Търсене в текстове за 'Апостол'

Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите.
Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му. Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя.
към текста >>

2. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

За това е говорил апостол Павел.
И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение. А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си. За тях няма закон и няма правила! Особено когато управляват! В човешкия организъм има строго специализирани системи и органи. За това е говорил апостол Павел. Ако си глава, ще бъдеш глава - ще мислиш и ще вземаш решения. Ако си крака - ще вървиш с тях, ако си ръце - ще работиш с тях, но краката и ръцете не могат да вземат решения, а главата и онова, което е вложено вътре в нея. А тук, на "Изгрева", се получи точно обратното. Едно окултно общество не може да се ръководи от занаятчии, а от интелигентни и образовани хора. Защо ли?
към текста >>

3. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци.
Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата. Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото Небето бе допуснало. Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха. Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло.
към текста >>

4. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7.
Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5. Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година.
към текста >>

Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун.
Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година. В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието. Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа. Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му.
към текста >>

В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието.
От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година. В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието. Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа. Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му. Представителите от третия клон в Школата на Учителя се движеха и възприемаха Учението на Учителя по дух. За тях Учението на Учителя бе Едно и се изразяваше така: "Един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог." Третият клон - богомилски Богомилският клон има за цел да реализира християнството в света и да свърже старата епоха с новата, която иде. То започва с начален кръг така: 1.
към текста >>

Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска.
И вместо да работят със Словото на Учителя и да вземат всички Негови идеи за астрологията, за хиромантията и прочие и да работят с тях, то те загърбиха и изоставиха Словото, създадоха групи, подчиниха се на чуждоземно знание и по този начин разбиха Школата отвътре на отделни групи. Ето това е голямата вина на отклонението на този египетски клон от Школата на Учителя. Палестинският клон в Школата на Учителя направи грубо отклонение. От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория. Отклониха се много и пострадаха много. Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска. Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях. А това бе невежество, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник. Това бе едно отклонение от Школата. Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог. Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад.
към текста >>

5. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Каквото бяха направили македонците през времето на апостол Павел и той мина през най-големите гонения на своята апостолска дейност, така и тук, през време на Школата направиха почти същото.
Там се печатаха военните топографски карти, това бе военен секретен обект. Главно Кирил Икономов, който ревнуваше, че има ново издание на песните, защото той бе осъществил предишните две издания, организира голям скандал, който се разрасна и обхвана цялото Братство. Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира. А Кирил и Антов бяха македонци и заедно с още няколко македонци се обединиха и направиха македонски фронт срещу Братството. Да, точно така стана. Каквото бяха направили македонците през времето на апостол Павел и той мина през най-големите гонения на своята апостолска дейност, така и тук, през време на Школата направиха почти същото. Те не можаха да си научат урока и то по времето на Учителя, по времето на Школата Му. Това значи, че ги очаква много тежка карма в бъдеще. Според Учителя, затова, че гонеха апостол Павел през онази епоха, македонците имат такава тежка съдба, която трябва да изплатят. Тук на "Изгрева" те направиха най-голямата пакост на Школата и на Учителя. Затова тяхната съдба е предопределена и те ще разберат сега и в бъдещите векове как се противодействува на Божието Дело.
към текста >>

Според Учителя, затова, че гонеха апостол Павел през онази епоха, македонците имат такава тежка съдба, която трябва да изплатят.
А Кирил и Антов бяха македонци и заедно с още няколко македонци се обединиха и направиха македонски фронт срещу Братството. Да, точно така стана. Каквото бяха направили македонците през времето на апостол Павел и той мина през най-големите гонения на своята апостолска дейност, така и тук, през време на Школата направиха почти същото. Те не можаха да си научат урока и то по времето на Учителя, по времето на Школата Му. Това значи, че ги очаква много тежка карма в бъдеще. Според Учителя, затова, че гонеха апостол Павел през онази епоха, македонците имат такава тежка съдба, която трябва да изплатят. Тук на "Изгрева" те направиха най-голямата пакост на Школата и на Учителя. Затова тяхната съдба е предопределена и те ще разберат сега и в бъдещите векове как се противодействува на Божието Дело. Това го казвам, за да знаят онези поколения българи, които ще дойдат след нас и да не се учудват, а да не се захващат изобщо с македонци. Те са бита карта още от времето на апостол Павел и досега носят последствията, а сега направиха най-големия провал за Школата. И ще платят за това - както те, така и техните потомци!
към текста >>

Те са бита карта още от времето на апостол Павел и досега носят последствията, а сега направиха най-големия провал за Школата.
Това значи, че ги очаква много тежка карма в бъдеще. Според Учителя, затова, че гонеха апостол Павел през онази епоха, македонците имат такава тежка съдба, която трябва да изплатят. Тук на "Изгрева" те направиха най-голямата пакост на Школата и на Учителя. Затова тяхната съдба е предопределена и те ще разберат сега и в бъдещите векове как се противодействува на Божието Дело. Това го казвам, за да знаят онези поколения българи, които ще дойдат след нас и да не се учудват, а да не се захващат изобщо с македонци. Те са бита карта още от времето на апостол Павел и досега носят последствията, а сега направиха най-големия провал за Школата. И ще платят за това - както те, така и техните потомци! Председателят на финансовия съвет Никола Антов не даде пари за печат. Пари имаше, но той не даде само и само да угоди на Кирил Икономов. Тогава решихме да препечатаме онази кола, която беше погрешно напечатана. Реших аз да финансирам.
към текста >>

6. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Навремето апостолите на Христа искаха да си изберат на мястото на Юда друг апостол и си го избраха чрез жребие.
В Духовния свят в това седи организацията. Там няма друга управа, друго ръководство. Там Духът управлява и се проявява чрез когото си иска, но не чрез случайни хора, неподготвени, незнаещи, неможещи и невежи. Ученикът познава проявите на Духа чрез Светлината, която огрява ума му със светли мисли от Словото на Бога. Бог ръководи човечеството чрез душите, които е подготвил, само чрез тези, които са подготвени за тази работа. Навремето апостолите на Христа искаха да си изберат на мястото на Юда друг апостол и си го избраха чрез жребие. Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон. И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши. Той създаде вътрешната духовна верига на първите християни. Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел. Духовната верига съществува и днес в Бялото Братство в България - това са всички души, които Божият Дух обединява чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон.
Там няма друга управа, друго ръководство. Там Духът управлява и се проявява чрез когото си иска, но не чрез случайни хора, неподготвени, незнаещи, неможещи и невежи. Ученикът познава проявите на Духа чрез Светлината, която огрява ума му със светли мисли от Словото на Бога. Бог ръководи човечеството чрез душите, които е подготвил, само чрез тези, които са подготвени за тази работа. Навремето апостолите на Христа искаха да си изберат на мястото на Юда друг апостол и си го избраха чрез жребие. Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон. И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши. Той създаде вътрешната духовна верига на първите християни. Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел. Духовната верига съществува и днес в Бялото Братство в България - това са всички души, които Божият Дух обединява чрез Словото на Всемировия Учител. Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига.
към текста >>

И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши.
Там Духът управлява и се проявява чрез когото си иска, но не чрез случайни хора, неподготвени, незнаещи, неможещи и невежи. Ученикът познава проявите на Духа чрез Светлината, която огрява ума му със светли мисли от Словото на Бога. Бог ръководи човечеството чрез душите, които е подготвил, само чрез тези, които са подготвени за тази работа. Навремето апостолите на Христа искаха да си изберат на мястото на Юда друг апостол и си го избраха чрез жребие. Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон. И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши. Той създаде вътрешната духовна верига на първите християни. Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел. Духовната верига съществува и днес в Бялото Братство в България - това са всички души, които Божият Дух обединява чрез Словото на Всемировия Учител. Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига. Наивно е да се смята, че могат да се съберат ученици на Школата в едно събрание и да си изберат чрез явно или тайно гласуване ръководител и ръководство.
към текста >>

Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел.
Бог ръководи човечеството чрез душите, които е подготвил, само чрез тези, които са подготвени за тази работа. Навремето апостолите на Христа искаха да си изберат на мястото на Юда друг апостол и си го избраха чрез жребие. Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон. И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши. Той създаде вътрешната духовна верига на първите християни. Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел. Духовната верига съществува и днес в Бялото Братство в България - това са всички души, които Божият Дух обединява чрез Словото на Всемировия Учител. Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига. Наивно е да се смята, че могат да се съберат ученици на Школата в едно събрание и да си изберат чрез явно или тайно гласуване ръководител и ръководство. Те ще си го изберат. Но ако Божественият Дух, Христовият Дух не съизволи в техния избор, а си избере друг, който да върши и да организира работата на вътрешната Синархическа верига?
към текста >>

7. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

НЕСТОР ИЛИЕВ

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Апостоли Петър и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности.
"Как Катя Грива разреши задачата си" Катя Грива е родена в Пловдив в заможно семейство. Била изпратена в Рим да учи пеене. Там тя посещава черквата "Св. Апостоли Петър и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности. Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя. По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо". По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред салона или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него. Това продължава с месеци и години.
към текста >>

8. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и България" За да дойде Учителят на човечеството, първо - трябва да се преродят всички стари пророци от Стария Завет в даден народ. Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата. И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител.
към текста >>

Тук, в този народ, по времето на Школата на Всемировия Учител се преродиха всичките пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и всичките водители на човечеството от Петата раса.
Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях. Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество. България е Обетованата земя на съвременното човечество, защото тук дойде Всемировият Учител. Тук, в този народ, по времето на Школата на Всемировия Учител се преродиха всичките пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и всичките водители на човечеството от Петата раса. Това представлява българският народ по времето на идването на Всемировия Учител - Беинса Дуно - от 1864 до 1944 година. Това представлява българското подсъзнание, съзнание, самосъзнание по времето на Всемировия Учител. А за идването на Космическото съзнание, за свръхсъзнанието между този народ може да съдим по Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. А онези, които проучават Словото Му и живеят по него са ученици на Бялото Братство. Учениците са строго определени и изпратени от Небето между този народ.
към текста >>

9. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес.
Това Слово бе Словото на Бога за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която бе отворена за пръв път на планетата земя и Вселената. Кому принадлежи това Слово? Първо: То принадлежи на Българския народ, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна и се въплъти чрез българска плът на земята българска, в жилите Му течеше българска кръв от родители - баща и майка - българи. Второ: То бе произнесено чрез българска реч и записано на българско слово и българско писмо, на българска земя и в българска държава, в България - земя закрилница на Словото! Трето: То бе произнесено и отправено за онези съзнания човешки, представляващи целокупното българско съзнание по времето на Великия Учител. А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес. Затова Българският народ по времето на Школата на Великия Учител се намира в своя Златен век от своето историческо развитие. Той е в Обетованата земя на Духа! Каква е задачата на Българския народ? Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител. Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат учението на този народ, в който са преродени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога.
към текста >>

10. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

След Възкресението си, Той изпрати Святия Дух над главите на апостолите като огнени езици и изля Святия Си Дух в тях и те с дързост говореха Божието Слово, което бе Духът на Истината.
Исус пое кръста на човешките страдания, биде разпънат и умря. Как умря? Като Син Божий или като син человечески? Като човек умря, като син человечески предаде духа си в ръцете на Бога, напусна човешката си черупка и възкръсна като Син Божий. Защото Възкресението се осъществява от Божественият Дух, а се изпълнява от Христовия Дух. След Възкресението си, Той изпрати Святия Дух над главите на апостолите като огнени езици и изля Святия Си Дух в тях и те с дързост говореха Божието Слово, което бе Духът на Истината. Защо ли? Защото изявеният Дух Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. А изявеното Слово на Духа Святий е Духът на Истината. Апостолите се изпълниха със Святия Дух и говореха Словото Христово, Словото Божие. Приеха, че Исус Христос е Син Божий.
към текста >>

Апостолите се изпълниха със Святия Дух и говореха Словото Христово, Словото Божие.
Защото Възкресението се осъществява от Божественият Дух, а се изпълнява от Христовия Дух. След Възкресението си, Той изпрати Святия Дух над главите на апостолите като огнени езици и изля Святия Си Дух в тях и те с дързост говореха Божието Слово, което бе Духът на Истината. Защо ли? Защото изявеният Дух Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. А изявеното Слово на Духа Святий е Духът на Истината. Апостолите се изпълниха със Святия Дух и говореха Словото Христово, Словото Божие. Приеха, че Исус Христос е Син Божий. Кой е този Син Божий? Това е Исус, който, като ангел Господен се въплоти в кръв и плът като човек. Това е Исус, върху който след кръщението на река Йордан чрез вода, слезна Духът Божий. И бе назован Учител, а себе си обозначи като человечески син.
към текста >>

