Търсене в текстове за 'Апостол'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12).
Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо. 4. И ние се стремим към него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия. Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща.
към текста >>

2. Писмо № 4

от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.
към текста >>

3. УВОД

апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св.
- годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л.
към текста >>

апостол Петър, Второто послание на св.
Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л. 9 до края, т.с.
към текста >>

Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея.
Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л. 9 до края, т.с. в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов.
към текста >>

4. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота.
Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5). Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената.
към текста >>

5. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда?
към текста >>

Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр.
В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл.
към текста >>

6. Пеню Киров - №27

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

7. Петър Дънов - №45

Да не бъде, както казва [апостол] Павел.
Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга.
към текста >>

8. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

9. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Да не бъде, както казва [апостол] Павел.
Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга.
към текста >>

10. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти".
На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр. Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г. На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух духовете да казват: „Панде офедис плини". Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти". Това е казано на староелински език. Опитности Ако човек е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда. Ако е волята му да страдаш, ще страдаш и трябва с радост да прекараш това, ако ли пък благоденстваш, то тъй ще бъде. Знай обаче, че всичко, що ти отрежда Господ - зло или добро, е за твое добро (10 февруари, 1901 г.).
към текста >>

„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си.
Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му.
към текста >>

Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена.
Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия. 26 март, 1907 г." Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен. 6 май, 1906 година".
към текста >>

Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра".
Да вземем например Матея. Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогаз Пилат повели да му се даде тялото. И като взе Йосиф тялото, обви го с чиста плащеница и положи го в новия свой гроб, който бе изсякъл в камика; и като привали камик голям на гроба на вратата, отиде си". Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра". В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен.
към текста >>

11. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П.
Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност.
към текста >>

12. ПОСЛЕСЛОВ

В настоящата втора част на „Диалозите“ географските имена на селищата са разположени почти по цялата страна и отразяват апостолската дейност на Петър Дънов и Пеню Киров за посяване на новите духовни идеи.
Дънов – У.; за Пеню Киров – П. К.). Географският показалец в първата част на писмата показва основното местопребиваване на двамата през периода 1898-1900 г. За П. Дънов – Варна и Нови пазар, а за Пеню Киров – Бургас. Останалите географски имена се упоменават в писмата във връзка с други лица. В настоящата втора част на „Диалозите“ географските имена на селищата са разположени почти по цялата страна и отразяват апостолската дейност на Петър Дънов и Пеню Киров за посяване на новите духовни идеи. Както в показалеца на библейските цитати, така и в текста на писмата, независимо в каква форма се намират в тях – в пряка или в разказна, библейските цитати са представени със съкращенията им. Тези, които са поставени в прави скоби, са нанесени от редакторите след съответния цитиран или разказан в писмото библейски текст. Може да се види, че в периода 1898-1900 г. цитатите са много повече – това е времето на духовните напътствия, които Петър Дънов отправя към своите последователи,времето на усилена духовна работа за всеки един от от тях. Георги Христов
към текста >>

13. ПРЕДГОВОР

Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли.
В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли.
В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити.
предава се в двата центъра (египетски и палестински) на Есейската езотерична школа; кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при кръстната Му смърт на Голгота; подготвя прехода към западноевропейската културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците. Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр.
към текста >>

Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш.
подготвя прехода към западноевропейската културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците. Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр. б) Създава духовна стена между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия. Историческо копие на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите.
към текста >>

15. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Впрочем, и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич (днес варненския квартал „Виница"), апостолът се четял на турски.
Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба е била извършвана на турски също така, както в наши дни още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем, и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич (днес варненския квартал „Виница"), апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил освен от митрополита и от неговото духовенство, само от 2-3 души гърци... Изглежда, че върху духа и настроението на варненските българи влияние е оказало тогава и пребиваването във Варна на стария, изпитан и широко известен наш народен деец, писател и общественик Петко Р. Славейков. С изтичане на 1863-64 учебна година Сава Добро-плодний напуснал Варна и отишъл за учител, в Тулча. На негово място варненци призовали от Ески Джумая (днес гр. Търговище) П. Р.
към текста >>

16. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири.
Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна. Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква". На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири. През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К.
към текста >>

17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.
След няколко минути мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: — Не съм противен на Волята Божия, защото е свята. А той ми рече: — Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.
към текста >>

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите:
Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно. И Всетителят присъвокупил, че между всички славянски народи Бог храни едно особено благоволение към най-много страдалото между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите: Ето това е пътят, от Светото Провидение приготвен за това славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар-пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе"** и тогава тоя злочест град, отечество на славянските просветители, ще бъде нов славянски Втори Йерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно... О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети, що говори: даровете и призванието Божии са неотложна отрасл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото, ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде.
към текста >>

18. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Всички се чувствахме в благоразположението на апостол Петра, готови да възкликнем: „Господи, добро е да сме тука!
Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! Разделихме се радостни и весели по своите местожителства и се разотидохме всички, крайно доволни и до възторг възхитени от братското единомислие, единодушие и съгласие, които царяха във всичките събрания на тазгодишната ни среща, която в това отношение значително надминаваше последните няколко годишни срещи. Всички се чувствахме в благоразположението на апостол Петра, готови да възкликнем: „Господи, добро е да сме тука! " (Матея 17:4). Край и Богу слава! 190 Да приложим – в протокола на Д. Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П.
към текста >>

19. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел.
Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала уста и прочее. Колкото повече човек е потъвал292 в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща-дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно - и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в Духовния свят показва, че човек ходи с пипане - това е правото определение - ни повече, ни по-малко. Като тъй, по- добре е да ходим с Вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали.
към текста >>

20. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вън и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам да оставите съпругите ваши или да ги изловите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви - тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце. И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори.
към текста >>

Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни.
Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия. Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея.
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага.
към текста >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже [когато] например пишем едно писмо, Той се интересува от него.
към текста >>

Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" - „Ама, Господи, не мога без Теб! " Защо не можеш - трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате например Библията - ами че и тя е едно любовно писмо на Христа до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. - „Но - казвате - каква е тази Любов, като не може да ни освободи от страдание? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
към текста >>

21. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото?
да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от Природата, така трябва да възприемаме и ние от Невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете - онуй ли, което не сте видели, ще разберете? Някога, когато искаме да си дадем отчет какво знаем, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която като хванете, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Например ние вдигаме ръцете си нагоре, според някои, механически; за много хора е механически, но то показва процеса на растенето - казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли си ръцете така (изправени над главата с длани обърнати нагоре), това показва цъфтене; след туй съединим ли ги (с допрени пръсти над главата), показва завързване.
към текста >>

22. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа.
135 „Достойно ест“ – популярно църковно православно песнопение. 136 Симпатичната нервна система или симпати- кова нервна система – дял от вегетативната (автономна) нервна система, състоящ се от ганглии и нервни сплетения; най-голямото симпатиково нервно сплетение е чревното, известно още като слънчев възел или стомашен мозък. 137 Щеше да ви се даде да се отправя портокалената краска – в протокола на Д. Голов: щеше да се отправя портокалената краска. 138 Яфа – древен град в Палестина, днес квартал на Тел Авив. Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа. 139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I Покръстител. 140 Па и сега колко правила ви са дадени – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни.
към текста >>

23. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали.
към текста >>

24. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество.
към текста >>

Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни.
Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия; но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот – с бъдещия, настоящето положение на земята – с бъдещото й положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас; именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите, каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в безсъзнание.
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът.
към текста >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите.
към текста >>

Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш.
към текста >>

25. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото?
да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае, какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете. Онуй ли, което не сте видели, ще разберете? Някога, когато искаме да си дадем отчет какво знаем, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която, като хванете, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Запример, ние дигаме ръцете си нагоре, според някой, механически.
към текста >>

26. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото"... Ако има някоя сестра, която се обезпокоява за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бъде духовна... Ще създадете работа за всички.
Всички работят. (153 стр.) В една работа, внесат ли се дребнавостите, се разваля. Законът на сегашното развитие изисква да се започне от физическия съвет, с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото"... Ако има някоя сестра, която се обезпокоява за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бъде духовна... Ще създадете работа за всички. Ако някоя от сестрите няма работа, ще й създадете. (127-128 стр.) Ония от вас, които са в просветителния отдел, разменете мисли върху този книжовен отдел, какви книги да издадете, какви книги да се препоръчват за четене. И някои от вас, които могат, нека прочетат тези книги. Ще се постараем да разпределим този труд, за да станем по-интелигентни, защото, тъй както вървим, не сме интелигентни.
към текста >>

27. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари.
Нашето духовенство се е отчуждило от народа. То е станало служител на държавната власт, а не на народа. Утре да умрете, няма да се намери кой да ви опее, ако ония, които са останали около вас, нямат с какво да заплатят за вашето опело. Всичко се свързва с материални облаги. И понеже ние се обявяваме против грубия материален интерес, който нашето духовенство проявява на всяка крачка, то води борба срещу нас. Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари. Днес архипастирите на църквата живеят в дворци и проповядват и учат за пари. – Вие вярвате ли в Христа? – Христос е Светлина, а ние се стремим към Светлината. Христос не само веднъж е слизал на земята. Както слънцето изгрява всеки ден, така и Христос винаги е бил на земята.
към текста >>

28. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

„Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.)
Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? „Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.) Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви! „Как? " – Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости.
към текста >>

29. 002. Увод

Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли.
002. Увод Преживяното става история, когато бъде описано като печатна публикация, когато се възпее като епос, когато се включи в някои мемоари или се опише като хроника. Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи. Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята. Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света. Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г.
към текста >>

30. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

равноапостол Методий и учениците му църковните книги от гръцки език.
В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски. За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина. Прави впечатление, че Петър Дънов – Учителя е премахнал оконча-нието ски. Какви са били съображенията за това не се знае, но вероятно е искал да се освободи от звукосъчетанието ски. В духа на казаното по-горе ще отбележим, че родопският диалект както фонетически, така и грамати-чески е най-близък до църковния старобългарски език, на който се превеждат от Св. равноапостол Методий и учениците му църковните книги от гръцки език.
към текста >>

31. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст.
От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”. Това се случва на Петдесетница, т.е. на петдесетия ден от Възкресение Христово, след което учениците Христови тръгват да проповядват християнството.
към текста >>

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.
И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър.
към текста >>

Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър.
Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св.
към текста >>

В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай.
Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи. Нима той не се е запитвал дали в корабокрушението, станало два-три дни преди тази среща, не се крие някаква поличба, чрез която Небето е искало да му покаже неправилното му решение за бягство от живота? Човек няма възможност да установи дали има и до каква степен съществува детерминираност, и откъде започва проявлението на неговата свободна воля.
към текста >>

Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св.
Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец.
към текста >>

32. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>

33. 033. П Р И Л О Ж Е Н И Я

V За ролята на солуняни при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на Солун, казва: “Защото не само се прог-ласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7).
ІІ, г. ІІІ (1930 г.) на Бълг. Истор. Б-к, с. 208, където се казва: “... Ежегодно ставал избор на един “временен чорбаджия”, един негов заместник, на който било възлагано дори събирането на данъци.” IV Тази война по време съвпада с нашествието на Наполеон в Русия и разгрома на французите пред Москва. V За ролята на солуняни при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на Солун, казва: “Защото не само се прог-ласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7). VI На славянски език цифрите се изписват със съответни букви от азбуката. VII Антиминсът в Николаевската църква има съвършено друг текст, носи дата на издаването месец септември 1920 г. VIII В Цариградския вестник № 469/19.ХІІ.1959 г. се казва: “А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България.”
към текста >>

34. СИМЕОН АРНАУДОВ

През цялата тази седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват.
СИМЕОН АРНАУДОВ /1904- 1991/ Аз бях попски син и помагах на баща си при църковните служби. Когато бях юноша на 14-16 години, като дойде Страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. През цялата тази седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. Тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мен с цялото си величие и трагедия. Това ставаше всяка година, докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това.
към текста >>

При друга среща Той отново ме хвана под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на новото човечество, което иде.
А Възкресението е пробуждане на съзнанието. Възкресението се отнася до Божествения Дух и до пробуждане на съзнанието у човека." Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и Го упреквали, че бил самозванец и се превъзнасял като Христос. Той ме изслуша и каза: "Симеоне, всеки ден разговарям с Христос. Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Него." При друга среща Той отново ме хвана под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на новото човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. "Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! "
към текста >>

35. СПИРИТИЗЪМ

Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>

36. НЕПОСЛУШАНИЕ

Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство.
Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел".
към текста >>

Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея.
Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г.
към текста >>

Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел.
Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни.
към текста >>

37. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
Баща ми казал на Учителя колко години боледувам. Учителят отговорил: "От този момент той е здрав." Баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. Като се връща, пита майка ми: "Какво става с Велик? ". Тя отговаря: "Точно в 10 часа оздравя". Велик Константинов 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост.
Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград.
към текста >>

Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар.
Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.
към текста >>

Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев
към текста >>

38. НОВОТО УЧЕНИЕ

Беше въодушевен като апостол, готов да тръгне по села и градове да разпространява Учението.
НОВОТО УЧЕНИЕ Спомени на ученици Брат Неделчо Попов беше чистосърдечен, искрен, идеалист, запален да проповядва Словото на Учителя. Беше въодушевен като апостол, готов да тръгне по села и градове да разпространява Учението. Това му беше мечта. Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, уважаван от всички. Беше готов да остави всичко. Явява се един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи и казва: "Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението". Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: "Освен че няма кому да проповядваш, но ти ще обеднееш.
към текста >>

39. СИЛА

Апостол Павел казва за себе си: "Когато съм слаб, тогава съм силен!
Не ми трябваш такъв." Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му; или да се смалиш или да се увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да стане невидим; или да се увеличава, да става толкова голям, че да изпълва цялата Вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва цялата Вселена. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да стане малък и с микроскоп да не се вижда. Апостол Павел казва за себе си: "Когато съм слаб, тогава съм силен! " Какво означават тия думи? Това значи: Когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното. За предпочитане, следователно, е човек да има общение с Бога, със светлите и разумни същества, отколкото със силните хора на Земята. Помазаният човек заема най-долното положение. Заемаш ли най-долното положение, ти си помазан. Защо?
към текста >>

40. ЧИСЛА И БУКВИ

След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павла, с когото станаха 14 ученика.
Ако имате 12 добри мисли и вие станете с тях 13, непременно ще ви сполети съдбата на Христа. Какви бяха тия 12 ученици на Христа? Кой беше 12-ия? - Юда. Той беше и касиер, той пазеше парите. След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павла, с когото станаха 14 ученика. Сега християнството върви с числото 14, което е число на жертва. Числото 13 пък е число на кражбите, на взятничеството (подкупничество) в света. Числото 18 е отрицателно и безплодно. Има случаи, когато банкер дава известна сума на заем, обаче съчетанието на силите, които действат в дадената сума, се отразява фатално върху него и той умира. Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари.
към текста >>

41. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават мисионери, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея.
В този век силите на разрушението ще бъдат спрени. Проследете историята на този век. Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници; ще ходят между живите хора и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават мисионери, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея. Те оставят настрана тези заблуждения и проповядват новите идеи, братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце и с чукчето чукат по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите! " Горе има Светли същества, които пращат веднага на работа заминалите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие. У всички народи вече узрява идеята "човещина".
към текста >>

Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце и с чукчето чукат по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите!
Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници; ще ходят между живите хора и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават мисионери, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея. Те оставят настрана тези заблуждения и проповядват новите идеи, братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце и с чукчето чукат по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите! " Горе има Светли същества, които пращат веднага на работа заминалите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие. У всички народи вече узрява идеята "човещина". Остава още една война да има в далечното бъдеще. Тази война ще се прекрати, но ще дойде друга война, по-голяма, в далечното бъдеще.
към текста >>

42. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Апостол Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене." Виждате, че този човек е съвсем друг.
В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: "Ето, това е животът! " Един човек, който не иска да работи, да служи, ще бъде задигнат. Ще видите, че хората, които са в управлението, са се изменили, станала е промяна в тях - вселяване е станало в тях. Апостол Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене." Виждате, че този човек е съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големи преобразувания. Всички трябва да работят. Това е подготовка. Това е близо вече.
към текста >>

43. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Апостолите, които живееха преди 2000 години, казваха: "Близо е денят Господен!
Това е присъствието на Бога. Като дойде Бог, как ще Го посрещнете? Аз да ви кажа: Трябва да имате най-хубавите мисли, най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. Това са подаръците, които ще принесете. И казвам: Да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолите, които живееха преди 2000 години, казваха: "Близо е денят Господен! " А това беше преди 2000 години. Какво търпение имаха те! А сега ние казваме: "Денят Господен е на нашия праг." Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република.
към текста >>

44. УЧИТЕЛЯ В МЕН

В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел.
Най-същественото, разбира се, се случва между кориците и приложенията – там автор, текст и читател се опитват да вникнат един в друг и да стигнат до триединно съгласие. Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането.
към текста >>

Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения.
Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея.
към текста >>

Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание.
„Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина.
към текста >>

И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател.
Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски).
към текста >>

Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането.
В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20).
към текста >>

Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина.
Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз.
към текста >>

Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски).
И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети
към текста >>

Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20).
Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител.
към текста >>

Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно.
Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас.
към текста >>

Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени.
В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас. Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път. Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори.
към текста >>

Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори.
Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път. Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори. Навсякъде, където те са написали сухото на пръв поглед изречение „Учителя казва”, прочитът може да бъде трансформиран: „Не аз, а Учителя в мен казва”. Който иска да преживее книгата „Учителя” като действително апостолическо събитие, нека направи този удивителен опит с нейния текст – аз се уча от Учителя в мен. Варна, 15 май 2005 г.
към текста >>

Който иска да преживее книгата „Учителя” като действително апостолическо събитие, нека направи този удивителен опит с нейния текст – аз се уча от Учителя в мен.
Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път. Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори. Навсякъде, където те са написали сухото на пръв поглед изречение „Учителя казва”, прочитът може да бъде трансформиран: „Не аз, а Учителя в мен казва”. Който иска да преживее книгата „Учителя” като действително апостолическо събитие, нека направи този удивителен опит с нейния текст – аз се уча от Учителя в мен. Варна, 15 май 2005 г.
към текста >>

45. НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

Ние говорим за Любовта, за която апостол Павел казва: “Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати.” Казват, че някой си се самоубил от любов.
Това не е в съгласие с природните закони. Човек трябва да споделя своите блага с другите. Божествената Любов дава, а човешката взема. Физическата любов изгаря и разрушава, а Божествената възкресява. Учителя казва: Ние говорим за Любовта, за която апостол Павел казва: “Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати.” Казват, че някой си се самоубил от любов. Това не е вярно. Любовта съживява, подмладява човека. Това, което го кара да се самоубие, е резултат на неустойчивите чувства. В реалната, Божествената Любов няма изневяра. При нея не е възможно да изневери този, който обича.
към текста >>

