Търсене в текстове за 'Граница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Граница на този закон е самата безпределност на вечността.
– Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества. Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон. 2. В астрономията поради огромните мащаби е въведена нова мярка, наречена светлинна година. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с. Ако искаме да превърнем в километри светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000.
към текста >>

2. Разговор Първий. Упътвание

Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е.
Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
към текста >>

3. Неподправеният Петър Дънов

Ние сме на границата между две епохи.
Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.” • • •
към текста >>

4. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Навън от тази граница, която Бог е наложил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е.
Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти се открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има граници. Защото, ако има някой, който да се нарече дълготърпелив, това е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Значи всички неща могат да се спират или карат до известна мярка. Навън от тази граница, която Бог е наложил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото, неугасимият огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждам и съзнавам, че силата на вечното е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който иска да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поръчителство на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала тоз изглед, но с течение на времето и слагането на истината ще се укаже най-после, че Бог е работил тук.
към текста >>

5. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.)
към текста >>

6. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.) №48 Нови пазар, 16 септ[емврий] 1900 г. Любез. бр. Киров,
към текста >>

7. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
към текста >>

8. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня.
Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня. През 1875 г. под гаранцията на видни граждани-християни е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население, благодарение на което успява да натрупа завидно състояние. Закупува недвижими имоти, които след 10 години завещава нотариално в полза на бедните, поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в Мардин. Заточеници и затворници лекува безплатно.
към текста >>

9. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме.
Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията.
към текста >>

10. Повече светлина

Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви.
Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент.
към текста >>

11. ***

Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото.
към текста >>

12. Светът на великите души

Богатството е граница за бедния да намери живота си.
Само свободната вода тече и само свободният живот расте. Водата, която тече, търси жадния. Животът, който расте, търси бедния. Ако си жаден, водата е за тебе. Ако си беден, животът е за тебе. Богатството е граница за бедния да намери живота си. Сиромашията е граница за богатия да не изгуби живота си. Дето има сиромашия и богатство, там е животът. Познай любовта, с която любещият те оживява. Познай мъдростта, с която мъдрият те вразумява. Познавай истината, с която силният те избавя.
към текста >>

Сиромашията е граница за богатия да не изгуби живота си.
Водата, която тече, търси жадния. Животът, който расте, търси бедния. Ако си жаден, водата е за тебе. Ако си беден, животът е за тебе. Богатството е граница за бедния да намери живота си. Сиромашията е граница за богатия да не изгуби живота си. Дето има сиромашия и богатство, там е животът. Познай любовта, с която любещият те оживява. Познай мъдростта, с която мъдрият те вразумява. Познавай истината, с която силният те избавя. Не затваряй прозореца на живота си, когато приятелят ти се усмихва.
към текста >>

13. ФОРМУЛИ - Всички

Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия.
Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо. Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Формула 336 Велики Господи, Който си създал човека.
към текста >>

14. ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'

Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия.
Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо. Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Формула 336 Велики Господи, Който си създал човека.
към текста >>

15. Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене

Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия.
Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. формула 360 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изговарянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалване на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо: Господи дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. формула 361 Велики Господи, Ти, който си създал човека, Ти, който си създал вселената, обгради тази вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята велика любов!
към текста >>

16. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Бях прекарал три и половина години на границата - достатъчен стаж за пограничен военен - и ме превеждат като офицер в Бургас.
— След тази случка ще те представя за уволнение. Макар да си добър офицер, си фанатизиран дъно-вист! — Много ще Ви благодаря, г-н полковник! - му отговорих аз. И действително, той ме представи за уволнение, но в това време ме преведоха в Бургас. Бях прекарал три и половина години на границата - достатъчен стаж за пограничен военен - и ме превеждат като офицер в Бургас. Знаейки, че съм представен за уволнение, аз занесох багажа си в Арбанаси, където мислех да остана, и заминах само с един куфар за Бургас, за да чакам заповедта. Чаках, чаках, но никаква заповед за уволнение не дойде. Намерих си квартира и започнах работа. След една година, когато бях в София, отидох във Военното министерство и попитах защо не съм уволнен, след като полковник Пантоф-чиев ме е представил за уволнение като дъновист. Отговориха ми, че министърът на войната, генерал Вълков, поискал да му се докладва какъв съм като офицер, а не, че съм дъновист.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.
Тази Европейска война310 сега става в ада и Христос е, който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място - то е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сега сме в ада - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години.
към текста >>

Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата.
По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: Вяра, Вяра, Вяра и Вяра! Много души от Невидимия свят сега са желали да бъдат долу на Земята, за да видят какво става, но не им се е удало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете - каквато работа си имате, не я напущайте, работете си, светът от нищо няма да ви лиши. А ако е въпросът за поминъка, ето казвам ви: не бойте се, насъщния хляб ще го имате.
към текста >>

18. Спомени на Елена Иларионова -1905

Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г. Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. С това гостуване на Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>

Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница.
Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката.
към текста >>

Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната.
към текста >>

19. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка.
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка. Ваш Верен: П.К.Дънов * По това време К. Иларионов е работел в Русе към фирма „Сингер“ (Бел. състав.) * * * ''София, 23.ІІІ.1912 г.''
към текста >>

20. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.
Но като думам ад, то не е едно лошо място. То е място на изправление: след хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на земята. Ние всички сега сме в ада – ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години.
към текста >>

След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата.
малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в астралния свят. След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: вяра, вяра, вяра и вяра! Много души от невидимия свят сега са желали да бъдат долу на земята, за да видят какво става, но не им се е отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа си имате, не я напущайте, работете си.
към текста >>

21. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>

22. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония. През втората половина на XVIII век цялата фамилна челяд заедно с група съселяни напускат родния си край и се заселват в с. Гулица, Несебърско, намиращо се в най-източната част на полуострова, в пазвите на Стара планина, близо до Черно море. Призрен и околността му са известни като сръбски воеводски центрове, чиито подвизи са обезсмъртени чрез героичния епос за този край. Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу. Времето на изселването им от Призренско (втората половина на XVIII век) съвпада с началото на нашето национално Възраждане (1762 г.).
към текста >>

23. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол.
Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ. Накрая нека се позовем на мнението на Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно, относно съдбата на богомилството и падането на България под турско робство, изразено в една от неговите беседи: “Когато изгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели петстотин години. Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39 Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол. Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за съдбата на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров. Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол. Без да си даде сметка за застрашаващата го голяма опасност на нашествениците от Мала Азия, цар Иван Александър лавира между двамата претенденти за византийския престол, като се съюзява ту с единия, ту с другия претендент и с това помага косвено османците по-лесно да разгромят Византия и да се настанят на Балканския полуостров. Към средата на ХІV век мюсюлманските нашественици достигат Мраморно море и стават господари на галиполската крепост Цимпе. С тази придобивка те се настаняват на предмостова позиция на полуострова. Тази ценна военностратегическа изгода те получават от византийския василевс Кантакузин не в резултат на военни действия, а като договорна компенсация за оказаната им военна подкрепа срещу династичните домогвания на Иван Палеолог (1352 г.). Вместо да се организират за съвместен отпор срещу мюсюлманските нашественици, византийци и българи взаимно се обезсилват, като сключват сепаративни мирни договори с османците, след което последните лесно се справят поотделно с едните и с другите.
към текста >>

24. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

"Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта.
От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев".
към текста >>

25. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни.
Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности.
към текста >>

26. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Бях в запас на турската граница.
Три дни ги събираме по полето. Ама ти защо не каза, че си пророк, та да те послушам? " Учителят добавя: "И пророк да ти говори, ти пак нямаше да послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на бостан и на дини." Борис Николов Това беше през 1941 г. Бях в запас на турската граница. Там, където работех, ми плащаха заплата. Добре, ама ние бяхме в движение и записът от парите не можеше да ме настигне и чак в София ме настигна. Получих си парите, поглеждам ги и си казвам, че тия пари така не случайно ме преследват и затова ще си купя билет от лотарията с тях. Не знам защо, но купих само четвъртинка билет от лотарията. Можех да купя цял, можех да купя десет и сто билета.
към текста >>