11. 10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Главен обект в Новия Завет - Втория Завет - е животът на всички Апостоли като проява на Божествения Живот в тях.
Това е Първият Завет, Заветът на Бога с човечеството. Това, което Христос е говорил преди 2 000 години - това са вторите писма на нашия Баща. Това е Вторият Завет на Бога с човечеството. Това, което сега Христос говори тук в България, чрез Великия Учител - това са сегашните и то последни писма на нашия Баща. Това е Третият и последен Завет на Бога с човечеството." Главният обект в Стария Завет - Първия Завет - е животът на всички Пророци, като изявление на Божествения Живот в тях. Главен обект в Новия Завет - Втория Завет - е животът на всички Апостоли като проява на Божествения Живот в тях. Централно място в Стария и Новия Завет е животът на изявения Бог и проявения Господ на Силите чрез Христовия Дух. Централно лице в Библията е Христос - Христовият Дух. Централно място в Третия Завет, в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е изпълнението на Волята на Бога от човешката душа, слезнала на земята и облякла се в човешка плът и кръв. Третият Завет е даден в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Слово на Бога.
към текста >>

12. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира?
Ти добре правиш, че помниш само доброто в Ачларе, а пред моите очи се превързва броеница, в която виждам престъпленията си, които съм извършил. Затова и искам да бягам далеч от Ачларе. Не да го напущам завинаги, но не и да съм постоянен жител (разбира се пиша за тоз земен живот). А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти. От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята комунари. Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички.
към текста >>

13. 97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан.
През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба. През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве. По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му. В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан. Това са стъпките на Духа. Това е много важна книжка и Учителят препоръчваше да се чете винаги. Беше казал: „Който чете „Заветът на Цветните лъчи на светлината" и работи с нея, няма от какво да се опасява и страхува." Значи това е Божията мисъл, която е слизала върху човеците да се изяви и да изпълни Божията Воля. И тук има правила, как трябва да се работи С нея. Е, ние не можахме да ви поднесем упътванията, но друг след нас ще ги изнесе.
към текста >>

14. 135. ЧАШАТА ВИНО

Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането.
135. ЧАШАТА ВИНО Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват. Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може! " Давидов е бил обзет от желание да пие.
към текста >>

15. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи.
Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
към текста >>

Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар.
Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.
към текста >>

Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. А страданията ти се изпращат, за да вдигнеш глава и да потърсиш помощ от Господа на Силите.
към текста >>

16. 66. РАДОСТТА

Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите.
Той се приближил да види защо не изгаря къпината, но чул глас: „Изуй обущата си от нозете си, защото местото, на което стоиш - земя свята е." Днес повече от всякога, човеците трябва да се вслушат в гласа, който иде от горящата къпина. Земята трябва да се пази чиста и свята. Не само физически, но и по отношение на мислите и чувствата. Мойсей не познаваше радостта. При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие. Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите. При Учителят радостта съпътствува цялото Негово творчество - Словото, музиката, живота, който Той ни показа. Учителят даваше щедро и сам се радваше на онова, което даваше. От Учителя трябва да се учим да работим с радост и благодарност -„мястото на което стоиш, земя е свята". Днес човечеството трябва да знае това повече от всякога. Разумният свят е работил милиони години докато подготви условия да се яви живота.
към текста >>

17. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси.
Важно е да пие човек от Вечния Извор. Които пият от Него, те са едно. През всичкото време, където и да се намират те са едно. Които черпят от Вечния Извор на всекиго могат да помогнат. 9. Чистотата. Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси. Като се дойде до Главата на Извора, на най-дълбоката Му част, първата задача е да се запази Извора от примесите и повърхностните води. Това нещо го проверих и практически. Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма. Най-трудната част бе да се запази извора чист след като го открихме. Направихме чешма за чудо и приказ.
към текста >>

18. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене".
В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: ето, това е животът. Един човек, който не иска да работи, да служи, ще бъде задигнат. Ще видите, че хората, които са в управлението са се изменили, станала е промяна в тях - вселяване е станало в тях. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". Виждате, че този човек е съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразования. Всички трябва да работят. Това е подготовка.
към текста >>

19. XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ

XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ „Това, което е писано, че дванадесетте апостоли ще седнат на дванадесетте престола да съдят дванадесетте израилеви племена, това ще бъде съдбата на народите.
XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ „Това, което е писано, че дванадесетте апостоли ще седнат на дванадесетте престола да съдят дванадесетте израилеви племена, това ще бъде съдбата на народите. Божият съд е сега. До сега Доброто растеше в цветарници, а като дойде Царството Божие ще бъде извън оранжериите, при естествени условия. Ще има естествени условия за Доброто да расте и да се развива. Тези, които сега се избиват във войните ще отидат горе в невидимия свят да посрещнат ония, които сега слизат отгоре. Те са делегатите, които се изпращат да посрещат ония, които идат отгоре и след това ще дойдат с тях на земята.
към текста >>

20. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

на Васил Апостолов Славов.
на Боян Димитров Боев, при общи съседи П.Чуклев, Н. Гьондов, Бр. Колеви, Д.Н.Грънчаров. 6. Част от празно място, което по новия план се придава към кв. 2 от кв.1, одържавено с акт N 2175/1299 б.с. на Васил Апостолов Славов. Останалата част от мястото остава към кв. 1. 7. 1/3 ид. част, от която част се придава от кв. 15-а към кв.
към текста >>

21. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Бяха написали и окачили по стените да виси един лозунг „Който не работи, не трябва да яде" (същото го казва и апостол Павел).
Бедни няма! А защо няма? Първо: според Учителя всеки сам трябва да изкарва с труд прехраната си и да дава своя труд в полза на обществото и държавата, в която живее. Второ: от 1945 до 1990 г. беше наложено от комунистите задължението всеки да работи. Бяха написали и окачили по стените да виси един лозунг „Който не работи, не трябва да яде" (същото го казва и апостол Павел). Но комунистите го наложиха със сила. Всички работеха. Конституцията приета на 4.ХII.1947 г. гласи чрез чл. 73 „Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности".
към текста >>

22. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

Той беше жив пример и образец на апостол от времето на Христа.
Те бяха от друг свят. В Школата на Учителя идват само ученици, които са определени. За дядо Влайчо могат да се разкажат хиляди случки, които не са преувеличени, където се е сбъднало неговото пророчество, където са дали плод неговите съвети и е помогнал на мнозина. Той беше жив пример и образец на пророк от времето на Стария завет. Служеше на пророческия Дух в себе си за доброто на другите. Той беше жив пример и образец на апостол от времето на Христа. Носеше Евангелието и с думите Христови отваряше вратите на едно знание, с което даваше помощ на страдащите и ги упътваше в живота им. Той бе определен да бъде ученик на Учителя. Но той закъсня и не дойде при Учителя, макар че Той го чакаше цели 22 години. Дойде, но много късно! След заминаването на Учителя той работи с Христовото Слово и Евангелието между този народ.
към текста >>

23. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли".
Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ. След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница. В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени.
към текста >>

24. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

" Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли.
Това беше човек с Дух. Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на концерта. Преди концерта ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък родителите й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти. Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този концерт. Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка? " Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви? " Отговорих им: „Яви се Духът на Истината и Той свидетелства за нея, а аз бях очевидец". И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл концерт-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г. се повтори същото. Тя бе също определена, първо от Духа на Истината и след това от мен, да бъде водеща и да чете предварителния текст, който аз бях подготвил за този концерт.
към текста >>

25. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Галилей Величков

Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение.
Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
към текста >>

Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
към текста >>

26. ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА

Посягам към Евангелието и виждам, че тя е отворила на онази страница, където е посланието към Тита от апостол Павел.
Накрая решава да погледне какво чета. Аз съм оставил книжката на стола захлупена, там, на онази страница, докъдето съм стигнал. Тя посяга с ръка, взима книжката, заглежда се и извиква: "Я види, па овде се пише за наш Тита. Е-ли е познат наш Тита у Бугарску? " Аз не разбирам нищо. Посягам към Евангелието и виждам, че тя е отворила на онази страница, където е посланието към Тита от апостол Павел. Аз се усмихвам. Тя се усмихва също. Тито беше водач на партизаните по онези дни. Голяма, популярна личност, легендарна личност. След войната стана президент на Югославия и доживя дълбока старост като пожизнен президент, оставил дълбоки дири в политическия живот в Югославия и в Европа.
към текста >>

Спаси ме Посланието на апостол Павел към Тита.
После добавя: „Невежеството няма граници. Но голяма сила се крие в невежеството. Добре че ти си се намерил на гребена и на вълната на това невежество, когато е горе, а не когато е в пад, защото то щеше да те свлече надолу. Благодари на Евангелието." После си спомням, че в това село няколко войници, които бяха разквартирувани по къщите, изчезнаха безследно, бяха убити от сръбски партизани. Разбрах, че Евангелието ме спаси. Спаси ме Посланието на апостол Павел към Тита. Имаше и друг, още по-невероятен случай с легендарния герой Тито. За него ми разказваше Паша Теодорова, стенографката на Учителя. През 1944 г., в един разговор с Паша, Учителят казал за Тито следното: „Тито знае всичко". Какво означаваше това определение, тогава не знаех. Но след войната политическите събития се сменяваха едно след друго.
към текста >>

Прочетете посланието на апостол Павел към Тита и ще видите толкова много неща, които съвпадат с политическата дейност на Тито.
По друг начин не можеше да се обясни мнението на Учителя за него и неговата дейност като президент на Югославия. Едното с другото се покриваше и доказваше правотата, че „Тито знае всичко". Остана загадка, защо и по какъв начин той си беше избрал този псевдоним. От Евангелието ли го бе взел, или от друго място. Но съвпадението не бе случайно. Прочетете посланието на апостол Павел към Тита и ще видите толкова много неща, които съвпадат с политическата дейност на Тито.
към текста >>

27. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне.
65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне. Накрая научил отговора, че този трън му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае милостта на Бога, че му се дава възможност чрез този трън да се разплати. Това го знаех много добре като метод от Словото на Учителя. Аз също имах трън в плътта, който трън много ме смущаваше. Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии.
към текста >>

Имах "трън в плътта", както казва апостол Павел, за да не се превъзнасям, а да зная, че съм простосмъртен.
В раницата си имах специално приготвена кутия за тях. След изхождане и изпразване на дебелото черво и ректума аз се подмивах с вода, подсушавах хемороидите, намазвах ги с паста. Какво ли не съм правил. Какви ли не бани, различни мазила, пиене на билки. Нямах видимо облекчение. Имах "трън в плътта", както казва апостол Павел, за да не се превъзнасям, а да зная, че съм простосмъртен. Понякога наставаха дни, положението ми бе нетърпимо и аз стоя разкрачен като малко дете, което си е напълнило гащите и чака майка му да го почисти. Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение. Учителят ме прие, изслуша ме и каза: „Трябва да опитаме и друг начин. Трябва да излъжем духовете.
към текста >>

28. ІІІ.123. Биографични бележки

Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова.
123. Биографични бележки Гавраил Велев Величков (брат Галилей) е роден на 21 ноември 1909 година в гр. Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София. Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин.
към текста >>

Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г.
123. Биографични бележки Гавраил Велев Величков (брат Галилей) е роден на 21 ноември 1909 година в гр. Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София. Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено.
към текста >>

Настоящите биографични бележки бяха съставени по данни на рождената му сестра Веска и брат му - Апостол, а направени от негов съвременник, сподвижник и съидейник.
до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г. Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им. Такава бе идеята на автора за този труд. Настоящите биографични бележки бяха съставени по данни на рождената му сестра Веска и брат му - Апостол, а направени от негов съвременник, сподвижник и съидейник. Съидейник на високия идеал д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

29. 3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий.
Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г. за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий. И той вероятно, в своите доклади от София, или при срещата си с Папа Пий XI е говорил за Учителя Дънов. Един малък пример за отношението на главата на Римокатолическата църква към Учителя Дънов.
към текста >>