46. НОВАТА ВЪЛНА

Апостол Павел, който е един от тях, загатва в Послание към евреите (12: 22-24) за съществуването на Великото Всемирно Братство от Напреднали същества, което ръководи човечеството.
В началото на Персийската култура стои Зороастър, на Еврейската – Мойсей, на Гръко-римската – Орфей. Учителя казва: Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Този ритъм иде от един Велик Разумен център в Природата. Посветените, които са писали Свещеното Писание, само тук-там са вдигали крайчеца на завесата, за да насочат мисълта ни към този Велик Разумен център. Апостол Павел, който е един от тях, загатва в Послание към евреите (12: 22-24) за съществуването на Великото Всемирно Братство от Напреднали същества, което ръководи човечеството. Ето това място: “Но пристъпихме към хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при Събора на Първородните, които са записани на Небесата при Бога, съдия на всички, при Духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса, посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.” Какво се разбира в този пасаж под хълма Сион, под изразите града на живия Бог, небесния Йерусалим? Това е именно онзи Разумен център, който работи в Природата. Тук под Събора на първородните се разбират онези членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса.
към текста >>

Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха.
Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва. Учителя дава следната картина: Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък. Ще се образуват множество вълни, кръгове. Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център! Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид. А крайните, външни вълни имат и чужди, външни примеси към жизнената ядка на първоначалния подтик. Днес във всички области на Живота се чувства новият подтик.
към текста >>

47. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

По този начин ще се създаде една мощна вълна в цялото човечество за реализиране на Новия Йерусалим на Земята, за който говори големият мистик апостол Йоан Богослов в Откровение.
Сега ние се намираме още в началото на това. В бъдеще християнството – но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство – ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Днес, когато човечеството преживява най-големите страдания в своята еволюция, това е една подготовка, т.е. преминаване през кръстната смърт на Христа или учене закона на саможертвата, за да може да дойде, както казва Учителя, великата Любов в сърцата на хората. По този начин ще се създаде една мощна вълна в цялото човечество за реализиране на Новия Йерусалим на Земята, за който говори големият мистик апостол Йоан Богослов в Откровение. И наистина, като наблюдаваме Целокупния живот на човечеството, виждаме, че почти във всички народи се появяват първите признаци, които показват, че се създава един нов светоглед, който именно ще ни приближи до светогледа, за който ни е говорил Христос преди две хиляди години и който днес нашият Учител изрази чрез Своя живот и своето Слово. Христос днес иде чрез милиони човеци на Земята. Ще се изпълнят думите на Великия Учител на човечеството, Който казва: “Дерзайте, Аз победих света! ” Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа.
към текста >>

48. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност.
И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл. За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху Любовта – храна за душата – и Мъдростта – храна за човешкия дух.
към текста >>

49. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА

Апостол Павел казва, че всички се поканват да възприемат Любовта и да турят нова основа на живота.
Всички са пренебрегвали Любовта и затова не са имали успех. Съграденото без Любов винаги се е разрушавало. Защото основата на нещата е Любовта. А без основа не може да се гради. В Писанието се казва: „Бог като презираше времената на невежеството, остави всеки човек да ходи по своето щение.“ Апостол Павел казва, че всички се поканват да възприемат Любовта и да турят нова основа на живота. Той говори за покаяние. А покаянието е възприемане на Любовта. В Западна Европа, дето работите с интелектуални типове, вие ще облечете Любовта в интелектуални форми. На тях така ще покажете начина на приложение на Любовта. Нали хората искат да ги обичат?
към текста >>

Апостол Павел казва в Посланието си към Римляните, че има едно чувство, което го притеснява и за което се молил три пъти да се отдалечи от него.
Два пъти се повтарят тоновете: „ми“, „ре“, „си.“ Тонът „до“ е напрежение, „ре“ – движение, „ми“ – формата, която се образува. В тази песен вие имате „фа“ към края. То значи, че в тази форма трябва да се тури известно съдържание. Вие по музикален начин търсите своя собствен път. Трябва да се пазите, защото възприемате много впечатления едновременно в ума си и по някой път много се трудите, докато ги разберете. Апостол Павел казва в Посланието си към Римляните, че има едно чувство, което го притеснява и за което се молил три пъти да се отдалечи от него. При медитация вашето съзнание временно се раздвоява, тогава то отслабва. Наблюдавайте при кои условия се явява у вас това състояние, изпитвайте се. Щом дойде раздвоението, кажете: Бог е Любов! Ако не престане това състояние, кажете:
към текста >>

50. СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

Нали е казано в Откровението: „Дойдоха онези с белите дрехи, които са минали през най- голямата скръб.“ Апостол Павел казва: „С много въздишки, с плач се влиза в Царството Божие.“ Това, което спъва хората е, че казват: „Не може ли да минем по друг път – без страдания?.“ Може и без страдания, но когато има Любов.
Все ще те ранят: или в гърдите, или в гърба. Ако бягате, неприятелят ще ви рани в гърба. Бог обича онези, които Го Любят. Любовта е най-голямата победа. Онзи, който е минал през голямата скръб, той вече е разбрал Любовта. Нали е казано в Откровението: „Дойдоха онези с белите дрехи, които са минали през най- голямата скръб.“ Апостол Павел казва: „С много въздишки, с плач се влиза в Царството Божие.“ Това, което спъва хората е, че казват: „Не може ли да минем по друг път – без страдания?.“ Може и без страдания, но когато има Любов. Защо страдаш? За да добиеш Любовта. Защо ти е Любовта? За да нямаш страдание. След като изпита човек Любовта, ще отиде да помага на другите хора; той е вече свободен, може да вземе дял от страданието им.
към текста >>

51. ВЪВЕДЕНИЕ

В случая е необходима една по-висша духовна нагласа, едно ново сетиво от онази категория, с която можем да проникнем в света на пророците, светиите, учителите и апостолите...
излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си. Тук няма да се спираме на биографични бележки за Учителя, за пътя на школата; за светлите, но и доста мрачни събития, в които се направи опит да се унищожи Словото и самото учение; за тъжните години на узаконена бездуховност, в която се прекърши връзката учение-общество. Даже не ще потърсим отговор на въпроса дали в тези 100 години учението на Беинса Дуно е заело естественото място в българската култура? Това са въпроси за историците. За да се проникне дълбоко и преживее истината на една езотерична наука или учение, едва ли е достатъчно само интелектуалното усилие. В случая е необходима една по-висша духовна нагласа, едно ново сетиво от онази категория, с която можем да проникнем в света на пророците, светиите, учителите и апостолите... Всичко, което поднасяме в следващите редове от духовната биография на Учителя и учението му е автентично, познато от дешифрираните стенограми на издаденото и още неиздадено Слово, като не сме си позволили каквито и да били коментари и тълкувания...
към текста >>