минаха границата.
Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл края на учебната година, братът си взел куфарчето и право на Изгрева при Учителя. Разказал Му подробно за свиканото съвещание и за заканата на подполковника. Учителят, след като го изслушал, помълчал малко и казал: "Няма да им стигне времето." Братът, като чул думите на Учителя, чакал да види какво ще стане. Той не бил изненадан, когато на 8.IX. същата година Съветският съюз обяви война на България и на 9.IX. минаха границата. България бе окупирана от съветските войски. "Да - казал брат Тахчиев - на преследвачите на комунизма не им стигна времето. Учителят го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 г." Не има стигна времето да преследват и дъновистите. Георги Тахчиев Имаше един случай, много интересен.
към текста >>

27. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Брат Иларионов бил на сръбската граница.
Учителят помисли и каза: "Да, брат ти Асен има малко карма." Аз възкликнах: "Учителю, искам го да се върне! " Учителят рече: "Добре, но брат ти ще се върне ранен в ръката." Наистина брат ми Иван дойде в Търново на лечение с други ранени войници, преди да свърши войната. Прострелян бе в ръката при Одрин. Елена Иларионова Това било към края на Европейската война. Брат Иларионов бил на сръбската граница. През деня се водило сражение с променлив успех. Войсковата част, където бил Иларионов, била обкръжена от неприятеля. По това време Учителят бил на гости във Велико Търново в неговия дом. Бил настанен на горния етаж. По едно време Той слиза бързо при сестрата и я пита как би преживяла, ако той не се върне.
към текста >>

Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като искаше да премине границата и да се прехвърли в Югославия.
После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и се чудеха откъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя, ако беше паднала върху самия салон, и да не беше експлодирала, пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: "Хвала на Бога". Мария Тодорова Имах един познат Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като искаше да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаваха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се спаси от преследването на полицията. Но понеже чувал за Петър Дънов от много хора, както и от свои близки, решава да отиде при Него за съвет и помощ.
към текста >>

Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си.
Всички се чудехме и казвахме: "Хвала на Бога". Мария Тодорова Имах един познат Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като искаше да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаваха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се спаси от преследването на полицията. Но понеже чувал за Петър Дънов от много хора, както и от свои близки, решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива и Му разказва всичко. Учителят му казва: "Няма да се отказваш от идеите си.
към текста >>

Търси нови пътища да мине границата и да се спаси от преследването на полицията.
Имах един познат Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като искаше да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаваха за Съветска Русия. Но той не успява, охраната на границата е била на мястото си. После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се спаси от преследването на полицията. Но понеже чувал за Петър Дънов от много хора, както и от свои близки, решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива и Му разказва всичко. Учителят му казва: "Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " - "Но има охрана!
към текста >>

Премини границата!
После се връща в София и преминава в нелегалност. Търси нови пътища да мине границата и да се спаси от преследването на полицията. Но понеже чувал за Петър Дънов от много хора, както и от свои близки, решава да отиде при Него за съвет и помощ. Отива и Му разказва всичко. Учителят му казва: "Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " - "Но има охрана! " - отвърнал той. - "Аз ти гарантирам преминаването на границата! " - рекъл Учителят. Отишъл си с вяра, че неговият път е отворен.
към текста >>

- "Аз ти гарантирам преминаването на границата!
Отива и Му разказва всичко. Учителят му казва: "Няма да се отказваш от идеите си. Премини границата! " - "Но има охрана! " - отвърнал той. - "Аз ти гарантирам преминаването на границата! " - рекъл Учителят. Отишъл си с вяра, че неговият път е отворен. Хванал влака, качил се като обикновен пътник до Драгоман, като седнал в купето на влака, който заминавал за Югославия. Той разказваше: "Никой не дойде да ми провери нито билет, нито паспорт, които аз нямах. Седях си спокойно в купето.
към текста >>

Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IX.1944 г.
" - рекъл Учителят. Отишъл си с вяра, че неговият път е отворен. Хванал влака, качил се като обикновен пътник до Драгоман, като седнал в купето на влака, който заминавал за Югославия. Той разказваше: "Никой не дойде да ми провери нито билет, нито паспорт, които аз нямах. Седях си спокойно в купето. Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IX.1944 г. Разказа ми още какво му е казал Учителят: "Вашите идеи са хубави, но методът за тяхното постигате е погрешен. Вие искате насила да накарате хората да мислят като вас." Илия Узунов Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско. В младите години е бил с леви убеждения, лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява.
към текста >>

28. РАДОСТ И СКРЪБ

Ти като страдаш, ще дойдеш до една граница извън тялото и ще влезеш в Любовта.
Може без страдания, ако имаш Любовта. Защо ти е Любовта? - За да се освободиш от страданията. Като добиеш Любовта, ще отидеш да помагаш на другите. Има мъчнотии, чиито разрешения в никои книги не можеш да намериш. Ти като страдаш, ще дойдеш до една граница извън тялото и ще влезеш в Любовта. Мъчениците пяха, когато ги горяха. Любовта е по-силна от страданията на плътта. От страданията човек може да се освободи чрез Чистота. "Само чистите по сърце ще видят Бога." Щом влезеш в Любовта, страданията се превръщат в радост. При страдания най-много човек да умре, нима те е страх?
към текста >>

29. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя да Му разкаже случилото се с него.
Отворил вратата, погледнал, застанал мирно, поздравил и продължил. Брат Стоименов се учудил какво става и си рекъл: Това мина, но нали ще минат митничарите, те ще бъдат няколко, как ще бъде? Не след дълго минават и те. Спрели на вратата, застанали мирно, поздравили и отминали. Брат Стоименов не можел да си обясни как стават тия работи, но фактът бил налице. Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя да Му разкаже случилото се с него. А какво било учудването му като Учителят го посрещнал на вратата с думите: "Тодорчо, как мина пътуването? " Друг случай има също с брат Никола Гръблев. Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си".
към текста >>

30. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха да премине през границата.
Имаше един брат по професия зъболекар. Казваше се Димитър Костов. Той имаше привилегията да го запита лично Учителят: "Какви желания имаш? " Костов се стресна, но бързо се окопити, изправи се и каза: Учителю, имам три желания: първо - да имам апартамент, второ - да отида в чужбина, трето - да съм богат." Учителят му каза: "Добре." Минаха години. Дадоха му апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха да премине през границата. Но така се случи, че замина и там стана богат. За неговите познати той беше човек, роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя, нещата бяха ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя и ние видяхме с очите си как тези три желания станаха реалност.
към текста >>

31. ВЕХТОТО ПРЕМИНА

Винаги на границата между две култури - стара и нова - се явява криза, явяват се големи противоречия, бури, сътресения, катастрофи, защото двете течения - старото и новото - влизат в стълкновение.
Хората, които не разбират, казват, че сега светът се е развалил. А пък то - лошото е било вътре и Божественото го е изхвърлило като мъток навън, както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной през това място. Същото е в човечеството: сега има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите навън. Който не знае този закон, се обезсърчава. Всекиму ще се въздаде това, което заслужава. Винаги на границата между две култури - стара и нова - се явява криза, явяват се големи противоречия, бури, сътресения, катастрофи, защото двете течения - старото и новото - влизат в стълкновение. Едното се руши, а другото се гради. Ако някои мислят, че може да тикнат света в някой път, дето Божественото не иска, то много се лъжат, понеже има едно място, отдето се регулират нещата. Понеже сега предстои един нов живот, човечеството не може да влезе в него, догдето не изгорят всички стари разбирания, мисли и чувства в страданието. И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Картата на света ще се промени.
към текста >>

32. Дял първи Животопис и творчество

Ние сме на границата между две епохи.
Неговият живот стана синтез и символ на тази култура, която Той благовества. След огненото кръщение на човечеството при днешните събития, в пламъците на страданието ще изгорят и ще се ликвидират всички минали противоречия на индивидите, народите и расите. Сред развалините на стария свят ще се роди човекът на Божествената Любов, която ще обедини народите, за да се почувстват като живи удове на едно цяло. В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание. Чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на Природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителя иде със Своя живот и със Своето Слово да внесе нова, свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път – Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината – за всички народи, за цялото човечество.
към текста >>

33. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога.
Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е. в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането?
към текста >>

34. СТРАДАНИЕТО

Скръбта е граница за преминаване в Любовта.
Страданието отваря очите на човека, за да вижда и разбира нещата. За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през големи страдания. Голямо просветление е за човека, когато отдалеч зърне Божието лице – Любовта! Когато говорим за страданията, подразбираме онези, с които можем да се удостоим да влезем в света на Любовта и да видим нейното лице. Учителя казва: Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува. Той влиза в реалността на Великото, Незнайното, във Вечния живот. Първият признак за приближаването на Любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близко е Любовта.
към текста >>

Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата се стреми.
За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през големи страдания. Голямо просветление е за човека, когато отдалеч зърне Божието лице – Любовта! Когато говорим за страданията, подразбираме онези, с които можем да се удостоим да влезем в света на Любовта и да видим нейното лице. Учителя казва: Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува. Той влиза в реалността на Великото, Незнайното, във Вечния живот. Първият признак за приближаването на Любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близко е Любовта. От две хиляди години насам страданията на човечеството все повече се увеличават, понеже Земята е влязла в нова фаза – приближава се епохата на Любовта.
към текста >>

Щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува.
Голямо просветление е за човека, когато отдалеч зърне Божието лице – Любовта! Когато говорим за страданията, подразбираме онези, с които можем да се удостоим да влезем в света на Любовта и да видим нейното лице. Учителя казва: Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува. Той влиза в реалността на Великото, Незнайното, във Вечния живот. Първият признак за приближаването на Любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близко е Любовта. От две хиляди години насам страданията на човечеството все повече се увеличават, понеже Земята е влязла в нова фаза – приближава се епохата на Любовта. В страданието не е смисълът на Живота.
към текста >>

35. ЖИВАТА НАУКА

Има една граница, която тази наука не може да прекрачи, защото се занимава само с външните форми.
Това е онзи стрък, който пуска житното зърно над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината на Слънцето. Разработването на Живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие. Науката, която изучава само формите, а не прониква в съдържанието и смисъла на нещата, не ни поставя в пряк досег с Живота, който е около нас, и не разширява Живота в нас. Това, което може да се научи при изучаването на Природата само по форма, е ограничено. Има една граница, която тази наука не може да прекрачи, защото се занимава само с външните форми. И затова тя спира там, където започва Животът. Живата наука започва там, където спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва със самия Живот и така разширява Живота в нас. Науката, която изучава Природата само по форма, изследва само подвързията на книгата. Живата наука изучава съдържанието на книгата – мислите, вложени в нея.
към текста >>

36. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

Като дойдеш до тази граница, ще се спреш.
Бог ни е дал да имаме пространство между нас. Нали всичкото зло идва, като се сгъстяват атомите? Оттам иде взривността на веществото: като сгъстят много атомите в малък обем, това вещество се пръска, избухва, за да добие пак онова широко място, което му е дадено. В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват. Свещената стаичка на другите не трябва да се прекрачва. Като дойдеш до тази граница, ще се спреш. Като се прекрачи тя, идват нещастията. Божията Любов е мярка за всичко! В нея е образецът как човек трябва да постъпва. Да любим, това е наука. Покажете ми един конкретен пример за любовта!
към текста >>

37. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Като дойдеш до тази граница, ще се спреш.
Бог ни е дал да имаме пространство между нас. Нали всичкото зло идва, като се сгъстяват атомите? Оттам иде взривността на веществото: като сгъстят много атомите в малък обем, това вещество се пръска, избухва, за да добие пак онова широко място, което му е дадено. В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват. Свещената стаичка на другите не трябва да се прекрачва. Като дойдеш до тази граница, ще се спреш. Като се прекрачи тя, идват нещастията. Божията Любов е мярка за всичко! В нея е образецът как човек трябва да постъпва. Да любим, това е наука. Покажете ми един конкретен пример за любовта!
към текста >>

38. СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

Те са граница за преминаване от обикновената Любов към Божествената.
И това ще продължава, докато влезете в Любовта, докато Бог ви настрои. Страданията ще дойдат до крайния предел на вашия живот и ще спрат. След като нагласи Бог цигулката ви, т. е. вашата душа, Той ще свири на нея. Никой не може да познае Любовта, докато не мине през големите страдания и изпитания. Те са граница за преминаване от обикновената Любов към Божествената. Какво нещо са страданията? Ти си затворен в едно яйце. Върху черупката удря един ангел, за да я счупи и ти да излезеш. Ти казваш: „Докога ще траят тези страдания?
към текста >>

39. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Следователно, вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която сега почва да се развива.
На другия ден, като слязохме от Молитвения връх, ние се събрахме около Учителя. Слънцето се подаде зад облаците и грейна приветливо. Като се разположихме на поляната край езерото, Учителят почна да говори за новото небе и новата земя. Съвременните хора говорят за културата на двадесетия век, че тя е стигнала връхната точка на своето развитие. Същевременно говорят, че тая култура вече залязва. Следователно, вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която сега почва да се развива. В съзнанието си човечеството е минало и минава през една тъмна епоха – нощ, която индусите наричат Кали- Юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ, но вече сме в неговия край. Намираме се на демаркационната линия между две епохи – между епохата на Кали-Юга и новата епоха, в която встъпваме. Иде вече постепенно подобрение в човешките мисли, чувства и постъпки, в човешките организации. Всички хора ще бъдат подложени на Божествения огън, за да се пречистят и подготвят за новата епоха.
към текста >>

40. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

Като преминем тяхното царство, ще стигнем до границата на царството на ундините духовете на водата, които, може да се рече, са най-добре разположени към нас и за това ще ни приемат най-радушно.
като отиваме на разходка из провинцията, аз ще ви дам всичко за из пътя, но само за пътен билет пари не давам. На това място, където ще отидем, ще поемат всичките наши разноски, но пари за билет няма да ни дадат. На всяка станция ще ни посрещнат, защото този път е дълъг има разни духове, царства, страни, държави. Най-напред пред нас ще се изпречат четири царства: Първото е царството на гномите духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с уреди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще стигнем до границата на царството на ундините духовете на водата, които, може да се рече, са най-добре разположени към нас и за това ще ни приемат най-радушно. Царството на саламандрите духовете на огъня, духове сериозни, положителни, твърде сдържани и лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да чакате, но ако имате лекета, те ще ги изчистят. И най-сетне ще стигнем до ангелите, откъдето ще ни се даде възможност да видим, как човекът е слязъл и влязъл. Ето на, този е пътят за небето.
към текста >>

41. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Той беше на границата между старозаветния и новозаветния живот.
Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия". Като ученици в рая, в разсъжденията си пред „Дървото за познаване на доброто и злото", Адам и Ева изтълкуваха по друг начин Божиите закони. Началото на новозаветния живот постави Мойсей. Той беше на границата между старозаветния и новозаветния живот. При него се оформи Законът. Няма да се спирам повече върху тези въпроси, понеже те ще ни отдалечат от главната мисъл, ще предизвикат спорове и разногласия, ще събудят противоречия в умовете ни. Това няма да ви доведе до правилно разбиране, каквото е необходимо за вас, защото Адам и Ева днес отново са ученици на земята и казват: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиите Закони, като не сме разбирали Пътя, който Бог ни е предначертал! " Вие срещали ли сте Адам и Ева на земята? Като ви питам дали сте ги срещали, ето каква е идеята, която трябва да разбирате: Закон е големите реки не се вливат в малките, а малките реки винаги се вливат в големите.
към текста >>

42. 21 август 1927, 7 часа сутринта

Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот.
„И рече Бог: Да бъде Твърд сред Водите, и да раздели Водите от Водите. И направи Бог Твърдта; и раздели Водите, които бяха под Твърдта, от Водите, които бяха над Твърдта; тъй и стана. И Бог нарече Твърдта Небе. И настъпи вечер, и настъпи утро Ден втори." „И раздели Водите от Водите" подразбира, че Бог отделя Божествения живот от земния, от живота на човека. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над Твърдта небе, а което е под Твърдта - земя . И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. Понякога вие искате да пиете от водата, която е горе, а понякога искате да пиете от водата на Земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да утолите вашата жажда. Роденото от плътта е плът.
към текста >>

Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над Твърдта небе, а което е под Твърдта - земя .
И направи Бог Твърдта; и раздели Водите, които бяха под Твърдта, от Водите, които бяха над Твърдта; тъй и стана. И Бог нарече Твърдта Небе. И настъпи вечер, и настъпи утро Ден втори." „И раздели Водите от Водите" подразбира, че Бог отделя Божествения живот от земния, от живота на човека. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над Твърдта небе, а което е под Твърдта - земя . И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. Понякога вие искате да пиете от водата, която е горе, а понякога искате да пиете от водата на Земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да утолите вашата жажда. Роденото от плътта е плът. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, раждат се омраза, надпреварване, спорове в него няма спокойствие.
към текста >>

Не, пред вас стои друга задача да създадете Твърдта, границата между Божествения и земния живот, да разделите тези два живота.
Ако знаете тайната да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, само една капка във вас ще настъпи цял преврат. Ако преди това сте бил 120-годишен старец, след 24 часа само ще се измените така, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Вие как разбирате живота на ученика? Да учи четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да каже: свърши се всичко. Не, пред вас стои друга задача да създадете Твърдта, границата между Божествения и земния живот, да разделите тези два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което той твори, е заради нас. „И нарече Бог сушата Земя, и събраната вода нарече Море." Значи събраният живот във вид на суша и вода е Новият живот това са новите условия, които трябва да разработвате. Всички огромни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята дейност, защото водата е носителка на живота.
към текста >>

43. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Когато дойде до най-голямата скръб, човек е стигнал до границата на онази любов, към която душата му се стреми.
Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието. Който не е страдал, не може да говори за знание. Страданията са първото условие за поумняване на всеки. Колкото и да страдате, радвайте се, ако тези страдания са послужили като повод да намерите онзи, който ви обича. Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големи страдания и противоречия. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е стигнал до границата на онази любов, към която душата му се стреми. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. При страданието се развива търпение, мекота, сила. А при радостта се прилага това, което е изработено чрез страданието. Колкото по-разумно носите страданието, толкова по-скоро ще се освободите от него. Закон е: Ако доброволно приемете малкото зло, голямото зло няма да дойде.
към текста >>

44. Трета част

И около вашия живот Той е очертал известен път, известно пространство и ви казва, че никога не бива да преминавате границата на царството му."
"... И така Господ е създал всички светове. В Млечния път има 18 милиона слънца Всяко едно от тях се движи по определен път. Между слънцата има 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тези пътища. И около вашия живот Той е очертал известен път, известно пространство и ви казва, че никога не бива да преминавате границата на царството му." Това е учението за Мария и Марта. "Мария" символизира Небето, а "Марта" Земята. "Мария" е висшето в сърцето, а "Марта" нисшето. "Мария" е висшето в ума, което теософите наричат висш манас. "Марта" е низшият манас и т.н.
към текста >>

45. Тринадесета част

Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят.
Влюбените, като се срещат, образуват права линия. Силите им се съединяват. Щом се съединят два елемента, казваме, че се извършва известна реакция. Тя произвежда в тях вътрешно напрежение и те се сближават. Правата линия е строго определена с две малки нули : о_______________ о. Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят. И зад нулата има някакъв свят, но отношенията са отношения към нищото. Според нас нищото показва нещо. Поставено пред или след единицата, или друго някое число, то увеличава или намалява неговата стойност. Пред единицата нищото намалява стойността й десет пъти. След единицата то я увеличава десет пъти.
към текста >>

46. 8. Пляскане

Тъй както вълните, които пляскат на брега и показват, че са достигнали до границата, са свободни вече да се разпилеят.
Тези движения се повтарят до края на музика №° 8, като в края на този такт ръцете се поставят пред лицето. Обяснение: Това е тържество на свободата. Тези движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стесняващи го връзки. Те показват границите на свободата, те показват още къде започва тя. Те говорят, че тя е вече добита. Тъй както вълните, които пляскат на брега и показват, че са достигнали до границата, са свободни вече да се разпилеят. Тези движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излязла от пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за първи път своето венче на слънчевите лъчи.
към текста >>