30. 6.13. Двата разностранни триъгълници

От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята.
Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия. Христос имаше три школи: едната - най-интимната Му школа бяха 12-те апостоли, втората се състоеше от 72 ученика и третата - най-външната, се състоеше от 500 ученика. Също и Учителят имаше Своите приближени ученици, върху които действаше непосредствено именно специалният клас, втора школа - общият окултен клас и трета школа - която представляваха съборите, където се събираха над 1000 души. Школата на Христа от 500 души, както и тази, на Учителя, от 1000 души, е кръгът на физическия свят, или школата на оглашените. Тези 500 души бяха колективни същества и затова днес те са изразени в 500 милиона последователи на Христа.
към текста >>

Христос имаше три школи: едната - най-интимната Му школа бяха 12-те апостоли, втората се състоеше от 72 ученика и третата - най-външната, се състоеше от 500 ученика.
Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия. Христос имаше три школи: едната - най-интимната Му школа бяха 12-те апостоли, втората се състоеше от 72 ученика и третата - най-външната, се състоеше от 500 ученика. Също и Учителят имаше Своите приближени ученици, върху които действаше непосредствено именно специалният клас, втора школа - общият окултен клас и трета школа - която представляваха съборите, където се събираха над 1000 души. Школата на Христа от 500 души, както и тази, на Учителя, от 1000 души, е кръгът на физическия свят, или школата на оглашените. Тези 500 души бяха колективни същества и затова днес те са изразени в 500 милиона последователи на Христа. Съборната школа на Учителя от 1000 души показва, че в бъдеще последователите на Учителя ще бъдат 1000 милиона = милиард последователи. В моите интимни разговори с Учителя аз съм научавал все пак по нещо.
към текста >>

31. 6.15. Космичната вълна на любовта

Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят.
към текста >>

32. 6.27. Тесният път на ученика

Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми.
към текста >>

33. 6.38. Следването ми в чужбина

Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света.
Това религиозно чувство в полския народ беше една полировка, изпълнена повечето с външни церемонии, докато изкуството беше пробило по-дълбоки корени в психиката на народа. Живеех в един студентски дом, който по големина беше втори в света и в него се чувстваше повече международния дух, тъй като там имаше много студенти чужденци. Там успях да си създам връзки с всички студенти от обитаващите там народи. Академията, която следвах ми допадна, защото моята професионална ориентация беше насочена към публицистика. За мен науката имаше предмет за това, което е станало, журналистиката - за това, което става в живота, а публицистиката се стреми да проникне в бъдещето. Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България. След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху докторската си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право". Тази тема представляваше за мен интерес, защото този въпрос засягаше цялата европейска, стопанска, политическа и културна история. Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд. Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите студенти, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали докторати при него и то едва с тройка.
към текста >>

34. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше.
към текста >>

35. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма.
Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите. Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната.
към текста >>

Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма.
И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите. Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен!
към текста >>

36. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Всички се смятат преродени апостоли на Новия и Стария Завет.
Дава се картина, как представителите на Лявата и Дясна Ложа изпълняват своите задължения в присъствието и на служителите от Космичната ложа. На Методи Константинов съм направил няколко филма и негативи, които могат да дадат данни за френологическо изучаване на неговия образ и материал за онези, които познават хиромантията, да разчитат линиите на двете му ръце. Веднъж бяхме на Рила и той беше в своята палатка. Наоколо бяха разположени палатките на негови съвременници. Стана, посочи ги с ръка и каза: „Виждаш ли тези хора тук наоколо. Всички се смятат преродени апостоли на Новия и Стария Завет. Може и да е така. Но внимавай да не се заблудиш от тях и да не се подведеш от разни личности. Защото ние имаме един Всемиров Учител, едно Слово, което е на Бога, една Школа, която е Божествена и един образ на Учителя, който е свещен. А Неговият живот е образец и реализация на Неговото Слово." Това го запомних до днес. Методи Константинов имаше интересен живот.
към текста >>

37. 7.14. БУЧА БЕХАР

По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа.
14. БУЧА БЕХАР Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г.
към текста >>

38. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен успех за онези, които противодействуват на това.
От 1990 г. до 1995 г. са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал! Това е положението. Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен успех за онези, които противодействуват на това. Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1.
към текста >>

39. 14. БУЧА БЕХАР

По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа.
14. БУЧА БЕХАР Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г.
към текста >>

40. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен успех за онези, които противодействуват на това.
От 1990 г. до 1995 г. са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал! Това е положението. Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен успех за онези, които противодействуват на това. Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1.
към текста >>

41. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а вътрешна светлина.
Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл. Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото. Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а вътрешна светлина. Погледни иконите! Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки. Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши. Полека се озърнах.
към текста >>

А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”.
Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха. Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна.
към текста >>

42. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет.
Каквото ставаше в света, това ставаше и в Школата. И обратното - каквото ставаше в Школата, това ставаше и в света. Ех, да бяхте видели какви представители имаше в тази Школа, поне вгледайте се в онези снимки, които са останали от времето на Школата. Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност. Тук тези хора облекли се в български одежди от плът и кръв бяха дошли от всички краища на света, бяха представители на всички раси, на всички народности и на всички общества. А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет. Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми". Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока. Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път.
към текста >>

43. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си?
А за брака г-н Дънов е казал: „Ние сме за съединението не на два пола, а на две души, както е горе в Царството Божие, което ще се въдвори и на земята". Това, разбира се, се отнася за онова общество, което ще служи на Бога в дух и истина. Това Учение не засяга Вас. 3. Вие се чудите, гдето г-н Дънов казал, че едно време мъжете раждали и че от както те престанали да раждат, светът се развалил. Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за духовно раждане, за каквото говори и свещеното писание. Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си? " Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите.
към текста >>

Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт.
Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро.
към текста >>

Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино.
Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати?
към текста >>

Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово.
Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг; християнина трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри, че ако това дело е чистото Христово Учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността.
към текста >>

44. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци.
Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично. Заблуди и заблуждения колкото си искате. Мнението на Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори. За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения.
към текста >>

45. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Това е един окултен закон, за който споменава и апостол Павел като казва, че езичниците приеха Христа, защото заеха онези места, които бяха опразнени от юдеите та по този начин и тук на Изгрева се попълниха опразнените, незаети места, за да се попълни определеното число.
Не дойдоха и тяхното място се оказа празно и на това освободено място влезнаха обикновените, прости, неуки и необразовани хора. Случи се същото както по времето на Христа когато поканените не дойдоха на сватбата на младоженеца и той изпрати слугите си да викнат от пътищата всички клосни, сакати и просяци. И тук на Изгрева се случи същото и неуките преобладаваха в някои години и те искаха да дават тон, да управляват и да насочват братския живот. А онзи, който е запознат със Словото на Учителя ще разбере; че тези неща са несъвместими. Но за някои хора бяха съвместими и си правиха опити, с които затрудняваха и Учителя, и объркваха всичко. Това е един окултен закон, за който споменава и апостол Павел като казва, че езичниците приеха Христа, защото заеха онези места, които бяха опразнени от юдеите та по този начин и тук на Изгрева се попълниха опразнените, незаети места, за да се попълни определеното число. И тук се случи същото за голяма жалост и за голямо затруднение на Учителя и за неговото още по-голямо огорчение. По онова време, когато Учителят постави Савка близо до себе си, другите започнаха да се съблазняват в него. Защо я постави именно нея толкова близко до себе си? Че тя ли е най-достойната. Аз също бях поставена на такъв изпит от него и когато видях, че тя не отговаря за мястото, което е заела отивам и му го казвам, а той ми отговори: „Ако тя ми е една маша, с която раз-бутвам огъня, ти какво има да кажеш?
към текста >>

46. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята.
Светлите братя чрез Христа внесоха оброто в света, Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Та всичкото хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работници за подигането на народите. Това Божествено учение на Великото Братство не се ражда сега. То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, от както Вселената съществува. Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са на земята в плът, а в една или друга форма са тук по целия свят обикалят и работят. Да знаете само, колко е велик Божественият план: Идеите на Бялото Братство ще се приемат. Не от всички, но само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Готовите са определени.
към текста >>

47. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал трън в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата.
Ето вече 40 години след заминаването на Учителя аз гледам как този закон действува безотказно. И вие ще, го проверите чрез вашия живот. На времето аз имах хубави идеали, хубави образи за подражание. Но мога да ти кажа, какво нещо е кармата. Аз това съм преживял и го живея досега. И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал трън в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата. Господ му казал: „Стига ти моята благодат, че моята помощ в немощта на човека се изявява и проявява! " Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел. Учителят ми даде този метод, но аз не Го послушах. От майка си нося чистотата, а от баща си противоречията и онези камъни, с които ме замерват онези седем хиляди попски духове. С тях се боря.
към текста >>

" Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел.
На времето аз имах хубави идеали, хубави образи за подражание. Но мога да ти кажа, какво нещо е кармата. Аз това съм преживял и го живея досега. И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал трън в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата. Господ му казал: „Стига ти моята благодат, че моята помощ в немощта на човека се изявява и проявява! " Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел. Учителят ми даде този метод, но аз не Го послушах. От майка си нося чистотата, а от баща си противоречията и онези камъни, с които ме замерват онези седем хиляди попски духове. С тях се боря. Аз съм го преживял всичко това, че с духовния закон служа на небето, а с греховния закон на земята в това тяло. Горе на Небето бях добре, но долу на земята не можах да проявя нищо.
към текста >>

48. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

И през цялата тая седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват.
А това е връзката с една друга епоха. Ето къде е връзката. Това нещо съм го разказвал на Учителя преди да се случи тоя побой. Той ме бе изслушал внимателно. Когато бях юноша, на 14 ^ 16 години, а аз бях попски син и помагах на баща си и когато дойде страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. И през цялата тая седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. И тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мене с цялото си величие и трагедия. И това ставаше всяка година докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за пръв път при Учителя на Изгрева аз Му казах: „Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Да, казах Му Го направо в очите.
към текста >>

49. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Сега, като ги преценя тези неща мога да кажа като апостол Павел, че не съм достоен да спомена името Господне и името на Учителя.
Учителят я изслуша и каза: „Братът преди 8000 години е създавал тази музика и сега той трябва да я изнесе от този храм". Аз стоя и гледам като втрещен. Учителят ме изпраща на крака. Да те изпрати на крака Мировият Учител и то теб гащака, който едвам прохожда и още не може да си загащва панталоните, то не е малка работа. Тогава бях на 28 години. Сега, като ги преценя тези неща мога да кажа като апостол Павел, че не съм достоен да спомена името Господне и името на Учителя. Ама сега. Но тогава не съм слушал. А сега този брат, който е пред мене ме успокоява, че през онези години, когато съм бил млад и онези сили, които са преминавали през мене не са малки неща за прескачане и преодоляване. Ама това е за успокоение. Но това не е така.
към текста >>

50. 34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ

При друга среща Той отново ме хване под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на Новото Човечество, което иде.
Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна светлина в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на Живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистия дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". При друга среща Той отново ме хване под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на Новото Човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда в еди кое си съзвездие и тя ще измени живота на хората в еди какво си направление. „Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! " Учителят подготвяше душите чрез Словото Си за Новото Човечество.
към текста >>

51. 5. БЕЛЕЖКИ

Жеко Вълканов

Това нещо е описано и от апостол Павел, описано е и от Учителя, защото това е закон на Бялото Братство за чистотата на Школата.
Събираше отпадъци, кокали, да храни котки, котките на квартала. Събираше бутилки и ги трупаше вкъщи. Останалите дрехи от починалата му майка ги пазеше като неприкосновени. В такива случаи той беше объркан за себе си, едвам поносим за семейството си и особняк за останалите. Това беше последица от отклонението му от Школата. Това нещо е описано и от апостол Павел, описано е и от Учителя, защото това е закон на Бялото Братство за чистотата на Школата. Ние изразяваме съжалението си, че не можахме да запишем и другите негови опитности. Те си заминаха с него. Изпитваше невероятен страх от онези сили, които го атакуваха и които сили бяха противници на Учението на Учителя. Накрая благодарим на Жеко и на съпругата му за онова, което успяхме да запишем. То остава документ за нас и един символ на неговата душа.
към текста >>