52. 16 август 1912, четвъртък

Ние се стремим към съприкосновение с това общество на духовете, защото то е „войнствуващата" и „тържествуващата църква", за която Христос споменава пред апостол Петър, като назовава дванадесетте легиона ангели, чиято помощ той може да поиска от Отца Си.
Така е и с нас. Когатосме с Бога, ние се развиваме правилно и духовете ни помагат. Само, че тези духове идват понякога инкогнито като не ги познаваме, пречим им да си свършат работата и да си отидат. Тези са духовете, които се разпореждат със съдбините на живота. Повдигат, когото повдигат и унищожават, когото унищожават. Ние се стремим към съприкосновение с това общество на духовете, защото то е „войнствуващата" и „тържествуващата църква", за която Христос споменава пред апостол Петър, като назовава дванадесетте легиона ангели, чиято помощ той може да поиска от Отца Си. За това, ако вие работите за Бога, ще искате тяхното съдействие и в интерес на вашето повдигане трябва да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тези същества. Аз искам да бъдете свободни във вашите схващания. Нещата не са тъй трудни, както вие ги правите. Трудно и лесно са относителни понятия. В това отношение вие трябва да бъдете като пророците в миналото, които не са притежавали само вяра, а и способността да виждат.
към текста >>

53. София, 11 август 1913, неделя

Четете 13 глава от Първото послание на апостол Павел към коринтяните и ще видите какви са качествата на Любовта.
Съчувствие е, ' когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахранят; ако си затворен, да те посетят. Повечето от това не е нужно. И думите не важат, а делата. Любовта е фундаментът, основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и недостатъците на хората, добродетел, която нищо не е в състояние да обиди. Даже в най-големите грешници тя вижда само доброто. Четете 13 глава от Първото послание на апостол Павел към коринтяните и ще видите какви са качествата на Любовта. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори идат от злите духове. От 13 години аз наблюдавам, как тези духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната на Христос и той ше бъде вашата сила да побеждавате злите духове. Застанете, на страната на Христос, защото подозирам голяма опасност за вас.
към текста >>

54. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта."
Кажете ми, знаете ли някъде в България такова семейство, каквото ви описвам? Такъв е образът на този дом, чиито членове четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря това, вие ще кажете че туй са мечти, илюзии. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта." Казвам: Аз не искам да напускате света. Не, вие ще минете през този свят, но трябва да бъдете герои. Това изисква Небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, можете да станете смел и решителен човек. В Стария Завет Господ казва:„Опитайте ме". Как?
към текста >>

55. Втора част

И апостол Павел казва в посланието към Римляните: "Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш..."
Тя е основата в живота. Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева проявяват принципа на неверие в Бога, когато влязъл Луцифер в райската градина. Повярвали са в него и са оставили Бога. Вследствие на това е станало грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: "Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш..." Когато старите философи са казвали: "Познай себе си! ", са подразбирали, че човек трябва да познае двата закона на отмерените движения, на "приливите и отливите". Във вашия ум тези две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Съвременната наука нарича това проявление "закон на ритмичното движение". Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра, или приливане и отливане; повдигане и спадане, зараждане и израждане... Това става и във вашето сърце.
към текста >>

Апостол Павел говори за закона на плътта като за "закон на отлива", а за закона на Духа като за "закон на прилива".
Когато старите философи са казвали: "Познай себе си! ", са подразбирали, че човек трябва да познае двата закона на отмерените движения, на "приливите и отливите". Във вашия ум тези две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Съвременната наука нарича това проявление "закон на ритмичното движение". Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра, или приливане и отливане; повдигане и спадане, зараждане и израждане... Това става и във вашето сърце. Апостол Павел говори за закона на плътта като за "закон на отлива", а за закона на Духа като за "закон на прилива". Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието закона на прилива... Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма остават често утайки, от които се образува! болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма стена. А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море... Тези два закона на противоположностите и подобието са две велики неща в света.
към текста >>

И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното.
В организма остават често утайки, от които се образува! болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма стена. А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море... Тези два закона на противоположностите и подобието са две велики неща в света. Законът на подобието е закон на Небето, а другият е законът на Земята, на органическия свят, на плътта... И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното. Не можем да примирим тези два закона, немислимо е, защото имат диаметрално противоположно движение. Единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава хармонията и щастието... Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди под влияние на противоположностите, то ще стане непременно престъпник без да избегне последствията от това, защото родителите му са дали ония елементи, които дават на живота различни посоки.
към текста >>

А както казва апостол Павел, плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.
Излезте и идете на ония места, където можете да намерите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да сторите това, ако живеете според закона на противоположностите... Законът на контрастите в живота е неумолим. Той действа в нашите мисли, в нашите сърца и в нашите тела. Милиардите клетки, от които сме сглобени, попадат в известен период от време под влияние на тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях има прилив и отлив. А както казва апостол Павел, плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание. По закона на подобието злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. "Старата злоба не може да бъде нова добродетел." Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е. не можем да обърнем към Господа един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, и да го направим щастлив, както не можем да превърнем жената в мъж. Безкористието живее винаги при закона на подобието. Жертва и себеотричане за другите това е християнството.
към текста >>

56. Трета част

Апостолите Павел и Петър казват, че "небесата ще се разгорят и Земята ще мине през огън".
Божията. Думата "благодат" е всеобхватна и включва условията, при които човек трябва да живее горе на Небето и долу на Земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора. В Писанието тя е наречена "обетована". Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално. Тази земя, на която вие живеете, е толкова малка и микроскопична, че като големина, тя не представлява даже остров. Апостолите Павел и Петър казват, че "небесата ще се разгорят и Земята ще мине през огън". Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент. Той наистина разрушава, но същевременно и изгражда. Огънят, който е слязъл отгоре, от Слънцето, е изградил Земята, сътворил е вашите тела, вложил е мисли и желания у вас. Без огън всичко се вледенява. Значи думата "растеж" подразбира и огън.
към текста >>

Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете."
Така че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. В процеса на това израстване трябва да обичаме всички същества у себе си и живите и умрелите, които имат отражение и живеят вътре в нас... И Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът се явява само когато ние се намесим, а иначе между тях съществува равновесие. Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете." Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина да дадат място на един плод, който ще "завърже" ново същество. И вие също сте дошли тук на Земята, за да дадете живот на друг. Бог вече е започнал преустройството на света. В тази епоха на израстване ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън.
към текста >>

57. Четвърта част

Ще кажете: "Апостол Павел е бил велик човек, едикой си е бил също велик човек." А нима жена, която е живяла 20 години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му и той я е малтретирал, а тя всичко е понасяла с търпение, не е велика светица!
Всички недоразумения произлизат от недоверието и подозрението ви един към друг. Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове и понесе техните грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от Себе си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че има свое място на Земята. Ще кажете: "Апостол Павел е бил велик човек, едикой си е бил също велик човек." А нима жена, която е живяла 20 години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му и той я е малтретирал, а тя всичко е понасяла с търпение, не е велика светица! Така е и с мъжа ако един мъж понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира, той ще бъде също светия. Такива мъже и жени на Небето ще бъдат светии. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. Всички чакат да дойде Христос след като един път е слязъл, Той няма да слезе втори път на Земята в безчестие. Бог слезе, когато създаде Земята, когато направи света.
към текста >>

58. Пета част

И апостол Петър казва: "Небесата ще приидат с бучене, а стихиите разгорени ще стопят Земята и делата по нея ще изгорят." Така всичко ще се помете.
Скоро ще бъде това, скоро, скоро! Нека всички грешници да знаят и да се оправят. Този свят си отива! Иде една велика Божествена метла, която ще помете като стихия всичко. Иде нов закон. И апостол Петър казва: "Небесата ще приидат с бучене, а стихиите разгорени ще стопят Земята и делата по нея ще изгорят." Така всичко ще се помете. Отгоре идва това. Русия изпитва вече последствията от него. И всички народи по целия свят ще опитат същото. "Бог поругаем не бива! "...
към текста >>

59. Шеста част

" Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: "Това, което око не е видяло и ухо не е чуло." Днес има хиляди очи, които са видели това и в Англия, и в Германия, и в Америка.
И то ще бъде пак на Земята, но не в тази материя. Тя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще имате духовни тела и ще влезете в астралния свят в една по-рядка материя. И там има твърда земя, вода и въздух, но тази земя се различава много от нашата. Ще попитате: "Какво е това нещо? " Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: "Това, което око не е видяло и ухо не е чуло." Днес има хиляди очи, които са видели това и в Англия, и в Германия, и в Америка. Хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали и това те разказват като своя опитност. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете да, ще бъде! Някои от вас още днес ще възкръснат, други утре, трети след 10, 15,20 години, а може би след хиляда, две или след 10 хиляди години. И казвам, на когото времето е дошло, да не закъснява нито с 1/160 милионна част от секундата...
към текста >>

60. Седма част

Апостол Павел казва: "Духовно тяло ще имате." Това означава, че сегашните ви тела ще се изменят.
И ако някой оспорва това, ще му поискам да ми покаже един град, който е направен преди хиляди години и е запазен същият до днес, или да покаже някой човек, който от няколко хиляди години живее, и да не е умрял. При такава култура, при която Земята е пълна само с кости, а повърхността и с разрушени градове, какво очаквате? Култура, която гради и разрушава, не носи щастие за човешките сърца и живот за човешкия ум. Защо? Ако вие идвате тук да слушате това, което и в света ще научите, няма защо да идвате, физически всички ще умрете, ще се "стопите". Безсмъртието е качество само на човешката душа, а не на човешкото тяло. Апостол Павел казва: "Духовно тяло ще имате." Това означава, че сегашните ви тела ще се изменят. "Още по-блажен е онзи, който слуша словото Божие и го пази." Ако това слово Божие пребъде в нашите сърца и Божията мисъл в умовете ни, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже. А онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и да се развива, без да й казва нито една лоша дума и без да й праща нито един лош поглед. И жената ще оценява мъжа си и ще му дава всички условия да прояви своята любов и своите благородни и възвишени мисли.. Умът и сърцето ви трябва винаги да бъдат у вас.
към текста >>

И апостол Павел казва: "Едва ли ще се намери праведен да умре, заради праведен.
Да обичаш човек, който е пълен с Любов, е едно положение, а да обичаш онзи, който я няма у себе си, това са две противоречиви положения. Първото всеки може да направи, а второто малцина. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата жена, за най-богатата, но колко са в света, които биха се оженили за жена болна от проказа? Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: "Едва ли ще се намери праведен да умре, заради праведен. Христос умря заради нас, които сме грешници." Какво означава това? Това е великата философия на ангела, който казва на ап. Петър: "Стани! Не се заблуждавай. Стани, ти си свободен!
към текста >>

Аз бих ви говорил още и за космическия, и за историческия Христос, но сега ще ви кажа няколко думи за апостол Петър.
Виждал съм как кучета ближат раните на своя господар. Кучето съзнава и казва на своя си език: "Господарю аз зная, имам опитност, като съм ранено и започна да ближа , ближа, ближа и тя зараства". Това близане мога да ви го преведа така: когато на някой сърцето му е скръбно, кажете му една сладка дума и тя ще му подейства като същинско бонбонче. А след това му напомнете, че има един брат в света, който ще даде половината от имота си на него. Това са сладките думи, това е Любовта... Аз бих ви говорил още и за космическия, и за историческия Христос, но сега ще ви кажа няколко думи за апостол Петър. Знаете ли колко са последователите му в християнския свят? 250 милиона католици и 100 милиона православни или всичко 350 милиона. На тях говоря аз сега. Останалите милиарда души са инаковерци... Човешката душа е благородна.
към текста >>

61. Осма част

И оттам стават ясни думите на апостол Павел: "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си." Значи, за да го примири, трябваше да възстанови първоначалната хармония у себе си, т.е.
Ще попитате: "Ами Господ за кого се жертва? " За себе си. Ще кажете: "Това е криво схващане." Да, за себе си. Ние го опорочихме и той за да се очисти от нашите пороци и грехове, трябваше да се самопожертва, за да придобие първоначалната си чистота. А това на човешки език означава: Господ се пожертва за себе си, та, като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. И оттам стават ясни думите на апостол Павел: "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си." Значи, за да го примири, трябваше да възстанови първоначалната хармония у себе си, т.е. да принесе Сина си Любовта си, живота в жертва... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Тогава ще ви запитам намерили ли сте тази ваша сродна душа? Може би ще ми зададете въпроса: "Ами сега с тия наши жени, с тези наши мъже какво да правим? " Този въпрос не го обсъждам.
към текста >>