47. Паневритмия 1938

Това е признакъ, че се намираме на границата между старото залѣзваще и новото изгрѣваще.
Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ. Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни. Всичко това ново, което сега се влива въ живота, всички тия нови идеи, които сега идатъ въ свѣта, иматъ сила въ себе си да повдигнатъ културата на по-висока степень, да развиятъ ценнитѣ заложби, криещи се въ човѣшката душа и чакащи отъ вѣкове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоятъ между две култури се отличава съ хаосъ, съ едно разбъркване, съ голѣми противоречия. Това е признакъ, че се намираме на границата между старото залѣзваще и новото изгрѣваще. Забелязано е, че винаги въ зазоряването на всѣка нова култура стоятъ велики духовни идеи. Днесъ по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда въ човѣчеството. Въ сѫщность самото развитие е въпросъ за разширение на съзнанието. Напримѣръ, ако проследимъ природнитѣ царства, ще видимъ, че колкото отиваме къмъ погорнитѣ царства, постепенно съзнанието се разширява. Всѣка култура се отличава съ това, че носи нѣщо ново на човѣчеството.
към текста >>

Както вълнитѣ, които плѣскатъ на брѣга, показватъ, че сѫ достигнали до границата и сѫ свободни вече да се разпилѣятъ.
Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество. 8. ПЛѢСКАНЕ. Това е тържеството на свободата. Тия движения означаватъ, че човѣкъ се е освободилъ отъ всички неестествени, стѣснителни връзки. Тѣ показватъ границитѣ на свободата, показватъ, отъ де започва тя; тѣ говорятъ, че вече е добита тя. Както вълнитѣ, които плѣскатъ на брѣга, показватъ, че сѫ достигнали до границата и сѫ свободни вече да се разпилѣятъ. Тия движения — това е радостьта на душата, която е добила освобождение. Това е радостьта на пеперудата, която е излетѣла отъ пашкула. Това е радостьта на тревицата, която е показала своя стръкъ на свобода надъ тъмната студена земя. Това е радостьта на цвѣтето, което е разтворило за пръвъ пѫть своето вѣнче на слънчевитѣ лѫчи. 9. ЧИСТЕНЕ.
към текста >>

48. 5. БЛАГОСЛАВЯНЕ КЛЕТКИТЕ НА ТЯЛОТО ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между духовния и умствения свят и да преминавам правилно от единия в другия. 7.
Клекнали и ръцете опрени на земята, до краката: Господи, благодаря Ти за хубавите крака, които Си ми дал, чрез които ходя и развивам добродетелите си. 2. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво тяло, което Си ми дал, за да се подвизавам в този свят. 3. Разтваряме ръцете опънати напред с дланите нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави ръце, които Си ми дал, чрез които върша най-хубавата Твоя работа и изявявам Великата Твоя Правда. 4. Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Душата, като милваме гърлото отдолу нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво гърло, за ларинкса, които Си ми дал, чрез който пея и Те славословя навсякъде, където ходя, и говоря най-хубави сладки думи за Теб и пея най-хубавите песни, които Ти Си ми определил да е за Твоята Слава. 5. Движим палеца, показалеца и средния пръст от основата на носа надолу.: Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който живота влезе. 6. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между духовния и умствения свят и да преминавам правилно от единия в другия. 7. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави очи, които Си ми дал, за прозорците на моята душа, с които виждам красотата и величието на този свят, възприемам красотата и величието Ти и служа на Истината. Нека Твоята Истина да бъде основа в живота ми. 8. Обикаляме ушите по външния им ръб от горе до долу с двата показалеца: Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам, пък и аз да бъда разбран. 9. Дясната ръка със събрани пръсти върху устните: Вложи, Господи, Любовта Си в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изявя Твоята Любов. 10. Дясната ръка със събрани пръсти на брадата: Господи, благодаря Ти за прекрасната хубава брада, която Си ми дал, чрез която възприемам Твоята Воля и я проявявам в живота си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20736408233643