52. ПЕНКА КРАЕВА

Апостол някой там на Изгрева в този светъл храм пред Тебе името ми споменал, във отговор: „Да учи, рекох!
Учителю, от звездний мир, Ти слезе между нас, с препълнено с Любов сърце, С мъдрост и небесна власт. Дойде да светнеш на човека, в сърцето му любов да разгориш, да му покажеш пътя към Небето, от грях и зло да го спасиш. Но малко бяха будните, със свещи, да срещнат светлия жених, дара небесен да приемат: „Любов и Мъдрост и Добро". Аз спях тогаз, не те дочаках, но после в полудрямка чух, че, в който час и да начене, работникът си взема своя дял. Не Те видях. Апостол някой там на Изгрева в този светъл храм пред Тебе името ми споменал, във отговор: „Да учи, рекох! " За мене си казал. И тъй Учителю Велик, лика Ти светъл не видях, във Твойта светла, бяла Школа задочна ученичка бях. Премина своя земен път, залезе кат звезда, но Словото Ти, Слово на Любов, обилна жетва ще даде. Дванадесет са били нявга, апостолите на Христа, след разпятието милиони поеха Му кръста. И Теб, Учителю любим, И Тебе малко Те познаха, но по светлата Ти диря, милиарди ще вървят.
към текста >>

Дванадесет са били нявга, апостолите на Христа, след разпятието милиони поеха Му кръста.
Не Те видях. Апостол някой там на Изгрева в този светъл храм пред Тебе името ми споменал, във отговор: „Да учи, рекох! " За мене си казал. И тъй Учителю Велик, лика Ти светъл не видях, във Твойта светла, бяла Школа задочна ученичка бях. Премина своя земен път, залезе кат звезда, но Словото Ти, Слово на Любов, обилна жетва ще даде. Дванадесет са били нявга, апостолите на Христа, след разпятието милиони поеха Му кръста. И Теб, Учителю любим, И Тебе малко Те познаха, но по светлата Ти диря, милиарди ще вървят. Пенка Краева - Русе
към текста >>

53. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

И друг един брат Апостол имахме.
То голямо, стои в стаята и жена му казала: „Това ще ни е последното прасе. Като изядем него, няма повече", а сестра Катинка, мир и светлина на душата й, казала: „Ами Илия, бе, я да го раздадем на съседите, пък ние да си станем както казал тоз човек, да не ядем месо". Раздали го. И започват от него ден да следват Учението. А брат му Христо, той беше по-интелигентен човек и той беше в братството и беше ръководител. И друг един брат Апостол имахме. И ние ходехме там на 22 март, на 22 септември, по празниците. Те идваха, ние ходехме и така си общувахме взаимно.
към текста >>

54. 21. ОТГОВОРЪТ

Люба Стойкова

В Школата на Учителя Дънов идват преродени всички пророци на Стария Завет и всички апостоли от Новия Завет.
639 - 632. От Варна излиза и Велко Петрушев, който диктува на Люба Стойкова новото откровение, като смята, че той е проявеният Йоан Богослов. Виж „Изгревът", том I., стр. 243 - 244, където Учителят обяснява на Методи Шивачев, че на спиритически сеанс не може да се яви Йоан Богослов. В момента в България има още едно лице, за което се твърди, че е прероденият Йоан Богослов, но той не пише послания. В Школата на Учителя Дънов идват преродени всички пророци на Стария Завет и всички апостоли от Новия Завет. Те са родени в плът. Някои от тях са „души в почивка" (виж „Изгревът", Том I., стр. 145). Други са в активна фаза и всеки започва от там докъдето е стигнал по време на Христа. Спомените на мнозина от тях са включени в томовете „Изгревът". Велко Петрушев диктува своите откровения като доказва, че е проводник на Висши йерархии.
към текста >>

55. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

Г.Д.: У Митю Апостолов, съидейник, който живееше на края на селото.
Аз съм свидетел как по онова време хвърляха камъни след нас и когато се съберем вечер и почвахме да пеем, хвърляха камъни на къщата където бяхме. В.К.: Това поповете ли ги учеха? Г.Д.: Попа ги настрои, викаха ни „набожните". В.К.: Значи вие седите и се молите, а те хвърлят камъни по къщата и керемидите. Къде се събирахте? Г.Д.: У Митю Апостолов, съидейник, който живееше на края на селото. У тях се събирахме. Най-напред учих на село в училище, а после отидох в Айтос да уча занаят в една грънчарска работилница, бил съм 15-16-годишен. Там работих 3 и половина години. Зет ми също прие Учението и ние четяхме беседи у тях. Веднъж решиха сестра ми да отиде в София по някаква работа и мен ме пратиха с нея да я придружавам.
към текста >>

56. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя.
Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло. Възкръсва духовното тяло. Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя. Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята. Къде са телата на баща му и на майка му?
към текста >>

57. 23. Братският съвет

Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство.
Подчертавам „самоизбрахме“, защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е самоизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр. 149 от томчето „Беседи от Учителя дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г.“ Тука четем така: „Тази сутрин, когато теглихте жребие направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по-голяма работа? Павел“. Още 1921 г.
към текста >>

Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея.
Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е самоизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр. 149 от томчето „Беседи от Учителя дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г.“ Тука четем така: „Тази сутрин, когато теглихте жребие направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по-голяма работа? Павел“. Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н.
към текста >>

Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел.
В тая връзка искам да кажа, че на стр. 149 от томчето „Беседи от Учителя дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г.“ Тука четем така: „Тази сутрин, когато теглихте жребие направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по-голяма работа? Павел“. Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят.
към текста >>

58. 52. Прокудената

Ангел Вълков

Прочети 13.глава от Посланието на апостол Павел към Коринтяните“.
След като бяха построени сестра Тодора, която беше медиум ми каза, че духът я пращал при мене аз да я упътвам и да се занимавам с нея. Това положение мене ме малко озадачи, защото тя е женена, тя е семейна жена с четири деца и не е удобно да дружи с мене. Веднага отивам при Учителя и Му разказвам положението. Той ми каза така: „Хубаво, помагайте си. В Любовта няма престъпление. Прочети 13.глава от Посланието на апостол Павел към Коринтяните“. Прочетох аз и там пише, че Любовта е вечна и не отпада и живее вечно. Ами сега? И действително ние почнахме да дружим. Ето, че сестра Балтова, която не бе чела 13. глава от Посланието, но бе забелязала веднага нашата дружба, взима лист хартия и написва писмо в палатката си и описва какво е видяла.
към текста >>

59. 2. Железните и медни врати

Мариета Бертоли

Щом се влезе в старата ни къща, така отсреща се вижда Учителя и после имахме една картина над огледалото на апостол Павел, който говори с една римлянка.
Та след това всички колко му ядоха душата на Влади, защото майка му и баща му бяха комунисти. Те бяха първите комунисти партийци - тези от идеалистите. Дето казват учението на комунистите е много хубаво, но хората го изопачават, както направиха на времето търговците в храма, дето Христос ги изгони с камшика. Та колко му ядоха парцалите, че родителите му и от службата. След това от радиото идваха в къщи и имаше снимка на Учителя, в стаята на баща ми, който си беше окачил. Щом се влезе в старата ни къща, така отсреща се вижда Учителя и после имахме една картина над огледалото на апостол Павел, който говори с една римлянка. Стана комунист заради родителите си. Та щяха да го изключват от партията заради тези картини и от работа щяха да го изключват. Дойдоха вкъщи специално с кадровичката, та във всички стаи ходеха, гледаха. Значи той държи на Дънов, има картини на ап. Павел, че жена му ходи на църква.
към текста >>

60. 2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Апостол Йоан го нарича Духът на Заблуждението, а апостол Павел - Духът на Антихриста.
А защо става това? Защото всички стенографи, като се почне от Паша, Савка, Елена, че и Боян Боев бяха образували около себе си кръгове на почитатели към техните особи.И тези почитатели защитаваха горепосочените личности, а не защитаваха Словото на Учителя. А защо става това ли? Защото Духът на Заблуждението не стои празен и без работа и отива да работи там, където има тъмнина в съзнанието на хората. Това води началото си от времето на Христа. Апостол Йоан го нарича Духът на Заблуждението, а апостол Павел - Духът на Антихриста. Днес го наричаме с думата Духът на Опорочението. За съжаление той и днес властвува, владее всичко и направлява така наречените последователи на Учителя Дънов. Време е Духът на Истината да се изяви и прояви. Но това може да стане само в едно свободно съзнание. Целта на поредицата "Изгревът" е именно такава, да покаже на онези, които неволно са подведени или които целенасочено са заблудени и вкарани в погрешна посока, че след като прочетат "Изгревът" да изгрее в техните умове Духът на Истината.
към текста >>

61. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят".
А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа. Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба. Ето ви един пример, как закона на равновесието има и обратна сила. По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание. Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят". По този начин аз разбрах, че в този живот не съм имала братя и сестри в Господа Моего и Бога Твоему.
към текста >>

62. 27. ЗАЗОРЯВАНЕ Из беседите на Учителя

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

Апостол Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене".
Светли същества идат да изменят условията на живота. Тези велики Братя на човечеството разполагат със сили, които ще внесат новата култура в света. Тогава именно духовното знание ще се приложи на земята, на физическия свят. И затова ще има нужда от работници повече, отколкото всеки друг път.Всеки, който следва пътя на Христа, всеки, който е възприел новите разбирания в света, трябва да работи върху своето развитие, ако иска да служи на Бога. Който не иска да работи, да служи на Бога, ще бъде задигнат от земята, и такъв не може да има условия за развитие и напредък. Апостол Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене". - Това ще стане скоро. Ще се видоизменят хората. Светлите същества са вече обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум - ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действуват. Напредналите същества -Силите на Светлината, воюват със силите на тъмнината. Победата е на страната на Светлите сили, на доброто.
към текста >>

63. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

Баща ми се нарича Велю Апостолов Величков.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА 1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА Вергилий Кръстев: Искам да ми разкажете за вашето семейство, за баща ви, майка ви, от къде идват, как се казват и т.н. Веска Величкова: За рода на баща ми нямам много сведения въобще, защото той е роден в Димотика, а след това неговото семейство е отишло да живее в Одрин. Баща ми се нарича Велю Апостолов Величков. Той е от Димотика родом, а после отива да живее в Одрин. Но по кое време не мога точно да ви кажа. Димотика е в Беломорието, в беломорска Тракия. Баща му, моя дядо е бил търговец. Имал колониален магазин, но е починал много млад.
към текста >>

Дядо ми се казвал Апостол Величков.
Но по кое време не мога точно да ви кажа. Димотика е в Беломорието, в беломорска Тракия. Баща му, моя дядо е бил търговец. Имал колониален магазин, но е починал много млад. Баща ми са били двама братя - Велю и Константин. Дядо ми се казвал Апостол Величков. Баща ми е големия син на дядо ми. Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре. Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят. Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини.
към текста >>

И става нещо интересно, че подир много години брат ми, вторият ми брат Апостол, който имаше книжарница на ул.
В: Колко хиляди думи съдържа? Веска: О-о-о, нищо не мога да кажа. Ние сме били малки деца и даже сме го подхвърляли така без значение. Помня един епизод. На времето в Пловдивския военен съд прокурор е бил братът на професор Чакалов, който много харесвал мама, но поради това, че той е бил военен няма право да се жени за евангелско момиче. И става нещо интересно, че подир много години брат ми, вторият ми брат Апостол, който имаше книжарница на ул. "Раковска", това е било някъде около 1939 г.-1940 г. казва: "В книжарницата влиза един мъж и запитва: "Кой сте вие? " Брат ми казва: "Аз съм Апостол Величков". "От къде сте? " "От Пловдив." "Така ли?
към текста >>

" Брат ми казва: "Аз съм Апостол Величков".
Помня един епизод. На времето в Пловдивския военен съд прокурор е бил братът на професор Чакалов, който много харесвал мама, но поради това, че той е бил военен няма право да се жени за евангелско момиче. И става нещо интересно, че подир много години брат ми, вторият ми брат Апостол, който имаше книжарница на ул. "Раковска", това е било някъде около 1939 г.-1940 г. казва: "В книжарницата влиза един мъж и запитва: "Кой сте вие? " Брат ми казва: "Аз съм Апостол Величков". "От къде сте? " "От Пловдив." "Така ли? На времето аз бях кандидат на вашата майка." Смях. Веска: Да, той е същия тоя Чакалов, който е брат на професор Чакалов. А професор Чакалов пък се оженва за племенница на Учителя.
към текста >>