Апостол Павел изказва тази мисъл, но по друг начин.
Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си право: не вярваме в Христа, не искаме да приложим Неговото учение." А християните само повтарят думите на Христос, че това казал, онова казал, но не прилагат Неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разкрил нещо за своето учение? Положителна философия трябва човек да има, за да види Христа. Това чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, но по друг начин. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена." С това подразбира, че двата принципа мъжкият и женският, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до истинското знание. И така не считайте, че всяка жертва е Любов. Жертвата може да бъде направена и от примирение. В нея трябва основа да е чистотата.
към текста >>

Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим.
И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа. Но след това не бива да постъпвате като Архимед, който излязъл от банята и извикал: "Еврика! " И какво намерил? Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот. Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим. "Ти целуваше ми не даде, а тя откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми". Целувката според нейния произход, е начинът, по който ние можем да се спасим от, съществуващо сега в света. Какво нещо е устата? Долната устна означава Любовта или силите, които съграждат. Те имат един произход.
към текста >>

62. Девета част

Апостол Павел казва: "Ако раздам цялото си имане, а Любов нямам, нищо не съм." Разумно ще даваме, разумно ще мислим и разумно ще чувстваме.
Всички ги имаме... Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят. Само в душата си да го знаете. Някой може да ви каже да раздадете имането си. Да, но разумно ще го раздавате. Апостол Павел казва: "Ако раздам цялото си имане, а Любов нямам, нищо не съм." Разумно ще даваме, разумно ще мислим и разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко. Сега не говоря само за младите. Те са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат и младите. Старите са огледала за вас, и считайте ги за свещени. Счупи ли се огледалото и вашата работа е свършена...
към текста >>

63. Десета част

Апостол Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога." Как?
Например, ако вземем думата "вода", ще кажете: "Кой не знае какво е вода? " Но ако попитате рибите, които живеят в нея, те ще ви отговорят: "Водата е една течност, в която ние живеем", и нищо повече. За какво тя служи, те не знаят. Рибите не знаят нищо за парата, че водата може да се превърне в пара, че може да разхлажда хората и растенията, и т.н. Така че като каже някой "истина", ако си риба, разбираш истината като риба и ще кажеш, че живееш в истината. Апостол Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога." Как? Като рибите ли? Едно време хората са живели като растения и като риби в Бога, а сега сме по-умни, живеем и се движим в Него. Но има други, които живеят привидно като рибите във водата. Те мислят, че нещата в света се тълкуват само по един начин. Това е заблуждение.
към текста >>

И Апостол Павел зададе въпроса: "Кой ще ме избави от този закон на плътта?
И още е казано, че Бог е направил човека от земя и пръст и му вдъхнал живо дихание. Това разкрива неговия произход, не на духа му, а този на неговите страсти и желания, на нисшия му ум и на животинското в него. Следователно хората ще имат друга еволюция, ще следват пътя на минералите и растенията. Божественото и животинското са свързани едно с друго. Едното започва със стария човек, а другото с новия. И Апостол Павел зададе въпроса: "Кой ще ме избави от този закон на плътта? " От кой закон? От животинския. И после добавя: "Благодаря, че придобих това знание." Как? Чрез закона на Любовта. Защото само тя може да ви освободи.
към текста >>

64. Единадесета част

Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение.
Но ако разкриете живота им и сравните културата, ще разберете, че такава липсва. Такава няма както при храненето, така и в жилищата, и в тяхната философия. Аз говоря принципно по въпроса. Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек. Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение. Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето естество и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет. А според мен, трябва да поставим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго. Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства.
към текста >>

"Решил бях да не знам нищо друго освен Христа разпет", казва Апостол Павел.
Така че за да заживеете правилно, е необходимо във вашето сърце, ум и душа да се извърши вътрешен прелом. Освен това, наложи ли ви се да правите хирургическа операция, за да се излекувате от някоя болест, трябва да питате природата. Ако тя позволи, направете я, но там, където не е дала разрешение, никой лекар няма право да оперира. Аз съм за разумните операции, а не за безумните. И за всяко учение или църква питам дали е в съгласие с Бога, и тогава пристъпвам към него... "Решил бях да не знам нищо друго освен Христа разпет", казва Апостол Павел. Под думите му подразбирам,че той е имал предвид Христос, който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме помежду си. Голямо изкуство е това. Не е лесно да се живее братски. Като казвам да живеете като братя и сестри, зная, че е трудно да го осъществите. Приложи ли се веднъж, ще имаме едно общество, един народ, едно човечество.
към текста >>

И апостол Петър казва, че Земята ще изгори.
Между учители, между свещеници и вярващи навсякъде "гори огън". Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат спокойно заради огъня край тях... Затова най-напред трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дявола на лъжливите неща, с които животът не може да е щастлив... Питам: Какво ще спечели младата жена, която се оставя да я убеждават да се омъжи за някой богаташ, и тя приеме да се омъжи за него, казвайки: "Слава Богу, най-после страданията ми ще престанат? " Но след четири месеца я гледат, че е обляна в сълзи, а тя не иска да признае грешката си и казва, че плаче от щастие... Всички все от "щастие" плачат и въздишат... Ние проповядваме за един Господ и една Любов, която ще уреди живота ви и ще покаже, че щастието и на Земята е възможно, ама не на тази, а на друга. И апостол Петър казва, че Земята ще изгори. И аз се радвам, защото ще има нова Земя и ново Небе. А според моите схващания всяка една болница след четиридесет години трябва да изгори. Защо? В болниците има толкова пъшкания и страдания, просмукани са с такива болезнени мисли и миризми, че който влезе в тях, здрав вече не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните. Дори по-лошо, те се заразяват от техните лоши мисли...
към текста >>

Какво разбирате от този стих на апостол Петър: "...B свято благочестие?
И аз се радвам, защото ще има нова Земя и ново Небе. А според моите схващания всяка една болница след четиридесет години трябва да изгори. Защо? В болниците има толкова пъшкания и страдания, просмукани са с такива болезнени мисли и миризми, че който влезе в тях, здрав вече не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните. Дори по-лошо, те се заразяват от техните лоши мисли... Какво разбирате от този стих на апостол Петър: "...B свято благочестие? " Благочестив е онзи, който живее според великия Божествен закон на Любовта и разбира, че всяко същество може да страда, колкото и мъничко да е, защото си има известен стремеж. Когато осъзнаем, че всички искат да са щастливи и не желаят да страдат, ще се видим едва тогава на пътя на Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва по възможност да не обиждаме никого и да бъдем така искрени, че да не причиняваме вреда и страдание. И щом ви кажа една сладка дума, да я изкажа от дълбочината на душата си.
към текста >>

