира „Св. Параскева, Св. Пантелеймон” при с. Коджа бук…. Карабунар и се завръща в Бургас.
към текста >>

Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка.
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка. Ваш Верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 -------------------------------------------------- * По това време К. Иларионов е работел в Русе към фирма „Сингер“ (Бел. състав.)
към текста >>

8. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

На 18 октомври българските войски преминават границата.
Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир.
към текста >>

Турция напредва и идва чак до старата си граница.
Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.Седалището на Духа във вас знаете ли къде е?
То е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят, там Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сме в ада сега - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек от себе си представя един кръст и когато ние намерим тоя център, няма вече да биваме разпъвани.Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдете на 21 година, други - на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно и според степента на това вътрешно разбиране ще ви се даде съответно знание, съответно разбиране на света, което ще ви разкрие Христа. И оная книга именно ще отвори пред вас, на някои от вас Той ще прочете първите страници, на други -повече страници, но във всеки случай не повече от 21 страница. Така, който е на 7 години, ще му прочете 7 страници; а който е на 21 година, ще му прочете 21 страници.
към текста >>

След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата.Отсега нататък всякога трябва да очакваме светли дни, като още веднага и казвам: вяра, вяра, вяра, вяра, вяра.
По-малък от този ден не може за хората; за животните може, но не за хората. Като се пресметне колко ще струва една Божествена година, ще видите, че ще излезе, както българският- народ е прекарал в робството само една нощ, т.е. малко повече от половин ден.Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Иордан, когато ще бъдем на Ханаанската земя. Всички ще бъдете в астралния свят. След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата.Отсега нататък всякога трябва да очакваме светли дни, като още веднага и казвам: вяра, вяра, вяра, вяра, вяра. Сега е именно времето да имате мир. Много души от невидимия свят сега са молили да бъдат долу, на Земята, за да видят какво става, но не им се отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа имате, не я напускайте, работете си.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство.
Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят.
към текста >>

11. Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира

Турция си запазва старата граница.
На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Спомени на Борис Николов Учителят за Фердинанд и Европейската война Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война).
към текста >>

Турция си запазва старата граница.
На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура. Той занесе там своите идеи и неговото присъствие се оказа пагубно за Германия.
към текста >>

12. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем.
Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица
към текста >>

Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница.
Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи. Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница. Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма.
към текста >>

13. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>

14. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>

15. Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...

И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия.
Защото по стар стил 9 септември се равняваше на 22 септември - началото на есенното равноденствие и начало на учебната година на Школата. Но новата власт забрани събора. А той трябваше да стане на 9 септември. Тогава, точно на 22 срещу 23 септември 1923 година, избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, като участвуваха и много земеделци, които бяха свалени от власт няколко месеца преди това. Въстанието бе жестоко потушено от правителството на Александър Цанков и бяха избити хиляди българи. И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия. Ако беше допуснат съборът на Братството на 9 септември, нямаше да се случат тези събития от 1923 година. Какво стана по-нататък? Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт. Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 година. Всички те бяха хванати и без съд и със съд бяха избити.
към текста >>

И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия.
Защото по стар стил 9 септември се равняваше на 22 септември - началото на есенното равноденствие и начало на учебната година на Школата. Но новата власт забрани събора. А той трябваше да стане на 9 септември. Тогава, точно на 22 срещу 23 септември 1923 година, избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, като участвуваха и много земеделци, които бяха свалени от власт няколко месеца преди това. Въстанието бе жестоко потушено от правителството на Александър Цанков и бяха избити хиляди българи. И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия. Ако беше допуснат съборът на Братството на 9 септември, нямаше да се случат тези събития от 1923 година. Какво стана по-нататък? Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт. Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 година. Всички те бяха хванати и без съд и със съд бяха избити.
към текста >>

16. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
към текста >>

17. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
към текста >>

18. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
към текста >>

20. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев.
По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници. Тук няма кал. Природата е освежена и подмладена. Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина. Градът блесва в хиляди светлини, прилича на приказен. Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев. Оставяме там Учителя и според пътищата си, потегляме към града. Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове. Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревът - том 26
към текста >>

21. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 20 март

Дунавът да не е граница.
Сега времето е като на 20 април, 10 дни по-рано. Реката Дунав горе е текла, пак се е оттегляла все към юг. Всичките реки към юг се оттеглят. Ще дойде време да стигне до Стара планина. Дунавът е пристрастен - от българите взима място, на Румъния придава. Дунавът да не е граница. Дотогава българите и румъните трябва да се побратимят. Някъде Дунавът да не е граница, но да е навътре в България, а границата - над него. За да се канализира, пари иска. 400 000 000 долари се иска, да се канализира р. Мисисипи. От подземни газове 1000 деца и 50 учители пострадали и то в много голямо, хубаво здание.
към текста >>