Подир две години се ражда втория ми брат Апостол, който кръщават на бащата на баща ми.
Той идва на Архангеловден и поради това съвпадение той получава името на дядо ми Гавраил. Кръщават го Гавраил, но ние му викахме Гали, а когато е влязъл в Братството тогава го кръстили Галилей вече и така остана. Даже една моя близка, като са правили годишнина на 3.ХП. направили въпрос, че името му не е Галилей. Ама ние му викаме Гали и братята му казват Галилей, то е близо така, та той се ражда, но после пак заминават за Одрин. Подир две години се ражда втория ми брат Апостол, който кръщават на бащата на баща ми. Той се ражда в Одрин, той е турски поданик. Тогава Одрин е бил турски. Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските мисионери. Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала.
към текста >>

Гали и Апостол са гладували по цели дни.
В това време при майка ми се събират няколко турчета момчета от махалата, да не би българската войска да ги погне да им направи пакост и мама ги прибира и ги крие в нейния дом. Обаче подир няколко дни става някакъв обрат в политическите събития и Одрин отново се възстановява и идва в турски ръце. Тогава пък турците почват да си отмъщават на българите и мама решава да се върнат в България, щото те все пак като българи не е удобно да останат там да живеят. Пък родителите в Пловдив в това време са преживели страхотни дни през време на обсадата. А в същото време в Одрин поради липса на гориво е трябвало да гори спалните дюшеци, нямали са хляб. Гали и Апостол са гладували по цели дни. Мама казва: "Само четях Библията и се молех". Тя чела и подчертавала стиховете от псалмите от Евангелието с много голяма концентрирана молитвена мисъл, за да изживее тези моменти докато се прибере в България. Но в това време турците почват да си отмъщават на българите и е опасно придвижването даже по улиците на Одрин. Тогава някоя от туркините дава на мама фередже, мама се загъва като туркиня, а кмета на града нарежда на някакъв си военен да съпроводи мама, понеже баща ми остава още в Одрин да прибере покъщнината, а мама с двете деца е ескортирана до гарата, настанена е вече във влака и така става безопасно нейното пътуване до Пловдив. В Пловдив тя се прибира и заживяват в дома на дядо ми.
към текста >>

64. 4. СЛЕДВАНЕ

За Казанлък ме придружи другия ми брат Апостол.
" И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове. И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на романтиците, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др. на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско становище по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение. Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г. получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология. За Казанлък ме придружи другия ми брат Апостол. Той ми даде 5000 лв. и каза: "Направи си тоалети, като учителка да имаш хубави тоалети и заминаваме за Казанлък". Преди това отивам при Учителя, целувам Му ръка и Му казвам, че отивам в Казанлък, а той каза: "Там има наши братя, наши семейства, с които вие имате хубава връзка". Отиваме там.
към текста >>

65. 9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА

Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква.
Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва. И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи. А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело. Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника Захари Зограф разкази, за гр. Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви. И не веднъж искрено съжалявах, че не съм живяла във времето на Христа, нашият Господ Исус Христос и да Го видя и чуя сладкия Му глас и животворните Му Слова.
към текста >>

66. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Побързахме да се свържем с другия ми брат Апостол, чието семейство живееше на близка улица, ул.
Веска: Да, той е бил при Учителя. Сега вижте какво, той сам разказва своите спомени, тъй че... там ще прочетете. В: Учителят какво е казал? Веска: Ами Учителят му е казал да не се смущава, нещо такова, но той е бързал към къщи да слезе. Картината наоколо беше страшна. Побързахме да се свържем с другия ми брат Апостол, чието семейство живееше на близка улица, ул. "Цар Асен I" 76. Слава на Бога и те бяха оцелели. Те и тримата: Поли, Виргиния и Румен, двегодишното им момиченце бяха спасени. Поканиха ни вечерта на 10.януари да отидем и нощуваме в техния дом. Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София.
към текста >>

След обеда на другия ден брат ми Апостол реши да се евакуират в Асеновград, където Виргиния, снаха ми, имаше близки сродници.
Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София. И така останахме известно време в антрето на апартамента. И след като настана малка пауза избързахме по стълбите към скривалището. Нова вълна от осветителни бомби връхлетя върху София. Но и този път с божията закрила оцеляхме. След обеда на другия ден брат ми Апостол реши да се евакуират в Асеновград, където Виргиния, снаха ми, имаше близки сродници. Мама и тате с леля ми и баба ми отидоха в Красно село в дома на една от лелите ми, сестра на майка ми. А когато след бомбардировката брат ми Гавраил е отишъл при Учителя и чул думите Му: "Вземи сестра си и идете на Изгрева". С малко багаж в раниците се отправихме брат ми Гавраил и аз към Изгрева. Там радушно приети в дома на сестра Сийка Динова живяхме до месец март 1944 г. в много дружелюбна атмосфера на песен, молитва и духовни разговори.
към текста >>

67. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул.
Същата нощ, на 30 срещу 31 март 1944 г. неприятелски самолети запалителни са летели над София. Сега аз това нещо не съм го усетила. Имало е тревога, сирените са свирили, но аз нищо не съм чула. А майка ми като ме видяла, че спя дълбоко не ме и събудила. А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул. "Цар Борис I" 76. Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо. Спокойно се отправих по ул. "Цар Борис I" и тъкмо излязох на ул. "Солунска", сега "Васил Коларов", чух тревожния сигнал на сирените.
към текста >>

68. 40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ

Защото от страна на майка ми и на баба ми и на дядо ми, от страна на майка ми на баща ми, на брат ми Гавраил и на брат ми Апостол и на лелите ми, аз съм срещнала Любов, обич и много, много нежна грижа.
Веска: Той посещава много често Пловдив, понеже там има Бяло Братство, но ми се струва, че тогава не са имали срещи. В: Значи преди това. Веска: Преди това. В: Значи фактически вие сте още горе в невидимия свят. Веска: Той вероятно ни напътва къде да дойдем, защото действително, мога да кажа лично за себе си, че аз съм благодарна на живота, който Бог ми е дал в този век: първо, че срещнах Учителя и второ, че действително това семейство, в което се родих, които ме отгледаха и възпитаха, аз действително срещнах един максимум от Любов, която може да даде човешкото сърце, човешката душа, една просвета, която човешкия ум може да даде. Защото от страна на майка ми и на баба ми и на дядо ми, от страна на майка ми на баща ми, на брат ми Гавраил и на брат ми Апостол и на лелите ми, аз съм срещнала Любов, обич и много, много нежна грижа. Това се дължи именно, вероятно на тази грижа на небето, да ми даде условия чрез това възпитание да мога да срещна и да видя в лицето на Учителя Христа. Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст. Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници.
към текста >>

Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници.
Защото от страна на майка ми и на баба ми и на дядо ми, от страна на майка ми на баща ми, на брат ми Гавраил и на брат ми Апостол и на лелите ми, аз съм срещнала Любов, обич и много, много нежна грижа. Това се дължи именно, вероятно на тази грижа на небето, да ми даде условия чрез това възпитание да мога да срещна и да видя в лицето на Учителя Христа. Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст. Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници. И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа. А моята баба, на мама майка й, с нейния баща Захари Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви. В: Вашата баба? Веска: По майчина линия, мама Ефтимия. Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва Захарий.
към текста >>

69. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА

Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15.
С общи усилия това бе реализирано. 12. Д-р Вергилий Кръстев има отговорността да издаде лично опигностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13. Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опигностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18. Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16. Декларацията бе написана на 19.февруари 1993 г. в гр. София, в моят дом, в пълно съзнание и добра воля и психическо равновесие.
към текста >>

70. ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)

Тук се говори за Веска Козарева, получила задача специално от Учителя да разнася Словото, но това е давано на малцина, които са имали подготовка и са имали в себе си дух на апостоли.
В снимките от Школата го виждаме със своят инструмент - цигулката. А неговият брат -Данко е със своят вечен инструмент - кларинет. Симеон разказваше, че когато отивал на събора в Търново през 1922 г. още не е бил вегетарианец и е носил една печена кокошка в чантата си посолена с червен пипер и присъствал на онзи прословут диспут в търновското читалище и онази буря развихрила се от дъжд и мълния, в отговор на заплахите на свещениците срещу Учителя. Той захвърля кокошката след този случай, отива на лозето на събора и оттам води неговата вярна служба като музикант към делото на Учителя. Тук се говори за Веска Козарева, получила задача специално от Учителя да разнася Словото, но това е давано на малцина, които са имали подготовка и са имали в себе си дух на апостоли. За тях най-важното остава послушанието към Учителя и верността към Неговото Дело. За тези лица от фотографиите стоят личности, а над тях - съдби. 19.1Х.1990 г. Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

71. 3. ВЕСКА КОЗАРЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

На нея са гледали като на апостол.
Още като ученичка Веска била ревностна последователка на Учителя. Събирала младежи около себе си и им говорела. Тя била въвела брат Пеню Ганев в Братството. Накрая когато станала 20-22-го-дишна баща й я изпъдил от домът си и тя дошла при Учителя на Изгрева. Учителят й е поставял задачи, да ходи из провинцията и изобщо да обикаля България, да разнася Словото Му. На нея са гледали като на апостол. Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството. Често пъти тя била преследвана от свещениците поради това, че е е явявала като разпространителка на Учението на Учителя. Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред. Веднъж Веска била изпратена от Учителя в Казанлък, където говорила на турци по времето на Коч-байрама. След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански.
към текста >>

72. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н.
Аз трябва да кажа, че много ми харесваха тия упражнения, защото така да си мислиш, че си слънце - самото туй нещо те повдига. Нали представяш си че ти си едно слънце и в това слънце обгръщаш всички хора. Мен ми допадаше това упражнение. Него само помня, даваха ни и молитви. А пък много често даваха на всеки един от групата и неговият ръководител. Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н. всичките апостоли, за мене нямаше апостол за ръководител. Беше апостолското оръдие само останало, което било връзка между апостолите и Бога. Това ми беше патронът който ме ръководеше. Сега да ви кажа, аз тогава бях съвсем нова в тези неща, напълно не вярвах. Още духовните въпроси не ми бяха ясни, но аз чувствах че нещо има вън от видимото, но никаква яснота нямах за това.
към текста >>

всичките апостоли, за мене нямаше апостол за ръководител.
Нали представяш си че ти си едно слънце и в това слънце обгръщаш всички хора. Мен ми допадаше това упражнение. Него само помня, даваха ни и молитви. А пък много често даваха на всеки един от групата и неговият ръководител. Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н. всичките апостоли, за мене нямаше апостол за ръководител. Беше апостолското оръдие само останало, което било връзка между апостолите и Бога. Това ми беше патронът който ме ръководеше. Сега да ви кажа, аз тогава бях съвсем нова в тези неща, напълно не вярвах. Още духовните въпроси не ми бяха ясни, но аз чувствах че нещо има вън от видимото, но никаква яснота нямах за това. Даже и Учителят каквото говореше и по тези въпроси, и те не ми бяха ясни.
към текста >>

Беше апостолското оръдие само останало, което било връзка между апостолите и Бога.
Мен ми допадаше това упражнение. Него само помня, даваха ни и молитви. А пък много често даваха на всеки един от групата и неговият ръководител. Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н. всичките апостоли, за мене нямаше апостол за ръководител. Беше апостолското оръдие само останало, което било връзка между апостолите и Бога. Това ми беше патронът който ме ръководеше. Сега да ви кажа, аз тогава бях съвсем нова в тези неща, напълно не вярвах. Още духовните въпроси не ми бяха ясни, но аз чувствах че нещо има вън от видимото, но никаква яснота нямах за това. Даже и Учителят каквото говореше и по тези въпроси, и те не ми бяха ясни. Сега открито си казвам, какво беше тогава в моето съзнание.
към текста >>

73. 136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И те разбираха, че това е някаква апостолска дейност както апостолите.
136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ В.К.: Разкажете как Неделчо Попов е искал да напусне работата си в София и да тръгне по България, и да проповядва. Е.А.: Аз от Неделчо не съм го чула, но от другиго чух. Един път Неделчо, той дружеше по това време със сестра Балтова и тя много говореше, че трябва да проповядваме Словото. И те разбираха, че това е някаква апостолска дейност както апостолите. Но Учителят не ни каза такова нещо. И Неделчо Попов решил да си подаде оставката от печатницата и да вземе една торбичка, и да отиде да проповядва из България. Но все пак отива и казва на Учителя. Пък Учителя му казал: „Тебе яли ли са те въшки? Стой си там и си гледай работата!
към текста >>