И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие.
Аз съм казал и на учените, че черепите на съвременните хора ще ги търсят в музеите. Чрез тях ще различаваме новите типове същества, които ще се появят, но на обновената Земя. Сега ще попитате защо едни трябва да живеят по един начин, а другите по друг? Аз ще ви обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изсвири? Нищо. На този цигулар му трябва инструмент, отговарящ на неговия талант и гениалност, а и на по-обикновения, ако му я дадете, няма да изсвири нищо... И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие. Бъдещата култура, която сега идва, ще бъде култура на благочестивите. Говоря ви на вашия език, че трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да притежавате такова чисто сърце, че всеки в него да може да се огледа. Да имате душа, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато Истината дойде в нашите души, няма да има залъгване и няма да ви казват: "Ти ми обеща, трябва да го направиш." А ще кажа: "Братко, ако обичаш, ако твоята Любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го." Това ще е закон.
към текста >>

И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате.
Нищо няма да чуете. Но под тях има и друга гама в света... Ние още не сме достигнали до Божествената логика. За Небето ние нямаме логика. Когато говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема от смях... И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате. Той се изразява в друга насока, а това, че трябва да ви говоря, е само едно задължение. Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта. Да започнат да туптят вашите сърца и умове с Любов, да сте готови да се жертвате. Ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия любов и като ви попитат на Небето защо умряхте, да кажете: "Умряхме, за да се възцари Божията любов на Земята." Ако всички онези българи, които загинаха на бойното поле, бяха умрели заради нея, България нямаше ли да се въздигне?
към текста >>

65. Дванадесета част

Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство?
Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги.
към текста >>

За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят.
За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист". За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят. Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е истинско. Християнството изгуби от това име, което му поставиха. Нямам нищо против християнството, но силата му не е в името... Силата на едно учение зависи от Любовта, която прониква в него. Само Любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце и дух, е тази, която повдига... Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас.
към текста >>

И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"...
Обаче къщата ми започва да гори без време. Нямам време, но аз си създавам време, за да угася пожара. Това означава изразът "без време". Но ако вършите една благородна работа, навреме ще я вършите. Злото е непредвиден случай, което действа без време. И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"... "Блажени, които гладуват и жадуват." Тези два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Винаги този закон може да се приложи. И на народ, който изпитва тази жажда да се повдигне, Провидението ще му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори... В съвременния живот лежат две основни правила: едното е положително, а другото отрицателно.
към текста >>

66. Дванадесета част

Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство?
Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги.
към текста >>

За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят.
За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист". За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят. Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е истинско. Християнството изгуби от това име, което му поставиха. Нямам нищо против християнството, но силата му не е в името... Силата на едно учение зависи от Любовта, която прониква в него. Само Любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце и дух, е тази, която повдига... Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас.
към текста >>

И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"...
Обаче къщата ми започва да гори без време. Нямам време, но аз си създавам време, за да угася пожара. Това означава изразът "без време". Но ако вършите една благородна работа, навреме ще я вършите. Злото е непредвиден случай, което действа без време. И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"... "Блажени, които гладуват и жадуват." Тези два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Винаги този закон може да се приложи. И на народ, който изпитва тази жажда да се повдигне, Провидението ще му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори... В съвременния живот лежат две основни правила: едното е положително, а другото отрицателно.
към текста >>

67. Петнадесета част

"Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени." Според мен тези философи трябва да прочетат 12 стих от 12 глава на апостол Лука, където се казва: "Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете." В този стих е скрита една велика истина.
Някой казва: "Аз не съм толкова глупав, да вярвам в Бога както религиозните." Какъв е твоят Бог? Разговаряш ли с Него? "Не разговарям.Той е далеч от хората и не разговаря с такива прости люде, каквито сме ние. Аз само мисля за Господа, не разговарям с Него." Откъде знаеш това? Кой авторитет признаваш? "Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени." Според мен тези философи трябва да прочетат 12 стих от 12 глава на апостол Лука, където се казва: "Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете." В този стих е скрита една велика истина. Обаче хората приемат Христовите идеи механично, слагат им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане... Човек трябва да дойде до положението да сравнява нещата, да намира отношението, което съществува между тях. Да преведе пропорцията а:b = c:d по следния начин: Моят ум (a) се отнася към моето сърце (b), както волята ми (с) към моето тяло (d). Който има силна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста. Здравото тяло е резултат на силната воля, а оттам и чувствата на човека са устойчиви.
към текста >>

68. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие.
Всички условия, през които минаваме, всички изпитания, радости и скърби имат за цел да ни подготвят да служим на Бога. Това е пътят на съвършенството. От незапомнени времена Бялото Братство работи между народите, да ги подготви и постави в пътя на тяхното върховно предназначение. И ако проследим историята на кой да е народ, ще срещнем светлите образи на Божествените пратеници, които са работили всред него, пробуждали са го от неговия дълбок сън, сочили са му великото предназначение и са му предавали даровете, които Бог му изпращал чрез тях. Тези пратеници не всякога са бивали облечени в багреница и пътят им най-често е бивал стръмен и трънлив и често е завършвал с една голгота, ала този път, който води през страданията и смъртта, е пътят на възкресението. По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие. И днес Бог изпраща своите благословения на всички души чрез своите служители. Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата. От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена.
към текста >>

1-12.Деяния на апостолите, гл.
сутринта по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, гл. 17.Евангелие от Йоана, гл. 14, ст. 1-10.Евангелие от Йоана, гл. 15, ст. 1-12.Деяния на апостолите, гл. 1, ст. 4-8.„На Учителя покорен".„Дом на блаженството" (из том „Опорни точки на живота").„ Красота и благост" (из същия том).„Лъчи на живота (из том „Лъчи на живота").Отче наш. Изгрев - София 5.09.1945г. От Братския съвет ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразнуването празника на пролетта ще стане по следния начин: Сутринта, в неделя, на 23 март т. г. излизане преди изгрев слънце на определеното досега място.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4072048664093