Някъде Дунавът да не е граница, но да е навътре в България, а границата - над него.
Всичките реки към юг се оттеглят. Ще дойде време да стигне до Стара планина. Дунавът е пристрастен - от българите взима място, на Румъния придава. Дунавът да не е граница. Дотогава българите и румъните трябва да се побратимят. Някъде Дунавът да не е граница, но да е навътре в България, а границата - над него. За да се канализира, пари иска. 400 000 000 долари се иска, да се канализира р. Мисисипи. От подземни газове 1000 деца и 50 учители пострадали и то в много голямо, хубаво здание. Във Вашингтон ветрове насипват масата на Председателя от разораното място на изсечените гори. Застрашава да се запусти, като Сахара.
към текста >>

22. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Те успяха да прекосят границата, макар че беше почнала вече войната.
По-надолу ме пресрещна Георги Радев и се върнахме в лагера. След това отидох и благодарих на Учителя за помощта му. През 1939 г. аз си тръгнах по-рано за Латвия, защото ми свършваше годишната отпуска. А другите, които останаха на тях Учителят им беше дал да изговарят непрекъснато 91 псалом. Те успяха да прекосят границата, макар че беше почнала вече войната. Те пристигнаха невредими в Латвия, а онези, които пътували също с тях и които не са били от Братството то техния багаж се беше загубил по пътя. Така братската група посетила Рила и срещнала се с Учителя всички се върнаха живи и здрави в Латвия. Връщайки се в Рига аз бях написал няколко статии, които изпратих в България и те бяха публикувани както следва: 1. Вестник „Братство", бр. 178, от 24.01.1937 г.
към текста >>

23. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване.
Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките.
към текста >>

Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле.
В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа.
към текста >>

24. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване.
Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките.
към текста >>

Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле.
В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа.
към текста >>

25. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване.
Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките.
към текста >>

Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле.
В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа.
към текста >>

26. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване.
Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките.
към текста >>

Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле.
В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа.
към текста >>

27. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване.
Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките.
към текста >>

Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле.
В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото. После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа.
към текста >>

28. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира.
Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърдце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човекъ иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието.
към текста >>

Мине ли тази граница, човек се разстройва.
Ето, и човешкото сърдце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човекъ иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието. Много отъ новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура.Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии.
към текста >>

29. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото.
към текста >>

30. Формула

Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч.
Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля. Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово. Източник: 21.
към текста >>

31. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден.
Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж. Когато човек изяде първата хапка, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му. Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден. Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот“. Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси. Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите.
към текста >>

32. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Борис отива в Търново във връзка с документите по предстоящото му пътуване зад граница.
Тук е развръзката на случката с атонския монах. Родът със символичното име Житото изпълнява своя свещен обет към Бога. След Борис в Школата на Изгрева отиват и другите деца на Никола Дойнов - Стефан, Николай и Цанка. Друг случай, който разкрива как тайнствените нишки на съдбата насочват Борис по пътя на ученичеството, е свързан с желанието на родителите му да дадат възможно най-доброто образование на сина си, като го изпратят да следва в чужбина. Това се случва през август 1920 г. Борис отива в Търново във връзка с документите по предстоящото му пътуване зад граница. Случва се така, че по пътя се запознава с хора, които го завеждат на мястото, където по онова време се провежда Събора на Бялото Братство. Там той среща Учителя, своите бъдещи приятели и тази, която след 16 години ще стане негова съпруга - Мария Тодорова. „И тъй, спомня си Борис Николов, през 1920 г. аз се запознах с Учителя. За Бялото братство не бях чувал нищо, но братския живот носех в душата си, тъй че отдавна бях подготвен за тази среща и се почувствах в своя сродна среда.
към текста >>

33. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае.
(30.ХI.1914-24.II.1994 г.) 1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни.
към текста >>

Ако човек стане зависим от такова обществено мнение, той е на границата на вътрешно духовно унищожение.
В същото време Школата на Изгрева беше отворена, никого не връщаше. Но ако някога в Питагоровата школа учениците са знаели, че трябва две години да устояват на обидите и униженията, на които ги подлагат съучениците им, то в нашата “питагорова школа” това беше самият живот. Създаваха се трудни ситуации в отношенията ни, Учителя невидимо ни разбъркваше, за да учим, да прилагаме, да изграждаме характера на ученика. Той държеше да можем да издържаме на общественото мнение, да не сме зависими от другите. Има два вида влияние: има градивно обществено мнение; има и такова, което те отклонява не само от гибелните последици на порока, но най-вече от опасните рискове на добродетелта и така те тласка към удобната среда на масовото съзнание, към затъване в нищото. Ако човек стане зависим от такова обществено мнение, той е на границата на вътрешно духовно унищожение. Пътят на твореца Един път Учителя казва нещо много интересно за Димитър Грива: “Интелигентността му отива към claire voyage (фр. движение в светлина, ясновиждане, бел. ред.)”, т. е. умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” – виждане на живота като неспирно движение, като поток.
към текста >>

34. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Балчик, нос Калиакра до границата ни с HP Румъния.
бях удостоен за началник на Военния географски институт. Без да се откъсвам от контрола и ръководството на Хидрографското отделение, оригиналната снимка на Черноморското крайбрежие продължи през 1947-48 г. със снимането на крайбрежието на н. Екрене, устието на р. Батова, гр. Балчик, нос Калиакра до границата ни с HP Румъния. През 1948-1950 г. продължи снимането на крайбрежието Созополски залив, приморско, Мичурин, Ахтопол и устието на р. Резвоя (турската граница).На 17.IV.1951 г. бях приведен на длъжност началник катедра във Военната Акедемия «Г. С. Раковски» София.За детско-юношеските години на Борис Рогев, за времето до 1920 г.
към текста >>

Резвоя (турската граница).На 17.IV.1951 г.
Екрене, устието на р. Батова, гр. Балчик, нос Калиакра до границата ни с HP Румъния. През 1948-1950 г. продължи снимането на крайбрежието Созополски залив, приморско, Мичурин, Ахтопол и устието на р. Резвоя (турската граница).На 17.IV.1951 г. бях приведен на длъжност началник катедра във Военната Акедемия «Г. С. Раковски» София.За детско-юношеските години на Борис Рогев, за времето до 1920 г. има запазени родово-биографични на броски от неговия брат Христо. По време на един от многобройните ми опити, уви! , безуспешни и до днес, да предизвикам второ издание на книгата на Б.
към текста >>

35. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала поетесата на границата между два житейски сезона.
Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст. Значи има още да се живее. Пък аз смятах, че съм на края“[6]. Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала поетесата на границата между два житейски сезона. Мара Белчева беше винаги извънредно чиста. По тия черни дрехи никога нямаше петно, дори когато при нея имаше оскъдица на облекло и не беше вече млада. Ръцете ѝ бяха винаги бели и чисти; маникюрът ѝ грижливо поддържан, но никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък. Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма. Дори в по-късна възраст неизбежното „кокалче“ не посмя да деформира тая хармония.
към текста >>

36. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала поетесата на границата между два житейски сезона.
Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст. Значи има още да се живее. Пък аз смятах, че съм на края“[6]. Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала поетесата на границата между два житейски сезона. Мара Белчева беше винаги извънредно чиста. По тия черни дрехи никога нямаше петно, дори когато при нея имаше оскъдица на облекло и не беше вече млада. Ръцете ѝ бяха винаги бели и чисти; маникюрът ѝ грижливо поддържан, но никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък. Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма. Дори в по-късна възраст неизбежното „кокалче“ не посмя да деформира тая хармония.
към текста >>

37. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

Беше капитан, завеждаше граничен участък край Черно море от Бургас до турската граница.
МИНЧО СОТИРОВ (Жечо Панайотов) Необходимо е да опиша по-подробно каквото знам за брат Минчо Сотиров и за сестра Величка Стойчева, и двамата бяха като първи членове на братския кръжок в Бургас. Брат Минчо Сотиров беше офицер от българската армия и стигна до чин бригаден командир след първата световна война. При запознаването ми с него през 1912 год. Беше капитан, завеждаше граничен участък край Черно море от Бургас до турската граница. Беше родом от гр. Сливен, имаше брат на име Стефан, също офицер и сестра Райна - по мъж Грозданова. Тя прие идеите на Учителя. Сливен е давал много офицери на България. Тогава, някои по-бедни семейства изпращаха синовете си да следват военното училище; след завършване трети клас отиваха в това училище в София, а след четири години завършваха образованието си и ги произвеждаха „кадети", след това юнкери, и едва след завършване на военното училище - един вид средно образование, отиваха в редовете на армията като подпоручици.
към текста >>

Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата.
Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата. Събрал своите войници и ги подготвил за отбрана. Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия. Тогава Минчо Сотиров извикал: “Момчета, Бог е с нас! Нашата свещенна земя Бог ни я даде и ние ще я браним! ” Тръгнал пръв и всички други го последвали.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2163028717041