74. 03.Когато се помина майка ми

Един от апостолите на Христа.
Целта на тази група беше бърза еволюция. Когато отидох за пръв път, те се бяха събирали много пъти, близо една година. Ръководството всъщност беше от духове, на които бяха медиуми две момичета, от които едното беше в четвърто отделение, а другото малко по-голямо. Те влизаха във връзка с духовете и това, което чуваха ни беше ръководство. Всеки един от групата имаше личен ръководител. Един от апостолите на Христа. Покрай посланията, които се даваха общо за всички, всеки един получаваше и лични послания и упътвания от своя личен ръководител. При всяко събрание в началото правехме молитва, пеехме песните на Учителя и тогава медиумите започваха да слушат и пишеха това, което чуваха. Всички ние съдавахме условия, за да могат медиумите да чуят това, което нашите духовни ръководители ще ни кажат чрез тях. След това четяхме посланията и бяхме длъжни да изпълним това, което се казва. Преди аз да отида на тия събрания, духовете бяха поискали всеки да занесе дрехи, които ще носи впоследствие, за да излеят върху тях благотворно влияние.
към текста >>

75. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

Всички смятат, че са апостоли и чрез тях българския народ ще приеме учението.
Ето пример на исторически провал. След заминаването на Учителя от физическия свят на 27.XII.1944 год., на 1.1.1945 год. се избира Братски съвет, по-късно преминава в седем члена, избрани посмъртно. Регистрират се там, където са църквите и религиите. Наред е да се превърне учението в църква със структура и религия с догми и правила. Всички смятат, че са апостоли и чрез тях българския народ ще приеме учението. А това не става, защото не са образци. Всичко туй е описано в „Изгревът", т. I, дори е публикувана песента на Учителя „Писмото", която Учителя я е създал за да се противопостави на опитите на последователите му да направят от Учението му организация, църква и религия. /Виж „Изгревът", т. I, стр.
към текста >>

76. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

Най-добре е дадено от апостол Павел в Послание към Евреите, глава 13, ст.
Отговориха му, че това е било казано за 1923 год., а сега е 1998 година и не важало. А те не знаеха, че Христовият Дух, който бе влезнал в Учителя Дънов през 1912 год. е този, който дава Словото. А Христовият Дух обхваща Битието и Небитието, Земята и Небето, обхваща цялата Вселена от минус безкрайност до плюс безкрайност. Христовият Дух е във времето от вчера, днес и утре, защото той е Духът на Единението на Битието и Небитието чрез пространството и във времето. Най-добре е дадено от апостол Павел в Послание към Евреите, глава 13, ст. 6: „Исус Христос е същият вчера, днес и до веки". А какво представлява Христовият Дух виж „Изгревът", том I, стр 647-654. Симеон Симеонов чрез Стоян Кючуков се намеси и започна да работи срещу програмата. Обясних тук в София на Момчил Николов, че Стоян всичко докладва на Симеон и Симеон работи чрез него срещу програмата. „Не мога да повярвам".
към текста >>

Ето какво казва апостол Павел - Послание към Ефесяните, гл.
Едни набираха за печат оригиналното Слово на Учителя, а другите пречеха во главе със Симеон Симеонов. На първият концерт на 12.07.1997 год., който му бе организиран от програмата, която ръководя се обяви срещу отпечатаното Слово на Учителя и не показа отпечатаните книжки, заради които му бе организиран концерта. На втория концерт на 27.IX.1998 год., който също му бе организиран от програмата по свое решение отхвърли да се чете „Възходящият път", което е върхът на Божествената поезия от Учителя Дънов. И ето за трети път се противопостави и попречи екипът в Стара Загора да си свърши работата по набирането на оригиналното Слово на Учителя. Обяви се срещу програмата. Ето какво казва апостол Павел - Послание към Ефесяните, гл. 6, ст.12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места". Разбрахте ли кой е Свинепастирът, свинарят в Стара Загора, кои са свинете, кои са нечистивите духове, които влизат в свинете и какво става със свинете, когато са обсебени от бесовете? Проверете и проследете съдбата на действуващите лица в тази жива история, сега и след години. Поучение ще има за следващите поколения.
към текста >>

77. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия?
Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци?
към текста >>

78. 01 - 72. ПЪРВИТЕ МУ СПОДВИЖНИЦИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Вълкова и Димитрина Апостолова.
В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г. - Петър Костов и Станю Костов, Димитър К. Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст. Лечев, Митю Костадинов Терзиев. Докато първите хора в Горица били: Дядо Вълко и синовете му Михаил и Горан, Велико Киров, а от жените -Еленка Дойнова, Еленка М. Вълкова и Димитрина Апостолова. В село Камено: Тачо Петков, Станко Георгиев и около 15-20 души със семействата си. В Уруменикьой, сега Българово: Сава Златев, Гани Костадинов и др. В Аптързак - Лясково: Димитър Тенев, Тоню Атанасов, Злати Желязков, Учков, Бою Грудев и др. В Пещерско: Баба Василка, акушерката, Стоян... В Булчино, сега Карагеоргиево: Петра Г. Манева и синовете й Иван и Еню Г.
към текста >>

79. 01 - 73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Горица: Вълко Михалев, Велико Киров, Михаил, Горан и Ангел Вълкови, всички с жените и децата си, Донка Кирова, Колю Великов, Дядо Митю, Еленка Дойнова, Димитрина Апостолова, Мала Желева и др. С.
Камено: Тачо Петков, Станко Георгиев,... /15-16/. С. Габерово: Слави Тодоров, Янко и Васил Карагеоргиеви, Ив. Бойчеви и по - късно Васил Долапчиев, който после се изселва в с. Каблешково, Айтос. С. Бата: Владимир Калудов, Димитър Вергиев, Андей Калудов, Петър... С. Горица: Вълко Михалев, Велико Киров, Михаил, Горан и Ангел Вълкови, всички с жените и децата си, Донка Кирова, Колю Великов, Дядо Митю, Еленка Дойнова, Димитрина Апостолова, Мала Желева и др. С. Оризаре: Иван, Петър и Гено Черневи, Атанаска... и др. С. Брястовец: Паскал Стефанов и Киряк Овчаров с жените си /1923 - 24/ С. Страцин: Недялка Василева, Ирина Пейкова, Гина Апостолова, а към 1938 г. Злати Янев, Георги Андреев, Здравка Генова, Драгана Стоянова и Деспа Тодорова. С. Банево: Милю, Христо и Желю Черажийски, Филип Чернев, Михаил Божков и сестрите му Иманка и Гина. С.
към текста >>

Страцин: Недялка Василева, Ирина Пейкова, Гина Апостолова, а към 1938 г.
Каблешково, Айтос. С. Бата: Владимир Калудов, Димитър Вергиев, Андей Калудов, Петър... С. Горица: Вълко Михалев, Велико Киров, Михаил, Горан и Ангел Вълкови, всички с жените и децата си, Донка Кирова, Колю Великов, Дядо Митю, Еленка Дойнова, Димитрина Апостолова, Мала Желева и др. С. Оризаре: Иван, Петър и Гено Черневи, Атанаска... и др. С. Брястовец: Паскал Стефанов и Киряк Овчаров с жените си /1923 - 24/ С. Страцин: Недялка Василева, Ирина Пейкова, Гина Апостолова, а към 1938 г. Злати Янев, Георги Андреев, Здравка Генова, Драгана Стоянова и Деспа Тодорова. С. Банево: Милю, Христо и Желю Черажийски, Филип Чернев, Михаил Божков и сестрите му Иманка и Гина. С. Изворище: Черню Калушев, Михаил Сербезов с жените и децата, Нанка Драгнева и Илия Чернев. С. Просеник: Радка Христова Янчева и Мара Вълканова, а след 1930 г. Иванка и Лифтер Христови и на Иванка братовата й жена Йорданка. С.
към текста >>

80. 07 - 25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОПОВЕДНИЧЕСТВОТО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Беше въодушевен, като апостол.
25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОПОВЕДНИЧЕСТВОТО Няколко думи за брат Неделчо Попов от Изгрева. Брат Неделчо беше чистосърдечен, искрен, идеалист. Запален да проповядва словото на Учителя. Жаден за подвиг. Беше въодушевен, като апостол. Готов да тръгне бос и гол, с тояжка в ръка и с тържик на рамо по села и градове, за да разпространява Учението. Това му бе мечтата. Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, тачен и уважаван от всички. Той бе готов да остави всичко. Явява се той един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи в ръка и казва: „Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението." Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: „Освен че няма на кому да проповядваш, но ти ще обеднееш.
към текста >>

81. 08 - 20. ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ НАД ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И ако си чел Библията, на едно място има един такъв случай, един от апостолите пътува някъде и по едно време го настига една двуколка, някакъв царски човек пътува с тая двуколка и видял апостолът, че велможата чете Библията.
Г. С.: По някакъв начин. Но най-важното е, че са го приспали. Те приспиват, съзнанието не участва и тогава го пренасят. За духовната сила граници няма. Има такива мощни духове, които могат цели параходи да преместят от място на място. И ако си чел Библията, на едно място има един такъв случай, един от апостолите пътува някъде и по едно време го настига една двуколка, някакъв царски човек пътува с тая двуколка и видял апостолът, че велможата чете Библията. Той се приближил до него и запитал: „Виждам, че четете Библията. Като четете, разбирате ли я? Добре ще бъде, ако някой може да ми я разтълкува. Ако може, качете се при мене." И го поканили тоя от апостолите, той се качил и започнал да му тълкува и му обяснявал, обяснявал, обяснявал му, дошло време и до Христа и апостолите и царският човек рекъл: „Какво ми пречи, ето вода има, минаваме река, ето вода има, какво ми пречи да се кръстя." Слязъл, кръстил се и заминал, а апостолът веднага изчезнал. Значи този.
към текста >>

Ако може, качете се при мене." И го поканили тоя от апостолите, той се качил и започнал да му тълкува и му обяснявал, обяснявал, обяснявал му, дошло време и до Христа и апостолите и царският човек рекъл: „Какво ми пречи, ето вода има, минаваме река, ето вода има, какво ми пречи да се кръстя." Слязъл, кръстил се и заминал, а апостолът веднага изчезнал.
Има такива мощни духове, които могат цели параходи да преместят от място на място. И ако си чел Библията, на едно място има един такъв случай, един от апостолите пътува някъде и по едно време го настига една двуколка, някакъв царски човек пътува с тая двуколка и видял апостолът, че велможата чете Библията. Той се приближил до него и запитал: „Виждам, че четете Библията. Като четете, разбирате ли я? Добре ще бъде, ако някой може да ми я разтълкува. Ако може, качете се при мене." И го поканили тоя от апостолите, той се качил и започнал да му тълкува и му обяснявал, обяснявал, обяснявал му, дошло време и до Христа и апостолите и царският човек рекъл: „Какво ми пречи, ето вода има, минаваме река, ето вода има, какво ми пречи да се кръстя." Слязъл, кръстил се и заминал, а апостолът веднага изчезнал. Значи този. който го кръстил, който бил с него и цели часове и му разяснявал от пророк Исая в Библията, кръстил го и след туй веднага се трансформирал и изчезнал. Написано е, че Господният Дух го грабнал и го пренесъл на друго място и се е явил, да речем, на 200, 300 километра или 500 километра надалече, пренася си тялото, неща, които са като приказки с летящото килимче от 1001 нощ, но за окултната наука това нещо не е невъзможно. Може да звучи като приказка, но това е истина. Има мнозина такива случаи с Учителя и учениците му.
към текста >>

82. 09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Веднъж видях брат Велко, седна на тревата, а до него отворена Библията на втора глава от Деяния на Апостолите.
2. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/ През 1914 г. служих като войник във Варна, където се запознах с брат Велко Петрушев. Понеже бяхме един набор и служехме на едно място, то често се виждахме. Аз бях на караулна служба, а той служеше като оръжеен техник. Веднъж видях брат Велко, седна на тревата, а до него отворена Библията на втора глава от Деяния на Апостолите. Попитах го дали може да прочета малко и той ми разреши. Тогава аз прочетох цялата глава, която ми направи силно впечатление. Под влияние на прочетеното, нови. непознати досега мисли изпълниха ума ми, завладяха съзнанието ми, като че се пробуждах от някакъв дълбок сън. Виждах света по- хубав и по-смислен.
към текста >>

83. 09 - 228. В ТЪМНА НОЩ СРЕД РЕКАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

По разказа на Димитра Апостолова.
Ставало опасно. Спрели те всред реката и почнали да се молят. Не знаели прииждали още водата, или вече се оттича. Като постояли те така около половин час, сякаш водата се успокоила, тогава те продължили да газят и минали благополучно. Голямата им вяра и молитвата им помогнали. По разказа на Димитра Апостолова.
към текста >>

84. 09 - 229. ЛОШИТЕ КУЧЕТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Д. Апостолова.
229. ЛОШИТЕ КУЧЕТА Когато отивах на школа, пътят ми минаваше край една къшла, дето имаше няколко лоши кучета, които всякога ми всяваха страх. Веднъж, като минавах пак по същия път, помолих се Бог да ме отърве от тези зли кучета. Когато се връщах, кучетата не се обадиха. На втория и на третия ден - също. Когато случайно срещнах стопанина им и го запитах за кучетата, той ми каза, че те миналата нощ умрели, без да са боледували. Д. Апостолова. Всякой, който поиска помощ с вяра, разумният свят му помага. Затова се казва: Вяра и добри дела са нужни.
към текста >>

85. 09 - 258. ИЗЦЕРЯВАНЕТО ДЕТЕ НА АПОСТОЛИДИС

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

258. ИЗЦЕРЯВАНЕТО ДЕТЕ НА АПОСТОЛИДИС Случката станала в гр. Бургас.
258. ИЗЦЕРЯВАНЕТО ДЕТЕ НА АПОСТОЛИДИС Случката станала в гр. Бургас. Това било коло 1912 година, когато брат Тодор Стоименов и брат му, Васил, живеели в къщата на богатия грък Апостолидис. Това било срещу Нова година. Учителят бил поканен от брат Пеню Киров да дойде в Бургас и заедно да посрещнат Новата година. Мястото за вечеря било определено - дома на Апостолидис, чието дете било на смъртно легло. Всички вече били събрани.
към текста >>

Това било коло 1912 година, когато брат Тодор Стоименов и брат му, Васил, живеели в къщата на богатия грък Апостолидис.
258. ИЗЦЕРЯВАНЕТО ДЕТЕ НА АПОСТОЛИДИС Случката станала в гр. Бургас. Това било коло 1912 година, когато брат Тодор Стоименов и брат му, Васил, живеели в къщата на богатия грък Апостолидис. Това било срещу Нова година. Учителят бил поканен от брат Пеню Киров да дойде в Бургас и заедно да посрещнат Новата година. Мястото за вечеря било определено - дома на Апостолидис, чието дете било на смъртно легло. Всички вече били събрани. Вечерята сложена.
към текста >>

Мястото за вечеря било определено - дома на Апостолидис, чието дете било на смъртно легло.
258. ИЗЦЕРЯВАНЕТО ДЕТЕ НА АПОСТОЛИДИС Случката станала в гр. Бургас. Това било коло 1912 година, когато брат Тодор Стоименов и брат му, Васил, живеели в къщата на богатия грък Апостолидис. Това било срещу Нова година. Учителят бил поканен от брат Пеню Киров да дойде в Бургас и заедно да посрещнат Новата година. Мястото за вечеря било определено - дома на Апостолидис, чието дете било на смъртно легло. Всички вече били събрани. Вечерята сложена. Масата отрупана с разни плодове. В този момент се чува хлипане и плач горе, откъм стаята на детето. След малко се почуква на вратата и родителите на детето съобщават, че то вече губи съзнание и се обръщат с молба към Учителя да им помогне, да спаси детето.
към текста >>

86. 09 - 285. АКО СРЕЩНЕШ ХРИСТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Той много си служеше с цитати от пророците, от апостолите, от Откровението.
285. АКО СРЕЩНЕШ ХРИСТА Един мой съселянин, евангелист, често идваше при мене и обичаше да спори относно правилното разбиране на Евангелието. Той много си служеше с цитати от пророците, от апостолите, от Откровението. Аз го слушах с часове. Изпитвах търпението си. Веднъж пак дойде при мене и почна да казва какво говорили пророците и апостолите. След като млъкна най-после, аз го попитах: „Ти много добре си запомнил кой пророк или апостол какво е казал. Ти хубави работи ми говориш, затова благодаря ти, братко.
към текста >>

Веднъж пак дойде при мене и почна да казва какво говорили пророците и апостолите.
285. АКО СРЕЩНЕШ ХРИСТА Един мой съселянин, евангелист, често идваше при мене и обичаше да спори относно правилното разбиране на Евангелието. Той много си служеше с цитати от пророците, от апостолите, от Откровението. Аз го слушах с часове. Изпитвах търпението си. Веднъж пак дойде при мене и почна да казва какво говорили пророците и апостолите. След като млъкна най-после, аз го попитах: „Ти много добре си запомнил кой пророк или апостол какво е казал. Ти хубави работи ми говориш, затова благодаря ти, братко. Сега аз ще те попитам нещо, искам да ми отговориш честно. Ако те срещне Христос на улицата като беден просяк, ти ще го познаеш ли? " - "Не, не мога да го позная." Като казал това, евангелистът затворил Библията и млъкнал.
към текста >>

След като млъкна най-после, аз го попитах: „Ти много добре си запомнил кой пророк или апостол какво е казал.
285. АКО СРЕЩНЕШ ХРИСТА Един мой съселянин, евангелист, често идваше при мене и обичаше да спори относно правилното разбиране на Евангелието. Той много си служеше с цитати от пророците, от апостолите, от Откровението. Аз го слушах с часове. Изпитвах търпението си. Веднъж пак дойде при мене и почна да казва какво говорили пророците и апостолите. След като млъкна най-после, аз го попитах: „Ти много добре си запомнил кой пророк или апостол какво е казал. Ти хубави работи ми говориш, затова благодаря ти, братко. Сега аз ще те попитам нещо, искам да ми отговориш честно. Ако те срещне Христос на улицата като беден просяк, ти ще го познаеш ли? " - "Не, не мога да го позная." Като казал това, евангелистът затворил Библията и млъкнал. „ Щом като е така, тогава да не спорим, а да се учим да можем да го познаваме, когато го срещнем." От него ден той престана да идва да спори с мене.
към текста >>

87. 09 - 330. СЪСЕДЪТ НА БАЙ КИРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

330. СЪСЕДЪТ НА БАЙ КИРО Бай Киро имал съсед, ревностен петдесятник, който всякога, когато го срещал, все му говорил за Евангелието, като му цитирал какво казал Христос и апостолите.
330. СЪСЕДЪТ НА БАЙ КИРО Бай Киро имал съсед, ревностен петдесятник, който всякога, когато го срещал, все му говорил за Евангелието, като му цитирал какво казал Христос и апостолите. Бай Киро бил добър слушател, но един ден той му казал: „Ти знаеш много работи, които Христос е говорил, но днес ако те срещне Христос, ще го познаеш ли? " - „Едва ли ще мога", отговорил съседът. - „Е, щом като не го познаваш, как тогава ще му служиш? " От него ден съседът му престанал да го агитира. Друг случай: Друг евангелист посетил дома на бай Киро, където цели 2-3 часа му говорил за деянията на апостолите.
към текста >>

Друг случай: Друг евангелист посетил дома на бай Киро, където цели 2-3 часа му говорил за деянията на апостолите.
330. СЪСЕДЪТ НА БАЙ КИРО Бай Киро имал съсед, ревностен петдесятник, който всякога, когато го срещал, все му говорил за Евангелието, като му цитирал какво казал Христос и апостолите. Бай Киро бил добър слушател, но един ден той му казал: „Ти знаеш много работи, които Христос е говорил, но днес ако те срещне Христос, ще го познаеш ли? " - „Едва ли ще мога", отговорил съседът. - „Е, щом като не го познаваш, как тогава ще му служиш? " От него ден съседът му престанал да го агитира. Друг случай: Друг евангелист посетил дома на бай Киро, където цели 2-3 часа му говорил за деянията на апостолите. Бай Киро му казал: „Чухме какво е казал Христос и Неговите апостоли, кажете сега вие нещо." - „Нищо", отговорил евангелистът. - „Лесно е да се повтарят мислите на другите хора, но по-мъчно е да живееш като Христа. Нека да поговорят делата ни", казал бай Киро и млъкнал. Разказал: бай Киро от Рудник.
към текста >>

Бай Киро му казал: „Чухме какво е казал Христос и Неговите апостоли, кажете сега вие нещо." - „Нищо", отговорил евангелистът.
Бай Киро бил добър слушател, но един ден той му казал: „Ти знаеш много работи, които Христос е говорил, но днес ако те срещне Христос, ще го познаеш ли? " - „Едва ли ще мога", отговорил съседът. - „Е, щом като не го познаваш, как тогава ще му служиш? " От него ден съседът му престанал да го агитира. Друг случай: Друг евангелист посетил дома на бай Киро, където цели 2-3 часа му говорил за деянията на апостолите. Бай Киро му казал: „Чухме какво е казал Христос и Неговите апостоли, кажете сега вие нещо." - „Нищо", отговорил евангелистът. - „Лесно е да се повтарят мислите на другите хора, но по-мъчно е да живееш като Христа. Нека да поговорят делата ни", казал бай Киро и млъкнал. Разказал: бай Киро от Рудник.
към текста >>

88. 09 - 333. МЪЛЧАЛИВА ПРОПОВЕД

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Това, което този ден видях, бе чудо и то не по-малко от онова, когато Христос се възнесе на планината и апостол Петър каза: „Господи, добре е да направим три шатри... " Това, което видях този ден с очите си, вече не се повтори, но то дойде да ме освободи от всяко съмнение.
И ето наново тая светла точка се превърна в светлия образ на Учителя, седящ на плетения стол срещу мене в позата на размишление. След това той за трети път изчезна и се превърна в светла точка, а после отново се появи Учителят в целия си ръст. Стоя и си мисля: „Господи, колко си велик и неузнаваем, а си се облякъл във формата на човек, работиш над нас и чакаш да се пробудим, помагаш ни да порастнем, да те познаем". След тия размишления Учителят ме погледна, сякаш ме питаше: „Имаш ли нещо да питаш? " - „Не, Учителю." Станах, целунах му ръка и си излязох, като му благодарих за това, що видях. Това, което този ден видях, бе чудо и то не по-малко от онова, когато Христос се възнесе на планината и апостол Петър каза: „Господи, добре е да направим три шатри... " Това, което видях този ден с очите си, вече не се повтори, но то дойде да ме освободи от всяко съмнение. Аз познах Учителя. Това беше една мълчалива проповед. Какво велико смирение! Разказано от Н. Шиваров на Михаил Ангелов Варна, 1954 година.
към текста >>

89. 12 - 38. БРАТСКИ ЖИВОТ

Ама тя беше прекрасен апостол.
Когато строиха къщата, на градината, то много братя вземаха участие и се направи хубава двуетажна къща, както я знаете. Сега я разшириха, пък на Весито баща й, той и Велчови, и Добри, всеки е давал по нещо. Но е застроена къща, хубава. Е.К.: Сега споменавате тука за една баба Петра от Ченге. Надка: А, от Карагеоргиево сега. Ама тя беше прекрасен апостол. Възрастна сестра. Като се строи градината в Айтос, ще накара да замесят снахите една пещ хляб и ги слага на дисаги. И тези дисаги нали имат отвори и отпред и отзад и два котела ще сготвят ядене. Не знам колко километра е от Айтос, три и оттам четири. Четири километра кобилицата с двата котела и дисагите през няколко дни, например от понеделник пак идва в четвъртък, след 2-3 дни е носела пеш на гърба си храна за градината, за приятелите, за работниците.
към текста >>

90. 14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Надка Боева

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Приложил любовта като основа на живота си и имаше обаянието на Апостол на новия живот - любов към Бога.
Голямо значение имаха срещите му с Учителя в София, на Изгрева и на Рила, които са били много знаменателни. За тях той разказва, подобно на библейски книгописец с най-точни подробности и тълкувания, нещо много свещено, което само той можеше да преживее и разкаже. Особено когато Учителят е бил болен, той непрекъснато е бодърствувал до леглото му. Това е била последната му среща с него. Той беше сеятел на Новото Учение на Учителя в град Айтос. Приложил любовта като основа на живота си и имаше обаянието на Апостол на новия живот - любов към Бога. Обикаляше селата и околията, той намираше готовите души, които сами тръгваха по този път. Познавайки окултните закони, той ги прилагаше неотменно при всички случаи. Важно място в живота му беше молитвата. Той се молеше всякога. В спомени за него се казва: „Когато той се молеше, цялото небе се отваряше, като чели всички живи същества се заслушваха в напевния му глас и в думите му." В последните си години той правеше всичко в името на Бога, затова всички го обичаха.
към текста >>

91. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

И всички ще изпитват свещена благодарност към един истински апостол, един истински ученик, за това, което ни е оставил в наследство.
За Делото, за неговите мили братя (така той ги наричаше), които са в затвора. Той се молеше почти денонощно. Винаги, когато отиваше на молитва в 12,3, 5 часа през нощта, той се измиваше, преобличаше и така заставаше пред лицето на Бога. Ще отминат десетилетия и векове. Ще дойдат нови поколения. И всички ще изпитват свещена благодарност към един истински апостол, един истински ученик, за това, което ни е оставил в наследство. Как трябва да се служи на Великото Дело, как трябва да се прилага Божественото Слово на Учителя! Амин!
към текста >>

92. 16 - 12. ЗАБРАНАТА НА СЪБОРА В АЙТОС

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Еленка Стоянова Чиликова.

Така ти озари човека свят, апостола наш брат от Бога избран, наставника на този край.
Град старинен е Айтос, преди хилядолетие наречен от певеца и поета, ученика на Орфея. Остави диря, спомени и мечти, та стигнаха до наши дни. С голяма светлина озари околните села дори, от дълбок сън човека събуди и в нов живот го обнови. Тебе, град Аетос, много люде ви посещават заради Божествената ви светлина. Група ученици събуди и заживяха в Любовта. Така ти озари човека свят, апостола наш брат от Бога избран, наставника на този край. Ти, Аетос, сияеш с аурата си свята, до тази година пазиш ни благата, посети по нивята. Но за спомен ни остави всеки да се чуди и мае. Годината 1973, 1 юли нека всеки помни и знае. Бури, облаци се развилняха, навред всичко разпиляха. Така също се повтори на 8 юли и на човека заговори: Ти мислиш, че си силен и всичко знаеш и със силата природна лесно ще се справиш.
към текста >>

93. 21 - 00. ПЪРВАТА СРЕЩА НА РУСКА - ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧИЛИКОВА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Баща ми, Стоян, чрез някой си Апостол се запознава с Учението на Учителя и ходил на Изгрева.
Било е през 1915 година. Като се върнал на село Малко Шарково, разказал на жена си, Катина Абрашева, че има хора, които не ядат месо. И тя, още като научила, се отказала от месна храна. След една година почти всички в къщи станали вегетарианци. През 1930 година майка ми, Руска Янева Вълева, се оженва за сина на Илия Караиванов - Стоян Караиванов и отива да живее при свекъра си. Баща ми, Стоян, чрез някой си Апостол се запознава с Учението на Учителя и ходил на Изгрева. През лятото на 1932 година една учителка на има Йовка, от София, дошла с влака до Елхово и оттам пеша до нашето село Малко Шарково. Когато спряла преди селото, на моста при местността Чал-Баба, се измила и си сресала дългата коса. Наоколо овчарчетата помислили, че е самодива и се разбягали. Тя казала: „Деца, елате, аз съм учителка, имам книжки, ще ви разкажа и приказки." Децата се приближили, тя им разказала за Учителя, дала им книжки и те останали много доволни. Отишла в градината на дядо Илия и казала: „Изпраща ме Учителят да дойда у вас на гости." С дядо отишли в къщи, гостувала няколко дена хранела се само с плодове и когато си тръгнала, поръчала на дядо, без снаха си Руска да не идва на Изгрева.
към текста >>

94. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Апостол Павел е казал на атиняните - „Незнайният Бог е Бог, в който живеем, движим се и съществуваме", а някои стихотворци са прибавили „и негов род сме".
Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил. Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание. Свързани сме с него и получаваме живот, енергия, разум и светлина за живота. Той е физическа, сърдечна и разумна храна за нашия живот. Апостол Павел е казал на атиняните - „Незнайният Бог е Бог, в който живеем, движим се и съществуваме", а някои стихотворци са прибавили „и негов род сме". В природата, в която живеем и растем, има свой ритъм - годишните времена. Ние живеем всред тях и те оставят своите незаличими следи. От люлката до гроба човешкият живот е кръг и е изложен на годишните промени. От 1 до 21 години той живее в своята пролет. Детето расте заедно с радиуса на неговия поглед, възприятия и знания.
към текста >>

95. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Можели да се ходи там, както апостол Павел и Йоан са се въздигали или не?
Отдясно вижда голяма светлина, от която излизат много хора. Всред градината гледа високо дърво, на което върхът се губи в небесата; листата му блестят от светлина и всички се различават по цветът си! Вижда трен, че с голяма бързина се отправя към него, върху трена седи старецът, а щом стигна до медиума, който обзет от страх да не бъде смазан - тренът веднага спира, старецът му казва: само вие ли имате тренове? А кой ви даде умът да ги строите? Какво мислите за небето и обитателите му? Можели да се ходи там, както апостол Павел и Йоан са се въздигали или не? Г. М-в пита за едно свое видение, а вместо отговори, медиумът вижда същото видение - на Данаил не се ли даде да види съновидението на царя? Чрез Хр. Д-в пише духът на Ружка Милкова - казва, че е била половина година в чистилището, но Бог послуша молитвите ми. Молете се и вий, за да получите по-добро място. Благодари на мъжа си за всичко, но желае да я споменуват в черква по празниците.
към текста >>

Апостол Йоан, богословът в Откровението ни описва Небесния Йерусалим, портите му и пр.
След втора молитва, вижда много хора, заловени за ръце преминават край него. След трета молитва, чувства се по-високо, вижда като през огледало една къща, от която излязва ярка светлина. Чува глас, който му казва да се качи по на високо; там вижда врата затворена. След малко вратата се отваря, но той не може да влезе вътре! Чува глас, който му казва: „Понеже идеш за пръв път, не можеш да влезеш, но втори път ще бъдеш пуснат." Събуди се. Апостол Йоан, богословът в Откровението ни описва Небесния Йерусалим, портите му и пр. Какво мислите за видението на оня медиум? Най-сетне нека разкажа за един сеанс, който стана причина да се избегне една напразна смърт. На 27 ноември чрез пишущ медиум ни се каза непременно да направим тази вечер сеанс, и да поканим г-ца Б. След молитва същата Б. пада в полутранс и вижда църква с много хора, които коленичещи се молят за медиума да я вразуми Бог и я избави от лошите мисли, които са я налегнали.
към текста >>

96. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XI

Димитър между двама апостоли в църквата. Св.
Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми ярец Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г. Антимистът при императрица Елисавета Петровна (1741-1761) Антимистът при патриарх Паисий (1747 г.) Антимистът при митрополит Порфирий Преславски 1842 г. Св. Димитър и един дякон. Мозайка. Св. Димитър между двама апостоли в църквата. Св. Димитър - съвременна икона. Исус Христос в профил. Исус Христос в профил с повдигната коса на челото вляво Антимистът от 1947 г. Истинският лик на Исуса Христа Самарското знаме с лика на Иверската св.Богородица. Самарското знаме с лика на св. св.
към текста >>

97. І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

След това избира 12 души, които нарече апостоли (Евангелие от Лука, гл, 6, ст, 12-19), подир което ги изпраща да проповядват за Небесното царство, което наближава, като им даде власт над нечестивите духове и сила да излекуват болести.
1; гл. 7, ст. 10). На първата Пасха Исус изпъжда продавачите с бич, очисти храма в Ерусалим и започва службата си в Юдея, (Евангелие от Иоанна, гл. 2, ст. 13-25). „И се чудеха на знаменията,.които правеше и мнозина повярваха в Него." На втората Пасха Исус влиза в Ерусалим. След това избира 12 души, които нарече апостоли (Евангелие от Лука, гл, 6, ст, 12-19), подир което ги изпраща да проповядват за Небесното царство, което наближава, като им даде власт над нечестивите духове и сила да излекуват болести. (Евангелие от Лука, гл. 9, ст. 1). Той обявява, че е Син Божий, че му е дадена власт да извършва съдба и че Словото на Отца е в Него и чрез него вършеше делата Господни." На третата Пасха Исус определя 70 души и ги изпраща двама по двама да проповядват в негово име, че Божието царство е наближило и лекуваха, и имаха власт над духовете, чрез Неговото име (Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 1-16). На планината Тавор се преобразява в образ Господен и Славата Божия слиза върху Него.
към текста >>

В неговия дом са били събрани апостолите на петдесетница, когато Святият Дух посещава апостолите.
22, ст. 15-16). А кой е бил домакинът на горницата? А той я е приготвил тази горна стая, постлана, голяма и приготвена за Пасхата (Евангелие от Марка, гл. 14, ст, 15). Според преданието, това е бил бащата на евангелист Марка. В неговия дом са били събрани апостолите на петдесетница, когато Святият Дух посещава апостолите. Кога е станала Пасхата? Още от Мойсей Пасхата се извършва на 14 ден от месец Нисан от началото на първото пълнолуние. Тогава трябва да се заколят пасхалните агнета, пасхалния агнец и да не ядат квасен хляб. Другият ден, 15 ден, беше Великият ден на Пасхата, който се продължаваше 7 дни, наречени дни на безквасните хлябове. Първият и последният ден бяха много тържествени и бяха дни за почивка и ги наричаха „съботи".
към текста >>

98. І.01.08. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл.
А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски. А кога става това? Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога. Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдйска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час. Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги. Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26-30). Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията. А в петък сутринта бе съден от всички първосвещеници и старейшини народни и бе предаден на разпятие." (Евангелие от Матея, гл. 26). На 6 час от деня, настана тъма по всичката земя. След три часа Исус издъхва.
към текста >>

99. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

„И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско и в общението, и в преломяването на хляба и в молитви." (Деяния, гл.
2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила. И те започнаха да проповядват Исуса като Син Божий чрез Светия Дух. И тези, които приемаха учението, се увеличаваха. „И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско и в общението, и в преломяването на хляба и в молитви." (Деяния, гл. 2, ст. 42). „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани и изпълниха се всички Духом Светий и проповядваха Словото Божие с дръзновение." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл. 4, ст. 33).
към текста >>

„И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл.
И тези, които приемаха учението, се увеличаваха. „И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско и в общението, и в преломяването на хляба и в молитви." (Деяния, гл. 2, ст. 42). „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани и изпълниха се всички Духом Светий и проповядваха Словото Божие с дръзновение." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И всеки ден не преставаха да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма, и по къщите." (Деяния, гл. 5, ст. 42). Апостолите започват да проповядват, че Исус е Христос. А Христос е Месията, който юдеите са очаквали като Цар, като Помазаник и Освободител.
към текста >>

Апостолите започват да проповядват, че Исус е Христос.
4, ст. 33). „И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И всеки ден не преставаха да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма, и по къщите." (Деяния, гл. 5, ст. 42). Апостолите започват да проповядват, че Исус е Христос. А Христос е Месията, който юдеите са очаквали като Цар, като Помазаник и Освободител. Като Цар, който да ги управлява, като Помазаник и свещеник, да ги води в закона Господен, даден от Йехова и като Избавител, като Пророк с пророчество, що дава знамения на людете Израилеви. „А ние ще си останем в молитвата и в служенето на Словото." (Деяния, гл. 6, ст. 4). А покръстените със Святия Дух се увеличават.
към текста >>

И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл.
Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса. А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото. Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл. 5, ст. 12). Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие. Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл.
към текста >>

Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие.
А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото. Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл. 5, ст. 12). Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие. Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов.
към текста >>

И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово.
Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл. 5, ст. 12). Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие. Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите.
към текста >>

И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите.
Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите. „Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл.
към текста >>

Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл.
И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите. „Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19).
към текста >>

Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл.
44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл.
към текста >>

Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл.
Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл. 14, ст. 17). Апостолът продължава да върви от град на град. Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл. 4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

Апостолът продължава да върви от град на град.
„А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл. 14, ст. 17). Апостолът продължава да върви от град на град. Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл. 4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл. 3, ст. 23). „Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл.
към текста >>

И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде.
4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл. 3, ст. 23). „Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл. 4, ст. 20). И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл. 8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос.
към текста >>

Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло.
„Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл. 4, ст. 20). И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл. 8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише.
към текста >>

Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса.
И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух.
към текста >>

А след това апостол Павел дава финала на това тайнство.
А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен. Чрез Светият Дух, чрез Който се кръщават в един Дух, те стават едно тяло с Христос, защото от един Дух се хранят и от един Дух се поят. А тази канара е Христос. „А вие сте тяло Христово и частно удове." (I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

100. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